Обяснителен меморандум

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1.1. Цели на предложението

Европа трябва да намери нови източници на растеж за възстановяване на конкурентоспособността, насърчаване на иновациите и създаване на нови работни места. Глобалната икономика се пренася все повече в интернет и следва да бъде призната ролята на ИКТ като източник на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Европа не може да си позволи да се лиши от ползите на мрежовите технологии, отговорни за 50 % от растежа на производителността през последните години във всички сектори; които създават пет нови работни места за всеки две изгубени; които са двигател за нови и иновативни услуги, които лесно биха могли да се разраснат до световни мащаби, ако им се осигурят условията за този растеж. Това е начинът Европа да излезе от кризата по-силна, ако успеем да решим проблемите, които създава разпокъсаният пазар, и осигурим свободен растеж. На заседанието си през пролетта на 2013 г. Европейският съвет потвърди тези изводи и в заключенията си предвиди Комисията да докладва до октомври 2013 г. за непреодолените пречки пред постигането на напълно функциониращ единен цифров пазар и да представи конкретни мерки за изграждането на единен пазар в областта на информационните и телекомуникационни технологии, колкото е възможно по-рано.

Предложението цели най-общо преминаването към единен пазар на електронните съобщителни услуги, в който:

— граждани и фирми имат достъп до електронни съобщителни услуги, навсякъде където те се предоставят в ЕС, без трансгранични ограничения или неоправдани допълнителни разходи;

— фирми, предоставящи електронни съобщителни мрежи и услуги могат да извършват дейност и да предоставят услугите си, ако имат седалище в ЕС или клиентите им се намират в ЕС.

Тази амбициозна цел е важна сама по себе си след повече от десетилетие на законодателни усилия на ниво ЕС за либерализиране и интегриране на тези пазари. Приемането на спешните и решителни мерки за постигането ѝ, изложени в настоящото предложение, е още по-важно, тъй като при някои от тях ще е необходимо време след приемането им, за да дадат пълноценни резултати. Един единен пазар за електронните съобщителни услуги би насърчил конкуренцията, инвестициите и иновациите в мрежи и услуги чрез засилване на пазарната интеграция и трансграничното инвестиране в мрежи и предоставянето на услуги. Предлаганите специфични мерки се очаква да доведат до по-засилена конкуренция по отношение на качеството на инфраструктурата и на цените, до повече иновации и разграничение, включително в стопанските модели, както и до улеснено планиране на търговските и техническите елементи на инвестиционните решения по отношение навлизането или разширяването на дейността на пазарите за безжични или стационарни съобщителни услуги. Това ще е от помощ и за други мерки, насочени към постигането на амбициозните цели за широколентовия достъп, заложени в програмата в областта на цифровите технологии за Европа, както и за създаването на действително единен цифров пазар със свободно движение на съдържание, приложения и други цифрови услуги. Засилената конкуренция при инфраструктурата и по-тясната интеграция в целия ЕС се очаква да намалят факторите, които затрудняват функционирането на единния пазар и съответно необходимостта от регулиране ex ante на пазарите за електронни съобщителни услуги, постепенно превръщайки сектора в обикновен стопански сектор, в който се прилагат хоризонталното регулиране и правилата за конкуренция.

Все по-лесно достъпните цифрови инфраструктури и услуги от своя страна биха разнообразили избора и повишили качеството на услугите за потребителите, биха допринесли за териториалното и социалното сближаване и биха способствали за повече мобилност в рамките на ЕС. Същевременно, за цифровата икономика като цяло, един по-добре функциониращ сектор на електронните съобщения в целия ЕС се очаква да разнообрази и подобри качеството на стопанските ресурси и съответно да позволи по-висока производителност, свързана с използването на ИКТ и с модернизираните обществени услуги. Крайната цел е да се окаже подкрепа на европейската конкурентоспособност в една глобална среда, която все повече зависи от цифровата икономика за своето функциониране и растеж.

Нерешените предизвикателства пред интегрирането на единния пазар включват: Първо, премахване на ненужните пречки в разрешителния режим и в правилата за предоставяне на услуги, така че дадено разрешение, получено в една държава членка, да бъде валидно във всички държави членки и да се позволи на операторите да предоставят услуги в условията на последователно и непроменливо прилагане на регулаторните задължения. Второ, гарантиране на хармонизация при достъпа до основните ресурси чрез: гарантиране на мобилните оператори на предсказуеми условия на разпределяне и координирани срокове за достъп до спектър за безжични широколентови услуги в целия ЕС; хармонизиране на начините за достъп до европейски фиксирани мрежи, което да позволи на доставчиците по-лесно да предлагат услугите си в рамките на единния пазар. Трето, гарантиране на високи нива на защита на потребителите в целия ЕС и общи търговски условия в това отношение, включително въвеждането на мерки за постепенното премахване на допълнителните такси за роуминг и запазването на отворения интернет. За всяко от тези отделни предизвикателства настоящото предложение дава самостоятелни решения, но всички те са от жизненоважно значение за вземането на търговски и инвестиционни решения в този сектор и за постигането на ползи за потребителите. Всички те трябва да получат отговор едновременно и сега, за да бъдат пожънати ползите от единния пазар. Тези предизвикателства се съчетават с общите предизвикателства пред създаването на единен цифров пазар, като например правилата, които се прилагат спрямо съдържанието онлайн.

Само ускореното инвестиране в инфраструктура от следващо поколение ще осигури на европейците възможност да се възползват от нови, новаторски и висококачествени услуги. Наличието на правилна регулаторна среда е от ключово значение за един динамичен и конкурентен пазар. Тя трябва да осигури правилния баланс между поемания риск и очакваната възвръщаемост за потенциалните инвеститори. Тя може също да премахне разпокъсаността на пазара при предоставянето на услуги, така че всички отрасли и потребители в целия ЕС да се възползват от тях в пълна степен. За да подпомогне постигането на тези цели, Комисията приема заедно с настоящото предложение препоръка относно последователното прилагане на недискриминационни задължения и ценообразуващи методики за насърчаване на конкурентоспособността и в подкрепа на инвестиционната среда при широколентовия достъп до интернет.[1] Препоръчваните мерки стимулират конкуренцията и увеличават инвестициите във високоскоростни мрежи, осигурявайки дългосрочна стабилност на цените за достъп посредством медни проводници и равен достъп за потенциалните нови участници до мрежите на заварените оператори, като по този начин се гарантира равнопоставеност, и определяйки условията, при които регулирането на цените при мрежите за ДСП вече не е оправдано, с оглед на това инвеститорите в такива мрежи да разполагат с повече свобода да разработват подходящи ценови стратегии за гарантиране на възвръщаемост при наличието на конкурентни инфраструктури, като регулирания достъп посредством медни проводници, също както и кабелен достъп в някои зони и, все по-често, мобилни мрежи от 4-то поколение.

Настоящото предложение трябва да се разглежда в контекста на други неотдавнашни и предстоящи инициативи в областта. Предложението се гради на и доразвива основните директиви от 2002 г., уреждащи предоставянето на електронни съобщителни услуги, и измененията от 2009 г., като въвежда пряко приложими законодателни разпоредби, които се прилагат във връзка с разпоредбите на директивите относно теми като разрешения, разпределение на спектъра и достъп до мрежите. Настоящото предложение бе прието в контекста на предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи[2], в което най-напред бе възприет подход чрез единен законодателен инструмент да се разгледат множество отделни елементи на регулаторните разходи в различните фази от процеса на инвестиции в мрежи, които, взети заедно, позволяват намаляване на разходите за разгръщане на мрежи за широколентов достъп с до 30 %. Освен това настоящото предложение бе прието със съзнанието, че препоръката на Комисията относно релевантните пазари[3] ще бъде преразгледана през 2014 г. и подготовката за това е напреднала. Бързото приемане и прилагане на настоящото предложение би позволило да се намали броят и обхватът на пазарите, подлежащи на регулиране ex ante като част от прогнозния анализ на развитието на конкуренцията в единния пазар.

1.2. Общ контекст

Днес много нови цифрови услуги и приложения се предоставят онлайн в рамките на единния пазар на ЕС. Възможностите за иновации и растеж понастоящем са често свързани с цифровите технологии в практически всички стопански сектори, като се започне от автомобилния сектор (свързването на автомобили), енергетиката (интелигентни мрежи), публичните администрации (електронно управление) и се стигне до услугите от общ характер (електронно здравеопазване). Почти всеки вид бизнес — от стартиращите малки предприятия до големите фирми — предполага ползването на модерни услуги и инфраструктура. Цялата тази екосистема зависи от мрежовата свързаност, която осигуряват електронните съобщителни мрежи.

Днес Европа е разделена на 28 отделни национални пазари на съобщителни услуги, всеки от които е с ограничен брой участници. Вследствие на това, тъй като нито един оператор не присъства в повече от половината от държавите членки, а повечето в далеч по-малко, общо над 200 оператора обслужват пазар от 510 милиона потребители. Правилата на ЕС относно, например, разрешенията, регулаторните условия, разпределението на спектъра и защитата на потребителите се прилагат по различни начини. Тази липса на хомогенност препятства навлизането на пазара, оскъпява задачата на операторите, които искат да предоставят трансгранични услуги, и спъва техния растеж. Това силно контрастира със ситуацията в САЩ или Китай, които представляват единен пазар от съответно 330 и 1400 милиона потребители, обслужвани от четири до пет големи оператори, с единно законодателство, единна система за лицензиране и единна политика в областта на радиочестотния спектър.

Икономиите от мащаба и новите възможности за растеж могат да подобрят възвращаемостта от инвестициите във високоскоростни мрежи и едновременно с това да стимулират конкуренцията и конкурентоспособността в световен мащаб. В рамките на ЕС обаче операторите не могат да се възползват в достатъчна степен от подобни предимства. В други части на света се полагат големи усилия и се правят значителни инвестиции в областта на цифровите технологии — тези инвестиции се отплащат както на инвеститорите, така и на потребителите. В Европа обаче модернизирането не е достатъчно бързо.

Същевременно, поради разпокъсаност на националните пазари, потребителите разполагат с по-ограничен избор, ползват не достатъчно новаторски и качествени услуги и продължават да плащат високи цени за трансграничните си разговори, т.нар. роуминг, в рамките на ЕС. Това означава, че те не са в състояние да се възползват в максимална степен от цифровите услуги, с които потенциално вече разполагаме.

Прочее Европа губи важен потенциален източник на растеж. Информационните и комуникационни технологии са днес повсеместни и един разпокъсан пазар на електронните съобщителни услуги поставя под въпрос ефективността и производителността на цялата икономика. Неизползваният потенциал на единния пазар на ЕС в областта на електронните съобщения се оценява на до 0,9 % от БВП или 110 милиарда евро годишно.[4] Ползите от единния пазар само за услугите за бизнес комуникации възлиза на близо 90 милиарда евро годишно.[5]

Един стабилен пазар на далекосъобщенията подкрепя цифровата икономика като цяло, чиято динамика е видна в устойчивия растеж на заетостта в този сектор. В ЕС работят над 4 милиона специалисти в областта на ИКТ и този брой продължава да нараства въпреки рецесията, което дава известна представа за мащаба и устойчивостта на сектора като цяло. В по-широк икономически смисъл увеличаването на инвестициите в ИКТ, подобряването на уменията на работниците за работа с новите технологии и реформата на средата за интернет икономиката могат да доведат до повишение на БВП с още 5 % до 2020 г.[6] и до създаването на 3,8 милиона работни места.[7]

Пазарните ограничения за електронните съобщителни услуги пречат да се извлекат ползи от предоставянето на общоевропейски услуги — по-добро качество, икономии от мащаба, по-големи инвестиции, по-голяма ефективност и по-силни позиции при воденето на преговори. Това влияе отрицателно на цифровата екосистема като цяло, включително европейските производители на оборудване и доставчиците на съдържание и приложения — от новите предприятия до правителствата. Това засяга и икономически отрасли, като банкирането, автомобилостроенето, логистиката, търговията на дребно, здравеопазването, енергетиката и транспорта, които разчитат на мрежовата свързаност, за да увеличават производителността, например чрез изчислителни облаци, свързани обекти и предлагането на интегрирано обслужване.

1.3. Политически контекст

В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (DAE), която е водеща инициатива в рамките на стратегията на ЕС „Европа 2020“, вече беше посочена тази жизненоважна роля на ИКТ и на мрежовата свързаност. Тя определя редица инициативи за насърчаване на инвестициите, за засилване на конкуренцията и намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни мрежи, за да се гарантира, че всички европейци имат достъп до високоскоростен широколентов достъп. Комисията също така стартира Широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии в търсене на решения за оползотворяване на потенциала, с който разполага този сектор за създаване на заетост.

Комисията също така изпълнява инициативи за осигуряване на „цифров единен пазар“ и за популяризиране на онлайн съдържанието, включително на електронната търговия и електронното управление. Освен това тя представи предложение за преразгледан регламент на ЕС за защита на данните с цел защитата на неприкосновеността на личния живот на гражданите, като същевременно се окаже подкрепа на иновациите и стопанската дейност в рамките на единния пазар. Комисията предложи и стратегия за насърчаване на кибернетична сигурност и защитата на инфраструктури и мрежи от жизненоважно значение за ЕС, включително проект за директива относно мрежовата и информационната сигурност[8], който целенасочено се стреми да изгради увереност у гражданите и потребителите във виртуалната среда.

Преминаването към единен пазар на електронните съобщителни услуги ще подкрепи екосистемата на цифровия единен пазар. Подобен пазар предполага не просто модерна инфраструктура, а и новаторски и сигурни цифрови услуги.

Предвид всичко това на заседанието си през пролетта на 2013 г. Европейският съвет подчерта значението на цифровия единен пазар за растеж и призова Комисията да представи (навреме за заседанието на Европейския съвет през октомври) конкретни мерки за създаване на единен пазар в областта на ИКТ, колкото е възможно по-скоро. Настоящото предложение, заедно с препоръката на Комисията относно последователното прилагане на недискриминационни задължения и ценообразуващи методики за насърчаване на конкурентоспособността и в подкрепа на инвестиционната среда при широколентовия достъп до интернет, представляват съвкупност от балансирани мерки за преминаването към единен пазар в областта на далекосъобщенията и за насърчаване на инвестициите.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

2.1. Становища на заинтересованите страни

След заседанието си през пролетта Европейският съвет посочи в заключенията си необходимостта от конкретни предложения, които да бъдат представени преди заседанието му през месец октомври, което наложи провеждането на спешни публични консултации в много кратък срок. В допълнение към специфичните официални консултации и консултативните мероприятия Комисията се допита обстойно до широк кръг от организации на заинтересовани страни, за да оцени общото състояние на пазара на електронните съобщения и начините за постигане на единен пазар. Състояха се срещи и бяха получени становища от заинтересовани страни, представляващи всички сегменти на отрасъла, организации на потребителите, представители на гражданското общество и национални регулаторни органи и правителства.

Наред с това Комисията организира няколко консултативни прояви, на които присъстваха заинтересовани страни, представляващи всички сегменти на отрасъла, потребителите и гражданското общество[9]. Консултациите показаха, че мнозинството от заинтересованите страни споделят изводите от анализа на Комисията по проблемите и признават спешната необходимост от мерки.

Освен това се проведоха дискусии в Европейския парламент и в Съвета на министрите (Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика). В рамките на Съвета, повечето делегации споделят изводите от анализа на Комисията и признават необходимостта от мерки за преминаване към единен пазар, с цел запазване или подобряване на конкуренцията и разнообразието за потребителите, за решаване на проблемите, свързани с неутралността на мрежите и тарифите за роуминг и за избягване на регулаторен арбитраж, като в същото време се осигури повече съгласуваност на регулирането, включително в управлението на радиочестотния спектър и наред с това се избягва прекомерната централизация на компетенции. Дискусиите в Европейския парламент показаха наличието на силна подкрепа за идеите в предложението на Комисията и подчертаха по-специално спешната необходимост от премахването на роуминга като част от изграждането на единен пазар за електронни съобщителни услуги, както и от въвеждането на едно високо равнище на защита на потребителите и ясни правила относно неутралния характер на интернет.

2.2. Експертно становище

През 2012 г. бе завършено мащабно проучване на тема „Стъпки към постигане на действителен вътрешен пазар на електронните съобщения“, известно също като „Колко ще ни струва липсата на действително единен европейски пазар на съобщенията?“.[10] Проучването оцени състоянието на единния пазар на ЕС за електронни съобщителни услуги и направи оценка на икономическия потенциал на единния пазар.

Комисията също така използва много други източници на данни, като например годишната таблица с ключовите показатели за програмата в областта на цифровите технологии и икономически изследвания, проведени от ГД „Икономически и финансови въпроси“, като например това за фрагментирането на пазара на съобщенията в Европа.[11] Механизмът за консултации на ЕС съгласно регулаторната рамка разкри също така непоследователност в практиките на националните регулаторни органи (НРО) в регулирането на съответните пазари. Освен това, в контекста на програмата за политика в областта на радиочестотния спектър, Комисията установи, че е налице значителна степен на непоследователност сред държавите членки при лицензирането и предоставянето на обхвати от честотния спектър за технологично неутрална употреба, особено при прилежащите условия и сроковете.

2.3. Оценка на въздействието на предложения регламент

В съответствие със своята политика за „по-добро регулиране“ службите на Комисията извършиха оценка на въздействието на отделните варианти за политика.

Основните фактори за регулаторна разпокъсаност са свързани с основните и специфични за сектора изисквания за предоставяне на електронни съобщителни услуги, обхванати от законодателството на ЕС (режим на разрешения, достъп до фиксирани и безжични основни ресурси, спазване на правилата за защита на крайните ползватели). Макар всички тези елементи да се различават значително помежду си и съответно решенията за тази разпокъсаност да са по необходимост също много различни, всички те са от съществено значение за преодоляването на основните пречки пред интегрираното предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги в ЕС. По-конкретно, решенията бяха оценени и анализирани с оглед на: а) пречки, дължащи се на националните режими за разрешения, свързани с несъответствия в регулаторните подходи, прилагани от НРО; б) липса на координация в предоставянето на спектър и в условията, както и регулаторна несигурност по отношение на наличността на радиочестоти; в) липса на продукти на едро, които позволяват предоставянето на услуги през мрежата на друг оператор с постоянни равнища на оперативна съвместимост на услугите, в рамките на корективни мерки срещу неефективността на пазара или преговори на реципрочна основа; г) различните правила за защита на потребителите, които водят до различни равнища на защита на потребителите и различни търговски условия, включително високи разходи за роуминг и международни разговори, както и до блокирането или ограничаването на скоростта за някои услуги.

За преодоляването на тези фактори за разпокъсаност бяха набелязани за допълнителен анализ три варианта на политика. Първият вариант се основава на регулаторната рамка за електронните съобщителни услуги в настоящия ѝ вид. Вторият вариант се състои в приемането на единен законодателен инструмент (регламент), който да измени регулаторната рамка, само когато това е необходимо, в полза на единния европейски пазар за електронни съобщителни услуги, основан на засилено координиране в ЕС. Третият вариант се припокрива по същество с втория вариант, но замества настоящата структура на управление с единен регулатор на равнище ЕС за постигане на цялостна регулаторна координираност.

Различните варианти бяха оценени според ефективността им при постигането на целите на политиката, като ударението беше поставено върху разходите и ползите за търсенето и предлагането, включително въздействието върху структурата на европейския отрасъл за електронни съобщителни услуги, икономиката, заетостта, потребителския излишък и околната среда.

В доклада за оценка на въздействието се стига до заключението, че вторият вариант е най-добрият. На първо място, въвеждането на единно европейско разрешение има за цел да се намали административната тежест за европейските оператори и би гарантирало съгласуваност в регулирането им.

Координираното използване на радиочестотния спектър в рамките на единния пазар ще гарантира синхронизирано предоставяне на радиочестотен спектър, както и последователност в условията за използването му в цяла Европа и съответното ефикасно използване на радиочестотния спектър. Същевременно това ще способства за установяването на предвидима инвестиционна среда за високоскоростните мрежи и за широкото им териториално покритие, което също е в дългосрочен интерес на потребителите.

Наличието на стандартизиран достъп на едро на равнище ЕС като потенциално решение за проблемите, свързани със наличието на значителна пазарна мощ, ще позволи операторите на стационарни мрежи да предоставят своите мрежови услуги на клиентите си в целия ЕС при високо качество на услугите. Наличието на подобен достъп се очаква да има положителен ефект върху инвестициите, особено при трансграничните дейности на територията на държавите членки, което ще улесни предприятията в опитите им да навлязат на нови пазари, в отговор на потребителското търсене, и ще им позволи да сторят това чрез продукти за достъп с високи стандарти за качество, което ще засили конкуренцията и ще принуди операторите да подобрят условията на офертите си чрез инвестиции в инфраструктура и услуги.

Едни общи правила за качеството на услугите ще гарантират свободата на потребителите да се ползват от услуги и приложения по свой избор и въз основа на ясни договорни условия в целия ЕС, без при това достъпът им до интернет да бъде необосновано ограничаван или блокиран. Едновременно с това подобни правила ще гарантират възможността да се ползват специализирани услуги за предоставяне на специфично съдържание, приложения и услуги с по-високо качество на услугите. Увеличената прозрачност и по-сигурните договорни права ще стимулират потребителите да търсят висококачествени и надеждни услуги и ще засилят конкурентната динамика на пазара.

Освен това мерките относно необоснованите различия в цените за националните повиквания и повикванията в рамките на ЕС, както и мерките, подпомагащи предоставянето на оферти за роуминг на цените на националните повиквания чрез споразумения за роуминг, имат за цел премахването на неоправданите допълнителни разходи за трансграничните електронни съобщителни услуги.

В заключение този вариант би подобрил правната предвидимост и прозрачност по най-ефикасния и навременен начин. По-конкретно, една засилена конкуренция на пазарите, прилагането на общи работни условия на по-широка основа (при достъпа до основни ресурси; прилагането на съобразени с потребителите правила), както и споделянето на ползите от икономиите от мащаба, вследствие гъвкавост на потребителските цени или конкурентен натиск, се очаква да доведат до по-голямо сближаване. Засиленият конкурентен натиск — стимул за разграничаване на предлаганите продукти — заедно с икономиите от мащаба, повишената регулаторна предвидимост и по-добрата среда за масово разпространение на иновативни услуги, се очаква заедно да подобрят постепенно инвестиционната среда. Макар да се очаква предложенията да имат положително въздействие върху създаването на работни места, конкретните въздействия върху обществото и заетостта е трудно да се оценят на настоящия етап. Комисията ще следи внимателно именно този аспект при мониторинга и оценката на законодателството.

В сравнение с предпочитания вариант ще са необходими между 3 и 5 години за постигане на желания резултат при вариант 1 (запазване на действащата регулаторна рамка) и вариант 3 (цялостна преработка на регулаторното управление за общоевропейски услуги), заедно със загуба на потенциалния допълнителен растеж на БВП до 3,7 % за периода 2015—2020 г.

Той ще има също най-бързо въздействие и ще постигне всички специфични цели, като по този начин ще се постигнат възможно най-големи икономически и социални ползи спрямо всички разглеждани варианти.

На 6 септември 2013 г. Комитетът за оценка на въздействието представи становище относно проекта на оценката на въздействието.

Докладът и неговото резюме се публикуват заедно с настоящото предложение.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

3.1. Правно основание

Предложението се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като е свързано с вътрешния пазар на електронните съобщителни услуги и неговото функциониране.

3.2. Субсидиарност

Настоящата регулаторна рамка не е в състояние да реализира напълно поставената цел — създаването на единен пазар на електронните съобщения. Разликите в националните правила, макар и съвместими със съществуващата регулаторна рамка на ЕС, създават въпреки всичко пречки пред предоставянето и получаването на трансгранични услуги и съответно ограничават свободното предоставяне на електронни съобщителни услуги, което се гарантира съгласно правото на ЕС. Това има пряко отражение върху функционирането на вътрешния пазар. Държавите членки нито имат компетенции, нито са мотивирани да променят настоящата регулаторна среда.

Нужни са мерки на равнище ЕС за справяне с първопричините на проблема. На първо място, на настоящата разпокъсаност, която се дължи на националния характер на системите за общо разрешително, ще се противодейства чрез въвеждането на единно европейско разрешително. Подобно единно европейско разрешение и контролът от страна на държавата по произход върху отнемането и/или временното оттегляне на подобно разрешително ще улеснят регистрацията на европейските оператори, както и координацията при повечето съществени принудителни мерки, приложими спрямо тях. Предложението гарантира повече регулаторна последователност и предвидимост за подобни предприятия, като предоставя правомощия на Комисията да изисква от националните регулаторни органи да оттеглят предложения за мерки, които биха били несъвместими с правото на ЕС. Предложението ще осигури много по-голямо сближаване на регулираните условия за достъп до стационарни и безжични основни ресурси, чрез които се улеснява предоставянето на общоевропейски услуги. Пълното хармонизиране на правата на крайните ползватели ще гарантира, че граждани и доставчици в ЕС имат сходни права и задължения, по-специално възможността да се предлагат и ползват трансгранични услуги при едни и същи условия.

Принципът на субсидиарност е спазен, тъй като намесата на ЕС ще е в рамките на необходимото за премахването на констатираните пречки пред вътрешния пазар.

На първо място, единното европейско разрешение се предлага на операторите, които възнамеряват да извършват дейност в мащабите на ЕС, а регулаторните задължения, пряко обвързани с мястото, където е разположена мрежата или се предоставят услугите, остава да се уточнят от националния регулатор на въпросната държава членка. Приходите от разпределяне на радиочестотен спектър ще остават в съответната държава членка, а по-подробните регулаторни принципи за ползването на радиочестотния спектър, които допълват амбициозните цели, заложени в регулаторната рамка на ЕС, позволяват на държавите членки сами да уредят подробностите. Аналогично, по отношение на процедурата за уведомяване на Комисията относно радиочестотния спектър, става дума за проверка на съвместимостта на законодателството, а не за прехвърляне на правомощия на държавите членки към Комисията, и тя е обект на допълнителни мерки за защита, като например процедурата по разглеждане в рамките на комитология. Включването в обхвата на общото разрешение на използването на точки за безжичен достъп в ограничени зони се ограничава до дискретни точки с ниска мощност, отговарящи на строга спецификация в правоприлагащите мерки. И на последно място, налагането на европейски продукти за виртуален достъп остава от компетенцията на националния регулаторен орган на държавата членка, в която е разположена мрежата, след анализ на пазара въз основа на съществуващата рамка; същевременно, хармонизирането на продуктите за виртуален достъп ползва същия механизъм, както за предоставянето на продукти за физически достъп на едро, което присъства вече в действащата законодателна рамка.

3.3. Пропорционалност

Действията на равнище ЕС са ограничени до необходимото за постигане на набелязаните цели. Мерките ще се отнасят главно до справянето с факторите, които затрудняват функционирането на единния пазар, чрез минимално необходимите изменения на съществуващата регулаторна рамка, с цел създаване на условия за развитие на нови трансгранични пазари на електронни съобщителни услуги на равнище ЕС. Това ще позволи постигането на двояката цел на единния пазар — свободно предоставяне и свободно потребление на електронни съобщителни услуги. Същевременно, запазвайки до голяма степен съществуващата регулаторна рамка, включително по отношение на начина, по който националните регулаторни органи следят пазарите, предложението не засяга доставчиците, които биха запазили национално (или областно) равнище на дейност.

Освен това разработването на нови трансгранични пазари следва да се осъществява в съответствие с принципа за „по-добро регулиране“, т.е. с постепенно намаляващ регулаторен натиск, ако пазарите са доказали своята конкурентност в рамките на един по-интегриран европейски контекст, но в съответствие с надзорните правомощия на националните регулаторни органи и при последващ надзор на конкуренцията. Това е ползотворно, тъй като националните регулаторни органи биха запазили преимуществената си позиция да отчитат националните особености, когато i) регулират достъпа до физически инфраструктури, които поради естеството си остават географски ограничени до национално или регионално равнище; и ii) обработват потребителските въпроси в национален контекст (по-специално на езика на потребителите).

Съответно, предлаганите мерки няма да включват значителни промени в управлението или прехвърляне на компетенции на европейско равнище, например чрез въвеждане на регулатор на ниво ЕС или някакво общоевропейско лицензиране за спектър.

Решенията ще предоставят възможност на съответните заинтересовани страни да се възползват от подчертаните предимства, които осигурява един голям единен пазар, и да намалят неефективността в своята дейност и инвестиции по най-ефективния и навременен начин. Едновременно с това предложението гарантира на операторите, които изберат да предоставят услуги само в една държава членка запазване на настоящите правила, като същевременно им позволява да се възползват от по-добри и по-ясни правила при правата на крайните ползватели и от по-предвидима среда за достъп до основни ресурси, свързани с радиочестотния спектър, и до продукти за достъп до висококачествена стационарна мрежа.

3.4. Основни права

Бе анализирано и въздействието на предложението върху някои основни права, като свободата на изразяване и правото на информация, на свободна стопанска инициатива, недискриминация, защитата на потребителите и защитата на личните данни. По-специално регламентът ще защити достъпа до отворен интернет; той установява високи стандарти за напълно хармонизирани права на крайните ползватели, увеличава свободата за бизнеса на европейско равнище и следва да доведе постепенно до намаляване на специфичното за сектора регулиране.

3.5. Избор на инструмент

Комисията предлага регламент, тъй като той ще осигури премахването на пречките пред единния пазар чрез допълване на съществуващата регулаторна рамка за електронните съобщителни услуги. Това включва установяването на конкретни, пряко приложими права и задължения за доставчиците и крайните ползватели, както и механизми за координиране, по отношение на определени основни ресурси на европейско равнище, за да се улесни предоставянето на електронни съобщителни услуги отвъд националните граници. Регламентът е важен инструмент, например в област като отворения интернет и управлението на трафик, когато е необходим действително единен подход, за да се избегне от самото начало настоящата тенденция към разнопосочност на националните решения и да се позволи едновременно интегрираното управление на мрежата и разработването на онлайн съдържание, приложения и услуги, които да се предоставят на обща основа в целия ЕС.

3.6. Структура на предложението и основни права и задължения

Общи разпоредби (глава I, членове 1 и 2)

Глава I съдържа общите разпоредби заедно със съответните определения. В нея се посочват регулаторните принципи, съгласно които съответните регулиращи органи действат при прилагането на настоящия регламент във връзка с разпоредбите на съществуващата рамка.

Единно европейско разрешение (глава II, членове 3—7)

Операторите, които желаят да предоставят услуги в няколко държави членки, трябва понастоящем да притежават разрешителни във всяка една от тях. Регламентът въвежда единно европейско разрешение, базиращо се на единна система за уведомяване в държавата членка, в която се намира седалището на европейския доставчик на електронни съобщителни услуги (т.нар. държава по произход) и установява условията за това разрешително. Оттеглянето и/или временното оттегляне на единното европейско разрешение зависи от контрола в държавата по произход. Притежателите на единно европейско разрешение имат право на еднакво регулаторно третиране в сходни ситуации във всички държави членки и новите участници и по-малките трансгранични оператори са освободени от административни такси и вноски за финансиране на универсалната услуга в държавите членки, различни от държавата по произход (приемащата държава). Притежателите на единно европейско разрешение ще предоставят услуги и в цяла Европа благодарение на една по-голяма последователност в прилагането на регулаторните задължения.

Прочее единното европейско разрешение ще намали ненужните административни пречки и ще гарантира на европейските доставчици повече последователност в правата и задълженията им при извършването и разгръщането на дейността им в целия Европейски съюз.

Основни ресурси на равнище ЕС (глава III)

Раздел 1 (членове 8—16)

Доставчиците на мобилни съобщения в Европа не разполагат към момента с необходимата им предвидимост по отношение на достъпа до радиочестотен спектър в ЕС и са изправени преди различни условия за разпределяне. Поради това за тях е по-трудно да планират дългосрочно, да инвестират в трансгранични проекти и в крайна сметка да постигнат повече мащабност. Подобна нехомогенна ситуация означава, че производителите на устройства разработват продуктите си за други пазари с по-голям мащаб и изгледи за растеж. За да се сложи край на тази безперспективна ситуация, хармонизирането на радиочестотните ресурси трябва да се гарантира чрез:

· изготвяне на общи регулаторни принципи, приложими спрямо държавите членки, когато се определят условията за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови съобщителни услуги;

· оправомощаване на Комисията да приема актове за изпълнение за хармонизиране на наличния спектър, графиците за предоставяне на честоти и сроковете на валидност на правата за ползване на спектър;

· механизъм за консултация, който да позволи на Комисията да прави преглед на проектите за национални мерки относно разпределянето и ползването на радиочестотния спектър;

· опростяване на условията за инсталиране и предоставяне на маломощни безжични мрежи за широколентов достъп (Wi-Fi, малки клетки) в подкрепа на конкурентоспособността и за разтоварване на мрежовия трафик.

Раздел 2 (членове 17—20)

Хармонизираният и висококачествен виртуален достъп до стационарни мрежи ще улесни навлизането на пазара и предоставянето на трансгранични услуги за крайните ползватели и фирмите и ще стимулира конкуренцията и инвестициите. Понастоящем виртуалните продукти за фиксиран достъп се определят по различни начини в целия ЕС. Виртуалният достъп до стационарни мрежи за предоставяне на трансгранични услуги се хармонизира посредством:

· Определянето на общи характеристики за европейски хармонизирани продукти за виртуален широколентов достъп (виртуално необвързан достъп, IP битстрийм и терминиращи сегменти на линии под наем), когато същите биват възлагани на оператори със значителна пазарна мощ.

· Съответно, от националните регулаторни органи се изисква да имат предвид въвеждането на подобни хармонизирани продукти за достъп при налагането на регулаторни корективни мерки, като се държи надлежно сметка за съществуващата инфраструктурна конкуренция и инвестиции, и първостепенните изисквания за пропорционалност. Предложението също отразява практиката на вземане на решения с разпоредба, в която отчитането на задълженията за контрол на цената на едро при мрежите за достъп от следващо поколение (ДСП) се свързва с ограниченията, които налага конкуренцията от алтернативни инфраструктури, ефективните гаранции за недискриминационен достъп и нивото на конкуренцията при продажбите на дребно по отношение на цени, разнообразие и качество.

· Правото за доставчиците на електронни съобщителни услуги да предлагат и ползват при разумни условия хармонизирани продукти за връзка с гарантирано качество, за да се позволи появата на нови онлайн услуги.

Права на крайните ползватели (глава IV, членове 21—29)

В Европа и доставчиците на електронни съобщителни услуги, и крайните ползватели са изправени пред противоречиви правила по отношение на правата на крайните ползватели, което води до различни нива на защита и множество разнопосочни правила, които трябва да се спазват в различните държави членки. Липсата на хомогенност означава разходи за операторите, разочарова крайните ползватели и в крайна сметка пречи на трансграничното предоставяне на тези услуги като отблъсква крайните ползватели. За да се гарантира подходящо ниво на защита на потребителите в целия ЕС, се хармонизират правилата за правата на крайните ползватели, включително:

– еднакво третиране на определени национални и вътрешносъюзни (международни) съобщителни услуги (освен ако разликите в третирането не са обективно оправдани),

– задължителна преддоговорна и договорна информация,

– повече прозрачност и възможности за избягване на „неприятни изненади от фактурираните суми“,

– право на безплатно прекратяване на договора след шест месеца (с изключение на остатъчната стойност на всяко субсидирано оборудване или други промоции),

– задължение за доставчиците да осигуряват безпрепятствен достъп на крайните ползватели до всяко съдържание, приложения или услуги — т.нар. неутралност на мрежите — в рамките на регулирането на правилата за управление на трафика от страна на операторите по отношение на общия достъп до интернет. Едновременно с това се внася повече яснота и в правната рамка за висококачествените специализирани услуги.

Улесняване смяната на доставчик (глава V, член 30)

Подобрените правила за смяна на доставчика ще насърчат навлизането на пазара и конкуренцията между доставчиците на електронни съобщителни услуги и ще позволят на крайните ползватели да избират по-лесно доставчика, който най-добре отговаря на техните специфични нужди. Предвидени са хармонизирани принципи за процедурите за смяна на доставчик, като например разходоориентираност, управление на процеса от новия доставчик, автоматично прекратяване на договора с прехвърлящия доставчик.

Организационни и заключителни разпоредби (глава VI, членове 31—40)

Тази глава съдържа най-напред общи разпоредби относно правомощията за санкциониране, с които разполагат националните компетентни органи и правила за правомощията на Комисията да приема делегирани актове или актове за изпълнение.

Въвеждат се и промени в рамковите директиви, както и в регламентите за роуминга и за ОЕРЕС. В частност, що се отнася до регулирането на пазара ex ante и като се има предвид, че всеки НРО все още отговаря за своите съответни (национални) пазари, измененията са насочени към насърчаване на по-голяма последователност и стабилност в целия ЕС по отношение на оценката на пазарите от страна на НРО и налагането на регулаторни задължения на притежателите на единното европейско разрешение, за да се избегне да бъдат изправени пред различни задължения за една и съща пазарна неефективност във всяка държава членка, в която имат присъствие. За тази цел разпоредбите предвиждат Комисията да разполага с правото да поиска оттеглянето на корективни мерки, наложени на оператори с единно европейско разрешение, както и правна сигурност относно критериите за посочване на пазарите, които са обект на подобни корективни мерки ex ante,като се взема предвид и конкурентният натиск от еквивалентни услуги, предоставяни от участници, опериращи изцяло в интернет без участието и извън контрола на предоставящите конкретната мрежа предприятия (OTT — over the top).

Третият регламент относно роуминга, със своите структурни мерки, ще засили конкуренцията на пазара, но не се очаква той от само себе си да създаде условия, при които потребителите без притеснение да запазят своя модел на потребление, свързан с националния им абонаментен план, когато пътуват в чужбина, и съответно да премахне като цяло допълнителните такси за роуминг в Европа. Съответно член 37 стъпва на регламента относно роуминга, като предоставя стимули за операторите да предоставят роуминг на цените на националните услуги. Предложението въвежда доброволен механизъм за мобилните оператори за сключване на двустранни и многостранни споразумения за роуминг, които да им позволяват да интернализират разходите за роуминг на едро и постепенно да въведат роуминг услуги на цената на националните повиквания до юли 2016 г., като същевременно се ограничава рискът от ценови арбитраж. Подобни споразумения за роуминг не представляват новост за пазара. Практиката е позната и подобни споразумения позволяват на страните по тях (при условие, че се спазва законодателството в областта на конкуренцията) да реализират икономии от мащаба при предоставянето на роуминг услуги, като между договорни страни. Предложението обаче изисква те да бъдат нотифицирани за повече прозрачност. Предлаганият доброволен режим цели да предизвика споделянето на тези оправдани икономии от мащаба с потребителите чрез предоставяне на роуминг услуги на цените на националните услуги, при условия, които гарантират роуминг в целия ЕС, и също така да гарантира, че постепенно потребителите в целия ЕС ще се възползват от подобни оферти. Наред с това предложението осигурява необходимия баланс, който ще позволи на операторите да съобразят офертите си на дребно и постепенно да гарантират, че всички техни клиенти се ползват от тях. Без двустранни или многостранни споразумения за роуминг не е реалистично да се очаква, че даден оператор би могъл сам да гарантира роуминг на национални цени в целия ЕС в разглеждания времеви период.

Накрая, измененията в регламента за ОЕРЕС са необходими, за да се осигури повече стабилност на органа и да му се позволи да играе по-централна роля, по-специално чрез посочването на специален председател с мандат от три години.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложеният регламент няма отражение върху бюджета на ЕС.

По-специално, предложението за изменение на Регламент (ЕО) № 1211/2009 няма отражение върху броя на длъжностите по щатно разписание, нито на финансовото участие на ЕС в бюджета на Службата на ОЕРЕС, и е в съответствие със стойностите, посочени в съобщението до Европейския парламент и до Съвета (СОМ(2013 г.) 519 final).

2013/0309 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги, за изграждане на континентална мрежа и за изменение на директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1211/2009 и Регламент (ЕС) № 531/2012

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[12],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[13],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)       Европа трябва да използва всички източници на растеж за излизане от кризата, за създаване на работни места и за възвръщане на конкурентоспособността си. Възстановяването на растежа и създаването на работни места в ЕС е целта на стратегията „Европа 2020“. На заседанието си през пролетта на 2013 г. Европейският съвет подчерта значението на цифровия единен пазар за растежа и призова за конкретни мерки за създаване на единен пазар в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), колкото е възможно по-скоро. В съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“ и с въпросния призив настоящият регламент цели създаването на единен пазар на електронните съобщения чрез допълване и адаптиране на съществуващата регулаторна рамка на ЕС за електронните съобщения.

(2)       В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (DAE), една от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, вече бе призната ролята на ИКТ и мрежовата свързаност като задължителна основа за развитието на нашата икономика и общество. За да може Европа да пожъне плодовете на цифровата трансформация, ЕС се нуждае от динамичен единен пазар на електронните съобщения за всички отрасли и навсякъде в Европа. Един подобен, действително единен пазар за съобщителни услуги ще бъде гръбнакът на новаторската и „интелигентна“ цифрова икономика и основа на цифровия единен пазар, на който онлайн услугите ще могат свободно да се предоставят трансгранично.

(3)       В един добре функциониращ единен пазар на цифровите съобщения следва да се гарантира свободата на предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги на всеки клиент в ЕС и правото на всеки краен потребител да избере най-добрата оферта на пазара и тази свобода не бива да бъде спъвана от разпокъсаност на пазара, дължаща се на национални граници. Действащата регулаторна рамка за електронните съобщения не дава окончателно решение на тази фрагментарност, с нейните национални, а не общосъюзни, режими за общи разрешения, национални схеми за разпределяне на радиочестотния спектър, разлики в продуктите за достъп, с които разполагат доставчиците на електронни съобщителни услуги в различните държави членки и различни набори от правила за потребителите, приложими за конкретния отрасъл. Правилата на ЕС, в много случаи само определят основната линия и често се прилагат по различен начин от държавите членки.

(4)       Един действително единен пазар на електронните съобщения ще насърчи конкуренцията, инвестициите и иновациите в нови и по-добри мрежи и услуги посредством засилване на пазарната интеграция и трансгранично предлаганите услуги. Това се очаква да спомогне за постигането на амбициозните цели за осигуряване на високоскоростен широколентов интернет, заложени в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа (DAE). Все по-лесно достъпните цифрови инфраструктури и услуги от своя страна се очаква да разнообразят офертите за потребителите, да повишат качеството на услугите и да разнообразят съдържанието, да допринесат за териториалното и социалното сближаване, както и да способстват за повече мобилност в рамките на ЕС.

(5)       Един единен пазар за електронни съобщителни услуги би благоприятствал по-мащабно и цифровата екосистема, в която попадат европейските производители, доставчиците на съдържание и приложения и икономиката като цяло, включително и отрасли, като банкирането, автомобилостроенето, логистиката, търговията на дребно, енергетиката и транспорта, които разчитат на мрежовата свързаност за повишаване на производителността, например чрез достъпни отвсякъде приложения в облак, свързани чрез мрежата обекти и възможности за предоставяне на интегрирано обслужване за различни части на дружеството. Публичните администрации и отрасълът на здравеопазването също биха извлекли полза от по-широкото разпространение на електронното управление и електронното здравеопазване. Предлагането на съдържание от областта на културата и културното многообразие като цяло, също могат да извлекат ползи от преминаването към единен пазар на електронните съобщителни услуги. Осигуряването на връзка чрез електронни съобщителни мрежи и услуги е дотолкова значимо за икономиката като цяло и за обществото, че е наложително да се избягва всяко необосновано отежняване за конкретния отрасъл, било то регулаторно или от всякакъв друг характер.

(6)       Настоящият регламент цели да гарантира доизграждането на единния пазар за електронните съобщения чрез действия по три широки, преплитащи се оси. Първо, регламентът трябва да осигури свобода за трансграничното предоставяне на електронни съобщителни услуги и мрежи в различни държави членки, ползвайки концепцията за единно европейско разрешение, което създава условия за осигуряване на по-голяма устойчивост и предсказуемост на съдържанието и мерките за прилагане на специфичните за отрасъла правила в целия ЕС. Второ, необходимо е да се позволи достъп при далеч по-сходни условия до основни ресурси за трансгранично предоставяне на електронни съобщителни мрежи и услуги, не само за безжичните широколентови съобщения, за които и лицензираният, и нелицензираният радиочестотен спектър са от основно значение, но и за стационарните мрежови връзки. Трето, с оглед съгласуването на условията за бизнес и за изграждане на увереност у гражданите да ползват цифровите технологии, настоящият регламент следва да хармонизира правилата за защита на крайните ползватели, особено на потребителите. Това включва правилата за недискриминация, договорна информация, прекратяване и прехвърляне на договори, в допълнение към правилата за достъп до онлайн съдържание, приложения и услуги и за управление на трафика, които не само защитават крайните ползватели, но едновременно с това и гарантират, че „екосистемата“ Интернет ще продължи да функционира гладко като двигател за иновациите. Освен това, по-нататъшните реформи при роуминга би трябвало да накарат потребителите да не изключват телефоните си, докато пътуват в ЕС и с времето би трябвало да доведат до сближаване при ценообразуването и другите условия за услугата в ЕС.

(7)       Следователно настоящият регламент следва да допълни съществуващата регулаторна рамка на ЕС (Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[14], Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[15], Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[16], Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[17], Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[18], Директива 2002/77/ЕО на Комисията[19], както и Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета[20], Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета[21] и Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент[22]) и действащите национални законодателства, приети в съответствие с правото на ЕС, чрез въвеждането на специфични права и задължения както за доставчиците на електронни съобщителни услуги, така и за крайните ползватели, чрез значителни изменения в съществуващите директиви и в Регламент (ЕС) № 531/2012, за да се осигури по-голямо сближаване и някои значителни изменения за постигане на един по-конкурентен единен пазар.

(8)       Мерките, представени в настоящия регламент, са съобразени с принципа за технологична неутралност, т.е. с тях не се налага никоя технология за сметка на друга.

(9)       Предоставянето на трансгранични електронни съобщителни услуги все още среща повече трудности от своя аналог в рамките на националните граници. По-специално, доставчиците на трансгранични услуги все още трябва да уведомяват и заплащат такси в отделни приемащи държави членки. Притежателите на единно европейско разрешение следва да се ползват от система за единна нотификация в държавата членка, където е основното им седалище (държавата членка по произход), което ще намали административната тежест за трансграничните оператори. единното европейско разрешение следва да се прилага за всяка фирма, която предоставя или възнамерява да предоставя електронни съобщителни услуги и мрежи в повече от една държава членка, което ѝ осигурява да се ползва от правата, свързани със свободното предоставяне на електронни съобщителни услуги и мрежи, в съответствие с настоящия регламент, в произволна държава членка. Въвеждането на единно европейско разрешение, определящо правната рамка, приложима спрямо операторите на електронни съобщителни мрежи, предоставящи услуги във всички държави членки въз основа на общо разрешение от държавата членка по произход, следва да осигури действително свободно предоставяне на електронни съобщителни услуги и мрежи в целия ЕС.

(10)     Трансграничното предоставяне на електронни съобщителни услуги или мрежи може да се осъществява по различни начини, в зависимост от много фактори, като например вида мрежа или предоставяни услуги, обема на необходимата физическа инфраструктура или броя на абонатите в различните държави членки. Намерението да се предоставят трансгранични електронни съобщителни услуги или да се управлява електронна съобщителна мрежа в повече от една държава членка може да се засвидетелства посредством договарянето на споразумения за достъп до мрежите в дадена държава членка или маркетинг на интернет сайт на езика на целевата държава членка.

(11)     Независимо от начина, по който доставчикът експлоатира трансгранични електронни съобщителни мрежи или предоставя трансгранични електронни съобщителни услуги, регулаторният режим, приложим към всеки европейски доставчик на електронни съобщителни услуги и мрежи следва да е неутрален спрямо търговските решения, които са били подбрани и които стоят зад организацията на функциите и дейностите в различните държавите членки. Следователно, независимо от корпоративната структура на предприятието, държавата членка по произход на европейския доставчик на електронни съобщителни услуги следва да се приема като държавата членка, в която се вземат стратегическите решения относно предоставянето на електронни съобщителни мрежи или услуги.

(12)     Единното европейско разрешение следва да се основава на общото разрешение, издадено в държавата членка по произход. То не следва да се обвързва с условия, които вече са приложими по силата на други нормативни актове на националното право, които не се отнасят конкретно за отрасъла на електронните съобщения. Освен това, разпоредбите на настоящия регламент и на Регламент (ЕС) № 531/2012 следва да се прилагат и за европейските доставчици на електронни съобщителни услуги.

(13)     Повечето специфични за сектора условия, например изискванията относно достъпа до или сигурността и целостта на мрежите, или достъпа до услуги за спешна помощ, са тясно свързани с мястото, където е разположена мрежата или се предоставя услугата. Следователно на всеки европейски доставчик на електронни съобщителни услуги могат да бъдат наложени условия, приложими в държавите членки, в които той извършва дейност, доколкото в настоящия Регламент не е предвидено друго.

(14)     Когато държавите членки изискват финансово участие от отрасъла за финансиране на задължения за предоставяне на универсална услуга и на административните разходи на националните регулаторни органи, критериите и процедурите за разпределяне на тези вноски следва да са пропорционални и недискриминационни по отношение на европейските доставчици на електронни съобщителни услуги, за да не се възпрепятства трансграничното навлизане на пазара, по-специално на нови участници и по-малки оператори; следователно вноските на отделните предприятия следва да са съобразени с пазарния дял на вносителя, изразен в оборот в съответната държава членка и спрямо тези вноски следва да се прилага праг de minimis.

(15)     Необходимо е да се гарантира, че при сходни обстоятелства всички европейски доставчици на електронни съобщителни услуги се третират недискриминационно в различните държави членки и че в единния пазар се прилагат последователни регулаторни практики, по-специално по отношение на мерките, които са в обхвата на членове 15 или 16 от Директива 2002/21/ЕО или на членове 5 или 8 от Директива 2002/19/ЕО. Европейските доставчици на електронни съобщителни услуги следва да се ползват от правото на равно третиране в различните държави членки при обективно равнозначни ситуации, за да се даде възможност за едни по-интегрирани дейности, обхващащи повече от една територия. Освен това в подобни случаи е необходимо да се въведат специални процедури на равнище ЕС за преразглеждане на проектите за решения за корективни мерки по смисъла на член 7а от Директива 2002/21/ЕО, с цел да се избегнат неоснователни различия в задълженията, приложими към европейските доставчици на електронни съобщителни услуги в различните държави членки.

(16)     Нужно е разпределяне на регулаторните и надзорните правомощия между държавата членка по произход и всяка приемаща държава членка на европейски доставчици на електронни съобщителни услуги с оглед намаляване на пречките пред навлизането на пазара, като същевременно се гарантира, че тези доставчици спазват прилежно действащите условия за предоставяне на електронни съобщителни услуги и мрежи. Следователно, макар и всеки национален регулаторен орган да е длъжен да следи за спазването на условията, които се прилагат на негова територия в съответствие със законодателството на ЕС, включително с помощта на санкции и временни мерки, единствено националният регулаторен орган в държавата членка по произход следва да разполага с правото временно или окончателно да отнема правото на европейски доставчик на електронни съобщителни услуги да предоставя електронни съобщителни мрежи и услуги в целия ЕС или в част от него.

(17)     Радиочестотният спектър е обществен и важен ресурс за вътрешния пазар на мобилни, безжични широколентови и спътникови съобщения в ЕС. Развитието на безжичните широколентови съобщения спомага за изпълнението на програмата в областта на цифровите технологии за Европа и по-специално за осигуряването на достъп до широколентова връзка със скорост не по-малко от 30 Mbps до 2020 г. за всички граждани на ЕС, както и за осигуряването на широколентов достъп в ЕС с възможно най-висока скорост и капацитет. ЕС обаче изостава от други големи региони в света — Северна Америка, Африка и части от Азия — по отношение на въвеждането и разпространението на безжични широколентови технологии от последно поколение, които са необходими за постигането на тези цели на политиката. Неорганизираният процес на издаване на разрешителни и на предоставяне на лентата от 800 MHz за безжични широколентови съобщения и фактът, че повече от половината държави членки искат дерогация или по други причини не са предоставили тази лента в срока, предвиден в Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър текст от значение (RSPP)[23], свидетелстват, че са необходими спешни действия дори в рамките на срока на действие на сегашната RSPP. Мерките на ЕС за хармонизиране на условията за осигуряване и ефективно използване на радиочестотния спектър за безжични широколентови съобщения по силата на Решение 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[24] се оказаха недостатъчни за решаването на този проблем.

(18)     Прилагането на различни национални политики създава несъответствия и раздробява вътрешния пазар, което препятства на въвеждането на общосъюзни услуги и доизграждането на вътрешния пазар за безжични широколентови комуникации. По-конкретно това би могло да създаде неравни условия за достъп до тези услуги, да затрудни конкуренцията между фирмите от различни държави членки и да ограничи инвестициите в по-модерни мрежи и технологии и появата на новаторски услуги, като по този начин лиши гражданите и фирмите от повсеместни интегрирани висококачествени услуги и операторите на безжични широколентови съобщения от допълнителни приходи благодарение на нарасналата ефективност вследствие широкомащабни и по-интегрирани дейности. Следователно предприемането на действия на равнище ЕС по отношение на определени аспекти на радиочестотния спектър следва да съпътства развитието на широко интегрирано покритие на модерни безжични широколентови съобщителни услуги в целия ЕС. Същевременно държавите членки следва да запазят правото си да приемат мерки за организиране на своя радиочестотен спектър за целите на обществения ред, обществената сигурност и отбраната.

(19)     Доставчиците на електронни съобщителни услуги, включително операторите на мобилни мрежи или консорциумите от такива оператори следва да са в състояние колективно да организират ефикасно и икономически достъпно покритие на голяма част от територията на ЕС с оглед постигането на дългосрочни ползи за крайните ползватели и следователно да използват радиочестотния спектър в повече от една държава членка при сходни условия, процедури, разходи, срокове, продължителност в хармонизирани радиочестотни ленти и с допълнителни радиочестотни пакети като комбинация от по-ниски и по-високи честоти за покриване на гъсто и рядко населени зони. Инициативите в полза на повече координация и съгласуваност ще подобрят предвидимостта на инвестиционната среда по отношение на мрежите. Тази предвидимост би била значително подобрена и от една ясна политика в полза на дългосрочното право на ползване на радиочестотен спектър, без да се засяга правото на безсрочно ползване у някои държави членки, свързано от своя страна с ясни условия за трансфера, лизинга или споделянето на част от или на целия радиочестотен спектър, който е предмет на подобно индивидуално право на ползване.

(20)     Съгласуваността и последователността при правата за ползване на радиочестотния спектър следва да се подобрят, поне за честотните ленти, които са били хармонизирани за безжични, стационарни, такива с мигриращи потребители и мобилни широколентови съобщителни услуги. Това включва честотните ленти, посочени на равнище Международен съюз по далекосъобщения (ITU) за модерни системи за международни мобилни далекосъобщения (IMT), както и използваните за локални мрежи с достъп чрез радиовръзка (RLAN), като например 2,4 GHz и 5 GHz. Това следва да се отнася и за честотните ленти, които в бъдеще могат да бъдат хармонизирани за безжични широколентови съобщителни услуги (например това предстои за честотните ленти от 700 MHz, 1,5 GHz и 3,8-4,2 GHz), както е предвидено в член 3, буква б) от RSPP и в становището на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG) относно „Стратегическите предизвикателства, пред които е изправена Европа в търсенето на отговор на нарастващото търсене на честотен спектър за безжичен широколентов достъп“, прието на 13 юни 2013 г.;

(21)     Съгласуването между различните национални процедури за предоставяне на радиочестотен спектър би получило подкрепа от едни по-ясни разпоредби относно критериите за сроковете на процедурите за издаване на разрешително; продължителността, за която са предоставени права за ползване, таксите и условията на плащането им; капацитета и задълженията за покритие; определянето на обхвата от радиоспектъра и на блоковете от спектъра, предмет на процедура на лицензиране; обективните прагови изисквания, целящи подпомагането на ефективната конкуренция; условията за търгуване на правата на ползване, включително условията за споделяне.

(22)     Ако се ограничи тежестта на таксите до оптимално необходимото за управлението на радиочестотния спектър, с баланс между непосредствените плащания и периодичните такси, ще се насърчат инвестициите в инфраструктура и технологии и тяхното физическо разгръщане и внедряване, а съпътстващите ползи от намалените разходи ще ползват и крайните ползватели.

(23)     По-синхронизираното разпределяне на радиочестотния спектър и съответното разгръщане на безжичен широколентов достъп в целия ЕС би трябвало да предизвика икономии от мащаба в свързаните отрасли, например за мрежово оборудване и терминални устройства. Тези отрасли, от своя страна, могат да се съобразяват в по-голяма степен отколкото досега с европейските инициативи и политики в областта на радиочестотния спектър. Прочее следва да се установят процедура за хармонизиране на сроковете за разпределяне и минимален или общ период на валидност на правата за ползване в тези честотни ленти.

(24)     Що се отнася до другите основни съществени условия, с които могат да бъдат обвързани правата за ползване на радиочестотен спектър за безжичен широколентов достъп, то сближаването в прилагането в отделните държави членки на регулаторните принципи и критерии, които се определят с настоящия регламент, ще бъде подпомогнато посредством механизъм за координиране, чрез който Комисията и компетентните органи на останалите държави членки имат възможност предварително да изразят забележките си по разпределянето на правата за ползване на дадена държава членка и по този начин Комисията има възможност, като вземе предвид становищата на държавите членки, да отлага прилагането на всяко предложение, което изглежда не е в съответствие с правото на ЕС.

(25)     Предвид сериозното нарастване на търсенето на радиочестотен спектър за безжичен широколентов достъп, следва да се насърчават решенията за алтернативно и ефективно използване на радиочестотите за безжичен широколентов достъп. Това включва използването на маломощни системи за безжичен достъп с малък обхват, като т.нар. „горещи точки“ на локални мрежи с достъп чрез радиовръзка (RLAN, известни също като „Wi-Fi“), както и на мрежи от маломощни малогабаритни клетъчни точки за достъп (наричани също фемто-, пико- или метроклетки).

(26)     Допълващи безжични системи за достъп, като например RLAN и по-специално публично достъпните RLAN точки за достъп, осигуряват все по-голям достъп до интернет за крайните ползватели и позволяват на мобилните оператори да намалят мобилния трафик, използвайки хармонизирани ресурси на радиочестотния спектър без изискване за индивидуално разрешително или право за използване на радиочестотния спектър.

(27)     Повечето RLAN точки за достъп до момента се ползват от частни потребители като локално безжично разширение на тяхната фиксирана широколентова връзка. Ако крайните ползватели, в рамките на личния си абонамент за интернет, споделят своя RLAN с други, наличието на голям брой подобни точки за достъп, особено в гъсто населените райони, би трябвало да увеличи съществено капацитета за пренос на данни по безжичен път през радиочестоти чрез многократното използване на честоти и да създаде рентабилна допълнителна инфраструктура за безжичен широколентов достъп за други крайни ползватели. Следователно, ненужните ограничения пред крайните ползватели да споделят достъпа до своите RLAN точки за достъп с други крайни ползватели или да се свързват с такива точки за достъп, следва да отпаднат или да се предотвратят.

(28)     В допълнение следва да се премахнат и ненужните ограничения пред инсталирането и свързването на точки за RLAN достъп. Публичните органи или доставчиците на публични услуги все по-често ползват RLAN точките за достъп в своите помещения за собствени цели, например за ползване от персонала, за един по-добър и рентабилен достъп на място от страна на гражданите до услугите на електронното управление или за подпомагане на предоставянето на интелигентни публични услуги с информация в реално време, например за публичния транспорт или управлението на трафика. Тези органи биха могли да осигурят достъп до подобни точки за достъп за широката публика като допълнение към услугите, предлагани на обществото на такива места, и те следва да имат възможност да направят това в съответствие с правилата за конкуренцията и за обществените поръчки. Доставчикът на локален достъп до електронни съобщителни мрежи във или около дадена частна собственост или ограничена публична зона като допълнение към друга дейност, която не зависи от такъв достъп, например точки за RLAN достъп за потребители на други търговски дейности или за широката публика в тази зона, не следва да се възприема като доставчик на електронни съобщителни услуги.

(29)     Маломощните точки за безжичен достъп в ограничени зони представляват маломерно и дискретно оборудване, сходни с локалните безжични маршрутизатори, за които следва да се установят технически характеристики на равнище ЕС за тяхното инсталиране и ползване според местния контекст, след получаване на общо разрешение и без неоправдани ограничения чрез изисквания за индивидуално планиране или други разрешителни. Пропорционалността на мерките, определящи техническите характеристики за това една такава употреба да се ползва от общо разрешение, следва да се осигури посредством характеристики, които са значително по-рестриктивни от приложимите максимални прагове в мерките на ЕС по отношение на параметри като изходна мощност.

(30)     Държавите членки следва да гарантират, че управлението на радиочестотния спектър на национално равнище не възпрепятства други държави членки да използват радиочестотния спектър, на който те имат право, или да спазват своите задължения по отношение на честотните ленти, за които употребата е хармонизирана на равнище ЕС. Нужен е механизъм, основан на съществуващите дейности на RSPG, който да гарантира, че всяка държава предлага равен достъп до радиочестотния спектър и че резултатите от координирането са адекватни и се прилагат.

(31)     Опитът в прилагането на регулаторната рамка на ЕС показва, че съществуващите разпоредби, изискващи последователното прилагане на регулаторни мерки, съчетано с целта да се допринесе за развитието на вътрешния пазар, не са създали достатъчно стимули за разработването на продукти за достъп, основани на хармонизирани стандарти и процеси, по-специално що се отнася до стационарните мрежи. Когато извършват дейност в различни държави членки, операторите срещат трудности с намирането на основни ресурси за достъп с добро качество и необходимото ниво на оперативна съвместимост на мрежите и услугите, а когато такива са на разположение, те имат различни технически характеристики. Това повишава разходите и възпрепятства трансграничното предоставяне на услуги.

(32)     Интеграцията на единния пазар на електронни съобщителни услуги ще се ускори чрез въвеждането на рамка за определяне на някои ключови европейски виртуални продукти, които са особено важни за доставчиците на електронни съобщителни услуги при предоставянето на трансгранични услуги, и за приемане на общоевропейска стратегия в една среда, базирана във все по-голяма степен изцяло на Internet Protocol (IP), въз основа на ключови параметри и минимален набор от характеристики.

(33)     Внимание следва да се обърне на оперативните нужди, обслужвани от различни виртуални продукти. Европейските продукти за виртуален широколентов достъп следва да бъдат на разположение в случаите, когато от оператор със значителна пазарна мощ се изисква, съгласно разпоредбите на Рамковата директива и Директивата за достъп, да предоставя достъп при регламентирани условия в конкретна точка за достъп от своята мрежа. Първо, едни хармонизирани продукти биха улеснили ефикасното навлизане на пазара на трансгранични услуги. Те биха позволили първоначалното и непосредствено предоставяне от страна на трансграничните доставчици на достатъчно качествени услуги на техните крайни потребители, включително на услуги за бизнес клиенти с няколко представителства в различни държави членки, когато това е необходимо и пропорционално съгласно с пазарните анализи. Тези хармонизирани продукти следва да са на разположение за достатъчно дълъг период, за да се даде възможност на търсещите достъп страни и на доставчиците да планират средносрочни и дългосрочни инвестиции.

(34)     Второ, от ключово значение за създаването на условия за устойчива конкуренция в рамките на вътрешния пазар са сложните продукти за виртуален достъп, които изискват по-високо ниво на инвестиции от търсещите достъп и им позволяват по-строг контрол и разграничения, особено чрез осигуряването на достъп на по-локално ниво. Следователно и тези ключови продукти за достъп на едро до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA) следва да бъдат хармонизирани, за да се улеснят трансграничните инвестиции. Подобни продукти за виртуален широколентов достъп трябва да са проектирани така, че да осигуряват функционални възможности, които са равностойни на физически необвързания достъп, с цел да се разшири обхватът на потенциалните корективни мерки при достъпа на едро, с които разполагат националните регулаторни органи съгласно Директивата за достъп 2002/19/ЕО.

(35)     И трето, необходимо е хармонизирането на продукт за достъп на едро на терминални сегменти на наети линии с усъвършенствани интерфейси, за да се позволи предоставянето на трансгранични услуги за свързаност, които са от решаващо значение за изпълнението на конкретни проекти на най-взискателните бизнес потребители.

(36)     В контекста на постепенния преход към изцяло базирани на IP мрежи, недостигът на продукти за свързаност, базирани на IP за различните класове услуги с гарантирано качество на услугата, което позволява комуникационни пътеки през множество мрежови домейни в мрежови граници, в една, но също и в няколко държави членки, спъва развитието на приложения, които разчитат на достъпа до други мрежи и по този начин ограничава технологичните иновации. Освен това настоящата ситуация не позволява масовото разпространение на ползите, свързани с управлението и предоставянето на базирани на IP мрежи и продукти за връзка с гарантирано качество на услугата, а именно подобрена сигурност, надеждност и гъвкавост, рентабилност и по-бързо предоставяне, което е от полза за операторите на мрежи, доставчиците на услуги и крайните ползватели. Необходим е прочее хармонизиран подход към проектирането и предоставянето на такива продукти при разумни условия, включително, когато е необходимо, възможност за кръстосани доставки от страна на съответните предприятия за електронни съобщителни услуги.

(37)     Създаването на европейски продукти за виртуален широколентов достъп по силата на настоящия регламент следва да бъде отчетено при оценката от националните регулаторни органи на това кои са най-подходящите корективни мерки за осигуряване на достъп до мрежите на операторите със значителна пазарна мощ, избягвайки свръхрегулирането чрез ненужното умножаване на продуктите за достъп на едро, независимо дали са наложени съгласно пазарни анализи или при други условия. По-специално, въвеждането на европейски продукти за виртуален достъп не следва, само по себе си, да доведе до увеличение на броя на продуктите за регулиран достъп, наложени на даден оператор. Освен това необходимостта националните регулаторни органи, след приемането на настоящия регламент, да преценят дали следва да бъде наложен европейски продукт за виртуален широколентов достъп вместо съществуващите мерки за достъп на едро, и също да преценят доколко е подходящо налагането на такъв продукт предвид бъдещите пазарни анализи, когато констатират значителна пазарна мощ, не следва да се отразява на отговорността им да посочват най-подходящите и пропорционални мерки за решаване на констатирания проблем пред конкуренцията в съответствие с член 16 от Директива 2002/21/ЕО.

(38)     В интерес на регулаторната предвидимост в законодателството следва да намерят място и някои ключови елементи от изменящия се процес на вземане на решения при сегашната регулаторна рамка, които засягат условията, при които продукти за достъп на едро, включително европейски продукти за широколентов виртуален достъп, се предоставят на мрежи за мрежите за достъп от следващо поколение (ДСП). Сред тях следва да има разпоредби, които отразяват значимостта — по отношение на анализа на пазарите за достъп на едро и по-специално дали са необходими ценови ограничения за подобен достъп до мрежите за ДСП — на връзката между конкуренцията от алтернативни стационарни и безжични инфраструктури, ефективните гаранции за недискриминационен достъп и съществуващото ниво на конкуренция по отношение на цени, разнообразие и качество при продажбите на дребно. Последното съображение в крайна сметка определя ползите за крайните ползватели. Например, когато оценяват всеки отделен случай съгласно член 16 от Директива 2002/21/ЕО и без да се засяга оценката на значителната пазарна мощ и спазването на правилата на ЕС относно конкуренцията, националните регулаторни органи могат да сметнат, че при наличието на две мрежи за ДСП пазарните условия са достатъчно конкурентни, за да стимулират модернизирането на мрежите и доведат до предоставянето на свръхвисокоскоростни услуги, което важен параметър на конкуренцията в пазарите на дребно.

(39)     Редно е да се очаква, че засилената конкуренция на единния пазар ще доведе с времето до намаляване на специфичното за сектора регулиране, основано на пазарен анализ. Реалистично е доизграждането на единния пазар да доведе до по-ефективна конкуренция на съответните пазари, а последващото прилагане на конкурентното право се приема все по-уверено като достатъчно да гарантира доброто функциониране на пазара. С цел осигуряване на правна яснота и предсказуемост на регулаторните подходи в отделните държави, следва да се определят ясни и обвързващи критерии за това как се преценява дали даден пазар все още оправдава налагането на регулаторни задължения ex ante, като определящи фактори са сроковете, в които биват решавани блокиращите проблеми и перспективите за конкуренцията, особено за конкуренцията при инфраструктурата и условията за конкуренция на пазара на дребно въз основа на параметри като цени, разнообразие и качество, които действително вълнуват крайните ползватели и са от значение за конкурентоспособността на ЕС на световните пазари. Това би трябвало да подпомогне следващите преразглеждания на списъка с пазари, при които е възможно регулиране ex ante, и да спомогне за това националните регулатори да се съсредоточат по един съгласуван начин върху случаите, в които конкуренцията все още не е ефективна. Създаването на истински единен пазар на електронните съобщителни услуги може освен това да повлияе на географския обхват на пазарите, едновременно за целите на специфичното за сектора регулиране, основано на принципите на конкуренцията, и за прилагането на самото конкурентно право.

(40)     Различията в националното прилагане на специфичните за сектора правила за защита на крайните ползватели създават значителни бариери пред единния цифров пазар, по-специално като повишават разходите за съобразяване с условията за доставчиците на електронни съобщителни услуги за широката публика, които желаят да предлагат услуги в много държави членки. Освен това разпокъсаността и неяснотите при нивото на защита в различните държави членки разколебава доверието на крайните ползватели и ги разубеждава да купуват електронни съобщителни услуги в чужбина. За да бъде постигната целта на ЕС за премахване на пречките пред вътрешния пазар е необходимо да се заменят съществуващите разнопосочни национални правни мерки с единен и напълно хармонизиран набор от специфични за сектора правила, които създават високо общо ниво на защита за крайния потребител. Подобно пълно хармонизиране на правните разпоредби не следва да възпрепятства доставчиците на електронни съобщителни услуги за обществеността да предлагат на потребителите договорни условия, които надхвърлят това ниво на защита.

(41)     Тъй като настоящият регламент хармонизира само някои специфични за сектора правила, той не следва да се отрази на общите правила за защита на потребителите, установени в законодателството на ЕС и националното законодателство.

(42)     В случаите, когато разпоредбите в глави 4 и 5 на настоящия регламент разглеждат въпроси, свързани с крайните ползватели, тези разпоредби следва да се прилагат не само по отношение на потребителите, но и към други крайни ползватели, главно микропредприятия. По тяхно искане, крайните ползватели, различни от потребителите, следва да разполагат с възможността в индивидуални договори да договарят различни условия.

(43)     Доизграждането на единния пазар за електронни съобщителни услуги също изисква премахването на пречките пред крайните ползватели да ползват електронни съобщителни услуги в целия ЕС. Следователно публичните органи не бива да създават или запазват пречки пред трансграничното закупуване на подобни услуги. Доставчиците на електронни съобщителни услуги за обществеността не трябва да дискриминират крайните ползватели въз основа на тяхната националност или държава на пребиваване. Разграничения обаче следва да са възможни въз основа на обективно обусловени разлики в разходи, рискове и пазарни условия, като промените в търсенето и ценообразуването на конкурентите.

(44)     Продължават да се наблюдават много съществени ценови разлики, както при стационарните, така и при мобилните съобщения, между националните телефонни разговори и SMS съобщения и тези до друга държава членка. Докато са налице съществени различия между отделните страни, оператори и цени на пакетните услуги, а също и между услугите по мобилни и стационарни мрежи, биват засегнати по-уязвимите групи клиенти и се създават пречки пред безпроблемната комуникация в рамките на ЕС. Това се наблюдава въпреки наистина значителното намаляване и сближаване в абсолютно изражение на таксите за осъществяване на крайна връзка в различните държави членки и ниските цени на транзитните пазари. Освен това преходът към изцяло базирани на IP електронни съобщителни услуги трябва да доведе до допълнително намаляване на разходите. Затова е необходимо обективно аргументиране на всяко значително различие в тарифите на дребно между националните разговори на далечни разстояния по стационарни мрежи, т.е. разговори между области с различен телефонен код в националния номерационен план, и разговорите по стационарни мрежи до друга държава членка. Тарифите на дребно на международните мобилни съобщения не трябва да надвишават европейските тарифи за гласови услуги и SMS съобщения съответно за регулирани повиквания и SMS съобщения при роуминг, предвидени в Регламент (ЕС) № 531/2012, освен ако не бъдат представени обективни аргументи. Такива аргументи могат да включват допълнителни разходи и съответния разумен марж. Други обективни фактори могат да бъдат и разликите в гъвкавостта на цените на свързани продукти и лесният достъп на всички крайни ползватели било до алтернативни тарифи от доставчици на обществени електронни съобщителни услуги, които предлагат безплатно или срещу минимално доплащане трансгранични съобщителни услуги в ЕС, било до услуги на информационното общество със сходни функционални възможности, при условие, че доставчиците активно разпространяват информация за тези алтернативи сред своите крайни ползватели.

(45)     Интернет се разви през последните десетилетия като отворена платформа за иновации с лесен достъп за крайните ползватели, доставчиците на съдържание и приложения и доставчиците на интернет. Съществуващата регулаторна рамка на ЕС цели да гарантира на крайните ползватели достъпа до информация и възможността да я разпространяват или да ползват приложения и услуги по свой избор. Обаче докладът на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) относно практиките при управлението на трафика, публикуван през май 2012 г., и поръчаното от Изпълнителната агенция за потребителите и здравеопазването проучване относно функционирането на пазара за достъп до интернет и предоставяне на интернет услуги от гледната точка на потребителите, публикувано през декември 2012 г., показват, че значителен брой крайни ползватели са засегнати от някои практики за управление на трафика, които блокират или забавят специфични приложения. Тези тенденции изискват ясни правила на равнище ЕС, за да се запази отвореният характер на интернет и да се избегне разпокъсването на единния пазар от мерките на отделни държави членки.

(46)     Свободата на крайните ползватели да имат достъп до и да разпространяват информация, както и законно съдържание, да работят с приложения и да ползват услуги по техен избор зависи от спазването на съответното европейско и национално законодателство. Настоящият регламент определя граници за всякакви ограничения на тази свобода от страна на доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, но без да се засягат други разпоредби от законодателството на ЕС, включително тези относно авторското право и Директива 2000/31/ЕО.

(47)     В един отворен интернет, доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги следва, в рамките на договорно установени ограничения на обема от данни и скорости на услуги за интернет достъп, да не блокират, забавят, влошават качеството или налагат ограничения на определено съдържание, приложения или услуги, или на конкретни части от тях, освен в случаите на ограничен брой разумни мерки за управление на трафика. Подобни мерки следва да бъдат прозрачни, пропорционални и недискриминационни. Разумното управление на трафика обхваща предотвратяването или възпрепятстването на тежки престъпления, включително доброволни действия на доставчиците да попречат на достъпа до и разпространението на детска порнография. Свеждането до минимум на последствията от претоварването на мрежата следва да се смята за разумно действие, при условие че претоварването на мрежата е временно или при изключителни обстоятелства.

(48)     Тарифите, изчислявани на база обем на трафика следва да се смятат за съвместими с принципа на отворения интернет, дотогава докато позволяват на крайните ползватели да изберат тарифата, съответстваща на нормалното им потребление на данни въз основа на ясна информация относно условията и последствията от този избор. Същевременно подобни тарифи следва да позволяват на доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги да адаптират по-добре капацитета на мрежата предвид очакваните обеми от данни. От съществено значение е крайните ползватели да разполагат с цялата информация преди да изразят съгласие с каквито и да е ограничения на обема от данни, на скоростта или с приложимите тарифи, да могат по всяко време да следят потреблението си и, ако поискат, лесно да се сдобиват с увеличение на лимита, за който са абонирани.

(49)     Налице е и търсене при крайните ползватели на услуги и приложения, които изискват по-високо и гарантирано качество на услугата от страна на доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги или от страна на доставчиците на съдържание, приложения или услуги. Такива услуги могат да включват inter alia, излъчване по интернет протокол (телевизия по интернет протокол), видеоконферентни връзки и някои свързани със здравеопазването приложения. Крайните ползватели също следва да разполагат със свободата да сключват договори за предоставяне на специализирани услуги с по-високо качество било с доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, било с доставчиците на съдържание, приложения и услуги.

(50)     Освен това е налице търсене от страна на доставчиците на приложения, съдържание и услуги за предоставяне на преносни услуги, разчитащи на гъвкави параметри на качеството, включително по-ниски нива на приоритет за трафика, който не е спешен. Необходимо е доставчиците на съдържание, приложения и на услуги да имат възможността да договарят такива гъвкави параметри на качеството с доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги с оглед предоставянето на специализирани услуги и се очаква тази възможност да играе важна роля при разработването на нови услуги, като например междумашинната комуникация. Същевременно подобна гъвкавост би позволила на доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги да регулират по-добре трафика и да предотвратяват претоварването на мрежата. Доставчиците на съдържание, приложения и услуги и доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги следва да са в състояние свободно да сключват специални договори за услуги на определено ниво на качество на услугата, доколкото тези споразумения не навреждат сериозно на общото качество на услугите за достъп до интернет.

(51)     Националните регулаторни органи играят ключова роля за това крайните ползватели да разполагат ефективно с възможността да упражняват тази свобода и да разполагат с достъп до отворен интернет. За тази цел националните регулаторни органи следва да имат задължения за мониторинг и докладване и да гарантират, че доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги спазват правилата и че е налице недискриминационен достъп до интернет услуги с високо качество, което не е влошено от специализирани услуги. В оценката си за евентуално общо влошаване на услугите за достъп до интернет националните регулаторни органи следва ползват параметри за качество, като срокове и надеждност (закъснение, колебание, загуба на пакети), равнища и ефект от претоварването в мрежата, действителни спрямо обявени скорости, показатели на услугите за достъп до интернет в сравнение със специализирани услуги и качеството във възприятието на крайните ползватели. Националните регулаторни органи следва да разполагат с правомощия да налагат изисквания за минимално качество на услугите на всички или на отделни доставчици на обществени електронни съобщителни услуги, ако това е нужно, за да се предотврати общо влошаване/намаляване на качеството на достъпа до интернет услуги.

(52)     Мерките, които осигуряват по-голяма прозрачност и сравнимост на цените, тарифите и условията на труд и на качествените параметри на услугата, включително на тези, които са специфични за предоставянето на услуги за достъп до интернет, ще позволят в по-голяма степен на потребителите да оптимизират своя подбор на доставчици и по този начин да се възползват докрай от конкуренцията.

(53)     Крайните ползватели следва да са адекватно информирани за цената и вида на предлаганата услуга преди да я закупят. Тази информация следва да се съобщава също непосредствено преди телефонното свързване, когато повикване към конкретен номер или услуга се таксува при специфични ценови условия, като например повикванията до специални номера, които често се таксуват на специални цени. Когато подобно задължение е непропорционално с оглед на времетраенето и цената за съобщаване на тарифната информация за доставчика на услуги в сравнение със средната продължителност на повикванията и опасността това да струва скъпо на крайния потребител, националните регулаторни органи могат да предоставят дерогация. Крайните ползватели следва да бъдат информирани също така дали даден безплатен телефонен номер не крие начисляване на допълнителни такси.

(54)     Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги следва да информират крайните ползватели адекватно, наред с останалото и за своите услуги и тарифи, качествени параметри на услугата, достъпа до услуги за спешна помощ и всяко ограничение, както и за видовете услуги и продукти, предназначени за потребители с увреждания. Тази информация следва да се представя ясно и недвусмислено и да се отнася конкретно за държавата членка, в която се предоставят услугите, а в случай на промени — да се актуализира. Доставчиците следва да бъдат освободени от тези изисквания за предоставяне на информация по отношение на офертите, които се договарят индивидуално.

(55)     Наличието на съпоставима информация относно продукти и услуги е от първостепенно значение за това крайните ползватели да са в състояние да преценят самостоятелно офертите. Опитът показва, че когато крайният потребител разполага с надеждна и съпоставима информация, той има повече доверие в услугите и е по-предразположен да упражнява правото си на избор.

(56)     Договорите играят важна роля в това на крайните ползватели да се гарантира висока степен на прозрачност на информацията и правна сигурност. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги следва да предоставят на потребителите ясна и разбираема информация по всички основни елементи на договора преди крайният потребител да се обвърже с него. Информацията следва да бъде задължителна и да не се променя, освен чрез последващо съгласие между крайния потребител и доставчика. Комисията и няколко национални регулаторни органи наскоро установиха значителни несъответствия между рекламираната скорост на услуги за достъп до интернет и действителната скорост, която е на разположение на крайните ползватели. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги следва да информират крайните ползватели, преди сключването на договор, за скоростта и за други качествени параметри на услугата, които те реално могат да доставят до основното местонахождение на крайния ползвател.

(57)     По отношение на терминалното оборудване, процедурите следва да се посочват всички налагани от доставчика ограничения за използването на оборудването, като например чрез блокиране на SIM-картата на мобилни устройства, и всички такси при прекратяване на договора преди изтичането му. Никакви такси не следва да са дължими след изтичането на договора.

(58)     За да избягват неприятните изненади, крайните ползватели следва да са в състояние, при желание, да определят максимални лимити на сумите, свързани с услугите за телефония и достъп до интернет. Тази възможност следва да се предлага безплатно, с подходящо уведомление, което остава на разположение за последваща справка, когато лимитът бъде приближен. При достигане на определения максимален лимит услугите следва да се преустановяват за крайните ползватели и те да не бъдат таксувани за тях, освен ако не поискат изрично продължаването на тези услуги съгласно договореното с доставчика.

(59)     Опитът в държавите членки и резултатите от неотдавнашното проучване, поръчано от Изпълнителната агенция за потребителите и здравеопазването показват, че дългите договорни срокове и автоматичното или с мълчаливо съгласие удължаване на договорите представляват съществена пречка пред смяната на доставчика. Поради това е желателно крайните ползватели да са в състояние без всякакви такси да прекратят даден договор шест месеца след сключването му. В такъв случай от крайните ползватели може да бъде поискано да възстановят на доставчиците си остатъчната стойност на субсидирано терминално оборудване или остатъчната стойност pro rata temporis на всеки друг вид промоции. Следва да има възможност договорите, продължени с мълчаливо съгласие, да бъдат прекратявани с едномесечно предизвестие.

(60)     Всякакви съществени промени в договорните условия, наложени от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги в ущърб на крайния потребител, например свързаните с такси, тарифи, ограничения на обема от данни или на скоростта, покритие или обработване на лични данни, следва да се разглеждат като пораждащи право на потребителя да прекрати договора си без допълнителни разходи.

(61)     Пакетните услуги, включващи електронни съобщителни услуги и други услуги, като например линейното разпръскване, са все по-разпространени и са важен елемент на конкуренцията. Когато спрямо различните услуги, съставляващи тези пакетни услуги се прилагат различни договорни правила за прекратяване на договора и за промяна на доставчика, на крайните ползватели фактически се отнема възможността преминат към конкурентни оферти за цялостната пакетна услуга или за части от нея. Следователно разпоредбите на настоящия регламент относно прекратяването на договорите и преминаването към друг доставчик следва да се прилагат за всички части от подобна пакетна услуга.

(62)     С цел пълно възползване от конкурентната среда, крайните ползватели следва да са в състояние да правят информиран избор и да сменят доставчици, когато това е в техен интерес. Крайните ползватели следва да могат да сменят доставчици без да са възпрепятствани от законови, технически или процедурни пречки, включително от договорни условия и такси. Преносимостта на номерата решително улеснява потребителския избор и ефективната конкуренция. Тя следва да се осъществява в минимални срокове, така че номерът да бъде наистина активен в рамките един работен ден от сключването на договор за пренос на номер. Уреждането на неплатени сметки не следва да е условие за изпълнение на искането за пренос на номер.

(63)     За да се подпомогне предоставянето на „обслужване на едно гише“ и за да се улесни безпроблемната смяна на доставчици за крайните ползватели, процесът на прехвърляне към новия доставчик следва да се ръководи от приемащия доставчик на обществени електронни съобщителни услуги. Прехвърлящият доставчик на обществени електронни съобщителни услуги не следва да забавя или възпрепятства процеса на прехвърляне. Възможно най-широко следва да се използват автоматизирани процеси и да се гарантира високо ниво на защита на личните данни. Наличието на прозрачна, точна и навременна информация относно смяната на доставчика се очаква да придаде увереност на потребителите да пристъпват към подобна смяна и ще ги насърчи да се ангажират активно в процеса на конкуренция.

(64)     Договорите с прехвърлящите доставчици на обществени електронни съобщителни услуги следва да се прекратяват автоматично след прехвърлянето и да не са необходими допълнителни действия от крайните ползватели. При предплатените услуги всяко неизползвано положително салдо следва да се възстановява на пренасящия номера си потребител.

(65)     За крайните ползватели е важно да могат гладко да сменят важни за тях координати като например електронните си адреси. За тази цел, и за да се гарантира, че няма да бъдат изгубени електронни писма, на крайните ползватели следва да се предоставя възможност безплатно да активират осигурена от прехвърлящия доставчик на интернет функция за прехвърляне на електронните писма от адрес, който крайният ползвател е регистрирал при прехвърлящия доставчик.

(66)     Компетентните национални органи могат да уреждат цялостните процеси на пренос на номер и смяна на доставчик, отчитайки технологичния напредък и необходимостта от гарантиране на бърз, ефективен и удобен за потребителите процес на смяна на доставчика. Компетентните национални органи следва да са в състояние да налагат пропорционални мерки за защита на крайните ползватели по подходящ начин по време на целия процес на смяна на доставчика включително подходящи санкции, необходими за свеждане до минимум на рисковете от злоупотреба или закъснение и прехвърлянето на крайните ползватели към друг доставчик, без тяхно съгласие. Те следва също така да са в състояние да определят автоматичен механизъм за обезщетения на крайните ползватели в подобни случаи.

(67)     Компетентните национални регулаторни органи следва да могат да предприемат ефективни действия за мониторинг и гарантиране спазването на разпоредбите на настоящия регламент, включително да разполагат с правото да налагат ефективни финансови или административни санкции в случай на нарушаването им.

(68)     За да се отчитат пазарните и технологични промени, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с адаптирането на приложение V. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(69)     За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия по отношение приемането на решение, изискващо държавите членки да приспособят своите планове за изпълнение с общ график за предоставяне на права за ползване и за разрешаване на действително ползване.

(70)     Изпълнителните правомощия, свързани с хармонизацията и координацията на издаването на разрешения за ползване на радиочестотен спектър, характеристиките на точките за безжичен достъп в ограничени зони, координацията между държавите членки по отношение на разпределянето на радиочестотния спектър, по-подробните технически и методически правила относно европейските продукти за виртуален достъп и защитата на достъпа до интернет и на разумното управление на трафика и качеството на услугата, следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.[25]

(71)     За да се осигури съгласуваност между целта, необходимите мерки за доизграждане на единния пазар за електронни съобщителни услуги съгласно настоящия регламент и някои специфични съществуващи разпоредби, както и за да бъдат отразени някои ключови елементи от изменящия се процес на вземане на решения, следва да се изменят Директива 2002/21/EО, Директиви 2002/20/EО и 2002/22/EО и Регламент № 531/2012. Това включва да се предвиди Директива 2002/21/ЕО и свързаните с нея директиви да се четат във връзка с настоящия регламент; с въвеждането на засилени правомощия на Комисията за осигуряване на съгласуваност на корективните мерки, налагани на европейските доставчици на електронни съобщителни услуги със значителна пазарна мощ в рамките на европейския механизъм за консултации; с хармонизирането на критериите, приети при оценката на определението и конкурентоспособността на съответните пазари; с адаптирането на системата за нотифициране съгласно Директива 2002/20/ЕО с оглед на единното европейско разрешение, както и с отмяната на разпоредбите за минимална хармонизация на правата на крайните ползватели съгласно Директива 2002/22/ЕО, които стават излишни с пълното хармонизиране, предвидено в настоящия регламент.

(72)     Пазарът за мобилни комуникации в ЕС остава разпокъсан като нито една мобилна мрежа не покрива всички държави членки. Съответно, за да предоставят мобилни съобщителни услуги на клиентите си от националния пазар, които пътуват в рамките на ЕС, осигуряващите роуминг оператори трябва да закупуват роуминг услуги на едро от операторите в посещаваната държава членка. Въпросните такси за роуминг на едро са важна пречка пред това да се предоставят роуминг услуги на цени, като тези за мобилните съобщителни услуги на национално ниво. Следователно са необходими допълнителни мерки, за да се улесни намаляването на тези такси. Търговските или техническите споразумения между доставчиците на роуминг, които позволяват виртуалното разширяване на обхвата на техните мрежи до покритие в целия ЕС представляват начин да се интернализират разходите за роуминг на едро. За да се осигурят подходящи стимули, някои регулаторни задължения съгласно Регламент (ЕО) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета[26] следва да бъдат съответно изменени. По-специално, когато доставчиците на роуминг, посредством своите мрежи или в рамките на двустранни или многостранни споразумения за роуминг, гарантират, че на потребителите в ЕС се предлага по подразбиране роуминг на цените на националните разговори, за такива доставчици не следва да се прилага задължението националните доставчици да разрешават на своите клиенти достъп до роуминг услуги за гласова телефония, текстови съобщения и пренос на данни от всеки алтернативен доставчик на роуминг, отчитайки преходния период, за който подобен роуминг е бил вече предоставен.

(73)     Двустранните или многостранните споразумения за роуминг могат да позволят на даден мобилен оператор да отчита роуминга на своите национални клиенти в мрежите на своите партньори, като до голяма степен еквивалентен на услугите, които той предоставя на клиентите си в своята собствена мрежа, със съответните последствия за неговите цени на дребно за подобен виртуално предоставян по неговата мрежа обхват в целия ЕС. Подобно споразумение на равнище търговия на едро би позволило да се разработят нови продукти за роуминг и следователно да се стимулира разнообразието и конкуренцията на пазара на дребно.

(74)     Съгласно поставената в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа и Регламент № 531/2012 политическа цел ценовата разлика между разговорите в роуминг и националните разговори трябва да се доближава до нула. На практика това изисква потребителите, които попадат в някоя от общо наблюдаваните категории на вътрешно потребление, категоризирани спрямо предлаганите от някоя от страните различни абонаментни планове за национално потребление, да са в състояние при пътуванията си в ЕС без притеснение да запазват своя модел на потребление, определен от техния национален абонаментен план, без оскъпяване спрямо разходите в национален контекст. Подобни широки категории могат да бъдат определени въз основа на актуалната търговска практика, ползвайки например разграничението при вътрешните пакетни услуги на дребно между предплатени услуги и абонаменти с последващо плащане; пакетни услуги за ползване само на GSM-телефония (т.е. гласова телефония и текстови съобщения); пакетни услуги, съобразени с различни обеми на потребление; пакетни услуги съответно за фирми и физически лица; пакетни услуги на дребно с цени на консумирана единица и такива на консумиран обем от единици (напр. минути за гласова телефония, мегабайти от данни) при фиксирана такса, независимо от действителното потребление. Разнообразието от абонаментни планове и пакетни услуги на дребно задоволява потребителите на националните пазари на мобилни съобщителни услуги в целия ЕС, чиито нужди също са разнообразни и отразяват един конкурентен пазар. Тази гъвкавост на националните пазари следва да се наблюдава и при роуминга в ЕС, имайки предвид, че необходимостта доставчиците на роуминг да закупуват роуминг услуги на едро от независими оператори на мрежи в различни държави членки може да е основание за налагането на ограничения в смисъл на разумно потребление, ако подобно потребление в роуминг се таксува по национални тарифи.

(75)     Макар че е задача основно на доставчиците на роуминг да преценят какъв е разумният обем от гласова телефония, текстови съобщения и данни в роуминг, който да се таксува по цени за национални услуги в рамките на техните различни пакетни услуги на дребно, националните регулаторни органи следва да упражняват надзор върху прилаганите от доставчиците на роуминг разумни лимити на потреблението и да гарантират, че в договорите те биват изрично посочвани въз основа на подробна количествена информация по ясен и прозрачен за потребителите начин. В тази си дейност националните регулаторни органи следва да вземат предвид в максимална степен съответните насоки на ОЕРЕС. В тези насоки ОЕРЕС следва да набележи различни модели на потребление въз основа на съответните тенденции в потреблението на гласова телефония, текстови съобщения и данни на равнище ЕС и промяната в очакванията особено що се отнася до потреблението на данни по безжичен път.

(76)     Освен това неотдавнашното значително намаление на цените за терминиране в мобилна мрежа в целия ЕС би трябвало да позволи сега премахването на допълнителните такси за роуминг при входящи повиквания.

(77)     За да се подсили стратегическото лидерство на ОЕРЕС и стабилността на неговите дейности, съветът на регулаторите на ОЕРЕС следва да се представлява от председател, ангажиран на пълно работно време, назначен от съвета на регулаторите, въз основа на неговите качества, умения, познания за пазарните участници и пазарите на електронни съобщителни услуги и на опита му в надзора и регулирането, след открита процедура за подбор, организирана и ръководена от съвета на регулаторите, подпомаган от Комисията. За назначаването на първия председател на съвета на регулаторите Комисията следва да изготви, inter alia, списък на подбраните кандидати въз основа на техните качества, умения, познания за пазарните участници и пазарите на електронни съобщителни услуги и на опита им в надзора и регулирането. За последващите назначения необходимостта от изготвен от Комисията списък следва да се разгледа в доклад, който да се изготви в съответствие с настоящия регламент. Службата на ОЕРЕС следователно би трябвало да включва председателя на съвета на регулаторите, управителен комитет и административен ръководител.

(78)     Директиви 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и Регламенти (ЕО) № 1211/2009 и (ЕС) № 531/2012 следва да бъде съответно изменени.

(79)     Комисията може да потърси становището на ОЕРЕС в съответствие с Регламент 1211/2009, когато прецени това за необходимо с оглед прилагането на разпоредбите на настоящия регламент.

(80)     Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава правата и принципите, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз и по-конкретно в член 8 (защита на личните данни), член 11 (свобода на изразяване на мнение и свобода на информация), член 16 (свобода на стопанската инициатива), член 21 (недискриминация) и член 38 (защита на потребителите).

(81)     Доколкото целта на настоящия регламент, а именно определянето на регулаторните принципи и подробните правила, необходими за доизграждането на европейски единен пазар на електронните съобщения, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно, поради своя мащаб и последствия, може да бъде постигната по-добре на съюзно равнище, ЕС може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Глава І Общи разпоредби

Член 1 — Цел и обхват

1. С настоящия регламент се определят регулаторните принципи и подробните правила, необходими за доизграждането на единния европейски пазар на електронните съобщения, при което:

а) доставчиците на електронни съобщителни услуги и мрежи имат правото, възможността и стимула да развиват, разширяват и експлоатират своите мрежи и да предоставят услуги, независимо от това къде са установени доставчикът или неговите потребители в ЕС,

б) гражданите и фирмите имат правото и възможността да разполагат с достъп до конкурентно предоставяне на сигурни и надеждни електронни съобщителни услуги независимо откъде биват предоставяни в ЕС, без да бъдат възпрепятствани от трансгранични ограничения или неоправдани допълнителни разходи.

2. Настоящият регламент установява по-специално регулаторни принципи, съгласно които Комисията, Органът на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и националните компетентни органи ще се стремят, всеки в рамките на своята компетентност и във връзка с разпоредбите на Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО:

а) да осигуряват опростени, предвидими и съгласувани регулаторни условия по отношение на ключовите административни и търговски параметри, включително по отношение на пропорционалността на индивидуалните задължения, които могат да бъдат наложени в съответствие с пазарен анализ;

б) да насърчават устойчивата конкуренция на единния пазар и конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб и да намалят съответно специфичното за сектора регулиране на пазара в самия процес и когато тези цели бъдат постигнати;

в) да осигуряват предимство на инвестициите и иновациите в нови и по-добри инфраструктури с голям капацитет, с обхват в целия ЕС и които могат да отговорят на променящото се потребителско търсене;

г) да способстват за новаторски и висококачествени услуги;

д) да гарантират наличието и високо ефективното използване на радиочестотния спектър, в рамките на общо разрешение или на индивидуални права за използване, за безжични широколентови услуги в подкрепа на иновациите, инвестициите, заетостта и в полза на крайните ползватели.

е) да служат на интересите на гражданите и крайните ползватели относно свързаността, като създават условия за инвестиции с цел постигане на по-голямо разнообразие и по-високо качество на мрежовия достъп и услугите, както и чрез насърчаване на мобилността в ЕС и социалното и териториално приобщаване.

3. За да осигури изпълнението на общите регулаторни принципи, определени в параграф 2, настоящият регламент също така установява необходимите подробни правила за:

а) единно европейско разрешение за европейските доставчици на електронни съобщителни услуги;

б) по-нататъшното сближаване на регулаторните условия по отношение на необходимостта от и пропорционалността на корективните мерки, налагани от националните регулаторни органи на европейските доставчици на електронни съобщителни услуги;

в) хармонизираното предоставяне на равнище ЕС на някои продукти на едро за широколентов достъп при сближени регулаторни условия;

г) координирана европейска рамка за предоставяне на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови съобщителни услуги, която да създаде европейско безжично пространство;

д) хармонизирането на правилата, свързани с правата на крайните ползватели и насърчаването на ефективната конкуренция на пазарите на дребно, което да създаде европейско потребителско пространство за електронните съобщения;

е) постепенното премахване на необоснованите допълнителни такси при свързване и роуминг в рамките на ЕС.

Член 2 — Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, установени в директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/EО, 2002/22/EО и 2002/77/ЕО.

Прилагат се също и следните определения:

1) „европейски доставчик на електронни съобщителни услуги“ означава предприятие със седалище в ЕС, което предоставя или планира да предоставя, пряко или посредством едно или повече дъщерни дружества, електронни съобщителни мрежи или услуги, насочени към повече от една държава членка, и което не може да се разглежда като дъщерно дружество на друг доставчик на електронни съобщителни услуги;

2) „доставчик на обществени електронни съобщителни услуги“ означава предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги;

3) „дъщерно предприятие“ означава предприятие, в което друго предприятие пряко или непряко:

i) има право да упражнява повече от половината от правата на глас, или

ii) има право да назначава повече от половината от членовете на надзорния съвет, управителния съвет или на органите, законно представляващи предприятието, или

iii) има право да управлява дейността на предприятието;

4) „единно европейско разрешение“ означава правната рамка, приложима към европейския доставчик на електронни съобщителни услуги в целия ЕС, въз основа на общото разрешение в държавата членка по произход и в съответствие с настоящия регламент;

5) „държава членка по произход“ означава държавата членка, в която европейският доставчик на електронни съобщителни услуги е установил своето основно седалище.

6) „основно седалище“ означава мястото на установяване в държавата членка, където се вземат основните решения по отношение на инвестициите в и предоставянето на електронни съобщителни услуги или мрежи в ЕС;

7) „приемаща държава членка“ означава всяка държава членка, различна от държавата членка по произход, в която европейският доставчик на електронни съобщителни услуги предоставя електронни съобщителни мрежи или услуги;

8) „хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови съобщителни услуги“ означава радиочестотния спектър, спрямо който условията за наличност и ефективно използване са хармонизирани на равнище ЕС, по-специално съгласно Решение 676/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[27], и който служи за електронни съобщителни услуги, различни от радиоразпръскване;

9) „точка за безжичен достъп в ограничени зони“ означава маломощно и маломерно оборудване за мрежа за безжичен достъп до интернет, с малък обхват, което може да бъде или да не бъде част от обществена наземна мобилна съобщителна мрежа и да е оборудвано с една или повече дискретни антени, които позволяват обществен безжичен достъп до електронни съобщителни мрежи, независимо от съответната мрежова топология;

10) „локална мрежа с достъп чрез радиовръзка“ (RLAN) означава маломощна система за безжичен достъп с ограничен обхват, която е слабо вероятно да смущава други подобни системи, инсталирани в непосредствена близост от други потребители и използваща с неизключителни права спектър, чиито условия за наличност и ефективно използване са хармонизирани на равнище ЕС;

11) „виртуален широколентов достъп“ означава вид достъп на едро до широколентови мрежи, който се състои от връзка за виртуален достъп до помещенията на клиента през произволна мрежова архитектура, освен при физически необвързания достъп, заедно с услуга за предаване до определен набор от точки за прехвърляне, и включваща специфични мрежови елементи, специални мрежови функции и спомагателни информационни системи;

12) „продукт за връзка с гарантирано качеството на услугата (ГКУ)“ означава продукт, който се предоставя чрез обмен през интернет протокол (IP) и който позволява на потребителите да осъществяват канал за връзка през IP между точка на свързване и една или няколко крайни точки на стационарна мрежа, и който осигурява също определени показатели на мрежата от крайна точка до крайна точка за предоставяне на специфични услуги на крайните ползватели въз основа на предоставяното определено гарантирано качество на услугата, на базата на конкретни параметри;

13) „съобщения на далечни разстояния“ означава гласова телефония или услуги за текстови съобщения с крайна точка извън зоната на местен обмен и зоните с регионално таксуване, определени с кодове на географски райони в националните номерационни планове;

14) „услуга за достъп до интернет“ означава обществено достъпна електронна съобщителна услуга, която предоставя възможност за връзка с интернет и съответно връзка между практически всички крайни точки, свързани с интернет, независимо от вида на използваната мрежова технология;

15) „специализирана услуга“ означава електронна съобщителна услуга или всяка друга услуга, която осигурява възможност за достъп до специфично съдържание, приложения или услуги, или до комбинация от тях, и чиито технически характеристики се следят от край до край, или осигурява възможност да се изпращат или получават данни до или от определен брой страни или крайни точки; тя не се предлага на пазара или не е широко използвана вместо услугата за достъп до интернет;

16) „приемащ доставчик на обществени електронни съобщителни услуги“ означава доставчик на обществени електронни съобщителни услуги, към който се прехвърля телефонен номер или услуга;

17) „прехвърлящ доставчик на обществени електронни съобщителни услуги“ означава доставчик на обществени електронни съобщителни услуги, който прехвърля телефонен номер или услуга.

Глава ІІ Единно европейско разрешение

Член 3 — Свобода за предоставяне на електронни съобщителни услуги в целия ЕС

1. Всеки европейски доставчик на електронни съобщителни услуги има право да предоставя електронни съобщителни мрежи и услуги в целия ЕС и да се ползва от правата, свързани с предоставянето на такива мрежи и услуги във всяка държава членка, в която той има дейност по силата на единно европейско разрешение, обвързано единствено със задълженията за нотифициране по член 4.

2. Спрямо европейския доставчик на електронни съобщителни услуги се прилагат правилата и условията, които се прилагат във всяка съответна държава членка в съответствие с правото на ЕС, освен ако не е предвидено друго в настоящия регламент и без да се засягат разпоредбите на Регламент (ЕС) № 531/2012.

3. Чрез дерогация от член 12 от Директива 2002/20/ЕО, на европейски доставчик на електронни съобщителни услуги могат да се налагат административни такси, приложими в приемащата държава членка, само ако той има годишен оборот за електронни съобщителни услуги в тази държава членка от над 0,5 % от общия национален оборот за електронни съобщителни услуги. При облагането с тези такси следва да се взема предвид единствено оборотът за електронни съобщителни услуги в съответната държава членка.

4. Чрез дерогация от член 13, параграф 1, буква б от Директива 2002/22/ЕО, европейски доставчик на електронни съобщителни услуги може да бъде задължен да участва с вноска в нетните разходи за изпълнение на задълженията за предоставяне на универсална услуга в приемащата държава членка, само ако той има годишен оборот за електронни съобщителни услуги в тази държава членка от над 3 % от общия национален оборот за електронни съобщителни услуги. При налагането на всякаква подобна вноска следва да се взема предвид само оборотът в съответната държава членка.

5. Всеки европейски доставчик на електронни съобщителни услуги има правото да бъде третиран равноправно от страна на националните регулаторни органи на различни държави членки при обективно еквивалентни ситуации.

6. В случай на спор между предприятия, сред които има европейски доставчик на електронни съобщителни услуги, във връзка със задълженията по Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО, по настоящия регламент или по Регламент (ЕС) № 531/2012 в приемаща държава членка, европейският доставчик на електронни съобщителни услуги може да се консултира с компетентния регулаторен орган в държавата членка по произход, който може да представи становище, целящо разработването на последователна регулаторна практика. Когато взема решение по спора, националният регулаторен орган в приемащата държава членка трябва да вземе предвид в максимална степен становището, издадено от националния регулаторен орган на държавата членка по произход.

7. Европейските доставчици на електронни съобщителни услуги, които, към датата на влизане в сила на настоящия регламент, имат право да предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги в повече от една държава членка представят нотификацията по член 4, най-късно до 1 юли 2016 г.

Член 4 — Процедура за нотифициране от страна на европейските доставчици на електронни съобщителни услуги

1. Европейските доставчици на електронни съобщителни услуги изпращат единна нотификация в съответствие с настоящия регламент до компетентния национален регулаторен орган на държавата членка по произход.

2. Нотификацията съдържа декларация за предоставянето или намерението да се предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги и е придружена от следната информация:

а) името на доставчика, правния му статут и правно организационна форма, регистрационен номер, адрес на регистрация за извършване на търговска дейност или информация от друг подобен публичен регистър, адрес на основното седалище, лице за контакти, кратко описание на мрежите или услугите, които се предоставят или ще бъдат предоставяни, включително посочване на държавата членка по произход;

б) приемащата държава членка (приемащите държави членки), където услугите и мрежите се предоставят или ще бъдат предоставяни директно, или от дъщерно предприятие и, във втория случай, името, правния му статут и правно организационна форма, регистрационен номер, адрес на регистрация за извършване на търговска дейност или информация от друг подобен публичен регистър в приемащата държава членка, координати за контакт с всяко въпросно дъщерно предприятие и съответните зони на дейност. Когато дъщерно предприятие се контролира съвместно от двама или повече доставчици на електронни съобщителни услуги с основни седалища в различни държави членки, дъщерното предприятие посочва държавата членка по произход сред тези на предприятията майки за целите на настоящия регламент и дружеството майка от тази държава членка съответно уведомява за това.

Нотификацията се подава на езика или езиците, които са официални в държавата членка по произход и във всяка приемаща държава членка.

3. Всяко изменение на информацията, съобщена по силата на параграф 2, се предава на компетентния орган на държавата членка по произход в срок от един месец от изменението. В случай че изменението, което трябва да бъде нотифицирано, се отнася до намерението да се предоставят електронни съобщителни мрежи или услуги в приемаща държава членка, за която не подавана нотификация, европейският доставчик на електронни съобщителни услуги може да започне дейност в приемащата държава членка след нотификация.

4. Всяко неспазване на задължението за нотифициране, предвидено в настоящия член, представлява нарушение на общите условия, приложими към европейския доставчик на електронни съобщителни услуги в държавата членка по произход.

5. Националният регулаторен орган на държавата членка по произход изпраща информацията, получена в съответствие с параграф 2, както и всяка промяна в тази информация в съответствие с параграф 3, до националните регулаторни органи на съответните приемащи държави членки и до службата на ОЕРЕС в рамките на една седмица след получаването на тази информация или на евентуалните изменения.

Службата на ОЕРЕС поддържа публично достъпен регистър на нотификациите, подадени в съответствие с настоящия регламент.

6. По искане на европейски доставчик на електронни съобщителни услуги компетентният национален регулаторен орган на държавата членка по произход издава декларация в съответствие с член 9 от Директива 2002/20/ЕО, в която посочва, че въпросното предприятие се подчинява на условията на единното европейско разрешение.

7. В случай, че един или повече национални регулаторни органи в различни държави членки смятат, че посочването на държавата членка по произход в дадена нотификация, подадена съгласно параграф 2, или всякакво изменение на посочената информация, заявено съгласно параграф 3, не съответства или вече не съответства на основното седалище на предприятието съгласно настоящия регламент, този орган или органи отнася(т) въпроса до Комисията, посочвайки мотивите за преценката си. Копие от сезирането се изпраща на Службата на ОЕРЕС за информация. Комисията, след като даде възможност на съответния европейски доставчик на електронни съобщителни услуги и на компетентния национален регулаторен орган на оспорваната държава членка по произход да изразят позициите си, взема решение и определя държавата членка по произход в рамките на три месеца след сезирането.

Член 5 — Спазване на условията на единното европейско разрешение

1. Националният регулаторен орган на всяка засегната държава членка следи и гарантира, в съответствие с националното законодателство за прилагане на процедурите по член 10 от Директива 2002/20/ЕО, че европейските доставчици на електронни съобщителни услуги спазват правилата и условията, приложими на територията на държавата членка в съответствие с член 3.

2. Националният регулаторен орган на приемащата държава членка предава на националния регулаторен орган на държавата членка по произход всяка информация относно индивидуални мерки, предприети във връзка с европейски доставчик на електронни съобщителни услуги, с оглед да се гарантира спазването на правилата и условията, приложими на територията на държавата членка в съответствие с член 3.

Член 6 — Временно оттегляне и отнемане на правата за предоставяне на електронни съобщителни услуги на европейски доставчици на електронни съобщителни услуги

1. Без да се засягат мерките относно временното оттегляне или отнемането на права за ползване на спектър или номера, предоставени от която и да е засегната държава членка и временните мерки, приети съгласно параграф 3, само компетентният регулаторен орган на държавата членка по произход може да оттегли временно или да отнеме правата на даден европейски доставчик на електронни съобщителни да предлага електронни съобщителни мрежи и услуги в целия ЕС или в част от него в съответствие с националното законодателство, което прилага член 10, параграф 5 от Директива 2002/20/ЕО.

2. В случаите на сериозни или повторни нарушения на правилата и условията, приложими в приемащата държава членка съгласно член 3, когато мерките, насочени към гарантиране спазването на условията и приети от националния регулаторен орган в приемащата държава членка съгласно член 5 не са постигнали резултат, той уведомява компетентния национален регулаторен орган в държавата членка по произход и отправя искане да бъдат приети мерките по параграф 1.

3. До произнасянето на окончателното решение от националния регулаторен орган на държавата членка по произход по искане, подадено в съответствие с параграф 2, националният регулаторен орган на приемащата държава членка може да приеме спешни временни мерки в съответствие с националното законодателство, прилагащо член 10, параграф 6 от Директива 2002/20/ЕО, когато разполага с доказателства за нарушаването на правилата и условията, които се прилагат на нейна територия в съответствие с член 3. Чрез дерогация от тримесечния срок, предвиден в член 10, параграф 6 от Директива 2002/20/ЕО, подобни временни мерки могат да останат в сила докато националният регулаторен орган на държавата членка по произход приеме своето окончателно решение.

Приетата временна мярка своевременно се съобщава на Комисията, ОЕРЕС и националните регулаторни органи на държавата членка по произход и на други засегнати държави членки.

4. Когато националният регулаторен орган на държавата членка по произход смята да приеме решение за временно оттегляне или отнемане на правата на европейски доставчик на електронни съобщителни услуги в съответствие с параграф 1 по собствена инициатива или по искане на националния регулаторен орган на приемаща държава членка, той съобщава намерението си на националните регулаторни органи на всяка приемаща държава членка, засегната от подобно решение. Националният регулаторен орган на приемаща държава членка може да представи становището си в срок от един месец.

5. Отчитайки във възможно най-голяма степен становището на националните регулаторни органи на съответните приемащи държави членки, националният регулаторен орган на държавата членка по произход приема окончателно решение и го съобщава на Комисията, ОЕРЕС и националните компетентни органи на приемащите държави членки, засегнати от подобно решение, в рамките на една седмица след приемането му.

6. Когато националният компетентен орган на държавата членка по произход реши временно да оттегли или да отнеме правата на европейски доставчик на електронни съобщителни услуги в съответствие с параграф 1, националният регулаторен орган на всяка засегната приемаща държава членка предприема подходящи мерки да възпрепятства въпросния европейски доставчик на електронни съобщителни услуги от по-нататъшно предоставяне на услуги или мрежи на територията на приемащата държава членка.

Член 7 — Координация на мерките за правоприлагане

1. При прилагането на член 6, националният регулаторен орган на държавата членка по произход предприема мерки за надзор или за правоприлагане по отношение на електронни съобщителни услуги или мрежи, предоставяни или нанесли щети в друга държава членка също толкова добросъвестно, колкото ако въпросната електронна съобщителна услуга или мрежа са били предоставяни на територията на държавата членка по произход.

2. Държавите членки гарантират, че на тяхна територия е възможно връчването на правните документи, свързани с мерките, приети в съответствие с членове 5 и 6.

Глава ІІІ Европейски основни ресурси

Раздел 1 — Координация на използването на радиочестотния спектър в рамките на единния пазар

Член 8 — Приложно поле и общи разпоредби

1. Настоящият раздел се прилага за хармонизирания радиочестотен спектър за безжични широколентови съобщителни услуги.

2. Настоящият раздел не засяга правото на държавите членки да се възползват от такси, наложени с цел осигуряване на оптимално използване на ресурсите на радиочестотния спектър в съответствие с член 13 от Директива 2002/20/ЕО и да организират и използват своя радиочестотен спектър за целите на обществения ред, обществената сигурност и отбраната.

3. При упражняването на правомощията, предоставени по настоящия раздел, Комисията отчита в максимална степен всички съответни становища на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър (RSPG), създадена с Решение 2002/622/ЕО на Комисията[28].

Член 9 — Използване на радиочестотния спектър за безжични широколентови съобщителни услуги: регулаторни принципи

1. Националните компетентни органи в областта на радиочестотния спектър способстват за развитието на безжично пространство, в което инвестиции и конкурентни условия за високоскоростни безжични широколентови съобщителни услуги се допълват и което позволява планиране и предоставяне на интегрирани многотериториални мрежи и услуги и икономии от мащаба, като по този начин се насърчават иновациите, икономическия растеж и дългосрочния интерес на крайните ползватели.

Националните компетентни органи се въздържат да прилагат процедури или да налагат условия за използването на радиочестотния спектър, които биха могли необосновано да попречат на европейските доставчици на електронни съобщителни услуги да предоставят интегрирани електронни съобщителни мрежи и услуги в няколко държави членки или в целия ЕС.

2. Националните компетентни органи прилагат възможно най-облекчената система за издаване на разрешителни за ползването на радиочестотния спектър, на базата на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии, по начин, който стимулира гъвкавостта и ефикасността в използването на радиочестотния спектър и насърчава въвеждането на сравними условия в целия ЕС за интегрираните многотериториални инвестиции и дейности на европейските доставчици на електронни съобщителни услуги;

3. При определянето на условията за издаване на разрешителни и на процедурите за предоставяне на права за използване на радиочестотен спектър, националните компетентни органи отделят специално внимание на това да не се допуска дискриминация, включително между съществуващи и потенциални оператори и между европейските доставчици на електронни съобщителни услуги и други предприятия.

4. Без да се засяга параграф 5, националните компетентни органи вземат предвид и, където е необходимо, съгласуват следните регулаторни принципи при установяване на процедурите и условията за издаване на разрешителни за правото на използване на радиочестотния спектър:

а) първостепенност на интересите на крайните ползватели, включително интереса на крайния ползвател едновременно от ефективни дългосрочни инвестиции и иновации в областта на безжичните мрежи и услуги и от ефективна конкуренция;

б) гарантиране на най-ефективно използване и управление на радиочестотния спектър;

в) гарантиране на предвидими и сравними условия, които осигуряват възможност за планиране на инвестициите в мрежи и услуги на многотериториална основа и за постигане на икономии от мащаба;

г) гарантиране на необходимостта и пропорционалността на налаганите условия, включително чрез обективна оценка на това дали е оправдано да се налагат допълнителни условия, които биха могли да бъдат в полза или в ущърб на определени доставчици;

д) гарантиране на широко териториално покритие на високоскоростни безжични широколентови мрежи и висока степен на проникване и потребление на свързаните с тях услуги.

5. При преценката си дали да наложат някое от конкретните условия по отношение на правата за използване на радиочестотния спектър, посочени в член 10, националните компетентни органи отделят особено внимание на критериите, посочени в същия член.

Член 10 — Критерии, които трябва да се вземат предвид при използване на радиочестотния спектър

1. При определяне на обема и вида на радиочестотния спектър, предназначен за разпределяне в дадена процедура за предоставяне на права за използване на радиочестотен спектър, националните компетентни органи вземат предвид следното:

а) техническите характеристики на различните налични радиочестотни ленти,

б) възможното съчетаване в единна процедура на допълнителни радиочестотни ленти; както и

в) значението на съгласувани портфейли от права за ползване на радиочестотен спектър в различни държави членки спрямо предоставянето на мрежи или услуги на пазара в целия ЕС или в значителна част от него.

2. Когато решават дали да определят минимална или максимална ширина на радиочестотния спектър, която ще бъде определена в съответствие с правото на ползване в дадена радиочестотна лента или в комбинация от допълващи се радиочестотни ленти, националните компетентни органи гарантират:

а) най-ефикасното използване на радиочестотния спектър, в съответствие с член 9, параграф 4, буква б), като отчитат характеристиките на радиочестотната лента или ленти;

б) ефикасност на инвестициите в мрежи в съответствие с член 9, параграф 4, буква а).

Настоящият параграф се прилага без да се засяга прилагането на параграф 5 по отношение на условията за определяне на максимални ширини на радиочестотния спектър.

3. Националните компетентни органи гарантират, че таксите за права на ползване на радиочестотния спектър, ако има такива:

а) адекватно отразяват социалната и икономическата стойност на спектъра, включително благоприятните странични въздействия;

б) не водят до недоусвояване и насърчават инвестициите в капацитета, обхвата и качеството на мрежите и услугите;

в) не са причина за дискриминация и осигуряват равни възможности за всички доставчици, включително между съществуващите и потенциалните доставчици;

г) са оптимално разпределени между непосредствените и периодичните плащания, ако има такива, като се взема предвид по-специално необходимостта да се стимулира бързото изграждане на мрежа и използване на радиочестотния спектър в съответствие с член 9, параграф 4, букви б) и д);

Настоящият параграф не засяга прилагането на параграф 5 по отношение на всякакви условия, които водят до различие в таксите за доставчиците и които са определени с оглед насърчаването на ефективната конкуренция.

4. Националните компетентни органи могат да налагат задължения за постигане на минимални териториално покритие само когато те са необходими и пропорционални, в съответствие с член 9, параграф 4, буква г), с оглед постигането на конкретни цели от общ интерес, определени на национално равнище. При налагането на такива задължения, националните компетентни органи вземат предвид:

а) вече съществуващото покритие на националната територия от съответните служби или от други електронни съобщителни услуги;

б) свеждането до минимум на броя на доставчиците, потенциално предмет на подобни задължения;

в) възможността за споделяне на тежестта и за реципрочност между различните доставчици, в това число доставчиците на други електронни съобщителни услуги;

г) необходимите инвестиции за постигане на такова покритие и необходимостта тези инвестиции да бъдат отразени в приложимите такси;

д) техническата целесъобразност на избора на съответните радиочестотни ленти за ефективно предоставяне на услугите с широк териториален обхват;

5. Когато решават дали да наложат някоя от мерките за насърчаване на ефективната конкуренция, предвидени в член 5, параграф 2 от Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета[29], националните компетентни органи основават решението си на обективна, прогнозна оценка на следното, като вземат предвид пазарните условия и наличните показатели:

а) дали е вероятно да се запази или постигне ефективна конкуренция при отсъствието на подобни мерки и

б) вероятния ефект от подобни временни мерки върху съществуващите и бъдещите инвестиции от страна на пазарните участници;

6. Националните компетентни органи определят условията, при които предприятията могат да прехвърлят или отдават под наем част от или всички разпределени им индивидуални права на ползване на радиочестотен спектър на други предприятия, включително за съвместното ползване на този радиочестотен спектър. При определянето на тези условия, националните компетентни органи вземат предвид:

а) оптимизирането на ефикасното използване на радиочестотния спектър в съответствие с член 9, параграф 4, буква б);

б) осигуряването на възможност за ползване на полезни възможности за споделяне;

в) съгласуване на интересите на съществуващите и потенциалните притежатели на права;

г) създаване на по-добре функциониращ, по-ликвиден пазар за достъп до радиочестотния спектър.

Настоящият параграф не засяга прилагането на правилата за конкуренцията по отношение на предприятията.

7. Националните компетентни органи разрешават обмена на активни и пасивни инфраструктури и съвместното разгръщане на инфраструктура за безжични широколентови съобщителни услуги, като вземат предвид:

а) състоянието на конкуренцията, основана на инфраструктура, и всяка допълнителна конкуренция, основана на услуги;

б) изискванията за ефективно използване на радиочестотния спектър;

в) по-голямото разнообразие и по-високото качество на услугите за крайните ползватели;

г) технологичните нововъведения.

Настоящият параграф не засяга прилагането на правилата за конкуренцията по отношение на предприятията.

Член 11 — Допълнителни разпоредби, свързани с условията за използване на радиочестотния спектър

1. Когато техническите условия за предоставяне и ефективно използване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови съобщителни услуги позволяват използването на въпросния радиоспектър съгласно режим за общо разрешение, националните компетентни органи избягват да налагат каквото и да било допълнително условие и не позволяват каквото и да е алтернативно използване да пречи на ефективното прилагане на такъв хармонизиран режим.

2. Националните компетентни органи установяват условия за разрешаване, съгласно които дадено индивидуално разрешително или право за ползване може да бъде оттеглено или отнето в случай на трайно неизползване на съответните радиочестоти. Оттеглянето или отнемането могат са придружени от съответна компенсация, в случай че неизползването на радиочестотния спектър се дължи на независещи от оператора фактори и е обективно оправдано.

3. Националните компетентни органи преценяват необходимостта да определят, в съответствие с правилата за защита на конкуренцията и с оглед на своевременното освобождаване или споделяне на достатъчен хармонизиран радиочестотен спектър в рентабилни радиочестотни ленти за безжични широколентови услуги с голям капацитет:

а) подходящо обезщетение или поощрителни плащания за съществуващите потребители или носителите на права за използване на радиочестотен спектър, inter alia чрез включването им в тръжната система или във фиксирана сума за права за използване; или

б) поощрителни плащания, които се изплащат от съществуващите потребители или носители на права за ползване на радиочестотен.

4. Националните компетентни органи вземат предвид нуждата от определяне на подходящи минимални технически показатели за различните радиочестотни ленти в съответствие с член 6, параграф 3 от Решение № 243/2012/ЕС с оглед подобряване на ефективното използване на спектъра и без да се засягат мерките, приети съгласно Решение № 676/2002.

При определянето на тези показатели, те трябва, по-конкретно:

а) да вземат предвид циклите на технологичното развитие и на подновяване на оборудването, в частност на терминалното оборудване; както и

б) да прилагат принципа на технологична неутралност за постигане на определените технически показатели, в съответствие с член 9 от Директива 2002/21/ЕО.

Член 12 — Хармонизиране на някои условия за издаване на разрешителни, отнасящи се до безжичните широколентови съобщителни услуги

1. Националните компетентни органи изготвят графици за предоставяне или преразпределяне на права за ползване или за подновяването им при условията на съществуващи права, които се прилагат към хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови съобщителни услуги.

Срокът на правата за ползване или датите за последващото им подновяване се определят много преди съответната процедура, включена в графика, посочен в първа алинея. Тези графици, периоди и цикли за подновяване вземат предвид необходимостта от предвидима инвестиционна среда, действителната възможност за освобождаване на всякакви подходящи нови радиочестотни ленти за безжични широколентови съобщителни услуги и също периода за амортизация на съответните инвестиции при конкурентни условия.

2. За да се гарантира съгласувано прилагане на параграф 1 в целия ЕС и по-специално, за да се позволи синхронизираното предоставяне на безжични услуги в ЕС, Комисията може, посредством актове за изпълнение:

а) да установи общ график за целия ЕС или графици, съобразени с особеностите на различни категории държавите членки, срока или сроковете, до които отделните права за ползване на хармонизирана радиочестотна лента или комбинация от допълнителни хармонизирани радиочестотни ленти се предоставя(т), и фактическото използване на радиочестотния спектър се разрешава за изключително или споделено предоставяне на безжични широколентови съобщителни услуги в целия ЕС;

б) да определи минимална валидност на правата, предоставени в хармонизираните радиочестотни ленти;

в) да определи, в случай на права, които не са безсрочни, синхронизирано изтичане на срока на валидност или синхронизиран срок за подновяване в целия ЕС;

г) да посочи срока на валидност на всяко от съществуващите права на ползване на хармонизирани радиочестотни ленти, различни от тези за безжичните широколентови съобщителни услуги, или, в случай на безсрочни права, срока, до който правото за ползване ще бъде изменено, за да позволи предоставянето на безжични широколентови съобщителни услуги.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

3. Комисията може да приема също актове за изпълнение, с които се хармонизират срокът на валидност или срокът за подновяване на индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги в хармонизирани честотни ленти, които вече съществуват към датата на приемане на тези актове, за да се синхронизира в целия ЕС срокът за подновяване или преразпределяне на правата за ползване на въпросните ленти, включително за възможното синхронизиране със срока за подновяване или преразпределяне на други радиочестотни ленти, хармонизирани с мерки за прилагане, приети в съответствие с параграф 2 или с настоящия параграф. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

Когато актове за изпълнение в съответствие с настоящия параграф определят хармонизиран срок за подновяване или преразпределяне на правата за ползване на радиочестотен спектър, който е след изтичането на срока на валидност или срока за подновяване на някое от съществуващите индивидуални права за използване на такива радиочестоти в някоя от държавите членки, националните компетентни органи продължават валидността на съществуващите права до хармонизирания срок при същите по-рано приложими съществени условия на разрешителното, включително всички приложими периодични такси.

Когато срок на удължаване, предоставен в съответствие с втора алинея е значителен в сравнение с първоначалния срок на правата на ползване, националните компетентни органи могат да обвържат удължаването с адаптиране на по-рано приложимите условия за разрешителното, които са необходими предвид променените обстоятелства, включително налагането на допълнителни такси. Тези допълнителни такси се изчисляват, прилагайки принципа pro rata temporis върху всяка начална такса за първоначалните права на ползване, изчислена директно въз основа на първоначално предвидения срок.

Актовете за изпълнение, предвидени в настоящия параграф, не изискват съкращаване на продължителността на съществуващите права на ползване в която и да е държава членка освен в съответствие с член 14, параграф 2 от Директива 2002/20/ЕО и не се прилагат по отношение на съществуващи безсрочни права.

Когато Комисията приема акт за изпълнение съгласно параграф 2, тя може да приложи разпоредбите на настоящия параграф mutatis mutandis за всички права на ползване на съответната хармонизирана радиочестотна лента за безжичен широколентов достъп.

4. При приемането на изпълнителните актове, предвидени в параграфи 2 и 3, Комисията взема предвид:

а) регулаторните принципи, посочени в член 9;

б) обективните различия в целия ЕС по отношение на нуждите от допълнителен радиочестотен спектър за предоставяне на безжичен широколентов достъп, като същевременно взема предвид общите нужди от радиочестотен спектър за интегрирани мрежи, които обхващат няколко държави членки;

в) предсказуемостта на условията за извършване на дейност за съществуващите потребители на радиочестотен спектър;

г) циклите на внедряване, разработване и инвестиции за всяко следващо поколение от технологии за безжичен широколентов достъп;

д) търсенето при крайните ползватели на безжични широколентови съобщителни услуги с голям капацитет.

При определянето на графици за различните категории държави членки, които все още не са предоставили индивидуални права на ползване и не са разрешили действителното ползване на въпросната хармонизирана радиочестотна лента, Комисията ще разгледа внимателно всяка информация от държавите членки относно традиционно наложилия се начин на предоставяне на права за ползване на радиочестотен спектър, причините за ограниченията, предвидени в член 9, параграфи 3 и 4 от Директива 2002/21/ЕО, евентуалната необходимост да се освободи въпросната лента, въздействието върху конкуренцията или географските или технически ограничения, отчитайки ефекта върху вътрешния пазар. Комисията гарантира, че изпълнението няма да се отлага необосновано и че всякакви разлики в графиците в отделните държави членки няма да доведат до неправомерни разлики в областта на конкуренцията или нормативното регулиране между държавите членки.

5. Параграф 2 се прилага без да се засяга правото на държавите членки да предоставят права на ползване и да разрешават действителното ползване на хармонизирана радиочестотна лента преди приемането на акта за прилагане по отношение на тази радиочестотна лента, при условие, че спазват втората алинея от настоящия параграф, или преди хармонизирания срок, определен с акта за изпълнение за въпросната радиочестота.

Когато националните компетентни органи предоставят права на ползване на хармонизирана радиочестотна лента преди приемането на акта за прилагане по отношение на въпросната лента, те определят условията на това предоставяне, и по-специално валидността на правата, така че носителите им биват осведомени за възможността Комисията да приеме актове за изпълнение в съответствие с параграф 2 за установяване на минималната продължителност на подобни права или синхронизиран цикъл на изтичане или подновяване за целия ЕС. Тази алинея не се прилага спрямо предоставянето на безсрочни права.

6. За хармонизираните радиочестотни ленти, за които е бил установен общ график за предоставяне на права и за разрешаване на действителното им ползване с акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 2, националните компетентни органи предоставят своевременна и достатъчно подробна информация на Комисията относно плановете си за осигуряване на съответствие. Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на формата и процедурите за предоставяне на подобна информация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

Когато, след като разгледа подобни подробни планове, предоставени от държава членка, Комисията смята, че е малко вероятно въпросната държава членка да е в състояние да се съобрази с отредения за нея график, Комисията може да вземе решение с акт за изпълнение и да изиска от съответната държава членка да адаптира своите планове по подходящ начин, за да се гарантира съответствие.

Член 13 — Координиране на процедурите за издаване на разрешителни и условия за ползването на радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги в рамките на вътрешния пазар

1. Когато даден компетентен национален орган смята да подчини ползването на радиочестотен спектър на общо разрешение или да предостави индивидуални права за ползване на радиочестотен спектър, или да измени права и задължения във връзка с ползването на радиочестотен спектър в съответствие с член 14 от Директива 2002/20/ЕО, той представя своята проектомярка заедно с мотивите за това едновременно на Комисията и на компетентните органи за радиочестотния спектър на другите държави членки, приключване на обществената консултация по член 6 от Директива 2002/21/ЕО, ако е приложимо, и във всеки случай обезателно на етап проект, което осигурява на Комисията и на компетентните органи на останалите държави членки достатъчно и стабилна информация по всички важни въпроси.

Националният компетентен орган предоставя информация, която включва най-малко следните данни, когато е приложимо:

а) вид на процеса на издаване на разрешително;

б) график на процеса на издаване на разрешително;

в) срок на правата на ползване;

г) вид и ширина на предоставяния радиочестотен спектър, нацяло или за всяко отделно предприятие;

д) размер и структура на всякакви платими такси;

е) обезщетения или стимули за освобождаване или съвместно ползване на радиочестотен спектър от съществуващите потребители;

ж) задължения за покритие;

з) достъп на едро, национални или регионални изисквания за роуминг;

и) запазване на радиочестотен спектър за някои видове доставчици или изключване на някои видове доставчици;

й) условия за разпределяне, прехвърляне или натрупване на права за ползване;

к) възможност за поделено ползване на радиочестотен спектър;

л) споделяне на инфраструктура;

м) минимални технологични показатели;

н) ограничения, приложени в съответствие с член 9, параграф 3 и член 9, параграф 4 от директива 2002/21/ЕО;

о) оттегляне или отнемане на едно или няколко права на ползване или изменение на правата, или на условията, свързани с подобни права, което не може да се счита за несъществено по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2002/20/ЕО.

2. Компетентните национални власти и Комисията могат да отправят забележки до съответния компетентен орган в срок от два месеца. Двумесечният период не може да бъде удължаван.

При оценката на проектомярката, в съответствие с този член, Комисията взема предвид:

а) разпоредбите на Директиви 2002/20/ЕО и 2002/21/ЕО, както и на Решение № 243/2012/ЕС;

б) регулаторните принципи по член 9;

в) съответните критерии за някои специфични условия, посочени в член 10 и допълнителните разпоредби, посочени в член 11;

г) всеки акт за изпълнение, приет в съответствие с член 12;

д) съгласуваността с наскорошни, текущи или планирани процедури в други държави членки и възможните отражения върху търговията между държавите членки;

В случай, че в рамките на този период Комисията уведоми компетентния орган, че проектомярката ще създаде препятствие пред единния пазар, или Комисията има сериозни съмнения по отношение на нейната съвместимост с правото на ЕС, проектомярката не се приема за допълнителен срок от два месеца. В такъв случай Комисията уведомява и компетентните органи на другите държави членки за позицията си по проектомярката.

3. В рамките на допълнителния двумесечен период, посочен в параграф 2, Комисията и съответният компетентен орган си сътрудничат тясно, за да установят най-подходящата и ефективна мярка предвид критериите, посочени в параграф 2, като същевременно внимателно отчитат позицията на пазарните участници и необходимостта да се гарантира развиването на последователна регулаторна практика.

4. На всеки етап от процедурата компетентният орган може да измени или оттегли своята проектомярка, като отчита в максимална степен нотификацията от Комисията, посочена в параграф 2;

5. В рамките на допълнителния двумесечен период, посочен в параграф 2, Комисията може:

а) да представи проекторешение на Комитета за регулиране на съобщенията, с което да изиска от въпросния компетентен орган да оттегли проектомярката. Проекторешението е придружено от подробен и обективен анализ на причините, поради които Комисията смята, че проектомярката следва да не бъде приета, както е нотифицирана, наред с, ако е необходимо, конкретни предложения за изменение на проектомярката; или

б) да вземе решение за промяна на позицията си спрямо въпросната проектомярка.

6. В случай, че Комисията не представи проект на решение, в съответствие с параграф 5, буква а) или вземе решение, в съответствие с параграф 5, буква б), съответният компетентен орган може да приеме проектомярката.

Когато Комисията представи проект на решение, в съответствие с параграф 5, буква а), компетентният орган не приема проектомярката за срок не по-дълъг от шест месеца, считано от датата на нотификацията, изпратена до компетентния орган съгласно параграф 2.

Комисията може да вземе решение за промяна в позицията си по отношение на проектомярката на всеки етап от процедурата, включително след предаването на проект на решение на Комитета за регулиране на съобщенията.

7. Комисията взема всяко решение, задължаващо компетентния орган да оттегли своята проектомярка посредством актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

8. Когато Комисията е приела решение в съответствие с параграф 7, компетентният орган изменя или оттегля проектомярката в рамките на шест месеца от датата на решението на Комисията. Когато проектомярката бъде изменена, компетентният орган провежда обществена консултация, когато е необходимо, и представя на Комисията изменената проектомярка в съответствие с параграф 1.

9. Съответният компетентен орган отчита в максимална степен забележките на компетентните органи на другите държави членки и на Комисията, и може, с изключение на случаите, обхванати от третата алинея на параграф 2, от втората алинея на параграф 6 и от параграф 7, да приеме проектомярката и в такъв случай уведомява за това Комисията.

10. Компетентният орган уведомява Комисията за резултатите от процедурата, за която се отнася мярката след приключването на тази процедура.

Член 14 — Достъп до локални мрежи с достъп чрез радиовръзка

1. Националните компетентни органи позволяват предоставянето на достъп чрез локални мрежи за достъп чрез радиовръзка до мрежата на доставчика на обществени електронни съобщителни услуги, както и ползването на хармонизирания радиочестотен спектър за подобен достъп единствено въз основа на общо разрешение.

2. Националните компетентни органи не възпрепятстват доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги да предоставят достъп до своите мрежи през локални мрежи за достъп чрез радиовръзка, които могат да бъдат разположени в помещенията на крайния потребител, при условие че се спазват условията на общото разрешение и с предварителното информирано съгласие на крайния потребител.

3. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги не ограничават едностранно:

а) правото на крайните ползватели на достъп до локални мрежи за достъп чрез радиовръзка по техен избор, предоставян от трети страни;

б) правото на крайните ползватели да си разрешават взаимно или по-общо достъпа до мрежите на подобни доставчици от други крайни ползватели чрез локални мрежи за достъп чрез радиовръзка, включително по инициативи на трети страни, които обединяват и предоставят за обществено ползване локалните мрежи за достъп чрез радиовръзка на различни крайни ползватели.

4. Националните компетентни органи не ограничават правото на крайните ползватели да си разрешават взаимно или по-общо достъпа до своите локални мрежи за достъп чрез радиовръзка от други крайни ползватели, включително по инициатива на трети страни, които обединяват и предоставят за обществено ползване локалните мрежи за достъп чрез радиовръзка на различни крайни ползватели.

5. Националните компетентни органи не ограничават предоставянето на публичен достъп до локални мрежи за достъп чрез радиовръзка:

а) от публични органи в заеманите от тях помещения или в непосредствена близост до тях, когато това е в допълнение към обществените услуги, предоставяни на тези места;

б) по инициативи на неправителствени организации или публични органи за обединяване, взаимно или по-общо разрешаване на достъпа до локалните мрежи за достъп чрез радиовръзка на различни крайни ползватели, включително, където е приложимо, локалните мрежи за достъп чрез радиовръзка, до които се предоставя обществен достъп в съответствие с буква а).

6. Дадено предприятие, публичен орган или друг краен потребител не се смята за доставчик на обществени електронни съобщителни услуги единствено заради предоставянето на обществен достъп до локални мрежи за достъп чрез радиовръзка, когато такова предоставяне няма търговски характер или представлява само допълнение към друга търговска дейност или обществена услуга, която не зависи от преноса на сигнали по тези мрежи.

Член 15 — Разгръщане и експлоатация на точки за безжичен достъп в ограничени зони

1. Националните компетентни органи разрешават разгръщането, свързването и функционирането на дискретни точки за безжичен достъп в ограничени зони в рамките на режим за общо разрешение и не ограничават необосновано това разгръщане, свързване или функциониране посредством индивидуални градоустройствени разрешителни или по какъвто и да било друг начин, когато това използване е в съответствие с мерките за прилагане, приети в съответствие с параграф 2.

Настоящият параграф не засяга разрешителния режим за радиочестотния спектър, използван за предоставяне на точки за безжичен достъп в ограничени зони.

2. За целите на еднаквото прилагане на общия режим за разрешение за разгръщане, свързване и функциониране на точки за безжичен достъп в ограничени зони съгласно параграф 1, Комисията може, чрез делегиран акт, да уточни техническите параметри за проектирането, разгръщането и експлоатацията им, чието спазване ще гарантира тяхното дискретно позициониране и функционирането в различни местни условия. Комисията определя технически параметри за максималния размер, мощността и електромагнитните свойства, както и доколко забележими са инсталираните точки за безжичен достъп в ограничени зони. Тези технически параметри за ползване на точки за безжичен достъп в ограничени зони най-малкото отговарят на изискванията на Директива 2013/35/ЕС[30] и на праговете, определени в Препоръка № 1999/519/ЕО на Съвета.[31]

Характеристиките, определени с цел разгръщането, свързване и функционирането на точките за безжичен достъп в ограничени зони да се възползват от разпоредбите по параграф 1, не засягат основните изисквания на Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на подобни продукти.[32]

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

Член 16 — Сътрудничество в координирането на радиочестотния спектър между държавите членки

1. Без да се засягат техните задължения според съответните международни споразумения, включително правилата за радиосъобщенията на ITU, националните компетентни органи гарантират, че на тяхна територия е организирано ползването на радиочестотния спектър и по-специално вземат всички необходими мерки за предоставяне или разпределяне на радиочестоти от спектъра, с цел никоя друга държава членка да не бъде възпрепятствана да разрешава ползването на своя територия на определена хармонизирана радиочестотна лента в съответствие със законодателството на ЕС.

2. Държавите членки си сътрудничат в трансграничната координация на ползването на радиочестотния спектър с цел да се гарантира спазване на разпоредбите на параграф 1 и за да се гарантира, че на нито една държава членка не е отказан равен достъп до радиочестотния спектър.

3. Всяка засегната държава членка може да потърси съдействие от Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър за себе си и за всяка друга държава членка в съответствие с настоящия член.

Комисията може да приеме мерки за изпълнение, за да гарантира, че резултатите от координиранинето са съобразени с изискванията за равен достъп до радиочестотния спектър между съответните държави членки; за решаване на всички практически несъответствия между отделни резултати от координирането между отделните държави членки или за да се гарантира прилагането на координирани решения съгласно законодателството на ЕС. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

Раздел 2 — Европейски продукти за виртуален достъп

Член 17 — Европейски продукти за виртуален широколентов достъп

1. Предоставянето на продукт за виртуален широколентов достъп, наложено в съответствие с член 8 и член 12 от Директива 2002/19/ЕО, се разглежда като предоставяне на европейски продукт за виртуален широколентов достъп, ако се той се предоставя в съответствие с минималните показатели, изброени в едно от предложенията, посочени в приложение I, и кумулативно отговаря на следните основни изисквания:

а) възможност да се предлага като продукт с високо качество навсякъде в ЕС;

б) максимална степен на оперативна съвместимост на мрежата и услугата и недискриминационно управление на мрежата между доставчиците в съответствие с топологията на мрежата;

в) възможност да се обслужват крайните ползватели при конкурентни условия;

г) рентабилност, като се отчита възможността да се прилага в съществуващи и новоизградени мрежи и да съществува редом с други продукти за достъп, които могат да бъдат предоставяни по същата мрежова инфраструктура;

д) оперативна ефективност, по-специално по отношение на ограничаването, в рамките на възможното, на пречките пред прилагането и на разходите за разгръщане за доставчиците и потребителите на широколентов достъп;

е) спазване на правилата за защита на неприкосновеността на личния живот, на личните данни, за сигурност и цялост на мрежите и за прозрачност в съответствие с правото на ЕС.

2.         На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32, за да бъде адаптирано приложение I към пазарните и технологичните новости, така че да се запази съответствие със съществените изисквания, посочени в параграф 1.

Член 18 — Регулаторни условия, свързани с европейския продукт за виртуален широколентов достъп

1. Национален регулаторен орган, наложил в миналото на даден оператор, в съответствие с членове 8 и 12 от Директива 2002/19/ЕО, задължение за осигуряване на достъп на едро до мрежа от следващо поколение, преценява дали би било целесъобразно и пропорционално да наложи вместо това задължение за предоставяне на европейски продукт за виртуален широколентов достъп, който осигурява най-малкото функционални възможности еквивалентни на понастоящем наложените за продукта за достъп на едро.

Националните регулаторни органи, посочени в първата алинея, извършват изискваната оценка на съществуващите корективни мерки при достъпа на едро във възможно най-кратък срок след влизането в сила на настоящия регламент, независимо кога е предвиден анализ на съответните пазари в съответствие с член 16, параграф 6 от Директива 2002/21/ЕО.

Когато национален регулаторен орган, който вече е наложил задължение за предоставяне на виртуален широколентов достъп, сметне, след оценка съгласно алинея първа, че европейският продукт за виртуален широколентов достъп не е подходящ при конкретните обстоятелства, той представя мотивирано обяснение в своята проектомярка в съответствие с процедурата, предвидена в членове 6 и 7 от Директива 2002/21/ЕО.

2. Когато национален регулаторен орган възнамерява да наложи на оператор задължението да предоставя достъп на едро до мрежа от следващо поколение мрежа в съответствие с членове 8 и 12 от Директива 2002/19/ЕО, той отчита по-специално, в допълнение към факторите, определени в член 12, параграф 2 от посочената директива, съответните предимства от налагането на:

i) пасивен основен ресурс за достъп на едро, като например физически необвързан достъп до абонатна линия или подлиния;

ii) нефизически или виртуален основен ресурс за достъп на едро, предлагащ равностойни функционални възможности, и по-специално европейски продукт за виртуален широколентов достъп, който отговаря на съществените изисквания и параметри, определени в член 17, параграф 1, и в приложение I, точка 1 от настоящия регламент.

3. Чрез дерогация от член 12, параграф 3 от Директива 2002/19/ЕО, когато национален регулаторен орган възнамерява да наложи на оператор задължение да предоставя виртуален широколентов достъп в съответствие с членове 8 и 12 от посочената директива, той налага задължение за предоставяне на европейски продукт за виртуален широколентов достъп, който притежава най-важните функционални възможности, за да отговори на регулаторните нужди, набелязани в оценката на органа. Когато национален регулаторен орган смята, че европейски продукт за виртуален широколентов достъп не би бил подходящ за конкретните обстоятелства, той представя мотивирано обяснение в своята проектомярка в съответствие с процедурата, предвидена в членове 6 и 7 от Директива 2002/21/ЕО.

4. При оценката съгласно параграфи 1, 2 или 3, дали да наложи предоставянето на европейски продукт за виртуален широколентов достъп вместо на друг възможен продукт за достъп на едро, националният регулаторен орган взема предвид интереса да се постигне съгласуваност между регулаторните условия в целия ЕС за корективните мерки за достъп на едро; текущата и очакваната конкуренция, основана на инфраструктура и развитието на пазарните условия към предоставяне на конкурентни мрежи от следващо поколение; инвестициите, направени съответно от оператора, определен като доставчик със значителна пазарна мощ и от потенциалните нови участници и срока на амортизация на тези инвестиции.

Националният регулаторен орган трябва да определи, ако е необходимо, преходен период за заместване на съществуващ продукт за достъп на едро с европейски продукт за виртуален широколентов достъп.

5. Чрез дерогация от член 9, параграф 3 от Директива 2002/19/ЕО, когато на даден доставчик са наложени задължения по членове 8 и 12 от същата директива да предоставя европейски продукт за виртуален широколентов достъп, националните регулаторни органи осигуряват публикуването на типова оферта, включваща най-малко елементите, посочени в приложение I, точки 1, 2 или 3, в зависимост от случая.

6. Чрез дерогация от член 16, параграф 3 от Директива 2002/21/ЕО, национален регулаторен орган не налага задължителен срок на предизвестие преди оттеглянето на наложено по-рано задължение за предоставяне на европейски продукт за виртуален широколентов достъп, който отговаря на съществените критерии и параметри, установени в член 17, параграф 1 и в приложение I, точка 2 от настоящия Регламент, ако съответният оператор доброволно се ангажира да предоставя такъв продукт по искане на трети страни при разумни и справедливи условия за допълнителен период от три години.

7. Когато национален регулаторен орган решава, при оценка по параграфи 2 или 3, дали да въведе или да запази контрол върху цените в съответствие с член 13 от Директива 2002/19/ЕО за достъп на едро до мрежи от следващо поколение, независимо дали чрез някой от европейските продукти за виртуален широколентов достъп или по друг начин, той взема предвид състоянието на конкуренцията по отношение на цените, разнообразието и качеството на продуктите при продажбите на дребно. Органът отчита доколко ефективна е защитата срещу дискриминация при цените на едро и състоянието на основаната на инфраструктура конкуренция от други стационарни или безжични мрежи, като отдава необходимото внимание на съществуващата основана на инфраструктура конкуренция между мрежите от следващо поколение като фактор за подобряване на качеството на услугите за крайните ползватели, за да определи дали контролирането на цените за достъп на едро няма да е излишно или непропорционално в конкретния случай.

Член 19 — Продукт за връзка с гарантирано качество на услугите (ГКУ)

1. Всеки оператор има право да предоставя европейски продукт с ГКУ, както е определено в точка 4.

2. Всеки оператор отговаря на всяко разумно искане да предостави европейски продукт с ГКУ, както е посочено в параграф 4, което е заявено писмено от лицензиран доставчик на електронни съобщителни услуги. Всеки отказ за предоставяне на европейски продукт с ГКУ е основан на обективни критерии. Операторът посочва основанията си за отказ в срок от един месец след писменото искане.

Основанието за отказ се смята за приемливо, ако страната, отправила искане да ѝ се предостави европейски продукт с ГКУ, не е в състояние или не желае на свой ред да предостави при разумни условия, в рамките на ЕС или в трети страни, европейски продукт с ГКУ на страната, от която е поискала услугата, ако последната поиска това.

3. Когато искането получи отказ или не бъде постигнато споразумение по специфичните условия, включително по отношение на цената, в рамките на два месеца след писменото искане, всяка от страните има правото да отнесе въпроса до съответния национален регулаторен орган в съответствие с член 20 от Директива 2002/21/ЕО. В такъв случай може да се прилага член 3, параграф 6 от настоящия регламент.

4. Предоставянето на продукт за връзка се смята за предоставяне на европейски продукт с ГКУ, ако се предоставя в съответствие с минималните параметри, изброени в приложение II и кумулативно отговаря на следните съществени изисквания:

а) възможност да се предлага като продукт с високо качество навсякъде в ЕС;

б) позволява на доставчиците на услуги да отговорят на потребностите на техните крайни ползватели;

в) рентабилност предвид съществуващите решения, които могат да бъдат предоставяни по същите мрежи;

г) оперативна ефективност, по-специално по отношение на ограничаването, в рамките на възможното, на пречките пред прилагането и на разходите за разгръщане за потребителите; както и

д) гарантиране спазването на правилата за защита на неприкосновеността на личния живот, на личните данни, за сигурност и цялост на мрежите и за прозрачност в съответствие с правото на ЕС.

5. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 32, за да бъде адаптирано приложение II към пазарните и технологичните новости, така че да се запази съответствие със съществените изисквания, посочени в параграф 4.

Член 20 — Мерки, свързани с европейските продукти за достъп

1. Комисията ще приеме до 1 януари 2016 г. актове за прилагане за определяне на по-подробни технически и методически правила за прилагането на европейски продукт за виртуален широколентов достъп по смисъла на член 17 и приложение I, точка 1, в съответствие с критериите и параметрите, посочени в тях и с цел да се осигури еквивалентност на функционалността на подобен продукт за виртуален достъп на едро до мрежи от следващо поколение с тази на продуктите за физически необвързан достъп. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

2. Комисията може да приема актове за изпълнение за определяне на единни технически и методически правила относно прилагането на един или повече на европейските продукти за достъп по смисъла на членове 17 и 19, на приложение I, точки 2 и 3 и на приложение II, в съответствие със съответните критерии и параметри, посочени в тях. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

Глава IV Хармонизирани права на крайните ползватели

Член 21 — Премахване на ограниченията и дискриминацията

1. Публичните органи не бива да ограничават свободата на крайните ползватели да ползват обществени електронни съобщителни мрежи или обществено достъпни електронни съобщителни услуги, предлагани от предприятие, със седалище в друга държава членка.

2. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги в дадена държава членка не прилагат каквито и да било дискриминационни изисквания или условия за достъп или ползване спрямо крайните ползватели, въз основа националност или място на пребиваване, освен ако подобни разлики не са обективно обосновани.

3. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги не прилагат по-високи тарифи за съобщителни услуги в рамките на ЕС до други държави членки, освен ако това не е обективно обосновано:

а) по отношение на съобщителните услуги по стационарни мрежи, спрямо тарифите за национални съобщителни услуги на голямо разстояние;

б) по отношение на съобщителните услуги по мобилни мрежи, спрямо евротарифите за регулирани съобщителни услуги за роуминг на гласова телефония и текстови съобщения съответно, установени в Регламент (ЕО) № 531/2012.

Член 22 — Решаване на трансгранични спорове

1. Извънсъдебните процедури, установени в съответствие с член 34, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО, се прилагат и по отношение на споровете, свързани с договори между потребители — и други крайни ползватели, доколкото те също разполагат с подобни извънсъдебни процедури — и доставчици на обществени електронни съобщителни услуги, със седалище в друга държава членка. Спрямо спорове в обхвата на Директива 2013/11/ЕС[33] се прилагат разпоредбите на посочената директива.

Член 23 — Свободно предоставяне и ползване на достъп до отворен интернет и разумно управление на трафика

1. Крайните ползватели свободно ползват и разпространяват информация и съдържание, работят с приложения и ползват услуги по свой избор.

Крайните ползватели са свободни да сключват споразумения относно обема от данни и скоростите с доставчиците на услуги за достъп до интернет и в съответствие с всякакви такива споразумения по отношение на обема от данни, да се ползват от всякакви оферти на доставчици на интернет съдържание, приложения и услуги.

2. Крайните ползватели са свободни също да договарят с доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги или с доставчиците на съдържание, приложения и услуги предоставянето на специализирани услуги с по-високо качество.

С цел да се позволи предоставянето на специализирани услуги на крайните ползватели, доставчиците на съдържание, приложения и услуги и доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги са свободни да се споразумяват помежду си относно преноса на съответните обеми от данни или трафик като специализирани услуги с определено качество или резервиран капацитет. Предоставянето на специализирани услуги не влошава периодично или непрекъснато общото качество на услугите за достъп до интернет.

3. Настоящият член не засяга законодателството на ЕС или националното законодателство, отнасящо се до законосъобразността на предоставяните информация, съдържание, приложения или услуги.

4. Упражняването на свободите по параграфи 1 и 2 се улеснява чрез предоставянето на изчерпателна информация в съответствие с член 25, параграф 1, член 26, параграф 2 и член 27, параграфи 1 и 2.

5. В рамките на всякакви договорни обеми от данни или скорости за достъп до интернет услуги, доставчиците на услуги за достъп до интернет не ограничават свободите по параграф 1, като блокират, забавят, влошават качеството или поставят ограничения на определено съдържание, приложения или услуги, или на конкретни класове от тях, освен в случаите, когато е необходимо да се приложат разумни мерки за управление на трафика. Разумните мерки за управление на трафика трябва да бъдат прозрачни, недискриминационни, пропорционални и необходими за:

а) изпълнение на нормативна разпоредба или съдебно решение, или или за предотвратяването или възпрепятстването на тежки престъпления;

б) запазване целостта и сигурността на мрежата, на услугите, предоставяни по тази мрежа, и на терминалните устройства на крайните ползватели;

в) недопускане предаването на нежелани съобщения до крайните ползватели, които са дали предварително съгласието си за подобни ограничителни мерки;

г) свеждане до минимум на последствията от временни и извънредни натоварвания, при условие че еднаквите видове трафик се управляват еднакво.

Разумното управление на трафика води единствено до обработката на данни, които са необходими и достатъчни за постигане на целите, определени в настоящия параграф.

Член 24 — Гаранции за качеството на услугата

1. Националните регулаторни органи следят внимателно и гарантират, че крайните ползватели действително разполагат с възможността да се възползват от свободите по член 23, параграфи 1 и 2; че се спазват изискванията по член 23, параграф 5 и че се запазва достъпът на недискриминационен принцип до интернет услуги с качество, съответстващо на технологичния напредък и което не е влошено от специализирани услуги. В сътрудничество с други национални компетентни органи, те също така следят въздействията на специализираните услуги върху културното многообразие и иновациите. Националните регулаторни органи докладват ежегодно на Комисията и на ОЕРЕС за своите наблюдения и за направените констатации.

2. За да се предотврати общо влошаване на качеството на услугите за достъп до интернет или за да се запази възможността крайните ползватели да имат достъп и да разпространяват съдържание или информация или да ползват приложения и услуги по свой избор, националните регулаторни органи разполагат с правомощия да налагат минимални изисквания за качество на услугите на доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги.

Достатъчно време преди да наложат подобни изисквания националните регулаторни органи предоставят на Комисията резюме на мотивите за подобни мерки, планираните изисквания и предлагания начин на действие. Тази информация се предоставя и на ОЕРЕС. Комисията, след като разгледа информацията, може да отправи забележки или препоръки, по-специално, за да гарантира, че планираните изисквания не няма да повлияят отрицателно на функционирането на вътрешния пазар. Планираните изисквания не биват приети в продължение на два месеца от получаването на пълната информация от страна на Комисията, освен ако не е договорено друго между Комисията и националния регулаторен орган или Комисията е информирала националния регулаторен орган за по-къс период на разглеждане, или ако Комисията е отправила коментари или препоръки. Националните регулаторни органи отчитат в максимална степен забележките или препоръките на Комисията и съобщават на Комисията и ОЕРЕС приетите изисквания.

3. Комисията може да приема актове за изпълнение, определящи еднакви условия за изпълнение на задълженията на националните компетентни органи в съответствие с разпоредбите на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

Член 25 — Прозрачност и разпространение на информация

1. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, освен в случаите на индивидуално договаряни оферти, предоставят прозрачна, сравнима, адекватна и актуална информация относно:

а) своето наименование, адрес и информация за връзка;

б) предлаганите услуги по всеки тарифен план и съответните параметри на качеството на услугата, приложимите цени (за потребителите с включени такси) и всички приложими такси (за достъп, ползване, поддръжка и всякакви допълнителни такси), както и разходите за терминално оборудване;

в) приложимите тарифи спрямо всеки номер или услуга, за които важат специални ценови условия;

г) качеството на своите услуги, в съответствие с актовете за изпълнение по параграф 2;

д) услугите за достъп до интернет, когато се предлагат такива, и по-специално:

i) действителната скорост за пренос на данни при изтегляне и качване в държавата членка на пребиваване на крайния ползвател, включително в часовите интервали на голямо натоварване;

ii) приложимите лимити за обема от данни, ако има такива; цените за еднократно или трайно увеличаване на лимита за обема от данни; скоростта на пренос на данни и съответната цена при достигането на лимита за обема от данни, ако е налице такъв; и начините крайните ползватели да следят във всеки един момент размера на текущото си потребление;

iii) ясна и разбираема информация за това как всеки лимит на обема от данни, действителната скорост и всеки друг параметър на качеството, наред с едновременното ползване на специализирани услуги с по-високо качество, може на практика да се отразява на ползването на съдържание, приложения и услуги;

iv) информация за всички използвани от доставчика методи за измерване и моделиране на трафика с цел избягване претоварването на мрежата и как тези методи могат да повлияят на качеството на услугата и защитата на личните данни;

е) мерките за гарантиране на равен достъп за крайните ползватели с увреждания заедно с редовно актуализирана информация с подробности относно разработените за тези ползватели продукти и услуги.

ж) стандартните им договорни условия, включително минималния срок на договорите, условията и таксите за предварително прекратяване на договора, процедурите и преките такси за смяна на доставчика и пренос на номер и други идентификатори и условията за обезщетяване при закъснение или злоупотреба в процеса на смяна на доставчика;

з) достъпа до услугите за спешни случаи и за установяване на местонахождението на повикващия за всички предлагани услуги, всякакви ограничения в предоставянето на услугите за спешни случаи в съответствие с член 26 от Директива 2002/22/ЕО и всякакви промени в тях;

и) правата във връзка с универсалната услуга, включително, когато е целесъобразно, възможностите и услугите, посочени в приложение I към Директива 2002/22/ЕО.

Информацията се публикува в ясен, разбираем и лесно достъпен вид на официалния език(езици) на държавата членка, в която се предлага услугата, и редовно се актуализира. При поискване информацията се предоставя на съответните национални регулаторни органи преди нейното публикуване. Всяко разграничение в условията за потребителите и други крайни ползватели трябва се посочва изрично.

2. Комисията може да приема актове за изпълнение, определящи методите за измерване на скоростта на услугите за достъп до интернет, параметрите за качество на услугите и методите за измерването им, както и съдържанието, вида и начините за разгласяване на информацията, която трябва да се разпространи, включително възможните механизми за сертифициране на качеството. Комисията може да вземе предвид параметрите, определенията и методите за измерване, изложени в приложение III към Директива 2002/22/ЕО. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

3. Крайните ползватели имат достъп до инструменти за независима оценка, които им позволяват да сравняват показателите на достъпа и услугите в електронната съобщителна мрежа и разходите при алтернативни модели на потребление. За тази цел държавите членки създават схема за доброволно сертифициране на интерактивни уебсайтове, ръководства или подобни инструменти. Сертифицирането се извършва въз основа на обективни, прозрачни и пропорционални изисквания, по-специално необвързаност с доставчик на обществени електронни съобщителни услуги, ползването на опростен език, предоставянето на пълна и актуална информация и притежание на ефективна процедура за разглеждане на жалби. Когато пазарът не предлага сертифицирани безплатни възможности за сравнение или такива на разумна цена, националните регулаторни органи или други компетентни национални органи осигуряват сами или чрез трети страни такива възможности, съобразени с изискванията за сертифициране. Информацията, разпространявана от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги е достъпна и безплатна, с оглед предоставянето на обществото на възможности за сравнение.

4. По искане от съответните публични органи доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги разпространяват безплатно информация от обществен интерес сред крайните ползватели, когато това е целесъобразно, със същите средства като обичайно използваните от тях в комуникацията им с крайните ползватели. В такъв случай информацията се предоставя от съответните публични органи на доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги в стандартен формат и наред с останалото може да разглежда следните въпроси:

а) най-разпространените начини на използване на електронни съобщителни услуги за извършване на незаконни дейности или разпространяване на вредно съдържание, по-специално когато то може да засегне правата и свободите на други лица, включително нарушаването на правото на защита на личните данни, на авторското право и сродните му права, и правните последици от тях; както и

б) средствата за защита срещу рисковете за личната сигурност и незаконния достъп до личните данни при ползването на електронни съобщителни услуги.

Член 26 — Изисквания спрямо предоставяната в договорите информация

1. Преди един договор за предоставяне на връзка до обществена електронна съобщителна мрежа или на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да стане обвързващ, доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги предоставят на потребителите и другите крайни ползватели, освен ако те изрично не са договорили друго, най-малко следната информация:

а) наименование, адрес и информация за връзка с доставчика и, ако има разлики, адреса и информацията за връзка при евентуални жалби;

б) основните характеристики на предлаганите услуги, включително по-специално:

i) за всеки тарифен план вида на предлаганите услуги, включените обеми на съобщителни услуги и всички съответни параметри за качеството на услугата, в това число времето за първоначално свързване към мрежата;

ii) дали и в кои държави членки се предоставя достъп до услуги за спешни случаи и за установяване на местонахождението на повикващия и какви са ограниченията в предоставянето на услугите за спешни случаи в съответствие с член 26 от Директива 2002/22/ЕО.

iii) вида на предлаганите следпродажбени услуги, клиентско обслужване и услуги по поддръжка, условията и таксите за тези услуги и координатите за контакт с тези услуги;

iv) всякакви наложени от доставчика ограничения при ползването на предоставеното терминално оборудване, включително информация за отблокиране на терминалното оборудване и всякакви такси, в случай че договорът бъде прекратен преди изтичането на минималния договорен период;

в) подробности за цените и тарифите (за потребители — с включени такси и евентуално дължимите допълнителни такси) и начините за получаване на актуална информация за всички приложими тарифи и такси;

г) предлаганите начини на плащане и всякакви разлики в разходите, свързани с избрания начин на плащане, и наличните разпоредби за прозрачност на фактурирането и проследяване нивото на потребление;

д) срок на договора и условия за подновяване и прекратяване, включително:

i) всякакви изисквания за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия;

ii) всякакви разходи за смяна на доставчика и пренос на номер и други идентификатори, включително механизмите за обезщетение при закъснение или злоупотреба със смяната на доставчика,

iii) всякакви такси за предварително прекратяване на договора, включително възстановяване на разходи за крайно оборудване (съгласно обичайните счетоводни принципи на амортизация) и други промоционални предимства (на принципа на pro rata temporis),

е) всякакви договорености за обезщетение и възстановяване на суми, включително изрично позоваване на регламентираните права на крайния потребител, които се прилагат, ако качеството на договорните услуги не е спазено;

ж) при задължение по член 25 от Директива 2002/22/ЕО, вариантите, с които разполагат крайните ползватели, когато трябва да избират дали да включат своите лични данни в указател и конкретно кои данни;

з) за крайни ползватели с увреждания, подробности относно разработените за тях продукти и услуги;

и) начините за образуване на процедури за уреждане на спорове, включително трансгранични спорове, в съответствие с член 34 от Директива 2002/22/ЕО и член 22 от настоящия регламент;

к) какви мерки може да предприеме доставчикът при проблеми със сигурността или целостта на мрежите, или при заплахи и уязвими точки.

2. В допълнение към параграф 1, доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги трябва да предоставят на крайните ползватели, освен ако не е договорено друго от краен ползвател, който не е потребител, най-малко следната информация по отношение на техните услуги за достъп до интернет:

а) нивото на приложимите лимити спрямо обема от данни, ако има такива; цените за еднократно или трайно увеличаване на лимита за обема от данни; скоростта на пренос на данни и съответната цена при достигането на лимита за обема от данни, ако е налице такъв; и начините крайните ползватели да следят в реално време текущото си потребление;

б) действителната скорост за пренос на данни при изтегляне и качване в основното местоположение на крайния ползвател, включително действителните граници, в които може да варира скоростта, нейните средни стойности и скоростта в часовите интервали на голямо натоварване, включително влиянието, което би оказало предоставянето на достъп чрез локални мрежи за достъп чрез радиовръзка на трети страни;

в) други параметри за качеството на услугата;

д) информация за всички използвани от доставчика методи за измерване и моделиране на трафика с цел избягване претоварването на мрежата и как тези методи могат да повлияят на качеството на услугата и защитата на личните данни;

е) ясна и разбираема информация за това как всеки лимит на обема от данни, действителната скорост и всеки друг параметър на качеството на услугата, наред с едновременното ползване на специализирани услуги с по-високо качество, може на практика да се отразява на ползването на съдържание, приложения и услуги.

3. Информацията по параграфи 1 и 2 се представя по ясен, разбираем и лесно достъпен начин и на език, който е официален в държавата членка на пребиваване на крайния ползвател, и се актуализира редовно. Тя е неразделна част от договора за услуги и не може да бъде променяна, освен ако страните по договора изрично не се договорят за друго. Крайният ползвател получава екземпляр от договора в писмен вид.

4. Комисията може да приема актове за изпълнение за подробно определяне на изискванията спрямо информацията по параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2.

5. Договорът включва също така, по искане на съответните публични органи, всяка предоставена за тази цел информация от въпросните органи относно употребата на електронните съобщителни мрежи и услуги за извършването на незаконни дейности или разпространяването на вредно съдържание и относно средствата за защита срещу рисковете за личната сигурност и незаконната обработка на лични данни, посочени в член 25, параграф 4 от настоящия регламент и имащи отношение към предоставяната услуга.

Член 27 — Контрол на потреблението

1. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги предлагат на крайните ползватели възможността безплатно да изберат механизма, който им позволява да следят натрупаното потребление на различните електронни съобщителни услуги, изразено във валутата, в която тези услуги се фактурират. Подобен механизъм гарантира, че без съгласието на крайния ползвател, натрупаните разходи за определен период на ползване няма да надхвърлят определен паричен лимит, определен от крайния ползвател.

2. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги гарантират изпращането на подходящо уведомление до крайния ползвател, когато неговото потребление на услуги достигне 80 % от паричния лимит, определен съгласно параграф 1. В уведомлението се указва процедурата, която трябва да се следва, за да се продължи предоставянето на тези услуги. Доставчикът преустановява предоставянето и на въпросните услуги, както и начисляването на свързаните с тях разходи за крайния ползвател, ако има опасност паричният лимит да бъде превишен, освен ако и докато крайният ползвател не поиска удължаване или подновяване на предоставянето на тези услуги. След достигане на паричния лимит крайните ползватели запазват възможността да получават повиквания и текстови съобщения и да се обаждат до безплатни телефонни номера и услуги при спешни случаи чрез безплатно набиране на европейския номер за спешни повиквания 112 до края на уговорения период на фактуриране.

3. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги непосредствено преди свързване на повикването, осигуряват възможност на крайните ползватели лесно и безплатно да получат информация за тарифите, които се прилагат при повикване на номера или ползване на услуги, при които важат специални ценови условия, освен ако националният регулаторен орган е предоставил предварително дерогация с оглед на принципа на пропорционалност. Всяка подобна информация се предоставя по начин, който позволява съпоставяне за всички подобни номера или услуги.

4. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги предлагат на крайните ползватели възможността да изберат да получават безплатно подробни фактури.

Член 28 — Прекратяване на договора

1. Договорите, сключени между потребители и доставчици на обществени електронни съобщителни услуги не съдържат клауза за минимална продължителност на договора по-дълга от 24 месеца. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги предлагат на крайните ползватели възможност да сключат договор с максимална продължителност от 12 месеца.

2. Потребителите и други крайни ползватели, освен ако не са се споразумели за друго, имат право да прекратят договора с едномесечно предизвестие след изтичането на шест или повече месеца от сключването му. Не се дължи компенсация освен за остатъчната стойност на субсидирано оборудване, което е в комплект с договора към момента на сключването му и възстановяване на принципа на pro rata temporis за всички други промоционални предимства, посочени като такива при сключването на договора. Всяко ограничение на ползването на терминални устройства в други мрежи се премахва безплатно от доставчика най-късно след заплащане на въпросната компенсация.

3. Когато договорите или националното законодателство предвиждат договорните срокове да бъдат удължавани с мълчаливо съгласие, доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги уведомява своевременно крайния ползвател, така че същият да разполага най-малко с един месец, за да изрази несъгласие с продължаването на договора. Ако крайният ползвател не изрази несъгласие, договорът се смята за безсрочен и може да бъде прекратен от крайния ползвател по всяко време безплатно и с едномесечно предизвестие.

4. Крайните ползватели имат право да прекратяват договорите си едностранно и безплатно, ако забележат изменения в договорните условия, предложени от доставчика на обществени електронни съобщителни услуги, освен ако предложените промени са изключително в полза на крайния ползвател. Доставчиците уведомяват по подходящ начин крайните ползватели за подобни промени в срок не по-кратък от един месец преди въвеждането им и същевременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си безплатно, ако не приемат новите условия. Параграф 2 се прилага mutatis mutandis.

5. Всяко значително и не временно разминаване между действителните показатели за скоростта или други параметри на качеството и обявените от доставчика на обществени електронни съобщителни услуги показатели в съответствие с член 26 се смята за несъответствие на показателите за целите на определяне на средствата за защита на крайния ползвател съгласно националното законодателство.

6. Абонирането за допълнителни услуги, предоставяни от същия доставчик на обществени електронни съобщителни услуги не подновява първоначалния срок на договора, освен ако цената на допълнителната(-ите) услуга(-и) значително надвишава тази на първоначалните услуги или тези допълнителни услуги се предлагат на специална промоционална цена, свързана с подновяването на съществуващия договор.

7. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги прилагат условия и процедури за прекратяване на договорите, които не пречат или не действат демотивиращо за смяната на доставчика на услуги.

Член 29 — Пакетни оферти

В случай че предлаган на потребителите пакет от услуги включва най-малко една връзка с електронна съобщителна мрежа или една електронна съобщителна услуга, разпоредбите на членове 28 и 30 от настоящия регламент се прилагат по отношение на всички елементи на пакета.

Глава V Улесняване смяната на доставчиците

Член 30 — Смяна на доставчика и преносимост на номерата

1. Всички крайни ползватели с номера от национален телефонен номерационен план могат, по желание, да запазят номера(та) си независимо от доставчика на обществени електронни съобщителни услуги, който предоставя услугата, в съответствие с разпоредбите на част В от приложение I към Директива 2002/22/ЕО, при условие че доставчикът е доставчик на електронни съобщителни услуги в държавата членка, за която се отнася националният номерационен план или е европейски доставчик на електронни съобщителни услуги, който е нотифицирал до компетентния регулаторен орган на държавата членка по произход, че предоставя или възнамерява да предоставя такива услуги в държавата членка, за която се отнася националният номерационен план.

2. Ценообразуването сред доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, свързано с предоставянето на преносимост на номера е разходоориентирано и преките такси за крайните ползватели, ако има такива, не въздействат отрицателно на мотивацията на крайните ползватели за смяна на доставчика.

3. Пренасянето на номера и активирането им се изпълнява във възможно най-кратък срок. За крайните ползватели, сключили споразумение за пренос на номер към нов доставчик, номерът се активира в рамките на един работен ден след сключването споразумението. Прекъсването на услугата по време на процеса на пренос, ако има такова, не надвишава един работен ден.

4. Приемащият доставчик на обществени електронни съобщителни услуги ръководи процеса по смяна на доставчика и пренос на номера. Крайните ползватели получават адекватна информация относно смяната на доставчика преди и по време на процеса и също така незабавно след приключването му. Крайните ползватели не биват прехвърляни към друг доставчик без съгласието им.

5. Договорите на крайните ползватели с прехвърлящите доставчици на обществени електронни съобщителни услуги се прекратяват автоматично след като приключи смяната на доставчика. Прехвърлящите доставчици на обществени електронни съобщителни услуги възстановяват оставащия кредит на потребителите, които ползват предплатени услуги.

6. Доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, които забавят или злоупотребяват при процеса на смяна на доставчика, включително като не предоставят навреме информацията, необходима за преноса на номера, са длъжни да обезщетят крайните ползватели, потърпевши при подобно забавяне или злоупотреба.

7. В случай че краен ползвател сменя доставчика си на услуги за достъп до интернет, но разполага с електронен адрес, предоставен му от прехвърлящия доставчик, този доставчик, по искане на крайния ползвател, препраща безплатно за период от 12 месеца на посочен от крайния ползвател електронен адрес всички електронни писма, адресирани до крайния ползвател на предходния му електронен адрес. Тази услуга на препращане на електронни писма включва автоматичен отговор до всички изпращачи на електронни писма, който ги уведомява за новия електронен адрес на крайния ползвател. Крайният ползвател може да поиска новият електронен адрес да не се обявява в автоматичния отговор.

След първоначалния период от 12 месеца прехвърлящият доставчик на обществени електронни съобщителни услуги предоставя на крайния ползвател възможност да удължи срока за прехвърляне на електронните писма срещу заплащане. Прехвърлящият доставчик на обществени електронни съобщителни услуги не предоставя бившия електронен адрес на крайния ползвател на друг краен ползвател преди да изтекат 2 години от прекратяването на договора и във всеки случай по време на удължения период на прехвърляне на електронните писма.

8. Компетентните национални органи могат да установят цялостните процеси по смяна на доставчика и пренос на номер, включително да определят подходящи санкции за доставчиците и обезщетения за крайните ползватели. Те вземат предвид необходимостта от защита на крайните ползватели през целия процес на смяна на доставчика и нуждата да се гарантира ефективността на този процес.

Глава VI Преходни и заключителни разпоредби

Член 31 — Санкции

Държавите членки изготвят разпоредбите относно санкциите, приложими в случай на нарушение на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите членки съобщават тези разпоредби на Комисията до 1 юли 2016 г. и ѝ съобщават незабавно за всички последващи изменения, които ги засягат.

По отношение на европейските доставчици на електронни съобщителни услуги се налагат санкции в съответствие с глава II съгласно съответните правомощия на компетентните национални регулаторни органи в държавата членка по произход и приемащата държава членка.

Член 32 — Делегиране на правомощия

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове по член 17, параграф 2 и член 19, параграф 5 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 17, параграф 2 и член 19, параграф 5, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 17, параграф 2 и член 19, параграф 5, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта до Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 33 — Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от Комитета за регулиране на съобщенията, създаден съгласно член 22, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 34 — Изменения на Директива 2002/20/ЕО

В член 3, параграф 2 се заличава втора алинея.

Член 35 — Изменения на Директива 2002/21/ЕО

Директива 2002/21/ЕО се изменя, както следва:

1) В член 1 се добавя следният параграф 6:

„Настоящата директива и специалните директиви се тълкуват и прилагат във връзка с разпоредбите на Регламент № [ХХ/2014].“

2) Член 7а се изменя, както следва:

– а) в параграф 1 първата алинея се заменя със следното:

„1. Когато проектомярка от обхвата на член 7, параграф 3 цели налагане, изменяне или оттегляне на задължение на оператор при прилагане на член 16 от настоящата директива във връзка с член 5 и членове 9—13 от Директива 2002/19/ЕО (Директива за достъпа), и член 17 от Директива 2002/22/ЕО (Директива за универсалната услуга), Комисията може, в рамките на периода от един месец, предвиден в член 7, параграф 3 от настоящата директива, да уведоми съответния национален регулаторен орган и ОЕРЕС за основанията си да счита, че проектомярката ще създаде бариера пред единния пазар или сериозните си опасения по отношение на нейната съвместимост с правото на ЕС, вземайки предвид, в рамките на целесъобразното, всяка препоръка , приета съгласно член 19, параграф 1 от настоящата директива относно хармонизираното прилагане на конкретни разпоредби на настоящата директива и на специалните директиви. В този случай проектомярката не се приема за допълнителен срок от три месеца след датата на нотификацията на Комисията.“

– б) параграф 2 се заменя със следното:

„2. В рамките на тримесечния срок, предвиден в параграф 1, Комисията, ОЕРЕС и съответният национален регулаторен орган си сътрудничат тясно за установяване на най-подходящата и ефективна мярка предвид целите, посочени в член 8, като отделят дължимото внимание на становищата на участниците на пазара и нуждата да се гарантира разработването на последователна регулаторна практика. Когато планираната мярка цели налагане, изменяне или оттегляне на задължение на европейски доставчик на електронни съобщителни услуги по смисъла на Регламент [ХХХ/2014 г.] в приемаща държава членка, националният регулаторен орган на държавата членка по произход също може да участва в процеса на сътрудничество.“

– в) в параграф 5 се добавя следната буква аа):

„аа) да вземе решение, с което се изисква от съответния национален регулаторен орган да оттегли планираната мярка, заедно с конкретни предложения за изменението ѝ, когато тя цели налагане, изменяне или оттегляне на задължение на европейски доставчик на електронни съобщителни услуги по смисъла на Регламент [ХХХ/2014 г.].“

– г) в параграф 6 се добавя следната алинея:

„Член 7, параграф 6 се прилага в случаите, когато Комисията взема решение в съответствие с параграф 5, буква аа).

3) Член 15 се изменя, както следва:

– а) следната алинея се вмъква между първата и втората алинея на параграф 1:

„При оценката на това дали даден пазар притежава характеристики, които биха оправдали налагането ex ante на регулаторни задължения и следователно трябва да бъде включен в препоръката, Комисията отчита преди всичко необходимостта от съгласуваност в регулирането в целия ЕС, нуждата да се насърчават ефективните инвестиции и иновации в интерес на крайните ползватели и на общата конкурентоспособност на икономиката на ЕС и значението на въпросния пазар, наред с други фактори, като съществуващата основана на инфраструктура конкуренция при продажбите на дребно, за конкуренцията при цените, разнообразието и качеството на продуктите, предлагани на крайните ползватели. Комисията взема предвид всички съответни ограничения, породени от конкуренцията, независимо дали мрежите, услугите или приложенията, които налагат такива ограничения се смятат за електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги или други видове услуги или приложения, които са сравними от гледна точка на крайния ползвател, за да определи дали като цяло в ЕС или в значителна част от него следните три критерия са изпълнени кумулативно:

а) наличие на сериозни и трайни структурни, правни или регулаторни бариери за навлизане на пазара;

б) структурата на пазара не предразполага към ефективна конкуренция в съответния времеви хоризонт, предвид състоянието на основаната на инфраструктура конкуренция и другите видове конкуренция, които стоят зад бариерата пред навлизането на даден пазар;

в) конкурентното право само по себе си не е достатъчно, за да бъде неутрализирана констатираната пазарна неефективност.

– б) в параграф 3 се добавя следната алинея:

„при упражняването на своите правомощия съгласно член 7, Комисията проверява дали трите критерия, посочени в параграф 1 са изпълнени кумулативно, когато оценява съвместимостта с правото на ЕС на проектомярка, която заключава, че:

а) даден пазар, който не е посочен в Препоръката, притежава характеристики, които оправдават налагането на регулаторни задължения в специфичните национални условия; или

б) даден пазар, който е посочен в препоръката, не изисква регулиране в специфичните национални условия.“

4) Първият параграф от член 19 се изменя, както следва:

„Без да се засяга член 9 от настоящата директива и членове 6 и 8 от Директива 2002/20/ЕО (Директива за разрешението), когато Комисията установи, че различното прилагане от страна на националните регулаторни органи на регулаторните задачи, определени в настоящата директива, в специалните директиви и в Регламент № [ХХ/2014 г.], може да създаде пречки за вътрешния пазар, Комисията може, отчитайки в максимална степен становището на ОЕРЕС, да представи препоръка или решение за хармонизираното прилагане на разпоредбите на настоящата директива, на специалните директиви и на Регламент № [ХХ/2014 г.], в подкрепа на постигането на целите, определени в член 8.“

Член 36 — Изменения на Директива 2002/22/ЕО

1. Считано от 1 юли 2016 г., Директива 2002/22/ЕО се изменя, както следва:

1) В член 1, параграф 3, първото изречение се заличава.

2) Членове 20, 21, 22 и 30 се заличават.

2. Държавите членки запазват в сила до 1 юли 2016 г. всички мерки за прилагане, които транспонират разпоредбите, посочени в параграф 1.

Член 37 — Изменения на Регламент (ЕС) № 531/2012

Регламент (ЕС) № 531/2012 се изменя, както следва:

1) В член 1, параграф 1, се добавя следната трета алинея:

„Настоящият регламент се прилага само по отношение на роуминг услугите, предоставяни в ЕС на крайни ползватели, чиито местен доставчик е доставчик на обществени електронни съобщителни услуги в дадена държава членка.“

2) В член 2, параграф 2 се добавя следната буква р):

„р) „двустранни или многостранни споразумения за роуминг“ означава едно или повече търговски или технически споразумения между доставчици на роуминг, които позволяват виртуалното разширяване на покритието на местната мрежата и устойчивото предоставяне от всеки доставчик на роуминг на регулирани роуминг услуги на дребно на цените, на които предлагат местни мобилни съобщителни услуги.“

3) В член 4 се добавя следният параграф 7:

„7. Настоящият член не се прилага за доставчиците на роуминг, които предоставят регулирани роуминг услуги на дребно в съответствие с член 4а.“

4) Добавя се следният член 4а:

„Член 4a

1. Настоящият член се прилага за доставчиците на роуминг, които:

б) прилагат по подразбиране и във всички свои съответни пакетни услуги на дребно, които включват регулирани роуминг услуги, приложимите цени за национални услуги както за услугите на територията на страната, така и за регулирани роуминг услуги в целия ЕС, все едно вторите се предоставят и ползват в местната мрежа; както и

б) гарантират, чрез своите мрежи или в рамките на двустранни или многостранни споразумения за роуминг с други доставчици на роуминг, че разпоредбите на буква а) се спазват от най-малко един доставчик на роуминг във всички държави членки.

2. Параграфи 1, 6 и 7 се прилагат, без да се засяга възможността доставчик на роуминг да ограничи ползването на регулирани роуминг услуги на дребно на цените на национални услуги въз основа на критерии за разумно ползване. Критерият за разумно ползване се прилага по начин, който позволява на потребителите, ползващи различни местни пакетни услуги на дребно на въпросния доставчик на роуминг, без притеснение да запазят типичния за тях модел на потребление, свързан със съответните им местни пакетни услуги на дребно, когато пътуват в ЕС. Доставчик на роуминг, който се възползва от тази възможност, разпространява в съответствие с член 25, параграф 1, буква б) от Регламент ХХХ/2014 г. и включва в своите договори, в съответствие с член 26, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент, подробна информация с количествени показатели как се прилага критерият за разумно ползване в сравнение с основното ценообразуване, обем или други параметри на въпросната пакетна услуга на дребно.

До 31 декември 2014 г. ОЕРЕС, след консултации със заинтересованите страни и в тясно сътрудничество с Комисията, установява общи насоки за прилагането на критерии за разумно ползване в договорите за услуги на дребно, предоставяни от доставчици на роуминг, които се възползват от настоящия член. ОЕРЕС разработва тези насоки предвид поставената обща цел, посочена в първа алинея, и отчита по-специално развитието на ценообразуването и моделите на потребление в държавите членки; степента на сближаване на ценовите нива на местните услуги в рамките на ЕС; всяко забележимо въздействие на роуминга на цените на местните услуги върху изменението на тези цени, както и промените в цените за роуминг на едро за небалансиран трафик между доставчиците на роуминг.

Компетентният национален регулаторен орган наблюдава и контролира прилагането на критериите за разумно ползване, отчитайки в максимална степен общите насоки на ОЕРЕС, и гарантира, че не се предявяват необосновани изисквания.

3. Отделни крайни ползватели, обслужвани от доставчик на роуминг, който се възползва от настоящия член, съзнателно и изрично могат да пожелаят да не се възползват от прилагането на цените за местни услуги спрямо регулирани роуминг услуги в рамките на дадена пакетна услуга на дребно, в замяна на други предимства, предлагани от доставчика. В такива случаи доставчикът на роуминг припомня на тези крайни ползватели от какво конкретно няма да се възползват при роуминг. Националните регулаторни органи следят по-специално дали доставчиците на роуминг, които се възползват от настоящия член, прилагат търговски похвати, с които практически се заобикаля стандартният режим.

4. Цените на дребно за регулирани роуминг услуги, определени в членове 8, 10 и 13 не се прилагат спрямо роуминг услугите, предлагани доставчик на роуминг, който се възползва от настоящия член, доколкото тези услуги се таксуват на приложимите цени за национални услуги.

Когато доставчик на роуминг, който се възползва от настоящия член, прилага такси, различни от приложимите цени за национални услуги за ползване на регулирани роуминг услуги отвъд разумното ползване на подобни услуги, в съответствие с параграф 2, или когато отделен краен ползвател изрично откаже да се възползва от цените за национални услуги спрямо регулирани роуминг услуги, в съответствие с параграф 3, таксите за тези регулирани роуминг услуги не превишават цените на дребно за роуминг, определени в членове 8, 10 и 13.

5. Доставчик на роуминг, желаещ да се възползва от настоящия член, нотифицира своята декларация и всяко двустранно или многостранно споразумение, по силата на което той изпълнява условията по точка 1, и всяко изменение в такова споразумение, до Службата на ОЕРЕС. Нотифициращият доставчик на роуминг включва в своята нотификация доказателство за съгласието с подобно нотифициране от страна на договорните партньори по нотифицираните двустранни или многостранни споразумения за роуминг.

6. В периода от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2016 г. настоящият член се прилага по отношение на доставчиците на роуминг, които не отговарят на условията по параграф 1, но отговарят на следните условия:

а) доставчикът на роуминг нотифицира своята декларация и всяко съответно двустранно или многостранно споразумение за роуминг до Службата на ОЕРЕС в съответствие с параграф 5, като специално се позовава на настоящия параграф;

б) доставчикът на роуминг гарантира, чрез своите мрежи или в рамките на двустранни или многостранни споразумения за роуминг с други доставчици на роуминг, че условията по букви в), г) и д) се спазват най-малко в 17 държави членки, които представляват 70 % от населението на ЕС;

в) доставчикът на роуминг и всички договорни партньори по смисъла на буква б) се задължават по отделно да предоставят и активно да предлагат не по-късно от 1 юли 2014 г. или от датата на нотификацията, в зависимост от това коя дата е по-късната, най-малко един пакет за услуги на дребно с тарифен режим, при който използваните цени за местни услуги се прилагат както за местните услуги, така и за регулираните роуминг услуги в целия ЕС, все едно вторите се предоставят и ползват в местната мрежа;

г) доставчикът на роуминг и всички договорни партньори по смисъла на буква б) се задължават по отделно да предоставят и активно да предлагат не по-късно от 1 юли 2015 г. или от датата на нотификацията, в зависимост от това коя дата е по-късната, тарифни режими при услугите на дребно, които към 1 януари на същата година, се използват от най-малко 50 % от тяхната клиентела;

д) доставчикът на роуминг и всички договорни партньори по смисъла на буква б) се задължават по отделно да спазват, най-късно от 1 юли 2016 г., параграф 1, буква б) при всички свои пакетни услуги на дребно.

Доставчикът на роуминг и всички договорни партньори по смисъла на буква б), които се възползват от настоящия член, могат, като алтернатива на задължението, посочено в буква г), да се задължат, от 1 юли 2015 г. или от датата на нотификацията, в зависимост от това коя дата е по-късна, всички допълнителни такси за роуминг, начислявани в допълнение към приложимите тарифи за местни услуги по различните им пакетни услуги на дребно, цялостно да не превишават с 50 % цените по въпросните пакети към 1 януари 2015 г., независимо дали тези допълнителни такси се изчисляват въз основа на единици, като минути гласова телефония или мегабайти, на периоди, като дни или седмици роуминг, или на каквато и да е друга основа или комбинация от тях. Доставчиците на роуминг, които се позовават на тази точка доказват съответствие с изискването за намаление с 50 % пред националния регулаторен орган и му представят всички необходими доказателства, които им бъдат поискани.

Когато доставчик на роуминг, който се възползва от настоящия член, нотифицира своята декларация и всички съответни двустранни или многостранни споразумения за роуминг до Службата на ОЕРЕС, съгласно буква а) от първа алинея, и по този начин попадне в обхвата на настоящия параграф, нотифициращият доставчик на роуминг и всички договорни партньори по смисъла на буква б) са задължени да спазват съответните си задължения съгласно букви в), г) и д) на първа алинея, в това число всяко алтернативно задължение на посоченото в буква г) от същата алинея, най-малко до 1 юли 2018 г.

7. В периода от 1 юли 2014 г. до 30 юни 2016 г. настоящият член се прилага по отношение на доставчиците на роуминг, които не отговарят на условията по параграф 1, но отговарят на следните условия:

а) доставчикът на роуминг нотифицира своята декларация и всяко съответно двустранно или многостранно споразумение за роуминг на Службата до ОЕРЕС, като специално се позовава на настоящия параграф;

б) доставчикът на роуминг гарантира, чрез своите мрежи или в рамките на двустранни или многостранни споразумения за роуминг с други доставчици на роуминг, че условията по параграф 1, буква а) се спазват в най-малко10 държави членки, които представляват 30 % от населението на ЕС, не по-късно от 1 юли 2014 г. или от датата на нотифицирането, в зависимост от това коя дата е по-късната;

в) доставчикът на роуминг гарантира, чрез своите мрежи или в рамките на двустранни или многостранни споразумения за роуминг с други доставчици на роуминг, че условията по параграф 1, буква а) се спазват в най-малко14 държави членки, които представляват 50 % от населението на ЕС, не по-късно от 1 юли 2015 г. или от датата на нотифицирането, в зависимост от това коя дата е по-късната;

г) доставчикът на роуминг гарантира, чрез своите мрежи или в рамките на двустранни или многостранни споразумения за роуминг с други доставчици на роуминг, че условията по параграф 1, буква а) се спазват в най-малко17 държави членки, които представляват 70 % от населението на ЕС, не по-късно от 1 юли 2016 г.

Когато доставчик на роуминг, който се възползва от настоящия член, нотифицира своята декларация и всякакви съответни двустранни или многостранни споразумения за роуминг до Службата на ОЕРЕС, съгласно буква а) от първа алинея, и по този начин попадне в обхвата на настоящия параграф, нотифициращият доставчик на роуминг и всички договорни партньори по смисъла на буква б) се задължават по отделно да спазват съответните си задължения, за да се съобразят с условията по параграф 1, буква а) най-малко до 1 юли 2018 г.

8. Доставчиците на роуминг договарят добросъвестно реда и условията за сключване на двустранни и многостранни споразумения за роуминг, при справедливи и разумни условия, имайки предвид, че подобни споразумения с други доставчици на роуминг следва да позволяват виртуалното разширяване на покритието на националната мрежа и устойчивото предоставяне от всеки от доставчиците на роуминг, възползващи се от настоящия член, на регулирани роуминг услуги на дребно на цените на съответните национални мобилни съобщителни услуги.

9. Чрез дерогация от параграф 1 след 1 юли 2016 г. настоящият член се прилага по отношение на доставчиците на роуминг, възползващи се от настоящия член, когато същите докажат, че са положили усилия добросъвестно да сключат или удължат срока на двустранни или многостранни споразумения за роуминг при справедливи и разумни условия във всички държави членки, в които все още не изпълняват условията по параграф 1, и не са успели да сключат двустранно или многостранно споразумение за роуминг с доставчик на роуминг в една или повече държави членки, при условие че отговарят на изискването за минимално покритие по параграф 6, буква б) и спазват всички други съответни разпоредби на настоящия член. В такива случаи доставчиците на роуминг, възползващи се от настоящия член, продължават усилията си за намиране на разумни условия за сключване на споразумение за роуминг с доставчик на роуминг от която и да е непредставена държава членка.

10. Когато на алтернативен доставчик на роуминг вече е предоставена възможност да обслужва потребителите на национален доставчик съгласно член 4, параграф 1, и същият вече е направил необходимите за това обслужване инвестиции, член 4, параграф 7 не се прилага спрямо този национален доставчик за преходен период от три години. Преходният период не засяга задължението да се спазва всеки по-дълъг договорен срок, по който е постигната договореност с алтернативния доставчик на роуминг.

11. Настоящият член не засяга прилагането на правилата на ЕС относно конкуренцията спрямо двустранните и многостранните споразумения за роуминг.“

5) В член 8 параграф 2 се изменя, както следва:

а) първата алинея се заменя със следното:

„2. Считано от 1 юли 2013 г. цената на дребно (без ДДС) по евротарифата за гласова телефония, която доставчик на роуминг може да начислява на своите ползващи роуминг клиенти за свързване на регулирано роуминг повикване, може да е различна за всяко роуминг повикване, но не надвишава 0,24 EUR на минута за всяко изходящо повикване или 0,07 EUR на минута за всяко входящо повикване. Максималната цена на дребно за изходящи повиквания се понижава до 0,19 EUR от 1 юли 2014 г. От 1 юли 2014 г. доставчиците на роуминг не таксуват входящите повиквания за своите клиенти в роуминг, без да се засягат мерките, взети за предотвратяване на неправилни или измамнически практики. Без да се засяга член 19, максималните цени на дребно по евротарифата за гласова телефония се запазват до 30 юни 2017 г.“

б) Третата алинея се заменя със следното:

„Всеки доставчик на роуминг таксува своите клиенти в роуминг за свързването на всяко регулирано роуминг повикване, за което се прилага евротарифа за гласова телефония при отчитане на база секунда.“

6) В член 14 се добавя следният параграф 1а:

„1a. Когато потреблението на регулирани роуминг услуги на дребно на приложимите цени за местни услуги се ограничава въз основа на критерии за разумно ползване, в съответствие с член 4а, параграф 2, доставчиците на роуминг информират клиентите си в роуминг, когато повикванията и текстовите съобщения в роуминг достигнат лимита за разумно ползване и едновременно с това предоставят на клиентите си в роуминг базисна персонализирана информация за цените на роуминга за гласова телефония или текстови съобщения извън националната услуга или пакет в съответствие с втора, четвърта и пета алинеи от параграф 1 на настоящия параграф.“

7) В член 15 се добавя следният параграф 2а:

„2a. Когато потреблението на регулирани роуминг услуги на дребно на приложимите цени за местни услуги се ограничава въз основа на критерии за разумно ползване, в съответствие с член 4а, параграф 2, доставчиците на роуминг информират клиентите си в роуминг, когато потреблението на данни в роуминг достигне лимита за разумно ползване и едновременно с това предоставят на клиентите си в роуминг базисна персонализирана информация за цените на роуминга за обмен на данни извън националната услуга или пакет в съответствие с параграф 2 от настоящия член. Параграф 3 от настоящия член се прилага за услугите за обмен на данни в роуминг, ползвани извън приложимите цени или пакети за национални услуги, посочени в член 4а, параграф 2.“

8) Член 19 се изменя, както следва:

а) параграф 1 се изменя, както следва:

i) първото изречение се заменя със следното:

„Комисията прави преглед на действието на настоящия регламент и, след публична консултация, представя доклад на Европейския парламент и на Съвета най-късно до 31 декември 2016 г.“

ii) буква ж) се заменя със следното:

„ж) доколко въвеждането на структурните мерки по членове 3 и 4 и на алтернативния режим по член 4а е способствало за развитието на конкуренцията на вътрешния пазар на услугите за роуминг до степен да не се наблюдава действителна разлика между тарифите за роуминг и националните тарифи;“

iii) Вмъква се следната точка i):

„i) дали и доколко цените на националните услуги на дребно се влияят забележимо от факта, че доставчиците на роуминг прилагат националните тарифи едновременно спрямо местните услуги и регулираните роуминг услуги в целия ЕС.

б) параграф 2 се изменя, както следва:

i) първото изречение се заменя със следното:

„Ако докладът показва, че тарифните варианти, при които цените за национални услуги се отнасят и до регулираните услуги в роуминг, не се предоставят във всички пакетни услуги на дребно при условията на разумно ползване от поне един доставчик на роуминг във всяка държава членка или че офертите на алтернативните доставчици на роуминг не са уеднаквили съществено цените на дребно за услуги в роуминг, които са лесно достъпни за потребителите в целия ЕС, Комисията отправя към същата дата подходящи предложения към Европейския парламент и Съвета в отговор на тази ситуация и за да се гарантира еднаквост на цените за националните услуги и услугите в роуминг в рамките на вътрешния пазар.“

ii) буква г) се заменя със следното:

„г) да се измени срокът на действие или да се намали равнището на максималните цени на едро, предвидени в членове 7, 9 и 12, с оглед на това всички доставчици на роуминг да разполагат с повече възможности да предоставят в рамките на своите пакетни услуги и за разумно ползване тарифни варианти, при които приложимите цени за национални услуги се прилагат и за регулирани услуги в роуминг, все едно вторите се предоставят и ползват в местната мрежа.“

Член 38 — Изменения на Регламент (ЕО) № 1211/2009

Регламент (ЕО) № 1211/2009 се изменя, както следва:

1) В член 1, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2. ОЕРЕС действа в приложното поле на Директива 2002/21/ЕО (Рамкова директива) и Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/22/ЕО и 2002/58/ЕО (Специални директиви), както и на Регламент (ЕС) № 531/2012 и Регламент (ЕС) № ХХ/2014 г.

2) В член 4 параграфи 4 и 5 се заличават.

3) Добавя се следният член 4а:

„Член 4a — Назначение и отговорности на председателя

1. Съветът на регулаторите се представлява от председателя, който е независим експерт, работещ на пълно работно време.

Председателят се назначава като срочно нает служител на Службата съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на Съюза.

Председателят отговаря за подготовката на работата на Съвета на регулаторите и председателства, без право на глас, на заседанията на Съвета на регулаторите и на Управителния комитет.

Без да се засяга ролята на Съвета на регулаторите по отношение на задачите на председателя, председателят не търси, нито приема указания от страна на което и да е правителство или НРО, от Комисията или от което и да е друго обществено или частно образувание.

2. Председателят се назначава от Съвета на регулаторите, след открита процедура за подбор, въз основа на своите качества, умения, познания за пазарните участници и пазарите на електронни съобщителни услуги и на опита си в надзора и регулирането.

Преди назначаването избраният от Съвета на регулаторите кандидат може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от нейните членове.

Назначаването на председателя е действително едва след одобряването му от управителния комитет.

Съветът на регулаторите избира също измежду своите членове заместник-председател, който изпълнява функциите на председателя в негово отсъствие.

3. Мандатът на председателя е 3 години с възможност за еднократно подновяване.

4. През деветте месеца преди края на тригодишния мандат на председателя, Съветът на регулаторите оценява:

а) резултатите, постигнати през първия мандат, и начина, по който са били постигнати;

б) задълженията на Съвета на регулаторите и изискванията спрямо него през следващите години.

Съветът на регулаторите уведомява Европейския парламент, ако възнамерява да удължи мандата на председателя. В рамките на един месец преди удължаването председателят може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от нейните членове.

5. Председателят може да бъде отстранен от поста си единствено с решение на Съвета на регулаторите по предложение на Комисията и след одобрение от управителния комитет.

Председателят не може да попречи на Съвета на регулаторите и на управителния комитет да разглеждат въпроси, свързани с него, по-специално необходимостта от отстраняването му от длъжност, и самият той не участва в свързаните с това обсъждания.“

4) Член 6 се изменя, както следва:

а) параграф 2, алинея 4 се заличава.

б) параграф 3 се изменя, както следва:

„3. Службата включва:

а) председател на Съвета на регулаторите;

б) управителен комитет;

в) административен ръководител.“

5) Член 7 се изменя, както следва:

а) параграф 2 се изменя, както следва:

„2. Управителният комитет назначава административния ръководител и, според случая, удължава неговия/нейния мандат или го/я отстранява от длъжност в съответствие с член 8. Определеният административен ръководител не взема участие в изготвянето или гласуването на такова решение.“

б) параграф 4 се заличава.

6) В член 8 параграфи 2, 3 и 4 се заличават и се заменят, както следва:

„2. Административният ръководител се назначава като срочно нает служител на Службата съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на ЕС.

3. Административният ръководител се назначава от управителния комитет от списък с кандидати, предложен от Комисията, след открита и прозрачна процедура по подбор.

За целите на сключване на договор с административния ръководител, Службата се представлява от председателя на управителния комитет.

Преди назначаването избраният от управителния комитет кандидат може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от нейните членове.

4. Мандатът на административния ръководител е пет години. Преди изтичането на този срок Комисията прави оценка, при която взема предвид оценката на резултатите от работата на административния ръководител и бъдещите задачи и предизвикателства пред Службата.

5. Управителният комитет, по предложение на Комисията и като взема предвид оценката, посочена в параграф 4, може еднократно да удължи мандата на административния ръководител за не повече от пет години.

6. Управителният комитет уведомява Европейския парламент, ако възнамерява да продължи мандата на административния ръководител. В рамките на един месец преди удължаването административният ръководител може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на въпроси, поставени от нейните членове.

7. Административният ръководител, чийто мандат е бил продължен, не може да участва в друга процедура за подбор за същата длъжност след края на цялостния срок.

8. Административният ръководител може да бъде отстранен от поста си единствено с решение на управителния комитет по предложение на Комисията.

9. Управителният комитет взема решения относно назначаването, удължаването на мандата и освобождаването от длъжност на административния ръководител с мнозинство от две трети от своите членове, които имат право глас.“

7) В член 9 параграф 2 се изменя, както следва:

„2. Административният ръководител съдейства на председателя на Съвета на регулаторите в изготвянето на дневния ред за заседанията на Съвета на регулаторите, управителния комитет и експертните работни групи. Той участва, без право на глас, в работата на Съвета на регулаторите и на управителния комитет.“

8) Член 10 се изменя, както следва:

„1. Правилникът за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, както и правилата, приети чрез споразумение между институциите на ЕС, чрез които се прилагат този Правилник за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители, се прилагат по отношение на персонала на Службата, включително спрямо председателя на Съвета на регулаторите и административния ръководител.

2. Управителният комитет приема необходимите правила за прилагане на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители в съответствие с член 110 от Правилника за длъжностните лица.

3. Управителният комитет, в съответствие с параграф 4, упражнява по отношение на персонала на Службата правомощията, предоставени от Правилника за длъжностните лица на органа по назначаването, както и тези, предоставени от Условията за работа на другите служители на органа, оправомощен да сключва трудови договори („правомощия на органа по назначаването“).

4. На основание член 2, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица и член 6 от Условията за работа на другите служители на Съюза и съгласно процедурата, предвидена в член 110 от същия правилник, управителният комитет взема решение за делегиране на съответните правомощия по назначаване на административния ръководител и определя условията, при които делегираните правомощия могат да бъдат оттеглени. Административният ръководител е упълномощен от своя страна да делегира тези правомощия на други лица.

Ако изключителни обстоятелства го налагат, управителният комитет може чрез решение временно да оттегли делегираните правомощия на орган по назначаването на административния ръководител, както и тези, които той е делегирал вторично, и да ги упражнява пряко или да ги делегира на някой от членовете си или на служител, различен от административния ръководител.

9) Вмъква се следният член 10а:

„Член 10а — Командировани национални експерти и друг персонал

1. Службата може да ползва командировани национални експерти или друг персонал, който не е нает от Службата.

2. Управителният комитет приема решение за определяне на правила за командироването на национални експерти в Службата.“

Член 39 — Клауза за преразглеждане

Комисията редовно представя на Европейския парламент и на Съвета доклади относно оценката и преразглеждането на настоящия регламент. Първият доклад се представя не по-късно от 1 юли 2018 г. Следващите доклади се представят на всеки четири години след това. Комисията представя, ако е необходимо, подходящи предложения за изменение на настоящия регламент и за привеждане в съответствие на други правни инструменти, като отчита по-специално развитието на информационните технологии и напредъка в информационното общество. Докладите се оповестяват публично.

Член 40 — Влизане в сила

1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Той се прилага се от 1 юли 2014 г.

Членове 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29 и 30 обаче се прилагат от 1 юли 2016 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ I МИНИМАЛНИ ПАРАМЕТРИ ЗА ПРЕДЛАГАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИ ПРОДУКТИ ЗА ВИРТУАЛЕН ШИРОКОЛЕНТОВ ДОСТЪП

1. ОФЕРТА 1 — Продукт за достъп на едро през стационарна мрежа, предлаган в мрежи за достъп от следващо поколение в слой 2 от седемслойния модел за протоколи за комуникация (канален слой — Data Link Layer) на Международната организация по стандартизация (ISO), който предлага функционални възможности, равностойни на физически необвързан достъп, с точки на прехвърляне на връзката на равнище, намиращо се по-близко до помещенията на клиента, отколкото националното или регионалното равнища.

1.1 Мрежови елементи и свързаната с това информация:

а) описание на достъпа до мрежата, който ще се предоставя, включително технически характеристики (които включват информация относно мрежовата конфигурация, когато това е необходимо, за ефективно използване на достъпа до мрежата);

б) местата, на които ще се предоставя достъп до мрежата;

в) всички съответни технически стандарти за достъп до мрежата, включително всички ограничения за ползването и други въпроси, свързани със сигурността;

г) технически спецификации за интерфейса при точките на прехвърляне и крайните точки на мрежата (помещения на потребителя);

д) спецификации на оборудването, което трябва да се използва в мрежата; както и

е) подробности относно изпитванията за оперативна съвместимост.

1.2 Мрежови функционалности:

а) гъвкаво разпределяне на мрежите от тип VLAN (виртуални локални мрежи) въз основа на обща техническа спецификация;

б) мрежова връзка със скорост, която не се влияе от пренасяната по мрежата услуга и която позволява контрол на скоростта при изтегляне и качване;

в) възможност за ползване на защита;

д) гъвкавост при избора на оборудване в помещенията на потребителя (в рамките на техническите възможности);

е) дистанционен достъп до оборудването в помещението на потребителя; както и

ж) функционалност multicast, ако е налице търсене и подобна функционалност е необходима, за да се осигури техническа възможност за възпроизвеждане на конкурентни търговски предложения.

1.3 Оперативен и работен процес:

а) процеси, свързани с изискванията за съответствие в рамките на заявяването и предоставявето на достъп;

б) информация при фактуриране;

в) процедури при мигриране, преместване и преустановяване; както и

г) конкретни срокове за ремонт и поддръжка.

1.4 Спомагателни услуги и ИТ системи:

а) информация и условия относно предоставянето на съвместно ползване и връзка към основната мрежа;

б) спецификации за достъп и ползване на спомагателни ИТ системи за системи за оперативна поддръжка, информационни системи и бази данни за подаване на предварителни заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка и ремонт и за фактуриране, включително съответните за тях ограничения за ползване и процедури за достъп до тези услуги.

2. ОФЕРТА 2: Продукт за достъп на едро през стационарна мрежа, предлаган в слой 3 от седемслойния модел за протоколи за комуникация (мрежови слой) на Международната организация по стандартизация на ниво IP-битстрйим с точки на прехвърляне, позволяващи по-високо агрегиране на ресурси като например на национално и/или регионално равнище

2.1 Мрежови елементи и свързаната с това информация:

а) характеристиките на връзката в точките на прехвърляне (скорост, качество на услугата и др.);

б) описание на широколентовата мрежа, свързваща помещението на потребителя с точките на прехвърляне, по отношение на връзката към основната мрежа и мрежовите архитектури за достъп;

в) местоположението на точката (точките) на прехвърляне; както и

г) техническите характеристики за интерфейсите в точките на прехвърляне.

2.2 Мрежови функционалности:

Възможност за поддържане на различно качество на услугата (напр. ниво на качество 1, 2 и 3) по отношение на:

            i) закъснение;

            ii) колебание;

            iii) загуба на пакети; както и

            iv) коефициент на споделяне.

2.3 Оперативен и работен процес:

а) процеси, свързани с изискванията за съответствие в рамките на заявяването и предоставявето на достъп;

б) информация при фактуриране;

в) процедури при мигриране, преместване и преустановяване; както и

г) конкретни срокове за ремонт и поддръжка.

2.4 Спомагателни ИТ системи:

Спецификации за достъп и ползване на спомагателни ИТ системи в рамките на системи за оперативна поддръжка, информационни системи и бази данни за подаване на предварителни заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка и ремонт и за фактуриране, включително съответните за тях ограничения за ползване и процедури за достъп до тези услуги.

3. ОФЕРТА 3: Терминиращи сегменти на линии под наем с подобрен интерфейс, предоставяни на едро за изключително ползване на искащия достъп оператор и осигуряващи постоянен симетричен капацитет без ограничения по отношение на ползването и със споразумения за нивото на обслужване, чрез връзка от точка до точка и с мрежови интерфейси, поддържащи слой 2 от седемслойния модел за протоколи за комуникация (канален слой — Data Link Layer) на Международната организация по стандартизация.

3.1 Мрежови елементи и свързаната с това информация:

а) описание на достъпа до мрежата, който ще се предоставя, включително технически характеристики (които включват информация относно мрежовата конфигурация, когато това е необходимо, за ефективно използване на достъпа до мрежата);

б) местата, на които ще се предоставя достъп до мрежата;

в) различните скорости и максималната дължина, които се предлагат;

г) всички съответни технически стандарти за достъп до мрежата (включително всички ограничения за ползването и други въпроси, свързани със сигурността);

д) подробности относно изпитванията за оперативна съвместимост;

е) спецификации на оборудването, позволено да се използва в мрежата;

ж) наличен междумрежов интерфейс;

з) максимално допустим размер на кадъра, в байтове.

3.2 Функционалности на мрежата и продуктите:

а) несподелен и симетричен отделен достъп;

б) мрежова връзка, без оглед на пренасяната по мрежата услуга, която да позволява контрол на скоростта на трафика и на симетричността;

в) прозрачност при протокола, гъвкаво разпределяне на мрежите от тип VLAN въз основа на обща техническа спецификация;

г) параметри за качество на услугата (закъснение, колебание, загуба на пакети), позволяващи показатели от решително значение за дейността на предприятието.

3.3 Оперативен и работен процес:

а) процеси, свързани с изискванията за съответствие в рамките на заявяването и предоставявето на достъп;

б) процедури при мигриране, преместване и преустановяване;

в) конкретни срокове за ремонт и поддръжка;

г) изменения в ИТ системите (до степен, която оказва влияние на алтернативните оператори); както и

д) съответни такси, условия на плащане и процедури за фактуриране.

3.4 Споразумения за нивото на обслужване

а) размерът на обезщетението, дължимо от едната страна на другата при неизпълнение на договорни задължения, включително продължителност на поддръжката и срок за ремонт, както и условията, които трябва да бъдат спазени преди да се пристъпи към обезщетяване;

б) определение и ограничаване на отговорността и обезщетенията;

в) процедури в случай на предлагани изменения в офертите на услугата, например въвеждане на нови услуги, промени в съществуващите услуги или промяна на цените;

г) подробности относно евентуални права на интелектуална собственост;

д) подробности относно продължителността и предоговарянето на споразуменията.

3.5 Спомагателни ИТ системи:

Спецификации за достъп и ползване на спомагателни ИТ системи в рамките на системи за оперативна поддръжка, информационни системи и бази данни за подаване на предварителни заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка и ремонт и за фактуриране, включително съответните за тях ограничения за ползване и процедури за достъп до тези услуги.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ МИНИМАЛНИ ПАРАМЕТРИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПРОДУКТИ ЗА ВРЪЗКА С ГКУ

Мрежови елементи и свързаната с това информация

— описание на продукта за връзка, който се предоставя по стационарна мрежа, включително технически характеристики и възприемане на всички съответни стандарти.

Мрежови функционалности:

— споразумение за предоставяне на мрежова връзка, гарантиращо качеството на услугите от край до край, въз основа на общи определени параметри, които позволяват предоставяне най-малкото на следните класове услуги:

— гласова и видео телефония;

— излъчване на аудио-визуално съдържание; както и

— приложения, чието функциониране зависи от преноса на данни.

[1]               COM [insert final reference]

[2]               COM(2013) 147.

[3]               ОВ L 344, 28.12.2007 г., стр. 65.

[4]               Steps towards a truly internal market for e-communications in the run-up to 2020 (Стъпки към постигане на действителен вътрешен пазар на електронните съобщения в периода до 2020 г.), Ecorys, TU Delft и TNO, 2012 г.

[5]               Business communications, economic growth and the competitive challenge (Бизнес комуникации, икономически растеж и предизвикателството на конкурентоспособността), WIK, 2012 г.

[6]               Capturing the ICT dividend (Оползотворяване на потенциала на ИКТ), Oxford Economics Research, 2011 г.

[7]               Quantitative estimates of the demand for cloud computing in Europe and the likely barriers to takeup (Количествени оценки на търсенето на изчислителни облаци в Европа и вероятните бариери за навлизане), IDC, 2012 г.

[8]               COM(2013) 48.

[9]               По-специално на 17 юни 2013 г. в Брюксел бе проведена публична информационна сесия. Друга проява се състоя като част от ежегодното събрание за Програмата в областта на цифровите технологии, проведено на 19 юни в Дъблин.

[10]             Steps towards a truly internal market for e-communications in the run-up to 2020 (Стъпки към постигане на действителен вътрешен пазар на електронните съобщения в периода до 2020 г.), Ecorys, TU Delft и TNO, 2012 г.

[11]             European Commission, European Economy Occasional Papers 129: Market Functioning in Network Industries - Electronic Communications, Energy and Transport, 2013. (Европейска комисия, европейска икономика, извънреден документ 129: Функционирането на пазара в мрежовите индустрии — електронни съобщения, енергетика и транспорт, 2013 г.)

[12]             ОВ C , г., стр. .

[13]             ОВ C , г., стр. .

[14]             Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7).

[15]             Директива 2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 21).

[16]             Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33).

[17]             Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51).

[18]             Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37)

[19]             Директива 2002/77/ЕО на Комисията от 16 септември 2002 година относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 249, 17.9.2002 г., стр. 21).

[20]             Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Служба (ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 1).

[21]             Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 година относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 172, 30.6.2012 г., стр. 10).

[22]             Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър (ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7)

[23]             Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър, ОВ L 81, 21.3.2012 г.

[24]             Решение № 676/2002/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 1).

[25]             Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

[26]             Регламент (ЕС) № 531/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2012 година относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза (ОВ L 172, 30.6.2012 г., стр. 10).

[27]             Решение № 676/2002/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 1).

[28]             Решение 2002/622/ЕО на Комисията от 26 юли 2002 година относно създаване на Група за политиката в областта на радиочестотния спектър (ОВ L 198, 27.07.2002 г., стp. 49).

[29]             Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за създаване на многогодишна програма за политиката в областта на радиочестотния спектър (ОВ L 81, 21.3.2012 г., стр. 7)

[30]             Директива 2013/35/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти (електромагнитни полета) (Двадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) и за отмяна на Директива 2004/40/ЕО (ОВ L 179, 29.6.2013 г., стр. 1).

[31]             Препоръка 1999/519/ЕО на Съвета от 12 юли 1999 г. относно ограниченията при излагането на обикновени граждани на действието на електромагнитни полета (от 0 Hz до 300 GHz), ОВ L 1999, 30.7.1999 г., стр. 59).

[32]             Директива 1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 г. относно радиооборудването и оборудването на телекомуникационни терминали, и взаимното признаване на тяхното съответствие (ОВ L 91, 7.4.1999 г., стр. 10).

[33]             Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО, ОВ L 165, 18.6.2013 г., стр. 63.