15.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 468/120


P7_TA(2013)0578

Издръжливост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави

Резолюция на Европейския парламент от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност (2013/2110(INI))

(2016/C 468/16)

Европейският парламент,

като взе предвид член 210 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

като взе предвид Европейския консенсус за развитие от 20 декември 2005 г.,

като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ от 18 декември 2007 г.,

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Междинен преглед на плана за действие на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ: осъществяване на ефективни хуманитарни действия на ЕС, основани на принципи“ (COM(2010)0722),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи,“ от 3 октомври 2012 г. (COM(2012)0586) (по-нататък Съобщението за устойчивостта от 2012 г.),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „План за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации за 2013—2020 г.“ от 19 юни 2013 г. (SWD(2013)0227),

като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни“, от 23 февруари 2009 г. (COM(2009)0084),

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „План за изпълнение на стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни за 2011—2014 г.“, от 16 февруари 2011 г. (SEC(2011)0215),

като взе предвид заключенията на Съвета относно стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни“ от 18 май 2009 г.,

като взе предвид Рамковата програма за действие на ООН от Хиого 2005—2015 г., приета на Световната конференция за намаляване на бедствията, проведена през януари 2005 г. в Хиого, Япония, и подкрепена от Общото събрание на ООН в неговата Резолюция A/RES/60/195, и нейния средносрочен преглед,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обвързване на помощ, възстановяване и развитие — оценка“ от 23 април 2001 г. (CОМ(2001)0153),

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 август 2012 г., озаглавено „Социалната закрила в политиката на Европейския съюз за сътрудничество за развитие“ (COM(2012)0446),

като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно съобщението на Комисията „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“ (1),

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г., озаглавена „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“ (2),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Достоен живот за всички: Премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ от 27 февруари 2013 г. (COM(2013)0092),

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ от 13 октомври 2011 г. (COM(2011)0637) и на заключенията на Съвета относно същото от 14 май 2012 г.,

като взе предвид Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави, определен в Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие, прието на 5-я форум на високо равнище за ефективност на помощите в Пусан, Южна Корея, който се проведе от 29 ноември до 1 декември 2011 г.,

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно Целите на хилядолетието за развитие — определяне на рамката след 2015 г. (3),

като взе предвид заключенията на Съвета относно „Всеобхватната програма за периода след 2015 г.“, приети на 25 юни 2013 г.,

като взе предвид Конференцията на Организацията на Обединените нации за устойчивото развитие „Бъдещето, което искаме“, провела се през юни 2012 г. в Рио де Жанейро, Бразилия (Рио+20), и по-специално нейните решения, свързани с намаляването на рисковете от бедствия,

като взе предвид четвъртата сесия на Глобалната платформа за ограничаване на рисковете от бедствия, провела се от 19 до 23 май 2013 г. в Женева, Швейцария,

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ от 12 март 2013 г. (COM(2013)0141),

като взе предвид член 48 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по развитие (A7-0375/2013),

A.

като има предвид, че в своето Съобщение за устойчивостта от 2012 г. Комисията определи устойчивостта като „способността на дадено лице, домакинство, общност, държава или регион да издържа, да се адаптира и бързо да се възстановява от шокове и сътресения“;

Б.

като има предвид, че намаляването на риска от бедствия (НРБ) е ключов компонент на постигането на устойчивост; като има предвид, че НРБ включва анализа и управлението на опасностите с цел да се намали уязвимостта от бедствия и обхваща дейности, които подкрепят готовността, превенцията и мерките за смекчаване на последиците на всички равнища, от местно до международно;

В.

като има предвид, че обвързването на помощ, възстановяване и развитие (ОПВР) е важен инструмент на подхода за устойчивост, който помага за преодоляване на оперативните и финансови пропуски между фазите на помощ и на развитие;

Г.

като има предвид, че Рамковата програма за действие от Хиого е безценен инструмент за постигане на напредък в програмата за НРБ в световен мащаб и че тя изтича през 2015 г.; като има предвид, че се очаква рамката за НРБ след 2015 г. да бъде приета на Световната конференция за намаляване на риска от бедствия в Япония в началото на 2015 г.;

Д.

като има предвид, че в средносрочния преглед на Европейския консенсус за хуманитарна помощ се отбелязва, че е постигнат напредък по отношение на НРБ, но че е от съществено значение постигането на по-нататъшен практически напредък;

Е.

като има предвид, че по данни на ООН, от 1992 г. досега 4,4 млрд. души са били засегнати от бедствия, били са причинени щети в размер на 2 трилиона щатски долара, а 1,3 млн. души са загинали; като има предвид, че размерът на загубите, причинени от бедствия, надхвърля 300 млрд. щатски долара за 2011 г.; като има предвид, че един долар, инвестиран в намаляване на риска от бедствия в райони с повишена вероятност от възникване на кризи, спестява най-малко четири долара разходи за помощ и възстановяване в бъдеще, според оценките на Азиатската банка за развитие;

Ж.

като има предвид, че взаимосвързаните вериги на доставките в днешния глобализиран свят означават, че икономическите загуби, понесени в един регион, имат отражение и по света; оценява се, например, че наводненията в Тайланд през 2011 г. са причинили забавяне на световното промишлено производство с 2,5 %;

З.

като има предвид, че разходите, свързани с бедствия, се увеличават, като в същото време изменението на климата причинява повече екстремни климатични явления, в допълнение към бързата и неадекватно управлявана урбанизация, нарастването на броя на населението, влошаването на качеството на земите и недостига на природни ресурси; като има предвид, че продоволствените и хранителни кризи стават все по-чести в много региони от развиващия се свят;

И.

като има предвид, че усилията за НРБ и устойчивост трябва да бъдат в допълнение към, а не на мястото на усилията, полагани от развитите държави за намаляване на техния принос за изменението на климата;

Й.

като има предвид, че във време на финансова консолидация е налице значителна нужда от ефективно и ефикасно използване на ресурсите; като има предвид, че е необходимо финансирането за НРБ да има дългосрочна перспектива и следва да отразява действителните рискове, като се отделя ключово внимание на помощта за най-уязвимите от шокове;

К.

като има предвид, че Китай е изразходвал 3,15 млрд. щатски долара за намаляване на въздействието от наводненията, като с това е избегнал загуби, изчислявани на 12 млрд. щатски долара; като има предвид, че други примери за успех включват Бангладеш, Куба, Виетнам и Мадагаскар, които съумяха да намалят значително въздействието на метеорологичните заплахи като тропически бури и наводнения чрез подобрени системи за ранно предупреждение, готовност за бедствия и други мерки за намаляване на риска;

Л.

като има предвид, че в повечето държави инвестициите от частния сектор представляват висок дял от цялостните инвестиции и като има предвид, че националното икономическо развитие и устойчивост към бедствия зависят от чувствителни към риска от бедствия инвестиции на частния сектор;

М.

като има предвид, че ООН предвижда градското население в света да нарасне със 72 % до 2050 г., като по-голямата част от градския растеж ще се осъществи в по-малко развитите страни, с което ще увеличи значително броя на хората, изложени на риск от бедствия;

Н.

като има предвид, че бедствията могат да допринесат за гама от по-нататъшни проблеми като крайната бедност, продоволствена несигурност и недохранване;

О.

като има предвид, че неустойчивите планиране и практики за развитие от миналото доведоха до повишена уязвимост към бедствия за много населения; като има предвид, че оценката на риска от бедствия трябва да бъде предварително условие за планирането за развитие и съответните програми;

П.

като има предвид, че липсата на координация между държавите—членки на ЕС и другите страни донори в ситуации след криза намалява въздействието на комбинираните усилия; като има предвид, че засилването на координацията между донорите, както в ситуации след кризи, така и в усилията за изграждане на устойчивост, могат да генерират значителни икономии и подобрена ефикасност по отношение на целите за развитие;

Р.

като има предвид, че Общият доклад за оценка вече е приет като надежден световен източник на анализ на рисковете от опасност и тенденциите на уязвимост като има предвид, че липсата на точни данни за причинените от бедствия загуби продължава да бъде основно предизвикателство;

С.

като има предвид, че регионалната интеграция е източник на икономически, политически и социални успехи;

Т.

като има предвид, че практиката на прехвърляне на земи трябва да бъде предмет на регламентиране, с цел да не бъде ощетено селското население;

Подходът на ЕС към устойчивостта

1.

Приветства Съобщението на Комисията за устойчивостта от 2012 г. и неговите цели; насърчава Комисията да преследва активно предложенията, изложени в съобщението и да гарантира по-нататъшното развитие на дългосрочен подход за изграждането на устойчивост и НРБ, което включва аспект, свързан с хуманитарната помощ, и аспект за развитие, и предоставя ясна връзка между двете;

2.

Приветства Плана за действие за устойчивост в държави, податливи на кризисни ситуации за 2013—2020 г. и неговите приоритети; настоятелно призовава Комисията, заедно с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), да прилага неговите предложения и приоритети и да осигури последователен напредък за постигане на неговите цели;

3.

Изразява загриженост, че устойчивостта и по-специално НРБ се споменават само накратко в заключенията на Съвета относно „Всеобхватната програма за периода след 2015 г.“; смята, че е необходимо да се наблегне в по-голяма степен на тези въпроси в програмата за периода след 2015 г.;

4.

Призовава Комисията активно да интегрира мерките за устойчивост както в планирането на хуманитарните дейности, така и в това на дейностите за развитие; подчертава, че е необходима по-здрава връзка между краткосрочната, хуманитарна реакция и дългосрочното планиране за развитие, както и че това следва да се вписва в цялостния подход на ЕС за устойчивост;

5.

Счита, че основният фокус на подхода на ЕС за устойчивост трябва да се съсредоточава върху най-уязвимите, най-бедните и най-маргинализирани населения, при които се наблюдава висока изложеност на рискове, по-специално природни бедствия, и недостатъчна защита срещу подобни шокове, включително при бавно протичащи явления; подчертава, че един дългосрочен подход за устойчивост трябва да взема на прицел първопричините за уязвимостта към рискове и да намалява значително скритите рискови фактори;

6.

Подчертава, че дългосрочният подход на ЕС за устойчивост следва да разглежда влошаването на състоянието на екосистемите, особено селското стопанство, биологичното разнообразие и рибните ресурси и призовава ЕС да приеме последователна политика за намаляване на уязвимостта посредством неговата стратегия за намаляване на риска, която може да бъде осъществена чрез възприемането на устойчиви методи и системи на селскостопанско производство, като ротация на културите, агроекология, агролесовъдство, биологично земеделие и маломащабни земеделски стопанства;

7.

Призовава Комисията да набелязва в своята програма за устойчивост нестабилните и податливи на кризи държави и да инвестира в укрепването на местните институции с цел да се постигне стабилност и да се гарантира, че основните услуги се предоставят на най-уязвимите населения;

8.

Подчертава, че пропуските между фазите на помощ и на развитие могат да се преодолеят чрез ОПВР, което се стреми да осигури полезни взаимодействия между хуманитарната дейност и дейността за развитие; споделя мнението, че е необходимо да бъдат разгледани по-подробно стратегиите за преход и успоредните връзки между хуманитарното сътрудничество и сътрудничеството за развитие, особено в държави, застрашени от бедствия, продължителни кризи и държави, претърпели бедствия;

9.

Настоява, че държавите, застрашени от бедствия, следва да играят водеща роля и да бъдат основното действащо лице в определянето на техните приоритети и стратегии за преход от хуманитарна помощ към дългосрочна стратегия за развитие, тъй като те са в по-добра позиция по отношение на познаването на местната действителност, така че да определят какво е най-добро за техните собствени общности;

10.

Подчертава, че изменението на климата влошава дълбоко залегналите рискови фактори и следователно то трябва да бъде взето предвид в стратегиите за устойчивост, и по-специално адаптирането към климата;

Намаляването на риска от бедствия като съществен елемент на устойчивостта

11.

Подчертава, че инвестирането в мерки за НРБ преди бедствията е много по-икономически целесъобразно отколкото финансирането на реакцията при бедствия, след събитията; ето защо насърчава допълнителното инвестиране в стратегиите за НРБ и за устойчивост в развиващите се страни, особено в най-уязвимите райони, и неговото включване в националните планове за развитие;

12.

Изтъква, че ефективното управление на реагирането при бедствия взема предвид създаването на рамка, която позволява незабавното мобилизиране на всички необходими ресурси;

13.

Подчертава, че следва съответно НРБ да бъде изведено като приоритет в бъдещото планиране за развитие и интегрирано в планирането за развитие и хуманитарното планиране във всички нестабилни и податливи на рискове държави;

14.

Призовава ЕС, неговите държави членки и правителствата на държавите партньорки да подобрят и развиват стратегиите за НРБ в развиващите се страни, като осъществяват програми за оценка на риска и подобряват системите за ранно предупреждение, особено в нестабилните и податливи на кризи държави, като засилят степента на готовност за бедствия с оглед предоставянето на ефективна реакция на всички равнища и като подкрепят по-устойчиво планиране за развитие в държавите партньорки;

15.

Призовава държавите партньорки да установят счетоводни системи, които са в състояние да отразяват местните загуби и да споделят информация между местното и националното равнище за целите на планирането и за статистически цели; отбелязва, че известна степен на стандартизация може да спомогне за по-добро осчетоводяване на загубите на регионално равнище и следователно за подкрепа на регионалното сътрудничество;

16.

Призовава ЕС и неговите държави членки, както и страните партньорки, да вземат предвид екологичната устойчивост и управлението на риска от бедствия в програмите за реформа на поземленото управление и механизмите за регистрация на земи;

17.

Отбелязва, че НРБ и адаптирането към изменението на климата са взаимосвързани въпроси и следователно призовава Комисията и всички други действащи лица да интегрират още повече стратегиите за НРБ и за адаптиране към изменението на климата, като например, наред с другото, съществуващи Национални адаптационни програми за действие (НАПД) и да ги включат в планирането за 11-ия ЕФР, да търсят конкретна финансова подкрепа, например чрез осъществяването на Световния алианс за борба с изменението на климата и да координират усилията си за хармонизиране на тези дейности;

18.

Подкрепя допълващ се и последователен подход към рамковите програми за ЦХР и НРБ в периода след 2015 г.; смята, че е необходимо процесите след ЦХР и след Рамковата програма за действие от Хиого да вземат предвид резултатите от действащите в момента рамки и опита на онези, които са били най-засегнати от бедствия и кризи; заявява отново, че НРБ, управлението на свързаните с климата рискове и устойчивостта трябва да бъдат силно интегрирани в рамковата програма след 2015 г.;

Устойчиво развитие, социална закрила и устойчивост на общностите

19.

Подчертава, че подходът за устойчивост трябва да носи устойчиви ползи за най-уязвимите слоеве на обществото, особено на живеещите в крайна бедност и на живеещите в неформални поселища или бедни квартали и коренните населения, които са силно изложени на рискове от бедствия;

20.

Подчертава, че устойчивото развитие трябва да се разглежда като съществен елемент от НРБ; признава, че дългосрочен напредък може да бъде постигнат единствено ако бъдат разрешени факторите, които обуславят по-голямата уязвимост на общности или лица, като лошото управление на околната среда, неадекватните инфраструктури, влошаването на качеството на земите и лошото градско планиране;

21.

Разбира, че в развиващите се страни, особено в държавите с ниски доходи, голяма част от домакинствата, живеещи постоянно в състояние на бедност, разполагат с незначителна или никаква социална закрила като цяло и следователно са още по-незащитени, когато става въпрос за природни или предизвикани от човека бедствия; призовава Комисията да продължава да насърчава дейности за социална закрила в своите програми за сътрудничество за развитие, посредством конкретни дейности за подобряване на държавните системи, мерки за превенция и застраховане срещу природни и причинени от човека бедствия;

22.

Насърчава да се засили вниманието към по-маломащабните бедствия, като основна цел на подхода за устойчивост и да се подобри видимостта на щетите, които маломащабните бедствия причиняват на съответните общности, и на тяхното въздействие върху последните;

23.

Подчертава необходимостта от засилване и развитие на образованието в контекста на бедствия и извънредни положения, както и от подобряване на разпространението, събирането и комуникацията на информация и познания, които ще спомогнат за изграждането на устойчивост на общностите и насърчават промени в поведението и култура на готовност по отношение на бедствията;

24.

Подчертава важната роля, която местните органи и местните и национални организации на гражданското общество могат да играят в изграждането на устойчивост, особено в нестабилни и податливи на кризи държави, и насърчава местните органи да разработят, като се консултират с местните общности и с организации на гражданското общество, последователни и координирани процеси за осъществяване на стратегиите за устойчивост;

25.

Изтъква факта, че следва да бъдат създадени силни механизми за отчетност и мониторинг, с участието на местните органи, партньорите за развитие, учени, гражданското общество, медиите и обществеността като цяло, с цел да се подобри достъпа до информация и да се засили осведомеността относно необходимостта от стратегиите за НРБ и устойчивостта; призовава за редовно събиране на данни, наред с другото, на метеорологични данни и данни за реколтите, добитъка, функционирането на пазарите, състоянието на децата и на най-бедните по отношение на прехраната, както и данни относно съществуващите механизми за НРБ и достъпа до основни услуги; насърчава редовното докладване и публикуването на тези данни на платформи, достъпни за обществеността, с цел да се улесни достъпа до информация, ранното предупреждаване и подобряването на положението;

Поуки от кризите, свързани с продоволствената сигурност, и предишни бедствия

26.

Посочва, че бедствията и извънредните ситуации често биват последвани от продоволствени кризи и недохранване сред засегнатите населения, особено сред децата; набляга също така, че продоволствените кризи са бедствия сами по себе си и че подходът за устойчивост, който се съсредоточава върху подобряването на продоволствената сигурност и храненето, трябва да се включва систематично в решенията по планирането;

27.

Призовава ЕС да извлече поуки от политиката си на сътрудничество през изминалите десетилетия и да внесе предложения за практическото насърчаване на Последователността на политиката за развитие, посредством обвързването на помощта за развитие с други области на политиките на ЕС, като селското стопанство, търговията, данъчното облагане, изменението на климата и инвестициите;

28.

Настоятелно призовава Комисията да интегрира въпроса за заграбването на земи в своя диалог по политиките с развиващите се държави с цел последователността на политиките да се превърне в крайъгълен камък на сътрудничеството за развитие както на национално, така и на международно равнище, и да се избегне експроприацията на дребни земеделски стопани, увеличаването на уязвимостта на бедните в селските райони и неустойчивото използване на земята и водите;

29.

Отбелязва, че продоволствените и хранителни кризи зачестяват в регионите на Сахел и Африканския рог, където милиони хора са без достъп до подходяща храна; изтъква, че продоволствената криза в Африканския рог през 2011 г. и продоволствената криза в Сахел през 2012 г. показаха, че сама, хуманитарната помощ не е в състояние нито да прекъсне цикъла на хроничния глад и недохранване, нито да се справи с причините, в които те се коренят; подчертава, че е важно да се разрешат причините, които обуславят трайната продоволствена несигурност в тези региони, а именно незадоволителния достъп до подобаващи основни услуги и образование, остра бедност, неадекватна подкрепа за маломащабното земеделие и скотовъдство, проблеми, свързани с достъпа до земи, влошеното състояние на околната среда, бързия растеж на населението, недостатъците на пазара, упадък на производството на храна на глава от населението и лошото управление; подчертава, че днес причините, които обуславят продоволствените кризи са по-комплексни отколкото в миналото, като например шоковете, свързани с пазарите и цените, са по-чести и е по-вероятно те да засегнат бедните;

30.

Отбелязва, че хроничната продоволствена и хранителна несигурност е първият и най-важен фактор за уязвимост към продоволствените кризи, тъй като тя намалява способността на хората да се подготвят за рисковете, да издържат при криза и да стъпят отново на краката си след това; отбелязва също така, че хроничната продоволствена и хранителна несигурност причинява дългосрочни отрицателни последствия, които намаляват човешкия капитал като потискат растежа на децата и засягат способността на обществата да се развиват; признава, че кризите, причинени от високите и силно променливи цени на продоволствията водят до сериозни разходи и са сложни за разрешаване; посочва, че подходът за устойчивост, възприет от Комисията, върви в правилната посока, за да се справи с причините, в които се корени уязвимостта, най-важната сред които е хроничната продоволствена и хранителна несигурност;

31.

Изразява становището, че Плана за действие на ЕС за устойчивост следва да си постави за цел изпълнението на Последователността на политиката за развитие и да подходи към въпросите, свързани с продоволствената сигурност и устойчивостта по отношение на климата, като отстрани неустойчиви практики, като изхвърлянето на селскостопански продукти и несправедливите правила на търговията; призовава ЕС да възприеме холистичен подход към устойчивото селско стопанство на национално и на международно равнище;

32.

Приветства както подхода, съчетаващ развитие и хуманитарна дейност, така и регионалния подход в инициативата на ЕС „Подпомагане на устойчивостта на Африканския рог“ (SHARE) и във водения от ЕС Световен алианс за инициативата за устойчивост (AGIR) за региона на Сахел; призовава на тези региони да се отделя още по-голямо внимание, както и да се осъществява още по-добро сътрудничество и координация между националните правителства, международните донори, гражданското общество и частния сектор за премахване на бариерите между подхода за развитие и хуманитарния подход, между „нормалните“ и „кризисните“ мерки;

33.

Призовава за един ефективен подход към устойчивостта, който трябва да бъде мулти-институционален, координиран, всеобхватен и систематичен и да включва набор от елементи, като осигуряването на предвидими и целеви мрежи за социална закрила, които да гарантират не само, че домакинствата имат непосредствен достъп до храна във време на криза, но да гарантират също така бързо възстановяване и издръжливост по отношение на бъдещи сътресения; призовава намаляването на недохранването сред децата да се постави в сърцевината на мерките за устойчивост чрез координирани национални планове, които дават приоритет особено на децата под двегодишна възраст и на бременните жени;

34.

Отбелязва, че опитът от Нигер, Буркина Фасо и Мали показва, че евтини агро-екологични техники, особено агро-горските системи и опазването на почвата и водите, подобряват устойчивостта на дребните земеделски стопани по отношение на продоволствената несигурност; набляга при все това, че агро-екологичното селско стопанство само по себе си не може да преодолее структурните причини за продоволствената несигурност; призовава в селскостопанските програми да се включват и не-земеделски компоненти, както и да се гарантира, че подобряването на прехраната е изрична цел на селскостопанските програми; в допълнение призовава да се гарантира, че жените, заети в земеделието, също се ползват от програмите, като се гарантира, че бариерите, създадени от неравенството между половете (като достъпа до земя, кредити, спомагателни услуги и производствени разходи) се вземат предвид в изготвянето на селскостопанските програми;

По-добра координация на усилията и подобряване на методите на финансиране

35.

Посочва, че е от съществено значение държавите членки и институциите на ЕС да координират по-добре своите дейности за развитие и хуманитарни дейности и да работят заедно, за да направят помощта си по-ефективна; посочва проучването на Европейския парламент „Цената на липсата на Европа по отношение на политиката за развитие“ от юни 2013 г., в което се оценява, че 800 млн. евро биха могли да се спестяват годишно от транзакционни разходи, ако донорите концентрират усилията си, свързани с помощта, върху по-малък брой страни и дейности, и че допълнителни икономии от 8,4 млрд. евро годишно могат да се постигнат чрез по-добри схеми на разпределение между страните;

36.

Отбелязва важния принос на мобилните, дребни скотовъдци за производството на месо, мляко и кръв в районите, които са неподходящи за други видове селско стопанство; подчертава важната роля, която те играят за прехраната на съответните общности, както и положителния им принос за продоволствената сигурност и прехраната, както се вижда от данните от сухи и полусухи земи, които показват, че децата, живеещи в пасищни области, имат като цяло по-добра продоволствена сигурност отколкото децата, които живеят в градовете и селата; ето защо призовава правата и потребностите на тези пастирски населения, да бъдат вземани предвид при изготвянето на действия и програми в областта на селското стопанство;

37.

Подчертава, че е важно да се подобри капацитета на дребните земеделски стопанства, като се дава предимство на публично-частните инвестиции, и по-специално на микрокредитирането, отпускано на жените;

38.

Споделя мнението, че икономиите, реализирани от по-добра координация между донорите биха могли да се използват, например, в дейностите, свързани с НРБ, и че последните на свой ред ще донесат значителна полза, създавайки по този начин положителен цикъл;

39.

Приветства предложението на Комисията в Плана за действие за устойчивост от 2013 г. да се провежда ежегоден Форум на ЕС за устойчивост; разглежда това като възможност за координиране на свързаните с устойчивостта усилия между публичните институции, в т.ч. националните парламенти и Европейския парламент, частния сектор, и НПО и гражданското общество, с цел да се постигне добре координиран напредък по отношение на НРБ и устойчивостта, като всички заинтересовани страни работят заедно за това;

40.

Насърчава засиленото сътрудничество между обществения и частния сектор в областта на НРБ и устойчивостта; призовава Комисията да улесни участието на частния сектор като създаде стимули и подходяща среда, така че частните субекти да споделят своя експертен опит по отношение на изграждането на устойчивост и намаляването на риска; при все това настоятелно призовава Комисията във връзка с това да изготви предложение, което да установи правила относно публично-частните партньорства, включително оценки на социалното и икономическото им въздействие, с цел да се предотврати например влошаването на конфликтите, свързани с използването на земи или конфликтите относно достъпа до вода, и по-специално в защита на дребните земеделски стопани; насърчава освен това предлагането на помощ на държавите от АКТБ за целите на наблюдаването на договорите с мултинационални инвеститори; в допълнение, насърчава прозрачността на инвестициите и конкретните инвестиционни цели, на платформи, достъпни за гражданското общество;

41.

Препоръчва да се засили сътрудничеството с държави извън ЕС и с международни и регионални институции, когато става въпрос за готовността по отношение на бедствия, както и за реагиране при бедствия и възстановяване; подкрепя засилването на сътрудничеството между Комисията и Секретариата на Международната служба на ООН за намаляване на бедствията (UNISDR) с оглед подобряването на дейността на ЕС по въпросите, свързани с НРБ;

42.

Подчертава, че въпреки че ЕС и международните организации могат да постигнат напредък по отношение на НРБ и устойчивостта в развиващите се страни чрез своите програми, основната отговорност за гарантиране на безопасността на техните граждани се носи от съответните национални правителства и че следователно е необходимо държавите партньорки да демонстрират силен политически ангажимент да подкрепят и изпълняват дейностите, които подобряват устойчивостта и НРБ;

o

o o

43.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ C 50 E, 21.2.2012 г., стр. 30.

(2)  ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 31.

(3)  Приети текстове, P7_TA(2013)0283.