Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Франция за 2013 г. и за представяне на становище на Съвета относно програмата за стабилност на Франция за периода 2012—2017 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики[1], и по-специално член 5, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси[2], и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия[3],

като взе предвид препоръката на Европейския парламент[4],

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

след консултация с Икономическия и финансов комитет, като има предвид, че:

като има предвид, че:

(1)       На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която стратегия ще се съсредоточи върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(2)       На 13 юли 2010 г. въз основа на предложенията на Комисията Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите членки[5], като заедно двата акта представляват т.нар. "интегрирани насоки". Държавите членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политиката по заетостта.

(3)       На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители взеха решение относно „Пакт за растеж и работни места“, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на отделните държави, ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които трябва да бъдат предприети на равнището на държавите членки, като изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4)       На 6 юли 2012 г. Съветът прие препоръка относно националната програма за реформи на Франция за 2012 г. и даде становището си относно актуализираната програма за стабилност на Франция за периода 2011―2016 г.

(5)       На 28 ноември 2012 г. Комисията прие годишния обзор на растежа[6], с което постави началото на eвропейския семестър за 2013 г. за координация на икономическите политики. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 28 ноември 2012 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси Комисията прие Доклад за механизма за предупреждение[7], в който беше посочено, че Франция ще бъде една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6)       На 14 март 2013 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, бюджетна консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчерта необходимостта от продължаване на диференцираната бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(7)       На 10 април 2013 г. Комисията публикува резултатите от своя задълбочен преглед[8] за Франция в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Анализът на Комисията дава основание да се заключи, че във Франция са налице макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат следени и за които са необходими решителни политически действия. По-специално трайно внимание заслужават процесите, свързани с влошаването на търговския баланс и конкурентоспособността, предизвикано от ценови и неценови фактори, и също така в контекста на все по-неблагоприятни външни позиции и висок публичен дълг, така че да се намали рискът от неблагоприятни последици за функционирането на френската икономика и на икономическия и паричен съюз, особено като се има предвид мащабът на френската икономика.

(8)       На 30 април 2013 г., Франция представи своята програма за стабилност за 2013 г., която обхваща периода 2012―2017 г., и своята национална програма за реформи за 2013 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(9)       Въз основа на оценката на програмата за стабилност за 2013 г. в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета Съветът е на мнение, че въпреки значителните усилия за консолидация, които сведоха номиналния дефицит от 7,5 % от БВП през 2009 г. до 4,8 % през 2012 г., не се очаква Франция да коригира прекомерния си дефицит до 2013 г., както Съветът препоръча в края на 2009 г. Това е свързано най-вече с икономическата среда, която е по-лоша, отколкото се очакваше по времето, когато препоръката беше направена. Това обстоятелство бе само частично компенсирано от извънредни приходи, а усилията бяха до известна степен разсрочени. Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата е реалистичен за 2013 г., но е твърде оптимистичен за 2014 г. По-специално органите очакват, че след застой през 2012 г. (0 %) и 2013 г. (+ 0,1 %) БВП ще нарасне с 1,2 % през 2014 г., като се предполага вземането на бюджетни мерки за свеждането на дефицита по консолидирания държавен бюджет до 2,9 % от БВП. В сравнение с това, прогнозите на Комисията са, че БВП ще нарасне с 1,1 % през 2014 г., като се основават на допускането, че няма да има промяна в провежданата политика. Това е сценарий, който отчита единствено мерки, които са приети или са достатъчно конкретизирани, и следователно се прогнозира дефицит от 4,2 % от БВП. Основната цел на бюджетната стратегия, заложена в програмата, е да се постигне средносрочната бюджетна цел (СБЦ) ― балансиран бюджет в структурно изражение, както беше и в миналогодишната програма. Тя е по-амбициозна, отколкото се изисква от Пакта за стабилност и растеж. Целевата година за постигане на СБЦ е 2016 г. за разлика от 2015 г. в предишната програма за стабилност. Планираният номинален дефицит, определен от програмата за стабилност, е в съответствие с корекция на прекомерния дефицит до 2014 г., което е една година след променения краен срок, определен от Съвета съгласно процедурата при прекомерен дефицит в края на 2009 г. Предвид твърде оптимистичната прогноза в програмата за растежа през 2014 г., освен ако не бъдат взети допълнителни мерки за съществено повишаване на усилията за посочената година, Съветът смята, че бюджетната консолидация, предвидена от органите, не е съвместима с действително коригиране на прекомерния дефицит до 2014 г. Липсват също подробности за планираните икономии и допълнителни приходи. При тези обстоятелства трябва да бъдат уточнени мерки за 2014 г. и 2015 г., за да се гарантира надеждно, че прекомерният дефицит ще бъде коригиран най-късно до 2015 г. (както се препоръчва от Съвета). През 2016 г. структурното салдо, преизчислено от службите на Комисията, се очаква да бъде -0,4 % от БВП (-0,3 % през 2017 г.) и по този начин СБЦ няма да бъде постигната до края на програмния период. Очаква се през посочената година напредъкът по отношение на СБЦ да представлява 0,3 % от БВП, което е под целевия показател от 0,5 % от БВП. От началото на кризата консолидираният държавен дълг нарасна значително. Съотношението на дълга към БВП, което беше на равнище от 64,2 % през 2007 г., достигна 90,2 % през 2012 г. и се предвижда до 2014 г. да се увеличи допълнително до 96,2 % според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. Органите очакват съотношението на дълга към БВП да достигне своя максимум от 94,3 % от БВП през 2014 г. и след това да спадне до 88,2 % през 2017 г. От 2016 г. Франция ще бъде в преходен период по отношение на спазването на критерия за дълга.

(10)     Предвид високия дълг, който продължава да нараства, и факта, че крайният срок за коригиране на прекомерния дефицит се удължава отново (до 2015 г.), още по-важно е стриктното изпълнение на бюджета за 2013 г. и неотклонното полагане на значителни усилия за консолидация през следващите години. По-специално от решаващо значение е увеличаването на публичните разходи на Франция да бъде значително по-бавно от растежа на потенциалния БВП, тъй като до момента подобренията на структурния дефицит са основани главно на приходите. В това отношение текущият преглед на публичните разходи („Modernisation de l’action publique“), в чийто обхват освен централното управление са включени местното управление и администрацията на социалното осигуряване, следва да предостави указания за допълнително подобряване на ефективността на публичните разходи. Съществува и възможност за допълнително рационализиране на различните административни нива и компетентности, за да се постигнат допълнителни синергии, повишена ефективност и икономии. В планираният нов закон за децентрализация следва да се предвидят мерки по този въпрос. С оглед на очакваното увеличение в средносрочен и дългосрочен план на публичните разходи за здравеопазване са необходими по-строг контрол и ефективност на бъдещите публични разходи в тази област, по-специално що се отнася до разходите за фармацевтични продукти и административните разходи. Според последните прогнози на Консултативния съвет по пенсиите („Conseil d'orientation des retraites“) до 2018 г. в пенсионната система ще има устойчиви дефицити, което е в противоречие с реформата от 2010 г., целяща постигането на балансирана система към посочения момент. Освен това частичното отстъпление от реформата от 2010 г. е в разрез с препоръката на Съвета. Следователно и през 2020 г. в пенсионната система ще са налице големи дефицити и са необходими спешно нови политически мерки за излизане от това положение, като в същото време се запази адекватността на системата. Тези мерки биха могли да включват допълнително увеличаване на пенсионната възраст за получаване на минимална или пълна пенсия, както и на осигурителния стаж за пълна пенсия, адаптиране на правилата за индексиране и преразглеждане на многобройните понастоящем изключения от общата схема за специални категории работници. Като се има предвид неговото отрицателно въздействие върху разходите за труд, увеличаването на размера на социално-осигурителните вноски следва да бъде избегнато. С оглед на предизвикателството в областта на публичните финанси, пред което е изправена Франция, от решаващо значение е допълването на бюджетните мерки с по-големи усилия за провеждането на структурни реформи с цел подкрепа и увеличаване на потенциала за дългосрочен растеж на френската икономика.

(11)     Както е видно от задълбочения преглед за 2013 г., конкурентоспособността на Франция продължава да бъде сериозно предизвикателство, за което е показателен силно ерозиралият дял на страната на експортните ѝ пазари през последните години. През ноември 2012 г. френското правителство предложи няколко политически мерки в контекста на „Пакта за конкурентоспособност“. Въвеждането на данъчен кредит по корпоративното облагане (crédit d’impôt pour la compétitivité et l’emploi — CICE) с планиран целогодишен ефект в размер на 20 милиарда евро е важна стъпка, която следва да допринесе за намаляване на разходите за труд. Има поле за допълнителни действия, тъй като новият данъчен кредит не намалява повече от наполовина разликата между френската данъчна тежест на нивото на средната работна заплата и средното равнище за ОИСР. Освен това приетите от 2010 г. насам бюджетни мерки, които засягат дружествата, доведоха до цялостно увеличение на данъчното облагане на предприятията, дори и коригирани за посочената мярка. Макар и ограничено, увеличаването на минималната работна заплата, решено през юли 2012 г., може да се отрази отрицателно на работните места и конкурентоспособността, както беше подчертано в препоръката на Съвета от 2012 г. В периода 2002―2012 г. минималното часово работно заплащане се увеличи с 38 % (16 % в реално изражение). Работодателите са частично компенсирани за високото равнище на минималната работна заплата, която представлява две трети от средната заплата, чрез тяхното освобождаване от няколко социално-осигурителни вноски. В тази връзка свързаните разходи за публичните финанси се увеличиха бързо през последните няколко години, като представляват повече от 1 % от БВП, отчасти за да компенсират бързото увеличаване на минималната работна заплата. Освен това алтернативните инструменти, като например схемите за подпомагане на доходите („Prime pour l'emploi“ и „Revenu de solidarité active’“), са по-ефикасни инструменти от минималната работна заплата за справяне с бедността сред работещите.

(12)     Що се отнася до неценовата конкурентоспособност, при все че правителството наскоро потвърди своята стратегия за износа, подпомагането на развитието на ориентирани към износа мрежи и партньорства би насърчило интернационализирането на малките и средните предприятия (МСП)[9]. В по-общ план биха могли да се вземат мерки, за да се гарантира, че бизнес средата е благоприятна за растежа на МСП. Въпреки значителните усилия, положени от дружествата в сектори с интензивна научноизследователска и развойна дейност, както и мащабната правителствена подкрепа (напр. данъчен кредит за научноизследователска дейност), секторите на високите и средните технологии представляват само скромен и намаляващ дял на френската икономика. Следователно е необходимо да се насърчават създаването и растежа на МСП и средни по размер дружества (ETI) в тези сектори чрез подобряване на рамковите условия, които поощряват иновациите и предприемачеството. Политиката по отношение на клъстерите, разработена с цел да се установи връзка между научните изследвания в публичния сектор и частни дружества, също би могла да бъде допълнително насочена към положителни странични ефекти между частни дружества, разположени в близост помежду си. Освен това докторантурите и изследователският опит следва да бъдат в достатъчна степен привлекателни, така че да поощряват допълнително връзките между частните дружества и изследователските институции.

(13)     По отношение на услугите през 2012 г. се наблюдава само ограничен напредък. По-специално не бе стартирана никаква хоризонтална реформа за премахване на неоснователните ограничения в регулираните сектори и професии. Много доставчици на професионални услуги все още са изправени пред ограничения, що се отнася до тяхната правната форма и акционерна структура (напр. ограничения на собствеността върху капитала за ветеринарните лекари и адвокатите). В редица сектори (като таксиметрови услуги, някои професии в областта на здравеопазването, нотариуси и други юридически професии) продължават да съществуват други значителни препятствия пред навлизането в професия или нейното упражняването (като например забрана на реклама, квоти или териториални ограничения). Секторът на търговията на дребно е все още предмет на множество разпоредби, като например утежнени и отнемащи време процедури за даване на разрешение за изграждане на обекти за търговия на дребно. Освен това съществуващата забрана за продажба на цени под разходите предизвиква редица изкривявания, като целта да бъдат подкрепени производителите и малките обекти за търговия на дребно може да бъде ефективно постигната чрез не толкова изкривяващи мерки. Тези прекомерни ограничения в регулираните сектори и професии тежат върху конкуренцията и водят към повишаване на техните цени. Както показва задълбоченият преглед, по-високите цени в междинните услуги, на които се пада близо една четвърт от производствените разходи в производствения сектор, в крайна сметка оказват въздействие върху външната конкурентоспособност на френските дружества. През 2012 г. беше постигнат ограничен напредък по отношение на мрежовите индустрии. Френският пазар на електроенергия е все още един от пазарите в ЕС с най-висока концентрация. Регулираните цени на електроенергията и природния газ нарушават конкуренцията и продължават да действат като пречка за навлизането на нови участници. Регулираните тарифи за небитовите клиенти следва да бъдат премахнати съгласно графика, определен с френските органи. По-големият междусистемен преносен капацитет със съседни страни и стартирането на тръжни процедури за концесии за производство на електроенергия от водни източници също биха допринесли за насърчаване на конкуренцията на пазара на електроенергия. В железопътния сектор пазарът на железопътни товарни превози не е толкова динамичен, колкото в други държави членки, а железопътният пътнически транспорт не е отворен за конкуренция, с изключение на международните услуги. Предстоящата реформа следва да гарантира, че всеки нов „единен управител на инфраструктурата“ остава независим спрямо историческия оператор, за да се гарантира справедлив и недискриминационен достъп на нови участници.

(14)     Френската данъчна система остава сложна и неефективна поради широкия обхват на освобождаването от данъци и данъчните облекчения, а също и честите промени в законодателството. Въпреки усилията за намаляване и рационализиране на данъчните разходи, размерът на пропуснатите поради тях приходи продължава да е висок. Изборът на широкообхватна ниска ставка за корпоративния данък и личното подоходно облагане би бил по-благоприятен за растежа и социалното благополучие. Считано от януари 2014 г., междинната ставка на ДДС ще се увеличи от 7 % на 10 %. Това е стъпка в правилната посока, но са необходими допълнителни усилия. Като цяло разходите, свързани с освобождаването от данъци и социални осигуровки продължават да бъдат много високи, като достигат до 10 % от БВП. Въпреки доказаната неефективност на някои намалени ставки на ДДС, като например ставките за ресторантьорски услуги, не са предприети достатъчно диференцирани политически мерки. Въвеждането на данъчния кредит CICE, финансиран отчасти посредством споменатото увеличаване на междинните, но и на стандартните ставки на ДДС, облекчава данъчната тежест върху трудовите доходи. Необходими са обаче допълнителни възможности за действие, по-специално за да се възстанови балансът по отношение на дела на данъците, свързани с опазването на околната среда. Миналата година Франция прие някои мерки по отношение на данъчните стимули, водещи до задлъжнялост, в корпоративното данъчно облагане. Въпреки това, има възможност за по-нататъшно подобрение (до 3 милиона евро лихвите се приспадат изцяло, като над този праг само 15 % от размера на лихвите няма да се признават за целите на приспадането от облагаемата данъчна основа през 2013 г. и 25 % ― през 2014 г.).

(15)     Процентът на безработицата нарасна от 9,7 % през 2010 г. на 10,2 % през 2012 г. Прогнозата на Комисията е, че процентът на безработица ще се увеличи до 10,6 % през 2013 г. и 10,9 % през 2014 г. поради неизменно слабия икономически растеж. На този фон сегментирането на френския пазар на труда продължава да бъде източник на безпокойство. Вероятността от преминаване от временна на постоянна работа беше само 10,6 % през 2010 г. в сравнение със средно 25,9 % за ЕС. В резултат на това е налице тенденция върху нискоквалифицираните работници в несигурните форми на заетост да пада тежестта на всеки процес на приспособяване на пазара на труда. През май 2013 г. беше приет закон въз основа на междуотрасловото споразумение (МОС) за осигуряването на работни места, сключено между социалните партньори през януари 2013 г. Той предвижда увеличаване на правата на работниците, като намалява правната несигурност на уволненията и осигурява по-голяма гъвкавост за работодателите. Законът е положителна стъпка в посока на по-еластичен пазар на труда. Действителното изпълнение на тази реформа, както и нейното въздействие, остава неясно на този етап, тъй като след приемането на закона, който транспонира МОС, ще са необходими допълнителни отраслови споразумения, както и споразумения между предприятията, преди споразумението да може да влезе напълно в сила.

(16)     Една шеста от младите хора във Франция напускат системата на образование и обучение без квалификация. Това е особено тревожно, защото в края на 2012 г. нивото на безработица сред младите хора беше 25,4 %, като най-ниско квалифицираните младежи са изложени на два пъти по-висок риск от безработица. Инициативите за насърчаване на чиракуването следва да достигат преди всичко до най-ниско квалифицираните млади хора. Хармонизирането на националните схеми в съответствие с препоръката на Съвета относно инициативата „Гаранция за младежта“ би трябвало да играе структурираща роля в намирането на отговор на тези предизвикателства. Въпреки реформите, започнати през 2009 г., процентът на участие на възрастните в учене през целия живот за Франция (5,7 % за 2012 г.; при ниско квалифицираните възрастни ― 2,5 %) е под средното за ЕС равнище. Планираното прехвърляне на компетентности към регионалните съвети би могло да предостави възможност за преодоляване на слабостите на сегашната система. Процентът на заетост при работниците на възраст между 55 и 64 години е сред най-ниските в ЕС (45,7 % през четвъртото тримесечие на 2012 г.), като безработицата сред по-възрастните нараства. Въпреки че е стъпка в правилната посока, не е ясно до каква степен „договорите на поколението“ (contrats de génération) ще допринесат за заетостта на по-възрастните работници и улеснят връщането на работата на по-възрастните, търсещи работа. През 2012 г. френските публични разходи за обезщетения за безработица се повишиха с 5,3 %, като съгласно програмата за стабилност се очаква през 2013 г. да се увеличат с 6,1 %. Кумулираният дефицит на режима на обезщетения за безработица, който ще бъде почти 1 % от БВП през 2013 г., е знак за необходимостта от реформа на системата за обезщетения при безработица. По-специално някои елементи, като например условията за допустимост, постепенното намаляване на обезщетенията с времето или коефициентите на заместване за работниците с най-високите възнаграждения следва да бъдат адаптирани, за да се гарантира, че стимулите за работа са адекватни. Новото тристранно споразумение на публичните служби по заетостта (Pôle emploi) предвижда диференцирано проследяване на търсещите работа. Средният брой на случаите, с които се занимават съветниците по заетостта, обаче се е увеличил допълнително поради покачващото се равнище на безработицата и преориентирането на стратегията на Pôle emploi е възпрепятствано от слабата икономическа ситуация. Като цяло е необходимо да се предприемат допълнителни действия с оглед на неблагоприятните икономически перспективи и очакваното допълнително увеличение на безработицата във Франция.

(17)     В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Франция. Тя извърши оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи и представи задълбочен преглед. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика във Франция, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите членки. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са отразени в препоръки 1—6 по-долу.

(18)     С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност на Франция, като становището му[10] е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(19)     С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за стабилност. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси са изразени в препоръки 1, 2, 3, 4, 5 и 6 по-долу.

(20)     В рамките на европейския семестър Комисията извърши също анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на това Съветът отправи конкретни препоръки към държавите членки, чиято парична единица е еврото. Франция също следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на тези препоръки.

ПРЕПОРЪЧВА на Франция да предприеме следните действия през периода 2013—2014 г.:

1.           Да засили и да провежда бюджетната стратегия през 2013 г. Да повиши надеждността на корекцията, като до есента на 2013 г. определи и приложи необходимите мерки за 2014 г. и след това, за да гарантира коригирането на прекомерния дефицит по устойчив начин най-късно до 2015 г., както и извършването на структурната корекция, посочена в препоръката на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит. Да използва всички извънредни приходи за намаляване на дефицита. Трайната корекция на бюджетния дисбаланс изисква надеждно изпълнение на амбициозна програма за структурни реформи за увеличаване на капацитета за адаптиране и насърчаване на растежа и заетостта. Да поддържа курс на бюджетна консолидация, благоприятстваща растежа, и да увеличи допълнително ефективността на публичните разходи, по-специално като напредва по план с анализа на категориите разходи във всички подсектори на централното управление. Да предприеме действия чрез предстоящия закон за децентрализация, за да постигне по-добро взаимодействие и икономии между централните, регионалните и местните органи на управление. След коригирането на прекомерния дефицит да извърши структурната корекция с адекватни темпове, за да изпълни СБЦ до 2016 г. До края на 2013 г. да предприеме мерки за балансирането на пенсионната система по устойчив начин не по-късно от 2020 г., например чрез адаптиране на правилата за индексиране, допълнително увеличаване на законоустановената пенсионна възраст и осигурителния стаж за пълна пенсия и преразглеждане на специалните режими, като същевременно се избягва увеличение на социално-осигурителните вноски на работодателите, и за повишаването на ефективността на разходите за здравеопазване, включително в областта на разходите за фармацевтични продукти.

2.           Да гарантира, че „crédit d’impôt compétitivité et emploi“ действително намалява разходите за труд в предвиждания размер и че никоя друга мярка няма да има обратен ефект. Да предприеме по-нататъшни действия за намаляване на разходите за труд, по-специално чрез допълнителни мерки за намаляване на социално-осигурителните вноски на работодателите. Да гарантира, че промените в минималното работно заплащане подпомагат конкурентоспособността и създаването на работни места, като се вземе предвид съществуването на схеми за подпомагане на заплащането и за освобождаване от социални осигуровки.

3.           Да предприеме мерки за подобряване на бизнес средата и за развитие на капацитета за иновации и износ на предприятията, по-специално на МСП и дружества със среден размер. Да стартира по-специално обявената инициатива за опростяване на регулаторната уредба и да подобри рамковите условия за иновации чрез подобряване на трансфера на технологии и чрез търговската експлоатация на научните изследвания, включително чрез преориентиране на центровете за конкурентоспособност.

4.           Да предприеме действия за засилване на конкуренцията в услугите; да премахне неоснователните ограничения за достъп до професионалните услуги и тяхното упражняване, по-специално по отношение на правната форма, акционерната структура, квотите и териториалните ограничения; да предприеме действия за опростяване на получаването на разрешение за откриването за търговски обекти и за премахване на забраната на продажби на загуба; да премахне регулираните тарифи за електроенергия и природен газ за небитови клиенти и да увеличи междусистемния преносен капацитет със съседни страни; в железопътния сектор ― да допусне конкуренция във вътрешния пътнически превоз.

5.           Да продължи усилията за опростяване на данъчната система и подобряване на нейната ефективност, като едновременно с това гарантира приемствеността на данъчните правила във времето. Да вземе мерки за премахване на благоприятстването на задлъжнялостта в корпоративното облагане. Да повиши усилията за намаляване и рационализиране на данъчните разходи в областта на подоходното и/или корпоративното облагане, като същевременно намалява законоустановените ставки; да приближи намалените ставки на ДДС до стандартната ставка и да премахне неефективните намалени ставки. Да предприеме по-нататъшни мерки за прехвърляне на данъчната тежест от трудовите доходи към данъчното облагане, свързано с околната среда, или потреблението.

6.           Да приложи изцяло и незабавно междуотрасловото споразумение от януари 2013 г., като се консултира със социалните партньори. Да предприеме по-нататъшни действия за борба със сегментирането на пазара на труда, по-специално за справяне със ситуацията на временно назначените работници. В сътрудничество със социалните партньори да стартира спешно реформа на системата за обезщетения при безработица, за да се гарантира устойчивостта на системата, като едновременно с това се гарантира, че тя осигурява подходящи стимули за завръщане на работа. Да повиши процента на заетост на по-възрастните работници и да поощри участието им на пазара на труда. Да предприеме конкретни действия за подобряване на перспективите за работа на по-възрастните безработни, по-специално посредством специфични форми на консултиране и обучение. Да увеличи участието на възрастните в процеса на учене през целия живот, особено на най-ниско квалифицираните и на безработните. Да гарантира, че публичните служби по заетостта предоставят ефективно индивидуализирана подкрепа на безработните и че активните политики на пазара на труда са насочени ефективно към лицата в най-неравностойно положение. Да предприеме допълнителни мерки за подобряване на прехода от училище към работа, например чрез инициативата „Гаранция за младежта“ и насърчаване на чиракуването.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

[1]               ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

[2]               ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

[3]               COM (2013) 360 окончателен.

[4]               P7_TA(2013)0052 и P7_TA(2013)0053.

[5]               Решение 2013/208/ЕС на Съвета от 22 април 2013 г.

[6]               COM (2012) 750 окончателен.

[7]               COM (2012) 751 окончателен.

[8]               SWD (2013) 117 окончателен.

[9]               Европейска комисия (2011), „Малък бизнес, голям свят— ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“, COM(2011) 702.

[10]             Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1466/97.