52013DC0225

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА Финансова подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите /* COM/2013/0225 final */


ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Финансова подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите

(текст от значение за ЕИП)

СЪДЪРЖАНИЕ

1........... Защо се изготвя настоящият доклад?........................................................................ 4

2........... Сградите в Европа...................................................................................................... 4

3........... Финансова подкрепа от ЕС за повишаване на енергийната ефективност на сградите           4

4........... Финансиране от международни финансови институции (МФИ) за повишаване на енергийната ефективност на сградите............................................................................................ 7

5........... Финансиране за повишаване на енергийната ефективност на сградите от националните програми...................................................................................................................................... 8

6........... Финансирането от страна на частния сектор за повишаване на енергийната ефективност на сградите...................................................................................................................................... 9

7........... Какво може да се направи, за да се стимулират повече и по-ефективни инвестиции?          9

8........... Заключения................................................................................................................ 13

1.           Защо се изготвя настоящият доклад?

Сградите са с централно място в политиката на ЕС за енергийната ефективност, тъй като на жилищата, офисите, магазините и други сгради се падат близо 40 % от крайното потребление на енергия (и 36 % от емисиите на парникови газове). Освен това секторът е с втория по големина неизползван потенциал за икономия на енергия при ефективност на разходите след самия енергиен сектор. Съществуват и значителни съпътстващи ползи от повишаването на енергийната ефективност на сградите, включително създаване на работни места, намаляване на енергийната бедност, подобрения в областта на здравеопазването и увеличаване на енергийната сигурност и конкурентоспособността в промишлеността.

Целите на този доклад са в две направления. Първо, съгласно член 10, параграф 5 от преработената версия на Директивата за енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31/ЕС[1], наричана по-долу „ДЕХС“) се изисква Комисията да представи анализ на ефективността на финансирането от страна на ЕС, финансирането от ЕИБ и други публични финансови институции, както и за координирането на финансирането на равнището на Съюза и на национално равнище. Настоящият доклад представя основните резултати от този анализ.

Второ, в новата Директива за енергийната ефективност (Директива 2012/27/ЕС[2], наричана по-долу „ДЕЕ“) се изисква до април 2014 г. държавите членки да създадат дългосрочна стратегия за мобилизиране на инвестиции за саниране на националния сграден фонд. В ДЕЕ също така се предвижда Комисията да подпомага държавите членки за създаването на инструменти за финансиране с цел увеличаване на енергийната ефективност. Следователно настоящият доклад има за цел също така да посочи как може да бъде подобрена финансовата подкрепа за енергийната ефективност в сгради.

Настоящият доклад се придружава от Работен документ на службите, който предоставя повече подробности относно европейския сграден фонд и прилаганите инструменти за финансово подпомагане на равнището на ЕС и на национално равнище.

2.           Сградите в Европа

Анализът на европейския сграден фонд показва, че характеристиките на последния се различават значително между отделните държави членки що се отнася до възраст, тип, собственост, темпове на саниране и енергийни характеристики. Следователно, макар националните политики и нормативните уредби да имат общи теми, мерките за подобряване на сградния фонд ще трябва да вземат предвид тези различия. Универсалният подход не е подходящ.

3.           Финансова подкрепа от ЕС за повишаване на енергийната ефективност на сградите

Европейският съюз подкрепя подобряването на енергийните характеристики на сградите от много години с редица програми за финансово подпомагане. В таблицата по-долу е направен преглед на основните инструменти и наличното финансиране:

Източник на финансиране || Инструменти/механизми || Налично общо финансиране || Финансиране за ЕЕ

Финансиране по линия на политиката на сближаване || Оперативни програми, вкл. финансови инструменти (напр. JESSICA) || 10,1 милиарда EUR планирани за устойчива енергетика (ВЕИ и ЕЕ) || 5,5 млрд. EUR, планирани за EE, когенерация и енергийно управление

Финансиране на научни изследвания || РП 7 (напр. Concerto, E2B PPP, „Интелигентни градове“) || 2,35 милиарда EUR за изследвания в областта на енергетиката || 290 милиона EUR за енергийна ефективност

Финансиране по линия на политиката за разширяването || Инструменти на МФИ (ФММСП, МФО, МФЕЕ) || 552,3 милиона EUR (съответно 381,5+117,8+53) || Около една трета от общата сума за финансиране за проекти в промишлеността и за сградите

Европейска програма за енергийно възстановяване (ЕПЕВ), || Европейски фонд за енергийна ефективност (ЕФЕЕ) || 265 милиона EUR || 70 % от финансирането ще бъде предназначено за енергийна ефективност

Финансиране за насърчаване на конкурентоспособността и нововъведенията (CIP) || Програма „Интелигентна енергия — Европа“ (включително ELENA) Програма за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии (ППП ИКТ) || Приблизително 730 млн. EUR за всяка програма || Около 50 % от финансирането беше предназначено за енергийната ефективност във всички сектори

Таблица 1: Финансиране за енергийна ефективност по текущата многогодишна финансова рамка (2007-2013 г.)[3]

Следващите раздели съдържат повече подробности за тези инструменти.

3.1.        Финансиране по линия на политиката на сближаване

В текущия програмен период 2007―2013 г. бяха планирани около 10,1 милиарда EUR за инвестиции за устойчива енергетика в целия ЕС, от които приблизително 5,5 милиарда EUR за енергийна ефективност. Относителните дялове, разпределени за енергийна ефективност, се различават между държавите членки според общия размер на наличните средства, националните нужди и приоритетите, определени от всяка държава членка. До края на 2011 г. почти 3,8 милиарда EUR са били разпределени за конкретни проекти за енергийна ефективност, включително за възобновяемо финансиране, което представлява усвояване в размер на 68 %.

Опитът от последните няколко години показва, че за енергийната ефективност държавите членки все повече използват финансирането по линия на политиката на сближаване, особено при сградите, и че използването на финансовите инструменти се увеличава. Не съществуват обаче изчерпателни данни за въздействието на това финансиране по отношение на икономиите на енергия в сградния сектор.

3.2.        Финансиране на научни изследвания

По сегашната Рамкова програма за научноизследователска и развойна дейност 2007―2013 г. за енергийна ефективност са отпуснати 290 милиона EUR. Два научноизследователски проекта бяха специално насочени към строителния сектор:

· На публично-частното партньорство за енергийно ефективни сгради беше предоставен 1 милиард EUR за насърчаване на екологосъобразни технологии и разработване на енергийно ефективни системи и материали в нови и санирани сгради (включително исторически сгради) за драстично намаляване на енергийното им потребление и емисиите на CO2.

· Инициативата CONCERTO имаше за цел да докаже, че оптимизирането на сградния сектор на цели общини е по-ефективно и по-евтино от оптимизиране на всяка сграда поотделно. От 2005 г. насам инициативата съфинансира с около 180 млн. EUR проекти в 58 общини, което доведе до икономии от около 310 000 тона CO2 годишно в техните сградни сектори и до намаляване на общото потребление на електроенергия с 20 %.

3.3.        Финансиране по линия на разширяването, чрез инструменти на МФИ

Множество програми на ЕС за финансиране се изпълняват в сътрудничество с международни финансови институции (МФИ). Тези финансови инструменти[4] с посредничество бяха установени по реда на инструмента PHARE и съчетават безвъзмездни средства от ЕС с финансиране от МФИ. От общия размер на отпуснатите от ЕС средства в размер на приблизително 550 милиона EUR, около една трета са набелязани за проекти, свързани с енергийната ефективност в секторите на промишлеността и на сградите.

Програмите за енергийна ефективност вече бяха напълно установени през 2010 г. и направиха съществен напредък с инвестиции от 518 млн. EUR чрез ефект на лоста от безвъзмездни средства от ЕС в размер на 112 млн. EUR. Тъй като отделните проекти се различават значително, не е на разположение цялостен преглед на въздействието на тези инструменти.

3.4.        ЕФЕЕ

Европейският фонд за енергийна ефективност (ЕФЕЕ) беше създаден през 2011 г. с размер 265 милиона EUR, с финансиране от Европейския съюз[5], Европейската инвестиционна банка, италианската банка Cassa depositi e dei presititi и Deutsche Bank. Фондът предоставя дългови и капиталови инструменти и гаранции, както и безвъзмездни средства за техническа помощ за подпомагане на развитието на проектите. Около 70 % от средствата са предназначени за проекти за енергийна ефективност, а останалата част ще бъде разпределена за енергия от възобновяеми източници и чист градски транспорт. Фондът има за цел въвеждане на вече изпитани технологии в основното направление, укрепване на европейския пазар на дружествата за предоставяне на енергийни услуги (ДПЕУ) и използване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. Понастоящем има подписан един проект и още 39 проекта в процес на подготовка. Ефективността на Фонда ще бъде предмет на оценка през 2013 г.

3.5.        Програма „Интелигентна енергия — Европа II“ (ИЕЕ II)

Програмата „ИЕЕ II“ има за цел преодоляване на пречките от нетехническо естество пред нововъведенията, приемането, внедряването и разпространението на решения, които допринасят за съобразена с принципа на устойчивото развитие и сигурна енергия на конкурентни цени за Европа. От общия бюджет от 730 милиона EUR около 50 % са отпуснати за енергийна ефективност.

Що се отнася до нейната ефективност, смята се, че проектите, избрани в периода 2009―2011 г., са довели до кумулативни инвестиции в устойчива енергетика от повече от 1500 млн. евро. Прогнозните икономии на енергия и намаляване на емисиите от изкопаеми горива за всички тези проекти бяха най-малко 350 000 тона нефтен еквивалент годишно и 1 200 000 тона CO2-еквивалент годишно.

Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), която се финансира по ИЕЕ II, предоставя безвъзмездни средства на местните и регионалните публични органи за разработване, структуриране и пускане в ход на инвестиции в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми енергийни източници. Инструментът се прилага посредством международните финансови институции и покрива до 90 % от разходите за техническо осигуряване. От създаването му до края на 2012 г. с инструмента бяха предоставени общо 31 млн. евро под формата на вноски в разработването на проектите.

Анализът на функционирането на инструмента ELENA—ЕИБ показва, че ефектът на лоста за текущите проекти е 54, т.е. повече от два пъти по-висок от изискваното ниво от 20, което потенциално може да доведе до инвестиции от над 1,5 млрд. евро. Изчислено е, че икономиите на енергия от подписани и одобрени проекти биха могли да достигнат 919 GWh годишно, с общи предотвратени емисии на CO2 до 588,357 тона годишно.

3.6.        Програма за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии

Програма за подкрепа на политиката в областта на информационните и комуникационните технологии (ППП ИКТ), с бюджет от 730 млн. евро, цели да стимулира интелигентния и приобщаващ растеж чрез ускоряване на по-широко навлизане и възможно най-добро използване на новаторски цифрови технологии и съдържание от гражданите, правителствата и дружествата.

Между 2007 г. и 2013 г. над 74 млн. евро бяха отпуснати за действия в областта на енергийната ефективност и устойчивото развитие, което доведе до 35 пилотни проекта и 5 тематични мрежи. Проектите, свързани със сгради, са демонстрирали намаление на потреблението на енергия и на емисиите на CO2 с до 20 %.

4.           Финансиране от международни финансови институции (МФИ) за повишаване на енергийната ефективност на сградите

Освен че имат роля при прилагането на програми за финансиране от ЕС (виж по-горе), европейските МФИ прилагат свои собствени инвестиционни инструменти за повишаване на енергийната ефективност на сградите.

От 2008 г. до края на 2011 г. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) включи енергийната ефективност към основните направления на своите операции, което доведе до общ размер на финансирането от 4,8 млрд. евро в ЕС, от които 1,7 млрд. евро в сградния сектор. Що се отнася до ефективността на тези фондове, изчислено е, че годишните намаления на емисиите в резултат на проекти за енергийна ефективност са 3523 хил. тона CO2-eквивалент (от които 1005 хил. тона CO2-eквивалент съответстват пропорционално на финансирането от ЕИБ) през 2010 г. и 679 хил. тона CO2-eквивалент (от които 379 хил. тона CO2-eквивалент съответстват пропорционално на финансирането от ЕИБ) през 2011 г.

От 2002 г. насам Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е предоставила заеми и капиталови вноски на 104 проекта за енергийна ефективност в ЕС, в размер на 1,8 млрд. евро. Общите мобилизирани средства на пазара през този период възлизат на 14,9 млрд. евро (т.е. ефект на лоста приблизително 1:7). Що се отнася до тяхната ефективност, според оценките тези инвестиции са осигурили намаляване на емисиите с 5 милиона тона CO2 годишно. Икономиите на енергия се оценяват на 1,8 млн. тона нефтен еквивалент годишно.

От 2002 г. насам, Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ) е одобрила общо около 2,4 млрд. евро за проекти, свързани поне частично с енергийната ефективност, като повече от 1,9 млрд. евро са предназначени специално за енергийната ефективност. Няма данни за ефективността от това финансиране.

5.           Финансиране за повишаване на енергийната ефективност на сградите от националните програми

Националните правителства използват и своите собствени бюджети за подпомагане на енергийната ефективност на сградите. Много от съществуващите мерки са докладвани на Комисията посредством Националните планове за действие за енергийна ефективност (НПДЕЕ)[6] и съгласно Директивата за енергийните характеристики на сградите. Тези доклади показват, че мерките във връзка със сградите представляват много голям дял от докладваните икономии на енергия (напр. 58 % за Италия, 63 % за Ирландия, 71 % за Словения и 77 % за Австрия). Над три четвърти от докладваните мерки са безвъзмездни средства и схеми за заеми с облекчени условия, последвано от данъчни стимули. Използвани са и инструменти като договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат, ползването на предписани емисионни единици по Протокола от Киото и задължения на доставчиците на енергия.

Само няколко държави членки обаче са предоставили подробна информация за ефективността на националните мерки за подпомагане, което затруднява получаването на добра представа за въздействието им. Това до голяма степен се дължи на липсата на предварителни цели за енергийната ефективност, изисквания за мониторинг и/или последваща оценка. Освен това, дори когато се правят предварителни или последващи оценки, те са трудни за сравняване поради използването на различни показатели, измервателни методики и обхват на инструментите.

Що се отнася до връзката с финансирането от ЕС, в своите НПДЕЕ много държави членки докладваха използване на финансиране по линия на политиката на сближаване за инвестиции в енергийна ефективност, а съществуващите примери на добри практики показват, че средствата на ЕС могат да дадат начало на допълнителни национални публични, както и частни инвестиции. Въпреки това опитът показа, че за оптимално планиране на инвестициите е необходимо да продължи изграждането на капацитет.

Анализът на 25 схеми за финансова подкрепа в областта на енергийната ефективност доведе до заключението, че повечето успешни програми се основават на заеми при облекчени условия, често допълнени с безвъзмездна помощ и/или пакет за техническа помощ, но че техният успех зависи от повече фактори, а не само от финансовите параметри и условия, включително опростени административни процедури, информация за гражданите и гъвкавост на условията за финансиране.

6.           Финансирането от страна на частния сектор за повишаване на енергийната ефективност на сградите

Частният сектор осигурява по-голямата част от финансирането на проекти за енергийна ефективност на сградите. Редом със собствениците на сгради и живущите, които инвестират в обновяване на своята собственост и домове, към този сектор показват интерес и търговски банки, въпреки че нивото на търговско финансиране е все още сравнително ниско.

Независимо от това в резултат на големия брой сравнително маломащабни и силно различаващи се по размер инвестиции от частни собственици, не съществува изчерпателен преглед на финансовите средства, предоставяни за подобряване на енергийната ефективност на сградите. Въпреки че инвестициите обикновено са по-високи в нежилищния сектор, и тук липсват надеждни данни относно мащаба на инвестициите в енергийна ефективност.

7.           Какво може да се направи, за да се стимулират повече и по-ефективни инвестиции?

В следващите раздели са нахвърляни действията и инициативите, които са и биха могли да бъдат предприети за подобряване на положението, както е обрисувано по-горе. Това включва също становищата на заинтересованите страни в отговор на обществена консултация, което беше проведена между февруари и май 2012 г[7].

7.1.        Укрепване на нормативната уредба

С наскоро приетата Директива за енергийната ефективност, преработения вариант на Директивата за енергийните характеристики на сградите и съответните мерки съгласно директивите за екопроектирането и за енергийното етикетиране, понастоящем е в сила широкообхватна нормативна уредба за повишаване на енергийната ефективност на сградите.

Много от запитаните при обществената консултация считат, че допълнителни нормативни разпоредби от страна на ЕС не са непосредствено необходими, като същевременно подчертават необходимостта от дългосрочна концепция и ангажимент за енергийна ефективност, а някои са и за задължителни цели. От много заинтересовани страни за ключово по-скоро беше считано амбициозното въвеждане и стриктното правоприлагане на съществуващото законодателство от държавите членки.

Други предложения включваха да се позволи използване на ДДС и по-широко данъчно облагане за насърчаване на мерки за енергийна ефективност и услуги, да се изменят разпоредбите за обществените поръчки и държавните помощи за насърчаване на енергийната ефективност и в целия ЕС да се приеме единна схема за сертифициране и за изчисляване на енергийната ефективност на сградите.

Комисията ще следи отблизо прилагането в държавите членки и ще предприеме всички необходими стъпки, за да осигури пълното съответствие със съответната нормативна уредба на ЕС. Комисията ще продължи също така да улеснява обмена на най-добри практики между държавите членки чрез съгласувани действия за прилагането на ДЕХС и на ДЕЕ.

Комисията анализира дали правилата за държавните помощи, приложими по отношение на енергийната ефективност, е необходимо да бъдат адаптирани в светлината на разпоредбите на ДЕЕ, с цел поддържане на ясна уредба, позволяваща финансово подпомагане на мерки за енергийна ефективност.

Що се отнася до обществените поръчки, в ДЕЕ вече се изисква държавите членки да гарантират, че централните администрации купуват (при определени условия) само продукти, услуги и сгради с високи показатели на енергийна ефективност, както е приложимо за договори над праговете, определени в член 7 от Директива 2004/18/ЕО[8]. Освен това публичните органи на регионално и местно равнище трябва да бъдат насърчени да правят същото.

Комисията е в процес на разработване на обща за целия ЕС схема за сертифициране за енергийните характеристики на нежилищни сгради с цел да се определи обща методика на ЕС за изразяване на енергийните характеристики на нежилищните сгради. Тя ще се основава на преразгледан набор от стандарти на CEN, имащи отношение към ДЕХС, което представлява уникална възможност за хармонизиране на сертифицирането на енергийните характеристики на сгради в Европа на доброволен принцип.

7.2.        Подобряване на достъпа до финансиране

Въпреки богатия положителен опит все още съществува значителен потенциал за подобряване на усвояването и ефективността на финансовата подкрепа от ЕС. Това беше потвърдено от отговорите от обществената консултация, които бяха преобладаващо положителни за наличните инструменти на равнището на ЕС, като в същото време порицаваха сложността и бюрокрацията на процедурите за кандидатстване, сочейки липса на осведоменост за възможностите за финансиране, особено на местно равнище.

Предложенията за подобряване бяха за повече гъвкавост при използването на финансирането по линия на политиката на сближаване (напр. чрез комбиниране на заеми с безвъзмездни средства), по-широки възможности за обединяване при малки проекти и повече насоки за отговорните лица (особено на местно равнище) във връзка с постигането на по-добро използване на средствата от ЕФРР.

Заинтересованите страни препоръчват и използването на публични средства за предоставяне на техническа помощ, за да се гарантира предоставянето на заеми при изгодни условия, както и за стимулиране на пазара на дружествата за предоставяне на енергийни услуги (ДПЕУ) и пазара на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (ДЕСГР), например като на източник на финансиране за мерки, които са реализирани в сгради от публичния сектор.

Освен това необходимостта да се предостави на инвеститорите повече обективна, надеждна и стандартизирана информация относно ефективността на заемите (напр. срок на откупуване, възвръщаемост на инвестициите, дял на случаите на неизпълнение), беше посочена като ключов фактор за увеличаване на интереса на частния сектор в тази област.

В своите предложения за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) Комисията предложи да се увеличи финансирането по линия на политиката на сближаване за мерките за нисковъглеродна икономика (главно чрез заделяне на 20 % от средствата от ЕФРР за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в по-силно развитите региони и в регионите в преход и на 6 % в по-слабо развитите региони), да се разшири използването на финансови инструменти и да се премахне 4 %-ната граница за подпомагането на инвестиции за устойчиво енергийно развитие в жилищния сектор.

Освен това Комисията ще разработи технически насоки за използването на новаторски финансови инструменти през първата половина на 2013 г., за да улесни по-широкото внедряване и по-доброто координиране и прилагане на такива инструменти.

Понастоящем държавите членки трябва да гарантират, че оперативните програми, разработени по новата МФР, са предназначени да осигурят оптимално използване на средствата по линия на политиката на сближаване при инвестиции в енергийна ефективност, в комбинация с национално (и евентуално от МФИ) финансиране.

За да съдейства на държавите членки, през 2013 г. Комисията ще разработи насоки за подбор и оценка на проекти за енергийна ефективност в контекста на финансирането по линия на политиката на сближаване, за да създаде също така по-стандартизиран подход.

С ДЕЕ се създава възможност държавите членки да осигурят рязко нарастване на нивата на инвестиране в енергийно ефективни сгради, тъй като в нея се изисква до април 2014 г. държавите членки да създадат дългосрочна стратегия за мобилизиране на инвестиции за саниране на националния сграден фонд от жилищни и търговски сгради и да улеснят създаването на финансови механизми за мерки за подобряване на енергийната ефективност с цел извличане на максимални ползи от множеството потоци на финансиране.

Освен това Комисията възнамерява да продължи своята подкрепа за помощта за разработване на проекти чрез продължаване на инструмента ELENA в рамките на „Хоризонт 2020“. Следващото издание на тази подкрепа ще бъде достъпно за по-широк набор бенефициери, както от публичния, така и от частния сектор, с цел подпомагане на разработването и пускането в ход на новаторски схеми за финансиране на устойчивата енергетика. Успоредно с това Комисията ще създаде рамка за мониторинг и оценка, за да се улесни стандартизирането на инвестициите за повишаване на енергийната ефективност, като по този начин се направи възможно съпоставянето на подпомогнатите инвестиционни проекти.

Комисията цели да стимулира промишлеността към инвестиране в нови научни изследвания и нововъведения за намиране на решения, отговарящи на нуждите от обществени услуги чрез осигуряване на подкрепа за обществени поръчки за новаторски продукти в предпазарен и начален пазарен стадий в рамките на „Хоризонт 2020“.

7.3.        Справяне с неефективността на пазара

Съществуват много видове неефективност на пазара, които възпрепятстват повишаването на енергийната ефективност на сградите, като се започне от технически и финансови бариери и се стигне до информационни и поведенчески пречки. Голяма част от запитаните при обществената консултация считат, че финансовите бариери са тези, срещу които трябва да се предприемат най-спешни действия, по-специално по отношение на високите начални инвестиционни разходи и ограничения достъп до кредитиране, прекалено дългите срокове на откупуване и кредитните рискове, разделените стимули между собственици и наематели и проблемите в сградите — етажна собственост.

Независимо от това в редица от отговорите се подчертава, че относителната значимост на различните бариери е различна според държавата членка и според сектора (напр. жилищен, търговски, обществен).

Освен това липсата на подходяща и достоверна информация за икономиите на енергия, мерките за ефективност и инструментите за финансово подпомагане (за собствениците на сгради, строителните специалисти и финансовия сектор) беше възприемана от много от запитаните като следваща по спешност бариера, която трябва да бъде премахната, заедно с необходимостта от образование и обучение, както и от стандартизиран мониторинг на икономиите на енергия.

По отношение на пазарните бариери, в ДЕЕ се изисква държавите членки да оценяват и вземат подходящи мерки за премахване на регулаторните и нерегулаторни бариери пред енергийната ефективност, по-специално по отношение на разделените стимули на собственика и наемателя на дадена сграда, или сред собствениците, както и използването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат и други механизми за финансиране от трети страни въз основа на дългосрочни договори.

Макар че предоставянето на подходящ съвет относно инструментите за финансово подпомагане и технически решения за повишаване на енергийната ефективност на сградите (особено на собствениците и на МСП) за предпочитане трябва да се организира на национално, регионално и/или местно равнище, Комисията ще разследва дали предоставената информация на равнището на ЕС би могла да бъде подобрена (главно чрез интернет портала Build Up: www.buildup.eu).

През 2013 г. Комисията ще започне проучване, за да получи цялостен преглед на финансовата подкрепа за повишаване на енергийната ефективност в държавите членки, в който inter alia ще бъде разгледана липсата на информация за въздействието на финансовите мерки върху енергийните характеристики на сградите.

В рамките на следващата многогодишна финансова рамка Комисията предложи да продължи подкрепата си за справяне с бариерите от нетехническо естество посредством програмата „Хоризонт 2020“, по която 6,1 милиарда евро ще бъдат отпуснати за научни изследвания и нововъведения в рамките на „Сигурна, чиста и ефективна енергия“ в периода 2014―2020 г. Значителен дял от този бюджет ще бъде съсредоточен върху нетехнически аспекти и премахване на съществуващите регулаторни, финансови, пазарни и поведенчески бариери, в рамките на приоритета за „Пазарна реализация на иновации в областта на енергетиката“, продължавайки положителния опит с програмата „Интелигентна енергия — Европа“.

7.4.        Укрепване на пазара на енергийни услуги

По-нататъшното развитие на пазара на енергийни услуги често се разглежда като един от най-ефективните начини за активиране на мерки за повишаване на енергийната ефективност, по-специално в обществените сгради и промишлеността. Стопанският модел на този пазар се основава на предлагането на енергийни услуги (т.е. рационално използване на енергията вместо предоставяне на енергия само по себе си), често чрез т.нар. договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (ДЕСГР). В рамките на ДЕСГР доставчикът на услуги (т.е. дружество за предоставяне на енергийни услуги, или ДПЕУ) осигурява подобрения на енергийната ефективност чрез финансиране на началните инвестиционни разходи и рефинансиране чрез постигнатите икономии. Следователно договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат могат да бъдат разглеждани като финансов инструмент за повишаване на енергийната ефективност, без от страна на клиента да се инвестира в начални капиталови разходи.

Няколко заинтересовани страни видяха необходимост от засилване на подкрепата за пазара на ДПЕУ/ДЕСГР, например чрез създаване на повече системи за гарантиране на заеми, чрез установяване на по-солидна рамка за сертифициране и чрез подобряване на доверието в концепцията за ДЕСГР.

В публичния сектор потенциалът за задбалансово финансиране е посочен като двигател на инвестирането в обществени сгради, особено в светлината на задълженията за саниране на 3 % от сградите на централните администрации годишно.

За да улесни по-нататъшното развитие на пазара на ДПЕУ/ДЕСГР, Комисията ще прилага постепенно своята кампания за насърчаване и изграждане на капацитет за договори за енергоспестяване с гарантиран резултат и за дружества за предоставяне на енергийни услуги в цяла Европа. Кампанията се осъществява основно чрез семинари на тема изграждане на капацитет, организирани от три партньора, включващи Европейския експертен център за партньорство между публичния и частния сектор към ЕИБ, насочен към централните администрации, инициативата ManagEnergy, насочена към регионалните участници, и инициативата „Споразумение на кметовете“, насочена към местните участници.

8.           Заключения

Картината, която се получава от проучването на европейския сграден фонд, съществуващите мерки за финансово подпомагане на енергийната ефективност в сградите и различните пазарни бариери показват, че:

· Ситуацията в отделните държави членки се различава значително по отношение на техния сграден фонд, възприетите мерки за финансово подпомагане и съответните пазарни бариери;

· Въпреки че инвестициите в повишаване на енергийната ефективност на сградите се увеличават и че съществуват много примери за най-добри практики по отношение на инструменти, които осигуряват икономии на енергия при ефективност на разходите, има само ограничена информация относно ефективността на различните мерки за финансово подпомагане, както на равнището на ЕС, така и на национално равнище;

· Продължават да бъдат налице значими бариери, които препятстват по-нататъшното усвояване на инвестициите в енергийна ефективност на сгради, включително, при всички участници, липса на осведоменост и експертни познания относно финансирането на енергийната ефективност; високи начални разходи, относително дълги срокове на откупуване и (осезаем) кредитен риск, свързан с инвестициите в енергийна ефективност; и конкуриращи се приоритети за крайните бенефициери.

Ако ЕС иска да постигне целта си за 2020 г. в областта на енергийната ефективност, както и своите амбиции за допълнителни икономии към 2050 г., наложително е да повиши финансовата подкрепа за енергийната ефективност на сградите. За да може това да стане, е необходимо да се гарантира, че нормативната уредба се прилага правилно, предоставя се повече финансиране и се вземат мерки за преодоляване на основните бариери.

Както е посочено по-горе, Комисията е ангажирана с много инициативи и дейности в подкрепа на тези цели. При все това, предвид на естеството на сградния фонд и сектор, както и на отговорността си за прилагане на съответното законодателство и за преодоляване на националните пазарни бариери, държавите членки изпълняват водеща роля в гарантирането на осъществяване на инвестиции при по-висока ефективност на разходите.

Наред с това, с оглед на значението на индивидуализирания подход във финансирането на енергийната ефективност, тясното сътрудничество между публичните органи, предоставящите финансирането и сградния сектор, е много важно.

И на последно място, но не и по важност, собствениците на сгради ще трябва да бъдат убедени в ползите от повишаването на енергийната ефективност на тяхната собственост, не само във вид на по-малка сметка за енергопотребление, а също така като подобрен комфорт и увеличена стойност на имота. Това може да се окаже една от най-значимите пречки за преодоляване при повишаването на енергийната ефективност на сградите в Европа. Макроикономическите аргументи за извършване на това обаче са силни и за промяна на нагласата ще бъдат необходими целеви стимули и усилия за повишаване на осведомеността. Пътните карти за санирането на сгради, които държавите членки трябва да изготвят съгласно новата Директива за енергийната ефективност, са ключов инструмент в този контекст и следва изрично да съдържат мерки по тези проблеми.

В перспектива Комисията ще продължи да работи заедно с държавите членки и съответните заинтересовани страни по това как могат да бъдат преодолени бариерите пред инвестициите в енергийната ефективност на сградите и как финансовата подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите може да бъде допълнително подобрена.

[1]               OВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13

[2]               OВ L 315, 14.11.2012 г., стp.1

[3]               Забележете, че обикновено не е възможно да се определи специфичният дял от това финансиране, който е разпределен за мерки по отношение на сградите.

[4]               Механизмът за финансиране на енергийната ефективност (МФЕЕ), Механизмът за финансиране на общините (МФО) и Финансовият механизъм за МСП (ФММСП).

[5]               От бюджета на ЕС на Фонда беше предоставена сумата от 125 милиона EUR+20 милиона EUR за техническа помощ и 1,3 милиона EUR за дейности за повишаване на информираността.

[6]               НПДЕЕ представляват задължение за докладване съгласно Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Всички НПДЕЕ (и техният превод на английски език), се намират на: http://ec.europa.eu/energy/efficiency/end-use_en.htm

[7]               Въпросите, отговорите и прегледът на резултатите от на за консултацията се намират на адрес: http://ec.europa.eu/energy/efficiency/consultations/20120518_eeb_financial_support_en.htm

[8]               OВ L134, 30.4.2004 г., стp. 114