5.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 170/55

1.1

ЕИСК оценява положително съобщението като последователен принос към усилията за реформиране на финансовите услуги с цел да се възстанови доброто функциониране и стабилността в този ключов сектор и да се ограничат системните рискове.

1.2

ЕИСК очаква новите разпоредби за финансовите пазари да окажат положителен принос за жизнеспособността на икономиката и изразява дълбокото си убеждение, че стабилността на финансовия сектор и успехът на предприетите реформи са предпоставка за устойчивото икономическо развитие, заетостта и доизграждането на вътрешния пазар на ЕС.

1.3

ЕИСК счита, че пътната карта, очертана от вече предприетите и бъдещите мерки, се движи в правилната посока; Комитетът признава постигнатия напредък, но все пак отбелязва спешната необходимост от ускоряване на работата в редица области и довеждане докрай на текущите законодателни инициативи.

В рамките на анализа на петте приоритетни области за бъдеща дейност (1):

1.4

Комитетът счита, че разглеждането на въпроса за арбитража е от решаващо значение за реформата на финансовите услуги (2) и приветства изчерпателния пакет от мерки (3), по-специално укрепването на пруденциалната рамка в банковия сектор с цел намаляване на рисковете от верижна дестабилизация и арбитраж.

1.5

Комитетът оценява положително усилията за повишаване на прозрачността и по-специално конкретните действия за изготвяне на рамка за наблюдение на банкирането в сянка в ЕС, създаването на централни регистри на транзакциите с деривати в рамките на Регламента EMIR (4), преразглеждането на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) (5), въвеждането на идентификационен код на правния субект (Legal Entity Identifier) и увеличаването на прозрачността при сделките за финансиране чрез ценни книжа.

1.6

ЕИСК признава, че е постигнат напредък в разработването на по-широкообхватна регулаторна рамка за някои инвестиционни фондове с акцент върху подобряването на ликвидността и стабилността, по-специално при фондовете на паричния пазар (ФПП), които са базирани или се продават в Европа.

1.7

Комитетът счита, че що се отнася до „намаляването на рисковете, свързани със сделките за финансиране чрез ценни книжа“, съобщението се ограничава до общи констатации, които, макар и да отразяват в някаква степен реалността, пропускат редица ключови обстоятелства. ЕИСК препоръчва да се ускори и конкретизира работата по законодателството за прехвърлимите ценни книжа, тъй като сделките за финансиране чрез ценни книжа — основно споразумения за обратно изкупуване или сделки по заемане на ценни книжа — изиграха централна роля по отношение на прекомерното ниво на задлъжнялост във финансовия сектор.

1.8

Комитетът също така констатира забавяне и препоръчва ускоряване и бързо изясняване на ключовия въпрос за засилването на надзора върху банкирането в сянка, където само се регистрират някои проблеми, а като бъдеща дейност се посочва единствено прегледът на Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), който ще бъде извършен от Комисията през 2013 г.

1.9

Предвид факта, че главните неволни жертви на финансовата и икономическата криза са гражданите в качеството им на данъкоплатци, работници, вложители и потребители, ЕИСК препоръчва да бъдат укрепени регулаторните инициативи относно закрилата на гражданите посредством осигуряване на прозрачност, подходяща информация, социална отговорност на финансовия сектор и защита на потребителите и микроинвеститорите; Комитетът също така припомня своите уместни забележки относно участието на гражданското общество в регулирането на финансовите пазари (6).

1.10

Комитетът счита за важно посоченото от Комисията в нейното съобщение, че банковият сектор в сянка не следва да бъде разглеждан единствено от гледна точка на рисковете, които крие. Той представлява и допълнителен алтернативен източник на финансиране, който може да бъде полезен за реалната икономика.

2.1

Банковият сектор в сянка се определя като „система на кредитно посредничество, която включва структури и дейности извън традиционната банкова система“ (7). Тя се състои от два взаимосвързани стълба: структурите се занимават главно с дейности като приемане на финансови средства, притежаващи характеристики на депозити, трансформиране на падежи и/или ликвидност, прехвърляне на кредитен риск и пряк или косвен ливъридж, докато дейностите — които са потенциален важен източник на финансиране за небанковите структури — включват секюритизация, заемане на ценни книжа и операции по обратно изкупуване (репо).

2.2

Структурите със специална цел са дружества за секюритизация, като например специални дружества за обезпечени с активи ценни книжа, дружества със специална инвестиционна цел и други дружества със специална цел, фондове на паричния пазар (ФПП) и други видове инвестиционни фондове или продукти, притежаващи характеристиките на депозити, което ги прави уязвими спрямо масово обратно изкупуване, инвестиционни фондове, включително търгувани на организиран пазар фондове, които предлагат кредити или използват финансов ливъридж, финансови дружества и структури за операции с ценни книжа, които предоставят кредити или нерегулирани кредитни гаранции или извършват операции по трансформиране на ликвидност и/или на падежи подобно на банките, както и застрахователни и презастрахователни предприятия, които емитират или гарантират кредитни продукти.

2.3

Банкирането в сянка възникна в резултат на дерегулирането на финансовата система във Великобритания през 80-те години на миналия век, което продължи и в САЩ и в други държави през 90-те години (8). Значителна роля изиграха ранните споразумения от Базел, които разглеждаха спекулативните дейности като извънбалансови и в същото време въведоха строги разпоредби за счетоводните баланси на банките (9).

2.4

Отменянето/смекчаването на правилата и разпоредбите (10) позволи на финансовите институции да разширят дейностите си с включването на нови сфери и сложни модели, а обещанието за висока възвръщаемост засегна милиони хора по целия свят с минимални познания за продуктите и функционирането на банковия сектор в сянка.

2.5

През 2007 г. страните от Г-20 решиха да приемат пакет от регулаторни мерки за укрепване на сигурността и жизнеспособността на финансовата система, а тежките социални и икономически последици от кризата през 2008 г. разкриха свързаните с банкирането в сянка рискове, както и слабостите и регулаторните пропуски, недостатъчния надзор, липсата на прозрачност на пазарите и твърде сложните продукти — недостатъци, които изведоха на преден план ролята на Съвета за финансова стабилност (СФС).

2.6

Европейският съюз играе водеща роля в международните усилия в рамките на Г-20 и СФС и отбеляза значителен напредък в изпълнението на ангажиментите, поети в пътната карта за реформиране на финансовия сектор и създаване на нови надзорни структури. Много от реформите вече са предмет на законодателни актове, като например този за извънборсовите деривати, и др.

2.7

Докладът на СФС от октомври 2011 г. е първият задълбочен международен опит за засилване на надзора върху банковия сектор в сянка с акцент върху: а) определянето на принципи за неговото наблюдение и регулиране; б) картографирането и оценката на системните рискове и в) определянето на обхвата на регулаторните мерки в пет направления на действие (11). Същевременно Европейската комисия публикува Зелена книга, съсредоточена върху потенциалните рискове от банкирането в сянка в ЕС и върху възможните начини за справяне с тези проблеми посредством регулаторни разпоредби.

3.1

В съобщението най-напред се прави преглед на вече предприетите мерки в две насоки: от една страна, мерките по отношение на финансовите дружества са съсредоточени върху налагането на по-строги изисквания към банките и застрахователните дружества във връзка с техните взаимоотношения с банковия сектор в сянка, както и върху прилагането на хармонизирана рамка за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове; от друга страна, мерките относно лоялните пазарни отношения са съсредоточени върху инструментите за прехвърляне на риск, укрепването на механизмите за секюритизация и въвеждането на по-строга рамка за агенциите за кредитен рейтинг.

3.2

Освен това в съобщението се определят пет приоритетни области, в които Комисията възнамерява да предприеме допълнителни мерки:

3.2.1

Що се отнася до прозрачността на банковия сектор в сянка, усилията за събиране на надеждни и изчерпателни данни се допълват от инициативи за изготвяне на рамка за наблюдение на свързаните с банкирането в сянка рискове и на централните регистри на транзакциите с деривати в рамките на Регламента EMIR (12), преразглеждане на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ) (13), въвеждане на идентификационен код на правния субект и увеличаване на прозрачността при сделките за финансиране чрез ценни книжа.

3.2.2

За някои инвестиционни фондове и главно за ФПФ, които са базирани или се продават в Европа, се предлагат нови правила, имащи за цел да подобрят ликвидността и стабилността, както и реформиране на правилата за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК).

3.2.3

По въпроса за намаляването на рисковете, свързани със сделките за финансиране чрез ценни книжа, се отбелязва, че са положени сериозни усилия, за да се постигне по-добро разбиране на проблемите и да се извлекат съответните поуки и че с оглед решаването на тези проблеми Комисията обмисля възможността да внесе законодателно предложение относно прехвърлимите ценни книжа.

3.2.4

Укрепват се пруденциалните изисквания в банковия сектор с цел намаляване на рисковете от верижна дестабилизация и арбитраж посредством приемането на по-строги правила, които предвиждат допълнителни капиталови изисквания за банките при техните операции с нерегулирани финансови структури, по-строги правила относно платежоспособността и нови правила по отношение на ликвидността, главно чрез влизането в сила от 1 януари 2014 г. на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) (14) и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ IV) (15). Предвижда се и евентуално разширяване на обхвата на пруденциалните правила относно намаляването на рисковете, свързани с арбитража.

3.2.5

Относно засилването на надзора се изтъква разпокъсаният, многообразен и динамичен характер на банковия сектор в сянка, както и предизвикателствата, свързани с пруденциалния надзор, като например възможностите за трансгранично заобикаляне на правилата. На европейско равнище се извършват подготвителни дейности в рамките на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и европейските надзорни органи. Тези аспекти, необходимостта да се обърне внимание на въпроса за арбитража и „евентуалната необходимост“ от изясняване на институционалната роля на всеки орган ще бъдат разгледани в рамките на прегледа на ЕСФН, който ще бъде извършен през 2013 г.

4.1

От началото на финансовата криза ЕИСК представи в редица становища (16) позицията на гражданското общество по широк кръг теми, свързани с функционирането на финансовата система, и отправи уместни забележки и препоръки като цяло и по-конкретно относно възстановяването и оздравяването на кредитните институции (17).

4.1.1

ЕИСК оцени положително Зелената книга (18) за банкирането в сянка като голяма крачка напред в усилията за справяне със съществуващите проблеми, като изтъкна, наред с останалото, необходимостта от премахване на „сенчестите“ дейности, които трябва да бъдат подчинени на същите регулаторни и пруденциални изисквания, които се прилагат към финансовата система като цяло.

4.2

ЕИСК приветства факта, че към пруденциалния надзор се подхожда в световен мащаб с цел разширяване на обхвата на регулирането и надзора до всички финансови институции със системно значение, инструментите и пазарите (19). Той изразява задоволството си от факта, че на неотдавнашната среща на върха на Г-20 (20), бяха одобрени препоръките на СФС, с които настоящото съобщение е съобразено изцяло.

4.3

Комитетът призовава Комисията да конкретизира и да определи график за рамката за действие за повишен надзор върху банковия сектор в сянка посредством създаването на съгласуван надзорен механизъм, като изясни възможно най-бързо институционалната роля на надзорните органи в рамките на прегледа на ЕСФН.

4.4

Тъй като някои „сенчести“ дейности и структури могат, в зависимост от дадената държава, да подлежат или не на регулаторен режим, е особено важно да се осигурят равни условия на конкуренция между различните държави, както и между банковия сектор и структурите от банковия сектор в сянка, посредством подходящи механизми за избягване на регулаторен арбитраж, който би довел до нарушаване на регулаторните стимули.

4.5

ЕИСК отбелязва по-специално необходимостта регулаторните органи да възприемат общ глобален подход към анализа на данни, с общи референтни рамки и открити промишлени стандарти, за да могат бързо да обменят данни и да предприемат ефективни действия за своевременно предотвратяване на системния риск и предпазване на финансовата стабилност.

4.6

ЕИСК счита размера и темпа на разрастване на банковия сектор в сянка за друг важен фактор на системен риск и припомня, че според СФС (2012 г.) (21) секторът е достигнал 67 млрд. долара през 2011 г. (от 26 млрд. долара през 2002 г.) и се равнява на 111% от кумулативния БВП на страните, наблюдавани от СФС.

4.7

Освен това ЕИСК смята, че би било от полза въпросът да се анализира от перспективата на дейностите на банковия сектор в сянка, вместо от тази на неговите структури, тъй като надзорът и контролът на въпросните дейности са от съществено значение за успеха на приетите мерки.

4.8

ЕИСК смята, че проблемът с размера и некоректните практики не засяга само банковия сектор в сянка. Твърде раздутият банков модел в съчетание с липсата на прозрачност доказано създават риск от дестабилизиране на икономиката, вследствие на което разходите за спасяване на институциите, които са „твърде големи или твърде взаимосвързани, за да бъдат оставени да фалират“, се прехвърлят на обществото.

4.9

ЕИСК отбелязва, че, за да се подобри конкурентоспособността и стабилността на европейския финансов сектор, е необходимо, наред с реформирането на банковия сектор в сянка, да се потърси категорично решение на въпроса за банките, които поради размера си не бива да се оставят да фалират, като се повиши прозрачността, рационализира се мащабът на дейността на големите дружества и се намали зависимостта между дружествата.

4.10

С оглед на това, наред с мерките за надзор ЕИСК счита, че е жизненоважно да се предприемат ефективни действия за справяне с всяко едно нарушение във финансовия сектор, както и структурни реформи, и насърчава Комисията да ускори процедурите за създаване на единен оздравителен механизъм, като вземе предвид препоръките в доклада „Liikanen“ и неотдавнашния доклад на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент за реформиране на структурата на банковия сектор в ЕС (22).

4.11

Тъй като разпокъсаният, многостранен и приспособим характер на банковия сектор в сянка затруднява значително ефективния надзор, ЕИСК насърчава Комисията своевременно да изясни дали компетентните национални и европейските надзорни органи, включително единният надзорен механизъм (ЕНМ), разполагат с достатъчно средства, инструменти за надзор и правомощия.

4.12

ЕИСК счита, че успешният надзор трябва да върви ръка за ръка с ефективни, възпиращи и пропорционални системи за налагане на санкции, както и с публикуване на степените на санкциониране и на информация, отнасяща се до нарушителите на правилата; Комитетът отбелязва и проблема с неспазването на европейските разпоредби от страна на физически или юридически лица от трети държави.

4.13

ЕИСК изтъква необходимостта от защита на потребителите на финансови продукти от нелоялни практики, заблуждаващи и нерентабилни продукти и услуги, както и от евентуални некоректни договорни клаузи и припомня предложението си за създаване на европейска агенция за защита на потребителите на финансови услуги с цел да се подобри тяхната защита, да се повиши прозрачността и да се гарантира по-ефективно разглеждане на жалбите.

4.14

Достъпни интернет страници и други модерни информационни средства биха позволили на потребителите да сравняват и избират продукти и услуги, насърчавайки конкуренцията и саморегулирането на финансовия пазар.

4.15

ЕИСК призовава Комисията да ускори завършването на проучванията на въздействието, за да могат да бъдат определени новите правила за ликвидността, както и да направи анализ на разходите и ползите във връзка с ефективността и пропорционалността на множество законодателни практики, приети от началото на финансовата криза, за да се изготви кумулативна оценка на въздействието на законодателството върху финансовия пазар на ЕС.

4.16

ЕИСК отбелязва и необходимостта от засилване на регулаторните усилия чрез развиване на експертен капацитет и научноизследователска дейност във връзка със събирането и обмена на данни, както и с по-широкото наблюдение на динамичното развитие на „сенчестите“ структури като цяло и идентифицирането на аспектите, които са от полза за реалната икономика, но също и на онези, които могат да създадат нови източници на нестабилност и системен риск.