9.5.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 133/77 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите-членки“
COM(2012) 709 final – 2012/0335 (NLE)
2013/C 133/14
Главен докладчик: Wolfgang GREIF
На 11 декември 2012 г. Съветът реши, в съответствие с член 148, параграф 2, и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно
„Предложение за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки“
COM(2012) 709 final – 2012/0335 (NLE).
На 11 декември 2012 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.
Предвид неотложното естество на работата, на 487 -ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2013 г. (заседание от 13 февруари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет реши да определи г-н Wolfgang Greif за главен докладчик и прие настоящото становище с 170 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 |
Засега Европа не успява да преодолее кризата, в резултат на което се задълбочава нейното разделение. С оглед на текущите мерки за бюджетни ограничения, налагани от ЕС в усилията му за преодоляване на кризата, Комитетът отново подчертава дълбоката си загриженост, че няма да могат да бъдат постигнати нито целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, нито тези за борба с бедността. |
1.2 |
Комитетът призовава за европейска програма за икономическо възстановяване с всеобхватно въздействие върху политиката по отношение на пазара на труда, която да разполага с финансиране в размер на 2 % от БВП. Трябва да бъдат осъществени допълнителни национални инвестиции, а европейските инвестиционни проекти трябва да бъдат идентифицирани бързо, целенасочено и координирано, за да се насърчи заетостта. |
1.3 |
Пълноценното участие на социалните партньори и гражданското общество във всеки етап от изготвянето и прилагането на политиката в областта на заетостта е основна предпоставка за успешното координиране на политиката. Комитетът настоява на всички съответни заинтересовани страни, включително и на самия Комитет, да бъде предоставено достатъчно време между публикуването на следващото предложение и крайния срок за приемането на решението, за да проведат задълбочени разисквания по предложението. Това е особено важно по отношение на новия набор от насоки, който трябва да бъде приет през 2014 г. |
1.4 |
Наред с това Комитетът формулира следните предложения:
|
2. Въведение
2.1 |
На 21 октомври 2010 г. Съветът на ЕС реши новите насоки за политиката за заетостта да останат непроменени до 2014 г., за да може да се запази акцентът върху прилагането (1). На 28 ноември 2012 г. Европейската комисия представи предложението си за решение на Съвета за запазване на валидността на насоките и за 2013 г. |
2.2 |
В контекста на влошаващото се положение в областта на заетостта в повечето държави членки на ЕС и по-специално на драматичното увеличение на младежката безработица и постоянно високата дългосрочна безработица, и с оглед на подготовката на актуализирането на насоките през следващата година, ЕИСК се възползва от ежегодното сезиране, предвидено в съответствие с член 148, параграф 2 от ДФЕС, като възможност да изтъкне отново основната си препоръка от миналата година във връзка с насоките и тяхното прилагане (2). |
3. Общи бележки
3.1 Целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта може и да не бъдат постигнати
3.1.1 |
През следващите години положението в областта на заетостта в Европа ще бъде крайно напрегнато. Определени групи са по-засегнати от други: младежите, хората с ниска квалификация, дълготрайно безработните, хората с увреждания, мигрантите и самотните родители. През петата година на финансовата криза всички прогнози, включително проучването на заетостта на Комисията, показват че тенденциите на пазара на труда ще продължат да бъдат мрачни, поне през 2013 г. Засега Европа не успява да преодолее кризата, в резултат на което се задълбочава нейното разделение. |
3.1.2 |
Възстановяването на заетостта е в застой. Заетостта намалява. Създаването на работни места продължи да бележи ниски темпове и ситуацията се влоши въпреки неоползотворения потенциал в някои сектори с много работни места и в целия единен пазар. Сегментирането на пазара на труда продължи да се увеличава, като се отчита ръст в броя на временните договори и работата на непълно работно време. Данъчното облагане на труда продължава да е високо и се увеличи допълнително в редица държави членки. Безработицата отново расте и е достигнала безпрецедентно високи нива, като дългосрочната безработица, а не само младежката безработица, достигат тревожно високи стойности, особено в държавите членки, в които се прилагат строги мерки за фискална консолидация. В много държави членки средните доходи на домакинствата намаляват и събраните неотдавна данни сочат, че е налице тенденция към по-високи равнища и по-дълбоки форми на бедност и социално изключване, като в много държави членки се увеличават бедността сред работещите и социалната поляризация (3). |
3.1.3 |
На този фон ЕИСК отново подчертава дълбоката си загриженост, че с оглед на принципите, залегнали в основата на мерките за бюджетни ограничения, налагани понастоящем от ЕС в усилията му за преодоляване на кризата, няма да могат да бъдат постигнати нито целите в областта на заетостта, нито тези за борба с бедността, формулирани в приоритета за приобщаващ растеж на стратегията „Европа 2020“. |
3.2 Улесняване на възстановяването и създаването на работни места, насърчено чрез европейска програма за икономическо възстановяване
3.2.1 |
Мерките за икономии, чрез които се свива крайното търсене в дадена държава членка, предизвикват значителни верижни реакции в други държави, водещи към низходяща спирала. С едновременното въвеждане на програми за икономии в редица държави допълнително се помрачават изгледите за растеж и е възможно по този начин да възникне порочен кръг на несигурност за инвестициите, включително инвестициите в обучението и повишаването на квалификацията, научните изследвания и иновациите, заетостта и потреблението. |
3.2.2 |
Въпреки това политиката по заетостта не може да компенсира грешки в управлението на макроикономическата политика. Ето защо ЕИСК придава централно значение на подкрепата от страна на политиката по заетостта за стимулиране на европейската инфраструктура и на качествения растеж. Необходими са своевременни и целеви европейски и национални инвестиции със силен ефект върху заетостта, които следва да бъдат осъществявани координирано, за да се увеличи въздействието върху политиката за заетостта. Трябва да се положат всички възможни усилия за мобилизиране на частни и публични инвестиции и за извършване на необходимите реформи. |
3.2.3 |
Комитетът споделя анализа на Комисията, че изгледите за растеж на заетостта зависят в съществена степен от това дали на ЕС ще се удаде, с помощта на политика в областите макроикономика, индустрия и иновации, да осигури икономически растеж и да го съчетае с политика по заетостта, насочена към възстановяване и създаване на работни места. ЕИСК изразява загриженост, че много от положителните предложения в рамките на Пакета за заетостта (ПЗ), приет през април 2012 г., няма да могат да бъдат осъществени в случай на продължаваща политика на икономии в ЕС. |
3.2.4 |
Освен това ЕИСК се опасява, че само с предложените мерки няма да бъдат постигнати целите, формулирани в стратегията на ЕС относно заетостта. Поради тази причина Комитетът многократно призова за европейска програма за икономическо възстановяване с всеобхватно въздействие върху политиката по отношение на пазара на труда, която да разполага с финансиране в размер на 2 % от БВП. С Пакта за растеж и работни места, който беше договорен на Европейския съвет през юни 2012 г., бяха направени първите важни стъпки, които сега трябва да бъдат изпълнени със съдържание, за да се създаде в цяла Европа спешно необходимото поле за действие с цел устойчив растеж и заетост. Освен това Комитетът призова за пакт за социални инвестиции с цел намиране на устойчиво решение във връзка с кризата и инвестиране в бъдещето и ще следи отблизо пакета за социални инвестиции, за който Комисията обяви, че ще бъде приет през февруари. |
3.3 Участие на гражданското общество и социалните партньори
3.3.1 |
ЕИСК често е изразявал одобрението си по отношение на многогодишния цикъл на координация на политиките в рамките на стратегията „Европа 2020“, като винаги е изтъквал, че широкото участие на националните парламенти, на социалните партньори и на гражданското общество на европейско и национално равнище на всеки етап от изготвянето и прилагането на политиката в областта на заетостта е крайъгълен камък от решаващо значение за успеха на координацията на политиките. |
3.3.2 |
Като се има предвид, че насоките представляват рамка за държавите членки по отношение на разработването, прилагането и наблюдението на националните политики в контекста на цялостната стратегия на ЕС, Комитетът настоява на всички съответни заинтересовани страни, включително и на самия Комитет, да бъде предоставено достатъчно време между публикуването на следващото предложение и крайния срок за приемането на решението, за да проведат задълбочени разисквания по предложението. Това е още по-важно, тъй като европейската политика в областта на заетостта трябва да даде по-голям принос, за да подкрепи държавите членки при справянето с кризата. |
3.3.3 |
В съответствие с графика на европейския семестър, европейските социални партньори би трябвало да бъдат консултирани на ранен етап в рамките на подготовката на годишния обзор на растежа при определянето на „основните стратегически приоритети на политиката по заетостта“, както и при формулирането, прилагането и оценката на насоките на политиката по заетостта. Това е особено важно по отношение на новия набор от насоки, който трябва да бъде приет през 2014 г. |
4. Специфични бележки и конкретни предложения
4.1 |
Допълване на общите цели в областта на заетостта с цели за специфични групи: в допълнение към целта за постигане на определено равнище на заетост в целия ЕС, в бъдеще следва да се определят измерими европейски изисквания и за специфични целеви групи като дълготрайно безработни, жени, възрастни работници, хора с увреждания и по-специално младите хора. Общият подход за формулиране на конкретни цели в областта на политиката за заетост на равнището на държавите членки засега няма особен успех. Във връзка с това е необходим специфичен показател за съществено намаляване на броя на младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (т.нар. NEET – Not in Education, Employment or Training). |
4.2 |
Гаранциите за младежите следва да се приложат възможно най-рано: Комитетът приветства горещо предложението на Комисията за гаранции за младежите, с цел да се гарантира, че всички млади хора на възраст до 25 години ще получат своевременно добро предложение за работа, повишаване на квалификацията или за чиракуване или провеждане на стаж (4). Въпреки това ЕИСК смята, че интервенция след четири месеца е твърде закъсняла. Най-добре би било гаранциите за младежите да се прилагат възможно най-рано, т.е. при самото регистриране в агенцията по заетостта, защото един неуспешен преход ощетява националната икономика и оставя белези за цял живот. В рамките на националните планове за реформа трябва да се формулират конкретни мерки в това отношение. |
4.3 |
Създаване на Фонд за солидарност за младите хора за държави, изправени пред особени трудности, в случай че средствата по ЕСФ се окажат недостатъчни: ЕИСК отбелязва, че при изготвянето на финансовите перспективи за периода 2014-2020 г. особено внимание трябва да се обърне на отпускането на средства за млади хора по линия на Европейския социален фонд. ЕИСК счита, че ситуацията е извънредно сериозна и пледира за специфичен Фонд за солидарност за младите хора като солидарно решение, подобно на Фонда за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ). Държавите с особени затруднения биха могли да бъдат подпомогнати временно при прилагането на гаранциите за младите хора. Ако финансирането на тази мярка не може да се осъществи само със средства от ЕСФ, трябва да се използват допълнителни европейски средства (фонд за солидарност за младите хора). След като беше възможно да се осигурят суми в размер на милиарди за банките, тези средства също би трябвало да могат да бъдат мобилизирани. |
4.4 |
Насърчаване на стандарти за качество за първоначалния професионален опит и обучението на работното място: ЕИСК подкрепя развитието на умения, които съответстват на потребностите на трудовия пазар посредством активно сътрудничество между работодателите и образователните институции. ЕИСК счита, че е целесъобразно да се подкрепя първоначалният професионален опит и обучението на работното място и поради това е съгласен, че практиките в предприятия и стажовете, както и програмите за доброволчески труд са за младите хора важно средство за придобиване на умения и професионален опит. ЕИСК подчертава значението на стандарти за качеството на практиките в предприятия и стажовете. В това отношение той приветства целите на Комисията във връзка с предлагането на рамка за качество в подкрепа на предлагането и използването на висококвалифицирани стажове. |
4.5 |
Проучване на комбинираната система на обучение с оглед на възможността за по-широкото ѝ прилагане: Важно е да се преодолее пропастта между потребностите на пазара на труда, образованието и очакванията на младите хора. Начин да се постигне това е предоставянето на стимули и подкрепа за разработването на висококачествени схеми за стажуване. Комитетът приветства насоките на Комисията в тази област. Комбинираната система на обучение с нейния микс от компоненти на обща и професионална подготовка би трябвало да се проучи с оглед на възможността да бъде приложена и в други страни. В държавите с комбинирана система на обучение равнището на безработица сред младите хора е значително по-ниско от това в държави, в които не съществуват схеми за чиракуване. Освен това в някои страни, засегнати в най-голяма степен от кризата, съществува интерес към въвеждането на комбинирани системи за образование и професионално обучение. Във връзка с това ЕИСК призовава за по-добра обмяна на опит и за подкрепа на схемите за стажуване от ЕСФ. Този обмен и финансирането на стартирането на схемата трябва да се насърчават и да се разработи рамка за качество на комбинираните системи за образование и професионално обучение. Комитетът подчертава значението на участието на социалните партньори в професионалното обучение. Ето защо той счита, че е от основно значение социалните партньори в държавите членки да участват активно в изготвянето, въвеждането и проследяването на развитието на тези схеми. |
4.6 |
Борба с несигурната заетост: Комитетът вече многократно се произнесе по принципа за гъвкавост и сигурност. Той приветства факта, че опитът, натрупан благодарение на усилията за справяне с кризата доведе до разширяване на досегашния принцип за гъвкавост и сигурност. Досега в рамките на дебатите относно гъвкавостта и сигурността не се отделяше необходимото внимание на подобряването на вътрешната гъвкавост. Работата на срочни трудови договори и временната заетост дават възможност за краткосрочни преходи и в някои случаи могат да се окажат необходими за улесняването на първоначалното навлизане на групите в особено неблагоприятно положение на пазара на труда. Свързаната с това несигурност на работното място обаче трябва да бъде само временна и да бъде смекчена от социалното осигуряване. Що се отнася до младежката безработица, ЕИСК предупреждава да не се приемат временни и безперспективни решения във връзка с интеграцията на младите хора на пазара на труда: вместо да се залага на несигурна заетост, трябва да се предприемат мерки, които да гарантират, че временната заетост и работните места с ниско заплащане и лошо социално осигуряване няма да се превърнат в обичайна практика за младите хора. |
4.7 |
По-широко признание на ролята на предприятията за създаването на работни места: предприятията в Европа са основни действащи лица за преодоляването на кризата на пазара на труда. По-специално малките и средните предприятия през последните години са източник на нови работни места. Ето защо е от съществено значение да се подобри достъпът на МСП до капитал и да се намалят първоначалните разходи за създаване на предприятие. Според Европейската комисия това ще има значително въздействие върху икономиката на ЕС: увеличаване на БВП с около 1,5 % или около 150 милиарда евро, без да се намалява защитата на работниците. Социалните предприятия и организациите на гражданското общество също могат да допринесат за повече заетост, както многократно беше изтъквано и в становища на ЕИСК. Освен това в наскоро прието становище по собствена инициатива, прието от CCMI беше посочено, че кооперациите и по-специално кооперациите на работниците, могат да запазят работни места дори и във време на криза, като намалят печалбите (5). |
4.8 |
Засилване на ролята на институциите на пазара на труда в националните програми за реформи: в много страни ще бъде необходимо да се разшири значително предоставяната от обществените администрации специфична подкрепа, при което трябва да се отделя повече внимание на групите в неблагоприятно положение. Трябва да се преразгледат и, при необходимост, да се подобрят условията за достъп до подпомагане за безработните младежи и дълготрайно безработните лица, които търсят работа или възможности за обучение. Препоръчва се възприемането на съответни цели в националните програми за реформа. |
4.9 |
По-лесен достъп до средства от фондовете на ЕС за държавите с особено напрегната ситуация на пазара на труда: въпреки напрегнатата бюджетна ситуация в държавите членки трябва да се запази предоставянето на национални и европейски средства за активна намеса на пазара на труда, както и други средства за образование и заетост на младите хора и дълготрайно безработните лица, и тези средства да се увеличат там, където е необходимо. Държавите с особено напрегната ситуация на пазара на труда, които освен това трябва да прилагат бюджетни ограничения, би следвало да получат по-улеснен достъп до средства от фондовете на ЕС. Необходими са прагматични и гъвкави подходи и опростяване при администрирането на използването на средствата, включително временно премахване на националното съфинансиране при получаването на средства от ЕСФ и други европейски фондове. |
4.10 |
Допълнително европейско финансиране: тежестта на икономическата криза подчертава факта, че сумата, предложена понастоящем от Комисията за европейските структурни фондове за периода 2014-2020 г., може и да не бъде достатъчна за постигането на желаното въздействие върху икономическия растеж и ръста на заетостта и за постигане на по-голямо икономическо, социално и териториално сближаване в ЕС. Това следва да бъде отчетено в пълна степен в Многогодишната финансова рамка (МФР). |
Брюксел, 13 февруари 2013 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) Решение на Съвета 2010/707/ЕС.
(2) Вж. по-специално становището на ЕИСК от 27 май 2010 г. относно „Насоки за заетостта“ (ОВ C 21, 21.1.2011 г., стp. 66); становището на ЕИСК от 22 февруари 2012 г. относно „Насоки за заетостта“, (ОВ C 143, 22.5.2012 г., стp.94); становището на ЕИСК от 22 февруари 2012 г. относно „Социални последици от новото законодателство за икономическо управление“, (ОВ C 143, 22.5.2012 г., стp. 23); становището на ЕИСК от 25 април 2012 г. относно „Общи разпоредби за структурните фондове“, (ОВ C 191, 29.6.2012 г., стp. 30); становището на ЕИСК от 12 юли 2012 г. относно „Инициатива „Възможности за младежта“, (ОВ C 299, 4.10.2012 г., стp. 97); становището на ЕИСК от 15 ноември 2012 г. относно „Към възстановяване и създаване на работни места“, (ОВ C 11, 15.1.2013 г., стp. 8-15).
(3) COM(2012) 750 final: Годишен обзор на растежа 2013 г., Приложение: Проект на съвместния доклад за заетостта.
(4) Становище на ЕИСК от 21 март 2013 г. относно „Пакет за младежка заетост “ (все още непубликувано в Официален вестник).
(5) Становище на ЕИСК от 25 април 2012 г. относно „Кооперации и преструктуриране“, (ОВ С 191/24, 29.6.2012 г.).