20.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 239/11


Четвъртък, 2 февруари 2012 г.
Предложение за препоръка на Европейския парламент до Съвета за прилагане на последователна политика спрямо режимите, срещу които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители преследват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС

P7_TA(2012)0018

Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 2 февруари 2012 г. относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато техните ръководители упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС (2011/2187(INI))

2013/C 239 E/02

Европейският парламент,

като взе предвид предложението за препоръка до Съвета, внесено от Graham Watson от името на групата ALDE, относно последователна политика по отношение на авторитарните режими, спрямо които ЕС прилага ограничителни мерки, когато те упражняват своите лични и търговски интереси в рамките на ЕС (B7-0235/2011),

като взе предвид Хартата на ООН и по-конкретно членове 1 и 25, както и членове 39 и 41 от Глава VII,

като взе предвид конвенциите на ООН относно правата на човека и факултативните протоколи,

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и двата факултативни протокола,

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (Европейска конвенция за правата на човека),

като взе предвид Резолюция № 1674 на Съвета за сигурност на ООН от 28 април 2006 г., която препотвърждава разпоредбите на заключителния документ от Световната среща на високо равнище през 2005 г. относно отговорността за защита на населението от геноцид, военни престъпления, етнически прочиствания и престъпления срещу човечеството,

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

като взе предвид Европейската стратегия за сигурност (ЕСС), озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г.,

като взе предвид Резолюция 1267 (1999) относно ситуацията в Афганистан и Резолюция 1371 (2001) относно ситуацията в бивша югославска република Македония на Съвета за сигурност на ООН („Съвета за сигурност“),

като взе предвид член 21, параграф 2, и членове 22 и 36 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

като взе предвид член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (1),

като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Създаване на състав „Санкции“ на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX/Санкции)“ от 22 януари 2004 г. (5603/2004),

като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Основни принципи за използването на ограничителни мерки (санкции)“ от 7 юни 2004 г. (10198/1/2004),

като взе предвид решението на Съда на Европейските общности по делото Yusuf и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (ECR 11-3533 (2005)),

като взе предвид Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация (2),

като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Най-добрите практики на ЕС за ефективно прилагане на ограничителни мерки“, от 9 юли 2007 г. (11679/2007),

като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Прилагане на Обща позиция 2001/931/ОВППС“, от 21 юли 2007 г. (10826/1/2007),

като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Актуализиране на най-добрите практики на ЕС за ефективно прилагане на ограничителни мерки“, от 24 април 2008 г. (08666/1/2008),

като взе предвид Обща позиция 2009/67/ОВППС на Съвета от 26 януари 2009 година за актуализиране на Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Обща позиция 2008/586/ОВППС (3),

като взе предвид документа на Съвета, озаглавен „Насоки за прилагане и оценка на ограничителни мерки (санкции) в рамките на общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС“, последно преразгледан на 15 декември 2009 г. (17464/2009),

като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно оценката на санкциите, налагани от ЕС като част от неговите действия и политики в областта на правата на човека (4),

като взе предвид Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (5),

като взе предвид ресурсите, предназначени за външната политика на държавите членки,

като взе предвид член 121, параграф 3 от своя правилник,

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0007/2012),

Общи забележки относно подхода на ЕС към авторитарните лидери

А.

като има предвид, че новият член 21 от ДЕС, създаден посредством член 1, параграф 24 от Договора от Лисабон, приема, че дейността на Съюза се ръководи от „демокрацията, правовата държава, универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи, зачитането на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитането на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право“;

Б.

като има предвид, че санкциите се прилагат с цел постигане на целите на ОВППС, установени в член 21 от ДЕС, които включват насърчаване на световния мир и сигурност, зачитането на правата на човека, основните свободи, правовата държава и утвърждаването на демокрацията и доброто управление;

В.

като има предвид, че в рамките на ОВППС санкциите или ограничителните мерки се разглеждат като принудителни мерки, при които не се прилага сила, като например оръжейно ембарго, търговски санкции, финансови и икономически санкции, запор на активи, забрана за извършване на полети, ограничение за достъп, дипломатически санкции, бойкот на спортни и културни събития и прекратяване на сътрудничеството с дадена трета държава;

Г.

като има предвид, че прилагането на санкции и ограничителни мерки е ефективно единствено ако представлява част от всеобхватна и съгласувана стратегия на ЕС и на държавите членки относно правата на човека;

Д.

като има предвид, че „целеви санкции“ съществуват под формата на индивидуални санкции, селективни икономически мерки и дипломатически мерки като визови забрани, замразяване на активи, ембарго върху износа или вноса на специфични стоки, забрана за извършване на полети, забрани за инвестиции или ограничаване на официалните контакти;

Е.

като има предвид, че неразбирателството между държавите членки често води до непоследователно прилагане на ограничителните мерки, което нанася вреди на доверието в ЕС и има пагубно влияние върху ефикасността на тези мерки;

Ж.

като има предвид, че ЕС често е прилагал своята политика на санкции непоследователно, като е третирал трети държави със сходни показатели относно зачитането на правата на човека и сходни демократични характеристики по различен начин, и по този начин е предизвикал критики за прилагане на двойни стандарти;

З.

като има предвид, че напредъкът в информационните технологии прави националните граници все по-маловажни и по този начин в един глобализиран свят намалява способността за изолиране на дадена държава или на нейния елит;

И.

като има предвид, че в повечето случаи държавите, подложени на санкции, са също така тези, които са останали най-изолирани от международната система и чиито общества биха се възползвали най-много от засилено международно представяне в името на промяната; като има предвид, че все пак в някои случаи ограничителните мерки, особено срещу конкретни лица, могат да имат разубеждаващ и психологически ефект;

Й.

като има предвид, че решения на ЕС за налагане на санкции следва да се вземат единствено след цялостна оценка на най-ефикасния начин за постигане на демократична промяна в държавата; като има предвид, че всяко решение следва да се придружава от съответната обосновка;

К.

като има предвид, че за много авторитарни лидери и свързани с тях лица Европейският съюз представлява привлекателна възможност за инвестиции, собственост и банкови услуги и здравни услуги, както и пространство, в което могат да се наслаждават на свободата на пътуват и да харчат богатството си, често придобито със съмнителни средства;

Л.

като има предвид, че възможността авторитарните лидери да превръщат властта си в лично богатство, включително много често чрез незаконното придобиване на държавни активи или личен контрол върху тях, им предоставя стимул и увеличава способността им да узурпират властта, както и да останат на власт; като има предвид, че са необходими допълнителни проучвания с цел свеждане до минимум на всякакви връзки между чуждестранната помощ за развитие или за други цели и обогатяването на авторитарните лидери и тяхното най-близко обкръжение;

М.

като има предвид, че без съгласувани действия е трудно да се получи точна информация относно активите, които авторитарните лидери държат в ЕС и че ЕС трябва да продължава да се стреми да получи такава информация;

Н.

като има предвид, че лидерите, спрямо които се прилагат санкции, ще бъдат засегнати, ако са подложени лично на натиск под формата на ограничения по отношение на възможността, която имат, да прехвърлят пари, да инвестират финансовите си активи и да имат достъп до тях, ограничения на перспективите за пътуване, както и на достъпа до определени стоки и услуги или дипломатическо представителство;

О.

като има предвид, че множеството от международни и регионални участници налага провеждането на диалог и наличието на формални и неформални механизми за провеждане на консултации между тези участници;

П.

като има предвид, че основен аспект на ефективната политика спрямо авторитарните режими трябва да бъде балансът между дипломацията, основана на принудителни мерки, в това число ограничителни такива, и ясната комуникация и конструктивни възможности, не налагащи използването на сила, като средствата на ЕС и държавите членки в областта на външната политика дават предпочитание на критичния и постепенен диалог пред изолацията;

Р.

като има предвид, че процедурата по преразглеждане, при която санкциите могат да бъдат разширени, облекчени или отменени в отговор на промени в действията на лидерите, които са техен обект, е от критично значение за ефективността на ограничителните мерки и трябва да се провежда строго и при наличието на стратегия;

С.

като има предвид, че всички ограничителни мерки трябва да са в съответствие с правата на човека, международното хуманитарно право, правото на справедлив процес, пропорционалност и правото на ефективни средства за правна защита и в никакъв случай на трябва да санкционират най-уязвимите групи на населението в страните, засегнати от тези мерки;

1.

Отправя до Съвета следните препоръки:

Разработване на по-ясни дефиниции

а)

да се съставят ясни критерии относно случаите, в които се прилагат ограничителни мерки, целите за подобни мерки, формата на санкциите, които се прилагат, насоки за тяхната периодична оценка, както и процедурата за преразглеждане, която се следва, в консултация с Европейския парламент; да се установят критерии по начин, който повишава последователността и надеждността на санкциите на ЕС, но оставя достатъчна гъвкавост на оперативно равнище, като се дава възможност на Съюза да използва инструмента като ефективно средство в своите външни действия;

б)

да се определи ясно и изрично към кого да се прилагат санкции в случаи на нефункциониращи държави или недържавни субекти, като се има предвид, че структурите често са неясни;

в)

санкциите да бъдат включени във всеобхватен политически контекст, в който са установени техните цели в краткосрочен и дългосрочен план за устойчив процес на демократизация;

г)

да се приеме, че санкциите не са самоцел и прилагането им да се придружава от ясни и постижими целеви показатели за тяхното отменяне;

д)

системно да се подкрепя дейността на Международния наказателен съд, като се гарантира, че процедурите и решенията му се зачитат надлежно в политиката на ЕС в областта на санкциите;

е)

да се призоват настоятелно държавите – членки на ЕС да прилагат принципа на универсалната компетентност при разрешаването на проблемите с безнаказаността и престъпленията срещу човечеството с цел подобряване на международната наказателно-правна система;

Изграждане на ефикасна политика на санкции

ж)

да поеме ангажимент за максимално засилване на сътрудничеството и взаимодействието между 27-те държави членки, като настойчиво ги призовава да заемат единна и последователна позиция по въпросите, свързани с осъждането на авторитарни режими, чрез единен интегриран подход на ЕС;

з)

да признае, че санкциите, които не са координирани на международно равнище, могат да бъдат неефективни и да дават резултати, обратни на декларираните им цели, могат да подкопаят прозрачността, достоверността и последователността на европейската политика на санкции, и могат да укрепят режима, който е обект на санкции, или да намалят относителната свобода на ЕС за преговори с въпросната държава и доверието й в ЕС и неговите държави членки; да гарантира по-добра координация и обмен на информация между държавите членки чрез ясни процедури;

и)

да прилага съществуващите режими на санкции строго и последователно, като се стреми да избегне прилагането на двойни стандарти и разшири обхвата на санкциите, за да се включат и случаите на нарушаване на основните свободи и по-специално на свободата на религия и на изразяване; да се гарантира, че страните, които са част от ЕИП и страните кандидатки за членство в ЕС прилагат също така ограничителните мерки и обменят съответната информация със Съюза;

й)

да налага целеви санкции или ограничителни мерки, съразмерни с набелязаните цели, насочени само срещу отговорните елити на репресивните или престъпни режими и отговорните недържавни субекти на нефункциониращите държави, като намалява във възможно най-голяма степен неблагоприятните въздействия на санкциите върху цивилното население, особено върху най-уязвимите лица;

к)

да гарантира, че чуждестранната помощ за развитие или други цели не се превръща в стимул за обогатяването на авторитарните лидери и тяхното най-близко обкръжение;

л)

да гарантира, когато е възможно, че политиката на санкции се съпровожда от подкрепа за гражданското общество в съответната страна; да подобри качеството и прозрачността на етапа на докладване, така че предоставената подкрепа да може да бъде адекватно количествено измерена и нейният действителен принос за посрещане на нуждите на гражданското общество да бъде точно оценен;

м)

да гарантира, че няма двойни стандарти при определянето на ограничителни мерки или санкции и че тези мерки или санкции се прилагат независимо от политически и икономически интереси, както и интереси в сферата на сигурността;

н)

да гарантира, че ограничителни мерки, които ограничават пазарните дейности на европейски дружества в държави, които са обект на санкции, няма да облагодетелстват конкуренти от трети държави;

о)

да гарантира, че държавите членки, както и ръководителите на мисии и делегации на ЕС участват активно в процеса на планиране, прилагане, наблюдение и оценка на ограничителните мерки и техните последици на място чрез предоставяне на информация за оценка на въздействието, което придава съществено значение на присъствието на ЕС на място; да гарантира, че съответната информация се предоставя бързо на Европейския парламент;

п)

да гарантира, че в страните, на които са наложени ограничителни мерки, основните участници, защитаващи демокрацията и правата на човека, са тясно ангажирани в процеса на изготвяне, прилагани и оценка на ограничителните мерки;

р)

да ангажира съществуващите в рамките на ЕСВД и Комисията структури да извършват задълбочен анализ на положението на икономическата и обществената структура на въпросната държава, преди и след приемането на санкции, като по този начин изследва преките и косвените последици на всички специфични мерки върху политическата и социално-икономическата обстановка във въпросното общество, както и като взема предвид тяхното въздействие върху бизнес елити, групи на гражданското общество, политическата опозиция и дори реформаторски ориентирани елементи в рамките на правителството;

с)

да ангажира състав „Санкции“ на работната група на съветниците по външни отношения (RELEX/Санкции) да изпълни мандата си да извърши проучване относно приемането на санкции, да извърши оценка на съществуващите такива и разработи най-добри практики по отношение на прилагането и изпълнението на ограничителни мерки, както и да докладва редовно до Съвета и Европейския парламент относно своите констатации;

т)

да ангажира правните служби на ЕС и други компетентни служби да предоставят на Съвета консултации относно необходимите предпазни мерки за предотвратяване на заобикалянето на санкциите от страна на лицата, включени в списъци;

у)

да ангажира ЕСВД и Комисията да възприемат по-интегриран подход, при който се споделят опит и познания при изготвянето, прилагането и прегледа на санкции;

ф)

да ангажира Съвета и Комисията да отделят достатъчно време и ресурси и да наемат национални експерти и персонал с широки познания, специализиращи в областта на правата на човека, за анализа, предхождащ определянето на санкции, и при оценката на ефективността на санкциите;

х)

да ангажира Комисията и държавите членки да координират действията си при прилагане на оръжейно ембарго, което е от компетенциите на държавите членки;

ц)

да ангажира Комисията и държавите членки да докладват ежегодно относно прилагането на санкциите и тяхната ефективност;

ч)

да призове Франция и Великобритания и всяка държава-членка на ЕС, която е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, да осигурят строгото и щателно прилагане на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН;

ш)

да обмисли, където е приложимо, задействане на клаузи относно „съществени елементи“ в двустранната търговия, които да позволят на ЕС да налага санкции за нарушаване на правата на човека и демократичните принципи, и да се ангажира с последователна европейска външна политика с цел подпомагане на мерките по отношение на авторитарните режими;

Ангажиране с последователна политика в границите на ЕС

щ)

да ангажира държавите-членки на ЕС да декларират случаите, в които лица от списъка за налагане на санкции притежават материални и финансови активи, държани в рамките на техните граници, както и приблизителната стойност и местоположение на активите; да призове държавите-членки на ЕС да си сътрудничат при обмена на съответна информация, например чрез съществуващите Служби за възстановяване на активи и Мрежата Камден на агенциите за възстановяване на активи (CARIN); да засили сътрудничеството между държавите-членки на ЕС при набелязването и конфискуването на тези активи;

аа)

да ангажира всички държави-членки на ЕС да гарантират строгото прилагане на целевите финансови санкции или ограничителни мерки, като:

разширяване на приложното поле на Директива 2005/60/ЕО за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, така че да обхване по задължителен начин всички опити за откриване на сметки или депозиране на пари от диктатори, които са обект на санкции, и физически и юридически лица, свързани с тях, тъй като тези пари са резултат от престъпна дейност, кражби и незаконно присвояване, както и проучване на възможности за други превантивни механизми за ограничаване на притока на незаконно присвоени държавни средства или активи към финансови институции в ЕС;

отказ на заеми, затягане на мерките, насочени към изплащането на заеми и замразяване на депозити, с цел да се гарантира на практика, че мерките отказват на набелязаните лица и субекти всякакъв достъп до финансовите услуги в юрисдикцията на ЕС;

аб)

да гарантира, че ограничаващите икономически и финансови мерки, в това число целевите финансови санкции, се прилагат от всички лица и субекти, осъществяващи дейност в рамките на Съюза, в това число граждани на трети държави, както и граждани на Съюза или стопански субекти, осъществяващи дейност извън границите на Съюза, но регистрирани или учредени съгласно законодателството на дадена държава-членка на Съюза;

ав)

да гарантира, че на лидерите, които са обект на санкции, и на физическите и юридически лица и субекти, очевидно свързани с тях, е строго забранено да притежават активи и собственост в рамките на ЕС;

аг)

да ангажира държавите-членки на ЕС да забранят на училища и университети, мозъчни тръстове и други академични институции да получават финансиране, безвъзмездни средства или дарения от лидери, които са обект на санкции, и физически и юридически лица, свързани с тях, и да установят прозрачност на тяхното частно финансиране;

ад)

да ангажира държавите-членки на ЕС да попречат на спортни сдружения (включително футболни клубове) и благотворителни организации да получават финансиране, безвъзмездни средства или дарения от лидери, които са обект на санкции, и физически и юридически лица, свързани с тях;

ае)

да ангажира ЕС и държавите-членки на ЕС да се придържат строго към забраните за пътуване, които не допускат лица, които са обект на санкции, да пътуват в рамките на ЕС за всяка цел, различна от хуманитарната;

аж)

да ангажират държавите-членки на ЕС активно да разследват и, където е приложимо, да преследват физически или юридически лица в Европа, съдействали на лидери, които са обект на санкции, и лица, свързани с тях, да заобикалят или избягват санкциите, които са им наложени по законен ред;

Популяризиране

аз)

да ангажира ЕС да гради международна подкрепа и коалиции за своите политики, особено с влиятелни в съответния регион действащи полицаи с международни организации, и напълно да приобщи Европейския парламент към процеса;

аи)

да ангажира ЕС да укрепи легитимността и да гради широка обществена и политическа подкрепа за своите политики, включително ограничителните мерки и санкции на равнище ЕС и на международно равнище, особено в страните, чиито режими са обект на санкции, и напълно да приобщи Европейския парламент към процеса;

ай)

да прикани настоятелно ЕС в случаите, когато Съветът за сигурност на ООН не е приложил санкции или ограничителни мерки, да сътрудничи с държавите, които прилагат санкции, да обменя информация и да координира мерките с оглед гарантиране на възможно най-голямо въздействие на международно равнище и постигане на възможно най-голяма ефективност на прилагането на санкциите на Общността;

ак)

да ангажира върховния представител/заместник-председател, ръководителите на мисии и ЕСВД да съобщават изрично на лидерите, които са обект на санкции, какво се изисква от тях, както и да поставят точни и постижими цели за стимулиране на положителна промяна и да предлагат подходящо техническо съдействие;

ал)

да ангажира държавите членки да споделят, доколкото е възможно от правна гледна точка, информация относно лицата, включени в списъци, с други държави, съответни органи на ЕС и международни организации;

ам)

да ангажира държавите членки да осигурят разумна степен на обществен достъп до информацията относно националните мерки по отношение на прилаганите ограничителни мерки;

ан)

да ангажира Съвета да се консултира напълно с Европейския парламент в процеса на преглед на санкциите и да търси неговия принос за политическите насоки и определянето на рамка за политиката на санкции на ЕС в по-широк смисъл;

ао)

да припомни, че дипломацията на принудата трябва да бъде съчетана и с положителни мерки, като помощ за развитие, устойчиво икономическо сътрудничество и подкрепа за гражданското общество;

ап)

да придружи санкциите и тяхната оценка с мерки, основаващи се на сътрудничество и диалог с организации на гражданското общество и населението на страните, които са обект на санкции, с цел развиване или укрепване на култура на зачитане на демокрацията и правата на човека в съответната страна;

ар)

да положи усилия за мобилизирането на замразени и конфискувани активи, с цел те да бъдат върнати възможно най-скоро в съответните страни в полза на населението;

*

* *

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета и, за сведение, на Комисията и ЕСВД.


(1)  ОВ L 196, 2.8.2003 г., стр. 45.

(2)  ОВ L 328, 24.11.2006 г., стр. 59.

(3)  ОВ L 23, 27.1.2009 г., стр. 37.

(4)  ОВ С 295 Е, 4.12.2009 г., стр.49.

(5)  ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.