18.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/2

Заключения на Съвета от 22 юни 2012 година относно влиянието на антимикробната резистентност в сектора на хуманното здравеопазване и във ветеринарния сектор — аспект „Едно здраве“

2012/C 211/02

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

ПРИПОМНЯ заключенията на Съвета от 10 юни 2008 г. относно антимикробната резистентност (1).

2.

ПРИПОМНЯ заключенията на Съвета от 23 ноември 2009 г. относно иновативни насърчителни мерки за ефикасни антибиотици (2).

3.

ПРИПОМНЯ препоръката на Съвета от 15 ноември 2001 г. за разумно използване на антимикробните агенти в хуманната медицина (3), включително докладите на Комисията до Съвета от декември 2005 г. и април 2010 г. относно нейното прилагане (4).

4.

ПРИПОМНЯ препоръката на Съвета от 9 юни 2009 г. относно безопасността на пациентите, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи (5).

5.

ОТЧИТА научното становище относно антимикробната резистентност с акцент върху зоонозните инфекции от октомври 2009 г. на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Научния комитет по възникващи и идентифицирани нови здравни рискове (НКВИНЗР) (6).

6.

ОТЧИТА резолюцията на Европейския парламент от 5 май 2010 г. относно оценката на плана за действие за защита и хуманно отношение към животните за периода 2006—2010 г. (7)

7.

ПРИПОМНЯ резолюциите на Европейския парламент от 12 май 2011 г. относно резистентността към антибиотици (8) и от 27 октомври 2011 г. относно заплахата за общественото здраве, свързана с антимикробната резистентност (9).

8.

ПРИВЕТСТВА съобщението на Европейската комисия от 15 ноември 2011 г.„План за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност“ (10).

9.

ПРИПОМНЯ Регламент (ЕО) № 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните, с който се забранява използването на антибиотици стимулатори на растежа (11).

10.

ИЗТЪКВА, че антимикробната резистентност (AMR) се превръща във все по-голям европейски и световен здравен проблем както при хората, така и при животните, ограничава или свежда до минимум възможностите за лечение, като същевременно понижава качеството на живот, и поражда важни икономически последици като повишаване на разходите за здравеопазване и загуби по отношение на производителността.

11.

ОТЧИТА, че развитието на антимикробната резистентност (AMR) се ускорява от прекомерната и неправилна употреба на антимикробни агенти, която в съчетание с ниска хигиена и практики на недостатъчен контрол върху инфекциите създава предпоставки, благоприятстващи развитието, разпространението и устойчивостта на резистентни микроорганизми в хората и животните.

12.

ОТЧИТА различията в ситуациите и подходите при предписването, използването и дистрибуцията на антимикробни средства в държавите членки, включително видовете използвани антимикробни средства, в хуманната и ветеринарната медицина.

13.

ПОДЧЕРТАВА необходимостта от активен цялостен подход на основата на риска, който използва за отправна точка аспекта „Едно здраве“, с цел да се намали възможно най-много използването на антимикробни средства и да се увеличат максимално координираните усилия между сектора на хуманното здравеопазване и ветеринарния сектор в борбата с AMR.

14.

ИЗТЪКВА, че микробиологичната диагноза в съчетание със стандартизирано изследване за предразположеност създава основата за правилен избор на антимикробно лечение и деескалация на първоначалното емпирично лечение, като така позволява антимикробните средства да бъдат използвани по най-подходящия начин с цел ограничаване на използването на антимикробни средства като цяло, и по-специално на особено важните антимикробни средства.

15.

ПРИЗНАВА установените съответно от Световната здравна организация и Световната организация за здравеопазване на животните определения за особено важните антимикробни средства като основа за усилията на Европа.

16.

ИЗТЪКВА необходимостта особено важните антимикробни средства да се употребяват в специфични случаи, в които използването им се смята за подходящо.

17.

ИЗТЪКВА необходимостта от ограничено използване както при хората, така и при животните на особено важните антимикробни средства и на новоразработени антимикробни средства, в крайна сметка с цел в бъдеще особено важните антимикробни средства да се използват по възможност единствено при хората.

18.

ИЗТЪКВА, че е необходимо всички държави членки да изискват като минимум пероралните, приеманите чрез инхалация и парентералните антимикробни агенти да се предоставят само по предписание или в ясно определени случаи под надзора на квалифициран здравен работник.

19.

ОТЧИТА, че някои практики в здравеопазването при хората и животните, включително евентуалните насърчителни мерки, произтичащи от предписването и последващата продажба на антимикробни агенти, могат да доведат до неправилно или прекомерно използване на антимикробни агенти.

20.

ИЗТЪКВА значението на ефективните системи за надзор в сектора на хуманното здравеопазване и във ветеринарния сектор, основани на съществуващите системи за наблюдение под егидата на ЕОБХ, Европейската мрежа за надзор на консумацията на антимикробни средства (ESAC-net) към Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Европейската мрежа за надзор на антимикробната резистентност (EARS-net) към ECDC и Европейския надзор върху потреблението на антимикробни средства във ветеринарната медицина (ESVAC) на Европейската агенция по лекарствата (EMA), с цел събиране на съпоставими и своевременни данни за AMR и използването на антимикробни агенти.

21.

ОТЧИТА значението на подкрепата от ЕС чрез налични финансови инструменти като Програмата за обществено здраве и Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, включително Инициативата за иновации в медицината (IMI), за подобряване на научноизследователската и развойната дейност в областта на AMR и за укрепване на превенцията и контрола над AMR, както и необходимостта от продължаване на тези дейности и прилагане на резултатите от тях.

22.

ИЗТЪКВА, че е важно да се повишава координацията на научноизследователската дейност на държавите членки за противодействие на AMR в ЕС (12).

23.

ИЗТЪКВА необходимостта от активно повишаване на осведомеността на широката общественост, на сектора на хуманното здравеопазване и ветеринарния сектор за рисковете от AMR вследствие на прекомерно и неправилно използване на антимикробни агенти и последиците от AMR за отделния човек и обществото като цяло, и ОТЧИТА значението на Европейския ден на осведомеността относно антибиотиците като платформа за национални кампании за осведомяване.

24.

ИЗТЪКВА значението на непрекъснатото обучение и образоване на здравните работници от сектора на хуманното здравеопазване и ветеринарния сектор в областта на диагностицирането, лечението и превенцията на инфекциозни болести и в правилното използване на антимикробни средства и при целесъобразност включване на животновъди в непрекъснато обучение и образование в областта на превенцията на инфекциозни болести и на правилното използване на антимикробни средства.

25.

ОТЧИТА, че заразяването с инфекции в лечебните заведения е важен фактор за разпространяването на антимикробната резистентност и за повишеното използване на антибиотици.

26.

ИЗТЪКВА значението на ефективните мерки за превенция и хигиена, особено хигиената на ръцете и мерките за биосигурност за предотвратяване и контрол върху инфекциите и тяхното разпространение както в сектора на хуманното здравеопазване, така и във ветеринарния сектор.

27.

ИЗТЪКВА значението на международното сътрудничество по отношение на AMR, включително работата, извършена от Световната здравна организация, Световната организация за здравеопазване на животните, Codex Alimentarius и Трансатлантическата група за антимикробна резистентност.

28.

ПРИВЕТСТВА състоялата се на 14—15 март 2012 г. в Копенхаген конференция, посветена на AMR, която даде ценен принос към по-нататъшната работа за противодействие на AMR чрез действия срещу прекомерното използване на антимикробни средства при хората и животните със специално внимание върху особено важните антимикробни средства и за засилен надзор.

29.

ПРИЗОВАВА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:

1)

да разработят и прилагат национални стратегии или планове за действие с цел противодействие на AMR, които да съдържат следните елементи:

а)

разработване и прилагане на национални насоки относно лечението на хората и животните с антимикробни агенти, което да се характеризира с по-разумно използване и следователно по-малък риск от AMR;

б)

вземането на проби в клинични условия и използването на диагностични тестове на място и на тестване за предразположеност, за да се гарантира, че антимикробното лечение се основава на микробиологична диагноза и проверка на предразположеността и осигурява достатъчен микробиологичен капацитет, адаптиран специално за използване при хората и животните;

в)

разработване и прилагане на комуникационни насоки и програми за образование и обучение на здравни работници за правилно използване на антимикробните агенти и методи за намаляване на пренасянето на патогени, в това число контрол върху инфекциите и хигиенни мерки както в сектора на хуманното здравеопазване, така и във ветеринарния сектор;

г)

прилагане на националното законодателство за предотвратяване на незаконната продажба на антимикробни средства, включително незаконна продажба в интернет както в сектора на хуманното здравеопазване, така и във ветеринарния сектор;

д)

ограничаване на употребата на особено важни антимикробни средства до случаи, в които микробиологичната диагноза и изследването за предразположеност са показали, че използването на друг вид антимикробни средства няма да даде резултат. При лечението на остри инфекции при хората и животните първоначално особено важните антимикробни средства могат да се използват при необходимост, но прилагането им трябва да бъде преразглеждано и в зависимост от резултатите от изследванията — намалявано, ако това е възможно;

е)

ограничаване на употребата на антимикробни средства с профилактична цел до случаи с определени клинични потребности;

ж)

ограничаване на предписването и използването на антимикробни средства за лечение на стада до случаи, в които ветеринарят е преценил, че има ясно клинично и, когато е уместно, епидемиологично основание да се пристъпи към лечение на всички животни;

з)

насърчителни мерки в системите за животинска продукция и предлагане на пазара, които поощряват постоянното подобряване на здравето на животните, включително предотвратяването на болести, подобряването на хигиенните мерки и като последица намаляването на нуждата от антимикробни средства;

и)

осигуряване на ефективни системи за надзор, включително в сектора на хуманното здравеопазване и във ветеринарния сектор с цел събиране на своевременни, съпоставими между секторите и държавите членки данни относно AMR и използването на антимикробни агенти;

й)

предаване към системите за надзор на данни относно предписването и/или продажбите на всички антимикробни агенти, използвани при хората;

к)

събиране на данни за продажбата и използването на антимикробни средства при животните;

л)

създаване на механизми за междусекторна координация на национално равнище с участието на съответните органи и сектори за наблюдение на изпълнението на националните стратегии или планове за действие относно употребата на антимикробни средства и антимикробната резистентност.

30.

ПРИЗОВАВА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ И КОМИСИЯТА:

1)

да направят необходимото за осигуряване на постоянен напредък и укрепване на междусекторното сътрудничество в национален и международен план, включително по отношение на все по-разумното използване на антимикробни агенти. При целесъобразност да търсят варианти и модели за укрепване на насърчителните мерки за провеждане на изследвания и за разработване на нови ефективни антимикробни средства или алтернативи и тяхната контролирана употреба;

2)

да продължат да полагат усилия за повишаване на обществената осведоменост за рисковете от AMR в резултат на прекомерна употреба на антимикробни агенти, в това число чрез постоянна подкрепа за Европейския ден на осведомеността относно антибиотиците;

3)

да разработват класификация на антимикробните средства, включително чрез конкретен списък, които са особено важни за лечението на причинени от мултирезистентни организми инфекции, при които други антимикробни средства са загубили своята ефикасност, и да насърчават и прилагат мерки за образоване и насочване на специалистите в областта на хуманната и ветеринарната медицина да ограничават използването на тези антимикробни средства върху хората и особено върху животните;

4)

да приканят Световната здравна организация и Световната организация за здравеопазване на животните към сътрудничество в актуализирането на съответните списъци на особено важните антимикробни средства, използвани в сектора на хуманното здравеопазване и във ветеринарния сектор;

5)

да си сътрудничат в областта на ранното откриване на патогенни бактерии с антимикробна резистентност в човека, животните и храните с цел постоянно наблюдение на развитието на AMR;

6)

да използват наличните системи за ранно предупреждение с цел бързо откриване на нови механизми за резистентност;

7)

да разгледат условията за предписване и продажба на антимикробни средства, за да се установи дали практиките в здравеопазването при хората и животните могат да водят до предписване над допустимото, до прекомерна употреба или злоупотреба с антимикробни средства;

8)

да работят активно за насърчаването на международни инициативи за ограничаване на използването на антимикробни средства, които да включват международни изисквания относно предписването на антимикробни средства, международни изисквания относно наблюдението и докладването за употребата на антимикробни средства и антимикробната резистентност, както и глобална забрана върху използването на антимикробни средства като стимулатори на растежа при животните;

9)

да работят активно по посока на приемането на международно равнище на правила за наблюдение и докладване за употребата на антимикробни средства и антимикробната резистентност, включително чрез резолюции на СЗО и чрез стандартите на Световната организация за здравеопазване на животните и Codex Alimentarius;

10)

да укрепват и координират усилията в областта на научните изследвания и иновациите за борба с AMR и да поддържат ефикасността и наличността на съществуващите антимикробни средства, включително чрез публично-частно сътрудничество.

31.

ПРИЗОВАВА КОМИСИЯТА:

1)

да предприеме последващи действия по съобщението си от 15 ноември 2011 г. чрез конкретни инициативи за изпълнение на набелязаните в съобщението 12 действия и да представи график за прилагане на инициативите и за докладване на Съвета относно изпълнението;

2)

да вземе мерки действащата работна група за AMR в сектора на храните и ветеринарния сектор да разшири дейността си, като включи изцяло сектора на хуманното здравеопазване, с цел да се окаже подкрепа за прилагането на цялостен подход срещу AMR на европейско и национално равнище, като се взема под внимание аспектът „Едно здраве“ на съответните инициативи;

3)

да ускори прегледа на директиви 90/167/ЕИО относно определяне на условията, регулиращи подготовката, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи в Общността (13) и 2001/82/ЕО относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (14), като отчита в по-висока степен AMR, включително факта, че предписването на антибиотични ветеринарни лекарствени продукти може да се извършва само от ветеринарен лекар;

4)

да си сътрудничи тясно с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, Европейския орган за безопасност на храните и Европейската агенция по лекарствата в по-добрата оценка на разпространението на AMR при хората, животните и храните в ЕС;

5)

да осигури ефективни механизми за обработване на данните от системите на държавите членки за наблюдение на AMR при хората, животните и храните и на използването на антимикробни агенти при хората и животните, за да се осигурят своевременни и съпоставими данни в ЕС;

6)

да започне провеждането на подходящи интервали от време на базово проучване относно AMR при хората, животните и храните;

7)

да сътрудничи с други държави и международни организации за повишаване на видимостта и глобалната осведоменост по въпроса за AMR и да развива и укрепва многостранни и двустранни ангажименти за превенция и контрол на AMR във всички сектори;

8)

да предприеме последващи действия по заключенията на Съвета във връзка с оценката на съобщението си от 15 ноември 2011 г., като включи национални доклади за последващи мерки по прилагането и действията, предприети на национално равнище.

(1)  9637/08

(2)  ОВ C 302, 12.12.2009 г., стр. 10.

(3)  ОВ L 34, 5.2.2002 г., стр. 13.

(4)  5427/06 [COM(2005) 684 окончателен] и 8493/10 [COM(2010) 141 окончателен].

(5)  ОВ C 151, 3.7.2009 г., стр. 1.

(6)  EFSA Journal (бюлетин на ЕОБХ) 2009 г.; 7(11):1372, http://ec.europa.eu/health/scientific_committees/emerging/opinions/scenihr_o_026.pdf, EMEA/CVMP/447259/2009.

(7)  P7_TA(2010)0130

(8)  P7_TA(2011)0238

(9)  P7_TA(2011)047.

(10)  16939/11 [COM(2011) 748]

(11)  ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 29.

(12)  16314/11 [C(2011) 7660] Препоръка на Комисията от 27.10.2011 г. относно научноизследователската инициатива за съвместно планиране „Предизвикателството на микробите — нарастваща заплаха за здравето на човека“.

(13)  ОВ L 92, 7.4.1990 г., стр. 42.

(14)  ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 58.