Съвместен доклад на Съвета и на Комисията за 2012 г. относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ET 2020“)

Образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа

2012/C 70/05

1.   ОБРАЗОВАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО В КОНТЕКСТА НА СТРАТЕГИЯТА „ЕВРОПА 2020“

През 2009 г. Съветът начерта стратегическата рамка за европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“) (1). Оттогава икономическият и политическият контекст се промени; появиха се нови ограничения и нови видове несигурност. Европейският съюз трябваше да предприеме допълнителни действия, за да се бори с най-тежката финансова и икономическа криза в историята си и в отговор на нея договори стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж — „Европа 2020“.

Образованието и обучението имат централно място в стратегията и особено в интегрираните насоки, националните програми за реформи на държавите членки и специфичните препоръки за отделните държави, изготвяни, за да служат като ориентир за реформите на държавите членки. Една от петте водещи цели на „Европа 2020“ се отнася до преждевременното напускане на училище и завършването на висше или равностойно на висше образование.

В годишния обзор на растежа за 2012 г. се подчертава, че в „Европа 2020“ е необходимо да се наблегне едновременно на мерките с краткосрочен ефект върху растежа и на задаването на правилния модел на икономически растеж в средносрочен план. Образователните и обучителните системи трябва да бъдат модернизирани така, че да се повиши ефективността и качеството им и те да осигуряват на обучаващите се уменията и компетентностите, необходими им, за да постигнат успех на пазара на труда. Това ще повиши увереността на обучаващите се, че ще могат да се справят със сегашните и бъдещите предизвикателства, и ще спомогне за подобряването на конкурентоспособността на Европа и за създаването на растеж и работни места. В годишния обзор на растежа за 2012 г. се призовава и за това да се обърне специално внимание на младите хора, тъй като те са сред най-тежко засегнатите от кризата.

Като ключов инструмент за модернизирането на образованието и обучението „ET 2020“ може да допринесе много за постигането на целите на „Европа 2020“. За да го направи обаче, „ET 2020“ трябва да актуализира своите работни приоритети, инструменти и структура на управление.

Въз основа на оценка на напредъка в ключови области на политиката през последните три години настоящият съвместен доклад предлага нови работни приоритети за периода 2012—2014 г., ориентирани към мобилизирането на образованието и обучението в подкрепа на „Европа 2020“.

В проекта за съвместен доклад са представени и няколко варианта за модификации в управлението на „ЕТ 2020“, с които да се гарантира, приносът му към „Европа 2020“.

Проектът за съвместен доклад е придружен от два работни документа на службите на Комисията (2). В тях се прави обзор на ситуацията в отделните държави и в ключови тематични области, като се използва информацията, представена в националните доклади на държавите членки, както и други източници и данни.

2.   ПОСТИГНАТ НАПРЕДЪК И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В ПРИОРИТЕТНИТЕ ОБЛАСТИ

2.1.   Инвестиции и реформи в образованието и обучението

В момента всички пера на публичните бюджети са обект на строг контрол, в т.ч. и образованието и обучението. За повечето държави членки е трудно да запазят дори сегашните равнища на предоставяни средства, да не говорим за тяхното увеличаване.

Проучванията обаче сочат, че подобряването на образователните постижения може да има огромна възвращаемост в дългосрочен план и да създаде растеж и работни места в Европейския съюз. Постигането до 2020 г. например на европейския критерий за не повече от 15 % лица със слаби основни умения може кумулативно да донесе огромна икономическа печалба на Европейския съюз (3)

Това контрастира с факта, че — дори преди кризата — заделяните средства в някои държави членки са доста малко, около или под 4 % от БВП, а средната стойност за Европейския съюз е около 5 % от БВП, което е под нивото от 5,3 % в САЩ.

Съкращенията в бюджетите за образование крият риска да бъде осуетен потенциалът за растеж и конкурентоспособност на икономиката. В годишния обзор на растежа за 2012 г. Комисията потвърди убедеността си, че при консолидирането на своите публични финанси държавите членки следва да дадат предимство на средствата за политики, които стимулират растежа, като образованието и обучението.

Начинът, по който в отговор на кризата държавите членки са подходили към бюджетите си за образование, не показва ясен общ модел. За ограничаване на разходите е използвана широка гама от мерки: много от държавите членки са съкратили разходите за персонал (BE nl, BG, EL, ES, FR, HU, IE, LV, PT, RO, SI) или средствата, предвидени за инфраструктура, поддръжка и оборудване (BE nl, BG, IE, RO). Някои са ограничили предоставянето на образователни услуги в етапите преди началното училище (при 2-годишните деца във FR), отложили са или са забавили провеждането на реформите (BG) или са предприели други мерки, като ограничаване на финансовата подкрепа за учащите (BE nl, IE, PT).

Тези тенденции заслужават внимание в рамките на цялостната политика. „ЕТ 2020“ следва да се използва, за да се дискутира как най-добре може да се инвестира в образованието и обучението по начин, който е едновременно ефективен и резултатен и има благоприятен ефект върху растежа. Интелигентните инвестиции вървят ръка за ръка с интелигентните реформи в политиката, които повишават качеството на образованието и обучението. За набелязване на ефикасни начини за споделяне на финансовата тежест и откриване на нови източници на финансиране би могло да се проведе обсъждане на широка основа с участието на всички заинтересовани страни.

2.2.   Преждевременно напускане на училище

Кризата се отразява изключително сурово върху шансовете на младите хора. Младежката безработица е нараснала от 15,5 % през 2008 г. на 20,9 % през 2010 г., като същевременно делът на лицата на възраст между 15 и 24 години, които не учат и не се обучават, но и не работят, се е увеличил с два процентни пункта. Общо 53 % от преждевременно напускащите училище са безработни.

На този фон целта на „Европа 2020“ делът на 18—24-годишните, преждевременно напуснали училище и обучение, да бъде сведен до 10 % до 2020 г. става особено важна. Ако сегашната тенденция се запази, целта няма да бъде постигната. Въпреки постигнатия напредък през 2010 г. процентът на преждевременно напускащите училище все още е средно 14,1 % за целия Европейски съюз, като различията между отделните държави са значителни. Данните сочат, че момчетата са изложени на по-голям риск от отпадане от системата (16 %) в сравнение с момичетата (12,6 %).

Намаляването на дела на преждевременно напускащите училище до под 10 % е сериозно предизвикателство. В Препоръката на Съвета от 2011 г. (4) относно политиките за намаляване на броя на преждевременно напускащите училище, държавите членки се призовават да приложат съгласувани, всеобхватни и почиващи на доказателства стратегии, особено тези от тях, към които през 2011 г. бяха отправени специфични препоръки в тази област (AT, DK, ES, MT). Страните, които са близко до целта (DK, IE, HU, NL, FI), също следва да увеличат усилията си, за да постигнат допълнителен напредък и/или да преодолеят застоя. Всички държави членки следва да приложат целенасочени мерки, с които да обхванат младите хора, изложени на риск от отпадане от образователната система.

Въпреки че има някои важни изключения, политиките на държавите членки не почиват в достатъчна степен на актуални данни и анализ на причините за преждевременното напускане на училище и неговите мащаби. Само няколко държави прилагат системен подход за събиране, проследяване и анализ на данните за преждевременно напускащите училище (EE, FR, HU, IT, LU, NL, UK).

Превенцията и ранната намеса са възлови за разрешаването на проблема, но държавите членки отделят твърде малко внимание на превантивното действие. Макар и важни, частичните, компенсаторни мерки, като втория шанс за образование, са недостатъчни, за да се премахнат първопричините за проблема. Вниманието следва да се съсредоточи повече върху мерките за превенция и ранна намеса в контекста на подготовка на учителите, непрекъснато професионално развитие и качествено образование и качествени грижи в ранна детска възраст.

По-голямото предлагане на висококачествено първоначално професионално образование и обучение (ПОО), адаптирано към потребностите на младите хора, както и предлагането на смесен тип обучение, при който ПОО и общообразователният среден курс са свързани, могат да спомогнат за ограничаване на преждевременното напускане на училище. ПОО предлага различен път в образованието, който за някои учащи се е и по-мотивиращ. Успоредно с това обаче съществува сериозна необходимост да бъде ограничен мащабът на отпадането от системата на ПОО.

Много държави прилагат разнообразни мерки, за да се противопоставят на различни аспекти на преждевременното напускане на училище, но взети заедно те не дават непременно една комплексна стратегия. Заинтересованите страни от различните образователни сектори и области на политиката, например политиката за младежта, социалните услуги и услугите по заетостта, следва да си сътрудничат по-тясно. Следва да се засили сътрудничеството с родителите и местните общности. Сътрудничеството между училището и бизнеса, извънучебните и извънкласните дейности и „гаранциите за младежта“ са възможни начини за привличане на различни местни действащи лица.

Тъй като Европа не се придвижва по план към постигането на водещата цел, подходът в тази политика трябва спешно да бъде укрепен. През следващите години работата по преждевременното напускане на училище, насоки за която дават препоръките на Съвета от юни 2011 г., трябва да бъде един от първостепенните приоритети в рамките на „ET 2020“.

Преждевременно напускане на училище: процент на преждевременно напускащите училище (2010 г.)  (5) и национални цели

—   Резултати през 2010 г. (%)

—   Национални цели за 2020 г. (%)

2.3.   Завършване на висше или равностойно на висше образование

За да излезе по-силна от кризата, Европа трябва да постигне икономически растеж на базата на знания и иновации. В това отношение висшето образование — или равностойно на него — може да играе ролята на мощен двигател. То осигурява висококвалифицираната работна сила, от която Европа се нуждае, за да постига напредък в научноразвойната дейност, и предоставя на хората уменията и квалификациите, необходими в наукоемката икономика.

В стратегията „Европа 2020“ е определена водещата цел делът на 30- до 34-годишните с висше или приравнено на висше образование да нарасне до 2020 г. на 40 %. През 2010 г. средният процент на хората с висше или равностойно на висше образование в тази възрастова група е 33,6 %. Делът на висшистите, националните цели и степента на амбициите са много различни в отделните държави.

За да постигнат целта, държавите членки следва да продължат с усилията си за реформи, според договореното в заключенията на Съвета от 28 ноември 2011 г. относно модернизирането на висшето образование (6) и в съответствие със специфичните препоръки по тази тема, които бяха отправени към пет държави (BG, CZ, MT, PL, SK).

Реформите следва да се насочат към предизвикателството за увеличаване на броя на завършилите, като същевременно се запази и повиши качеството и адекватността на образованието и научните изследвания.

Наред с усилията за оптимизиране на финансирането и управлението във всички държави членки следва да бъде засилено участието на недостатъчно добре представените групи, включително на лицата, произхождащи от групи в неравностойно социално-икономическо положение или от места с неравностойно географско положение, от етническите групи и на лицата с увреждания.

Достъпът до висше образование на по-възрастните учащи се следва да бъде улеснен. Налице е значителен потенциал да се помогне на онези, които вече са част от работната сила, да влязат в системата на висшето образование или да се върнат към нея, да се насърчи преминаването от професионално образование и обучение към висше образование и да се даде по-добро признаване на знанията, натрупани в неформална среда.

Броят на отпадащите от системата на висшето образование е прекалено голям. От изключително голямо значение в превенцията на ранното отпадане и неговото ограничаване е професионалното и образователно ориентиране и консултиране, което ще спомогне за запазване на мотивацията за завършване на курса на обучение.

Привличането на талантливи чуждестранни студенти може да бъде друг начин за постигане на по-голямо участие и по-голям брой завършващи.

Модернизирането на висшето образование ще допринесе значително за постигането на целите на „Европа 2020“. Затова то трябва да бъде още един първостепенен приоритет за обмен на идеи в рамките на следващия период по „ЕТ 2020“, включително за изпълнение на действията, набелязани в съобщението от 2011 г. за висшето образование и в заключенията на Съвета относно модернизирането на системите за висше образование в Европа.

Завършване на висше или равностойно на висше образование: процент през 2010 г. и национални цели  (7)

—   Резултати през 2010 г. (%)

—   Национални цели за 2020 г. (%)

2.4.   Стратегии за учене през целия живот

За повечето европейци ученето през целия живот все още не се е превърнало в реалност. Последните данни за броя на хората на възраст между 25 и 64 години, които са част от дейности за учене през целия живот, показват тенденция към лек спад, докато участието в образованието и обучението по време на ранното детство се е повишило. Сегашното равнище от 9,1 % (2010 г.) е много под определения в „ET 2020“ критерий от 15 %, който следва да бъде постигнат до 2020 г.

Слабото представяне е особено притеснително на фона на кризата. Безработните млади хора и нискоквалифицираните възрастни трябва да могат да разчитат на образованието и обучението за по-добър шанс на пазара на труда. Липсата на инвестиции в техните компетентности намалява шансовете им да бъдат отново заети и ограничава потенциала на Европа за растеж и работни места. Същевременно следва да съсредоточим вниманието си и върху приноса на образованието за икономическото развитие на Европа чрез повишаване на квалификацията на работната сила и интегриране на плановете за учене за възрастните за целите на икономическото развитие и иновациите.

Ученето през целия живот е непрекъснат процес, който може да продължи буквално през целия живот — от качествено образование в ранна детска възраст до следтрудоспособна възраст. Освен това ученето се осъществява и извън формалното учене и особено на работното място.

В последно време беше постигнат известен напредък спрямо европейските критерии при намаляването на дела на хората със слаби постижения по основните умения (20 % през 2009 г. при критерий по-малко от 15 % към 2020 г.) и при увеличаването на участието в образованието в ранна детска възраст (92 % през 2009 г. при критерий 95 % към 2020 г.); въпреки това, усилията по двата въпроса трябва да продължат.

Ученето през целия живот продължава да се натъква на пречки, като ограничени и зле пригодени към потребностите на различните целеви групи възможности за обучение; липса на достъпна информация и системи за подкрепа; недостатъчна гъвкавост между различните решения за учене (напр. между ПОО и висше образование). Проблемите често се утежняват от факта, че потенциалните обучаващи се са с нисък социално-икономически и образователен статус.

Тези пречки не могат да бъдат преодолени само с реформи на парче в отделни образователни сектори. Въпреки че държавите членки признаха още преди десет години, че това е така, проблемът с разпокъсаността остава. Към днешна дата само няколко държави имат разработена комплексна стратегия, която да спомага за целостта на образователния спектър (AT, CY, DK, SI, UK, SC).

Положителното е, че използването на инструменти като европейската и националните квалификационни рамки (BE nl, CZ, DK, EE, FI, FR, IE, LT, LV, LU, MT, NL, PT, UK), на механизми за валидиране на неформалното и самостоятелното учене (DE, DK, ES, FI, FR, LU, NL, PT, RO, SE, UK) и на политика за професионално ориентиране през целия живот (AT, DK, DE, EE, ES, FI, FR, HU, IE, LT, LU, LV, NL) показва, че пречките пред сътрудничеството между образователните сектори могат да бъдат преодолени.

Образователната и обучителната система следва да предоставят на всички възможности за учене през целия живот. Държавите членки следва да направят преглед на системите си с цел откриване на пречките пред ученето през целия живот. Заедно със социалните партньори и други основни заинтересовани страни те следва да въведат комплексни стратегии и да предприемат мерки за популяризиране на достъпа до учене през целия живот в съответствие с европейските ангажименти и като използват инструментите и рамките за постигане на прозрачност (европейската квалификационна рамка (8), ECVET/ECTS (9), EQAVET, рамката на ключовите компетентности (10)). Акцентът следва да бъде върху гарантирането на основните умения на всички и върху по-доброто интегриране на ученето през целия живот, особено с цел стимулиране на участието на нискоквалифицираните възрастни лица.

2.5.   Мобилност с учебна цел

Мобилността укрепва основата на Европа за постигане в бъдеще на растеж, основан на познанието и способността ѝ да предлага иновации и да се конкурира на международно равнище. (11) Мобилността повишава пригодността за заетост и е благоприятна за личностното развитие, като същевременно се цени от работодателите. Наученото, личните контакти и връзките, изградени по време на мобилността, са в еднаква степен от полза за учебните заведения, образователната и обучителната система и бизнеса. Утвърждаването на трансграничната мобилност с учебна цел е отличен пример за европейска добавена стойност.

Равнищата на мобилност, регистрирани към днешна дата, обаче не са правопропорционални на нейната стойност. Грубо 10 %—15 % от завършващите висше образование (при които добавената стойност на мобилността е най-добре призната) прекарват част от следването си в чужбина, спрямо само около 3 % от завършващите първоначално ПОО. Необходимо е да се направи още за популяризирането на мобилността в професионалното образование и обучение. Ограничените финансови средства и недостатъчното владеене не чужди езици са пречка за мобилността с учебна цел. Мобилността не винаги се признава или валидира. Често липсва информация какви възможности се предлагат. Освен това не се отчита в достатъчна степен специфичното положение, в което се намират обучаващите се със специални потребности (напр. хората с увреждания).

Повечето държави популяризират най-вече мобилността на учащите се. Въпреки че някои държави (BG, IE, MT, SE, BE nl, DE, EE, EL, ES, FI, NL, RO, LT, FR) включват и други групи, като учители и чиракуващи, в това отношение има какво още да се направи и на национално, и на европейско равнище.

Европейските програми за финансиране са от решаващо значение. Като част от новата многогодишна финансова рамка за 2014—2020 г. Комисията предложи почти двойно увеличаване на броя на бенефициерите в бъдещата програма за образование и обучение — от 400 000 на почти 700 000 на година.

Финансовите програми трябва обаче да вървят ръка за ръка с реформите в политиката. През ноември 2011 г. Съветът прие нов критерий за мобилността с учебна цел (20 % във висшето образование и 6 % за първоначалното ПОО към 2020 г.). От този политически ангажимент следва да се премине към изпълнение на препоръката на Съвета „Младежта в движение — насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“ и пълноценно използване на европейските инструменти за постигане на прозрачност, като EKP, ECTS/ECVET и Europass (12).

2.6.   Нови умения и работни места

Кризата стана причина за промяна в търсенето на умения. Работните места, за които е достатъчна ниска квалификация, са все по-малко, а утрешните сектори на знанието изискват все по-висока степен на квалификация. Според една от последните прогнози (13) делът на висококвалифицираните работни места ще се увеличи с почти 16 милиона и през 2020 г. ще нарасне от 29 % (2010 г.) на 35 % от всички работни места. И обратното — делът на работните места, за които е нужно ниско ниво на квалификация, се очаква да намалее с около 12 милиона, от 20 % на по-малко от 15 %. Някои държави вече са изправени пред трудности с намирането на работна ръка за висококвалифицираните работни места. След 2012 г., когато работната сила ще започне да се свива, проблемът ще се обостри поради застаряването на населението. Към част от държавите членки (BG, CY, CZ, EE, PL, SI, SK, UK) вече бяха отправени специфични препоръки за подобряване на уменията за пазара на труда и във връзка със специалната подкрепа за нискоквалифицираните работници.

Държавите членки постигнаха напредък в прилагането на методи, инструменти и подходи за прогнозиране и оценяване на търсенето на умения, разминаванията в търсенето и предлагането, пригодността за заетост на завършващите висше образование. Много от държавите членки са се съсредоточили върху ключови сфери като ИКТ и здравния сектор.

Само няколко държави обаче (AT, DE, FR, IE, PL, UK) имат координиран подход за разпространяване на резултатите сред ключовите действащи лица. Институционалните механизми често се разработват на регионално или секторно ниво и имат тенденцията да отразяват и възпроизвеждат разпокъсаността на образователните и обучителните системи.

За да отговорят образованието и обучението на промените на пазара на труда, държавите използват партньорства с ключови заинтересовани страни (EE, FI, SE); механизми за осигуряване на качеството; инициативи, насочени към компетентностите, които се търсят на пазара на труда, а именно грамотност, математически знания, природо-математически науки и технологии (AT, BE nl, DE, FR, PL, LT, IE), езици, цифрови компетентности и инициативност и предприемачество (ES, EE, BG, LT, FR).

Насърчаването на момичетата и момчетата да избират професии в сектори, в които са недостатъчно добре представени, ще намали половата сегрегация в образованието и обучението и може да спомогне за намаляване на недостига на квалифицирана работна ръка на пазара на труда.

„ET 2020“ следва да подпомогне осъществяването на водещата инициатива „Програма за нови умения и работни места“. Комисията прие съобщението „Инициатива Възможности за младежта“ (14), в което се подчертава значението на образованието и обучението за предотвратяването на младежката безработица, а по-късно през 2012 г. ще излезе със съобщение относно преосмислянето на уменията, в което ще предложи действия за подобряване на ключовите компетентности и утвърждаване на по-тесни връзки между образованието и пазара на труда. Работата в рамките на „ET 2020“ ще продължи насърчаването на ключови компетентности за всички граждани, подобряването на мониторинга чрез разработването на нов европейски критерий за пригодност за заетост, насърчаването на редовното осъвременяване на уменията и преквалификацията и прогнозирането на търсенето на умения на пазара на труда в бъдеще, по-специално чрез европейската панорама на уменията.

3.   ПРИНОС НА „ЕТ 2020“ КЪМ „ЕВРОПА 2020“

Направената по-горе оценка на цикъла 2009—2011 г., в т.ч. бавният напредък към водещата цел за образованието и към критериите от „ET 2020“, подчертава значението на ефективното инвестиране в реформирано образование и обучение, които да бъдат опора на устойчивия растеж и устойчивите работни места, като същевременно насърчава социалното приобщаване.

Годишният обзор на растежа за 2012 г. подчертава необходимостта държавите членки да предприемат ясни действия по политическите насоки, които получават на равнище ЕС. Чрез „ET 2020“ може да се оказва подкрепа на държавите членки в отговора им на предизвикателствата, посочени в отделните специфични препоръки: относно преждевременното напускане на училище (AT, DK, ES, MT) и завършването на висше образование (BG, CZ, MT, PL, SK); относно ученето през целия живот, ПОО и уменията за пазара на труда (AT, CY, DK, EE, ES, FI, FR, LU, MT, PL, SI, SK, UK); и относно предучилищното и училищното обучение или проблемите на равнопоставеността (BG, DE, EE).

Въз основа на оценката на Комисията и консултациите с държавите членки и европейските организации на заинтересованите страни Съветът и Комисията потвърждават, че четирите стратегически цели на „ET 2020“, определени през 2009 г., остават в сила. Списъкът на приоритетните в средносрочен план области, който беше договорен през 2009 г., е заместен от нов списък, ориентиран към мобилизиране на образованието и обучението в подкрепа на растежа и работните места (даден е в приложението).

Освен това Комисията предлага да бъде преразгледана организацията на работа в рамките на „ET 2020“, която е създадена преди договарянето на стратегията „Европа 2020“ и на европейския семестър. „ET 2020“ следва да бъде по-добре съгласувана с „Европа 2020“; тя следва да бъде механизмът за мобилизиране на заинтересованите страни от „ET 2020“, за засилване на тяхната ангажираност и впрягане на експертните им познания в подкрепа на „Европа 2020“, заедно с доказателства и данни от съответните европейски агенции и мрежи (15)

За да бъде засилен приносът на „ET 2020“ към „Европа 2020“, управлението на „ET 2020“ и работните ѝ инструменти могат да бъдат приспособени по следния начин:

На последно място, трябва да бъдат мобилизирани всички инструменти, за да се постигнат целите, определени в „Европа 2020“ и „ЕТ 2020“, включително настоящите и бъдещите програми в областта на образованието и обучението, структурните фондове и „Хоризонт 2020“.

(1)  OB C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.

(2)  Док. 18577/11 ADD 1 (SEC(2011) 1607 окончателен) и док. 18577/11 ADD 2 (SEC(2011) 1608 окончателен).

(3)  Европейска експертна мрежа за икономиката на образованието (EENEE), Обзор на политиките EENEE 1/2011: Цената на ниските образователни постижения в Европейския съюз (The Cost of Low Educational Achievement in the European Union).

(4)  ОВ C 191, 1.7.2011 г., стр. 1.

(5)  Източник на данните за 2010 г.: Евростат (наблюдение на работната сила).

(6)  ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 36.

(7)  Източник на данните за 2010 г.: Евростат (наблюдение на работната сила). (нива по ISCED) 5—6. За DE в целта се включва и ISCED 4, а за AT — ISCED 4A.

(8)  ОВ C 111, 6.5.2008 г., стр. 1.

(9)  Европейска кредитна система за ПОО, Европейска система на трансфер и натрупване на кредити, вж. http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc48_en.htm

(10)  ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.

(11)  COM(2009) 329 окончателен.

(12)  ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 6.

(13)  http://www.cedefop.europa.eu/en/Files/3052_en.pdf

(14)  Док. 5166/12 (COM(2011) 933 окончателен).

(15)  По-специално Cedefop, Европейската фондация за обучение и мрежата „Евридика“.

(16)  ОВ C 311, 21.12.2007 г., стр. 13.

(17)  Последно издание: SEC(2011) 526.