ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

Договорът за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз[1] бе подписан на 9 декември 2011 г.

Европейският съюз и неговите държави членки сключиха споразумения за Европейското икономическо пространство с Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г., за свободното движение на хора с Швейцария, както и за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино.

Тези споразумения трябва да бъдат адаптирани, за да включват Хърватия като договаряща се страна след присъединяването ѝ към Европейския съюз. Условията на адаптирането трябва да бъдат договорени между настоящите договарящи се страни и присъединяващата се държава. Преговорите следва да започнат своевременно, за да се гарантира, че инструментите за адаптирането на тези споразумения ще влязат в сила на датата на присъединяването на Хърватия към ЕС.

В съответствие с член 6 от Акта относно условията за присъединяване на Република Хърватия (наричан по-долу „Актът за присъединяване“), тези преговори следва да се проведат от Комисията на базата на указанията за водене на преговори, одобрени от Съвета, и при провеждане на консултации с комитет, съставен от представители на държавите членки.

Преговорите от името на Европейския съюз и неговите държави членки следва да започнат въз основа на следните съображения:

1. Споразумение за Европейското икономическо пространство

Съгласно член 6, параграф 5 от Акта за присъединяване относно условията за присъединяване на Република Хърватия, Хърватия се ангажира да се присъедини към Европейското икономическо пространство (ЕИП), в съответствие с условията на този акт. Поради това, в съответствие с член 128 от Споразумението за ЕИП, Хърватия ще внесе заявлението си за членство в ЕИП.

За целта Комисията следва да бъде упълномощена да преговаря, от името на ЕС и неговите държави членки, с договарящите се страни от ЕИП и Хърватия за сключване на споразумение относно участието на Хърватия в ЕИП.

Въз основа на опита от преговорите за разширяването на ЕИП през 2007 г. следните въпроси бяха определени като възможни теми за преговорите:

– Дерогации и преходни периоди: Дерогациите и преходните периоди, договорени в контекста на Договора за присъединяване, следва да бъдат включени в Споразумението за ЕИП. Малко вероятно е Норвегия, Исландия и Лихтенщайн да се противопоставят на този основен принцип.

– Селскостопански продукти и преработени селскостопански продукти: Хърватия има доста ограничен дял в търговията в рамките на ЕИП. Не може обаче да бъде изключена възможността Норвегия и Исландия да поискат компенсация за прекратяването на съществуващите двустранни споразумения за свободна търговия с Хърватия от датата на присъединяване. Що се отнася до селскостопанските и преработените селскостопански продукти, тези адаптации следва да се договорят в рамките на редовните преговори въз основа съответно на член 19 и протокол 3 към Споразумението за ЕИП с цел да продължи либерализирането на търговията с тези продукти.

– ЕИП и финансови механизми на Норвегия: В Споразумението за разширяване на ЕИП от 2007 г. и трите държави от ЕИП—ЕАСТ приеха да предоставят допълнително 72 милиона евро за социалното и икономическото сближаване в разширеното ЕИП (21,5 милиона евро за България и 50,5 милиона евро за Румъния) до 30 април 2009 г. включително. Само Норвегия предостави допълнително 68 млн. евро в рамките на две двустранни програми за сътрудничество за насърчаване на икономическия растеж и устойчивото развитие в България (20 милиона евро) и Румъния (48 милиона евро). През периода 2009—2014 г., в рамките на споразумението между Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия за финансов механизъм на ЕИП за периода 2009—2014 г., и трите държави от ЕИП—ЕАСТ ще предоставят общо 988,5 милиона евро за социалното и икономическото сближаване в ЕИП. В рамките на споразумението между Европейския съюз и Норвегия за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г. само Норвегия ще предостави допълнително общо 800 милиона евро. За ЕС отправна точка в преговорите беше обстоятелството, че държавите от ЕИП—ЕАСТ като част от вътрешния пазар ще спечелят от разширения вътрешен пазар също толкова, колкото и държавите — членки на ЕС, и поради това следва също да участват в устойчивото и справедливо развитие на вътрешния пазар, като допринасят за намаляването на социалните и икономическите несъответствия в рамките на ЕС/ЕИП. Като се има предвид, че се предвижда през 2013 г. държавите от ЕИП и Норвегия да започнат преговори с ЕС относно финансовото участие в полза на държавите бенефициери в рамките на финансовите механизми на ЕИП и Норвегия за периода 2015—2020 г., изглежда уместно при преговорите относно Хърватия да се приложи същата логика както при България и Румъния, както и държавите от ЕИП—ЕАСТ въз основа на същите критерии да допринесат с финансово участие за социалното и икономическото сближаване в разширения ЕС/ЕИП с финансовите механизми на ЕИП и Норвегия, и то на пропорционален принцип, до 2014 г., без да лишават настоящите държави бенефициери от предварително договорените средства,. Разпределението на допълнителните средства за Хърватия следва да се основава на същите критерии като тези, които се прилагат за двата действащи финансови механизъма. При преразглеждането на финансовите механизми следва също така да се припомни, че всички съществуващи двустранни споразумения за помощ между държавите от ЕИП—ЕАСТ и новата държава — членка на ЕС ще бъдат прекратени след присъединяването на последната към ЕС.

По време на процеса на разширяване с присъединяването на България и Румъния бе договорено, че Комисията „може да проверява“ вместо да „проверява“ предложените проекти. Този въпрос следва да бъде включен отново в преговорите.

По принцип преговорите следва да се ограничат до основните въпроси, които са абсолютно необходими за разширяването на ЕИП, за да се избегнат продължителни процедури, които биха застрашили едновременното влизане в сила на разширяванията на ЕС и ЕИП.

2. Швейцария и Сан Марино

В съответствие с член 6, параграфи 2 и 3 от Акта за присъединяване относно условията за присъединяване на Република Хърватия, Хърватия се ангажира да се присъедини към споразуменията, сключени или подписани от настоящите държави членки и от Съюза, с една или повече трети държави или с международна организация. Съгласно същата разпоредба, присъединяването на Хърватия към тези споразумения се одобрява чрез сключването на протокол към такива споразумения между Съвета, който гласува единодушно от името на държавите членки, и съответната трета държава или държави или международна организация. Тези протоколи[2] трябва да бъдат договорени от Комисията въз основа на указанията за водене на преговори, одобрени от Съвета с единодушие и след консултации с комитет, съставен от представители на държавите членки, и да бъдат сключени от Съвета.

За тази цел Комисията следва да внесе в Съвета препоръка за приемане на решение, с което Комисията се упълномощава да започне преговори.

Споразумение за свободното движение на хора с Швейцария

Във връзка с член 6, параграф 3 от Акта за присъединяване Споразумението за свободното движение на хора с Швейцария трябва да бъде адаптирано, за да включва новата държава — членка на ЕС. Следните въпроси са възможни теми при преговорите:

Преходни периоди Споразумението за свободното движение на хора съдържа преходни периоди, които позволяват на Швейцария при определени условия да наложи количествени ограничения по отношение на достъпа до дадена икономическа дейност. Тези периоди варират от 12 години след влизането в сила на споразумението (до 31 май 2014 г.), 8 години след влизането в сила на протокола от 2004 г. във връзка с участието, в качеството им на договарящи се страни по споразумението, на държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. (до 31 май 2014 г.) и 10 години след влизането в сила на протокола от 2008 г. относно участието, в качеството им на договарящи се страни по споразумението, на България и Румъния (до 31 май 2019 г.)[3]. Както и при предишното разширяване, на Швейцария следва да бъдат предоставени подобни дерогации и преходни периоди като тези, които бяха договорени в контекста на Договора за присъединяване. Количествените ограничения от страна на Швейцария следва да бъдат изчислени, като се вземат предвид съществуващата миграция от присъединяващата се държава и броят на нейното население.

Споразумение за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино

Във връзка с член 6, параграф 2 от Акта за присъединяване на Хърватия, това споразумение също трябва да бъде адаптирано, за да включва новата държава — членка на ЕС. Не бяха установени конкретни въпроси, по които следва да се водят преговори.

Следователно Комисията препоръчва на Съвета:

– да приеме приложеното решение за разрешаване на започването на преговори с цел

– адаптиране на Споразумението за Европейското икономическо пространство в съответствие с разширяването на Европейския съюз с Хърватия;

– Адаптиране на Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г.;

– адаптиране на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора в съответствие с разширяването на Европейския съюз с Хърватия;

– адаптиране на Споразумението за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино в съответствие с разширяването на Европейския съюз с Хърватия;

– да приеме указанията за водене на преговори, приложени към решението;

– да определи специален комитет, с който трябва да се провеждат консултации по време на преговорите.

Препоръка за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за разрешаване на започването на преговори за адаптирането на следните споразумения с оглед на разширяването на ЕС с Хърватия: Споразумение за Европейското икономическо пространство, Споразумение между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г., Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора и Споразумение за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 218, параграфи 3 и 4 от него,

Като взе предвид Договора между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, (държави — членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз[4], подписан на 9 декември 2011 г., и по-специално член 3, параграф 4 от него,

Като взе предвид Акта относно условията на присъединяване на Република Хърватия и промените в Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия[5], и по-специално член 6, параграфи 2 и 5 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия,

като има предвид, че с оглед на разширяването на ЕС с Хърватия следва да започнат преговори за адаптиране на Споразумението за Европейското икономическо пространство, Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г., Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора и Споразумението за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото Комисията се упълномощава да преговаря, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, за измененията на Споразумението за Европейското икономическо пространство и на Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г. с оглед на разширяването на Европейския съюз с Хърватия.

Член 2

С настоящото Комисията се упълномощава да преговаря, от името на Европейския съюз и неговите държави членки, включително — при условие, че е влязъл в сила Договорът за присъединяване — Република Хърватия, за измененията на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора и на Споразумението за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино с оглед на разширяването на Европейския съюз с Хърватия.

Член 3

Указанията за водене на преговорите са посочени в приложението.

Член 4

Преговорите се извършват при консултиране с [наименование на специалния комитет — добавя се от Съвета].

Член 5

Адресат на настоящото решение е Комисията.

Съставено в Брюксел на […] година.

                                                                       За Съвета

                                                                       Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Указания за водене на преговорите

за адаптиране, с оглед на разширяването на ЕС с Хърватия, на Споразумението за Европейското икономическо пространство, Споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г., Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, относно свободното движение на хора и Споразумението за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино,

1.           Обща цел

Адаптиране на горепосочените споразумения, за да се даде възможност за присъединяването на Хърватия към тези споразумения при нейното присъединяване към ЕС и преразглеждането на съответното финансово участие за намаляване на икономическите и социалните несъответствия в разширения ЕС.

2.           начало на преговорите

Преговорите относно адаптирането на горепосочените споразумения с присъединяващата се държава, от една страна, и, съответно, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия/Швейцария/Сан Марино, от друга страна, следва да започнат възможно най-скоро.

3.           Съдържание на инструментите за адаптиране на съществуващите споразумения

Новата държава — членка на ЕС следва да се присъедини към споразуменията.

Споразумение за Европейското икономическо пространство (Споразумение за ЕИП) и Споразумение за финансов механизъм на Норвегия

Дерогациите и преходните периоди, договорени в Акта относно условията на присъединяване на Република Хърватия, следва да бъдат включени в Споразумението за ЕИП. За Хърватия следва да се постигне пропорционално увеличаване на съществуващите финансови механизми на ЕИП и Норвегия до 2014 г. на базата на същите критерии като тези, които се прилагат за съществуващите механизми. Във възможно най-голяма степен преговорите следва да се ограничат до основните въпроси, които са абсолютно необходими за разширяването на ЕИП.

Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора

Дерогациите и преходните периоди, договорени в Акта за присъединяване, следва да бъдат включени, когато е уместно. Количествените ограничения от страна на Швейцария следва да бъдат изчислени, като се вземат предвид съществуващата миграция от присъединяващата се държава и броят на нейното население.

Споразумение за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино

Това споразумение трябва да бъде адаптирано, така че да включва и Хърватия след нейното присъединяване към ЕС. Не бяха установени конкретни въпроси, които да изискват съществени преговори.

4.           Ратифициране и влизане в сила

Преговорите следва да бъдат приключени възможно най-скоро, за да се даде възможност инструменти за адаптиране да влязат в сила на датата на присъединяването на Хърватия и при условие че присъединяването вече е факт. В случай че инструментите за адаптиране не могат да влязат в сила на датата на присъединяване, следва да се предвиди временно прилагане, като се вземат предвид съответните процедури в ЕС, както и в засегнатите трети държави.

ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ||

|| ДАТА:

1. || БЮДЖЕТЕН РЕД: не се прилага || БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ:

2. || НАИМЕНОВАНИЕ: Адаптиране на следните смесени споразумения с оглед на разширяването на ЕС с Хърватия: Споразумение за Европейското икономическо пространство, Споразумение между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2009—2014 г., Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, Споразумение за сътрудничество и митнически съюз със Сан Марино

3. || ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: Членове 207, 217 и 218 от ДФЕС

4. || ЦЕЛИ:

5. || ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ Няма || ПЕРИОД ОТ 12 МЕСЕЦА (млн. евро) || ТЕКУЩА ФИНАНСОВА ГОДИНА [n] (млн. евро) || СЛЕДВАЩА ФИНАНСОВА ГОДИНА [n + 1] (млн. евро)

5.0 || РАЗХОДИ -               ЗА СМЕТКА НА БЮДЖЕТА НА ЕС (ВЪЗСТАНОВЯВАНИЯ/ИНТЕРВЕНЦИИ) -               НА НАЦИОНАЛНИТЕ ОРГАНИ -               ДРУГИ || Няма || Няма || Няма

5.1 || ПРИХОДИ -               СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ НА ЕС (НАЛОЗИ/МИТА) -               НА НАЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ || Няма || Няма || Няма

|| || [n + 2] || [n + 3] || [n + 4] || [n + 5]

5.0.1 || ОЧАКВАНИ РАЗХОДИ || || || ||

5.1.1 || ОЧАКВАНИ ПРИХОДИ || || || ||

5.2 || МЕТОД НА ИЗЧИСЛЕНИЕ:

6.0 || МОЖЕ ЛИ ПРОЕКТЪТ ДА БЪДЕ ФИНАНСИРАН ОТ БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ, ВПИСАНИ В СЪОТВЕТНАТА ГЛАВА НА ТЕКУЩИЯ БЮДЖЕТ? || ДА

6.1 || МОЖЕ ЛИ ПРОЕКТЪТ ДА БЪДЕ ФИНАНСИРАН ЧРЕЗ ПРЕХВЪРЛЯНЕ МЕЖДУ ГЛАВИ ОТ ТЕКУЩИЯ БЮДЖЕТ? ||  НE

6.2 || ЩЕ БЪДЕ ЛИ НЕОБХОДИМ ДОПЪЛНИТЕЛЕН БЮДЖЕТ? ||  НE

6.3 || ЩЕ БЪДЕ ЛИ НЕОБХОДИМО ВПИСВАНЕТО НА БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ В БЪДЕЩИ БЮДЖЕТИ? ||  НE

ЗАБЕЛЕЖКИ:

[1]               [Договор между Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави — членки на Европейския съюз) и Република Хърватия за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз, ОВ L 112, 24.4.2012 г.]

[2]               Освен тези, отнасящи се до споразумение, отнасящо се изключително или предимно за общата външна политика и политика на сигурност.

[3]               Член 10 от Споразумението, допълнен с протоколите от 2004 г. и 2008 г.

[4]               ОВ L 112, 24.4.2012 г.

[5]               OВ L 112, 24.4.2012 г.