16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/124

—

като взе предвид годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политиката на сигурност и, по-специално, частта, която се отнася до общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) (12562/2011),

—

като взе предвид изявленията относно ОПСО на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност пред Съвета на 23 юли 2012 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно ОПСО от 23 юли 2012 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно ОПСО от 1 декември 2011 г.,

—

като взе предвид инициативата от Гент относно военния капацитет, чието начало бе поставено на неофициалната среща на министрите на отбраната от ЕС през септември 2010 г.,

—

като взе предвид членове 2, 3, 24 и 36 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид параграф 43 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1);

—

като взе предвид Дял V от Договора за Европейския съюз, както и Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, приета от Съвета на 9 декември 2003 г,

—

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид Европейската стратегия за сигурност, озаглавена „Сигурна Европа в един по-добър свят“, приета от Европейския съвет на 12 декември 2003 г., и доклада относно нейното изпълнение, озаглавен „Гарантиране на сигурността в променящия се свят“, приет от Европейския съвет на 11–12 декември 2008 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно изпълнението на Европейската стратегия за сигурност и на Общата политика за сигурност и отбрана (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 ноември 2010 г. относно гражданско-военното сътрудничество и развитието на гражданско-военен капацитет (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно развитието на общата политика за сигурност и отбрана след влизането в сила на Договора от Лисабон (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите членки на ЕС (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно положението в Мали от 15 октомври 2012 г.,

—

като взе предвид член 119, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A7-0357/2012),

A.

като има предвид значителните промени, които са в ход в геостратегическия контекст, в който се вписват общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и ОПСО, по-специално промените в Близкия изток и Северна Африка (в това число революции, конфликти и/или смяна на режимите в Либия, Тунис, Египет и Сирия), появата на нови действащи лица на международната сцена с регионални, дори световни амбиции и преориентирането на приоритетите на политиката на отбрана на Съединените американски щати към азиатско-тихоокеанския регион;

Б.

като има предвид в същото време, че заплахите и предизвикателствата пред световната сигурност се увеличават с оглед несигурността, свързана с действията на държавите и недържавните участници (като терористични организации), ангажирани в опасни конкуриращи се програми за разпространение на оръжия за масово унищожение (включително ядрено оръжие), развитието на кризите на местно равнище в съседните на ЕС територии, които имат значителни регионални последици (като сегашния конфликт в Сирия), непредвидимостта на процеса на преход в арабските страни и неговото измерение, свързано със сигурността (например в Либия и на Синайския полуостров), развитието на афганистанско-пакистанската зона в перспективата на изтеглянето на въоръжените сили на НАТО, нарастването на терористичните заплахи в Африка, по-специално в Сахел, Африканския рог и Нигерия;

В.

като има предвид, че изменението на климата е широко признато за основен двигател и фактор, увеличаващ многократно заплахите за глобалната сигурност, мира и стабилността;

Г.

като има предвид, че Европейският съюз трябва да отговори на тези заплахи и предизвикателства с единна позиция, като така гарантира съгласуваност, действайки в дух на солидарност между държавите членки и използвайки всички средства и инструменти, с които разполага, за да осигури мир и сигурност на гражданите си;

Д.

като има предвид, че ОПСО, което представлява неразделна част от ОВППС, чиито цели са определени в член 21 от Договора за Европейския съюз, предоставя на Съюза оперативен капацитет, който почива на граждански и военни средства;

Е.

като има предвид, че е необходимо ОПСО да затвърди приноса си към световния мир и стабилност чрез мисии и операции, които са част от глобалния подход, който Европейският съюз прилага по отношение на определена страна или регион, включително чрез многостранно сътрудничество в рамките на и с международни организации, в частност ООН, и регионални организации, при зачитане на Устава на Организацията на обединените нации;

Ж.

като има предвид, че разоръжаването и неразпространението на ядрено оръжие са неразривна част от ОПСО и трябва да се насърчават в политическия диалог на ЕС с трети държави и международни институции, и представляват задължение, поето от държавите-членки на ЕС по силата на международни конвенции и споразумения; като има предвид, че този ангажимент е напълно съвместим с целта за изграждане на граждански и военен капацитет в рамките на ОПСО;

З.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда важни промени, предполагащи укрепване на ОПСО, които обаче все още са далеч от пълноценно използване;

И.

като има предвид, че Европейският съюз е осъществил от 2003 г. досега 19 граждански мисии и 7 военни операции в рамките на общата европейска политика за сигурност и отбрана , а после и на ОПСО, и че понастоящем са в ход 11 граждански мисии и 3 военни операции;

1.

Подчертава, че Европейският съюз следва да играе такава политическа роля в световен план на международната сцена, че да насърчава международния мир и сигурност, да защитава глобално интересите си и да гарантира сигурността на собствените си граждани; счита, че Европейският съюз следва да поеме отговорностите си, изправен пред международни заплахи, кризи и конфликти, по-специално в съседните му страни; подчертава в тази връзка необходимостта ЕС да бъде последователен в политиките си и по-ефикасен при поемането на гореспоменатите отговорности;

2.

Подчертава в тази връзка необходимостта ЕС да заяви стратегическата си автономност чрез силна и ефикасна външна политика и политика на сигурност и отбрана, които да му позволят да действа самостоятелно, ако е необходимо; подчертава, че тази стратегическа автономност остава илюзорна без наличието на надежден граждански и военен капацитет; припомня, че тази стратегическа автономност се изгражда, като се вземат предвид съществуващите партньорства, по-специално партньорството с НАТО, като в същото време се поддържат силни трансатлантически връзки, както е подчертано в член 42 от Договора за Европейския съюз, и надлежно се зачитат и укрепват ефективните многостранни отношения като основополагащ принцип за намеса на ЕС при управлението на международни кризи;

3.

Изразява загрижеността си от перспективата за упадък в стратегическо отношение, която заплашва ЕС, не само във връзка с тенденцията за намаляване на бюджетите за отбрана поради световната и европейска финансова и икономическа криза, но и поради свързаната с това и увеличаваща се маргинализация на инструментите му за управление на кризи и на капацитета му, по-специално военния; отбелязва също отрицателното въздействие от липсата на ангажименти в това отношение на държавите членки;

4.

Счита, че Съюзът има важна роля като „доставчик на сигурност“ на държавите членки и техните граждани; изразява убеждението си, че той следва да укрепи собствената си сигурност и тази на съседните му държави, за да не я делегира на други, настоява, че ЕС трябва да е в състояние да допринася пълноценно за операциите по поддържане на мира в целия свят;

5.

Отбелязва, че въпреки добре обоснованите си анализи и твърдения, европейската стратегия за сигурност, изготвена през 2003 г. и завършена през 2008 г., започва да бъде изпреварвана от събитията, и вече не е достатъчна за разбиране на света днес;

6.

Ето защо отново призовава Европейския съвет да възложи на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност изготвянето на Бяла книга за сигурността и отбраната в ЕС, в която ще бъдат разгледани стратегическите интереси на ЕС в контекста на променящите се заплахи, в светлината на капацитета за сигурност на държавите членки, на капацитета на институциите на ЕС за ефективно действие в областта на политиката на сигурност и отбрана и на партньорствата на ЕС, по-специално със съседните страни и с НАТО, и която ще вземе предвид променящите се заплахи и развитието на отношенията със съюзниците и партньорите ни, но също така и със страните с бързо развиваща се икономика;

7.

Подчертава значимостта на една такава стратегическа рамка, която да направлява външната дейност на ЕС и да формулира ясни приоритети за политиката му на сигурност;

8.

Отбелязва, че Бялата книга следва да се основава както на идеите, въведени от европейските стратегии за сигурност от 2003 г. и 2008 г., така и на новите идеи в областта на сигурността, възникнали в последните години, като „отговорност за защита“, сигурност за хората и ефективни многостранни действия;

9.

Подчертава значимостта на провеждането в рамките на Европейската агенция по отбрана (EDA) и със сътрудничеството на НАТО на технически преглед на силните и слабите страни във военно отношение на държавите — членки на ЕС; счита, че Бялата книга ще съставлява основата на бъдещия стратегически подход на ЕС и ще осигури ориентиране в средно- и дългосрочен план на стратегическото планиране на гражданския и военен капацитет, който да се изгражда и развива от гледна точка на ОПСО;

10.

Приветства заключенията на Съвета относно ОПСО от 23 юли 2012 г. и съобщението за Европейски съвет по въпросите на отбраната през 2013 г.; насърчава държавите членки и председателя на Европейския съвет да включат Европейския парламент в подготовката на това заседание на Съвета;

11.

Приветства доклада на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно главните страни и основните избори на ОВППС, който е отчасти посветен на въпросите на сигурността и отбраната; въпреки това подчертава необходимостта от повишаване на равнището на амбициите за развитие на ОПСО; призовава държавите членки, с подкрепата на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, да използват в пълния му потенциал този инструмент, утвърден от Договора от Лисабон, в ситуация, в която съществуват многобройни продължителни кризи, включително в непосредствена близост до границите на Европа, и американският преформулиран ангажимент става все по-видим;

12.

Приветства приноса на инициативата от Ваймар, към която се присъединиха Испания и Италия, за придаване на нова динамика програмата на ОПСО и тласъка, който тя даде на трите основни сфери, а именно институциите, операциите и капацитета; призовава тези държави да се придържат към ангажимента, който са поели, за да се запази амбициозната визия на ОПСО и разглежда действията им като модел, към който трябва да се присъединят всички останали държави членки и който трябва да следват;

13.

Приветства заключенията на Съвета относно общата политика на сигурност и отбрана от 23 юли 2012 г. и обявяването на представяне на съвместно съобщение относно глобалния подход от Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност; припомня на Комисията и на заместник-председателя/върховен представител, че следва да включат Парламента в това начинание;

14.

Подчертава, че силата на Европейския съюз в сравнение с други организации се крие в уникалния му потенциал да мобилизира целия набор политически, икономически, свързани с развитието и хуманитарни инструменти в подкрепа на гражданските и военните си операции за управление на кризи в структурата на единен политически орган — заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност– и че този глобален подход му предоставя единствена по рода си и широко ценена гъвкавост и ефикасност;

15.

При все това застъпва становището, че прилагането на глобалния подход трябва да гарантира, че Съюзът отговаря на специфичните рискове с подходящи граждански и/или военни средства; настоява, че глобалният подход следва да разчита на ОПСО толкова, колкото и на другите инструменти за външна дейност;

16.

Подчертава, че посредством тези операции ОПСО е основният инструмент за управление на кризи на Съюза, който придава политическо доверие и видимост на дейността на Съюза, като в същото време позволява политически контрол;

17.

Припомня, че Договорът от Лисабон е внесъл в ОПСО редица важни промени, които все още чакат да бъдат приложени на практика; във връзка с това изразява съжаление, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност не е обърнал внимание на предишните резолюции на Европейския парламент, в които се призовава за по-активен и съгласуван напредък в прилагането на новите инструменти, предвидени в Договора от Лисабон:

18.

Възлага на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да даде необходимия тласък за развитието на възможностите, предвидени в Договора от Лисабон по такъв начин, че ЕС да разполага с пълния набор възможности за действие на международната сцена в рамките на глобалния си подход, било посредством силата на убеждението, било чрез по-твърди действия, ако е необходимо, и винаги в съответствие с Устава на ООН;

19.

Призовава държавите членки да работят активно със заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и със Съвета, за да приемат разпоредбите на Договора от Лисабон, относно ОПСО, в националните си стратегии за отбрана;

20.

Приветства разширяването на мисиите, които могат да бъдат провеждани в рамките на ОПСО в сравнение с предишните мисии, наречени мисиите от Петерсберг, посочени в член 43 от Договора за Европейския съюз; при все това отбелязва, че тази амбиция не е отразена в решенията, взети след създаването на ЕСВД;

21.

Подчертава, че досега ОПСО е допринесла за управлението на кризи, поддържането на мира и укрепването на международната сигурност; настоява, че сега е необходимо ОПСО да може да се намесва във всички видове кризи, включително в контекста на тежки конфликти в съседните региони, и да бъде достатъчно амбициозна, за да окаже реално въздействие на място;

22.

Отбелязва, че понастоящем се провеждат 14 операции — 11 граждански и 3 военни; приветства започването на три нови граждански операции през лятото на 2012г. в Африканския рог (EUCAP Nestor), в Нигер (EUCAP Sahel Niger) и в Южен Судан (EUAVSEC South Sudan), както и планирането на гражданска мисия за подкрепа на контрола на границите в Либия и мисията за обучение в Мали; счита, че тези мисии представляват първи знак за новата динамика на програмата на ОПСО; подчертава значимостта на усъвършенстване на рамката, за да се черпи опит от мисиите и операциите;

23.

Въпреки това изразява съжаление, че ЕС не използва максимално военните инструменти на ОПСО, макар че редица кризи можеха да оправдаят намеса чрез ОПСО, включително кризите в Либия и Мали; подчертава необходимостта да се предвиди предоставянето на помощ в областта на реформата на сектора за сигурност на страни от Арабската пролет, особено в Северна Африка, и в региона на Сахел; в този контекст насърчава задълбочаването на провеждащото се планиране на евентуални военни мисии и същевременно призовава за преоценка на осъществяваните мисии;

24.

Призовава освен това държавите членки да подкрепят изявленията си с действия и да използват съществуващите средства, протоколи и споразумения, за да предоставят капацитета си на разположение на ОПСО, например под формата на бойни групи или съвместни работни групи;

25.

Припомня и приветства политическото, стратегическото и символичното значение на ангажирането на ЕС в Западните Балкани, допринесло за мира и сигурността в региона; все пак изтъква, че този регион продължава да е изправен пред редица предизвикателства, представляващи тест за доверие в Съюза; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета отново да оценят приноса на ЕС в областта на сигурността в Западните Балкани, с особено внимание към укрепването на принципите на правовата държава, защитата на малцинствата и борбата с организираната престъпност и корупцията;

26.

Изразява задоволство от получените резултати от първата гражданска мисия EUPM в Босна и Херцеговина, която приключи на 30 юни 2012 г. и която позволи, успоредно с операцията EUFOR Althea, да се допринесе за диалога между съставните структури на страната и за укрепването на принципите на правовата държава;

27.

Отбелязва, че личният състав на операцията EUFOR Althea в Босна и Херцеговина, започната през 2004 г., непрекъснато намалява; ето защо подкрепя приключването на тази мисия и предоставянето на нов вид помощ от страна на ЕС в областта на укрепване на капацитета и обучението на въоръжените сили на Босна и Херцеговина;

28.

Подкрепя ролята, изиграна от мисията EULEX Косово, която действа в трудна политическа обстановка, и приветства продължаването на мандата ѝ за още две години до 14 юни 2014 г.;

29.

Подчертава нейната положителна роля за подпомагането на Косово в борбата с организираната престъпност на всички равнища и изграждането на правова държава и за създаването на съдебна, полицейска и митническа система, свободна от всякаква политическа намеса, в съответствие с международните и европейските най-добри практики и стандарти; отбелязва преконфигурирането и съкращаването на мисията, като ги счита за ясен знак за постигнатия напредък;

30.

При все това подчертава, че остава да бъдат положени още много усилия, за да изпълни EULEX напълно задачите, които са ѝ възложени, и да получи пълното доверие на населението, особено на сръбската общност в Косово; призовава мисията да засили дейностите си в северната част на Косово и да се ангажира в по-голяма степен в разследването и наказателното преследване на случаите на корупция на високо равнище;

31.

Призовава специалната група за разследване на EULEX да продължи да разследва възможно най-внимателно и точно въпросите, поставени в доклада на Съвета на Европа, относно истинността на обвиненията за трафик на органи; призовава EULEX да приложи, с пълната подкрепа на участващите държави, програма за защита на свидетели, която да включва например мерки за преместване на свидетелите, така че едно щателно съдебно производство да може да установи фактите;

32.

Отбелязва, че присъствието на КФОР остава наложително за гарантиране на сигурността в Косово и че свързването на военната мисия на НАТО с гражданската мисия на ЕС продължава да предизвиква многобройни въпроси относно ефикасността и бъдещето си; ето защо призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност редовно да изготвя доклад относно развитието на мисията EULEX, чието продължаване на мандата до 14 юни 2014 г. се приветства, както и относно получените резултати и отношенията с военния апарат на НАТО;

33.

Приветства новата стратегия на Европейския съюз за Африканския рог, която прилага глобалния подход за борба с пиратството и причините за него, както и водещата роля на Съюза по въпроси, свързани със сигурността в този регион, което укрепва видимостта и надеждността на ЕС в управлението на кризи; приветства задействането през май 2012 г. на Оперативния център на ЕС за подкрепа на мисиите по линия на ОПСО в региона на Африканския рог;

34.

Отбелязва, че понастоящем три операции (EUNAVFOR Atalanta, EUTM Somalia et EUCAP Nestor) са разгърнати в полза на региона, и подчертава необходимостта от продължаване на координацията на намесата на ЕС с усилията, полагани от международната общност, преди всичко от Африканския съюз (АС), с цел осигуряване на функционираща и демократична държава в Сомалия; счита, че Оперативният център на ЕС би спомогнал за по-ефективна координация в рамките на стратегията за Африканския рог;

35.

Препоръчва, с оглед политическото развитие и развитието в областта на сигурността в Сомалия, държавите членки и заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност заедно със законните органи на Сомалия, с Африканския съюз (АС) и с Междуправителствения орган по развитие (IGAD), както и със САЩ, да проучат възможността за провеждане на процес на реформи в сектора за сигурност (РСС);

36.

Приветства започването на мисията EUCAP Nestor и настоятелно призовава Танзания да приеме тази мисия, чиято цел е укрепване на морския капацитет за отбрана на Джибути, Кения и Сейшелските острови и подкрепата за принципите на правовата държава в Сомалия (Пунтланд и Сомалиланд на първо време) чрез развиването на отговорна крайбрежна полиция и на съдебна власт, изцяло зачитащи принципите на правовата държава, прозрачността и правата на човека;

37.

Изисква мисията EUCAP Nestor да бъде координирана с други инициативи, свързани с морската сигурност, като MARSIC и MASE, финансирани съответно от Инструмента за стабилност и Европейския фонд за развитие; препоръчва разширяването на мисията EUCAP Nestor в други страни веднага след като те изпълнят необходимите условия;

38.

Отдава дължимото уважение на съществения принос на операцията EUNAVFOR Atalanta за борба с пиратството в Аденския залив и в западната част на Индийския океан, както и хуманитарния ѝ принос за гарантиране на морската сигурност чрез защита на корабите на Световната програма по прехраната и други уязвими плавателни съдове, и одобрява удължаването на мандата ѝ до декември 2014 г.; подкрепя също така разширяването на полето на действие на тази мисия до крайбрежната зона и до териториалните и вътрешните води на Сомалия; призовава държавите членки да предоставят подходящи средства за тази операция — военноморски и въздушни, и насърчава търговските плавателни съдове да продължат да прилагат най-добри навигационни практики за ограничаване на рисковете от нападение; приветства приноса на Нидерландия в операцията Atalanta под формата на екип за защита на борда, предназначен да гарантира сигурността на хуманитарните конвои, и насърчава други държави членки да предоставят същия вид принос;

39.

Потвърждава, че пиратството е подобно на организираната престъпност и че е важно, с оглед на свободата на търговията и закрилата на основен морски път, да се прекрати икономическият интерес от пиратството и да се води борба с неговите дълбоки причини посредством дългосрочен ангажимент за насърчаване на доброто управление и законните икономически възможности за населението само да задоволява потребностите си; призовава Комисията и Съвета да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира проследяването на финансовите потоци, получени от тази дейност, и да се улесни обменът на информация между EUNAVFOR Atalanta и Европол;

40.

Подчертава положителната роля на мисията на ЕС за обучение в Сомалия (EUTM) в тясно сътрудничество с Уганда, АС и САЩ за обучение на повече от 3  000 сомалийски новобранци, 2  500 от които вече са реинтегрирани в сомалийските сили за сигурност, като същевременно се насърчават принципите на правовата държава; счита, че мисията допринесе особено за подобряването на положението в Могадишу и в околностите му, като укрепи силите за сигурност на Сомалия и мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM); настоятелно призовава усилията на мисията да се насочат към установяване на отговорни, прозрачни структури за командване и контрол и на финансова рамка, която да създаде условия за редовно изплащане на заплати, както и към свеждане до минимум на броя на дезертиралите обучени войници;

41.

Одобрява продължаването на мандата на мисията на ЕС за обучение в Сомалия до декември 2012 г. и акцента, поставен върху капацитета за командване и контрол, специализирания капацитет и капацитета за самообучение на националните сомалийски сили за сигурност, с оглед на предаването на отговорността за обучението на участниците на местно равнище; отбелязва, че ще е необходимо ЕС да продължи усилията си за обучение след 2012 г., и в тази перспектива призовава ЕСВД да проучи, веднага щом състоянието на сигурността в Сомалия го позволи, възможността да прехвърли цялото или част от това обучение в частите на Сомалия, които са под контрола на органите, с оглед подобряване на положението със сигурността; препоръчва мисията на ЕС за обучение в Сомалия да бъде приобщена в по-голяма степен към процеса по набиране и интегриране на персонала, преминал това военно обучение;

42.

Подчертава, че моделът на операцията на ЕС за обучение (EUTM), който с относително скромни финансови, материални и човешки ресурси предостави на ЕС основна регионална роля в източна Африка, може да бъде възпроизведен в други области, по-специално в Сахел;

43.

Изразява дълбоката си загриженост относно развитието на зона на нестабилност в Сахел, характеризирана със съчетаването на престъпни дейности, най-вече трафик на наркотици, оръжия и хора, с въоръжени операции на радикални терористични групи, които поставят под въпрос териториалната цялост на държавите от региона и чиято дейност би могла да доведе до дълготрайно създаване на област на беззаконие на част от територията на Мали и до разпростирането ѝ върху съседните страни, положение, което увеличава заплахата на място за европейските интереси и риска, на който са изложени европейските граждани, някои вече станали жертви на убийства и отвличания; ето защо подчертава необходимостта от подкрепа за стабилно правителство в Мали, с цел да се предотвратят разпадането на страната и значителните вторични последици, до които може да доведе това по отношение на разпространението на престъпност и конфликти;

44.

Подчертава заплахата за сигурността, която това положение поставя за Европа като цяло; в този контекст призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност на Съюза да приложи бързо и в цялост стратегията на ЕС за Сахел, приета през март 2011 г., и да предприеме подходящи мерки по отношение на сигурността, ако е необходимо, като използва мисии на ОПСО, за да се помогне на държавите в региона да укрепят капацитета си в борбата срещу трансграничната организирана престъпност и терористичните групи;

45.

Приветства започването на мисията EUCAP Сахел Нигер, предназначена конкретно да помогне на Нигер да се справи с тези предизвикателства в областта на сигурността; отбелязва, че тази мисия се вписва напълно в рамките на глобалната стратегия за Сахел, но изразява съжаление, че се отнася само до една страна, докато други държави от региона, по-специално Мали, изпитват спешна и сериозна необходимост от укрепване на капацитета им и предоставяне на отговор на заплахите за териториалната им цялост;

46.

Приветства единодушното приемане на резолюция 2071 относно Мали от Съвета за сигурност на ООН на 12 октомври 2012 г.; отбелязва, че с нея се отправя пряк призив към регионалните и международните организации, включително ЕС, да предоставят координирана помощ, опит, подкрепа за обучение и изграждане на капацитет на въоръжените сили и силите за сигурност на Мали (…) с цел възстановяване на държавното управление в Мали; призовава също така Съвета за сигурност на ООН да приеме допълнителна резолюция, която официално разрешава разполагането на нова африканска мисия, която да бъде стартирана с подкрепата на международната общност по същия модел като подкрепата, предоставена на AMISOM в Сомалия;

47.

Приветства заключенията на Съвета от 15 октомври 2012 г. относно положението в Мали, които изискват неотложно продължаване на планирането на възможна военна операция в рамките на ОПСО, по-специално чрез разработването на концепция за управление на кризи във връзка с реорганизацията и обучението на малийските сили за отбрана;

48.

Приветства решението на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на западноафриканските държави от 11 ноември 2012 г. за предоставяне на сили за стабилизиране от най-малко 3  200 войски с едногодишен мандат за намеса;

49.

Призовава за продължаване на планирането на операция, целяща подкрепа, заедно с Икономическата общност на Западноафриканските държави, на преструктурирането на малийските военни сили с цел подобряване на ефективността на силите за сигурност на страната и предоставяне на възможността на страната да вземе отново контрол върху територията си;

50.

Приветства предишните дейности на Комисията и на държавите членки във връзка с хуманитарната помощ и гражданската защита в Либия и съседните държави в подкрепа на организации на ООН; счита обаче, че либийската криза можеше да бъде подходяща възможност ЕС да докаже способността си да действа по-всеобхватно, включително във военно отношение при целесъобразност, при пълно зачитане на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН в условия на сериозна криза, която се случва в съседните държави и засяга пряко стабилността на неговата среда; изразява съжаление, че липсата на обща политическа воля от страна на държавите членки и идеологическите колебания на Съюза да приложи собствените си умения му отредиха да играе второстепенна роля; отбелязва нежеланието на някои членове на Съвета за сигурност на ООН да се разреши на ЕС да започне своя хуманитарна военна операция в Либия;

51.

Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да направи всички подходящи изводи от либийската криза както за процеса на вземане на решения в ЕС, така и за военната намеса на НАТО по отношение на капацитета, но съща така и най-вече по отношение на политическата съгласуваност и солидарност между държавите членки, както и за отношенията между Европейския съюз и ОПСО, от една страна, и НАТО, от друга страна;

52.

Счита, че ЕС играе важна роля в процеса на институционален преход в Либия, и по-специално във връзка с демобилизацията и интеграцията на членовете на революционните бригади, реорганизацията на въоръжените сили и помощта във връзка с контрола на сухопътните и морските граници; изразява съжаление, че приносът на ЕС в сектора на сигурността се реализира бавно и че трудностите при планирането и предоставянето на този принос допускат възможности за двустранни инициативи със съмнителна видимост и последователност; подкрепя ускоряването на работата по планирането на гражданска мисия за подкрепа на контрола на границите;

53.

Отбелязва началото на мисията на Европейския съюз по линия на ОПСО за сигурност на въздухоплаването в Южен Судан (EUAVSEC-South Sudan) за укрепване на сигурността на летище Джуба; задава си при все това въпроса дали е разумно прибягването до мисия на ОПСО за осигуряване на сигурността на летището, като се има предвид, че подобна мисия би могла да бъде осъществена от Комисията чрез Инструмента за стабилност;

54.

Подчертава значението на Демократична република Конго за мира и стабилността в Африка и подкрепя действията на мисията на ООН за стабилизиране в Демократична република Конго (MONUSCO) за защита на цивилното население в източната част на страната;

55.

Приветства усилията на Европейския съюз в рамките на неговите две мисии — мисията за предоставяне на консултации и подпомагане на реформата в сектора за сигурност в Демократична република Конго (EUSEC ДР Конго) и полицейската мисия EUPOL ДР Конго, за утвърждаване на принципите на правовата държава в тази страна; отбелязва при все това, че тези две мисии са твърде малки предвид обхвата на съответните им задачи и че е необходимо активно сътрудничество от страна на конгоанските органи за постигането на осезаеми резултати;

56.

Приветства полицейската мисия на Европейския съюз в Афганистан (EUPOL Афганистан), чиято цел е създаването на гражданска полиция и съдебна система, за да бъде в състояние афганистанският народ да поеме по-голямата част от отговорността за изпълнението на тези задачи в контекста на възстановяването на афганистанската държава; подчертава, че тази мисия със срок до 31 май 2013 г., който би могъл да бъде продължен до 31 декември 2014 г., е част от общите усилия на международната общност, целящи създаването на условия афганистанският народ да поеме контрола на своята съдба след оттеглянето на войските на НАТО през 2014 г.; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета да проведат задълбочено обсъждане с участието на Европейския парламент на развитието на общите действия на Съюза и мисията EUPOL, по-конкретно относно периода след 2014 г. в Афганистан;

57.

Счита, че мисията за обучение на палестинската гражданска полиция EUPOL COPPS, чиято цел е да подпомогне Палестинската власт да укрепи институциите на бъдещата палестинска държава в областта на правоприлагането и наказателното правораздаване под палестинско управление и в съответствие с най-добрите международни стандарти, е успешна; отбелязва, че тази мисия е част от усилията на Европейския съюз за създаването на палестинска държава, мирно съжителстваща с Израел;

58.

Изразява съжаление, че мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EUBAM Рафа) преустанови дейността си, откакто Хамас пое контрола над ивицата Газа, както и относно съкращаването на нейния персонал, като подчертава, че продължаването на присъствието ѝ в региона показва готовността на ЕС да допринесе за всяко действие, което би улеснило диалога между израелския и палестинския народ; изразява съжаление, че израелското правителство не разреши ръководителят на мисията EUPOL COPPS да поеме освен това ръководството на мисията EUBAM Рафа и че седалището на тази мисия се намира в Тел Авив, а не в Източен Ерусалим;

59.

Подчертава положителната роля на мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия (EUMM Грузия), по-специално в подкрепа на диалога и възстановяването на мерки за изграждане на доверие между страните, но изразява съжаление, че тази мисия все още няма разрешение да посети окупираните територии в Абхазия и Южна Осетия, където Русия е призната като окупационна сила от Европейския парламент, НАТО, Съвета на Европа и някои държави членки;

60.

Отбелязва, че интегрираната мисия на Европейския съюз за спазване на правовия ред в Ирак (EUJUST LEX), чийто мандат беше продължен до 31 декември 2013 г., е първата интегрирана мисия за спазване на правовия ред, чиято цел е да допринесе за създаването на професионална система за наказателно правораздаване в Ирак, основаваща се на принципите на правовата държава; отбелязва при все това, че Ирак все още далеч не е стабилизиран, доказателство за което са редовните нападения в страната, като положението се утежнява от извънредно несигурната обстановка в региона;

61.

Отбелязва значимостта на изводите, направени въз основа на натрупания опит вследствие на мисиите и операциите, провеждани в рамките на ОПСО, и приветства работата на Дирекцията за управление и планиране при кризи на ЕСВД и Военния секретариат на ЕС в тази насока; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да докладва редовно на Парламента за резултатите от тази работа;

62.

Счита, че натрупаният в резултат на гражданските мисии и операции опит, е от особена важност; изтъква, че ЕС е осъществил значителна работа в тази област, в която е постигнал заслужаващи уважение резултати; счита, че добавената стойност на гражданските операции на ЕС би трябвало да се вземе предвид при координацията на усилията с нашите партньори и съюзници в контекста на международно управление на кризи;

63.

Отбелязва, че военните операции на ЕС все още твърде често срещат затруднения при сформирането на военни сили и че когато липсва надежден капацитет, доверието в ОПСО е изложено на риск; призовава следователно държавите членки да имат готовност да предоставят качествени персонал и оборудване;

64.

Отбелязва, че структурите за управление на кризи в рамките на ЕСВД не разполагат с достатъчно персонал, както граждански, така и военен, а това оказва влияние върху тяхната способност да реагират и допринася за известна маргинализация на ОПСО; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да намери възможно най-скоро решение за преодоляването на това положение; подчертава пряката връзка, която трябва да съществува между заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и структурите за управление на кризи на ОПСО;

65.

Подчертава трудностите, пред които са изправени държавите членки във връзка с осигуряването на достатъчен брой квалифициран и обучен персонал за гражданските мисии по линия на ОПСО; призовава Комисията и ЕСВД да проучат възможности за подпомагане на държавите членки с оглед на повишаване на броя на полицейските служители, съдиите и високоспециализирания персонал в областта на публичната администрация, които да бъдат изпратени в гражданските мисии по линия на ОПСО;

66.

Отбелязва продължаването на срока на гражданската приоритетна цел 2010 след тази дата и приветства приемането на многогодишна програма за развитието на гражданския капацитет; призовава държавите членки, и по-специално съответните министерства, да се мобилизират, за да я изпълнят;

67.

Подчертава необходимостта от разработване — в допълнение към капацитета, споменат в контекста на гражданската приоритетна цел във връзка с полицейските служители, съдиите и високоспециализирания персонал в областта на администрацията — на по-ефективни насоки и капацитет за посредничество с цел осигуряване на подходящи ресурси за своевременно и координирано посредничество;

68.

Със загриженост отбелязва, че в някои държави членки определянето, координацията и разполагането на граждански персонал в мисии по линия на ОПСО все още страда от използването на твърде различни национални практики и критерии; призовава за по-висока степен на координация между държавите членки и идентифицирането на най-добрите практики в това отношение;

69.

Във връзка с това изразява съжаление, че върховният представител/заместник-председателят на Комисията и държавите членки са пренебрегнали предишните резолюции на Парламента, в които се призовава за осигуряването на достатъчен и компетентен граждански персонал и значителен капацитет; във връзка с това припомня заключенията на Съвета от 21 март 2011 г. относно гражданския капацитет на ОПСО и счита, че те все още са напълно актуални, а именно:

70.

Отбелязва, че понастоящем ЕС изпитва значителни финансови ограничения и че държавите членки, по финансови, бюджетни и политически причини, свързани с кризата в еврозоната или не, на този етап намаляват или в най-добрия случай поддържат своите бюджети за разходи за отбрана; подчертава потенциалното отрицателно въздействие на тези мерки върху техния военен капацитет и следователно върху способността на ЕС ефективно да поеме своята отговорност в областта на поддържането на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност;

71.

Отбелязва увеличаване на военния капацитет и въоръжаването на азиатския континент, и по-специално в Китай; призовава да бъде задълбочен диалогът с региона, като се набляга на въпросите, свързани със сигурността и отбраната;

72.

Подчертава освен това, че увеличаването на броя външни операции през последните години, независимо дали в Ирак, Афганистан или Африка, включително Либия, е и продължава да бъде значителна финансова тежест за държавите, които участваха или все още участват в тези операции; отбелязва, че тези разходи имат пряко въздействие върху амортизацията и преждевременното износване на оборудването, а също така и върху готовността на държавите да участват в операции по линия на ОПСО, предвид ограниченията по отношение на техните бюджети и възможности;

73.

Подчертава, че в абсолютно изражение общите разходи в бюджетите за отбрана на всички държави членки са почти същите като разходите на най-големите бързоразвиващи се сили и че следователно проблемът е в по-малка степен бюджетен, отколкото политически, от определянето на европейска промишлена и технологична база до обединяването на някои оперативни способности; посочва, че за развитието на европейска отбранителна промишленост могат да допринесат консорциуми, съвместни инициативи и проекти за сливане на европейски предприятия на равнище ЕС;

74.

Отбелязва, че военните действия в Либия, започнати от Франция и Обединеното кралство с подкрепата на САЩ и продължени впоследствие от НАТО, подчертаха способността на някои европейски държави да участват в решаването на тежки конфликти, но изтъкнаха и затрудненията, които срещат те при изпълнението на тези дейности за дълъг период от време, по-специално поради липсата на основен капацитет като дозареждане във въздуха, събиране на разузнавателни данни и боеприпаси с прецизно насочване;

75.

Припомня своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно въздействието на финансовата криза върху сектора на отбраната в държавите — членки на ЕС и подчертава, че препоръките в нея са от значение за развитието на военния капацитет на държавите членки в дух на споделяне и обединяване на ресурси;

76.

Приветства двустранни споразумения като френско-британския договор за военно сътрудничество и призовава и другите държави членки да обмислят подобни двустранни или многостранни споразумения за военно сътрудничество и интеграция като важен инструмент за икономии на разходи, чрез който може да се избегне дублирането и да се постави основата на процес по изграждане за ОПСО и на бъдещето на интеграцията на ЕС в областта на сигурността;

77.

Приветства постигнатия първоначален напредък на инициативата на ЕС за обединяване и споделяне и отдава дължимото значение на работата на Европейската агенция по отбрана (EDA), благодарение на която бяха определени 11 приоритетни области за действие; подчертава по-специално напредъка, постигнат в четири области: дозареждане във въздуха, морско наблюдение, медицинска помощ и обучение; призовава, при все това, да се осигури стратегическа рамка за тази инициатива;

78.

Изразява съжаление, обаче, че досега инициативата за обединяване и споделяне не е спомогнала за запълване на пропуските, установени в Приоритетна цел 2010; отбелязва колебанията на държавите членки да поемат бремето на водеща нация в един от предложените 300-та проекта за „обединяване и споделяне“, представени от Военния секретариат на ЕС (ВСЕС) през април 2011 г;

79.

Призовава държавите членки, в перспективата на Европейския съвет, посветен на въпросите за отбраната и предвиден за следващата година, да направят преглед на съществуващия капаците в рамките на ЕС и да постигнат устойчивост на инициативата в крайна сметка, за да се стартира процес по планиране на отбраната в Европа;

80.

Приветства предложението на EDA за разработване на доброволен кодекс на поведение относно обединяването и споделянето с оглед улесняване на сътрудничеството между държавите членки при придобиването, използването и споделеното управление на военния капацитет;

81.

Подкрепя по-специално проекта за дозареждане във въздуха, в който има и компонент „придобиване“; в тази връзка изразява съжаление, обаче, относно предвижданите ограничени резултати от действията, които се свеждат само до подновяване на съществуващия капацитет, вместо да изграждат нов; настоява държавите членки да запазят европейския характер на тази инициатива и счита, че Организацията за сътрудничество в областта на въоръженията (OCCAR) ще бъде в състояние да управлява компонента „придобиване“;

82.

Приветства споразумението, подписано на 27 юли 2012 г. между Европейската агенция по отбрана и OCCAR, чрез което отношенията между двете агенции ще бъдат институционализирани и ще се пристъпи към по-интегрирано сътрудничество по отношение на програмите за развитие на военния капацитет и към обмен на класифицирана информация;

83.

Припомня, че войната в Либия показа също така липсата на разузнавателни безпилотните летателни апарати („дрони“) в рамките на европейските въоръжени сили, и припомня, че понастоящем съществуват два конкурентни проекта за дрони със средна височина на полета и голяма издръжливост; отбелязва също така френско-британското сътрудничество в областта на бойните безпилотните летателни апарати, за което би било от полза, ако не се ограничава до двустранно и бъде отворено и за други европейски партньори;

84.

Счита, че създаването на Европейското командване на въздушния транспорт (EATC) е конкретен и успешен пример за обединяване и споделяне, и подчертава, че създаването на флота от A400M в рамките на тази структура би подсилило значително капацитета на ЕС и на неговите държави членки за действия извън тяхната територия; насърчава всички участници да допринесат с всички налични превозни средства за EATC; насърчава неучастващите държави — членки на ЕС да се включат в EATC;

85.

Призовава Комисията, Съвета, държавите членки и Европейската агенция по отбрана да обмислят прилагането на иновативни решения за увеличаване на капацитета на ЕС за действия извън неговата територия, по-специално като част от двупистов подход: публично-частно партньорство в областта на въздушния транспорт, изградено около малка флота от A400M, ще позволи превозването както на хуманитарна помощ в случай на бедствия, така и на оборудване и персонал при мисиите и операциите в рамките на ОПСО;

86.

Настоява, че засилването на европейския капацитет следва да се изразява също така и в консолидиране на промишлената и технологическа база на европейската отбранителна промишленост; в тази връзка припомня значението на принципа за европейски избор и целесъобразността на един законодателен акт „Купувай европейското“;

87.

Отбелязва, че финансовата и бюджетна криза, засегнала ЕС и неговите държави членки, ще доведе до загуба на експертен опит, ако не се лансира на европейско равнище мащабна програма на двустранна или многостранна основа, и че тази криза може също така да доведе до изчезването на една високо специализирана промишлена структура; подчертава също така, че европейските средни предприятия във военната промишленост също бяха засегнати от икономическата и финансова криза и че те имат икономически принос и предоставят работни места в някои държави членки;

88.

Приветства предложението на Комисията относно „Хоризонт 2020“ за бъдещи финансирани от ЕС граждански и военни научни изследвания и обществени поръчки в подкрепа на мисии в рамките на ОПСО; установява с безпокойство намаляването на бюджетните кредити за научни изследвания и технология, което в дългосрочен план засяга възможността на европейците да поддържат надежден капацитет за отбрана въз основа на целия набор от въоръжение и военно оборудване; напомня на държавите членки техния ангажимент да увеличат средствата за научни изследвания и технологии в областта на отбраната, така че те да представляват най-малко 2 % от бюджета за отбраната, и припомня, че инвестициите в научни изследвания и технологии в областта на отбраната са дали важни резултати във връзка с гражданските приложения;

89.

Приветства скорошните инициативи и проекти, свързани с кибернетичната отбрана; приканва държавите членки да работят в още по-тясно сътрудничество с EDA при развиването на капацитет за отбрана, и особено от кибернетично естество, по-специално предвид изграждането на доверие, обединяването и споделянето; приветства факта, че кибернетичната отбрана ще бъде един от приоритетите на EDA в областта на научните изследвания и технологиите в областта на отбраната;

90.

Приветства усилията на EDA за запазване на европейска промишлена и технологична база за отбрана, както и инициативата Барние/Таяни за създаване в рамките на Европейската комисия на работна група, която да има за задача да опазва и развива този стратегически инструмент, чиято функция е да гарантира автономията на ЕС и на неговите държави членки в областта на отбраната; изисква от Комисията да държи информиран Парламента относно текущата дейност на работната група и я призовава да включи в бъдеще и Парламента;

91.

Призовава държавите членки да прилагат изцяло директивата за обществени поръчки в областта на отбраната (2009/81/ЕО (6), така че да се постигне по-голяма оперативна съвместимост на оборудването и да се води борба срещу разпокъсването на пазара, което в много случаи е от полза за трети държави;

92.

Приветства съобщението на Комисията в областта на промишлената политика от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейската промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“, което признава, че секторът на отбраната има силно изразено национално измерение, и обявява разработването на широкообхватна стратегия за подкрепа на конкурентоспособността на отбранителната промишленост;

93.

Припомня значението на плана за развитие на капацитета, разработен от; призовава държавите членки по-добре да го интегрират в националното си планиране и с повече готовност да дават принос за проектите на EDA;

94.

Счита, че Съветът и държавите членки следва да подкрепят в по-голяма степен капацитета на Съюза, позволяващ осъществяването на икономии посредством обединяване на средствата, и по-специално що се отнася до EDA, Сателитния център на ЕС и Европейския колеж по сигурност и отбрана;

95.

Настоятелно призовава Съвета и държавите членки да предоставят на EDA необходимия бюджет и квалифициран персонал, така че тя да е в състояние да изпълнява всички задачи, възложени ѝ от Договора от Лисабон; подчертава, че това трябва да се вземе предвид в контекста на следващата многогодишна финансова рамка;

96.

Подчертава, че е необходимо, с оглед на автономността на ЕС при вземането на решение и осъществяването на операции, да се разполага с адекватни сателитни средства в областта на сателитните изображения, събирането на информация, комуникациите и наблюдението на космическото пространство; счита, че тези области могат да са предмет на по-засилено споделяне и обединяване на средствата в сравнение със съществуващите споразумения на двустранна основа или със Сателитния център на ЕС по отношение на програмите Helios, Cosmo-Skymed и SAR-Lupe; изразява надежда, че програмата MUSIS, която ще замени настоящото поколение спътници за наблюдение, ще бъде пример за сътрудничество както между европейските страни, така и с ЕСВД и политическите и военни органи на Съюза;

97.

В този контекст призовава Съвета и Комисията да проучат възможността за финансово участие на ЕС в бъдещите програми за космически сателитни изображения, така че да се даде възможност на политическите и военни органи на Съюза и на ЕСВД да „възлагат задачи“ на сателитите и да разполагат, по искане и в зависимост от собствените си нужди, със сателитни изображения на регионите, в които има кризи, или на тези, в които трябва да се разгърне мисия по линия на ОПСО;

98.

Припомня необходимостта от финансиране от страна на Съюза на проекта за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), който следва да се превърне, по подобие на програмата Галилео, в ключова инфраструктура на ЕС;

99.

Отбелязва, че въпреки въведените изменения в механизма ATHENA, предходните резолюции на Парламента и доктрината за разгръщането на бойни групи на ЕС, както например се иска в писмото от Ваймар, до настоящия момент не е разгърната нито една такава група, въпреки че те могат да представляват военна сила за първо влизане на съответния терен, докато бъдат сменени от други сили с по-голям капацитет за дълготрайно присъствие;

100.

Счита, че тази ситуация подкопава доверието в бойните групи като инструмент и в ОПСО като цяло, тъй като тези групи вече би трябвало да са разгърнати; насърчава държавите членки да останат мобилизирани и да изпълнят задълженията си във връзка с този инструмент, като се има предвид, че с оглед на финансовите инвестиции и инвестициите в човешки ресурси за бойните групи, да не бъдат използвани при наличието на различни възможности за това вече се превръща в пасив;

101.

Отново подчертава, че механизмът ATHENA следва да се коригира допълнително, за да се увеличи делът на общите разходи, като по този начин се гарантира по-справедливо разпределение на тежестта при военните операции и се преодолеят негативните стимули за държавите членки да поемат водещи роли в мисиите на ОПСО;

102.

Подкрепя процеса на преразглеждане на процедурите за управление на кризи, който следва да приключи до края на годината и да улесни по-бързото разгръщане на граждански и военни операции по линия на ОПСО; счита, че процедурите за управление на кризи следва да се запазят за операциите по линия на ОПСО и да не включват други инструменти, което би създало риск от утежняване на процедурата; подкрепя също така преразглеждането на процедурите за финансиране с цел по-голяма гъвкавост и бързина при мобилизиране на средства;

103.

Счита, че ролята за координиране на мисиите в Африканския рог, поверена на Оперативния център, е първа стъпка към създаването на европейски капацитет за планиране и провеждане на операции, разполагащ с достатъчно персонал и средства за комуникации и контрол; въпреки това изразява съжаление, че Центърът не е постоянен или главен пункт за планиране и провеждане на граждански и военни операции;

104.

Отново призовава за създаването на оперативен главен щаб на Европейския съюз за оперативно планиране и провеждане на граждански мисии и военни действия в рамките на ЕСВД, по целесъобразност посредством постоянно структурирано сътрудничество;

105.

Отбелязва изразената от Съвета воля в заключенията му от декември 2011 г. за засилване на капацитета за предварително планиране; подкрепя разширяването в тази посока на правомощията на Военния секретариат на ЕС; счита, че Оперативният център би могъл също така да подкрепя Военния секретариат на ЕС за тази задача;

106.

Отбелязва с интерес разделянето на Ситуационния център на две нови структури: Ситуационна служба („Situation Room“), от една страна, и Център за разузнаване („Intelligence Centre“ или „INTCEN“), от друга, като приветства факта, че последният ще се разраства, ако държавите членки имат волята да развиват ОВППС и ОПСО;

107.

Препоръчва създаването на постовете временни или постоянни експерти по въпросите на сигурността в делегациите на ЕС, които имат най-голямо значение за ОПСО, за да се отговори по по-добър начин на въпросите в областта на сигурността; призовава да се обмисли превантивната роля, която биха могли да имат тези постове в областта на сигурността и ранно предупреждение;

108.

Посочва, че и ЕС, и НАТО, обединени в стратегическо партньорство, отново потвърдено на срещата на най-високо равнище в Чикаго, са ангажирани в различни региони като Косово, Афганистан и борбата срещу пиратството в Аденския залив и Индийския океан; припомня в този контекст значението на доброто сътрудничество между Европейския съюз и НАТО;

109.

Счита, че укрепването на гражданския и военния капацитет на ЕС също ще е от полза за НАТО и ще спомогне за създаването на полезни взаимодействия между двете организации;

110.

Отбелязва, че блокирането във връзка с турско-кипърския спор не възпрепятства двете организации да водят, по целесъобразни начини, политически диалог, да работят заедно благодарение на контактите между съответния персонал или да координират дейностите си; призовава обаче за решаване на този спор, за да се подобри сътрудничеството между двете организации;

111.

Приветства сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на военния капацитет, по-специално с цел да се избегне всяко дублиране между инициативата за обединяване и споделяне на възможностите на ЕС и инициативата на НАТО за т.нар. интелигентна отбрана;

112.

Подчертава значението практическото сътрудничество в областта на киберсигурността и киберотбраната, основаващо се на съществуващото взаимно допълване в развитието на отбранителен капацитет, и подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество в тази връзка, особено що се отнася до планирането, технологиите, обучението и оборудването;

113.

Изразява съжаление по повод развиването на граждански структури за управление на кризи в рамките на НАТО, тъй като това представлява ненужно дублиране на вече съществуващия и добре развит капацитет в ЕС;

114.

Приветства сътрудничеството между Европейския съюз и Африканския съюз за поддържане на мира и стабилността на африканския континент; отбелязва, че ЕС допринася за изграждането на архитектура за мир и сигурност в Африка и за тази цел подкрепя усилията за мир на АС и африканските регионални организации като Икономическата общност на Западноафриканските държави с цел борба срещу нестабилността, несигурността и терористичната заплаха, от Африканския рог до Сахел;

115.

Припомня, че ЕС остава главният донор за бюджета на AMISOM, и подчертава необходимостта от стратегическа визия относно бъдещето на тази операция;

116.

Приветства доброто сътрудничество, развито между ЕСВД и Департамента на ООН по мироопазващите операции; отбелязва, че ЕС, със своите бойни групи, би могъл да осигурява сила за първо влизане на съответния терен при спешни операции за поддържане на мира, в очакване на силите на Обединените нации, които продължат операцията;

117.

Подчертава значението на сътрудничеството между ЕС и ОССЕ в регионите от общ интерес и по въпроси като превенция на конфликти, управление на кризи, възстановяване след конфликти, както и насърчаване и укрепване на принципите на правовата държава; изразява задоволство от факта, че обхватът на това сътрудничество се е разширил и задълбочил през последните години, но призовава към по-тясно сътрудничество и взаимодействие при справянето с кризи и конфликти, като се избягва дублирането на усилия и се разработят икономически ефективни подходи;

118.

Подчертава трайното значение на силната трансатлантическа връзка и приветства сътрудничеството между ЕС и САЩ за операциите за управление на кризи, включително EUTM Сомалия, EUNAVFOR Аталанта, EULEX Косово и EUPOL Афганистан;

119.

Приветства рамковите споразумения, подписани до настоящия момент от ЕС с над десет трети държави, за да се даде възможност за тяхното участие в граждански и военни операции, провеждани в рамката на ОПСО;

120.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на НАТО, председателя на Парламентарната асамблея на НАТО, генералния секретар на Обединените нации, действащия председател на ОССЕ и председателя на Парламентарната асамблея на ОССЕ.