20.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 239/60


Четвъртък, 2 февруари 2012 г.
Прилагане на Директивата за управление на отпадъците

P7_TA(2012)0026

Резолюция на Европейския парламент от 2 февруари 2012 г. относно въпросите, повдигнати от вносители на петиции, във връзка с прилагането в държавите-членки на Европейския съюз на Директивата за управление на отпадъците и на свързаните с нея директиви (2011/2038(INI))

2013/C 239 E/10

Европейският парламент,

като взе предвид правото на петиции, предвидено в член 227 от ДФЕС;

като взе предвид получените петиции, съдържащи се в приложението към доклада от Комисията по петиции (А7-0335/2011);

като взе предвид Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (1);

като взе предвид Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право (2);

като взе предвид Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (3);

като взе предвид Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 година относно изгарянето на отпадъци (4);

като взе предвид Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (5);

като взе предвид Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (6);

като взе предвид Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда, и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (7) (ОВОС);

като взе предвид Конвенцията за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхус, Дания, 25 юни 1998 г.);

като взе предвид експертното проучване „Управление на отпадъците в Европа: основни проблеми и най-добри практики“ от юли 2011 г.;

като взе предвид член 202, параграф 2 от Правилника за дейността;

като взе предвид доклада на комисията по петиции (A7-0335/2011);

A.

като има предвид, че комисията по петиции получи и обяви за допустими 114 петиции за периода 2004–2010 г., в които се твърди за нарушения на настоящата регулаторна рамка от следните държави-членки: Италия, Гърция, Франция, Испания, Ирландия (всяка с над 10 петиции), България, Обединеното кралство, Полша, Румъния, Германия (всяка с 3–10 петиции), Австрия, Унгария, Литва, Малта, Португалия и Словакия (всяка с по една петиция);

Б.

като има предвид, че комисията по петиции е изготвила пет доклада относно информационни мисии, свързани с петиции относно отпадъците, в Ирландия (8), Fos-sur-Mer (Франция) (9), депото за отпадъци „Path Head“ (Обединеното кралство) (10), Campania (Италия) (11) и Huelva (Испания) (12);

В.

като има предвид, че петициите, свързани с проблеми с околната среда, неизменно съставляват основната група получени петиции, а тези относно отпадъците – значима подгрупа, както и че опасенията, свързани с отпадъците, засягат много пряко гражданите в целия Европейски съюз, по-конкретно във връзка с процедурата по издаване на разрешителни за нови инсталации за управление на отпадъци или за експлоатацията на съществуващи такива, следвани от опасенията, отнасящи се до управлението на отпадъците като цяло;

Г.

като има предвид, че в по-голямата си част петициите относно отпадъците се отнасят до инсталации за управление на отпадъци, като около 40 % визират процедурата по издаване на разрешителни за планирани нови заводи, а още 40 % – експлоатацията на съществуващи такива, като 75 % от тях касаят открити депа, а 25 % – инсталации за изгаряне, докато останалите петиции повдигат въпроси, свързани с управлението на отпадъците като цяло;

Д.

като има предвид, че последните данни от „Евростат“ (2009 г.) показват, че гражданите на ЕС генерират средно по 513 кг. отпадъци на година, като много от новите държави-членки се намират доста под средното равнище, а най-индустриализираните държави са в челото;

Е.

като има предвид, че държавите, които произвеждат най-много отпадъци, имат най-висок дял на рециклиране, компостиране и изгаряне на отпадъците с цел получаване на енергия, като същевременно са премахнали изцяло или почти напълно откритите депа, докато, за разлика от тях, държавите-членки, които произвеждат средно най-малко отпадъци се намират в челната листа по използване на открити депа и имат много по-ниски проценти на рециклиране и дори на изгаряне;

Ж.

като има предвид, че някои от инсталациите за изгаряне страдат от липса на подходяща инфраструктура за разделянето и третирането на отпадъците; като има предвид, че, изглежда, няма ясни ограничения относно видовете отпадъци, които подлежат на изгаряне, и продължават да съществуват притеснения относно това, което се случва с токсичната пепел в резултат от изгарянето;

З.

като има предвид, че Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (рамкова директива за отпадъците (РДО) определя правилата, създадени за защита на околната среда и здравето на човека чрез предотвратяване или намаляване на отрицателните въздействия от генерирането и управлението на отпадъците и чрез намаляване на общото въздействие от използването на ресурсите и подобряване на ефикасността на тяхното използване, като допринася за здравето и благоденствието на гражданите на ЕС, като същевременно се постига екологично устойчив метод за обезвреждане на отпадъците;

И.

като има предвид, че Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право определя минимален брой сериозни престъпления, свързани с околната среда, и изисква от държавите-членки да предвидят по-възпиращи наказания за този вид престъпления, когато са извършени умишлено или при груба небрежност;

Й.

като има предвид, че стратегиите за управление на отпадъците в съответствие с РДО трябва да гарантират, че всички отпадъци се събират и насочват към мрежа от подходящи заводи за третиране на отпадъци за оползотворяване и в крайна сметка обезвреждане, и трябва да включват мерки за намаляване на генерирането на отпадъци при източника;

К.

Като има предвид, че в някои региони, като например Fos-sur-Mer (Франция – 2008 г.), Path Head (Обединеното кралство – 2009 г.), Huelva (Испания – 2009 г.) и Campania (Италия – 2011 г.), постигнатият напредък по отношение на намаляването на отпадъците и рециклирането на битовите отпадъци е минимален и че битовите и други отпадъци продължават да се изхвърлят безразборно в открити депа, както изглежда в някои случаи смесени с различни видове промишлени отпадъци;

Л.

като има предвид, че крайният срок за транспониране на РДО беше декември 2010 г., но само шест държави-членки го спазиха, а Комисията предприема активни мерки, за да гарантира, че останалите държави-членки ще приключат с транспонирането и ще започнат нейното незабавно прилагане;

М.

като има предвид, че битовите отпадъци следва да бъдат управлявани в съответствие с йерархията на отпадъците, изградена на базата на предотвратяване, намаляване, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване (напр. за енергия) и обезвреждане, съгласно член 4 от РДО;

Н.

като има предвид, че ефективното използване на ресурсите в Европа е една от водещите цели на стратегията „Европа 2020“, а РДО въведе цел от 50% за рециклиране на битови отпадъци, която трябва да бъде постигната до 2020 г. от всички държави-членки, като признава, че превръщането на ЕС в кръгова и екологосъобразна икономика, която използва отпадъците като ресурс, е важен елемент на целта за ефективно използване на ресурсите;

О.

като има предвид, че съществуват няколко причини за неспособността да бъдат въведени планове за управление на отпадъците в съответствие с РДО: те включват липсата на прилагане и привеждане в изпълнение, подходящо обучен персонал на местно и регионално равнище и координация на национално равнище; недостатъчен контрол на равнище ЕС, недостига на отпуснатите финансови ресурси и липсата на система за налагане на глоби, като по този начин се пренебрегват възможностите за добро управление на отпадъците с цел намаляване на емисиите на парникови газове и другите последици за околната среда, както и за намаляване на зависимостта на Европа от внос на суровини;

П.

като има предвид друг важен, но често пренебрегван фактор – потенциала на рециклиращата промишленост да осигури до половин милион работни места, тъй като определени видове отпадъци представляват производствен ресурс, който може да допринесе за укрепването на устойчивостта на околната среда и за преминаването към екологосъобразна икономика;

Р.

като има предвид, че управлението на биологичните отпадъци в ЕС все още се намира в относително начален стадий и настоящите законодателни инструменти трябва да бъдат доразвити, като се постигне по-голяма ефективност на техниките;

С.

като има предвид, че изпълнението на целите на ЕС за събиране, рециклиране и отклоняване от депониране трябва да остане с приоритетно значение;

Т.

като има предвид, че на национално, регионално и местно равнище държавите-членки носят основната отговорност за прилагането на законодателството на ЕС, както и че гражданите очакват от Съюза да гарантира изпълняването на политиката по отношение на отпадъците, но Съюзът не разполага с достатъчно средства за прилагане на това законодателство;

У.

като има предвид, че съгласно Конвенцията от Орхус гражданите имат право на информация относно положението на тяхната собствена територия и органите имат задължението да предоставят информация и да мотивират гражданите да развиват отговорно отношение и поведение; като има предвид, че в съответствие с Директива 2003/35/ЕО държавите-членки гарантират, че на обществеността са дадени навременни и ефективни възможности за участие в изготвянето и промените или преразглеждането на плановете и програмите, които се изисква да бъдат съставени;

Ф.

като има предвид, че посредством процеса на внасяне на петиции гражданите изразяват усещането, че обществените органи нямат контрол върху положението, че понякога не са готови да положат необходимите усилия, за да допринесат за намирането на решения, доверието е накърнено и се стига до открита конфронтация и парализиране, с което се възпрепятстват действията;

Х.

като има предвид, че неотдавнашно проучване (13), проведено по поръчка на Комисията, относно възможността за създаване на Агенция на ЕС за управление на отпадъците подчерта факта, че много държави-членки не разполагат с достатъчен капацитет за изготвяне на планове за управление на отпадъците, както и за инспекции, контрол и други действия за правилно привеждане в изпълнение на законодателството в областта на отпадъците;

Ц.

като има предвид, че проучването констатира също така висока степен на неспазване на законодателството, незаконно изхвърляне и превоз на отпадъци, голям брой на жалби от граждани, производства за нарушение в Съда на ЕС и следователно неизпълнение на предвиденото по отношение на защитата на общественото здраве и околната среда – цел, залегнала в цялото законодателството на ЕС в областта на отпадъците;

Ч.

като има предвид, че незаконното обезвреждане на отпадъци също се превърна в част от дейностите на организираната престъпност, което поражда въпроси относно ролята на компетентните органи и съществуването на тайно споразумение в сектора по отношение на промишлените отпадъци;

Ш.

като има предвид, че процедурите, свързани с мониторинг и контрол, които трябва да гарантират, че битовите отпадъци не се замърсяват с токсични отпадъци, са понякога неубедителни или не съществуват, което води до замърсяване на депата и инсталациите за изгаряне; като има предвид, че трябва да се подчертае, че обезвреждането на токсични отпадъци чрез изгаряне в инсталации, предвидени за изгаряне на битови отпадъци, е абсолютно забранено;

Щ.

като има предвид, че задълбочен анализ на петициите потвърждава наличието до голяма степен на законодателство за функционираща и екологично стабилна система за управление на отпадъците, както и че основните проблеми са свързани с неговото прилагане и привеждане в изпълнение, като 95% от петициите са свързани с неуспехи на местното или регионалното равнище на управление;

АА.

като има предвид, че един от решаващите фактори, допринасящи за това състояние на нещата, е липсата на информация и осведоменост, административен капацитет и финансови или други ресурси на местно равнище;

АБ.

като има предвид, че Комисията увеличи подкрепата си, която включва 4,1 милиарда евро за 2005/2006 г., за действия за подобряване на прилагането и привеждането в изпълнение на достиженията на правото на ЕС по отношение на отпадъците на национално равнище; като има предвид, че въпреки това в края на 2009 г. случаите на нарушения, свързани с отпадъците, представляваха 20 % от всички нарушения на правото в областта на околната среда;

АВ.

като има предвид, че цената на лошото управление на отпадъците е висока и една териториална система, способна да затвори пълния цикъл, създава възможност за реализиране на значителни икономии;

АГ.

като има предвид, че макар прилагането на законодателството в областта на отпадъците в ЕС да представлява обществена отговорност, частни и мултинационални дружества се занимават с 60 % от битовите и 75 % от промишлените отпадъци, с годишен оборот от 75 милиарда евро (14);

АД.

като има предвид, че създаването на нови открити депа и инсталации за изгаряне попада в обхвата на приложение I, точка 9 към Директивата за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) (15) и изисква ОВОС съгласно член 4, параграф 1 или най-малкото проверка съгласно член 4, параграф 2, в случай че депото попада в обхвата на приложение II, точка 11, буква б);

АЕ.

като има предвид, че разрешителните за депа попадат в обхвата на приложение II към Директивата за ОВОС, ако „съществува вероятност те да окажат значително въздействие върху околната среда“, и са обект на прагови критерии, определени от държавите-членки;

АЖ.

като има предвид, че член 6, параграф 4 от Директивата за ОВОС постановява, че „на заинтересованата общественост се предоставят навременни и ефективни възможности да участва в процедурите по вземане на решения по околната среда, посочени в член 2, параграф 2, и за тази цел има право да изразява мнения и коментари, когато всички възможности са допустими, пред компетентния орган или органи, преди да бъде взето решението по молбата относно съгласието за развитието“;

АЗ.

като има предвид, че директивите на ЕС и Конвенцията от Орхус изрично упоменават достъпа до информация и участието на обществеността в процеса на вземане на решения по въпросите на околната среда;

АИ.

като има предвид, че в много петиции се твърди, че процедурата по издаване на разрешително за инсталации за управление на отпадъци не съответства изцяло на законодателството на ЕС, особено относно ОВОС и допитването до обществеността;

АЙ.

като има предвид, че ако разрешителните са в съответствие с определените в директивата параметри и е извършена ОВОС, Комисията няма правомощия да се намесва по отношение на решенията на националните органи; като има предвид, че някои държави-членки не са извършили задълбочени ОВОС преди издаването на разрешителни за откриване или разширяване на депа или за изграждане на инсталации за изгаряне;

АК.

като има предвид, че съдебно производство може да започне само след като даден проект бъде одобрен от държавите-членки; като има предвид, че на гражданите им е трудно да разберат, че ЕС не може да се намеси ефективно преди приключването на цялата процедура и одобряването на проекта от държавите-членки;

АЛ.

като има предвид, че в много от случаите сигналите на гражданите по време на процеса на обществено допитване и оценка на въздействието върху околната среда относно площадките, предвидени за създаване на нови депа, се отнасят за предполагаеми нарушения в защитени зони, както в случая с депото в национален парк „Везувий“, или за опасения от отрицателно въздействие върху здравето и благосъстоянието им;

AM.

Като има предвид, че планираните разположения на нови открити депа се оспорват, тъй като вносителите на петиции считат, че те навлизат в защитени екологични или културни зони, какъвто е случаят с петициите относно плановете за откриването на ново депо в национален парк „Везувий“, и че смята, че разполагането на открити депа в зони, които принадлежат към мрежата „Натура 2000“, следва да се счита за несъвместимо с правото на ЕС в областта на околната среда;

АН.

като има предвид, че Директивата относно депонирането на отпадъци определя параметрите за издаване на разрешителни за експлоатация и за общи процедури за мониторинг по време на фазите на експлоатация и последващи грижи, както и че депата, закрити преди транспонирането на директивата, не са предмет на нейните разпоредби; като има предвид, че изброените в директивата критерии се отнасят до разположение, контрол върху водите и управление на продуктите от излугването, опазване на почвата и водите, контрол на газовете, вреди и опасности, стабилност и бариери;

АО.

като има предвид, че в комисията по петиции са внесени няколко петиции – по-специално една, която е повод за провеждането на информационна мисия в „Path Head“ (Обединеното кралство) – относно депа, разположени непосредствено до най-близките къщи, поради което населението е подложено на вредни миризми, завишено замърсяване на въздуха и разпространение на вредители в близост до домовете им; като има предвид обаче, че тъй като в законодателството на ЕС не са определени по-точни критерии относно отстоянието на депата от жилищни сгради, училища и болници, определянето на точни изисквания за гарантиране на защитата на човешкото здраве и околната среда подлежи на прилагането на принципа на субсидиарност, залегнал в Договорите;

АП.

като има предвид, че петициите относно депа често изразяват опасения за евентуално замърсяване на подпочвените води, тъй като по-старите депа може да нямат защитен екран, предпазващ от просмукване във водоносни пластове, или защитните екрани може да изглеждат разкъсани и да пораждат съмнения за просмукване или да се намират на геологично нестабилна основа и прекалено близо до запаси от подпочвена/питейна вода;

АР.

като има предвид, че според доклад на Комисията в периода след 2001 г. са инициирани 177 процедури за нарушения на Директивата относно депонирането на отпадъци и че неотдавнашен опис установи наличието на най-малко 619 незаконни депа на територията на ЕС;

АС.

като има предвид, че петиции и жалби до Комисията свидетелстват за наличието на голям брой незаконни депа, работещи без разрешително, въпреки че точният им брой е неизвестен поради липсата на подходящ контрол;

АТ.

като има предвид, че се напомня, че депонирането на отпадъци следва да бъде решение, представляващо краен вариант; като има предвид, че обществените органи в някои държави-членки, които са изостанали в предотвратяването на генерирането на отпадъци, рециклирането и повторното им използване, може да се намират под натиск да разширят съществуващите, дори несъответстващи на стандартите, депа или да открият нови такива в краткосрочен план като метод за справяне с отпадъците;

АУ.

като има предвид, че използването на инсталации за изгаряне, което се намира ниско в йерархията на отпадъците, е добре установено и прието от гражданите на някои държави, за които се счита, че са достигнали високо равнище на спазване на РДО, и които в този процес произвеждат енергия, както и че държави, които до момента не са прибягвали до изгаряне, може да решат да го прилагат, с цел справяне с натрупаните отпадъци;

АФ.

като има предвид, че това може да бъде направено само в условия на строг контрол и спазване на съответното законодателство на ЕС, както и че подобни мерки биха могли да предизвикат разбираема съпротива от най-пряко засегнатото население в района, загрижено за своето здраве;

АХ.

като има предвид, че следва да се признае, че благодарение на новите технологии емисиите от инсталациите за изгаряне на отпадъци са значително намалени; като има предвид, че в някои държави-членки – по-специално в тези с голям процент на изгаряне на отпадъци – местното население проявява по-голяма склонност да приеме инсталациите за изгаряне, вероятно отчитайки факта, че те произвеждат топлинна или електрическа енергия, а също така и поради прозрачността и достъпа до информация относно тяхното функциониране;

АЦ.

като има предвид, че поради сходни причини разрешителните за изграждане на инсталации за изгаряне на отпадъци срещат съпротива, подобна на тази срещу депата за отпадъци, като акцентът е върху опасенията от замърсяване на въздуха и отрицателното въздействие върху общественото здраве и/или райони със защитена природа;

АЧ.

като има предвид, че за изграждането на инсталации за изгаряне на отпадъци публичните органи често избират райони, които вече са подложени на силно замърсяване на въздуха, като не трябва да се пренебрегват кумулативните ефекти за здравето на населението в района, а търсенето на алтернативни начини за обезвреждане на отпадъци и производство на енергия чрез метанизация често се подценява;

АШ.

като има предвид, че въпреки това съсредоточаването върху изгарянето на отпадъци с цел производство на енергия, като първи избор, е по-разточителен начин за управление на отпадъците, отколкото предотвратяването, рециклирането и повторната употреба, поради което те следва да получат приоритет в съответствие с йерархията на отпадъците съгласно РДО;

АЩ.

като има предвид, че за да бъдат изпълнени законово установените цели по отношение на рециклирането и предотвратяването на генерирането на отпадъци, е необходимо активно участие на гражданското общество, по-голямо участие от страна на заинтересованите страни, както и по-добра обществена осведоменост, чрез медийни кампании за повишаване на обществената осведоменост;

БА.

като има предвид, че във всички доклади относно информационните мисии на комисията по петиции по въпроси, свързани с отпадъците, се споменава недобрата или несъществуващата комуникация между гражданите и органите, което в някои случаи може да доведе до напрегнати ситуации и също така до често отразяваните в пресата протести на граждани;

ББ.

като има предвид, че населението в световен мащаб се увеличава и поради това се очаква да нарасне значително общото потребление, което води до по-силен натиск върху управлението на отпадъците; като има предвид, че решението на този проблем изисква, наред с другото, повишена обществена осведоменост и прилагане на принципа на йерархия на отпадъците;

БВ.

като има предвид, че комисията по петиции не разполага с превантивни или съдебни правомощия, но може да защитава интересите на гражданите, по-специално при възникване на проблеми с прилагането на правото на ЕС, посредством сътрудничество с отговорните органи за намиране на решения или обяснения на въпросите, повдигнати в петициите;

1.

Призовава държавите-членки без по-нататъшно отлагане да транспонират РДО и да осигурят пълното спазване на всички нейни разпоредби, по-конкретно за изготвяне и прилагане на всеобхватни планове за управление на отпадъците, включително навременно приспособяване на всички поставени цели в рамките на европейското законодателство;

2.

Призовава Комисията да наблюдава внимателно транспонирането от държавите-членки на директивата на ЕС относно защитата на околната среда чрез наказателно право, за да се гарантира, че това ще бъде направено незабавно и ефективно; призовава Комисията да насочи вниманието си към ролята на всички видове организирана престъпност по отношение на престъпленията, свързани с околната среда;

3.

Като взема предвид факта, че отпадъците и замърсяването представляват сериозна заплаха за човешкото здраве и неприкосновеността на околната среда, настоятелно призовава държавите-членки да ускорят въвеждането на модерна стратегия за управление на отпадъците в съответствие с РДО;

4.

Призовава обществените органи да признаят необходимостта от значителни инвестиции за създаването на правилни стратегии за управление на отпадъците, инфраструктура и инсталации в повечето държави-членки и счита, че те следва да обмислят възможността за заделяне на подходящ дял от средствата на Кохезионния фонд за тази цел или за търсене на директно финансиране от Европейската инвестиционна банка;

5.

Счита, че проверките на място и капацитетът за привеждане в изпълнение следва да бъдат засилени на равнище държави-членки и на равнище ЕС, с цел да се осигури по-добро съответствие със законодателството в областта на отпадъците, и следователно настоятелно призовава държавите-членки да укрепят своя капацитет за провеждането на инспекции, контрол и други действия на всички етапи по веригата на управлението на отпадъците, с цел по-добро прилагане на законодателството в областта на отпадъците, като призовава Комисията да предвиди конкретни процедури за пълно прилагане на принципа на субсидиарност в случай на проявени сериозни слабости от страна на държавите-членки;

6.

Призовава Комисията да осигури по-конкретни насоки за компетентните органи с цел улесняването им при правилното прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на отпадъците, но отбелязва, че наличните на европейско равнище ресурси понастоящем са недостатъчни; счита, следователно, че трябва да се предприемат допълнителни финансови и административни мерки с цел предоставяне на по-добри насоки и възможности за обучение за служителите, работещи в сектора на отпадъците;

7.

Призовава Комисията да идентифицира и да се съсредоточи върху системните слабости в прилагането от страна на държавите-членки на свързаните с отпадъците директиви, като например неподходяща мрежа от инсталации за управление на отпадъците, прекомерно използване на открити депа, нарастване на отпадъците на глава от населението или ниско равнище на рециклиране;

8.

Смята, че създаването на нова агенция на ЕС по управление на отпадъците не е желателно, и счита, че настоящата институционална структура на равнището на ЕС — основаваща се на ГД „Околна среда“ на Комисията и Европейската агенция за околна среда като център за експертни знания и високи постижения — е по-рентабилна, макар че тези органи се нуждаят от допълнително укрепване с цел осигуряване на по-активен контрол и привеждане в изпълнение;

9.

Счита, че съществуващата Европейска агенция за околна среда би могла да подпомогне този процес и да играе по-конструктивна роля при изготвянето на доклади относно стратегиите на държавите-членки в областта на управлението на отпадъците и при откриването на слабости чрез оценка на съответствието на възприетите от държавите-членки планове за управление на отпадъците със законодателството на ЕС;

10.

Счита, че по-тясното сътрудничество между органите на местно, регионално и национално равнище би могло да даде положителни резултати по отношение на определянето на модели на най-добри практики; отбелязва, че Комитетът на регионите, Европол, Мрежата на Европейския съюз за прилагане и спазване на правото в областта на околната среда, Municipal Waste Europe и FEAD (европейска федерация, представляваща сектора на управлението на отпадъци) могат да играят по-полезна роля при организирането на такъв обмен и по този начин да съдействат и за изграждането на доверие сред населението, засегнато от изпълнението на важни политики в областта на отпадъците;

11.

Призовава държавите-членки, които са изправени пред явни кризи в областта на отпадъците да имат предвид факта, че ефективните стратегии в областта на управлението на отпадъците разкриват възможности както за нови работни места, така и за увеличаване на приходите, като същевременно осигуряват устойчивост на околната среда чрез повторно използване, рециклиране и генериране на енергия от отпадъци;

12.

Припомня, че йерархията на цикъла на отпадъците е ключов елемент от Директива 2008/98/ЕО и че съгласно тази директива тя следва да съставлява основата за цялото управление на отпадъците; отбелязва също така, че икономическите аргументи говорят в полза на спазването на йерархията на отпадъците и съсредоточаването най-напред върху предотвратяването, след това върху повторната употреба и рециклирането преди изгарянето на отпадъци за енергия, както и че следва да се избягват, доколкото е възможно, разточителните и неустойчиви депа за отпадъци;

13.

Настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да работят, в този контекст, за повишаване на осведомеността на населението по отношение на проблемите на околната среда и предимствата на ефективното управление на отпадъците, по-специално като информират за предимствата на предварителното сортиране на отпадъците, за реалната цена на събирането на битовите отпадъци, както и за финансовата изгода от оползотворяването на тези битови отпадъци;

14.

Счита, че по-тясното сътрудничество между органите на държавите-членки и комисията по петиции, когато тя се занимава с конкретните опасения на местни жители, би предоставило отлична възможност за улесняване на диалога между компетентните органи и местните общности по приоритетите при изпълнението на стратегиите в областта на отпадъците и в някои случаи би могло да бъде ефективно средство за разрешаване на спорове на местно равнище;

15.

Предлага да се съгласува общ стандарт на ЕС за категориите за цветово кодиране на отпадъците за сортиране и рециклиране с цел улесняване и повишаване на участието на гражданите в процесите на управление на отпадъците и на разбирането им на тези процеси и счита, че това може да подпомогне усилията на държавите-членки за значително и бързо увеличение на процента на рециклираните отпадъци;

16.

Насърчава предварителния и ефективен диалог между отговорните местни и регионални органи и местните жители при планирането и преди вземането на решения за изграждане на инсталации за обработване на отпадъци, като същевременно разбира, че принципната съпротива срещу проекти в непосредствена близост („не в моя двор“) е голямо предизвикателство в това отношение;

17.

Подчертава основното значение на правилното и пълно прилагане на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда и точното координиране на разрешителните процедури, необходими съгласно законодателството в областта на околната среда;

18.

Призовава държавите-членки да гарантират провеждането на цялостна оценка на въздействието върху околната среда преди вземането на решение за създаване или изграждане на нова инсталация за отпадъци, по-специално на завод за изгаряне на отпадъци или инсталация за метанизация или в краен случай на депо за отпадъци; счита, че тези оценки следва да бъдат задължителни;

19.

Разбира, че в някои случаи е необходимо спешно вземане на решения за справяне с остри кризи, свързани с отпадъците, или за предотвратяване на развитието на кризи, но подчертава, че дори в тези случаи трябва да се гарантира пълно спазване на съществуващото законодателство на ЕС, особено когато става дума за дългосрочни последствия за здравето и благосъстоянието на местни общности;

20.

Изразява убеждението си, че диалогът между публичните органи, частните стопански субекти и засегнатото население трябва да се подобри и че гражданите трябва да имат по-добър достъп до обективна информация, при наличието на по-ефективни механизми за административно и съдебно преразглеждане, когато това е необходимо;

21.

Настоятелно призовава Комисията да подкрепя и укрепва мрежата за публично-частни партньорства за проекти за кампании за осведомяване на обществеността; призовава за оказване на подкрепа за кампанията „да почистим света“, в подкрепа на която над 400 членове на ЕП са подписали писмена декларация и която се очаква да получи подкрепата на милиони доброволци през следващата година;

22.

Счита, че вносителите на петиции следва да бъдат насърчавани да използват пълноценно такива механизми, когато има такива, тъй като те могат да са по-ефективни и по-целесъобразни, отколкото мерките на равнището на ЕС, особено когато става дума за отделни инсталации за обработване на отпадъци;

23.

Настоятелно приканва Комисията да предложи по-ясни и по-конкретни критерии за определяне на разположението на депа за отпадъци по отношение на местните жилищни сгради, училища или здравни заведения, с цел да се осигурят по-надеждни гаранции срещу потенциалните рискове за здравето на човека и околната среда, като се има предвид, че има голям брой променливи и съображения от местно естество, които е необходимо да се отчетат, при пълно спазване на принципа на субсидиарност;

24.

Препоръчва на органите на държавите-членки да работят съвместно, особено при планирането на заводи за обработване на отпадъци в гранични области, и да осигуряват извършването на трансгранични оценки на въздействието, които отчитат данните, които са от значение за всички граждани и заинтересовани страни;

25.

Насърчава Комисията да отчита в пълна степен връзката на ефективното законодателство в областта на околната среда по отношение на обекти, представляващи историческото наследство, и запазването и насърчаването на биологичното разнообразие — например разпоредбите, съдържащи се в Рамковата директива за водите и директивите за местообитанията и птиците — с директивите за ОВОС и за стратегическа оценка на околната среда и със законодателството относно управлението на отпадъците;

26.

Насърчава Комисията в случаите, в които тя се явява компетентен орган, да гарантира спазването на процедурните изисквания на правото на ЕС (оценка на въздействието върху околната среда, обществена консултация), включително изискванията съгласно директивите за опазване на природните обекти и на обектите, представляващи историческо наследство;

27.

Счита, че следва да се използват само официално лицензирани депа, съответстващи на Директивата на ЕС относно депонирането на отпадъци и разполагащи с надлежно издадени разрешителни, и че тяхното местонахождение следва да бъде ясно посочено и регистрирано, и че всички други депа за отпадъци и сметища следва да бъдат обявени за незаконни и да бъдат закрити, обезопасени и санирани, а околната среда в непосредствена близост и около тях да бъде ефективно наблюдавана за потенциални отрицателни последствия;

28.

Счита, че е необходимо публично и ясно определяне на критериите за приемане на отпадъци, както и създаване на ефективна система за проследяване на отпадъците, особено на опасните отпадъци, за да се гарантира, че в депата и инсталациите за изгаряне се извозват и депонират единствено подходящи отпадъци; счита, че във всички държави-членки следва редовно и последователно да се провеждат процедури за вземане на проби и изследване без предварително известяване;

29.

Счита, че следва да се постави по-голям акцент върху оползотворяването на органичните отпадъци, най-вече в основно земеделските райони – нещо, на което изглежда досега не е обръщано голямо внимание;

30.

Настоятелно приканва за установяване на общи критерии при измерването на ключови стойности на емисиите от инсталациите за изгаряне на отпадъци и за публикуване на резултатите от измерванията в интернет в реално време, за да има обществеността достъп до тях, с цел изграждане на доверие сред местните общности и също с цел осигуряване на ефективна система за предупреждение при възникването на аномалии;

31.

Напомня на държавите-членки, че дори когато въпросите възникват на местно или регионално равнище на управление, те носят отговорността за упражняване на ефективен контрол и надзор над спазването на всички стандарти на ЕС и разрешителни, и ги насърчава да осигурят подходящ и компетентен персонал за изпълнението на тази функция, включваща чести инспекции на място;

32.

Отбелязва, че е необходимо спешно да се обърне внимание на откритото и незаконно изхвърляне на смесени и неидентифицирани отпадъци, и призовава за прилагане на строг контрол върху управлението; припомня на компетентните органи, че в пълно съответствие с Директивата за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (2008/1/ЕО, преразгледана с Директива 2010/75/ЕС), те трябва да установят строг контрол върху манипулациите с конкретни видове промишлени отпадъци независимо от техния произход, и призовава Комисията да направи всичко възможно в рамките на своите правомощия, за да следи дали компетентните органи събират, разделят и третират отпадъците правилно, например чрез системни проверки, както и за да осигури предоставянето на надежден план от страна на регионалните органи;

33.

Приканва всички държави-членки да предприемат мерки, които да допринасят за по-доброто възприемане от страна на местното населението на съществуващи или планирани обекти за управление на отпадъци, като демонстрират, че органите, издаващи разрешителните и експлоатиращи съоръженията, спазват правилата при пълна прозрачност;

34.

Препоръчва налагането на подходящи и възпиращи глоби и наказания за незаконно изхвърляне на отпадъци, особено на токсични и опасни отпадъци, с които отчасти да се компенсират вредите, нанесени на околната среда, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“; счита, че незаконното изхвърляне на силно замърсени химически или радиоактивни отпадъци в природата следва да подлежи на много тежки присъди, съразмерни с рисковете, на които тази практика излага хората и околната среда;

35.

Призовава за ефективни мерки за борба срещу проникването на организираната престъпност в управлението на отпадъците и срещу всякакви връзки между организираната престъпност и сектора или публичните органи;

36.

Препоръчва в случаите, в които се предоставят обществени средства на частни предприятия за управлението на преработването на отпадъци, да се въведе ефективен финансов контрол от страна на местните и/или националните органи над използването на тези средства, с цел да се гарантира спазването на правните разпоредби на ЕС;

37.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.


(1)  ОВ L 312, 22.11.2008 г., стр. 3.

(2)  ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 28.

(3)  ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 91.

(5)  ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30.

(6)  ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

(7)  ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17.

(8)  DT 682330.

(9)  DT 745784.

(10)  DT 778722.

(11)  DT 833560 + B7-0073/2011.

(12)  DT 820406.

(13)  Проучване относно осъществимостта на създаване на агенция за прилагане на законодателството в областта на отпадъците, преразгледан окончателен доклад, 7 декември 2009 г.

(14)  FEAD „Декларация от Брюксел“, 15 февруари 2011 г.

(15)  85/337/ЕИО.