20.8.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 239/23

—

като взе предвид член 214 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), посветен на хуманитарната помощ,

—

като взе предвид Финансовия регламент (1) и правилата за неговото прилагане (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ (3),

—

като взе предвид предходните си резолюции съответно от 27 септември 2011 г., озаглавена „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ” (4), от 19 януари 2011 г. относно „положението в Хаити една година след земетресението: хуманитарна помощ и възстановяване” (5), от 10 февруари 2010 г. относно „неотдавнашното земетресение в Хаити” (6), от 29 ноември 2007 г. относно „провъзгласяване на Европейски консенсус относно хуманитарната помощ“, както и от 18 януари 2011 г. относно „прилагане на Европейския консенсус относно хуманитарната помощ: средносрочен преглед на неговия план за действие и бъдещо развитие” (7),

—

като взе предвид своите резолюции съответно от 5 май 2010 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2008 година (8), както и от 10 май 2011 г. за финансовата 2009 година (9),

—

като взе предвид годишните доклади на Европейската сметна палата (ЕСП) относно изпълнението на бюджета за финансовата 2008 година (10) и за финансовата 2009 година (11), придружени от отговорите на институциите,

—

като взе предвид специалните доклади на ЕСП № 3/2006 относно „хуманитарната помощ, предоставена от Европейската комисия вследствие на цунамито”, № 6/2008 относно „помощта за възстановяване, предоставена от Европейската комисия след цунамито и урагана Мич”, № 15/2009 относно „помощ от ЕС, осъществявана чрез организации на ООН: вземане на решения и мониторинг”, както и № 3/2011 относно „ефикасност и ефективност на помощта, предоставяна от ЕС чрез организации на ООН в засегнати от конфликти страни”,

—

като взе предвид годишните доклади и годишните доклади за дейността за финансовите 2009 година и 2010 година на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ГД „Хуманитарна помощ“) и приложенията към тях,

—

като взе предвид годишния доклад относно политиката за предоставяне на хуманитарна помощ и нейното изпълнение през 2009 година (COM(2010)0138), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2011)0398),

—

като взе предвид годишния доклад относно политиките на Европейския съюз в областта на хуманитарната помощ и гражданската защита и тяхното прилагане през 2010 г. (COM(2011)0343), както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2011)0709),

—

като взе предвид Финансовото и административно рамково споразумение (ФАРС) между Европейската комисия и Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид Рамковото споразумение за партньорство между Комисията и хуманитарните организации (РСП),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по развитие (A7-0444/2011),

А.

като има предвид, че броят, честотата, обхватът и сериозността на хуманитарните катастрофи са се увеличили драстично, като засягат повече части на света;

Б.

като има предвид, че водещата световна роля на ЕС като организация, предоставяща хуманитарна помощ, както и увеличаването на броя и честотата на интервенциите в рамките на ЕС и извън него, в съчетание с настоящите бюджетни ограничения, подчертават значението на доброто финансово управление, основано на принципите на икономичност, ефикасност ефективност;

В.

като има предвид, че големите катастрофи в Хаити и Пакистан показаха още веднъж, че инструментите, с които ЕС разполага за реагиране при бедствия, трябва да бъдат подобрени по отношение на ефективността, бързината и координацията;

1.

Отбелязва решимостта на ГД „Хуманитарна помощ“ и предприетите мерки за подобряване на ефикасността и ефективността на хуманитарната помощ, предоставяна от ЕС;

2.

Припомня становището на ЕСП, изложено в нейните годишни доклади, че цялостният предварителен контрол, системите за мониторинг и надзор, дейностите по последващ одит и функциите за вътрешен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ са ефективни като цяло; въпреки това подчертава, че по отношение на всички тези аспекти съществуват възможности за подобрение;

3.

Отбелязва, че отношенията между ГД „Хуманитарна помощ“ и нейните партньори неправителствени организации се уреждат от РСП, докато методът за изпълнение на бюджета е пряко централизирано управление;

4.

Приветства по-голямата гъвкавост и ефикасност, постигнати в РСП от 2008 г., в сравнение с РСП от 2005 г., включително подход, ориентиран в по-голяма степен към постигането на резултати, въвеждането на механизъм за контрол „A“ (мониторинг, свързан с действия) и механизъм за контрол „P“ (предварителна оценка и собствени процедури), по-голямо опростяване и по-малко неяснота в резултат на въвеждането на насоки; призовава Комисията да продължи усъвършенстването на мерките, които ще подобрят ефикасността на сътрудничеството с партньорите по РСП в РСП, което ще е в сила след 2012 г.; подчертава, че подобряването на ефективността на сътрудничеството и намаляването на прекомерната административна тежест за партньорите по РСП е важно, като същевременно ще осигури високо равнище на отчетност и прозрачност;

5.

Призовава Комисията да подобри методите и практиката на оценяване на степента на съответствие на потенциалните партньори с изискванията на РСП; припомня, че опитът, придобит преди подписването на РСП от 2008 г., показва, че първоначалната оценка в полза на партньорите по механизма за контрол „P“, основаваща се на надеждността на техните системи за вътрешен контрол и финансова стабилност, беше твърде оптимистична; отбелязва, че след като получат такъв статут въз основа на първоначална оценка, партньорите по механизма за контрол „Р“ са одитирани по-рядко относно техните системи за вътрешен контрол и им е позволено да използват свои собствени процедури за възлагане на обществени поръчки, а действията им не са обект на договорни ограничения за финансиране;припомня, че в резултат на оценката по РСП от 2008 г. много от тях трябваше да бъдат понижени до партньори със статут „А“, т.е. да бъдат подложени на механизма за контрол „A“;

6.

Призовава Комисията да гарантира, че партньорите са отстранили своевременно слабостите, установени по време на редовните одити на техните системи, и че са предприети необходимите мерки, ако това все още не е направено; припомня, че външните одитори трябва да продължат да работят за подобряване на качеството на своите препоръки към партньорите, като вземат предвид специфичните структури на партньорите, за да се гарантира приемането и осъществимостта на тези препоръки; подчертава, че е необходимо документацията на оценките на предложенията за хуманитарна помощ да бъде допълнително опростена и стандартизирана, за да може да се направи цялостно сравнение;

7.

Счита, че благодарение на съществуващите механизми за одит и мониторинг е налице по-голяма отчетност по отношение на оценката на ефикасността и ефективността на партньорите по РСП, отколкото при партньорите от ООН; изтъква, че въпреки това международна организация като ООН не може да се сравнява с партньорите по РСП;

8.

Отбелязва, че отношенията между ГД „Хуманитарна помощ“ и нейните партньори от ООН се уреждат от Финансовото и административно рамково споразумение (ФАРС), докато отношенията с организациите от семейството на Червения кръст и Международната организация за миграция се уреждат от РСП с международните организации; припомня, че и в двата случая методът за изпълнение на бюджета е съвместно управление;

9.

Посочва, че са констатирани сериозни слабости във връзка с условията и начините за упражняване на контрол и проследяване на средствата от ЕС, подлежащи на съвместно управление; настоятелно призовава Комисията да се договори, по-специално с агенциите на ООН, относно мерките, необходими за постигане на надеждност на одитната дейност, извършвана от органите на ООН, както и за засилване и повишаване на увереността, получена посредством съществуващия контрол, включително и проверките;

10.

Припомня, че текущото преразглеждане на Финансовия регламент (ФР) предполага, че средствата от ЕС, усвоявани чрез ООН и международните организации, трябва да бъдат управлявани в съответствие с правилата за непряко управление;

11.

Подчертава, че изискванията относно контрола върху непрякото управление на средствата от ЕС трябва да бъдат толкова строги, колкото изискванията относно споделеното управление; настоява да бъде установено същото ниво на отчетност за непрякото управление на средства на ЕС от партньори на ГД „Хуманитарна помощ“ като посоченото в член 57, параграф 5 от предложението на Комисията за ФР; подчертава, че за проверката на доброто финансово управление на дейностите, финансирани от бюджета на ЕС, е важно да се осигури достъп до докладите от одита на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“;

12.

Настоява резултатите от одита да се предоставят своевременно на органа, който взема решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, без да се засягат правомощията и компетенциите на ЕСП и на Европейската служба за борба с измамите (OLAF);

13.

Изразява съжаление относно общия характер на докладите на ООН, в които се предоставя недостатъчна информация за резултатите; посочва, че поради принципа на ООН за единствена одиторска проверка и факта, че обхватът на контрола на Комисията се ограничава до извършването на проверки и мониторинг, докладите на ООН все пак са основен източник на информация с оглед осигуряването на отчетност и прозрачност;

14.

Призовава Комисията да гарантира, че докладите на ООН съдържат достатъчна информация относно резултатите, т.е. резултатите и последствията от проектите в рамките на срока за отчитане; подчертава, че измеримите показатели за резултатите и въздействието трябва да бъдат неразделна част от критериите за отчитане; изразява съжаление относно факта, че над 70% от отговорите на ГД „Хуманитарна помощ“ на въпросника на ЕСП за нейния специален доклад 15/2009 разкриват, че докладите на ООН се представят със закъснение, и изисква от Комисията да даде най-актуалната информация относно положението по този въпрос;

15.

Посочва, че между Комисията и страните по ФАРС съществуват различия по отношение на тълкуването на клаузата на ФАРС относно извършването на проверки, и по-специално относно упражняването на контрол; приветства приемането през юли 2009 г. на стандартни условия (СУ) за проверките като средство, от една страна, за предоставяне на допълнителни насоки за действието на клаузата относно извършването на проверки и, от друга, за неговото изясняване; припомня, че според последните констатации на отдела за външен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ и ЕСП в рамките на изготвянето на годишната декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции (DAS), договорените стандартни условия и клаузата относно извършването на проверки могат да бъдат пояснени допълнително;

16.

Отбелязва, че службата за външен одит почти не е извлякла полза от увеличаването на числеността на персонала в централата на ГД „Хуманитарна помощ“ през 2010 г. (от 247 на 289);

17.

Изразява съжаление относно трудностите, които ЕСП е срещнала при достъпа до информация за дейности, извършени от партньори от ООН; припомня, че според клаузата на ФАРС относно извършването на проверки ЕС и следователно ЕСП могат да извършват финансови проверки на място, както и че ООН трябва да предоставя цялата съответна финансова информация; подчертава, че ООН трябва да осигурява на ЕСП необходимия достъп до информация и по този начин да изпълнява клаузата на ФАРС относно извършването на проверки;

18.

Приветства положителните резултати от преговорите със Световната продоволствена програма (СПП) и Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), в резултат на които СПП и УНИЦЕФ промениха своите правила, така че да предоставят докладите си за вътрешен одит на ГД „Хуманитарна помощ“; призовава ГД „Хуманитарна помощ“ да проведе незабавно подобни преговори с други агенции на ООН, с оглед осигуряване на лесен и небюрократичен достъп до техните доклади за вътрешен одит; призовава Комисията да информира веднъж на всеки шест месеца компетентните комисии на Парламента относно хода на преговорите; подчертава, че всички доклади за вътрешен одит следва да се предоставят на Комисията по електронен път, а не само в сградите на съответните агенции на ООН;

19.

Припомня, че през 2010 г. със СПП започнаха преговори за договаряне на обща методология, по която СПП да извършва одити на проекти, финансирани от ЕС; призовава Комисията да изпълни успешно тази цел и да проведе подобни преговори с други партньори от ООН;

20.

Приветства настоящите усилия на работната група по отчетността и одита на свързаната с бедствия помощ, създадена в рамките на Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ) и ръководена от член на Европейската сметна палата; припомня, че двете основни цели са: i) създаване на насоки и добри практики с оглед достигането накрая до единен интегриран модел за отчитане, и ii) създаване на насоки и добри практики в областта на одита на свързаната с бедствия помощ;

21.

Счита, че това е важна стъпка напред за преодоляване на предизвикателствата, свързани с прозрачността и отчетността в сътрудничество с ООН и други международни организации; насърчава работната група да изпълни мандата си в рамките на определения срок;

22.

Посочва, че липсата на прозрачност, отчетност, ефикасност и ефективност при управлението от страна на ООН на средства беше широко критикувана, след като бяха разкрити злоупотреби от правителството на Северна Корея в края на 2006 г. със средства на ООН, предназначени за хуманитарни дейности и развитие; изразява съжаление, че все още не е постигнат значителен напредък по отношение на реформата на ООН във връзка с прозрачността и отчетността; подчертава, че държавите-членки на ЕС трябва да демонстрират повече политическа воля, решителност и последователност с оглед постигането на напредък в реформата и осигуряването на по-голяма отчетност; призовава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да отдаде приоритет на този въпрос и да съдейства за улесняване на процеса;

23.

Признава ползата от търсенето на нови начини за предоставяне на финансиране от ГД „Хуманитарна помощ“, заедно с нейните партньори; същевременно призовава за зачитане на разнообразието от участници в рамките на финансирането и прилагането на европейските хуманитарни програми – ООН, Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, НПО – предвид това, че катастрофите често имат транснационален характер и изискват многостранни и координирани реакции; насърчава работата по укрепване на капацитета на местните партньори и повишаване на капацитета за оценка и бърза реакция на място посредством бюрата на ГД „Хуманитарна помощ“ и експертите на място;

24.

Посочва, че точната и последователна оценка на потребностите е съществена предпоставка за ефективното изпълнение на хуманитарната помощ; признава, че благодарение на глобалната оценка на потребностите и оценката на забравените кризи хуманитарната помощ, управлявана от ГД „Хуманитарна помощ“, отговаря на важния критерий да се основава стриктно на потребностите; подчертава, че е необходимо Комисията да продължи усилията си за провеждане на дебат за изготвянето на по-добре координирана и последователна оценка на потребностите; приветства диалога между Комисията и ООН в това отношение;

25.

Обръща внимание на качествената работа на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“, постигната чрез ефективен метод на подбор, по-специално чрез РСП, и разработването на стандарти и практики за приложение в хуманитарната област; подчертава също така, че е важно да се осъществява ефективен мониторинг върху използването на средствата под формата на партньорски проверки, извършвани от частни одиторски фирми, както и че това допринася за признаване на хуманитарния сектор; отбелязва обаче, с оглед запазване на многообразието от партньори и гарантиране достъпа на малки и средни НПО до средствата, сложността на административните процедури за достъп до средствата и прекомерните административни разходи, които са твърде високи за НПО, както и трудностите, срещани при одитите поради липсата на човешки ресурси, и призовава за адаптиране на използваните инструменти към специфичните изисквания на хуманитарния сектор и потребностите на местно равнище, така че хуманитарната помощ да бъде ориентирана по подходящ начин и координираните действия на различните участващи организации за оказване на помощ да започнат на ранен етап;

26.

Приветства усилията, положени от ГД „Хуманитарна помощ“ за насърчаване използването на новаторски подходи като „подхода на касова основа”, и по-специално безусловните трансфери, които са насочени към най-уязвимите групи; отбелязва, че като се използват местните пазари, тези подходи могат да бъдат по-ефективни, отколкото помощта в натура, и не водят непременно до по-висок фидуциарен риск; насърчава следователно ГД „Хуманитарна помощ“ да продължи да развива „подходите на касова основа” и да поощрява своите партньори да ги използват;

27.

Припомня заключенията, до които беше стигнато след трите цикъла от одити, проведени в централния офис на отдела за външен одит на ГД „Хуманитарна помощ“ относно естеството и стабилността на финансовите отношения между ГД „Хуманитарна помощ“ и нейните партньори; според тези заключения предоставените от Комисията средства като цяло са използвани с разумна грижа и в съответствие с действащите правила и разпоредби;

28.

Отбелязва, че повечето препоръки в резултат от одитите на централния офис на отдела за външен одит, отправени по отношение на партньорите по РСП, касаят правилата на партньорите за възлагане на обществени поръчки; обръща внимание на една от основните констатации от одитите в централния офис за това, че не всички партньори по РСП (попадащи както в механизма за контрол „А“ така и в механизма за контрол „Р“) прилагат процедури, които са напълно съвместими с принципите, посочени в приложение IV към РСП от 2008 г.; отбелязва, че съществуват проблеми във връзка с предоставянето на пълна документация за възлагането на обществени поръчки и установяването на по-добре документирани и надеждни процедури за възлагането на обществени поръчки;

29.

Отбелязва, че партньорите по РСП трябва да намерят решение на следните въпроси: създаване на подходящи механизми за вътрешен контрол, подобряване на техните системи за разпределяне на финансови разходи и осигуряване на по-голяма прозрачност, подобряване по отношение слабостите в техните счетоводни системи и ангажираността на ръководството по отношение на стандартите за качество, създаване на процедура за управление на риска за цялата организация и повишаване на осведомеността относно опасностите от измами и корупция;

30.

Отбелязва, че партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“ могат да възлагат изпълнението на дейности за подкрепа на хуманитарни операции на подизпълнители, които да бъдат партньори по изпълнението; изразява съжаление във връзка с липсата на подходящи процедури, както и на надзор и правилно управление от страна на партньорите по РСП по отношение на техните партньори по изпълнението; съответно призовава Комисията да разгледа този въпрос, като отчете рисковете, до които това може да доведе в случай на измами, както и липсата на достъп до свързани документи и факта, че ГД „Хуманитарна помощ“ не разполага с механизми за откриване на подизпълнителите - партньори по изпълнението;

31.

Счита, че реалното и трайно включване на бенефициентите в планирането и управлението на помощта е една от основните предпоставки за високо качество и бързина на хуманитарната реакция, особено в случай на продължителни кризи; посочва, че в много случаи не съществуват официални механизми за предоставяне на оплаквания/обратна връзка от бенефициента към съответния партньор или ясни правила за защита на лицата, сигнализиращи за корупция; подчертава, че това е важна мярка за подобряване на ефективността и отчетността, както и за предотвратяване на евентуална неправомерна употреба на помощта; призовава ГД „Хуманитарна помощ“ да създаде незабавно такива механизми;

32.

Припомня препоръката на отдела за външен одит за необходимостта от по-добро разпределяне на помощта и осъществяване на мониторинг след разпределянето от страна на служители, които не участват в самия процес, за да се прецени дали при оценката на потребностите са взети предвид всички изисквания и дали тези изисквания са изпълнени; призовава Комисията да приложи поуките, извлечени от дейностите по мониторинг;

33.

Припомня становището на ЕСП, изразено в нейния специален доклад 15/2009, че стратегическите и правните изисквания за избирането на партньори по обективен и прозрачен начин не са превъплътени в достатъчна степен в практически критерии, които да подпомагат вземането на решения по отношение на партньори от ООН; призовава Комисията систематично да извършва и документира официални оценки за сравнение на механизмите за предоставяне на помощ на партньорите от ООН и на механизмите на други партньори;

34.

Отбелязва, че наред с приноса си към непреките разходи (до 7 % от бюджета за дадена дейност), т.е. разходите, които не са пряко свързани с изпълнението на конкретен проект, Комисията финансира различни разходи, пряко свързани с проекта (преки разходи), включително разходи за подкрепа за местни офиси, персонал и транспорт, пряко свързани с дейностите; посочва, че равнището на разходите за подкрепа, като например транспорт, съхранение и обработка (напр. за хранителна помощ), варира силно; признава, че причините за това могат да бъдат специфични за всяка отделна страна в зависимост от условията, но посочва, че те могат също така да се дължат на необходимостта от рационализиране на операциите с цел постигане на по-голяма разходна ефективност; предлага на Комисията да оцени равнището на разходите за подкрепа спрямо нормалните граници или спрямо сравнителна оценка за съответния вид проект, за да установи дали това равнище е разумно;

35.

Подчертава, че наред с основните критерии, като например опит и познания, резултати в миналото, координация, диалог и бързина, ефективността на разходите също трябва да бъде важен критерий за избор на партньорите; приветства факта, че ГД „Хуманитарна помощ“ понастоящем работи върху разработването на информационна система за сравнение на разходите („Наблюдение на цената на резултатите“) въз основа на сравними разходи за дадена единица; подчертава значението на използването на информацията, предоставена от този инструмент, с оглед анализиране на ефективността на предложенията за проекти от гледна точка на разходите;

36.

Обръща внимание на честите увеличения на бюджета на ГД „Хуманитарна помощ“ чрез използване на резерва за спешна помощ или чрез трансфери от други бюджетни редове на функцията за външна помощ на ЕФР; счита, че бюджетните увеличения са структурен въпрос; подчертава необходимостта от съставяне на реалистичен бюджет, като се разпределят бюджетни кредити за природни бедствия и хуманитарни операции въз основа на потвърдения опит във връзка с разходите през предходни години;

37.

Подчертава, че с оглед на зачестяването на големи природни бедствия Европейският съюз трябва да подобри своята способност за реагиране; припомня във връзка с това, че Парламентът от много години призовава за по-реалистичен бюджет за хуманитарната помощ, за да се избегне хроничното недостатъчно финансиране на съответните бюджетни редове и за да може да се гарантира свобода на действие във финансово отношение през цялата финансова година, както и за да се запази във времето равновесието между финансирането за мерки, насочени към предотвратяване на хуманитарни катастрофи, и мерки, целящи бързо реагиране на извънредни ситуации, независимо дали те са предизвикани от природни явления или от човешка намеса;

38.

Приветства неотдавнашното съобщение на Европейската комисия за финансовата рамка за периода 2014-2020 г., което предвижда увеличаване на бюджета за инструмента за хуманитарна помощ до 6,4 милиарда евро за този период (т.е. 915 милиона евро средно годишно спрямо 813 милиона евро за периода 2007-2013 г.); също така отбелязва със задоволство увеличаването на резерва за спешна помощ за същия период на 2,5 милиарда евро, както и предложението за прехвърляне на неизползваните средства от резерва към следващата година и призовава Комисията да гарантира, че тези средства продължават да бъдат предназначени основно за спешни хуманитарни нужди;

39.

Призовава бюджетът на ЕС да подкрепя действия, предназначени за предвиждане, подготовка, предотвратяване и по-бързо реагиране на бедствия, както и мерки за гарантиране на по-гъвкаво предприемане на мерки за развитие като средство за излизане от кризисни ситуации; изразява съжаление за това, че конкретният напредък по отношение на връзката между неотложна помощ, възстановяване и развитие все още продължава да е ограничен, въпреки многото политически ангажименти, поети през последните години;

40.

Поради тази причина призовава да се отделят повече средства, които да се управляват по-добре, с цел осигуряване на приемственост на помощта в преходните етапи между спешните мерки и развитието, както и да се помисли за постигане на повече гъвкавост и взаимно допълване на съществуващите финансови механизми, по-специално в рамките на стратегическите документи на ЕФР и ИСР по държави/региони; призовава за специални грижи за децата, както и за бременните жени и майките с малки деца по отношение на осигуряването на храна, облекло, средства за евакуация и превоз, както и медицинско оборудване, така че да се избегнат нежелани бременности и болести, предавани по полов път, като тези действия са приоритетни в рамките на съществуващите финансови механизми;

41.

Препоръчва основният фокус на тази преходна, насочена към възстановяването, фаза между спешната помощ и развитието да бъде укрепването на капацитета на местните институции и активното участие на местни НПО и асоциации в етапите на планиране и прилагане, с оглед улесняване и поставяне на основите на висококачествени и ефективни програми за човешко развитие;

42.

Счита, че е налице задоволителна видимост на действията, финансирани от ГД „Хуманитарна помощ“; признава значението на мерките за гарантиране на видимост по отношение на отчетността и за подпомагане намаляването на риска от двойно финансиране; подчертава, че това не следва да се превръща в средство за популяризиране на отделни хуманитарни агенции и не следва да води до конкуренция за постигане на видимост за сметка на задоволяването на реалните нужди на бенефициентите;

43.

Счита, че все по-голямата роля, която се предоставя на консорциумите, има потенциално положителен ефект по отношение на увеличаване на хуманитарната реакция и подобряване на координацията; призовава Комисията да предостави по-ясни насоки, за да се гарантира прозрачност и да се гарантира, че консорциумите нямат негативно влияние върху многообразието на общността на НПО, и по-специално върху това на малките и средните организации;

44.

Изтъква значението на обвързване на помощта, възстановяването и развитието (ОПВР) с цел укрепване на връзките между помощ, възстановяване и развитие и осигуряване на плавен преход от хуманитарна помощ към помощ за развитие; подчертава, че все още има да се свърши много работа, за да се подобрят координацията, ефикасността, ефективността и съгласуваността на ОПВР;

45.

Приветства факта, че ГД „Хуманитарна помощ“ насърчава ограничаването на рисковете от бедствия чрез програмата „DIPECHO“ и като неразделна част от хуманитарни действия;

46.

Призовава ГД „Хуманитарна помощ“ да насочи вниманието си в по-голяма степен върху устойчивостта на хуманитарните действия; настоятелно призовава ГД „Хуманитарна помощ“ и други съответни служби на Комисията да поставят по-силен акцент върху ограничаването на рисковете от бедствия и подготвеността за бедствия, укрепване на устойчивостта на населението в риск чрез изграждане на капацитет, обучение и мерки за обществена осведоменост и създаване на ефикасни системи за ранно предупреждение в страните, застрашени от бедствия и засегнатите от криза страни, за да им се даде възможност да реагират съответно;

47.

Счита, че усетът и познанията за културата са ключов фактор в предоставянето на ефективна хуманитарна помощ; подчертава например, че продуктите, доставени по време на хуманитарни действия, трябва да бъдат подходящи и приемливи за местното население;

48.

Призовава ГД „Хуманитарна помощ“ да разгледа внимателно възможните негативни ефекти на хуманитарната помощ; посочва, че примерно излишъкът на хранителни помощи може да обезсърчи местното производство на храни и да има отрицателен ефект върху местните пазари и по този начин да застраши продоволствената сигурност в дългосрочен план;

49.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира по-добра съгласуваност и взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие, както на политическо ниво, така и в практиката;

50.

Счита, че настоящата остра продоволствена криза в региона на Африканския рог е също така трагично последствие от липсата на съгласуване и взаимно допълване на международната хуманитарна помощ и помощта за развитие; посочва, че за разлика от природните бедствия, това е криза, която е започнала бавно и постепенно е ескалирала в хуманитарно бедствие; припомня, че за съжаление сушите и недостигът на храна са придобили хроничен характер в региона на Африканския рог; изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки тази реалност и големия размер помощи за развитие, насочен към региона през последните десетилетия, няма видими резултати при укрепването на самодостатъчността на местните земеделски производители и по този начин осигуряване на устойчивост;

51.

Изразява съжаление, че 2010 г. ще бъде запомнена като годината на две мащабни бедствия: опустошителното земетресение в Хаити, последвано от епидемия от холера, и безпрецедентните наводнения в Пакистан;

52.

Отбелязва, че през 2010 г. ГД „Хуманитарна помощ“ разпредели 122 милиона евро за Хаити и 150 милиона евро за Пакистан, както и че хуманитарната помощ, разпределена за Пакистан от ГД „Хуманитарна помощ“, е най-мащабната намеса, провеждана досега в рамките на една година;

53.

Признава, че размерът на бедствията и присъщите затруднения, включително физически достъп и въпросите, свързани със сигурността, направиха условията изключително сложни; посочва, че при двете бедствия се наблюдаваха аналогични проблеми;

54.

Изтъква, че ефикасната координация на международно равнище е съществена предпоставка за ефикасна и ефективна хуманитарна помощ, признава добавената стойност на осъществяването на дейност под егидата на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) по време на операции за предоставяне на хуманитарна помощ, както и необходимостта да се осъществява дейност по този начин;

55.

Отбелязва, че Комисията предоставя значителна подкрепа на OCHA; изразява съжаление, че опитът в Хаити и Пакистан изтъкна недостатъчната към момента способност за координиране на OCHA; подчертава, че способността на OCHA да изпълни своята координираща функция беше подкопана от слаб капацитет, неадекватна оценка на нуждите и само отчасти функционални електронни инструменти за обработка на информацията;

56.

Отбелязва, че Комисията е подкрепила в значителна степен ООН в усилията й за разработване и прилагане на системата от групи; подчертава, че двете бедствия разкриха, че все още има да се свърши много работа, за да се подобрят нейната ефективност, ефикасност и координация, както и да се засили ангажираността и отчетността;

57.

Изтъква, че Комисията не предостави на докладчика на Парламента окончателните описателни и финансови доклади на партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“ относно изпълнението на хуманитарните действия след катастрофите в Хаити и Пакистан през 2010 г., с обосновката, че те съдържат чувствителна информация за партньорите на ГД „Хуманитарна помощ“; подчертава, че Парламентът трябва да има достъп до подобни доклади или поне до основните данни за ефикасността и ефективността на изпълнението на действията, с цел да бъде в състояние да прецени тяхното добро финансово управление;

58.

Посочва, че комисията по бюджетен контрол ще изпрати делегация в Хаити в контекста на проблемите, докладвани във връзка с разпределената за тази страна помощ;

59.

Призовава Комисията да повдигне въпросите, свързани с ООН, пред съответните органи на ООН;

60.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.