31.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 229/18


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Мониторингов доклад за 2011 г. относно стратегията за устойчиво развитие на ЕС: оценката на ЕИСК“ (становище по собствена инициатива)

2012/C 229/04

Докладчик: г-н PALMIERI

На 25 октомври 2011 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

Мониторингов доклад за 2011 г. относно стратегията за устойчиво развитие на ЕС: оценката на ЕИСК“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 11 май 2012 г.

На 481-ата си пленарна сесия, проведена на 23 и 24 май 2012 г. (заседание от 23 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 138 гласа „за“, 9 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК счита, че мониторинговият доклад на Евростат („Мониторингов доклад за 2011 г. относно стратегията за устойчиво развитие на ЕС“) е полезен и важен инструмент за:

отчитане на постигнатия до момента напредък по отношение на целите на европейската стратегия за устойчиво развитие;

преразглеждане и подобряване на целите, действията и мерките, предвидени в тази стратегия на ЕС за устойчиво развитие, както и за прецизиране на използваните понастоящем методология и инструменти за измерване на устойчивото развитие;

справяне с очертаващите се нови предизвикателства, по-специално с оглед на въздействието на световната икономическа и финансова криза върху стратегията за устойчиво развитие.

1.2   Във връзка с това ЕИСК изразява съжаление по повод липсата на доклад на Комисията относно напредъка в прилагането на Стратегията за устойчиво развитие в ЕС и настоява за реакция от страна на Комисията и на другите институции на ЕС на резултатите от доклада на Евростат като неразделна част от самата стратегия и основен инструмент за политическо оценяване на предприетите до момента мерки и за определяне на насоките, които трябва да се следват в бъдеще.

1.3   Въпреки това ЕИСК счита, че е необходим по-ефективен политически ангажимент, за да се постигнат целите на Стратегията, като се започне от усилията, които трябва да се положат, за да се измери точно състоянието на устойчивото развитие, което предполага както научна, така и политическа оценка на ефективността на политическите мерки, предприети в подкрепа на устойчивостта.

1.4   За тази цел Европейският икономически и социален комитет отново приканва да се отчитат стимулите и размисълът по тези теми в рамките на Обсерваторията на устойчивото развитие, с цел да бъде чут гласът на гражданското общество. Преходът към по-устойчив модел на развитие може да бъде ефективен само ако се активират демократични процеси, насърчаващи съзнателността и участието на обществеността във вземането на решения посредством развитието на структури за диалог между гражданското общество и политиците.

1.5   ЕИСК подчертава целесъобразността на укрепването на връзките между Стратегията за устойчиво развитие и другите значими политически инициативи на ЕС. Същият хоризонтален характер на понятието за устойчивост на развитието, което има отношение към всички области, налага осъществяването на тясна връзка с всички други нови политически приоритети (социалното равенство, борбата срещу бедността и безработицата, социалната справедливост, ефективното използване на ресурсите, опазването на човешкия капитал, социалното сближаване, сътрудничеството за развитие).

1.5.1   Това изискване за взаимовръзка между различните политически стратегии на ЕС придобива особено значение именно на настоящия исторически етап. Поради тежките последствия от световната икономическа криза е необходимо да се прави разлика между въздействията, дължащи се на световната икономическа конюнктура, и развитието на дълбоки и структурирани дългосрочни стратегии за развитие.

1.5.2   ЕИСК припомня по-специално необходимостта от подобряване на сътрудничеството и интеграцията между Европейската стратегия за устойчиво развитие и стратегията „Европа 2020“, така че да се гарантира, че предвидените в тях мерки са насочени действително към постигането на по-голяма устойчивост на развитието. Анализът и търсенето на нови показатели дават възможност за оценка на ефективността на мерките за насърчаване на устойчивите модели на потребление и производство и за насърчаване на процеса на мониторинг на „Европа 2020“.

1.6   ЕИСК препоръчва укрепване на социалното измерение на устойчивото развитие, най-вече предвид отражението на икономическата криза върху социалните въпроси, по-специално във връзка с увеличаването на безработицата, на неравенствата и на риска от социално изключване – явления, които засягат в много голяма степен най-уязвимите категории и пораждат дългосрочни верижни въздействия върху условията на живот на хората, ограничавайки и възможностите за намеса с цел опазване на околната среда.

1.7   ЕИСК твърдо подкрепя насърчаването на икономическо развитие, способно да гарантира растеж на икономиката, като неутрализира отрицателните последствия за околната среда и отчита основните принципи на равенство, сътрудничество и социална справедливост (на базата на същото това понятие за устойчиво развитие).

1.7.1   Европейският икономически и социален комитет подкрепя идеята за екологичен растеж и развитието на екологична икономика, осъществяващо се в този дългосрочен контекст на устойчиво развитие, като намалява различията или неравенството по отношение на възможността за преход към модел на развитие с ниски въглеродни емисии  (1).

1.7.2   ЕИСК приветства в това отношение препоръките на МОТ (Международната организация на труда) за зелени работни места с цел в прехода към екологична икономика на работниците да се гарантират достойни условия на труд (decent work) и качествени работни места, като по този начин не се допуска възможността в екологичната икономика да бъдат пресъздадени социалните разделения, които са се проявявали в други периоди на промени.

1.8   При прехода към устойчивост е от основно значение да се засилва инвестирането в научни изследвания и иновации, най-вече в областта на енергетиката, за да се насърчи модел на развитие, който да се основава до голяма степен на възобновяеми енергийни източници и да зависи по-малко от потреблението на изкопаеми горива, и да се продължи намаляването на енергоемкостта на икономиката, а също така и с оглед на положителните въздействия върху растежа и работните места, които могат да настъпят, ако се започнат нови дейности и ако се насърчава конкурентоспособността на икономиката.

1.9   Наред с качеството на научните изследвания и на технологичните иновации основна роля изпълнява обучението. То води гражданското общество към друг модел на развитие, като му предоставя подходящите инструменти за ефективно посрещане на свързаните с него предизвикателства и засилва неговата роля на катализатор на промяната.

1.10   Поради това гарантирането на по-подходящи начини за повишаване на съзнателността и обучението в областта на устойчивото развитие е основна цел, която трябва да се третира редом с целта за въвеждане на по-ефективни параметри за измерване на напредъка в повишаването на устойчивостта.

1.11   Целесъобразно е по-специално да се продължи по поетия от ЕИСК път в подкрепа на изготвянето на нови показатели за измерване на икономическия напредък, които да не се свеждат до БВП (2), и в анализа се включват както качествени, така и количествени измерения, а също и данни за начина, по който социалните участници възприемат и оценяват въпросите на устойчивостта.

1.12   Само посредством процес на участие, подкрепян от експертите, политическите и социалните сили и гражданското общество е възможно да се изгради нова политическа и социална култура, способна да даде идея за развитие, обхващащо и съчетаващо трите сфери – икономическата, социалната и екологичната, на които се опира понятието за качество и устойчивост на човешкия прогрес.

2.   Въведение

2.1   Настоящият мониторингов доклад на Евростат („Мониторингов доклад за 2011 г. относно стратегията за устойчиво развитие на ЕС“), в който е отразена стратегията за устойчиво развитие на ЕС през 2011 г., представя подробна картина на положението в държавите членки на ЕС две години след началото на кризата и поради това дава възможност за критична оценка както на извършваните понастоящем дълбоки трансформации на нашето общество, така и на провеждания дебат относно възможността преходът към икономика с ниски въглеродни емисии да се използва за борба с рецесията, като се стимулира процес на възстановяване на производството и се противодейства на спада на заетостта.

2.2   Предвид факта, че изпълнява ролята на мост между институциите на ЕС и организираното гражданско общество, ЕИСК възнамерява да допринася за дискусията, предизвикана от гореспоменатия доклад, като насърчава участието на институциите, представляващи европейските граждани, в оценката на темите и проектите, които имат отношение към постигането на икономическата, социалната и екологичната устойчивост на развитието.

2.3   Освен това със становището се цели да се продължи започнатото в предходните становища на ЕИСК, изготвени в рамките на подготовката на конференцията на ООН за устойчивото развитие (Конференция на ООН за устойчивото развитие - UNCSD), която ще се проведе в Рио де Жанейро (Рио + 20) през юни 2012 г.

2.3.1   Настоящото становище представлява принос на гражданското общество с оглед на преговорите на срещата на високо равнище Рио + 20, по-специално във връзка с едно от двете основни предизвикателства, които ще бъдат в центъра на тази среща – институционалната рамка за устойчивото развитие.

3.   Общи бележки

3.1   Анализът на данните от доклада за 2011 г. показва как някои от резултатите, постигнати в насоката, определена от целите на стратегията на ЕС за устойчивото развитие, могат да бъдат приписани по-скоро на въздействието на настоящата икономическа конюнктура в света, отколкото на прилагането на структурирани дългосрочни стратегии, целящи постигането на устойчиво развитие. Анализът на разликите в постигането на тези цели от държавите членки и справянето с тях представляват приоритет.

3.1.1   Благоприятните развития, подчертани в доклада за периода от 2000 г. до днес включват:

намаляване на броя на лицата в риск от бедност или социално изключване (въпреки нарастването на дела на работещите бедни);

увеличаване на очакваната продължителност на живота и подобряване на общата рамка на общественото здравеопазване (въпреки че продължава да се наблюдава неравенство в достъпа до здравеопазване);

намаляване на емисиите на парникови газове и увеличено използване на енергия от възобновяеми източници;

стабилно присъствие и многообразие на обикновените видове птици като добър показател за комплексното състояние на биологичното разнообразие и целостта на екосистемите.

3.1.2   Неблагоприятните развития включват:

нарастване на търсенето на материали въпреки регистрираната положителна тенденция за увеличаване на производителността на ресурсите;

увеличаване на дела на заетите възрастни работници, който все пак не достига целта, определена за 2010 г.;

запазване на риболовната дейност над устойчивите нива на рибните запаси;

наличие на свидетелства, че отделянето на търсенето на енергия в транспорта от икономическия растеж е относително, и неуспех на пренасочването на превоза на стоки и пътници към видове транспорт с по-слабо въздействие върху околната среда;

неизпълнението на предвидената за 2010 г. цел официалната помощ за развитието да възлиза на 0,56 % от БНД.

3.2   По отношение на влиянието на кризата върху благоприятното/неблагоприятното развитие на тенденциите, анализирани в доклада на Евростат, се отбелязва, че намаляването на емисиите на променящите климата газове, от една страна, може да се припише на по-ефективното използване на енергията и на по-голямото използване на горива с ниски въглеродни емисии, но, от друга страна, е предизвикано от рецесията породена от кризата.

3.2.1   Енергията, която е необходима за всички икономически дейности, изглежда е онази променлива, която е най-тясно свързана с икономическия растеж, както се вижда от факта, че намаляването на крайното потребление на енергия намалява успоредно със спада на БВП. Поради това е от основно значение да се направят следващите стъпки за преодоляване на зависимостта между икономическия растеж и натиска върху околната среда посредством разрушаване на връзката между производството на блага и потреблението на енергия.

3.3   В заключение, обрисуваният в доклада на Евростат сценарий показва, че Европейският съюз е постигнал голям напредък в посока на устойчивото от екологична, икономическа и социална гледна точка развитие; въпреки това икономиката на ЕС е все още енергоемка и с големи въглеродни емисии и поради тази причина трябва да се положат по-големи усилия за осъществяване на дълбоки структурни промени, които да поставят началото на дългосрочен процес на преход, необвързан с въздействията на настоящата икономическа конюнктура в света.

4.   Специфични бележки

4.1   Анализът на показателите, с които се измерва социално-икономическото развитие в периода от 2000 г. до 2011 г., показва много ясно въздействията на рецесията, породена от световната икономическа криза. Това се вижда най-вече при разглеждането на БВП, инвестициите и производителността на труда.

4.1.1   Отрицателни тенденции са регистрирани в областта на безработицата и заетостта, като особено високи са равнищата на младежката безработица. Сред положителните тенденции обаче се открояват нарастването на спестяванията на домакинствата в отговор на кризата, увеличаването на разходите за научноизследователска и развойна дейност и подобряването на енергоемкостта, при която е регистрирано пълно преодоляване на зависимостта от други фактори.

4.1.2   Социално-икономическото развитие е свързано с измерването на напредъка към изграждането на общество, основаващо се на иновативна и ефективна в екологично отношение икономика, която предоставя на гражданското общество висок жизнен стандарт. Икономическата криза оказа отрицателно влияние върху постигането на тези цели. Въпреки това процесът на екологизиране на икономиката може да се окаже и мощен инструмент за справяне с рецесията, като допринесе за възстановяване на производството и заетостта.

4.2   Анализът на напредъка, постигнат в установяването на устойчиви модели на производство и потребление, показва противоположни тенденции. Въпреки че ЕС е станал по-ефективен в използването на ресурсите, се наблюдава непрестанно нарастване на търсенето на материали. В областта на енергетиката се увеличава потреблението на електроенергия, но се наблюдава намаляване на крайното потребление на енергия. По отношение на отпадъците се наблюдава увеличаване на производството на опасни отпадъци, но същевременно е установено намаляване на количествата неминерални отпадъци и увеличаване на рециклирането. Освен това следва да се отбележи непрестанното увеличаване на броя на автомобилите, но се наблюдава намаление на емисиите на замърсяващи вещества, като голяма част от него се дължи на намалението в транспортния сектор и на разпространението на двигатели с по-добри характеристики.

4.2.1   От изпълнената с контрасти картина, за която свидетелстват анализираните показатели, се вижда, че въпреки постигнатия напредък са необходими допълнителни усилия за постигането на целта за прекъсване на връзката между икономическия растеж и използването на ресурсите, като се отчита допустимото натоварване на екосистемите. Освен това е от основно значение потреблението и производството да се разгледат по по-взаимозависим начин, като се популяризира понятието за жизнен цикъл на продуктите. Поради това трябва да се инвестира повече в мерки за повишаване на информираността в подкрепа на модели на производство и потребление, при които се проявява по-отговорно отношение към околната среда.

4.3   Показателите за социалното приобщаване сочат по-скоро положителни тенденции в развитието, най-вече по отношение на намаляването на риска от бедност и социално изключване. Въпреки това се наблюдава увеличаване на риска от бедност във възрастовата група 25-49 години и в по-слаба степен на дела на младежката безработица във възрастовата група 18-24 години. Въпреки това намаляват интензивността на бедността, неравенството в доходите, делът на трайно безработните и разликата в заплатите на мъжете и жените.

4.3.1   Сред неблагоприятните тенденции се открояват тенденции за нарастване на дела на работещите бедни, недостатъчното участие в ученето през целия живот за постигането на предвидената за 2010 г. цел; необходимостта от съществено намаляване на дела на учениците, които преждевременно напускат училище.

4.3.2   Ако обрисуваната в доклада на Евростат картина е доста благоприятна, трябва да се подобрят резултатите, свързани с напускането на училище и ученето през целия живот. Рискът от бедност е по-голям при хората с ниско образование. Освен това образованието и обучението имат жизненоважна роля за използването на възможностите за заетост, свързани с развитието на екологичната икономика, която изисква развитие на нови екологично ефективни технологии и адаптиране на уменията към процесите на технологични иновации. Поради това обучението е от основно значение както за насърчаването на включването на младите хора в трудовия живот, така и за да се отговори на изискванията на вече работещите и то трябва да отговори на новите нужди, предизвикани от текущите промени.

4.4   Анализът на демографските промени представя значителни подобрения, свързани с нивото на заетост на възрастните работници, очакваната продължителност на живота над 65 години, намаляването на риска от бедност сред хората над 65 години.

4.4.1   Въпреки това на фона на тези подобрения се наблюдава увеличаване на количествените и качествените равнища на разходите за социални помощи и на публичния дълг. Наблюдаваните демографски промени, по-специално по-ниската раждаемост и по-дългата продължителност на живота и свързаните с това дисбаланси между поколенията, изискват да се отговори на предизвикателството, свързано с изграждането на взаимно приобщаващо общество, като се запазят устойчивите равнища на публичните разходи, разходите за социални помощи се определят въз основа на променените изисквания, които предполагат по-големи нужди от пенсии, здравеопазване и дългосрочни медицински грижи.

4.5   Анализът на общественото здравеопазване показва подобряване, което се изразява в по-голяма продължителност на живота и в по-добро здраве: увеличава се очакваната продължителност на живота, намалява смъртността от хронични заболявания; освен това се наблюдава намаляване на производството на токсични химически вещества, на броя на тежките трудови злополуки, на излагането на шумови замърсявания. На фона на тази благоприятна картина обаче продължават да се наблюдават неравенства в достъпа до медицинска помощ между различните социално-икономически групи.

4.5.1   Понятието за обществено здравеопазване обхваща различни социални, икономически и екологични аспекти (здравето и безопасността на работното място, финансирането на медицинските грижи, излагането на замърсители и др.) и представлява едно от ключовите предизвикателства на стратегията на ЕС за устойчиво развитие, което изисква по-големи усилия за възприемане на аналитичен интегриран подход с цел повторно съединяване на трите аспекта на устойчивостта, които обаче често се разглеждат отделно.

4.6   От анализа на показателите, свързани с изменението на климата и енергетиката, проличават някои значителни подобрения; въпреки това икономическата криза също оказва съществено въздействие върху тези тенденции, тъй като между енергетиката и икономическото развитие съществува тясна връзка. Положителните промени включват: намаляването на емисиите на парникови газове, което доближи ЕС до целта за намаляване с 20 % до 2020 г. и до целта на Киото за 2012 г.; нарастването на дела на енергията от възобновяеми източници, който до 2020 г. би могъл да достигне целта 20 % от брутното вътрешно потребление на енергия да бъде от възобновяеми източници, и увеличаването на използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта. В заключение се наблюдава намаляване на търсенето на енергия.

4.6.1   Сред неблагоприятните промени следва да се отбележат обаче нарастването на зависимостта от вноса на енергия през периода 2000-2009 г., неизпълнението на целта 21 % от производството на електроенергия да бъде от възобновями източници, скромният напредък в областта на комбинираното производство на енергия и на преместването на данъчната тежест от труда върху използването на ресурсите.

4.6.1.1   Производството и потреблението на енергия са основните фактори за генериране на емисии на CO2 и поради това оказват глобално въздействие върху околната среда. Поради това технологичните иновации в областта на енергетиката са особено важни. Освен това развитието на възобновяемите източници и на енергийната ефективност, освен че намалява емисиите на променящите климата газове, може също така да доведе до икономически и социални ползи, като наложи нови дейности, създаващи работни места, и свърже опазването на околната среда с икономическия растеж и увеличаването на работните места.

4.6.1.2   За тази цел не бива да се допуска икономическата криза да излага на опасност протичащите процеси на екологизиране на икономиката, които са особено уязвими на този етап на рецесия.

4.7   Дори промените в областта на устойчивия транспорт могат да се обяснят отчасти с последствията от икономическата криза. С по-малкия обем на превозите могат да се обяснят по-специално намаляването на пътно-транспортните произшествия и намаляването на емисиите на парникови газове и на потреблението на енергия, като това обаче е свързано само с относително преодоляване на зависимостта.

4.7.1   Сред положителните тенденции следва да се отбележи напредъка в намаляването на емисиите на CO2 от новите автомобили, а също и в намаляването на замърсяващите емисии във въздуха. В областта на отрицателните тенденции обаче се забелязва, че както превозът на стоки, така и превозът на пътници не се пренасочват към транспортни средства с по-малко въздействие върху околната среда.

4.7.1.1   Транспортът е комплексен сектор, в който критичните елементи имат различен произход и са свързани със стила на живот и културните модели на потребление. В това отношение транспортът е пример за това как борбата с изменението на климата, за да бъде ефективна, не бива да се свежда до политическия действия и технически решения, а трябва пред всичко да обхване гражданите и тяхното ежедневие.

4.8   Усилията в областта на опазването на природните ресурси доведоха до някои положителни резултати, но пътят, който трябва да се измине, все още е дълъг. Наблюдава се стабилно присъствие и разнообразие на много от обикновените видове птици, но продължава свръхексплоатацията на рибните запаси (3). Нараства броят на природните резервати, но въпреки това продължава разрастването на градските райони за сметка на селскостопанските земи и полуестествените зелени площи.

4.8.1   Природните ресурси не само са предпоставка за развитието на производствените дейности и потреблението на хората, но от тях зависят и екосистемните равновесия, чието нарушаване може да има непоправими последствия за цялата планета. Поради това е необходима по-голяма ангажираност, за да се спре разрушаването на околната среда, като се запазват естествения капитал на почвите и ресурсите на биологичното разнообразие.

4.8.2   Съществува неотложна необходимост от вземане на мерки за преодоляване на съществуващото разделение между екологичните показатели, като се добавят допълнителни показатели, така че да се постигне по-добро представяне на състоянието на биотичните ресурси и на настоящите и бъдещите ползи за обществото от функционирането на екосистемите.

4.9   Развитията в рамките на световното партньорство след 2000 г. дават положителни сигнали въпреки отрицателното въздействие на кризата върху търговските потоци (дължащо се на увеличаването на вноса от развиващите се страни и намаляването на субсидиите за селското стопанство в ЕС) и върху финансирането, предназначено за устойчивото развитие и управлението на природните ресурси.

4.9.1   От друга страна обаче се наблюдава слабо увеличение на дела на брутния национален доход, използван за официална помощ за развитието на развиващите се страни, и това не дава възможност да се постигне предвидената за 2010 г. цел. Освен това се наблюдава намаляване на разликите в генерирането на CO2 между ЕС и развиващите се страни, като емисиите на последните нарастват, а тези на държавите членки на ЕС, намаляват.

4.9.2   Световното партньорство е основен аспект на стратегията на ЕС за устойчивото развитие. Борбата с широко разпространената бедност, неравенството и невъзможността да се получи достъп до ресурсите в по-слабо развитите и развиващите се страни са основни предизвикателства пред устойчивото развитие. От това произтича ангажиментът да се помага на най-бедните страни да не изостават в прехода към устойчивост в условията на нарастване на световното население, увеличаване на очакваната продължителност на живота и увеличено потребление на суровини.

4.10   Показателите, с които се измерва равнището на световното партньорство, показват както положителни, така и отрицателни тенденции. Положителните развития включват: а) значително намаляване на случаите на нарушаване на законите на ЕС на национално равнище; б) факта, че в периода 2007-2009 г. транспонирането на европейските директиви е надхвърлило определения праг от 98,5 %; в) подобряване на достъпа до електронно управление в областта на основните публични услуги и използването му от страна на гражданите на държавите членки; г) факта, че половината от запитаните граждани заявяват, че имат доверие в Европейския парламент. Сред неблагоприятните развития се наблюдава: д) по-слабо участие в изборите на национално равнище, съчетано с още по-слабо участие в изборите за Европейски парламент (в 27 държави членки разликата е над 20 %, като само в една държава резултатът е обратен); е) липса на достатъчен напредък в преориентирането на данъчното облагане към повишаване на дела на екологичните данъци в данъчните приходи.

4.10.1   Понятието управление е тясно свързано с устойчивото развитие и с утвърждаването на принцип на социална и междупоколенческа справедливост, който изисква интересите на бъдат част от споразуменията на настоящите поколения. Доброто управление изисква развитие на демократично общество посредством пълното участие на икономиката, на социалните партньори и на гражданското общество чрез въвеждането на инструменти за диалог между гражданите и политиците.

4.11   ЕИСК счита, че привличането и участието на гражданското общество са от основно значение за постигането на по-нататъшен напредък в осъществяването на устойчивото развитие и за консолидирането на стратегията на ЕС за устойчиво развитие. За да се осигури участието на гражданското общество и за да му се даде възможност да допринася за осъществяването на устойчивото развитие, е необходимо да се разшири достъпът до знания и информация по въпросите на устойчивостта.

4.12   За да се гарантира по-ефективна комуникация, е необходимо също да се въведат по-ефективни параметри за измерване на постигнатия напредък в осъществяването на устойчиво развитие. Целесъобразно е по-специално да се продължи по поетия от ЕИСК път, като се подкрепя изготвянето на нови показатели за измерване на икономическия напредък, които да не свеждат до БВП (4) и могат да включат оценката на екологичното и социалното качество се включва в икономическата оценка. Анализът трябва да включва както качествени, така и количествени измерения, а също и данни за начина, по който социалните участници възприемат и оценяват въпросите на устойчивостта.

4.13   На практика развитието на добра информационна система има връзка не само с натрупването на знания, но и с процеса на вземане на решения и изготвяне на политики, като представлява основата, върху която може да се изгради система от социални преференции. Поради това експертите, политическите и социалните сили и гражданското общество трябва да се включват активно в дебата за самото значение на социалния и екологичния прогрес и произтичащото от него търсене на нови показатели и инструменти за тълкуване, посредством демократично участие във вземането на решения.

4.14   ЕИСК би трябвало да вземе предвид липсата на доклад относно бъдещите перспективи, които произтичат от работата на Евростат, и настоява за разяснения за това как развитието на политиките и на бъдещите тенденции ще бъде включено в работата на Комисията, както и в тази на държавите членки.

Брюксел, 23 май 2012 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON


(1)  Становище на ЕИСК относно „Позиция на ЕИСК във връзка с подготовката на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио + 20)“, ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр. 39.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Отвъд БВП – включване на гражданското общество в процеса на избор на допълнителни показатели“, ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 14.

(3)  Становище на ЕИСК относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури“, докладчик г-н Sarró, ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 183.

(4)  Становище на ЕИСК по собствена инициатива относно „Отвъд БВП – включване на гражданското общество в процеса на избор на допълнителни показатели“, ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 14.