14.3.2013

Официален вестник на Европейския съюз

C 76/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Разгръщане на потенциала на децата и младите хора с големи интелектуални заложби в рамките на Европейския съюз“ (становище по собствена инициатива)

2013/C 76/01

Докладчик: г-н RODRÍGUEZ GARCÍA-CARO

На 19 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Разгръщане на потенциала на децата и младите хора с големи интелектуални заложби в рамките на Европейския съюз“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 20 декември 2012 г.

На 486-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 януари 2013 г. (заседание от 16 януари 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 131 гласа „за“, без гласове „против“ и 13 гласа „въздържал се“.

1. Препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет съзнава факта, че темата за децата и младите хора с големи интелектуални заложби е сравнително добре разработена, благодарение на осъществените в продължение на няколко десетилетия проучвания и на обширната специализирана научна литература (1). Въпреки това, предвид значението на този въпрос, ЕИСК препоръчва Европейската комисия и държавите членки да подкрепят осъществяването на допълнителни проучвания и изследвания и да приемат подходящи мерки в подкрепа на вниманието към многообразието на всички хора по принцип, включително програми за разгръщане на потенциала на децата и младежите с големи интелектуални заложби, така че да се извлекат ползи от него в най-различни области. Сред целите на тази дейност ще бъдат подпомагане на заетостта и пригодността за заетост в рамките на ЕС и, в контекста на икономическа криза, по-пълно оползотворяване на специализираните знания и предотвратяване на миграцията на талантливи хора към други части на света.

1.2

Комитетът предлага да се подкрепя развитието и потенциалът на децата и младите хора с големи заложби на всички етапи и форми от тяхното образование, като се избягва специализацията на прекалено ранен етап, подпомага се акцентирането върху многообразието в образователните центрове и се използват възможностите, които предлагат кооперативното обучение и неформалното образование.

1.3	Комитетът препоръчва да се насърчава образованието и обучението през целия живот, като се има предвид, че интелектуалните заложби на всеки човек не са неизменни, а се развиват по различен начин през различните етапи от живота.

1.4

Комитетът препоръчва в бъдеще да се отделя повече внимание на моделите за и опита от работата с ученици с големи интелектуални заложби, съществуващи във всяка държава членка, по-конкретно онези модели, които са от полза за цялото общество, спомагат за сближаването, намаляват отпадането от училище и подобряват образованието в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“.

1.5

Комитетът припомня необходимостта да се откриват на самите им работни места онези работници, и по-конкретно млади работници, които имат способност и интерес да развиват интелектуалните си заложби и да допринасят за иновацията, и да им се даде възможност да продължат образованието си в среда, съответстваща на техните амбиции и интереси.

1.6

Комитетът предлага педагогическият подход към децата и младите хора с големи интелектуални заложби да се подобри в следните аспекти:

—	първоначално и продължаващо обучение на преподавателите за разпознаване на профила и характеристиките на учениците с големи заложби, как да ги откриват и да подхождат към тях с необходимия педагогически похват;

—	изготвяне на набор от процедури, чрез които да се установява на ранен етап наличието на големи интелектуални заложби у учениците по принцип и по-конкретно у онези, които произхождат от необлагодетелствани социални среди или слоеве;

—	изготвяне и прилагане на педагогически мерки, насочени към учениците с големи интелектуални заложби; тези мерки трябва да включват действия в самия обикновен образователен център, а също и извън него;

—	включване в обучението на учителите на: ценностите на хуманизма; практиката на мултикултурализма; използването с педагогически цели на информационните и комуникационните технологии; и накрая, стимулирането на творчеството и инициативността.

1.7

По-добрият подход към обучението на децата и младите хора с големи интелектуални заложби трябва да включва емоционално образование, което е особено важно по време на пубертета, и придобиване на социални умения с цел по-лесна интеграция в обществото и на трудовия пазар, както и подобряване на уменията за работа в екип.

1.8	Необходимо е да се използват механизмите и процедурите за обмен и временен престой на ученици в чужбина, за да могат в тях да участват ученици, за които се смята, че са с големи заложби, по-специално онези, които произхождат от необлагодетелствани среди.

1.9	Трябва да се използват възможностите за обмен на информация и на добри практики за откриване и подход към учениците и студентите с големи заложби между държавите членки на Европейския съюз.

1.10	Трябва да се развие предприемаческият дух сред децата и младите хора с големи заложби от гледна точка на отговорността и солидарността в полза на обществото като цяло.

2. Общ контекст

2.1

Програмата, озаглавена „Европа 2020“ – „стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, одобрена от Европейската комисия през 2010 г., включва сред трите си основни приоритета стремеж към интелигентен растеж чрез развитие на икономика, основана на знанието и иновациите. От тази гледна точка образованието на всички граждани става ключов ресурс за осигуряване на бъдещето на Европейския съюз и това включва, наред с други аспекти, усъвършенстване на откриването и на педагогическия подход към хората с големи заложби.

2.2

Настоящите образователни политики на държавите членки на Европейския съюз отделят голямо внимание на подхода към многообразието на учащите, като се ангажират да осигурят на всеки един поотделно педагогическия подход, от който се нуждае, за да развива в максимална степен потенциала си. В рамките на усилията, които се полагат за всички учащи, нуждаещи се от специфична педагогическа помощ, трябва да се увеличат средствата, отделяни понастоящем за учениците с големи интелектуални заложби.

2.3

Анализът на настоящото положение в държавите членки на ЕС показва големи различия по отношение на откриването на учениците с големи интелектуални заложби и на педагогическите подходи към тях. Също така се очертава необходимостта от усъвършенстване на педагогическите практики и дейности, насочени към този вид ученици, което се обуславя от слабата специализирана подготовка на учителите по тези въпроси.

3. Големи интелектуални заложби

3.1 Понятие

3.1.1

Международни проучвания и изследвания показват, че във всички социални групи има хора с големи заложби (2). Този принцип е приложим и по отношение на населението на държавите членки на ЕС. От социална, политическа и образователна гледна точка откриването и обучението на хората с големи заложби е сравнително нов въпрос, чието значение без съмнение ще нараства през идните години. Посочените проучвания твърдят, че усъвършенстването на откриването на учениците с големи заложби и на педагогическите подходи към тях изисква участието на цялото общество: политиците, учителите, учените и изследователите, семействата и социалните партньори.

3.1.2

Специализираната научна литература по въпроса за големите заложби съдържа различни термини във връзка с това: преждевременно развитие (резултати над очакваните за дадена възраст), талант (специфични умения в конкретна област – математика, музика и др.) и, накрая, свръхнадареност или големи заложби. Последното понятие – свръхнадареността или големите заложби – се определя понастоящем чрез следните характеристики:

—

интелектуални заложби над средните по отношение както на общи, така и на специфични умения; въпреки че по традиция за референтен се приема коефициент на интелигентност над 130 (средната стойност е 100). През последните години този критерий стана по-обхватен и по-гъвкав и включва оценка на други, също толкова важни показатели;

—	висока степен на отдаване и ангажираност със задачите – постоянство, интерес, устойчивост, вяра в себе си и др.;

—	висока степен на креативност, гъвкавост и оригиналност в поставянето на въпроси и намирането на отговори и решения на проблемите и трудностите, с които се срещат.

Макар че големите заложби обикновено са придружени от добри резултати в училище и в университета, сравнително често се срещат и случаи на слаб успех в училище на ученици с големи заложби. Профилът на големите заложби не трябва да се разбира като неизменно положение, а като потенциал, който за да се развие трябва да бъде открит, признат и подкрепен от обществото, тъй като в противен случай може да се изгуби.

3.1.3

В научната литература се твърди също, че профилът на големите заложби има многоизмерен характер, т.е. той е обширен и поливалентен и не може да се сведе до определяне на коефициента на интелигентност, че трябва да включва също оценка на аспекти като оригиналност и творческа мисъл и че често се обуславя и се влияе от семейни и социокултурни фактори. В определени случаи, като например при някои хора с аутизъм или с някакъв вид двигателно увреждане, големите заложби могат да вървят успоредно с увреждания.

3.1.4

Ученици и хора с големи заложби има във всички социални групи и среди, без разлика от пол, нито социален статус, макар че на практика процесите на откриване се характеризират със следните явления, които трябва да се вземат под внимание, за да бъдат компенсирани:

—

по-често се откриват ученици с големи заложби в средните и горните социални слоеве поради по-високата степен на информираност по въпроса от страна на семействата, както и поради влиянието на семейната среда, силно стимулираща в областта на образованието и науката. Понякога ниските очаквания на образователните центрове относно заложбите на техните ученици може да повлияят отрицателно на откриването на ученици с големи заложби в необлагодетелствани социални среди;

—

без да се посяга на общата тенденция към дискретност и анонимност сред учениците и хората с големи заложби, статистически по-често се откриват ученици с големи заложби сред мъжете, отколкото сред жените, което се дължи на културни и психоеволюционни фактори, които сочат по-силна тенденция към анонимност сред ученичките и жените с евентуални големи заложби (3).

3.1.5

Подобно на останалата част от учащите, когато говорим за ученици и млади хора с големи заложби, трябва да имаме предвид, че те са много разнородна група.

3.1.6

Възможно е да има ученици, които изявяват профил на големи интелектуални заложби, но срещат трудности в хода на образованието си и се числят към групата на учениците с ниска успеваемост в резултат на липсата или недостатъчното прилагане на специален педагогически подход или на проблеми с адаптацията. Често се срещат и ученици с профил на големи заложби, които срещат проблеми с изолация и отхвърляне от групата, което също увеличава вероятността за нисък успех в училище. Подходящото откриване и подход към учениците с големи заложби е фактор, който може да спомогне за намаляване на отпадането от училище и да увеличи процента от населението с висше образование, една от основните цели в образованието на „програмата „Европа 2020“: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“.

3.2 Откриване и педагогическа работа с учениците с големи заложби

3.2.1

Усъвършенстването на подхода към големите заложби включва различни елементи: първоначално откриване, обстойна психолого-педагогическа и социална оценка за потвърждаване или отхвърляне наличието на големи заложби и, накрая, същинският отговор или педагогически подход, който може да се осъществява чрез формално и неформално образование.

3.2.2

Приема се, че значителен брой хора с големи заложби се пропускат от процедурите за откриване. Откриването може да се осъществи към края на предучилищното или в началото на основното образование. Както всеки други ученик, който има специални педагогически нужди, ранното откриване на големите заложби улеснява подходящите действия и педагогически подход и предотвратява възможни случаи на неуспех и отпадане от училище в бъдеще. Въпреки че откриването на големите заложби е възможно да стане и на по-късни етапи от образованието или живота, това обуславя особеното значение на процеса на първоначално откриване и психолого-педагогическа оценка на учениците, които евентуално имат големи заложби.

3.2.3

Първоначалното откриване на ученика с големи заложби обикновено става когато родителите или учителите забележат, че детето се различава от другите деца на неговата възраст или че понякога проявява признаци на неприспособяване. Това първоначално откриване, което впоследствие трябва да се потвърди или отхвърли от специалисти, може да се основава на следните показатели:

—	използване на езика – богатство на речника, точност на употребяваните термини, сложност на структурата на изреченията;

—	задълбочено разбиране на сложни и абстрактни идеи. Същевременно може да развива или предлага идеи на неочаквано за възрастта си равнище;

—	качество на въпросите, които задава. Може да бъдат необичайни, оригинални, сложни или да се характеризират със зрялост и целенасоченост;

—	способност да изготвя системни и многобройни стратегии за разрешаване на проблеми;

—	способност да учи бързо и лесно, когато е заинтересуван;

—	изключително творческо поведение при генерирането на идеи, цели и решения на определени проблеми.

3.2.4

На ранна възраст (докъм 4–5 години) трябва да се внимава много при определянето на ученик като имащ големи заложби, тъй като явлението преждевременно развитие или наличието на силно стимулираща учебната дейност семейна среда може да доведе до ранна диагноза и да породи неверни или неточни заключения. В тези случаи е подходящо да се осъществяват периодични проверки, когато големите заложби започнат да кристализират, за да се потвърдят или в противен случай да се установи, че ученикът се доближава до параметрите на нормалните заложби.

3.2.5

В необлагодетелстваните социални среди често профилът на големите възможности остава скрит и се проявява по-трудно поради социално-икономически трудности и липси или дори поради слабите очаквания на самите образователни центрове. Важно е да се има предвид този факт и да се обръща специално внимание на развитието и еволюцията на децата и младежите, произхождащи от необлагодетелствани среди, с цел да им се предложи педагогическият подход, от който се нуждаят, включително откриването на онези, които може да имат големи заложби.

3.2.6

Някои идеи или очаквания, които трябва да се избягват във връзка с учениците и младите хора с големи заложби, са следните:

—	предположението, че свръхнадарените деца ще се открояват във всички области на своето развитие, ще бъдат емоционално зрели, с висока степен на самоконтрол, независими, отговорни и ще се стараят да отговорят на очакванията на учителите си;

—	приемането, че ще се открояват във всички области в хода на образованието си. Учителите често очакват блестящите ученици да бъдат блестящи във всички области;

—	очакването, че надарените деца ще бъдат силно мотивирани да се открояват в училище и ще извършват с усилие и с интерес всяка задача, която им бъде поставена.

3.2.7

След като родителите и учителите допускат, че детето или младежът може да има големи заложби, първоначалното откриване изисква да се използват специфични инструменти за оценка и трябва да се извърши от специалисти професионалисти в извършването на психолого-педагогическа оценка, които могат да разчитат на сътрудничеството на учители от центъра. Въпросната оценка трябва да бъде възможно най-разнообразна и пълна и да включва различни области (учебна, социална, семейна) и разнообразни инструменти за събиране на информация, с цел да може да се прилага за всеки ученик, независимо от неговия семеен и социален произход. Тази обстойна и разнообразна оценка дава възможност да се изготви окончателен психолого-педагогически доклад, който ще потвърди или отхвърли наличието на големи заложби.

3.3 Педагогически подход към учениците с големи заложби

3.3.1

След като се потвърди наличието на големи заложби, факторите и обстоятелствата, които могат да определят подходящия педагогически подход към тези деца и младежи са следните:

—	среда, която стимулира и развива заложбите им;

—	самостоятелност и самоконтрол;

—	усещане за принадлежност към група от приятели и връстници;

—	приемане и доверие от страна на хората, които ги заобикалят;

—	преподаване, подходящо за техните нужди и собствен ритъм на учене;

—	гъвкав учебен план, който дава възможност за задълбочено изучаване на съдържанието;

—	достъп до допълнителни образователни средства, които да допълват обикновения учебен план;

—	гъвкаво обучение по отношение на програми, дейности, средства, материали или групиране;

—	участие на ученика в планирането на собствения процес на обучение.

3.3.2

В различните педагогически модели и образователни системи съществуват различни подходи към начина, по който се отговаря да педагогическите нужди на учениците с големи заложби. Мерките, приети в тази насока, могат да се разделят в две различни тенденции:

а)	диференцирано обучение: в един и същ образователен център се формират хомогенни групи ученици според техните заложби и ниво на обучение;

б)	приобщаващо обучение: групите ученици са хетерогенни и образователният център предлага диференцирани педагогически подходи, съобразени с различията на учениците във всяка група.

3.3.3

Понастоящем приобщаващото обучение е преобладаващият модел в различните образователни системи в ЕС. Това е опит в началните етапи на обучението да се предложи на всички ученици общо образование в учебна среда с подход към различията и да се избягва преждевременното формиране на хомогенни групи. Този подход съответства на факта, че по-късно, в незадължителните образователни етапи, или когато учениците са към края на средното образование и се доближават към началото на висшето образование, в някои държави членки се развиват опитности, насочени към развитие на конкретни таланти или опитности с по-хомогенни групи, предназначени за ученици с големи заложби и/или ученици с висока академична успеваемост. Анализът на съществуващото положение показва, че вероятната тенденция в бъдеще е да се запази приобщаващото образование в първите етапи на обучението и да се върви към конкретни опитности с хомогенни групи на по-напредналите етапи от образованието или след завършване на задължителното образование.

3.3.4

Що се отнася до учениците, показващи големи заложби, на равнище образователен център могат да се вземат следните конкретни педагогически мерки, някои от които – от обикновено естество – са приложими към всички ученици по принцип:

—	Мерки от обикновено естество:

—	представяне на съдържания с различна степен на трудност, гъвкави групи, разнообразие на дейности и разширяване на обикновената учебна програма;

—	образователно обогатяване, основано на мотивацията и интереса на ученика към определени теми и организирано от него самия;

—	Мерки от не дотам обикновено естество: включват адаптиране на учебния план с цел разширяването и/или обогатяването му за конкретен ученик – индивидуални адаптации на учебния план;

—	Мерки от изключително естество: предполагат гъвкавост на различните етапи и обучения със съкращаване на времетраенето им: даден ученик може да се обучава заедно с по-големи ученици; прилагат се в много редки случаи, приблизително при 3 % от учениците с големи заложби.

3.3.5

Извън училищата учениците с големи заложби могат да участват в планирани дейности, но по-малко регулирани от училищните дейности, които дават възможност за контакти с ученици с големи заложби от други центрове. Тези извънкласни дейности са много разпространени и разнообразни. Биха могли да се подкрепят от държавите членки, публичните администрации и Европейския съюз.

3.3.6

Тези два вида педагогически подхода, формално и неформално образование, не са взаимоизключващи се алтернативи. Усъвършенстването на подхода към учениците с големи заложби трябва да включва и двата аспекта: дейност в образователния център и в учебно време, подобна на тази, от която се нуждаят всички ученици със специфични нужди, и допълнителна, извънкласна дейност, във или извън образователния център.

3.3.7

Понастоящем основният въпрос за решаване е същественото подобряване на педагогическия подход към учениците с големи заложби в образователния център, където учат, което изисква да се подобри началното и продължаващото обучение на учителите за откриване и педагогически подход към учениците с големи възможности в контекста на общата рамка на подход към различието на учениците.

3.3.8

Разгръщането на потенциала на всички младежи в ЕС и по-конкретно на свръхнадарените младежи, не е въпрос от компетенцията единствено на образователния сектор. Важно е също да се прилага икономическа и социална политика, която да даде възможност още от ранна възраст на тези хора да се предложи заетост и възможности да оползотворят заложбите си. В този случай Европа има съществена мисия – да предотврати и да не допусне напускането на надарените хора, които заминават в търсене на други места по света, където да прилагат способностите си.

4. Проследяване на учениците с големи заложби в европейския контекст

4.1 Цялостен поглед

4.1.1

През последните години различни проучвания се заеха да очертаят панорама на състоянието на големите интелектуални заложби в Европейския съюз (4) като цяло. Съдържанието им предоставя следната информация:

—	повсеместно проучванията установяват и посочват нуждата от промяна на практиките в образователните центрове, за да се усъвършенства подходът към разнообразието от ученици, включително учениците с големи заложби;

—	законодателството в областта на образованието разглежда съществуването на ученици с големи заложби, въпреки че има големи разлики в решенията дали тези ученици се нуждаят или не от специфичен педагогически подход;

—

профилът при определянето на големите заложби се развива постепенно, излизайки от традиционното разбиране, свързано изключително с оценка на интелигентността, и обикновено включва специфични изпити за оценка на степента на творческата нагласа и оригиналността, но също и информацията от училището, социалната и семейната среда, предоставена от учителите и семействата;

—

в подходите към учениците с големи заложби обикновено преобладават дейностите от извънучилищно естество, включени в неформалното образование, пред дейностите, свързани с учебния план или осъществявани в обичайния образователен център в учебно време. По-често се провеждат конкурси или специфични изпити, свързани с определени таланти (научни, технологически, спортни, музикални и др.), отколкото се развиват дейности, насочени към големите заложби като цяло;

—	съществува широко поле за усъвършенстване на обучението на учителите, както началното, така и продължаващото през целия живот, в областта на откриването и подхода към големите заложби.

4.2 Законодателство и педагогически подход

4.2.1

Във всички държави членки на ЕС съществуват частни асоциации на професионалисти и семейства, които осъществяват извънучебни дейности, насочени към развитие на способностите на учениците с големи заложби. В някои от тях освен това има дейности с подкрепата на или в сътрудничество със съответните образователни администрации.

4.2.2

Педагогическият подход на държавите членки на ЕС към учениците с големи заложби е в следния спектър:

—

на практика всички държави членки на ЕС са приели в законодателството си някакъв вид образователни мерки, които се отнасят до тези ученици. Някои държави членки имат общи образователни мерки за всички ученици, без да разделят свръхнадарените или талантливи ученици от останалите: те се стремят към отлични резултати от всички ученици;

—

по-голямата част от държавите членки създават хетерогенни групи ученици с различни способности, като се опитват да прилагат подход към всеки ученик от групата. Някои държави създават хомогенни групи въз основа на способностите и успеха им, макар че някои държави използват тази възможност само за таланти в спорта или в изкуствата;

—

що се отнася до мерките за гъвкавост или ускорено обучение, т.е. възможността даден ученик да учи в по-горен клас от възрастовата група, към която принадлежи, повечето държави предвиждат в законодателството си тази възможност, но няма единен критерий за осъществяването ѝ. Някои държави членки предвиждат възможността свръхнадарени ученици от средното образование да участват в индивидуални проекти и курсове в университетите.

4.3 Обучение на учителите

4.3.1

Въпреки трудното икономическо положение, което засяга и образователната система, и трудностите, с които се сблъскват учителите всекидневно, е необходимо да се подобри специализираното обучение на учителите по този въпрос, както в първоначалното образование, така и в продължаващото през целия живот обучение.

4.3.2

Повечето държави членки на ЕС включват в официалните си учебни планове за бъдещи учители някакво специфично обучение за подход към учениците с големи заложби, било като конкретен предмет, било като част от общата подготовка за подход към различните ученици.

4.3.3

По отношение на продължаващото обучение за учители, предлагано от публични инстанции, само половината държави членки го предлагат в рамките на своите планове за обучение през целия живот на учителите. Това официално продължаващо обучение съществува успоредно с обучението, което предлагат някои частни инстанции.

4.3.4

В резюме анализът на състоянието в Европейския съюз показва панорама, в която има значително поле за усъвършенстване в следните области:

—	първоначалното и продължаващото образование на учителите, насочено към подобряване на познанието, което учителите имат за учениците с големи заложби, подпомагане на познаването на профила на тези ученици, както и методите за откриване и специфичен педагогически подход;

—	включване в обучението на учителите на: ценностите на хуманизма; практиката на мултикултурализма; използването с педагогически цели на информационните и комуникационните технологии; и накрая, стимулирането на творчеството и инициативността;

—

обединяването на процедурите за психологическа и педагогическа оценка, както и за оценка на социалните и семейните фактори, които спомагат за откриване на учениците с големи интелектуални заложби. Въпросното откриване трябва да става на ранна възраст, но следва да предвижда вероятността да стане на по-напреднала възраст, включително на работното място на онези хора, които вече работят;

—

изготвянето и прилагането на мерки за педагогически подход, насочени към учениците с големи интелектуални заложби, или които проявяват други признаци за изключителни възможности както в образователния център, така и извън него, в рамките на неформалното обучение – програми за образователно обогатяване;

—	изготвянето и прилагането на механизми и процедури за подпомагане на обучението през целия живот на лицата с големи интелектуални заложби, особено при влизането им в университета и по време на обучението им там.

Брюксел, 16 януари 2013 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Staffan NILSSON

(1) Могат да се посочат следните научни трудове в областта на големите интелектуални заложби и образователния подход към тях:

Martinez Torres, Mercé. y Guirado, Angel (coords.), Altas capacidades intelectuales. Pautas de actuación, orientación, intervención y evaluación en el período escolar („Големи интелектуални заложби. Подход, ориентиране, намеса и оценка в училище“), Барселона, издателство Graó, 2012 г.

Torrego, Juan Carlos. (coord.), Alumnos con altas capacidades y aprendizaje cooperativo. Un modelo de respuesta educativa („Ученици с големи възможности и кооперативно обучение. Модел за педагогически подход“), Мадрид, Фондация SM, 2012 г.

Pfeiffer, Stephen: Current perspectives on the identification and assessment of gifted students, в Journal of Psychoeducational assessment, 2011 г.

Wallace, B. y Erikson, G.: Diversity in Gifted Education. International perspectives on global issues, Ню Йорк, Routledge, 2006 г.

Sternberg, R.J. y Davidson, J.E.: Conceptions of giftedness, Cambridge University Press, 2005 г.

Sternberg, R J. (ed.) Definitions and conceptions of giftedness, Thousand Oaks, Corwin Press, 2004 г.

(2) Данните от най-добре проучената социална група сочат, че процентът на учениците с големи заложби варира от 2 % до 15 % в съответствие с показателите, които се използват за извършване на проучването. Традиционният критерий – измерване на коефициента на интелигентност – обикновено приема стойности на КИ равни на или над 130, което се отнася приблизително за 2 % населението. Понастоящем се приема, че този критерий за оценка на интелектуалните заложби е много ограничен и е само един от факторите, които трябва да бъдат отчетени при определянето на големите заложби. Поради това разбирането за големи заложби се разширява и включва фактори като творчески способности, оригиналност, способност за достигане до изводи и обобщения. От тази по-съвременна перспектива се счита, че процентът на хората с големи заложби може да достига 10 % и дори 15 % от населението като цяло, въпреки че най-общоприетите преценки са за 5 % до 10 %. По този въпрос може да се направи справка с класическите проучвания на Joseph Renzulli или по-скорошните на Borland, J.H. Myth 2. The gifted constitute 3 % to 5 % of the population („Надарените хора съставляват от 3 до 5 % от населението“), в Gifted child quarterly, 53, 2009 г., Miraca, G.:Exceptionally gifted children, („Изключително надарени деца“), New York, Routledge, 2004 г., Robson, D. High IQ kids: collected insights, information and personal stories from the experts, („Деца с висок КИ – събрани прозрения, информация и лични истории“), Free spirit publishing, 2007 г.

(3) Например от 1999 до 2012 г. Програмата за образователно обогатяване на ученици с големи заложби на община Мадрид (Испания) регистрира, почти без промяна, 70 % участващи ученици спрямо 30 % ученички. По същата тема може да се консултира следното издание: Pérez, L. Domínguez P. y Alfaro, E. (coords.), Actas del Seminario: situación actual de la mujer superdotada en la sociedad („Заключения от семинара: положение на свръхнадарената жена в обществото днес“), Мадрид, Съвет по образованието, 2002 г.

(4) За цялостна визия на настоящото състояние на педагогическите подходи към учениците с големи заложби в държавите членки на ЕС може да се консултират следните издания:

„La atención a los alumnos con altas capacidades en la Unión Europea“ („Подход към учениците с големи заложби в ЕС“), в От всичко по малко, брой 11, годишно издание на Програмата за образователно обогатяване на учениците с големи възможности на община Мадрид, стр. 21-29, Мадрид, 2009 г.

Gifted Learners, „A survey of educational policy and provision“ („Ученици с големи заложби. Преглед на политиката и образователните разпоредби“), Европейска агенция за развитие на образованието на ученици със специални педагогически нужди, 2009 г.

Eurydice (2006), „Specific Educations Measures to promote all Forms of Giftedness at School in Europe“. („Педагогически мерки за насърчаване на всички форми на талант в Европа“, работен документ), Брюксел: Евридика.

Monks, F.J., Pflüger, R :„Gifted Education in 21 European Countries: Inventory and Perspective“ („Образование на учениците с големи заложби в 21 европейски държави: състояние и перспективи“), Университет в Nimega, 2005 г.