СЪОБЩЕНИЕ ОТ КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ДО СЪВЕТА, ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И ДО КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Акт за единния пазар II

Заедно за нов растеж

(текст от значение за ЕИП)

Съдържание

1..... ВЪВЕДЕНИЕ. 3

2..... ЗАЕДНО ЗА НОВ РАСТЕЖ... 4

2.1.    Разработване на напълно интегрирани мрежи в рамките на единния пазар. 6

Железопътен транспорт. 6

Морски транспорт. 7

Въздушен транспорт. 8

Енергетика. 8

2.2.    Насърчаване на мобилността на гражданите и предприятията през граница  9

Мобилност на гражданите. 10

Достъп до финансиране. 10

Условия за развитие на стопанската дейност. 12

2.3.    Подкрепа за цифровата икономика в Европа. 13

Услуги. 14

Единен цифров пазар. 15

Електронно фактуриране в областта на обществените поръчки. 16

2.4.    Засилване на социалното предприемачество, сближаването и доверието на потребителите  17

Потребители. 17

Социално сближаване и социално предприемачество. 18

3..... ЗАКЛЮЧЕНИЕ. 19

ПРИЛОЖЕНИЕ I: СПИСЪК НА КЛЮЧОВИ ДЕЙСТВИЯ ОТ АЕП II 21

ПРИЛОЖЕНИЕ II: Акт за единния пазар І: Статус на действията.. 23

1.           ВЪВЕДЕНИЕ

Тази година се навършват 20 години от създаването на единния пазар. Много е постигнато за това време: благодарение на единния пазар от 1992 г. до 2008 г. в ЕС са създадени допълнително 2,77 млн. работни места, а БВП е нараснал с допълнителни 2,13 %[1]. За европейските потребители единният пазар означава по-голям избор на по-ниски цени –  намалението със 70 % на цените на разговорите с мобилен телефон е само един пример за това. Единният пазар даде възможност на европейците да пътуват свободно, да се установяват и да работят, където желаят. Младите хора получиха възможност да учат в чужбина – повече от 2,5 млн. студенти се възползваха от тази възможност през последните 25 години. Чрез  единния пазар 23 млн. предприятия в ЕС получиха достъп до 500 млн. потребители. Посланието е ясно, фактите са налице: силният, широк и интегриран единен пазар допринася за икономическия растеж, създава работни места и предлага възможности на европейските граждани, които не са съществували преди 20 години.

Единният пазар се развива непрекъснато, тъй като трябва да отговори на постоянно променящия се свят. Затова социалните и демографските предизвикателства, новите технологии, наболелите проблеми като нарастващото потребление на природни ресурси и изменението на климата трябва да бъдат включени в политическите дебати.

Вследствие на икономическата и финансова криза се появиха нови предизвикателства, които засилиха необходимостта от фундаментални структурни реформи. Поради задържащите се високи равнища на безработица, особено сред младите хора, както и бедността, в която живее част от европейското население, икономическата криза се превръща и в социална. Необходимо е спешно, смело и решително да се справим с последиците от настоящата криза. В противен случай би нараснал рискът от самоизолация на Европа и нейните държави членки, което би подкопало доверието в европейския проект.

Единният пазар представлява ключов инструмент за постигане на нашата дългосрочна визия за изграждане на висококонкурентна социална пазарна икономика. Той подобрява конкурентоспособността на Европа на световните пазари. Последователността и взаимното допълване между вътрешните и външните политики ще подпомогне търговията и растежа.

Сега повече от всякога имаме нужда от единен пазар, който подкрепя реформите, насочени към повече растеж и заетост, засилва доверието на гражданите и предприятията и им предлага конкретни ежедневни ползи. Тази цел ще изисква постоянното ни внимание и ангажираност.

В Акта за единния пазар[2], представен от Комисията през април 2011 г., са предвидени дванайсет лоста за по-нататъшното развитие на единния пазар, отразяващи цялостния подход, в подкрепа на който се обявяват както Марио Монти, така и Европейският парламент в техните съответни доклади относно бъдещето на единния пазар[3]. [4] С акта бяха обявени набор от дванайсет ключови действия и 50 допълнителни действия за насърчаване на растежа и укрепване на доверието. Съвместното участие на Европейския парламент, Съвета на ЕС, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и много заинтересовани страни доведе до широко споделена политическа визия за по-нататъшното развитие на единния пазар и привлече политическото внимание. Необходим е обаче спешен напредък, така че да се постигне бързо съгласие по дванайсетте приоритета, предложени в първия Акт за единния пазар,  по възможност до края на годината в съответствие с искането на Европейския съвет[5]. Досега Европейският парламент и Съветът не са постигнали съгласие по единайсет от предложените дванайсет ключови действия.

Неотложният характер на кризата налага сега да подготвим допълнителни действия за нейното разрешаване. Затова с настоящото съобщение се обявява „Акт за единния пазар II”, съдържащ втори набор от приоритетни действия. Те са насочени към постигане на практика на реални резултати и изграждане на доверие у гражданите и предприятията в ползите от единния пазар.

Тъй като сегашната криза се развива и се появяват нови предизвикателства, несъмнено в бъдеще ще бъдат необходими по-нататъшни действия за използване на единния пазар като двигател за растеж и по-голямо благосъстояние.

Успехът на тези усилия зависи от това дали нормите за единния пазар се прилагат ефективно на практика по предвидим и надежден начин. За тази цел от първостепенно значение е органите в държавите членки да транспонират и ежедневно да прилагат нормите за единния пазар. Комисията ще посвети цялото си внимание на това предизвикателство, както се посочва в публикуваното през юни 2012 г съобщение по този въпрос[6]. В него се призовава по-конкретно за допълнителни усилия в секторите с най-голям потенциал за растеж, т.е. услугите и мрежовите сектори. В съобщението се предвижда подобряване на наблюдението на функционирането на единния пазар чрез използване на процеса на европейския семестър. Целта е да се повиши партньорският натиск и да се представят действия за преодоляване на оставащите пречки, както на европейско, така и на национално равнище.

Важно е да се отбележи, че превръщането на визията за единния пазар в осезаема реалност за гражданите и предприятията ще изисква непрекъсната политическа подкрепа от всички участници. Първият Акт за единния пазар вече се ползва от духа на партньорство между Комисията, Европейския парламент и Съвета. Същият дух на партньорство ще бъде необходим за изпълнение на Акта за единния пазар II.

2.           ЗАЕДНО ЗА НОВ РАСТЕЖ

След приемането на първия Акт за единния пазар през месец април 2011 г. Комисията представи предложения за дванайсетте ключови действия и за 36 от 50-те допълнителни действия (вж. приложение II). Настоящото съобщение е естествено продължение на първия Акт за единния пазар и набелязва четири фактора, около които да се съсредоточат ключовите дейности.

Четирите фактора за нов растеж, залегнали в настоящото съобщение, са следните:

1. Разработване на напълно интегрирани мрежи в рамките на единния пазар;

2. Насърчаването на мобилността на гражданите и предприятията през граница;

3. Подкрепа за цифровата икономика в цяла Европа;

4. Засилване на социалното предприемачество, сближаването и доверието на потребителите

Мрежовите сектори са гръбнакът на икономиката и целта е да се постигне единен пазар, в рамките на който гражданите и предприятията да се възползват от единен  транспортен и енергиен пазар. Мобилността на гражданите и предприятията през граница е в основата на единния пазар и трябва да направим всичко възможно, за да я насърчаваме допълнително. Цифровият сектор е основна движеща сила както за производителността, така и за творчеството и трябва да се стремим към създаването на единен цифров пазар, в който гражданите и предприятията са свободни да извършват без ограничения трансгранична онлайн търговия. Социалното предприемачество, сближаването и доверието на потребителите осигуряват приобщаващ растеж, като предлагат нови възможности, основаващи се на честни, стриктни и справедливи правила за гражданите и предприятията.

Дванайсетте лоста и ключови действия, свързани с тези четири фактора, са определени, като са взети предвид становищата на Европейския парламент[7], държавите членки, Европейският икономически и социален комитет[8] и заинтересованите страни. Те отразяват принципите за по-добро регулиране, опитът, натрупан в контекста на проучването за цената на „отказа от Европа“, което се извършва по поръчка на Комисията, и 20-те основни опасения, изразени от гражданите и предприятията[9]. Освен това те трябва да се разглеждат заедно с продължаващия преглед на водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, по-специално стратегията за промишлената политика[10], цифровите технологии[11] и инициативата на Съюза за иновациите[12]. Всичките дванайсет ключови действия ще допринесат за растежа, заетостта и доверието в единния пазар и могат да бъдат постигнати в рамките на настоящия мандат на Комисията. Не всички действия са от законодателно естество, но всички те се очаква да имат реално въздействие на практика[13].

2.1.        Разработване на напълно интегрирани мрежи в рамките на единния пазар

Мрежовите сектори предоставят услуги, които повечето граждани и предприятия използват ежедневно, най-вече в областта на транспорта и енергетиката. Именно в тези две области обаче единният пазар е незавършен, въпреки отбелязания напредък. Визията на Комисията е за единен пазар за транспорт и енергетика, при който потребителите, независимо дали са граждани или предприятия, имат реален избор, а операторите са свободни да предлагат услугите си навсякъде, по всяко време и на всеки потребител при равни условия.

Тази визия може да се превърне в реалност само при наличието на ефективни, интегрирани и устойчиви мрежи от транспортна и енергийна инфраструктура. Наред с насърчаване на ефективното използване на съществуващите мрежи ЕС ще продължи да финансира развитието им чрез структурните и кохезионните фондове и трансевропейските мрежи. Предложенията за бюджета на ЕС след 2013 г. и по-специално Механизмът за свързване на Европа предоставят важни източници за инвестиции в областта на транспорта, енергетиката и цифровите мрежи, които трябва да бъдат мобилизирани, така че всички държави членки да могат да участват пълноценно в единния пазар.

Значителен напредък бе постигнат в много видове транспорт, както и при изпълнението на третия енергиен пакет, което доведе до по-добър избор на услуги и повече предимства за потребителя и ни приближава към общата визия. За да допринесе за интегрирането на европейските вътрешни транспортни и енергийни пазари, Комисията ще продължи да се стреми към строго прилагане на правилата за конкуренция и по-специално антитръстовите правила.

Повече усилия са необходими обаче по-специално в железопътния, въздушния и морския транспорт, както и в областта на електроенергията и природния газ, тъй като европейските предприятия и потребители все още плащат неоправдано високи цени поради неефективните и фрагментирани транспортни и енергийни пазари. Комисията идентифицира четири ключови действия, които представляват следващите стъпки към нашата обща визия. Комисията ще продължи да проучва в кои области могат да бъдат извлечени допълнителни икономически, екологични и социални ползи, като например при автомобилния товарен транспорт. Поради съществуващите ограничения за каботажа значителен брой камиони пътуват празни, което се отразява отрицателно на конкурентоспособността и търговията и затруднява контрола върху спазването на основни социални стандарти.

              Железопътен транспорт

Ключово действие 1:

Отваряне на пазара на вътрешните услуги за железопътен пътнически превоз за оператори от други държави членки, с което да се подобри качеството и ефективността на разходите на услугите за железопътен пътнически превоз.

В областта на железопътния транспорт операторите от една държава членка все още не могат да превозват пътници по вътрешни линии в друга държава членка. В същото време обществени поръчки за услуги могат да се присъждат пряко, без открити процедури. Опитът в държавите членки, които са отворили пазара за вътрешни услуги за превоз на пътници, показва, че конкуренцията в железопътния транспорт е довела до по-голяма ефективност, особено за вече действащите на този пазар железопътни предприятия. В резултат на това са реализирани значителни икономии за публичното финансиране на железопътни услуги по договори за публични услуги, които могат да достигнат 20 — 30 %.

Въз основа на този положителен опит Комисията ще представи четвърти пакет от мерки за железопътния транспорт. Пакетът предвижда всички лицензирани в ЕС железопътни предприятия да получат право да предлагат свободно вътрешни услуги за превоз на пътници в ЕС и да могат да участват в конкурси за обществени поръчки за услуги. По този начин ще се създадат по-конкурентоспособни и ефикасни вътрешни железопътни транспортни услуги с по-добро качество и на по-ниска цена за европейските граждани, които ще привлекат повече пътници от други видове транспорт и ще имат положително въздействие върху околната среда.

Предвидените в пакета мерки ще подобрят управлението на инфраструктурата с цел оптимизиране на използването на съществуващата инфраструктура посредством по-добро разпределение на капацитета, планиране на поддръжката и разширяване на мрежата. Тези мерки наред с нов общ подход към безопасността и правилата за оперативна съвместимост ще спомогнат да се гарантира недискриминационен достъп, така че да се установят действително равнопоставени условия за извършване на стопанска дейност.

              Морски транспорт

Ключово действие 2:

Създаване на истински единен пазар за морския транспорт, като стоките от ЕС, превозвани между пристанища в ЕС, вече не се подлагат на административни и митнически формалности, които се прилагат за стоките, пристигащи от  пристанища извън Съюза.

Приблизително 40 % от стоките на единния пазар се транспортират чрез морски превози на къси разстояния между пристанищата на ЕС[14]. Сега корабите, пътуващи между пристанища в ЕС, се считат за напуснали митническата територия на ЕС. В резултат на това съгласно нормалните процедури корабите, доставящи товари от една държава членка в друга, трябва да преминат през същите сложни административни формалности както корабите, пристигащи от чужбина.

Ето защо, въпреки че със законодателството на ЕС вече са въведени опростени административни процедури при морските превози, корабите, които пътуват между пристанища в ЕС, все още се сблъскват с голям брой сложни процедури, поради което морският транспорт в рамките на ЕС не е толкова привлекателен, както другите видове транспорт.

За да се установи истински вътрешен пазар за стоките, превозвани от кораби ― като част от по-общите усилия за засилване на растежа в сектора на морските дейности и корабоплаването[15], Комисията ще представи пакет „син пояс“, състоящ се от законодателни и незаконодателни инициативи за намаляване на административната тежест при морския транспорт в рамките на ЕС подобно на другите видове транспорт (въздушен, железопътен, автомобилен). Това ще бъде подкрепено от модерни информационни и комуникационни технологии, които позволяват надеждно проследяване на корабите и товарите с достатъчно ниво на сигурност при корабоплаване в рамките на единния пазар. Привлекателността на морския транспорт зависи освен това от достъпността, ефективността и надеждността на пристанищните услуги. В условията на глобализиран свят е необходимо да се прилага интегриран подход по отношение на веригата за създаване на стойност. Затова достъпът до пристанищата трябва да бъде организиран по интегриран начин,  като за целта ролята на пристанищните власти е от съществено значение. Достъпността, ефикасността и надеждността на пристанищните услуги ще направят морския транспорт по-привлекателен. Затова Комисията полага усилия за повишаване на ефикасността и общото качество на пристанищните услуги, за разрешаване на въпроси, свързани със задълженията на държавите членки по отношение на доброто планиране на връзките между пристанищата и вътрешността на страната, прозрачността на публичното финансиране и пристанищните такси, усилията за административно опростяване на обслужването на пристанищата и прегледа на ограниченията за предоставяне на услуги на пристанищата.

              Въздушен транспорт

Ключово действие 3:

Ускоряване на въвеждането на Единното европейско небе, за да се подобри безопасността, капацитетът и ефективността на авиацията и въздействието ѝ върху околната среда.

Липсата на единно интегрирано европейско управление на въздушното пространство има сериозни отрицателни последици за ползвателите на въздушното пространство. В резултат на това самолетите са принудени да правят ненужни заобикаляния, вместо да избират директните маршрути, и причиняват закъснения във въздушния трафик, което води до значителни икономически и екологични щети. Разпокъсаността на европейското въздушно пространство поражда високи допълнителни разходи за авиокомпаниите, оценени на около 5 млрд. евро годишно[16]. В крайна сметка тези разходи се прехвърлят на пътниците и европейската икономика. Вследствие на постоянното увеличаване на въздушния трафик съществуващата система за управление на въздушното движение вече не е устойчива по отношение на безопасността, капацитета и разходите.

Ускореното  прилагане на инициативата Единно европейско небе посредством нов пакет от действия, включително законодателни (например за изясняване на институционалната структура, за подкрепа на пазарните принципи при доставянето на аеронавигационни услуги, за ускорено внедряване на SESAR, за предефиниране на схемата за отчитане на ефективността и за предоставяне на Комисията на конкретни инструменти за правоприлагане, по-специално по отношение на функционалните блокове въздушно пространство), ще премахне съществуващите бариери и ще донесе големи ползи под формата на постигнати резултати и ефективност. По този начин още повече ще се подобри безопасността на въздухоплаването в Европа, а по-преките маршрути ще намалят транспортните разходи за гражданите и предприятията, както и емисиите на парникови газове, причинявани от отделните полети.

              Енергетика

Ключово действие 4:

Подобряване на прилагането и изпълнението на третия пакет от мерки за енергетиката и установяване на практика на трансгранични пазари в полза на потребителите.

Интегрираният енергиен пазар допринася за намаляване на цените на енергията и улеснява инвестициите. Изчислено е, че потребителите в целия ЕС могат да спестят до 13 млрд. евро годишно, ако преминат към най-евтината тарифа на електроенергия[17]. Чрез интегрирания енергиен пазар се постига и по-голяма сигурност на енергоснабдяването в ЕС в сравнение с 27 по-малки енергийни пазара и се улеснява преминаването към нисковъглеродни енергийни системи на най-ниската възможна цена.

Енергията трябва да може да стига до крайния потребител, без националните граници да представляват физическа бариера за това. Въпреки приемането на третия пакет от мерки за енергетиката все още не е постигнат напълно интегриран европейски вътрешен енергиен пазар, което ощетява всички потребители на енергия, включително домакинствата. За постигане на договорената цел за завършване на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. държавите членки трябва решително да прилагат правилата, като стабилни и независими национални органи и органи на ЕС следва да следят за тяхното изпълнение. Освен това през настоящото десетилетие са необходими значителни инвестиции в енергийните системи за модернизиране на мрежите на ЕС, за намаляване на въглеродните емисии от системите и осигуряването на енергийната им ефективност[18].

Комисията скоро ще представи съобщение, с което ще направи преглед на напредъка, постигнат в изграждането на вътрешния енергиен пазар, и ще предложи подходящи мерки, които да гарантират, че енергийният пазар на ЕС използва пълния си потенциал и отговаря на нуждите и очакванията на гражданите и предприятията в ЕС.

2.2.        Насърчаване на мобилността на гражданите и предприятията през граница

Мобилността на гражданите и предприятията е в основата на европейската интеграция и единния пазар. Комисията ще продължи да работи за постигане на своята визия за единен пазар, в който гражданите, работниците и предприятията могат да се движат свободно през граница, когато и където искат, без да се сблъскват с неоправдани ограничения, наложени от различните национални норми и разпоредби. Мобилността е предпоставка за това единният пазар да реализира своя социален, културен, политически или икономически потенциал.

Плащаме висока цена за ограничаване на мобилността. Въпреки че незаетите работни места се увеличават от средата на 2009 г., в много държави членки безработицата достигна рекордни нива. В същото време трансграничната мобилност на предприятията е възпрепятствана от трудности при финансиране на нови бизнес проекти и от административната тежест. При все че програмата на ЕС за по-добро регулиране доведе до подобряване на условията за развитие на стопанската дейност, намаляването на ненужните нормативни и административни тежести трябва да остане в центъра на вниманието. Следователно следващите важни стъпки към нашата обща визия трябва да бъдат насочени към постигане на баланс между трансграничното предлагане и търсене на работна ръка, подобряване на достъпа до финансиране и стопанската среда в Европа.

              Мобилност на гражданите

Ключово действие 5:

Превръщането на портала EURES в истински европейски инструмент за намиране на работа и наемане на служители.

ЕС предприема важни мерки за улесняване на мобилността на гражданите, като установената в законодателството на ЕС възможност работниците да прехвърлят задължителните си социалноосигурителни права в държавата членка, в която търсят работа, и признаването на техните професионални квалификации, придобити в друга държава членка. Мрежата EURES и нейният портал свързват националните обществени служби по заетостта и предоставят информация и съвети относно свободните работни места и условията на труд в други държави членки.

Въпреки това инструментите и мерките, с помощта на които предложенията за работа достигат до търсещите работа в различни държави членки, могат да бъдат допълнително подобрени. За целта Комисията ще превърне EURES в по-ефективен инструмент за набиране на персонал,  намиране на работа и предлагане на работа в рамките на ЕС. Заедно с инструментите за повишаване на прозрачността и оперативната съвместимост на уменията и квалификациите, като Europass и Европейската квалификационна рамка, осигуряването на по-голям брой услуги чрез EURES ще улесни трансграничната мобилност на работниците. Това ще спомогне за намаляване на разминаването между предлагането и търсенето на работна ръка и ще окаже положителен ефект върху икономическия резултат и равнищата на трудова заетост. Комисията ще разгледа възможността в EURES да бъдат включени също практики и стажове.

Повече трябва да се направи, за да се подобри мобилността на граждани на трети страни, които работят в ЕС, особено чрез бързото приемане от Съвета и Парламента на предложенията за вътрешнокорпоративен трансфер и сезонните работници.

Преносимостта на допълнителните социалноосигурителни права, включително пенсиите, представлява допълнителен важен фактор за мобилността на работниците между държавите членки. Както вече беше подчертано в Акта за единния пазар от април 2011 г., за да се улесни мобилността, гражданите трябва да могат да установяват и поддържат професионалните си пенсионни права, когато се преместват в друга държава членка. Комисията приветства факта, че в тази връзка Съветът се съгласи да започне отново преговори по измененото законодателно предложение на Комисията от 2007 г.

              Достъп до финансиране

Ключово действие 6:

Насърчаване на дългосрочните инвестиции в реалната икономика чрез улесняване на достъпа до фондове за дългосрочни инвестиции.

За много предприятия в ЕС осигуряването на финансиране стана значително по-трудно след финансовата криза, въпреки че беше избегнат недостигът на кредитиране, което се дължи също така на ликвидността, предоставена извънредно от Евросистемата в края на 2011 г. Условията за кредитиране остават строги, особено за новосъздадените предприятия и за МСП и в страните, чиито икономики са засегнати най-силно от кризата. След кризата набирането на рисков капитал отбелязва спад от 45 %, което значително ограничава финансирането на иновативни предприятия[19].

Интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж зависи основно от наличието на финансиране за продължителен период от време. На равнище ЕС вече са предприети действия за насърчаване на дългосрочните инвестиции в реалната икономика, по-конкретно чрез предоставянето на финансиране чрез финансови инструменти на ЕС[20] и Европейската инвестиционна банка[21], инициативата за облигации за проекти в рамките на стратегията „Европа 2020“[22] и плана за действие на Комисията за подобряване на достъпа до финансиране за малките и средни предприятия (МСП), съчетаващ финансови и регулаторни мерки. Във връзка с участието ѝ в обсъжданията на растежа и заетостта в Европейския съвет Комисията заедно с държавите членки направи целево препрограмиране с цел използване на структурните фондове за подобряване на достъпа на МСП до финансиране, което е важен елемент за следващия финансов период. Комисията също така оповести, че ще преразгледа въздействието на новите капиталови изисквания за банките, произтичащи от прилагането в някои ключови области на новите стандарти от Базел III, като например финансирането на МСП. Въпреки това този вид „дългосрочна инвестиция“ все още не е широко разпространен в реалната икономика. Конкретните варианти на политика за разрешаване на проблемите ще бъдат разгледани в контекста на предстоящата Зелена книга за финансиране на дългосрочните инвестиции в икономиката на ЕС. Освен това Комисията ще разработи предложения за евентуални форми на фондове за дългосрочни инвестиции. Инвестиционните фондове могат да предоставят нови източници на финансиране за нуждите на дългосрочни проекти и частни дружества. Те могат да представляват привлекателно предложение за инвеститори на дребно, които търсят дългосрочни инвестиции, разнообразяване на риска и предпочитат постоянна и устойчива възвръщаемост с по-ниска променливост, при условие че е гарантирана необходимата степен на защита на инвеститорите.

Рисковото инветсиране е жизненоважно допълнение към финансирането от банките, когато става въпрос за предоставяне на финансиране на малки предприятия с потенциал за растеж. В рамките на Акта за единния пазар I Комисията предложи регламент за улесняване на набирането на капитал и трансграничните инвестиции чрез фондове за рисков капитал. Затова през 2012 г. Комисията ще разгледа евентуалните данъчни пречки пред трансграничното инвестиране на рисков капитал с оглед да прецени следващите стъпки и през 2013 г. да представи решения на проблема, като същевременно се предотврати избягването на данъчното облагане и укриването на данъци[23].

              Условия за развитие на стопанската дейност

Ключово действие 7:

Модернизиране на разпоредбите на ЕС за несъстоятелността, за да се улесни оцеляването на предприятията и да се предостави втори шанс на предприемачите.

Предприятията, извършващи дейност в Европа, се ползват като цяло от положителни условия за развитие на стопанската дейност, които ЕС подобрява допълнително чрез програмата за по-добро регулиране. Но още много може да бъде направено. Европа се нуждае от модерни закони за несъстоятелността, които помагат на по-принцип стабилни предприятия да оцелеят, насърчават предприемачите да предприемат разумни рискове и позволяват на кредиторите да отпускат заеми при по-благоприятни условия. Съвременно законодателство относно несъстоятелността ще даде на предприемачите втори шанс и ще осигури бързи производства от висок стандарт в интерес едновременно на длъжниците и кредиторите. Затова е необходимо да създадем условия за признаване на равнището на ЕС на националните схеми за обявяване в несъстоятелност и удовлетворяване на кредиторите, които дават възможност на финансово затруднени предприятия да станат отново конкурентоспособни икономически участници. Производствата по несъстоятелност трябва да бъдат прости и ефективни, когато има засегнати активи или задължения в няколко държави членки. Необходими са разпоредби за неплатежоспособността на групите от дружества, които да им дават максимални възможности за оцеляване. За целта Комисията ще представи законодателно предложение за модернизиране на европейския Регламент относно несъстоятелността.

Ние обаче трябва да продължим работата си. Към настоящия момент в много държави членки отношението към фалитите на предприятия е отрицателно, като съществуващите разпоредби не позволяват на почтените новатори да фалират „бързо и при по-малки разходи”. Необходимо е да се върви към мерки и стимули за държавите членки да премахнат стигмата, свързана с несъстоятелността, и да съкратят прекалено дългите периоди за удовлетворяване на кредиторите. Също така трябва да обсъдим как ефективността на националните законодателства в областта на несъстоятелността може да бъде допълнително подобрена с оглед на създаването на условия на равнопоставеност за предприятията, предприемачите и частните лица в рамките на вътрешния пазар. За целта Комисията ще изготви съобщение заедно с преразглеждането на европейския Регламент относно несъстоятелността.

Необходими са допълнителни действия за по-нататъшното подобряване на условията за развитие на стопанската дейност. Различията в националните данъчни системи води до значителна административна тежест за предприятията, които извършват трансгранична дейност в ЕС. Фактът, че всяка държава членка прилага различни разпоредби и процедури за ДДС, създава конкретни проблеми[24], не на последно място за МСП, които желаят да развиват дейност в друга държава членка. Ето защо Комисията обяви, че ще предложи въвеждането на стандартни декларации за ДДС, които да позволят на предприятията по избор да попълват една стандартна декларация за ДДС вместо различни формуляри за ДДС във всяка държава членка[25].

Икономическият растеж все повече се диктува от инвестиции в нематериални активи, като научноизследователска и развойна дейност, патенти и ноу-хау. Това изисква подобряване на условията за развитие на стопанската дейност, за да се гарантира, че те ефективно насърчават и защитават творчеството и иновациите. Важна стъпка в тази посока ще бъде приемането на законодателство относно единната патентна защита в ЕС, съчетано с единна специализирана юрисдикция ― ключова дейност от Акта за единния пазар от април 2011 г. ― в допълнение към споразумението, постигнато по време на срещата на Европейския съвет през юни. В резултат на това до пролетта на 2014 г. следва да бъде регистриран първият европейски патент с единно действие, което ще намали разходите за патентоване в целия Европейски съюз и разходите, свързани с патентното съдопроизводство. С цел да насърчат инвестициите в нематериални активи, от една страна, а от друга страна, да подпомогнат иновативните предприятия да извлекат конкуретни предимства от своите научноизследователски и развойни усилия, службите на Комисията ще разгледат въпроса за методите за оценка на интелектуалната собственост и ще обмислят действия за преодоляване на силно разпокъсаната нормативна уредба за защитата на търговската тайна. Целта е стопанските и научноизследователските организации да могат по-сигурно и по-евтино да лицензират, прехвърлят и споделят ценни знания и информация в рамките на вътрешния пазар.

2.3.        Подкрепа за цифровата икономика в Европа

Цифровата икономика променя радикално единния пазар. Със своите иновации, бързина и обсег отвъд границите тя има потенциала да изведе интеграцията на вътрешния пазар до ново равнище. Визията на Комисията е за цифрова икономика, която осигурява устойчиви икономически и социални ползи, основана на съвременни онлайн услуги и бързи интернет връзки. Всички граждани и предприятия трябва да имат възможност да бъдат част от цифровата икономика. В някои големи  икономики 21 % от растежа на БВП през периода 2006 — 2011 г. се дължеше на интернет икономиката[26]. Цифровата икономика има силно допълнително въздействие, което се разпространява върху други сектори, като подобрява производителността и предоставя нови решения за обществените предизвикателства като застаряването на населението, приобщаването и образованието.

Необходими са допълнителни усилия за бързо постигане на целите, определени в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа[27] и Съобщението относно електронната търговия и интернет услугите[28]. Следващите важни стъпки в тази област са постигане на напредък в борбата срещу фрагментирането на онлайн услугите на национален принцип, справяне с предизвикателствата пред инвестициите във високоскоростна мрежа и извличането на ползи от безкнижната публична администрация

              Услуги

Ключово действие 8:

Подкрепа на онлайн услугите чрез повишаване на ефективността на платежните услуги в ЕС.

Като част от сектора на услугите онлайн услугите предлагат изключителни възможности, за реализирането на които ще трябват подходящи рамкови условия, по-специално в трансграничен аспект. Както вече беше подчертано в Акта за единния пазар от април 2011 г., специално внимание трябва да се отдели на платежните услуги и услугите по доставка на стоки, поръчвани по интернет. Подобряването на пазара на плащания е първостепенен приоритет, тъй като данните показват, че все още има бариери за навлизане на пазара и че 35 % от потребителите на интернет не пазаруват онлайн, защото имат съмнения относно начините на плащане[29]. Редица въпроси трябва да бъдат разгледани, като например недостатъчното хармонизиране, неефективната конкуренция в някои области на плащанията с карта и плащанията в интернет и липсата на стимули за техническа стандартизация, например в областта на мобилните плащания. Ето защо Комисията ще предложи преразглеждане на Директивата за платежните услуги. Тя също така ще направи законодателно предложение относно многостранната трансакционна такса за картовите плащания.

Ефективните, надеждни и достъпни колетни услуги за поръчани онлайн стоки представляват допълнителен приоритет и след провеждането на обществена консултация Комисията ще реши какви следващи стъпки да предприеме през 2013 г.

Както беше обявено в Акта за единния пазар от април 2011 г., през юни тази година Комисията представи план за действие, което цели до 2015 г. да се използва целият потенциал за растеж, свързан с Директивата за услугите[30]. По призива на Европейския съвет държавите членки и Комисията трябва да работят заедно за незабавното изпълнение на действията. Те следва да обърнат особено внимание на пълното спазване на Директивата за услугите и оптимизирането на икономическия ефект от нейното прилагане, на планираната харта за изцяло електронни единни звена за контакт и взаимната оценка на разпоредбите, които уреждат регулираните професии. Те следва да гарантират и пълното прилагане на „недискриминационната“ клауза от Директивата за услугите, съгласно която доставчиците не могат да правят разлика между клиентите си въз основа на тяхната националност или мястото им на пребиваване, освен ако това е обективно оправдано.

В контекста на предстоящия план за действие за европейската търговия на дребно Комисията ще работи по-активно за откриването и борбата с нелоялните търговски практики в съответствие със заявения в Акта за единния пазар от април 2011 г. ангажимент. Такива практики са особено вредни за МСП. При липсата на задоволителен напредък за премахване на нелоялните търговски практики, включително в контекста на Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на доставките на храни, Комисията ще обмисли подходящи действия в тази област през 2013 г.

              Единен цифров пазар

Ключово действие 9:

Намаляване на разходите и повишаване на ефективността при изграждането на високоскоростна комуникационна инфраструктура.

Достъпът до високоскоростен широколентов интернет е от решаващо значение за иновациите, конкурентоспособността и заетостта. Увеличаването на проникването на широколентовия интернет с 10 % може да доведе до годишен растеж на БВП[31] в размер на 1―1,5 % или до ръст на производителността на труда в размер на 1,5 %[32]. Свързаните с широколентовия достъп иновации в предприятията повишават заетостта и имат потенциала да създадат 2 млн. нови работни места до 2020 г[33].

И все пак, въпреки постигнатия напредък ЕС все още страда от недостиг на инвестиции в разгръщането на високоскоростни широколентови мрежи в рамките на целия единен пазар и изостава от постигането на целите за високоскоростен интернет, набелязани в Програмата в областта на цифровите технологии[34]. Единният пазар може да спомогне за значително ускоряване на напредъка, като се разгледат основните причини за това инвестиционно „забавяне“, т.е. ненужно високи строителни разходи, които могат да съставляват до 80 % от общите разходи в тази област и могат да бъдат намалени до една четвърт само чрез общото използване на съществуващата инфраструктура за няколко комунални услуги[35]. Комисията ще предложи общи правила, които ще позволят на операторите да използват целия потенциал за намаляване на разходите при използването на широколентов достъп.

Бързото приемане от Европейския парламент и Съвета на предложението на Комисията за Механизъм за свързване на Европа ще спомогне за ефикасното разгръщане на високоскоростен широколентов достъп и цифрова инфраструктура за услуги, като бюджетът на ЕС се използва ефективно за увеличаване на частните инвестиции в ключов отрасъл на икономиката.

За постигане на нашата визия за единен пазар на цифрови технологии ЕС трябва да разгледа своевременно редица допълнителни въпроси, включително възможно най-доброто използване на радиочестотния спектър в рамките на единния пазар и обсъждането на необходимостта от допълнително адаптиране на законодателството на ЕС в областта на далекосъобщенията и авторското право. За целта Комисията ще предприеме последващи действия във връзка със Зелената книга относно онлайн разпространението на аудио-визуални произведения в Европейския съюз и за бързото приключване на прегледа на Директивата за авторското право от 2001 г.

              Електронно фактуриране в областта на обществените поръчки

Ключово действие 10:

Налагане на електронното фактуриране като стандартен режим на фактуриране при обществените поръчки

Преминаването към безкнижна публична администрация, особено в трансгранично измерение, трябва да бъде средносрочна цел за Европейския съюз и държавите членки. В Програмата в областта на цифровите технологии за Европа[36] се призовава до 2015 г. използването на услугите на електронното управление да се увеличи с 50 % сред гражданите и 80 % сред предприятията в ЕС. Особено обещаващо е развитието на електронното фактуриране, за което Комисията призова да се превърне в основен режим на фактуриране в ЕС до 2020 г[37].

Въвеждането на мерки, с помощта на които електронното фактуриране ще стане стандартна практика при обществените поръчки, ще превърне обществения сектор във „водещ пазар“ на електронно фактуриране и образец за по-широкото му използване в икономиката. Действията в тази област имат за цел да направят процедурите след сключването на договора при обществените поръчки по-ефективни и по-евтини за заинтересованите страни и за данъкоплатците. Това ще допринесе също така за ограничаване на забавянията при дължимите от публичната администрация плащания. По предварителна оценка в публичния сектор през следващите няколко години могат да бъдат реализирани евентуални икономии от около 1 млрд. евро годишно, ако всички фактури бъдат представяни в електронен формат[38].

Освен това са необходими действия за избягване на по-нататъшно фрагментиране на единния пазар, тъй като националните системи за електронно фактуриране продължават да се изграждат въз основа на различни стандарти, които често са специфични за съответната страна. Това увеличава сложността и разходите за предприятията, сключващи трансгранични договори с публични органи в целия ЕС. Ето защо през 2013 г. Комисията ще предложи конкретни действия в тази област.

Преходът към електронно фактуриране при обществените поръчки ще допълни протичащото в момента осъвременяване на разпоредбите на ЕС за обществените поръчки[39], което е ключова дейност в рамките на Акта за единния пазар от април 2011 г. Публичните органи, които вече използват електронни средства при закупуване на стоки, услуги и строителни работи, отчитат икономии между 5 % и 20 %. Въвеждането на електронните обществени поръчки в рамките на ЕС би могло да спести на държавните бюджети в ЕС поне 100 млрд. евро годишно[40]. За целта Комисията предложи до средата на 2016 г. всички процедури на етапа преди възлагането на обществените поръчки да започнат да се извършват изцяло по електронен  път[41]. Съветът и Парламентът следва да приемат предложението без забавяне.

2.4.        Засилване на социалното предприемачество, сближаването и доверието на потребителите

След като икономическата криза засегна най-силно най-уязвимите части на нашето общество, визията на Комисията е за  политики за единния пазар, които създават приобщаващ растеж без дискриминация, водят до икономическо и социално участие и стимулират териториалното сближаване. Средният процент на безработица в ЕС достигна 10,4 % през юли 2012 г.[42], а приблизително 81 млн.  европейски граждани са в риск да изпаднат в бедност[43], което подчертава необходимостта от спешни действия. Политиките за единния пазар трябва да помогнат за справянето с основните причини, които водят до изключването на някои слоеве в нашето общество.

Социалната икономика и социалните предприятия играят важна роля за постигането на социално новаторство, приобщаване и доверие. Засилването на доверието в единния пазар и укрепването на социалната пазарна икономика изискват изключително отговорни и иновативни предприятия, които могат да окажат положително въздействие върху обществото и околната среда. Доверието също така е важно, за да могат потребителите да използват в пълна степен  възможностите, предлагани от единния пазар, и да се чувстват сигурни при употребата на стоките и услугите, които закупуват на националния пазар или от друга държава членка.

              Потребители

Ключово действие 11:

Подобряване на безопасността на продуктите, които са в обращение в ЕС, чрез по-добра съгласуваност и изпълнение на нормите за безопасността на продуктите и за надзора на пазара.

ЕС разполага с бърза, ефективна и надеждна мрежа, с която да осигури спазването на нормите за безопасност. Въпреки това съгласуваността и прилагането на съществуващите механизми може да бъде допълнително подобрено. На единния пазар, на който продуктите се движат свободно на територията на 27 държави, е необходимо надзорът на пазара да бъдат тясно координиран, за да осигури бърза намеса в рамките на голяма територия. Посредством надзора на пазара опасните или вредните продукти следва да бъдат идентифицирани и недопускани до пазара или изтегляни от обращение, а непочтените и престъпни оператори да бъдат наказвани. Мерките по надзора следва също така да имат мощно възпиращо действие.

Комисията ще предложи пакет от законодателни и незаконодателни мерки, които ще създадат за потребителите по-хомогенен единен пазар за безопасни и отговарящи на стандартите продукти и по-добра защита на здравето, безопасността и околната среда. Той ще намали и разходите на предприятията за спазване на изискванията и ще спомогне за премахване на нелоялната конкуренция от страна на недобросъвестните оператори, по-специално чрез по-добра координация на проверките за безопасност на продуктите по външните граници на ЕС.

Освен това потребителите изискват все повече информация за закупуваните от тях стоки. Прозрачността и сравнимостта на информация са от ключово значение, за да могат потребителите да направят интелигентен избор. В допълнение към Акта за единния пазар от април 2011 г. Комисията ще предложи методика за изчисляване на въздействието на продуктите върху околната среда (включително емисиите на парникови газове) и начина, по който тази информация може да бъде представяна на потребителите.

              Социално сближаване и социално предприемачество

Ключово действие 12:

Предоставяне на достъп на всички граждани на ЕС до основна разплащателна сметка, осигуряване на прозрачност и сравнимост на банковите такси и улесняване на смяната на банкови сметки.

Достъпът до разплащателни сметки и други банкови услуги е от съществено значение за участието в икономическия и социалния живот, но все още съществува дискриминация, например въз основа на място на пребиваване, гражданство или финансово състояние. Платежната сметка играе важна роля за интеграцията на гражданите в по-широка социална и икономическа общност поради набора от услуги, които предлага. Затова трябва да се оказва съдействие на гражданите на ЕС, които може да изпитват трудности при откриването на банкова сметка, за да се улесни социалното и териториалното им сближаване и мобилност. Освен това постоянните проблеми, свързани с яснотата на информацията за банковите такси, затрудняват гражданите на ЕС да направят информиран избор. В резултат на това потребителите са склонни да се въздържат от смяната на сметки, тъй като им е трудно да правят сравнение между различните предложения. Комисията ще направи законодателни предложения за разрешаване на тези проблеми.

В своята инициатива за социалното предприемачество от октомври 2011 г.[44] Комисията изложи план за действие за засилване на ролята на социалното предприемачество в рамките на единния пазар, както е посочено в Акта за единния пазар от април 2011 г. Планът за действие се изпълнява понастоящем в тясно сътрудничество с експертната група по социално предприемачество и съответните заинтересовани страни. В началото на 2014 г. Комисията ще направи преглед на постигнатия напредък и ще обсъди какво още трябва да се направи за насърчаване на социалното предприемачество. На 1 октомври 2012 г. Комисията започна инициативата за връчване на награда Diogo Vasconcelos за социални иновации.

В тази област най-спешният въпрос понастоящем е разработването на инструменти за засилване на доверието в социалните предприятия и осведомеността за тяхната дейност. Трябва да се постигне съгласие за нови инструменти, които да покажат на потребителите, банките, инвеститорите и държавните органи ползите от работата на социалните предприятия. Комисията ще разработи методология за измерване на социално-икономическите ползи от социалните предприятия. Важно е да се разработят строги и систематични измервания на въздействието на социалните предприятия върху обществото, без това да създава допълнителни бюрократични изисквания за тях, за да се покаже, че инвестираните в социални предприятия средства водят до големи спестявания и приходи (например под формата на данъци или създадени работни места). Методики за измерване на социалните въздействия ще са необходими наред с останалото при изпълнението на предложението за европейските фондове за социално предприемачество или във връзка с финансовия инструмент за подкрепа на социалното предприемачество в рамките на Програмата за социална промяна и социални иновации, която понастоящем се обсъжда от Европейския парламент и Съвета.

Като се има предвид, че активното участие на работниците в предприятията им има силно въздействие върху тяхната обществена отговорност и производителност, Комисията ще съсредоточи вниманието си върху въпросите на кооперациите и участието на работниците в собствеността.

И накрая уврежданията, включително тези, свързани със стареенето, не следва да представляват пречка за определени лица и групи да ползват предимствата на единния пазар. В момента Комисията работи върху инициатива за подобряване на достъпа на хора с увреждания до стоки и услуги в рамките на единния пазар.

3.           ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В Акта за единния пазар II са набелязани дванайсет непосредствени приоритета, върху които Комисията ще съсредоточи вниманието си, за подкрепа на растежа, заетостта и доверието в единния пазар. Те представляват следващите стъпки към постигане на нашата визия за изграждане на висококонкурентна социална пазарна икономика. Трябва да работим заедно, всички европейски институции и държавите членки, за да ги изпълним във възможно най-кратък срок. За целта Комисията се ангажира да представи всички ключови законодателни предложения до пролетта на 2013 г., а всички ключови незаконодателни действия най-късно до края на тази година. Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да разгледат ускорено всички ключови законодателни мерки и да ги приемат като приоритет до пролетта на 2014 г.

Ако бъде приложен бързо, Актът за единния пазар II, заедно с изпълнението на Акта за единния пазар I, ще открие нов път за растеж, заетост и социално сближаване за 500 млн. европейци. Това ще покаже решимостта на Европа да създаде нови възможности за растеж чрез обща програма за излизане от кризата. Трябва да действаме заедно, бързо и с амбиция. Нямаме време за губене.

              ПРИЛОЖЕНИЕ I: СПИСЪК НА КЛЮЧОВИ ДЕЙСТВИЯ ОТ АЕП II

|| Лост || Ключови действия || Предложение на Комисията

Разработване на напълно интегрирани мрежи в рамките на единния пазар

1 || Железопътен транспорт || Приемане на четвърти пакет от мерки за железопътния транспорт за подобряване на качеството и ефективността на разходите на услугите за железопътен превоз на пътници || Законодателно предложение да бъде представено през четвъртото тримесечие на 2012 г.

2 || Морски транспорт || Приемане на пакет от мерки „син пояс“ за създаване на истински единен пазар за морски транспорт || Пакет от законодателни и незаконодателни мерки да бъдат представени през второто тримесечие на 2013 г.

3 || Въздушен транспорт || Ускоряване на изпълнението на инициативата за Единно европейско небе посредством нов пакет от действия || План за действие със законодателни мерки да бъде представен през второто тримесечие на 2013 г.

4 || Енергетика || Прилагане план за действия за подобряване на прилагането и изпълнението на третия пакет от мерки в областта на енергетиката || План за действие да бъде представен през четвъртото тримесечие на 2012 г.

Насърчаване на мобилността на гражданите и предприятията през граница

5 || Мобилност на гражданите || Превръщане на портала EURES в истински европейски инструмент за намиране на работа и набиране на персонал || Законодателно решение ще бъде взето от Комисията през четвъртото тримесечие на 2012 г.

6 || Достъп до финансиране || Насърчаване на дългосрочни инвестиции в реалната икономика чрез улесняване на достъпа до фондове за дългосрочни инвестиции || Законодателно предложение да бъде представено през второто тримесечие на 2013 г.

7 || Условия за развитие на стопанската дейност || Модернизиране на нормите на ЕС за несъстоятелността, с които да се улесни оцеляването на предприятията и да се предостави втори шанс на предприемачите || Законодателно предложение и съобщение да бъдат представени през четвъртото тримесечие на 2012 г.

Подкрепа за цифровата икономика в Европа

8 || Услуги || Преразглеждане на Директивата за платежните услуги и внасяне на предложение за многостранни трансакционни такси за  подобряване на ефикасността на платежните услуги в ЕС || Законодателно предложение да бъде представено през второто тримесечие на 2013 г.

9 || Единен цифров пазар || Приемане на общи разпоредби за намаляване на разходите и повишаване на ефикасността при изграждането на високоскоростна широколентова инфраструктура || Законодателно предложение да бъде представено през първото тримесечие на 2013 г.

10 || Обществени поръчки и електронно фактуриране || Приемане на законодателство за превръщане на електронното фактуриране в стандартен режим на фактуриране при обществените поръчки || Законодателно предложение да бъде представено през второто тримесечие на 2013 г.

Засилване на социалното предприемачество, сближаването и доверието на потребителите

11 || Потребители || Подобряване на безопасността на продуктите, които са в обращение в ЕС, чрез преразглеждане на Директивата относно общата безопасност на продуктите, нов регламент относно надзора на пазара и съпътстващ план за действие || Пакет от законодателни и незаконодателни мерки да бъде представен през четвъртото тримесечие на 2012 г.

12 || Социално сближаване и социално предприемачество || Приемане на законодателна инициатива за предоставяне на достъп на всички граждани на ЕС до основна разплащателна сметка, гарантиране на прозрачност и сравнимост на банковите такси и улесняване на смяната на банкови сметки || Законодателно предложение да бъде представено през четвъртото тримесечие на 2012 г.

              ПРИЛОЖЕНИЕ II: Акт за единния пазар І: Статус на действията

Лост || Действие || Документ ИЛИ резултат/статус

Достъп на МСП до финансиране || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Внасяне на законодателство за фондовете за рисково инвестиране || Европейската комисия представи законодателно предложение на 7 декември 2011 г.

Приемане на план за действие относно достъпа на МСП до финансиране || Европейската комисия прие план за действие на 7 декември 2011 г.

Преразглеждане на Директивата за прозрачността || Европейската комисия представи законодателно предложение на 25 октомври 2011 г.

Преразглеждане на Регламента за прилагане на Директивата за проспектите || Европейската комисия представи законодателно предложение на 30 март 2012 г.

Преразглеждане на Директивата относно пазарната злоупотреба || Европейската комисия представи законодателно предложение на 20 октомври 2011 г.

Преразглеждане на Директивата за пазарите на финансови инструменти || Европейската комисия представи законодателно предложение на 20 октомври 2011 г.

Мобилност на гражданите || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Преразглеждане на системата за признаване на професионалните квалификации || Европейската комисия представи законодателно предложение на 19 декември 2011 г.

Публикуване на Бяла книга за пенсиите || Европейската комисия публикува бялата книга на 16 февруари 2012 г.

Приемане на законодателен акт относно преносимостта на допълнителните пенсионни права || Европейската комисия представи законодателно предложение на 9 октомври 2007 г.

Преразглеждане на Директивата за институциите за професионално пенсионно осигуряване (ИППО)   || Европейската комисия подготвя законодателно предложение.

Създаване на европейски паспорт на уменията || Европейската комисия подготвя паспорта.

Приемане на препоръка на Съвета относно неформалното и самостоятелното обучение || Европейската комисия представи предложение за препоръка на Съвета на 5 септември 2012 г.

Права върху интелектуалната собственост || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Приемане на законодателство за създаване на единна патентна защита || Европейската комисия представи законодателни предложения на 13 април 2011 г.

Проучване на възможността за разработване на инструмент за остойностяване на правата върху интелектуалната собственост || Европейската комисия проучва възможности за разработване на такъв инструмент

Приемане на законодателство за колективното управление на права || Европейската комисия представи законодателно предложение на 11 юли 2012 г.

Приемане на законодателство за осиротели произведения || Европейската комисия представи законодателно предложение на 24 май 2011 г.

Засилване ролята на Обсерваторията за нарушенията на правата на интелектуална собственост || Регламент, приет от Европейския парламент и Съвета на 19 април 2012 г., след законодателно предложение на Комисията представено на 24 май 2011 г.

По-ефективна борба срещу фалшифицирането и пиратството || Европейската комисия провежда консултации относно следващите стъпки.

Представяне на законодателно предложение за изменение на съществуващия регламент за митниците || Европейската комисия представи законодателно предложение на 24 май 2011 г.

Модернизиране на европейската система за търговски марки || Европейската комисия подготвя законодателно предложение.

Потребители || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Приемане на законодателство относно алтернативното разрешаване на спорове/онлайн разрешаване на спорове || Европейската комисия представи законодателно предложение на 29 ноември 2011 г.

Продължаване на работата по европейския подход за колективна защита || Европейската комисия разглежда различни варианти на политики.

Преразглеждане на Директивата относно общата безопасност на продуктите || Европейската комисия подготвя законодателно предложение.

Изготвяне на план за действие за надзор на пазара || Европейската комисия подготвя план за действие.

Предложение на инициатива за въздействието на продуктите върху околната среда || Европейската комисия подготвя инициатива

Публикуване на съобщение относно правата на пътниците || Европейската комисия прие съобщение на 19 декември 2011 г.

Преразглеждане на Директивата относно пакетните туристически пътувания || Европейската комисия подготвя законодателно предложение.

Гарантиране на прозрачността на банковите такси || Европейската комисия подготвя законодателно предложение.

Предлагане на законодателство за защита на кредитополучателите на ипотечните пазари || Европейската комисия представи законодателно предложение на 31 март 2011 г.

Услуги || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Преразглеждане на законодателството относно европейската система за стандартизация || Европейската комисия представи законодателно предложение на 1 юни 2011 г.

Гарантиране на прилагането на Директивата за услугите || Европейската комисия прие съобщение на 8 юни 2012 г.

Извършване на проверка на резултатите от съвместното прилагане по места на общностното законодателство, както е въведено и се прилага от държавите членки в ключови сектори (строителство, туризъм, бизнес услуги) || Европейската комисия прие съобщение на 8 юни 2012 г.

Започване на инициатива за борба с нелоялните търговски практики || Европейската комисия подготвя съобщение.

Сформиране на група на високо равнище за бизнес услугите || Европейската комисия подготвя сформирането на група на високо равнище

Мрежи || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Приемане на законодателство за енергийната и транспортната инфраструктура за осъществяването на стратегически проекти || Европейската комисия представи законодателни предложения на 19 октомври 2011 г.

Приемане на решение за изработване на програма за политиката относно радиочестотния спектър || Решението беше прието от Европейския парламент и Съвета на 15 февруари 2012 г. по законодателно предложение на Комисията, представено на 20 септември 2010 г.

Единен цифров  пазар || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Приемане на законодателство за електронния подпис, идентификацията и установяването на автентичността по електронен път || Европейската комисия представи законодателно предложение на 4 юни 2012 г.

Представяне на предложения за тарифите за роуминг || Регламентът беше приет от Европейския парламент и Съвета на 30 май 2012 г. по законодателно предложение на Комисията, представено на 6 юли 2011 г.

Представяне на план за действие за развитието на електронната търговия. || Европейската комисия прие план за действие на 11 януари 2012 г.

Представяне на насоки за държавите членки как да разпознават неоправданата потребителска дискриминация въз основа на националност/страна на пребиваване || Европейската комисия представи като част от пакета за услугите работен документ на службите на Комисията  на 8 юни 2012 г.

Преразглеждане на Директивата относно информацията в обществения сектор || Европейската комисия представи законодателно предложение на 12 декември 2011 г.

Социално предприемачество || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Приемане на законодателство, улесняващо развитието на социални инвестиционни фондове || Европейската комисия представи законодателно предложение на 7 декември 2011 г.

Внасяне на законодателство за  установяване на статут на европейска фондация || Европейската комисия представи законодателно предложение на 8 февруари 2012 г.

Започване на инициатива за социално предприемачество || Европейската комисия започна инициативата на 25 октомври 2011 г.

Приемане на съобщение относно корпоративната социална отговорност || Европейската комисия прие съобщение на 25 октомври 2011 г.

Законодателно предложение относно нефинансовото отчитане на предприятията || Европейската комисия подготвя законодателно предложение.

Данъчно облагане || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Преглед на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти || Европейската комисия представи законодателно предложение на 13 април 2011 г.

Въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) || Европейската комисия представи законодателно предложение на 16 март 2011 г.

Определяне на елементите на стратегията за ДДС || Европейската комисия прие съобщение на 6 декември 2011 г.

Решаване на трансгранични проблеми, свързани с данъчното облагане на гражданите || Европейската комисия прие съобщение относно начините за отстраняване на двойното данъчно облагане на 11 ноември 2011 г. и съобщение и препоръка относно данъчното облагане върху наследството на 15 декември 2011 г.

Социално сближаване || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Приемане на законодателство за прилагане на Директивата относно командироването на работници и за изясняване на упражняването на свободата на установяване/представяне на услуги в съчетание с основните социални права || Европейската комисия представи законодателно предложение на 21 март 2012 г., но по-късно го оттегли за изясняване на упражняването на свободата на установяване/предоставяне на услуги, наред с основните социални права

Представяне на съобщение относно услугите от общ икономически интерес || Европейската комисия прие съобщение на 20 декември 2011 г.

Преразглеждане на пакета от мерки „след делото Altmark“ || Европейската комисия прие законодателно решение на 20 декември 2011 г.

Представяне на инициатива за достъп до основна разплащателна сметка || Европейската комисия прие препоръка на 18 юли 2011 г.

Условия за развитие на стопанската дейност || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Приемане на законодателство за опростяване на счетоводните директиви || Европейската комисия представи законодателно предложение на 25 октомври 2011 г.

Приемане на директива за опростяване на задълженията за финансово отчитане специално на микропредприятията || Директивата беше приета от Европейския парламент и Съвета на 14 март 2012 г. по законодателно предложение на Комисията, представено на 26 февруари 2009 г.

Приемане на статут на европейското частно дружество || Европейската комисия представи законодателно предложение на 25 юни 2008 г.

Въвеждане на незадължителен инструмент на европейското договорно право || Европейската комисия представи законодателно предложение на 11 октомври 2011 г.

Приемане на регламент за опростяване на трансграничното събиране на вземания || Европейската комисия представи законодателно предложение на 20 юли 2011 г.

Обществени поръчки || КЛЮЧОВО ДЕЙСТВИЕ Преработване на директивите за обществените поръчки || Европейската комисия представи законодателно предложение на 20 декември 2011 г.

Въвеждане (изменение)  на директива относно възлагането на договори за концесия || Европейската комисия представи законодателно предложение на 20 октомври 2011 г.

Въвеждане на законодателство относно обществените поръчки с трети държави || Европейската комисия представи законодателно предложение на 21 март 2012 г.

[1]    По изчисления на Европейската комисия чрез използване на макроикономическия модел QUEST II. За повече подробности относно модела вж. http://ec.europa.eu/economy_finance/publications/publication1719_en.pdf

2       Съобщение на Европейската комисия: „Акт за единния пазар. Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието Заедно за нов тип икономически растеж”, COM (2011) 206 окончателен.

3 Марио Монти: „Нова стратегия за единния пазар”; доклад до председателя на Европейската комисия; 9 май 2010 г.

4 Европейски парламент: Осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите “ (доклад на Grech); A7-0132/2010

5 Заключения на Европейския съвет, 23 октомври 2011 г. EUCO 52/11

6 Съобщение на Европейската комисия: „По-добро управление за единния пазар”, COM (2012) 259.

[7] Резолюция на Европейския парламент от 14 юни 2012 г. относно Акта за единния пазар: Следващите стъпки за растеж “ (2012/2663 (RSP)

[8] Становище на Европейския икономически и социален комитет „Ключови действия за Акт за единния пазар II“; CESE 1575/2012.

[9] Европейска комисия: Единният пазар през очите на хората: Вж. http://ec.europa.eu/internal_market/strategy/docs/20concerns/publication_en.pdf.

[10] Съобщение на Европейската комисия: „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията”, COM (2010) 614.

[11] Съобщение на Европейската комисия: „Програма в областта на цифровите технологии за Европа”; COM (2010) 245.

[12] Съобщение на Европейската комисия: „Съюз за иновации“, COM (2010) 546.

[13]        Всички изброени в настоящия документ действия, които Комисията предлага да предприеме, са съгласувани и съвместими с настоящата МФР (2007—2013 г.) и предложението за нова многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г.

14 Изразени в т./км. Изчисления на базата на данни на Евростат.

15 Съобщение на Европейската комисия:„Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването”; COM (2012) 494.

16 Въз основа на оценки от докладите на органа за преглед на ефективността на Единното европейско небе и на Комисията за преглед на ефективността.

17 Проучване на функционирането на пазарите на дребно на електроенергия за потребителите в ЕС; http://ec.europa.eu/consumers/consumer_research/market_studies/ retail_energy_market_study_en.htm

18     Европейската енергийна система изисква инвестиции от около 1 трилион евро до 2020 г., от които 200 млрд. евро са необходими за мрежи за електроенергия и газ; http://ec.europa.eu/energy/publications/doc/2011_thinkbooklet.pdf.

[19] Доклад на председателя на експертната група относно трансграничното свързване на иновационни предприятия с подходящи инвеститори; Европейска комисия 2012 г.; http://ec.europa.eu/transparency/regexpert/ index.cfm?do=groupDetail.groupDetailDoc&id=6008&no=1

[20]     По-специално чрез политиката за сближаване.

21     От началото на финансовата криза през 2008 г., Европейската инвестиционна банка е предоставила 40 млрд. евро за финансиране на повече от 210 000 МСП. Съобщение на Европейската комисия: „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране”; COM (2011) 870 окончателен.

22     Целта на инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020” е да се привлекат институционални инвеститори на капиталовия пазар за финансиране на инфраструктурни проекти. През юли 2012 г. ЕС стартира пилотната фаза на съвестната инициатива на ЕС и ЕИБ за облигации за проекти.

23     Комисията започна обществено допитване. Виж: http://ec.europa.eu/taxation_customs/common/consultations/tax/2012_venture_capital_en.htm

24Съобщение на Европейската комисия: „Програма за действие за намаляване на административните тежести в ЕС, Планове за намаляване по сектори и действия за 2009 г.”, COM (2009) 544 и: http://ec.europa.eu/enterprise/policies/better-regulation/documents/ab_studies_2009_en.htm

25     Съобщение на Европейската комисия: „Относно бъдещето на ДДС”, COM (2011) 851.

26 Mckinsey Global Institute, „Интернетът е от значение, силното въздействие на мрежата върху растежа, заетостта и просперитета” ("Internet matters, the net's sweeping impact on growth, jobs and prosperity"), май 2011 г.

27     Съобщение на Европейската комисия: „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, COM (2010) 245 окончателен.

28     Съобщение на Европейската комисия: „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите”, COM (2011) 942.

29     Проучване на Евростат относно използването на ИКТ в домакинствата и от частни лица в Общността, 2009 г.

[30] Цялостното прилагане от държавите членки би довело до икономически растеж от 2,6 % от БВП на ЕС. Съобщение на Европейската комисия: „Партньорство за нов растеж в сектора на услугите 2012―2015 г.”, COM (2012) 261 окончателен. Комисията ще докладва относно напредъка при прилагането на Директивата за услугите в контекста на годишния обзор на растежа за 2013 г.

31     Czernich, N., Falck, O., Kretschmer, T., и Woessman, L. (2009), Широколентовата инфраструктура и икономическия растеж (Broadband infrastructure and economic growth) (cesinfo работен документ №. 2861)

32     Booz & Company (2012), Постигне на максимална полза от цифровизацията (Maximising the impact of Digitalisation) http://www.booz.com/media/uploads/boozco_maximizing-the-impact-of-digitization.pdf

33     Оценка на Комисията въз основа на национални изследвания (Liebenau, J., Atkinson, R., Karrberg, P., Castro, D. and Ezell, S., 2009, Цифровият път към възстановяането на Обединеното кралство (The UK Digital Road to Recovery); Katz R.L. et al , 2009, Въздействието на широколентовия достъп върху заетостта и германската икономика (The Impact of Broadband on Jobs and the German Economy)

34 Съобщение на Европейската комисия: Програма в областта на цифровите технологии за Европа, COM(2010) 245.

35     Analysis Mason (2008), Разходите за разгръщане на оптични кабелни мрежи за широколентов достъп от следващо поколение (The costs of deploying fibre-based next-generation broadband infrastructuret)

36     Съобщение на Европейската комисия: „Програма в областта на цифровите технологии за Европа”, COM(2010) 245.

37 Съобщение на Европейската комисия: „Реализиране на ползите от електронното фактуриране за Европа”, COM (2010) 712

38 Тези данни са въз основа на собствени оценки на Комисията, за които са използвани публично достъпни данни. Действителното отражение на инициатива на Комисията в тази област може да се различава от тази стойност.

39 Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки, COM/2011/0896 окончателен и предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги, COM (2011) 895 окончателен, ключово действие от Акта за единния пазар І.

40     Съобщение на Европейската комисия: „Стратегия за електронни обществени поръчки”, COM (2012) 179 окончателен

41     Съобщение на Европейската комисия: „Стратегия за електронни обществени поръчки”, COM (2012) 179 окончателен

42     Евростат.

43     EU-SILC на Евростат, референтна година 2010

44     Съобщение на Европейската комисия: „Инициатива за социалното предприемачество”, COM (2011) 682.