13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/143


Становище на Комитета на регионите относно „Хоризонт 2020“ (Рамкова програма за научни изследвания и иновации)“

2012/C 277/14

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

отправя следните основни послания:

предложението за регламент на Съвета и плановете за прилагане на „Хоризонт 2020“се нуждаят от по-голям акцент и въздействие върху практиките от реалния живот, т.е. местното и регионалното равнище трябва да бъдат предизвикани да участват активно, за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“;

тристълбовата система на програма „Хоризонт 2020“ има голяма добавена стойност за европейските научни изследвания;

„Хоризонт 2020“ следва да финансира научноизследователската и развойна дейност, свързана с разработването на концепции, методи и други форми на интелектуален капитал, необходими за развитие на сътрудничеството между регионите и градовете, университетите и предприятията в областта на иновациите и повишаване на стойността на знанието;

регионите и градовете следва да включват НИРДИ като елемент от първостепенно значение от основния си политически дневен ред. Програма „Хоризонт 2020“ и финансирането в областта на сближаването следва да се използват за създаване на концепции, инструменти и други предпоставки, чрез които местните и регионалните власти могат активно да насърчават иновациите, да поемат рискове и да инвестират в практически приложения на НИРДИ, така че да осигурят адаптиране към регионалните особености;

КР предлага като стратегическа цел на „Хоризонт 2020“ да се създаде европейска култура на отворени иновации посредством специални програми и други инструменти. За развитие на иновационните екосистеми, главните базови технологии, обществените поръчки и научноизследователската инфраструктура са необходими големи усилия;

обновяването на рамковата програма означава опростяване на програмните практики и повишаване на въздействието на финансираните от ЕС проекти за НИРДИ;

освен това, за постигане на поставените цели е необходима промяна в мисленето. КР призовава най-инициативните региони да формират европейски консорциуми, интегриращи различни възможности за създаване на авангардни обществени иновации за общоевропейска употреба;

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) може да добави специална стойност и на регионално равнище.

Докладчик

г-н Markku MARKKULA (FI/ЕНП), член на Градския съвет на Espoo

Отправен документ

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014-2020 г.)“

COM(2011) 809 final

I.   ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

Основно послание 1:

Предложението за регламент на Съвета и плановете за прилагане на „Хоризонт 2020“се нуждаят от по-голям акцент и въздействие върху практиките от реалния живот, т.е. местното и регионалното равнище трябва да бъдат предизвикани да участват активно, за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“.

1.

Предложенията на Комисията представляват отлична отправна точка за определяне на научните изследвания, развойната дейност и иновациите (НИРДИ) в ЕС за следващия програмен период (2014-2020 г.). Всички региони и действащи лица на територията на регионите могат и следва да използват ефективно знанията. Това е от изключително значение за разпространяването и по-нататъшното развитие на резултатите от научните изследвания, развойната дейност и иновациите в Европа.

2.

За да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“, е важно политиката на сближаване на ЕС да допринася за повишаване на основните умения и капацитета за иновации на местно равнище, както и за разработване на инструменти и развиване на сътрудничество, които да насърчават вътрешноевропейското сътрудничество между регионите. Тези инструменти и сътрудничество са необходими за изпълнение на резултатите на „Хоризонт 2020“ на регионално и местно равнище. Научноизследователските дейности на всички региони, финансирани по „Хоризонт 2020“, следва да включват измерение „високи световни постижения“, което да бъде улеснено чрез принципите на интелигентната специализация. Освен това, по-тясното обвързване на „Хоризонт 2020“ със структурните фондове би трябвало да намери подходящо отражение в оперативните програми и стратегиите за научноизследователска дейност, иновации и интелигентна специализация.

3.

Предложенията на Комисията са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност. Мерките в програма „Хоризонт“ са ориентирани така, че да постигнат възможно най-голяма добавена стойност и въздействие при прилагането им на равнище ЕС. Дейностите могат да укрепят общите принципи на научните изследвания и иновациите, да подпомогнат научноизследователските функции на държавите членки и да предотвратят припокриване. От особено значение е фактът, че „Хоризонт 2020“ може да спомогне за постигане на критична маса в ключови сектори и да поеме високорисковата и дългосрочна научноизследователска и развойна дейност, тъй като позволява споделяне на риска, придава по-голям размах и генерира икономии от мащаба, които не биха могли да бъдат постигнати по друг начин.

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

4.

подчертава значението на програма „Хоризонт 2020“. Планираното финансиране в размер на 80 милиарда евро е добре обосновано и представлява минималната необходима сума, с оглед на ролята ѝ за осъществяване на стратегията „Европа 2020“ и други политики на Съюза, както и за създаване и функциониране на Европейското научноизследователско пространство. При все това, подчертавайки че Европа трябва да се възстанови от финансовата криза и да създаде стабилна основа за подбрани приоритети на ролята си в световен план, програмата „Хоризонт 2020“ трябва да включва инструменти, насочени към промяна на практиките от реалния живот и осигуряване на по-бързи резултати за обществото под формата на нови работни места, интелигентен растеж и повишаване на благосъстоянието в краткосрочен и дългосрочен план;

5.

приветства целта на програма „Хоризонт 2020“ научните изследвания да водят до повече иновации, като отчита потенциала за иновации. От основно значение е още преди началото на новия програмен период отговорните за изготвяне на политиките на регионално равнище и местните университети и изследователски институти да започнат да разработват активно съвместни регионални програми за иновации и програми за прилагане със стратегическа насоченост, основаващи се на интелигентна специализация и съвместно финансиране от различни източници, включително общински бюджети, вноски на предприятия и редица финансови инструменти на ЕС. В тази връзка е важно европейската стратегия в областта на научните изследвания и иновациите и националните и регионалните стратегии относно същите иновации да се координират;

6.

призовава плановете по програма „Хоризонт 2020“ (по отношение на съдържанието, насочването на средствата и инструментите) да се оценяват според тяхното въздействие, особено насърчаващия им ефект, като част от дейностите по НИРДИ, които се осъществяват на цялата територия на Европа. „Хоризонт 2020“ е огромна програма във финансово отношение (80 милиарда евро за периода 2014-2020 г.). При все това, отстъпление се наблюдава що се отнася до дейностите по програмата „Мария Кюри“, тъй като бюджетът им през 2014 г. възлиза едва на 0,7 млрд. срещу 1 млрд. през 2013 г. Предвид услугите, предоставени в рамките на тази програма, финансирането в подкрепа на дейностите ѝ би следвало да съответства в по-голяма степен на това на Европейския съвет за научни изследвания. Освен това предвид факта, че програмата „Хоризонт 2020“ представлява едва няколко процента от всички дейности в областта на НИРДИ в Европа, в процеса на вземане на решения следва да се набляга върху европейската система за НИРДИ като цяло и да се следват строги приоритети при използване на средствата от програма „Хоризонт 2020“;

7.

заявява отново (1), че е необходимо е да се предприемат смели стъпки на практическо равнище, да се предоставят на всички равнища на управление в държавите членки – местно, регионално и централно – по-големи отговорности и да се включат всички други заинтересовани страни. Важната роля на регионалните и местните власти в определянето и изпълнението на стратегията „Европа 2020“ трябва да бъде призната в националните програми за реформи. Освен това, този подход изисква споделена съпричастност на всички ключови действащи лица, които чрез териториални пактове се концентрират върху регионални дейности в областта на НИРДИ;

8.

призовава за основна роля на градовете и регионите в създаването на нови форми на съвместни предприятия в областта на публично-частно-междуличностните партньорства, като се подчертава по-силната роля на потребителите и на отворените иновации и на оползотворяването на най добрите знания за насърчаване на НИРДИ, необходими за намиране на иновативни решения в отговор на обществените предизвикателства. При определяне на целта Европа да се превърне в световен лидер в решаването на големите обществени предизвикателства, както вече беше посочено в програма „Хоризонт 2020“, дейностите в областта на НИРДИ трябва да бъдат мултидисциплинарни, мултисекторни, многоизмерни и многокултурни по своя характер, като по този начин налагат силно участие в реалния живот. Лабораториите вече не са традиционни университетски съоръжения, а регионални екосистеми за иновации, в които се правят изпитания за бързо създаване на прототипи на множество иновации, в чиято основа стоят потребителите: нови продукти, процеси, структури и системи с преобразуващ характер, чийто мащаб може да се променя. Те не могат да бъдат създадени и поддържани без активното участие на местните и регионалните власти;

9.

във връзка с постигане на целта за синергия между регионалната политика и изследователската политика, подчертава значението на предвиждането на регионално измерение в програмата „Хоризонт 2020“. Ето защо Комитетът приканва да се запазят инструментите и програмите от „Хоризонт 2020“, като „Региони на знанието“ (РЗ) и „Живите лаборатории“. Тези програми се характеризират със силно регионално измерение, регионално участие и регионално въздействие, укрепват потенциала за иновации на регионите и са много повече от обикновен „обмен на знания“;

10.

призовава програма „Региони на знанието“ да не се прекратява, дори с мотива, че подобни дейности са организирани и финансирани в значителна степен чрез фондовете на политиката на сближаване. Тъкмо обратното, програма „Региони на знанието“ следва да се използва като инструмент за постигане на отлични регионални резултати, а обемът ѝ следва да се разшири. Регионите на знанието могат да бъдат от ключово значение за мотивиране и подкрепа за регионите при преминаването към интелигентна специализация и превръщането им в стъпало към по-тясно европейско сътрудничество и обучение за възприемане на добрия опит (bench-learning); Обучението за възприемане на добрия опит е процес, при който се поставя акцент върху съвместното създаване на системни промени посредством установяването на критерии и сътрудничество в рамките на процеса на учене;

11.

предлага на програма „Региони на знанието“ да бъде възложена специална роля във финансирането на научните изследвания във връзка с начините за пряко интегриране на регионални дейности в различните водещи инициативи, с цел постигане на ползотворно европейско сътрудничество. Следователно една от целите на „Региони на знанието“ следва да бъде повишаване на конкурентоспособността на основаващите се на научни изследвания регионални екосистеми в областите на Програмата за цифрови технологии и технологиите за ефективно използване на ресурсите в цяла Европа и в световен план, като по този начин се създават нови възможности за бизнес за участващите МСП, които имат съществена роля в търговската експлоатация и внедряването на иновациите;

12.

изразява загриженост за това, че нито в предложената за периода 2014-2020 г. многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, нито в програмата „Хоризонт 2020“ се споменава бъдещето на програма „Интелигентна енергия – Европа“ (ИЕЕ), която в настоящия програмен период доказа основното си значение за иновациите в областта на местното управление, финансовия инженеринг, привличането на местни участници и граждани, определянето на дългосрочна визия и работата в мрежа, и позволи да бъде дадено начало на инициативи като Конвента на кметовете. Затова призовава да бъде създаден отделен бюджетен ред за нетехнологични решения по програма „Хоризонт 2020“, в духа на програма ИЕЕ и за нейното продължаване.

Основно послание 2:

Тристълбовата система на програма „Хоризонт 2020“ има голяма добавена стойност за европейските научни изследвания

13.

За да се повиши регионалното въздействие на европейските дейности в областта на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, трябва да бъдат решени няколко въпроса:

а)

повишаване на осведомеността на обществото, въздействието и възможността за промяна на мащаба на НИРДИ;

б)

разработване на средства за измерване, които да допринасят за повишаване на регионалното сътрудничество за справяне с големите обществени предизвикателства, и за създаване и функциониране на съвместни платформи за отворени иновации и публично-частно-междуличностно партньорство;

в)

насърчаване на диалога между науката и обществото, а оттам и задълбочаване на разбирането за системния характер на иновациите и далновидността.

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

14.

подчертава, че основните проблеми по отношение на НИРДИ в регионите в Европа са:

а)

определяне на ролята на НИРДИ в обновяването на традиционните процеси в публичния сектор, включително процесите за вземане на решения;

б)

повишаване на приложимостта и използваемостта на резултатите от водещите инициативи на ЕС и въз основа на това, ускоряване на осъществяването на тези дейности;

в)

да се научим да използваме съществуващите знания, придобити от научни изследвания и иновации чрез публично-частни партньорства и чрез споделяне на най-добри практики и други приложими знания;

15.

подчертава, че тристълбовата структура на програма „Хоризонт 2020“ създава възможности за постигане на стратегическите цели на „ЕС 2020“. Като се има предвид, че програма „Хоризонт 2020“ е насочена към НИРДИ на равнище ЕС, което следва да подейства като катализатор на НИРДИ в държавите членки и регионите, при преразглеждане на разпоредбите и практиките по отношение на „Хоризонт 2020“ следва да бъдат взети предвид следните препоръки:

а)

По отношение на критериите за оценка и финансиране, акцентът е върху високите постижения в световен мащаб; всички дейности се основават на научен опит. Следва обаче да се подчертае, че всеки стълб трябва да разполага със собствен критерий за високи постижения: на първо място, това трябва да са високи научни постижения; на второ място, това трябва да са високи постижения в промишлените иновации и обновяването на предприятията; и на трето място, това трябва да са високи постижения и въздействие на обществените иновации.

б)

За приоритетен стълб „Високи постижения в научната област“ следва да се постави акцент върху значението на мултидисциплинарния характер на бъдещите и нововъзникващите технологии. Критериите за оценка на въздействието следва да включват, в допълнение към научните публикации и патентите, и други форми на потоци от знания между различните действащи лица, от създатели на знания през потребители на знания до крайни бенефициери.

в)

За стълб „Водещи позиции в промишлеността“ акцентът следва да бъде поставен върху съчетаването на технологиите в НИРДИ за повишаване на потенциала за растеж на европейските предприятия и най-вече на МСП. Би могло да бъде насърчавано участието на последните в публично-частни консорциуми. Справянето със сложните проблеми в промишлеността изисква също така повишаване на гъвкавостта на НИРДИ, като по този начин се увеличава участието на МСП. Технологиите следва да се разглеждат като фактори, благоприятстващи бързото развитие, дори на равнище радикални промени, което показва, че основният акцент следва да бъде поставен върху включването на цифровизацията, човешкото поведение и динамиката на пазара.

г)

За стълб „Обществени предизвикателства“ акцентът следва да бъде върху съчетаването на най-добрия европейски експертен опит с широкомащабни съвместни проекти, позволяващо на Европа да осъществява големи промени за обновление на структурите на системно равнище отвъд традиционните граници. Научните изследвания в специализирани дисциплини не са достатъчни за създаването на знанията, необходими за разрешаване на големите обществени предизвикателства. Акцентът трябва да се насочи върху мултидисциплинарни дейности в областта на НИРДИ, водещи до създаването на необходимите концепции и компоненти, необходими за тези промени за обновление на структурите на системно равнище. Експериментите и пилотните проекти лежат в основата на научните изследвания. Добър пример за това е широката оперативна област „Интелигентен град“. Мултиплицирането на резултатите в различни условия на цялата територия на Европа представлява основна част от това.

д)

Тъй като и в краткосрочен план са необходими резултати със световно качество, стълб „Обществени предизвикателства“ следва да бъде използван по-специално за обновяване на понастоящем лишената от гъвкавост рамкова политика, която освен това е и твърде изолирана от практиките в реалния живот. За различните програми следва да се използват различни схеми на финансиране, в зависимост от техните цели. Едно от решенията би могло да бъде политика на многоетапно финансиране, при която всеки етап е ефективно обезпечен с ресурси, а резултатите се оценяват въз основа на критерии, които наблягат на необходимостта от отлично качество. Само успешните проекти, които отговарят на тези изисквания за отлично качество, продължават на следващото ниво. На нивата биха могли да бъдат разглеждани етапи от проектите като 1) приложимост, 2) експерименти, 3) съвместно създаване на знания и 4) разширяване на мащаба и мултиплициране. На първия етап се поставя акцент върху създаването на решения при широко и отворено взаимодействие. На втория етап се изпитват различните алтернативи и се създава концепцията за системата. На третия етап опитни изследователи изготвят по-детайлно необходимите компоненти. Четвъртият етап се състои от няколко паралелни, осъществявани едновременно експеримента за създаване на нови знания, повишаващи социалното въздействие на проекта.

е)

Когато описаната по-горе практика за многоетапни проекти се прилага по прозрачен начин и когато резултатите се разпространяват ефективно, тя би предоставила на регионите и на останалите получатели на финансиране във връзка с политиката на сближаване огромно количество полезна информация за вече съществуващ експертен опит и за потенциални партньори в развойните дейности.

Основно послание 3:

Регионите и градовете следва да включват НИРДИ като елемент от първостепенно значение на основния си политически дневен ред. Програма „Хоризонт 2020“ и финансирането в областта на сближаването следва да се използват за създаване на концепции, инструменти и други предпоставки, чрез които местните и регионалните власти могат активно да насърчават иновациите, да поемат рискове и да инвестират в практически приложения на НИРДИ, така че да осигурят адаптиране към регионалните особености.

16.

Регионите трябва да засилят степента си на готовност, за да могат да се възползват от научните изследвания. Трябва да се постави по-значителен акцент върху този аспект и да се представи по-голямо финансиране. След това разработените умения, практики и инструменти следва да се използват, за да може да се насърчат резултатите от научните изследвания с оглед на практическото им прилагане в цяла Европа. Това може да бъде постигнато единствено чрез засилване на синергиите при използването на всички инструменти за финансиране, т.е. „Хоризонт 2020“, политиката на сближаване, както и националните, регионалните и местните ресурси. Съвместното използване на ресурсите обаче не е достатъчно, а изисква в допълнение промени в оперативната култура и административните практики. По-конкретно, необходимо е да се засили регионалното сътрудничество и съвместното обучение във връзка с ефективното използване на стратегиите RIS3 (националните/регионалните стратегии за интелигентно специализиране).

17.

И все пак, допълняемостта на „Хоризонт 2020“ с други програми на ЕС за финансиране, включително със структурните фондове, трябва да гарантира, че дори регионите и градовете, които не отговарят на условията за финансиране от тези фондове, получават подкрепа за развитието на т.нар. „съзвездие от типа тройна спирала“ (включващо местните и регионалните власти, институтите на знанието и предприятията) в областта на иновациите и повишаването на стойността на знанието. За тази цел и предвид значението на „Хоризонт 2020“ за ЕС като цяло, в бюджета на програмата следва да се предвиди отпускане на специални средства за научноизследователска и развойна дейност, свързана с такива отношения на сътрудничество.

18.

Освен това, за постигането на поставените цели е необходима промяна в мисленето. КР призовава най-инициативните региони да формират европейски консорциуми, интегриращи различни възможности за създаване на авангардни обществени иновации за общоевропейска употреба. Той призовава също и за увеличаване на възможностите на регионите и градовете за използване на програма „Хоризонт 2020“ и други подобни инициативи. Следва да се постави специален акцент на пълното използване на цифровизацията и новите главни базови технологии за модернизиране на регионалната иновационна политика. Освен това КР насърчава регионите към отворените иновации, чрез насочен към човека подход на партньорства между участници от публичния и частния сектор, в които университетите и другите институции на знанието имат решаваща роля.

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

19.

подчертава допълващата роля на програма „Хоризонт 2020“ по отношение на НИРДИ в държавите членки. Прилагането на програма „Хоризонт 2020“ следва да води по-специално до програми и други инструменти за финансиране, които действат като катализатор по отношение на европейските политики в областта на иновациите, насърчават напредничавите инициативи и засилват участието на предприятията, особено на МСП. Това изисква насърчаване на поемането на рисковете, които често са свързани с важните иновации; освен това, това изисква и по-голямо финансиране за МСП, по-специално във връзка с бързото разработване на прототипи, търговска експлоатация и внедряване на иновациите;

20.

призовава за промени в ролята на Съвместния изследователски център, така че той да подпомага процеса на вземане на решения на регионално и местно равнище с последните резултати от НИРДИ. Тази насоченост следва да бъде постигната в тясно сътрудничество с новото развитие на Платформата за интелигентна специализация. Вместо към доклади и други публикации, резултатите следва да бъдат ориентирани в много по-голяма степен към финансиране на експерименти и бързо създаване на прототипи, както и към прилагане на научноизследователските знания в практически процеси на промяна във всички части на Европа, като по този начин повишават капитала за обновление на регионално и местно равнище;

21.

отделя специално внимание на това, как да се гарантира, че ще бъдат разработени и възприети нови ефективни инструменти със силно регионално измерение. Политическите насоки в програма „Хоризонт 2020“ са налице. В конкретната програма за прилагане на „Хоризонт 2020“ изрично се споменават аспекти от регионално значение и координация с източниците на финансиране на сближаването. Приоритет „Обществени предизвикателства“ включва компонент относно преодоляване на различията в областта на научните изследвания и иновациите в Европа, например чрез обединяване на успешни научноизследователски институти и по-слабо развити региони, чрез признаване на високите постижения в по-слабо развитите региони и чрез улесняване на усвояването на политиките на регионално равнище;

22.

изпраща недвусмислено послание до местните и регионалните власти, с цел да насърчи активната им роля в рамките на програма „Хоризонт 2020“. По отношение на пълноценното използване на „Хоризонт 2020“, местните и регионалните власти са изправени пред предизвикателството да разработят транстериториално и паневропейско сътрудничество. За тази цел те трябва да се възползват и от потенциала на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (2). По-конкретно те трябва да могат да развиват съвместни платформи (като форуми за иновации и изпитателни центрове за сътрудничество чрез интегриране на реалния и виртуалния свят) с цел насърчаване на изграждането на открити екосистеми за иновации и за регионални иновации. Активното европейско сътрудничество би довело до икономии от мащаба и до създаването на по-широки пазари за местните предприятия и други форми на местно развитие. Интелигентната специализация – в качеството ѝ на ключов ръководен принцип на програма „Хоризонт 2020“ и на политиката на сближаване – разкрива нови пътища за постигане на тази цел;

23.

подчертава, че при прилагането на програма „Хоризонт 2020“ следва да се набляга върху системния характер на веригата на НИРДИ и на крайните ѝ етапи или, с други думи, върху пазарното приложение на резултатите от научните изследвания. Увеличението на дейностите в областта на отворените иновации създава необходимост от повече научноизследователски дейности, свързани с новаторството и екосистемите за иновации. Следователно акцентът на мултидисциплинарните НИРДИ следва да бъде поставен по-специално върху факторите, създаващи възможности за иновативни промени, включително далновидност, човешки капитал, капацитет за обновление и средства за измерване за оценка на иновациите;

24.

предлага като стратегическа цел на „Хоризонт 2020“ да се създаде европейска култура на отворени иновации посредством специални програми и други инструменти, напр. за участие на крайни потребители, граждани и организации на гражданското общество, разработващи ИКТ методи и инструменти за отворени иновации. Целта следва да включва дейности за създаване на опит с възможност за промяна на мащаба в областта на управлението, методите, инструментите и приложните среди за отворените иновации. Експерименталният подход е необходим, особено в области, в които иновациите, свързани с цифровизацията, могат да имат огромен ефект, напр. интелигентните градове и интелигентната мобилност.

Основно послание 4:

Обновяването на рамковата програма означава опростяване на програмните практики и повишаване на въздействието на финансираните от ЕС проекти за НИРДИ.

25.

Усъвършенстването на административните практики е едно от най-големите очаквания, свързани с програма „Хоризонт 2020“. Акцентът следва да се постави върху темите на научните изследвания и гъвкавите, прозрачни системи за финансиране, които са толкова привлекателни, че мотивират университетите, изследователските институти и предприятията да търсят широко европейско сътрудничество и да заделят значително собствено финансиране за тези начинания. Правно заверените счетоводни книги и стандартните одити на всеки оператор могат да се разглеждат като подходяща мярка за контрол по отношение на начина, по който се изразходват средствата. Това би намалило значително броя на извършваните от ЕС и от административните органи на държавите членки одити до дори по-ниско от планираното равнище.

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

26.

призовава за опростяване на администрирането и подчертава, че административните практики винаги следва да подкрепят и да служат на реалните съдържателни цели на проектите; Въвеждането на обслужване на едно гише в рамките на Европейската комисия би могло да бъде средство за премахване на разпокъсаността в координирането на иновационните проекти. Това е важно по-конкретно за мултидисциплинарните проекти или за тези, финансирани от няколко европейски фонда;

27.

счита за наложително да бъде изменен член 24 от проекта за регламент за определяне на правилата за участие (COM(2011) 810 final), който се отнася за непреките разходи. При сега предложения модел (основаващ се на „фиксирана ставка“), непреките разходи се определят, като се прилага фиксирана ставка в размер на 20 % от общите преки допустими разходи. Това нерядко ще създава неоснователни трудности при покриване на действителните непреки разходи. Или процентът на ставката трябва да бъде повишен значително, или трябва да стане възможно да се приемат действителни разходи и в случаите, когато става въпрос за непреки разходи;

28.

приветства съгласуването на „Хоризонт 2020“ и политиката на сближаване и свързването на различните програми и финансови инструменти на ЕС. Въпреки това, плановете по програма „Хоризонт 2020“ следва да бъдат конкретизирани за обезпечаване на необходимите промени. Това означава, че всяка програма следва да приеме критерии, свързани с нейните цели, но всички те да се основават на общия принцип, че проектът следва да включва ефективни мерки за прехвърляне на резултатите от изследванията за ползване от външни за проекта лица. Използването на финансиране по време на проекта следва да бъде по-гъвкаво, за да се повиши въздействието му. Важни са резултатите, а не администрацията;

29.

заявява отново подкрепата си за предлагания от Европейския парламент подход, ориентиран към „наука и технологии“ или „наука и иновации“, който е основан на солидни научно-технически критерии за качество, разчита на реалистични управленски практики и отчита приликите и разликите между науката, технологичното развитие и пазарното разпространение (3);

30.

подчертава значението на тясното сътрудничество между дейностите, финансирани по програма „Хоризонт 2020“ и финансираните от фондовете на политиката на сближаване. През новия програмен период финансирането по линия на сближаването следва да се използва за целта, посочена от КР в неговото становище относно „Опростяване на изпълнението на рамковите програми за научни изследвания“. КР призова за създаване на нови механизми за отпускане на финансиране на местните и регионалните власти, така че те да могат да купуват резултатите от успешни научноизследователски проекти, за да отговарят на изискванията по отношение на компетенциите в новаторското регионално развитие (4);

31.

предлага следните мерки да бъдат приложени към голяма част от програмите по „Хоризонт 2020“, като всяка програма набляга върху теми, които имат най-силна връзка с нейните цели:

а)

Една от основните слабости на настоящата система произтича от факта, че съществуващите знания не се използват в достатъчна степен. В началото на проекта следва да се предвиди достатъчно време и да се заделят ресурси за събиране и анализиране на вече съществуващи знания, свързани с темата. Резултатите от този етап на проекта следва да бъдат публикувани открито за страни извън проекта, за да се подобрят разпространението на информацията и повсеместната полезност.

б)

Върху значението на постигането на търсените резултати следва да се поставя още по-силно ударение, отколкото преди. На практика това означава, например, да се подчертават в описанията на програмите и в приложенията на проектите общественото въздействие от дейностите в областта на НИРДИ в краткосрочна и дългосрочна перспектива. Следва да се инвестират повече ресурси в повишаване на въздействието, а пилотните дейности и дейностите за разпространяване на резултатите следва да бъдат увеличени и да обхванат целия жизнен цикъл на проекта. Следва да се заделят ресурси за включване на нови партньори в етапите на проекта, по-специално чрез участие на съавтори на знания и лицата, внедряващи резултатите от различни региони и области.

в)

Откритостта, сътрудничеството и чувствителността на реакциите в културата на проекта следва да бъдат засилени, така че част от бюджета на проекта (обикновено 10-20 %) да бъде запазена за нецелеви мерки, предприети по време на проекта като реакция на външни промени и развития в областта и съответно планирани по време на проекта. Подобно финансиране може да се използва и за включване на нови партньори в проекти, когато бъде установено, че действащи лица, които първоначално не са участвали в проекта, притежават ценен опит за осъществяването му.

г)

В рамките на финансовите регламенти следва да бъдат разработени механизми, които да позволяват финансиране в неголям размер за по-нататъшното развиване на изключителните резултати от някои проекти. Подобна подкрепа следва да бъде обвързана с критерии за високи постижения и да действа най-вече като стимул за това, изключителните резултати да бъдат насочени към следващия етап от иновационния цикъл (напр. от научноизследователска към демонстрационна дейност и пускане на пазара).

д)

Триъгълникът на знанието (синергия между научни изследвания, образование и иновации) следва да бъде един от основните принципи, не само в EIT, но в цялата програма „Хоризонт 2020“. По всеки проект следва да се планират дейности за осъществяване на Триъгълника на знанието.

Основно послание 5:

За развитието на иновационните екосистеми, главните базови технологии, обществените поръчки и научноизследователската инфраструктура са необходими големи усилия.

32.

Програма „Хоризонт 2020“ трябва да гарантира, че във всички части на Европа се прилагат съвременни методи и процеси за партньорства между университетите и предприятията. Акцентът трябва да бъде върху повишаване на потенциала за постигане на резултати, които водят до повече форми на иновации на базата на научни изследвания, както и върху печелившите предприятия, включително предприятията, действащи в публичния сектор.

33.

Продуктите, които имат международен успех – били те продукти в най-тесния смисъл на думата или системи, услуги или по-широки оперативни рамки – са резултат от експертен опит на световно равнище, основаващ се на вериги на стойност и екосистеми. Програма „Хоризонт 2020“ трябва да може да създава условия за функционални вериги на иновации. Само така ще бъде възможно да се отговори на големите социални предизвикателства и на нуждата от индустриално възраждане.

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

34.

подчертава ролята на главните базови технологии (ГБТ) в програма „Хоризонт 2020“. Технологиите не бива да се разработват само в отделни програми за наука и технологии; те следва да бъдат свързани още на етап НИРД с индустриалните вериги на стойност и световните мрежи на иновационна стойност, както и с дейности за разработване на регионални екосистеми и иновационни клъстери и за засилване на експертния опит. Развитието на кампуси на регионално равнище може да допринесе за тази цел. Това е важно, защото позволява дейностите във връзка с разработването на продукти от страна на малки и по-големи предприятия да преминат отвъд трудните ранни етапи;

35.

призовава за пълноценно използване на нуждата от нови услуги, продукти и технологии в публичния сектор като лост за създаване на по-голямо търсене на иновации чрез обществени поръчки. КР осъзнава (5) огромната покупателна способност на обществените поръчки, които формират 17 % от БВП на ЕС-27, и признава жизненоважната роля на обществените поръчки като двигател на иновациите и очевиден фактор, мотивиращ повишаването на (социалните, екологичните и др.) стандарти. Потенциалът следва да се използва на регионално, национално и европейско равнище на управление и следва да бъде подкрепен с подходящи мерки за изграждане на капацитет;

36.

потвърждава убеждението си, че Европейското научноизследователско пространство (ERA) би укрепнало, ако закупуването на услуги, свързани с научноизследователска и развойна дейност, се включи в процедурите за обществени поръчки; припомня становището на КР относно Зелената книга относно пазара на обществените поръчки (6) и становището относно доставки на развойни продукти (7)), при условие че това не води до преминаване на тези услуги в областта на конкуренцията;

37.

признава ключовата роля на градовете като среда за широки иновации, променящи системите, с голямо потенциално въздействие по отношение на реакцията на големите екологични, социални и икономически предизвикателства на нашето време. Институциите, отговорни за политиката и институциите на знанието, следва да предоставят по-голяма подкрепа за процеса на трансформация, чрез който могат да се развиват, пускат пилотно и прилагат в по-голям мащаб променящи системите иновации в градска среда;

38.

подчертава, че пълното приобщаване на местните и регионалните власти е от ключово значение за постигане на целите на стратегията за растеж и заетост „Европа 2020“, по-конкретно на тези на Съюза за иновации, въз основа на адаптиране на регионалните особености и отбелязва важната роля, която имат за сближаване на предприятията, университетите или научноизследователските центрове и публичните институции (посредством подход „тройна спирала“ или подобен);

39.

подчертава значението на инвестициите в паневропейска научноизследователска инфраструктура. За интегрирането на местните и регионалните участници за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ иновационното измерение следва да бъде представено по подходящ начин във всички аспекти на рамката на ЕНП, т.е. чрез развитие на ЕНП към Европейско пространство за научни изследвания и иновации. Научноизследователската инфраструктура представлява жизненоважни ресурси, които допълват университетските научноизследователски институти и други научноизследователски съоръжения и оборудване. Тази инфраструктура привлича също отлични изследователи в световен мащаб и следва да се разглежда като съвместни платформи за изследователи от различни дисциплини и основни възли за сътрудничество между представители на академичните среди, професионалисти от частния и публичния сектор и други сектори на обществото.

Основно послание 6:

Европейският институт за иновации и технологии (EIT) може да добави специална стойност и на регионално равнище.

40.

Комисията подчертава (8), че центровете на EIT за съвместно ползване играят важна роля за укрепване на връзките на местно и на международно равнище на общностите на знанието и иновациите (ОЗИ) като цяло, чрез тясно сътрудничество с регионалните органи, по-специално с онези от тях, които участват в разработването и изпълнението на регионалните иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3). Регионалните общности за иновации и внедряване към ОЗИ „Климат“ са отличен пример за развитието на тази концепция. Те осигуряват оригинален паневропейски модел за регионални иновации, който използва регионите като опитно поле, като обвързва развитието на управленски способности и регионалните предимства с глобалните предизвикателства.

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

41.

приветства плановете за създаване на нови ОЗИ, както предлага Комисията, в следните тематични области: при първата вълна, в областта на иновациите за здравословен живот и активно стареене, суровините и храните на бъдещето; във втората вълна, в областта на градската мобилност, производството с добавена стойност и интелигентите сигурни общества. Особено важна е ролята на ОЗИ за насърчаване и подкрепа на отворените иновации посредством усъвършенствана цифровизация, като по този начин се засилват иновациите в цяла Европа;

42.

призовава EIT да продължи мисията си, която е жизненоважна за активното разработване и насърчаване на разпространението на добри практики за интегриране на триъгълника на знанието, с цел да се развие обща култура за иновации и обмен на знания. В бъдеще EIT следва да насърчава използваемостта на опита на ОЗИ в европейските региони и да създава култура на сътрудничество, която да действа като пример за подражание в Европа и извън нея;

43.

подкрепя плановете за структурно развитие на управата на EIT. Особено важно е предложението на Комисията (9) в регламента, EIT да работи пряко с национални и регионални представители и други заинтересовани страни по веригата на иновациите, като генерира благоприятни въздействия за двете страни. За по-систематичното провеждане на такъв диалог и обмен следва да се организира форум на заинтересованите страни към EIT, който обединява по-широк кръг от заинтересовани страни около междусекторни въпроси. КР следва да действа като мост между форума и регионите;

44.

предлага ОЗИ на EIT да поемат задачата да организират обучение за висши ръководители сред вземащите решения на регионално равнище, за да им покажат как да се възползват от съществуващите възможности за използване на НИРДИ като основен елемент на вземането на решения на най-близкото до хората равнище и на свързаното в мрежа обучение за възприемане на добрия опит между европейските региони. Това е изключително важно, тъй като мрежата на EIT е двигателят на европейските иновации и обединява водещите играчи в областта на образованието, научните изследвания и бизнеса.

II.   ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Съображение (19)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

 

Изложение на мотивите

При определянето на целта за превръщането на Европа в световен лидер в търсенето на решения във връзка с големите обществени предизвикателства, както се заявява в програмата „Хоризонт 2020“, научноизследователската и развойната дейност, както и иновациите трябва да съдържат силно изразено регионално измерение. Лабораториите за иновации вече не са традиционните университетски институции, а регионални екосистеми за иновации, които функционират като изпитвателни платформи за бързо изготвяне на прототипи на различни видове иновации, стимулирани от потребителите: нови продукти, услуги, процеси, структури и системи, с преобразуващ характер, чийто мащаб да може да се променя.

За подобно развитие в бюджета на „Хоризонт 2020“ следва да се предвиди конкретно регионално измерение, с цел модернизиране на дейностите от типа „тройна спирала“. Следва да се постави специален акцент върху научноизследователската дейност и иновациите, свързани с концепциите и методите, необходими за повишаване на общественото въздействие на потоците от знание между различните участници – създателите на знание, тези, които го използват, и крайните бенефициери. Структурните фондове могат да бъдат използвани за покриване на част от тези разходи. Допълняемостта между структурните фондове и програмата „Хоризонт 2020“ обхваща единствено част от разходите за развойна дейност и то само за регионите и градовете, които отговарят на условията за такова финансиране. Затова възниква проблем с регионите и градовете, които не отговарят или отговарят само частично на условията, поради което не могат да използват тези средства за развитието на дейности от типа „тройна спирала“ в областта на иновациите и повишаването на стойността на знанието.

Изменение 2

Съображение (26)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.

За постигане на максимално въздействие следва да се развиват тесни полезни взаимодействия на „Хоризонт 2020“ с други програми на Съюза в различни области, като например образованието, космическите изследвания, околната среда, конкурентоспособността и МСП, вътрешната сигурност, културата и медиите, както и с фондовете по политиката на сближаване и политиката за развитие на селските райони, които конкретно могат да спомогнат за укрепване на националния и регионалния капацитет за научни изследвания и иновации в контекста на стратегии за интелигентна специализация.

Изменение 3

Член 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа.

„Хоризонт 2020“ играе централна роля за успеха на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, като предоставя обща стратегическа рамка за финансирането от Съюза на научни изследвания и иновации и по този начин действа като инструмент за привличане на частни инвестиции, създаване на нови работни места и гарантиране в дългосрочна перспектива на устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа. .

Изложение на мотивите

Не само структурните фондове, но и „Хоризонт 2020“ следва да осигурява финансиране за развитието на дейности от типа „тройна спирала“, свързани с иновациите и повишаване на стойността на знанието. Модернизирането на „тройната спирала“ е от решаващо значение за подтикване и подкрепяне на регионите по пътя им към интелигентна специализация и за отваряне на „пътя към високите научни постижения“ посредством засилване на сътрудничеството и възприемане на добрия опит. За тази цел „Хоризонт 2020“ трябва да включва финансиране на университети и региони, които проправят пътя към преодоляване на разделението в областта на научноизследователската дейност и иновациите в Европа, посредством обединяване на научноизследователски институти с отлични постижения и по-слабо развити региони, признаване на отличните постижения в по-слабо развити региони и подпомагане на изучаването на политиката в областта на иновациите на регионално равнище.

Изменение 4

Член 5, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 5

Обща цел, приоритети и специфични цели

1.   „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското научноизследователско пространство (ERA). Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение I.

Член 5

Обща цел, приоритети и специфични цели

1.   „Хоризонт 2020“ допринася за изграждането в целия Съюз на икономика, основана на знания и иновации, чрез привличане на достатъчно допълнителни средства за финансиране на научноизследователската, развойната и иновационната дейност. С това тя подкрепя прилагането на стратегията „Европа 2020“ и на други политики на Съюза, както и изграждането и функционирането на европейското пространство (ERA). Съответните показатели за изпълнението са посочени във въведението на приложение I.

Изложение на мотивите

В цялата програма „Хоризонт 2020“ се изтъква значението на иновациите. Научните изследвания сами по себе си не са достатъчни; те по-скоро би следвало да водят до иновации, както и до икономически растеж и благоденствие. Както се предлага в параграф 39 от проектостановището, по подходящо би било ERA да се нарича „европейско пространство за научни изследвания и иновации (ERIA)“. Това изменение следва да се внесе във всички съответни пасажи от проекта на регламент.

Изменение 5

Член 5, параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 5

Обща цел, приоритети и специфични цели

3.   Съвместният изследователски център допринася за общата цел по приоритетите, посочени в параграфи 1 и 2, като оказва научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза. Общи насоки за дейностите се дават в част IV от приложение I.

Член 5

Обща цел, приоритети и специфични цели

3.   Съвместният изследователски център допринася за общата цел по приоритетите, посочени в параграфи 1 и 2, като оказва научна и техническа подкрепа за политиките на Съюза. Общи насоки за дейностите се дават в част IV от приложение I.

Изложение на мотивите

Както се посочва в параграф 20 от становището, Съвместният изследователски център следва също да подпомага вземането на решения на регионално и местно равнище въз основа на последните резултати от НИРДИ. Тази насоченост следва да бъде постигната в тясно сътрудничество с новото развитие на Платформата за интелигентна специализация. Вместо към доклади и други публикации, резултатите следва да бъдат ориентирани в много по-голяма степен към финансиране на експерименти и бързо създаване на прототипи, както и към прилагане на научноизследователските знания в практически процеси на промяна във всички части на Европа, като по този начин повишават капитала за обновление на регионално и местно равнище.

Изменение 6

Член 7, параграф 1, буква б), ii)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

б) ii)

досега да са показали добри резултати от участието си в програми на Съюза за научни изследвания и иновации;

Изложение на мотивите

По този начин автоматично се елиминират новите кандидати.

Изменение 7

Член 12, параграфи 1 и 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 12

Консултации с външни експерти и участие на обществото

Член 12

Консултации с външни експерти и участие на обществото

1.   За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.

1.   За изпълнението на „Хоризонт 2020“ трябва да се вземат предвид съветите и данните, получени от: създадени от Комисията консултативни групи от независими експерти на високо равнище; структури за водене на диалог, създадени по силата на международни споразумения в областта на науката и технологиите; дейности с перспективна насоченост; целеви публични консултации; и прозрачни, взаимодействащи си процеси, които гарантират, че се подпомагат сериозни научни изследвания и иновации.

2.   В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране и европейски партньорства за иновации.

2.   В пълна степен се вземат под внимание и съответни аспекти на научноизследователските и иновационни програми, създадени от европейски технологични платформи, инициативи за съвместно планиране и европейски партньорства за иновации.

 

   

Изложение на мотивите

Изменението се основава на параграфи 8 до 11 от становището.

Изменение 8

Член 13, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 13

Междусекторни дейности

1.   В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.

Член 13

Междусекторни дейности

1.   В рамките на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и между тях се осъществяват връзки и интерфейси. В това отношение особено внимание се обръща на: разработването и прилагането на базови и промишлени технологии от ключово значение; довеждането на откритията до пазарна реализация; междудисциплинарните изследвания и иновации; социалните, икономическите и хуманитарните науки; функционирането и завършването на европейското научноизследователско пространство; сътрудничеството с трети държави; сериозните научни изследвания и иновации, включително равенство между половете; повишаването на привлекателността на изследователската професия и улесняването на трансграничната и междусекторната мобилност на учените.

Изложение на мотивите

Както се посочва в параграф 34 от становището, ролята на главните базови технологии следва да се разгледа в много по-широк план от технологичното развитие, т.е. технологиите следва да бъдат свързани още на етап НИРД с промишлените вериги на стойност и глобалните мрежи за иновационна стойност, както и с дейности, водещи до развитие на регионални екосистеми и иновационни клъстери и до укрепване на практическия опит. Тази насоченост може да бъде определена по-добре с фразата „главни базови умения и промишлени технологии“.

Изменение 9

Член 20

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 20

Партньорства в рамките на публичния сектор

Член 20

Партньорства в рамките на публичния сектор

1.   „Хоризонт 2020“ допринася за укрепването на партньорствата в рамките на публичния сектор, при които действия на регионално, национално или международно равнище се осъществяват съвместно в рамките на Съюза.

Особено внимание се обръща на инициативи за съвместно планиране между държавите-членки.

1.   „Хоризонт 2020“ допринася за укрепването на партньорствата в рамките на публичния сектор, при които действия на регионално, национално или международно равнище се осъществяват съвместно в рамките на Съюза.

Особено внимание се обръща на инициативи за съвместно планиране между държавите-членки .

2.   Партньорствата в рамките на публичния сектор могат да бъдат подпомагани в рамките на посочените в член 5, параграф 2 приоритети или между тях, по-специално чрез:

2.   Партньорствата в рамките на публичния сектор могат да бъдат подпомагани в рамките на посочените в член 5, параграф 2 приоритети или между тях, по-специално чрез:

а)

инструмент ERA-NET за подпомагане с безвъзмездни средства на партньорства в рамките на публичния сектор при тяхната подготовка, изграждането на мрежови структури, проектирането, извършването и координацията на съвместни дейности, както и за допълване на финансирането по отделни съвместни покани и по действия с транснационален характер;

а)

инструмент ERA-NET за подпомагане с безвъзмездни средства на партньорства в рамките на публичния сектор при тяхната подготовка, изграждането на мрежови структури, проектирането, извършването и координацията на съвместни дейности, както и за допълване на финансирането по отделни съвместни покани и по действия с транснационален характер;

б)

участие на Съюза в програми, предприети от няколко държави-членки в съответствие с член 185 от ДФЕС. По смисъла на буква а) допълващото финансиране зависи от постигането от участниците на значително равнище на финансови ангажименти по съвместните покани и действия. С използването на инструмента ERA-NET може да се цели да бъдат хармонизирани правилата и условията за изпълнение за съвместните покани и действия. Той може да бъде използван и за подготовка на инициатива съгласно член 185 от ДФЕС.

б)

участие на Съюза в програми, предприети от няколко държави-членки в съответствие с член 185 от ДФЕС . По смисъла на буква а) допълващото финансиране зависи от постигането от участниците на значително равнище на финансови ангажименти по съвместните покани и действия. С използването на инструмента ERA-NET може да се цели да бъдат хармонизирани правилата и условията за изпълнение за съвместните покани и действия. Той може да бъде използван и за подготовка на инициатива съгласно член 185 от ДФЕС.

По смисъла на буква б) такива инициативи се предлагат само в случаи, че съществува необходимост от специална изпълнителна структура и когато е налице силен ангажимент от страна на участващите държави за интеграция на научно, управленско и финансово равнище. Освен това предложенията за такива инициативи съгласно буква б) се оценяват въз основа на всички от следните критерии:

По смисъла на буква б) такива инициативи се предлагат само в случаи, че съществува необходимост от специална изпълнителна структура и когато е налице силен ангажимент от страна на участващите държави за интеграция на научно, управленско и финансово равнище. Освен това предложенията за такива инициативи съгласно буква б) се оценяват въз основа на всички от следните критерии:

а)

ясно определяне на преследваната цел и на нейното значение за целите на „Хоризонт 2020“ и по-общите цели на политиките на Съюза;

а)

ясно определяне на преследваната цел и на нейното значение за целите на „Хоризонт 2020“ и по-общите цели на политиките на Съюза;

б)

ясни финансови ангажименти от страна на участващите държави, включително предварителни ангажименти за обединяване на национални и/или регионални инвестиции за транснационални научни изследвания и иновации;

б)

ясни финансови ангажименти от страна на участващите държави, включително предварителни ангажименти за обединяване на национални и/или регионални инвестиции за транснационални научни изследвания и иновации;

в)

добавена стойност на действието на съюзно равнище;

в)

добавена стойност на действието на съюзно равнище;

г)

критична маса по отношение на размера и броя на участващите програми, сходството в обхванатите от тях дейности и техният дял в съответните научни изследвания;

г)

критична маса по отношение на размера и броя на участващите програми, сходството в обхванатите от тях дейности и техният дял в съответните научни изследвания;

д)

ефективност на член 185 от ДФЕС като най-подходящото средство за постигане на целите.

д)

ефективност на член 185 от ДФЕС като най-подходящото средство за постигане на целите.

Изложение на мотивите

Активното участие на регионите е от решаващо значение за постигане на целите на програма „Хоризонт 2020“. Необходими са по-голяма гъвкавост и повишаване на ролята на регионите при изготвяне на ИСП.

Друга цел на настоящото изменение е, че логиката, която се прилага спрямо държавите членки, трябва да се прилага и спрямо участието на ЕС в програми, предприемани от регионалните органи на самоуправление. Това би било в духа на член 185 от ДФЕС.

Брюксел, 19 юли 2012 г.

Председател на Комитета на регионите

Mercedes BRESSO


(1)  CdR 72/2011 fin.

(2)  CoR 230/2010 fin.

(3)  CdR 67/2011 fin.

(4)  CdR 230/2010 fin.

(5)  CdR 373/2010 fin.

(6)  CdR 70/2011 fin.

(7)  CdR 58/2008 fin.

(8)  COM(2011) 822 final.

(9)  COM(2011) 817 final.