15.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/34

1.1

ЕИСК изразява съгласие с мнението на Комисията, че въпреки че е от съществено значение, широката регулаторна програма за финансови реформи, предприета преди настоящия „Пакет за банков съюз“, не е достатъчна, за да се отговори на кризата и да се стабилизира Икономическият и паричен съюз (ИПС) (1), да се възстанови доверието в еврото и в бъдещето на ЕС, да се подобри управлението и да се справи с нарастващото разпокъсване на банковите пазари в Съюза. Затова ЕИСК счита за целесъобразен пакета от мерки, посочени в пътната карта (COM (2012) 510) и в двата законодателни акта (COM (2012) 511 и COM (2012) 512), вторият от които също е предмет на настоящото становище.

1.2

ЕИСК оценява задълбочената работа, извършена от Комисията, и същевременно подкрепя призива ѝ мерките да бъдат приети преди края на 2012 г. и да бъдат подготвени внимателно, като се отчита въздействието им върху банките и националните икономики. Жизненоважно е нашите правителства да проявят далновидност и да създадат по-силна и по-добра Европа, преотстъпвайки ѝ правомощия и подкрепяйки тяхното прилагане като част от висококачествен и по-интегриран надзор, с оглед на постигането на истинско европейско управление, полезно за обществото и икономически ефективно.

1.3

Неотложността и недостатъчността на тези мерки произтичат от факта, че разходите надхвърлят значително четирите и половина трилиона евро на данъкоплатците, които бяха изразходвани досега за спасяване на банките в ЕС. Финансовата криза предизвика най-тежката световна рецесия от времето на Голямата депресия, преди всичко в еврозоната, където вследствие от това възстановяването на доверието в еврото и управлението на нейните институции е още по-належащо и неотложно. Новите, по-строги правила ще предоставят сигурност на гражданите и пазарите, въпреки че поставянето под въпрос на настоящите правила, неяснотата на новите и забавянето на тяхното прилагане биха могли да доведат до по-голяма несигурност. Затова сроковете за привеждане в съответствие на институциите, подкрепящи еврото, следва също да бъдат кратки и ясни.

1.4

ЕИСК призовава по-специално за бързо постигане на споразумение относно влизането в сила на единния надзорен механизъм (ЕНМ). Това означава да се премине към обединение още през 2013 г., без понастоящем да се поставят несигурни цели, тъй като основната първоначална цел е да се спаси еврото, като се сведат до минимум разходите за данъкоплатците във връзка с евентуални преструктурирания или затваряния на институции, чрез предварително осигуряване на достатъчно средства и поемане на разходите за оздравяването от акционерите и кредиторите.

1.5

ЕИСК приветства факта, че ЕЦБ ще разполага още от самото начало с надзорен съвет, за да се избегнат евентуални конфликти на интереси с паричните ѝ дейности.

1.6

ЕИСК приветства факта, че ЕЦБ поема отговорността за надзора на всички банки в банковия съюз, независимо колко малки са те, и по-специално върху консолидираните балансови отчети за трансгранични дейности, и за прилагането на единната нормативна уредба към тях. Комитетът изразява също така задоволство, че на ЕЦБ се възлагат функции, правомощия и ресурси, които са от изключително значение, за да се гарантира откриването на рисковете за жизнеността на банките, както и за да се наложи на банките да предприемат подходящи коригиращи мерки, с активното участие на националните надзорни органи в ЕНМ. Също така е целесъобразно националните надзорни органи да продължат да отговарят за защитата на потребителите, въпреки че в предложението на Комисията не се посочва по какъв начин ще бъдат преодоляни потенциалните конфликти на интереси между европейското равнище на пруденциален надзор и правомощията, предоставени на националните органи.

1.7

Във връзка с макропруденциалните политики ЕИСК подкрепя по-значима роля на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и ЕЦБ в рамките на една по-интегрирана финансова система, и призовава Комисията да разясни по-подробно взаимодействието между националните органи и ЕЦБ.

1.8

ЕИСК приветства предложението да се насърчи участието на страните извън еврозоната, които прилагат клауза за право на неучастие и имат права, равностойни на тези на страните от еврозоната, посредством улеснени процеси и по-привлекателни процеси на участие, без да се нарушава ДФЕС.

1.9

ЕИСК счита, че е изключително важно да се създадат тесни връзки между ЕБО и ЕЦБ, със съзнанието, че на първоначалния етап ще се получи определено застъпване на техните функции. Във връзка с процеса на вземане на решения ЕИСК счита, че изменението на правилата за гласуване чрез промени в регламента за ЕБО, както и предоставянето на по-големи правомощия за вземане на решения на независимата група следва да бъде подложено на допълнителен анализ и обмисляне, за да се постигне баланс на вътрешния пазар между интересите на банките от държавите членки, които не членуват в ЕНМ (в съответствие с приетите на 18 октомври 2012 г. заключения на Европейския съвет относно завършването на Икономическия и паричен съюз), като същевременно се избегне рискът от парализиране на интеграцията на еврозоната чрез блокиращо малцинство. Важно е да се избегне създаването на двустепенен пазар при финансовите услуги, което е мотивът на ЕИСК да повдигне този въпрос.

1.10

Аналогично, ЕЦБ, ЕССР и новите европейски органи за финансов надзор, включително независимата група, следва да включват в работата си организациите на гражданското общество, по-специално организациите на потребителите и синдикатите (2), като запазват високата си степен на независимост, прозрачност и устойчивост на политически натиск.

1.11

Темпът на прехвърляне на надзора върху кредитните институции и приложимите промени, въведени в Европейския банков орган (ЕБО) – чиято роля трябва да се концентрира върху това да осигури съгласуваност и хармонизация на регулаторните правила и техническите стандарти, така че те да се прилагат в целия ЕС – са също толкова важни елементи за засилването на европейския сектор и за избягването на последиците от бъдещи зарази – по-специално произтичащи от по-големия риск, поеман от клиентите на инвестиционните банки – колкото и по-стриктните пруденциални изисквания за банките (3), мерките за укрепване на общата система за защита на влоговете (4) и интегрираното управление на кризи с инструменти за спасяване и оздравяване на банки (5). ЕИСК призовава настоятелно Комисията да определи конкретни функционални и времеви цели за тази единна нормативна уредба.

1.12

Комитетът призовава Комисията да предложи график и подробна информация за единния оздравителен механизъм (6), както и за други важни цели, като управлението на евентуални кризи в дейностите по надзора. Така банковият съюз ще повиши надеждността си и ще се превърне в обща основа на целия единен пазар. По този начин ще се избегне нанасяне на трансгранични системни вреди или загуба на доверие в резултат от сравнително малки банкови фалити, които биха могли да доведат до масово изтегляне на вложения в друга страна и до отслабване на националната банкова система. Убедени сме, че впоследствие единният оздравителен механизъм би могъл да поеме допълнителни задачи по координацията на управлението на кризи. При все това надзорът и оздравяването трябва да вървят ръка за ръка, за да се предотврати вменяването на държавите членки на отговорността за евентуално решение за прекратяване на дейността на банка на европейско равнище и за поемането на разходите за обезщетяване на вложителите.

1.13

ЕИСК призовава останалите институции да спазват основните принципи, които трябва да бъдат заложени във всички вторични нормативни актове и останалата част от достиженията на правото на ЕС, като разчитат на силата на закона, а не на властта. Възстановяването на спазването е още по-належащо в еврозоната, за да се предостави помощ за банковия съюз от фискалния съюз посредством общ механизъм за емитиране на дълг и друг механизъм за фискални трансфери, с цел да се противодейства на цикли, генериращи асиметрични шокове, подобни на тези, които бяха усетени най-осезаемо от страните от еврозоната през последните години. ЕНМ може да се финансира чрез такси за надзор, налагани на банките, които трябва да отчитат профила на риска на банките, обект на надзора. ЕИСК счита, че Комисията следва да публикува зелена или бяла книга относно начините за хармонизирано финансиране на банковия съюз, така че да вземе решение за данъците или налозите върху финансовата и банковата дейност, които са необходими, но понастоящем са източник на разпокъсаност.

1.14

Банковият съюз би бил първата стъпка за еврозоната и за целия ЕС по пътя им към добродетелен кръг, който да преодолее недостатъците на неговата структура и да даде възможност на единния пазар да възстанови конкурентоспособността си, за да бъдат постигнати целите на стратегията „Европа 2020“. По този начин би могла да бъде избегната вълната от финансови иновации, създадени от структурите на паралелната банкова система въз основа на „Базел III“, както се посочва в последните доклади на МВФ. ЕИСК призовава Комисията да предложи по-бързо новите модели на инвестиционно и търговско банкиране, тъй като в много страни паралелната банкова система придобива по-голямо значение от традиционното, регулирано банкиране.

1.15

ЕИСК препоръчва Комисията и европейските съзаконодатели да превърнат този проект в инструмент за финансово и цифрово приобщаване. Ръководителите на ЕНМ трябва да действат отговорно и да подлежат на демократичен контрол. Това ще повиши политическата видимост на тази материя и ще спомогне за стимулирането на обществената подкрепа за европейските институции.

1.16

И накрая, приложното поле на банковия съюз не само не трябва да се ограничава до еврозоната и до цялата територия на ЕС, а следва да проектира целите си за сътрудничество и конкурентоспособност по-специално във външните области, в които еврото упражнява влияние, и към останалата част от света.

2.1

Банковият орган, създаден чрез Регламент (ЕC) № 1093/2010 въз основа на препоръките от доклада на De Larosière, започна да действа на 1 януари 2011 г. Той има за цел да реформира структурата на надзора и да създаде интегрирана европейска система, състояща се от три органа (за банките, за фондовите пазари и за застрахователните и пенсионните фондове). Същевременно започна да действа и Европейският съвет за системен риск (ЕССР).

2.2

Едновременно с това от юли 2010 г. защитата на потребителите и доверието във финансовите услуги бяха укрепени чрез схеми за гарантиране на влоговете за банките (MEMO/10/318), схеми за обезщетение на инвеститорите (MEMO/10/319) и схеми за гарантиране на застраховките (MEMO/10/320). На 6 юни 2012 г. Комисията обяви нови мерки за управление на кризи, насочени към избягване на операции по спасяване на банки в бъдеще. Комисията предложи тази рамка на надзора в съобщението си „Движеща сила за възстановяването на Европа“ от 4 март 2009 г., като впоследствие уточни подробностите по новата архитектура в съобщението си „Европейски финансов надзор“ от 27 май 2009 г. И двете съобщения бяха приети от Европейския съвет от 19 юни 2009 г., според който системата следва да бъде насочена към подобряване на качеството и съгласуваността на националния надзор, засилване на надзора върху трансграничните групи и създаване на единни нормативни разпоредби за всички финансови институции на вътрешния пазар. Той подчерта също така, че новите европейски надзорни органи следва да имат правомощия по отношение на агенциите за кредитен рейтинг (за тази цел с Регламент (ЕC) № 513/2011 беше изменен Регламент (ЕC) № 1060/2009).

2.3

Като кулминация на този труден регулаторен процес, в съобщението си „Пътна карта за създаване на банков съюз“ Комисията предлага да се създадат стълбовете на общи пруденциални разпоредби на високо равнище за всички банки и за останалите финансови институции в целия ЕС, обединяващи механизмите за надзор, оздравяване и гарантиране на влоговете под шапката на общи нормативни правила за целия ЕС.

2.4

Затова Комитетът призовава преди края на 2012 г. да бъдат приети пет ключови действия. Три от тях са проекти на законодателни актове, по които ЕИСК вече е приел становища или са в процес на разглеждане – да се гарантира прилагането на капиталовите изисквания за банките („ДКИ IV“) (7), Директивата относно схемите за гарантиране на депозитите и Директивата относно възстановяването и оздравяването на кредитни институции. Други две действия, заедно с пътната карта, засягат настоящото становище - нов регламент за възлагане на Европейската централна банка на функции на пруденциалния надзор над кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (ЕБО), необходим за подобряването на координацията между Органа и бъдещия единен надзорен орган, както и за постигане на баланс в процеса на вземане на решения между страните, членуващи в ЕНМ и страните извън него, с цел да се запази целостта на единния пазар. Като част от тези пет действия Комисията обяви създаването на единен оздравителен механизъм (ЕОМ) и координирането на прилагането на оздравителните инструменти.

2.5

Тази пътна карта идва в момент, в който моделът на финансова интеграция, основан на еврото, губи скорост в резултат от започналата през 2007 г. криза. Постиженията в областта на бързата европейска интеграция на пазарите на акции и облигации се мултиплицираха бавно в областта на банковото дело, повече в пазарите за търговия на едро (междубанкови, ценни книжа и др.), отколкото в пазарите за търговия на дребно с банкови заеми и влогове. Поради кризата обаче пазарите за търговия на дребно бяха засегнати от последните тенденции към фрагментация и произтичащата от това ренационализация на пазарите за търговия на едро, засилена от все още националния характер на надзора, оздравителните структури и фондовете за гарантиране на влоговете (8). Ренационализацията на дълговите пазари се извършва особено бързо.

2.6

Произтичащите от кризата корекции и планове за бюджетна дисциплина, водещи до спад на БВП и заетостта, бяха много по-големи в еврозоната. На 23 октомври 2011 г. председателят на Комисията заяви пред европейските лидери, че заради кризата ЕС е загубил милиарди евро в икономически растеж през периода 2007-2010 г. (9)

2.7

По данни на МВФ в края на 2010 г. САЩ и седем европейски държави са възстановили почти една трета от публичните разходи за спасяване на банки от началото на кризата досега (1,8 от 5,2 трилиона долара). Останалата част би могла да бъде възстановена почти изцяло през следващите години посредством данъци или други инициативи, ако друга рецесия, породена от нова банкова криза, свързана с дълга, не попречи на това.

2.8

В пътната карта се определят конкретни дати за влизане в сила на надзора в еврозоната (10), но не и изцяло за ЕНМ и ЕОМ, въпреки че Комисията счита първия за особено важен за стабилизирането на положението и условие за пряко капитализиране на банките от Европейския механизъм за стабилност.

2.9

И накрая, за приключването на процеса по създаване на банков съюз е от първостепенна важност да се ускорят и подсилят предприетите от Комисията инициативи: регулиране на паралелната банкова система (IP/12/253); засилване на надеждността на агенциите за кредитен рейтинг (IP/11/1355); затягане на правилата по отношение на хедж фондовете (IP/09/669), късите продажби (IP/10/1126) и дериватите (IP/10/1125); прекратяване на практиките за изплащане на неразумни възнаграждения в банковия сектор (IP/09/1120); както и реформиране на секторите одит (IP/11/1480) и счетоводство (IP/11/1238). Също така е от изключително значение да се осъществят препоръките на ЕИСК за премахването на данъчните убежища (11).

3.1

Нарастващите разходи във връзка с кризата в ЕС (12) изостриха дисбалансите и асиметрията между различните страни, водейки до загуба на ефективност на такива важни и заложени в договорите политики като паричната, търговската, политиката на сближаване и устойчивост, и вследствие от това до фрагментиране на финансовите и банковите пазари и разширяване на пропастта пред постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и по-добро икономическо управление (13). Въпреки че няколко държави намалиха лихвената си тежест, страните, в които финансовата криза е най-тежка, преживяха много по-сериозно увеличение на лихвените проценти по финансирането на публичните им разходи и трябваше да намалят заплатите в публичния сектор, пенсиите, разходите за образование и здравеопазване и инвестициите в техническа и социална инфраструктура (14).

3.2

Необходимото усъвършенстване на демократичните процедури трябва да бъде съвместимо с целта на банковия съюз да улесни посредничеството между спестявания и инвестиции – първостепенна функция на банковото дело, която носи със себе си контрол върху техническата ефективност и ефикасност при разпределянето на ресурсите, допринасяйки за принципите на правото на ЕС и засягайки свободите и интересите на обществото като цяло.

3.3

Въпреки че още от началото на кризата бяха предприети множество мерки за избягване на разпространяването на загубата на доверие във финансовите институции върху публичния дълг на държавите от еврозоната, този порочен кръг все още не е нарушен. Затова, за да могат финансовите институции отново да започнат да изпълняват ролята си на посредници между спестяванията и инвестициите, икономическата теория съветва да се прилагат политики за положително вместо отрицателно преразпределение, като например общ механизъм за емитиране на дълг или за фискални трансфери, с цел да се противодейства на цикли, генериращи асиметрични шокове (15).

3.4

Според последните доклади на МВФ и Световната банка задачите за насърчаване на прозрачността и намаляване на рисковете, засягащи световната финансова система, са в голяма степен съвместими с усилията за финансово и цифрово приобщаване и за защита на правата на потребителите, предприети от ЕС и засилени с неговата стратегия „Европа 2020“.

3.5

В крайна сметка засилването на демократичния контрол трябва да спомогне за насърчаване не само на спазването на договорите и принципите, но и за привеждане на банковия съюз в съответствие със стратегията „Европа 2020“, което е жизненоважно за бъдещето на нашия политически проект.

4.1

ЕИСК счита, че предложената от Комисията пътна карта е подходящ принос към европейското управление и изразява съгласие с необходимостта и неотложността на двата нови законодателни акта, както и на обявените предстоящи действия; всички те са от изключително значение за преодоляване на липсата на доверие в еврото и в бъдещето на ЕС.

4.2

Основната цел на ЕНМ трябва да бъде постигането на централизиран надзор върху банките, който е по-ефективен отколкото осъществявания от настоящата мрежа от национални органи; той следва също така да гарантира, че действа съгласувано с ЕОМ, избягвайки политическите аспекти, породени от решението за прекратяване на дейността на банка.

4.3

Сред множеството причини, поради които ЕЦБ е най-подходящият орган за централизирането на надзора, се открояват нейната мрежа, нейната независимост и фактът, че тя е обхваната от ДФЕС, което означава, че за осигуряването на качествен надзор няма да има нужда от изменение на договора.

4.4

ЕИСК подкрепя запазването на правомощията на националните надзорни органи в областта на борбата с прането на пари и тероризма, в съответствие с Директива 2005/60/ЕО (16), както и по отношение на упражняването на надзор на кредитни институции от трети страни. Комитетът обаче призовава от единния оздравителен механизъм да бъдат изключени страни, които – по различни причини – не прилагат стриктно директивата. Също така, за да се улесни функционирането на централизирания надзор, е необходимо да се ускори приемането на промени в уставите на съответните национални централни банки, като се гарантира, че информацията се предава без да бъде променяна.

4.5

По отношение на новосъздадените органи трябва да бъдат приети механизми за гласуване, при които членовете, които биха могли да бъдат обект на конфликт на интереси, да не участват в гласуването. Независимостта и отговорността на хората на високи позиции трябва да бъде съпътствана от санкции за лицата, които не съумяват да изпълнят своите задължения, предвид вредите, причинени от подобни действия, за банките и за доброто функциониране на финансовата система, както и за икономиката, предприятията и хората.

4.6

Финансовата индустрия реагира на новата регулаторна рамка чрез създаване на новаторски продукти, излизащи извън обхвата на новите нормативни разпоредби. В последните си доклади МВФ предупреждава, че е възможна нова вълна от финансови иновации, в някои случаи подобни на онези, които предизвикаха настоящата криза, поради което разходите за централизиран надзор трябва да отчитат профила на риска на различните оператори, за да не се създават тежести за институции, които се въздържат от подобни практики.

4.7

Затова ЕИСК подчертава недвусмислената опасност от разпространяване на паралелната банкова система в ЕС, което отново би противоречало на функциите на финансовия сектор и на принципите, ценностите и правата на гражданите на ЕС.

4.8

За максимално оползотворяване на възможностите, които предлага новият банков съюз, той следва да си сътрудничи по-тясно с другите съществуващи съюзи, с цел използване в по-голяма степен на техните финансови институции, особено най-глобализираните, и по-специално онези, които са най-близки и вече са свързани с еврото или са зависими от него (пряко или непряко, еврото вече е валутата на над 50 страни).