15.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/76

1.1

Политиката на сближаване е основна политика на ЕС. Главната ѝ цел е постигането на икономическо, социално и териториално сближаване в целия ЕС и всички държави членки. ЕИСК е съгласен, че политическите цели и задачите на фондовете по Общата стратегическа рамка (ОСР) следва да бъдат съгласувани със стратегията „Европа 2020“. Това обаче не бива да става за сметка на отслабване на основната цел за сближаване на политиката на сближаване на ЕС.

1.2

Тъй като политиката на сближаване е основният източник за растеж и инструмент за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, по-специално за най-засегнати от сегашната криза държави, финансирането за нея трябва да се запази поне на сегашното му равнище и да бъде справедливо разпределено между държавите членки, за да се гарантира, че няма да бъде намалено финансирането за по-слабо развитите държави членки.

1.3

ЕИСК подкрепя създаването на обща стратегическа рамка с цел засилване на координацията и допълняемостта между основните инструменти за финансиране на ЕС. Една ефективна ОСР ще премахне също така и сегашното ненужно и неефективно разделение между ключовите фондове.

1.4

ЕИСК изразява загриженост, че забавянето на постигането на политическо съгласие относно законодателния пакет за политиката на сближаване, включващ ОСР, ще окаже отрицателно въздействие върху подготовката на договорите за партньорство, а оттам и върху ефективното начало на програмния период 2014—2020 г.

1.5

Примерните действия с висока европейска добавена стойност, определени по всяка тематична цел, трябва да дават приоритет на инвестиции, засилващи социално-икономическото и териториалното сближаване в целия ЕС. Също така е важно примерните действия да не се разглеждат като изчерпателен списък, за да позволяват специфични за отделните страни отговори.

1.6

ОСР поставя силен акцент върху осъществяването на проекти с използване на множество фондове. Това е важно подобрение спрямо програмния период 2007-2013 г. При все това обаче не се споменава нищо за реализирането на проекти с множество теми, които притежават значителен потенциал за осигуряване на по-висока добавена стойност. Тази възможност следва изрично да бъде заложена в ОСР.

1.7

По-голямата интензивност на координацията, която се иска за ОСР, обаче, трябва да доведе до намаляване на административната тежест за управляващите и прилагащите органи, както и за бенефициерите. Трябва да бъде повишена координацията както в рамките на държавите членки, така и в Комисията, за да се оползотворят синергиите между политиките и инструментите и да се ограничи припокриването, сложността и бюрокрацията. Комисията трябва да извърши задълбочен анализ на новите административни процедури, преди да започне реалното им прилагане.

1.8

Организираното гражданско общество (1) трябва да участва пълноценно в изготвянето на договорите за партньорство. Въпреки че признава, че отделните държави членки и региони разполагат със собствени механизми и структури за взаимодействие с гражданското общество, Комисията трябва да наблюдава тези процеси. В случай че бъде установено, че гражданското общество не е участвало пълноценно, Комисията не бива да приема договора за партньорство преди осъществяването на подходящо участие.

1.9

Идеята за партньорство обаче не бива да се ограничава само до програмния етап. Принципът на партньорство трябва да се прилага и на етапите на прилагането, наблюдението и оценката.

1.10

Акцентът на договорите за партньорство върху стратегията „Европа 2020“ не бива да бъде поставен върху специфичните за страната препоръки (ССП). Всъщност те следва да се основават на различни елементи като националните програми за реформи (НПР), които се разработват въз основа на конкретното положение на страната, за разлика от ССП, които не винаги са насочени към конкретната ситуация в определена държава членка. Договорите за партньорство следва също така да се концентрират върху национални стратегии, касаещи намаляването на бедността, равенството между половете, и национални стратегии за лицата с увреждания, както и върху устойчивото развитие.

1.11

Необходима е по-голяма гъвкавост, за да се даде възможност на държавите членки и регионите да реагират по най-ефективния и ефикасен начин на приетите общи цели, като същевременно се отчитат специфичните териториални, икономически и социални особености. Нещо повече, ОСР трябва изрично да признае специфичните териториални особености, които оказват влияние върху използването на фондовете по ОСР.

2.1

Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ), Кохезионният фонд (КФ), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) са петте фонда на ЕС, които се управляват от държавите членки и от Комисията. Според Комисията целите на всеки фонд биха били постигнати по-ефективно чрез по-тясно съгласуване на фондовете с цел избягване на дублиране и извличане на възможно най-голяма полза от синергиите.

2.2

С цел улесняване на разработването на договори за партньорство и оперативни програми, Комисията предлага създаването на обща стратегическа рамка (ОСР) за повишаване на съгласуваността между петте фонда по отношение на политическите ангажименти, поети в контекста на стратегията „Европа 2020“, и инвестициите по места. ОСР надгражда 11-те тематични цели, определени в Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР).

2.3

ОСР цели да подобри координацията и да осигури по-целенасочено използване на европейските фондове. Тя ще премахне също така и сегашното ненужно и неефективно разделение между фондовете. Това е положително развитие, което следва да доведе до по-ефективна политика на сближаване, а оттам и до по-голямо въздействие на политиката. Затова подобно развитие се подкрепя твърдо от ЕИСК.

3.1

Необходими са ясни насоки за това по какъв начин фондовете по ОСР могат най-ефективно да бъдат насочени към стимулиране на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж в договорите за партньорство.

3.2

В отговор на изразените от Парламента и Съвета тревоги Комисията предлага елементите на ОСР да се разделят на i) ново приложение към РОР и ii) делегиран акт, който ще съдържа основно „примерни действия с висока добавена стойност на европейско равнище“.

3.3

ЕИСК подкрепя подхода на Комисията, стига той да гарантира:

3.4

Комисията обаче предлага също така всички елементи на ОСР, които се съдържат в приложението и в делегирания акт, да могат на свой ред да бъдат изменяни чрез делегиран акт. ЕИСК счита това за неприемливо и противоречащо на смисъла на включването на основните елементи на ОСР в приложение към РОР.

3.5

Ролята на Комисията по отношение на това какво представлява техническо и какво по-съществено изменение следва да бъде ясно определена в регламента, за да се избегнат евентуални проблеми с тълкуването.

3.6

ЕИСК трябва да изрази загриженост от забавянето на постигането на политическо съгласие относно законодателния пакет за политиката на сближаване, включващ ОСР. Ако забавянето продължи, това ще окаже отражение върху подготвянето на договорите за партньорство и следователно ще повлияе на ефективното начало на програмния период 2014—2020 г.

3.7

Естеството и форматът на предложените договори за партньорство трябва да бъдат изяснени. Въпреки че РОР предоставя информация за елементите, които следва да включва договора за партньорство, точният формат на този документ все още е неизвестен.

4.1

Стратегията „Европа 2020“ беше приета с цел да се насърчи интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж. Положителният принос на фондовете по ОСР за постигането на основните цели на стратегията „Европа 2020“ е несъмнен и следователно е логично политическите цели и задачи на фондовете по ОСР да бъдат обвързани със стратегията „Европа 2020“.

4.2

Стратегията „Европа 2020“ е основа за постигане на правилен баланс между стабилната фискална дисциплина и растежа и развитието на Европейския съюз. Постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ ще бъде най-значителното предизвикателство за по-слабо развитите държави членки на Европейския съюз. Най-вече държавите, които прилагат отговорна фискална дисциплина, ще се нуждаят от подкрепа и доказателство за солидарност от страна на ЕС чрез неговата политика на сближаване. Нейното финансиране трябва да бъде запазено поне на сегашното равнище — всякакъв вид ограничаване на средствата е неприемливо.

4.3

ЕИСК подкрепя този подход и отново изразява позицията си, че всички политики на ЕС трябва да бъдат насочени към постигане на толкова необходимия растеж. Изразявайки тази позиция, ЕИСК е също така твърдо убеден, че ключовите цели на икономическата, социалната и териториалната интеграция трябва да останат приоритет номер едно на политиката на сближаване на ЕС. Добавената стойност на политиката на сближаване не трябва да бъде застрашавана в нито един момент.

4.4

ЕИСК изразява твърдото убеждение, че примерните действия с висока европейска добавена стойност по всяка тематична цел трябва да дават приоритет на инициативи, засилващи социално-икономическото и териториалното развитие в целия ЕС.

5.1

Предложенията на ЕК за тематична концентрация като средство за намаляване на разпокъсването на усилията следва да бъдат приветствани. Необходима е силна координация на усилията между различните фондове по ОСР, а и между всички други програми и инициативи на ЕС.

5.2

ОСР следва да уточни и потвърди, че в рамките на всяка тематична област отделните държави членки са тези, които решават кой фонд да имат ключова роля за постигането на основните цели и задачи.

5.3

Въпреки че основните цели, заложени в ОСР, са валидни, гъвкавостта трябва да играе важна роля. Договорите за партньорство трябва да отчитат местните и регионалните интереси. Трябва да бъде възможно да се заделят средства за конкретни регионални приоритети. ЕИСК изразява твърдото убеждение, че принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да продължат да играят централна роля в прилагането на политиката на сближаване на ЕС.

5.4

Отделните тематични цели посочват действия, които следва да бъдат предприети по конкретните фондове, но аспектът допълняемост трябва да бъде изяснен, тъй като не е очевидно кои инструменти, предложени по различните фондове и действия, всъщност се допълват взаимно. ЕИСК е убеден, че предложените действия по всяка тематична цел трябва да дават приоритет на инвестиции, засилващи социално-икономическото сближаване. Важно е примерните действия да могат да се добавят, за да позволяват специфични за всяка страна отговори.

5.5

ЕИСК е на мнение, че въпреки че всички 11 теми, заложени в РОР, са валидни, следва да бъде обособен набор от основни теми; тези теми трябва да бъдат следвани от всяка държава членка. Извън основните теми всяка държава членка следва да разполага с гъвкавост да ориентира своите договори за партньорство към други теми (от предварително съставения списък), подходящи за конкретната ситуация в нея.

5.6

Други конкретни теми, които следва да бъдат добавени към сегашните 11, са:

Тези нови тематични области следва да бъдат включени в РОР.

5.7

Действията, свързани с методи за устойчив транспорт и системи за управление на транспорта, понастоящем са изключени от тематична цел 4 (да се подкрепи преходът към икономика с ниски въглеродни емисии). Това следва да се промени, предвид ролята на транспорта за емисиите.

5.8

Тематичните цели са определени в член 9 на РОР, докато конкретните инвестиционни приоритети на всеки фонд от ОСР са определени в съответстващия му проекторегламент. Тематичните цели и конкретните инвестиционни приоритети на фондовете не съвпадат напълно. Така се създава определена несигурност и евентуално объркване за това кои от тях трябва да се следват. Това е особено належащ въпрос с оглед на процеса на изготвяне на договори за партньорство, който вече е започнал в някои държави членки.

5.9

Докато ОСР поставя силен акцент върху осъществяването на проекти с използване на множество фондове, в нея не се споменава нищо за проекти с множество теми, които притежават значителен потенциал за осигуряване на по-голяма добавена стойност. Тази възможност следва изрично да бъде заложена в ОСР.

6.1

ЕИСК вече изложи подробно мнението си относно двата фонда в становищата си относно Европейския фонд за регионално развитие (3) и Кохезионния фонд (4).

6.2

ЕФРР е определен да допринесе за постигането на всичките 11 тематични цели.

6.3

Точното въздействие на така определения „акцент“ е неясно. Трябва ли да се дава предпочитание на една област спрямо друга, или това ще се решава индивидуално от държавите членки? ЕИСК се застъпва твърдо за втория подход, тъй като той позволява приемането на специфични за определена страна или регион подходи.

6.4

ЕИСК изразява твърдото си убеждение, че ЕФРР трябва преди всичко да продължи да предоставя жизненоважна подкрепа за МСП. Тази подкрепа следва да се изразява в осигуряване на инструменти за финансиране, създаване на мрежи на МСП и осигуряване на жизненоважна инфраструктура (5).

6.5

ЕИСК обаче изразява тревога във връзка с предложението за пълно изключване на големите предприятия от допустимост по Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Големите предприятия са важен източник на НИРД и следователно осъществяването на такава НИРД следва да бъде допустимо; в противен случай рискуваме да влошим една вече критична ситуация, в която Европа изостава в сравнение с конкурентните ѝ страни като САЩ и Япония.

6.6

Като се има предвид фактът, че равнището на финансовите ресурси не може да бъде повишено значително, ЕИСК смята, че определянето на по-ясни цели и гарантирането на по-точното им обвързване с предложените инвестиционни приоритети предлагат допълнителен потенциал (6).

6.7

Кохезионният фонд е определен да допринесе за четирите тематични области, свързани с околната среда, устойчивото развитие и транспорта (ТЕМ-Т).

6.8

За да се избегнат грешките от миналото, които доведоха до разпределяне на Кохезионния фонд върху твърде много проекти, ЕИСК желае още веднъж да повтори призива си за по-голяма концентрация върху по-големи проекти, които се очаква да имат по-голямо въздействие за намаляването на различията между държавите членки и за постигането на социално, териториално и икономическо сближаване.

6.9

При определянето на такива големи проекти държавите членки трябва да осигуряват последователност и допълняемост с другите фондове и инициативи на ЕС (като Механизма за свързване на Европа, програма LIFE и различните макрорегионални стратегии), за да се гарантира пълноценното използване на потенциала на различните фондове и инициативи. Това е изключително важно, например, по отношение на развитието на енергийната и транспортната инфраструктура. Жизненоважно е различните инструменти да са взаимно съвместими, вместо да се конкурират.

7.1

ЕСФ е определен да допринесе за постигането на четири тематични цели: заетост и мобилност на работната сила; образование, умения и учене през целия живот; насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността; изграждане на административен капацитет. Очаква се обаче той да допринесе и за останалите тематични цели.

7.2

Това съответства на позициите на ЕИСК, изразени в становището относно Европейския социален фонд (7), в което се посочва, че ЕСФ следва да бъде предпочитаният инструмент за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, особено по отношение на заетостта, образованието, социалното приобщаване и борбата с бедността. Това е от особено значение в настоящите условия на нарастваща безработица и безпрецедентна загуба на работни места.

7.3

ЕИСК подкрепя категорично предложението на Европейската комисия най-малко 20 % от общите национални бюджетни кредити на ЕСФ да бъдат предназначени за социално приобщаване и борба с бедността.

8.1

На фона на реформата на ОСП за периода до 2020 г., предложението за МФР за периода 2014—2020 г. и настоящата икономическа ситуация, ЕК представи предложение за нов регламент за ЕЗФРСР (8). Новият ЕЗФРСР подкрепя приоритетите на стратегията „Европа 2020“, основава се на предложението за Регламент за общоприложимите разпоредби (РОР) и съответства на рамката на ЕС за икономическо управление.

8.2

В становището си относно пакета за реформа на ОСП (9) ЕИСК приветства предложеното по-тясно обвързване на ОСП със стратегията „Европа 2020“ и стратегията за устойчиво развитие на селските райони.

8.3

Въпреки това е важно държавите членки да могат да определят приоритетите си гъвкаво, за да намерят баланса между подкрепата за конкретните цели на ОСП, посочени в договорите, и усъвършенстването на стратегията „Европа 2020“. Съгласуваността на двата стълба трябва да бъде гарантирана във всеки един момент.

8.4

Понастоящем не е ясно в каква степен приоритетите на ЕЗФРСР се вписват в тези на ОСР. Следователно мерките, предприети в рамките на ЕЗФРСР, следва да предоставят стимули на земеделските производители, собствениците на гори и други, имащи за цел да допринесат за създаването и запазването на работни места и на икономически растеж, като същевременно спомагат за постигането на устойчиво развитие и за дейностите за борба с изменението на климата.

8.5

Това следва да се придружава от силна връзка с европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“, за да се засили екологосъобразният растеж във всички селски райони в ЕС.

8.6

ЕЗФРСР предвижда минимален дял от 25 % за мерки, свързани с околната среда и изменението на климата, което ЕИСК оценява положително. При все това определените 20 % за мерки, свързани с изменението на климата, изглеждат твърде много в това отношение и следователно това трябва да бъде допълнително изяснено в ОСР.

9.1

На 2 декември 2011 г. ЕК прие предложението за регламент за създаване – в съответствие с МФР и стратегията „ЕС 2020“ – на нов фонд, съставляващ финансовата рамка на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и интегрираната морска политика на ЕС за периода 2014—2020 г (10).

9.2

Предложените ключови действия могат да бъдат подкрепени по принцип. Жизненоважно е да се приеме интегриран подход, обхващащ всички останали области на политиката.

9.3

Подобно на ЕЗФРСР, ОСР следва да подпомага гъвкавото съчетаване на целите, като същевременно запазва съгласуваността между конкретните цели на ОПОР и тези на стратегията „Европа 2020“.

9.4

ОСР би могла да осигури по-голяма прозрачност при възможни конфликти между политиките на ЕС, например Рамковата директива за водите и разпоредбите относно зоохигиената.

10.1

ОСР определя насърчаването на равенството между мъжете и жените и недискриминацията, достъпността за лица с увреждания и устойчивото развитие като хоризонтални принципи, които следва да се прилагат от всички фондове, а оттам и от всички оперативни програми. ЕИСК подкрепя тези принципи и насърчава ефективния анализ на всички предложения за проекти и ефективния мониторинг на всички програми, за да се гарантира тяхното спазване.

10.2

ЕИСК счита, че „да общуваме на тема Европа“ е друг хоризонтален принцип, който следва да се прилага. Предвид общото недоверие и загубата на вяра в европейския проект, всеки проект по политиката на сближаване трябва, чрез своята добавена стойност, ясно да показва по какъв начин ЕС може да повлияе положително върху живота на своите граждани.

11.1

Опростяването на процедурите трябва да бъде основен приоритет в дневния ред на Комисията и на управителните органи в държавите членки. Въпреки че сме съгласни, че всяко похарчено евро следва да бъде добре осчетоводено, считаме за неприемливо процесът на управление и прилагане на фондовете на ЕС да продължава да бъде толкова утежнен – нещо, което в крайна сметка води до загуби за най-нуждаещите се бенефициери (напр. МСП) (11). Освен това трябва да се положат всички усилия, за да се гарантира, че за финансиране се избират само проекти, които носят реална добавена стойност.

11.2

За да осигурява добавена стойност, ОСР трябва да води до реално намаляване на административните тежести и разходи, както за бенефициерите, така и за прилагащите органи. Необходимият по-голям интензитет на координацията, която се иска за ОСР, обаче, може да доведе до повишаване на административната тежест за управляващите и прилагащите органи, което от своя страна би могло също да доведе до допълнителна тежест и усложнения за бенефициерите. Комисията трябва да извърши задълбочен анализ на настоящите и новите административни процедури, преди да започне реалното им прилагане.

11.3

Трябва да бъде повишена координацията както в рамките на държавите членки, така и в Комисията, за да се оползотворят синергиите между политиките и инструментите и да се ограничи припокриването, сложността и бюрокрацията. За това е необходима по-тясна координация между и в рамките на службите на Комисията, които отговарят за фондовете по ОСР, на всички етапи от процеса на договаряне и изпълнение, за да се осигури един по-последователен и хармонизиран подход. Това трябва да се направи така, че да не се увеличава административната тежест.

11.4

Предложеното използване на електронното управление за постигане на по-голяма ефективност следва да се приветства. Подобна система обаче не бива да се ограничава само до фондовете по ОСР, а следва да включва всички финансови потоци на ЕС и да бъде достъпна за всички.

11.5

Понастоящем се предвижда Европейският парламент и Съветът да могат да поискат Комисията да представи предложение за преразглеждане на ОСР при внасяне на съществени изменения в стратегията „Европа 2020“. Считаме това за твърде рестриктивно. ЕИСК счита, че следва да има възможност за приспособяване на ОСР към променящите се обстоятелства, особено в случай на значителни промени в социално-икономическата среда, изискващи общоевропейска реакция.

11.6

Подобна гъвкавост следва да съществува за държавите членки при приспособяването на националните им програми към по-широк кръг от обстоятелства, вместо да се ограничава само до тематичните цели на политиката.

11.7

ЕИСК призовава Комисията да въведе периодично и задължително преразглеждане на ОСР, което да позволява да се нанасят разумни промени.

12.1

Принципът на партньорство, представен в член 5 на ОСР, е основополагащ принцип, който ще спомогне за подобряването на ефективността на политиката на сближаване на ЕС и като такъв следва да бъде категорично подкрепен от Съвета и от Парламента.

12.2

Консултациите със съответните заинтересовани страни при изготвянето на договорите за партньорство ще бъдат от изключително значение, за да се гарантира превръщането на тематичните цели в конкретни действия и цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

12.3

Елементите, посочени в ОСР, би трябвало да се съобразят с националния контекст чрез договорите за партньорство, в които да залегнат твърди ангажименти за постигане на приоритетите, посочени в свързаните с фондовете по ОСР разпоредби. За практическото прилагане на принципа на партньорство е необходимо в процеса на вземане на решения да се следва подход отдолу-нагоре, като мненията на гражданското общество се отчитат по подходящ начин преди подписването на договори за партньорство между ЕК и държавите членки.

12.4

Комисията публикува предложение за кодекс на поведение при изготвянето на договор за партньорство. Това е валиден документ, който осигурява на държавите членки полезни насоки за взаимодействието с гражданското общество. ЕИСК не разбира защо Съветът е отхвърлил този кодекс на поведение и призовава Съвета да го приеме.

12.5

Въпреки че държавите членки имат свобода да адаптират собствените си процеси за участие на гражданското общество, задължение на Комисията е да гарантира активното и пълноценно участие на всички съответни действащи лица. ЕИСК обаче счита, че понастоящем Комисията не разполага с необходимите инструменти за наблюдение и механизми за постигане на това. В случай, че дадена държава членка не осигури пълноценно участие на гражданското общество, това следва да води до неподписване на договора за партньорство. Освен това идеята за партньорство следва да бъде разширена отвъд етапа на програмиране и да се прилага и на етапите на прилагането, наблюдението и оценката.

12.6

ЕИСК подчертава необходимостта на гражданското общество да бъде предоставена цялата информация, касаеща „новия подход“, който Комисията прилага по отношение на фондовете от ОСР и договорите за партньорство. Процесът и начините на включване на гражданското общество във всички етапи от изготвянето и осъществяването на договорите за партньорство трябва да бъдат разяснени чрез ясен и ефективен процес на комуникация, за да се осигури ефективно участие на гражданското общество в рамките на процеса на партньорство.

12.7

Акцентът на договорите за партньорство върху стратегията „Европа 2020“ не бива да бъде поставен върху специфичните за страната препоръки (ССП). Всъщност те следва да се основават на различни елементи, като националните програми за реформи (НПР), които се разработват въз основа на конкретното положение на страната, за разлика от ССП, които не винаги са насочени към конкретната ситуация в определена държава членка. Договорите за партньорство следва също така да се концентрират върху национални стратегии, касаещи намаляването на бедността, равенството между половете, и национални стратегии за лицата с увреждания, както и върху устойчивото развитие.

13.1

В ОСР трябва изрично да се признаят териториалните особености – най-вече свързани с размера и профила на икономическите, социалните и териториалните структури – които оказват въздействие върху прилагането на фондовете по ОСР. Това е важен аспект на ОСР, защото така държавите членки ще могат да гарантират, че партньорството ще бъде разработено така, че да отговори на конкретните нужди на тяхното развитие, а оттам и на развитието на техните територии.

13.2

За да се осигури ангажираност със стратегията „Европа 2020“, е необходима по-голяма гъвкавост, за да се даде възможност на държавите членки и регионите да реагират по най-ефективния и ефикасен начин на приетите общи цели, като същевременно се отчитат специфичните териториални, икономически и социални особености.

13.3

Следователно ОСР следва да осигури по-подробни насоки за това как териториалните предизвикателства и конкретните нужди следва да бъдат включени в договорите за партньорство. Това се отнася по-специално за териториите, включени в член 174 от ДФЕС.

13.4

ЕИСК препоръчва във формулата за разпределение на фондовете по ОСР да се отдава по-голямо значение на териториалните различия.