Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“

COM(2011) 681 final

2012/C 229/15

Докладчик: г-жа Madi SHARMA

Съдокладчик: г-н Stuart ETHERINGTON

На 25 октомври 2011 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“

COM(2011) 681 final.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 18 април 2012 г.

На 481-вата си пленарна сесия, проведена на 23 и 24 май 2012 г. (заседание от 24 май 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 203 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК приветства Комисията за поетия от нея ангажимент за укрепване на отговорните бизнес практики посредством редица политически инициативи, представени в пакета „Отговорни предприятия“ (1), в рамките на стратегията „Европа 2020“.

1.2   ЕИСК отбелязва, че Европейската комисия зачита доброволния характер на КСО (което е различно от „незадължителен“) и изтъква факта, че е постигнат напредък в развитието ѝ на равнище дружества, като признава необходимостта от гъвкавост, която да позволи на дружествата да проявяват иновативност.

1.3   ЕИСК отбелязва, че новото предложение разширява обхвата на определението за КСО отвъд съществуващата рамка, но в същото време не дава отговор на редица въпроси. В предложението липсват разяснения относно:

1.4   Планът за действие на Комисията отразява преди всичко старото определение за КСО (което вече не се използва) и е не повече от продължение на насърчителните дейности, извършвани през последните 10 години. Въз основа на новото определение за КСО, Комитетът очакваше по-скоро да бъдат изготвени планове за това, което следва да бъде ново в „обновената стратегия“, а именно планове за насърчаване и подпомагане на предприятията да поемат отговорността за своето въздействие върху обществото и да покажат на своите заинтересовани страни по какъв начин се опитват да направят това. При липсата на подобни планове Комитетът не може да предостави особено обстоен коментар на „обновената стратегия“. Може само да отбележи намерението на Комисията да представи до лятото на тази година законодателно предложение във връзка с прозрачността на предоставяната от дружествата от всички сектори информация в сферата на социалните въпроси и околната среда.

1.5   Комитетът подкрепя инициативата за преразглеждане на директивата от 2003 г. (2), като предлага дружествата, възприели корпоративната социална отговорност като основна насока на своята стратегия или комуникация, всяка година да предоставят социална и екологична информация, като използват прозрачни методи, основаващи се на доказателства. Става въпрос за всеобщо прилагане на практики, станали обичайни, при които се използват международно признати инструменти за измерване и оценка.

1.6   Комитетът припомня, че практиките на корпоративната социална отговорност в никакъв случай не бива да се стремят да заменят националното законодателство или да ограничават разпоредбите на конвенционалните споразумения, постигнати посредством процедурата на социален диалог. Затова Комитетът оценява много положително предложението за създаване на база данни с цел анализ и проследяване на споразуменията, договорени на международно равнище, които са част от социалното и екологичното регулиране на глобализацията.

1.7   КСО е изключително важна област за изпробване на гражданския диалог в някои дружества, тъй като дава възможност тяхната отговорност във връзка с въздействието им върху обществото да се оцени от външни заинтересовани страни.

2.   Въведение

2.1   На 25 октомври 2011 г. Европейската комисия публикува ново съобщение, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ („КСО“). В стратегията е изложен план за действие с постижими цели, които да бъдат изпълнени в периода между 2011 г. и 2014 г.

2.2   За да бъде постигната целта за обновяване на политиката за КСО, в съобщението се предвижда:

2.3   Според предложеното ново разширено определение КСО е „отговорността на предприятията за въздействието, което оказват на обществото“. То обхваща и много други аспекти, които дружествата следва да включат в своите стратегии за КСО. С него се актуализира предишното определение, което гласеше: „понятие, с което се означава интегрирането от страна на предприятията, на доброволна основа, на социалните и екологичните аспекти в икономическите им операции и във взаимодействието им със съответните заинтересовани страни“.

2.4   Комисията възнамерява да продължи да доразвива международно признати принципи и насоки в сътрудничество с държавите членки, страните партньорки и съответните международни форуми, и да работи за по-голяма ангажираност на предприятията с тези рамки.

3.   Общи бележки

3.1   КСО е разработена от предприятията като част от тяхната бизнес стратегия и като инструмент, който им помага да участват в посрещането на външни и вътрешни социални, екологични и икономически предизвикателства. КСО може да допринесе за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, в случай че се разработи от предприятията в диалог с различни заинтересовани страни и се запази нерегулаторен подход.

3.2   КСО е подход за устойчиво развитие и преимуществата от дейността в областта на КСО следва да насърчават позитивната роля на предприятията в обществото, която надхвърля чисто икономическите стойности. При всички случаи КСО не трябва да се използва като заместител на социалните права, които се гарантират от законодателни национални или международни инструменти и са отговорност главно на държавите и правителствата.

3.3   В един труден икономически и политически климат политическата инициатива за КСО дава възможност за поддържане на позитивни контакти с бизнес средите, стига да е налице разбирането, че КСО се отнася за усилията на предприятията да насърчават положителното и да предотвратяват или свеждат до минимум отрицателното си въздействие върху обществото посредством доброволни дейности, които се простират отвъд техните правни задължения. ЕИСК потвърждава становището си от 2006 г. (3), според което КСО трябва да остане доброволна дейност (което е различно от „незадължителна“). ЕИСК счита, че въпросът за КСО трябва да бъде преразгледан конструктивно, за да може предприятията да бъдат идентифицирани като заинтересовани страни от общността.

3.4   В рамките на прегледа на тази политика е важно да се признае, че всички групи заинтересовани страни изпитват затруднения в настоящия икономически климат. Политическите предложения на Комисията следва да допълват целите за насърчаване на растежа като ключова предпоставка за създаването на качествени работни места и просперитет, като в същото време се фокусират върху създаването на подходящи условия за по-отговорни бизнес практики.

3.5   Различните форми на дейността в областта на КСО и различните мотиви, които стоят зад нея, се отразяват на нейното обществено влияние. Отговорните за изготвянето на политиката лица би следвало да разбират по-добре различните мотиви и влиянието, което оказват върху тях размерът, капацитетът, приходите, секторът и дейността на предприятията. Идентифицирането на различните механизми и видове подкрепа, необходими за различните сектори, ще спомогне да се направи по-добре информиран преглед на рамките в политиката за КСО. Комитетът изразява съгласие с Комисията, че спазването на приложимото законодателство и на колективните споразумения между социалните партньори е предварително условие за изпълнението на отговорността, която предприятията имат по отношение на въздействието си върху обществото.

3.6   Дейността в областта на КСО се разрасна в резултат на все по-голямото внимание, което се обръща на проблемите на околната среда. Така беше постигнат баланс между условията на труд и социалните отношения, от една страна, и екологичните проблеми, от друга. В светлината на настоящата криза Комисията трябва да укрепи социалния аспект на КСО.

3.7   В програмата за КСО се пренебрегва ролята и присъствието на сектора на социалната икономика, включително НПО. Комисията трябва да признае ценността и значението на ангажирането на сектора с програмата за КСО, както самостоятелно, така и в партньорство с други сектори. Тя трябва да направи оценка на косвеното въздействие на предложенията върху сектора на социалната икономика от гледна точка на изграждането на връзки с предприятията.

3.8   В светлината на ангажиментите, които ЕС подкрепя на конференцията Рио + 20, Комитетът подчертава ползата от провеждането на разяснителна кампания за нефинансовата информация посредством публикуването на периодичен доклад за устойчивото развитие не само от всички дружества от определен мащаб (около 500 работници), но и от публичните администрации и от големите организации на гражданското общество. Тази перспектива ще повиши значението на изследванията на показателите отвъд БВП, на въглеродния отпечатък или на жизнения цикъл. В съответствие със своите ангажименти в Рио Комитетът вече приложи този подход, като публикува своите резултати, получени с помощта на инструмента за диагностика EMAS.

3.9   С оглед на това да се действа поетапно, Комитетът насърчава Комисията да консолидира европейската регулаторна рамка за оценка и информация от обществен и екологичен характер, предвидена в преразглежданата в момента Директива 2003. Една подобна европейска рамка, задължителна за всички големи дружества, при които корпоративната социална отговорност е в основата на тяхната стратегия или комуникационна политика, трябва да се основава на признати в международен план показатели и да се позовава на вече съществуващите в редица европейски страни национални законодателства.

3.10   Посредством все по-многобройните най-добри практики, включващи споразумения, постигнати в рамките на социалния диалог, КСО показва конкретно допълнителния принос, който гражданският диалог носи за проучването и разрешаването на обществените проблеми. Приносът на гражданския диалог е от първостепенно значение за разработването на добри практики в областта на КСО с цел изготвянето на оценка, която да е от значение за заинтересованите страни, нуждаещи се от качествена информация за подхода, който отговорните дружества или инвеститори са възприели доброволно.

3.11   В съобщението на ЕК изобщо не се отчита ценният принос на жените в управителните съвети към КСО и икономическата добавена стойност, която той създава за общностите. Доказана е връзката между участието на жените в управителните съвети и КСО, като управлението, което обхваща в достатъчна степен и двата пола, има положително въздействие върху КСО (4).

3.12   Посредническите услуги повишават максимално потенциала за растеж и обществената стойност на дейността в областта на КСО, като постигат стратегическо съответствие между нуждите и уменията на предприятията за създаване на успешни партньорства, и следва да продължат да бъдат насърчавани в качеството им на най-добра практика.

3.13   Европейският съюз следва да бъде призован да насърчава и защитава меродавните международни рамки за КСО. Предприятията следва да зачитат тези инструменти, да ги използват като насоки за изготвяне на дейностите си, свързани с КСО, и да покажат на своите заинтересовани страни по какъв начин ги използват.

4.   Конкретни бележки

4.1   Актуализиране на определението за КСО

4.1.1   Силата на новото предложение е в актуализираното определение за КСО. Въпреки това ЕИСК счита, че е необходимо Комисията да изясни значението на думата „предприятие“ в определението, за да се предотврати погрешно тълкуване. Също така Комисията трябва да изясни кои нови политики ще бъдат разработвани въз основа на актуализираното определение, включително обявената от нея законодателна инициатива. Комисията трябва да уточни и плановете си за насърчаване на КСО сред различните участници в бизнес общността, като напр. големите предприятия, МСП и предприятията в социалната икономика.

4.1.2   Освен това ЕИСК отбелязва, че съобщението е непълно, тъй като в него не се прави опит за оценка на резултатите от стратегията за КСО през последните десет години от гледна точка на въздействието ѝ върху поведението на предприятията, за да се аргументират по-добре предложените инициативи и политики в рамките на тази стратегия.

4.1.3   Предложеното определение на ЕС въвежда понятието за отговорност в концепцията за доброволна практика. Новото определение взима предвид многоизмерния характер на КСО, описан в съобщението (5). ЕС обаче трябва да е предпазлив в опита си да създаде нов стандарт, който може да е в разрез с ISO 26000. Програмата за КСО трябва да бъде разработена от предприятията в диалог с различни заинтересовани страни, за да спомогне за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ за постигане на интелигентен и приобщаващ растеж.

4.1.4   Все повече продукти и услуги се доставят от различни организации в областта на обществените услуги и между различните сектори – този на бизнеса, публичния и този на социалната икономика. Предложеното определение включва аспекта на нетърговските организации. Необходимо е обаче да се внесе повече яснота относно определението и неговите последици за всички предприятия, в които следва да се прилага КСО.

4.1.5   Последиците за обществото от финансовата криза свидетелстват за по-широкото въздействие на бизнес практиките. Резонно е предприятията да бъдат държани отговорни за своите дейности; те следва да включат КСО в своите бизнес стратегии с цел да се насърчат по-отговорните практики, особено в контекста на кризата и нарасналата конкуренция. Би трябвало обаче да бъде променена рамката на КСО, за да се подчертае взаимозависимостта между предприятията и общността.

4.1.6   Взаимовръзките между предприятията и общността трябва да включват социалния диалог и прозрачността. Тук различните задачи, свързани с КСО, са много:

—   организационна общност (в рамките на предприятие)– координиране на вътрешните структури с оглед изпълнението на задълженията по отношение на благоденствието и развитието на работниците;

—   общност, обособена около външни заинтересовани страни– обслужване на интересите на бизнеса с акционери, клиенти и други партньори, включително публичните органи и общности;

—   общност, обособена около дадено място– оценяване и полагане на усилия за подобряване на въздействието на бизнес практиките върху съседните местни общности и околната среда.

Предприятията следва да признаят тези взаимовръзки и още на ранен етап да приемат КСО за своя основна бизнес цел, за да се постигне максимална финансова и социална стойност за всички заинтересовани страни от общността. Съживяването на местните мрежи (6) ще предостави възможност на всички заинтересовани страни от общността, включително публичните органи, да се ангажират и да си сътрудничат в полза на обществото.

4.1.7   Подходът на Комисията спрямо МСП далеч не е идеален. Не се прави връзка между бизнеса и въздействието, което МСП оказват върху програмата за КСО на територията на Съюза. Освен това беше пропусната възможността за създаване на цялостна политика, която да отразява новите начини за извършване на стопанска дейност, като например онлайн търговията, и да информира по-добре МСП за програмата за КСО.

4.1.8   В предложенията на програмата не се обръща необходимото внимание на МСП. В съобщението не се обяснява какво се има предвид под „предприятия“, но използваната формулировка предполага, че става въпрос за големи дружества. МСП са основен елемент от усилията за осигуряване на работни места и растеж в ЕС, както и от гледна точка на акцента, който Договорът от Лисабон поставя върху конкурентоспособността. Не е приемливо да се прилага един и същ подход за КСО спрямо различните видове предприятия.

4.2   Осигуряване на преимущества и стимули за дейността в областта на КСО

4.2.1   Важно е да се признаят икономическите мотиви, които стоят зад дейността в областта на КСО. В съобщението се посочват различни преимущества, които следва да се популяризират по-добре, наред с примерите за добри практики, за да може предприятията да бъдат информирани и окуражавани да се ангажират по-тясно с КСО.

4.2.2   И все пак икономическите преимущества от дейността в областта на КСО не трябва да се преувеличават. Предприятията разполагат с отдели за маркетинг и продажби, които се занимават с рекламата и проучват нуждите на потребителите. В основата си КСО е подход за устойчиво развитие, включително икономически растеж, с отчитане на социалните и екологичните аспекти. Ограничаването му до чисто икономически резултати може да доведе до отрицателни последици, като отказ от прилагане на политиката, в случай че резултатите не отговорят на финансовите очаквания.

4.2.3   Използването на обществените поръчки като пазарен стимул трябва да се обмисли внимателно и да се прилага по подходящ начин. Социалните критерии, включително клаузите на Международната организация по труда (МОТ), трябва да останат свързани с предмета на договора, за да се избегне чисто фиктивна дейност в областта на КСО и да се гарантират ползите от социалната стойност. Това може да насърчи и стремежа към по-целесъобразна и ефективна дейност в областта на КСО в рамките на промишлените сектори.

4.2.4   При възлагането на договори е жизненоважно да се предвидят социални клаузи при пълна прозрачност. Това е от първостепенно значение, за да може да се гарантира подходящо възлагане на обществени поръчки за услуги и спазване на принципите на лоялна конкуренция на единния пазар. Трябва да бъде потърсено мнението на ГД „Конкуренция“ относно използването на обществените поръчки като пазарен стимул.

4.2.5   Инициативата за социално предприемачество (ИСП), представена като отделна допълнителна политика в пакета „Отговорни предприятия“ на Комисията (7), се пренебрегва от гледна точка на ключовите възможности, които би могла да създаде за програмата за КСО. В един труден икономически климат предприятията проявяват по-голяма предпазливост по отношение на невъзвръщаемите разходи. Широко известно е, че в рамките на финансовите си планове социалните предприятия разчитат на частен капитал (8), затова социалните инвестиции и предлагането на нефинансови, безвъзмездни услуги на нови социални предприятия предоставя възможност на тези предприятия да осигурят финансова и социална възвръщаемост  (9) на своите инвестиции в КСО. И двете инициативи биха постигнали целите си, като повишат максимално потенциала за растеж и капацитета за генериране на социална стойност.

4.3   Разбиране на мотивите и подпомагане на дейността в областта на КСО

4.3.1   Съществуват множество форми на сегашната дейност в областта на КСО и редица мотиви зад нея, които се отразяват на нейното обществено въздействие. Тя може да варира от отбранителна защита на интересите на акционерите, дарения с благотворителна цел и спонсорство в някои държави членки до по-значими дейности, например такива, които са стратегически свързани с основния предмет на дейност на предприятието, или усилия за осъществяване на промени посредством идентифициране и справяне с корените на обществените проблеми (10). ЕИСК отбелязва, че новите правила биха могли да се окажат контрапродуктивни, ако принудят предприятията в някои страни да спрат дейностите, които изискват изготвянето на доклади.

4.3.2   Отговорните за изготвянето на политиката лица трябва да разбират дейността от такъв мащаб, за да създадат позитивна среда за по-стратегически и водещи към промени инициативи в областта на КСО. Изискванията не трябва да ограничават дейността в областта на КСО до минимален стандарт, а трябва да играят ролята на доброволни кодекси, простиращи се отвъд законоустановените изисквания.

4.3.3   Би следвало да се съсредоточат повече усилия върху по-доброто информиране и насърчаването на ангажираността с гражданския диалог на всички нива в едно предприятие, от директора до служителите, за да се постигнат по-ефективни програми за КСО и да се стимулира по-етична организационна култура. Специалните координационни групи, включващи управленски кадри, доказаха, че предоставят успешни стратегически насоки и подпомагат изпълнението на дейността в областта на КСО.

4.3.4   Упражняването на самостоятелно и съвместно регулиране принципно е добра идея, но трябва да бъдат създадени механизми, които да гарантират, че спазването на изискванията не обременява непреднамерено МСП вследствие на договорни отношения с по-големи предприятия в ролята на подизпълнители и звена от веригата за доставки. В предложението на Комисията за разработване на кодекс на добрите практики следва да се предоставят насоки за онези, които желаят да се ангажират с дейности, свързани с КСО, като се отчете в подобаваща степен естеството на процесите на самостоятелно и съвместно регулиране.

4.4   Ангажимент към ролята на работниците в програмата за КСО

4.4.1   КСО в рамките на дадено предприятие няма да бъде ефективна, ако не бъдат ангажирани неговите работници. Програмата за КСО следва да бъде определена в сътрудничество с ръководството, работниците, и, когато е целесъобразно, социалните партньори, за да бъде представен характерът на организацията. КСО надхвърля усилията за „изграждане на екип“ и ангажираността на работниците е от първостепенно значение за успеха на стратегията.

4.4.2   Ролята на социалните партньори е ценна за всяка програма за КСО с оглед на разпространението на информация и насърчаването на социалния диалог. В съответните дружества следва да бъдат създадени платформи, които да гарантират колективните споразумения, прозрачността, комуникацията и приобщаващото участие – всички тези елементи са включени в програмата за КСО.

4.4.3   Правата на човека, условията на труд и практиките за наемане са важни елементи от многоизмерния характер на КСО. Дружествата трябва да развиват дейности, които се простират отвъд международните и европейските разпоредби и насоки, основават се на осемте конвенции на МОТ за основните права на човека, от една страна, и са свързани със здравето, благоденствието и обучението на работниците, от друга. Във всички предприятия трябва да има етични и справедливи структури за вътрешно управление, които не могат да нарушават колективните споразумения.

4.5   Обмен на знания

4.5.1   Споделянето на опита в областта на КСО между сродни предприятия в държавите членки е важен процес (Предложение 9). Трябва да се постави специален акцент върху подпомагането на усилията на всички държави членки да разработят и актуализират националните си политики за КСО и да извлекат поуки от предишните национални политики в тази област.

4.5.2   Всички законоустановени органи – национални, регионални, местни и европейски институции – в рамките на Съюза трябва да изготвят и следват своя стратегия за КСО, за да дадат пример на останалите сектори. Това би следвало да включва прилагане на строги вътрешни политики за КСО, тестване на иновативни модели и дейности в областта на КСО, улесняване на обмена на добри практики и насочване на развитието на местните мрежи, за да се гарантира ангажиране на общността.

4.5.3   Създаването на платформи с участието на голям брой заинтересовани страни в някои промишлени сектори може да подпомогне провеждането на сериозни дискусии за бизнес практиките между дружествата и заинтересованите страни и да улесни полезния обмен на добри практики и знания в рамките на и между отделните сектори, като се отделя дължимото внимание на автономността на участниците при определянето на обхвата и дейностите на платформата. Спорните бизнес практики обаче също би трябвало да бъдат санкционирани по съдебен път.

4.5.4   Необходимо е да се гарантира участието на МСП в платформите на заинтересованите страни, тъй като в предишните инициативи участваха предимно големи корпорации. Всички предприятия трябва да имат възможност да участват, така че да се осигури по-добро представяне на цели сектори и ключови области на интерес.

4.5.5   ЕИСК подкрепя намерението да се предостави финансова подкрепа на проекти за образование и обучение по КСО, както и усилията за повишаване на осведомеността на работещите в сферата на образованието и предприятията относно значението на КСО (Предложение 8). Това е особено важно за МСП, които често не са запознати със съществуващите възможности или нямат необходимия експертен опит, за да предприемат инициативи в областта на КСО.

4.5.6   Използването на структурните фондове за финансиране на инициативи в областта на КСО трябва да се обмисли много внимателно. Напомняме на Комисията за значителното намаляване на средствата в следващата програма за структурните фондове; с оглед на това всички средства, отпуснати за инициативи в областта на КСО, трябва да бъдат използвани за постигането на ясни цели в рамките на борбата с бедността и социалното изключване и в подкрепа на регионалното развитие. Тези средства следва да бъдат предназначени само за предприятия с ограничен капацитет и финансови ресурси, като МСП и организации на гражданското общество, за да се подпомогне разработването на политики и ангажирането с КСО.

4.5.7   Информационните портали също трябва да бъдат поддържани и развивани, за да се помогне на предприятията, както и на дружествата за електронна търговия, да установят връзки и да осигурят достъпна платформа за ефективен обмен на добри практики, умения и финансови и нефинансови ресурси в полза на обществото.

4.6   КСО и социално-икономическите партньори

4.6.1   Политическата инициатива за КСО не обръща достатъчно внимание на сектора на гражданското общество. Организациите на гражданското общество предоставят модели за отговорна бизнес стратегия, управление и форуми, и често предприемат дейности в областта на КСО. В съобщението не се прави опит да се разгледа по-задълбочено връзката между сектора „със стопанска цел“ и този „с нестопанска цел“.

4.6.2   Двата сектора отдавна работят в партньорство, което би трябвало да бъде допълнително насърчено, тъй като „корпоративната социална ангажираност е важна основа за създаване и поддържане на институции на гражданското общество“ (11).

4.6.3   Взаимната полза от партньорството следва да се популяризира, за да се насърчи по-значимата дейност в областта на КСО. Съгласуването на нуждите и уменията в рамките на партньорствата стимулира по-ефективното и ползотворно социално и икономическо въздействие върху общностите и предприятията. Насърчаването на нефинансовата подкрепа е важно за разширяването на обхвата на подкрепата от други сектори и спомага да се мисли по-стратегически за възможностите в областта на КСО; това включва подпомагане на доброволчеството сред работниците, предоставяне на безвъзмездни услуги, предлагане на дарения в натура, напр. помещения, оборудване, и т.н.

4.6.4   Комуникацията между секторите е от първостепенно значение за успешното функциониране на партньорството. Посредническите услуги (12) допринасят за оптимизиране и опростяване на начина, по който два сектора правят бизнес, и за преодоляване на културните различия. Следва да се окаже подкрепа на тези услуги и да се улесни достъпът на предприятията до тях, за да се спомогне за преодоляване на пречките пред постигането на общи за различните сектори ценности и на реална ангажираност с инициативите в областта на КСО.

4.7   Международни насоки и споразумения

4.7.1   Осем основни конвенции бяха утвърдени от Международната организация по труда (МОТ) като основа за правата на световно равнище. Държавите членки вече ратифицираха тези основни конвенции. Сега ЕС може да демонстрира подкрепата си, като се погрижи тези споразумения да бъдат спазвани и от трети страни.

4.7.2   ЕИСК категорично подкрепя намерението на Комисията да постигне пълно съгласуване на усилията за насърчаване на КСО със съществуващите глобални инструменти, в частност с преразгледаните насоки на ОИСР, Декларацията на МОТ за мултинационалните предприятия и социалната политика, ISO 26000, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и международните рамкови споразумения (МРС). Отправяме искане към Комисията да обясни как точно се надява да постигне това.

4.7.3   Насоките на ОИСР бяха приети от 42 страни, 24 от които са държави членки на ЕС. Насоките разполагат с уникален механизъм за проследяване – национално звено за контакт, което отговаря за разпространението на насоките и за разглеждането на случаи на предполагаеми нарушения. С оглед на това ЕИСК препоръчва в рамките на обновената стратегия на ЕС за КСО да бъдат заделени ресурси за изграждане на капацитет относно насоките на ОИСР. Той препоръчва също така Комисията и държавите членки да осигурят по-голяма роля на социалните партньори в рамките на тези национални звена за контакт.

4.7.4   ЕИСК счита, че политиката за КСО следва да се съсредоточи върху предоставянето на стратегически насоки на предприятията, тъй като наблюдението на начина, по който предприятията с повече от хиляда работници (Предложение 10) спазват ангажиментите си в областта на КСО, е непрактично и ще изисква отпускането на големи финансови ресурси от ЕС.

(1)  COM(2011) 685 final.

(2)  Четвърта Директива относно годишните счетоводни отчети 2003/51/ЕО

(3)  ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 53-60.

(4)  Вж.: http://newsforchangingtimes.com/2012/02/17/women-boardroom-csr-un-women-ingrid-kragl/.

(5)  COM(2011) 681 final, стр. 7.

(6)  ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 63-72.

(7)  COM(2011) 685 final.

(8)  ОВ C 24, 28.1.2012 г., стр. 1.

(9)  COM(2011) 682 final, стр. 6.

(10)  www.csrinternational.org

(11)  ОВ C 125, 27.5.2002 г., стр. 44.

(12)  Посреднически услуги се предоставят от посреднически фирми, които помагат да се осъществи контакт между организации от различни сектори и работят за постигането на по-ефективните работни отношения, като съгласуват нуждите, уменията и ресурсите. Пример за такава организация е Pilot Light – http://www.pilotlight.org.uk.