ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Целта на настоящото предложение е да замени решенията на Съвета относно механизма за гражданска защита[1], който улеснява засиленото сътрудничество между държавите-членки и Съюза в областта на гражданската защита, и финансовия инструмент в областта на гражданската защита[2], чрез който се предоставя финансиране на действията по линия на механизма за осигуряване на защита при природни и причинени от човека бедствия.

След подробна оценка на законодателството в областта на гражданската защита за периода 2007—2009 г.[3] и с оглед на извлечените поуки от мининали извънредни ситуации настоящото предложение обединява двете решения на Съвета в един законодателен акт. Финансовите разпоредби следва да се разглеждат в контекста на предложенията за финансовата перспектива за периода 2014—2020 г., както е подчертано в съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г. „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[4].

Въз основа на новия член 196 от Договора, в който се определя политиката за гражданска защита, целта на механизма е да подпомага, координира и допълва действията на държавите-членки в областта на гражданската защита с оглед подобряване ефективността на системите за превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия от всякакъв вид в рамките на Съюза и извън него. Конкретните цели включват а) постигане на високо ниво на защита срещу бедствия чрез предотвратяване или ограничаване на техните въздействия и чрез насърчаване на култура на превенция; б) повишаване степента на готовност на Съюза за реагиране при бедствия; в) улесняване на бързи и ефикасни операции по спешно реагиране при големи бедствия.

Предложението се основава на съобщението на Комисията от 2010 г. „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“[5] и съобщението от 2009 г. „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия“[6].

Предложението допринася за постигане целите на стратегията „Европа 2020“ и за увеличаване сигурността на гражданите на ЕС и изграждане на устойчивост на природни и причинени от човека бедствия като важна част от Стокхолмската програма[7] и стратегията за вътрешна сигурност на ЕС[8]. Освен това, като подпомага и насърчава мерки за предотвратяване на бедствия, политиката на ЕС в областта на гражданската защита ще намали разходите за икономиката на ЕС от бедствия и съответно пречките за растежа. По-високото ниво на защита на гражданите, материалните активи и околната среда ще сведе до минимум неблагоприятното социално, икономическо и екологично въздействие на бедствията, които е вероятно да засегнат най-уязвимите региони и хора, и по-този начин ще допринесе за по-устойчив и приобщаващ растеж.

Предложението допринася съществено и за опростяването. Новото решение обединява в един текст разпоредбите, свързани с функционирането на механизма, и тези, свързани с финансирането на дейностите в неговия обхват, които в миналото фигурираха в различни решения. С решението също така се опростяват съществуващите процедури за обединяване и съфинансиране на транспорта на помощта (например като се избягва системното възстановяване на 50 %, какъвто е случаят съгласно сега действащите правила, и като се определя пилотна държава при транспортни операции, в които участват няколко държави-членки), с което значително се намалява административната тежест за Комисията и държавите-членки. С решението се определят и опростени правила за задействане на механизма при извънредни ситуации в трети държави.

Засиленият механизъм ще допринесе за прилагане на клаузата за солидарност, по която Европейската комисия и Върховният представител по общата външна политика и политика на сигурност ще внесат предложение през 2012 г.

Действащи разпоредби в областта на предложението

Сътрудничеството в областта на гражданската защита на равнището на ЕС се урежда от два правни инструмента: 1) Решение 2007/779/EО, Евратом на Съвета от 8 ноември 2007 г. за създаване на общностен механизъм за гражданска защита (преработен вариант)[9] и 2) Решение 2007/162/EО, Евратом на Съвета от 5 март 2007 г. за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита[10], които се отменят с настоящото решение.

Съгласуваност с други политики и цели на Съюза

Особено внимание е отделено за осигуряване на тясно сътрудничество между гражданската защита и хуманитарната помощ, както и на съгласуваност с действия по други политики и инструменти на ЕС по-специално в областта на правосъдието, свободата и политиката за сигурност, включително консулска закрила и защита на критични инфраструктури, околна среда, по-конкретно управлението на наводненията и контрола на големите аварии; адаптиране към изменението на климата; здравеопазване; замърсяване на морската среда; външни отношения и развитие.

Съгласуваността с други финансови инструменти се гарантира с редица разпоредби, с които ясно се определя приложното поле на инструмента и се изключва двойното финансиране.

2. КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Беше изготвен доклад за оценка на въздействието с цел проучване на варианти на политиките и на техните въздействия, включително всички приложими аспекти на предварителната оценка.[11] Процесът на оценка на въздействието беше съпроводен от ръководна група за оценка на въздействието, в която участваха 21 заинтересовани служби на Комисията, и беше подпомогнат с данни от външно проучване.

Консултации със заинтересованите страни

Бяха проведени три консултации с целеви заинтересовани страни[12] в допълнение към редица събития за заинтересованите страни, които предхождаха съобщението на Комисията от 2010 г. относно реакцията при бедствия.[13]

Други заинтересовани страни са активните участници в сферата на управлението на извънредни ситуации, хуманитарната общност, органите на ООН, научните изследвания, вътрешната сигурност, околната среда, външната политика и други свързани области на политиката.

Всички мнения на заинтересованите страни бяха изцяло взети предвид и са отразени в доклада за оценка на въздействието.

Оценка на въздействието

Основните установени проблеми са: 1) Основаните на реакцията и ad hoc механизми на сътрудничеството на ЕС в областта на гражданската защита ограничават ефикасността, ефективността и съгласуваността на реакцията на ЕС при бедствия; 2) Липса на критични капацитети за реагиране (недостатъци по отношение на капацитета); 3) Ограничените транспортни решения и тежките процедури затрудняват оптималната реакция; 4) Ограничена готовност за обучение и учения; и 5) Липса на интеграция на политиките за превенция.

В оценката на въздействието се оценяват няколко варианта на политиката

Наличие на помощ: 1) доброволно обединяване без съфинансиране от ЕС; 2) доброволно обединяване с ограничено съфинансиране от ЕС; и 3) доброволно обединяване с по-висок процент на съфинансиране от ЕС; както и по-широк набор от варианти (от прекъсване до сили на ЕС за гражданска защита);

Търсене на решения за недостатъците по отношение на капацитета: 1) липса на действия на равнище ЕС; 2) подпомагане на държавите-членки за изграждане на липсващия капацитет; 3) отстраняване на недостатъците с капацитети на равнището на ЕС;

Търсене на решения за ограничените логистични и финансови ресурси за транспорт: 1) прекъсване на схемата; 2) без промени в политиката; 3) увеличаване на максималното съфинансиране за най-спешните приоритетни нужди; и 4) увеличаване на максималното съфинансиране във всички сфери;

Опростяване на разпоредбите относно транспорта: 1) без промени в политиката; 2) опростяване на настоящите разпоредби относно транспорта;

Готовност: 1) без ново законодателство на ЕС и без увеличаване на финансирането от ЕС; 2) обща рамка на политиката на ЕС в областта на готовността без обвързващи разпоредби плюс допълнително финансиране от ЕС; 3) финансиране от ЕС за национално обучение, при условие че са налице центрове за обучение, които отговарят на определени минимални изисквания;

Превенция: 1) без ново законодателство на ЕС и същото финансиране от ЕС; 2) обща рамка на политиката на ЕС в областта на превенцията без обвързващи разпоредби плюс допълнително финансиране от ЕС; 3) разработване на национални планове за управление на риска от бедствия до определена дата;

Оценката на въздействието се представя с настоящото предложение.

3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Обобщение на предложените действия

Текстът следва структура, която е основана на четирите основни елемента на политиката в областта на гражданската защита: превенция, готовност, реагиране и външно измерение плюс една глава за финансовите разпоредби.

а)           Цели, предмет и приложно поле

Една от промените е предметът на механизма да се съгласува с член 196 от ДФЕС, в който се препоръчва интегриран подход към управлението на бедствия. Общата цел е разгледана в член 1, подробно е описана по конкретни цели и е подкрепена с показатели за измерване на напредъка (член 3).

Приложното поле (член 2) за действия в подкрепа на реагирането при бедствия обхваща територията в рамките на Съюза и извън него. Мерките за превенция и готовност обхващат Съюза и някои трети държави, посочени в член 28.

б)           Превенция

Чрез предложението се въвежда нова глава относно превенцията с оглед увеличаване значението на политическата рамка на ЕС в областта на превенцията, като се свързва ефективно с дейностите за готовност и реагиране.

В член 5 се определят задачите за Комисията, които се основават на съобщението от 2009 г. относно превенцията и на заключенията на Съвета.

Въз основа на текущата работа за оценка на риска и с цел да се гарантира ефективно сътрудничество в рамките на механизма, от държавите-членки се изисква да съобщят своите планове за управление на риска до края на 2016 г. (член 6). Плановете за управление на риска са важен инструмент на планирането и допринасят за една съгласувана политика за управление на риска, изложена в стратегията за вътрешна сигурност на ЕС[14].

в)           Готовност

Главният акцент се поставя върху действията в областта на готовността, за да се подобри планирането на реагирането, да се подсили капацитетът на ЕС за реагиране и цялостното ниво на готовност за мащабни бедствия. Разпоредбите се основават на предложенията от съобщението от 2010 г. относно реакцията при бедствия и заключенията на Съвета относно европейското обучение в областта на управлението при бедствия[15]. Основните промени включват:

· създаване и управление на Център за спешно реагиране (ERC). Центърът ще бъде изграден въз основа на съществуващия Център за наблюдение и информация (MIC), който следва да се подсили, за да осигурява капацитет за оперативност 24 часа на ден и 7 дни в седмицата; (член 7, буква а)).

· разработване на съгласувана планова рамка за операциите при реакция на бедствия чрез изготвяне на примерни сценарии, картографиране на съществуващите капацитети и планове за действие при извънредни ситуации за използването на тези капацитети. Търсят се и синергии между помощта в натура и хуманитарната помощ; (член 10).

· създаване на Европейски капацитет за спешно реагиране под формата на обединяване на доброволен принцип на предварително определени капацитети, които държавите-членки предоставят за операциите по механизма. Подчертава се също необходимостта от засилена видимост на капацитетите; (член 11).

· откриване и отстраняване на недостатъците в капацитетите за реагиране чрез подпомагане формирането на допълнителни капацитети, финансирани от ЕС, когато това се счита за по-ефективно от гледна точка на разходите в сравнение с отделните инвестиции на държавите-членки. Предвижда се специална процедура за мониторинг и Комисията е задължена да докладва на всеки две години пред Съвета и Парламента относно напредъка; (член 12).

· разширяване на обхвата на настоящите действия за готовност на ЕС в сферата на обучението, включително чрез изграждането на мрежа за обучение и разнообразяване на програмата за обучение. Също така Комисията може да предостави насоки относно обучението на ЕС и международното обучение в областта на гражданската защита; (член 13).

· изпращане на експертни екипи, които да предоставят съвети относно мерки за превенция и готовност по искане на засегнати държави или ООН и агенции на ООН; (член 13, параграф 2).

· осигуряване на възможност за подпомагане на държавите-членки при предварителното разполагане на капацитети за спешно реагиране в логистични центрове на територията на ЕС (член 7, буква е)).      

г)            Реагиране

Предложените промени имат за цел да гарантират по-ефективна и бърза реакция чрез:

· временно предварително разполагане на капацитети при ситуации с повишен риск; (член 15, параграф 2).

· предложение за план за спешно реагиране и искане за използване на тези капацитети; (член 15, параграф 3, буква в)).

· установяване на изискване към държавите-членки да осигурят подкрепа от приемащата държава за постъпващата помощ, както се призовава в заключенията на Съвета относно подкрепата за страната домакин[16] (член 15, параграф 6).

д)           Външно измерение на операциите за гражданска защита:

По отношение на операциите извън територията на Съюза предложението насърчава съгласуваността на международната дейност в областта на гражданската защита чрез:

· осигуряване на помощ чрез механизма по искане на ООН или нейните агенции или от съответна международна организация; (член 16, параграф 1).

· информиране от страна на Комисията на Европейската служба за външна дейност, за да се даде възможност за съгласуваност между операциите в областта на гражданската защита и цялостните отношения на ЕС със засегнатата държава; (член 16, параграф 3).

· изясняване на случаите, в които може да се предостави консулското съдействие, като се вземе предвид предстоящото предложение за директива на Съвета относно мерки за координиране и сътрудничество във връзка с консулската закрила за непредставените граждани на ЕС; (член 16, параграф 7).

е)           Разпоредби относно финансовата подкрепа

Финансовите разпоредби са включени в нова глава. Допустимите действия (членове 20—23) са групирани в общи действия, действия в областта на превенцията и готовността и действия в областта на реагирането и транспорта и включват подкрепа за новите предложени по-горе действия. Разпоредбите, свързани с покдрепата за транспорта по настоящия инструмент, се изменят и опростяват и се въвеждат преразгледани условия за финансиране, които увеличават процентите на съфинансиране до 85 % от общите допустими разходи, а при извънредни случаи до 100 %, при условие че са спазени определени критерии.

Новите разпоредби позволяват дадена държава-членка да поеме водеща роля при внасянето на искане за финансова подкрепа от ЕС за операции, в които участват няколко държави-членки, а засегнатата държава, която иска съдействие, да може да поиска и съфинансиране за транспортните разходи.

Въведени са и промени във видовете финансови интервенции, за да се даде възможност за възстановяване на разходи и създаване на доверителни фондове. В случай на безвъзмездни средства и обществени поръчки не е необходимо в годишната работна програма на Комисията да се включват операции за спешно реагиране (член 25). Финансовите разпоредби на настоящото решение се прилагат от 1 януари 2014 г., тъй като са свързани с многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.

ж)          Правно основание

Правното основание за настоящото предложение е член 196 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

з)            Принцип на субсидиарност

Целите на настоящото предложение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, ако действат самостоятелно.

Механизмът беше създаден, тъй като големите бедствия могат да надхвърлят капацитетите за реагиране на отделните държави-членки, които не биха могли да се справят сами. Дейността на ЕС в тази сфера включва управление на ситуации с осезаемо транснационално/мултинационално участие, които по необходимост изискват цялостно координиране и съгласувани действия, надхвърлящи действията на национално равнище. Чрез съвместна работа по превенция и управление на риска може да се постигне по-бърз напредък при обмен на опит и подобрена съгласуваност на равнището на ЕС.

С оглед на ползите по отношение на намаляване броя на човешките жертви, материалните и икономическите щети и пораженията върху околната среда предложението носи безспорна добавена стойност от ЕС. То позволява на държавите-членки да допринасят по-ефективно за подкрепата на ЕС по механизма и да се възползват от подобрена координация и сътрудничество. С предложението ще сеповиши нивото на готовност за мащабни бедствия и ще се създаде по-съгласувана политика за управление на риска от бедствия. Чрез капацитета за бързо реагиране, който е на разположение за оказване на помощ навсякъде, където е необходимо, ще се гарантира по-съгласувана и ефективна реакция.

Освен това предложението цели икономии от мащаба, като ефективна от гледна точка на разходите логистика и транспорт, съгласувана и ефективна реакция чрез доброволно обединяване на капацитети и по-успешно експлоатиране на оскъдните ресурси чрез споделяне на капацитетите, финансирани от ЕС.

и)           Принцип на пропорционалност

Предложението не надхвърля необходимото за постигането на целите. Чрез него се отстраняват недостатъците, които са установени при предходни интервенции, и то се основава на мандатите, предоставени от Съвета и от Европейския парламент.

Административната тежест за Съюза и държавите-членки е ограничена и не надхвърля необходимото за постигането на целите на прегледа. Процедурата за сертифициране и регистрация на капацитетите е проста и ще се изпълнява чрез Общата комуникационна и информационна система за извънредни ситуации (CECIS)[17]. Държавите-членки са задължени единствено да информират Комисията относно изпълнението на плановете за управление на риска, така че да се гарантира съгласуваност с работата по предварително планиране и разработване на сценарии.

За подаване на искания за финансиране не се изисква специален формат, различен от предвиденото във Финансовия регламент. Отделено е специално внимание с оглед да се гарантира, че процедурите, които трябва да се спазват в случай на голямо бедствие, предвиждат необходимата гъвкавост и позволяват предприемането на спешни действия.

й)           Избор на инструмент

Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

В съобщението на Комисията „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[18] се предвиждат бюджетни задължения за политиката на ЕС в областта на гражданската защита в размер на 513 млн. EUR в текущи цени, както следва: 276 млн. EUR за операции в рамките на Съюза и 237 млн. EUR за операции извън Съюза.

2011/0461 (COD)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно Механизъм за гражданска защита на Съюза

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 196 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Поради значителното увеличаване на броя и сериозността на природните и причинените от човека бедствия през последните години и предвид това, че съществува вероятност бъдещите бедствия да бъдат по-драстични и комплексни, с по-всеобхватни и дългосрочни последици, вследствие по-специално на изменението на климата и на потенциалните взаимодействия между няколко природни и технологични опасности, все по-голямо значение придобива един интегриран подход към управлението на бедствията. Съюзът следва да подпомага, координира и допълва действията на държавите-членки в областта на гражданската защита с оглед подобряване ефективността на системите за превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия.

(2) С Решение 2001/792/ЕО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на механизъм на Общността за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита[19], преработено с Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета за създаване на общностен механизъм за гражданска защита[20], беше създаден механизъм за гражданска защита. Финансирането на този механизъм беше осигурено чрез Решение 2007/162/ЕО, Евратом на Съвета от 5 март 2007 г. за създаване на финансов инструмент в областта на гражданската защита[21], в което се предвиждаше отпускането на финансова помощ едновременно за повишаване на ефективността на реагиране при сериозни извънредни ситуации и за засилване на превантивните мерки и мерките за повишаване на готовността при всякакви извънредни ситуации, включително продължаване на мерките, предприети по-рано по силата на Решение 1999/847/ЕО от 9 декември 1999 г. за създаване на програма на Общността за действие в областта на гражданската защита[22]. Действието на финансовия инструмент изтича на 31 декември 2013 г.

(3) Защитата, която трябва да се гарантира в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза, трябва да включва на първо място защита на хората, но и на околната среда и имуществото, включително културното наследство, срещу всички природни и предизвикани от човека бедствия, включително терористични актове и технологични, радиологични или екологични катастрофи, замърсяване на морската среда и извънредни ситуации, свързани с остри здравословни проблеми, възникнали на територията на Съюза или извън нея. При всички тези бедствия може да се наложи съдействие за гражданска защита и друга спешна помощ, за да допълнят капацитета за реагиране на засегнатата държава.

(4) Механизмът за гражданска защита представлява осезаем израз на европейската солидарност, тъй като осигурява практически и своевременен принос за превенцията на бедствия и готовността за тях и за реакцията при големи бедствия и риска от тях. Следователно настоящото решение следва да не накърнява реципрочните права и задължения на държавите-членки, произтичащи от двустранни или многостранни договори, които се отнасят до въпросите, обхванати от настоящото решение, нито отговорността на държавите-членки да защитават хората, околната среда и имуществото на тяхна територия.

(5) Механизмът следва надлежно да отчита съответното законодателство на Съюза и международните ангажименти, да използва синергиите със съответните инициативи на Съюза, като Европейската програма за мониторинг на Земята (GMES), Европейската програма за защита на критичната инфраструктура (EPCIP) и Общата среда за обмен на информация (CISE).

(6) Механизмът следва да включва обща политическа рамка за действията на Съюза за превенция на риска от бедствия, чиято цел е да се постигне високо ниво на защита и устойчивост срещу бедствия чрез предотвратяване или ограничаване на техните въздействия и чрез насърчаване на култура на превенция. Плановете за управление на риска, чрез които се свързват действията за превенция на риска, готовност и реакция, са решаващи за осигуряването на интегриран подход към управлението на бедствия. Поради това механизмът следва да включва обща рамка за тяхното съобщаване и прилагане.

(7) Превенцията има решаващо значение за защитата от бедствия и изисква допълнителни действия, както се призовава в заключенията на Съвета от 30 ноември 2009 г. и в резолюцията на Европейския парламент от 21 септември 2010 г. относно съобщението на Комисията „Подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия[23]“.

(8) Преглед на рисковете, проведен на равнището на ЕС, който използва националните действия за оценка на риска, ще даде възможност за добавена стойност под формата на усъвършенстван сценарий и планиране на действия при извънредни ситуации с оглед на оптималната координация на европейските действия за реагиране, готовност и превенция.

(9) Като допринася за по-нататъшно развитие на системите за откриване и ранно предупреждаване, Съюзът следва да подпомага държавите-членки в свеждането до минимум на необходимото време за реагиране на бедствия и за предупреждаване на гражданите на ЕС. Тези системи следва да отчитат и да се основават на съществуващи и бъдещи информационни източници и системи.

(10) Механизмът следва да включва обща политическа рамка за непрекъснато подобряване на степента на готовност на системите за гражданска защита, персонала и гражданите в рамките на Съюза. Това включва програми за обучение и мрежа за обучение на равнището на ЕС и държавите-членки в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия, както се изисква в заключенията на Съвета от 14 ноември 2008 г. относно Европейска схема за обучение в областта на управлението при бедствия.

(11) Други подготвителни мерки включват централизиране на информацията във връзка с необходимите медицински ресурси и поощряване на използването на нови технологии. В съответствие с член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз нито една държава-членка не може да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност.

(12) На равнището на ЕС се извършва изграждане на модули за спасителни операции в областта на гражданската защита, състоящи се от ресурси на една или повече държави-членки, чиято цел е да бъдат напълно оперативно съвместими, за да се подпомогне развитието на способност за бързо реагиране в областта на гражданската защита. Модулите се организират на равнището на държавите-членки и са подчинени на тяхното ръководство и командване.

(13) Механизмът следва да позволи да се мобилизират спасителните екипи и да улесни тяхната координация. Засиленото сътрудничество следва да се базира на структура за гражданска защита на Съюза, състояща се от Център за спешно реагиране, от Европейски капацитет за спешно реагиране под формата на доброволно обединяване на предварително заделени от държавите-членки капацитети, от обучени експерти, от Обща система за спешна комуникация и информация, управлявана от Комисията, и точки за контакт в държавите-членки. Тя следва да осигури рамка за събиране на потвърдена спешна информация, за разпространяване на тази информация до държавите-членки и за споделяне на поуките от спасителните операции.

(14) С оглед да се подобри планирането на операциите за реакция при бедствия и да се гарантира наличността на ключови капацитети, е необходимо да се разработят примерни сценарии за основните видове бедствия, да се картографират най-значителните съществуващи капацитети, които са налични в държавите-членки, да се изготвят планове за действие при извънредни ситуации за използването на тези капацитети, както и Европейски капацитет за спешно реагиране под формата на доброволно обединяване на предварително заделени от държавите-членки капацитети. Планирането на действия при извънредни ситуации може да бъде използвано и за да се установи дали съществуват недостатъци в наличните в държавите-членки капацитети за реагиране при извънредни ситуации, които биха могли да бъдат отстранени със средства, които да се разработят с подкрепата на Съюза и които да се споделят в целия ЕС.

(15) Що се отнася до спасителните операции в областта на реакцията при бедствия извън ЕС, Механизмът следва да улеснява и подпомага действията, предприети от държавите-членки и Съюза като цяло, с оглед да се насърчи съгласуваността на международната дейност в областта на гражданската защита. Там, където е представлявана, Организацията на обединените нации изпълнява цялостна координираща роля за операциите за подпомагане в трети държави. Помощта, предоставяна по линията на Механизма, следва да се координира с ООН и други уместни международни участници, за да се използват максимално наличните ресурси и да се избегне всяко излишно дублиране на усилията. Засилената координация на помощта в областта на гражданската защита посредством Механизма е предпоставка за подпомагане на общите усилия за координация и за осигуряване на цялостен принос на ЕС към общите усилия за подпомагане. Когато се предоставя помощ при големи бедствия в съответствие с Механизма и с Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ[24], Комисията следва да гарантира ефективността, съгласуваността и взаимното допълване на цялостното реагиране на ЕС в съответствие с Европейския консенсус относно хуманитарната помощ[25].

(16) Наличието на адекватни транспортни средства трябва да се подобри с оглед подпомагане развитието на способността за бързо реагиране на равнището на ЕС. Съюзът следва да подкрепя и допълва усилията на държавите-членки, като улеснява обединяването на транспортните ресурси на държавите-членки и допринася, когато е необходимо, за финансирането за допълнителни транспортни средства при спазване на определени критерии.

(17) Спасителните операции следва да се координират изцяло in situ, за да се постигне максимална ефективност и да се осигури достъп до пострадалото население. Комисията следва да предоставя подходяща логистична подкрепа за изпратените експертни екипи.

(18) Механизмът следва да се използва и за подкрепа на консулското съдействие за граждани на ЕС при сериозни извънредни ситуации в трети държави, ако това бъде поискано от консулските власти на дадена държава-членка за нейните граждани или от водещата държава или от държавата-членка, координираща съдействието — за всички граждани на ЕС. Концепцията за водеща държава следва се разбира в съответствие с Насоките на Европейския съюз относно прилагането на концепцията за пилотна държава по консулски въпроси[26].

(19) Когато се смята за подходящо използването на военни сили при операции за гражданска защита, сътрудничеството с военните власти ще следва условията и реда, процедурите и критериите, установени от Съвета или неговите компетентни органи, за предоставянето на военни сили на разположение на Механизма във връзка със защитата на цивилното население.

(20) Следва да е възможно участието на страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), присъединяващите се страни, страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки.

(21) С цел гарантиране на еднакви условия за изпълнение на настоящото решение, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията, и по-специално в съответствие с процедурата по разглеждане[27].

(22) Целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради това от съображения, свързани с мащаба или въздействието на предложените действия, и като се отчитат ползите от действието на Механизма за намаляване на загубите на човешки живот и вредите, могат да бъдат постигнати по по-добър начин на равнището на ЕС. Ако сериозни извънредни ситуации затруднят капацитета за реагиране на засегната държава-членка, тя следва да може да използва Механизма, за да допълни собствените си ресурси за гражданска защита и другите си ресурси за реагиране при извънредни ситуации. Поради това Европейският съюз може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(23) Настоящото решение не засяга действия, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за установяване на Инструмент за стабилност[28] [след приемането да се актуализира за периода 2014—2020 г.], мерките за обществено здраве, приети в съответствие със законодателството на ЕС, относно програми за действие на Съюза в областта на здравето, нито действията за защита на потребителите, приети съгласно Решение № 1926/2006/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на програма за действие на Общността в областта на политиката за защита на потребителите (2007—2013 г.)[29] [след приемането да се актуализира за периода 2014—2020 г.].

(24) От съображения за съгласуваност действията, попадащи в приложното поле на Решение 2007/124/EО, Евратом на Съвета от 12 февруари 2007 г. за създаване за периода 2007—2013 г.[след приемането да се актуализира за периода 2014—2020 г.], като част от Общата програма за сигурност и гарантиране на свободите, на специална програма Предотвратяване, готовност и управление на последиците от тероризъм и други рискове, свързани със сигурността[30], или действия, свързани с поддържането на реда и законността и гарантирането на вътрешната сигурност, не следва да бъдат обхванати от настоящото решение. Настоящото решение не се прилага за дейности, обхванати от Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ[31].

(25) Разпоредбите на настоящото решение следва да не засягат приемането на правно обвързващи актове съгласно Договора за Евратом, в които се определят специални извънредни мерки в случай на ядрени или радиологични извънредни ситуации.

(26) По отношение на бедствията, причинени от терористични актове, ядрени или радиологични катастрофи, Механизмът следва да обхваща само действията за готовност и реакция в областта на гражданската защита.

(27) Настоящото решение обхваща действия в областта на превенцията, готовността и реагирането при замърсяване на морската среда с изключение на действия, попадащи в приложното поле на на Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност [да се актуализира след приемане на новия акт].

(28) За да може Комисията да гарантира изпълнението на настоящото решение, тя може да финансира дейности, свързани с подготовката, мониторинга, контрола, одита и оценката, които са необходими за управление на програмата и постигането на нейните цели.

(29) Възстановяването на разходите, възлагането на обществени поръчки и отпускането на безвъзмездни средства по финансовия инструмент в областта на гражданската защита се извършват в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности[32] (Финансовия регламент). Поради специфичния характер на действията в областта на гражданската защита е уместно да се предвиди безвъзмездните средства да могат да се предоставят и на частноправни субекти. Важно е също така да се спазват правилата на регламента и по-специално тези, свързани с принципите за икономичност, ефикасност и ефективност, посочени в него.

(30) Финансовите интереси на Съюза следва да се защитават чрез пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, включително предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на средства, които са изгубени, неправомерно платени или използвани, а когато е уместно — и санкции. Следва да бъдат предприети подходящи мерки за предотвратяване на нередности и измами, а също така и необходимите стъпки за възстановяване на средства, които са изгубени, неправомерно изплатени или използвани в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности[33], Регламент (Евратом, EО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности[34] и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF)[35].

(31) За периода 2014—2020 г. с настоящото решение се определя финансова референтна сума, която представлява основна референтна сума за бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура по смисъла на точка [17] от Междуинституционалното споразумение от XX/YY/2012 между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничество по бюджетните въпроси и доброто финансово управление. Тази референта сума се финансира частично от функция 3 „Сигурност и гражданство“ и частично от функция 4 „Глобална Европа“ на финансовата рамка за периода 2014—2020 г.

(32) Финансовите разпоредби на настоящото решение се прилагат от 1 януари 2014 г., тъй като са свързани с многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г.

 ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА I

Цел, приложно поле и определения

Член 1

Обща цел и предмет

1. Механизмът за гражданска защита на Европейския съюз (наричан по-долу „Механизма“) има за цел да подпомага, координира и допълва действията на държавите-членки в областта на гражданската защита с оглед подобряване на ефективността на системите за превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия.

2. Защитата, която следва да бъде осигурена от Механизма, обхваща преди всичко защита на хората, но също така и на околната среда и имуществото, включително културното наследство, срещу всички природни и причинени от човека бедствия, включително терористични актове, технологични, радиологични или екологични катастрофи, замърсяването на морската среда и извънредни ситуации, свързани с остри здравословни проблеми, възникнали на територията на Съюза или извън него.

3. Интервенцията на Съюза подобрява капацитета за превенция, готовност и реагиране на държавите-членки за справяне с големи бедствия, като свежда до минимум броя на човешките жертви и материалните щети. Целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, когато действат самостоятелно, и поради това от съображения, свързани с мащаба или въздействието на предложените действия, могат да бъдат постигнати по по-добър начин на равнището на ЕС.

4. В настоящото решение се определят общите правила и правилата за предоставяне на финансова помощ в рамките на Механизма.

5. Механизмът не засяга отговорността на държавите-членки да защитават от бедствия хората, околната среда и имуществото на територията си и да осигуряват за своите системи за управление на извънредни ситуации достатъчен капацитет, който да им позволи да се справят по подходящ начин с бедствия с величина и характер, каквито могат с основание да се очакват и за каквито трябва да бъдат подготвени.

6. Механизмът не засяга задълженията според съществуващото приложимо законодателство на Европейския съюз или на Европейската общност за атомна енергия или според съществуващите международни споразумения.

7. Настоящото решение не се прилага за действия, провеждани съгласно [Регламент (ЕО) № 1717/2006; Регламент (ЕО) № 1257/96; Регламент (ЕО) № 1406/2002 [и законодателството на Съюза относно програми за действие в областта на здравето, вътрешните работи, правосъдието].

Член 2

Приложно поле

1. Настоящото решение се прилага за превантивни мерки и мерки за повишаване на готовността за всички видове бедствия на територията на Съюза и в държавите, посочени в член 28.

2. Настоящото решение се прилага за действия за подпомагане при реагирането на непосредствени неблагоприятни последици от сериозни бедствия независимо от техния характер в рамките на Съюза и извън него, когато е подадено искане за помощ в съответствие с настоящото решение.

3. В настоящото решение се вземат под внимание специалните потребности на изолираните, най-отдалечените и други региони или острови на Съюза в случай на бедствие.

Член 3

Конкретни цели

1. Чрез Механизма се подпомагат, координират или допълват засиленото сътрудничество между Европейския съюз и държавите-членки при изпълнение на следните конкретни цели:

а)      постигане на високо ниво на защита срещу бедствия чрез предотвратяване или намаляване на техните въздействия и чрез насърчаване на култура на превенция;

б)      повишаване степента на готовност на Съюза за реагиране при бедствия;

в)      улесняване на бързи и ефикасни операции за спешно реагиране при големи бедствия или непсоредствена заплаха от тях.

2. Напредъкът към постигане на конкретните цели, установени в параграф 1, се оценява чрез показатели, които обхващат inter alia:

а)      напредъка при изпълнение на рамката за превенция на бедствия, измерван с броя на държавите-членки с планове за управление на бедствия, както е посочено в член 4;

б)      напредъка при повишаване нивото на готовност за бедствия, измерван с броя на капацитетите за реагиране, които са на разположение за спасителни операции в рамките на Механизма, и степента на тяхната оперативна съвместимост;

в)      напредъка при подобряване на реакцията при бедствия, измерван със скоростта и степента на координация на спасителните операции в рамките на Механизма и адекватността на предоставената помощ спрямо потребностите по места.

Показателите се използват за мониторинг, оценка и преглед на резултатите, ако е уместно.

Член 4

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

1. „бедствие“ означава всяка ситуация, която има или може да има неблагоприятно въздействие върху хората, околната среда или имуществото;

2. „голямо бедствие“ означава всяка ситуация, която има или може да има неблагоприятно въздействие върху хората, околната среда или имуществото и в резултат на която може да бъде поискана помощ по Механизма;

3. „реагиране“ означава всяко действие, предприето в съответствие с Механизма, по време на голямо бедствие или след него, насочено към овладяване на непосредствените неблагоприятни последствия от него;

4. „готовност“ означава състояние на подготвеност и способност на човешките и материалните ресурси за ефективно бързо реагиране при извънредна ситуация, което е постигнато в резултат на предварително предприети действия;

5. „превенция“ означава всяко действие, насочено към намаляване на рисковете или предотвратяване на щети за хората, околната среда или имуществото в резултат на бедствия;

6. „ранно предупреждение“ означава своевременно и ефективно предоставяне на информация, което позволява да се предприемат действия за избягване или намаляване на рисковете и за осигуряване на готовност за ефективно реагиране;

7. „модул“ означава самостоятелна и независима предварително определена структура на капацитетите на държавите-членки, обусловена от задачите и потребностите, или подвижен оперативен екип на държавите-членки, представляващи комбинация от човешки и материални ресурси, която може да се опише с оглед на способността за намеса или според задачата(ите), която(ито) може да поеме;

8. „оценка на риска“ означава цялостен междусекторен процес за установяване, анализ и оценка на рисковете, който е предприет за целите на оценките на национално равнище;

9. „план за управление на риска“ означава инструмент за планиране, изготвен от държава-членка с оглед предвиждане на рисковете, оценяване на тяхното въздействие и разработване, подбор и прилагане на мерки за намаляване, адаптиране към рисковете и смекчаване на рисковете и тяхното въздействие по ефективен от гледна точка на разходите начин, както и с оглед определяне на рамка за интегриране на инструментите за управление на риска от различни сектори или специфични инструменти за определена опасност в общ цялостен план;

10. „подкрепа от приемащата държава“ означава всяко действие, предприето на етапите на готовност и реагиране от държавата, която получава помощ, за отстраняване на предвидимите препятствия пред предоставянето и използването на международна помощ;

11. „средства за реагиране“ означава подпомагането, което може да се предостави по Механизма при поискване, включително модули, оборудване, хуманитарни доставки, експертен опит и услуги.

ГЛАВА II

Превенция

Член 5

Превантивни действия

За да изпълни целите и задачите в областта на превенцията, Комисията:

а)           предприема действия за подобряване на базата от знания относно рисковете от бедствия и улеснява споделянето на знания, най-добри практики и информация;

б)           подкрепя и насърчава оценката и картографирането на рисковете от страна на държавите-членки;

в)           извършва и редовно актуализира прегледа на рисковете от природни и предизвикани от човека бедствия, които застрашават ЕС, като взема под внимание бъдещите последствия от изменението на климата;

г)            насърчава и подкрепя разработването и прилагането на планове за управление на риска на държавите-членки, включително насоки относно тяхното съдържание, и при необходимост предвижда подходящи стимули;

д)           повишава осведомеността относно значението на превенцията на рисковете и оказва подкрепа на държавите-членки при публикуването на информация, обучението и повишаването на осведомеността;

е)           подкрепя държавите-членки и третите държави, посочени в член 28, при предотвратяването на големи бедствия;

ж)          ангажира се с допълнителни задачи в областта на превенцията, които са необходими за постигане на целта, определена в член 3, параграф 1, буква а).

Член 6

Планове за управление на риска

1. С цел осигуряване на ефективно сътрудничество в рамките на Механизма държавите-членки съобщават на Комисията своите планове за управление на риска.

2. При плановете за управление на риска се вземат под внимание националните оценки на риска и други съответни оценки на риска и следва да бъдат съгласувани с други съответни планове, които са в сила в съответната държава-членка.

3. Държавите-членки гарантират, че техните планове за управление на риска ще са готови и ще са представени на Комисията в своя най-актуален вид най-късно до края на 2016 г.

ГЛАВА III

Готовност

Член 7

Действия на Комисията в областта на общата готовност

Комисията изпълнява следните действия в областта на готовността:

а)           създаване и управление на Център за спешно реагиране (ERC) с капацитет за оперативност 24 часа на ден и 7 дни в седмицата, който служи на държавите-членки и на Комисията за нуждите на Механизма;

б)           управление на Обща система за спешна комуникация и информация (CECIS) с цел възможност за комуникация и споделяне на информация между Центъра за спешно реагиране и точките за контакт на държавите-членки;

в)           съдействие за разработването на системи за откриване, ранно предупреждение и сигнализиране за бедствия, за да се осигури възможност за бързо реагиране и да се насърчат взаимовръзките между тях и с ERC и CECIS. Тези системи отчитат и доразвиват съществуващите и бъдещите източници и системи за информация, мониторинг и откриване;

г)            създаване и поддържане на способност за възможно най-бързо мобилизиране и изпращане на експертни екипи, отговорни за:

– оценка на потребностите в държавата, поискала помощ,

– улесняване, когато е необходимо, на координацията на спешните спасителни операции на място и ако е нужно и подходящо, съгласуване с компетентните органи на държавата, поискала помощ,

– подпомагане на държавата, поискала помощ, с експертен отпит относно действията за превенция, готовност или реагиране;

д)           създаване и поддържане на капацитет за осигуряване на логистична помощ и подкрепа за експертните екипи, модули или други капацитети, мобилизирани по Механизма, както и за други участници на място;

е)           подпомагане на държавите-членки при предварителното разполагане на средства за спешно реагиране в логистични центрове на територията на ЕС;

ж)          ж)      предприемане на всякакви други подкрепящи и допълващи действия, необходими в рамките на Механизма, за постигане на целта, посочена в член 3, параграф 1, буква б).

Член 8

Модули

1. Държавите-членки работят за разработване на модули, по-специално за посрещане на приоритетните потребности от спасителни операции или от подкрепа по Механизма.

2. Модулите са съставени от ресурсите на една или повече държави-членки.

Модулите са способни да изпълняват предварително определени задачи в зоните на реагиране в съответствие с установени международни насоки и следователно могат да бъдат изпращани в много кратък срок и да работят самостоятелно и независимо за определен период от време.

Модулите са оперативно съвместими с други модули. Те преминават обучение и учения с цел да посрещат изискванията за оперативна съвместимост и са поставени под ръководството на лице, отговарящо за тяхната операция.

Модулите са способни да оказват съдействие на други органи на ЕС и/или международни институции, особено на ООН.

3. Комисията подпомага усилията за подобряване на оперативната съвместимост на модулите, като взема под внимание най-добрите практики на равнище държави-членки и на международно равнище.

Член 9

Действия на държавите-членки в областта на общата готовност

1. Държавите-членки определят предварително модули или други капацитети в рамките на компетентните си служби, и по-специално службите си за гражданска защита или други служби за спешно реагиране, които биха могли да са на разположение за спасителни операции или да бъдат създадени в много кратък срок и изпратени по местоназначение, обикновено в рамките на 12 часа след искането за помощ. Те отчитат факта, че съставът на модулите или другите капацитети може да зависи от вида на голямото бедствие и от конкретните нужди, свързани с него.

2. Държавите-членки определят предварително експертите, които могат бъдат изпратени като част от експертните екипи, посочени в член 7, буква г).

3. Държавите-членки разглеждат възможността да предоставят, ако това се изисква, други средства за помощ, които могат да бъдат осигурени от компетентните служби, например специализиран персонал и оборудване за справяне с конкретно бедствие, включително за целите на член 16, параграф 7, както да и поискат ресурси, които могат да бъдат предоставени от неправителствени организации и други съответни институции.

4. При спазване на подходящи предпазни мерки за сигурност, държавите-членки, които желаят да направят това, могат да предоставят информация за съответните военни сили, които биха могли да бъдат използвани в краен случай като част от помощта по Механизма, например транспорт и логистична или медицинска подкрепа.

5. Държавите-членки предоставят на Комисията съответната информация относно експертите, модулите и другите средства за помощ, посочени в параграфи 1—4 от настоящия член, и при нужда бързо актуализират тази информация.

6. Държавите-членки определят точките за контакт и информират съответно Комисията.

7. Държавите-членки предприемат необходимите действия за осигуряване на подкрепа от приемащата държава за постъпващата помощ от другите държави-членки.

8. Държавите-членки, подпомагани от Комисията при поискване от тяхна страна, вземат необходимите мерки за осигуряване на своевременния превоз на предложената от тях помощ.

Член 10

Планиране на операциите

1. Комисията и държавите-членки си сътрудничат за подобряване планирането на операциите за реагиране в рамките на Механизма. За тази цел:

а)      Комисията в сътрудничество с държавите-членки изготвя примерни сценарии за бедствията на територията на Съюза и извън него, като взема предвид плановете за управление на риска, посочени в член 6;

б)      държавите-членки идентифицират и картографират основните налични капацитети, които могат да бъдат предоставени за реагиране в рамките на Механизма, по тези сценарии и уведомяват Комисията за тях;

в)      Комисията съвместно с държавите-членки изготвя планове за действие при извънредни ситуации за използването на тези капацитети, включително транспорт, и ги преразглежда въз основа на поуките, извлечени от спешни ситуации и учения.

2. Комисията и държавите-членки определят и осигуряват синергии между помощта в натура и помощта, предоставена чрез финансиране на хуманитарна помощ, от Съюза и държавите-членки при планирането на операции за реагиране извън ЕС.

Член 11

Европейски капацитет за спешно реагиране

1. Създава се Европейски капацитет за спешно реагиране под формата на доброволно обединяване на средства за реагиране, предварително заделени от държавите-членки.

2. Въз основа на примерните сценарии Комисията в сътрудничество с държавите-членки определя видовете и броя на средствата, които са необходими за Европейския капацитет за спешно реагиране (наричани по-долу „цели на капацитета“).

3. Комисията определя изискванията по отношение на качеството на средствата, които ще бъдат определени за Европейския капацитет за спешно реагиране. Държавите-членки са отговорни за гарантиране на тяхното качество.

4. Комисията установява и управлява процедура за сертифициране и регистриране на капацитетите, които държавите-членки предоставят на Европейския капацитет за спешно реагиране.

5. Държавите-членки доброволно определят и регистрират капацитети, които предоставят за Европейския капацитет за спешно реагиране. Регистрацията на многонационални модули, предоставени от две или повече държави-членки, се предприема съвместно от всички съответни държави-членки.

6. Капацитетите, регистрирани в Европейския капацитет за спешно реагиране, се предоставят за операции за спешно реагиране по Механизма по искане на Комисията чрез ERC. Държавите-членки информират Комисията във възможно най-кратък срок за каквито и да е непреодолими причини, които ги възпрепятстват да предоставят капацитетите при конкретна извънредна ситуация.

7. В случай на използване капацитетите остават под командването и ръководството на държавите-членки. Координирането на различните капацитети се извършва от Комисията чрез Центъра за спешно реагиране. Капацитетите остават на разположение за националните цели на държавите-членки, когато не се използват за операции по Механизма.

8. Държавите-членки и Комисията гарантират подходяща видимост на интервенциите на Капацитета на ЕС за спешно реагиране.

Член 12

Отстраняване на недостатъците на капацитета

1. Комисията следи напредъка към постигане целите на капацитета и в сътрудничество с държавите-членки идентифицира недостатъци в Европейския капацитет за спешно реагиране.

2. Комисията оказва подкрепа на държавите-членки за преодоляване на недостатъците в капацитета и за отстраняване на тези недостатъци по най-подходящия и ефективен от гледна точка на разходите начин, включително чрез:

a)      подкрепа на заинтересованите държави-членки за разработването на капацитети за реагиране, които не се предоставят от Европейския капацитет за спешно реагиране или не се предоставят в достатъчни количества от него; или

б)      изграждане на капацитети за реагиране на равнището на ЕС, когато това е по-ефективно от гледна точка на разходите, които капацитети могат да служат като общ буфер срещу споделените рискове.

3. Всички капацитети, разработени в съответствие с настоящия член, се контролират и управляват от заинтересованите държави-членки. Комисията изготвя образци на споразумения между Комисията и участващите държави-членки. Държавите-членки, които управляват капацитетите, отговарят за тяхното регистриране в съответствие с националните процедури.

4. Тези капацитети са част от Европейския капацитет за спешно реагиране. Те се предоставят за операции за спешно реагиране по Механизма по искане на Комисията чрез ERC. Когато не се използат в рамките на Механизма, тези капацитети остават на разположение за националните цели на държавите-членки, които ги управляват.

5. Държавите-членки и Комисията осигуряват достатъчна видимост по отношение на осигурените капацитети в съответствие с настоящия член.

6. Комисията информира Европейския парламент и Съвета всеки две години за напредъка по отношение на постигане на целите на капацитета и оставащите недостатъци в Европейския капацитет за спешно реагиране.

7. Комисията може да определи посредством актове за изпълнение следните условия и ред за разработването, управлението, поддържането и предоставянето чрез Механизма на тези капацитети за всички държави-членки:

а)      условията и реда за подпомагане на държавите-членки при разработването на капацитети за реагиране, които иначе не се предоставят от Европейския капацитет за спешно реагиране или не се предоставят в достатъчни количества от него;

б)      условията и реда за разработване на капацитети за реагиране на равнището на ЕС, които да служат като общ буфер срещу споделени рискове;

в)      условията и реда за управление и поддържане на капацитетите, посочени в букви а) и б);

г)       условията и реда за предоставяне чрез Механизма на капацитетите, посочени в букви а) и б) за всички държави-членки.

8. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

Член 13

Обучение, извлечени поуки и разпространяване на знания

1. Комисията изпълнява следните задачи в областта на обучението, извлечените поуки и разпространяването на знания:

а)      изготвяне на програма и мрежа за обучение на персонал за гражданска защита и друг персонал за управление на извънредни ситуации в областта на превенцията, готовността и реагирането при бедствия с цел повишаване на координацията, съвместимостта и взаимната допълняемост между модулите и другите капацитети, посочени в членове 8, 9 и 11, както и чрез подобряване на компетентността на експертите, посочени в член 7, буква г). Програмата включва общи курсове, обучения и система за обмен на експерти, позволяваща командироването на лица в други държави-членки;

б)      разработване на насоки относно обучението на Съюза и международното обучение в областта на гражданската защита, включително обучение по въпросите на превенцията, готовността и реагирането;

в)      организиране и подпомагане на практически и научни семинари и пилотни проекти по основните аспекти на превенцията, готовността и реагирането;

г)       създаване на програма въз основа на придобитите поуки по време на интервенциите, ученията и обученията, проведени в рамките на Механизма, включително съответните аспекти на превенцията, готовността и реакцията, и разпространяване на тези поуки и прилагането им по подходящ начин;

д)      стимулиране и насърчаване на въвеждането и използването на нови технологии за целите на Механизма.

2. По искане от държава-членка, трета държава, ООН или агенции на ООН Комисията може да подпомогне предоставянето на съвети относно мерки за превенция и готовност чрез използване на експертен екип на място.

ГЛАВА IV

Реагиране

Член 14

Уведомяване за големи бедствия на територията на Съюза

1. В случай на голямо бедствие на територията на Съюза или при непосредствена заплаха от такова бедствие, което води или може да доведе до трансгранични последствия, държавата-членка, в която е настъпило бедствието, незабавно уведомява Комисията и държавите-членки, които могат да бъдат засегнати от бедствието.

Първият абзац не се прилага, когато задължението за уведомяване вече е изпълнено по силата на съответното законодателство на Европейския съюз или на Европейската общност за атомна енергия или съществуващи международни споразумения.

2. В случай на голямо бедствие на територията на Съюза или на непосредствена заплаха от такова бедствие, при което една или повече държави-членки могат да поискат помощ, държавата-членка, в която е настъпила извънредната ситуация, информира незабавно Комисията, когато може да се очаква евентуално искане за помощ посредством ERC, за да може Комисията съответно да информира другите държави-членки и да задейства компетентните си служби.

3. Когато е целесъобразно, уведомяването, посочено в параграфи 1 и 2, се извършва посредством CECIS.

Член 15

Реагиране на сериозни бедствия в границите на Съюза

1. В случай на голямо бедствие на територията на Съюза или на непосредствена заплаха за такова бедствие дадена държава-членка може да поиска помощ чрез ERC. Искането е възможно най-конкретно.

2. При ситуации на повишен риск държавата-членка може да поиска също помощ под формата на временно предварително разполагане на капацитети за реагиране.

3. След получаване на искане за помощ Комисията по целесъобразност и незабавно:

а)      изпраща искането до точките за контакт на останалите държави-членки;

б)      събира потвърдена информация за бедствието и я разпространява до държавите-членки;

в)      предлага план за реагиране въз основа на нуждите на място и предварително разработените планове за действие при извънредни ситуации и приканва държавите-членки да разположат конкретни капацитети от Европейския капацитет за спешно реагиране в съответствие с плана;

г)       улеснява мобилизирането на екипи, експерти, модули и средства за помощ, различни от средствата по линия на Европейския капацитет за спешно реагиране;

д)      ангажира се с допълнителни задачи, които са необходими за постигане на целта, определена в член 3, параграф 1, буква в).

4. Всяка държава-членка, към която е отправено искане за помощ, незабавно преценява дали е в състояние да окаже исканата помощ и уведомява за това посредством CECIS държавата-членка, отправила искането, като посочва размера и условията на всякаква помощ, която може да окаже. Центърът за спешно реагиране държи държавите-членки в течение.

5. Ръководенето на спасителните операции е отговорност на държавата-членка, която иска помощ. Органите на държавата-членка, която иска помощ, съставят насоки и при необходимост определят ограниченията на задачите, възложени на модулите за спасителни операции или другите капацитети. Подробностите по изпълнението на тези задачи са част от отговорностите на лицето, назначено от държавата-членка, предоставяща помощ. Държавата-членка, която иска помощта, може също така да поиска експертен екип, който да подпомага нейната оценка, да улеснява координацията на място (между екипите на държавите-членки), да предоставя технически съвети или да помага при изпълнението на всички други задачи, които са необходими.

6. Държавата-членка, която отправя искането, предприема необходимите действия за осигуряване на подкрепа от приемащата държава за постъпващата помощ.

Член 16

Насърчаване на съгласувано реагиране при големи бедствия извън Съюза

1. В случай на голямо бедствие, което настъпва извън територията на Съюза, или на непосредствена заплаха от такова бедствие, засегнатата държава, ООН и агенциите на ООН или съответна международна организация може да поиска помощ чрез ERC.

2. Комисията подпомага съгласуваността при предоставянето на помощ чрез следните действия:

а)      поддържане на постоянен диалог с точките за контакт на държавите-членки, за да се осигури ефективен и съгласуван европейски принос в областта на реагирането при извънредни ситуации в рамките на Механизма към цялостното усилие за подпомагане, и по-специално чрез:

– незабавно информиране на държавите-членки относно пълните искания за помощ;

– подкрепа за обща оценка на ситуацията и нуждите, осигуряване на технически съвети и/или улесняване на координацията на помощта на място чрез разполагане на експертен екип на място;

– споделяне на съответните оценки и анализи с всички съответни участници;

– предоставяне на преглед на помощта, предложена от държавите-членки и други участници;

– съвети относно необходимия вид помощ, за да се гарантира, че предоставената помощ отговаря на оценката на нуждите;

– подпомагане при преодоляване на всякакви практически трудности при осигуряването на помощ в зони, като транзитните и митническите зони;

б)      незабавно предлагане на план за реагиране въз основа на нуждите на място и предварително разработени планове за действие при извънредни ситуации и приканване на държавите-членки да разположат конкретни капацитети от Европейския капацитет за спешно реагиране в съответствие с плана;

в)      съгласуване със засегнатата трета държава относно технически подробности, например точните потребности от помощ, приемането на предложения и практическите условия за приемане и разпределение на помощта на място;

г)       съгласуване или сътрудничество с Координационното бюро на ООН по хуманитарни въпроси (UNOCHA) и с други съответни участници, допринасящи към общите усилия за подпомагане, с цел максимални синергиие, търсене на взаимно допълване и избягване на дублиране и недостатъци;

д)      съгласуване с всички съответни участници, особено в заключителната фаза на спасителните операции по Механизма, така че да се улесни плавното предаване.

3. Без да се засяга ролята на Комисията, определена в параграф 2, и като се отчитай неотложната необходимост от незабавна оперативна реакция чрез Механизма, при задействане Комисията информира Европейската служба за външна дейност с оглед постигане на съгласуваност между операциите в областта на гражданската защита и общите отношения на Съюза със засегнатата държава.

4. На място се осъществява връзка с делегацията на Съюза с оглед последната да улеснява контактите с правителството на засегнатата държава. При необходимост делегацията на Съюза предоставя логистична подкрепа на експертните екипи за гражданска защита, посочени в параграф 2, буква а), второ тире.

5. Всяка държава-членка, към която бъде отправено искане за помощ, незабавно преценява дали е в състояние да окаже исканата помощ и уведомява за това ERC посредством CECIS, като посочва размера и условията на помощта, която може да окаже. Центърът за спешно реагиране държи държавите-членки в течение.

6. Операции по смисъла на настоящия член могат да се провеждат или като самостоятелни спасителни операции, или като подпомагане на операция, ръководена от международна организация. Координацията на Съюза е изцяло интегрирана с общата координация, осигурена от UNOCHA, когато присъства в съответната държава, и се осъществява при спазване на неговата водеща роля.

7. Освен това по Механизма може да се подпомага и консулското съдействие на граждани на Съюза при големи бедствия в трети държави, ако това бъде поискано от:

а)      консулските власти на дадена държава-членка — за нейните граждани;

б)      водещата държава или държавата-членка, координираща помощта — за всички граждани на ЕС.

Тази подкрепа може да бъде поискана при необходимост за непредставени граждани на Съюза съгласно Директива 2012/X/EС на Съвета[36].

8. Когато е уместно, Комисията може според случая да се ангажира с допълнителни задачи, така че да гарантира съгласуваност при предоставянето на помощта.

9. Координацията посредством Механизма не засяга двустранните контакти между държавите-членки и засегнатата държава, нито сътрудничеството между държавите-членки и ООН. Такива двустранни контакти могат да бъдат използвани и за осъществяване на принос към координацията посредством Механизма.

10. Ролята на Комисията, посочена в настоящия член, не засяга компетенциите на държавите-членки и отговорността за техните екипи, модули и друга помощ, включително военни сили. По-конкретно, подкрепата, предложена от Комисията с цел съгласуваност, не води до даване на заповеди на екипите на държавите-членки, модулите и другата подкрепа, които се разгръщат доброволно в съответствие с координацията на равнището на централата и на място.

11. Търсят се синергии с други инструменти на Съюза и по-конкретно с действия, финансирани по Регламент (ЕО) № 1257/96.

12. Държавите-членки, които предоставят спешна помощ съгласно параграф 1, информират подробно ERC за своите дейности.

13. Екипите и модулите на държавите-членки на място, участващи в спасителните операции по Механизма, поддържат тясна връзка с ERC и с експертните екипи на място, както е посочено в параграф 2, буква а), второ тире.

Член 17

Подпомагане на място

1. Комисията може да подбере, определи и изпрати експертен екип, съставен от експерти, предоставени от държавите-членки, Комисията и други служби и агенции на Съюза, UNOCHA или други международни организации, в зависимост от характера на мисията в случай на голямо бедствие на територията на Съюза в съответствие с член 15, параграф 5 или при искане за експертен опит в областта на превенцията и готовността съгласно член 13, параграф 2.

2. Параграф 1 се прилага също когато Комисията подпомага обща оценка на ситуацията и потребностите и/или улеснява координацията на място на помощта чрез изпращане на експертен екип на място, както е посочено в член 16, параграф 2, буква а), второ тире.

3. Процедурата за подбор и назначаване на експерти е следната:

а)      Държавите-членки назначават експерти под своя отговорност, които могат да бъдат включени в експертни екипи.

б)      Комисията подбира експертите и ръководителя на тези екипи въз основа на техните квалификации и опит, включително степента на проведеното обучение за Механизма, предишен опит в мисии в рамките на Механизма и друга международна спасителна дейност. Подборът се основава и на други критерии, включително владеене на езици, за да се гарантира, че екипът като цяло притежава нужните умения за конкретната ситуация.

4. В случай че бъдат изпратени експертни екипи, те улесняват координацията между спасителните екипи на държавите-членки и се координират с компетентните органи на държавата, отправила искането. Центърът за спешно реагиране (ERC) поддържа тесен контакт с експертните екипи и им предоставя насоки и логистична и друга подкрепа.

5. Когато е уместно, Комисията може да разположи капацитет за логистична помощ и подкрепа, така че да подпомогне експертните екипи, модулите на държавите-членки и други средства за реагиране, мобилизирани в рамките на Механизма.

Член 18

Транспорт

1. Комисията може да подпомага държавите-членки при получаването на достъп до оборудване и транспортни ресурси чрез:

а)      предоставяне и обмен на информация относно оборудване и транспортни ресурси, които могат да бъдат предоставени от държавите-членки, с цел обединяването на такова оборудване или транспортни ресурси;

б)      подпомагане на държавите-членки в търсенето и улесняването на достъпа им до транспортни ресурси, които могат да се осигурят от други източници, включително търговския пазар;

в)      подпомагане на държавите-членки в търсенето на оборудване, което може да се осигури от други източници, включително търговския пазар.

2. Комисията може да допълва транспорта, предоставен от държавите-членки, чрез осигуряване на допълнителни транспортни ресурси, необходими за осигуряване на бързо реагиране при големи бедствия.

ГЛАВА V

Финансови разпоредби

Член 19

Бюджетни ресурси

1. Финансовата референтна сума за изпълнението на настоящото решение за периода 2014—2020 г. възлиза на 513 000 000 EUR по текущи цени.

276 000 000 EUR по текущи цени се отпускат по функция 3 „Сигурност и гражданство“ на финансовата рамка, а 237 000 000 EUR по текущи цени — по функция 4 „Глобална Европа“.

2. Бюджетни кредити, получени от възстановяването на разходи на бенефициери във връзка с дейности за спешно реагиране, представляват целеви приходи по смисъла на член 18, параграф 2 от Финансовия регламент.

3. Финансовите средства, посочени в параграф 1, могат да покриват и разходи, свързани с дейности за подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, които са необходими за управлението на програмата и постигането на нейните цели.

Тези разходи могат да включват по-специално проучвания, срещи на експерти, информационни и комуникационни дейности, включително институционалната комуникация на политическите приоритети на Европейския съюз, доколкото те са свързани с общите цели на настоящото решение, разходи за информационнотехнологични мрежи за обработване и обмен на информация (включително тяхната взаимосвързаност със съществуващи или бъдещи системи, чието предназначение е да насърчават междусекторния обмен на данни, и съответно оборудване), както и всякакви други разходи за техническа и административна помощ, направени от Комисията за управление на програмата.

Член 20

Общи допустими действия

Следните общи действия са допустими за финансово подпомагане:

а)      проучвания, наблюдения, моделиране и разработка на сценарии с цел улесняване споделянето на знания, най-добри практики и информаци и подобряване на превенцията, готовността и ефективната способност за реагиране;

б)      обучение, учения, работни семинари, обмен на персонал и експерти, създаване на мрежи, демонстрационни проекти и трансфер на технологии с цел подобряване на превенцията, готовността и ефективната способност за реагиране;

в)      действия за мониторинг, оценяване и оценка;

г)       информираност, образование и повишаване на осведомеността на обществеността, както и свързаните с това дейности по разпространение, с оглед свеждане до минимум на въздействието на бедствията върху гражданите на ЕС и подпомагането им да се защитават по-ефективно;

д)      създаване на програма за отчитане на поуките, извлечени по време на извършените операции и учения, проведени в рамките на Механизма, включително в области, свързани с превенцията и готовността;

е)      комуникационни действия и мерки за насърчаване на видимостта на дейностите на ЕС за гражданска защита в областта на превенцията, готовността и реагирането.

Член 21

Допустими действия в областта на превенцията и готовността

Следните дейности в областта на превенцията и готовността са допустими за финансово подпомагане:

а)      изготвяне на планове за управление на риска и преглед на рисковете за целия ЕС;

б)      поддържане на функциите, предоставени от ERC, в съответствие с член 7, буква а) с оглед улесняване на бърза реакция в случай на сериозно бедствие;

в)      разработване и поддържане на капацитет за масирана намеса чрез мрежа от обучени експерти от държавите-членки, които могат да се мобилизират в много кратък срок с цел оказване на помощ при задачите за мониторинг, информиране и координация на ERC;

г)       изграждане и поддържане на CECIS и инструменти за осигуряване на комуникация и обмен на информация между ERC, точките за контакт в държавите-членки и другите участници в рамките на Механизма;

д)      принос към разработването на системи за откриване и ранно предупреждаване за бедствия, за да се осигури възможност за бързо реагиране и да се насърчи тяхната взаимосвързаност и връзката им с ERC и CECIS. Тези системи отчитат и се основават на съществуващи и бъдещи източници и системи за информация, мониторинг или откриване;

е)      планиране на операции за реагиране в рамките на Механизма, включително чрез разработване на примерни сценарии, картографиране на капацитети и планове за действие при извънредни ситуации;

ж)     създаване и поддържане на Европейския капацитет за спешно реагиране, посочен в член 11.

Финансовото участие на Съюза за действия, посочени в тази точка, е под формата на единични разходи, определени за всеки вид капацитет, и не надхвърля 25 % от общите допустими разходи.

з)       откриване и отстраняване на недостатъците в Европейския капацитет за спешно реагиране в съответствие с член 12.

Действията, предприети в съответствие с тази точка, се основат на задълбочен анализ на потребностите и на разходите и ползите за всеки вид капацитет, като се отчитат вероятността и въздействието от съответните рискове. Финансовото участие на ЕС за действията по тази точка не надвишава 85 % от общите допустими разходи;

и)      гарантиране на наличността на необходимия логистичен капацитет за предоставяне на техническа помощ и подкрепа за Европейския капацитет за спешно реагиране, за експертни екипи, за други модули и капацитети за реагиране, изпратени в рамките на Механизма, както и за други участници на място;

й)      подпомагане на държавите-членки при предварителното разполагане на средства за спешна помощ в логистични центрове на територията на ЕС.

Член 22

Допустими действия в областта на реагирането

Следните действия в областта на реагирането са допустими за финансово подпомагане:

а)      изпращане на експертни екипи с необходимото оборудване в съответствие с член 17;

б)      използване на капацитетите, посочени в член 21, букви ж), з) и и) в случай на големи бедствия по искане на Комисията посредством ERC;

в)      подпомагане на държавите-членки за получаване на достъп до оборудване, транспортни ресурси и съответнта логистика, както е посочено в член 23;

г)       всякакви други подкрепящи и допълващи действия, необходими в рамките на Механизма, за постигане на целта, посочена в член 3, параграф 1, буква в).

Член 23

Допустими дейности, свързани с оборудване, транспортни ресурси и свързаната с това логистика

1. Следните действия са допустими за финансово подпомагане, за да се осигури достъп до оборудване, транспортни ресурси и свързаната с това логистика по Механизма:

а)      предоставяне и споделяне на информация относно оборудване и транспортни ресурси, които могат да бъдат предоставени от държавите-членки с цел улесняване на обединяването на това оборудване или транспортни ресурси;

б)      подпомагане на държавите-членки в търсенето и улесняване на достъпа им до транспортни ресурси, които могат да се осигурят от други източници, включително търговския пазар;

в)      подпомагане на държавите-членки в търсенето на оборудване, което може да се осигури от други източници, включително търговския пазар;

г)       финансиране на транспортните ресурси и свързаната с това логистика, необходими за осигуряване на бързо реагиране при големи бедствия. Такива действия са допустими за финансиране само ако отговарят на следните критерии:

· подадено е искане за помощ по Механизма в съответствие с членове 15 и 16;

· допълнителните транспортни ресурси са необходими за осигуряване на ефективно спешно реагиране по Механизма;

· помощта съответства на потребностите, определени от ERC, и се предоставя в съответствие с препоръките, отправени от ERC относно техническите спецификации, количеството, графика, реда и условията за предоставяне;

· помощта е била приета от държавата, отправила искането, от ООН или агенции на ООН или от съответна международна организация в рамките на Механизма;

· при бедствия, възникнали в трети държави, помощта допълва цялостната хуманитарна дейност на Съюза, когато има такава.

2. Размерът на финансовата помощ на ЕС за транспортни ресурси и свързаната с това логистика не надвишава 85 % от общите допустими разходи. Финансовата помощ на ЕС за транспортни ресурси и свързаната с това логистика може да покрива максимум 100 % от общите допустими разходи, ако е спазен един от следните критерии:

а)      разходите са свързани с логистични операции в транспортни центрове (включително натоварване или разтоварване, наем на склад),

б)      разходите са свързани с местен транспорт и са необходими за улесняване на обединяването на капацитети или координираното предоставяне на помощта,

в)      разходи са свързани с транспортирането на капацитетите, посочени в член 21, букви ж), з) и и).

3. В случай на операции, свързани с транспорта и логистиката, които включват няколко държави-членки, дадена държава-членка може да поеме водеща роля при искането на финансова помощ от Съюза за цялата операция.

4. Когато държава-членка иска помощ по Механизма, тя може също така да поиска финансово подпомагане от Съюза за транспортиране на капацитети, разположени извън границите на нейната територия.

5. Когато държава-членка отправи искане към Комисията да се сключи договор за подизпълнение за транспортни и свързани с това логистични улсуги, Комисията може да поиска частично възстановяване на разходите в съответствие с процентите на финансиране, определени в предходните параграфи.

Член 24

Получатели

Безвъзмездните средства, предоставени съгласно настоящото решение, може да се отпуска на публичноправни или частноправни юридически лица.

Член 25

Видове финансова помощ и изпълнителни процедури

1. Комисията привежда в действие финансовата помощ на Съюза в съответствие с Финансовия регламент.

2. Финансовата помощ по линия на настоящото решение може да се отпуска във всички форми, предвидени от Финансовия регламент, и по-конкретно във вид на безвъзмездни средства, възстановяване на разходи, договори за обществени поръчки или вноски в доверителни фондове.

3. За да изпълни настоящото решение, Комисията приема годишни работни програми в съответствие с процедурата, посочена в член 31, параграф 2, с изключение на дейности в областта на реагирането при извънредни ситуации, посочени в глава IV, които не могат да се прогнозират предварително. В тях се определят целите, които следва да се постигнат, очакваните резултати, методът за изпълнение и техният общ размер. В тях се съдържа и описание на видовете действия, които да се финансират, данни за отпусканите суми за всеки вид действие и примерен график за изпълнение. В случай на безвъзмездни средства в тях са включени приоритетите, съществените критерии за оценка и максималният процент на съфинансиране.

Член 26

Допълняемост и съгласуваност на действията на Съюза

1. Действията, за които се получава финансиране по линия на настоящото решение, не се подпомагат от други финансови инструменти на Съюза.

Комисията гарантира, че кандидатите за финансова помощ съгласно настоящото решение и получателите на такава помощ ѝ предоставят информация относно финансова помощ, получавана от други източници, включително общия бюджет на Съюза, както и относно свои текущи заявления за отпускане на такава помощ.

2. Преследват се синергии и допълняемост с други инструменти на Съюза. В случай на реагиране в трети държави Комисията гарантира допълняемостта и съгласуваността на действията, финансирани съгласно настоящото решение, с финансираните по силата на Регламент (ЕО) № 1257/96 действия.

3. Когато помощта по механизма допринася за разширяване на хуманитарната дейност на Съюза, действията, за които се получава финансова помощ съгласно настоящото решение, се ръководят от хуманитарните принципи, посочени в Европейския консенсус за хуманитарната помощ.

Член 27

Защита на финансовите интереси на Съюза

1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по силата на настоящото решение, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и, когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции.

2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по програмата.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва проверки и инспекции на място по отношение на икономически оператори, засегнати пряко или непряко от такова финансиране в съответствие с процедурите, предвидени в Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 с оглед установяване дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от страна на Съюза.

Без да се засягат първа и втора алинея, в споразумения за сътрудничество с трети държави и международни организации и споразумения за отпускане на безвъзмездни средства, решения за отпускане на безвъзмездни средства и договори, произтичащи от прилагането на настоящото решение, се предвижда изрично упълномощаване на Комисията, Сметната палата и OLAF за провеждане на такива одити, проверки и инспекции на място.

ГЛАВА VI

Общи разпоредби

Член 28

Участие на трети държави и международни организации

1.         Участието в Механизма е отворено за:

а)      страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), в съответствие с предвидените в Споразумението за ЕИП условия, и други европейски държави, когато това е предвидено в споразуменията и процедурите;

б)      присъединяващите се страни, страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки съгласно общите принципи и общите условия за участие на тези страни в програми на Съюза, установени в съответните рамкови споразумения и решения за асоцииране на Съвета или подобни споразумения;

2.         Финансовата помощ по член 20 и член 21, букви а)—е) може да се отпуска и на страни, които са обхванати от европейската политика за съседство, както и на страните потенциални кандидатки, които не участват в Механизма.

3.         Международни или регионални организации могат да сътрудничат в дейности в рамките на Механизма в случаите, когато съществуват съответни двустранни или многостранни споразумения между тези организации и Съюза, които позволяват това.

Член 29

Компетентни органи

За целите на прилагането на настоящото решение държавите-членки определят компетентните органи и информират съответно Комисията.

Член 30

Актове за изпълнение

1. Комисията приема актове за изпълнение във връзка със следните въпроси:

а)      функционирането на ERC, както е предвидено в член 7, буква а);

б)      функционирането на CECIS, както е предвидено в член 7, буква б);

в)      условията и реда за експертните екипи, както е предвидено в член 17, включително условията за подбор на експерти;

г)       условията за определяне на модулите, както е предвидено в член 8;

д)      условията за ресурсите, които са на разположение за спасителните операции, предвидени в член 9;

е)      функционирането на Европейския капацитет за спешно реагиране под формата на доброволно обединяване на средства, както е предвидено в член 11;

ж)     условията и реда за откриване и отстраняване на недостатъци в Европейския капацитет за спешно реагиране, както е предвидено в член 12;

з)       условията и реда за програмата за обучение, както е предвидено в член 13;

и)      условията и реда за спасителните операции на територията на Съюза, както е предвидено в член 15, както и спасителните операции извън територията на Съюза, както е предвидено в член 16;

й)      условията и реда за транспорта, както е предвидено в членове 18 и 23.

2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 31, параграф 2.

Член 31

Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Комитетът е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС)№182/2011.)

Член 32

Оценяване

1. Действията, за които се отпуска финансова помощ, се наблюдават редовно с цел проследяване на изпълнението им.

2. Комисията оценява прилагането на настощото решение и представя на Европейския парламент и на Съвета:

а)      междинен доклад за оценка на получените резултати и качествените и количествените аспекти на изпълнението на настоящото решение не по-късно от 30 юни 2017 г.;

б)      съобщение за продължаване на изпълнението на настоящото решение не по-късно от 31 декември 2018 г.;

в)      доклад за последваща оценка не по-късно от 31 декември 2021 г.

Заключенията се придружават, ако е уместно, от предложения за изменения на настоящото решение.

ГЛАВА VII

Заключителни разпоредби

Член 33

Преходни разпоредби

1. Действията, започнати преди 1 януари 2014 г. по силата на Решение 2007/162/EО, Евратом[37], продължават да се изпълняват, когато е уместно, в съответствие с това решение.

2. Държавите-членки осигуряват на национално равнище безпрепятствения преход между действия, извършвани в контекста на предишния финансов инструмент в областта на гражданската защита, и тези, изпълнявани съгласно новите разпоредби, установени в настоящото решение.

Член 34

Отмяна

Решение 2007/162/ЕО, Евратом и 2007/779/ЕО, Евратом се отменят. Членове 1—14 от Решение 2007/162/ЕО, Евратом продължават да се прилагат до 31 декември 2013 г. включително, без да се засяга член 33, параграф 1.

Позоваванията на отменените решения се тълкуват като позовавания на настоящото решение и се четат в съответствие с таблицата на съответствието в приложението.

Член 35

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19—27 (финансовите разпоредби) се прилагат едва от 1 януари 2014 г.

Член 36

Адресати

Адресати на настоящото решение са държавите-членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Таблица на съответствието

Решение 2007/162/ЕО, Евратом на Съвета || Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета || Настоящото решение

Член 1, параграф 1 || || _

Член 1, параграф 2 || || Член 1, параграф 4

Член 1, параграф 3 || || _

Член 1, параграф 4 || || Член 2, параграф 3

|| Член 1, параграф 1 || _

|| Член 1, параграф 2, първа алинея || Член 1, параграф 2

|| Член 1, параграф 2, втора алинея || Член 1, параграф 6

Член 2, параграф 1 || || Член 2, параграф 1

Член 2, параграф 2 || || Член 2, параграф 2

Член 2, параграф 3 || || Член 1, параграф 7

|| Член 2, параграф 1 || _

|| Член 2, параграф 2 || Член 13, параграф 1, буква а)

|| Член 2, параграф 3 || Член 13, параграф 1, буква в)

|| Член 2, параграф 4 || Член 7, буква г)

|| Член 2, параграф 5 || Член 7, буква а)

|| Член 2, параграф 6 || Член 7, буква б)

|| Член 2, параграф 7 || Член 7, буква в)

|| Член 2, параграф 8 || Член 18, параграф 1

|| Член 2, параграф 9 || Член 18, параграф 2

|| Член 2, параграф 10 || Член 16, параграф 7

|| Член 2, параграф 11 || _

Член 3 || Член 3 || Член 4

Член 4, параграф 1 || || Член 20

Член 4, параграф 2, буква а) || || Член 22, буква а)

Член 4, параграф 2, буква б) || || Член 22, буква в) и Член 23, параграф 1, букви а), б) и в)

Член 4, параграф 2, буква в) || || Член 23, параграф 1, буква г)

Член 4, параграф 3 || || Член 23, параграф 2

Член 4, параграф 4 || || Член 30, параграф 1, буква й)

|| Член 4, параграф 1 || Член 9, параграф 1

|| Член 4, параграф 2 || Член 9, параграф 2

|| Член 4, параграф 3 || Член 8, параграфи 1 и 2

|| Член 4, параграф 4 || Член 9, параграф 3

|| Член 4, параграф 5 || Член 9, параграф 4

|| Член 4, параграф 6 || Член 9, параграф 5

|| Член 4, параграф 7 || Член 9, параграф 8

|| Член 4, параграф 8 || Член 9, параграф 6

Член 5 || || Член 24

|| Член 5, параграф 1 || Член 7, буква а)

|| Член 5, параграф 2 || Член 7, буква б)

|| Член 5, параграф 3 || Член 7, буква в)

|| Член 5, параграф 4 || Член 7, буква г)

|| Член 5, параграф 5 || Член 13, параграф 1, буква а)

|| Член 5, параграф 6 || _

|| Член 5, параграф 7 || Член 13, параграф 1, буква г)

|| Член 5, параграф 8 || Член 13, параграф 1, буква д)

|| Член 5, параграф 9 || Член 18

|| Член 5, параграф 10 || Член 7, буква д)

|| Член 5, параграф 11 || Член 7, параграф ж)

Член 6, параграф 1 || || Член 25, параграф 1

Член 6, параграф 2 || || Член 25, параграф 2

Член 6, параграф 3 || || Член 25, параграф 3, второто и третото изречение

Член 6, параграф 4 || || Член 25, параграф 3, второто и третото изречение

Член 6, параграф 5 || || Член 25, параграф 3, първото изречение

Член 6, параграф 6 || || _

|| Член 6 || Член 14

Член 7 || || Член 28, параграф 1

|| Член 7, параграф 1 || Член 15, параграф 1

|| Член 7, параграф 2 || Член 15, параграф 3

|| Член 7, параграф 2, буква а) || Член 15, параграф 3, буква а)

|| Член 7, параграф 2, буква в) || Член 15, параграф 3, буква б)

|| Член 7, параграф 2, буква б) || Член 15, параграф 3, буква г)

|| Член 7, параграф 3, първото и третото изречение || Член 15, параграф 4 и член 16, параграф 5

|| Член 7, параграф 4 || Член 15, параграф 5

|| Член 7, параграф 5 || _

|| Член 7, параграф 6 || Член 17, параграф 4, първото изречение

Член 8 || || Член 26

|| Член 8, параграф 1, първа алинея || Член 16, параграф 1

|| Член 8, параграф 1, втора алинея || Член 16, параграф 6, първото изречение

|| Член 8, параграф 1, трета алинея || _

|| Член 8, параграф 1, четвърта алинея || _

|| Член 8, параграф 2 || Член 16, параграф 3

|| Член 8, параграф 3 || _

|| Член 8, параграф 4, буква а) || Член 16, параграф 2, буква а)

|| Член 8, параграф 4, буква б) || Член 16, параграф 2, буква в)

|| Член 8, параграф 4, буква в) || Член 16, параграф 2, буква г)

|| Член 8, параграф 4, буква г) || Член 16, параграф 2, буква д)

|| Член 8, параграф 5 || Член 16, параграф 8

|| Член 8, параграф 6, първа алинея || Член 17, параграф 1 и параграф 3, буква б)

|| Член 8, параграф 6, втора алинея || Член 17, параграф 4, второто изречение

|| Член 8, параграф 7, първа алинея || _

|| Член 8, параграф 7, втора алинея || Член 16, параграф 6, второто изречение

|| Член 8, параграф 7, трета алинея || Член 16, параграф 9

|| Член 8, параграф 7, четвърта алинея || Член 16, параграф 11

|| Член 8, параграф 7, петата алинея || _

|| Член 8, параграф 8 || Член 16, параграф 10

|| Член 8, параграф 9, буква а) || Член 16, параграф 12

|| Член 8, параграф 9, буква б) || Член 16, параграф 13

Член 9 || || Член 16, параграф 6

|| Член 9 || Член 18

Член 10 || || Член 19, параграф 3

|| Член 10 || Член 28

Член 11 || || _

|| Член 11 || Член 29

Член 12, параграф 1 || || Член 27, параграф 1

Член 12, параграф 2 || || _

Член 12, параграф 3 || || _

Член 12, параграф 4 || || _

Член 12, параграф 5 || || _

|| Член 12, параграф 1 || Член 30, параграф 1, буква д)

|| Член 12, параграф 2 || Член 30, параграф 1, буква а)

|| Член 12, параграф 3 || Член 30, параграф 1, буква б)

|| Член 12, параграф 4 || Член 30, параграф 1, буква в)

|| Член 12, параграф 5 || Член 30, параграф 1, буква з)

|| Член 12, параграф 6 || Член 30, параграф 1, буква г)

|| Член 12, параграф 7 || _

|| Член 12, параграф 8 || _

|| Член 12, параграф 9 || Член 30, параграф 1, буква и)

Член 13 || Член 13 || Член 31

Член 14 || || Член 19

Член 15 || Член 14 || Член 32

|| Член 15 || Член 34

Член 16 || || Член 35, параграф 2

Член 17 || Член 16 || Член 36

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цел(и)

              1.5.    Основания за предложението/инициативата

              1.6.    Продължителност и финансово отражение

              1.7.    Предвиден(и) метод(и) на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

Предложение за Решение на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[38]

Засегната област на политиката и свързана/и дейност/дейности:

23 03 — Финансов инструмент в областта на гражданската защита

1.3. Естество на предложението/инициативата

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[39]

ü Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност

1.4. Цели 1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

С настоящото решение се създава Механизъм за гражданска защита на Съюза, който да подпомага, координира и допълва действията на държавите-членки в областта на гражданската защита за подобряване ефективността на системите за превенция, подготовка и реагиране при природни и причинени от човека бедствия.

1.4.2. Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Конкретна цел № 1

постигане на високо ниво на защита срещу бедствия чрез предотвратяване или намаляване на техните въздействия и чрез насърчаване на култура на превенция;

Конкретна цел № 2

ПОВИШАВАНЕ СТЕПЕНТА НА ГОТОВНОСТ НА СЪЮЗА ЗА РЕАГИРАНЕ ПРИ БЕДСТВИЯ;

Конкретна цел № 3

УЛЕСНЯВАНЕ НА БЪРЗИ И ЕФИКАСНИ ОПЕРАЦИИ ПО СПЕШНО РЕАГИРАНЕ ПРИ ГОЛЕМИ БЕДСТВИЯ ИЛИ ПРИ НЕПОСРЕДСТВЕНА ЗАПЛАХА ОТ ТАКИВА БЕДСТВИЯ.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

23 03 Финансов инструмент в областта на гражданската защита

1.4.3. Очакван(и) резултат(и) и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на целевите бенефициери/групи.

Предложението ще:  

- позволи на Съюза да подпомага, координира и допълва действията на държавите-членки в областта на гражданската защита чрез Механизма за гражданска защита на Съюза през периода на действие на МФР за 2014—2020 г., в това число по-конкретно:

а) мерки за предотвратяване или намаляване на последствията от бедствия; и

б) действия, насочени към повишаване степента на готовност на ЕС за реагиране при бедствия, включително действия за подобряване осведомеността на гражданите на ЕС.

в) действия в областта на спасителните операции при бедствия в рамките на Механизма;

С настоящото предложение ще се предостави възможност за продължаване на дейностите в областта на предотвратяването, готовността и реагирането при бедствия, обхванати от Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета, и които се финансират по финансовия инструмент в областта на гражданската защита (2007/162/ЕО, Евратом); това включва създаването на Европейски капацитет за спешно реагиране въз основа на предварително ангажирани средства на държавите-членки, изграждането на Европейски център за спешно реагиране, утвърждаването и опростяването на транспортните разпоредби и оказването на подкрепа на държавите-членки при разработването на национални планове за управление на риска.

1.4.4. Показатели за резултатите и за отражението

Да се посочат показателите, които позволяват да се проследи осъществяването на предложението/инициативата.

Конкретна цел: постигане на високо ниво на защита срещу бедствия чрез предотвратяване или намаляване на техните въздействия и чрез насърчаване на култура на превенция

1. Брой на държавите-членки с национални оценки на риска и планове за управление на риска от бедствия;

2. Брой и вид на проучванията и проектите с оглед подобряване на базата от знания;

3. Въвеждане на нови технологии

Конкретна цел: повишаване степента на готовност на Съюза за реагиране при бедствия

1. Брой експерти с квалификация на необходимото ниво

2. Брой на обученията и ученията и видовете курсове, включени в учебния план на програмата за обучение;

3. Брой на обмените в рамките на мрежата за обучение на ЕС;

4. Брой и вид на заделените средства за доброволното обединяване (Капацитета за спешно реагиране);

5. Брой на държавите-членки, които предоставят средства за доброволното обединяване;

6. Размер на съфинансирането от ЕС за средствата за доброволното обединяване;

7. Брой и вид на установените критични недостатъци на капацитета;

8. Брой и вид на недостатъците, отстранени със съфинансирането от ЕС, както и на отстранените без такова съфинансиране;

9. Разработване от Комисията с подкрепата на държавите-членки на сценарии за спешно реагиране за територията на ЕС и извън нея, които да обхващат пълния списък на потенциалните големи бедствия;

10. Разработване от Комисията с подкрепата на държавите-членки на подробен опис на наличните средства в държавите-членки и анализ на недостатъците;

Конкретна цел: улесняване на бързи и ефикасни операции по спешно реагиране при големи бедствия или непосредствена заплаха от тях

1. Бързина на операциите: период между подаването на искане за помощ и разполагането на помощта на място, както и пълна съвместимост на екипите за оценка и/или координация;

2. Съотношение между предоставените средства от доброволното обединяване и допълнителните специални предложения от държавите-членки;

3. Процент на задоволените спешни приоритетни нужди;

4. Брой и размер на безвъзмездните средства за транспорт и транспортните услуги;

5. Необходимо време за обработка на искания за индивидуална помощ/услуга, както и общо изразходено време за обработка на финансови операции;

6. Размер на съфинансирането от ЕС за транспортни операции (включително среден процент на операция);

7. Дял на съфинансирането от ЕС за транспорт спрямо общия размер на транспортните разходи;

8. Брой на безвъзмездните средства/услугите и общ размер на съфинансирането от ЕС за транспорт, отпуснато на засегнати държави-членки;

1.5. Основания за предложението/инициативата 1.5.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

Политиката на ЕС в областта на гражданската защита се основава на Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета с неограничен период на действие и на Решение 2007/162/ЕО, Евратом на Съвета. С последното се осигурява финансиране за дейностите по Механизма и действието му изтича в края на 2013 г.

За целите на опростяването двете гореспоменати законодателни предложения са обединени в едно законодателно предложение, което е насочено към подобряване и допълнително укрепване на Механизма за гражданска защита на Съюза през периода на действие на МФР за 2014—2020 г.

Настоящото предложение се основава на двата съществуващи законодателни акта, които уреждат гражданската защита, заедно със съобщението от 2010 г. „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“ и в него се отчитат недостатъците, установени в хода на подробната оценка на законодателството в областта на гражданската защита за периода 2007—2009 г.

Целта на настоящото предложение е да подкрепя действия, насочени към отстраняването на установените при оценката недостатъци. Основните действия са следните:

1) изграждане на Център за спешно реагиране (ERC) с капацитет за оперативност 24 часа на ден 7 дни в седмицата, който е на разположение на държавите-членки и на Комисията за нуждите на Механизма;

2) преход от основана на реакцията и ad hoc координация към предварително планирана, предварително организирана и предсказуема система за гражданска защита на ЕС;

3) откриване и отстраняване на критични недостатъци в капацитетите за реагиране;

4) подобряване на финансовата и логистичната подкрепа за транспорта и постигане на по-ефективни от гледна точка на разходите транспортни операции; и 5) разработване на национални планове за управление на риска и преглед на рисковете в целия ЕС.

1.5.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

Добавената стойност на ЕС се явява под формата на:

- намаляване броя на човешките жертви, пораженията върху околната среда и икономическите и материалните щети.

- подобрена координация на дейностите по гражданска защита, тъй като всички предложения за помощ се събират в MIC за приемане от органите на засегнатата държава.

- ефективност от гледна точка на разходите, тъй като помощта, приета от засегнатата държава, може да бъде съчетана с помощта от други държави чрез процедурата за транспортиране.

- подобрена ефикасност чрез повишено ниво на готовност и подобрена съгласуваност на политиката за управление на риска от бедствия;

- съгласувана и ефективна реакция чрез създаването на капацитет за бързо реагиране, който е в готовност за оказване на помощ навсякъде в ЕС и извън него, където е необходимо;

- подобрена видимост на реакцията на ЕС при бедствия;

- подобрено използване на оскъдните ресурси чрез споделяне на средствата, финансирани от ЕС.

1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

Тези предложения се основават на:

- натрупания опит при извънредните ситуации, управлявани чрез Механизма от неговото създаване през 2001 г;

- натрупания опит в резултат на проектите, финансирани в рамките на процедурите за покани, стартирани от 2007 г. нататък в областта на готовността и превенцията;

- натрупания опит в резултат на пилотния проект, финансиран в рамките на стартираната през 2008 г. „Покана за предложения за пилотен проект относно засилване на сътрудничеството между държавите-членки в борбата с горските пожари“;

- натрупания опит в резултат на 17-те проекта и трите договора, финансирани по линия на подготвителното действие за капацитет за бързо реагиране на ЕС;

- резолюцията на Европейския парламент от 4 септември 2007 г. относно природните бедствия от това лято

- Съобщение относно повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия (COM (2008)130)

- Декларация на Европейския парламент от 11 март 2008 г. относно ранното предупреждение на гражданите при тежки извънредни ситуации

- Резолюция на Европейския парламент от 19 юни 2008 г. относно повишаване способността на Европейския съюз за реагиране при бедствия

- Съобщение относно подход на Общността за превенция на природни и причинени от човека бедствия COM(2009)82.

- Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета ,,Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“ (COM(2011)600 окончателен) от 26 октомври 2010 г., както и Съобщение относно повишаване на способността на Съюза за отговор при бедствия, COM(2008)130 окончателен.

- Оценка на прилагането на механизма за гражданска защита и финансовия инструмент в областта на гражданската защита през периода 2007—2009 г. (Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета SEC(2011) 1311 окончателен), който обхваща и подготвителното действие за капацитет за бързо реагиране на ЕС, приет на 2010 ноември 2011 г. (COM (2011) 696).          

1.5.4. Съгласуваност и евентуални взаимодействия с други съответни инструменти

Съгласуваност с:

- Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ; 

- Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност;

- Регламент (EО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз;

- Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за установяване на Инструмент за стабилност.

1.6. Продължителност и финансово отражение

ü Предложение/инициатива с неограничена продължителност

Финансови разпоредби с ограничена продължителност:

– ü Бюджетното финансиране обхваща периода 1/1/2014—31/12/2020 г.

– ü  Финансово отражение от 1/1/2014 до 31/12/2020 г. (плащания до 31/12/2022 г.)

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление[40]

ü Пряко централизирано управление от Комисията

¨ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨  изпълнителни агенции

– ¨  органи, създадени от Общностите[41]

– ¨  национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

X Споделено управление с международни организации органи на ООН

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

NA

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 2.1. Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Дейностите и мерките, за които се отпуска финансова помощ съгласно настоящите решения, се подлагат на редовен мониторинг.

Комисията изготвя и представя на Европейския парламент и на Съвета:

- междинен доклад за оценка не по-късно от 30 юни 2017 г.;

- съобщение за продължаване на изпълнението на настоящото решение не по-късно от 31 декември 2018 г.;

- доклад за последваща оценка не по-късно от 31 декември 2021 г.

2.2. Система за управление и контрол 2.2.1. Установен(и) риск(ове)

Ако не бъдат предвидени допълнителни постове, недостигът на персонал може да доведе до риск от невъзможност за

- реагиране на всички предизвикателства в следствие нарастването на броя на операциите за гражданска защита, особено в контекста на новата по-широка роля, която се възлага на Центъра за спешно реагиране, и политическите изисквания;

- разработване/добавяне на дейности

- възползване от/разработване на нови технологични системи, които осигуряват наличности без прекъсване;

- подходящо реагиране при непосредствена опасност от извънредни ситуации, свързани с гражданската защита.

2.2.2. Предвиден(и) метод(и) на контрол

Информация относно структурата на системата за вътрешен контрол Предвижда се по отношение на проектите за законодателство да се използва съществуваща система за вътрешен контрол, за да се гарантира, че наличните средства по новия инструмент се използват по подходящ начин и в съответствие с приложимото законодателство. Настоящата система се структурира, както следва: 1. Система за вътрешен контрол в рамките на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (3 лица), която е насочена върху спазването на приложимите административни процедури и действащото законодателство в областта на гражданската защита. За тази цел се използват стандартите за вътрешен контрол. 2. одит на безвъзмездните средства и възложените договори за обществени поръчки в рамките на инструмента от одиторите на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (6 одитори); 3. оценка на дейностите от външни партньори Действията могат да бъдат одитирани и от външни организации 1. OLAF (случаи на измами); 2. Сметната палата; Планирано е настоящата система за контрол да се запази. Във връзка с увеличеното налично финансиране по инструмента може да се предвиди по-силно акцентиране върху гражданската защита, за да може по подходящ начин да се проверяват разходите по инструмента. Оценка на разходите и ползите За вътрешния одит очакваните разходи за дейностите, свързани с проектите за законодателство, възлизат на Разчетен размер от 19 000 EUR (127 000 EUR*3*0,05), ако 5 % от наличното работно време е посветено на гражданската защита. Понастоящем в ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ има 6 външни одитори. При условие че те отделят 5 % от работното време за трансакции, съфинансирани/финансирани по линия на новия финансов инструмент в областта на гражданската защита, разходите за външен одит би следвало да възлизат на приблизително 38 000 EUR. Предишният опит показва, че ползите от контрола следва да надвишават разходите и да осигуряват по-успешно спазване на действащите правила. Одитите, осъществени в миналото, постигнаха като резултат намаляване на общия принос на ЕС чрез приспадане на разходите, които не са допустими за съфинансиране. Оценка на очакваното ниво на риска от неспазване Предходните одити на съфинансирания по настоящия инструмент проект показаха, че съществува риск от нецелесъобразно използване на фондовете. По тази причина е разумно съществуващата система да бъде предложена за бъдещи действия. Като се отчита по-големият размер на наличните средства, може да се предвиди увеличане на броя на външните одитори. Предвиденото ниво на спазване трябва да достигне 98 % (с процент на грешките под 2 %).

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ ще разработи допълнително своята стратегия за предотвратяване на измами в съответствие с новата стратегия на Комисията за предотвратяване на измами (CAFS), приета на 24 юни 2011 г., за да гарантира inter alia, че:

Проверките на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“, свързани с предотвратяването на измами, са напълно съобразени с CAFS;

Подходът за управление на риска от измами на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ е пригоден за установяване на областите с риск от измами и на подходящи отговори;

Използваните системи за изразходване на средства на ЕС в трети държави позволяват обработването на информация с цел тези данни да се използват за управление на риска от измами (например двойното финансиране);

При необходимост ще бъдат създадени групи за връзка и подходящи ИТ инструменти, чието предназначение ще бъде да анализират случаи на измами, свързани със сектора.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 3.1. Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер и наименование || Многогод./Едногод. ([42]) || от държави от[43] ЕАСТ || от страни кандидатки[44] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

3 || 23 03 01 Гражданска защита в Европейския съюз || Многогод. || ДА || ДА* || ДА* || НЕ

3 || 23 01 04 02 Гражданска защита - Разходи за административно управление || Едногод. || ДА || НЕ || НЕ || НЕ

4 || 23 03 06 Спасителни операции в областта на гражданската защита в трети страни || Многогод. || ДА || ДА* || ДА* || НЕ

*

Механизмът е отворен за участие на страни кандидатки, страни от ЕИП (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия)

· Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Номер [Наименование……………………………………..] || Многогод./Едногод. || от държави от ЕАСТ || от страни кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

|| || || || || ||

3.2. Очаквано отражение върху разходите 3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || Номер || Функция 3 „Сигурност и гражданство“

ГД: ECHO — ,,Хуманитарна помощ и гражданска защита“ || || || 2014[45] || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || 2021 и последващите години || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || || ||

23 03 01 Гражданска защита в Европейския съюз || Поети задължения || 36,4 || 37,4 || 38,4 || 38,4 || 39,4 || 40,4 || 41,4 || Не е приложимо || 271,8

Плащания || 30 || 34 || 34 || 34 || 35 || 35 || 35 || 34,8 || 271,8

Бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми[46] || || || || || || || || ||

23 01 04 02 — Разходи за административно управление || || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || Не е приложимо || 4,2

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 3 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 37 || 38 || 39 || 39 || 40 || 41 || 42 || Не е приложимо || 276

Плащания || 30,6 || 34,6 || 34,6 || 34,6 || 35,6 || 35,6 || 35,6 || 34,8 || 276

Функция от многогодишната финансова рамка: || Номер || Функция 4 „Глобална Европа“

ГД: ECHO — ,,Хуманитарна помощ и гражданска защита“ || || || 2014[47] || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || 2021 и последващите години || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || || ||

23 03 06 Спасителни операции в областта на гражданската защита в трети страни || Поети задължения || 32 || 33 || 33 || 34 || 34 || 35 || 36 || Не е приложимо || 237

Плащания || 25 || 30 || 30 || 31 || 31 || 32 || 33 || 25 || 237

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 4 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 32 || 33 || 33 || 34 || 34 || 35 || 36 || || 237

Плащания || 25 || 30 || 30 || 31 || 31 || 32 || 33 || 25 || 237

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || 69 || 71 || 72 || 73 || 74 || 76 || 78 || Не е приложимо || 513

Плащания || 55 || 64 || 64 || 65 || 66 || 67 || 68 || 64 || 513

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—4 от многогодишната финансова рамка (Референтна стойност) || Поети задължения || 69 || 71 || 72 || 73 || 74 || 76 || 78 || Не е приложимо || 513

Плащания || 55 || 64 || 64 || 65 || 66 || 67 || 68 || 64 || 513

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || „ Административни разходи “

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

|| || || 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ОБЩО

ГД: ECHO — ,,Хуманитарна помощ и гражданска защита“ ||

Ÿ Човешки ресурси || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 48,314

Ÿ Други административни разходи || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 4,2

ОБЩО ЗА ГД ECHO — ,,Хуманитарна помощ и гражданска защита“ || Бюджетни кредити || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 52,514

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = oбщо плащания) || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 7,502 || 52,514

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

|| || || 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || 2021 и последващите години || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 76,502 || 78,502 || 79,502 || 80,502 || 81,502 || 83,502 || 85,502 || Не е приложимо || 565,514

Плащания || 62,502 || 71,502 || 71,502 || 72,502 || 73,502 || 74,502 || 75,502 || 64,000 || 565,514

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– ü  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || || || Година  2014 || Година  2015 || Година  2016 || Година  2017 || Година  2018 || Година  2019 || Година  2020 || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат[48] || Среден разход за крайния продукт || Брой крайни продукти || Разходи || Брой крайни продукти || Разходи || Брой крайни продукти || Разходи || Брой крайни продукти || Разходи || Брой крайни продукти || Разходи || Брой крайни продукти || Разходи || Брой крайни продукти || Разходи || Общ брой на крайните продукти || Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1 — Превенция[49]… || || || || || || || || || || || || || || || ||

Брой финансирани проекти в областта на превенцията || Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства || 0,3 || 10 || 3 || 10 || 3 || 10 || 3 || 10 || 3 || 10 || 3 || 10 || 3 || 10 || 3 || 70 || 21

Проучвания || Брой договори || 0,1 || 5 || 0,5 || 5 || 0,5 || 5 || 0,5 || 5 || 0,5 || 5 || 0,5 || 5 || 0,5 || 5 || 0,5 || 35 || 3,5

Междинна сума за конкретна цел № 1 || 15 || 3,5 || 15 || 3,5 || 15 || 3,5 || 15 || 3,5 || 15 || 3,5 || 15 || 3,5 || 15 || 3,5 || 105 || 24,5

|| || || || || || || || || || || || || || || ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2 — Готовност || || || || || || || || || || || || || || || ||

Брой финансирани проекти в областта на готовността (вкл. обучение и учения) || Споразумения за отпускане на безвъзмездни средства и договори || 0,5 || 50 || 25 || 54 || 27 || 56 || 28 || 58 || 29 || 60 || 30 || 64 || 32 || 62 || 31 || 404 || 202

Системи за ранно предупреждаване || Брой админ. споразум. || 0,4 || 5 || 2 || 5 || 2 || 5 || 2 || 5 || 2 || 5 || 2 || 5 || 2 || 5 || 2 || 35 || 14

Капацитет за спешно реагиране || Брой споразум. за отп. на безв. средства + договори || 1 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 16 || 19 || 19 || 115 || 115

Междинна сума за конкретна цел № 2 || 71 || 43 || 75 || 45 || 77 || 46 || 79 || 47 || 81 || 48 || 85 || 50 || 86 || 52 || 554 || 331

|| || || || || || || || || || || || || || || ||

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 3 — Реагиране[50]… || || || || || || || || || || || || || || || ||

Разполагане на експерти || Брой договори || 0,005 || 200[51] || 1 || 200 || 1 || 200 || 1 || 200 || 1 || 200 || 1 || 200 || 1 || 200 || 1 || 1400 || 7

 Брой транспортни операции в рамките на ЕС || Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства/договор а услуги || 0,250 || 2 || 0,5 || 2 || 0,5 || 2 || 0,5 || 2 || 0,5 || 2 || 0,5 || 2 || 0,5 || 2 || 0,5 || 14 || 3,5

 Брой транспортни операции извън ЕС || Споразумение за отпускане на безвъзмездни средства/договор за услуги || 0,3 || 70[52] || 21 || 70 || 21 || 70 || 21 || 70 || 21 || 70 || 21 || 70 || 21 || 70 || 21 || 490 || 147

Междинна сума за конкретна цел № 3 || 272 || 22,5 || 272 || 22,5 || 272 || 22,5 || 272 || 22,5 || 272 || 22,5 || 272 || 22,5 || 272 || 22,5 || 1904 || 157,5

ОБЩО РАЗХОДИ || 358 || 69 || 362 || 71 || 364 || 72 || 366 || 73 || 368 || 74 || 372 || 76 || 373 || 78 || 2563 || 513

||

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер 3.2.3.1. Обобщение

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

– ü  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

|| 2014 [53] || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 6,902 || 48,314

Други административни разходи || 0,550 || 0,550 || 0,550 || 0,550 || 0,550 || 0,550 || 0,550 || 3.85

Междинна сума за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 7,452 || 7,452 || 7,452 || 7,452 || 7,452 || 7,452 || 7,452 || 52,164

Извън ФУНКЦИЯ 5[54] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи с административен характер || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 0,6 || 4,2

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

ОБЩО || 8,052 || 8,052 || 8,052 || 8,052 || 8,052 || 8,052 || 8,052 || 56,364

3.2.3.2. Очаквани нужди от човешки ресурси 3.2.3.3. ¨      Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

– ü  Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020

Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица)

23 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 35 || 35 || 35 || 35 || 35 || 35 || 35

XX 01 01 02 (Делегации) || || || || || || ||

XX 01 05 01 (Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 01 (Преки изследвания) || || || || || || ||

Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време ЕПРВ)[55]

23 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) || 36 || 36 || 36 || 36 || 36 || 36 || 36

XX 01 02 02 (ДНП, КНЕ, МЕД, МП и ПНА в делегациите) || || || || || || ||

XX 01 04 yy [56] || - в централата[57] || || || || || || ||

- в делегациите || || || || || || ||

XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки изследвания) || || || || || || ||

10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки изследвания) || || || || || || ||

Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

ОБЩО || 71 || 71 || 71 || 71 || 71 || 71 || 71

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вечее възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица || Управление на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства; изпълнение и проследяване на работата по политиката; административна помощ.

Външен персонал || Осигуряване на оперативност 24 часа на ден и 7 дни в седмицата на Центъра за спешно реагиране; необходимите дейности на място; административна помощ.

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– ü  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

Нова многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г. съгласно съобщението „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM (2011)500 окончателен)

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използва инструмента за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[58].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

– Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

|| 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || Общо

Участие на страните от ЕАСТ във финансирането на бюджетен ред 230301 + 230306[59] || 0,650 || 0,650 || 0,650 || 0,650 || 0,650 || 0,650 || 0,650 || 4,550

Трети държави, които плащат такси за участие в Механизма за гражданска защита[60] || 0,126 || 0,126 || 0,126 || 0,126 || 0,126 || 0,126 || 0,126 || 0,882

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || 0,776 || 0,776 || 0,776 || 0,776 || 0,776 || 0,776 || 0,776 || 5,432

3.3. Очаквано отражение върху приходите

– ü  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

¨         върху собствените ресурси

¨         върху разните приходи

млн. EUR (до 3 знака след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[61]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Статия …………. || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

[1]               ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9.

[2]               ОВ L 71, 10.3.2007 г., стр. 9.

[3]               COM(2011) 696 окончателен.

[4]               COM(2011) 500 окончателен.

[5]               COM(2010) 600 окончателен.

[6]               COM(2009) 82 окончателен.

[7]               C 115/1, 4.5.2010 г.

[8]               COM(2010) 673 окончателен.

[9]               OВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9.

[10]             ОВ L 71/9, 10.03.2007 г., стр. 9.

[11]             OВ L 357, 31.12.2002 г., стр. 1.

[12]             На 6 април и на 17 юни 2011 г. бяха проведени общи срещи на заинтересованите страни с 600 поканени заинтересовани страни и с около 120 участници<GR> на всяка от тях. Среща на генералните директори по гражданска защита, проведена в Будапеща на 23—25 май 2011 г.

[13]             COM(2010) 600 окончателен.

[14]             COM(2010) 673 окончателен.

[15]             15520/08.

[16]             15874/10.

[17]             CECIS улеснява комуникацията между MIC и националните компетентни органи, като прави реакцията при бедствия по-бърза и по-ефективна.

[18]             COM(2011) 500 окончателен.

[19]             ОВ L 297, 15.11.2001 г., стр. 7.

[20]             ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9.

[21]             ОВ L 71, 10.3.2007 г., стр. 9.

[22]             ОВ L 327, 21.12.1999 г., стр. 53.

[23]             COM (2009) 82 окончателен.

[24]             OВ L 163, 02.07.1996 г., стр. 1.

[25]             OВ C 25, 30.1.2008 г., стр. 1

[26]             OВ C 317, 12.12.2008 г., стр. 6

[27]             OВ L 55, 16.2.2003 г., стр. 13.

[28]             ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 1.

[29]             ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 39.

[30]             ОВ L 58, 24.02.2007 г., стр. 1.

[31]             ОВ L 163, 02.07.1996 г., стр. 1.

[32]             OВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

[33]             OВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

[34]             OВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2.

[35]             OВ L 136, 31.5.1999 г., стр. 1.

[36]             OВ L

[37]             OВ L 71, 10.3.2007 г., стр. 9—17

[38]             УД: управление по дейности — БД: бюджетиране по дейности.

[39]             Съгласно член 49, параграф 6, буква а) или б) от Финансовия регламент.

[40]             Подробности във връзка с методите на управление и позоваванията на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[41]             Посочени в член 185 от Финансовия регламент.

[42]             Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити

[43]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[44]             Страни кандидатки и, ако е приложимо, страни потенициални кандидатки от Западните Балкани.

[45]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[46]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[47]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[48]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.).

[49]             Съгласно описанието в част 1.4.2. „Конкретна(и) цел(и)…“

[50]             Съгласно описанието в раздел 1.4.2. „Конкретна(и) цел(и)…“

[51]             Въз основа на прогнозен брой от 20 бедствия на година и прогнозен среден брой от 10 експерти на бедствие.

[52]             Въз основа на прогнозен брой от 7 полета на бедствие извън ЕС и прогнозен среден брой от 10 бедствия на година.

[53]             Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата.

[54]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[55]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост ; МЕД = младши експерт в делегация ; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт;

[56]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[57]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[58]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[59]             Въз основа на таксите, платени през 2011 г.

[60]             Въз основа на таксите, платени през 2011 г. (към онзи момент само Хърватия)

[61]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.