52011PC0609

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации /* COM/2011/0609 окончателен - 2011/0270 (COD) */


{SEC(2011)1130 final}

{SEC(2011)1131 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.           КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

· Общ контекст

Европейските общества са изправени пред многобройни предизвикателства, резултат от повишената конкуренция в световен мащаб, ускорения ход на техническия напредък, демографските тенденции и измененията на климата. Настъпилата неотдавна икономическа и финансова криза, която засегна всички държави-членки и региони в Съюза, доведе до усложняване на ситуацията. В сферата на политиката по заетостта и социалните въпроси Съюзът все още е изправен пред сложни проблеми като:

– висока безработица, особено сред нискоквалифицираните, младите и по-възрастните работници, мигрантите и лицата с увреждания;

– все по-разпокъсан пазар на труда, на който се появяват по-гъвкави модели на трудова дейност и други предизвикателства, оказващи въздействие върху сигурността на работните места и условията на труд;

– намаляваща работна сила и увеличаващ се натиск върху системите за социална закрила в резултат на демографските промени;

– трудности при съчетаването на служебните отговорности и грижите за семейството и при постигането на равновесие между професионалния и личния живот, което възпрепятства личностното и семейното развитие;

– неприемливо голям брой лица, живеещи под прага на бедността и в условия на социална изолация.

Кризата също така подчерта тесните връзки и взаимозависимост между икономиките на 27-те държави-членки на ЕС, особено на тези от еврозоната, а именно, че реформите или липсата на такива в една държава оказва отражение по отношение на резултатите в останалите държави. Това означава, че координираните действия на равнището на Съюза са по-ефективни за справянето с тези предизвикателства, отколкото самостоятелните действия на отделните държави-членки. За да бъдат икономически оправдани, реформите трябва също така, доколкото е възможно, да се основават на факти. Включването на създателите на политиките и на други заинтересовани лица в процес на колективно учене и в разработването и изпитването на нови подходи вероятно ще доведе до по-широка подкрепа на стратегията „Европа 2020“, отговорност и ангажираност към нея. В този контекст социалната иновация, и по-специално социалното експериментиране, може да бъде важен инструмент за моделиране на реформите и приспособяванията на политиките, които са необходими за прилагането на стратегията „Европа 2020“.

Разработването и разпространяването на подход за социални иновации в по-широк мащаб в Съюза обаче е възпрепятствано от редица фактори, сред които:

– недостатъчни знания за нуждите и способностите на организациите на гражданското общество, социалните предприятия, социалните предприемачи и организациите от обществения сектор;

– разпокъсаност на усилията и ресурсите, липса на прозрачност и популярност, ограничена финансова подкрепа и недостатъчни технически умения от такова естество, които да могат да подпомогнат организациите при разработването и въвеждането на социални иновации;

– ниска степен на участие на гражданите и бизнеса;

– слабо разпространение и недостатъчно използване на добри практики;

– недостатъчно добри методи за оценяване на въздействието на действията и политиките.

Докато решаването на социално-икономическите проблеми е отговорност предимно на държавите-членки и на регионите и решенията трябва се вземат възможно най-близко до гражданите, ролята на Съюза е да включи в програмата си необходимостта от специфични реформи, да установява пречките пред осъществяването на промените и начините за тяхното преодоляване, като гарантира спазването на действащите на равнището на Съюза правила, насърчава обмена на добри практики и взаимното обучение и подкрепя социалната иновация и общоевропейските подходи.

· Обосновка на предложението

Програмата на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации се основава на три съществуващи инструмента:

– програма „Прогрес“, създадена с Решение № 1672/2006/ЕО;

– EURES;

– европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ за трудова заетост и социално приобщаване, създаден с Решение № 283/2010/ЕС.

Програма „Прогрес“

В рамките на своята компетентност, чрез политиката си по заетостта и социалните въпроси Съюзът цели основно да осигури съвместни действия и ефективна координация на политиката между държавите-членки. Рамката е предвидена в Договора (ДЕС), в който са установени два основни вида действия, а по-специално координационни (приемане на мерки за насърчаване сътрудничеството между държавите-членки) и законодателни (приемане на минимални изисквания чрез директиви).

Опитът от насърчаването на сътрудничеството между държавите-членки в областта на заетостта и социалните въпроси сочи, че съществуват редица фактори, които оказват влияние върху успеха на координираните отговори в областта на тази политика, включително съгласуваното разбиране за ключовите фактори и тяхната взаимна зависимост (напр. как да се обясни наличието на бедност сред работещите, как да се справяме с неравнопоставеността в здравеопазването), обща терминология и измервания за целите на мониторинга и бенчмаркинга, сравними данни и сближаване или наличие на полезно взаимодействие между целите, ценностите и интересите на различни групи заинтересовани лица.

От началото си програма „Прогрес“ допринася за намиране на ефективни решения в областта на политиката. Укрепената в контекста на новата стратегия „Европа 2020“ рамка на политиката предполага увеличаване на необходимостта от основано на факти формулиране на политиките, така че политиките и законодателството на Съюза да могат да отговорят на социално-икономическите предизвикателства. Приемникът на програма „Прогрес“ ще подпомага Комисията при изпълняването на нейните задачи:

– установяване на факти и събиране на данни за съответните разработки на политиките;

– мониторинг и докладване във връзка с напредъка на държавите-членки към общите приоритети и цели на Съюза;

– гарантиране на ефективно и еднакво прилагане на законодателството на Съюза;

– модернизиране на законодателството на Съюза в областта на условията на труд в съответствие с принципите на интелигентното регулиране.

EURES

Свободното движение на работници — една от четирите свободи, залегнали в Договора, допринася за икономическото развитие и социалното сближаване в Съюза. Пред географската мобилност в Съюза обаче стоят редица препятствия — от правните и административни пречки, цените на жилищата, възможността за прехвърляне на пенсионните права и езиковите бариери до липсата на прозрачност относно свободните работни места и на подкрепа на търсещите работа да намерят подходящата оферта. EURES има за цел да подобри прозрачността на пазара на труда като публикува обяви за свободни работни места на портала за професионална мобилност EURES и да предоставя подкрепа за услугите за предоставяне на информация, консултация и ориентиране на национално и трансгранично равнище.

В същото време ролята на обществените служби по заетостта се промени в резултат на настъпилата неотдавна икономическа криза и на необходимостта от по-индивидуализирани услуги. Обществените служби по заетостта следва да се превърнат в организатори на обучения през целия живот, като предлагат широк спектър от услуги (като например оценка на уменията, обучения, професионално ориентиране, установяване на връзка между работни места и профили, консултации за клиенти) и отговаряне на потребностите на най-отдалечените от пазара на труда. Освен това EURES следва да насърчава нови методи на работа с частните служби по заетостта.

Европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“

Работата като самостоятелно заети лица е един от вариантите за безработните да започнат трудова дейност. Откриването на работни места чрез създаването и консолидирането на нови предприятия играе основна роля за постигането на целите на „Европа 2020“: значителен брой нови работни места в Съюза са открити от новосъздадени дружества, а близо 85 % от тези работни места са в микропредприятия. Съюзът обаче далеч не използва пълния си потенциал в тази насока. Една от основните пречки за създаването на предприятия е липсата на достъп до финансиране, и по-специално до микрокредити, която е още по-осезаема поради настъпилата неотдавна икономическа криза. Европейският сектор на микрофинансирането все още не е достигнал своята зрелост. За да могат да се разрастват, институциите за микрофинансиране на Съюза ще трябва да създадат и поддържат подходящи модели за финансиране. Следователно съществува ясна нужда от засилване на изграждането на институционален капацитет (особено за небанковите институции за микрофинансиране), за да се обхванат първоначалните разходи и финансирането за отпускане на заеми за високорискови целеви групи.

Програмата за социална промяна и социални иновации на Европейския съюз има за цел увеличаване на съгласуваността на действията на ЕС в областта на заетостта и социалните въпроси чрез обединяване и надграждане върху изпълнението на програма „Прогрес“, EURES и европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“. Освен това програмата предоставя възможност за опростяване на изпълнението чрез общовалидните разпоредби, които обхващат, inter alia, съвместни общи цели, обща типология на действията и рационализация на отчитането и оценката. Същевременно програмата предвижда ограничен брой специфични разпоредби, приложими към трите оси („Прогрес“, EURES и „Микрофинансиране и социално предприемачество“), за да се вземат предвид правните изисквания (включително правилата за комитология, които се прилагат единствено за ос „Прогрес“, географския обхват и специфичните изисквания за отчитане и оценяване за ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“).

· Цел на предложението

Програмата ще има за задача постигането на следните общи цели:       

а)      засилване на ангажираността към целите на Съюза в областта на заетостта, социалните условия и условията на труд сред основните създатели на политиките на Съюза и на националните политики, както и сред други заинтересовани страни, за да се постигнат конкретни и координирани действия както на равнището на Съюза, така и на това на държавите-членки;

б)      подпомагане на разработването на подходящи, достъпни и ефикасни системи за социална закрила и пазари на труда и способстване за реформата на политиката чрез насърчаване на доброто управление, взаимното обучение и социалните иновации;

в)      модернизиране на законодателството на Съюза в съответствие с принципите на интелигентното регулиране и гарантиране на ефективното прилагане на законодателството на Съюза по въпросите, свързани с условията на труд;

г)       насърчаване на географската мобилност на работниците и увеличаване на възможностите за работа чрез изграждане на отворени и общодостъпни пазари на труда в Съюза;

д)      насърчаване на заетостта и социалното приобщаване чрез увеличаване на наличността и достъпността на микрофинансирането за уязвимите групи и микропредприятията и чрез осигуряване на по-голям достъп до финансиране за социалните предприятия.

Раздели „Равенство между половете“ и „Недопускане на дискриминация“ на програма „Прогрес“ ще бъдат включени в нови инструменти от областта на правосъдието. При постигането на целите си обаче програмата на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации насърчава интегрирането на аспектите за равенство между половете и недопускане на дискриминация в други области на политиките.

2.           РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

· Консултация със заинтересованите страни

Като част от преразглеждането на действащата програма „Прогрес“ Комисията организира консултация на два етапа

1. Бе сформирана работна група, в която участваха представители на основните заинтересовани страни от програмата и чиято цел беше да предостави на Комисията набор от препоръки във връзка с разработването, целите, прилагането и финансирането на бъдещия инструмент.

2. Между 4 април и 27 май 2011 г. бе проведена обществена консултация онлайн във връзка с инструмента, който би бил приемник на програма „Прогрес“.

В рамките на срещите на работната група по EURES и ръководителите на обществените служби по заетостта през 2011 г. бяха проведени конкретни обсъждания за бъдещето на EURES.

По отношение на микрофинансирането Комисията събра становищата на европейската мрежа за микрофинансиране (ЕММ), която представлява сектор на микрофинансирането на Съюза, на ръководните органи на Европейския социален фонд и на Европейския инвестиционен фонд (който прилага механизма за микрофинансиране „Прогрес“ от името на Комисията) и на Европейската инвестиционна банка. Освен това бяха взети предвид заключенията от две работни срещи, организирани от службите на Комисията, чиито теми обхващаха както микрофинансирането, така и подкрепата за социалното предприемачество.

· Оценка на въздействието

Бе извършена комбинирана оценка на въздействието на финансовите инструменти, попадащи под отговорността на генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, които включват Европейския социален фонд, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, програма „Прогрес“, EURES и механизма за микрофинансиране „Прогрес“[1]. При оценката на въздействието бяха разгледани три варианта:

– вариант 1: без промяна на политиката: при този вариант програма „Прогрес“, EURES и механизмът за микрофинансиране „Прогрес“ биха продължили да съществуват като отделни инструменти, действащи успоредно с Европейския социален фонд;

– вариант 2: нова интегрирана програма за социална промяна и социални иновации: новата програма е съставена от три отделни, но в същото време допълващи се оси: „Прогрес“, „EURES“ и „Микрофинансиране и социално предприемачество“;

– вариант 3: единен инструмент за трудова заетост и социални въпроси: един такъв инструмент би имал направление със споделено управление (Европейският социален фонд) и направление с пряко управление.

От оценката на въздействието се стигна до заключението, че вариант 2 е предпочитаният вариант, при който ползите от гледна точка на ефикасността, критичната маса, съгласуваността и постигането на резултати ще бъдат най-големи, като същевременно ще се избегнат политическите и институционалните рискове.

3.           ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

· Правно основание

Предложението се основава на член 46, буква г), член 149, член 153, параграф 2, буква а) и член 175, трета алинея от Договора.

· Принципи на субсидиарност и пропорционалност

Тъй като целите на предложената програма за социална промяна и социални иновации не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

4.           ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Финансовите бюджетни кредити за изпълнението на програмата за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. ще възлизат на 958,19 милиона евро (по текущи цени).

2011/0270 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 46, буква г), член 149, член 153, параграф 2, буква а) и член 175, трета алинея от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[2],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[3],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) В съответствие със съобщение „Бюджет за стратегията „Европа 2020“[4] на Комисията, в което се препоръчва рационализиране и опростяване на инструментите за финансиране на Съюза и насочването им както към добавената стойност за Съюза, така и към въздействието им и резултатите от тях, с настоящия регламент се създава програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (наричана по-нататък „програмата“) с цел да се осигури продължение и развитие на дейностите, провеждани на основание Решение № 1672/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на програма на Общността за заетост и социална солидарност — „Прогрес“[5], Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно свободното движение на работници в Съюза[6], Решение 2003/8/ЕО на Комисията от 23 декември 2002 г. за приложение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета относно компенсирането на предложенията и заявленията за работа[7] и Решение № 283/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 март 2010 г. за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“[8] (наричан по-нататък „механизмът“).

(2) На 17 юни 2010 г. Европейският съвет подкрепи предложението на Комисията за стратегия „Европа 2020“ за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, в която се поставят пет водещи цели (три от които са насочени съответно към заетостта, борбата с бедността и социалното изключване и образованието) и седем водещи инициативи и поради това представлява съгласувана рамка за политиките за идното десетилетие. Европейският съвет призова за пълно мобилизиране на подходящите инструменти и политики на ЕС в подкрепа на постигането на общите цели и прикани държавите-членки да засилят координираните действия.

(3) В съответствие с член 148, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз на 21 октомври 2010 г. Съветът прие насоки за политиките в областта на заетостта, които заедно с общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приети в съответствие с член 121 от Договора, съставляват интегрираните насоки за стратегията „Европа 2020“. Програмата следва да допринесе за прилагането на интегрираните насоки за „Европа 2020“, и по-специално за насоки с номера 7, 8 и 10, като същевременно подпомага изпълнението на водещите инициативи, особено на „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“, „Програма за нови умения и работни места“ и „Младеж в движение“.

(4) Водещите инициативи „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“ и „Съюз за иновации“ определят социалните иновации като важен инструмент за справяне със социалните предизвикателства, произтичащи от застаряването на населението, бедността, безработицата, новите модели на трудова дейност и начин на живот, както и от очакванията на гражданите по отношение на социалната справедливост, образованието и здравеопазването. Програмата следва да предоставя подкрепа за действията за увеличаване дела на социалните иновации в областите на политиката, попадащи в нейния обхват, в обществения, частния и третия сектор, като взема предвид ролята на регионалните и местните власти. По-специално тя следва да помогне за установяването, оценяването и по-широкото използване на иновационните решения и практики чрез социално експериментиране с цел по-ефективно подпомагане на държавите-членки при реформите на техните пазари на труда и политики за социална закрила. Също така тя следва да бъде катализатор за установяването на транснационални партньорства и връзки между участниците от обществения, частния и третия сектор, както и да подкрепя тяхното участие в разработването и прилагането на нови подходи към неотложните въпроси, свързани със социалните потребности и предизвикателства.

(5) В съответствие със стратегия „Европа 2020“ програмата следва да бъде насочена към постигане на съгласуван подход за насърчаване на заетостта и борба със социалното изключване и бедността. Нейното изпълнение следва да бъде рационализирано и опростено, предимно чрез набор от общи разпоредби, включващи, inter allia, общите цели, типологията на действията, и мерките за мониторинг и оценка. Програмата също така следва да бъде насочена към големи проекти с очевидна добавена стойност за ЕС с цел достигане на критична маса и намаляване на административната тежест както за бенефициерите, така и за Комисията. Освен това трябва да се използват по-широко опростените варианти за разходите (еднократни суми или финансиране с единна ставка), по-специално за прилагането на схемите за мобилност. Програмата следва да предлага „обслужване на едно гише“ за субектите, предоставящи микрофинансиране, като предоставя финансиране за микрокредити, изграждане на капацитет и техническа помощ. На последно място, програмата следва да предвижда гъвкавост по отношение на бюджета чрез създаването на резерв, който да бъде разпределян ежегодно, за да се отговори на приоритетите на политиката.

(6) Съюзът следва да подсигури стабилна аналитична основа в подкрепа на създаването на политики в областта на заетостта и социалните въпроси. Една такава база данни би добавила стойност към действията на национално равнище като предостави възможност за събиране на данни и тяхното сравнение в рамките на Съюза, както и за разработването на статистически инструменти и методи и общи показатели с оглед получаване на пълна информация за ситуацията в областта на заетостта, социалната политика и условията на труд в целия Съюз, и като гарантира високо качество на оценяването на програмите и политиките от гледна точка на тяхната ефикасност и ефективност.

(7) Съюзът се намира в уникалната позиция да предостави платформа за обмен на равнището на Съюза в рамките на политиката и за взаимно обучение между държавите-членки в областта на заетостта и социалните въпроси. Познаването на политиките, прилагани в други държави, и на резултатите от тях разширява набора от възможности пред създателите на политиките, стимулира разработването на нови политики и насърчава реформите на национално равнище.

(8) Една от основните характеристики на социалната политика в Съюза е гарантирането на наличието на минимални стандарти и на непрекъснатото подобряване на условията на труд в Съюза. Съюзът има важна роля както за осигуряването на правна рамка, адаптирана в съответствие с принципите на интелигентното регулиране към развиващите се модели на работа и към новите рискове за здравето и безопасността и за финансирането на мерки за подобряване на съответствието с правилата на Съюза в областта на защитата на правата на работниците.

(9) С участието си в процеса на формулиране на политиките и със своя принос към социалните иновации организациите на гражданското общество, действащи на различни равнища, могат да имат важна роля за постигането на целите на програмата.

(10) Ангажиментът на Съюза към засилване на социалното измерение на глобализацията се изразява чрез насърчаването на достойни условия и стандарти за труд в международен план както директно по отношение на трети държави, така и непряко чрез сътрудничество с международни организации. Съответно е необходимо да се развият подходящи отношения с трети държави, които не участват в програмата, с оглед подпомагане постигането на нейните цели, като се вземат предвид всички споразумения между такива държави и Съюза, които биха могли да имат отношение в тази връзка. Това може да включва участието на представители от такива трети държави в мероприятия от взаимен интерес (като например конференции, работни срещи и семинари) в държави, участващи в програмата. Освен това е необходимо засилване на сътрудничеството със съответните международни организации, и по-специално с Международната организация на труда (МОТ), Съвета на Европа и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), така че при изпълнението на програмата да бъде взета предвид ролята на тези организации.

(11) В съответствие с членове 45 и 46 от Договора с Регламент (ЕС) № 492/2011 се установяват разпоредби за осъществяването на свободно движение на работниците, като се гарантира тясно сътрудничество между държавите-членки и Комисията. EURES следва да насърчава по-доброто функциониране на пазарите на труда, като улеснява транснационалната географска мобилност на работниците, предоставя по-голяма прозрачност на пазара на труда, осигурява компенсирането на предложенията и заявленията за работа и подкрепя дейности в сферата на услугите по наемане на персонал и предоставянето на консултация и ориентиране на национално и трансгранично равнище, като по този начин допринася за постигане на целите от стратегия „Европа 2020“.

(12) Би следвало обхватът на EURES да бъде разширен, за да включи разработването и подкрепата на целеви схеми за мобилност на равнището на Съюза с оглед заемане на свободни работни места там, където са установени слабости при функционирането на пазара на труда. В съответствие с член 47 от Договора схемата следва да улеснява мобилността сред младите работници.

(13) В стратегия „Европа 2020“, и по-специално в насока № 7 се посочва, че самостоятелно заетите лица и предприемачеството са от ключово значение за постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж[9].

(14) Липсата на достъп до кредитиране е една от основните пречки пред създаването на предприятия, особено сред най-отдалечените от пазара на труда лица. Необходимо е да се положат повече усилия както на равнището на Съюза, така и на национално ниво, с цел да се увеличи предлагането на микрофинансиране и да се отговори на търсенето от страна на онези, които в най-голяма степен се нуждаят от него, и по-специално безработните и уязвимите лица, които желаят да създадат или да развият микропредприятие, включително като самостоятелно заети лица, но нямат достъп до кредитиране. Като първа стъпка през 2010 г. Европейският парламент и Съветът създадоха механизма.

(15) За да може микрофинансирането да бъде по-достъпно на младия пазар за микрофинансови услуги на Съюза се изисква укрепване на институционалния капацитет на субектите, предоставящи микрофинансиране, и по-специално на небанковите институции за микрофинансиране, в съответствие със съобщение „Европейска инициатива за развитие на микрокредитирането в подкрепа на растежа и заетостта“ на Комисията[10].

(16) Социалните предприятия са крайъгълен камък на европейската плуралистична социална пазарна икономика. Те могат да бъдат водеща сила на социалната промяна, като предлагат иновационни решения и по този начин дават ценен принос за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“. С програмата следва да се подобри достъпът на социалните предприятия до финансиране и по този начин да се допринесе за подетата от Комисията инициатива за социално предприемачество[11].

(17) За да почерпи от опита на международните финансови институции, и по-специално на групата на Европейската инвестиционна банка, действията, включващи микрофинансиране и социално предприемачество, следва да се провеждат непряко от Комисията чрез възлагане на задачите по изпълнение на бюджета на финансови институции в съответствие с финансовия регламент. Използването на ресурсите на Съюза позволява концентрирането на лостовия ефект от действията на международните финансови институции и другите инвеститори, позволява обединяване на подходите и по този начин се подобрява достъпът до финансиране за микропредприятията, включително на самостоятелно заетите лица и на социалните предприятия. По този начин приносът на Съюза подпомага разрастването на развиващия се сектор на социалното предприемачество и на пазара за микрофинансови услуги в Съюза и насърчава трансграничните дейности.

(18) Съгласно членове 8 и 10 от Договора чрез програмата следва да се подпомага интегрирането на целите за равенство между половете и недопускане на дискриминация във всички дейности в нейните рамки. Необходими са редовно наблюдение и оценяване с цел преценка на начина, по който равенството между половете и недопускането на дискриминация са включени в дейностите на програмата.

(19) Съгласно член 9 от Договора програмата следва да гарантира, че при определянето и изпълняването на политиките и дейностите на Съюза са взети предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила и с борбата срещу социалното изключване.

(20) За да се осигури по-ефикасна комуникация с широката общественост и по-полезно взаимодействие между комуникационните мероприятия, предприети по инициатива на Комисията, ресурсите, разпределени за информационни и комуникационни дейности съгласно настоящия регламент, следва също така да допринасят за институционалната комуникация във връзка с политическите приоритети на Европейския съюз, дотолкова, доколкото те са свързани с общите цели на настоящия регламент.

(21) Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен на равнището на държавите-членки и следователно поради техния обхват и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(22) С настоящия регламент се определя обща сума за финансиране за целия срок на програмата, която представлява основната референтна сума (по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от {…} г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление) за бюджетния орган в хода на годишната бюджетна процедура.

(23) През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, констатиране и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, погрешно изплатени или неправомерно използвани средства, и в случаите, когато е необходимо, санкции.

(24) Изпълнителните правомощия следва да бъдат възложени на Комисията с оглед осигуряване на еднакви условия за изпълнение на действията по оси „EURES“ и „Микрофинансиране и социално предприемачество“ на програмата.

(25) Изпълнителните правомощия, свързани с действия по ос „Прогрес“ на програмата, следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията[12],

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Дял I Общи разпоредби

Член 1 Предмет

1. С настоящия регламент се създава програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (наричана по-нататък „програмата“), която има за цел да допринесе за изпълнението на стратегия „Европа 2020“, на нейните водещи цели и интегрирани насоки, като предоставя финансова подкрепа за целите на Европейския съюз за насърчаване на висока степен на заетост, осигуряване на адекватна социална закрила, борба срещу социалното изключване и бедността и подобряване на условията на труд.

2. Срокът на действие на програмата е от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

Член 2 Определения

За целите на настоящия регламент:

а)           „социално предприятие“ означава предприятие, чиято основна цел е постигането на социално въздействие, а не реализирането на печалба за собствениците и заинтересованите страни. То работи на пазара, като произвежда стоки и предоставя услуги по предприемачески и иновационен начин и използва излишъците основно за постигане на социални цели. То се управлява по отговорен и прозрачен начин, и по-специално чрез участието на работниците, клиентите и заинтересованите страни, засегнати от неговата стопанска дейност;

б)           „микрокредит“ означава заем в размер до 25 000 EUR;

в)           „микропредприятие“ означава предприятие, в което работят по-малко от 10 лица, включително самостоятелно заети лица, и чийто годишен оборот и/или общата сума на годишния им баланс не надхвърля 2 милиона евро в съответствие с Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия[13];

г)            „микрофинансиране“ включва гаранции, насрещни гаранции, микрокредити, собствен капитал и частично собствен капитал, от които могат да се ползват физически лица и микропредприятия.

Член 3 Структура на програмата

3. Програмата се състои от следните три взаимно допълващи се оси:

а)      ос „Прогрес“, по която се подпомагат разработването, изпълнението, наблюдението и оценяването на политиката по заетостта и социалните въпроси на Съюза и законодателството в областта на условията на труд и се насърчават основаните на факти формулиране на политики и иновации в партньорство със социалните партньори, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни;

б)      ос „EURES“, по която се подпомагат дейностите, осъществявани от мрежата EURES, а именно специализираните услуги, определени от държавите-членки на ЕИП и Конфедерация Швейцария заедно с други заинтересовани страни, за развиването на обмен и разпространяване на информация и други форми на сътрудничество с оглед насърчаване на географската мобилност на работниците;

в)      ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“, чрез която се улеснява достъпът до финансиране за предприемачите, особено за най-отдалечените от пазара на труда, и за социалните предприятия.

4. Общите разпоредби, установени в членове 1–14, се прилагат за трите оси, посочени в букви а), б) и в) от параграф 1, като за всяка една от тях се прилагат и специфични разпоредби.

Член 4 Общи цели на програмата

1. Програмата има за задача постигането на следните общи цели:

а)      засилване на ангажираността към целите на Съюза в областта на заетостта, социалните условия и условията на труд сред основните създатели на политиките на Съюза и на националните политики, както и сред други заинтересовани страни, за да се постигнат конкретни и координирани действия както на равнището на Съюза, така и на това на държавите-членки;

б)      подпомагане на разработването на подходящи, достъпни и ефикасни системи за социална закрила и пазари на труда и способстване за реформата на политиката чрез насърчаване на доброто управление, взаимното обучение и социалните иновации;

в)      модернизиране на законодателството на Съюза в съответствие с принципите на интелигентното регулиране и гарантиране на ефективното прилагане на законодателството на Съюза по въпросите, свързани с условията на труд;

г)       насърчаване на географската мобилност на работниците и увеличаване на възможностите за работа чрез изграждане на отворени и общодостъпни пазари на труда в Съюза;

д)      насърчаване на заетостта и социалното приобщаване чрез увеличаване на наличността и достъпността на микрофинансирането за уязвимите групи и микропредприятията и чрез осигуряване на по-голям достъп до финансиране за социалните предприятия.

2. При постигането на посочените цели програмата се стреми да:

а)      насърчава равенството между жените и мъжете и да се бори с дискриминацията, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

б)      гарантира, че при определянето и изпълняването на политиките и дейностите на Съюза са взети предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила и с борбата срещу социалното изключване.

Член 5 Бюджет

1. Финансовите кредити за изпълнението на програмата за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. възлизат на 958,19 милиона евро[14].

2. За осите, предвидени в член 3, параграф 1, се отпускат следните ориентировъчни проценти, както следва:

а)      60 % за ос „Прогрес“, от които най-малко 17 % се отпускат за насърчаване на социалното експериментиране като метод за изпитване и оценяване на иновационни решения с оглед тяхното по-широко използване;

б)      15 % за ос „EURES“;

в)      20 % за ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“.

Останалите 5 % се разпределят между осите ежегодно в съответствие с приоритетите на политиката.

3. Комисията може да използва бюджетните кредити, посочени в параграф 1, за финансиране на техническа и/или административна помощ, и по-специално свързана с одитиране, възлагане на преводи на външни изпълнители, заседания на експерти и информационни и комуникационни дейности, които са от взаимна полза на Комисията и бенефициерите.

4. Бюджетният орган дава разрешение за отпускането на годишните бюджетни кредити при спазване на таваните, определени в многогодишната финансова рамка.

Член 6 Видове действия

По програмата могат да се финансират следните видове действия:

1. Аналитични дейности:

а)      събиране на данни и статистики, както и разработване на общи методологии, класификации, индикатори и целеви показатели;

б)      проучвания, изследвания, анализи и доклади, включително чрез финансирането на мрежи от експерти;

в)      оценявания и оценки на въздействието;

г)       наблюдение и оценка на транспонирането и прилагането на законодателството на Съюза;

д)      подготовка и прилагане на социалното експериментиране като метод за изпитване и оценяване на иновационни решения с оглед тяхното по-широко използване;

е)      разпространение на резултатите от посочените аналитични дейности.

2. Дейности, свързани с взаимното обучение, осведомеността и разпространението на информация:

а)      обмен и разпространение на добри практики, иновационни подходи и опит, партньорски оценки, бенчмаркинг и взаимно обучение на европейско равнище;

б)      мероприятия, конференции и семинари, организирани от председателството на Съвета;

в)      обучение на специалисти в областта на правото и на политиките и на съветници от EURES;

г)       изготвяне и публикуване на наръчници, доклади и образователни материали;

д)      информационни и комуникационни дейности;

е)      разработване и поддръжка на информационни системи с цел обмен и разпространение на информация за политиката и законодателството на Съюза, както и на информация за пазара на труда.

3. Подкрепа за основните действащи лица по отношение на:

а)      оперативните разходи на основните мрежи на равнището на Съюза, чиито дейности са свързани с целите на ос „Прогрес“ и допринасят за тях;

б)      изграждане на капацитет на националните администрации и специализираните служби, отговарящи за насърчаването на географската мобилност, определени от държавите-членки, и на субекти, предоставящи микрокредитиране;

в)      организиране на работни групи от държавни служители от държавите-членки, които да наблюдават прилагането на законодателството на Съюза;

г)       установяване на връзки и сътрудничество между специализирани органи, национални, регионални и местни органи и служби по заетостта на европейско равнище;

д)      финансиране на центрове за наблюдение на европейско равнище;

е)      обмен на персонал между националните администрации.

4. Действия за насърчаване на мобилността на физическите лица в Съюза, и по-специално разработването на многоезична цифрова платформа за компенсиране на предложенията и заявленията за работа, и на целеви схеми за мобилност за заемане на свободни работни места там, където са установени слабости при функционирането на пазара на труда, и/или за подпомагане на конкретни групи работници като например младите хора.

5. Подкрепа за микрофинансирането и социалните предприятия, по-специално чрез финансовите инструменти, предвидени в дял VIII на част първа от Регламент (ЕС) № ХХХ/2012 [новият финансов регламент] за финансовите правила, приложими за годишния бюджет на Съюза, и безвъзмездни средства.

Член 7 Съвместно действие

Действията, допустими за финансиране по програмата, могат да бъдат изпълнявани съвместно с други инструменти на Съюза, при условие че тези действия отговарят на целите както на програмата, така и на съответния друг инструмент.

Член 8 Съгласуваност и взаимно допълване

1. Комисията, като си сътрудничи с държавите-членки, гарантира, че извършваните в рамките на програмата дейности са съгласувани с другите действия на Съюза и ги допълват, и по-специално в рамките на Европейския социален фонд и в области като социалния диалог, правосъдието и основните права, образованието, професионалното обучение и политиката за младежта, научните изследвания и иновациите, предприемачеството, здравеопазването, разширяването и външните отношения и общата икономическа политика.

2. Подкрепяните от програмата действия са в съответствие със законодателството на Съюза и с националните законодателства, в това число правилата за държавна помощ.

Член 9 Сътрудничество с комитети

Комисията установява всички необходими връзки с комитетите, които се занимават с политики, инструменти и действия от значение за програмата, с цел да гарантира, че комитетите са информирани редовно и по целесъобразност за напредъка при изпълнението на програмата.

Член 10 Разпространение на резултатите и комуникация

1. Резултатите от действията, извършени по програмата, се съобщават и разпространяват по подходящ начин с цел максимално увеличаване на тяхното въздействие, на устойчивостта и добавената стойност на Съюза

2. Комуникационните дейности също допринасят за институционалната комуникация във връзка с политическите приоритети на Европейския съюз, доколкото те са свързани с общите цели на настоящия регламент.

Член 11 Финансови разпоредби

1. Комисията управлява програмата в съответствие с Регламент (ЕС) № XXXX/2012 [новия финансов регламент] относно финансовите правила, приложими за годишния бюджет на Съюза (наричан по-нататък „финансовият регламент“)[15].

2. Еднократните суми, таблицата на единичните разходи и финансирането с единна ставка могат да се използват по отношение на подкрепата, предоставена на участниците в програмата, и по-специално по отношение на схемите за мобилност, посочени в член 6, параграф 4.

Член 12 Защита на финансовите интереси на Съюза

1. Комисията взема подходящи превантивни мерки, за да гарантира, че при изпълнението на финансирани по силата на настоящия регламент действия финансовите интереси на Съюза са защитени от измами, корупция и всякакви други незаконосъобразни дейности чрез извършване на ефективни проверки и, в случай че бъдат констатирани нередности, чрез възстановяване на погрешно изплатените суми, както и, когато е целесъобразно, чрез ефективни, съразмерни и възпиращи санкции в съответствие с член 325 от Договора, Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности[16] и финансовия регламент.

2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одит по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, както и трети страни, които са получили средства от Съюза. OLAF има право да извършва проверки на място и контрол на стопански субекти, засегнати пряко или косвено от това финансиране в съответствие с процедурите, установени в Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности[17] с оглед установяване на измами, корупция или всякакви други незаконни дейности във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или решение или договор във връзка с финансиране от Съюза.

3. Без да се засягат разпоредбите на параграфи 1 и 2, в решенията, споразуменията и договорите, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, Комисията, включително OLAF, и Сметната палата изрично се упълномощават да извършват такива одити, проверки на място и контрол.

Член 13 Наблюдение

С оглед редовното наблюдение на програмата и извършването на всякакви корекции, необходими за нейните приоритети на политиката или на финансирането, на всеки две години Комисията изготвя доклади за наблюдение и ги изпраща до Европейския парламент и до Съвета. Посочените доклади обхващат резултатите от програмата и степента, в която въпросите за равенството между половете и борбата с дискриминацията, включително въпросите, свързани с достъпността, са засегнати в дейностите по програмата.

Член 14 Оценка

1. До края на 2017 г. се извършва междинна оценка на програмата с цел да се измери напредъкът към постигането на нейните цели, да се определи дали ресурсите са били използвани ефикасно и да се оцени нейната добавена стойност за Съюза.

2. Не по-късно от две години след изтичане на срока на действие на програмата Комисията извършва последваща оценка, като измерва нейното въздействие и добавена стойност за Съюза и изпраща доклад за оценката до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

Дял ІІ Специфични разпоредби

Глава I Ос „Прогрес“

Член 15 Специфични цели

В допълнение към общите цели, изложени в член 4, специфичните цели на ос „Прогрес“ са:

а)           развиване и разпространение на висококачествени сравнителни аналитични знания, за да се гарантира, че политиката по заетостта и социалните въпроси и законодателството в областта на условията на труд на Съюза се основават на надеждни данни отговарят на потребностите, предизвикателствата и условията в отделните държави-членки и в останалите участващи държави;

б)           улесняване на ефективния и приобщаващ обмен на информация, взаимно обучение и диалог по въпросите на политиката по заетостта и социалните въпроси на Съюза и законодателството в областта на условията на труд на равнището на Съюза, на национално и на международно равнище с цел подпомагане на държавите-членки и на останалите участващи държави при разработването на техните политики и прилагането на законодателството на Съюза;

в)           предоставяне на финансова подкрепа за създателите на политиките, за да могат да се направят изпитвания на реформите на социалната политика и на политиката по отношение на пазара на труда, изграждане на капацитета на основните действащи лица за проектиране и осъществяване на социалното експериментиране и предоставяне на достъп до съответните знания и експертен опит;

г)            предоставяне на финансова подкрепа за организации на Съюза и за национални организации за увеличаване на техния капацитет за развиване, насърчаване и подпомагане на прилагането на политиката по заетостта и социалните въпроси и законодателството в областта на условията на труд на Съюза.

Член 16 Участие

1. Участието в ос „Прогрес“ е отворено за следните държави:

държавите-членки;

държавите членки на ЕАСТ и ЕИП в съответствие със споразумението за ЕИП;

държавите кандидатки и потенциалните кандидатки в съответствие с общите принципи и общите условия, установени в рамковите споразумения, сключени с тях за участието им в програми на Съюза.

2. Ос „Прогрес“ е отворена за всички публични и/или частни органи, участници и институции, и по-специално за:

а)      националните, регионалните и местните органи;

б)      службите по заетостта;

в)      специализираните органи, предвидени съгласно законодателството на Съюза;

г)       социалните партньори;

д)      неправителствените организации, и по-специално организираните на равнището на Съюза;

е)      висшите учебни заведения и научноизследователски институти;

ж)     експертите по оценяването и по оценките на въздействието;

з)       националните статистически служби;

и)      медиите.

3. Комисията може да си сътрудничи с международни организации, и по-специално със Съвета на Европа, ОИСР, ILO и Световната банка.

4. Комисията може да си сътрудничи с трети държави, които не участват в програмата. Представители от такива трети държави могат да участват в мероприятия от взаимен интерес (като например конференции, работни срещи и семинари), които се провеждат в държави, участващи в програмата, като разходите за участието им могат да бъдат покрити от програмата.

Член 17 Изпълнителни правомощия, предоставени на Комисията

1. Мерките, свързани със следното и необходими за изпълнението на ос „Прогрес“, се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 18, параграф 3:

а)      многогодишните работни планове, в които се установяват приоритетите на политиките и на финансирането в средносрочен план;

б)      годишните работни планове, включително критериите за подбор на бенефициери при покани за представяне на предложения.

2. Всички други мерки, необходими за изпълнението на ос „Прогрес“, се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 18, параграф 2.

Член 18 Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 19 Преходни мерки

Действията, които са започнали преди 1 януари 2014 г. на основание Решение № 1672/2006/ЕО (раздели 1, 2 и 3, посочени в член 3 от него), остават предмет на посоченото решение. По отношение на посочените действия комитетът по член 13 от посоченото решение се заменя с комитета, предвиден в член 18 от настоящия регламент.          

Глава II Ос „EURES“

Член 20 Специфични цели

В допълнение към общите цели, изложени в член 4, специфичните цели на ос „EURES“ са:

а)           гарантиране на прозрачност на информацията за свободни работни места, заявления за работа и всички свързани въпроси както за потенциалните кандидати, така и за работодателите; това се постига чрез обмена и разпространението на тази информация на международно, междурегионално и трансгранично равнище, като се използват стандартни форми на оперативна съвместимост;

б)           развиване на услугите по наемането и назначаването на работници на работа чрез компенсиране на предложенията и заявленията за работа на европейско равнище; това обхваща всички етапи на назначаването, от подготовката преди наемането до подпомагането след назначаване с оглед успешното интегриране на кандидата на пазара на труда; този вид услуги включват целеви схеми за мобилност за заемане на свободни работни места там, където са установени слабости при функционирането на пазара на труда, и/или за подпомагане на специални групи работници като например младите хора.

Член 21 Участие

1. Участието в ос „EURES“ е отворено за следните държави:

а)      държавите-членки;

б)      държавите членки на ЕАСТ и ЕИП в съответствие със споразумението за ЕИП и със споразумението между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за свободното движение на хора[18].

2. Ос „EURES“ е отворена за всички публични и частни органи, участници и институции, определени от държава-членка или от Комисията, които отговарят на условията за участие в мрежата EURES, както е посочено в Решение 2003/8/ЕО на Комисията[19]. Тези органи включват по-специално:

а)      националните, регионалните и местните органи;

б)      службите по заетостта;

в)      организации на социалните партньори и други заинтересовани лица.

Глава III Ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“

Член 22 Специфични цели

В допълнение към общите цели, изложени в член 4, специфичните цели на ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ са:

1.         Увеличаване на достъпа до микрофинансиране и неговата наличност за:

а)      лица, които са загубили или за които съществува риск да загубят работата си, или които изпитват затруднения при навлизането или завръщането си на пазара на труда, както и лица, за които съществува риск от социално изключване, и уязвими лица, които са в неравностойно положение по отношение на достъпа до традиционния кредитен пазар и желаят да започнат или да развиват дейност със свое собствено микропредприятие;

б)      микропредприятия, особено такива, в които за заети лица, посочени в буква а).

2.         Изграждане на институционалния капацитет на субектите, предоставящи микрокредитиране;

3.         Подпомагане на развитието на социални предприятия, по-специално чрез улесняване на достъпа до финансиране.

Член 23 Участие

1. Участието в ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ е отворено за публични и частни органи, които са създадени на национално, регионално или местно равнище в държавите, посочени в член 16, параграф 1, и които предоставят в посочените държави:

а)      микрофинансиране за физически лица и за микропредприятия;

б)      финансиране за социални предприятия.

2. За да достигнат до крайните бенефициери и създадат конкурентоспособни и жизнеспособни микропредприятия, публичните и частните органи, които извършват посочените в параграф 1, буква а) дейности, си сътрудничат тясно с организации, представляващи интересите на крайните бенефициери на микрокредити, и с организации, по-специално подкрепяните от ЕСФ, които осигуряват програми за наставничество и обучение за посочените крайни бенефициери.

3. Публичните и частните органи, които извършват дейностите по параграф 1, буква а), се придържат към високи стандарти относно управлението, ръководството и защитата на потребителите в съответствие с принципите на Европейския кодекс за добри практики при предоставянето на микрокредити („European Code of Good Conduct for Microcredit Provision“) и се стремят да предотвратят свръхзадлъжняването на физическите лица и предприятията.

Член 24 Финансово участие

Освен в случай на провеждане на съвместни действия, финансовите кредити, отпуснати за ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“, покриват пълния размер на разходите за действията, изпълнени чрез финансови инструменти, включително задължения за плащане към финансови посредници като например загуби от гаранции, такси за управлението за международните финансови институции, които управляват участието на Съюза, и всички други допустими разходи.

Член 25 Управление

1. За да приложи инструментите и безвъзмездните средства, посочени в член 6, параграф 5, Комисията може да сключва споразумения със субектите, изброени в член 55, параграф 1, буква б), подточки iii) и iv) от Регламент (ЕС) № XXX/2012 [новият финансов регламент] относно финансовите правила, приложими за годишния бюджет на Съюза, и по-специално с Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд. Посочените споразумения съдържат подробни разпоредби за изпълнението на задачите, възложени на финансовите институции, включително разпоредби, определящи необходимостта да се гарантира допълняемост и координация със съществуващите финансови инструменти на Съюза и с националните финансови инструменти и ресурсите да се разпределят балансирано между държавите-членки и останалите участващи държави. Финансовите инструменти като инструменти за споделяне на риска, капиталови или дългови инструменти, могат да се предоставят чрез инвестиране в специален инвестиционен механизъм.

2. Споразуменията, посочени в параграф 1 от настоящия член, предвиждат задължение за международните финансови институции да реинвестират ресурсите и постъпленията, включително дивидентите и възстановяванията на разходи, в действия, посочени в член 6, параграф 5, за срок от десет години от началната дата на програмата.

3. В съответствие с член 18, параграф 2 от [финансовия регламент] приходите и плащанията, реализирани чрез един финансов инструмент, се зачисляват на същия финансов инструмент. За финансови инструменти, вече създадени при предходната многогодишна финансова рамка, приходите и плащанията, реализирани чрез операции, започнали през предходния период, се зачисляват на финансовия инструмент от текущия период.

4. При изтичане на срока на действие на споразуменията, сключени с международните финансови институции, или след изтичане на срока на инвестиране на специализирания инвестиционен механизъм, постъпленията и остатъка, дължими на Съюза, се изплащат към общия бюджет на Съюза.

5. Международните финансови институции и, когато е уместно, управителите на фондовете сключват писмени споразумения с публичните и частните органи, посочени в член 23. В посочените споразумения се установяват задълженията на обществените и частните субекти, предоставящи микрофинансиране, да използват ресурсите, които са налични по ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“, в съответствие с целите, посочени в член 22, и да предоставят информация за изготвянето на годишните доклади, предвидени в член 26.

Член 26 Доклади за изпълнението

1. Международните финансови институции и, когато е уместно, управителите на фондовете изпращат на Комисията годишни доклади за изпълнението, в които посочват дейностите, получили подкрепа, и обхващат тяхното финансово изпълнение и отпускането и достъпа до финансиране и инвестиции по сектори и видове бенефициери, приетите или отхвърлени заявления, договорите, сключени със съответните публичните и частните органи, финансираните дейности и резултати, включително от гледна точка на тяхното социално въздействие, създаването на работни места и устойчивостта на предоставената подкрепа за предприятията.

2. Информацията, предоставена в посочените годишни доклади за изпълнението, се включва в двугодишните доклади за наблюдение, предвидени в член 13. Посочените годишни доклади за наблюдение включват годишните доклади, предвидени в член 8, параграф 2 от Решение № 283/2010/ЕС.

Член 27 Оценка

1. Крайната оценка, предвидена в член 14, параграф 2, включва крайната оценка, предвидена в член 9 от Решение № 283/2010/ЕС.

2. Комисията извършва специфична крайна оценка на ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ не по-късно от една година след изтичането на срока на действие на споразуменията с международните финансови институции.

Член 28 Изменения

Решение № 283/2010/ЕС се изменя, както следва:

а)           В член 5 параграф 4 се заменя със следното:

„4. При изтичане на срока на действие на механизма остатъкът, дължим на Съюза, се предоставя за микрофинансиране и подкрепа за социални предприятия в съответствие с Регламент № XX/201X.“

б)           В член 8 параграфи 3 и 4 се заличават.

Член 29

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на година.

За Европейския парламент:                       За Съвета:

Председател                                                Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              1.1.    Наименование на предложението/инициативата

              1.2.    Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД

              1.3.    Естество на предложението/инициативата

              1.4.    Цел(и)

              1.5.    Основания за предложението/инициативата

              1.6.    Продължителност и финансово отражение

              1.7.    Предвиден(и) метод(и) на управление

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

              2.1.    Правила за мониторинг и докладване

              2.2.    Система за управление и контрол

              2.3.    Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

              3.1.    Функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

              3.2.    Очаквано отражение върху разходите

              3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

              3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

              3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер

              3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

              3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

              3.3.    Очаквано отражение върху приходите

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯ

1. РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 1.1. Наименование на предложението/инициативата

Регламент за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации

1.2. Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[20]

Понастоящем: Заетост и социални въпроси, политики по заетостта на Общността/инструменти на политиките по заетостта на Общността: „Прогрес“ (04 04 01), Eures (04 03 04), европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ (04 04 15)

Бъдеща многогодишна финансова перспектива: Функция 1 (програма за социално развитие)

1.3. Естество на предложението/инициативата

þПредложението/инициативата е във връзка с ново действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с ново действие вследствие на пилотен проект/подготвително действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуващо действие

¨ Предложението/инициативата е във връзка с действие, пренасочено към ново действие

1.4. Цели 1.4.1. Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(ито) е насочено(а) предложението/инициативата

Програмата има за цел да допринесе за изпълнението на стратегия „Европа 2020“, на нейните водещи цели (по отношение на бедността, заетостта и образованието) и интегрирани насоки (и по-специално номера 7, 8 и 10), като предоставя финансова подкрепа за целите на Европейския съюз за насърчаване на висока степен на заетост, осигуряване на адекватна социална закрила, борба срещу социалното изключване и бедността и подобряване на условията на труд.

1.4.2. Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Конкретни цели:

1. развиване и разпространение на висококачествени сравнителни аналитични знания, за да се гарантира, че политиката по заетостта и социалните въпроси и законодателството в областта на условията на труд на Съюза се основават на солидни доказателства и отговарят на потребностите, предизвикателствата и условията в отделните държави-членки и в останалите участващи държави;

2. улесняване на ефективния и приобщаващ обмен на информация, взаимно обучение и диалог по въпросите на политиката по заетостта и социалните въпроси на Съюза и законодателството в областта на условията на труд на равнището на Съюза, на национално и на международно равнище с цел подпомагане на държавите-членки и на останалите участващи държави при разработването на техните политики и прилагането на законодателството на Съюза;

3. предоставяне на финансова подкрепа на създателите на политиките, за да могат да се направят изпитвания на реформите на социалната политика и на политиката по отношение на пазара на труда, изграждане на капацитета на основните действащи лица за проектиране и осъществяване на социалното експериментиране и предоставяне на достъп до съответните знания и експертен опит;

4. предоставяне на финансова подкрепа на организации на Съюза и на национални организации за увеличаване на техния капацитет за развиване, насърчаване и подпомагане на прилагането на политиката по заетостта и социалните въпроси и законодателството в областта на условията на труд на Съюза.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД:

04 04 01 и 04 01 04 10

Конкретни цели:

1. гарантиране на прозрачност на информацията за свободни работни места, заявления за работа и всички свързани въпроси както за потенциалните кандидати, така и за работодателите; това се постига чрез обмена и разпространението на тази информация на международно, междурегионално и трансгранично равнище, като се използват стандартни форми на оперативна съвместимост;

2. развиване на услуги по наемането и назначаването на работници на работа чрез компенсиране на предложенията и заявленията за работа на европейско равнище; това обхваща всички етапи на назначаването, от подготовката преди наемането до подпомагането след назначаване с оглед на успешното интегриране на кандидата към пазара на труда; този вид услуги включват целеви схеми за мобилност за заемане на свободни работни места там, където са установени слабости при функционирането на пазара на труда, и/или за подпомагане на специални групи работници, като например младите хора.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД:

04 03 04 и 04 01 04 04

Конкретни цели:

1.         Увеличаване на достъпа до микрофинансиране и неговата наличност за:

а)      лица, които са загубили или за които съществува риск да загубят работата си, или които изпитват затруднения при навлизането или завръщането си на пазара на труда, както и лица, за които съществува риск от социално изключване, и уязвими лица, които са в неравностойно положение по отношение на достъпа до традиционния кредитен пазар и желаят да започнат или допълнително да развият дейност със свое собствено микропредприятие;

б)      микропредприятия, особено такива, в които работят лица, посочени в буква а).

2.         Изграждане на институционалния капацитет на субектите, предоставящи микрокредитиране;

3.         Подпомагане на развитието на социални предприятия, по-специално чрез предоставяне на достъп до финансиране.

Съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД:

04 04 15 и 04 01 04 11

Очакван(и) резултат(и) и отражение

Основната цел на програмата е да доведе до положителна промяна в социално-икономическото положение, като например висока степен на заетост, по-ниска степен на бедност, по-голямо социално приобщаване и по-добри условия на труд. Усилията ще бъдат насочени към целта на стратегия „Европа 2020“ за приобщаващ растеж и свързаните с нея водещи цели посредством подкрепата с висока добавена стойност за основните действия в рамките на водещите инициативи „Програма за нови умения и работни места“, „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“ и „Младеж в движение“.

Програмата обаче ще окаже много слабо въздействие върху действителните промени в социално-икономическото положение. Ключовата цел и ролята на инструмента приемник е по-скоро да подкрепя развитието, координирането и провеждането на модерна, ефективна и иновационна политика на Съюза в областта на заетостта и социална политика с оглед на постигането на посочената по-горе основна цел чрез:

– подпомагане на процеса на формулиране на политиката на Съюза в законодателната област в съответствие с принципите на интелигентното регулиране под формата на по-добро координиране на политиката/икономическото управление;

– съсредоточаване върху транснационалното измерение на политиката по заетостта и социалните въпроси на Съюза, за чието насърчаване са необходими съгласувани действия във всички държави-членки;

– подпомагане на съвместни и взаимно подсилващи се действия от страна на държавите-членки за засилване на сътрудничеството на Съюза и насърчаване на взаимното обучение и социалните иновации;

– развиване на услугите по наемането и назначаването на работници (и по-специално млади хора) на работа чрез компенсиране на европейско равнище на предложенията и заявленията за работа и съответно насърчаване на географската мобилност на работниците;

– предоставяне на достъп до финансиране за предприемачите, особено за най-отдалечените от пазара на труда, и за социалните предприятия.

1.4.3. Показатели за резултатите и за отражението

Управленският подход, основан на резултатите, приложен към настоящата програма „Прогрес“, и годишното наблюдение на изпълнението успешно доказаха постиженията на програмата и повишиха степента на отчетност на Съюза. Въз основа на този опит новата програма има ясна логика на участие (при която специфичните цели SMART допринасят за постигането на общите цели) и набор от съответни показатели за отражението и резултатите. Трябва да се има предвид, че с дейностите, свързани с ос „Прогрес“, се цели да се допринесе за стратегическите цели на стратегия „Европа 2020“; ссами по себе си те не предполагат предоставянето на стоки или услуги, но от друга страна, дейностите, свързани с „Прогрес“, имат косвено въздействие върху политиката по заетостта и социалните въпроси на ЕС предвид факта, че при по-добро създаване на политики се получават по-добри социално-икономически резултати. Тъй като оста „Прогрес“ е водена основно от политиката, въвеждането на показатели е проблематично; това се отнася и за количествените цели на по-високо равнище на обобщение (в този случай измерването се основава предимно на непреки показатели).

Поради това е много трудно да се въведат критерии за „измеримост“ на четирите специфични цели на ос „Прогрес“, въпреки че те са специфични, постижими, реалистични и обвързани с времето (до края на програмата). Така например мероприятията за взаимно обучение не могат да бъдат определени количествено, тъй като броят им и темите зависят от интереса на държавите-членки и от желанието им да домакинстват такива мероприятия и да участват в тях; по същия начин обемът от знания зависи от потребностите за разработване на политиките. Поради тази причина се предлага използването на субективни променливи като удовлетвореност и знания сред заинтересованите страни, изследвания на възприемането на ролята на ЕС в политиката по заетостта и социалните въпроси, както и планирано и действително използване на конкретните резултатите от „Прогрес“. Поради подобни причини не във всички случаи е възможно да се предоставят специфични средносрочни цели. Въпреки това подходът остава в съответствие с управлението по резултати, което предвижда ефективни цели на равнище, близко до самата дейност.

Вж. списъка на показателите в раздел 2.1.2.

1.5. Основания за предложението/инициативата 1.5.1. Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

Програмата ще има за задача да подпомага Комисията, държавите-членки и ключовите заинтересовани страни при разработването, координирането и изпълнението на ефективни реформи на политиката, с които се цели преодоляване на следните дългосрочни предизвикателства:

– висока безработица, особено сред нискоквалифицираните, по-възрастните работници, мигрантите и лицата с увреждания;

– все по-разпокъсан пазар на труда, отличаващ се с появата на по-гъвкави модели на трудова дейност, и други предизвикателства, които имат отражение върху сигурността на работните места и условията на работа;

– намаляваща работна сила и увеличаващ се натиск върху системите за социална закрила в резултат на демографските промени (застаряващо население);

– неприемливо голям брой лица, живеещи под прага на бедността и в условия на социална изолация.

В краткосрочен план програмата ще бъде насочена към следните проблеми/потребности:

– необходимост от солидни, сравними и достъпни данни, статистическа информация и показатели за целия ЕС, за да се гарантира, че политиката и законодателството в областта на заетостта и социалните въпроси отговарят на потребностите, предизвикателствата и условията в отделните държави-членки;

– необходимост от взаимно обучение на равнището на ЕС с цел по-добро разбиране и ангажираност към целите и политиките на ЕС сред създателите на политиките и заинтересованите страни;

– необходимост от адекватна финансова подкрепа за създателите на политиките за изпитване, оценяване и по-широко използване на иновационните решения;

– ограничена географска мобилност в Европа и недостатъчно подпомагане за търсещите работа да намерят подходящата оферта;

– недостатъчен достъп до финансиране и микрокредитиране за социалните предприятия и безработните лица, лицата, за които съществува риск да изгубят работата си, и лицата от групи в неравностойно положение, например млади или по-възрастни хора или мигранти.

1.5.2. Добавена стойност от намесата на ЕС

Съюзът се намира в уникалната позиция да предостави европейска платформа за обмен в рамките на политиката и за взаимно обучение в областта на заетостта и социалните въпроси за държавите-членки (включително държавите от ЕИП и държавите кандидатки). Познаването на политиките, прилагани в други държави, разширява набора от възможности пред създателите на политиките, стимулира разработването на нови политики и насърчава реформите на национално равнище.

Действията на равнището на ЕС добавят стойност към действията на национално равнище, като предоставят европейско измерение на събирането и сравняването на данни, разработването на статистически инструменти и методи и общи показатели с оглед на получаване на пълна информация за положението в областта на заетостта и социалната политика. Наличието на такава общоевропейска база данни е предпоставка за извършването на задълбочен анализ на основните предизвикателства в областта на заетостта и социалните въпроси пред всяка държава-членка. Тя е от съществено значение и за наблюдение на напредъка към постигането на целите от стратегия „Европа 2020“ и за изготвяне на специфичните за всяка държава препоръки, изисквани съгласно европейския семестър.

Необходимостта от по-добро прилагане на правото на ЕС бе призната като ключов приоритет в програмата за интелигентно регулиране. Модернизирането на законодателството с оглед на създаване на равни условия и гарантиране на общо равнище на правна защита от ЕС за всички в областта на здравословните и безопасни условия на труд и трудовото право се осъществява най-добре на равнището на ЕС. ЕС също така е в най-добра позиция да финансира мерки за подобряване на съответствието с правилата на ЕС и за системен преглед на прилагането на законодателството на ЕС във всички държави-членки.

Развиването на капацитета на основните мрежи на гражданското общество на европейско равнище, така че те да могат да подпомагат и да доразвиват целите на Съюза в областта на социалната политика, се осъществява най-добре на равнището на ЕС.

Благодарение на новата програма, и по-специално на ос „EURES“, държавите-членки ще се ползват с по-голяма мобилност на пазара на труда в рамките на ЕС, което може да помогне за запълването на свободните работни места, за които липсват достатъчно квалифицирани работници или кандидати, и по този начин ще се подпомогне стопанската дейност и ще се допринесе за икономическия растеж. По-голямата мобилност на пазара на труда в Европа също е от основно значение за завършване на изграждането на пространството без вътрешни граници и за укрепване на икономическото и социално сближаване и активното европейско гражданство. Институциите на ЕС, и по-специално Комисията, които разполагат с административните ресурси, опита и способността да координират транснационална мрежа като EURES, трябва да подкрепят и допринасят за действията за подпомагане на географската мобилност на работната сила. Комисията може също да осигури добавена стойност към мрежата EURES, като разработва политики за преодоляване на останалите пречки пред свободното движение, улеснява обмена на добри практики и осигурява взаимно обучение между членовете на мрежата EURES.

Увеличаването на достъпността на микрокредитирането се осъществява най-добре на европейско равнище: на първо място, Комисията в сътрудничество с Европейския инвестиционен фонд може да надгражда върху опита с настоящия Европейски механизъм за микрофинансиране за „Прогрес“ и други инициативи на равнище ЕС в областта на микрофинансирането. Сега институциите за микрофинансиране във всички държави-членки могат да се възползват от този опит, без да се налага техните национални, регионални или местни органи да използват своите ресурси, за да създадат подобни системи.

Действията на равнището на ЕС могат да положат основите за по-засилени национални или регионални действия в бъдеще, поради което трябва да обединяват развитието на капацитета и мобилизирането на междинните звена и разпространителите на идеите, за да се създаде всеобхватна система за подкрепа.

Освен това, ако се обединят финансовите ресурси на европейско равнище, е по-вероятно да бъде привлечено допълнително финансиране от трети страни инвеститори като Европейската инвестиционна банка например, която участва в механизма за микрофинансиране „Прогрес“ с вноска, равна на тази на ЕС, а именно - 100 милиона евро. Това е валидно и за фонд за дялово финансиране на равнището на ЕС за инвестиции в социални предприятия, за който може да се очаква, че ще привлече още ресурси от други инвеститори.

1.5.3. Поуки от подобен опит в миналото

Заключението от междинната оценка на програма „Прогрес“ (2007—2013 г.) е, че нейните цели отговарят в голяма степен на стратегическите цели на Комисията, посочени в Лисабонската стратегия и в стратегия „Европа 2020“. Основните видове дейности, които се извършват в рамките на програмата (аналитични дейности и дейности за взаимно обучение, подкрепа на основните участници), допринасят ефективно за постигането на нейните цели. Като цяло се счита, че годишният цикъл на планиране, изпълнение и мониторинг и оценката на дейностите са подходящи; въпреки това се препоръчва да се разработи многогодишно планиране, за да се определят стратегически цели на политиката в дългосрочен план успоредно с приоритети за ежегодно финансиране.

Последваща оценка на мрежата EURES (2006—2008 г.) показва, че в сравнение с други мрежи на ЕС, EURES е насочена в значително по-голяма степен към възможностите за работа и също така е единствената мрежа, която има за цел да предоставя специфични услуги за намиране на работа. Търсещите работа, желаещите да сменят работата си и работодателите ценят високо портала за професионална мобилност EURES, като виждат явни ползи от възможността за достъп или публикуване на информация за свободни работни места из цяла Европа.

Тъй като ЕС започна да предоставя подкрепа за микрофинансирането едва през втората половина на 2010 г., все още не е извършвана независима оценка. От подаваната от заинтересованите страни информация (европейската мрежа за микрофинансиране (ЕММ), която представлява европейския микрофинансов сектор) може да се заключи, че инструментът за микрофинансиране на равнището на ЕС отговаря на техните очаквания. Чрез него се насърчава създаването на национални или регионални схеми за подкрепа; реализират се икономии от мащаба и/или се свежда до минимум рискът от неуспех в области, в които отделните държави-членки не могат да насочат необходимата критична маса; и се постига по-висок „ефект на лоста“ в сравнение с националните схеми от по-малък мащаб.

1.5.4. Съгласуваност и евентуална синергия с други съответни инструменти

Комисията, като си сътрудничи с държавите-членки, ще гарантира, че всички извършвани в рамките на програмата дейности са съгласувани с другите действия на Съюза, допълват ги и не се дублират с тях, и по-специално в рамките на Европейския социален фонд и в области като социалния диалог, правосъдието и основните права, образованието, професионалното обучение и политиката за младежта, научните изследвания и иновациите, предприемачеството, здравеопазването, разширяването и външните отношения и общата икономическа политика.

1.6. Продължителност и финансово отражение

þ Предложение/инициатива с ограничена продължителност

– þ  Предложение/инициатива в сила от 1.1.2014 г. до 31.12.2020 г.

– þ  Финансово отражение от 2014 г. до 2020 г.

¨ Предложение/инициатива с неограничена продължителност

– Осъществяване с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

– последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7. Предвиден(и) метод(и) на управление

þ Пряко централизирано управление от Комисията

¨ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨  изпълнителни агенции

– ¨  органи, създадени от Общностите

– ¨  национални органи от публичния сектор/органи със задължение за обществена услуга

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични действия по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

þ Съвместно управление с международни организации

Прякото централизирано управление (член 53а от Финансовия регламент) се прилага за всички дейности, извършвани по оси „Прогрес“ и „EURES“. Дейностите, извършвани по ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“, ще се извършват при съвместно управление (Комисията ще подписва споразумения с международни финансови институции като ЕИБ/ЕИФ).

2. МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 2.1. Правила за мониторинг и докладване 2.1.1. Мерки за мониторинг и оценка

Програмата ще бъде обект на мониторинг на всеки две години с цел да се направи оценка на напредъка към постигането на нейните общи и конкретни цели спрямо ясно установени показатели, както и да се позволи нанасянето на всякакви необходими корекции в приоритетите за политиката и за финансирането. Мониторингът също така ще бъде средство за оценяване на начина, по който са засегнати въпросите за равенството между половете и недопускането на дискриминация в дейностите по програмата. Където е целесъобразно, трябва да бъде направена разбивка на показателите по пол, възраст и наличие/липса на увреждания.

Програмата ще бъде обект на междинна и последваща оценка. При междинната оценка задачата ще бъде да се измери напредъкът към постигането на целите на програмата, да се определи дали ресурсите са били използвани ефикасно и да се оцени нейната добавена стойност в европейски план. Докладът за междинната оценка трябва да бъде изготвен до края на 2017 г., за да бъде използван при подготовката на инструмента приемник на програмата. При окончателната оценка в допълнение към предходното трябва да се разгледа въздействието на програмата. Докладът за окончателната оценка трябва да бъде изготвен най-късно до края на 2022 г.

Предвид по-дългия жизнен цикъл на ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ (инвестициите ще се осъществяват до десет години след началото на действие на инструмента), за тази ос ще бъде направена специфична окончателна оценка най-късно една година след изтичане на срока на действие на споразуменията, сключени между Комисията и Европейския инвестиционен фонд.

2.1.2. Показатели за изпълнение

Общи цели

Показатели || Настоящо положение || Дългосрочни цели

Засилване на ангажираността към целите на Съюза в областта на заетостта, социалните условия и условията на труд сред основните създатели на политиките на Съюза и на националните политики, както и сред други заинтересовани страни, за да се постигнат конкретни и координирани действия както на равнището на Съюза, така и на това на държавите-членки

Активно участие на заинтересованите страни на равнището на ЕС и на държавите-членки в обсъжданията на общите предизвикателства и предприемането на конкретни действия за справянето с тях || Липсва единна методология за измерване на степента на участие на заинтересованите страни в дебата в рамките на политиката. Неотдавнашни оценки[21] показаха, че участието на заинтересованите страни варира в зависимост от предмета на политиката и от държавата-членка. Последният годишен доклад за изпълнението на програма „Прогрес“ сочи тенденцията органите (на ЕС, национални, регионални или местни) да поддържат по-тесни връзки помежду си, отколкото със социалните партньори и НПО. || Еднаква активност при участието на всички заинтересовани страни на равнището на ЕС и във всички държави-членки.

Приемане на съответните препоръки, специфични за всяка държава || Показателят се основава на препоръките, специфични за всяка държава, които бяха издадени за първи път през юни 2011 г. Оценката на Комисията на предишните национални стратегически доклади и съдържанието на предишните специфични за отделните държави интегрирани препоръки показва, че до три четвърти от държавите-членки разполагат с политики или стратегии, съгласувани с целите на ЕС. || Всички държави-членки приемат специфичните за отделните държави интегрирани препоръки в областта на заетостта, социалните въпроси и условията на труд (както свидетелстват стратегиите и политиките, посочени в последващите национални програми за реформи).

Подпомагане на разработването на подходящи, достъпни и ефикасни системи за социална закрила и пазари на труда и способстване за реформата на политиката чрез насърчаване на доброто управление, взаимното обучение и социалните иновации

Разпространение на приложението на резултатите от социалните иновации във формулирането и прилагането на активни политики в областта на пазара на труда и социалната закрила || Подкрепата на социалните иновации е нова област на участие. Не съществува по-систематичен подход за пълно използване на резултатите от социалната иновация в политиките за активен пазар на труда и социална закрила. || В своята национална програма за реформи всяка държава-членка посочва поне един пример за планирано или действително включване на наличните резултати от социална иновация в разработването и прилагането на своите политики за активен пазар на труда и социална закрила.

Осведоменост за социалните иновации || Както е посочено по-горе. || Както е посочено по-горе.

Модернизиране на законодателството на Съюза в съответствие с принципите на интелигентното регулиране и гарантиране на ефективното прилагане на законодателството на Съюза по въпросите, свързани с условията на труд

Дял на: а) подробно прегледаните законодателни актове (директиви)      б) получения брой на съществените предложения за преразглеждане (прекратяване на действието, обединяване) на съществуващо законодателство или за започване на процедура за създаване на нови актове || а) понастоящем се преразглежда една директива (директивата за работното време). б) n/a. || а) до края на програмата подробно са преразгледани 100 % от директивите, уреждащи условията на труд. б) когато е целесъобразно, Комисията започва действия за изменение, изясняване или опростяване на действащото законодателство или за създаване на ново, ако това е обосновано от оценка на въздействието и, когато е приложимо, след консултация със социалните партньори в ЕС.

Спазване на законодателството на ЕС от страна на държавите-членки (дял на транспонираните актове и коефициенти на фрагментация при транспониране) || През 2010 г. коефициентът на транспониране беше 98,3 % за директивите в областта на трудовото право и 100 % за директивите, свързани със здравословните и безопасни условия на труд; коефициентите на фрагментация при транспониране са съответно 5 % и 0 %. Анализът на предишни данни сочи тенденция на влошаване на тези показатели след въвеждането на ново законодателство. Предвид възможните действия на Комисията за изменение, изясняване или опростяване на действащото законодателство или за създаване на ново, е важно да се запази висок коефициент на транспониране и нисък коефициент на фрагментация при транспониране. || 100 % коефициент на транспониране и съответно нисък – 0 % коефициент на фрагментация при транспониране

Активно изпълнение и прилагане || Понастоящем наличието на активно изпълнение и прилагане се оценява в качествено отношение (чрез оценки и мрежи от независими експерти) и варира в зависимост от директивите и държавите. || 100 % от директивите, свързани с условията на труд, се изпълняват и прилагат активно в почти всички държави-членки (качествена оценка)

Насърчаване на географската мобилност на работниците и увеличаване на възможностите за работа чрез изграждане на отворени и общодостъпни пазари на труда в Съюза

Отражение на географската мобилност върху БВП на държавите-членки || Съществуват предварителни опити за моделиране и оценка на отражението за конкретни държави (а именно, Обединеното кралство и Ирландия), но те не обхващат целия Съюз. В доклада „Заетостта в Европа “ от 2008 г. бе посочено, че до 2007 г. потоците на мобилност от ЕС-8 са добавили 0,4 % към БВП на Ирландия и 0,3 % към този на Обединеното кралство. || Отражението на географската мобилност върху БВП на държавите-членки се оценява за целия Съюз и е положително. Дългосрочните предварителни оценки прогнозират до 2015 г. допълнително 1,7 % към БВП на Ирландия и 0,6 % към този на Обединеното кралство в сравнение със стойностите преди разширяването.

Отражение на географската мобилност върху намаляването на незаети/свободни работни места, за които липсват достатъчно квалифицирани работници || Съществуват предварителни опити за моделиране и оценка на отражението за конкретни държави, но те не обхващат целия Съюз. || Отражението на географската мобилност върху намаляването на незаетите/свободните работни места, за които липсват достатъчно квалифицирани работници, се оценява за целия Съюз и е положително.

Разлика в дела на участието в пазара на труда и на заетостта сред мобилните работници между приемащата държава и държавата на произход || Има тенденция делът на заетостта да е по-висок сред мобилните работници (в смисъл на мобилност в рамките на ЕС), отколкото сред тези, които не са мобилни. || Информацията ще бъде предоставена от наблюдението на работната сила на Евростат и други статистики.

Насърчаване на заетостта и социалното приобщаване чрез увеличаване на наличността и достъпността на микрофинансирането за уязвимите групи и микропредприятията и осигуряване на по-голям достъп до финансиране за социалните предприятия

Брой създадени или консолидирани предприятия, които са получили подкрепа от ЕС || 0 || 51 000 (в това число 1000 социални предприятия)

Брой създадени или запазени работни места чрез създаването или развитието на предприятие || По данни от оценка в рамките на програма „Конкурентоспособност и иновации“, за всеки предоставен микрокредит са създадени 1,2 работни места. ||

Профил на лицата (в това число, когато е възможно, възраст, пол, принадлежност към малцинствена група, наличие/липса на увреждания и трудов статус), създали или доразвили предприятие с микрофинансова подкрепа от ЕС || Липсват данни || 50 % от бенефициерите са безработни лица или представители на групи в неравностойно положение

Специфични цели

Показатели || Най-нови налични резултати || Средносрочни цели

1. Развиване и разпространение на висококачествени сравнителни аналитични знания, за да се гарантира, че политиката по заетостта и социалните въпроси и законодателството в областта на условията на труд на Съюза се основават на солидни доказателства и отговарят на потребностите, предизвикателствата и условията в отделните държави-членки и в останалите участващи държави

Удовлетвореност на заинтересованите страни и обявено използване на знанията, натрупани в рамките на програмата || Редица заинтересовани страни (Комисията, Европейският парламент, националните администрации, изпълнителните органи, социалните партньори, НПО и т.н.) използват знанията, натрупани в рамките на текущата програма „Прогрес“. Годишното проучване за 2010 г. показа, че осведомените за натрупаните знания лица (около 50 %) ги намират за полезни (около 85 % от отговорилите заинтересовани страни) и (възнамеряват да) ги използват. || Да се разшири обхватът на заинтересованите страни, осведомени за натрупаните чрез програмата знания (включително осведоменост за ключовите конкретни резултати: 75 % от отговорилите заинтересовани страни) и да се поддържа висока степен на удовлетвореност (85 % или повече от отговорилите заинтересовани страни)

Обмен на инициативи в рамките на политиката, започнати от ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, които са захранени със знанията, натрупани в рамките на програмата || Липсват данни. || 100 % от инициативите в рамките на политиката на ЕС в областта на заетостта и социалната политика и действията по законодателството в областта на условията на труд са захранени със знанията, натрупани в рамките на програмата

Дял на усилията[22], насочени към натрупването на нови (несъществуващи преди това) знания (идеи, понятия, подходи, модели, анализ на перспективите) || Липсва точна оценка, но делът от бюджета, отпуснат за натрупването на посочения вид знания, е около 10-20 %. Очаква се този дял да расте, особено предвид акцента върху социалните иновации. || Най-малко 25 % от бюджета са насочени към натрупването на нови (несъществуващи преди това) знания (идеи, понятия, подходи, модели, анализ на перспективите)

2. Улесняване на ефективния и приобщаващ обмен на информация, взаимно обучение и диалог по въпросите на политиката по заетостта и социалните въпроси на Съюза и законодателството в областта на условията на труд на равнището на Съюза, на национално и на международно равнище с цел подпомагане на държавите-членки и на останалите участващи държави при разработването на техните политики и прилагането на законодателството на Съюза

Обявената полза от по-доброто разбиране на политиките и целите на ЕС (включително, където е уместно, интегриране на аспектите за равенство между половете, недопускането на дискриминация и достъпността в останалите политики) || Около 89 % от респондентите при годишното проучване за 2010 г. твърдят, че благодарение на участието си в мероприятия, финансирани по програма „Прогрес“, разбират по-добре целите на политиката на ЕС. || 9 от 10 заинтересовани страни твърдят, че благодарение на участието си в мероприятия, финансирани по програмата, разбират по-добре целите на политиката на ЕС.

Степента, в която мероприятията за взаимно обучение/обмен на информация са приобщаващи и отговарят на минималните стандарти за консултация || Последващото проучване за 2010 г. сочи, че мероприятията за взаимно обучение, финансирани по програма „Прогрес“, се оценяват високо поради яснотата на обсъжданите теми и участието на съответните лица, вземащи решения (4 от всеки 5 респонденти изказват положително мнение), макар и не до такава степен положително, когато се отнася за участието на други заинтересовани страни (социални партньори, НПО и т.н.). || 4 от всеки 5 заинтересовани страни заявяват, че мероприятията за взаимно обучение/обмен на информация са приобщаващи и изцяло отговарят на всички стандарти за консултация

Обявеното (желано/действително) използване на информацията за формулиране/отстояване на политиките от страна на участниците, както и на други вземащи решения лица и заинтересовани страни || Последващото проучване във връзка с мероприятията, финансирани през 2010 г. по програма „Прогрес“, показва, че около 2/3 от участниците са възнамерявали или действително са използвали информацията за формулиране или отстояване на политиките. Основното предизвикателство (особено при мероприятията за взаимно обучение) обаче е да се насърчава обменът на получената информация с други вземащи решения лица и заинтересовани страни от съответната област (а именно с онези, които не са участвали). || - 3 от всеки 4 участници обявяват (желано/действително) използване на получената информация. - Подобрен обмен на информация с други вземащи решения лица и заинтересовани страни (които не са участвали).

3. Предоставяне на финансова подкрепа за създателите на политиките, за да могат да се направят изпитвания на реформите на социалната политика и на политиката по отношение на пазара на труда, изграждане на капацитета на основните действащи лица за проектиране и осъществяване на социалното експериментиране и предоставяне на достъп до съответните знания и експертен опит

Обявеното (желано/действително) използване на информацията за създаване/отстояване на политиките и/или за допълнителни социални експерименти от страна на участниците, както и на други вземащи решения и заинтересовани страни || Подкрепата на социалните иновации е нова област на участие, съответно няма база за сравнение. || Поради факта, че този вид дейност е нов, може да се очаква до 2/3 от участниците да обявят, че възнамеряват или действително използват получената чрез социалното експериментиране информация за формулиране или отстояване на политиките и/или за допълнителни социални експерименти.

Наличието на подходящи условия (финансови ресурси, достъп до съответно ноу-хау и експертен опит) за проектиране и осъществяване на социални експерименти в областта на политиката по заетостта и социалните въпроси на ЕС: подходящ капацитет на основните участници || Подкрепата на социалните иновации е нова област на участие, съответно няма база за сравнение. || Всички основни предпоставки (финансови ресурси, достъп до съответно ноу-хау и експертен опит, капацитет на основните действащи лица) за проектиране и осъществяване на социални експерименти в областта на политиката по заетостта и социалните въпроси на ЕС се считат (например чрез извършване на оценка) за достатъчни

4. Предоставяне на финансова подкрепа за организации на Съюза и за национални организации за увеличаване на техния капацитет за развиване, насърчаване и подпомагане на прилагането на политиката по заетостта и социалните въпроси и законодателството в областта на условията на труд на Съюза

Организациите и мрежите с укрепен капацитет се признават като полезен източник на информация за създателите на политиките и вземащите решения и други участници от ЕС и от държавите-членки || Липсва всеобхватна база за сравнение за всички видове организации и мрежи, за които се планира да получат подкрепа по новата програма. Понастоящем (към 2011 г.) съществуват единствено данни за това, че до 9 от 10 отговорили заинтересовани страни като цяло и около 3 от всеки 4 отговорили от вземащите решения лица и длъжностните лица по-специално оценяват най-добрите ключови мрежи и НПО в ЕС като полезен източник на информация. || Организациите и мрежите, получили най-голяма помощ, са признати от 3 от всеки 4 участващи в проучването лица, вземащи решения, и от други заинтересовани страни като полезен източник на информация за политиката на ЕС и на държавите-членки

Обявената промяна на капацитета[23] за допълнително развиване, насърчаване и подпомагане на прилагането на политиката и законодателството на ЕС в областта на заетостта и социалните въпроси от страна на участниците (физически лица или организации, по целесъобразност) в мерките за укрепване на капацитета, получили подкрепа || Липсва всеобхватна база за сравнение за този вид самооценка от страна на участниците (физически лица или организации, по целесъобразност) в мерките за укрепване на капацитета, получили подкрепа. Първите резултати от подобни измервания на изпълнението, въведени от финансирани по програма „Прогрес“ ключови мрежи и НПО в ЕС, показват положителна промяна, особено по отношение на натрупването на специфични знания, свързани със създаване и отстояване на политиките, както и, макар в по-малка степен, подобряване на вътрешната организация. || 3 от всеки 4 участници в получилите подкрепа мерки за укрепване на капацитета обявяват по-добър капацитет за доразвиване, насърчаване и подкрепа на политиката и законодателството в областта на заетостта и социалните въпроси на ЕС

5. Гарантиране на прозрачност на информацията за свободни работни места, заявления за работа и всички свързани въпроси както за потенциалните кандидати, така и за работодателите

Общ брой на свободните работни места и автобиографии на портала за професионална мобилност EURES, като понастоящем порталът EURES съдържа над 1 000 000 свободни работни места и 600 000 автобиографии || Понастоящем порталът EURES съдържа над 1 000 000 свободни работни места и 600 000 автобиографии || Очаква се броят на свободните работни места да нараства с 3 % годишно.

Брой на наеманията/назначенията и предложенията за работа, направени чрез портала за професионална мобилност EURES || Понастоящем се изчислява на 150 000 назначения на година || Службите, отговарящи за EURES, започнаха проучване „Оценка на системите за измерване на ефективността на обществените служби по заетостта и препоръки за показателите за географска мобилност“, за да установят показатели за EURES 2020.

6. Развиване на услугите по наемането и назначаването на работници на работа чрез компенсиране на предложенията и заявленията за работа на европейско равнище

Брой транснационални назначения, осъществени чрез EURES. Увеличаване на броя на назначенията с 3 % годишно (понастоящем се изчислява на 150 000 назначения на година) || Едва наскоро Комисията даде начало на подготвително действие за първата целева схема за мобилност „Your first EURES job“. По предварителни оценки с него ще се допринесе за назначаването на работа на 2000—3000 млади работници. || Вж. по-горе

7. Увеличаване на достъпа до микрофинансиране и неговата наличност

Брой на микрокредитите, предоставени от посредниците на крайните бенефициери с подкрепа от ЕС (50 000 микрокредита, предоставени до края на целия инвестиционен период). || 0 || 50 000 микрокредита, предоставени до края на целия инвестиционен период

Обем в евро на предоставените микрокредити (общ обем от близо 450 милиона евро, получени в резултат на ефект на лоста в размер на 5 пъти участието на Съюза от 87 милиона евро) || Липсват данни || Общ обем 500 милиона евро (съответстващ на ефект на лоста в размер на 5 пъти участието на Съюза).

Профил на крайните бенефициери (възраст, пол, принадлежност към малцинствена група, трудов статус и т.н.), получили микрокредит с подкрепа от ЕС (50 % от бенефициерите са безработни лица или представители на групи в неравностойно положение) || Липсват данни || 50 % от бенефициерите са безработни лица или представители на групи в неравностойно положение

8. Изграждане на институционалния капацитет на субектите, предоставящи микрокредитиране

Брой на предоставящите микрокредитиране субекти, получили подкрепа чрез финансиране за изграждане на капацитет (50 предоставящи микрокредитиране, получили подкрепа до края на периода на предоставяне на подкрепа) || Липсват данни || 50 предоставящи микрокредити субекта, получили подкрепа, до края на целия инвестиционен период

Ниво на институционален капацитет от гледна точка на финансиране, човешки ресурси, оперативно управление, както и на системи и инфраструктура (по-висок капацитет на сектора в сравнение с нивото, установено през 2009 г.) || Установените през 2009 г. слабости в изграждането на капацитет бяха трудности при покриването на начални и оперативни разходи, недостатъчно развити системи за измерване и анализ на ефективността, едва среден капацитет за управление на човешките ресурси и липса на капацитет за установяване на връзки и сътрудничество при небанковите субекти, предоставящи микрокредити[24]. || По-висок капацитет на сектора в сравнение с нивото от 2009 г.

9. Подпомагане на развитието на социални предприятия

Брой социални предприятия, получили подкрепа посредством инициативата (1000 социални предприятия, получили подкрепа) || 0 || 900 социални предприятия, получили подкрепа, до края на целия инвестиционен период

Обем на инвестициите, предоставени на социални предприятия (270 милиона, което води до ефект на лоста в размер на 3 пъти участието на ЕС) || 0 || 270 милиона, което съответства на ефект на лоста в размер на 3 пъти участието на ЕС

2.2. Система за управление и контрол 2.2.1. Установен(и) риск(ове)

В рамките на „Прогрес“ прякото централизирано управление ще включва: а) възлагане на множество договори и отпускане на безвъзмездни средства за специфични дейности (от значение и за ос „EURES“); б) изплащане на безвъзмездни средства за оперативни разходи на неправителствени организации; в) сътрудничество с международни организации (от значение и за ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“, изпълнявана при съвместно управление). Основният риск ще бъде свързан с капацитета на (особено) малките организации за ефективен контрол на разходите, както и за гарантиране на прозрачността на извършените операции.

2.2.2. Предвиден(и) метод(и) на контрол

Предвид естеството на програмата ефективното управление на бюджетните кредити ще се извършва въз основа на система за кумулативни контролни мерки, които ще се основават на стандартите за вътрешен контрол, контрола на операциите в рамките на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ и контрола на операциите в държавите-членки.

Въведената за целите на изпълнението на бюджета финансова верига ще се основава на модел 1 (т.е. децентрализиран на равнището на оперативните единици с допълнителна проверка чрез извадки). При тази организация се зачита принципът на четирите очи, изцяло в съответствие с Финансовия регламент.

Операциите ще се проверяват два пъти: 100 % от операциите от служителя, извършващ финансова проверка (първо предварително ниво), и допълнителни предварителни проверки по документи от допълнителен проверяващ служител (второ предварително ниво), чиято цел за контролиране ще бъде да провери между 10 % и 20 % от всички операции, които представляват най-малко 50 % от бюджета. По изключение, когато вторично оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити не разполага с гаранция за това, че съответните операции са целесъобразни, преди окончателното плащане ще се организират проверки на място. Тези проверки на място ще се извършват от външни одитори.

Последващите одити също ще се извършват на място от външни одитори за извадка от операциите. При подбора на тези операции ще се комбинират оценка на риска и подбор на случаен принцип.

Освен това в настоящата клетка за отчетност ще бъдат представени последващите счетоводни проверки.

Що се отнася до международните организации, в своето счетоводство, одит и вътрешен контрол и процедури за възлагане на поръчки те ще бъдат задължени да прилагат стандарти, които дават гаранции, равностойни на международно приетите стандарти. Освен това отделните споразумения, сключени с международни организации за отпускане на финансиране, трябва да съдържат подробни разпоредби за изпълнението на задачите, възложени на такива международни организации. Те също така ще гарантират последващо ежегодно публикуване по подходящ начин на имената на бенефициерите на средства, получени от бюджета.

2.2.3. Разходи за контрол

Бе направена прогнозна оценка на разходите за контрол (като бяха обхванати дейности, пряко или непряко свързани с проверката на правата на бенефициера/изпълнителя, както и целесъобразността на разходите). Данните за разходите бяха събрани след допитване до персонала за еквивалента на пълно работно време, посветено на контрола.

Резултат от изчисленията за календарна година:

Предварителни документални проверки и проверки на място: 5 616 200 € (0,6 % от средствата – 958,19 милиона евро)

Последващи проверки на място: 531 000 € (0,05 % от средствата – 958,19 милиона евро)

Общи разходи за контрол за календарна година: 6 147 200 € (0,64% от средствата – 958,19 милиона евро)

2.2.4. Ползи от контрола

Годишните разходи за предложеното равнище на контрол представляват приблизително 5 % от годишния бюджет за оперативните разходи (в бюджетни кредити за поети задължения, т.е. 6 147 200 €/123 627 000 € за първата година, както е показано в таблица 3.2.1). Това се обосновава с големия размер на подлежащите на контрол операции (вж. резултатите в раздел 3.2.2.). Действително в областта на заетостта и социалните въпроси прякото управление и споделеното управление включват възлагането на множество договори и отпускането на голям брой субсидии за действия, както и плащането на много безвъзмездни средства за оперативни разходи на неправителствени организации, сдружения и синдикални организации. Свързаният с тези дейности риск се отнася до капацитета на (особено) малките организации за ефективен контрол на разходите.

През изминалата година допълнителните проверяващи служители са осъществили контрол върху 21,8 % от всички операции, което представлява 86,4 % от общия бюджет (59,4 % за разходите при пряко управление). Съответно броят на откритите грешки е намалял от 95 през 2009 г. на 67 през 2010 г., което представлява дял на грешките 8,6 % от броя на финансовите операции. По-голямата част от грешките бяха несъществени и нямаха отражение върху гарантирането на законосъобразността и целесъобразността на свързаните с тях операции.

През 2010 г. чрез проверки на място външните одитори осъществиха контрол върху 20,78 % от бюджета. Нивото на грешките беше под нивото на същественост (1,08 %).

2.2.5. Очаквана степен на риска от неспазване на приложимите правила

При предварителния контрол на операциите в миналото делът на грешките достигна 8,6 % от общия брой финансови операции през 2010 г. Както бе посочено в годишния доклад за дейността на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ за миналата година, нито една от откритите грешки не е имала отражение върху степента на гарантиране на законосъобразността и целесъобразността на свързаните с тях операции.

При одитите на място при прякото управление делът на грешките в миналото беше 1,08 %. Това ниво на грешки бе счетено за приемливо, тъй като е под нивото на същественост от 2 %.

Предложените промени за програмата няма да се отразят върху начина, по който понастоящем се управляват бюджетните кредити. Действащата система за контрол доказа ефективността си за предотвратяване и/или откриване на грешки и/или нередности, и в случай на грешки или нередности, за тяхното коригиране. Поради това се очаква делът на грешките да се запази на същите нива.

2.3. Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Комисията взема подходящи мерки, за да гарантира, че при изпълнението на финансирани по силата на настоящото решение действия са защитени финансовите интереси на Европейския съюз, чрез прилагане на превантивни мерки срещу измами, корупция и други незаконосъобразни дейности, чрез извършване на ефективни проверки и, в случай че бъдат констатирани нередности, чрез възстановяване на погрешно изплатените суми, както и, когато е целесъобразно, чрез ефективни, съразмерни и възпиращи санкции в съответствие с член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Регламент (ЕО, Евратом) №2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности[25] и член 53а от Финансовия регламент.

Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одит по документи и на място на всички бенефициери, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза. OLAF има право да извършва проверки на място и контрол на стопански субекти, засегнати пряко или косвено от това финансиране в съответствие с процедурите, установени в Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г[26]. с оглед установяване на извършването на измами, корупция или други незаконни дейности във връзка със споразумение или решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор за финансиране от Съюза.

Без да се засягат разпоредбите на предходните алинеи, в решенията, споразуменията и договорите, произтичащи от прилагането на настоящото решение, Комисията (включително OLAF) и Сметната палата изрично се упълномощават да извършват такива одити, проверки на място и контрол.

3. ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА 3.1. Съответна(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Брой [Наименование…………………...……….] || Многогод./Едногод.([27]) || от държави от ЕАСТ[28] || от страни кандидатки[29] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

1а || 04 03 04 XX Eures - –оперативни разходи || Многогод. || ДА || ДА || НЕ || НЕ

1а || 04 04 01 XX Прогрес - –оперативни разходи || Многогод. || ДА || ДА || НЕ || НЕ

1а || 04 04 15 XX Европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ - –оперативни разходи || Многогод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

1а || 04 01 04 04 EURES (европейски служби по заетостта) разходи за административно управление || Едногод. || ДА || НЕ || НЕ || НЕ

1а || 04 01 04 10 Програма „Прогрес“ разходи за административно управление || Едногод. || ДА || ДА || НЕ || НЕ

1а || 04 01 04 11 Европейски инструмент за микрофинансиране — разходи за административно управление || Едногод. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

· Поискани нови бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Брой [Наименование……………………………………..] || Многогод./Едногод. || от държави от ЕАСТ || от страни кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

1 || [XX.YY.YY.YY] Европейска програма за социална промяна и социални иновации – ос „Прогрес“ – оперативни разходи || Многогод. || ДА || ДА || НЕ || НЕ

1 || [XX.YY.YY.YY] Европейска програма за социална промяна и социални иновации – ос „Eures“ – оперативни разходи || Многогод. || ДА || НЕ || НЕ || НЕ

1 || [XX.YY.YY.YY] Европейска програма за социална промяна и социални иновации – ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ – оперативни разходи || Многогод. || ДА || ДА || НЕ || НЕ

1а || [XX.YY.YY.YY] Европейска програма за социална промяна и социални иновации – ос „Прогрес“ разходи за административно управление || Едногод. || ДА || ДА || НЕ || НЕ

1а || [XX.YY.YY.YY] Европейска програма за социална промяна и социални иновации – ос „EURES“ разходи за административно управление || Едногод. || ДА || НЕ || НЕ || НЕ

1a || [XX.YY.YY.YY] Европейска програма за социална промяна и социални иновации – ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“ – разходи за административно управление || Едногод. || ДА || ДА || НЕ || НЕ

3.2. Очаквано отражение върху разходите 3.2.1. Обобщение на очакваното отражение върху разходите

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || Номер || ФУНКЦИЯ 1: Интелигентен и приобщаващ растеж

ГД: <EMPL> || || || 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || 2021 || 2022 || 2023 || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || || || || ||

Ос „Прогрес“ || Поети задължения || (1) || 74,176 || 75,858 || 77,413 || 78,618 || 80,297 || 82,098 || 85,694 || || || || 554,154

Плащания || (2) || 23,617 || 46,581 || 50,306 || 70,130 || 68,425 || 69,129 || 71,773 || 61,677 || 52,866 || 39,650 || 554,154

Ос „Eures“ || Поети задължения || (1а) || 18,544 || 18,964 || 19,353 || 19,654 || 20,075 || 20,524 || 21,424 || || || || 138,538

Плащания || (2a) || 14,703 || 15,033 || 15,333 || 15,573 || 15,903 || 16,209 || 16,984 || 14,400 || 14,400 || || 138,538

Ос „Микрофинансиране“ || Поети задължения || (1a) || 24,726 || 25,286 || 25,804 || 26,206 || 26,766 || 27,366 || 28,564 || || || || 184,718

Плащания || (2a) || 24,726 || 25,286 || 25,804 || 26,206 || 26,766 || 27,366 || 28,564 || || || || 184,718

Резерв || 6,181 || 6,322 || 6,451 || 6,551 || 6,692 || 6,842 || 7,141 || || || || 46,180

|| || || || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ГД <EMPL> || Поети задължения || =1+1a +3 || 123,627 || 126,430 || 129,021 || 131,029 || 133,831 || 136,829 || 142,823 || || || || 923,590

Плащания || =2+2a +3 || 69,227 || 93,222 || 97,894 || 118,460 || 117,786 || 119,546 || 124,462 || 76,077 || 67,266 || 39,650 || 923,590

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 123,627 || 126,430 || 129,021 || 131,029 || 133,831 || 136,829 || 142,823 || || || || 923,590

Плащания || (5) || 69,227 || 93,222 || 97,894 || 118,460 || 117,786 || 119,546 || 124,462 || 76,077 || 67,266 || 39,650 || 923,590

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || (6) || 4,400 || 4,600 || 5,000 || 5,000 || 5,200 || 5,200 || 5,200 || || || || 34,600

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 1 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || 128,027 || 131,030 || 134,021 || 136,029 || 139,030 || 142,029 || 148,024 || || || || 958,190

Плащания || =5+ 6 || 73,627 || 97,822 || 102,894 || 123,460 || 122,986 || 124,746 || 129,662 || 76,077 || 67,266 || 39,650 || 958,190

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || || || || || || || || || || ||

Плащания || (5) || || || || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити с административен характер, финансирани от пакета за определени програми || (6) || || || || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—4 от многогодишната финансова рамка (Референтна стойност) || Поети задължения || =4+ 6 || || || || || || || || || || ||

Плащания || =5+ 6 || || || || || || || || || || ||

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || „Административни разходи“

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ОБЩО

ГД: <EMPL> ||

Ÿ Човешки ресурси || 14,6 || 14,6 || 14,6 || 14,6 || 14,6 || 14,6 || 14,6 || 102,2

Ÿ Други административни разходи || 1,42 || 1,42 || 1,42 || 1,42 || 1,42 || 1,42 || 1,42 || 9,94

ОБЩО ГД <EMPL> || Бюджетни кредити || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 112,14

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = oбщо плащания) || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 16,02 || 112,14

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| || || 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || 2021 || 2022 || 2023 || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 144,047 || 147,05 || 150,041 || 152,049 || 155,05 || 158,049 || 164,044 || || || || 1 070,33

Плащания || 89,647 || 133,844 || 118,91 || 139,483 || 139,007 || 140,767 || 145,679 || 76,077 || 67,266 || 39,650 || 1 070,33

3.2.2. Очаквано отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– þ  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите ò || || || Година 2014 || Година 2015 || Година 2016 || Година 2017 || Година 2018 || Година 2019 || Година 2020 || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат[30] || Среден разход за резултата || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Брой резултати || Разходи || Общ брой на резултатите || Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1: Развиване и разпространение на висококачествени сравнителни аналитични знания, за да се гарантира, че политиката по заетостта и социалните въпроси и законодателството в областта на условията на труд на Съюза се основават на солидни доказателства и отговарят на потребностите, предизвикателствата и условията в отделните държави-членки и в останалите участващи държави

Наблюдение и оценка на прилагането и въздействието на законодателството и политиката на ЕС в областта на заетостта, условията на труд и социалната политика, включително чрез съответните експертни мрежи || Бази данни, държавни и юридически експертни мрежи || 0,20 || 14 || 2,698 || 14 || 2,708 || 14 || 2,718 || 14 || 2,968 || 14 || 2,739 || 14 || 3,049 || 14 || 3,191 || 98 || 20,071

Научни изследвания и анализ, свързани със заетостта, условията на труд и социалната политик, с оглед на захранване с информация и оформяне на програмата на политиката на равнището на ЕС и в международен план, включително чрез сътрудничество с международни организации || (Прогнозни) изследвания, сътрудничество с международни организации || 0,34 || 14 || 4,338 || 14 || 4,67 || 14 || 4,495 || 14 || 4,842 || 14 || 4,749 || 14 || 5,267 || 14 || 5,585 || 98 || 33,946

Разработване и разпространение на общи методологии, показатели и целеви показатели, свързани с политиката по заетостта и социалните въпроси || Европейска лаборатория за мобилност, сътрудничество със Cedefop, нови показатели, съвместни проекти с JRC || 0,79 || 5 || 3,87 || 5 || 3,886 || 5 || 3,691 || 5 || 3,918 || 5 || 3,936 || 5 || 4,102 || 5 || 4,4 || 35 || 27,803

Събиране, разработване и разпространение на данни и статистики, и по-специално в сътрудничество с Евростат, изследвания || Европейска стандартна класификация на професиите (ESCO), европейският наблюдател на свободните работни места, изданията на Евробарометър, специални модули на наблюдението на работната сила, база данни на политиката на пазара на труда || 0,5 || 10 || 7,112 || 10 || 7,115 || 10 || 6,94 || 10 || 7,187 || 10 || 7,124 || 10 || 7,262 || 10 || 7,301 || 70 || 50,041

Оценка на въздействието и оценки с цел получаване на информация за процесите по създаване на политиките на Комисията, включително оценки на програмата || Доклади, подготвителни проучвания за оценката на въздействието || 0,32 || 6 || 1,747 || 5 || 1,549 || 7 || 2,847 || 5 || 1,785 || 7 || 2,915 || 5 || 1.,946 || 7 || 2,376 || 42 || 15,165

Годишно наблюдение на програмата || Годишни доклади за наблюдението || 0,3 || 0 || 0 || 1 || 0,3 || 0 || 0 || 1 || 0,3 || 0 || || 1 || 0,3 || 0 || 0 || 3 || 0,9

Междинна сума за конкретна цел № 1 || 49 || 19,765 || 49 || 20,228 || 50 || 20,691 || 49 || 21 || 50 || 21,463 || 49 || 21,926 || 50 || 22,853 || 346 || 147,926

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2: Улесняване на ефективния и приобщаващ обмен на информация, взаимно обучение и диалог по въпросите на политиката по заетостта и социалните въпроси на Съюза и законодателството в областта на условията на труд на равнището на Съюза, на национално и на международно равнище с цел подпомагане на държавите-членки и на останалите участващи държави при разработването на техните политики и прилагането на законодателството на Съюза

Партньорски оценки, взаимно обучение и обмен на добри практики в съответните области на политиката || Диалог между обществените служби по заетостта, партньорски оценки, семинари за взаимно обучение || 0,19 || 30 || 5,71 || 29 || 5,545 || 31 || 6,062 || 31 || 6,1 || 31 || 6,076 || 31 || 6,093 || 32 || 6,471 || 215 || 42,057

Разработване и поддръжка на информационни системи с цел обмен и разпространение на информация за политиката и законодателството на ЕС в съответните области || Съвместни проекти на ОИСР, МОТ, Световната банка, EUROMOD; Платформа EU Skills – уебинструмент за оценка на практиките на службите по заетостта || 0,93 || 6 || 5,15 || 6 || 5,343 || 6 || 5,248 || 6 || 5,514 || 6 || 5,713 || 6 || 6,114 || 6 || 6,143 || 42 || 39,225

Образование и взаимно обучение за специалисти в областта на правото и на политиките || Семинари || 0,1 || 8 || 0,8 || 8 || 0,8 || 8 || 0,8 || 8 || 0,8 || 8 || 0,8 || 8 || 0,8 || 8 || 0,8 || 56 || 5,6

Информационни и комуникационни кампании на равнището на ЕС и на национално равнище || Мероприятия, аудио-визуални и рекламни материали || 0,49 || 4 || 1,9 || 4 || 1,914 || 4 || 1,928 || 4 || 1,943 || 4 || 2,069 || 4 || 1,973 || 4 || 1,988 || 28 || 13,715

Обмен на персонал между националните администрации || Обмен на инспектори от Комитета на старшите инспектори по труда, посещения, доклади || 0,06 || 16 || 0,9 || 0,06 || 0,9 || 0,06 || 0,9 || 0,06 || 0,9 || 0,06 || 0,9 || 0,06 || 0,9 || 0,06 || 0,9 || 112 || 6,3

Финансиране на центрове за наблюдение на европейско равнище || Европейска обсерватория по заетостта || 0,29 || 5 || 1,32 || 5 || 1,344 || 5 || 1,368 || 5 || 1,393 || 5 || 1,419 || 5 || 1,445 || 5 || 1,471 || 35 || 9,76

Наръчници, доклади и образователни материали || Наръчници на добри практики и други образователни публикации || 0,16 || 5 || 0,8 || 5 || 0,8 || 5 || 0,8 || 5 || 0,8 || 5 || 0,8 || 5 || 0,8 || 5 || 0,8 || 35 || 5,6

Установяване на връзки между специализирани органи на европейско равнище || Мрежа на ръководителите на обществените служби по заетостта, други заседания || 0,23 || 6 || 1,39 || 6 || 1,39 || 6 || 1,39 || 6 || 1,39 || 6 || 1,39 || 6 || 1,39 || 6 || 1,39 || 42 || 9,73

Международни конференции за насърчаване на външното измерение на политиката по заетостта и социалната политика || Международни конференции || 0,7 || 14 || 0,9 || 14 || 0,912 || 14 || 0,924 || 14 || 0,937 || 14 || 0,949 || 14 || 0,962 || 14 || 1,336 || 98 || 6,92

Конференции, семинари, кръгли маси и т.н. по въпросите на законодателството и политиката на ЕС в областта на заетостта, условията на труд и социалната политика || Мероприятия на европейско равнище, конференции на председателството, семинари за подкрепа на ОМК || 0,16 || 18 || 2,906 || 19 || 3,24 || 20 || 3,041 || 20 || 3,082 || 21 || 3,216 || 22 || 3,447 || 23 || 3,85 || 143 ||

Даване на оценка и разпространение на резултатите от програмата || Публикации, инструменти от ИТ || 0,17 || 3 || 0,45 || 3 || 0,5 || 4 || 0,57 || 3 || 0,56 || 3 || 0,55 || 3 || 0,54 || 3 || 0,48 || 22 || 3,65

Междинна сума за конкретна цел № 2 || 115 || 22,226 || 115 || 22,688 || 119 || 23,031 || 118 || 23,419 || 119 || 23,882 || 120 || 24,464 || 122 || 25,629 || 828 || 165,339

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 3: Предоставяне на финансова подкрепа за създателите на политиките, за да могат да се направят изпитвания на реформите на социалната политика и на политиката по отношение на пазара на труда, изграждане на капацитета на основните действащи лица за проектиране и осъществяване на социалното експериментиране и предоставяне на достъп до съответните знания и експертен опит;

Финансова подкрепа за проекти за социално експериментиране || Безвъзмездни средства || 1,17 || 9 || 9,8 || 9 || 9,8 || 9 || 10,7 || 9 || 11,2 || 10 || 11,7 || 10 || 12 || 10 || 12,2 || 66 || 77,4

Дейности по изграждане на капацитет || Научни изследвания, разработване на методологии, анализи, обучения, включително чрез експертни мрежи, общности на специалисти в дадената област, дигитални платформи || 0,14 || 10 || 1,65 || 12 || 1,8 || 10 || 1,3 || 10 || 1,4 || 10 || 1,2 || 8 || 0,986 || 8 || 1,098 || 68 || 9,434

Дейности за повишаване на осведомеността || Конференции, работни семинари, партньорски оценки и обмен на добри практики, комуникация || 0,15 || 10 || 1,609 || 12 || 1,765 || 14 || 1,671 || 10 || 1,275 || 10 || 1,281 || 10 || 1,5 || 10 || 1,8 || 76 || 10,901

Междинна сума за конкретна цел № 3 || 29 || 13,059 || 33 || 13,365 || 33 || 13,671 || 29 || 13,875 || 30 || 14,181 || 28 || 14,486 || 28 || 15,098 || 210 || 97,735

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 4: Предоставяне на финансова подкрепа за организации на Съюза и за национални организации за увеличаване на техния капацитет за развиване, насърчаване и подпомагане на прилагането на политиката по заетостта и социалните въпроси и законодателството в областта на условията на труд на Съюза

Подкрепа за основните мрежи на равнището на ЕС, чиито дейности са свързани с изпълнението на целите на програмата (рамкови споразумения за партньорство) || Безвъзмездни средства (оперативни разходи на мрежите) || 0,71 || 14 || 9 || 14 || 9,3 || 14 || 9,5 || 14 || 9,8 || 14 || 10 || 14 || 10,249 || 14 || 11 || 98 || 68,849

Подкрепа за публичните органи, организации на гражданското общество и други действащи лица от тази сфера (напр. службите по заетостта) след публикуване на покани за представяне на предложения || Безвъзмездни средства за проекти || 0,6 || 16 || 8,927 || 16 || 9,051 || 16 || 9,276 || 16 || 9,249 || 16 || 9,472 || 16 || 9,645 || 16 || 9,775 || 112 || 65,395

Изграждане на капацитет на предоставящите микрокредитиране субекти || Обмен на добри практики, обучение, консултантски услуги и изчисляване на рейтинг || 0,06 || 20 || 1,2 || 20 || 1,224 || 20 || 1,248 || 20 || 1,273 || 20 || 1,299 || 20 || 1,325 || 20 || 1,341 || 140 || 8,91

Междинна сума за конкретна цел № 4 || 50 || 19,127 || 50 || 19,575 || 50 || 20,024 || 50 || 20,322 || 50 || 20,771 || 50 || 21,219 || 50 || 22,116 || 350 || 143,154

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 5: Гарантиране на прозрачност на информацията за свободни работни места, заявления за работа и всички свързани въпроси както за потенциалните кандидати, така и за работодателите

Развиване на уебсайта и службата за техническа помощ на EURES и на порталите за професионална мобилност || База данни с автобиографии и свободни работни места на портала за професионална мобилност || 1,5 || 4 || 6,000 || 4 || 6,000 || 4 || 6,000 || 4 || 6,000 || 4 || 6,000 || 4 || 6,000 || 4 || 6,000 || 28 || 42

Подкрепа за службите по заетостта с оглед на развиване на отворени и достъпни за всички европейски пазари на труда чрез обучение и установяване на връзки в рамките на EURES, информационни и комуникационни дейности и организацията на дни на заетостта || Обучения, координационни срещи, заседания на работните групи по обученията, заседания на работната група, комуникационни кампании, принос в организацията на изложения за работни места || 1,4 || 3 || 3,019 || 3 || 3,439 || 3 || 3,829 || 3 || 4,129 || 3 || 4,549 || 3 || 4,999 || 3 || 5,899 || 21 || 29,863

Междинна сума за конкретна цел № 5 || 7 || 9,019 || 7 || 9,439 || 7 || 9,829 || 7 || 10,129 || 7 || 10,549 || 7 || 10,999 || 7 || 11,899 || 49 || 71,863

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 6: Развиване на услугите по наемането и назначаването на работници на работа чрез компенсиране на предложенията и заявленията за работа на европейско равнище

Назначаване на работници на работа чрез компенсиране на предложенията и заявленията за работа на европейско равнище, включително действия за назначаване на работа на млади хора || Брой на младите хора, назначени на работа в държави-членки на ЕС, различни от тяхната държава на пребиваване || 3175 || 3000 || 9,525 || 3000 || 9,525 || 3000 || 9,525 || 3000 || 9,525 || 3000 || 9,525 || 3000 || 9,525 || 3000 || 9,525 || 21000 || 66,675

Междинна сума за конкретна цел № 6 || 66,675

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 7: Увеличаване на достъпа до микрофинансиране и неговата наличност

Микрокредити || Обем на отпуснатите микрокредити (в млн. EUR) || 0,002 || 5657 || 11,314 || 5837 || 11,674 || 5972 || 11,944 || 6015 || 12,030 || 6074 || 12,148 || 6134 || 12,268 || 6269 || 12,538 || 41958 || 83,916

Междинна сума за конкретна цел № 7 || 83,916

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 8: Изграждане на институционалния капацитет на субектите, предоставящи микрокредитиране

Финансиране за изграждане на капацитет чрез безвъзмездни средства, заеми и участие в собствения капитал || Брой на предоставящи микрокредитиране субекти, получили подкрепа || 0,203 || 4 || 0,812 || 5 || 1,015 || 5 || 1,015 || 6 || 1,218 || 7 || 1,421 || 7 || 1,421 || 8 || 1,62 || 42 || 8,522

Междинна сума за конкретна цел № 8 || 8,522

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 9: Подпомагане на развитието на социални предприятия

Заеми, собствен капитал за социални предприятия || Брой на социалните предприятия, получили заеми/собствен капитал || 0,12 || 105 || 12,600 || 105 || 12,600 || 107 || 12,840 || 108 || 12,960 || 110 || 13,200 || 114 || 13,680 || 120 || 14,400 || 769 || 92,28

Междинна сума за конкретна цел № 9 || 92,28

ОБЩО РАЗХОДИ (бюджетни кредити за оперативни разходи без разпределяне на резерва в размер на 5 %) || || 97,682 || || 99,881 || || 101,879 || || 103,478 || || 105,677 || || 108,062 || || 112,825 || || 877,41

3.2.3. Очаквано отражение върху бюджетните кредити с административен характер 3.2.3.1. Обобщение

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на бюджетни кредити за административни разходи

– þ  Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020 || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 14.6 || 14.6 || 14.6 || 14.6 || 14.6 || 14.6 || 14.6 || 102,2

Други административни разходи || 1.42 || 1.42 || 1.42 || 1.42 || 1.42 || 1.42 || 1.42 || 9.94

Междинна сума за ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 16.02 || 16.02 || 16.02 || 16.02 || 16.02 || 16.02 || 16.02 || 112.14

Извън ФУНКЦИЯ 5[31] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи с административен характер || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 24.969

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 3.567 || 24.969

ОБЩО || 19.587 || 19.587 || 19.587 || 19.587 || 19.587 || 19.587 || 19.587 || 137.109.

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не води до използване на човешки ресурси

– þ  Предложението/инициативата води до използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквивалент на пълно работно време без десетична запетая

|| || 2014 || 2015 || 2016 || 2017 || 2018 || 2019 || 2020

Ÿ Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и временно наети лица) ||

|| 04 01 01 01 (Централа и представителства на Комисията) || 109 || 109 || 109 || 109 || 109 || 109 || 109

|| XX 01 01 02 (Делегации) || || || || ||

|| XX 01 05 01 (Непреки изследвания) || || || || ||

|| 10 01 05 01 (Преки изследвания) || || || || ||

|| Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ)[32] ||

|| 04 01 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) || 11 || 11 || 11 || 11 || 11 || 11 || 11

|| XX 01 02 02 (ДНП, КНЕ, МЕД, МП и ПНА в делегациите) || || || || ||

|| XX 01 04 yy[33] || - в централата[34] || || || || ||

|| - в делегациите || || || || ||

|| XX 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки изследвания) || || || || ||

|| 10 01 05 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки изследвания) || || || || ||

|| Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || ||

|| ОБЩО || 120 || 120 || 120 || 120 || 120 || 120 || 120

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Потребностите от човешки и административни ресурси ще бъдат покрити от вече отпуснатите ресурси за управление на действието и/или преразпределени в рамките на ГД, допълнени според случая от всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица ||

Външен персонал ||

3.2.4. Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– þ  Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

– ¨  Предложението/инициативата налага да се използва Инструментът за гъвкавост или да се преразгледа многогодишната финансова рамка[35].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

3.2.5. Участие на трети страни във финансирането

– Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– - Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

|| Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6) || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

3.3. Очаквано отражение върху приходите

– þ  Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

¨         върху собствените ресурси

¨         върху разните приходи

млн. EUR (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Отражение на предложението/инициативата[36]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || … да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Статия ………… || || || || || || || ||

За разните целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

-

Да се посочи методът за изчисляване на отражението върху приходите.

-

[1]               Да се добави препратка.

[2]               OВ C […], […] г., стр. […].

[3]               OВ C […], […] г., стр. […].

[4]               COM(2011) 500.

[5]               ОВ L 315, 15.11.2006 г., стр. 1.

[6]               ОВ L 141, 27.5.2011 г., стр. 1.

[7]               ОВ L 5, 10.1.2003 г., стр. 16.

[8]               ОВ L 87, 7.4.2010 г., стр. 1.

[9]               Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (ОВ L 308, 24.11.2010 г., стр. 46).

[10]             COM(2007) 708, 13.11.2007 г.

[11]             COM(2011) XXX.

[12]             ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13.

[13]             ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

[14]             По текущи цени.

[15]             OВ L XXX, XX.XX.2012 г., стр. XX.

[16]             ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1.

[17]             ОВ L 292, 15.11.1995 г., стр. 2.

[18]             ОВ L 114, 30.4.2002 г., стр. 6.

[19]             ОВ L 005, 10.1.2009 г., стр. 16.

[20]             УД: управление по дейности; БД: бюджетиране по дейности.

[21]             Оценка на социалния ОМК, 2011 г.; Проучване на участието на заинтересованите страни в прилагането на социалния ОМК, 2010 г.

[22]             Измерва се като прогнозен дял от бюджета, заделен за натрупването на посочения вид знания.

[23]             За целите на настоящия документ капацитет означава: знания от значение за формулиране на политиката и нейното отстояване; квалификации и умения за тяхното активно и ефективно отстояване; (при организации) подобрена вътрешна организация (вкл. подобрено стратегическо планиране и управление на ефективността).

[24]             Еверс и Юнг / ЕММ, ЕИФ Пазарни проучвания на отпускането на микрокредити Европейския съюз: изграждане на капацитет и препоръки за политиката, Март 2009. Съгласно проучването институционният капацитет включва визия и стратегия, финансиране, човешки ресурси, оперативно управление и системи и инфраструктура.

[25]             ОВ L 312, 23.12.1995, стр. 1.

[26]             ОВ L 292, 15.11.1995 г., стр. 2.

[27]             Многогод. = многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

[28]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[29]             Страни кандидатки и ако е приложимо, страни потенциални кандидатки.

[30]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.).

[31]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[32]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[33]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[34]             Основно за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[35]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[36]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита и налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.