ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО 1.1. Основания и цели на предложението

ЕС си постави целта да постигне до 2020 г. спестяване на 20 % първична енергия[1] и превърна тази цел една от петте водещи цели на Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж[2].

Последните оценки на Комисията, при които са взети предвид националните цели за енергийна ефективност за 2020 г., определени от държавите-членки в контекста на Стратегията „Европа 2020“, показват, че до 2020 г. ЕС ще постигне само половината от поставеното като цел двадесетпроцентно енергоспестяване[3]. Съветът на Европейския съюз[4] и Европейският парламент[5] призоваха Комисията да приеме амбициозна нова стратегия относно енергийната ефективност, за предприемането на решителни действия за реализация на значителния потенциал.

С оглед да даде нов тласък на енергийната ефективност, на 8 март 2011 г. Комисията предложи нов План за енергийна ефективност (ПЕЕ), в който се определят мерки за постигане на допълнително спестяване в енергоснабдяването и потреблението.

С настоящото законодателно предложение определени аспекти от ПЕЕ се преобразуват в обвързващи мерки. Основната цел на предложението е да допринесе съществено за постигането до 2020 г. на целта на ЕС в областта на енергийната ефективност. За да може да е успешно, предложението трябва незабавно да бъде прието и прилагано в държавите-членки.

Освен това, в предложението се обхваща периода след постигането на целта за двадесетпроцентно енергоспестяване и се цели определяне на обща рамка за насърчаване на енергийната ефективност в Европейския съюз след 2020 г. Предложението е стратегически приоритет в работната програма на Комисията за 2011 г.

1.2. Общ контекст

В контекста на повишаващия се внос на енергия в ЕС на все по-високи цени, достъпът до енергийни ресурси в средносрочен план ще играе все по-важна роля и би могъл да породи сериозен риск за икономическия растеж на ЕС. Това обяснява защо енергийната ефективност е един от основните аспекти на водещата инициатива на Стратегията „Европа 2020“ за „ефективно използване на ресурсите в Европа“[6]. Енергийната ефективност е икономически най-изгодният и бърз начин да се увеличи сигурността на доставките и е ефикасен начин за намаляване на емисиите на парникови газове, които са причина за изменението на климата. Както бе изтъкнато в съобщението на Комисията „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“[7], енергийната ефективност може да допринесе за постигане и дори за надхвърляне на европейската цел за намаляване на емисиите на парникови газове.

Подобряването на енергийната ефективност в икономиката на ЕС ще окаже също и положително въздействие от гледна точка на икономическия растеж и създаването на работни места. Енергоспестяването освобождава финансови ресурси, които могат да се инвестират на други места в икономиката, и може да спомогне за облекчаването на държавните бюджети, които са подложени на натиск. Що се отнася до отделните потребители, енергийната ефективност означава по-ниски сметки за енергия. Енергийната бедност може да бъде стратегически преодоляна чрез предприемане на мерки за подобряване на енергийната ефективност. И накрая, производството на повече продукти с по-малко енергия би подобрило конкурентоспособността на промишлените сектори в ЕС и би им осигурило водещо място на световните пазари за енергоефективни технологии. Енергийната ефективност и енергоспестяването са полезни за икономиката на ЕС като цяло, за публичния сектор, предприятията и частните лица. Поради тези причини, енергийната ефективност бе определена за един от ключовите приоритети на енергийната политика на ЕС за следващите години в Европейската енергийна стратегия за периода до 2020 г.

1.3. Действащи разпоредби

Обхватът на настоящото предложение се припокрива с обхвата на две директиви: Директивата за когенерацията (Директива 2004/8/ЕО, „Директивата за CHP“) и Директивата за енергийните услуги (Директива 2006/32/ЕО, „Директивата за ESD“)[8]. И двете цитирани директиви не доведоха до пълно оползотворяне на съответния потенциал за енергоспестяване. Поради това се предлага тези две директиви да бъдат отменени, когато новата директива влезе в сила, с изключение на член 4, параграфи 1—4 и Приложения I, III и IV към Директивата за енергийните услуги. Тези разпоредби се отнасят за постигането до 2017 г. на индикативна цел за енергоспестяване в размер на 9 % от крайното енергопотребление във всяка държава-членка в петте години преди въвеждането на Директивата за енергийните услуги. Тази цел — въпреки че е формулирана по различен начин и е с различна степен на амбициозност — допринася за постигането на целта на ЕС за 2020 г. за двадесетпроцентно подобряване на енергийната ефективност, поради което би следвало да продължи да е в сила до 2017 г.

Други разпоредби, които се припокриват с разпоредбите на новата директива, са член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/30/ЕС относно енергийното етикетиране[9], които ще бъдат отменени, когато новата директива влезе в сила.

1.4. Съгласуваност с други политики и цели на ЕС

Настоящото предложение се основава на Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж[10], тъй като целта на ЕС за двадесетпроцентно подобрение на енергийната ефективност е част от една от петте водещи цели съгласно тази стратегия. То е едно от предложенията, планирани за 2011 г., чиято цел е постигане на резултати по една от седемте ключови инициативи на стратегията, водещата инициатива „Европа 2020“ за ефективно използване на ресурсите в Европа. То е в съзвучие и допълва политиката на ЕС в областта на климата.

Намалението на енергопотреблението, което се цели с настоящото предложение, следва също така да подпомогне държавите-членки да постигнат своите цели относно дела на енергията от възобновяеми източници, формулирани в Директива 2009/28/ЕО за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници[11].

2. Консултация със заинтересованите страни и оценка на въздействието 2.1. Консултации, събиране на данни и използване на експертни становища

Предложението бе разработено въз основа на широка гама от становища на държавите-членки и заинтересованите страни, предоставени в рамките на различни прояви, включително проведено онлайн всеобщо обществено обсъждане[12]. Друго широкообхватно обществено обсъждане бе проведено през януари 2011 г. от работните групи на Букурещкия форум за устойчива енергия (включващо представители на държавите-членки и заинтересовани страни)[13]. Извършен бе изчерпателен анализ на въздействието на предложените варианти посредством резултатите от три модела и многобройни проучвания. В анализа беше проучено икономическото, социалното и екологичното въздействие на вариантите, като бяха взети под внимание принципите на субсидиарност и пропорционалност.

2.2. Оценка на въздействието

В оценката на въздействието (ОВ) са проучени няколко варианта, разгледани на три равнища:

- При първото равнище на вариантите за политика са анализирани начини за подобряване на настоящата политическа рамка. Този анализ е насочен най-вече към въпросите дали настоящият подход на Директивата за енергийните услуги за определянето на цели следва да продължи да се прилага за целия период до 2020 г., дали да се добавят и национални цели за енергоспестяване с оглед постигане на европейската цел за двадесетпроцентно намаление на енергопотреблението и, ако отговорът е да, дали тези национални цели да са обвързващи или само индикативни.

В анализа е направен изводът, че целите по Директивата за енергийните услуги следва да се запазят за секторите с крайно енергопотребление, до крайния им срок през 2016 г., но с оглед да се постигне целта за двадесетпроцентно подобрение на енергийната ефективност те трябва да се допълнят с по-амбициозни цели за енергоспестяване, съгласно процеса по Стратегията „Европа 2020“. Посочено е, че засега не е необходимо тези цели да са обвързващи, но че с обвързващи мерки биха могли да се постигнат същите или по-добри резултати. Тези обвързващи мерки, заедно с настоящата политическа рамка, следва да са достатъчни за постигането до 2020 г. на европейската цел за двадесетпроцентно подобрение на енергийната ефективност. При все това, необходимо е напредъкът да се проследява и да се предприемат на достатъчно ранен етап корекционни мерки за гарантиране на постигането до 2020 г. на двадесетпроцентната цел, ако в крайна сметка се окаже, че напредъкът е незадоволителен.

- При второто равнище на вариантите за политика са проучени различни мерки за овладяване на неизползвания икономически потенциал за подобряване на ефективността при производството и потреблението на енергия.

В Оценката на въздействието са разгледани схемите за задължения за енергоспестяване — като възможен вариант за постигане на енергоспестяване в секторите на крайното енергопотребление. Направен е изводът, че задълженията за енергоспестяване биха осигурили възможност за постигане на значителни икономии, но настоящите разпоредби в Директивата за енергийните услуги (където тези задължения са само един от възможните варианти, предоставени на държавите-членки, чрез които да се осигури постигането на икономии от страна на енергоснабдителните предприятия в секторите на крайното енергопотребление) следва да се подсилят. След това са повдигнати въпроси относно количеството на енергоспестяванията, изисквани от енергоснабдителните предприятия, и дали проектирането на схемите за подобни задължения да се остави изцяло на държавите-членки, или ключовите характеристики да се хармонизират. В Оценката на въздействието се предлага да се въведат национални схеми за задължения за енергоспестяване във всички държави-членки, с цел постигане на годишно намаление на крайното енергопотребление с 1,5 %. Макар че определени ключови характеристики трябва да се хармонизират на равнище ЕС (целеви сектори, амбициозност на целите и изчислителни методи), държавите-членки следва да получат възможност да пригодят до голяма степен схемите към своите национални особености, или да запазят настоящите си схеми. Проучен бе и вариантът за въвеждане на европейска система за търгуеми бели сертификати, но бе отхвърлен поради същите причини като тези при варианта за пълно хармонизиране на всички проектни характеристики на схемата.

В друг набор от варианти на политика са проучени мерки, които се отнасят за публичния сектор. В анализа се заключава, че две от разгледаните мерки могат да бъдат полезни. На първо място, ежегодно следва да се реновират 3 % от сградите, притежавани от обществени институции, до оптимална от гледна точка на разходите степен на реновиране, което представлява удвояване на настоящия процент на реновирани сгради. На второ място, от обществените институции следва да се изисква да купуват продукти и сгради с високи енергийни характеристики, на база на съществуващите енергийни етикети и сертификати.

Други варианти със значително положително въздействие в сравнение с разходите за тях са тези, които целят насърчаване на пазара на енергийни услуги, осигуряват подобрена и по-честа информация на домакинствата и предприятията за тяхното реално потребление на енергия чрез фактуриране и интелигенти измервателни уреди, както и задължителни енергийни одити на големите предприятия. В Оценката на въздействието е показано, че всички тези мерки са ценни са намаляване на недостига на информация, който е едно от препятствията за енергийна ефективност, и биха могли да доведат до огромни икономии на енергия. Вариантите за насърчаване на енергийната ефективност чрез доброволни мерки се оценяват като недостатъчни за оползотворяване на целия наличен потенциал за икономии.

Освен това, в Оценката на въздействието е направен анализ кои мерки биха могли да спомогнат за оползотворяване на потенциала за енергийна ефективност в сферата на преобразуването на енергия и енергоразпределението. Отхвърлят се вариантите, предвиждащи запазване на разпоредбите на настоящата Директива за когенерацията, тъй като те не насърчават енергийна ефективност в целия сектор на енергийните доставки, а само във връзка с комбинираното производство на електроенергия и топлинна енергия, и без да се гарантира действителна реализация на когенерация (от държавите-членки се изисква единствено да събират информация и да я съобщават на Комисията). В анализа е посочено, че въвеждането на минимално допустими изисквания за работни характеристики при производството на енергия (включително задължителни изисквания за прилагане на когенерация и топлофикационни/квартални охладителни системи при нови електрогенериращи инсталации и задължително свързване и приоритетен достъп до електроенергийната мрежа на високоефективните когенерационни системи) значително ще подобри енергийната ефективност при производството на енергия. Също и въвеждането на задължения на енергийните регулаторни органи във връзка с енергийната ефективност би било полезно за подобряване на енергийната ефективност при преноса и разпределението на енергия.

В Оценката на въздействието са проучени варианти за национално докладване и мониторинг на изпълнението. С оглед да се ограничи административното натоварване, като същевременно се гарантира подходящо наблюдение на напредъка, в нея се предлага облекчена форма на годишно докладване, въз основа на подбрани показатели за енергийна ефективност и енергоспестяване, които биха могли да се въведат в годишните национални програми за реформи. Това би могло да се допълни с по-подробна информация относно мерките и програмите за енергийна ефективност, която ще се изисква от държавите-членки веднъж на всеки три години.

- При третото равнище на вариантите на политика е оценена правната форма на подбраните мерки по първото и второто равнища. Направен е изводът, че с оглед да се постигне нивото на амбициозност на целта на ЕС за двадесетпроцентно подобрение на енергийна ефективност, политиките на ЕС трябва да водят до оползотворяване на потенциала за енергоспестяване във всеки сектор, включително секторите, които не попадат в обхвата на Директивата за енергийните услуги. Ето защо се предлага да се приеме ново законодателно предложение, което да включва приложното поле на двете досегашни директиви и всички сектори с потенциал за енергоспестяване. Сливането на двете директиви в един законодателен текст бе счетено за най-добрия вариант за рационализиране на съществуващата правна рамка и осигуряване на по-добра съгласуваност.

По отношение на правната форма, анализът не доведе до категорични заключения. При оформянето на специфичните разпоредби на законодателното предложение, обаче, стана ясно, че предвид съдържанието и необходимостта от приемане на допълнителни мерки за прилагане на национално ниво, най-подходящата правна форма е директивата.

Моделирането с цел оценка на цялостното въздействие на подбраните варианти на политика показва, че за ЕС-27 нетният ефект от предложените мерки ще доведе до постигане на целта за двадесетпроцентно спестяване на първична енергия. Освен това Оценката на въздействието показва, че допълнителните разходи за постигане на цялостната двадесетпроцентна цел чрез набора от подбрани мерки са скромни в сравнение с ползите. Цялостното икономическо, социално и екологично въздействие от тези мерки ще осъществи огромен положителен принос към политиките на ЕС и ще бъде в основата на Стратегията „Европа 2020“.

Енергийната ефективност ще представлява едно от основните средства за постигане на целите на Пътната карта за нисковъглеродна икономика в 2050 г. Цената на квотите по Европейската схема за търговия с емисии е важен стимул за намаляване на емисиите на парникови газове. При все че резултатите от моделирането, проведено при подготовката на настоящото предложение, показаха, че включените мерки ще предизвикат допълнително намаление на емисиите на парникови газове, те не са категорични по отношение на възможните въздействия върху цената на квотите за емисии. При реализацията на целта за двадесетпроцентно подобрение на енергийната ефективност, Комисията ще трябва да наблюдава въздействието на новите мерки върху прилагането на Директива 2003/87/ЕО за създаването на Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ETS), с цел да се запазят стимулите в рамките на Схемата, които облагодетелстват инвестициите в нисковъглеродни технологии и подготвят включените в Схемата сектори за необходимите бъдещи нововъведения. В това отношение следва да бъдат обмислени подходящи мерки, включително пренастройка на системата за търговия с емисии, чрез заделяне на необходимото количество квоти от частта, предназначена за тръжна продажба в периода от 2013 г. до 2020 г., ако бъде взето съответно политическо решение.

3. Правни елементи на предложението 3.1. Кратко описание на предлаганото действие

Предлаганата директива предвижда въвеждане на обща рамка за насърчаване на енергийната ефективност в Европейския съюз, за да се гарантира постигането на целта за двадесетпроцентно спестяване на първична енергия и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след това. Тя включва правила, предназначени за отстраняване на препятствията и преодоляване на някои от случаите на неуспешно решаване на проблемите от страна на пазара, които пречат на ефективността при доставките и използването на енергията.

По отношение на секторите с крайно енергопотребление, предлаганата директива е насочена към мерки, определящи изисквания за публичния сектор, както по отношение на реновирането на сградите в този сектор, така и по отношение на прилагането на високи стандарти за енергийна ефективност при закупуването на сгради, продукти и услуги. В предложението се изисква държавите-членки да установят национални схеми за задължения за енергийна ефективност. Освен това, в него се изискват задължителни и редовни енергийни одити и се определят поредица от изисквания за енергийните предприятия по отношение на измерването и фактурирането на енергията.

Що се отнася до сектора за енергийни доставки, в предложението се изисква държавите-членки да приемат национални планове относно отоплението и охлаждането, с цел разработване на потенциала за високоефективно производство на енергия и ефективни топлофикационни и квартални охладителни системи, както и да осигурят съответствие с тези планове на националните регулации в областта на териториалното устройствено планиране. Държавите-членки трябва да приемат критерии за одобрение, които да осигуряват разполагане на инсталациите близост до местата на потребление на топлинна енергия, както и оборудване с високоефективни когенерационни агрегати на всички нови и значително реконструирани електрогенериращи инсталации. При все това, държавите-членки следва да са в състояние да определят условия за освобождаване от това задължение, когато са изпълнени определени условия. В предложението се изисква също държавите-членки да създадат инвентаризации на данните за енергийната ефективност на всички инсталациите, в които има изгаряне на горива или в които се рафинира нефт и газ, както и набори от изисквания за приоритетен/гарантиран достъп до мрежата, за приоритетен диспечинг на електроенергията от високоефективна когенерация и при присъединяването на нови промишлени инсталации, оползотворяващи отпадна топлина, към топлопреносните или студопреносните мрежи.

Други предложени мерки включват изисквания във връзка с енергийната ефективност към националните енергийни регулаторни органи, действия за информиране и повишаване на осведомеността, изисквания във връзка с наличието на схеми за сертифициране, действия за насърчаване на разработването на енергийни услуги и задължение на държавите-членки да отстраняват препятствията пред енергийната ефективност, по-специално при разпределянето на стимулите между собственика и наемателя на дадена сграда или между собствениците на съответната сграда.

И накрая, в предложението се предвижда формулиране на национални цели за енергийна ефективност до 2020 г. и се изисква Комисията да оцени през 2014 г. дали Европейският съюз може да постигне до 2020 г. своята цел за двадесетпроцентно спестяване на първична енергия. От Комисията се изисква да представи своята оценка на Европейския парламент и на Съвета, която при необходимост да е последвана от законодателно предложение, в което се определят задължителни национални цели.

3.2. Правно основание

Правното основание на предложението е член 194, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В съответствие с член 194, параграф 1, „В рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар и предвид необходимостта от опазване и подобряване на околната среда, политиката на Съюза в областта на енергетиката има за цел, в дух на солидарност между държавите-членки: (…) в) да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници“. Целта на настоящото предложение е именно да се установи обща рамка за насърчаване на енергийната ефективност в Европейския съюз.

3.3. Принцип на субсидиарност

Принципът на субсидиарност се прилага по отношение на настоящото предложение, дотолкова доколкото предложението не попада в обхвата на изключителните правомощия на Съюза.

ЕС си е поставил целта да постигне до 2020 г. двадесетпроцентна икономия на първична енергия и я е определил като една от петте водещи цели на Стратегията „Европа 2020“. Настоящата нормативна рамка в областта на енергийната ефективност, по-специално Директивата за енергийните услуги и Директивата за когенерацията, не доведе до цялостно оползотворяване на съществуващия потенциал за енергоспестяване. Мерките, приети понастоящем на равнището на държавите-членки, също са недостатъчни за преодоляване на оставащите пазарни и регулаторни препятствия.

Предизвикателствата в областта на енергетиката, които се разглеждат в настоящото предложение (сигурността на енергийните доставки, устойчивото развитие и изменението на климата, както и конкурентоспособността на ЕС), са източник на опасения, които се споделят от ЕС като цяло. Необходим е колективен отговор на равнище ЕС, за да се осигури координираност на действията и постигане на общите цели по по-ефективен начин.

Мерките, предложени в новата директива, ще допринесат за осигуряването на подходящ принос от всички държави-членки за полагане на необходимите усилия за постигане на двадесетпроцентната цел, както и на равноправни условия за всички участници на пазара, по-специално чрез определяне на минимално допустими изисквания за енергийните характеристики (например във връзка с достъпа до публичните пазари, задълженията за енергиен одит на дружествата, задълженията към енергоснабдителните предприятия за постигане на икономии на енергия и достъпа на когенерационните инсталации до преносните мрежи). Предложението осигурява сигурност на инвеститорите по отношение на постигането на целта на ЕС и на подкрепата за мерките за подобряване на енергийната ефективност, например на високоефективната когенерация и на топлофикационните и кварталните охладителни системи.

3.4. Принцип на пропорционалност и избор на правен инструмент

Предложението не надхвърля необходимото за постигане на целта за енергийна ефективност. В него се определят строги изисквания за енергийна ефективност в редица области, но държавите-членки запазват голяма степен на свобода на действие да подкрепят мерки за подобряване на енергийната ефективност по начина, който най-добре съответства на техните национални особености.

Избраният инструмент е директива, която следва да бъде транспонирана в националното законодателство от държавите-членки. В директивата се определя крайният резултат, който трябва да бъде постигнат, и общите изисквания, като се оставя достатъчно гъвкавост на държавите-членки да адаптират прилагането ѝ към националните си особености. В този конкретен случай директивата е достатъчна за постигането на целите на предложението. Следователно, нивото на принудата е пропорционално на целта.

4. Отражение върху бюджета

Както е посочено във финансовата обосновка, придружаваща настоящата директива, при изпълнението на директивата ще бъде използван наличният бюджет и това няма да има отражение върху многогодишната финансова рамка.

5. Допълнителна информация 5.1. Опростяване на законодателството на ЕС

Предложението допринася за опростяването на законодателството на ЕС, макар че не е включено в списъка с мерки от работния план за опростяване. В резултат от приемането на настоящото предложение, Директивата за енергийните услуги и Директивата за когенерацията ще бъдат заменени от една обща директива, което води до по-интегриран подход по отношение на енергийната ефективност и енергоспестяването. Би трябвало да последва и известно административно опростяване, поради необходимостта да се транспонира само една директива вместо две.

Понастоящем и в двете директиви са заложени задължения за докладване. Те ще бъдат заменени от един набор от ежегодни доклади (и по-подробни доклади на всеки три години), в съответствие с процеса на докладване съгласно Стратегията „Европа 2020“.

Освен това, настоящото предложение опростява изискванията за измерване на енергоспестяването, които се съдържат в настоящата Директива за енергийните услуги. В този смисъл то следва да спомогне за постигане на значително намаляване на административното натоварване, което понастоящем се понася от държавите-членки.

5.2. Отмяна на съществуващо законодателство

Приемането на предложението ще доведе до отмяна на съществуващо законодателство. Това се отнася за член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/30/ЕС; Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО. Член 4, параграфи 1—4 и Приложения I, III и IV към Директива 2006/32/ЕО ще бъдат отменени едва от 1 януари 2017 г.

5.3. Преглед/Преразглеждане/Клауза за изтичане на срока на действие

Предложението включва няколко клаузи за преразглеждане.

5.4. Преработване

Предложението не включва преработване.

5.5. Таблица на съответствието

От държавите-членки се изисква да изпратят на Комисията текста на националните разпоредби, които транспонират директивата, както и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

5.6. Европейско икономическо пространство (ЕИП)

Предложението засяга въпрос от значение за ЕИП и следователно е приложимо по отношение на ЕИП.

2011/0172 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно енергийната ефективност и за отмяна на Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 194, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия[14],

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет[15],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[16],

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Европейският съюз е изправен през безпрецедентни предизвикателства в резултат на повишена зависимост от внос на енергия и оскъдни енергийни ресурси, както и от необходимостта от ограничаване на изменението на климата и преодоляване на икономическата криза. Енергийната ефективност е ценно средство за преодоляване на тези предизвикателства. Тя подобрява сигурността на енергийните доставки в Европейския съюз, като намалява потреблението на първична енергия и понижава вноса на енергия. Също така, тя спомага за намаляване на емисиите на парникови газове по икономически изгоден начин и следователно допринася за смекчаване на изменението на климата. Преходът към икономика с повишена енергийна ефективност следва също така да ускори разпространението на новаторски технологични решения и да подобри конкурентоспособността на промишлеността в Европейския съюз, като подобри икономическия растеж и създаде висококачествени работни места в няколко сектора, свързани с енергийната ефективност.

(2) В заключенията на председателството на Европейския съюз от 8 и 9 март 2007 г. бе подчертана необходимостта от увеличаване на енергийната ефективност на Европейския съюз за постигане до 2020 г. на целта за двадесетпроцентно намаление на 20 % на потреблението на първична енергия в Европейския съюз в сравнение с прогнозите. Това се равнява на намаление на потреблението на първична енергия в Европейския съюз в 2020 г. с 368 милиона тона нефтен еквивалент (Mtoe)[17].

(3) В заключенията на Председателството на Европейския съюз от 17 юни 2010 г. бе потвърдено, че целта за енергийна ефективност е една от водещите цели в новата стратегия на Европейския съюз за работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (Стратегията „Европа 2020“). Съгласно този процес и с оглед постигане на тази цел на национално ниво, държавите-членки са длъжни да определят национални цели в тесен диалог с Комисията и да посочат в своите национални програми за реформи как възнамеряват да постигнат тези цели.

(4) В съобщението на Комисията „Енергетика 2020“[18] енергийната ефективност се поставя в центъра на енергийната стратегия на ЕС за периода до 2020 г. и се посочва необходимостта от нова стратегия за енергийна ефективност, която да даде възможност на всички държави-членки да преодолеят зависимостта между енергопотреблението и икономическия растеж.

(5) В своята Резолюция от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на Плана за действие относно енергийната ефективност[19], Европейският парламент призова Комисията да включи в своя преработен план за действие относно енергийната ефективност мерки за преодоляване на изоставането при постигането на общата цел за енергийна ефективност на ЕС за 2020 г.

(6) Една от водещите инициативи на Стратегията „Европа 2020“ е водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“, приета от Комисията на 26 януари 2011 г.[20] В нея енергийната ефективност се определя като основен елемент за гарантиране на устойчивост при използването на енергийните ресурси.

(7) В заключенията на председателството на Европейския съюз от 4 февруари 2011 г. бе отбелязано, че целта на ЕС за енергийна ефективност няма да бъде постигната, ако се запази сегашният темп на развитие, и че са необходими решителни действия за оползотворяване на значителния потенциал за по-голямо енергоспестяване във връзка със сградите, транспорта, продуктите и процесите.

(8) На 8 март 2011 г. Комисията прие План за енергийна ефективност — 2011 г.[21] В него бе потвърдено, че Европейският съюз няма да постигне своята цел за енергийна ефективност, ако продължи сегашният темп на развитие. С оглед коригиране на този проблем, в плана бяха посочени редица политики и мерки за енергийна ефективност, които обхващат цялата верига на енергията, включително: производството, преноса и разпределението на енергия; водещата роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност; сградите и домакинските устройства; промишлеността; както и необходимостта да се осигури възможност на крайните потребители да управляват своето енергопотребление. Енергийната ефективност в сектора на транспорта бе проучена паралелно в Бялата книга относно транспорта, приета на 28 март 2011 г.[22] По-специално, в инициатива 26 от Бялата книга се призовава за подходящи стандарти за емисиите на CO2 от превозни средства във всички сфери, при необходимост допълнени от изисквания за енергийна ефективност, които да обхванат всички видове двигателни системи.

(9) На 8 март 2011 г. Комисията също така прие Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност[23], в която от тази гледна точна бе идентифицирана необходимостта от повече внимание към енергийната ефективност.

(10) В този контекст е необходимо да се актуализира правната рамка на Европейския съюз за енергийна ефективност с директива, която е насочена към постигане на целта за енергийната ефективност, изразяваща се в постигането в Европейския съюз до 2020 г. на двадесетпроцентно спестяване на първична енергия, както и постигане на допълнително подобрение на енергийната ефективност в периода след 2020 г. За тази цел трябва да се формулира обща нормативна рамка за насърчаване на енергийната ефективност в Европейския съюз и да се определят конкретни действия за изпълнение на някои от предложенията, включени в Плана за енергийна ефективност — 2011 г., и за оползотворяване на значителния неизползван потенциал за енергоспестяване, установен в плана.

(11) В Решението за споделяне на усилията (Решение № 406/2009/ЕО)[24] има изискване към Комисията до 2012 г. да оцени и докладва относно напредъка на Общността и нейните държави-членки към постигане на целта до 2020 г. да се намали енергопотреблението с 20 % в сравнение с прогнозите. Освен това, в това решение е посочено, че с оглед да се помогне на държавите-членки да изпълнят ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове, Комисията следва до 31 декември 2012 г. да изготви усилени или нови мерки за ускоряване на подобренията на енергийната ефективност. Настоящата директива е в отговор на това изискване. Освен това, тя би допринесла за реализация на целите, заложени в пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност, по-специално чрез намаляване на емисиите на парникови газове от енергийния сектор и за постигане до 2050 г. на нулеви емисии в електроенергийния сектор.

(12) Трябва да се предприеме интегриран подход за оползотворяване на целия съществуващ потенциал за енергоспестяване, който включва икономии при производството и доставката на енергия и в секторите с крайно енергопотребление. Същевременно трябва да се подсилят разпоредбите на Директива 2004/8/ЕО относно насърчаването във вътрешноевропейския пазар на когенерацията, свързана с полезно потребление на топлинна енергия[25], и Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги[26].

(13) За предпочитане е целта за двадесетпроцентно подобрение на енергийната ефективност да бъде постигната като резултат от кумулативно изпълнение на конкретни национални и европейски мерки за насърчаване на енергийната ефективност в различни области. Ако обаче този подход не е успешен, ще бъде необходимо политическата рамка да се подсили чрез добавяне на система от обвързващи цели. Поради това, в първия етап от държавите-членки следва да бъде поискано да определят национални цели, схеми и програми за енергийна ефективност. Те трябва да бъдат оставени сами да решат дали тези цели следва да са обвързващи или индикативни на тяхната територия. Във втория етап тези цели и индивидуални усилия на всяка държава-членка трябва да се оценят от Комисията заедно с данни за постигнатия напредък, така че да се прецени доколко е вероятно постигането на цялостната цел на Европейския съюз, както и степента доколко отделните усилия са достатъчни за постигане на общата цел. Поради това Комисията следва внимателно да следи изпълнението на националните програми за енергийна ефективност чрез своята преработена законодателна рамка и в рамките на процеса на Стратегията „Европа 2020“. Ако тази оценка покаже, че няма вероятност да бъде постигната цялостната цел на Европейския съюз, Комисията следва да предложи задължителни национални цели за 2020 г., като вземе под внимание индивидуалните отправни точки на държавите-членки, техните икономически характеристики и предприетите ранни действия.

(14) Общият размер на публичните разходи се равнява на 19 % от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Поради тази причина публичният сектор представлява важен фактор за стимулиране на преобразуването на пазара към по-ефективни продукти, сгради и услуги, както и задействане на поведенчески промени в енергопотреблението от страна на гражданите и предприятията. Освен това, намаляването на енергопотреблението чрез мерки за подобряване на енергийната ефективност може да освободи държавни ресурси за други цели. Публичните институции на национално, областно и местно равнище следва да служат като пример по отношение на енергийната ефективност.

(15) Процентът на реновираните сгради трябва да се увеличи, тъй като съществуващият сграден фонд е секторът с най-голям потенциал за енергоспестяване. Освен това, сградите са от огромно значение за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95 % до 2050 г. в сравнение с 1990 г. Сградите, притежавани от обществени институции, представляват значителен дял от сградния фонд и са с висока степен на видимост в публичния живот. Поради това е подходящо да се определи годишен процес за реновиране на всички сгради, притежавани от обществени институции, за да се подобри тяхната енергийна ефективност. Този процент на реновиране следва да не засяга задълженията във връзка със сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия, определени в Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите[27]. Задължението за реновиране на обществените сгради допълва разпоредбите на тази директива, съгласно които държавите-членки трябва да осигурят изискване за подобряване на енергийната ефективност в съответствие с минимално допустими изисквания за ефективност в случаите на значително реновиране на обществени сгради.

(16) Редица общини и други обществени институции в държавите-членки вече прилагат интегрирани подходи за енергоспестяване и енергийни доставки, например чрез планове за действие за устойчиво развита енергетика, като разработените съгласно инициативата „Спогодба на кметовете“ (Covenant of Mayors), както и интегрирани градоустройствени подходи, които надхвърлят индивидуалните интервенции в сградите или транспортните средства. Държавите-членки следва да насърчават общините и други държавни институции да приемат интегрирани и насочени към устойчиво развитие планове за енергийна ефективност с ясни цели, да привличат гражданите в тяхното разработване и прилагане и адекватно да ги информират за тяхното съдържание и напредък към постигането на целите. Такива планове могат да доведат до значително енергоспестяване, особено ако се изпълняват чрез системи за управление на енергията, които позволяват на съответните обществени институции по-добре да управляват своето енергопотребление. Обменът на опит между общинските власти на големи и малки градове и други държавни институции следва да се насърчава, по отношение на по-новаторските видове опит.

(17) Що се отнася до закупуването на някои продукти и услуги и закупуването и наемането на сгради, обществените институции, които сключват договори за публични дейности, доставки или услуги, следва да служат за пример и да вземат енергоефективни решения при закупуването. От друга страна, това не трябва да влиза в противоречие с разпоредбите на директивите на ЕС относно обществените поръчки.

(18) Извършената оценка на възможността за създаване на обща за целия Европейски съюз схема от „бели сертификати“ показа, че в настоящата ситуация такава система би създала прекомерни административни разходи и че съществува риск съответните енергоспестявания да бъдат концентрирани в няколко държави-членки и да не бъдат реализирани в целия ЕС. Последната цел може да бъде постигната по по-добър начин, поне на настоящия етап, чрез национални схеми за задължения за енергийна ефективност или други алтернативни мерки за постигане на същото количество енергоспестявания. Комисията обаче следва да определи чрез делегиран акт условията, при които дадена държава-членка би могла в бъдеще да признава енергоспестявания, постигнати в друга държава-членка. Уместно е степента на амбициозност на тези схеми да бъде формулирана в обща рамка на равнище Европейски съюз, като същевременно бъде предоставена значителна гъвкавост на държавите-членки да вземат изцяло под внимание националната организация на участниците на пазара, конкретния контекст на енергийния сектор и навиците на крайните потребители. Общата рамка следва да осигури възможност на енергоснабдителните предприятия да предлагат енергийни услуги на всички крайни потребители, а не само на тези, на които продават енергия. Това увеличава конкуренцията на енергийния пазар, тъй като енергоснабдителните предприятия могат да разнообразяват своите продукти, като предлагат допълнителни енергийни услуги. Общата рамка следва да дава възможност на държавите-членки да включват изисквания в своите национални схеми, които да са свързани със социални цели, по-специално с оглед да се осигури достъп на потребителите в неравностойно положение до ползите от подобрената енергийна ефективност. Също така, тя следва да дава възможност на държавите-членки да освобождават малките дружества от задълженията за енергийна ефективност. В Съобщението на Комисията „Мисли първо за малките“[28] са формулирани принципи, които държавите-членки следва да инат предвид при вземането на решение дали да се въздържат от прилагането на тази възможност.

(19) С оглед да се оползотвори потенциалът за енергоспестяване в някои пазарни сегменти, където обикновено не се предлагат енергийни одити при обичайни търговски условия (например в домакинствата или малките и средни предприятия), държавите-членки следва да осигурят предлагане на енергийни одити и за такива сектори. Енергийните одити следва да са задължителни и редовни за големите предприятия, тъй като при тях могат да се постигнат значителни енергоспестявания.

(20) Тези одити следва да бъдат извършвани по независим и разходоефективен начин. Изискването за независимост дава възможност одитите да бъдат извършвани от вътрешни експерти, но при условие, че те са квалифицирани или акредитирани, че не са пряко ангажирани в одитираната дейност и че съответната държава-членка е въвела схема за осигуряване и проверка на качеството на одитите и за налагане на санкции при необходимост.

(21) При формулирането на мерките за подобряване на енергийната ефективност следва да се отчитат ползите и икономиите, свързани с ефективността, които се постигат чрез широко прилагане на икономически целесъобразни технологични иновации, като например интелигентните измервателни уреди. С оглед увеличаване до максимум на ползите от енергоспестяванията чрез тези иновации, крайните потребители следва да имат възможност да виждат показателите за разходите и потреблението си и да получават редовни индивидуални сметки въз основа на реалното потребление.

(22) При формулирането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, държавите-членки следва да вземат под внимание необходимостта от осигуряване на правилното функциониране на вътрешноевропейския пазар и за последователното прилагане на законодателството на ЕС, в съответствие с разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз.

(23) Високоефективната когенерация (CHP) и топлофикационните и квартални охладителни системи (district heating and cooling) са със значителен потенциал за спестяване на първична енергия, който като цяло не се оползотворява в Европейския съюз. Държавите-членки следва да изготвят национални планове за разработване на високоефективни когенерационни инсталации и топлофикационни и квартални охладителни системи. Тези планове следва да обхващат достатъчно дълъг период, за да осигурят на инвеститорите информация относно националните планове за развитие и да допринесат за стабилна и насърчителна инвестиционна среда. Новите електрогенериращи инсталации, както и съществуващите инсталации, които са в процес на значителна реконструкция или чийто лиценз се подновява, следва да бъдат оборудвани с високоефективни когенерационни агрегати, оползотворяващи отпадната топлина от производството на електроенергия. След това тази отпадна топлина би могла да се пренася до местата, където е необходима, чрез топлофикационни мрежи. За тази цел държавите-членки следва да приемат такива критерии за одобрение на нови инсталации, които да осигуряват разполагането на инсталации в близост до точките на консумация на топлинна енергия. От друга страна, обаче, държавите-членки следва да имат възможност да формулират условия за освобождаване от тези задължения в случаите, когато са изпълнени определени условия.

(24) Високоефективната когенерация следва да се определя въз основа на спестената енергия при когенерация в сравнение с разделното производство на топлинна енергия и електроенергия. Определенията за когенерация и високоефективна когенерация, използвани в законодателството на Европейския съюз, не следва да изключват използването на различни определения в националното законодателство за цели, различни от целите на законодателството на Европейския съюз. С оглед постигането на максимални енергоспестявания и за да не се пропускат възможности за енергоспестяване, трябва да се отдели голямо внимание на работните условия на когенерационните агрегати.

(25) С оглед да се увеличи прозрачността за крайния потребител, за да бъде той в състояние да избира между електроенергия от когенерация и електроенергия, произведена чрез други технологии, произходът на високоефективна когенерация следва да се удостоверява въз основа на хармонизирани референтни стойности на к.п.д. Схемите за гаранции за произход сами по себе си не предоставят право на облагодетелстване от националните схеми за подпомагане. Важно е всяка електроенергия, произведена чрез високоефективна когенерация, да може да бъде обхваната чрез гаранции за произход. Следва да има разграничение между гаранциите за произход и заменяемите сертификати.

(26) Следва да бъде взета под внимание специфичната структура на секторите на когенерационните системи и на топлофикационните и кварталните охладителни системи, които включват много малки и средни производители, по-специално при прегледа на административните процедури за получаване на разрешение за изграждане на когенерационни мощности или съответни мрежи, прилагайки принципа „Мисли първо за малките“.

(27) Повечето предприятия в ЕС са малки и средни предприятия (МСП). Те представляват за ЕС един огромен потенциал за енергоспестяване. С оглед да им се помогне да предприемат мерки за енергийна ефективност, държавите-членки следва да въведат благоприятна нормативна рамка, за осигуряване за малките и средните предприятия на техническо съдействие и целенасочена информация.

(28) В Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността[29] енергийната ефективност е включена сред критериите за определяне на най-добрите налични техники, които следва да служат като референтна основа при определянето на условията за комплексните разрешителни за инсталациите, попадащи в обхвата на тази директива, включително горивните инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече. При все това, в цитираната директивата се дава възможност на държавите-членки да не налагат изисквания, свързани с енергийната ефективност, на горивните инсталации или на други инсталации, които отделят емисии на въглероден диоксид при съответните си обекти, за дейностите, посочени в Приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността[30]. С оглед да се осигури постигането на значителни подобрения на енергийната ефективност в инсталациите за производство на електроенергия и топлинна енергия и рафинериите за нефт и газ, действителните нива на енергийна ефективност трябва да се следят и сравняват със съответните нива на енергийна ефективност, постигани при прилагането на най-добрите налични техники. Комисията трябва да сравнява нивата на енергийна ефективност и да разглежда възможното предлагане на допълнителни мерки, ако са налице съществени различния между действителните нива на енергийна ефективност и нивата, постигани при прилагането на най-добрите налични техники. Събраната информация относно действителните стойности на енергийната ефективност следва също да се използва и при прегледа на хармонизираните референтни стойности за ефективността за разделното производство на електроенергия и топлинна енергия, формулирани в Решение 2007/74/ЕО на Комисията от 21 декември 2006 г.[31]

(29) Държавите членки следва да формулират, въз основа на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, правила, уреждащи поемането и споделянето на разходи за свързване към енергийните мрежи и за подсилване на мрежите, както и за техническо адаптиране, необходимо за включване в мрежите на нови производители на електроенергия, използващи високоефективна когенерация, като се вземат предвид указанията и правилниците, разработени в съответствие с Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003[32], както и в съответствие с Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005[33]. Производителите на електроенергия от инсталации с високоефективна когенерация следва да имат възможност да провеждат тръжни процедури за дейностите по свързване. Следва да се улесни достъпът до електроенергийната мрежа на електроенергия, произведена чрез високоефективна когенерация, особено по отношение на малките и микро когенерационни агрегати.

(30) Следва да се осигури достатъчен брой надеждни професионалисти, компетентни в областта на енергийната ефективност, за да се гарантира ефективно и своевременно изпълнение на настоящата директива, например по отношение на спазването на изискванията за енергийни одити и прилагането на схемите за задължения за енергийна ефективност. Във връзка с това държавите-членки следва да въведат схеми за сертифициране на доставчиците на енергийни услуги, енергийни одити и други мерки за подобряване на енергийната ефективност.

(31) Необходимо е да продължи развитието на пазара за енергийни услуги, за да се осигури присъствието както на търсене, така и на предлагане на енергийни услуги. За тази цел може да допринесе наличието на прозрачност, например чрез съставянето на списъци на доставчиците на енергийни услуги. За стимулиране на търсенето могат да спомогнат и примерни договори и указания, по-специално за сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат. Както и при други разновидности на договорите за финансиране от трета страна, получателят на енергийната услуга по договора за енергоспестяване с гарантиран резултат избягва инвестиционните разходи, като използва част от финансовата стойност на енергоспестяването, за да изплати инвестицията, направена изцяло или частично от третата страна.

(32) Необходимо е да се идентифицират и отстранят регулаторните и нерегулаторните препятствия пред използването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат и други видове договори за финансиране от трета страна на инвестиции за енергоспестяване. Тези препятствия включват счетоводни правила и практики, които затрудняват адекватното отразяване на инвестициите и на годишните финансови икономии в резултат от мерките за подобряване на енергийната ефективност в счетоводните отчети за целия жизнен цикъл на инвестицията. Препятствията пред реновирането на съществуващия сграден фонд във връзка с разпределянето на стимулите между различните участници също следва да бъдат преодолени на национално равнище.

(33) Държавите-членки и областите следва да бъдат насърчени да използват пълноценно Структурните фондове и Кохезионния фонд за стимулиране на инвестиции в мерки за подобряване на енергийната ефективност. Инвестициите в енергийна ефективност могат да допринесат към икономическия растеж, заетостта, иновациите и намаляването на енергийната бедност на домакинствата и поради това осъществяват положителен принос към икономическото, социалното и териториалното сближаване. Потенциалните области за финансиране включват мерки за енергийна ефективност в обществени и жилищни сгради, както и осигуряване на нови умения за насърчаване на заетостта в сектора на енергийната ефективност.

(34) При реализацията на целта за двадесетпроцентно подобрение на енергийната ефективност, Комисията ще трябва да наблюдава въздействието на новите мерки върху прилагането на Директива 2003/87/ЕО за създаването на Европейската схема за търговия с квоти за емисии (ETS), с цел да се запазят стимулите в рамките на Схемата, които облагодетелстват инвестициите в нисковъглеродни технологии и подготвят включените в Схемата сектори за необходимите бъдещи нововъведения.

(35) Директива 2006/32/ЕО изисква от държавите-членки да приемат и да се стремят да постигнат национална индикативна цел за общо енергоспестяване в размер на 9 % до 2016 г., която следва да бъде постигната чрез реализация на енергийни услуги и други мерки за подобряване на енергийната ефективност. В тази директива се посочва, че вторият план за енергийна ефективност, приет от държавите-членки, по целесъобразност и при необходимост следва да се допълва от предложения на Европейската комисия за допълнителни мерки, включително удължаване на периода за изпълнение на целите. Ако в доклада се заключи, че напредъкът по отношение на индикативните национални цели, определени в тази директива, е недостатъчен, тези предложения следва да са насочени към равнището и характера на целите. В Оценката на въздействието, която придружава настоящата директива, е констатирано, че държавите-членки са на път да изпълнят целта от 9 % (която е значително по-малко амбициозна в сравнение с приетата впоследствие цел за постигането до 2020 г. на двадесетпроцентно енергоспестяване), поради което не е необходимо да се предприемат действия във връзка с нивото на целите.

(36) Въпреки че с настоящата директива се отменя Директива 2006/32/ЕО, член 4 от Директива 2006/32/ЕО следва да продължи да се прилага до крайния срок за постигане на целта от 9 %.

(37) Тъй като целта на настоящата директива, а именно постигане на целта на Европейския съюз за енергийна ефективност, изразяваща се в постигане до 2020 г. на двадесетпроцентно спестяване на първична енергия., и създаване на условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след 2020 г., няма да може да се постигне от държавите-членки без предприемане на допълнителни мерки за енергийна ефективност и може да се постигне по по-добър начин на равнище Европейски съюз, ЕС може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, формулиран в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е формулиран в цитирания член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на горепосочената цел.

(38) С оглед да се позволи адаптиране към техническия прогрес и промените в съотношението на дяловете на различните видове енергийни източници, на Комисията трябва да се делегират правомощия да приема актове по отношение на определени въпроси в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От особено значение е по време на своята подготвителна работа Комисията да провежда съответните консултации, включително на експертно равнище.

(39) Всички съществени разпоредби на Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО, с изключение на член 4, параграфи 1—4 и Приложения I, III и IV към последната, следва незабавно да се отменят. Член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/30/ЕС от 19 май 2010 г. относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите[34], в който се предвижда задължение за държавите-членки да се стремят да закупуват само продукти с най-висок клас на енергийна ефективност, също следва да се отмени.

(40) Задължението да се транспонира настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничи само до онези разпоредби, които представляват значителна промяна в сравнение с Директива 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не се променят, произтича от посочените директиви.

(41) Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на Директиви 2004/8/ЕО и Директива 2006/32/ЕО.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I Предмет, приложно поле, определения и цели за енергийна ефективност

Член 1 Предмет и приложно поле

1.           С настоящата директива се установява обща рамка за насърчаване на енергийна ефективност в рамките на Европейския съюз, с оглед да се осигури постигането до 2020 г. на целта на Европейския съюз за двадесетпроцентно спестяване на първична енергия и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата.       

              В директивата са формулирани правила, чието предназначение е да бъдат отстранени съществуващите препятствия в рамките на енергийния пазар и да преодолеят случаите на неуспешно решаване на проблемите от страна на пазара, които затрудняват ефективността при производството, доставките и използването на енергията; също така, в директивата се предвижда въвеждането на национални цели за енергийна ефективност, които да бъдат постигнати до 2020 г.

2.           Изискванията, формулирани в настоящата директива, представляват минимално допустими изисквания и не възпрепятстват държавите-членки да запазят или въведат по-строги мерки. Тези мерки следва да са съвместими със законодателството на Европейския съюз. Комисията следва да бъде уведомявана за националните законодателни документи, предвиждащи по-строги мерки.

Член 2 Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.           „енергия“ означава всички форми на енергийни продукти, съгласно съответното определение в Регламент (ЕО) № 1099/2008[35];

2.           „потребление на първична енергия“ означава брутното вътрешно потребление, с изключение на неенергийните употреби;

3.           „енергийна услуга“ означава материалната изгода, полза или стока, получени от комбинацията на енергията с енергоефективна технология или с действие, което може да обхваща експлоатацията, поддръжката и управлението, необходими за предоставяне на услугата, като тя се предоставя въз основа на договор и при нормални обстоятелства води до проверимо и измеримо или оценимо подобрение на енергийната ефективност и/или до спестяване на първична енергия;

4.           „обществени институции“ означава възлагащи органи, съгласно определението в Директива 2004/18/ЕО;

5.           „система за енергийно управление“ означава набор от взаимосвързани или взаимодействащи елементи от план, в който е формулирана цел за енергийна ефективност и стратегия за постигането на тази цел;

6.           „задължени страни“ означава дистрибутори на енергия или дружества за продажба на дребно на енергия, които са обвързани от националните схеми за задължения за енергийна ефективност по член 6;

7.           „енергоразпределително предприятие“ означава физическо или юридическо лице, включително оператор на разпределителна система, отговарящо за транспортирането на енергия с оглед нейното доставяне на крайния потребител и в разпределителни станции, продаващи енергия на крайните потребители;

8.           „оператор на разпределителна система“ означава „оператор на разпределителна система“, както това понятие е определено в Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО;

9.           „предприятие за продажба на енергия на дребно“ означава физическо или юридическо лице, което продава енергия на крайни потребители;

10.         „краен потребител“ означава физическо или юридическо лице, което купува енергия за своето собствено крайно потребление;

11.         „доставчик на енергийни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което предоставя енергийни услуги или други мерки за подобряване на енергийната ефективност в инсталация или помещения на краен потребител;

12.         „енергиен одит“ означава системна процедура за получаване на адекватна информация за съществуващия профил на енергийното потребление на дадена сграда или група от сгради, на промишлено или търговско съоръжение или инсталация или на частна или обществена услуга, за идентифициране и количествено определяне на икономически изгодните възможности за енергоспестявания и за докладване на резултатите;

13.         „сключване на договор за енергийни показатели“ („energy performance contracting“) означава договорно споразумение между получателя и доставчика на мярка за подобряване на енергийната ефективност, съгласно което изплащането на инвестицията, осъществена от доставчика, е свързано с договорено ниво на подобряване на енергийната ефективност или друг договорен критерий за енергоспестяване, например финансови икономии;

14.         „оператор на преносна система“ означава „оператор на преносна система“, както това понятие е определено в Директива 2009/72/ЕО[36] и Директива 2009/73/ЕО[37];

15.         „когенерация“ означава едновременно производство в един процес на топлинна енергия и електроенергия или механична енергия;

16.         „икономически обосновано потребление“ означава потребление, което не превишава нуждите от топлинна или хладилна енергия и което иначе би било задоволено при пазарни условия чрез различни от когенерацията процеси на енергопроизводство;

17.         „полезна топлинна енергия“ означава топлинната енергия, произведена в когенерационен процес и използвана за икономически обосновано потребление за отопление или охлаждане;

18.         „електроенергия от когенерация“ означава електроенергия, произведена в процес, свързан с производството на полезна топлинна енергия, и изчислена в съответствие с методиката, изложена в Приложение II;

19.         „високоефективна когенерация“ означава когенерация, отговаряща на критериите, формулирани в Приложение II;

20.         „общ к.п.д.“ означава годишната сума на произведената електроенергия и механична енергия и произведената полезна топлинна енергия, разделена на използваното количество гориво за целите на производство на топлинна енергия при когенерационен процес и за брутното производство на електроенергия и механична енергия;

21.         „съотношение електроенергия/топлинна енергия“ означава съотношението между електроенергията от когенерация и полезната топлинна енергия, когато се работи при режим на цялостна когенерация, като съотношението се изчислява на база на експлоатационните данни на конкретния агрегат;

22.         „когенерационен агрегат“ означава агрегат, който може да работи в когенерационен режим;

23.         „малък когенерационен агрегат“ означава когенерационен агрегат с инсталирана електрогенерираща мощност под 1 MWe;

24.         „микро когенерационен агрегат“ означава когенерационен агрегат с максимална електрогенерираща мощност под 50 kWe;

25.         „съотношение на застроената площ“ означава съотношението между общата площ и застроената площ (m2) в дадена територия;

26.         „ефективни топлофикационни и квартални охладителни системи“ означава топлофикационни или охладителни система, използващи поне 50 % топлинна енергия от възобновяеми източници, отпадна топлина, когенерация или комбинация от тях, и които имат показател за определянето на потреблението на първична енергия по Директива 2010/31/ЕС равен най-малко на 0,8;

27.         „значителна реконструкция“ означава реконструкция, чиито разходи надхвърлят 50 % от инвестиционните разходи за съпоставим нов агрегат в съответствие с Решение 2007/74/ЕО, или за която се изисква актуализиране на комплексното разрешително, предоставено съгласно Директива 2010/75/ЕС.

Член 3 Цели за енергийна ефективност

1.           Държавите-членки трябва да определят свои национални цели за енергийна ефективност, изразени като абсолютно количество на първичното енергопотребление в 2020 г. При определянето на тези цели те следва да вземат под внимание целта на Европейския съюз за двадесетпроцентно енергоспестяване, мерките, предвидени в настоящата директива, мерките за постигане на националните цели за енергоспестяване, формулирани в съответствие с член 4, параграф 1 от Директива 2006/32/ЕО, и други мерки за насърчаване на енергийната ефективност в рамките на държавите-членки и на равнището на Европейския съюз.

2.           До 30 юни 2014 г. Комисията следва да оцени дали има вероятност Европейският съюз да постигне до 2020 г. своята цел за двадесетпроцентно спестяване на първична енергия, за което е необходимо намаляване на потреблението на първична енергия в ЕС в 2020 г. с 368 милиона тона нефтен еквивалент (Mtoe), като вземе под внимание сумата на енергоспестяванията по националните цели съгласно параграф 1, и оценката, спомената в член 19, параграф 4.

ГЛАВА II Ефективност при енергопотреблението

Член 4 Обществени институции

1.           Без да се засяга член 7 от Директива 2010/31/ЕС, държавите-членки следва от 1 януари 2014 г да осигурят реновиране на 3 % годишно от пълната разгъната застроена площ, притежавана от техните обществени институции, така че да се постигнат поне минимално допустимите изисквания за енергийните характеристики, определени от съответната държава-членка в съответствие с член 4 от Директива 2010/31/ЕС. Тези 3 % се изчисляват върху пълната разгъната застроена площ на сградите с използваема разгъната застроена площ над 250 m2, притежавани от обществените институции на съответните държави-членки, които към 1 януари всяка година не отговарят на националните изисквания за минимално допустими енергийни характеристики, определени съгласно член 4 от Директива 2010/31/ЕС.

2.           Държавите-членки могат да разрешат на своите обществени институции да отчитат в рамките на своя годишен процент на реновиране излишъка на реновирана разгъната застроена площ през дадена година, все едно че тази площ е била реновирана в някоя от предходните две или следващите две години.

3.           За целите на параграф 1, до 1 януари 2014 г. държавите-членки следва да съставят и да оповестят публично списък на сгради, притежавани от техните обществени институции, в който да са посочени:

a)      разгънатата застроена площ в m2; както и

б)      енергийните характеристики на всяка сграда.

4.           Държавите-членки следва да насърчават обществените институции:

a)      да приемат планове за енергийна ефективност, самостоятелни или като части от по-широкообхватни план за климата или околната среда, които да съдържат конкретни цели за енергоспестяване, с оглед постоянно подобряване на енергийната ефективност на съответната институция;

б)      да въведат система за енергийно управление като част от прилагането на своя план.

Член 5 Покупки от страна на обществените институции

Държавите-членки трябва да осигурят изискване към обществените институции да закупуват само продукти, услуги и сгради с високи показатели на енергийна ефективност, съгласно посоченото в Приложение III.

Член 6 Схеми за задължения за енергийна ефективност

1.           Всяка държава-членка следва да въведе схема за задължения за енергийна ефективност. Тази схема следва да осигурява, че или всички енергоразпределителни предприятия, или всички предприятия за продажба на енергия на дребно, действащи на територията на държавата-членка, трябва да реализират годишни енергоспестявания в размер на 1,5 % от обема на своите продажби на енергия в съответната държава-членка през предходната календарна година, с изключение на енергията, използвана в транспортния сектор. Задължените страни трябва да реализират това количество енергоспестявания при крайните потребители. 

2.           Държавите-членки следва да изразят количеството на енергоспестяванията, изисквани от всяка задължена страна, било като крайно или като първично енергопотребление. Избраният метод за изразяване на изискваното количество енергоспестявания трябва да се използва и за изчисляване на енергоспестяването, декларирано от задължените страни. Следва да се използват коефициентите за преобразуване, дадени в Приложение IV.          

3.           Мерките, предназначени за постигане на краткосрочни енергоспестявания съгласно съответната дефиниция в Приложение V, точка 1, следва да осигуряват не повече от 10 % от количеството енергоспестявания, изисквано от всяка задължена страна, и са допустими за включване в задължението по параграф 1 само ако са комбинирани с мерки, предназначени за по-дългосрочно спестяване.

4.           Държавите-членки трябва да осигурят съответствие на изчисляването на енергоспестяванията, декларирани от задължените страни, с посоченото в Приложение V, точка 2. Те трябва да въведат системи за контрол, в чиито рамки да се извършва независима верификация най-малкото на един статистически значим дял от мерките за подобряване на енергийната ефективност, реализирани от задължените страни.

5.           В рамките на схемата за задължения за енергийна ефективност държавите-членки могат:

a)      да включат в задълженията за енергоспестяване изисквания със социална насоченост, включително като изискват реализацията на такива мерки в енергийно бедни домакинства или в сгради за социално жилищно настаняване;

б)      да разрешат на задължените страни да отчитат като изпълнение на своето задължение сертифицирани енергоспестявания, постигнати от доставчици на енергийни услуги или други трети страни; в такъв случай държавите-членки следва да формулират процес на акредитация, който да е ясен, прозрачен и открит за всички участници на пазара и да е свързан със свеждане до минимум на разходите за сертифициране;

в)      да разрешат на задължените страни да отчитат енергоспестявания, реализирани през дадена година, все едно че са реализирани през която и да е от предходните две или следващите две години.

6.           Държавите-членки следва да публикуват енергоспестяванията, реализирани от всяка задължена страна, и данни относно годишната тенденция на енергоспестяванията, попадащи в обхвата на схемата. За целите на публикуването и верифицирането на реализираните енергоспестявания, държавите-членки трябва да изискват от задължените страни да им представят най-малко следните данни:

a)      постигнати енергоспестявания;

б)      обобщена статистическа информация относно техните крайни потребители (с посочване на евентуални значителни промени в сравнение с подадена по-рано информация); както и

в)      текуща информация относно консумацията на крайните потребители, включително, по целесъобразност, товарови графици, класифициране на потребителите по сегменти и данни за географското разположение на потребителите, като същевременно се запазва неприкосновеността и поверителността на частната или чувствителната в търговско отношение информация, в съответствие с приложимото законодателство на Европейския съюз.

7.           Държавите-членки следва да осигурят въздържане на участниците на пазара от всякакви дейности, които могат да затруднят търсенето и предоставянето на енергийни услуги или други мерки за подобряване на енергийната ефективност или да попречат на развитието на пазарите за енергийни услуги или други мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително от недопускане на конкуренти на пазара или от злоупотреба с господстващо положение.

8.           Държавите-членки могат да освобождават от прилагането на задълженията по настоящия член малките енергоразпределителни предприятия и малките предприятия за продажба на енергия на дребно, по-специално тези, които разпределят или продават по-малко от равностойността на 75 GWh енергия годишно, имат по-малко от 10 служители, или чийто оборот или годишна балансова сума не надхвърля 2 000 000 евро. В така посоченият праг не се включва енергията, произвеждана за собствени нужди.

9.           Като алтернатива на посоченото в параграф 1, държавите-членки могат да предпочетат да предприемат други мерки за постигане на енергоспестявания при крайните потребители. Годишното количество на постигнатите по този начин енергоспестявания следва да бъде еквивалентно на количеството на енергоспестяванията, изисквано съгласно параграф 1.

Държавите-членки, които предпочетат този вариант, следва да уведомят Комисията, в срок до 1 януари 2013 г., за алтернативните мерки, които те планират да предприемат, включително за правилата за санкции съгласно член 9, и да покажат как те биха постигнали изискваното количество енергоспестявания. Комисията може да отхвърли тези мерки или да направи предложения за изменения в рамките на 3 месеца след уведомлението. В такива случаи алтернативният подход следва да не се прилага от съответните държави-членки преди Комисията да приеме изрично подадените отново или изменени проектомерки.

10.         Ако това е уместно, Комисията ще формулира чрез делегиран акт съгласно член 18 система за взаимно признаване на енергоспестяванията, реализирани в рамките на националните схеми за задължения за енергийна ефективност. Тази система трябва да позволява на задължените страни да отчитат реализираните и сертифицирани в една държава-членка енергоспестявания като изпълнение на своите задължения в друга държава-членка.

Член 7 Енергийни одити и системи за енергийно управление

1.           Държавите-членки трябва да насърчават разполагаемостта за всички крайни потребители на енергийни одити, които да са достъпни и да се извършват по независим начин от квалифицирани или акредитирани експерти.

Държавите-членки трябва да разработят програми за насърчаване на домакинствата и малките и средните предприятия да се подлагат на енергийни одити.

Държавите-членки трябва да довеждат до вниманието на малките и средните предприятия конкретни примери как системите за енергийно управление могат да подпомогнат техните търговски дейности.

2.           За предприятията, които се различават от споменатите във втората алинея на параграф 1, държавите-членки трябва да въведат задължение за провеждане на енергиен одит, който да бъде извършен по независим и разходоефективен начин от квалифицирани или акредитирани експерти най-късно до 30 юни 2014 г., и след това да бъде последван от нови одити на всеки три години след датата на предходния енергиен одит.

3.           Енергийните одити, проведени по независим начин във връзка с функционирането на системите за енергийно управление, или в изпълнение на доброволни споразумения (voluntary agreements), сключени между организации от заинтересовани страни и упълномощен орган и наблюдавани от съответната държава-членка или от Комисията, следва да се считат за отговарящи на изискванията по параграф 2.

4.           Енергийните одити могат да бъдат самостоятелни или част от по-широкообхватен одит за въздействието върху околната среда.

Член 8 Мерене на енергопотреблението и информация в сметките

1.           Държавите-членки трябва да осигурят наличие при крайните потребители на електроенергия, природен газ, топлинна или хладила енергия от топлофикационни системи и битова гореща вода на индивидуални измервателни уреди, които да мерят точно, да позволяват да се установи действителното енергопотребление и да дават информация за реалния период на потребление, в съответствие с посоченото в Приложение VI.

Когато държавите-членки предприемат въвеждането на интелигентни измервателни уреди, предвидени в Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО по отношение на пазарите на електроенергия и природен газ, те трябва да осигурят цялостно вземане под внимание на целите за енергийна ефективност и ползите за крайния потребител при формулирането на минимално допустимите функционални характеристиките на измервателните уреди и задълженията на участниците на пазара.

По отношение на електроенергията и при поискване от крайния потребител, операторите на електромерите трябва да осигурят възможност електромерите да отчитат електроенергията, генерирана в помещенията на крайния потребител и подадена към електроенергийната мрежа. Държавите-членки трябва да осигурят възможност, при поискване от крайните потребители, данните от измерването на тяхното производство или потребление да се предоставят в реално време на трета страна, действаща от името на крайния потребител.

По отношение на топлинната и хладилната енергия, ако дадена сграда се снабдява от топлофикационна мрежа, при входа на енергията в сградата трябва да се монтира топломер. В многофамилните сгради следва да се монтират и индивидуални топломери за измерване на потреблението на топлинна и охладителна енергия на всеки апартамент. Когато използваното на индивидуални топломери не е технически осъществимо, трябва да се монтират индивидуални топлинни разпределители (individual heat cost allocators) за определяне на потреблението на топлинна енергия от всеки радиатор, в съответствие със спецификациите в Приложение VI, параграф 1.2.

Държавите-членки трябва да въведат правила за разпределението на разходите за отопление в многофамилните сгради, свързани към топлофикационни или квартални охладителни системи. Тези правила трябва да включват указания за корекционни коефициенти, отразяващи сградните характеристики, например преноса на топлина между апартаментите.

2.           Освен задълженията, произтичащи от Директива 2009/72/ЕО и Директива 2009/73/ЕО във връзка с изготвянето на сметките, държавите-членки трябва да осигурят не по-късно от 1 януари 2015 г. изисквания сметките да са точни и да се базират на реалното потребление — по отношение на всички сектори, обхванати от настоящата директива, включително енергоразпределителните предприятия, операторите на енергоразпределителни системи и предприятията за продажба на енергия на дребно, в съответствие с минималната периодичност, посочена в Приложение VI, параграф 2.1. Със сметките трябва да се дава и подходяща информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни цени, в съответствие с Приложение VI, параграф 2.2.

Държавите-членки трябва да осигурят да бъде предлаган на крайните потребители избор между електронни сметки и сметки на хартиен носител, както и възможност за лесен достъп до допълнителна информация, даваща възможност за подробни самостоятелни проверки на предходното потребление, както е описано в Приложение VI, парафраф 1.1.

Държавите-членки трябва да изискват възможност, ако това бъде поискано от крайните потребители, да се предоставя информация за техните енергийни сметки и за предходното им потребление на доставчик на енергийни услуги, посочено от съответния краен потребител.

3.           Информацията за измерването и фактурирането на индивидуалното енергопотребление, както и другите видове информация, посочени в параграфи 1, 2, 3 и Приложение VI, следва да се предоставят на крайните потребители безплатно.

Член 9 Санкции

Държавите-членки трябва да въведат правила относно санкциите, приложими в случай на неспазване на националните разпоредби, приети в съответствие с членове 6—8, и да предприемат необходимите мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки трябва да уведомят Комисията за тези разпоредби не по-късно от [12 месеца след приемането на настоящата директива] и незабавно да я уведомяват за всяко последващо изменение, което засяга тези разпоредби.

ГЛАВА III Ефективност на производството и доставките на енергия

Член 10 Насърчаване на енергийната ефективност при отоплението и охлаждането

1.           До 1 януари 2014 г. държавите-членки трябва да формулират и да нотифицират до Комисията национален план относно отоплението и охлаждането, насочен към реализация на потенциала за прилагане на високоефективна когенерация и на ефективни топлофикационни и квартални охладителни системи, и съдържащ информацията, посочена в Приложение VII. Плановете трябва да се актуализират и съответно Комисията да се уведомява за тях на всеки пет години. Държавите-членки трябва да осигуряват чрез своите регулаторни рамки съобразяване с националните планове относно отоплението и охлаждането на местните и областните планове за развитие, включително на устройствените планове за градските и селските райони, както и съответствие на националните планове относно отоплението и охлаждането с критериите за съставянето им, посочени в приложение VII.

2.           Държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки за разработване на ефективна инфраструктура за топлофикационни и квартални охладителни системи, така че да се даде възможност за разработване на високоефективна когенерация и използването на топлинна и хладилна енергия, генерирани на база отпадна топлина и възобновяеми енергийни източници, в съответствие с параграфи 1, 3, 6 и 7. При разработването на топлофикационни и квартални охладителни системи, държавите-членки следва във възможно най-голяма степен да предпочитат варианта на високоефективната когенерация, вместо самостоятелното производство на топлинна енергия.

3.           Държавите-членки трябва да осигурят следните изисквания към всички нови топлинни електрогенериращи инсталации с номинална входяща топлинна мощност над 20 MW:

a)      да са снабдени с оборудване, даващо възможност за оползотворяване на отпадната топлина чрез агрегат за високоефективна когенерация; както и

б)      да са разположени на места, където отпадната топлина може да се използва в точки на консумация на топлинна енергия.

Държавите-членки трябва да въведат разрешителни критерии съгласно посоченото член 7 от Директива e 2009/72/ЕО, или еквивалентни разрешителни критерии, така че да осигурят спазване на разпоредбите по първата алинея на настоящия параграф. По-специално, държавите-членки трябва да осигурят изискване при избора на местоположението на новите инсталации да се взема под внимание наличието на подходящи за когенерация топлинни товари, съгласно посоченото в Приложение VIII.

4.           Държавите-членки могат да формулират условия за освобождаване от разпоредбите по параграф 3 в следните случаи:

a)      ако не са изпълнени праговите условия, свързани с наличието на топлинен товар, определени в точка 1 от Приложение VIII;

б)      ако изискването в параграф 3, буква б), свързано с местоположението на инсталацията, не може да бъде изпълнено поради необходимост тя да бъде разположена в близост до геоложка формация за съхранение на СО2, разрешено съгласно Директива 2009/31/ЕО.

в)      ако икономически анализ показва, че разходите надхвърлят ползите, при сравнение с разходите на база цялостния жизнен цикъл, включително инфраструктурните инвестиции, за осигуряване на същото количество разделно генерирани електроенергия и топлинна енергия или хладилна енергия.

Държавите-членки трябва да уведомят Комисията за подобни условия за освобождаване до 1 януари 2014 г. Комисията може да отхвърли условията или да предложи изменения в срок от 6 месеца след уведомлението. В такива случаи, условията за освобождаване следва да не се прилагат от съответните държави-членки преди Комисията да приеме изрично подадените отново или изменени условия.

5.           Държавите-членки трябва да осигурят адаптиране на националните разпоредби относно устройственото планиране на градски и селски райони към разрешителните критерии,по параграф 3, както и съответствие на тези разпоредби с националните планове относно отоплението и охлаждането по параграф 1.

6.           Държавите-членки трябва да осигурят, че винаги когато съществуваща електрогенерираща инсталация с обща номинална входяща топлинна мощност над 20 MW е подложена на значителна реконструкция и когато нейното комплексно разрешително се подновява съгласно член 21 от Директива 2010/75/ЕО, в новото или актуализираното разрешително или лиценз следва да се поставя като условие тя да бъде реконструирана, така че да може да работи в режим на високоефективна когенерация, ако инсталацията е разположена на място, където съответната отпадна топлина може да се използва в точки на консумация на топлинна енергия в съответствие с точка 1 от Приложение VIII.

По смисъла на настоящите разпоредби, инсталирането към електрогенериращи инсталации на съоръжения за улавяне или съхранение на въглероден диоксид не се счита за такава реконструкция.

7.           Държавите-членки могат да определят условия за освобождаване от разпоредбите в параграф 6, когато:

a)      не са налице праговите условия, свързани с наличието на топлинен товар, формулирани в точка 1 от Приложение VIII; или

б)      резултатите от икономически анализ показват, че разходите надхвърлят ползите в сравнение с разходите на база цялостния жизнен цикъл, включително инфраструктурните инвестиции, за осигуряване на разделно производство на същото количество електроенергия и топлинна енергия.

Държавите-членки трябва да уведомят Комисията за подобни условия за освобождаване до 1 януари 2014 г. Комисията може да отхвърли условията или да предложи изменения в срок от 6 месеца след уведомлението. В такива случаи, условията за освобождаване следва да не се прилагат от съответните държави-членки преди Комисията да приеме изрично подадените отново или изменени условия.

8.           Държавите-членки трябва да приемат критерии за одобрение или еквивалентни разрешителни критерии, с които да бъде осигурено, че промишлените инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност над 20 MW, които генерират отпадна топлина и се изграждат или се реконструират значително след [влизането в сила на настоящата директива], включват улавяне и могат да оползотворяват своята отпадна топлина.

Държавите-членки трябва да въведат механизми, осигуряващи свързването на тези инсталации към топлофикационни и квартални охладителни системи. Те могат да изискват тези инсталации да поемат разходите за свързване и разходите за разработване на мрежите на топлофикационни и квартални охладителни системи, необходими за пренос на тяхната отпадна топлина до потребителите.

Държавите-членки могат да определят условия за освобождаване от разпоредбите в първата алинея, когато:

a)      не са налице праговите условия, свързани с наличието на топлинен товар, определени в точка 2 от Приложение VIII; или

б)      резултатите от икономически анализ показват, че разходите надхвърлят ползите в сравнение с разходите на база цялостния жизнен цикъл, включително инфраструктурните инвестиции, за осигуряване на производството на същото количество топлинна енергия с локални отоплителни или охладителни инсталации.         

Държавите-членки трябва да уведомят Комисията за подобни условия за освобождаване до 1 януари 2014 г. Комисията може да отхвърли условията или да предложи изменения в срок от 6 месеца след уведомлението. В такива случаи, условията за освобождаване следва да не се прилагат от съответните държави-членки преди Комисията да приеме изрично подадените отново или изменени условия.

9.           До 1 януари 2013 г. Комисията следва да приеме с делегиран акт в съответствие с член 18 методика за икономически анализ, споменат в параграф 4, буква в), параграф 7, буква б) и параграф 8, буква б).

10.         На базата на хармонизираните референтни стойности на к.п.д., разгледани в Приложение II, буква е), държавите-членки държавите-членки трябва да осигурят възможност произходът на електроенергията, произведена чрез високоефективна когенерация, да се гарантира в съответствие с обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, формулирани от всяка държава-членка. Държавите-членки трябва да осигурят съответствие на тези гаранции за произход със съответните изисквания, както и условие те да съдържат поне информацията, посочена в Приложение IX.

Държавите-членки трябва взаимно да признават своите гаранции за произход, изключително като доказателство за информацията, посочена в настоящия параграф. Всякакви откази за признаване на гаранция за произход като такова доказателство, по-специално поради причини, свързани с предотвратяването на измами, трябва да се основава на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Държавите-членки трябва да уведомяват Комисията за всеки такъв отказ и за основанията за него. В случай на отказ да бъде призната гаранция за произход, Комисията може да приеме решение да принуди отказалата страна да я признае, по-специално с оглед на обективните, прозрачни и недискриминационни критерии, на които се основава подобно признаване.

Комисията се оправомощава да преразглежда, посредством делегирани актове в съответствие с член 18, хармонизираните референтни стойности на к.п.д., формулирани в Решение [номера на решението] на Комисията съгласно посоченото в Директива 2004/8/ЕО — за първи път до 1 януари 2015 г. и на всеки десет години след това.

11.         Държавите-членки трябва да осигурят условие, че цялата достъпна помощ за когенерация се насочва към електроенергия, генерирана чрез високоефективна когенерация, и че отпадната топлина се използва ефективно за постигане на икономия на първична енергия. Те не следва да правят разграничение между използваната на място електроенергия и електроенергията, подадена в електроенергийната мрежа. Публичната подкрепа за когенерацията, производството на електроенергия от топлофикационни централи и топлофикационните мрежи следва да са предмет на правилата на държавна помощ, в случите при които тези правила са приложими.

Член 11 Преобразуване на енергия

Държавите-членки трябва да изготвят инвентаризация на данните в съответствие с Приложение X за всички инсталации, намиращи се в тяхната територия, в които се извършва изгаряне на горива с обща номинална входяща топлинна мощност по-голяма или равна на 50 MW, както и за инсталациите, рафиниращи нефт и газ. Тази инвентаризация следва да се актуализира на всеки три години. Съдържащите се в инвентаризациите годишни данни за всяка отделна инсталация следва при поискване да се предоставят на Комисията Държавите-членки следва да включват неповерително резюме, съдържащо обобщена информация от инвентаризациите, в докладите по член 19, параграф 2.

Член 12 Пренос и разпределение на енергия

1.           Държавите-членки осигурят от страна на националните енергийни регулаторни органи обръщане на надлежно внимание на енергийната ефективност в техните решения във връзка с оперирането на газовата и електроенергийната инфраструктура. По-специално, държавите-членки трябва да осигурят присъствие в мрежовите тарифи и разпоредби на стимули за мрежовите оператори да предлагат системни услуги на мрежовите потребители, даващи им възможност да реализират мерки за подобряване на енергийната ефективност в контекста на продължаващото въвеждане на интелигентни електроенергийни мрежи.

Държавите-членки трябва да осигурят съответствие на регулирането на мрежите и мрежовите тарифи, определяни или одобрявани от енергийните регулаторни органи, с критериите по Приложение XI, като се вземат под внимание указанията и правилниците, разработени съгласно Регламент № 714/2009 и Регламент № 715/2009.

2.           До 30 юни 2013 г. държавите-членки трябва да приемат планове:

a)      за оценка на потенциала за енергийна ефективност на своята инфраструктура за газ, електроенергия и топлофикационни и квартални охладителни системи, по-специално във връзка с преноса, разпределението, управлението на натоварването и оперативната съвместимост, както и за свързването към тази инфраструктура на инсталации за производство на енергия;

б)      за идентифициране на конкретни мерки и инвестиции за въвеждане на икономически целесъобразни подобрения на енергийната ефективност в мрежовата инфраструктура, с подробен план за тяхното въвеждане.

3.           Държавите-членки могат да разрешат елементи от схемите и тарифните структури, които имат социална цел във връзка с мрежовия пренос и разпределението на енергия, при условие че отрицателните ефекти върху преносната или разпределителната мрежа бъдат сведени до необходимия минимум и че те не са значително по-големи от постиганата социалната цел.

4.           Държавите-членки трябва да осигурят премахване на онези стимули в тарифите за пренос и разпределение, които ненужно увеличават количеството на разпределяната или пренасяна енергия. В тази връзка и в съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 2009/72/ЕО и член 3, параграф 2 от Директива 2009/73/ЕО държавите-членки могат да наложат на предприятията, опериращи в електроенергийния и газовия сектор, задължения за обществени услуги, свързани с енергийната ефективност.

5.           Държавите-членки трябва да осигурят, без това да противоречи на изискванията във връзка с поддържането на надеждност и безопасност на електроенергийната мрежа, въз основа на прозрачни и недискриминационни критерии, определени от компетентните национални органи, следните дейности от страна на операторите на преносни и разпределителни системи на тяхната територия:

a)      да гарантират преноса и разпределението на електроенергията от високоефективна когенерация;

б)      да приоритизират или да гарантират достъпа до мрежата на електроенергия от високоефективна когенерация;

в)      при диспечирането на електрогенериращи инсталации, да осигуряват приоритетно диспечиране на електроенергията от високоефективна когенерация.    

              В допълнение към задълженията, определени в първата алинея, операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи трябва да спазват изискванията, формулирани в Приложение XII.

Държавите-членки могат, по-специално, да улеснят включването към електроенергийната мрежова система на електроенергия, произведена при високоефективна когенерация от малки и микро когенерационни агрегати.

6.           Държавите-членки трябва да предприемат подходящи стъпки за да осигурят възможност операторите на агрегати за високоефективна когенерация да предлагат балансиращи услуги и други оперативни услуги на равнището на операторите на преносни системи или операторите на разпределителни системи, когато това е съвместимо с начина на обслужване на инсталацията за високоефективна когенерация. Операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи трябва да осигурят включване на подобни услуги в тръжен процес за услуги, който да е прозрачен и да подлежи на проверка.

Където това е уместно, държавите-членки могат да изискват от операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи да насърчават разполагането на инсталации за високоефективна когенерация в близост до области с подобно потребление, чрез намаляване на таксите за свързване и използване на системата.

7.           Държавите-членки могат да разрешат на производителите на електроенергия от високоефективна когенерация, желаещи да бъдат присъединени към мрежата, да обявят търг за техническото осъществяване на присъединяването.

ГЛАВА IV Хоризонтални разпоредби

Член 13 Наличие на схеми за сертифициране

1.           С оглед да се постигне високо ниво на техническа компетентност, обективност и надеждност, държавите-членки трябва да осигурят в срок до 1 януари 2014 г. наличие на схеми за сертифициране или еквивалентни квалификационни схеми на доставчиците на енергийни услуги, енергийни одити и мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително за монтажници на сградни компоненти съгласно определението в член 2, параграф 9 от Директива 2010/31/ЕС.

2.           Държавите-членки трябва да осигуряват публичен достъп до схемите за сертифициране или еквивалентните квалификационни схеми по параграф 1, и да сътрудничат помежду си и с Комисията във връзка със сравнения между тези схеми и тяхното признаване.

Член 14 Енергийни услуги

Държавите-членки трябва да насърчават пазара на енергийни услуги и достъпа на малки и средни предприятия до този пазар чрез:

a)           публично оповестяване, проверка и редовно актуализиране на списък на доставчиците на енергийни услуги и на предлаганите от тях услуги;

б)           осигуряване на примерни договори за енергоспестяване с гарантиран резултат в публичния сектор; те следва да съдържат поне точките, посочени в Приложение XIII;

в)           разпространение на информация относно възможните договори за енергийни услуги и клаузите, които следва да се включват в тези договори, за да се гарантират енергоспестяванията и правата на крайните потребители;

г)            насърчаване на разработването на доброволни етикети за качество;

д)           разпространение на информация за финансовите инструменти, стимулите, безвъзмездната помощ и заемите за подпомагане на проекти за енергийни услуги.

Член 15 Други мерки за насърчаване на енергийната ефективност

1.           Държавите-членки трябва да оценяват и предприемат подходящи мерки за отстраняване на регулаторните и нерегулаторни препятствия пред енергийната ефективност, по-специално по отношение на:

a)      разпределянето на стимулите между собствениците и наемателите на сгради или помежду собствениците, с оглед да се гарантира, че тези страни не са възпирани да предприемат инвестиции за подобряване на енергийната ефективност (каквито в противен случай биха осъществили), от факта, че няма да получат индивидуално всички ползи или поради липсата на правила за разпределяне на разходите и ползите помежду им;

б)      правните и регулаторни разпоредби, както и административни практики във връзка с публичните покупки, годишните бюджети и счетоводството, с оглед да се гарантира, че отделните публични органи не биват възпирани да осъществяват инвестиции за подобряване на ефективността.

Гореспоменатите мерки за отстраняване на препятствията могат да включват осигуряване на стимули, отмяна или изменение на правни или регулаторни разпоредби или приемане на указания и тълкувателни съобщения. Тези мерки могат да бъдат съчетани с осигуряване на обучение, професионална подготовка и специфична информация, както и техническо съдействие в областта на енергийната ефективност.

2.           Комисията трябва да бъде уведомена за оценките на препятствията и мерките, посочени в параграф 1, в първия допълнителен доклад по член 19, параграф 2.

Член 16 Коефициенти на преобразуване

За целите на сравняването на енергоспестяването и за преобразуване на стойностите в сравними единици мерки следва да се използват коефициентите на преобразуване, посочени в Приложение IV, освен ако не бъде обосновано използването на други коефициенти на преобразуване.

ГЛАВА V Заключителни разпоредби

Член 17 Делегирани актове и адаптиране на приложения

1.           Комисията се оправомощава да приеме делегиран акт в съответствие с член 18, с който да въведе система на взаимно признаване на енергоспестяванията, постигнати в съответствие с националните схеми за задължения за енергийна ефективност по член 6, параграф 9.

Комисията се оправомощава да приеме делегиран акт в съответствие с член 18, с който да формулира методика за икономически анализ, спомената в член 10, параграф 9.

Комисията се оправомощава да приеме делегиран акт в съответствие с член 18, с който да преразгледа хармонизираните референтни стойности на к.п.д., споменати в член 10, параграф 10, третия нов ред.

2.           Комисията се оправомощава да приеме делегирани актове в съответствие с член 18, с цел адаптиране към техническия прогрес на стойностите, изчислителните методи, примерните коефициенти за първична енергия и изискванията в Приложения I—XV и да адаптира към конкурентните условия изискванията за енергийна ефективност, посочени в Приложение III.

             

Член 18 Упражняване на делегирането на правомощия

1.           Правомощията да приема делегирани актове се дават на Комисията при условията, предвидени в настоящия член.

2.           Делегирането на правомощия по член 17 се дава на Комисията за неопределен период от време, считано от [датата на влизане в сила на настоящата директива].

3.           Делегирането на правомощия, посочено в член 17, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. Делегирането на правомощия се прекратява с решение за оттегляне, в което се посочват конкретните правомощия. Решението за оттегляне влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на посочена в него по-късна дата. То не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила.

4            Веднага щом приеме делегиран акт, Комисията уведомява за това едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.           Делегиран акт, приет съгласно член 17, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от 2 месеца, след като са били уведомени за него, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът уведомят Комисията, че няма да повдигат възражения. Този период може да бъде удължен с 2 месеца, по искане на Европейския парламент или на Съвета.

Член 19 Преразглеждане и мониторинг на прилагането

1.           До 30 април всяка година държавите-членки трябва да докладват относно напредъка за постигане на националните цели за енергийна ефективност, в съответствие с Приложение XIV, параграф 1.

2.           До 30 април 2014 г. и на всеки три години след това държавите-членки трябва да представят допълнителни доклади с информация относно националните политики за енергийна ефективност, плановете за действия, програмите и мерките, приети или планирани на национално, областно и местно равнище за подобряване на енергийната ефективност с оглед постигане на националните цели за енергийна ефективност, посочени в член 3, параграф 1. Докладите следва да се допълват с актуализирани прогнози за очакваното цялостно потребление на първична енергия през 2020 г., както и прогнозните количества на първичното енергопотребление в секторите, посочени в Приложение XIV, параграф 1.

Комисията следва най-късно до 1 януари 2014 г. да предостави образец за допълнителните доклади. Този образец следва да бъде приет в съответствие с процедурата за консултиране, посочена в член 20, параграф 2. Допълнителните доклади трябва във всички случаи да включват информацията, посочена в Приложение XIV.

3.           Докладите, посочени в параграф 1, могат да представляват част от националните програми за реформи, посочени в Препоръка 2010/410/ЕС на Съвета.

4.           Комисията оценява годишните доклади и допълнителните доклади и преценява степента, до която държавите-членки са осъществили напредък за постигане на националните цели за енергийна ефективност, чието определяне се изисква съгласно член 3, параграф 1, както и за изпълнението на настоящата директива. Комисията представя своята оценка на Европейския парламент и Съвета. Въз основа на своята оценка на докладите, Комисията може да отправя препоръки за държавите-членки.

5.           Оценката на Комисията на първия допълнителен доклад следва да включва оценка на равнищата на енергийна ефективност на съществуващите и нови инсталации, в които се извършва изгаряне на горива, с обща номинална входяща топлинна мощност от 50 MW или повече, и на инсталациите за рафиниране на нефт и газ, в контекста на подходящите най-добри налични техники, разработени в съответствие с Директива 2010/75/ЕС и Директива 2008/1/ЕО. Когато при тази оценка се установят сериозни несъответствия между действителните равнища на енергийната ефективност на тези инсталации и равнищата на енергийна ефективност, постигани при прилагането на подходящите най-добри налични техники, Комисията следва да предложи, ако това е уместно, изисквания за подобряване на равнищата на енергийна ефективност, постигнати от тези инсталации, или въвеждане на правило използването на такива техники в бъдеще да е условие за издаването на разрешителни за нови инсталации, както и при периодичното преразглеждане на разрешителните на съществуващи инсталации.

Също така, Комисията следва да наблюдава въздействието на прилагането на настоящата директива върху Директива 2003/87/ЕО, Директива 2009/28/EО, както и Директива 2010/31/ЕО.

6.           Преди 30 ноември всяка година държавите-членки трябва да представят на Комисията статистически данни относно националното производство на електроенергия и топлинна енергия от високо- и нискоефективна когенерация, в съответствие с методиката, дадена в Приложение I, съотнесени към общия капацитет за производство на електроенергия и топлинна енергия. Също така, те трябва да представят годишни статистически данни относно капацитета за комбинирано производство на електроенергия и топлинна енергия, относно използваните за когенерация горива, както и за производството и капацитета на топлофикационните и кварталните охладителни системи спрямо общия капацитет за електроенергия и топлинна енергия. Държавите-членки трябва да предоставят и статистически данни за икономиите на първична енергия, постигнати чрез прилагането на когенерация, в съответствие с методиката, дадена в приложение II.

7.           До 30 юни 2014 г. Комисията следва да представи оценката, спомената в член 3, параграф 2, на Европейския парламент и на Съвета, както и да представи, ако това е уместно, законодателно предложение, формулиращо задължителни национални цели.

8.           До 30 юни 2018 г. Комисията следва да докладва на Европейския парламент и Съвета относно прилагането на параграф 6. Ако това е уместно, този доклад може да бъде последван от законодателно предложение, имащо една или повече от следните цели:

a)      промяна на процента на задълженията за енергопсестявания по член 6, параграф 1;

б)      въвеждане на допълнителни общи изисквания, по-специално по отношение на въпросите, посочени в член 6, параграф 5.

9.           До 30 юни 2018 г. Комисията следва да оцени напредъка на държавите-членки по отстраняване на регулаторните и нерегулаторните препятствия съгласно член 15, параграф 1; ако това е уместно, тази оценка може да бъде последвана от законодателно предложение.

10.         Комисията следва да осигури обществен достъп до докладите по параграфи 1 и 2.

Член 20

Процедура във връзка с подпомагането от комитет

1.           Комисията следва да бъде подпомагана от комитет.

2.           При позоваванията на настоящия параграф е в сила посоченото в член 3, член 4 и член 9 от Регламент 182/2011/ЕО, във връзка с разпоредбите в член 11 от него.

Член 21 Отмяна

Директива 2006/32/ЕО се отменя от [датата на срока за транспониране на настоящата директива], освен член 4, параграфи 1—4 и Приложения I, III и IV към нея. Член 4, параграфи 1—4 и Приложения I, III и IV към Директива 2006/32/ЕО се отменят, считано от 1 януари 2017 г.

Директива 2004/8/ЕО се отменя от [датата на срока за транспониране на настоящата директива], без да се засягат задълженията на държавите-членки, свързани със срока за нейното транспониране в националното законодателство.

Член 9, параграфи 1—2 от Директива 2010/30/ЕС се отменя от [датата на срока за транспониране на настоящата директива].

Позоваванията на Директива 32/8/ЕИО и Директива 2004/8/ЕО следва да се считат за позовавания към настоящата директива, съгласно таблицата на съответствие в Приложение XVI.

Член 22 Транспониране

1.           Държавите-членки трябва да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, не по-късно от [12 месеца от датата на нейното влизане в сила]. Те трябва незабавно да съобщават на Комисията текста на тези разпоредби, с приложена таблица на съответствието между националните разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях трябва да се съдържа позоваване на настоящата директива, или то да бъде при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваването се определят от държавите- членки.

2.           Държавите-членки трябва да съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 23 Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 24 Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател                                                                       

ПРИЛОЖЕНИЕ I Общи принципи за изчисление на електроенергията от когенерация

ЧАСТ I. Общи принципи

Стойностите, използвани за изчисляване на електроенергията от когенерация, се определят на база на очакваната или действителната работа на агрегата при нормални експлоатационни условия. За микро когенерационните агрегати изчислението може да се основава на сертифицирани стойности.

a)           Произведената електроенергия от когенерация се счита равна на общата годишна произведена електроенергия от агрегата, измерена на изхода на основните генератори;

i)       при когенерационни агрегати от видовете съгласно параграфи б), г), д), е), ж), и з),в Част II, със зададен от държавите-членки годишен сумарен к.п.д., равен на минимум 75 %, и

ii)       при когенерационни агрегати от видовете съгласно параграфи а) и в) в Част II, със зададен от държавите-членки годишен сумарен к.п.д., равен на минимум 80 %.

б)           При когенерационни агрегати с годишен сумарен к.п.д. под стойността, посочена в параграф a), подточка i) (когенерационни агрегати от видовете съгласно параграфи б), г), д), е), ж) и з) в Част II) или с годишен сумарен к.п.д. под стойността, посочена в параграф a), подточка ii) (когенерационни агрегати съгласно параграфи a) и в) в Част II) електропроизводството в когенерационен режим се изчислява съгласно следната формула:

ECHP=HCHP*C

където:

ECHP е количеството електроенергия, произведено в когенерационен режим

C е съотношението електроенергия/топлинна енергия

HCHP е количеството на полезната топлинна енергия, произведена в когенерационен режим (изчислена за целта като общата произведена топлинна енергия минус всяка топлинна енергия, произведена в отделни котли или взета чрез пароотбор от котела преди турбината).

Изчисляването на произведената в когенерационен режим електроенергия трябва да се основава на действителното съотношение електроенергия/топлинна енергия. Ако действителното съотношение електроенергия/топлинна енергия за даден когенерационен агрегат не е известно, могат да се използват следните приети стойности (използвани по-специално за статистически цели), за когенерационните агрегати от видовете съгласно параграфи а), б), в), г) и д) в Част II, при условие че изчислената електроенергия, произведена в когенерационен режим, е по-малка или равна на общото електропроизводство на агрегата:

Вид когенерационен агрегат || Прието съотношение електроенергия/топлинна енергия, C

Парогазова инсталация с утилизация на топлината || 0,95

Противоналегателна парна турбина || 0,45

Кондензационна парна турбина с пароотбор || 0,45

Газова турбина с утилизация на топлината || 0,55

Двигател с вътрешно горене || 0,75

Ако държавите-членки въведат приети стойности за съотношенията електроенергия/топлинна енергия за агрегати от видовете съгласно параграфи е), ж), з), и), й) и к) в Част II, тези приети стойности следва да се публикуват и Комисията да бъде уведомена за тях.

г)            Ако част от енергийното съдържание на вложеното гориво за когенерация се възстановява във вид на химически продукти и се рециклира, тази част може да бъде извадена от вложеното количество гориво преди изчисляване на сумарното к.п.д., използвано в параграфи a) и б).

д)           Държавите-членки могат да определят съотношението електроенергия/топлинна енергия като съотношението между електроенергията и полезната топлинна енергия при работа в когенерационен режим при по-ниска мощност, като се използват експлоатационни данни за конкретния агрегат.

е)           Държавите-членки могат да използват други отчетни периоди освен едногодишния за целите на изчисленията съгласно параграфи a) и б).

ЧАСТ II. Когенерационни технологии, обхванати от настоящата директива

a)           Парогазова инсталация с утилизация на топлината;

б)           Противоналегателна парна турбина;

в)           Кондензационна парна турбина с пароотбор;

г)            Газова турбина с възстановяване на топлинната енергия;

д)           Двигател с вътрешно горене;

е)           Микротурбини;

ж)          Стърлингови двигатели;

з)            Горивни клетки;

и)           Парни машини;

й)           Двигатели с цикъл на Ренкин с органичен работен агент;

к)         Всякакви други видове технологии или комбинации от тях, попадащи в определението, дадено в член 2, параграф 19.          

ЧАСТ III. Подробни принципи

При изпълнението и прилагането на общите принципи за изчисляване на електроенергията от когенерация, държавите-членки следва да използват подробните указания, формулирани в Решение 2008/952/ЕО[38].

ПРИЛОЖЕНИЕ II Методика за определяне на ефективността на когенерационния процес

Стойностите, които се използват за изчисляване на ефективността на когенерацията и на икономиите на първична енергия, се определят на базата на очакваната или действителната работа на агрегата при нормални експлоатационни условия.

a)           Високоефективна когенерация

По смисъла на настоящата директива, високоефективната когенерация отговаря на следните критерии:

– комбинираното производство от когенерационни агрегати следва да осигурява икономии на първична енергия, изчислени съгласно буква б), възлизащи на поне 10 % в сравнение с референтните стойности при разделно производство на топлинна енергия и електроенергия,

– производството от малки и микро когенерационни агрегати, осигуряващо икономии на първична енергия, може да се определи като високоефективна когенерация.

б)           Изчисляване на икономиите на първична енергия

Размерът на икономиите на първична енергия, осигурени от когенерационното производство, дефиниран съгласно Приложение I, се изчислява по следната формула:

където:

PES са икономиите на първична енергия;

CHP Hη е к.п.д. на производството на топлинна енергия в когенерационен режим, дефиниран като годишното количество произведена полезна топлинна енергия, разделено на количеството използвано гориво за производството на сбора на произведената полезна топлинна енергия и електроенергия в когенерационен режим;

Ref Hη е референтна стойност на к.п.д. при разделно производство на топлинна енергия;

CHP Eη е к.п.д. на производството на електроенергия в когенерационен режим, дефиниран като годишното количество произведена електроенергия в когенерационен режим, разделено на количеството използвано гориво за производството на сбора на произведената полезна топлинна енергия и електроенергия в когенерационен режим. Когато даден когенерационен агрегат произвежда и механична енергия, годишното електропроизводство в когенерационен режим може да бъде увеличено с допълнителен елемент, представляващ количеството електроенергия, което е еквивалентно на тази механичната енергия. Този допълнителен елемент не създава право за издаване на гаранции за произход в съответствие с член 10, параграф 10;

Ref Eη е референтната стойност на к.п.д. при разделно производство на електроенергия.

в)           Алтернативен начин за изчисляване на енергоспестяванията

Държавите-членки могат да изчисляват икономиите на първична енергия от производството на топлинна енергия, електроенергия и механична енергия както е описано по-долу, без да използват посоченото в Приложение I, за да изключват непроизведената в когенерационен режим част от топлинната енергия и електроенергията от същия процес. Такова производство може да се разглежда като високоефективна когенерация, при условие че то удовлетворява критериите за ефективност в буква a) от настоящото приложение и че, за когенерационните агрегати с електрогенерираща мощност над 25 MW, сумарният к.п.д. е над 70 %. Въпреки това, пак е необходимо да бъде посочено количеството на произведената в когенерационен режим електроенергия, определено в съответствие с Приложение I, във връзка с издаването на гаранции за произход и за статистически цели.

При гореспоменатия алтернативен начин за изчисляване на спестяванията на първична енергия в даден процес се използва формулата, посочена в параграф б) от настоящото Приложение, като се заменя: „CHP Hη“ с „Hη“ и „CHP Eη“ с „Eη“, където:

Hη е к.п.д. на производството на топлинна енергия, дефиниран като годишното количество произведена топлинна енергия, разделено на количеството използвано гориво за производството на сбора от произведената топлинна енергия и електроенергия;

Eη е к.п.д. на производството на електроенергия, определена като годишното количество произведена електроенергия, разделено на количеството използвано гориво за производството на сбора от произведената топлинна енергия и електроенергия. Когато когенерационен агрегат произвежда механична енергия, годишната електроенергия от когенерация може да бъде увеличено с допълнителен елемент, представляващ количеството електроенергия, което е еквивалентно на това на механичната енергия. Допълнителният елемент не създава право за издаване на гаранции за произход в съответствие с член 10, параграф 10.

г)            Държавите-членки могат да използват други периоди за отчитане освен едногодишния за целите на изчисленията съгласно буква б) и буква в) от настоящото приложение.

д)           За микро когенерационните агрегати изчисляването на икономиите на първична енергия може да се основава на сертифицирани данни.

е)           Референтни стойности на к.п.д. при разделно производство на топлинна енергия и електроенергия

Хармонизираните референтни стойности на к.п.д. следва да представляват матрица от стойности, разграничени въз основа на съответни фактори, включващи годината на изграждане на инсталацията и вида на използваното гориво, и трябва да се основават на добре документиран анализ, отчитащ inter alia експлоатационни данни при реални условия, комбинацията от горива и климатичните условия, както и прилаганите когенерационни технологии.

Референтните стойности за к.п.д. при разделно производство на топлинна енергия и електроенергия в съответствие с формулата, посочена в параграф б), следва да изясняват работния к.п.д. при разделното производство на топлинна енергия и електроенергия, което се заменя с когенерация.

Референтните стойности за к.п.д. се изчисляват в съответствие със следните принципи:

1.           За когенерационните агрегати, определени в член 2, параграф 24, сравнението с разделно производство на електроенергия се основава на принципа, че се сравняват еднакви категории гориво.

2.           Всеки когенерационен агрегат се сравнява с най-добрата налична и икономически обоснована технология за разделно производство на топлинна енергия и електроенергия, която се е предлагала на пазара в годината на производство на когенерационния агрегат.

3.           Референтните стойности за к.п.д. на когенерационните агрегати, по-стари от 10 години, се фиксират да са равни на референтните стойности за агрегати на 10 години.

4.           Референтните стойности за к.п.д. при разделно производство на топлинна енергия и електроенергия следва да отразяват климатичните различия между държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ III Изисквания за енергийна ефективност във връзка със закупуването на продукти, услуги и сгради от публични институции

Публичните институции, които закупуват продукти, услуги или сгради трябва:

a)           когато даден продукт попада в обхвата на делегиран акт, приет съгласно Директива 2010/30/ЕС или Директивата на Комисията за прилагане на Директива 92/75/ЕИО, да закупуват само продуктите, отговарящи на критерия за принадлежност към най-високия клас на енергийна ефективност, като в същото време вземат под внимание ефективността на разходите, икономическата осъществимост и доколко продуктите са технически подходящи, както и условието за наличие на достатъчно конкуренция;

б)           когато даден продукт не попада в обхвата по точка а), но попада в обхвата на мярка за прилагане по Директива 2009/125/ЕО, приета след влизането в сила на настоящата директива, да закупуват само продукти, съответстващи на показателите за енергийна ефективност, формулирани в мярката за прилагане;

в)           при закупуване на продукти, представляващи офис оборудване, попадащи в обхвата на Решение [2006/1005/ЕО[39]] на Съвета, да избират продукти, отговарящи на изисквания за енергийна ефективност, които да са не по-малко строги от посочените в Приложение В към Споразумението, приложено към горепосоченото решение;

г)            да закупуват единствено такива автомобилни гуми, които отговарят на критерия за най-висок клас енергийна ефективност на използване на горивата, определен в Регламент (ЕО) № 1222/2009[40]. Това изискване не следва да възпрепятства публичните институции да закупуват гуми с най-висок клас на сцепление с влажна пътна настилка или съответно клас на външния шум при търкаляне, когато това е обосновано от съображения за безопасност или обществено здраве;

д)           в своите тръжни процедури за договори за услуги да изискват от доставчиците на услуги да използват при изпълнението на въпросните услуги само продукти, отговарящи на изискванията в букви a)—г);

е)           да закупуват или наемат единствено такива сгради, които отговарят поне на минимално допустимите изисквания за енергийни характеристики, споменати в член 4, параграф 1. Спазването на тези изисквания се удостоверява чрез сертификатите за енергийни характеристики по член 11 от Директива 2010/31/ЕС.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV Енергийно съдържание на определени горива за крайно потребление — таблица с коефициенти за преобразуване[41]

Горива и енергоносители || kJ (долна топлина на изгаряне — NCV) || kgoe (долна топлина на изгаряне — NCV) || kWh (долна топлина на изгаряне — NCV)

1 kg кокс || 28500 || 0,676 || 7,917

1 kg антрацитни въглища || 17200 — 30700 || 0,411 — 0,733 || 4,778 — 8,528

1 kg брикети от кафяви въглища || 20000 || 0,478 || 5,556

1 kg черни въглища || 10500 — 21000 || 0,251 — 0,502 || 2,917 — 5,833

1 kg кафяви въглища || 5600 — 10500 || 0,134 — 0,251 || 1,556 — 2,917

1 kg нефтошисти || 8000 — 9000 || 0,191 — 0,215 || 2,222 — 2,500

1 kg торф || 7800 — 13800 || 0,186 — 0,330 || 2,167 — 3,833

1 kg торфени брикети || 16000 — 16800 || 0,382 — 0,401 || 4,444 — 4,667

1 kg котелно гориво (мазут) || 40000 || 0,955 || 11,111

1 kg газьол || 42300 || 1,010 || 11,750

1 kg бензин || 44000 || 1,051 || 12,222

1 kg керосин || 40000 || 0,955 || 11,111

1 kg втечнен нефтен газ || 46000 || 1,099 || 12,778

1 kg природен газ [1] || 47200 || 1,126 || 13,10

1 kg втечнен природен газ || 45190 || 1,079 || 12,553

1 kg дървесина (25 % влажност) [2] || 13800 || 0,330 || 3,833

1 kg пелети/дървесни брикети || 16800 || 0,401 || 4,667

1 kg отпадъци || 7400 — 10700 || 0,177 — 0,256 || 2,056 — 2,972

1 MJ получена топлинна енергия || 1000 || 0,024 || 0,278

1 kWh електроенергия || 3600 || 0,086 || 1 [3]

Източник: Евростат.

[1]              93 % метан.

[2]              Държавите-членки могат да прилагат и други стойности, в зависимост от най-широко използвания вид дървесина в съответната държава-членка.

[3]              Тази стойност може да се използва когато енергоспестяванията се изчисляват като първична енергия и се използва подход „отдолу-нагоре“ въз основа на крайното енергопотребление. За енергоспестявания, изразени в kWh електроенергия, държавите-членки могат да използват примерния коефициент 2,5. Държавите-членки могат да използват и друг коефициент, при условие че направят съответната обосновка.

ПРИЛОЖЕНИЕ V Схеми за задължения за енергийна ефективност

1.         Мерки, насочени към бързо реализиращи се енергоспестявания

Следните мерки се считат за насочени към бързо реализиращи се енергоспестявания:

a) дистрибуция или монтиране на компактни луминесцентни енергоефективни крушки за осветление;

б) дистрибуция или монтиране на енергоефективни глави за душове;

в) енергийни одити;

г) информационни кампании.

2.           Изчисляване на икономиите на първична енергия

При изчисляването на енергоспестяванията в националните схеми за задължения за енергийна ефективност следва да се взема под внимание продължителността на живота на енергоефективните съоръжения при различните мерки. Когато не са определени национални стойности за продължителността на живота, следва да се прилагат примерните стойности в точка 4.

Задължените страни могат да използват един или повече от следните методи за изчисляване на енергоспестяванията за целите по член 6, параграф 2:

a)           инженерни оценки;

б)           измервания;

в)           стандартни стойности и срокове на експлоатация, които държавите-членки са приели по ясен и разумен начин. Тези стойности следва да бъдат съобщавани на Комисията. Комисията може да поиска изменение на стойностите, ако има вероятност те да изкривят конкурентната среда или ако не са достатъчно амбициозни в сравнение с примерните стойности и срокове на експлоатация в точки 3 и 4.

г)            примерните стойности и срокове на експлоатация в точки 3 и 4, когато не са установени национални стандартни стойности и срокове на експлоатация;

3.           Европейски примерни стойности в зависимост от вида на съоръженията

3.1.      Домакински уреди

a. ФРИЗЕРИ И ХЛАДИЛНИЦИ С ФРИЗЕРИ, ОТДЕЛЕНИ

|| Хладилници с фризери || Фризери

*Предполагаемо спестяване за клас A+ (kWh/годишно) || 64 || 62

** Предполагаемо спестяване за клас A+ (kWh/годишно) || 76 || 73

Предполагаемо спестяване за клас A++ (kWh/годишно) || 129 || 123

Предполагаемо спестяване за клас A+++ (kWh/годишно) || 193 || 185

б. ФРИЗЕРИ И ХЛАДИЛНИЦИ С ФРИЗЕРИ, НЕ ОТДЕЛЕНИ

|| Хладилници с фризери и фризери ||

* Предполагаемо спестяване за клас A+ (kWh/годишно) || 64 ||

** Предполагаемо спестяване за клас A+ (kWh/годишно) || 75 ||

Предполагаемо спестяване за клас A++ (kWh/годишно) || 128 ||

Предполагаемо спестяване за клас A+++ (kWh/годишно) || 191 ||

в. БИТОВИ ПЕРАЛНИ МАШИНИ

*До 30 ноември 2013 г. ||

Предполагаемо спестяване за клас A+ (kWh/годишно) || 26

Предполагаемо спестяване за клас A++ (kWh/годишно) || 46

Предполагаемо спестяване за клас A+++ (kWh/годишно) || 63

*От 1 декември 2013 г. ||

Предполагаемо спестяване за клас A++ (kWh/годишно) || 20 ||

Предполагаемо спестяване за клас A+++ (kWh/годишно) || 37 ||

*От 1 декември 2013 г. индексът за енергийна ефективност (EEI) за битови перални машини с капацитет, равен или по-голям от 4 kg, трябва да е под 59 (виж приложение I към Регламент (ЕС) № 1015/2010 на Комисията).

г. БИТОВИ СЪДОМИЯЛНИ МАШИНИ

До 30 ноември 2013 г.** ||

Предполагаемо спестяване за клас A+ (kWh/годишно) || 37

Предполагаемо спестяване за клас A++ (kWh/годишно) || 69

Предполагаемо спестяване за клас A+++ (kWh/годишно) || 97

**От 1 декември 2013 г. ||

Предполагаемо спестяване за клас A++ (kWh/годишно) || 32 ||

Предполагаемо спестяване за клас A+++ (kWh/годишно) || 60 ||

**От 1 декември 2013 г. за домакинските съдомиялни машини с номинален капацитет 11 комплекта или повече и домакинските съдомиялни машини с номинален капацитет 10 комплекта и ширина над 45 cm, индексът за енергийна ефективност (EEI) трябва да е под 63 (виж приложение I към РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1016/2010 НА КОМИСИЯТА)

3.2.        Битово осветление

Единично енергоспестяване при преминаване от лампи с нажежаема жичка (GLS[42]) към компактни луминесцентни лампи (CFL):          16 kWh/годишно

Единично енергоспестяване при преминаване от лампи с нажежаема жичка (GLS[43]) към светодиоди (LED):            17 kWh/годишно

4.           Примерни срокове на експлоатация

Мерки за подобряване на енергийната ефективност чрез замяна на компоненти || Примерни срокове на експлоатация в години ||

Котел — кондензационен || 20 ||

Котел — с директно подаване || 20 ||

Горелки, нафтови и газови || 10 ||

Регулиращи прибори || 15—20 ||

Регулираща система — централна || 15—25 ||

Регулираща система за параметрите на въздуха в помещенията || 15—25 ||

Регулиране на отоплението: автоматични регулиращи вентили || 10 ||

Измервателни уреди || 10 ||

ПРИЛОЖЕНИЕ VI Минимално допустими изисквания за измерване на индивидуалното енергопотребление и честота на изготвянето на сметки въз основа на действителното потребление

1.           Минимално допустими изисквания за измерване на индивидуалното енергопотребление

1.1.        Индивидуални измервателни уреди

Държавите-членки трябва да осигурят изискване при инсталирането на индивидуален измервателен уред той да бъде свързан към интерфейс, осигуряващ защитена комуникационна връзка до крайния потребител, даваща възможност на уреда да подава лични метрологични данни на крайния потребител или на трета страна, определена от крайния потребител.

Интерфейсът следва да предоставя лична информация, даваща възможност на крайния потребител по-добре да контролира своето енергопотребление и да използва информацията за допълнителен анализ на потенциала за енергоспестяване. Тази информация следва най-малкото да съдържа данни за текущото потребление (изразени например в kWh, kJ, m3) и съответните разходи, и да бъде представена по начин, насърчаващ предприемането на действия от страна на потребителите за подобряване на енергийната ефективност.

Националният регулаторен орган трябва да осигури изискване интерфейсът да дава и публични данни, даващи възможност на крайния потребител да разбере и да използва действащите тарифи за различните периоди на потребление с цени в реално време, цени за върховите периоди и отстъпки заради намалено потребление през върхови периоди.

Личните данни, които се получават чрез интерфейса, следва да дават възможност на крайния потребител да узнае своите предишни нива на потребление (в местната валута и в kWh, kJ или m3):

a)           през последните седем дни, ден по ден;

б)           през последната пълна седмица;

в)           през последния пълен месец;

г)            през същия пълен месец миналата година;

д)           през последната пълна година.

Предишните показвани периоди следва да отговарят на периодите на сметките за енергопотреблението, с цел осигуряване на съгласуваност на показваните данни със сметките на домакинството.

Следва да бъде осигурена леснодостъпна допълнителна информация — директно чрез интерфейса или в Интернет — за предходното потребление (във всеки един ден, седмица, месец, година от началото на интелигентното мерене) и всякаква друга полезна информация, даваща възможност за по-подробни самостоятелни проверки от страна на потребителя (например графично изразяване на промените в индивидуалното потребление; референтна информация, кумулативно потребление/икономии/разходи от началото на всеки договор, дял на възобновяемите енергийни източници в индивидуалното потребление и съответното намаление на емисии на CO2 и др.).

1.2.        Топлинни разпределители (heat cost allocators)

Топлинните разпределители следва да са оборудвани с ясно четими дисплеи, даващи възможност на крайния потребител да узнае настоящото си потребление, както и предишни нива на потребление. Предходните периоди, които се показват от топлинния разпределител, следва да съвпадат с периодите на сметките за потреблението на топлинна енергия.

2.           Минимално допустими изисквания за изготвянето на сметки за енергопотреблението

2.1         Честота на изготвянето на сметки въз основа на действителното потребление

С оглед крайните потребители да са в състояние да регулират своето енергопотребление, изготвянето на сметки въз основа на действителното потребление трябва да се извършва със следната честота:

a)           ежемесечно — за потреблението на електроенергия;

б)           поне на всеки два месеца за потреблението на природен газ. Когато се използва природен газ за индивидуално отопление, изготвянето на сметки следва да е ежемесечно;

в)           при топлофикационните и кварталните охладителни системи, изготвянето на сметки следва да се извършва ежемесечно по време на отоплителния/охладителния сезон;

г)            поне веднъж на всеки два месеца за потреблението на битова гореща вода.

Изготвянето на сметки въз основа на данни за потреблението на топлинна енергия, измерени от топлинните разпределители, следва да бъдат придружени от обяснения на стойностите, които се изписват на дисплеите на топлинните разпределители, като се вземат под внимание стандартните характеристики на топлинните разпределители (EN 834)[44].

2.2.        Минимално допустима информация, която следва да се съдържа в сметката

Държавите-членки трябва да осигурят съобщаване на крайните потребители на следната информация на ясен и разбираем език, в или заедно с техните сметки, договори, трансакции и касови бележки в разпределителните станции:

a)           текущите действителни цени и действителното енергопотребление;

б)           сравнение на енергопотреблението на крайните потребители с потреблението за същия период през предходната година, за предпочитане представено графично;

в)           сравнения с усреднената норма или ориентировъчна стойност на консумацията на краен потребител в една и съща категория потребители;

г)            информация за връзка с потребителски организации, енергийни агенции или подобни институции, включително адреси в интернет, от които може да се получи информация за възможните мерки за подобряване на енергийната ефективност, сравнителни профили на крайни потребители и/или обективни технически спецификации на енергийно оборудване.

2.3         Съвети относно енергийната ефективност, придружаващи сметките и друга обратна информация за крайните потребители

Когато изпращат договори и промени в договорите, както и в сметките, получавани от потребителите, или чрез уебсайтовете, насочени към индивидуални потребители, енергоразпределителните предприятия, операторите на енергоразпределителни системи и предприятията за продажба на енергия на дребно следва да съобщават на своите потребители по ясен и разбираем начин информация как могат да влязат в контакт с независими консултантски центрове за потребители, енергийни агенции или подобни институции, включително техни интернет адреси, откъдето потребителите могат да получат съвети за възможни мерки за енергийна ефективност, референтни профили за своето енергопотребление и технически спецификации на енергопотребяващи уреди, които могат да послужат за намаляване на тяхното потребление.           

ПРИЛОЖЕНИЕ VII Планиране на ефективно отопление и охлаждане

1.           Националните планове относно отоплението и охлаждането по член 10, параграф 1, следва да включват:

a)      описание на потребностите от енергия за отопление и охлаждане;

б)      прогноза как ще се променят тези потребности през следващите 10 години, като се взема предвид по-специално изменението на потреблението в сградите и различните промишлени сектори;

в)      карта на националната територия, на която да са посочени:

i)        точките на консумация на топлинна енергия за отопление и охлаждане, включително:

– общини и гъстонаселени райони със съотношение на застроената площ от поне 0,3; както и

– промишлени зони с общо потребление на топлинна енергия за отопление и охлаждане от поне 20 GWh;

ii)       съществуващата и планирана инфраструктура за топлофикационни и квартални охладителни системи;

iii)      потенциалните точки на подаване на топлинна енергия за отопление и охлаждане, включително:

– електрогенериращи инсталации с общо годишно електропроизводство над 20 GWh; както и

– инсталации за изгаряне на отпадъци;

– съществуващи и планирани когенерационни инсталации, класифицирани в съответствие с Приложение VII, както и топлофикационни инсталации.

г)       установяване на потребностите от топлинна енергия, които биха могли да бъде задоволено от високоефективна когенерация, включително разположени в жилищни сгради микро когенерационни агрегати, както и от топлофикационни и квартални охладителни системи;

д)      идентифициране на потенциала за допълнителна високоефективна когенерация, включително чрез реконструкция на съществуващи и изграждане на нови електрогенериращи и промишлени инсталации или други съоръжения, които генерират отпадна топлина;

е)      мерки, които следва да бъдат приети до 2020 г. и до 2030 г. за реализиране на потенциала по буква д), с оглед да се задоволят потребностите по буква г), включително:

i)        мерки за увеличаване на дела на когенерацията в производството на топлинна енергия за отопление и охлаждане, както и в производството на електроенергия; и

ii)       мерки за разработване на инфраструктура за ефективни топлофикационни и квартални охладителни системи, с оглед да се подпомогне развитието на високоефективна когенерация и използването за отопление и охлаждане топлинна енергия, произведена на база отпадна топлина и възобновяеми източници на енергия;

ж)     данни за дела на високоефективната когенерация, за установения потенциал и постигнатия напредък съгласно Директива 2004/8/ЕО;

з)       оценка на количеството първична енергия, което ще бъде спестено;

и)      оценка на мерките за публично подпомагане за отоплението и охлаждането, ако има такива, със съответния годишен бюджет и формулиране на възможната форма за предостравяне на помощ. Това не засяга необходимостта от отделно уведомяване за схемите за публично подпомагане, така че те да бъдат оценени съгласно правилата за държавна помощ.

2.           Планът може да бъде изготвен чрез съчетаване на областни или местни планове, доколкото това е уместно.

3.           Градоустройствените планове трябва да се съставят по начин, осигуряващ както следва:

a)      новите топлоелектрически централи и промишлени предприятия, генериращи отпадна топлина, следва да са разположени на места, където може да бъде оползотворено максимално количество от наличната отпадна топлина за задоволяване на съществуващи или прогнозни потребности от топлинна енергия за отопление и охлаждане;

б)      новите жилищни райони или новите промишлени предприятия, използващи топлинна енергия в своите производствени процеси, следва да са разположени на места, където колкото се може по-голяма част от техните потребности от топлинна енергия ще може бъде задоволена с разполагаема отпадна топлина, като тези места следва да са идентифицирани в националните планове за отопление и охлаждане. С оглед да се гарантира оптимално съгласуване на потреблението и производството на топлинна енергия за отопление и охлаждане, в устройствените планове следва да се предпочита групирането на няколко промишлени предприятия на едно място;

в)      топлоелектрическите централи, промишлените предприятия, генериращи отпадна топлина, инсталациите за изгаряне на отпадъци и другите инсталации за производство на енергия от отпадъци следва да са свързани към местната топлофикационна или квартална охладителна мрежа;

г)       жилищните райони и промишлените предприятия, използващи топлинна енергия в своите производствени процеси, следва да са свързани към местната топлофикационна или квартална охладителна мрежа.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII Указания за разполагането на топлинни електрогенериращи инсталации и промишлени инсталации

1. Разполагане на топлинни електрогенериращи инсталации, съгласно посоченото в член 10, параграфи 3 и 6

Когато съществува точка на консумация на топлинна енергия с мощност, както е посочено в колона Б, или е налице точка на потенциална консумация на топлинна енергия, топлоелектрическата централа трябва да бъде разположена на разстояние, по-малко от съответното разстояние в колона A. Точката на потенциална консумация на топлинна енергия се определя като място, където може да се докаже възможността да възникне такова потребление, например в резултат от изграждане на топлофикационна мрежа. Примерно, ако чрез използване на стандартни изчислителни методи може да се докаже, че съществува сумарен топлинен товар над 15 MW/km2, съответното място се счита за точка на консумация на топлинна енергия. Общата сума на такива можещи да бъдат свързани топлинни товари на квадратен километър се счита за потребната мощност на такива точки на консумация на топлинна енергия.

Разстоянието A представлява реалната дължина на тръбопровода, а не права линия, която дължина инженерните експерти счетат за осъществима, като използват стандартни оценъчни методи, например количествени сметки, с цел изграждане на топлофикационен тръбопровод със съответния размер на разумна цена. Това изключва препятствия като планини, градски центрове, трудно пресичане на река или море и др.

A || Б || В

Максимално разстояние между предложена топлинна електрогенерираща инсталация и точка на консумация на топлинна енергия || Електрогенерираща мощност на инсталацията || Прогнозно годишно потребление на топлинна енергия от точката на консумация

< 100 km || > 1999* MWe || > 7500 TJ/годишно

< 65 km || >500 || >1875 TJ/годишно

< 15 km || > 20 MW || > 50 TJ/годишно

* Новите централи обикновено работят при натоварване 90 %.

2. Разполагане на източници на промишлена отпадна топлина,съгласно посоченото в член 10, параграф 8.

A || Б || В

Максимално разстояние между предложена промишлена инсталация и точка на консумация на топлинна енергия || Мощност || Прогнозно годишно потребление на топлинна енергия от точката на консумация

< 75 km || > 75 MW (при натоварване от 60—70 %) || > 1600 TJ/годишно

< 60 km || > 50 MW при натоварване 60 % || >1000 TJ/годишно

< 25 km || > 50 MW (при натоварване > 85 %) || > 400 TJ/годишно

< 15 km || > 20 MW || > 100 TJ/годишно

ПРИЛОЖЕНИЕ IX Гаранция за произход за електроенергията, произведена чрез високоефективна когенерация

a)           Държавите-членки следва да предприемат мерки, за да осигурят, че:

i)       гаранцията за произход на електроенергията, произведено чрез високоефективна когенерация:

– позволява на производителите да демонстрират, че електроенергията, която продават, е произведена чрез високоефективна когенерация и се издава с тази цел в отговор на искане от производителя;

– е точна, надеждна и не може да бъде подправена;

– се издава, прехвърля и отменя по електронен път;

ii)       една и съща единица енергия от високоефективна когенерация се отчита само веднъж.

б)           Гаранцията за произход съгласно член 10, параграф 7, следва да съдържа поне следната информация:

– наименованието, местоположението, вида и мощността (топлинна и електрическа) на инсталацията, където е произведена енергията;

– датите и местата на производство;

– долната топлина на изгаряне на горивото, използвано за производство ма електроенергията;

– количеството и използването на топлинната енергия, произведена заедно с електроенергията;

– количеството на електроенергията от високоефективна когенерация в съответствие с Приложение II, обхванато от гаранцията;

– икономиите на първична енергия, изчислени в съответствие с Приложение II въз основа на хармонизираните референтни стойности на к.п.д., посочени в Приложение II, буква е);

– номиналният к.п.д. на електропроизводство и на топлорпоизводство на централата;

– дали и в каква степен инсталацията е получила инвестиционна подкрепа;

– дали и в каква степен инсталацията е получила всякакъв друг вид подкрепа от национална схема за подпомагане, както и вида на схемата за подпомагане;

– датата, на която инсталацията е въведена в експлоатация; както и

– датата и държавата на издаване и уникален идентификационен номер.

Гаранцията за произход стандартно следва да обхваща 1 MWh. Тя следва да се отнася за нетното електропроизводство, измерено на изхода на централата и подадено към електроенергийната мрежа.

ПРИЛОЖЕНИЕ X Инвентаризация на данните за енергийната ефективност на инсталациите за преобразуване на енергия

Годишните инвентаризации съгласно член 11 следва да включват:

a)           неноминативен списък а инсталациите, произвеждащи само електроенергия, с номинална входяща топлинна мощност по-голяма или равна на 50 MW, като за всяка следва да е посочено:

– средногодишната изходяща електрическа мощност (MWe) и общата номинална входяща топлинна мощност (MWth);

– средногодишния микс на първични горива и микс на горива (ако е приложимо);

– вида на централата и използваната технология;

– проектния к.п.д. и условията, за които е определен;

– датата на въвеждане в експлоатация;

– датата на последната значителна реконструкция;

– средногодишния брой на работните часове;

– средногодишния нетен к.п.д..

б)           неноминативен списък на инсталациите, произвеждащи само топлинна енергия, с номинална входяща топлинна мощност по-голяма или равна на 50 MW или повече, като за всяка следва да е посочено:

– средногодишната изходяща топлинна мощност на инсталацията и общата номинална входяща топлинна мощност (MWth);

– средногодишния микс на първични горива и микс на горива (ако е приложимо);

– вида на централата и използваната технология;

– проектния к.п.д. и условията, за които е определен;

– топлинната товарова диаграма;

– датата на въвеждане в експлоатация;

– датата на последната значителна реконструкция;

– средногодишния брой на работните часове;

– средногодишния нетен к.п.д.;

в)           неноминативен списък на когенерационните инсталации с номинална входяща топлинна мощност по-голяма или равна на 50 MW, като за всяка следва да е посочено:

– средногодишната изходяща електрическа мощност и топлинна мощност на инсталацията (изразени съответно в MWe и MWth) и общата номинална входяща топлинна мощност (MWth);

– средногодишния микс на първични горива и микс на горива (ако е приложимо) в съответствие с Решение 2007/74/ЕО за установяване на хармонизирани референтни стойности;

– вида на централата и използваната технология, в съответствие с Приложение VII;

– проектния к.п.д. и условията, за които е определен;

– проектния к.п.д. за електропроизводството и за топлопроизводството;

– средногодишното съотношение електроенергия/топлинна енергия;

– датата на въвеждане в експлоатация;

– датата на последната значителна реконструкция;

– средногодишния брой на работните часове;

– средногодишния нетен к.п.д.

г)            списък на инсталациите, рафиниращи нефт и газ, като за всяка следва да е посочено:

– средногодишната входяща енергийна мощност (MWth);

– средногодишната изходяща енергийна мощност (енергийно съдържание на микса на горива, MWth);

– средногодишното количество захранвани суровини;

– вида на централата и използваната технология;

– проектния (теоретичен) к.п.д.;

– датата на въвеждане в експлоатация;

– датата на последната значителна реконструкция;

– средногодишния брой на работните часове;

– средногодишния нетен к.п.д.

ПРИЛОЖЕНИЕ XI Критерии за енергийна ефективност при регулирането на енергийните мрежа и във връзка с мрежовите тарифи, определяни или одобрявани от енергийните регулаторни органи

1.           Мрежовите тарифи следва точно да отразяват икономиите на електроенергия и разходи в мрежите, постигнати чрез мерки за енергийна ефективност при потреблението (demand side measures), мерки за намаляване на потребните генериращи мощности чрез оптимизация на потреблението (demand response measures) и децентрализирано производство, включително икономии от понижаване на разходите за доставка или за инвестиции в енергийни мрежи и от по-оптимална работа на мрежите.

2.           Регулирането на мрежите и тарифите следва да дава възможност на мрежовите оператори да предлагат системни услуги и системни тарифи, насърчаващи оптимизация на енергопотреблението, управление на енергопотреблението и децентрализирано производство в рамките на организирани електроенергийни пазари, и по-специално за:

a)      прехвърляне на товара от върхови часове към ненатоварени часове от страна на крайните потребители, като се взема под внимание разполагаемостта на енергия от възобновяеми източници, от когенерация и от децентрализирано производство;

б)      енергоспестяване чрез оптимизация на потреблението на децентрализирани потребители посредством енергийно агрегиране;

в)      намаляване на потреблението чрез мерки за енергийна ефективност, реализирани от доставчици на енергийни услуги, включително компании за енергийни услуги;

г)       свързване и диспечиране на електрогенериращи инсталации с по-ниски стойности на напрежението;

д)      свързване на генериращи инсталации, разположени по-близко до потребление на потребление; както и

е)      акумулиране на енергия.

По смисъла на настоящата разпоредба, терминът „организирани електроенергийни пазари“ включва извънборсови пазари и борси за търговия с електроенергия, електрогенериращ капацитет, балансиращи и допълнителни услуги във всички периоди, включително форуърдните пазари, пазарите за извършване на сделки за следващия ден и в рамките на деня.

3.           Следва да бъдат осигурени мрежови тарифи, включващи динамично ценообразуване във връзка с мерки, осигуряващи намаляване на потребните генериращи мощности чрез оптимизация на потреблението, включително:

a)      тарифи, отчитащи периода на потребление;

б)      цени за критичните периоди на най-голямо върхово натоварване (critical peak pricing);

в)      ценообразуване в реално време; както и

г)       отстъпки заради намалено потребление през върхови периоди.

ПРИЛОЖЕНИЕ XII Изисквания за енергийна ефективност за операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи

Операторите на преносни и разпределителни системи следва:

a)      да определят и публикуват свои стандартни правила по отношение на покриването и разпределянето на разходите за технически адаптации, като например свързване към мрежата или укрепване на мрежата, по-добра експлоатация на мрежата и правила за недискриминационно прилагане на мрежовите правилници, които адаптации са необходими за включване на нови производители, подаващи към свързаната мрежа електроенергия, произведена чрез високоефективна когенерация;

б)      да осигуряват на новите производители на електроенергия, произведена чрез високоефективна когенерация, които желаят да се свържат към системата, цялата необходима информация, включително:

i)        цялостна и подробна оценка за разходите, необходими за свързването;

ii)       разумен и точен график за приемане и обработка на искането за свързване към мрежата;

iii)      разумен индикативен график за всяко предложено свързване към мрежата. Цялостният процес на свързване към мрежата следва да е не по-дълъг от 12 месеца.

в)      да осигуряват стандартизирани и опростени процедури за свързване към мрежата на децентрализирани инсталации за високоефективна когенерация, с оглед да се улесни тяхното свързване към електроенергийната мрежа.

Стандартните правила, посочени в буква а), следва да се базират на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, като по-специално следва да се отчитат всички разходи и приходи, отнасящи се до свързването на тези производители към мрежата. Тези правила би могло да предвиждат различни видове свързване.

ПРИЛОЖЕНИЕ XIII Минимално допустими клаузи, които следва да се включат в договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат, сключвани с институции от публичния сектор

· Ясен и прозрачен списък на мерките за енергийна ефективност, които ще бъдат изпълнени.

· Гарантираните икономии, които ще бъдат постигнати чрез изпълнение на мерките в договора.

· Продължителността и ключовите етапи на договора, условията и сроковете на известяване.

· Ясен и прозрачен списък на задълженията на всяка от договарящите се страни.

· Референтна дата или дати за установяване на постигнатите икономии.

· Ясен и прозрачен списък на стъпките, които следва да бъдат предприети за изпълнение на всяка една мярка и свързаните с тях разходи.

· Задължение за пълно изпълнение на мерките в договора и документиране на всички направени промени по време на проекта.

· Клаузи, свързани с включване на трети страни (възлагане на дейности на подизпълнители).

· Ясно и прозрачно описание на финансовите последици от проекта и разпределението на дяловете на двете страни в постигнатите финансови икономии (т.e. възнаграждение на доставчика на услуги).

· Ясни и прозрачни разпоредби за измерване и верифициране на постигнатите гарантирани икономии, проверки на качеството и гаранции.

· Разпоредби, в които се изяснява процедурата за реагиране по отношение на променящи се рамкови условия, засягащи съдържанието и резултата от договора (т.е. променящи се енергийни цени, интензивност на използването на дадена инсталация).

· Подробна информация относно задълженията на всяка от договарящите се страни.

ПРИЛОЖЕНИЕ XIV Обща рамка за докладване

ЧАСТ 1.         Обща рамка за годишните доклади

Годишните доклади съгласно член 19, параграф 1, осигуряват основа за мониторинг на напредъка при постигането на националните цели за 2020 г. Държавите-членки следва да осигурят наличие в докладите най-малкото на следните видове информация:

a)      оценки на следните показатели през предходната година:

i)        потребление на първична енергия, както е определено в член 2, параграф 2

ii)       общо крайно потребление на енергия

iii)      крайно потребление на енергия по сектори

· промишленост

· транспорт (с посочване на данни и поотделно за пътническия и товарния транспорт)

· домакинства

· услуги

iv)      брутна добавена стойност по сектори

· промишленост

· услуги

v)       разполагаем доход на домакинствата

vi)      брутен вътрешен продукт (БВП)

vii)     производство на електроенергия от топлоелектрически централи

viii)    производство на топлинна енергия от топлоелектрически централи

ix)      енергийно съдържание на използваното гориво в топлоелектрическите централи

x)       пътникокилометри (pkm)

xi)      тонкилометри (tkm)

xii)     население

За секторите със стабилно или нарастващо енергопотребление държавите-членки следва да анализират съответните причини и приложат свое тълкуване към оценките.

б)      актуализирана информация за основните мерки със законодателен и друг характер, въведени през предходната година, които допринасят за постигане на общите национални цели за 2020 г. в областта на енергийната ефективност.

в)      пълната разгъната застроена площ на сградите с използваема разгъната застроена площ над 250 m2, притежавани от публични институции, която към 1 януари на годината, в която трябва да се представи докладът, не отговаря на изискванията за енергийните характеристики по член 4, параграф 1;

г)       пълната разгъната застроена площ на сградите, притежавани от публични институции на държавите-членки, която е била реновирана през предходната година;

д)      постигнати енергоспестявания чрез националните схеми за задължения за енергийна ефективност по член 6, параграф 1, или чрез алтернативните мерки, предприети съгласно член 6, параграф 9.

Освен това, в първия доклад следва да бъде включена информация за националната цел по член 3, параграф 1.

ЧАСТ 2. Обща рамка за допълнителните доклади

Докладите по член 19, параграф 2, са предназначени да осигуряват рамка за разработване на национални стратегии за енергийна ефективност.

Докладите следва да обхващат съществените мерки за подобряване на енергийната ефективност и очакваното/постигнато енергоспестяване, включително мерките при доставката, преноса и разпределението на енергия, както и при крайното потребление на енергия. Държавите-членки следва да осигуряват наличие в докладите най-малкото на следната информация:

1.         Цели и стратегии

-             Националната цел за енергийна ефективност за 2020 г., съгласно изискването в член 3, параграф 1;

-             Националната индикативна цел за енергийна ефективност, формулирана в член 4, параграф 1 от Директива 2006/32/ЕО;

-             Други съществуващи цели за енергийна ефективност, насочени към икономиката като цяло или към конкретни сектори.

2.         Мерки и енергоспестявания

В докладите следва да се предоставя информация относно приети или планирани за приемане мерки за изпълнение на основните елементи от настоящата директива, както и относно свързаните с тях икономии на енергия.

a)         Икономии на първична енергия

В докладите следва да се посочват значимите мерки и действия, предприети за икономии на първична енергия във всички сектори от икономиката. За всяка мярка или пакет от мерки/действия следва да се предоставят изчисления за очакваните икономии в 2020 г. и постигнатите икономии към момента на докладването.

Където е възможно, следва да се предостави информация относно други видове въздействия/ползи от мерките (намаляване на емисиите на парникови газове, подобряване на качеството на въздуха, създаване на работни места и др.), както и бюджета за изпълнението.

б)         Икономии на крайна енергия

Първият и вторият допълнителен доклад следва да съдържат резултатите по отношение на изпълнението на крайната цел за енергоспестявания, формулирана в член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/32/ЕО. Ако не е налице изчисление/оценка на енергоспестяванията, дължащи се на всяка мярка, следва да се предоставят данни за намалението на енергопотреблението по сектори, дължащо се на (комбинацията от) мерките.

Освен това, първият и вторият доклади следва да съдържат описание на методиката за измерване и/или изчисляване, използвана за изчисляване на енергоспестяванията. Ако се прилага „препоръчаната методика“[45], това трябва да се посочи в доклада.

3.         Специфична информация, свързана с разпоредбите на настоящата директива

3.1.      Публични институции (член 4)

Допълнителните доклади следва да съдържат списък на публичните институции, които са разработили план за енергийна ефективност съгласно член 4, параграф 3.

3.2.      Задължения за енергийна ефективност (член 6)

Допълнителните доклади следва да включват информация за националните коефициенти, избрани в съответствие с Приложение IV.

Първият допълнителен доклад следва да съдържа кратко описание на националната схема по член 6, параграф 1, или на алтернативните мерки, предприети съгласно член 6, параграф 9).

.

3.3.      Енергийни одити и системи за управление (член 7)

Допълнителните доклади следва да съдържат данни за:

a)           броя на енергийните одити, проведени през предходния тригодишен период;

б)           броя на енергийните одити, проведени в големи предприятия през предходния тригодишен период;

в)           броя на големите дружества в съответната национална територия, като се посочва и броят на тези от тях, по отношение на които е в сила член 7, параграф 3.

3.4.      Насърчаване на енергийната ефективност при отоплението и охлаждането (член 10)

Допълнителните доклади следва да съдържат оценка на постигнатия напредък по изпълнение на националния план относно отоплението и охлаждането по член 10, параграф 1.

3.5.        Преобразуване на енергия (член 11)

-             Допълнителните доклади следва да съдържат неповерително обобщение на инвентаризациите на данните по член 11, в съответствие с изискванията, формулирани в Приложение X.

3.6.        Пренос и разпределение на енергия (член 12)

-             Първият допълнителен доклад и следващите доклади, които трябва да се представят на всеки десет години след това, следва да съдържат плановете за оценка на потенциала за енергийна ефективност в газовата и електроенергийната инфраструктура по член 12, параграф 2.

3.7.      Наличие на схеми за сертифициране (член 13)

Допълнителните доклади следва да съдържат информация относно съществуващите национални схеми за сертифициране или еквивалентните квалификационни схеми за дружествата за енергийни услуги, енергийни одити и мерки за подобряване на енергийната ефективност.

3.8.      Енергийни услуги (член 14)

Допълнителните доклади следва съдържат връзка към уебсайта, където могат да се видят националните списъци и регистри на дружествата за енергийни услуги по член 14.

3.9.      Други мерки за насърчаване на енергийна ефективност (член 15)

Първият допълнителен доклад следва да включва списък на мерките по член 15, параграф 2.

ПРИЛОЖЕНИЕ XV Таблица на съответствието

Директива 2006/32/EC || Настоящата директива

Член 1 || Член 1

Член 2 || Член 1

Член 3, буква a) || Член 1, параграф 1

Член 3, буква б) || --

Член 3, буква в) || --

Член 3, буква г) || --

-- || Член 2, параграф 2

Член 3 буква д) || Член 2, параграф 3

Член 3, буква е) || --

Член 3, буква ж) || --

Член 3, буква з) || --

Член 3, буква и) || --

-- || Член 2, параграф 4

-- || Член 2, параграф 5

-- || Член 2, параграф 6

Член 3, буква й) || Член 2, параграф 13

Член 3, буква к) || --

Член 3, буква л) || Член 2, параграф 12

Член 3, буква м) || --

Член 3, буква н) || Член 2, параграф 10

Член 3, буква о) || Член 2, параграф 7

Член 3, буква п) || Член 2, параграф 8

Член 3, буква р) || Член 2, параграф 9

Член 3, буква с) || --

Член 3, буква т) || --

-- || Член 2, параграф 11

-- || Член 2, параграф 14

-- || Член 3

Член 4 || --

Член 5 || Член 4, член 5

Член 6, параграф 1, буква a) || Член 6, параграф 6, букви б) и в)

Член 6, параграф 1, буква б) || Член 6, параграф 7

Член 6, параграф 2 || Член 6, параграфи 1, 2, 3, 4, 5, параграф 6 буква a), параграфи 8, 9 и 10

Член 7, параграф 1 || --

Член 7, параграф 2 || Член 15, параграф 1, последния нов ред

Член 7, параграф 3 || --

Член 8 || Член 13, параграф 1

-- || Член 13, параграф 2

Член 9, параграф 1 || --

Член 9, параграф 2 || Член 14, букви б), в) и д)

Член 10, параграф 1 || Член 12, параграф 4

Член 10, параграф 2 || Член 12, параграф 3

Член 11 || --

Член 12, параграф 1 || Член 7, параграф 1

Член 12, параграф 2 || --

-- || Член 7, параграф 2

Член 12, параграф 3 || Член 7, параграф 3

Член 13, параграф 1 || Член 8, параграф 1

Член 13, параграф 2 || Член 8, параграф 2

-- || Член 9

-- || Член 11

-- || Член 12, параграфи 1 и 2

-- || Член 14, букви a) и г)

-- || Член 15, параграф 1, букви a) и б)

-- || Член 15, параграф 2

-- || Член 16

Член 14, параграфи 1 и 2 || Член 19, параграфи 1, 2 и 3

Член 14, параграф 3 || --

Член 14, параграфи 4 и 5 || Член 19, параграфи 4 и 5

-- || Член 17, параграф 1

Член 15, параграф 1 || Член 17, параграф 2

Член 15, параграф 2 || --

Член 15, параграф 3 || --

Член 15, параграф 4 || --

-- || Член 18

-- || Член 19, параграф 7

-- || Член 19, параграф 8

-- || Член 19, параграф 9

-- || Член 19, параграф 10

Член 16 || Член 20

Член 17 || Член 21

Член 18 || Член 22

Член 19 || Член 23

Член 20 || Член 24

Приложение I || --

Приложение II || Приложение IV

Приложение III || --

Приложение IV || --

Приложение V || --

Приложение VI || Приложение III

-- || Приложение V

-- || Приложение VI

-- || Приложение VII

-- || Приложение VIII

-- || Приложение IX

-- || Приложение X

-- || Приложение XI

-- || Приложение XII

-- || Приложение XIII

-- || Приложение XIV

-- || Приложение XV

Директива 2004/8/EО || Настоящата директива

Член 1 || Член 1

Член 2 || Член 1

Член 3, буква a) || Член 2, параграф 15

Член 3, буква б) || Член 2, параграф 17

Член 3, буква в) || Член 2, параграф 16

Член 3, буква г) || Член 2, параграф 18

Член 3, буква д) || --

Член 3, буква е) || --

Член 3, буква ж) || Член 2, параграф 20

Член 3, буква з) || --

Член 3, буква и) || Член 2, параграф 19

Член 3, буква й) || --

Член 3, буква к) || Член 2, параграф 21

Член 3, буква л) || Член 2, параграф 22

Член 3, буква м) || Член 2, параграф 24

Член 3, буква н) || Член 2, параграф (23)

Член 3, буква o) || --

-- || Член 2, параграф 25

-- || Член 2, параграф 26

-- || Член 2, параграф 27

Член 4, параграф 1 || Приложение II, буква е), първия нов ред

-- || Член 10, параграфи от 1 до 9

Член 4, параграф 2 || Член 10, параграф 10, третия нов ред

Член 4, параграф 3 || --

Член 5 || Член 10, параграф 10, първия и втория нов ред

Член 6 || --

Член 7, параграф 1 || Член 10, параграф 11

Член 7, параграф 2 || --

Член 7, параграф 3 || --

Член 8 || Член 12, параграф 5

-- || Член 12, параграф 6

-- || Член 12, параграф 7

Член 9 || --

Член 10, параграфи 1 и 2 || --

Член 10, параграф 3 || Член 19, параграф 6

Член 11 || --

Член 12 || --

Член 13 || Член 17, параграф 2

Член 14 || --

Член 15 || Член 22

Член 16 || --

Член 17 || Член 23

Член 18 || Член 24

Приложение I || Приложение I, Част II

Приложение II || Приложение I, Част I

-- || Приложение I, Част III

Приложение III || Приложение II

Приложение IV || --

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА ЗА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

1.           РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.        Наименование на предложението/инициативата

Директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО

1.2.        Съответна(и) област(и) на политиката в структурата на УД/БД[46]

ENERGY [32]

1.3.        Естество на предложението/инициативата

¨  Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност

¨ Предложението/инициативата е във връзка с нова дейност вследствие на пилотен проект/подготвителна дейност[47]

¨ Предложението/инициативата е във връзка с продължаване на съществуваща дейност

x Предложението/инициативата е във връзка с дейност, пренасочена към нова дейност.

1.4.        Цели

1.4.1.     Многогодишна(и) стратегическа(и) цел(и) на Комисията, към която(които) е насочено(а) предложението/инициативата

Настоящото предложение е в рамките на Стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. То допринася пряко за постигане на една от петте водещи цели, определени в стратегията, а именно целта за двадесетпроцентно подобрение на енергийната ефективност до 2020 г.

1.4.2.     Конкретна(и) цел(и) и съответна(и) дейност(и) във връзка с УД/БД

Специфични цели:

№ 3: Осъществяване на двадесетпроцентно намаление на енергопотреблението в ЕС

№ 4: Насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници и подобряване на енергийната ефективност в транспорта, сектора на жилищните и обществените сгради и промишлеността чрез отстраняване на нетехнологичните препятствия (програма „Интелигентна енергия — Европа“)

Съответна дейност по УД/БД:

№ 3: 32 04 03

№ 4: 32 04 06

1.4.3.     Очакван(и) резултат(и) и въздействие

Да се посочат въздействията, които предложението/инициативата би трябвало да окаже върху бенефициерите/целевите групи.

Предложението ще окаже положителни ефекти по отношение на сигурността на енергийните доставки в Европа, ще допринесе за смекчаване на изменението на климата и също така ще окаже положително въздействие от гледна параграф на икономическия растеж и създаването на работни места. Енергоспестяването освобождава финансови ресурси, които биха могли да се инвестират на друго място в икономиката и могат да спомогнат за облекчаване на ограничените държавни бюджети. Що се отнася до отделните лица, енергийната ефективност означава заплащане на по-малки суми за енергия. Освен това, предложението съдържа мерки, насочени към преодоляване на проблема с енергийната бедност. И накрая, производството на повече стоки с по-малко енергия следва да подобри конкурентоспособността на промишлените сектори на ЕС и да им осигури водещо място на световните пазари за енергоефективни технологии.

1.4.4.     Показатели за резултатите и въздействието

Посочете показателите за наблюдение на изпълнението на предложението/инициативата.

Съгласно настоящото предложение държавите-членки ще трябва ежегодно да докладват на Комисията за постигнатия напредък по изпълнение на директивата, като използват редица показатели (например потребление на първична енергия, показатели за дейности в редица сектори като промишлеността, сектора на жилищните и обществените сгради, транспорта, енергийните доставки, пълната разгъната застроена площ на сградите, притежавани от публични институции и реновирани в рамките на съответната година). Изисква се също държавите-членки да докладват на всеки три години за различни показатели за прилагането.

1.5.        Обосновка на предложението/инициативата

1.5.1.     Нужда(и), която(ито) трябва да бъде(ат) задоволена(и) в краткосрочен или дългосрочен план

Краткосрочната цел на настоящото предложение е да допринесе значително за постигане на целта за 2020 г. на ЕС в областта на енергийната ефективност. и за изпълнение на Стратегията „Европа 2020“. Предложението има и дългосрочна цел, а именно реализиране на подобрения на енергийната ефективност в рамките на ЕС след 2020 г.

1.5.2.     Добавена стойност от участието на ЕС

ЕС си постави целта да постигне до 2020 г. икономии на първична енергия в размер на 20 % и я направи една от петте водещи цели на Стратегията „Европа 2020“. Досегашната политическа рамка на равнището на ЕС и на държавите-членки не води до цялостно оползотворяване на съществуващия потенциал за икономии на енергия.

Предизвикателствата в областта на енергетиката, които се разглеждат в настоящото предложение (сигурност на енергийните доставки, устойчиво развитие и противодействие на изменението на климата, както и конкурентоспособност на ЕС) са свързани с опасения, които се споделят от ЕС като цяло и следователно е необходим колективен отговор на равнище ЕС, за да се гарантира. че действията са координирани и че споделените цели се постигат по по-ефективен начин.

1.5.3.     Поуки от подобен опит в миналото

Документите по сегашната рамка на европейското законодателство в областта на енергийната ефективност, която се отменя с настоящото предложение, а именно Директивата за енергийните услуги и Директивата за когенерацията, поради своя твърде смекчен текст не доведоха до цялостно оползотворяване на съществуващите потенциали за енергоспестяване. Настоящото предложение цели да коригира недостатъците и слабостите на двете директиви, като подсилва и подобрява яснотата на текста и поставя ясни задължения.

1.5.4.     Съгласуваност и евентуална синергия с други съответни инструменти

Предложението е тясно свързано със Стратегията „Европа 2020“ и включената в нея водеща инициатива за „Европа за ефективно използване на ресурсите“. То е съгласувано със и допълва съществуващите политики на ЕС относно климата, енергетиката и в социалната област.

1.6.        Срок на действие и финансово въздействие

¨ Предложение/инициатива с ограничена продължителност

– ¨  Предложение/инициатива в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

– ¨  Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ

x  Предложение/инициатива с неограничен срок на действие

– Изпълнението ще започне евентуално през 2012 г., в зависимост от напредъка по законодателния процес

– последвано от пълномащабно действие.

1.7.        Планиран(и) метод(и) на управление[48]

x  Пряко централизирано управление от Комисията

¨ Непряко централизирано управление чрез делегиране на задачи по изпълнението на:

– ¨  изпълнителни агенции

– ¨  органи, създадени от Общностите[49]

– ¨  национални публични органи/органи с мисия за публични услуги

– ¨  лица, натоварени с изпълнението на специфични дейности по силата на дял V от Договора за Европейския съюз и посочени в съответния основен акт по смисъла на член 49 от Финансовия регламент

¨ Споделено управление с държавите-членки

¨ Децентрализирано управление с трети държави

¨ Съвместно управление с международни организации (да се уточни)

Ако е посочен повече от един метод на управление, да се поясни в частта „Забележки“.

Забележки

Основната част от изпълнението на настоящото предложение ще бъде осъществена от държавите-членки. Комисията ще извърши редица проучвания и оценки и ще наблюдава и подкрепя (чрез редица инициативи за сътрудничество, например Проекта за съгласувани действия — Concerted Action project) изпълнението на национално равнище.

2.           МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.        Правила за наблюдение и докладване

Посочете честотата и условията.

Държавите-членки трябва да представят: i) ежегоден доклад относно редица основни енергийни показатели и показатели за изпълнение; и ii) доклад на всеки три години относно по-обща информация за прилагането на директивата и националните мерки и стратегии за енергийна ефективност.

2.2.        Система за управление и контрол

2.2.1.     Установен(и) риск(ове)

Рисковете, свързани с прилагането на директивата, са установени в плана за прилагане, който придружава предложението. Те представляват както рискове във фазата на транспонирането и прилагането, така и вътрешни и външни рискове.

2.2.2.     Предвиден(и) метод(и) на контрол

В плана за прилагане се предвижда действие за коригиране на установените рискове. Това например включва засилен диалог и сътрудничество с държавите-членки, включително в контекста на съгласуваните действия, както и двустранно, а също и изисквания за таблици на съответствието и за въвеждане на санкции при неспазване на изискванията. Предвижда се и оценка от страна на Комисията на националните годишни и тригодишни доклади. Комисията може също и да отправя препоръки.

2.3.        Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Посочете съществуващите или планираните мерки за превенция и защита.

Настоящото предложение няма да има отражение върху оперативната част на бюджета на ЕС. Не са установени рискове.

3.           ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.        Засегната(и) функция(и) от многогодишната финансова рамка и разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове)

· Съществуващи разходни бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Число [Описание……………………………...] || МБК/ЕБК ([50]) || от държави от ЕАСТ[51] || от държави кандидатки[52] || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

1A || 32.04.03 [Помощни дейности във връзка с европейската енергийна политика и вътрешния енергиен пазар] || МБК. || НЕ || НЕ || НЕ || НЕ

1A || 32.04.06 [Рамкова програма за иновации и конкурентоспособност — програма „Интелигентна енергия — Европа“] || МБК. || ДА || ДА || НЕ || НЕ

· Поискани нови бюджетни редове — НЯМА

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка || Бюджетен ред || Вид на разхода || Вноска

Число [Функция……………………………..] || МБК/ЕБК || от държави от ЕАСТ || от държави кандидатки || от трети държави || по смисъла на член 18, параграф 1, буква аа) от Финансовия регламент

|| [XX.YY.YY.YY] || || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ || ДА/НЕ

3.2.        Очаквано въздействие върху разходите

3.2.1.     Обобщение на очакваното въздействие върху разходите

ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЩЕ БЪДЕ ИЗПЪЛНЕНО ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА НАСТОЯЩИЯ БЮДЖЕТ И НЯМА ДА ИМА ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА.

в милиони EUR (до 3-я знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова рамка: || Число || [Функция 1А]

DG: <ENER> || || || Година N[53] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. параграф 1.6) || ОБЩО

Ÿ Бюджетни кредити за оперативни разходи || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред 32.04.03 || Поети задължения || (1) || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 1,4

Плащания || (2) || 0,06 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 0,2 || 1,26

Номер на бюджетния ред 32.04.06 || Поети задължения || (1a) || 4,8 || 4,8 || 4,8 || 4,8 || 4,8 || 4,8 || 4,8 || 33,6

Плащания || (2a) || 1,44 || 3,36 || 4,8 || 4,8 || 4,8 || 4,8 || 4,8 || 28,8

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за специфични програми[54] || || || || || || || ||

Номер на бюджетния ред 32010406 || || (3) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити за DG <ENER> || Поети задължения || =1+1a +3 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 35,0

Плащания || =2+2a +3 || 1,5 || 3,56 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 30,06

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 35,0

Плащания || (5) || 1,5 || 3,56 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 30,06

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за специфични програми || (6) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ <1А> от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || =4+ 6 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 35,0

Плащания || =5+ 6 || 1,5 || 3,56 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 30,06

Ако предложението/инициативата има отражение върху повече от една функция:

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи || Поети задължения || (4) || || || || || || || ||

Плащания || (5) || || || || || || || ||

Ÿ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за специфични програми || (6) || || || || || || || ||

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—4 от многогодишната финансова рамка (Референтна стойност) || Поети задължения || =4+ 6 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 35,0

Плащания || =5+ 6 || 1,5 || 3,56 || 5 || 5 || 5 || 5 || 5 || 30,06

Функция от многогодишната финансова рамка: || 5 || „Административни разходи“

в милиони EUR (до 3-я знак след десетичната запетая)

|| || || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. параграф 1.6) || ОБЩО

DG: <ENER> ||

Ÿ Човешки ресурси || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 5,089

Ÿ Други административни разходи || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,602

TOTAL DG <ENER> || Бюджетни кредити || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 5,691

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || (Общо поети задължения = Общо плащания) || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 5,691

в милиони EUR (до 3-я знак след десетичната запетая)

|| || || Година N[55] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. параграф 1.6) || ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 1—5 от многогодишната финансова рамка || Поети задължения || 5,813 || 5,813 || 5,813 || 5,813 || 5,813 || 5,813 || 5,813 || 40,691

Плащания || 2,313 || 4,373 || 5,813 || 5,813 || 5,813 || 5,813 || 5,813 || 35,751

3.2.2.     Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– x Предложението/инициативата не налага използване на нови бюджетни кредити за оперативни разходи (инициативата е част от настоящата финансова рамка)

– ¨  Предложението/инициативата води до използването на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

в милиони EUR (до 3-я знак след десетичната запетая)

Да се посочат цели и резултати ò || || || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. параграф 1.6) || ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид резултат[56] || Среден разход за резултата || Число резултати || Разходи || Число резултати || Разходи || Число резултати || Разходи || Число резултати || Разходи || Число резултати || Разходи || Число резултати || Разходи || Число резултати || Разходи || Общ брой резултати || Общо разходи

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 3 Осъществяване на намаление с 20 % на енергопотреблението в ЕС в сравнение с прогнозите на PRIMES 2007 за 2020 г.

- Резултат || проучване || 1 || 1 || 0,2 || 1 || 0,2 || 1 || 0,2 || 1 || 0,2 || 1 || 0,2 || 1 || 0,2 || 1 || 0,2 || 7 || 1,4

Междинен сбор за конкретна цел № 3 || || 0,2 || || 0,2 || || 0,2 || || 0,2 || || 0,2 || || 0,2 || || 0,2 || 7 || 1,4

СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 4 Насърчаване на използването на възобновяеми източници на енергия и увеличаване на енергийната ефективност в транспорта, жилищния/непроизводствения сектор и промишлеността чрез отстраняване на нетехнологични препятствия (програма „Интелигентна енергия — Европа“)…

- Резултат || проучване || 1,4 || 2 || 2,8 || 2 || 2,8 || 2 || 2,8 || 2 || 2,8 || 2 || 2,8 || 2 || 2,8 || 2 || 2,8 || 14 || 19,6

- Резултат || Координирани дейности || 2 || 0,3 || 2 || 0,3 || 2 || 0,3 || 2 || 0,3 || 2 || 0,3 || 2 || 0,3 || 2 || 0,3 || 2 || 2,1 || 14

Междинен сбор за конкретна цел № 4 || 2,3 || 4,8 || 2,3 || 4,8 || 2,3 || 4,8 || 2,3 || 4,8 || 2,3 || 4,8 || 2,3 || 4,8 || 2,3 || 4,8 || 16,1 || 33,6

ОБЩО РАЗХОДИ || || 5 || || 5 || || 5 || || 5 || || 5 || || 5 || || 5 || || 35

3.2.3.     Очаквано въздействие върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.  Резюме

– ¨  Предложението/инициативата не води до използването на бюджетни кредити за административни разходи

– x Предложението/инициативата води до използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу: (инициативата е част от настоящата финансова рамка)

Необходимите бюджетни кредити за административни разходи ще бъдат осигурени в рамките на средствата, които вече са предоставени за управлението на това действие, и/или ще бъдат осигурени чрез вътрешно за ГД разместване, като в зависимост от случая към тях се прибавят допълнителни средства, които евентуално ще бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на процедурата за отпускане на средства за годината, в контекста на бюджетните ограничения.

в милиони EUR (до 3-я знак след десетичната запетая)

|| Година N [57] || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. параграф 1.6) || ОБЩО

ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 5,089

Други административни разходи || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,086 || 0,602

Междинна сума по ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 5,691

Извън ФУНКЦИЯ 5[58] от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

Човешки ресурси || || || || || || || ||

Други разходи от административен характер || || || || || || || ||

Междинна сума извън ФУНКЦИЯ 5 от многогодишната финансова рамка || || || || || || || ||

ОБЩО || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 0,813 || 5,691

3.2.3.2.  Очаквани нужди от човешки ресурси

– ¨  Предложението/инициативата не води до използването на човешки ресурси

– x Предложението/инициативата води до използването на разпределените понастоящем човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката следва да се посочи в цели стойности (или най-много до един знак след десетичната запетая)

|| || Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. параграф 1.6)

Ÿ Щатно разписание (длъжностни лица и временно наети лица) ||

|| xx 01 01 01 (Централата и представителствата на Комисията) || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727

|| XX 01 01 02 (Делегациите) || || || || || || ||

|| XX 01 05 01 (Непряка изследователска дейност) || || || || || || ||

|| 10 01 05 (Пряка изследователска дейност) || || || || || || ||

|| Ÿ Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време: FTE)[59] ||

|| XX 01 02 01 (ДНП, ПНА, КНЕ от общия финансов пакет) || || || || || || ||

|| XX 01 02 02 (ДНП, ПНА, МЕД, МП и КНЕ в делегациите) || || || || || || ||

|| XX 01 04 yy[60] || - в централата[61] || || || || || || ||

|| в делегациите || || || || || || ||

|| XX 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Непряка изследователска дейност) || || || || || || ||

|| 10 01 05 02 (ДНП, ПНА, КНЕ — Пряка научноизследователска дейност) || || || || || || ||

|| Други бюджетни редове (да се посочат) || || || || || || ||

|| ОБЩО || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727 || 0,727

XX е съответната(ият) област на политиката или дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид съществуващите бюджетни ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и временно наети лица || Предприемане на подходящи действия за прилагане на различните изисквания по отношение на Комисията (например преглед на докладите на държавите-членки, предприемане и надзор на проучвания, извършване на анализи, разработване на програми за подпомагане на прилагането, наблюдение на прилагането)

Външен персонал ||

3.2.4.     Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

– x Предложението/инициативата е съвместимо(а) с настоящата многогодишна финансова рамка.

– ¨  Предложението/инициативата налага препрограмиране на съответната функция от многогодишната финансова рамка.

Обяснете нужното препрограмиране, като посочите съответните бюджетни редове и суми.

….

– ¨  Предложението/инициативата налага да се прибегне до Инструмента за гъвкавост или до преразглеждане на многогодишната финансова рамка[62].

Обяснете нуждата, като посочите съответните функции, бюджетни редове и суми.

……..

3.2.5.     Участие на трети страни във финансирането

– x Предложението/инициативата не предвижда съфинансиране от трети страни

– Предложението/инициативата предвижда съфинансиране съгласно следните прогнози:

Бюджетни кредити в милиони EUR (до 3-я знак след десетичната запетая)

|| Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. параграф 1.6) || Общо

Да се посочи съфинансиращият орган || || || || || || || ||

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити || || || || || || || ||

3.3.        Очаквано въздействие върху приходите

– x Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– ¨  Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– ¨         върху собствените ресурси

– ¨         върху разните приходи

в милиони EUR (до 3-я знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред: || Налични бюджетни кредити за текущата бюджетна година || Въздействие на предложението/инициативата[63]

Година N || Година N+1 || Година N+2 || Година N+3 || …да се добавят толкова колони, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. параграф 1.6)

Статия …. || || || || || || || ||

За другите целеви приходи да се посочи(ат) засегнатият(те) разходен(ни) бюджетен(ни) ред(ове).

….

Да се посочи методът за изчисляване на ефекта върху приходите.

….

[1]               7224/1/07 REV 1.

[2]               COM(2010) 2020.

[3]               SEC(2011) 277.

[4]               EUCO 2/1/11.

[5]               2010/2107 (INI).

[6]               COM(2011) 21.

[7]               COM(2011) 112.

[8]               ОВ L 144, 27.4.2008 г., стр. 64.

[9]               ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1.

[10]             EUCO 13/10.

[11]             ОВ L 140, 23.4.2009 г., стр. 16.

[12]             За повече подробности, виж раздел 1.2 от придружаващата настоящата директива Оценка на въздействието и Приложения I и II.

[13]             Проектодокладите могат да бъдат намерени на следния уебсайт: http://ec.europa.eu/energy/efficiency/bucharest.

[14]             ОВ C , г., стр. .

[15]             ОВ C , г., стр. .

[16]             ОВ C , г., стр. .

[17]             Съгласно прогнози от 2007 г., потреблението на първична енергия в 2020 г. ще възлиза на 1842 Mtoe. Намаление с 20 % означава потреблението в 2020 г. да е 1474 Mtoe, т.е. намалението е с 368 Mtoe в сравнение с прогнозите.

[18]             COM/2010/0639 окончателен.

[19]             2010/2107 (INI).

[20]             COM(2011) 21.

[21]             COM(2011) 109 окончателен.

[22]             COM(2011) 144 окончателен.

[23]             COM(2011) 112 окончателен.

[24]             OВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 136.          

[25]             ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 50.

[26]             ОВ L 144, 27.4.2008 г., стр. 64.

[27]             ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13.

[28]             COM(2008)394 окончателен

[29]             OВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17.

[30]             ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32.

[31]             ОВ L 32, 6.2.2007 г., стр. 183.

[32]             ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15.

[33]             ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 87.

[34]             ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 1.

[35]             ОВ L 304, 14.11.2008 г., стр. 1.

[36]             ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55

[37]             ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94

[38]             ОВ L 338, 17.12.2008 г., стр. 55.

[39]             ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 24.

[40]             ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 46.

[41]             Държавите-членки могат да прилагат и различни от посочените коефициенти на преобразуване, ако те могат да бъдат обосновани.

[42]             Лампи за общо осветление или лампи с волфрамова жичка.

[43]             Лампи за общо осветление или лампи с волфрамова жичка.

[44]             EN 834 Устройства — разпределители за отчитане на разходите за консумираната топлина от стайните отоплителни радиатори. Уреди с електрическо захранване.

[45]             Препоръки за методи за измерване и верификации в рамките на Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги.

[46]             УД: Управление по дейности — БД: Бюджетиране по дейности..

[47]             Както е посочено в член 49, параграф 6, буква a) или б) от Финансовия регламент.

[48]             Подробности за методите на управление и препратки към Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BudgWeb: http://www.cc.cec/budg/man/budgmanag/budgmanag_en.html

[49]             Както е посочено в член 185 от Финансовия регламент.

[50]             МБК — многогодишни бюджетни кредити/ЕБК — едногодишни бюджетни кредити.

[51]             ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

[52]             Държави кандидатки и, където е приложимо, потенциални държави кандидатки от Западните Балкани.

[53]             Година N е годината, през която започва осъществяването на предложението/инициативата.

[54]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[55]             Година N е годината, през която започва осъществяването на предложението/инициативата.

[56]             Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани обмени на студенти, брой км построени пътища и т.н.).

[57]             Година N е годината, през която започва осъществяването на предложението/инициативата.

[58]             Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове „BA“), непреки изследвания, преки изследвания.

[59]             ДНП = договорно нает персонал; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост („Intérimaire“); МЕД = „Jeune Expert en Délégation“ (младши експерт в делегация); МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт.

[60]             Под тавана за външния персонал от бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове „BA“).

[61]             Най-вече за структурните фондове, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР).

[62]             Вж. точки 19 и 24 от Междуинституционалното споразумение.

[63]             Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 25 % за разходи по събирането.