52011PC0319

Изменено предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст) /* COM/2011/0319 окончателен */


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението 1.1. Основания и цели на предложението

Както бе обявено в Плана за политика в областта на убежището[1], Комисията представи на 21 октомври 2009 г. предложение за изменение на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки[2] (наричана по-нататък „Директива за процедурите за убежище“).

Предложението бе изготвено въз основа на оценка на прилагането на настоящата директива в държавите-членки. В него са включени също така резултатите от обширни консултации с държавите-членки, Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации, неправителствени организации и други заинтересовани страни. Информацията за прилагането на сегашната директива впоследствие бе консолидирана под формата на доклад за оценка[3], който бе публикуван през септември 2009 г. и чиито заключения допълнително подсилиха мотивите за представяне на предложението.

На 6 април 2011 г. Европейският парламент прие на първо четене позиция относно предложението на Комисията, в която като цяло се изразява подкрепа за предложените изменения.

Предложението бе обсъдено в Съвета, основно по време на испанското председателство през 2010 г. Обсъжданията обаче бяха трудни и Съветът не успя да постигне споразумение за обща позиция.

Представяйки променено предложение, Комисията възнамерява да използва правото си на инициатива, за да даде тласък на работата по създаването на Обща европейска система за убежище, която ще бъде от полза както за държавите-членки, така и за бежанците. Комисията носи политическа отговорност за осигуряването на реални възможности, така че Съюзът да изпълни поетия в Стокхолмската програма ангажимент за създаване на Обща европейска система за убежище до 2012 г. Приемането на изменената Директива за дългосрочното пребиваване, която обхваща и лицата под международна закрила, даде силен тласък в тази посока.

Общата процедура за предоставяне на убежище трябва да бъде бърза и справедлива. За тази цел Комисията продължи да събира информация за това как да консолидира най-добрите национални практики и да ги обедини в съгласувана система, която да бъде лесна за прилагане в целия Съюз. В промененото предложение са обединени допълнителната информация и опит, събрани по време на дискусиите по предишното предложение.

Предлаганата в промененото предложение система е не само ефективна, но и защитава. Тя е икономически изгодна от гледна точка на разходите и дава възможност за решаване на въпроса с молби, евентуално подадени с цел злоупотреба. Чрез системата се гарантира, че молбите се обработват по един и същ начин във всички държави-членки. Системата изцяло зачита основните права и следва свързаната с тях съдебна практика, като по този начин се гарантира, че тя може да устои на оспорване в съда. Същевременно тя е достатъчно гъвкава, за да могат да бъдат взети предвид особеностите на националните правни системи. Правилата, от които се състои, са пояснени и опростени, за да се осигури ефективното им прилагане.

Промененото предложение следва да бъде разглеждано заедно с промененото предложение за Директива за условията на приемане, чиято цел е inter alia да се въведат по-добри и по-хармонизирани стандарти за приемането за лица, търсещи убежище, в Съюза.

Промененото предложение е свързано също така с приетия на 19 май 2010 г. Регламент за създаване на Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO). Сега, след като EASO започна да функционира, може да бъде възложена по-конкретна роля на тази служба, която да оказва съдействие на държавите-членки за по-ефективното прилагане на общите правила.

1.2. Общ контекст

Предложението от 2009 г. и настоящото променено предложение са част от законодателен пакет, чиято цел е създаването на Обща европейска система за убежище (CEAS).

По-специално, през 2008 г., заедно с предложението за изменение на Директивата за условията на приемане, Комисията прие също така предложения за изменение на Регламента от Дъблин и Регламента за EURODAC. През 2009 г. Комисията прие предложения за изменение на Директивата за процедурите за убежище и Директивата за признаването. Накрая, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището бе създадена с регламент от 19 май 2010 г. с цел да осигурява по-голяма координация на оперативното сътрудничество между държавите-членки, така че общите правила в областта на убежището да бъдат прилагани ефективно.

Този законодателен пакет е в съответствие с Европейския пакт за имиграцията и убежището[4], в който за пореден път бяха потвърдени целите на Програмата от Хага, а Комисията бе приканена да представи предложения за установяването на единна процедура за убежище, съдържаща общи гаранции, най-късно до 2012 г. В същата рамка, в Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет на заседанието му на 10—11 декември 2009 г., бе подчертана нуждата от създаване до 2012 г. на „общо пространство на закрила и солидарност въз основа на обща процедура за убежище и еднакъв статут за лицата, на които се предоставя международна закрила“, въз основа на „високи стандарти за закрила“ и „справедливи и ефективни“ процедури. По-специално, в Стокхолмската програма бе посочено, че на лицата, нуждаещи се от международна закрила, трябва да се осигури достъп до сигурни и ефективни от правна гледна точка процедури за убежище. Съгласно програмата независимо от държавата-членка, в която лицата са подали молбата си за убежище, те следва да бъдат третирани по един и същ начин, когато става въпрос за процедурните договорености и определянето на статута. Целта е подобните случаи да се третират по сходен начин, а крайният резултат да бъде еднакъв.

Като част от подготвянето на предишното предложение бе направена оценка на въздействието. Промененото предложение се основава на същите принципи като предишното предложение. Освен това, с него се цели намаляване на разходите и административната тежест, като същевременно се опростяват и поясняват някои разпоредби, за да се улесни прилагането им. По тази причина направената за предишното предложение оценка на въздействието продължава да се отнася и за промененото предложение.

1.3. Съвместимост с други политики и цели на Съюза

Настоящото предложение съответства изцяло на Заключенията на Европейския съвет от заседанието му в Тампере през 1999 г., Програмата от Хага от 2004 г., Европейския пакт за имиграция и убежище, приет от Европейския съвет на 17 октомври 2008 г., и Стокхолмската програма от 2009 г., съгласно която CEAS трябва да бъде създадена до 2012 г.

Също така предложението е в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, по-конкретно що се отнася до по-добрата интеграция на законните мигранти. Посредством въвеждането на по-бързи и по-строги процедури за убежище то насърчава трудовата заетост сред бежанците и лицата, нуждаещи се от субсидиарна закрила, тъй като дългият период без пълноправен достъп до пазара на труда ще се отрази в по-малка степен на уменията им. Чрез предложението се цели също така да се намалят разходите на държавите-членки за приемане, като по този начин се допринася за устойчивостта на публичните финанси.

2. Консултация със заинтересованите страни

Като част от подготвителната работа по предишното предложение Комисията представи Зелена книга, проведе няколко заседания на експертно равнище, включително с ВКБООН и партньори от гражданското общество, поръча външно проучване и събра данните от отговорите на няколко подробни въпросника. Комисията прие доклада за оценка на прилагането на сегашната директива на 8 септември 2010 г. Заключенията от този доклад допринесоха за резултатите от подготвителната работа.

След като предишното предложение бе представено през октомври 2009 г., в Съвета бяха проведени дискусии на техническо равнище, основно по време на испанското председателство. По време на дискусиите няколко държави-членки се обявиха против конкретни разпоредби в предложението заради особености на своите системи за убежище и/или правни системи. Съветът обаче не успя да намери удовлетворително решение.

Очевидно бе, че за да се избегне включването на множество изключения за конкретни държави-членки, което би застрашило цялостната последователност на предлаганата система, Комисията имаше възможност да преразгледа предложението, за да намери по-всеобхватно решение на изказаните притеснения, като едновременно с това запази добавената стойност на текста. Поясняването и опростяването на предложените разпоредби ще улесни прилагането им за държавите-членки и ще даде нов тласък на дискусиите. По тази причина Комисията обяви в Съвета по правосъдие и вътрешни работи, че ще представи променено предложение на тази директива преди началото на полското председателство на Съвета през 2011 г.

Като част от подготвителната работа по това променено предложение Комисията проведе поредица от технически консултации през периода януари—април 2010 г. Също така в промененото предложение са взети предвид дискусиите по време на Министерската конференция за качеството и ефективността на процеса на убежище, която бе организирана от белгийското председателство на 13—14 септември 2010 г. Конференцията бе съсредоточена inter alia върху темите за интервютата, обучението, информацията за страната на произход, процедурите за приоритет и повтарящите се молби.

Европейският парламент прие позиция на първо четене на 6 април 2011 г. Като цяло резолюцията подкрепя предложението на Комисията. Повечето от предложените изменения имат за цел да се укрепят гаранциите за кандидатите. Някои са насочени към осигуряването на по-голяма гъвкавост за държавите-членки или подобряването на цялостната съгласуваност на текста. Резолюцията по същество бе взета предвид при подготвянето на промененото предложение, което включва множество изменения в текста или по същество.

Позицията на Парламента съдържа също така важен набор от изменения, които биха довели до значителни промени при различните понятия за сигурна трета страна. Комисията направи внимателна оценка на това изменение и стигна до заключението, че в бъдеще може да бъде разгледана възможността да се заличат националните списъци на сигурните държави и да се приемат общи списъци на ЕС. Това обаче ще бъде осъществимо само когато EASO разполага с необходимия капацитет, за да може съдейства да трайно за заменянето на националните списъци, като изготвя доклади за страните на произход въз основа на подходяща, надеждна, точна и актуална информация за тези страни, събрана по прозрачен и безпристрастен начин, като създаде общ формат и обща методика за представянето, проверяването и използването на информацията за страните на произход и като анализира информацията за тях.

Въпреки че измененията на Парламента относно различните понятия за сигурна трета страна не са включени в промененото предложение, Комисията признава необходимостта от допълнително хармонизиране на тези правила. За тази цел тя поема ангажимента да организира по целесъобразен начин редовен преглед на използването на тези понятия, в който ще участват държавите-членки и Парламента. Този редовен преглед ще помогне за подготвяне на допълнителното хармонизиране в бъдеще.

Целта на промененото предложение е да се намери балансирано решение, с което да се улеснят преговорите между двата съзаконодателни органа.

3. Правни елементи на предложението 3.1. Обобщение на предложеното действие

Основната цел на това променено предложение е да се опростят и пояснят правилата, което ще ги направи в по-голяма степен съвместими с разнообразието от национални правни системи и ще помогне на държавите-членки да ги прилагат по икономически по-изгоден начин от гледна точка на разходите в конкретната ситуация.

Както и при предишното предложение, цялостната цел продължава да бъде установяването на ефективни и справедливи процедури. Предложението продължава да гарантира пълното зачитане на основните права, така както това се прави в практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд за правата на човека, особено що се отнася до правото на ефективна защита. В сравнение със сегашната директива процедурните гаранции, осигуряващи справедливи и ефективни процедури, бяха преразгледани, за да може прилагането на процедурните принципи да бъде по-съгласувано. Също така с предложението се въвеждат по-съгласувани и опростени процедурни понятия и механизми, които осигуряват на компетентните за убежището органи необходимите процедурни средства за предотвратяването на злоупотреби и бързото обработване на молби, за които е очевидно, че са неоснователни.

С оглед на това да се улесни последователното прилагане на достиженията на правото в областта на убежището и да се опростят приложимите разпоредби, предложението предвижда единна процедура, като по този начин става ясно, че молбите следва да се разглеждат при отчитане и на двете форми на международна закрила, заложени в Директивата за признаването. Предложението допринася за по-голяма съгласуваност с промененото предложение за Директивата за условията на приемане и с Регламента за EASO.

3.1.1. Улесняване на прилагането за държавите-членки

Направени бяха редица промени, с които да се гарантира, че предложението е съвместимо в по-голяма степен с разнообразието от правни системи и други договорености в различните държави-членки. Това се отнася, например, за правилата относно решенията за правото на влизане на територията, възможността за отлагане на вземането на решение, когато ситуацията в страната на произход е временно несигурна, и основанията за разглеждане на молби на границата. На няколко разпоредби бе придадена по-голяма гъвкавост, за да могат да се прилагат по-лесно.

За да се даде възможност на държавите-членки да се справят успешно с голям брой молби за убежище, подадени едновременно, правилата за достъп до процедура, за провеждане на личните интервюта и за стандартната максимална продължителност на процедурите за убежище бяха преразгледани.

Накрая, всички разпоредби бяха подробно преразгледани в целия текст с цел поясняване и опростяване на правилата, с което ще се улеснят дискусиите и ще се осигури ефективното прилагане на тези правила.

3.1.2. По-ефективно справяне с потенциални злоупотреби

Благодарение на промененото предложение държавите-членки са по-способни да се справят с потенциалните злоупотреби със системата за убежище. Съгласно новите правила те могат да ускорят процедурите и да разгледат още на границата молба, в която кандидатът е представил очевидно невярна или недостоверна информация, противоречаща на проверена в достатъчна степен информация за страната на произход, което прави молбата неубедителна. Същото се отнася за кандидати, които представляват заплаха за националната сигурност или обществения ред.

За да могат държавите-членки да се справят по-добре с кандидати, които са избягали или не са изпълнили задълженията си, правилата за негласното оттегляне на молба също бяха изменени. Съгласно тези правила държавите-членки могат да отхвърлят една молба въз основа на негласно оттегляне, ако органите вече разполагат с достатъчно елементи за адекватното ѝ разглеждане. За да могат кандидатите да са наясно в по-голяма степен с последиците от оттеглянето, държавите-членки са длъжни да ги уведомят за тези правила в началото на процедурата.

3.1.3. Поставяне на акцента върху бързи, справедливи и ефективни процедури

Поставянето на акцента се изразява във влагането на подходящи ресурси за осигуряването на качествено вземане на решения на първа инстанция, което ще направи процедурите по-справедливи и по-ефективни. Основна цел на предложението продължава да бъде въвеждането на стандартна процедура за убежище с максимална продължителност шест месеца. Същевременно в промененото предложение се правят редица пояснения, които ще улеснят използването на тази концепция, като се отчитат особеностите на различните държави-членки.

Основен елемент на концепцията е ранният достъп до съдействие, за да се помогне на кандидата да разбере процедурата. Чрез промененото предложение се пояснява естеството на това основно съдействие, за да се направи разграничение с безплатната правна помощ, която се предоставя при процедурите по обжалване. Държавите-членки разполагат със свободата да изберат подходящите начини за оказване на съдействие, включително посредством неправителствени организации, служители от държавната администрация или специализирани държавни служби. Чрез измененията прилагането на тази основна разпоредба следва да стане икономически по-изгодно от гледна точна на разходите и да се избегнат недоразумения, които биха могли да доведат до конфликт между тези правила и общото административно законодателство на някои държави-членки.

Чрез предложението се опростяват също така правилата относно обучението, което държавите-членки трябва да осигурят на служителите, които разглеждат молбите и вземат решение по тях. Целта продължава да бъде постигането на високо равнище на компетентност на тези служители, тъй като това е единственият начин да се гарантира, че компетентните за убежището органи вземат солидни и защитими решения, но правилата бяха опростени и съгласувани в по-голяма степен с други части на достиженията на правото в областта на убежището.

Накрая бяха опростени разпоредбите по отношение на кандидатите, нуждаещи се от специални процедурни гаранции. Новите правила не са толкова предписателни, което дава на държавите-членки по-голяма свобода и гъвкавост, за да вземат предвид по целесъобразен начин разнообразието от ситуации на кандидатите, което може да съществува. Същевременно чрез правилата продължава да се осигуряват големи гаранции за тези лица.

3.1.4. Гарантиране на достъп до закрила

За да може едно лице, което е заявило желанието си да поиска международна закрила, да има реалната възможност да направи това, с промененото предложение се усъвършенстват правилата относно първоначалните стъпки, които трябва да се предприемат при процедурата за убежище.

По-специално, с промененото предложение се предотвратява евентуалното объркване, което би могло да настъпи между получаването на пълна молба за убежище и регистрирането на факта, че едно лице е кандидат. По този начин за държавите-членки става по-лесно да спазят предложения срок от 72 часа за регистриране на кандидата, след като като той е изразил желанието си да кандидатства, като този срок може да бъде удължен, ако на практика е невъзможно да бъде спазен.

Освен това в предложението се предвиждат прости правила относно обучението и инструкциите за граничните служители и други органи, които може да се окажат в контакт с потенциални кандидати. Новите правила следва да помогнат на държавите-членки да ги прилагат, като вземат предвид ситуацията в съответната държава.

3.1.5. Ясни правила за повтарящите се молби

Дори след отхвърлянето на молба за международна закрила, едно лице трябва да може отново да кандидатства, ако обстоятелствата около него са се променили, за да се вземе под внимание възможността за подаване на молби на място в съответствие с Директивата за признаването. С промененото предложение се поясняват правилата относно такива молби, за да се предотвратят евентуални злоупотреби с тях.

Според тези правила последващата молба подлежи на бързо и ефективно предварително разглеждане, за да се установи дали действително съществуват нови елементи, които да обосновават по-нататъшно разглеждане. Ако има нови елементи, последващата молба трябва да бъде разгледана при спазване на общите правила. Ако няма, молбата се обявява за недопустима. За да се предотвратят злоупотребите, държавите-членки могат да направят изключение от правото за оставане на територията дори ако лицето подаде други молби за международна закрила.

3.1.6. По-голяма съгласуваност с други инструменти от достиженията на правото на ЕС в областта на убежището

С промененото предложение се преразглеждат редица механизми, като целта е те да бъдат съгласувани в по-голяма степен с други инструменти на ЕС в областта на убежището, по-специално с промененото предложение за Директивата за условията на приемане. Това се отнася по-специално за разпоредбите относно специфичните нужди и уязвимите лица и процедурите на границата.

Също така с промененото предложение разпоредбите относно обучението се привеждат в съответствие с еквивалентните разпоредби от Регламента за EASO. В разпоредбите относно обучението и достъпа до процедура на предложението се предвижда и по-конкретна роля за EASO. Целта е държавите-членки да бъдат по-гъвкави, но също така да им се окаже и съдействие. Участието на EASO следва да допринесе за по-голяма последователност при прилагането в Съюза.

С оглед на това да се улесни последователното прилагане на достиженията на правото в областта на убежището и да се опростят приложимите разпоредби, предложението предвижда единна процедура, като по този начин става ясно, че молбите следва да се разглеждат при отчитане и на двете форми на международна закрила, заложени в Директивата за признаването.

3.2. Правно основание

С промененото предложение се изменя Директива 2005/85/ЕО, а като правно основание се използва член 78, параграф 2, буква г) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който предвижда приемането на общи процедури за предоставяне или отнемане на единен статут на бежанец или на субсидиарна закрила.

3.3. Териториално прилагане

Адресати на предложената директива са държавите-членки. Прилагането на директивата спрямо Обединеното кралство и Ирландия ще бъде определено в съответствие с разпоредбите на Протокол № 21, приложен към ДФЕС.

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДФЕС, Дания не е обвързана с директивата и не я прилага.

3.4. Принцип на субсидиарност

Съгласно дял V от ДФЕС относно пространството на свобода, сигурност и правосъдие Европейският съюз разполага с някои правомощия в тази област. Тези правомощия трябва да бъдат упражнявани в съответствие с член 5 от Договора за Европейския съюз, т.е. ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре от Съюза поради мащаба или ефекта на предложеното действие.

Правното основание за действието на Съюза е член 78 от ДФЕС. В тази разпоредба се посочва, че „Съюзът развива обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила, чиято цел е да предостави подходящ статут на всеки гражданин на трета страна, който се нуждае от международна закрила, както и да гарантира зачитането на принципа на забрана за връщане. Тази политика трябва да бъде съобразена с Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и с Протокола за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., както и с другите съответни договори“.

Поради транснационалното естество на проблемите, свързани с убежището и закрилата на бежанците, ЕС е в добра позиция да предложи решения в рамките на CEAS, по-специално във връзка с процедурите за предоставяне или отнемане на международна закрила, за да се избегнат вторични движения. Макар и с приемането на директивата през 2005 г. да бе постигнато значително ниво на хармонизиране, необходими са допълнителни действия на ЕС за установяването на по-високи и по-хармонизирани стандарти за процедурите за убежище и за предприемането на по-нататъшни стъпки към общи процедури за убежище. Тези стандарти се считат също така за необходими, за да се гарантира, че молбите на кандидатите за международна закрила, които подлежат на процедурите съгласно Регламента от Дъблин, се разглеждат при еднакви условия в различните държави-членки.

3.5. Принцип на пропорционалност

При оценката на въздействието във връзка с изменението на Директивата за процедурите за убежище[5], направена като част от подготвителната работа по предишното предложение, всеки вариант бе преценен спрямо установените проблеми, за да представлява идеално съотношение между практическата стойност и необходимите усилия, и бе направено заключението, че изборът на действие на равнище ЕС не надвишава необходимото за постигането на целта, а именно тези проблеми да бъдат решени. Настоящото променено предложение запазва водещите принципи на предишното предложение, като същевременно предоставя на държавите-членки допълнителна гъвкавост и по този начин допринася за съблюдаването на принципа на пропорционалност.

3.6. Отражение върху основните права

Настоящото предложение бе прегледано задълбочено, за да се гарантира, че разпоредбите му са напълно съвместими с:

– основните права, залегнали в Хартата на основните права на ЕС, и

– произтичащите от международното право задължения, по-специално от Женевската конвенция, Европейската конвенция за защита на правата на човека и Конвенцията на ООН за правата на детето.

Въвеждането на по-високи стандарти при процедурите за убежище и последователното им прилагане в целия Съюз ще имат цялостно положително отражение за кандидатите за убежище и ще придадат по-голяма ефективност на основното право на убежище, посочено в член 18 от Хартата. По-специално, с предложението ще се намали вероятността от административни грешки при процедурите за предоставяне на убежище, като по този начин се гарантира по-доброто спазване на принципа на забрана за връщане, залегнал в член 19 от Хартата, и се подобрява достъпът до закрила и правосъдие, като в случай на отрицателно решение на всеки кандидат се осигурява правото на ефективна съдебна защита съгласно член 47 от Хартата. Чрез предложението ще се насърчат също така равенството между половете, посочено в член 23 от Хартата, и принципът за висшия интерес на детето в процедурите за убежище съгласно член 24 от Хартата, както и ще се утвърди принципът на недискриминация, предвиден в член 21 от Хартата.

2009/0165 (COD)

Изменено предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 78, параграф 2, буква г) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателен акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[6],

като взеха предвид становището на Комитета на регионите[7],

като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

ò нов

(1) Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец трябва да бъде предмет на няколко съществени изменения[8]. С оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

ê 2005/85/EО съображение 1 (адаптиран)

ð нов

(2) Общата политика в областта на убежището, включително Общата европейска система за убежище, е част от целта на Европейския съюз за постепенно създаване на зона на свобода, сигурност и правосъдие, която е отворена за тези, които, принудени от обстоятелствата, търсят по законен път закрила в Ö Съюза Õ Общността. ð Тя следва да бъде уредена от принципа на солидарност и справедливо поделяне на отговорностите между държавите-членки, включително когато става въпрос за финансовите последици на тази политика. ï

ê 2005/85/EО съображение 2

(3) Европейският съвет по време на специалното си заседание в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. се договори да работи за установяването на Обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г. („Женевската конвенция“), като по този начин се утвърждава принципъта на забрана за връщане неотблъскване, както и че никойи няма да бъде върнат обратно, където има опасност от преследване.

ê 2005/85/EО съображение 3 (адаптиран)

(4) Заключенията от Тампере уточняват също така, че една такава система следва да включва, в краткосрочна перспектива, общи норми за справедливи и обективни процедури за убежище в държавите-членки и в по-дългосрочна перспектива — норми на Ö Съюза Õ Общността по отношение на обща процедура за убежище в Европейскатаия Ö съюз Õ .

ê 2005/85/EО съображение 4

ð нов

(5) ð Първият етап от създаването на Обща европейска система за убежище беше изпълнен посредством приемането на необходимите правни инструменти, предвидени в договорите, включително Директива 2005/85/ЕО, която представляваше ï Минималните норми, които са предвидени с настоящата директива относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, представляват следователно една първата мярка в областта на процедурите за убежище.

ò нов

(6) На своето заседание от 4 ноември 2004 г. Европейският съвет прие Програмата от Хага, която определи целите, които следва да бъдат изпълнени в областта на свободата, сигурността и правосъдието за периода 2005─2010 г. В този смисъл Програмата от Хага прикани Европейската комисия да завърши оценката на правните инструменти от първия етап и да представи на Съвета и на Европейския парламент инструментите и мерките от втория етап. В съответствие с Програмата от Хага, целта, която се преследва със създаването на Общата европейска система за убежище, е установяването на обща процедура за убежище и единен статут, който е валиден в целия Съюз.

(7) В Европейския пакт за имиграция и убежище, приет на 16 октомври 2008 г., Европейският съвет отбеляза, че все още съществуват съществени различия между държавите-членки относно предоставянето на закрила и призова за нови инициативи, включително предложение за установяване на единна процедура за убежище, обхващаща общи гаранции, с които да се завърши създаването на Обща европейска система за убежище, предвидена в Програмата от Хага.

(8) На заседанието си на 10—11 декември 2009 г. Европейският съвет прие Стокхолмската програма, в която бе потвърден ангажиментът за създаването до 2012 г. на общо пространство на закрила и солидарност, основаващо се на обща процедура за убежище и единен статут за лицата, на които се предоставя международна закрила, въз основа на високи стандарти за закрила и справедливи и ефективни процедури. В Стокхолмската програма бе посочено, че на лицата, нуждаещи се от международна закрила, трябва да се осигури достъп до сигурни и ефективни от правна гледна точка процедури за убежище. Съгласно Стокхолмската програма независимо от държавата-членка, в която лицата са подали молбата си за убежище, те следва да бъдат третирани по един и същ начин във връзка с процедурните договорености и определянето на статута. Целта е подобните случаи да се третират по сходен начин, а крайният резултат да бъде еднакъв.

(9) Следва да се мобилизират средствата на Европейския фонд за бежанците и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, създадена с Регламент (ЕС) № 439/2010 на Европейския парламент и на Съвета[9], за да се предостави подходяща подкрепа на усилията на държавите-членки, свързани с прилагането на нормите, установени през втората фаза на Общата европейска система за убежище, особено по отношение на онези държави-членки, които са изправени пред особен и непропорционален натиск върху своята система за убежище, по-конкретно поради своето географско или демографско положение.

(10) За да се гарантира цялостна и ефикасна оценка на нуждите на кандидатите за международна закрила по смисъла на Директива […/…/EС] [относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива за признаването)], рамката на Съюза относно процедурите за предоставяне на международна закрила следва да се основава на идеята за единна процедура за убежище.

ê 2005/85/EО съображение 5

ð нов

(11) Основната цел на настоящата директива е ð по-нататъшното разработване на нормите за процедурите за предоставяне и отнемане на международна закрила в държавите-членки с оглед на създаването на обща процедура за убежище в Съюза ï установяването в Общността на минимална рамка за процедурата за предоставяне и отнемане на статут на бежанец.

ê 2005/85/EО съображение 6

ð нов

(12) Сближаването на нормите за процедурата за предоставяне и отнемане на ð международна закрила ï статут на бежанец би следвало да допринесе за ограничаването на вторичното движение на кандидатите за ð международна закрила ï убежище между държавите-членки в случаите, когато такова движение се дължи на различията в правната рамка при отделните държави-членки ð , и да създаде равностойни условия за прилагането на Директива […/.../EС] [Директива за признаването] в държавите-членки ï.

ê 2005/85/EО съображение 7

ð нов

(13) В самата същност на минималните норми се корени правомощието на Ддържавите-членки следва да имат правомощието да въвеждат или запазят по-благоприятни разпоредби за лицата от трети страни или лицата без гражданство, които търсят международна закрила, основана на факта, че съответното лице ð се нуждае от международна закрила ï е бежанец по смисъла на ð Директива […/…/EС] [Директива за признаването] ï член 1, буква А от Женевската конвенция.

ê 2005/85/EО съображение 9

ð нов

(14) Относно отношението на лицата, които попадат в приложното поле на настоящата директива, държавите-членки имат задълженията, които произтичат от актовете на международното право, по които те са страни , и които забраняват дискриминацията.

ê 2005/85/EО съображение 10

ð нов

(15) Важно е по отношение на молбите за ð международна закрила ï убежище решенията да се вземат на основа на факти, на първа инстанция, от органи, чийто персонал притежава необходимите познания или е преминал необходимото обучение по въпросите, свързани с правото на убежище и ð международната закрила ï бежанците.

ê 2005/85/EО съображение 11 (адаптиран)

ð нов

(16) В интерес едновременно и на държавите-членки, и на търсещите ð международна закрила ï убежище е Ö по Õ молбите за ð международна закрила ï за убежище Ö да бъде вземано решение възможно най-бързо Õ да получават възможно най-бързо решение, ð без това да засяга точността и пълнотата на тяхното разглеждане ï. Организацията по разглеждането на молбите за убежище следва да се остави на преценката на държавите-членки, така че те да имат възможност, с оглед на националните си нужди, да предоставят приоритет на определени молби или да ускоряват разглеждането им при спазване на предвидените с настоящата директива норми.

(17) В интерес едновременно и на държавите-членки, и на кандидатите е на първо място да се отчита по правилен начин нуждата от международна закрила. За тази цел на кандидатите следва да се предостави на първо място безплатна правна и процедурна информация, при която да бъдат взети предвид конкретните обстоятелства, в които те се намират. Предоставянето на такава информация следва inter alia да даде възможност на кандидатите да разберат по-добре процедурата, което ще им помогне да изпълнят съответните си задължения. Би било непропорционално да се иска от държавите-членки да предоставят такава информация единствено посредством услугите на квалифицирани адвокати. Държавите-членки следва да разполагат с възможността да намерят най-подходящия начин за предоставянето на тази информация, например посредством неправителствени организации, служители от държавната администрация или специализирани държавни служби.

(18) В процедурите по обжалване и при определени условия на кандидатите следва да бъде осигурена безплатна правна помощ и представителство от лица, които имат правомощието да правят това съгласно националното законодателство. Освен това, на всички етапи от процедурата кандидатите следва да имат правото да се консултират на собствени разноски с правни съветници или консултанти, които имат необходимото разрешение да извършват такава дейност съгласно националното законодателство.

ê 2005/85/EО съображение 12

ð нов

(19) Понятието обществен ред може ð inter alia ï да покрива присъда за тежко престъпление.

ê 2005/85/EО съображение 13

ð нов

(20) В интерес на правилното определяне на лицата, които се нуждаят от закрила като бежанци, по смисъла на член 1 от Женевската конвенция ð или като лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила ï, всеки кандидат, освен изключенията, следва да има ефективен достъп до процедурите, възможност да сътрудничи и да влиза във връзка по подходящия начин с компетентните органи, за да представи съответните факти по своя случай, както и да разполага с достатъчни процедурни гаранции за разглеждане на молбата му на всички етапи на процедурата. Междувременно процедурата по разглеждане на молбата му за ð международна закрила ï убежище следва да осигури по принцип на кандидата поне правото да остане, докато случаят е висящ пред решаващия орган, да има достъп до преводачески услуги, за да изложи аргументите си, ако бъде разпитан от органите, да може да влезе във връзка с представител на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) ð и с организации, които предоставят съвети или консултации на кандидати за международна закрила ï или друга организация, която действа от името на ВКБООН, да има право на точно съобщаване за решението и фактическите и правните мотиви към решението, да има право на правен или друг съветник, както и право да бъде информиран за правното си положение в решителните етапи на процедурата на език, ð който той разбира или ï за който има разумни основания да се счита, че той разбира ð , както и, в случай на отрицателно решение, да има право на ефективна защита пред съд ï.

ê 2005/85/EО съображение 14

Необходимо е освен това да се определят специални процедурни гаранции за непридружаваните непълнолетни, поради тяхната уязвимост. В тази връзка основно съображение за държавите-членки следва да представляват висшите интереси на детето.

ò нов

(21) С цел осигуряване на ефективен достъп до процедурата за разглеждане служителите, които първи влизат в контакт с лица, търсещи международна закрила, и в частност служителите, които осъществяват наблюдение на сухопътните или морските граници или извършват гранични проверки, следва да получат инструкции и необходимото обучение за разпознаване и обработка на искания за международна закрила. Те следва да бъдат в състояние да предоставят цялата необходима информация относно това къде и как може да се подаде молба за международна закрила на гражданите на трета страна или лица без гражданство, които се намират на територията, включително на границата, в териториалните води или в транзитните зони на държавите-членки, и които желаят да поискат международна закрила. Когато тези лица се намират в териториалните води на държава-членка, те следва да бъдат свалени на сушата, а техните молби — разгледани в съответствие с настоящата директива.

(22) За да се улесни достъпът до процедурата по разглеждане на молбите на граничните контролно-пропускателни пунктове и в местата за задържане, следва да се предостави информация относно възможността да се поиска международна закрила. Посредством услугите на преводач следва да се гарантира осъществяването на основна комуникация, чрез която компетентните органи да разберат дали лицата обявяват желанието си да кандидатстват за международна закрила.

(23) Освен това на кандидатите, които се нуждаят от специални процедурни гаранции, като непълнолетни, непридружавани непълнолетни, лица, които са били подлагани на мъчение, изнасилване или друго тежко насилие, или лица с увреждания, следва да бъде предоставена подходяща подкрепа с цел създаване на условията, необходими за техния ефективен достъп до процедурите и за представяне на елементите, необходими за обосноваване на молбата за международна закрила.

(24) Националните мерки във връзка с откриването и документирането на симптоми и следи от мъчение или друго тежко физическо или психическо насилие, включително и сексуално насилие, в рамките на процедурите, обхванати от настоящата директива, следва да се основават inter alia на Наръчника за ефективно разследване и документиране на мъчение и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание (Истанбулски протокол).

(25) С цел осигуряване на реална равнопоставеност на кандидатите от мъжки и женски пол процедурите за разглеждане следва да отчитат въпросите, свързани с пола. По-конкретно личните интервюта следва да бъдат организирани по начин, който предоставя възможност както на кандидатите от женски пол, така и на кандидатите от мъжки пол да говорят за своя опит от миналото в случаи, свързани с преследване, основано на пола. Сложността на твърденията, свързани с пола, следва да бъде отчетена в рамките на процедурите въз основа на понятията за сигурна трета страна, сигурна страна на произход или последващи молби.

(26) Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г.

(27) Процедурите за разглеждане на нуждата от международна закрила следва да бъдат организирани по начин, който дава възможност на компетентните органи за щателно разглеждане на молбите за международна закрила.

ê 2005/85/EО съображение 15

ð нов

(28) Когато един кандидат подаде последваща молба, без да представи нови доказателства или нови основания, би било ненужно да се задължават държавите-членки да стартират нова процедура по пълно разглеждане на молбата. В подобни случаи би следвало държавите-членки ð да бъдат в състояние да отхвърлят молбата като недопустима в съответствие с принципа за присъдено нещо ï да имат избор измежду процедурите, предвиждащи изключения от гаранциите, от които обичайно се ползва кандидатът.

ê 2005/85/EО съображение 16

ð нов

(29) Голям брой молби за ð международна закрила ï убежище се подават на границата или в транзитни зони на държавата-членка, преди да е взето решение за влизането на кандидата. Държавите-членки следва да могат ð да предвидят процедури за допустимост и/или процедури за разглеждане по същество, които дават възможност за вземане на решение на място по молби, подадени на границата или в транзитни зони, при ясно определени обстоятелства ï да запазят съществуващите процедури, които са приспособени към специфичната ситуация, за кандидати, които се намират на границата. Основателно би било да се определят общи правила за изключенията, които биха могли да се правят при тези обстоятелства по отношение на гаранциите, от които обичайно се ползват кандидатите. Процедурата на границата следва да се отнася основно до кандидати, които не отговарят на условията за влизане на територията на държавите-членки.

ê 2005/85/EО съображение 17

ð нов

(30) Основно съображение при преценката на основателността на молба за убежище ð международна закрила ï е сигурността на кандидата в страната му на произход. Когато една трета страна може да бъде счетена за сигурна страна на произход, то държавите-членки следва да могат да я определят като такава и да предположат, че съответният кандидат е на сигурно място там, освен ако последният представи сериозни доказателства в полза на противното.

ê 2005/85/EО съображение 18

(31) Предвид достигнатата степен на хармонизация по отношение на условията, на които трябва да отговарят гражданите на трета страна и лицата без гражданство, за да имат основание да търсят статут на бежанец, е необходимо да се изготвят общи критерии за определяне на трети страни като сигурни страни на произход.

ê 2005/85/EО съображение 19

Когато Съветът се убеди, че посочените по-горе критерии са спазени по отношение на съответната страна на произход и че вследствие на това държавата на произход е включена в общия минимален списък на сигурните страни на произход, който се одобрява в съответствие с настоящата директива, държавите-членки следва да бъдат задължени да разглеждат молбите, внасяни от граждани на съответната страна или от лица без гражданство с обичайно местопребиваване в тази страна, като се позоват на оборимата презумция за сигурността на тази страна. Предвид политическата значимост от определянето на сигурни държави на произход, и по специално от случаите на оценка на положението на правата на човека в страната на произход и последствията, до които това може да доведе за съответните политики на Европейския съюз в областта на външните отношения, Съветът следва да се произнесе по изготвянето на списъка или измененията, които се внасят в него, след консултации с Европейския парламент.

ê 2005/85/EО съображение 20 (адаптиран)

(32) По отношение на техния статут на кандидатки за присъединяване към Европейския съюз и напредъка, който е осъществен от тях за присъединяването, България и Румъния следва да се считат като сигурни страни на произход за целите на настоящата директива, като това важи до датата на тяхното присъединяване.

ê 2005/85/EО съображение 21

ð нов

(33) Фактът, че определена трета страна е посочена като сигурна страна на произход за целите на настоящата директива, не би следвало да представлява абсолютна гаранция за сигурността на гражданите на тази страна. По своето естество оценката по въпроса за това определение може да отчита само общата ситуация в страната в граждански, правен и политически аспект, както и въпроса за наличието на информация за това, дали лицата, които извършват преследване или мъчение или проявяват нехуманно или унизително отношение и причиняващи такива страдания, действително биват санкционирани, когато бъдат посочени за отговорни за тези си действия в тази страна. За тази цел е важно, когато един кандидат изтъкне ð основателни ï сериозни мотиви, които убеждават, че съответната страна не е сигурна в частност, определението на тази страна като сигурна страна да не се счита повече като решаващо по отношение на него.

ê 2005/85/EО съображение 22 (адаптиран)

ð нов

(34) Държавите-членки разглеждат всички молби по същество, т.е. извършват преценка дали съответният кандидат би могъл да търси отговаря на условията статут на бежанец Ö за международна закрила Õ в съответствие с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, Директива […/…/EС] [Директива за признаването], освен ако настоящата директива разпорежда противното, а именно в случаите, когато може с основание да се предположи, че другата страна ще пристъпи към разглеждането или ще даде достатъчна закрила. По-конкретно, държавите-членки не са длъжни да разглеждат по същество молба за убежище ð международна закрила ï в случаите, когато първата държава на убежище е предоставила на кандидата статут на бежанец и кандидатът е повторно приет в тази страна.

ê 2005/85/EО съображение 23

ð нов

(35) Държавите-членки нямат задължение също така да разглеждат по същество молба за убежище ð международна закрила ï, когато с основание могат да очакват кандидатът, поради ð достатъчна ï връзката си с трета страна, според определението на националното право, да иска да получи закрила в тази трета страна и ð съществуват основания да се очаква, че кандидатът ще бъде приет или повторно приет в тази страна ï. Държавите-членки следва да процедират по този начин единствено в случаите, когато този кандидат би бил е на сигурно място в съответната трета страна. С цел да се избегнат вторично движения на кандидата за убежище, е необходимо да се установят общи принципи за приемането и определянето от страна на държавите-членки на трети страни като сигурни страни.

ê 2005/85/EО съображение 24

ð нов

(36) Междувременно, по отношение на някои европейски трети страни, които спазват изключително високи норми по отношение на правата на човека и закрилата на бежанците, държавите-членки имат правото да не разглеждат или да не извършват пълно разглеждане на молбите за убежище ð международна закрила ï , подадени от кандидати с произход от тези трети европейски страни, при влизането им на тяхна територия. Предвид последствията, които може да претърпи кандидатът от ограниченото или пропуснато разглеждане на молбата, понятието за трета сигурна страна не следва да се прилага спрямо документация, отнасяща са до трети страни, за които Съветът има информация, че спазват високите норми на сигурност, определени с настоящата директива. Съветът следва да взема такива решения след консултации с Европейския парламент.

ê 2005/85/EО съображение 25

Поради естеството на общите норми, които се отнасят до двете понятия за трети сигурни страни, изложени в настоящата директива, тези понятия влияят в зависимост от това, дали съответната трета страна разрешава или не на кандидата да влиза на нейна територия.

ò нов

(37) За да се улесни редовният обмен на информация за използването на национално равнище на понятията за сигурна страна на произход, сигурна трета страна и европейска сигурна трета страна и да се подготви евентуално допълнително хармонизиране в бъдеще, държавите-членки следва да уведомяват или периодично да съобщават на Комисията за третите страни, по отношение на които се използват тези понятия.

ê 2005/85/EО съображение 26

ð нов

(38) По отношение на отнемането на статута на бежанец ð или на лице под субсидиарна закрила ï държавите-членки следва да се убедят, че лицата, които се ползват от ð международна закрила ï този статут, са надлежно уведомени за евентуалното преразглеждане на техния статут и имат възможност да изложат своя възглед, преди органите да вземат обосновано решение за отнемането на статута, който им е предоставен. Въпреки това следва да е възможна дерогацията от тези гаранции, когато причините, които обосновават отнемането на статута на бежанец, не касаят промяна в условията, на които се е основавало признаването на този статут.

ê 2005/85/EО съображение 27 (адаптиран)

ð нов

(39) Съгласно един от основните принципи на правото на Ö Съюза Õ Общността, решенията по молба за убежище ð международна закрила, решенията за отказ от повторно откриване на процедурата по разглеждане на молбата, след като това разглеждане е било прекратено, ï и Ö решенията за Õ отнемане на статут на бежанец ð или на лице под субсидиарна закрила ï следва да могат ефективно да бъдат обжалвани пред съответния съд, по смисъла на член 234 от Договора. Ефективността на обжалването по отношение и на разглеждането по същество зависи от цялостната административна и правна система на всяка държава-членка.

ê 2005/85/EО съображение 28

(40) В съответствие с член 72 64 от Договора за функционирането на Европейския съюз настоящата директива не засяга упражняването на отговорностите на държавите-членки относно поддържането на обществения ред и опазването на вътрешната сигурност.

ê 2005/85/EО съображение 29

ð нов

(41) Настоящата директива не се прилага относно процедурите ð между държавите-членки ï , които са уредени с Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. Регламент (ЕС) № […/…] [за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище ð международна закрила ï , която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна ð или лице без гражданство ï] (Регламент от Дъблин).

ò нов

(42) Кандидатите, по отношение на които се прилага Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин], следва да имат достъп до основните принципи и гаранции, предвидени в настоящата директива, както и до специалните гаранции, предвидени в Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин].

ê 2005/85/EО съображение 30

(43) Прилагането на настоящата разпоредба директива следва да се оценява периодично най-малко през две години.

ê 2005/85/EО съображение 31 (адаптиран)

(44) Предвид факта, че целта на настоящата директива, а именно изготвянето на минимални норми относно процедурата за предоставяне и отнемане на статута на бежанец в държавите-членки, не би могла да се изпълни в задоволителна степен от държавите-членки и в тази връзка, поради мащаба или последствията от предприетото действие, би могла да се изпълни по-добре на общностно равнище Ö Съюз Õ , Ö Съюзът Õ Общността може да предприеме мерки, в съответствие с принципаите на субсидиарност и пропорционалност, коийто са е уредени в член 5 от Договора за Европейския съюз. Съгласно принципа за пропорционалност, според изложеното в посочения член, настоящата директива не надвишава това, което е необходимо за постигането на тази цел.

ê 2005/85/EО съображение 32

Съгласно член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство уведоми с писмо от 24 януари 2001 г. за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.

ê 2005/85/EО съображение 33

Съгласно член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, Ирландия уведоми с писмо от 14 февруари 2001 г. за желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива.

ò нов

(45) В съответствие с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга параграф 2 от този член, докато Обединеното кралство и Ирландия не са уведомили за желанието си да приемат тази мярка в съответствие с член 4 от този протокол, те не са обвързани с нея и продължават да бъдат обвързани с Директива 2005/85/ЕО.

ê 2005/85/EО съображение 34

(46) Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящата директива, не е обвързана от нея и не я прилага.

ê 2005/85/EО съображение 8

ð нов

(47) Настоящата директива спазва основните права и признати принципите, а именно тези от признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. ð По-специално, целта на настоящата директива е да се осигури пълното зачитане на човешкото достойнство и да се насърчи прилагането на членове 1, 18, 19, 21, 23, 24 и 47 от Хартата и тя трябва да бъде приложена по съответния начин. ï

ò нов

(48) Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива.

(49) Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на срока за транспониране в националното право на директивата, посочен в приложение II, част Б.

ê 2005/85/EО

ð нов

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА І

Общи разпоредби

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да се определят ð общи ï минимални норми относно процедуратаи за предоставяне или отнемане на ð статут на международна закрила по силата на Директива […/…/ЕС] [Директива за признаването] ï статут на бежанец в държавите-членки.

Член 2

Определения

По смисъла За целите на настоящата директива:

а)           „Женевска конвенция“ означава Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.;

б)           „молба“ или „молба за убежище“ означава молба, която е подадена от гражданин на трета страна или лице без гражданство, която може да се счита за молба за международна закрила от страна на определена държава-членка, по силата на Женевската конвенция. Всяка молба за международна закрила се счита за молба за убежище, освен ако съответното лице не поиска изрично друг вид защита, за която се кандидатства отделно;

ò нов

б)           „молба“ или „молба за международна закрила“ означава искане за закрила от държава-членка, подадено от гражданин на трета страна или лице без гражданство, за който/което може да се счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила и не иска изрично друг вид закрила извън обхвата на Директива […./…/ЕС] [Директива за признаването], за която се кандидатства отделно;

ê 2005/85/EО

ð нов

в)           „кандидат“ или „кандидат за ð международна закрила ï убежище“ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство, който/което е подал/о молба за убежище ð международна закрила ï, по отношение на която все още не е взето окончателно решение;

ò нов

г)            „кандидат, който се нуждае от специални процедурни гаранции“ означава кандидат, който поради възраст, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, увреждане, тежко физическо заболяване или психична болест, посттравматичен стрес или последици от мъчения, изнасилване или други тежки форми на психологично, физическо или сексуално насилие се нуждае от специални гаранции, за да може да се ползва от правата и да изпълнява задълженията в съответствие с настоящата директива;

ê 2005/85/EО

ð нов

г) д)       „окончателно решение“ е всяко решение, с което се постановява, че гражданинът на трета страна или лицето без гражданство получава статут на бежанец ð или статут на лице под субсидиарна закрила ï по силата на Директива 2004/83/ЕО Директива […./…/ЕС] [Директива за признаването], и то не е последвано от обжалване в рамките на глава V от настоящата директива, независимо дали това обжалване има или няма като следствие разрешаването на кандидата да остане на територията на съответната държава-членка в очакване на решение, при условията на приложение ІІІ от настоящата директива;

д е)        „решаващ орган“ означава всеки квазисъдебен или административен орган в държава-членка, който е компетентен за разглеждането на молбите за убежище ð международна закрила ï и който е компетентен да вземе решение като първа инстанция по такива случаи, при условията на приложение І;

е ж)        „бежанец“ означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, което отговаря на изискванията на член 1 от Женевската конвенция, така както са определени в Директива 2004/83/ЕО 2, буква г) от Директива […/…/ЕС] [Директива за признаването] ;

ò нов

з)            „лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила“ означава всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, който/което отговаря на изискванията на член 2, буква е) от Директива […./…/ЕС] [Директива за признаването];

и)           „статут на лице под международна закрила“ означава признаването от държава-членка на гражданин на трета страна или лице без гражданство за бежанец или за лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила;

ê 2005/85/EО

ж й)       „статут на бежанец“ означава признаването от държава-членка на гражданин на трета страна или лице без гражданство за бежанец;

ò нов

к)           „статут на лице под субсидиарна закрила“ означава признаването от държава-членка на гражданин на трета страна или лице без гражданство за лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила;

л)           „непълнолетен“ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство под осемнадесетгодишна възраст;

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

м з)        „непридружен непълнолетен“ означава ð непълнолетен по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива […/…/ЕС] [Директива за признаването] ï лице под осемнадесетгодишна възраст, което влиза на територията на държавите-членки, без да е придружено от възрастен, който да отговаря за него по закон или по обичай дотогава, докато за него не започне да се грижи ефективно възрастен. Настоящото определение покрива непълнолетните, които са изоставени, след влизането им на територията на държавата-членка;

и н)        „представител“ означава ð лице или организация, посочени от компетентните органи да действа като законен настойник, за да помага на непридружаван непълнолетен и да го представлява по време на процедурите, предвидени в настоящата директива, с цел гарантиране на висшите интереси на детето и, при необходимост, упражняване на правата на непълнолетния в негов интерес. Когато като представител действа организация, тази организация посочва лице, което да изпълнява функциите на законен настойник на непълнолетния в съответствие с настоящата директива ï лице, което действа от името на организация, която представлява непридружавания непълнолетен в качеството му на законен настойник, лице, което действа от името на национална организация, натоварена с помощта за малолетни и тяхното благополучие, или друг вид представителство, определени да защитят висшите интереси на непълнолетния непридружен;

й о)        „отнемане на статута на бежанец ð лице под международна закрила ï“ означава решението, с което компетентният орган отнема статута на бежанец ð или статут на лице под субсидиарна закрила ï на лице, отказва неговото подновяване или го прекратява в съответствие с Директива 2004/83/ЕО Директива […./../ЕС] [Директива за признаването];

к п)        „оставане в държава-членка“ означава факта на оставане на територията, включително на границата или в транзитна зона на държавата-членка, в която е подадена или се разглежда неговата молба за убежище ð международна закрила ï .;

ò нов

р)           „последваща молба“ означава молба, подадена след вземането на окончателно решение по предишна молба, като това включва и случаите, когато кандидатът изрично е оттеглил молбата си, и случаите, когато решаващият орган е отхвърлил молбата след нейното негласно оттегляне в съответствие с член 28, параграф 1.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

Член 3

Приложно поле

1.           Настоящата директива се прилага за всяка молба за убежище ð международна закрила ï, която е подадена на територията на държави-членки, включително на граница ð , в териториални води ï или в транзитна зона, както и по отношение на отнемането на статут на бежанец ð статут на лице под международна закрила ï .

2.           Настоящата директива не се прилага за молби за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени в представителства на държавите-членки.

3.           Държавите-членки прилагат настоящата директива за целия период на процедурата, когато използват или въвеждат процедура, в рамките на която молбите за убежище се разглеждат в качеството им на молби, основаващи се на Женевската конвенция и в качествата им на молби от друг вид за международна защита, предоставяна при условията на член 15 от Директива 2004/83/ЕО.

3. 4.       Държавите-членки могат освен това да решат да прилагат настоящата директива при процедурите за разглеждане на всички видове международна закрила ð , които попадат извън обхвата на Директива […./.../ЕС] [Директива за признаването] ï.

Член 4

Компетентни органи

1.           Държавите-членки определят по всички процедури решаващи органи, които който да отговарят за извършването на съответното разглеждане на молбите, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, а именно — член 8, параграф 2 и член 9. ð Държавите-членки следят за това този орган да разполага с подходящи средства, включително с достатъчно на брой компетентни служители, за изпълнението на своите задачи в съответствие с настоящата директива. ï

Съгласно член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 343/2003, молбите за убежище, които са подадени в държавата-членка до органите на друга държава-членка, които извършват в тази държава-членка имиграционен контрол, се разглеждат от държавата-членка, на територията на която е подадена молбата.

2.           Държавите-членки могат да предвидят въпреки това друг орган Ö , различен от посочения в параграф 1, Õ да бъде компетентен за:

а)      ð разглеждане на случаи съгласно Регламент (ЕС) № […/…] [Регламента от Дъблин] и ï разглеждане на случаите, при които се предвижда прехвърлянето на кандидата в друга държава, в съответствие с нормативната уредба за критериите и механизмите за определение на държавата, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, като това важи до момента на прехвърлянето или докато съответната държава откаже да приеме или да приеме повторно на своя издръжка кандидата;

б)      това решението по молбата да е взето съобразно националните норми за сигурността, при условие че решаващият орган се е консултирал преди решението, за да узнае дали кандидатът отговаря на условията, които са необходими за предоставяне на статут на бежанец по силата на Директива 2004/83/ЕО;

в)      пристъпване към предварително разглеждане в съответствие с член 32, при условие че този орган има достъп до делото на кандидата по предходна негова молба;

г)       разглеждане на представителните за процедурата случаи, които са предвидени в член 35, параграф 1;

б д)   ð предоставяне или ï отказ за разрешение за влизане в рамките на процедурата по член ð 43 ï 35, параграфи 2—5, при условията и в съответствие с разпоредбите, предвидени за това, ð и въз основа на становището на решаващия орган. ï ;

е)      установяване, дали кандидатът прави опит за влизане или е влязъл в определена държава-членка от сигурна трета страна по смисъла на член 36 при условията и в съответствие с разпоредбите, предвидени в посочения член.

ò нов

3.           Държавите-членки следят за това служителите на решаващия орган да са надлежно обучени. За тази цел те осигуряват първоначално и, при необходимост, по-нататъшно обучение, което включва елементите, изброени в член 6, параграф 4, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 439/2010. Също така държавите-членки вземат под внимание обучението, което е разработила и въвела Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

4. 3.       Когато органите Ö е Õ са определени Ö орган Õ в съответствие с параграф 2, държавите-членки гарантират, че служителите на тези органи този орган притежават съответните познания или са преминали необходимото обучение, което им позволява да изпълняват задълженията си по прилагане на настоящата директива.

ò нов

5.           Молбите за международна закрила, които са подадени в една държава-членка до органите на друга държава-членка, които извършват граничен или имиграционен контрол в първата държава-членка, се разглеждат от държавата-членка, на територията на която е подадена молбата.

ê 2005/85/EО

ð нов

Член 5

По-благоприятни разпоредби

Държавите-членки могат да предвидят или да запазят по-благоприятни норми по отношение на процедурите за предоставяне и отнемане на статута на бежанец ð международна закрила ï, стига тези норми да бъдат съвместими с настоящата директива.

ГЛАВА ІІ

Основни принципи и гаранции

Член 6

Достъп до процедурата

1.           Държавите-членки могат да изискват молбите за ð международна закрила ï убежище да бъдат подадени ð внесени ï от кандидата лично и/или на определено място ð , без да се засягат параграфи 2, 3 и 4 ï .

ò нов

2.           Държавите-членки следят за това лице, което желае да подаде молба за международна закрила, да разполага с действителна възможност да внесе молбата възможно най-скоро.

3.           Когато лице заяви желанието си да подаде молба за международна закрила, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да може фактът, че това лице е кандидат, да бъде регистриран възможно най-скоро и не по-късно от 72 часа след заявяването на желанието.

За тази цел държавите-членки следят за това служителите на органите, пред които има вероятност да бъде заявено такова желание, да разполагат със съответните инструкции и да са преминали нужното обучение.

При прилагането на настоящия параграф държавите-членки вземат под внимание съответните насоки на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището.

4.           Когато голям брой граждани на трети страни или лица без гражданство едновременно поискат международна закрила, което на практика прави невъзможно спазването на посочения в параграф 3 срок от 72 часа, държавите-членки могат да предвидят този срок да бъде удължен на 7 работни дни.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

2.           Държавите-членки гарантират, че всяко пълнолетно правоспособно лице има право да подаде молба за убежище от свое име.

3.           Държавите-членки могат да предвидят, че може да бъде подавана молба от кандидата от името на лицата на негова издръжка. В този случай държавите-членки гарантират пълнолетните лица на издръжка на кандидата да са дали съгласието си молбата да бъде подадена от тяхно име; при липса на такова съгласие тези лица имат възможност да подадат молба от свое име.

Съгласието се изисква в момента, в който се подава молбата, или след това, в момента на личното интервю с пълнолетното лице, което е на издръжка.

4.           Държавите-членки могат да определят в национално си законодателство:

а)      случаите, в които малолетен може да подаде молба от свое име;

б)      случаите, при които молбата на непридружавания малолетен се подава от определен представител в съответствие с член 17, параграф 1, буква а);

в)      случаите, при които подаването на молбата за убежище изисква също подаване на молба за убежище на несключили брак непълнолетни.

5.           Държавите-членки гарантират, че органите, към които се предвижда да се обръща лицето, което желае да подаде молба за убежище, са в състояние да му посочат къде и как да представи такава молба и/или изискват от тези органи препращането на молбата му към компетентния орган.

ê 2005/85/EО член 6

ð нов

Член 7

Молби, подадени от името на лица на издръжка или непълнолетни

1. 2.       Държавите-членки гарантират, че всяко пълнолетно правоспособно лице има право да подаде молба за ð международна закрила ï убежище от свое име.

2. 3.       Държавите-членки могат да предвидят, че кандидатът може да бъде подадевана молба от кандидата от името на лицата на негова издръжка. В този случай държавите-членки гарантират пълнолетните лица на издръжка на кандидата да са дали съгласието си молбата да бъде подадена от тяхно име; при липса на такова съгласие тези лица имат възможност да подадат молба от свое име.

Съгласието се изисква в момента, в който се подава молбата, или най-късно след това, в момента на личното интервю с пълнолетното лице, което е на издръжка. ð Преди да се поиска съгласието, всяко пълнолетно лице сред тези лица се информира насаме за съответните процедурни последици и за неговото право да подаде отделна молба за международна закрила. ï

ò нов

3.           Държавите-членки гарантират, че непълнолетно лице има правото да подаде молба за международна закрила от свое име, ако е правоспособно да действа в процедури съгласно националното законодателство на съответната държава-членка, чрез родителите си или други пълнолетни членове на семейството, чрез пълнолетно лице, което отговаря за него по закон или национална практика на съответната държава-членка, или чрез представител.

4.           Държавите-членки гарантират, че съответните органи, посочени в член 10 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[10], имат право да внeсат молба за международна закрила от името на непридружаван непълнолетен, ако въз основа на самостоятелна преценка на личната му ситуация, тези органи са на мнение, че непълнолетният може да се нуждае от закрила съгласно Директива […./../EС] [Директива за признаването].

ê 2005/85/EО член 6

ð нов

5. 4.       Държавите-членки могат да определят в националното си законодателство:

а)      случаите, в които малолетен непълнолетен може да подаде молба от свое име;

б)      случаите, при които молбата на непридружавания непълнолетен малолетен трябва да бъде подадена се подава от определен представител в съответствие с член 25 17, параграф 1, буква а);

в)      случаите, при които подаването на молбата за убежище ð международна закрила ï изисква се смята, че представлява също подаване на молба за убежище ð международна закрила ï на несключили брак непълнолетни.

ò нов

Член 8

Информация и съвети на граничните контролно-пропускателни пунктове и местата за задържане

1. Държавите-членки гарантират, че на местата за задържане и граничните контролно-пропускателни пунктове на външните граници, включително в транзитните зони, има информация относно възможността за искане на международна закрила Държавите-членки предвиждат осигуряването на устен превод, доколкото това е необходимо за улесняване на достъпа до процедурата в тези пространства.

2.           Държавите-членки гарантират, че организации, които предоставят съвети и консултации на кандидати за международна закрила, имат достъп до граничните контролно-пропускателни пунктове на външните граници, включително транзитните зони. Държавите-членки могат да предвидят правила, които уреждат присъствието на такива организации в тези пространства и съгласно които този достъп се урежда от споразумение с компетентните органи на държавата-членка.

ê 2005/85/EО

ð нов

Член 9 7

Право за оставане в държавата-членка до разглеждането на молбата

1.           Кандидатите могат да останат в държавата-членка единствено за целите на процедурата, докато решаващият орган се произнесе, в съответствие с процедурите на първа инстанция, установени в глава ІІІ. Това право за оставане в държавата-членка не представлява право на пребиваване.

2.           Държавите-членки могат да предвиждат изключение от това правило единствено ако, в съответствие с членове 32 и 34, ð лице подаде ï разглеждането на последващата молба ð , както е описано в член 41, ï не е продължено или ако те предадат или екстрадират дадено лице при подобен случай е предадено или екстрадирано било към друга държава-членка поради задължения, произтичащи от европейска заповед[11] за задържане арест или по други причини, било към трета страна ð , с изключение на страната на произход на въпросния кандидат ï, било към съд или международен(ни) наказателен(ни) съд(съдилища).

ò нов

3.           Държава-членка може да екстрадира кандидат към трета страна в съответствие с параграф 2 единствено ако компетентните органи са уверени, че решението за екстрадиране няма да доведе до пряко или непряко връщане в нарушение на международните задължения на държавата-членка.

ê 2005/85/EО

ð нов

Член 10 8

Изисквания за разглеждане на молбите

1.           Без да се засягат разпоредбите на член 23, параграф 4, буква и), дДържавите-членки гарантират, че да не бъде отказвано или изключвано разглеждането на молба молбите за убежище ð международна закрила ï не са отхвърлени или изключени от разглеждане по причина единствено, че молбата не е подадена в най-кратките възможни срокове.

ò нов

2.           При разглеждането на молбите за международна закрила решаващият орган определя първо дали кандидатите отговарят на условията за статут на бежанци и ако те не отговарят на тези условия, определя дали кандидатите отговарят на условията за субсидиарна закрила.

ê 2005/85/EО

ð нов

3. 2.       Държавите-членки гарантират решенията по молбите за ð международна закрила ï убежище да се вземат от решаващия орган след извършване на подходящо разглеждане. За тази цел те гарантират, че:

а)      молбите са разгледани и решенията са взети индивидуално, обективно и безпристрастно;

б)      е набавена точна и актуализирана информация от различните източници, като например ð Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и ï Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) по отношение на общата обстановка в страната на произход на кандидата за убежище, и при необходимост — в страните, през които кандидатът за убежище преминава транзитно, и че такава информация е предоставена на служителите, които разглеждат молбите и вземат решение по тях;

в)      служителите, които разглеждат молбите и вземат решение по тях, са запознати със съответните приложими норми в областта на правото за предоставяне на убежище и бежанското право по отношение на убежището и правата на бежанците.; .

ò нов

г)       служителите, които разглеждат молбите и вземат решение по тях, са инструктирани и имат възможност, когато това е необходимо, да потърсят съвет от експерти по определени въпроси, като въпроси, свързани с медицински или културни аспекти, с децата или пола.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

4. 3.       Органите по глава V получават достъп чрез решаващия орган, чрез кандидата или по-друг начин, до общата информация по параграф 3 2, буква б), която е необходима за осъществяването на техните задачи.

5. 4.       Държавите-членки ð предвиждат ï могат да предвидят правила относно превода на документите, които имат отношение към разглеждането на молбата.

Член 11 9

Изисквания към решенията на решаващия орган

1.           Държавите-членки гарантират, че решенията по молбите за убежище ð международна закрила ï се постановяват в писмена форма.

2.           Държавите-членки гарантират при отхвърляне на молба ð по отношение на статут на бежанец и/или статут на лице под субсидиарна закрила ï решението да е фактически и правно мотивирано и в писмена форма да е посочен начинът за обжалване на отрицателно решение.

Не е нужно държавите-членки да посочват основанията за отказа да предоставят статут на бежанец, когато на кандидата е предоставен статут, който предоставя същите права и преимущества по отношение на националното право и на правото на Общността, както статутът на бежанец по смисъла на Директива 2004/83/ЕО. В този случай държавите-членки гарантират, че в делото на кандидата са посочени мотивите за отказа за предоставяне на статут на бежанец и той има достъп до своето дело при поискване.

Наред с това нНе е нужно държавите-членки да съобщават писмено за възможностите за обжалване на отрицателно решение във връзка с решение, по което на кандидата предварително е предоставена информация за тези възможности в писмен вид или по електронен път, до който той има достъп.

3.           За целите на член 7, параграф 2 6, параграф 3 и когато молбата се основава на същите основания, държавите-членки могат да приемат едно-единствено решение по отношение на всички лица на издръжка ð освен ако това би довело до разкриването на особени обстоятелства на кандидата, които могат да застрашат интересите му, особено в случаите на преследване, основано на пол, сексуална ориентация, полова идентичност и/или възраст ï .

Член 12 10

Гаранции за кандидатите за убежище ð международна закрила ï

1.           По отношение на процедурите по глава ІІІ държавите-членки гарантират, че всички кандидати за ð международна закрила ï убежище се ползват от следните гаранции:

а)      преди разглеждането на тяхната молба за убежище те трябва да бъдат информирани относно процедурата, която се прилага, относно правата и задълженията им по време на процедурата, както и относно последствията, които могат да произтекат от неспазването на техните задължения или отказа да сътрудничат на органите, на език, ð който те разбират или ï за който има разумни основания да се счита, че те разбират. Те се информират за сроковете, както и за средствата, с които разполагат за изпълнението на своето задължение да представят документите, които са посочени в член 4 от Директива 2004/83/ЕО Директива […./…/ЕС] [Директива за признаването]ð , както и за последиците от изрично или мълчаливо оттегляне на молбата ï. Тази информация им се предава в срок, за да е възможно те да упражнят правата си, които са гарантирани от настоящата директива, както и за да могат да изпълнят задълженията по член 13 11;

б)      трябва да им бъдат осигурени, когато е необходимо, услугите на преводач за представяне на техния случай пред компетентните органи. Държавите-членки считат, че е необходимо предоставянето на преводачески услуги, поне когато органът, отговорен за решаващия орган, покани кандидатаът Ö е поканен Õ на интервю, както е посочено в в зависимост от реда и условията на членове 14, 15, 12 и 13, ð 16, 17 и 34, ï и когато не може да се осигури това е невъзможно, е необходимо осигуряването на адекватен контакт при отсъствие на тези услуги. В такъв случай, както и в другите случаи, при които компетентните органи желаят да изслушат кандидата, тези услуги се заплащат с държавни средства;

в)      не може да им бъде отказвана възможността да се свържат с ВКБООН или с други организации, които работят от името на ВКБООН на територията на държавата-членка по силата на споразумение с последната ð които предоставят юридически съвети или консултации за кандидати за международна закрила в съответствие с националното законодателство на тази държава-членка ï;

ò нов

г)       на тях и на правните им съветници не може да бъде отказван достъп до информацията, посочена в член 10, параграф 3, буква б), когато решаващият орган взема тази информация под внимание при вземането на решение по тяхната молба;

ê 2005/85/EО

ð нов

д г)    в писмена форма се съобщава, в приемлив срок, решението на решаващия орган по молбата за убежище ð международна закрила ï. Ако кандидатът се представлява от правен съветник или друг съветник, който представлява кандидата по закон, държавите-членки могат да изберат да съобщят решението на него вместо на кандидата ð за международна закрила ï;

д е)   в случай че не се ползват от помощта или представителството на правен или друг съветник и когато не е възможно предоставянето на безплатна правна помощ, те следва да бъдат информирани за резултата от решението, взето от решаващия орган, на език, ð който те разбират или ï за който има разумно основание да се счита, че разбират. В предоставената информация се посочват възможностите за обжалване на отрицателното решение, в съответствие с разпоредбите на член 11 9, параграф 2.

2.           По отношение на процедурите по глава V държавите-членки гарантират, че всички кандидати за убежище се ползват с гаранции, които са равностойни на тези по параграф 1, букви б), в) ð , г) ï и д г) от настоящия член.

Член 13 11

Задължения на кандидата за убежище ð международна закрила ï

1.           ð Държавите-членки налагат на кандидатите за международна закрила задължението да сътрудничат на компетентните органи при установяването на тяхната самоличност и други елементи, посочени в член 4, параграф 2 от Директива […/…/ЕС] [Директива за признаването]. ï Държавите-членки могат да наложат на кандидата за убежище ð други ï задължения да сътрудничи с компетентните органи, доколкото тези задължения са необходими за разглеждането на молбата.

2.           По-конкретно, държавите-членки могат да предвидят, че:

а)      от кандидатите за убежище се изисква да докладват на компетентния орган или да се представят лично, незабавно или в определен момент;

б)      кандидатите за убежище трябва да предоставят документите, с които разполагат и които имат значение при разглеждането на молбата, както и като например своите паспортите си;

в)      от кандидатите за убежище се изисква да уведомяват компетентните органи за своето настоящо място на пребиваване и или адрес, както и за настъпили промени в тях него, възможно най-скоро. Държавите-членки могат да предвидят, че кандидатът трябва да получава съобщения на мястото на последното си местопребиваване или на последния адрес, който съответно е посочил;

г)       компетентните органи имат право да претърсят кандидата, както и вещите, които носи със себе си ð ; при условие че претърсването се извършва от лице от същия пол ï ;

д)      компетентните органи могат да фотографират кандидата; и

е)      компетентните органи имат право да правят запис на устно направени от кандидата изявления, при условие че той е информиран предварително за това.

Член 14 12

Лично интервю

1.           Преди да се произнесе решаващият орган, на кандидата за убежище се предоставя възможност за провеждане на лично интервю относно неговата молба за ð международна закрила ï по негово желание с лице, което има правомощия, по силата на националното право, за провеждането на подобно интервю. ð Интервютата по същността на молбата за международна закрила се провеждат винаги от персонала на решаващия орган. ï

Държавите-членки могат също така да предоставят възможност за провеждане на лично интервю със всяко пълнолетно лице по смисъла на член 6, параграф 3.

ò нов

Когато голям брой граждани на трети страни или лица без гражданство едновременно поискат международна закрила, което на практика прави невъзможно решаващият орган да проведе своевременно интервютата по същността на молбата, държавите-членки могат да предвидят служители от друг орган временно да участват в провеждането на тези интервюта. В тези случаи служителите на съответния орган преминават предварително нужното обучение, което съдържа елементите, изброени в член 6, параграф 4, букви а)—д) от Регламент (ЕС) № 439/2010 и член 18, параграф 5 от настоящата директива.

Когато едно лице е подало молба за международна закрила от името на лица на негова издръжка, на всяко пълнолетно лице, което е свързано с кандидата, се предоставя възможността за провеждане на лично интервю.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

Държавите-членки могат да определят в своето национално законодателство в кои случаи непълнолетно лице има право на лично интервю.

2.           Личното интервю ð по съществото на молбата ï може да не се проведе, когато:

а)      решаващият орган е в състояние да вземе положително решение ð по отношение на статута на бежанец ï на основание на наличните доказателства; или

б)      компетентният орган вече е провел среща с кандидата с цел да му съдейства при попълването на молбата и за предоставянето на основната информация във връзка с тази молба, в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 2004/83/ЕО; или

в)      на основание на изчерпателния преглед на предоставените от кандидата данни решаващият орган счете молбата за неоснователна, в случая, когато важат обстоятелствата, предвидени в член 23, параграф 4, букви a), в), ж), з) и й).

3.      Личното интервю може да не се проведе, когато

б)      неговото провеждане не е разумно обосновано, и по-специално когато компетентният ð решаващият ï орган е на мнение, че кандидатът не е в състояние или не може да бъде разпитван поради трайно независещи от неговата воля обстоятелства. В случай на съмнение ð решаващият орган се консултира с медицински експерт, за да установи дали състоянието, заради което кандидатът не може да бъде разпитан, е временно или постоянно ï държавите-членки могат да изискват представянето на документ, който да удостоверява неговото физическо или психическо състояние.

Когато държава-членка на кандидата не е предоставила възможност за провеждане на лично интервю на кандидата Ö не е проведено лично интервю с кандидата Õ в съответствие с с настоящия параграф буква б) или, по целесъобразност, Ö с Õ лице на негова издръжка, се полагат разумни усилия, за да се позволи на кандидата или на лицето на негова издръжка да предостави допълнителна информация.

3. 4.       Отсъствието на лично интервю в съответствие с настоящия член не възпрепятства решаващия орган да се произнесе по молбата за ð международна закрила ï убежище.

4. 5..      Липсата на лично интервю в съответствие с параграф 2, буква б) или в) или на параграф 3 не влияе неблагоприятно върху решението на решаващия орган.

5. 6.       Независимо от член 28, параграф 1, член 20, параграф 1, когато се произнасят по молбата за ð международна закрила ï убежище, държавите-членки могат да вземат предвид и факта, че кандидатът не е присъствал на личното на интервюто, освен когато той има основателни причини за своето отсъствие.

Член 15 13

Изисквания за към личното интервю

1.           Обикновено личното интервю се провежда без присъствието на членовете на семейството, освен в случаите, когато решаващият орган счете, че присъствието на други членове на семейството е необходимо за пристъпване към правилното разглеждане на молбата.

2.           Личното интервю се провежда при условия, които гарантират съответстваща поверителност.

3.           Държавите-членки вземат необходимите мерки за това личното интервю да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи основанията за своята молба по последователен начин. За целта държавите-членки:

а)      гарантират, че лицето, което провежда интервюто, е достатъчно компетентно да отчете личните и общите обстоятелства във връзка с молбата, включително културния произход ð , пола, сексуалната ориентация, половата идентичност ï или уязвимостта на кандидата, ð по смисъла на член 22 от Директива […/…/ЕС] [Директива за условията на приемане] ï когато има възможност да направи това,; и

ò нов

б)      когато това е възможно, уреждат интервюто на кандидата да бъде проведено от лице от същия пол, ако въпросният кандидат е поискал това;

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

в б)   избират ð компетентен ï преводач, който да е в състояние да гарантира подходящо общуване между кандидата и лицето, което провежда интервюто. Не е необходимо оОбщуването да е Ö се осъществява Õ на предпочетения от кандидата език, при условие че има Ö освен ако няма друг Õ език, за който има разумни основания да се предполага, че който той разбира и на който той е в състояние да общува ð ясно ï. ð Когато това е възможно, държавите-членки предоставят преводач от същия пол, ако кандидатът е поискал това ï;

ò нов

г)       гарантират, че лицето, което провежда интервю по същността на молба за международна закрила, не носи военна униформа или униформа, характерна за правоприлагащите органи;

д)      гарантират, че интервюта с непълнолетни се провеждат по начин, подходящ за деца.

ê 2005/85/EО

4.           Държавите-членки могат да предвидят правила, които уреждат присъствието на трети лица на личното интервю.

5.           Настоящият член се прилага също и за срещите по член 12, параграф 2, буква б).

ò нов

Член 16

Съдържание на личното интервю

При провеждане на лично интервю по същността на молба за международна закрила решаващият орган гарантира, че кандидатът разполага с подходяща възможност да представи възможно най-подробно елементите, необходими за обосноваване на молбата в съответствие с член 4 от Директива […./…/EС] [Директива за признаването]. Това включва възможността кандидатът да даде обяснения, свързани с елементи, които е възможно да липсват, и/или несъответствия или противоречия в неговите твърдения.

ê 2005/85/EО

Член 14

Правно положение на доклада от личното интервю в процедурата

1.           Държавите-членки гарантират, че ще съставят доклад от личното интервю, в който се съдържа най-малкото основната информация относно молбата, така както е подадена от кандидата, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2004/83/ЕО.

2.           Държавите-членки гарантират, че във всеки един момент кандидатите имат навременен достъп до доклада от личното им интервю. Когато такъв достъп се предоставя само на основание на решение от решаващия орган, държавите-членки гарантират, че кандидатът има достъп до доклада възможно най-рано, за да има възможност да подготви и внесе жалбата си в срок.

3.           Държавите-членки могат да изискат одобрението на кандидата за съдържанието на доклада от личното интервю.

Когато кандидатът откаже да одобри съдържанието на доклада, основанията за този отказ се отбелязват в досието на кандидата.

Отказът на кандидата да одобри съдържанието на доклада не възпрепятства решаващия орган да взема решение по неговата молба.

4.           Настоящият член се прилага също и за срещите по член 12, параграф 2, буква б).

ò нов

Член 17

Докладване и записване на личното интервю

1.           Държавите-членки гарантират, че за всяко лично интервю се изготвя подробен доклад, който съдържа всички съществени елементи.

2.           Държавите-членки могат да осигурят аудио или аудиовизуално записване на личното интервю. В този случай те гарантират, че записът от личното интервю е приложен към доклада.

3.           Държавите-членки гарантират, че кандидатът има възможност да прави коментар и/или да предостави разяснения по отношение на грешки в превода или недоразумения, отразени в доклада, в края на личното интервю или в определен срок, преди решаващият орган да вземе решение. За тази цел те гарантират, че кандидатът разполага с цялата информация за съдържанието на доклада, при необходимост с помощта на устен преводач. След това държавите-членки изискват одобрението на кандидата за съдържанието на доклада.

Не е необходимо държавите-членки да изискват одобрението на кандидата за съдържанието на доклада, ако интервюто е записано в съответствие с параграф 2 и ако записът може да бъде приет като доказателство при процедурите, посочени в глава V.

4.           Когато кандидатът откаже да одобри съдържанието на доклада, основанията за този отказ се отбелязват в досието на кандидата.

Отказът на кандидата да одобри съдържанието на доклада не възпрепятства решаващия орган да взема решение по неговата молба.

5.           На кандидатите не може да бъде отказван достъп до доклада и, когато е приложимо, до записа, преди решаващият орган да вземе решение.

Член 18

Медицински доклади

1.           Държавите-членки дават възможност на кандидата да премине медицински преглед, за да представи на решаващия орган медицинско удостоверение в подкрепа на твърденията си, свързани с минало преследване или тежки посегателства. Те могат да поискат от кандидата да представи резултатите от медицинския преглед на решаващия орган в разумен срок, след като е бил информиран за правата си съгласно настоящия член. Ако кандидатът не представи резултатите от медицинския доклад в този срок без основателна причина, това не възпрепятства решаващия орган да вземе решение по молбата за международна закрила.

2.           Без да се засягат разпоредбите на параграф 1, в случаи, в които според решаващия орган има основание да се смята, че способността на кандидата да бъде интервюиран и/или да даде точни и последователни изявления не съществува или е ограничена вследствие на пост-травматичен стрес, минало преследване или тежки посегателства, решаващият орган гарантира, че медицинският преглед се извършва със съгласието на кандидата. Ако кандидатът е отказал да премине такъв медицински преглед, това не е пречка за решаващия орган да вземе решение по молбата за международна закрила.

3.           Държавите-членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират достъпа до безпристрастна и квалифицирана медицинска помощ за целите на извършване на медицинските прегледи, посочени в параграф 2.

4.           Държавите-членки приемат по-нататъшни правила и стъпки за установяването и документирането на симптоми на мъчение и други форми на физическо, сексуално или психологическо насилие от значение за прилагането на настоящия член.

5.           Държавите-членки гарантират, че лицата, които провеждат интервютата с кандидатите съгласно настоящата директива, преминават обучение, което им дава възможност да разпознават симптомите на мъчение или медицински проблеми, които биха могли да повлияят неблагоприятно на способността на кандидата да бъде интервюиран.

6.           Решаващият орган оценява резултатите от медицинските прегледи, посочени в параграфи 1 и 2, заедно с другите елементи на молбата.

Член 19

Безплатно предоставяне на правна и процедурна информация при процедурите на първа инстанция

1.           Държавите-членки гарантират, че правната и процедурна информация се предоставя безплатно на кандидатите, при поискване, при процедурите на първа инстанция, предвидени в глава III. Това включва най-малко предоставянето на информация относно процедурата с оглед на конкретните обстоятелства на кандидата, както и обяснение на фактическите и правните мотиви в случай на отрицателно решение.

2.           Безплатна правна и процедурна информация се предоставя при условията, посочени в член 21.

Член 20

Безплатна правна помощ и представителство в процедурите по обжалване

ê 2005/85/EО член 15, параграф 2

ð нов

1.           В случай на отрицателно решение на решаващия орган дДържавите-членки гарантират безплатната правна помощ и/или представителство да бъдат предоставяни при поискване, при условията на параграф 3 ð в процедурите по обжалване, предвидени в глава V. Това включва най-малкото подготовката на изискваните съдебни документи и участие в изслушването пред първоинстанционен съд от името на кандидата. ï

ò нов

2.           Държавите-членки могат да предвидят също така безплатна правна помощ и/или представителство в процедурите на първа инстанция, предвидени в глава III. В тези случаи член 19 не сеприлага.

3.           Държвите-членки могат да предвидят, че безплатна правна помощ и представителство се осигурява само ако според съда има достатъчно перспективи за успешен резултат.

В този случай те гарантират, че правната помощ и представителство не се ограничават произволно и ефективният достъп на кандидата до правосъдие не е възпрепятстван.

4.           Безплатната правна помощ и представителство се осигуряват при условията, посочени в член 21.

Член 21

Условия за предоставяне на безплатна правна и процедурна информация и безплатна правна помощ и представителство

1.           Държавите-членки могат да предвидят, че правната и процедурна информация, посочена в член 19, и правната помощ и представителство, посочени в член 20, се предоставят от неправителствени организации, служители от държавната администрация или специализирани държавни служби.

ê 2005/85/EО член 15 (адаптиран)

ð нов

1.           Държавите-членки предоставят на кандидатите за убежище реалната възможност да се консултират, за тяхна собствена сметка, с правен или друг съветник, които са признати или оправомощени за това по националното право, по въпроси, които са свързани с молба за убежище.

2. 3.       Държавите-членки могат да предвидят в националното си законодателство, че ð безплатната правна и процедурна информация, посочена в член 19, и ï безплатната правна помощ и/или представителство Ö , посочени в член 20, Õ да се предоставят:

а)      само за производство пред съда в съответствие с глава V, но не и за последващи обжалвания и преглед, които са предвидени по националното право, изключително изслушвания по обжалване, което следва последващо обжалване или преглед; и/или

а б)   само за тези, които не разполагат с необходимите средства; и/или

б в)   само Ö чрез услугите, предоставяни от Õ на правните съветници или другите съветници, които са специално определени от националното право да оказват помощ и/или да представляват кандидати за убежище ð международна закрила ï ;. и/или

г)       само ако обжалването или прегледът има вероятност да е успешно/ен.

Държавите-членки гарантират, че правната помощ и/или представителство по буква г) не се ограничават произволно.

3. 4.       Държавите-членки могат да уредят начина и реда на подаване и разглеждане на молбите за ð правна и процедурна информация по член 19 и ï правна помощ и/или представителство Ö по член 20 Õ .

4. 5.       Държавите-членки могат също така:

а)      да наложат парични ограничения и/или граници на сроковете на ð предоставяне на безплатната правна и процедурна информация, посочена в член 19, и на ï безплатната правна помощ и/или представителство Ö , посочени в член 20 Õ, при условие че тези граници не ограничават произволно достъпа до ð предоставяне на правна и процедурна информация и ï правна помощ и/или представителство;

б)      да предвидят, по отношение на хонорарите и другите разходи, кандидатите за убежище да не се ползват от по-благоприятни от обичайно предоставяните на техните граждани условия по въпроси, които имат отношение до към правната помощ.

5. 6.       Държавите-членки могат да изискват пълно или частично възстановяване на направените разходи, след като финансовото положение на кандидата се подобри значително или ако решението за предоставяне на тези услуги е взето на основание невярна информация, предоставена от кандидата.

ê 2005/85/EО член 15, параграф 1 (адаптиран)

ð нов

Член 22

Право на правна помощ и представителство на всеки етап от процедурата

1.           Държавите-членки предоставят нНа кандидатите за убежище Ö се дава Õ реалната възможност да се консултират, за своя тяхна собствена сметка и по ефективен начин, с правен или друг съветник, които който са е признати или оправомощени за това по националното право, по въпроси, които са свързани с молба за убежище ð международна закрила, на всеки етап от процедурата, включително след отрицателно решение ï .

ò нов

2.           Държавите-членки могат да разрешат предоставянето на правна помощ и/или представителство от страна на неправителствени организации за кандидати за международна закрила в рамките на процедурите по глава III и глава V.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

Член 23 16

Обхват на правната помощ и на представителството

1.           Държавите-членки гарантират, че правният или друг съветник, който е признат или оправомощен за това по националното право, и който които предоставят помощ или представляват определен кандидат за ð международна закрила ï убежище по силата на националното право, да получават достъп до информацията, която е събрана в досието на кандидата, ð въз основа на която се взема или ще бъде взето решение. ï която може да бъде предмет на разглеждане от органите по глава V, доколкото тази информация представлява интерес във връзка с разглеждането на молбата.

Държавите-членки могат да направят изключение в случаите, когато разкриването на информацията или на нейните източници би могло да застраши националната сигурност, сигурността на организациите или на лицата, които предоставят информацията, или на лицето(ата), за което (които) се отнася тя, или когато това би попречило на следствие, което е свързано с разглеждането на молбата за убежище ð международна закрила ï от компетентните органи на държавата-членка, или на международните отношения на държавите-членки. В тези случаи Ö държавите-членки: Õ

ò нов

а)      предоставят достъп до въпросната информация или източници на правен или друг съветник, който е преминал проверка за сигурност, или най-малко на специализираните държавни служби, които съгласно националното законодателство имат право да представляват кандидата за тази конкретна цел, доколкото информацията е от значение за разглеждането на молбата или вземането на решение за оттегляне на международна закрила;

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

б)      Ö дават Õ В тези случаи органите по глава V получават достъп до тази информация или до нейните източници на органите, посочени в глава V, освен когато такъв достъп е изключен поради съображения за национална сигурност.

2.           Държавите-членки гарантират, че правният или друг съветник, който съдейства или представлява кандидата за убежище, получава достъп до затворените зони, като местата за задържане или транзитните зони, с цел предоставяне на съвети на кандидата ð , в съответствие с член 10, параграф 4 и член 18, параграф 2, букви б) и в) от Директива […/…/ЕС] [Директива за условията на приемане] ï. Държавите-членки нямат право да ограничават възможностите за посещение при кандидатите, които се намират в такива зони, освен ако това ограничение е по силата на националното законодателство, е от обективна необходимост за сигурността, обществения ред или административното управление в тези зони, или за да се гарантира ефективното разглеждане на молбата и при условие че достъпът на правния или друг съветник не е бил значително ограничен или направен невъзможен.

ò нов

3.           Държавите-членки разрешават на кандидата да бъде придружаван на личното интервю от правен или друг съветник, който е признат или оправомощен като такъв по националното право.

ê 2005/85/EО

ð нов

4. 3.       Държавите-членки могат да уредят предвидят правилата за присъствието на правните или други съветници на всички интервюта разговори в рамките на процедурата производството, без да се засягат разпоредбите на настоящия член или тези на член 25, параграф 1, буква б) 17, параграф 1, буква б).

4.           Държавите-членки могат да предвидят, че на кандидата е разрешено да се придружава на личното интервю от правния или друг съветник, който е признат или оправомощен за това по националното право.

Държавите-членки могат да изискат от кандидата да присъства на личното интервю, дори когато бива представляван в съответствие с националното право от правен или друг съветник, както и могат да изискат от кандидата да отговаря лично на поставените въпроси.

Отсъствието Липсата на правен или друг съветник не е пречка за провеждането на лично интервю с кандидата от компетентния орган ð , без да се засягат разпоредбите на член 25, параграф 1, буква б) ï .

ò нов

Член 24

Кандидати, които се нуждаят от специални процедурни гаранции

1. Държавите-членки гарантират, че своевременно се установява кои кандидати се нуждаят от специални процедурни гаранции. За тази цел те могат да използват механизма, предвиден в член 22 от Директива […/…/ЕС] [Директива за условията на приемане].

Държавите-членки гарантират също така, че настоящият член се прилага и когато на по-късен етап от процедурата стане ясно, че кандидатът се нуждае от специални процедурни гаранции.

2. Държавите-членки предприемат подходящи мерки, с които да се гарантира, че кандидатите, нуждаещи се от специални процедурни гаранции, разполагат с достатъчно време и с необходимата подкрепа, за да представят елементите от молбата си възможно най-подробно и с всички налични доказателства.

В случаите, в които решаващият орган смята, че даден кандидат е бил подложен на мъчение, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, член 31, параграф 6 и член 32, параграф 2 не се прилагат.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

Член 25 17

Гаранции за непридружаваните непълнолетни

1.           По отношение на всички процедури, които са предвидени в настоящата директива, и без да се засягат накърняват разпоредбите на членове 12 и 14 14 ð , 15, 16 ï и 17, държавите-членки:

а)      Ö предприемат мерки Õ при първа възможност предприемат мерки, за да гарантират, че непридружаваниятеният непълнолетен е представляван и/или му е оказана помощ ð , за да може да се възползва от правата си и да изпълни задълженията си, предвидени в настоящата директива ï по отношение на разглеждане на неговата молба. ð Представителят трябва да притежава необходимите познания в областта на грижите за детето и да изпълнява задълженията си в съответствие с принципа за висшите интереси на детето. ï Такъв Ö Този Õ представител може да бъде и представителят, посочен в Директива […/…/ЕС] [Директива за условията на приемане]; по член 19 от Директива 2003/9/ЕО от 27 януари 2003 г. относно минималните норми за приемане в държавите-членки на лица, търсещи убежище[12]

б)      гарантират, че този представител има възможност да информира непридружаванияения непълнолетен за смисъла и евентуалните последствия от личното интервю и, когато е целесъобразно, да му посочи как да се подготви за него. Държавите-членки ð гарантират, че ï разрешават на представителя ð и/или правен или друг съветник, признат за такъв от националното право, ï да присъстват на личното интервю и ð имат възможност ï да задават въпроси или да излагат съображения в рамките, които са определени от лицето, което провежда интервюто.

Държавите-членки могат да изискат непридружаванияения непълнолетен да присъства на личното интервю, дори и при наличието на представител.

2.           Държавите-членки могат да се въздържат да посочат представител, когато непридружаваниятеният непълнолетен:

а)      по всяка вероятност ще навърши ð 18 години ï пълнолетие, преди да бъде взето решението на първа инстанция; или

б)      може да ползва безплатно услугите на правен или друг съветник, на когото е позволено по националното право да извършва поставените му задачи на представител, в съответствие с посоченото по-горе; или

в)      е сключил или вече е сключвал брак.

3.           Държавите-членки могат също така в съответствие със законовите и подзаконовите норми, които са в сила от 1 декември 2005 г., да се въздържат от назначаването на представител в случаите, когато непридруженият непълнолетен е на шестнадесет или повече години, освен ако не е в състояние да подаде молбата си без представител.

3. 4.       Държавите-членки гарантират, че:

а)      личното интервю по молбата за убежище ð международна закрила ï на непридружавания непълнолетен по членове 14, 15, ð 16, ï 17 и ð 34 ï 12, 13 и 14 се провежда от лице, което има необходимите познания за специфичните нужди на непълнолетните;

б)      решението на решаващия орган по молбата на непридружавания непълнолетен се изготвя от служител, който притежава необходимите познания за специфичните нужди на непълнолетните.

ò нов

4.           На непридружавания непълнолетен и неговия представител се предоставя безплатно правната и процедурна информация, както е посочено в член 19, и относно процедурите за отнемане на статута на лице под международна закрила, предвидени в глава IV.

ê 2005/85/EО

ð нов

5.           Държавите-членки могат да извършват медицински прегледи за установяване на възрастта на непридружаванените непълнолетенни в рамките на разглеждането на молбата за ð международна закрила ï убежище ð , когато, вследствие на общи твърдения или други съответни доказателства, държавите-членки все още имат съмнения относно възрастта на кандидата. Ако тези съмнения продължават да са налице и след медицинския преглед, държавите-членки приемат, че кандидатът е непълнолетен ï.

ò нов

Медицинският преглед се извършва при пълно зачитане на човешкото достойнство, като се избират най-малко инвазивните начини за преглед.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

В случай че се пристъпва към извършването на медицински прегледи, държавите-членки гарантират, че:

а)      непридружаваниятеният непълнолетен е уведомен преди предварително за разглеждането на молбата му за убежище ð международна закрила ï на език, за който има разумни основания да се счита, че той разбира, уведомен е за възможността да бъде подложен на медицински преглед за определяне на възрастта му. Това включва информация относно метода на преглед и възможните последствия от резултата от медицинския преглед за разглеждането на молбата за убежище ð международна закрила ï, включително последиците при отказ от страна на непридружаванияения непълнолетен да премине такъв преглед;

б)      непридружаваниятеният непълнолетен и/или неговият представител са съгласни Ö да бъде извършен Õ медицински преглед за определяне на възрастта на съответния непълнолетен; и

в)      решението за отхвърляне на молбата за убежище ð международна закрила ï на непридружаванияения непълнолетен, който е отказал да премине такъв медицински преглед, не се основава единствено на този отказ.

Фактът, че непридружаваният непълнолетен е отказал да премине такъв медицински преглед, не е пречка за решаващия орган да се произнесе по молбата за убежище ð международна закрила ï.

ò нов

6.           Член 20, параграф 3, член 31, параграф 6, член 32, параграф 2, член 33, параграф 2, буква в), член 38 и член 43 не се прилагат по отношение на непридружавани непълнолетни.

ê 2005/85/EО

7. 6.       Висшите интереси на детето имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящия член.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

Член 26 18

Задържане

1.           Държавите-членки не могат да задържат определено лице единствено поради това, че е кандидат за ð международна закрила ï убежище. ð Основанията и условията на задържане, както и гаранциите на разположение на задържаните кандидати за международна закрила са в съответствие с Директива […/…/EС] [Директива за условията на приемане] ï.

2.           Ако кандидат за убежище ð международна закрила ï е задържан, държавите-членки гарантират, че има възможност за бързо съдебно преразглеждане ð в съответствие с Директива […/…/EС] [Директива за условията на приемане] ï .

Член 27 19

Процедура в случай на оттегляне на молбата

1.           Доколкото по националното право на държавите-членки се предвижда възможност за изрично оттегляне на молбата, когато кандидат за убежище изрично оттегли своята молба ð за международна закрила ï за убежище, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или за нейното отхвърляне.

2.           Държавите-членки могат да вземат решение решаващият орган да прекрати разглеждането на молбата, без да постанови решение по нея. В този случай те гарантират, че решаващият орган е отбелязал това в досието на кандидата.

Член 28 20

Процедура в случай на негласно мълчаливо оттегляне на молбата или на мълчалив отказ от нея молбата

1.           Когато съществува сериозно основание да се счита, че кандидатът за убежище ð международна закрила ï негласно е оттеглил мълчаливо молбата си за убежище или негласно се е отказал мълчаливо от нея, държавите-членки гарантират, че решаващият орган взима решение за прекратяване на разглеждането на молбата или ð , при условие че решаващият орган смята молбата за неоснователна след подходящото ѝ разглеждане по същество в съответствие с член 4 от Директива […/…/ЕС] [Директива за признаването] и в допълнение към личното интервю, ï я отхвърля на основание, че кандидатът не е доказал, в съответствие с Директива 2004/83/ЕО, че притежава качеството на бежанец.

Държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно мълчаливо е оттеглил молбата си за убежище ð международна закрила ï или мълчаливо се е отказал от нея, по-конкретно когато се установи като установят, че:

а)      той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба по смисъла на член 4 от Директива […/…/ЕС] [Директива за признаването] 2004/83/ЕО или че не се е явил на личното интервю в съответствие с членове 14, 15, ð 16 ï и 17 12, 13 и 14 Ö от настоящата директива Õ , освен ако кандидатът представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства;

б)      той е избягал или е напуснал без разрешение мястото, където на което живее, или че е бил задържан, без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, или че не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт.

Държавите-членки могат да определят сроковете или да изготвят насоки за целите на прилагането на настоящите разпоредби.

2.           Държавите-членки гарантират, че кандидатът, който се явява отново пред компетентния орган, след като е било взето решение за прекратяване на разглеждането по силата на параграф 1 от настоящия член, има право да поиска повторно отваряне на неговияото дело случай ð или да подаде нова молба, която не подлежи на процедурата, посочена в членове 40 и 41 ï , освен ако молбата не се разглежда в съответствие с членове 32 и 34.

Държавите-членки могат да предвидят краен срок ð с продължителност поне една година ï , след изтичането на който делото случаят на кандидата не може да бъде повторно отваряно. ð , или новата молба може да бъде разглеждана като последваща молба и да се прилага процедурата, посочена в членове 40 и 41 ï.

Държавите-членки гарантират, че подобно лице не се експулсира в нарушение на принципа зна забрана за връщане неотблъскване.

Държавите-членки могат да разрешат на решаващия орган да поднови разглеждането от етапа, на който то е било прекратено.

ò нов

3.           Този член не нарушава разпоредбите на Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин].

ê 2005/85/EО

ð нов

Член 29 21

Ролята на ВКБООН

1.           Държавите-членки разрешават на ВКБООН:

а)      да имат достъп до кандидатите за ð международна закрила ï убежище, включително до тези, които са задържани или се намират ð на границата и ï в транзитните зони на летищата или пристанищата;

б)      да има достъп до информацията, свързана с молбата за ð международна закрила ï убежище, хода на процедурата и взетите решения, при условие че кандидатът за убежище даде своето съгласие за това;

в)      да дава становище в при изпълнение на своите контролни правомощия, които произтичат от член 35 от Женевската конвенция от 1951 г., на всеки компетентен орган, по отношение на всяка отделни молбиа за ð международна закрила ï убежище, във на всеки етап от хода на процедурата.

2.           Параграф 1 също така се отнася и до всяка организация, която действа от името на ВКБООН на територията на въпросната държава-членка, в съответствие със сключено споразумение с тази държава-членка.

Член 30 22

Събиране на информация за индивидуални случаи молби

За целите на разглеждането на индивидуални случаи молби държавите-членки:

а)           не разкриват пряко на предполагаемия извършител (или извършители) на преследването ð или тежко посегателство ï срещу кандидата за убежище информация относно индивидуални молбиата за убежище ð международна закрила ï или факта, че е подадена молба за убежище;

б)           не получат информация от предполагаемия извършител или извършители на преследването ð или тежко посегателство ï срещу кандидата за убежище по начин, по който този извършител или извършители да бъдат пряко информирани, че е подадена молба за убежище от кандидата, и която информация може да застраши физическата неприкосновеност на кандидата и на лицата на негова издръжка, или свободата и сигурността на членовете на неговото семейство, които живеят все още в неговата страна на произход.

ГЛАВА ІІІ

Първоинстанционни процедури

Раздел І

Член 31 23

Процедура по разглеждане

1.           В процедурата по разглеждане държавите-членки обработват молбите за ð международна закрила ï убежище в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ.

2.           Държавите-членки гарантират, че тази процедура приключва в най-кратки срокове, без да се накърняват точността и пълнотата на разглеждането.

ò нов

3.           Държавите-членки гарантират, че процедурата приключва в срок от шест месеца от подаването на молбата.

Държавите-членки могат да удължат този срок за допълнителен период, който не надвишава шест месеца, когато:

а)      се включват сложни фактически и материалноправни въпроси;

б)      голям брой граждани на трети страни или лица без гражданство едновременно поискат международна закрила, което на практика прави невъзможно приключването на процедурата в срок от шест месеца;

в)      закъснението се дължи на факта, че кандидатът не е спазил задълженията си по член 13.

Държавите-членки могат да отложат приключването на процедурата, когато с основание не може да се очаква от решаващия орган да вземе решение в сроковете, посочени в настоящия параграф, заради несигурна обстановка в страната на произход, за която се предполага, че е временно явление.

ê 2005/85/EО

ð нов

4.           Когато не може да се вземе решение в срок от шест месеца, държавите-членки гарантират, че кандидатът:

а)      е информиран за забавянето; ð и ï или

б)      е получил, ако е отправил искане, информация относно ð причините за забавянето и ï срока, в който се очаква решение по неговата молба. Тази информация не създава задължение за държавата-членка да постанови решение в този срок.

ò нов

Последиците от невземането на решение в определените в параграф 3 срокове се определят в съответствие с националното законодателство.

ê 2005/85/EО

ð нов

5. 3.       Държавите-членки могат да дадат предимство или да ускорят на разглеждането на определена молба ð за международна закрила ï при спазване на основните принципи и гаранции по глава ІІ, включително когато се очаква молбата да е основателна или в случаите, когато кандидатът има специфични нужди.:

ò нов

а)      когато молбата вероятно е основателна;

б)      когато кандидатът е уязвим по смисъла на член 22 от Директива […/…/EС] [Директива за условията на приемане] или се нуждае от специални процедурни гаранции, по-специално непридружаваните непълнолетни;

в)      в други случаи, с изключение на молбите, посочени в параграф 6.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

6. 4.       Държавите-членки могат също така да предвидят осигурят ускоряване на процедурата на по преразглеждане в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ да стане приоритетна или да се ускори ð и/или нейното извършване на границата в съответствие с член 43 ï, ако:

а)      кандидатът, при подаване на своята молба и излагането на фактите, е повдигнал въпроси, които нямат отношение или имат незначително отношение към разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за бежанец ð или за субсидиарна закрила ï по силата на Директива […/…/EС] [Директива за признаването] 2004/83/ЕО; или

б)      кандидатът очевидно не отговаря на условията за бежанец или за статут на бежанец в държава-членка по силата на Директива 2004/83/ЕО; или

в)      молбата за убежище се счита за неоснователна:

б i)    защото кандидатът идва от сигурна страна на произход по смисъла на настоящата директива членове 29, 30 и 31, или

ii)       защото страната, която не е държава-членка, се счита за сигурна трета страна за кандидата, без да се накърнява член 28, параграф 1, или

в г)    кандидатът е заблудил органите, като е предоставил невярна информация или документи или е скрил информация или документи по отношение на своята самоличност и/или националност, които могат да имат отрицателно отражение за решението; или

д)      кандидатът е подал друга молба за убежище, в която е посочил други лични данни, или или

г е)    кандидатът не е представил никаква информация, която да позволи да се установи с достатъчна сигурност неговата самоличност или националност, или когато има вероятност Ö кандидатът Õ той злонамерено да е пристъпил към унищожаване или подправяне на лични или пътни документи, които биха помогнали за установяването на неговата самоличност или националност, или

д ж)  кандидатът се е представил несъответстващо, противоречиво, ð очевидно невярна или ï недостовернао информация или недостатъчно, ð която противоречи на проверена в достатъчна степен информация за страната на произход ï, което прави Ö и това прави Õ неговата молба неубедителна по отношение на това ð дали отговаря на условията за бежанец или за субсидиарна закрила по силата на ï , че е бил жертва на преследване, както е посочено в Директива 2004/83/ЕО […/…/ЕС] [Директива за признаването], или

з)       кандидатът е подал последваща молба, в която не се позовава на нови обстоятелства от значение за отношение на личното му положение или на неговата страна на произход, или

и)      кандидатът не е подал по-рано своята молба, без да има уважителна причина за това, при положение че е имал възможността да го направи, или

е й)   кандидатът подава молба единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на предходно или предстоящо решение, което би довело до неговото репатриране, или

к)      кандидатът без уважителна причина не е изпълнил задълженията по член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 2004/83/ЕО или член 11, параграф 2, букви а) и б) и член 20, параграф 1 от настоящата директива, или

л)      кандидатът е влязъл или е удължил незаконно своя престой на територията на държавата-членка и без уважителна причина не се е явил пред органите и/или не е подал своята молба за убежище в най-кратък срок, предвид обстоятелствата на неговото влизане на територията ѝ, или

м ж)  ð може да има сериозни причини, поради които да се смята, че ï кандидатът представлява опасност за националната сигурност или обществения ред на държавата-членка; или кандидатът е бил принудително изгонен поради сериозни причини, свързани с националната сигурност или обществения ред по националното право,. или

н)      кандидатът отказва да се съобразява със задължението да даде пръстови отпечатъци в съответствие с приложимото общностно или национално законодателство, или

o)      молбата е подадена от несключвал брак непълнолетен, спрямо който се прилага член 6, параграф 4, буква в), след като молбата, която е подадена от родителя(ите), отговарящ(и) за непълнолетния, е отхвърлена и не е внесен нов елемент от съществено значение за личното положение на кандидата или положението в неговата страна на произход.

ò нов

7.           Държавите-членки определят разумни срокове за вземане на решение в рамките на процедурата на първа инстанция съгласно параграф 6, с които се гарантира точността и пълнотата на разглеждането.

8.           Фактът, че дадена молба за международна закрила е била подадена след незаконно влизане на територията или на границата, включително и в транзитните зони, както и липсата на документи или използването на подправени документи, не води сам по себе си до автоматично прибягване към процедурата на първа инстанция съгласно параграф 6.

ê 2005/85/EО

Член 24

Специфични процедури

1.           Държавите-членки могат да предвидят изброените по-долу специфични процедури, които дерогират основните принципи и гаранции по глава ІІ:

а)      предварително разглеждане за целите на обработката на случаите, за които се счита, че подадат в обхвата на раздел ІV;

б)      процедури за целите на обработката на случаите, за които се счита, че попадат в обхвата на раздел V.

2.           Държавите-членки могат също така да предвидят дерогация по отношение на раздел VІ.

ê 2005/85/EО член 28

ð нов

Член 32

Неоснователни молби

1.           Без да се засягат членове 27 19 и 20, държавите-членки могат да счетат определена молба за убежище за неоснователна, ако решаващият орган установи, че кандидатът не отговаря на условията за ð международна закрила ï статут на бежанец съгласно Директива […/…/ЕС] [Директива за признаването] 2004/83/ЕО.

2.           В случаите по член 23, параграф 4, буква б), както и в В случаите на неоснователна молба за убежище, в които се прилагат някои от обстоятелствата, които са изброени в член 31, параграф 6, ð букви а)—е) ï 23, параграф 4, букви а) и от в) до о), държавите-членки могат също така да приемат определена молба като очевидно неоснователна, когато тя е определена като такава в националното законодателство.

ê 2005/85/EО

ð нов

Раздел II

Член 33 25

Недопустими молби

1.           В допълнение към случаите, в които молбата не се разглежда, в съответствие с Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин] (ЕО) № 343/2003 , от държавите-членки не се изисква да разглеждат дали кандидатът отговаря на условията за ð международна закрила ï бежанец в съответствие с Директива […/.../EС] [Директива за признаването] 2004/83/ЕО, когато молбата се счете за недопустима съгласно настоящия член.

2.           Държавите-членки могат да приемат, че една молба за ð международна закрила ï убежище е недопустима ð единствено ï съгласно настоящия член, ако:

а)      друга държава-членка е предоставила статута на бежанец;

б)      страна, която не е държава-членка, се счита за първа страна на убежище за кандидата по силата на член 35 26;

в)      страна, която не е държава-членка, се счита като сигурна трета страна за кандидата съгласно член 38 27;

г)       кандидатът има право да остане в съответната държава-членка на други основания, в резултат на което му е предоставено правно положение, което включва права и задължения, които са равностойни на статута на бежанец по силата на Директива 2004/83/ЕО;

д)      кандидатът има право да остане на територията на съответната държава-членка на други основания, които го предпазват от връщане, докато тече процедурата за определяне на неговия статут съгласно буква г);

г е)    ð молбата е последваща молба, когато не са се появили или не са били представени от кандидата нови елементи или факти, свързани с разглеждането на това дали кандидатът отговаря на условията за бежанец или лице под субсидиарна закрила по силата на Директива […./../EС] [Директива за признаването] ï кандидатът е подал идентична молба, след като вече е взето окончателно решение;

д ж)  лице на издръжка на кандидата е подало молба, след като, в съответствие с член 7, параграф 2 6, параграф 3, се е съгласило, че неговият случай е част от молбата, която е подадена от негово име, и когато не са налице обстоятелства в положението на лицето на издръжка, които да оправдават отделна молба.

ò нов

Член 34

Специални правила относно интервю за допустимост

1.           Преди да бъде взето решение, че една молба е недопустима, държавите-членки дават възможност на кандидатите да представят своето становище по отношение на прилагането на основанията, посочени в член 33, към техните конкретни обстоятелства. За тази цел държавите-членки провеждат лично интервю относно допустимостта на молбата. Държавите-членки могат да направят изключение само в съответствие с член 42 в случаи на последващи молби.

2.           Параграф 1 не засяга разпоредбите на член 5 от Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин].

3.           Държавите-членки гарантират, че лицето, което провежда интервюто относно допустимостта на молбата, не носи военна униформа или униформа, характерна за правоприлагащите органи.

ê 2005/85/EО

ð нов

Раздел III

Член 35 26

Понятие за първа страна на убежище

Една страна може да се разглежда като първа страна на убежище от за определен кандидат за ð международна закрила ï убежище, ако:

а)           кандидатът е признат за бежанец в тази страна и все още се ползва от тази закрила защита; или

б)           кандидатът се ползва от друга закрила в тази държава, като включително се ползва от принципа на забрана за връщане за невръщане;

при условие че бъде повторно приет в тази страна.

При прилагането на понятието за първа страна на убежище към личното положение на кандидата за ðмеждународна закрила ï убежище държавите-членки могат да взимат под внимание член 38, параграф 1 27, параграф 1. ðКандидатът има право да обжалва прилагането на понятието за първа страна на убежище в неговия конкретен случай. ï

ê 2005/85/EО (адаптиран)

Член 27

Понятие за сигурна трета страна

1.           Държавите-членки могат да прилагат понятието за сигурна трета страна само ако компетентните органи са се убедили, че в съответната трета страна към кандидата за убежище ще се отнасят в съответствие със следните принципи:

а)      кандидатите за убежище не са заплашени поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политически убеждения за живота и за свободата си;

б)      спазва се принципът за невръщане в съответствие с Женевската конвенция;

в)      спазва се забраната за репатриране в нарушение на правото на защита от мъчения и жестоко, нехуманно или унизително отношение, както е предвидена от международното право; и

г)       съществува възможност да се поиска признаване на статута на бежанец и когато той бъде признат, да се ползва защита в съответствие с Женевската конвенция.

2.           Прилагането на понятието за сигурна трета страна се подчинява на нормите на националното право, а именно:

а)      нормите, които предвиждат съществуването на връзка между кандидата за убежище и съответната трета страна, на основание на която е основателно кандидатът да отиде в тази страна;

б)      нормите, които се отнасят до прилаганите от компетентните органи на методи, с които да се убедят, че понятието за сигурна трета страна може да се приложи спрямо определена страна и определен кандидат. Тази методология включва, при всеки отделен случай, преценка Тези методи предвиждат каузална проверка на сигурността в страната за съответния кандидат и/или определянето от дадена държава-членка на страните, считани като сигурни в общ план;

в)      нормите, които съответстват на международното право и които позволяват индивидуално разглеждане с цел определяне дали дадена трета страна е сигурна за определен кандидат, което най-малкото дава възможност на кандидата да обжалва прилагането на понятието за сигурна трета страна поради това, че е бил подложен на мъчения или на нехуманно, или унизително отношение и на страдание.

3.           Когато изпълняват решение, което се основава единствено на настоящия член, държавите-членки:

а)      информират за това кандидата; и

б)      предоставят му документ, с който информират властите на третата страна, на езика на тази страна, че молбата не е била разгледана по същество.

4.           Когато трета страна не разреши на кандидата за убежище влизането му на нейна територия, държавите-членки гарантират, че на това лице е предоставен достъп до процедурата в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ.

5.           Държавите-членки информират редовно Комисията за трети страни, към които се прилага това понятие, в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

Член 28

Неоснователни молби

1.           Без да се засягат членове 19 и 20, държавите-членки могат да счетат определена молба за убежище за неоснователна, ако решаващият орган установи, че кандидатът не отговаря на условията за статут на бежанец съгласно Директива 2004/83/ЕО.

2.           В случаите по член 23, параграф 4, буква б), както и в случаите на неоснователна молба за убежище, в които се прилагат някои от обстоятелствата, които са изброени в член 23, параграф 4, букви а) и от в) до о), държавите-членки могат също така да приемат определена молба като очевидно неоснователна, когато тя е определена като такава в националното законодателство.

ê 2005/85/EО

Член 29

Минимален общ списък на третите страни считани за сигурни страни на произход

1.           Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, след консултации с Европейския парламент приема минимален общ списък на третите страни, които държавите-членки разглеждат като сигурни страни на произход, в съответствие с приложение ІІ.

2.           Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, след консултации с Европейския парламент може да промени минималния общ списък с прибавяне или изваждане на трети страни от него в съответствие с приложение ІІ.

3.           Когато се изготвя на предложението по параграфи 1 или 2, Комисията използва информация от държавите-членки, собствена информация, и когато е необходимо, информация от ВКБООН, Съвета на Европа и други специализирани международни организации.

4.           Когато Съветът поиска от Комисията да представи предложение за изваждането на определена трета страна от минималния общ списък, се суспендира задължението на държавите-членки, които произтичат от член 31, параграф 2, по отношение на тази трета страна, като това става от деня след решението от Съвета, с което се изисква това представяне.

5.           Когато държава-членка поиска от Комисията да представи предложение пред Съвета за изваждане на определена трета страна от минималния общ списък, тази държава-членка съобщава писмено на Съвета за искането, което е отправила пред Комисията. Суспендира се задължението, което произтича от член 31, параграф 2, на тази държава-членка по отношение на тази трета страна, като това става от деня след отправеното до Съвета съобщение.

6.           Европейският парламент се информира за суспендирането, което произтича от прилагането на параграфи 4 и 5.

7.           Суспендиранията в резултат на прилагането на параграфи 4 и 5 приключват след тримесечен период, освен ако Комисията преди изтичането на този период не представи предложение във връзка с изваждането на третата страна от минималния общ списък. Суспендирането приключва, когато Съветът отхвърли предложението на Комисията за изваждане на третата страна от списъка.

8.           Комисията изготвя по искане на Съвета, за сведение на Европейския парламент и Съвета, доклад, в който се уточнява дали положението на страната от минималния общ списък все още е в съответствие с приложение ІІ. Към доклада Комисията може да приложи всякакви препоръки или предложения, които счете за подходящи.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

Член 30

Национално определяне на трети страни като сигурни страни на произход

1.           Без да се засяга член 29, държавите-членки могат да запазят или приемат законодателство в съответствие с приложение ІІ за национално определяне на трети страни, които са различни от онези, които са включени в минималния общ списък, като сигурни страни на произход за целите на разглеждането на молби за убежище. Той може да включва част от трета страна, която не фигурира в минималния общ списък.

2.           Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да запазят законодателството, което е в сила към 1 декември 2005 г., което позволява национално определяне на трети страни, които с различни от онези, посочени в общия минимален списък, като трети сигурни страна за целите на разглеждането на молби за убежище, когато се убедят, че в тази трета страна лицето не е подложено на:

а)      преследване по смисъла на член 9 от Директива 2004/83/ЕО; или

б)      мъчения или нехуманно, или унизително отношение или наказание.

3.           Държавите-членки могат също така да запазят законодателството, което е в сила към 1 декември 2005 г., което позволява национално определяне на част от територията на страна, или страна, или част от територията на една страна за определена група от лица в тази държава, когато са спазени условията на параграф 2 по отношение на тази част от територията или тази група лица.

4.           При оценката дали една страна е сигурна страна на произход в съответствие с параграфи 2 и 3 държавите-членки отчитат правното положение, прилагането на законодателството и общата политическа ситуация в тази трета страна.

5.           Оценката дали определена страна е сигурна страна по произход в съответствие с настоящия член се основава на определен кръг източници на информация, включително, по-конкретно, информацията от други държави-членки, на ВКБООН, на Съвета на Европа и на други специализирани международни организации.

6.           Държавите-членки нотифицират Комисията за страните, които са определени като сигурни страни на произход в съответствие с настоящия член.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

Член 36 31

Понятие за сигурна страна на произход

1.           Една страна, която е определена като сигурна страна на произход в съответствие с Ö настоящата директива Õ член 29 или с член 30, след индивидуално разглеждане на молбата може да се счита за сигурна страна на произход за конкретенната кандидат молба за убежище единствено ако:

а)      лицето е гражданин на тази страна, или

б)      лицето е без гражданство и преди обичайно е пребивавало в тази страна;

и лицето не е посочило сериозни основания да се смята, че страната не е сигурна страна на произход в неговите конкретни обстоятелства и от гледна точка признаването му за бежанец ð или лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила ï в съответствие с Директива […./…/EС] [Директива за признаването] 2004/83/ЕО.

2.           Държавите-членки считат в съответствие с параграф 1, че молбата за убежище е неоснователна, когато третата страна е посочена като сигурна съгласно член 29.

2. 3.       Държавите-членки уреждат в своето национално законодателство допълнителни норми, ред и условия за прилагането на понятието сигурна страна на произход.

ê 2005/85/EО член 30

ð нов

Член 37

Национално определяне на трети страни като сигурни страни на произход

1.           Без да се засяга член 29, Ддържавите-членки могат да запазят или приемат законодателство в съответствие с приложение I ІІ за национално определяне на трети страни, които са различни от онези, които са включени в минималния общ списък, като сигурни страни на произход за целите на разглеждането на молби за ð международна закрила ï убежище. Той може да включва част от трета страна, която не фигурира в минималния общ списък.

2.           Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да запазят законодателството, което е в сила към 1 декември 2005 г., което позволява национално определяне на трети страни, които с различни от онези, посочени в общия минимален списък, като трети сигурни страна за целите на разглеждането на молби за убежище, когато се убедят, че в тази трета страна лицето не е подложено на:

а)      преследване по смисъла на член 9 от Директива 2004/83/ЕО; или

б)      мъчения или нехуманно, или унизително отношение или наказание.

3.           Държавите-членки могат също така да запазят законодателството, което е в сила към 1 декември 2005 г., което позволява национално определяне на част от територията на страна, или страна, или част от територията на една страна за определена група от лица в тази държава, когато са спазени условията на параграф 2 по отношение на тази част от територията или тази група лица.

4.           При оценката дали една страна е сигурна страна на произход в съответствие с параграфи 2 и 3 държавите-членки отчитат правното положение, прилагането на законодателството и общата политическа ситуация в тази трета страна.

ò нов

2.           Държавите-членки гарантират редовен преглед на ситуацията в трети страни, определени като сигурни в съответствие с настоящия член.

ê 2005/85/EО член 30

ð нов

3. 5.       Оценката дали определена страна е сигурна страна по произход в съответствие с настоящия член се основава на редица определен кръг източници на информация, включително, по-конкретно, информацията от други държави-членки, ð от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, ï на ВКБООН, на Съвета на Европа и на други специализирани международни организации.

4. 6.       Държавите-членки уведомяват нотифицират Комисията за страните, които са определени като сигурни страни на произход в съответствие с настоящия член.

ê 2005/85/EО член 27

ð нов

Член 38

Понятие за сигурна трета страна

1.           Държавите-членки могат да прилагат понятието за сигурна трета страна само ако компетентните органи са се убедили, че в съответната трета страна към кандидата за ð международна закрила ï убежище ще се отнасят в съответствие със следните принципи:

а)      кандидатите за убежище не са заплашени поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политически убеждения за живота и за свободата си;

ò нов

б)      няма опасност от тежко посегателство според определението в Директива [.../.../ЕС] [Директива за признаването];

ê 2005/85/EО член 27

ð нов

в б)   спазва се принципът на забрана за връщане за невръщане в съответствие с Женевската конвенция;

г д)    спазва се забраната за репатриране в нарушение на правото на защита от мъчения и жестоко, нехуманно или унизително отношение, както е предвидена от международното право; и

д) г)  съществува възможност да се поиска признаване на статута на бежанец и когато той бъде признат, да се ползва защита закрила в съответствие с Женевската конвенция.

2.           Прилагането на понятието за сигурна трета страна се подчинява на нормите на националното право, а именно:

а)      нормите, които предвиждат съществуването на връзка между кандидата за ð международна закрила ï убежище и съответната трета страна, на основание на която е основателно кандидатът да отиде в тази страна;

б)      нормите, които се отнасят до прилаганите от компетентните органи на методи, с които да се убедят, че понятието за сигурна трета страна може да се приложи спрямо определена страна и определен кандидат. Тези методи предвиждат каузална проверка на сигурността в страната за съответния кандидат и/или определянето от дадена държава-членка на страните, считани като сигурни в общ план;

в)      нормите, които съответстват на международното право и които позволяват индивидуално разглеждане с цел определяне дали дадена трета страна е сигурна за определен кандидат, което най-малкото дава възможност на кандидата да обжалва прилагането на понятието за сигурна трета страна поради това, ð че въпросната трета страна не е сигурна в неговия конкретен случай ï че е бил подложен на мъчения или на нехуманно, или унизително отношение и на страдание. ð На кандидата също така се разрешава да обжалва наличието на връзка между него и въпросната трета страна в съответствие с буква а). ï

3.           Когато изпълняват решение, което се основава единствено на настоящия член, държавите-членки:

а)      информират за това кандидата; и

б)      му предоставят документ, с който информират властите на третата страна, на езика на тази страна, че молбата не е била разгледана по същество.

4.           Когато трета страна не разреши на кандидата за ð международна закрила ï убежище влизането му на нейна територия, държавите-членки гарантират, че на това лице е предоставен достъп до процедурата в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ.

5.           Държавите-членки информират редовно Комисията за трети страни, към които се прилага това понятие, в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

ê 2005/85/EО член 36

ð нов

Член 39

Понятие за сигурна трета европейска страна

1.           Държавите-членки могат да предвидят, че не разглеждат или не разглеждат в пълен обем молба за ð международна закрила ï убежище и сигурността закрила на кандидат при неговите конкретни обастоятелства в частния случай, както е описано в глава ІІ, когато компетентният орган е установил въз на основата на факти, че кандидатът за ð международна закрила ï убежище се опитва да влезе или е влязъл нелегално на нейна територия от сигурна трета страна, в съответствие с параграф 2.

2.           Трета страна се счита за сигурна трета страна за целите на параграф 1 само при условие че.:

а)      е ратифицирала и спазва разпоредбите на Женевската конвенция, без никакви географски ограничения;

б)      разполага с процедура за убежище по закон; и

в)      е ратифицирала Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и спазва нейните разпоредби, по-специално нормите за ефикасна защита; и

г)       е определена за такава от Съвета в съответствие с параграф 3.

3.           Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, след консултации с Европейския парламент приема или изменя общия списък на третите страни, които се считат за сигурни трети страни за целите на параграф 1.

43.         Съответните държави-членки предвиждат в своето национално право реда и условията за прилагане на разпоредбите на параграф 1, както и действието на постановените решения по силата на тези разпоредби, при спазване на принципа на забрана за връщане за невръщане по Женевската конвенция, а именно като предвидят изключения на прилагането на настоящия член по хуманитарни или политически причини или по причини, свързани с международното публично право.

54.         Когато прилагат решение, което се основава единствено на настоящия член, държавите-членки:

а)      информират за това кандидата; и

б)      предоставят му документ, с който информират властите на третата страна, на езика на тази страна, че молбата не е била разгледана по същество.

65.         Когато сигурна трета страна не приеме обратно кандидата за убежище, държавите-членки гарантират, че на това лице е предоставен достъп до процедура в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ.

ò нов

6.           Държавите-членки информират редовно Комисията за трети страни, към които се прилага това понятие, в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

ê 2005/85/EО член 36

7.           Държавите-членки, които са посочили третите страни като сигурни страни в съответствие с националното законодателство, което е в сила към 1 декември 2005 г. и на основата на критериите по параграф 2, букви а), б) и в), могат да прилагат параграф 1 спрямо тези трети страни, докато Съветът приеме общия списък съгласно параграф 3.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

Раздел IV

Член 40 32

Последващаи молбаи

1.           Когато лицето, което е ð подало молба за международна закрила ï потърсило убежище в държава-членка, предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в същата държава-членка, тази държава-членка ð разглежда ï може да разгледа тези допълнителни сведения или елементите на последващата молба в рамките на разглеждането на предходната молба, или в рамкитеата на разглеждането на преразглежданото или обжалваното решение, доколкото в тази рамка компетентните органи могат да отчетат и разгледат всичките елементи в подкрепа на новите сведения или последващата молба.

2.           Освен това държавите-членки могат да приложат специалната процедура по параграф 3, ако лицето подаде последващата молба за убежище:

а)      след оттеглянето на своята предходна молба или отказа от нея по силата на член 19 или 20;

б)      след като е взето решение по предходната молба. Държавите-членки могат също така да решат да приложат тази процедура едва след като бъде взето окончателното решение.

2. 3.       ð С цел вземането на решение относно допустимостта на молба за международна закрила съгласно член 33, параграф 2, буква г) ï Ппървоначално последващата молба за ð международна закрила ï убежище е предмет на предварително разглеждане с цел да се определи дали след оттеглянето на предходната молба или след решението по параграф 2, буква б) от настоящия член по тази молба Ö са се появили или са били представени от кандидата нови елементи или нови факти, които са свързани Õ с разглеждането на това дали Ö кандидатът Õ лицето отговаря на условията може да бъде признато за бежанец ð или за субсидиарна закрила ï по силата на Директива [.../.../EС] [Директива за признаването] 2004/83/ЕО са се появили или са били представени от кандидата.

3. 4.       Ако след в предварителния преглед по параграф 2 3 от настоящия член Ö бъде заключено, че Õ се установят или бъдат представени Ö са установени или представени от кандидата нови елементи или факти Õ и те увеличават в значителна степен вероятността кандидатът да бъде признат за бежанец ð или за отговарящ на условията за субсидиарна закрила ï по силата на Директива Ö […/.../EС] [Директива за признаването] Õ 2004/83/ЕО, разглеждането на молбата продължава в съответствие с разпоредбите на глава ІІ. Ö Държавите-членки могат да предвидят и други причини за последваща молба, която да бъде допълнително разгледани. Õ

5.           Държавите членки могат в съответствие с националното си законодателство да продължат разглеждането на последващата молба, при условие че съществуват други причини, които обосновават повторното започване на определена процедура.

4. 6.       Държавите-членки могат да вземат решение да продължат разглеждането на молбата само при условие че съответният кандидат не е имал възможност, без да има вина за това, да представи ситуациите, изложени в параграфи 2 и 3 3, 4 и 5 от настоящия член, в предходната процедура, и по-специално да упражни правото си на ефективна защита съгласно член 46 39.

ò нов

5.           Когато последващата молба не е разгледана допълнително в съответствие с настоящия член, тя се счита за недопустима в съответствие с член 33, параграф 2, буква г).

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

6. 7.       Процедурата по настоящия член може да се прилага и в случая с:

а)      лица на издръжка, които подават молба, след като в съответствие с член 7, параграф 2 6, параграф 3 са се съгласили техният случай да се разглежда в рамките на молбата, която е подадена от тяхно име ð , и/или ï

б)      ð несключил брак непълнолетен, който подава молба след подаването на молба от негово име съгласно член 7, параграф 5, буква в) ï.

В ð тези случаи ï този случай предварителното разглеждане по параграф 2 3 от настоящия член би се състояло в разглеждане дали съществуват факти, които са свързани с положението на лицето на издръжка ð или несключилия брак непълнолетен ï, които биха могли да оправдаят отделна молба.

ò нов

7.           Когато дадено лице, по отношение на което следва да се приложи решение за прехвърляне по силата на Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин], предостави допълнителни сведения или подаде последваща молба в държавата-членка, осъществяваща прехвърлянето, тези сведения или последващи молби се разглеждат от отговорната държава-членка, както е определено от Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин], в съответствие с настоящата директива.

Член 41

Специални правила след отхвърлянето или недопустимостта на последваща молба

Когато едно лице подаде нова молба за международна закрила в същата държава-членка след окончателно решение, с което негова молба е била счетена за недопустима съгласно член 40, параграф 5, или окончателно решение за отхвърляне на предишна последваща молба като неоснователна, държавите-членки могат да извършат някое от следните действия:

а)           да направят изключение по отношение на правото за оставане на своя територия, при условие че решаващият орган се е уверил, че решението за връщане няма да доведе до пряко или непряко връщане в нарушение на международните задължения и задълженията на ниво Съюз на тази държава-членка,

б)           да предвидят процедурата за разглеждане да бъде ускорена в съответствие с член 31, параграф 6, буква е); в такъв случай държавите-членки могат да предвидят дерогация от сроковете, които обикновено се прилагат при ускорените процедури, в съответствие с националното законодателство,

в)           да предвидят дерогация от сроковете, които обикновено се прилагат при процедурите за допустимост по член 33 и 34, в съответствие с националното законодателство.

ê 2005/85/EО

Член 33

Неявяване

Държавите-членки могат да запазят или приемат процедурата по член 32 за случая, в който молбата за убежище е подадена на по-късна дата от кандидат, който умишлено или поради груба небрежност е пропуснал да се яви в определен приемен център или да се яви на определената дата пред компетентния орган.

ê 2005/85/EО

ð нов

Член 42 34

Процедурни правила

1.           Държавите-членки гарантират, че кандидатите за ð международна закрила ï убежище, чиято молба е обект на предварително разглеждане съгласно член 40 32 , се ползват от гаранциите по член 12, параграф 1 10, параграф 1.

2.           Държавите-членки могат да уредят в националното си законодателство правила за предварителното разглеждане съгласно член 40 32. Тези правила могат, inter alia:

а)      да задължават съответния кандидат да посочи фактите и да изложи доказателства, които оправдават новата процедура;

б)      да изискат от съответния кандидат да представи в определен срок нова информация, считано от момента, от който е получил тази информация;

б в)   да позволят извършване на се извърши предварителното разглеждане, което е основано единствено въз основа на писмените сведения без лично интервю ð с изключение на случаите, посочени в член 40, параграф 6 ï.

Тези правила не могат да направят невъзможен достъпа на кандидата за убежище до нова процедура или да водят до ефективна отмяна или сериозни пречки за достъп.

3.           Държавите-членки гарантират, че:

а)      кандидатът е информиран по подходящ начин за изхода от предварителното разглеждане и в случай че разглеждането на молбата му няма да продължи, е запознат с мотивите за това и за възможностите да подаде жалба или да поиска преразглеждане на това решение.;

б)      ако се приложи някое от положенията по член 32, параграф 2, решаващият орган продължава в най-кратки срокове разглеждането на последващата молба в съответствие с разпоредбите на глава ІІ.

Раздел V

Член 43 35

Процедури на границата

1.           Държавите-членки могат да предвидят процедури в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ, за да вземат решение на границата или в транзитните си зони на държавата-членка:

а)      ð относно допустимостта съгласно член 33 на ï подадена на такова място молба; ð и/или ï

ò нов

б)      същността на молба по процедура съгласно член 31, параграф 6.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

2.           Въпреки това, когато процедурите по параграф 1 не съществуват, държавите-членки могат, при условията на разпоредбите от настоящия член и в съответствие с действащите законови и подзаконови разпоредби, в сила към 1 декември 2005 г., да запазят процедури, които дерогират основните принципи и гаранции по глава ІІ, за да вземат решение за предоставянето на разрешение за влизане на територията на кандидатите за убежище на границата или в транзитните зони, които са пристигнали и са подали молба за убежище на това място.

3.           Процедурите по параграф 2 гарантират по-специално, че съответните лица:

а)      получават разрешение да останат на границата или в транзитните зони на държавата-членка, без да се накърнява член 7;

б)      незабавно са информирани за правата и задълженията си, както е описано в член 10, параграф 1, буква а);

в)      имат достъп, при необходимост, до услугите на преводач, както е описано в член 10, параграф 1, буква б);

г)       са изслушани, преди компетентният орган да вземе решение по тези процедури, във връзка с молбата им за убежище от лица, които имат нужните познания за приложимите норми в областта на убежището и бежанското право, както е описано в членове 12, 13 и 14;

д)      могат да се консултират с правен или друг съветник, който е признат или оправомощен за това по националното право, както е описано в член 15, параграф 1; и

е)      имат назначен представител в случай на непридружен непълнолетен, както е описано в член 17, параграф 1, освен ако не се прилага член 17, параграф 2 или 3.

Освен това, в случай на отказ от компетентния орган за разрешение за влизане на територията на страната, този компетентен орган трябва да посочи правните и фактическите мотиви да се приеме, че молбата за убежище е неоснователна или недопустима.

2. 4.       Държавите-членки гарантират, че всяко решение, предвидено в рамките на процедурите по параграф 1 2, се постановява в разумен срок. Ако в срок от четири седмици не е взето решение, кандидатът за убежище получава правото да влезе на територията на държавата-членка с цел молбата му за убежище да бъде разгледана в съответствие с другите разпоредби на настоящата директива.

3. 5.       В случай на определен видове пристигания или пристигания на голям брой хора, граждани на трета страна или лица без гражданство, които подават молби за ð международна закрила ï убежище на границата или в транзитна зона, което прави направят практически невъзможно прилагането Ö на практика Õ на разпоредбите на параграф 1 или на специалната процедура по параграфи 2 и 3, тези процедури могат също да бъдат прилагани, когато и докато тогава и за необходимото време, когато тези граждани на трети страни или лица без гражданство са бъдат нормално приютени на места, в близост до границата или до транзитната зона.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

Член 36

Понятие за сигурна трета европейска страна

1.           Държавите-членки могат да предвидят, че не разглеждат или не разглеждат в пълен обем молба за убежище и закрила на кандидат в частния случай, както е описан в глава ІІ, когато компетентният орган е установил на основата на факти, че кандидатът за убежище се опитва да влезе или е влязъл нелегално на нейна територия от сигурна трета страна, в съответствие с параграф 2.

2.           Трета страна се счита за сигурна трета страна за целите на параграф 1 само при условие че.

а)      е ратифицирала и спазва разпоредбите на Женевската конвенция, без никакви географски ограничения;

б)      разполага с процедура за убежище по закон;

в)      е ратифицирала Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и спазва нейните разпоредби, по-специално нормите за ефикасна защита; и

г)       е определена за такава от Съвета в съответствие с параграф 3.

3.           Съветът, като действа с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, след консултации с Европейския парламент приема или изменя общия списък на третите страни, които се считат за сигурни трети страни за целите на параграф 1.

4.           Съответните държави-членки предвиждат в своето национално право реда и условията за прилагане на разпоредбите на параграф 1, както и действието на постановените решения по силата на тези разпоредби, при спазване на принципа за невръщане по Женевската конвенция, а именно като предвидят изключения на прилагането на настоящия член по хуманитарни или политически причини или по причини, свързани с международното публично право.

5.           Когато прилагат решение, което се основава единствено на настоящия член, държавите-членки:

а)      информират за това кандидата; и

б)      предоставят му документ, с който информират властите на третата страна, на езика на тази страна, че молбата не е била разгледана по същество.

6.           Когато сигурна трета страна не приеме обратно кандидата за убежище, държавите-членки гарантират, че на това лице е предоставен достъп до процедура в съответствие с основните принципи и гаранции по глава ІІ.

7.           Държавите-членки, които са посочили третите страни като сигурни страни в съответствие с националното законодателство, което е в сила към 1 декември 2005 г. и на основата на критериите по параграф 2, букви а), б) и в), могат да прилагат параграф 1 спрямо тези трети страни, докато Съветът приеме общия списък съгласно параграф 3.

ê 2005/85/EО

ð нов

ГЛАВА ІV

Процедури за отнемане на статута ð на лице под международна закрила ï на бежанец

Член 44 37

Отнемане на статута на бежанец ð на лице под международна закрила ï

Държавите-членки гарантират, че може да започне разглеждане за отнемане на статута ð за международна закрила ï на бежанец на конкретно лице, когато се появят нови елементи или факти, които показват, че има основание за преразглеждане на валидността на статута ð на лице под международна закрила ï на бежанец.

Член 45 38

Процедурни правила

1.           Държавите-членки гарантират, че когато компетентният орган предвижда отнемането на статута ð на лице под международна закрила ï на бежанец, предоставен на гражданин на трета страна или лице без гражданство в съответствие с член 14 ð или член 19 ï от Директива [.../.../EС] [Директива за признаването] 2004/83/ЕО , лицето се ползва от следните гаранции:

а)      да бъде информирано е писмено, че компетентният орган пристъпва към преразглеждане на предоставения статут ð на лице под международна закрила ï на бежанец, както и за причините за това преразглеждане; и

б)      има възможност да представи по време на лично интервю, което се провежда в съответствие с член 10 12, параграф 1, буква б) и членове 14, 15, ð 16 ï и 17 12, 13 и 14, или писмено причините, поради които няма основание да му се отнема статутът ð на лице под международна закрила ï на бежанец.

Освен това държавите-членки гарантират, че в рамките на процедурата:

а)      компетентният орган може да получи точни и актуализирани данни от различни източници, по-конкретно при необходимост от ð Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и ï ВКБООН, за общото положение в страната на произход на съответното лице; и

б)      когато се събира информация информациите за индивидуалния случай са събирани за целите на преразглеждането с цел преразглеждане на статута ð на лице под международна закрила ï на бежанец, те тя не се сънабират от извършителя(ите) на преследването ð или на тежкото посегателство ï, по начин, по който това би довело до пряко информиране на тъй като това би имало като резултат, че този(тези) извършител(и) ще бъде(бъдат) пряко информиран(и) за това, че съответното лице ð се ползва от международна закрилаï е бежанец, чийто и неговият статут е в процес на преразглеждане, или и би довело до заплаха за физическата неприкосновеност на лицето и на лица на негова издръжка на членовете на семейството му, или свободата и сигурността на членовете на семейството му, които все още живеят в страната на произход.

2.           Държавите-членки гарантират, че решението на компетентния орган за отнемане на статута ð на лице под международна закрила ï на бежанец се оповестява писмено. В решението се посочват правните и фактическите мотиви, а информация за начините за обжалване на решението се съобщава писмено.

3.           След като компетентният орган вземе решение за отнемане на статута ð на лице под международна закрила ï на бежанец, се прилагат също така член 20 15, параграф 2, ð член 22 ï, член 23, параграф 1 16, параграф 1 и член 29 21 са приложими по същия начин.

4.           Чрез дерогация от параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член държавите-членки могат да решат, че при прекъсване статутът ð на лице под международна закрила ï на бежанец отпада по право, в съответствие с член 11, параграф 1, букви а), б), в) и г) от Директива 2004/83/ЕО или, ако ð лицето, на което е предоставена международна закрилаï бежанецът недвусмислено се е отказало от това да бъде признато за ð лице, на което е предоставена международна закрила ï бежанец. ð Държавите-членки могат също да предвидят статутът на лице под международна закрила да отпада по право, ако лицето, на което е предоставена международна закрила, стане гражданин на държавата-членка. ï

ГЛАВА V

Процедури за обжалването

Член 46 39

Право на ефективна защита

1.           Държавите-членки гарантират, че кандидатите за ð международна закрила ï убежище разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следното:

а)      решение относно тяхната молба за убежище ð международна закрила ï, включително за решение, което:

ò нов

i)        счита дадена молба за неоснователна във връзка със статут на бежанец и/или статут на лице под субсидиарна закрила,

ê 2005/85/EО

ð нов

ii i)     постановява недопустимост на молбата съгласно член 33 25 , параграф 2,

iii ii)    е взето на границата или в транзитни зони на държаваите-членкаи, както е описано в член 43, параграф 1 35, параграф 1,

iii)      не пристъпва към разглеждане съгласно член 36;

б)      отказ от повторно откриване на процедурата по разглеждане на молбата, след като това разглеждане е било прекратено съгласно членове 27 и 28 19 и 20;

в)      решение да не продължи разглеждането на последващата молба съгласно членове 32 и 34;

г)       решение за отказ за влизане в рамките на процедурите, предвидени в член 35, параграф 2;

в д)   решение за отнемане на статута ð на лице под международна закрила ï на бежанеца съгласно член 45 38.

ò нов

2.           Държавите-членки гарантират, че лицата, за които решаващият орган признава, че отговарят на условията за субсидиарна закрила, имат право на ефективна защита, както е посочено в параграф 1, срещу решение да се счете за неоснователна молба във връзка със статут на бежанец.

Въпросното лице се ползва от правата и преимуществата, гарантирани на лицата, които се ползват от субсидиарна закрила съгласно Директива […/.../EС] [Директива за признаването], в очакване на резултата от процедурите за обжалване.

3.           Държавите-членки гарантират, че ефективната защита, посочена в параграф 1, предвижда цялостно разглеждане на фактите и правните въпроси, включително разглеждане ex nunc на нуждите от международна закрила съгласно Директива […./../EС] [Директива за признаването], най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд.

ê 2005/85/EО

ð нов

4. 2.       Държавите-членки предвиждат ð разумни ï сроковете и другите необходими правила, за да може кандидатът да упражни своето право на ефективна защита съгласно параграф 1.

ò нов

Сроковете не правят невъзможен или прекалено труден достъпа на кандидатите до ефективна защита съгласно параграф 1.

Държавите-членки могат също да предвидят преразглеждане ex officio на решения, взети съгласно член 43;

ê 2005/85/EО

3.           Държавите-членки предвиждат при необходимост правила, които съответстват на техните международни задължения, свързани със:

а)      въпроса, дали в резултат на средството за защита съгласно параграф 1 се дава възможност на кандидатите да останат в съответната държава-членка до решаване на техните случаи;

б)      възможността за правни средства за защита или предпазни мерки, ако средството за защита съгласно в параграф 1 няма действие по отношение на възможността кандидатът да остане в държавата-членка до решаване на случая. Държавите-членки могат също да предвидят средство за защита ex officio; и

в)      основанията за обжалване на решение по член 25, параграф 2, буква в) в съответствие с методологията, прилагана по член 27, параграф 2, букви б) и в).

ò нов

5.           Без да се засягат разпоредбите на параграф 6, държавите-членки позволяват на кандидатите да останат на територията, докато изтече срокът, в който те упражнят правото си на ефективна защита, или когато това право е упражнено в рамките на този срок в очакване на резултата от защитата.

6.           В случай на решение дадена молба да се счита за неоснователна, при което важи което и да било от обстоятелствата, изброени в член 31, параграф 6, букви а)—ж), или на решение дадена молба да се счита за недопустима съгласно член 33, параграф 2, буква а) или буква г), и когато в такива случаи националното законодателство не предвижда право за оставане в държавата-членка в очакване на резултата от защитата, съдът има правомощия да постанови, било по искане на въпросния кандидат или като действа по собствена инициатива, дали кандидатът може да остане на територията на държавата-членка.

Този параграф не се прилага за процедурите, посочени в член 43.

7.           Държавите-членки позволяват на кандидата да остане на територията в очакване на резултата от посочената в параграф 6 процедура, която да постанови дали кандидатът може да остане на територията.

8.           Параграфи 5, 6 и 7 не засягат разпоредбите на член 26 от Регламент (ЕС) № […/…] [Регламент от Дъблин].

ê 2005/85/EО

9. 4.       Държавите-членки могат да определят срокове за разглеждане от съда по параграф 1 на решението, което е взето от решаващия орган.

5.           Когато на кандидат е предоставен статут, който му предоставя същите права и привилегии по националното право и по правото на Общността като тези на статута на бежанец по силата на Директива 2004/83/ЕО, е възможно да се счита, че кандидатът разполага с ефективна защита, когато съдът реши, че защитата съгласно параграф 1 е недопустима или има малка вероятност да продължи, на основание недостатъчния интерес на кандидата от това процедурата да бъде продължена.

10. 6.     Държавите-членки могат също така да определят в националното си законодателство условията, при които може да се счита, че един кандидат е оттеглил негласно мълчаливо средството за защита съгласно параграф 1 или негласно мълчаливо се е отказал от него, заедно с правила за процедурата, която трябва да се прилага в такъв случай.

ГЛАВА VІ

Общи и заключителни разпоредби

Член 47 40

Обжалване от публичните органи

Настоящата директива не засяга възможността на публичните органи да оспорват съгласно националното законодателство административните и/или съдебните решения.

Член 48 41

Поверителност

Държавите-членки гарантират, че органите, които прилагат настоящата директива, са обвързани от принципа на поверителност, така както е определено в националното им право, по отношение на информацията, която получават в хода на тяхната работа.

ò нов

Член 49

Сътрудничество

Всяка държава-членка определя национално звено за контакт и съобщава неговия адрес на Комисията. Комисията предава тази информация на другите държави-членки.

Държавите-членки, като съгласуват с Комисията, вземат всички подходящи мерки за установяване на пряко сътрудничество и обмен на информация между компетентните органи.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

Член 50 42

Доклад

Не по-късно от Към 1 декември 2009 г. ð ……..[13] ï Комисията изготвя доклад пред Европейския парламент и пред Съвета относно прилагането на настоящата директива в държавите-членки и предлага необходимите изменения. Държавите-членки предават на Комисията всяка полезна информация за изготвянето на доклада. След представянето на доклада Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива в държавите-членки най-малко на всеки ð пет ï две години.

Член 51 43

Транспониране

1.           Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 1 декември 2007 г. Ö членове […] [членовете, които са променени по същество в сравнение с предходната директива] най-късно до [… г.] Õ. По отношение на член 15 държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 1 декември 2008 г. Те незабавно Ö съобщават на Õ информират Комисията за това Ö текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива Õ.

ò нов

2.           Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 31, параграф 3 не по-късно от [3 години след крайния срок за транспониране]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

3.           Когато държавите-членки приемат тези разпоредбите, Ö посочени в параграфи 1 и 2 Õ, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Ö Държавите-членки определят как се прави това позоваване. Õ Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. ÖТе включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменени с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Начинът на позоваване, както и формулировката на уточнението, се определят от държавите-членки. Õ

4.           Държавите-членки съобщават на Комисията текста на Ö основните Õ разпоредби от националното право, които те приемат в областта, обхваната от настоящата директива Ö , както и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива Õ.

ê 2005/85/EО (адаптиран)

ð нов

Член 52 44

Преходни разпоредби

Държавите-членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, Ö посочени Õ по в член 51, параграф 1, 43 към молбите за ð международна закрила ï убежище, които са подадени след ð […] ï 1 декември 2007 г., и към процедурите за отнемане на статута ð на лице под международна закрила ï на бежанец, които са започнали след ð […] ï 1 декември 2007 г. ð Молби, подадени преди [… г.], и процедури за отнемане на статута на бежанец, започнати преди [… г.], се уреждат от законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети съгласно Директива 2005/85/ЕО. ï

ò нов

По отношение на молбите за международна закрила, подадени след [… г.], държавите членки прилагат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, посочени в член 51, параграф 2. Молбите, подадени преди [… г.], се уреждат от законовите, подзаконовите и административните разпоредби съгласно Директива 2005/85/ЕО.

ê

Член 53

Отмяна

Директива 2005/85/ЕО се отменя за държавите-членки, обвързани с нея, считано от [деня след датата, определена в член 51, параграф 1 от настоящата директива], без да се засягат задълженията на държавите-членки по отношение на срока за транспониране в националното право на директивата, посочен в приложение II, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат според таблицата на съответствието в приложение III.

ê 2005/85/EО

Член 54 45

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз.

ê

Членове [...] се прилагат считано от [деня след датата, посочена в член 51, параграф 1].

ê 2005/85/EО (адаптиран)

Член 55 46

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност Ö съответствие с Договорите Õ.

Съставено в Брюксел на [...] година.

За Европейския парламент                         За Съвета

Председател                                                Председател

ê 2005/85/EО

ПРИЛОЖЕНИЕ І

Определение на „решаващ орган“

При прилагане на настоящата директива Ирландия би могла, доколкото продължават да се прилагат разпоредбите на член 17, параграф 1 от Закона за бежанците от 1996 г. (Refugee Act 1996) (с измененията), да счита, че:

- „решаващият орган“ по смисъла на член 2, буква е) от настоящата директива , що се отнася до разглеждането дали на кандидатът следва или, когато има такъв случай, не следва да бъде обявен за бежанец, означава Office of the Refugee Applications Commissionner; и че

- „решенията на първа инстанция“ по смисъла на член 2, буква е) от настоящата директива включват препоръките на Refugee Applications Commissionner относно въпросите, свързани с това да се знае дали съответният кандидат следва, а когато има такъв случай, съответният кандидат не следва да бъде обявен за бежанец.

Ирландия нотифицира Комисията за всяка промяна в разпоредбите на член 17, параграф 1 от Закона за бежанците от 1996 г. (с измененията).

ПРИЛОЖЕНИЕ І II

Определяне на една страна като сигурна страна на произход за целите на член 29 и член 30 37, параграф 1.

Една страна се счита за сигурна страна на произход, ако на основание на правното положение, прилаганото право в рамките на демократична система и в рамките на политическите обстоятелства може да се покаже, че по принцип и за всеки отделен случай няма преследване, както е определено в член 9 от Директива […/…/EС] [Директивата за признаването] Директива 2004/83/ЕО, няма мъчения, нехуманно или унизително отношение и наказания и не съществува опасност от произволно необосновано насилие в ситуация на международен или вътрешен въоръжен конфликт.

За да се направи тази оценка, се отчита между другото и степента, в която страната предлага защита срещу преследване и лошо отношение от:

а) съответните законови и подзаконови разпоредби на страната и от начина, по който те се прилагат;

б) спазването на правата и свободите, гарантирани в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и/или в Международния пакт за гражданските и политическите права, и/или Конвенцията срещу мъченията, и по-специално правата, по отношение на които не се разрешава дерогация по член 15, параграф 2 от посочената Европейска конвенция;

в) спазване на принципа на забрана за връщане за невръщане по Женевската конвенция;

г) съществуването на система на ефективни средства за защита срещу нарушенията на тези права и свободи.

ê 2005/85/EО

ð нов

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

Определение на термините „кандидат“ или „кандидат за убежище“

При прилагане на настоящата директива Испания може, доколкото разпоредбите на Ley 30/1992 de Régimen jurídico de las Administraciones Públicas y del Procedimiento Administrativo Común от 26 ноември 1992 г. и на Ley 29/1998 reguladora de la Jurisdicción Contencioso-Administrativa от 13 юли 1998 г. продължават да се прилагат, да счита, че за целите на глава V определението на „кандидат“ или „кандидат за убежище“ в член 2, буква в) от настоящата директива, включва „recurrante“, както е установено в горепосочените правни актове.

„Recurrante“ има право на същите гаранции като „кандидата“ или „кандидата за убежище“, както е посочено в настоящата директива за целите на упражняване на неговите права за ефективна защита.

Испания нотифицира Комисията за всяка съществена промяна в горепосочените правни актове.

ê

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІ IV

Част А

Отменена директива (посочена в член 53)

Директива 2005/85/ЕО на Съвета || (OВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13)

Част Б

Срок за транспониране в националното законодателство (посочен в член 51)

Директива || Срокове за транспониране

2005/85/EО || Първи краен срок: 1 декември 2007 г. Втори краен срок: 1 декември 2008 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ ІІІ

Таблица на съответствията

Директива 2005/85/ЕО || Настоящата директива

Член 1 || Член 1

Член 2, букви a)—в) || Член 2, букви a)—в)

- || Член 2, буква г)

Член 2, букви г)—е) || Член 2, букви д)—ж)

- || Член 2, букви з) и и)

Член 2, буква ж) || Член 2, буква й)

- || Член 2, букви к) и л)

Член 2, букви з)—к) || Член 2, букви м)—п)

- || Член 2, буква р)

Член 3, параграфи 1 и 2 || Член 3, параграфи 1 и 2

Член 3, параграф 3 || -

Член 3, параграф 4 || Член 3, параграф 3

Член 4, параграф 1, първа алинея || Член 4, параграф 1, първа алинея

Член 4, параграф 1, втора алинея || -

Член 4, параграф 2, буква a) || Член 4, параграф 2, буква a)

Член 4, параграф 2, букви б)—г) || -

Член 4, параграф 2, буква д) || Член 4, параграф 2, буква б)

Член 4, параграф 2, буква е) || -

- || Член 4, параграф 3

Член 4, параграф 3 || Член 4, параграф 4

- || Член 4, параграф 5

Член 5 || Член 5

Член 6, параграф 1 || Член 6, параграф 1

- || Член 6, параграфи 2—4

Член 6, параграфи 2 и 3 || Член 7, параграфи 1 и 2

- || Член 7, параграф 3

- || Член 7, параграф 4

Член 6, параграф 4 || Член 7, параграф 5

Член 6, параграф 5 || -

- || Член 8

Член 7, параграфи 1 и 2 || Член 9, параграфи 1 и 2

- || Член 9, параграф 3

Член 8, параграф 1 || Член 10, параграф 1

- || Член 10, параграф 2

Член 8, параграф 2, букви a)—в) || Член 10, параграф 3, букви a)—в)

- || Член 10, параграф 3, буква г)

Член 8, параграфи 3 и 4 || Член 10, параграфи 4 и 5

Член 9, параграф 1 || Член 11, параграф 1

Член 9, параграф 2, първа алинея || Член 11, параграф 2, първа алинея

Член 9, параграф 2, втора алинея || -

Член 9, параграф 2, трета алинея || Член 11, параграф 2, втора алинея

Член 9, параграф 3 || Член 11, параграф 3

Член 10, параграф 1, букви a)—в) || Член 12, параграф 1, букви a)—в)

- || Член 12, параграф 1, буква г)

Член 10, параграф 1, букви г) и д) || Член 12, параграф 1, букви д) и е)

Член 10, параграф 2 || Член 12, параграф 2

Член 11 || Член 13

Член 12, параграф 1, първа алинея || Член 14, параграф 1, първа алинея

Член 12, параграф 2, втора алинея || -

- || Член 14, параграф 1, втора и трета алинея

Член 12, параграф 2, трета алинея || Член 14, параграф 1, четвърта алинея

Член 12, параграф 2, буква a) || Член 14, параграф 2, буква a)

Член 12, параграф 2, буква б) || -

Член 12, параграф 2, буква в) || -

Член 12, параграф 3, първа алинея || Член 14, параграф 2, буква б)

Член 12, параграф 3, втора алинея || Член 14, параграф 2, втора алинея

Член 12, параграфи 4—6 || Член 14, параграфи 3—5

Член 13, параграфи 1 и 2 || Член 15, параграфи 1 и 2

Член 13, параграф 3, буква a) || Член 15, параграф 3, буква a)

- || Член 15, параграф 3, буква б)

Член 13, параграф 3, буква б) || Член 15, параграф 3, буква в)

- || Член 15, параграф 3, буква г)

- || Член 15, параграф 3, буква д)

Член 13, параграф 4 || Член 15, параграф 4

Член 13, параграф 5 || -

- || Член 16

Член 14 || -

- || Член 17

- || Член 18

- || Член 19

Член 15, параграф 1 || Член 22, параграф 1

Член 15, параграф 2 || Член 20, параграф 1

- || Член 20, параграфи 2—4

- || Член 21, параграф 1

Член 15, параграф 3, буква a) || -

Член 15, параграф 3, букви б) и в) || Член 21, параграф 2, букви a) и б)

Член 15, параграф 3, буква г) || -

Член 15, параграф 3, втора алинея || -

Член 15, параграфи 4—6 || Член 21, параграфи 3—5

- || Член 22, параграф 2

Член 16, параграф 1, първа алинея || Член 23, параграф 1, първа алинея

Член 16, параграф 1, втора алинея, първо изречение || Член 23, параграф 1, втора алинея, уводни думи

- || Член 23, параграф 1, буква a)

Член 16, параграф 1, втора алинея, второ изречение || Член 23, параграф 1, буква б)

Член 16, параграф 2, първо изречение || Член 23, параграф 2

Член 16, параграф 2, второ изречение || -

- || Член 23, параграф 3

Член 16, параграф 3 || Член 23, параграф 4, първа алинея

Член 16, параграф 4, първа алинея || -

Член 16, параграф 4, втора и трета алинея || Член 23, параграф 4, втора и трета алинея

- || Член 24

Член 17, параграф 1 || Член 25, параграф 1

Член 17, параграф 2, буква a) || Член 25, параграф 2

Член 17, параграф 2, букви б) и в) || -

Член 17, параграф 3 || -

Член 17, параграф 4 || Член 25, параграф 3

- || Член 25, параграф 4

Член 17, параграф 5 || Член 25, параграф 5

- || Член 25, параграф 6

Член 17, параграф 6 || Член 25, параграф 7

Член 18 || Член 26

Член 19 || Член 27

Член 20, параграфи 1 и 2 || Член 28, параграфи 1 и 2

- || Член 28, параграф 3

Член 21 || Член 29

Член 22 || Член 30

Член 23, параграф 1 || Член 31, параграф 1

Член 23, параграф 2, първа алинея || Член 31, параграф 2

- || Член 31, параграф 3

Член 23, параграф 2, втора алинея || Член 31, параграф 4, първа алинея

- || Член 31, параграф 4, втора алинея

Член 23, параграф 3 || Член 31, параграф 5, уводни думи

- || Член 31, параграф 5, букви a)—в)

Член 23, параграф 4, буква a) || Член 31, параграф 6, буква a)

Член 23, параграф 4, буква б) || -

Член 23, параграф 4, буква в), i) || Член 31, параграф 6, буква б)

Член 23, параграф 4, буква в), ii) || -

Член 23, параграф 4, буква г) || Член 31, параграф 6, буква в)

Член 23, параграф 4, буква д) || -

Член 23, параграф 4, буква е) || Член 31, параграф 6, буква г)

Член 23, параграф 4, буква ж) || Член 31, параграф 6, буква д)

Член 23, параграф 4, букви з) и и) || -

Член 23, параграф 4, буква й) || Член 31, параграф 6, буква е)

Член 23, параграф 4, букви к) и л) || -

Член 23, параграф 4, буква м) || Член 31, параграф 6, буква ж)

Член 23, параграф 4, букви н) и о) || -

- || Член 31, параграфи 7 и 8

Член 24 || -

- || Член 32 (преместен член 28)

Член 25 || Член 33

Член 25, параграф 1 || Член 33, параграф 1

Член 25, параграф 2, букви a)—в) || Член 33, параграф 2, букви a)—в)

Член 25, параграф 2, букви г) и д) || -

Член 25, параграф 2, букви е) и ж) || Член 33, параграф 2, букви г) и д)

- || Член 34

Член 26 || Член 35

Член 27, параграф 1, буква a) || Член 38, параграф 1, буква a)

- || Член 38, параграф 1, буква б)

Член 27, параграф 1, букви б)—г) || Член 38, параграф 1, букви в)—д)

Член 27, параграфи 2—5 || Член 38, параграфи 2—5

Член 28 || Член 32

Член 29 || -

Член 30, параграф 1 || Член 37, параграф 1

Член 30, параграфи 2—4 || -

- || Член 37, параграф 2

Член 30, параграфи 5 и 6 || Член 37, параграфи 3 и 4

Член 31, параграф 1 || Член 36, параграф 1

Член 31, параграф 2 || -

Член 31, параграф 3 || Член 36, параграф 2

Член 32, параграф 1 || Член 40, параграф 1

Член 32, параграф 2 || -

Член 32, параграф 3 || Член 40, параграф 2

Член 32, параграф 4 || Член 40, параграф 3, първо изречение

Член 32, параграф 5 || Член 40, параграф 3, второ изречение

Член 32, параграф 6 || Член 40, параграф 4

- || Член 40, параграф 5

Член 32, параграф 7, първа алинея || Член 40, параграф 6, буква a)

- || Член 40, параграф 6, буква б)

Член 32, параграф 7, втора алинея || Член 40, параграф 6, втора алинея

- || Член 40, параграф 7

- || Член 41

Член 33 || -

Член 34, параграфи 1 и 2, буква а) || Член 42, параграфи 1 и 2, буква а)

Член 34, параграф 2, буква б) || -

Член 34, параграф 2, буква в) || Член 42, параграф 2, буква б)

Член 34, параграф 3, буква a) || Член 42, параграф 3

Член 34, параграф 3, буква б) || -

Член 35, параграф 1 || Член 43, параграф 1, буква a)

- || Член 43, параграф 1, буква б)

Член 35, параграфи 2 и 3, букви a)—е) || -

Член 35, параграф 4 || Член 43, параграф 2

Член 35, параграф 5 || Член 43, параграф 3

Член 36, параграфи 1—2, буква в) || Член 39, параграфи 1—2, буква в)

Член 36, параграф 2, буква г) || -

Член 36, параграф 3 || -

Член 36, параграфи 4—6 || Член 39, параграфи 3—5

- || Член 39, параграф 6

Член 36, параграф 7 || -

Член 37 || Член 44

Член 38 || Член 45

- || Член 46, параграф 1, буква a), i)

Член 39, параграф 1, буква a), i) и ii) || Член 46, параграф 1, буква a), ii) и iii)

Член 39, параграф 1, буква a), iii) || -

Член 39, параграф 1, буква б) || Член 46, параграф 1, буква б)

Член 39, параграф 1, букви в) и г) || -

Член 39, параграф 1, буква д) || Член 46, параграф 1, буква в)

- || Член 46, параграфи 2 и 3

Член 39, параграф 2 || Член 46, параграф 4, първа алинея

- || Член 46, параграф 4, втора и трета алинея

Член 39, параграф 3 || -

- || Член 46, параграфи 5—8

Член 39, параграф 4 || Член 46, параграф 9

Член 39, параграф 5 || -

Член 39, параграф 6 || Член 41, параграф 10

Член 40 || Член 47

Член 41 || Член 48

- || Член 49

Член 42 || Член 50

Член 43, първа алинея || Член 51, параграф 1

- || Член 51, параграф 2

Член 43, втора и трета алинея || Член 51, параграфи 3 и 4

Член 44 || Член 52, първа алинея

- || Член 52, втора алинея

- || Член 53

Член 45 || Член 54

Член 46 || Член 55

Приложение І || -

Приложение II || Приложение І

Приложение III || -

- || Приложение II

- || Приложение III

[1]               Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – „План за политика в областта на убежището: интегриран подход към закрилата в целия ЕС“, COM(2008) 360, 17.6.2008 г.

[2]               OВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.

[3]               Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за прилагането на Директива 2005/85/ЕО от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, COM(2010) 465, 8.9.2010 г.

[4]               Европейски пакт за имиграцията и убежището, Документ на Съвета 13440/08.

[5]               Работен документ на службите на Комисията, придружаващ предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно минимални норми относно процедурите за предоставяне или отнемане на международна закрила в държавите-членки — Оценка на въздействието — SEC(2009) 1376, 21.10.2009 г.

[6]               OВ C […], […], стр. […].

[7]               OВ C […], […], стр. […].

[8]               OВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.

[9]               OВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 11.

[10]             OВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98.

[11]             Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки (ОВ L 190, 18.7.2002 г., стр. 1).

[12]             OВ L 31, 06.02.2003 г., стр. 18.

[13]             Четири години след датата на приемане на настоящата директива.

Подробното обяснение на измененото предложение е представено в сравнение с предложението на Комисията от 2009 г. за изменение на Директива 2005/85/ЕО.

Член 1

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 2

В сравнение с предложението от 2009 г. в този член са внесени промени, свързани с:

г)         Определението на кандидатите, които се нуждаят от специални процедурни гаранции:

i)       въвежда се по-точен термин, а именно „кандидат, който се нуждае от специални процедурни гаранции“, който отразява по-добре факта, че специалните нужди трябва да бъдат взети под внимание за целите на Директивата за процедурите за убежище,

ii)       обръща се внимание на случаите, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност, когато кандидатите могат да се нуждаят от специални процедурни гаранции, като се има предвид, че в тези случаи, inter alia, при разглеждането на молбата, и по-конкретно при личното интервю, трябва да се гарантира, че кандидатът е в състояние да представи своя случай, и

iii)      уточнява се естеството на някои основания, като терминът „проблеми, свързани с психичното здраве“ се заменя с „тежко физическо заболяване, психична болест или посттравматичен стрес“.

н)           В промененото предложение се разширява обхватът на термина „представител“, за да се поясни, че в зависимост от конкретната национална система не само лице, но и организация може законно да представлява непридружаваното непълнолетно лице.

р)           Новото определение за последващите молби е необходимо, за да се пояснят посочените в текста правила относно последващите молби.

Член 3

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 4

В промененото предложение са направени значителни промени, за да се опростят правилата и да се улесни прилагането им.

Пояснява се, че решаващият орган следва да разполага с адекватни средства, включително достатъчно на брой компетентни служители, за да може да изпълнява задачите си, и че служителите му следва да бъдат надлежно обучени. С цел опростяване на правилата относно обучението, което е необходимо да се осигури на служителите, промененото предложение бе приведено в съответствие с еквивалентните правила от Регламента за Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (Регламент (ЕС) 439/2010) чрез препратка към член 6, параграф 4, букви а)—д) от него. Понастоящем това изискване за обучението обхваща следните елементи:

а)           международните инструменти за защита на правата на човека и достиженията на правото на Съюза в областта на убежището, в това число специализирани правни въпроси и въпроси от съдебната практика;

б)           въпроси, свързани с обработването на молби за убежище от непълнолетни лица и от уязвими лица със специфични нужди;

в)           техники за провеждането на интервюта;

г)            използване на медицински и правни експертни заключения в процедурите за убежище;

д)           въпроси, свързани със събирането и използването на информация относно страните на произход;

е)           условия на приемане, в това число специалното внимание, което трябва да се отдели на уязвимите групи и жертвите на изтезания.

Що се отнася до изключенията от принципа за един-единствен решаващ орган, създадена бе нова буква б) за случаите, когато друг орган (например граничните служители) дават или отказват разрешение за влизане на територията в случай на процедура на границата. Пояснено е, че в тези случаи решението за даване или отказване на разрешение трябва да бъде взето въз основа на становището на решаващия орган. Целта на тази промяна е правилата на директивата да бъдат приведени в съответствие с разнообразните договорености за граничен контрол в държавите-членки.

Член 5

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 6

За да може структурата да бъде по-ясна, член 6 от предложението от 2009 г. бе разделен на два члена: в член 6 от промененото предложение се съдържат правилата относно общия принцип за лесен и своевременен достъп, а член 7 е посветен на молбите, подадени от името на лица на издръжка или непълнолетни лица.

Терминологията в този член бе пояснена в сравнение с предложението от 2009 г. и сегашната директива. Прави се ясно разграничение между термините „подавам“ и „внасям“, свързани с една молба за международна закрила. В съответствие с определението за молба в член 2, буква б) една молба се счита за „подадена“, когато лице, за което може да се счита, че търси статут на бежанец или субсидиарна закрила, подаде искане за закрила от държава-членка. За този акт не се изискват административни формалности. Извършването на административни формалности обаче е необходимо, когато една молба се „внася“. В съответствие с параграф 2 държавите-членки дават реална възможност за внасяне на молба възможно най-скоро, независимо от ограниченията от практически характер в съответствие с параграф 1, на всяко лице, което желае да подаде такава молба.

В параграф 3 е пояснено, че в срок от 72 часа е необходимо да се регистрира единствено фактът, че лице, което е подало молба, е кандидат, а не че цялото регистриране на молбата трябва да се извърши в този срок. Това правило е по-ясно и е съвместимо в по-голяма степен с особеностите на националните системи за убежище.

Изискването за улесняване на достъпа до процедурите за убежище от органи, които са различни от решаващия орган, е опростено. Общият принцип сега е, че служителите на органите, за които има вероятност да получат молби, трябва да са получили необходимите инструкции и да са преминали нужното обучение, за да могат да изпълнят задължението за улесняване на достъпа до процедурата. Чрез препратка към насоките, разработени от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, се цели да се постигне по-голямо хармонизиране чрез оперативни средства.

За да могат държавите-членки да се справят ефективно с молбите, когато тези молби са подадени едновременно от голям брой граждани на трети страни или лица без гражданство, в предложението се предвижда възможност за удължаване на срока от 72 часа на 7 работни дни.

Член 7

В промененото предложение се поясняват условията, при които непълнолетно лице може да подаде молба от свое име. Сред тях е включено условието непълнолетното лице да е правоспособно да действа при процедури съгласно националното законодателство на съответната държава-членка или да прави това чрез своите родители или други пълнолетни членове на семейството.

Член 8 (съответства на член 7 от предложението от 2009 г.)

С този член се опростяват правилата на съответстващия член 7 от предложението от 2009 г. Целта на това опростяване е да се осигури по-голяма гъвкавост за държавите-членките при прилагането на тези правила. Особено що се отнася до разпоредбите относно тълкуването, пояснено е, че е необходимо такива разпоредби да се предвидят само до много ограничено ниво, което е нужно за улесняване на достъпа до процедурата. По същество целта е да се даде възможност на лицата, които желаят да поискат международна закрила, да направят това. Терминът „разпоредба“ показва, че държавите-членки разполагат с голяма свобода на действие за намирането на подходящите начини.

Член 9 (съответства на член 8 от предложението от 2009 г.)

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 10 (съответства на член 9 от предложението от 2009 г.)

За да бъде отразено създаването на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и важната роля, която тя изпълнява в ЕС, оказвайки подкрепа на държавите-членки при предоставянето на надеждна информация за страните на произход при процедурите за убежище, местата на службата и ВКБООН бяха разменени.

В параграф 3, буква б) от този член е заличено позоваването на правото на кандидата и правния съветник да имат достъп до информация за страната на произход. За по-голяма съгласуваност на текста това позоваване е преместено в член 12, параграф 1 като нова буква г).

В параграф 3 се създава нова буква г), чрез която се вмъква допълнителен елемент, с който се гарантира, че служителите, които разглеждат молбите и вземат решенията, имат също така възможност да се консултират по религиозни въпроси, които може да са от значение, когато бежанците биват преследвани по причини, свързани с религията.

Член 11 (съответства на член 10 от предложението от 2009 г.)

В параграф 3 са добавени още две основания, като се отчита факта, че разкриването на определена информация за сексуалната ориентация или половата идентичност може да застраши интереса на кандидата, когато става въпрос за едно-единствено решение по отношение на всички лица на издръжка.

Член 12 (съответства на член 11 от предложението от 2009 г.)

Букви а) и е) на параграф 1 са изменени. В предложението се посочва, че езикът, на който кандидатът трябва да бъде информиран за процедурата, следва да бъде език, който кандидатът разбира и за който има разумни основания да се счита, че разбира. Освен това, с цел кандидатите да бъдат по-добре информирани за последиците от оттеглянето, съгласно буква а) държавите-членки са длъжни да ги уведомят за тези правила в началото на процедурата. Тази предпазна мярка е необходима заради промени в правилата при оттегляне.

В буква б) на параграф 1 е пояснено, че не само решаващият орган може да поиска кандидатът да бъде интервюиран, но и други компетентни органи, когато става въпрос за интервю за допустимост.

Нова буква г) разглежда правото на кандидатите и, ако е приложимо, техните правни съветници да имат достъп до информацията, посочена в член 10, параграф 3, буква б). Тази промяна не поражда нови задължения и е преместена от член 10, тъй като чрез включването на достъпа до информацията, посочена в член 10, параграф 1, буква б), в този член 12 текстът става по-съгласуван.

Член 13 (съответства на член 12 от предложението от 2009 г.)

Чрез промененото предложение формулировката на параграф 1 става по-точна и последователна, без да се променя съдържанието му.

Член 14 (съответства на член 13 от предложението от 2009 г.)

На правилата за личните интервюта е придадена по-голяма гъвкавост. Общото правило, че интервютата по същността на молбата се провеждат от служители на решаващия орган, се запазва, но в случай че голям брой граждани на трети страни или лица без гражданство подадат молби едновременно, държавите-членки могат да предвидят в провеждането на интервютата да участват служители на друг орган. В този случай служителите преминават обучението, което се предвижда за служителите на решаващия орган. Тази практика може да бъде само временна, докато са налице условията за прилагането ѝ.

Трета алинея на параграф 1 е опростена и пояснена, без да се променя задължението, предвиждащо на пълнолетните лица на издръжка да се даде възможност за лично интервю.

В буква б) на параграф 2 терминът „компетентен орган“ е променен на „решаващ орган“, за да се гарантира, че винаги решаващият орган е този, който взема решение дали личното интервю може да бъде пропуснато, ако кандидатът не е в състояние или не може да бъде интервюиран.

Член 15 (съответства на член 14 от предложението от 2009 г.)

В буква а) на параграф 3 се пояснява, че лицето, което провежда интервюто, трябва да бъде компетентно, за да отчете личните и (вместо „или“) общите обстоятелства във връзка с молбите, за да вземе правилното решение. Става въпрос за елементи, които са едновременни, а не алтернативни, което означава, че и двата трябва да бъдат изпълнени. Сексуалната ориентация и половата идентичност са включени в списъка с обстоятелства, които трябва да бъдат взети под внимание, тъй като може да се окаже, че е необходимо и тези елементи да бъдат отчетени по време на интервюто.

В буква в) на параграф 3 формулировката е опростена, без да се променя съдържанието на разпоредбите.

В буква г) на параграф 3 е внесено уточнение в правилото, че лицето, което провежда интервюто, не носи униформа, като се посочва, че става въпрос само за военна униформа или униформа, характерна за правоприлагащите органи.

В буква д) на параграф 3 е използвана по-точна формулировка.

Член 16 (съответства на член 15 от предложението от 2009 г.)

Този член е опростен, за да се улесни прилагането му от държавите-членки. Изискването въпросите, задавани на кандидата, да се отнасят към оценката, е премахнато, тъй като това по подразбиране е включено в изискването на кандидата да се даде подходяща възможност да представи елементите по своя случай.

Член 17 (съответства на член 16 от предложението от 2009 г.)

В този член са внесени значителни промени в сравнение с предложението от 2009 г. Държавите-членки не са длъжни да записват всяко лично интервю. Предложените правила предвиждат изготвянето на подобрен доклад, който съдържа всички съществени елементи от интервюто. Държавите-членки могат също така да предвидят аудио или аудиовизуално записване на интервюто. Дори в тези случаи обаче трябва да бъде изготвен подробен доклад, а записът да бъде приложен към него.

Кандидатът трябва да има възможност да прави коментари по доклада. За тази цел той трябва да бъде уведомен за съдържанието му в края на личното интервю или в определен срок, преди решаващият орган да вземе решение. Терминът „цялата информация“ означава, че тази информация трябва да съдържа всички елементи от доклада, представени по холистичен начин, при необходимост, с помощта на устен преводач.

Съгласно предложението държавите-членки трябва да поискат одобрението на кандидата за съдържанието на доклада. Допуска се изключение от това правило, а именно когато има аудио или аудиовизуално записване на интервюто. В този случай кандидатът трябва да има възможност да използва приложения към доклада запис като доказателство при процедурите по обжалване.

Отказът на кандидата да одобри доклада се отбелязва в досието. Този отказ обаче не възпрепятства решаващия орган да вземе решение.

Член 18 (съответства на член 17 от предложението от 2009 г.)

Целта на предложението е да се направи значително преразглеждане на правилата за медицинските доклади. Наименованието на члена бе променено, като бе премахнат терминът „съдебно“, за да се даде по-добра представа за действителното му съдържание.

В първото изречение на параграф 1 се посочва общият принцип, съгласно който на кандидата следва да бъде разрешено да премине медицински преглед, за да представи на решаващия орган медицинско удостоверение в подкрепа на твърденията си. Това медицинско удостоверение е с ограничен обхват. Целта му е да подкрепи твърденията на кандидата, свързани с минало преследване или тежки посегателства. По този начин се пояснява, че само по себе си медицинското удостоверение не е доказателство за преследване. Държавите-членки могат да определят разумен срок за представяне на удостоверението, за да не се отлагат медицинският преглед и вземането на решение. За да могат процедурите да бъдат по-ефективни и да се избегнат злоупотреби или излишно забавяне, в разпоредбата се предвижда възможност за вземане на решение, без да се взема предвид удостоверението, когато то не е било представено в срок без основателна причина.

Медицинският преглед може да се окаже особено важен при разглеждане на твърденията, когато кандидатът не е в състояние да представи подробно всички елементи, необходими за обосноваване на молбата му. По тази причина съгласно параграф 2 решаващият орган извършва, по своя инициатива и със съгласието на кандидата, медицински преглед, ако има основание да смята, че кандидатът страда от пост-травматичен стрес, минало преследване или тежки посегателства, заради които не е в състояние да бъде интервюиран. Ако кандидатът откаже да премине медицинския преглед, това не е пречка за решаващия орган да вземе решение.

В новия параграф 5 се пояснява какво трябва да съдържа обучението, което държавите-членки трябва да осигурят за лицата, които провеждат интервютата с кандидатите. Изразът „дава възможност да разпознават“ показва, че целта на обучението трябва да бъде гарантиране на това лицата, които провеждат интервютата, да знаят и да са в състояние да разпознаят симптомите на предишни мъчения или други медицински проблеми, които биха могли да попречат на кандидата да бъде интервюиран.

Членове 19—22 (съответстват на член 18 от предложението от 2009 г.)

Новите членове — от 19 до 22 — имат за цел да се адаптират и пояснят правилата относно правото на правна помощ и представителство, за да им се придаде по-голяма гъвкавост, като едновременно с това се гарантира предоставянето на безплатна правна и процедурна информация на лицата, които искат такава информация, но не разполагат с достатъчно средства. Това е един от основните елементи на концепцията за поставяне на акцент. Изборът на този подход е изцяло подкрепен от заключенията на осъществения в Обединеното кралство проект Solihull pilot, който бе представен на министерската конференция по въпросите на убежището през септември 2010 г. По време на проекта бе потвърдена хипотезата, че поставянето на акцента върху процеса на предоставяне на убежище, по-конкретно чрез осигуряването на достъп на кандидатите до компетентни правни съвети още в началото на процедурата, значително подобрява качеството на решенията на първа инстанция.

В сравнение с предложението от 2009 г. бе променена терминологията, за да се избегне евентуално объркване на три различни понятия: 1. минимална степен на предоставяне на правна и процедурна информация на първа инстанция, 2. безплатна правна помощ, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие при процедурите по обжалване, и 3. право на кандидатите да се свържат с правен или друг съветник за своя сметка. За да може правилата и структурата да бъдат по-ясни, член 18 от предложението от 2009 г. бе разделен на четири члена: по този начин разграничението между тези понятия на различните етапи от процедурата е по-ясно.

Член 19

В този член са посочени правилата за предоставяне на безплатна правна и процедурна информация при процедурите на първа инстанция. Заглавието на члена цели да поясни, че държавите-членки са задължени да предоставят на кандидатите, при поискване от тяхна страна, безплатна правна и процедурна информация при процедурите на първа инстанция и че това не се счита за „правна помощ и представителство“. Следователно, в съответствие с националните правни системи на няколко държави-членки, за изпълнението на това задължение не е необходимо за всеки кандидат да бъде назначаван адвокат.

В разпоредбата се определя също минимална степен на предоставяне на правна и процедурна информация. На първо място, в нея се обясняват процедурните стъпки, механизми, права и задължения, които могат да бъдат от значение за конкретния случай на кандидата, включително задълженията за оказване на сътрудничество и за представяне на елементите, посочени в член 4 от Директивата за признаването. На второ място, в разпоредбата е включено обяснението на фактическите, правните и процедурните мотиви в случай на отрицателно решение, за да се даде възможност на кандидата да вземе по-информирано решение за това дали да упражни правото си на ефективна правна защита. Вследствие на опита, натрупан по време на дискусиите по предишното предложение, се оказа, че това обяснение е необходимо.

Моля, отбележете, че в член 20, параграф 2 се пояснява, че ако държавите-членки предоставят безплатна правна помощ и/или представителство при процедурите на първа инстанция, се предполага, че това включва елементите, предвидени при предоставянето на безплатна правна и процедурна информация.

В параграф 2 се прави препратка към допълнителните условия, които се прилагат и които са описани в член 21 по-долу.

Член 20

Заглавието на този нов член показва, че държавите-членки осигуряват безплатна правна помощ и представителство в процедурите по обжалване. Според терминологията, използвана в промененото предложение, безплатна правна помощ и представителство означава, че кандидатът получава помощ и бива представляван от компетентно лице. В националните системи на няколко държави-членки това означава правоспособен адвокат. Тук са посочени също така минимални изисквания, включващи подготовка на процедурните документи и участие в изслушването пред съда. Участието в изслушването е ограничено до процедурите по обжалване пред първоинстанционен съд. На по-горни инстанции държавите-членки не са обвързани от тази директива да предоставят безплатна правна помощ и представителство. Като се има предвид, че минималните изисквания съгласно тази разпоредба включват както помощ (подготовка на документите), така и представителство (участие в изслушването), се прави пояснението, че тази разпоредба обхваща правната помощ „и“ (вместо „и/или“) представителството.

В параграф 2 се прави препратка към практиката в няколко държави-членки, където дори при процедурите на първа инстанция (т.е. административните процедури преди решаващия орган) се оказва безплатна правна помощ и/или представителство (които се предоставят от адвокати). С този параграф се съвместяват техните системи, като се пояснява, че в този случай тези държави-членки не трябва да предоставят в допълнение правната и процедурната информация, предвидена в член 19, тъй като оказваната от адвокат правна помощ и представителство обхващат тези нужди.

В параграф 3 се описва възможността за т.нар. „тест на перспективите за успешен резултат“. Това означава, че според предвиденото от държавите-членки на кандидатите, които нямат достатъчно перспективи за успешен резултат, може да не се предостави безплатна правна помощ и представителство. Необходимо е обаче тази оценка да се направи от съда, а не от решаващия орган. Във втора алинея се ограничава прилагането на теста на перспективите за успешен резултат, като се прави препратка към член 47 от Хартата на основните права на ЕС, съгласно който на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. По тази причина тази линея следва да се чете във връзка с член 21, параграф 2, буква а) от директивата, в който се съдържа общото правило, че безплатна правна и процедурна информация на първа инстанция и безплатна правна помощ и представителство при процедурите по обжалване може да се предоставят само на лицата, които не разполагат с достатъчно средства.

Член 21

В този член се посочват общите условия, приложими при предоставянето на безплатна правна и процедурна информация и безплатна правна помощ и представителство. Целта на новия параграф 1 е да се даде по-голяма свобода на действие на държавите-членки относно начина, по който да изпълняват тези задължения. Въпреки че назначаването на адвокат се смята за стандартно решение, държавите-членки могат да изпълнят задълженията си съгласно членове 19 и 20 посредством неправителствени организации, служители от държавната администрация и специализирани държавни служби. Тази разпоредба съвместява съществуващите системи в няколко държави-членки.

Член 22

С този член се запазва правото на кандидата да се консултира с адвокат на всички етапи от процедурата. Основната разлика между разпоредбите на този член и разпоредбите на членове 19—21 е, че този член обхваща единствено правото на кандидата да се консултира с адвокат за своя собствена сметка. Също така е посочено, че държавите-членки могат да разрешат на неправителствени организации да предоставят такива услуги.

Член 23 (съответства на член 19 от предложението от 2009 г.)

В промененото предложение се внася промяна, свързана с достъпа до информация при процедури, които засягат националната сигурност. С цел съблюдаване на принципа на равнопоставеност на страните и установената съдебна практика този член предвижда възможността на държавите-членки да се разреши да предоставят достъп до досиетата единствено за специализирани държавни служби (защитници), когато е засегната националната сигурност. Целта на тази разпоредба е кандидатът да бъде представен по адекватен начин, без да се разкрива чувствителна или поверителна информация. Съгласно правилата представителят (държавен служител, защитник) може да няма контакт с кандидата.

Член 24 (съответства на член 20 от предложението от 2009 г.)

Промененото предложение е насочено към опростяване на разпоредбите относно лицата със специфични нужди. Целта му е да се посочат принципите и да се даде възможност на държавите-членки да намерят най-подходящите начини.

На първо място, заглавието на члена, в съответствие с определението в член 2, буква г), пояснява, че за целите на тази директива при процедурите е необходимо да се вземе предвид конкретната ситуация на кандидатите, които се нуждаят от специални процедурни гаранции. По-специално, пояснява се, че специалните процедурни нужди и специалните нужди от приемане може да се различават.

В първия параграф се посочва, че своевременно трябва да се установи кои кандидати се нуждаят от специални процедурни гаранции. Тази разпоредба отговаря изцяло на съответните разпоредби на промененото предложение за Директива за условията на приемане. Държавите-членки могат да използват механизма, описан в член 22 от промененото предложение за директива.

Предложението предвижда голяма свобода на действие за държавите-членки във връзка с методите за установяване на кандидатите, които се нуждаят от специални процедурни гаранции, когато това стане ясно по време на процедурата. По-специално, такъв може да бъде случаят с някои прояви на травматичен стрес, който може да бъде установен само с течение на времето.

Във втория параграф в общи линии се описва принципът, според който на кандидатите, нуждаещи се от специални процедурни гаранции, се дава достатъчно време и се оказва необходимата подкрепа, за да представят елементите от молбата си. Целта на това правило е да се даде максимална гъвкавост на държавите-членки да намерят реални механизми за прилагането на тази разпоредба в различните случаи.

Член 25 (съответства на член 21 от предложението от 2009 г.)

С промененото предложение се разширява основно задължението на представителя да окаже помощ на непридружавано непълнолетно лице. Обхватът на помощта е пояснен и разширен предвид специалните процедурни нужди на непридружаваните непълнолетни лица. Съгласно сегашната разпоредба от представителя се изисква да окаже помощ на непълнолетното лице, за да може то да се възползва от всички права и да изпълни всички задължения, предвидени в директивата. Изискването за безпристрастност е премахнато, тъй като представителят действа в интерес на непридружаваното непълнолетно лице. Уточнено е обаче, че представителят трябва да действа в съответствие с принципа за висшите интереси на детето.

Буква б) на параграф 2 е заличена, тъй като фактът, че непълнолетното лице е сключило брак или е било сключило брак, не означава сам по себе си, че това лице не се нуждае от помощ. Това отразява евентуалните случаи на принудителни бракове.

В параграф 3, буква а) изискването за провеждането на интервюто от лице, което има необходимите познания за специфичните нужди на непълнолетните лица, е разширено, за да обхване и интервютата за допустимост.

В параграф 4 се пояснява, че не само на непридружаваното непълнолетно лице, но и на неговия представител се предоставя безплатна правна и процедурна информация, но и че това се отнася и за случаите на отнемане на статут, като по този начин се обхващат всички процедури съгласно директивата.

С параграф 5 се внася промяна във връзка с медицинските прегледи на непълнолетни лица, чиято цел е да се определи тяхната възраст, като се посочва, че ако вследствие на медицинския преглед не може да се направи сигурно заключение по този въпрос, кандидатът се счита за непълнолетен.

Параграф 6 изключва възможността за използване на теста на перспективите за успешен резултат при предоставянето на безплатна правна помощ и представителство при процедурите на обжалване, за да се гарантира, че интересите на тези непридружавани непълнолетни кандидати са защитени.

Член 26 (съответства на член 22 от предложението от 2009 г.)

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 27 (съответства на член 23 от предложението от 2009 г.)

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 28 (съответства на член 24 от предложението от 2009 г.)

В този член се предвижда възможността една молба да бъде отхвърлена като неоснователна, ако бъде счетено, че тя е негласно оттеглена, при условие че молбата бъде разгледана по подходящ начин след провеждането на лично интервю.

В параграф 2 се предвижда възможността кандидатите, които се явяват отново след негласно оттегляне, да подадат нова молба, след като случаят е бил прекратен. Общото правило е, че тази нова молба не може да се счита за последваща молба, вследствие на което тя не може да се счита за недопустима заради това, че не съдържа нови елементи. Въпреки това, ако кандидатът отново се яви след повече от една година от момента, в който предходната молба е била счетена за оттеглена, директивата не задължава държавите-членки да отворят повторно случая и те могат да обработят новата молба като последваща молба. Целта на тези разпоредби е да се осигурят механизми за борба със злоупотребата с повторни молби.

Член 29 (съответства на член 25 от предложението от 2009 г.)

Формулировката на параграф 1, буква а) е приведена в съответствие с останалите членове на директивата, което не променя съдържанието на разпоредбата.

Член 30 (съответства на член 26 от предложението от 2009 г.)

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 31 (съответства на член 27 от предложението от 2009 г.)

С промененото предложение се внасят няколко промени във връзка с процедурата на разглеждане на първа инстанция и ускорените процедури. Целта на промените е да се съвместят особеностите на националните системи на държавите-членки и да се осигури по-голяма гъвкавост и ефективни средства за справяне със злоупотребите.

В параграф 3 се запазва общият шестмесечен срок за приключването на процедурата на първа инстанция. Въведени са обаче две допълнителни изключения - когато голям брой кандидати едновременно внесат молби и когато решаващият орган не може да спази срока, тъй като кандидатът не е изпълнил задълженията си.

Също така държавите-членки могат да отложат приключването на процедурата, когато решаващият орган не може да вземе решение заради несигурна обстановка в страната на произход, за която се предполага, че е временно явление. В този случай те могат да удължат срока от шест месеца + шест месеца. Кандидатът обаче запазва статута си на кандидат.

Основанията за даване на приоритет са изменени, за да може директивата да се приведе в съответствие с промененото предложение за Директива за условията на приемане: държавите-членки могат да дадат приоритет на разглеждането на една молба, когато кандидатът е уязвим. Терминологията също е приспособена към новия термин „кандидати, които се нуждаят от специални процедурни гаранции“. Непридружаваните непълнолетни лица също са изрично посочени в случаите, в които даването на приоритет може да бъде конкретно обосновано.

В параграф 6 се пояснява, че основанията от този параграф могат да се използват както за ускоряване на разглеждането на молбата, така и за разглеждането ѝ на границата. Чрез тази промяна се съвместяват националните системи на държавите-членки, които извършват общата процедура на границата. При все това, списъкът на случаите, чието разглеждане може да бъде ускорено или направено на границата, продължава да бъде изчерпателен.

Две основания за ускоряване (и за процедура на границата) са посочени отново.

В буква д) се посочва основанието от буква ж) от директивата от 2005 г. Целта на това основание е да се предвиди възможност за ефективно справяне със случаите, при които е налице злоупотреба. Формулировката е адаптирана, като се посочва, че това основание може да бъде използвано, когато кандидатът е представил очевидно невярна или недостоверна информация, която противоречи на проверена в достатъчна степен информация за страната на произход. Целта на промяната е да се внесе обективен елемент в това основание.

В буква ж) се посочва основанието от буква м) от директивата от 2005 г., което се отнася до случаите на опасност за националната сигурност или обществения ред. Пояснено е, че разглеждането на една молба може да бъде ускорено, ако има сериозни основания да се смята, че кандидатът представлява опасност за националната сигурност.

Параграф 7 от предложението от 2009 г. е заличен. Изискването за осигуряване на точно и пълно разглеждане е преместено в новия параграф 7. Правилата относно очевидно неоснователните молби са заличени, тъй като член 28 от директивата от 2005 г., който обхваща тези правила, е включен наново.

Член 32 (съответства на член 28 от директивата от 2005 г.)

Този член съответства на член 28 от директивата от 2005 г. Промяната в съдържанието засяга случаите, свързани с националната сигурност, тъй като това е единствената причина за ускоряване на разглеждането, което не може да се счита за очевидно неоснователна, имайки предвид, че в тези случаи причината за ускоряването не се основава на факта, че молбата е недостатъчно обоснована. Член 28 от предложението от 2009 г. е заличен, тъй като обхващаше същите правила.

Член 33 (съответства на член 29 от предложението от 2009 г.)

Буква г) е изменена, тъй като терминът „идентична“ е много ограничителен и прави прилагането на това основание за недопустимост практически невъзможно и несъвместимо с правилата относно последващите молби, които трябва да обслужва. В промененото предложение се пояснява, че това основание за недопустимост може да се използва, ако няма нови елементи в случай на последваща молба. Връзката с последващите молби (и тяхното определение) е допълнително пояснена.

Член 34 (съответства на член 30 от предложението от 2009 г.)

Правилата са приведени в съответствие с общите правила за личното интервю. Това засяга изискването лицето, което провежда интервюто, да не носи военна униформа, нито униформа, характерна за правоприлагащите органи.

Член 35 (съответства на член 31 от предложението от 2009 г.)

Промененото предложение изрично предвижда възможност кандидатът да обжалва прилагането на понятието за първа страна на убежище в неговия конкретен случай.

Член 36 (съответства на член 34 от предложението от 2009 г.)

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 37 (съответства на член 33 от предложението от 2009 г.)

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 38 (съответства на член 32 от предложението от 2009 г.)

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 39 (съответства на член 38 от предложението от 2009 г.)

С цел постигането на последователност е добавен нов параграф 6, съгласно който държавите-членки са длъжни редовно да уведомяват Комисията за държавите, спрямо които се прилага понятието за сигурна трета европейска страна. Това съответства на еквивалентно задължение във връзка със сигурните трети държави.

Член 40 (съответства на член 35, параграфи 1—7 и 9 от предложението от 2009 г.)

Правилата относно повтарящите се или последващите молби са значително пояснени, за да се гарантира ефективното им обработване. Определението на термина „последваща молба“ дава ясен обхват на тези правила. Последващата молба може да се счете за недопустима, ако няма нови елементи, които биха увеличили в значителна степен вероятността кандидатът да отговаря на условията за получаване на международна закрила. Наличието на нови елементи трябва да се провери чрез предварително разглеждане. Ако има нови елементи, последващата молба трябва да бъде разгледана в съответствие с общите правила. Пояснено е, че ако няма нови елементи, молбата се счита за недопустима. Правилата относно последващите молби могат да се прилагат и когато несключило брак непълнолетно лице подаде отделна молба.

Член 41 (съответства на член 35, параграфи 8 и 9 от предложението от 2009 г.)

Съдържанието на тези правила не е променено, но структурата на текста е променена за по-голяма яснота.

Член 42 (съответства на член 36 от предложението от 2009 г.)

Буква б) на параграф 3 е заличена, тъй като е излишна. Това правило е включено в член 40, параграф 3.

Член 43 (съответства на член 37 от предложението от 2009 г.)

Този член е непроменен. Промените в членове 31 и 33 обаче увеличават обхвата на приложимост на този член посредством препратки. Допълнителните основания за ускоряване на разглеждането дават възможност на държавите-членки да разглеждат тези случаи и чрез процедура на границата. Промяната в правилата относно недопустимостта на молбите, които не съдържат нови елементи, дава също така възможност за по-разпространено използване на граничните процедури.

Член 44 (съответства на член 39 от предложението от 2009 г.)

Няма промени в сравнение с предложението от 2009 г.

Член 45 (съответства на член 40 от предложението от 2009 г.)

Параграф 4 е променен. Държавите-членки могат да предвидят възможността статутът на лице под международна закрила да отпадне по право, ако лицето, ползващо се с такъв статут, стане граждани на съответната държава-членка.

Член 46 (съответства на член 41 от предложението от 2009 г.)

Като цяло, правилата относно правото на ефективна защита са запазени, за да се осигури съответствие с установената практика на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека.

Промените засягат изброените по-долу елементи.

В параграф 5 е пояснено, че кандидатът има право да остане на територията на съответната държава-членка, докато изтече срокът за обжалване.

В параграф 6 е посочено допълнително основание, във връзка с което не трябва да се предвижда автоматичен суспендиращ ефект: именно такъв е случаят, когато молбата е счетена за недопустима, тъй като друга държава-членка вече е дала статут на бежанец. Пояснява се, че изключения от принципа на автоматично суспендиране може да се направят само когато се прилагат основания за ускоряване на разглеждането или недопустимост. Вследствие на разширяването на основанията за ускоряване съгласно член 31, параграф 6 този параграф има по-широк обхват, отколкото в предложението от 2009 г.

В параграф 9 задължението за определяне на срокове, в които съдилищата да вземат решение по обжалване, е заличено, за да се съвместят особеностите на националните съдебни системи.

Параграф 5 от директивата от 2005 г. е заличен, за да има последователност с параграф 2 и Директивата за признаването.