СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И ДО СЪВЕТА

Първи годишен доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС

I. Въведение

През юли тази година в Норвегия екстремист с крайно десни убеждения извърши опустошително терористично нападение. През август властите в Обединеното кралство заловиха рекордните 1,2 тона кокаин. В целия ЕС атаките в кибернетичното пространство нанасят все по-опустошителни щети на обществените и частните компютърни системи. Тези събития настойчиво напомнят колко важни са мерките за противодействие на заплахите за вътрешната сигурност.

В приетия през ноември 2010 г. документ, озаглавен „Стратегията на ЕС за вътрешна сигурност в действие“[1], са очертани приоритетите, върху които ЕС следва да съсредоточи вниманието си през следващите четири години, а именно: 1) разбиване на международните престъпни мрежи, 2) предотвратяване на тероризма и мерки срещу радикализацията и набирането на терористи, 3) повишаване на нивото на сигурност за гражданите и предприятията в киберпространството, 4) укрепване на сигурността чрез управление на границите и 5) подобряване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия.

Заплахите за сигурността възникват и се променят и ЕС трябва да има готовност да реагира на тях. Необходими са редовни оценки на заплахите и рисковете, изготвяни от организации на ЕС като Европол, Евроюст, Frontex и Съвместния ситуационен център на ЕС (SITCEN).

В последния доклад на Европол[2] се посочват три възникващи заплахи, които будят особено безпокойство.

На първо място, това са проблемите, свързани с бързото развитие на интернет технологиите . Интернет вече е неотменна и необходима част от всекидневието на гражданите на ЕС, но той също така се превръща в основно средство за множество престъпни дейности и способства терористичната пропаганда. Все по-голямата зависимост от интернет технологиите прави нашето общество по-уязвимо за мащабни хакерски атаки, които могат да засегнат администрацията, системите за промишлен контрол или банките.

На второ място са възможните последици от продължаващата икономическа криза . Нарастващите финансови ограничения може да намалят средствата, с които разполагат обществените органи за борба с вътрешните заплахи за сигурността. Очевидно и незабавно решение на този проблем няма, но всички трябва да сме наясно с ограниченията и последствията от тях.

На трето място са последиците за ЕС от външното измерение на сигурността . Вътрешната сигурност на ЕС е тясно свързана със сигурността в съседните държави, както се вижда от неотдавнашните събития в арабския свят. Тези обнадеждаващи събития, които носят демокрация и благополучие в региона, водят също така до движението на големи маси от хора, което увеличава натиска върху капацитета на съседните държави за управление на границите, включително външните граници на ЕС. Освен това непрекъснатото разселване на хора и пропуските в управлението могат да създадат условия за увеличаване на престъпната и терористичната дейност в региона на Сахел. На югоизток от ЕС страните от Западните Балкани продължават да бъдат източник на безпокойство поради постоянната дейност на транснационалната организирана престъпност, включваща трафик на наркотици, хора и фалшифицирани стоки.

Необходимостта от сътрудничество на равнище ЕС за справяне с тези предизвикателства никога не е била по-голяма. През следващите години ще бъде необходимо планираните действия да бъдат изпълнени. Това обаче няма да бъде достатъчно. Тези стратегически цели трябва да се превърнат в конкретни планове и действия. В тази връзка Комисията приветства методологията на цикъла на политика на ЕС „Хармония“, която ще превърне политическите приоритети и оценките на заплахите в оперативни планове за действие, по-специално в областите на тежката международна и организирана престъпност, престъпленията в кибернетичното пространство и управлението на границите, чрез постигането на резултати по осемте приоритета, съгласувани от Съвета[3].

При изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност в действие Комисията ще продължи да гарантира безпрекословното зачитане на върховенството на закона и Европейската харта на основните права, включително неприкосновеността на личния живот на хората.

В настоящия доклад се прави оценка на изпълнението на СВС в действие през 2011 г. В него се описва състоянието на вътрешната сигурност на ЕС по отношение на всяка от петте цели на СВС[4] и се предлага перспектива за бъдещите действия през 2012 г. Подробна оценка на основните мерки, изпълнени през 2011 г., е направена в приложението.

II. Състоянието на вътрешната сигурност на ЕС

1. Организирана престъпност/международни престъпни мрежи

Откроява се нов вид престъпност, която все повече се характеризира със силно подвижни и гъвкави групи, действащи в рамките на множество юрисдикции и престъпни сектори, подпомагани по-специално от често срещана незаконна употреба на интернет. Престъпните групи с най-добри ресурси имат интереси в разнообразни търговски сфери, с което подобряват устойчивостта си в период на икономически ограничения и засилват способността си за откриване и експлоатиране на нови нелегални пазари. Дейностите с ниска степен на възприеман риск, като измамите с въглеродни кредити, измамите с разплащателни карти и фалшифицирането на различни стоки, привличат все повече интереса на изградени престъпни групи.

Въпреки че целите на терористичните и организираните престъпни групи се различават, изглежда, че връзките между техните дейности се увеличават. Престъпността е широко използвано средство за финансирането на терористични дейности[5]. Терористичните групи могат да участват пряко в организираната престъпност или да са свързани с отделни престъпници и престъпни групи в области като трафика на оръжия и наркотици, трафика на хора или финансовите измами, изпирането на пари и изнудването.

Трансграничното сътрудничество между органите е съществен елемент при посрещането на предизвикателствата за вътрешната сигурност на ЕС. Наличните инструменти за обмен на информация обаче, в частност Шведската инициатива[6] и решенията от Прюм[7], все още не се прилагат изцяло в държавите-членки. Необходими са по-голяма съгласуваност и по-добро утвърждаване на трансграничния обмен на информация в областта на правоприлагането.

Гражданите на Европа трябва да са уверени, че ефективното разбиване на престъпните мрежи се допълва от координирането на ефикасно и справедливо наказателно преследване. Въпреки това различните инструменти за съдебно сътрудничество и сътрудничество в областта на правоприлагането все още не са ратифицирани и прилагани от всички държави-членки[8]. Освен това разнородните изисквания на държавите-членки в областта на трансграничното претърсване и изземване може да възпрепятстват координацията на спешни действия при различни юрисдикции. При наличието на Европейска заповед за разследване ще се заздрави принципът на взаимното признаване и ще се преодолеят настоящите трудности при получаването на информация и доказателства в трансгранични случаи.

Общата стойност на замразеното и конфискуваното имущество в ЕС продължава да бъде много ниска в сравнение с предполагаемото богатство на престъпните организации. Необходимо е да се направи повече, за да се открива и отнема по по-ефективен начин имуществото, придобито от престъпна дейност. Организираната престъпност се стреми да реинвестира спечеленото в законни дейности, което означава, че са необходими по-строги правила за борба с изпирането на пари и по-голяма оперативна съсредоточеност върху начините, по които престъпниците проникват в законната икономика.

През 2011 г., с цел укрепване на набора от инструменти на ЕС за борба с организираната престъпност, Комисията прие, inter alia , пакет от мерки за борба с корупцията и предложи законодателство на ЕС относно събирането на резервационните данни на пътниците на полети, влизащи или напускащи територията на ЕС.

По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:

- ще приеме пакет от мерки относно конфискацията и възстановяването на имущество, придобито от престъпна дейност;

- ще представи предложение за реформа на Европол и CEPOL заедно с Европейската схема за обучение;

- ще представи предложение за реформа на Евроюст;

- ще се стреми да сключи две нови споразумения относно PNR данните със САЩ и Канада;

- ще работи за приемането на своето предложение за директива относно събирането на резервационни данни на пътниците;

- ще представи съобщение относно Европейския модел за обмен на информация;

- ще изработи стратегия за финансово разследване;

- ще представи предложение за преработена директива относно борбата с изпирането на пари/финансирането на тероризма; както и

- ще представи петгодишна стратегия относно трафика на хора.

Държавите-членки се насърчават:

- да изпълнят дейностите, предвидени в годишния цикъл на политика на ЕС;

- да увеличат усилията си за разработването на административен подход, в който участват всички органи от обществения сектор, а не само правоприлагащите органи, с цел защита на икономиката от проникването на престъпността и корупцията в нея;

- да постигнат напредък в създаването на ефективни служби за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и в улесняването на обмена на информация и най-добри практики;

- да ратифицират и приложат съществуващите инструменти за съдебно сътрудничество и сътрудничество в областта на правоприлагането и обмен на информация, по-специално Шведската инициатива, Директивата за запазване на данни и решенията от Прюм, както и конвенциите за трансфер на производства и за взаимопомощ по наказателноправни въпроси; както и

- незабавно да транспонират Директивата относно трафика на хора.

2. Тероризъм и радикализация

Десет години след събитията от 11 септември статистическите данни относно заподозрените терористи показват, че ислямският тероризъм продължава да е преобладаващата заплаха за ЕС. Въпреки това трагичните събития в Норвегия през юли тази година ни напомниха, че терористичните заплахи не се ограничават до един-единствен набор от политически или религиозни идеологии или мотивации. Мрежата за първа реакция, създадена след терористичните атаки в Лондон през 2005 г., бе задействана за първи път след атентата в Норвегия и се оказа полезна.

Вътрешният тероризъм и радикализацията на граждани на ЕС пораждат все по-голямо безпокойство. ЕС трябва да изпреварва събитията както по отношение на процеса на радикализация, така и по отношение на използваната технология. Мрежата на ЕС за осведоменост по въпросите на радикализацията, която започна дейността си през септември 2011 г., е предназначена да улесни обмена на знания, да повиши осведомеността и да намери нови творчески решения за противодействие на екстремисткото насилие. Комисията ще осигури предприемането на подход за противодействие на екстремисткото насилие, както в рамките на ЕС, така и извън него, като този подход ще бъде съгласуван с ЕСВД и с Координатора за борба с тероризма.

Опасността от радикализация на дадени лица не може да бъде изцяло елиминирана. Следователно инициативите, които предотвратяват достъпа на терористите до финансиране и материали и подобряват сигурността на транспорта, ще бъдат от решаващо значение в борбата срещу тероризма. През 2010 г. Комисията предложи план за действие на ЕС за повишаване на сигурността на въздушния превоз на товари с нови правила и с определяне на критерии за идентифициране на високорискови товари, като понастоящем се намира на последния етап от изготвянето на оценката на риска за сигурността във въздухоплаването на ЕС. Освен това подобряването на обмена на информация с Европол и Евроюст ще улесни както превенцията, така и последващото наказателно преследване на терористични дейности.

По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:

- ще организира конференция на високо равнище за противодействие на екстремисткото насилие с подкрепата на Мрежата на ЕС за осведоменост по въпросите на радикализацията;

- ще подготви набор от предложения във връзка с използването на интернет от терористите и с търсенето на средства за противодействие на радикализацията онлайн;

- ще предложи законодателен инструмент относно замразяването на имущество с цел борба с тероризма и свързаните с него дейности;

- ще преразгледа Директивата относно означаването на защитата на европейски критични инфраструктури;

- ще представи междинен доклад за изпълнението на плана за действие на ЕС относно химическите, биологичните, радиоактивните и ядрените (ХБРЯ) вещества и ще преразгледа плана за действие на ЕС относно експлозивите; както и

- ще предложи варианти за създаването на система на ЕС за проследяване на финансирането на тероризма въз основа на обсъжданията със Съвета и с Европейския парламент; и

- ще предложи възможности за по-нататъшно повишаване на сигурността на транспорта, като обърне специално внимание на сухопътния транспорт.

Държавите-членки се насърчават:

- да изпълнят Плана за действие относно сигурността на въздушния превоз на товари; и

- да увеличат усилията си за противодействие на екстремисткото насилие.

3. Престъпността и сигурността в кибернетичното пространство

Европейският съюз е основна мишена за престъпността в кибернетичното пространство поради своята авангардна интернет инфраструктура, широкото ѝ използване и икономическите и платежни системи, които все повече се опират на интернет. Поради темповете и сложността на технологичното развитие престъпността в кибернетичното пространство постоянно се променя. Новите технологични тенденции, като растежа на изчислителните облаци и засиленото използване на мобилни устройства, създават допълнителни заплахи за ползвателите и увеличават предизвикателствата, пред които са изправени правоприлагащите органи[9]. Широко разпространеното използване на интернет технологиите в ЕС предизвика също така безпрецедентно разширяване на пазарите на материали, показващи малтретиране на деца, и увеличаване на кражбите на интелектуална собственост.

Интернет не познава граници, но компетентността за наказателното преследване на престъпленията в кибернетичното пространство все още е ограничена до националната територия. Държавите-членки трябва да обединят усилията си на равнище ЕС, за да дадат общ ответен отговор. Това ще доведе също така до по-активно използване на съществуващия капацитет на агенциите на ЕС. Сътрудничеството с международните партньори също ще засили способността на ЕС за борба с престъпленията в кибернетичното пространство.

През 2011 г. беше отбелязан напредък в подготовката за изграждането на Европейския център по киберпрестъпност, както и в оказването на подкрепа за държавите-членки при създаването на национални/правителствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти. Работната група ЕС/САЩ по кибернетична сигурност постигна редица резултати — от сътрудничеството за борба с детската порнография до съвместните учения относно начините за предотвратяване на кибернетични атаки.

По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:

- ще изготви цялостна европейска стратегия за сигурността в интернет;

- ще приеме необходимите разпоредби за конфигуриране на Европейския център по киберпрестъпност, който ще бъде създаден до 2013 г.; и

- ще доразвие постигнатото от работната група ЕС/САЩ по кибернетична сигурност и киберпрестъпност и ще започне сътрудничество с други международни партньори.

Държавите-членки се насърчават:

- да изпълнят действията от годишния цикъл на политика на ЕС;

- да продължат да полагат усилия за изграждането на национален капацитет за повишаване на осведомеността и за обучение по въпросите на престъпността в кибернетичното пространство и за създаването на центрове за върхови постижения;

- да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство [10];

- да създадат национални/правителствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT) и да изградят добре функционираща мрежа;

- и да подобрят системите за регистриране на престъпления в кибернетичното пространство.

4. Управление на границите

През 2011 г. държавите-членки и Frontex трябваше да увеличат усилията си за справяне с все по-големия натиск по външните граници на ЕС. Със започналата през 2006 г. операция „Хера“ Frontex успя да прекъсне маршрута за незаконна миграция от Западна Африка до Канарските острови. Случаите на нелегално прехвърляне на хора през източната граница на ЕС обаче продължават да са многобройни. Ето защо тази година Комисията представи редица действия, които да бъдат предприети за справянето с този феномен[11]. Средиземноморската граница и сухопътната граница с Турция понастоящем са и вероятно ще продължат да бъдат основните места за незаконно преминаване на границата на ЕС.

След неотдавнашните събития в Северна Африка над 50 000 мигранти влязоха в ЕС през средиземноморската граница, често с помощта на престъпни мрежи. Започналата през февруари 2011 г. и координирана от Frontex съвместна операция „Хермес“ беше основно средство за патрулирането по този маршрут. По същия начин екипът на Frontex за бърза гранична намеса (RABIT), който за първи път предостави подкрепа при управлението на гръцко-турската сухопътна граница, допринесе за намаляване със 75 % на незаконните преминавания, докато беше разгърнат.

През януари 2011 г. Комисията представи рамката за Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR). В сътрудничество с шест държави-членки Frontex започна пилотен проект по външните сухопътни/морски граници. Той предостави основата за законодателното предложение на Комисията за EUROSUR, което ще бъде представено през декември 2011 г. с цел системата да бъде пусната в експлоатация през 2013 г.

Управлението на външните граници трябва едновременно да повишава сигурността и да улеснява пътуването. С оглед на тези цели и в отговор на призива, отправен от Европейския съвет, през 2011 г. Комисията представи предложения за подобрена система за оценка и наблюдение на прилагането на достиженията на правото от Шенген, както и анализ на възможностите за създаване на система за влизане/излизане и на система за регистрирани пътници.

По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:

- ще представи предложения въз основа на резултатите от дискусиите по Съобщението относно интелигентните граници (система за влизане/излизане и програма за регистрирани пътници); и

- ще направи предложения за това как да се подобри координацията на граничните проверки, извършвани от различните национални органи (полиция, гранична охрана и митници).

Държавите-членки се насърчават:

- да изпълнят дейностите, предвидени в годишния цикъл на политика на ЕС;

- да продължат да полагат усилия за създаването на EUROSUR; и

- да участват активно в диалога относно миграцията, мобилността и сигурността с новите правителства в Северна Африка и Близкия изток.

5. Управление на кризи и бедствия

През последните години европейските граждани преживяха различни природни и причинени от човека бедствия. Заплахата от злонамерени действия, като терористични нападения, кибернетични атаки и предумишлено или неволно разпространение на болестотворни агенти и патогени, продължава да съществува. Земетресението в Л'Акуила (Италия), кризата с облака от вулканична пепел след изригването на вулкан в Исландия и терористичното нападение в Норвегия през юли тази година подчертават необходимостта ЕС да увеличи своя капацитет за управление на кризи и бедствия. Освен това инцидентът във Фукушима подчерта не само потенциала на дадена причинно-следствена верига от събития — от земетресението през вълните цунами до ядрената криза, но също и на глобалното въздействие на тези събития, например за международния транспорт, митниците и безопасността на храните, които изискват комплексни решения за управление на риска.

Сложността и мащабът на тези предизвикателства изискват всеобхватен подход към оценката на рисковете, подготовката на прогнозите и предотвратяването, готовността и мерките за смекчаване на последиците. Това изисква обединяване на различните политики, инструменти и услуги, с които ЕС и държавите-членки разполагат.

Чрез Европол, Frontex, Ситуационния център на ЕС (SitCen) и Центъра за наблюдение и информация (MIC) на Европейската комисия ЕС е в състояние да се възползва от определен капацитет и опит при събирането и анализа на информация, оценката на заплахите и спешното реагиране в различни области на вътрешната сигурност. Въпреки това едно от основните предизвикателства през следващите години ще бъде постепенното преминаване към съгласувана политика за управление на риска, която обвързва оценката на заплахите и рисковете с изработването и прилагането на политиката. Първите стъпки в тази посока бяха направени през 2011 г.

По-нататъшни действия през 2012 г.

Комисията:

- ще допринесе за по-нататъшното разработване на политика на ЕС за оценка на заплахите и рисковете и ще изготви преглед на основните природни и предизвикани от човека опасности, с които ЕС може да се сблъска в бъдеще;

- ще развие допълнително своя капацитет за стратегическа оценка, по-специално чрез обединяването на натрупания опит на различните участници (Frontex, Европол и SitCen) в областта на вътрешната сигурност; и

- ще представи заедно с върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност съвместно предложение относно прилагането на клаузата за солидарност.

Държавите-членки се насърчават:

- да изготвят редовни оценки на заплахите и рисковете; и

- да подкрепят усилията за увеличаване на европейския капацитет за реакция при бедствия.

III. Заключение

В настоящия доклад относно вътрешната сигурност на ЕС се изтъкват някои от въпросите, които трябва да бъдат допълнително разгледани от Европейския парламент, държавите-членки, Комисията и обществото като цяло.

Заплахите, посочени в СВС в действие през ноември 2010 г., не са загубили своята актуалност през 2011 г. и трябва да продължат да бъдат в центъра на действията на ЕС в областта на вътрешната сигурност.

В борбата срещу организираната престъпност беше постигнат значителен напредък, по-специално с предложението за законодателство на ЕС за събирането на резервационни данни на пътниците на полети, които влизат на територията на ЕС или я напускат, и приемането на пакета от мерки за борба с корупцията. Необходимо е да се отбележи по-нататъшен напредък в областта на съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането и по отношение на разработването на административния подход в борбата с тежките престъпления.

По отношение на тероризма и радикализацията сред постиженията е създаването на Европейската мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията. Приемането на съобщение относно система на ЕС за проследяване на финансирането на тероризма също е важна стъпка напред. Въпреки това са необходими повече усилия във връзка с рамката за административни мерки относно замразяването на имущество на терористи и подобряването на сигурността на сухопътния транспорт.

Действията за борба с престъпността в кибернетичното пространство се развиват добре. Беше постигнат напредък в изграждането на Европейски център по киберпрестъпност и в създаването на екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти. Няколко държави-членки трябва да вземат спешни мерки за ратифицирането на Конвенцията от Будапеща.

В областта на управлението на границите създаването на EUROSUR е в ход, но е необходимо да се обсъдят допълнително предложенията за интелигентни граници и да се направи повече за подобряване на междуведомственото сътрудничество на национално равнище.

Беше отбелязан напредък и по дейностите, свързани с управлението на кризи и бедствия . През 2011 г. беше започната работа в областта на оценката на риска. Въпреки това са необходими допълнителни усилия в областта на управлението на кризи, ако искаме да постигнем нашата цел. Безусловното ангажиране и сътрудничество между държавите-членки, Комисията и ЕСВД е от основно значение.

Много беше направено, за да се коригира разминаването между вътрешната и външната сигурност. Бяха разработени няколко инициативи за насърчаване на сътрудничеството и координацията, в това число практическо сътрудничество по въпросите на тероризма, трансграничната престъпност и незаконната миграция в Западните Балкани, региона на Африканския рог и Сахел. Освен това ЕСВД и Комисията изготвиха съвместен документ за подобряване на връзките между участниците в общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и в областта на свободата, сигурността и правосъдието (ПВР), включващ възможности за сътрудничество между полицейските мисии на ОПСО и Европол.

Накрая, успехът на всяка стратегия зависи от нейната способност да постигне конкретни резултати. За СВС в действие 2011 г. бе обещаващо начало. Остават обаче само три години и все още има много работа, която трябва да се свърши, за да се гарантира сигурността на европейските граждани. В следващия годишен доклад е необходимо да се отчете напредък по всички приоритети, и по-специално в борбата с тежката и организираната престъпност, както и в противодействието на нарастващите заплахи в кибернетичното пространство.

Приложение

Изпълнение на петте цели на СВС през 2011 г.

В настоящото приложение се съдържа актуализирана информация относно изпълнението на петте приоритета на Стратегията за вътрешна сигурност в действие, като се посочват данни за основните постигнати резултати през 2011 г. и в табличен вид се илюстрира текущата ситуация по отношение на мерките, предвидени по всяка цел.

След приемането на СВС в действие през 2010 г. Съветът прие също и цикъла на политика на ЕС „Хармония“ относно организираната престъпност за периода 2011—2013 г. Цикълът е съставен от осем приоритета, които се съсредоточават върху борбата с тежката и организираната престъпност, престъпността в кибернетичното пространство и усъвършенстването на управлението на границите[12]. Тази методология е важна стъпка за превръщането на политическите приоритети и стратегията на СВС в операции, които осигуряват колективни конкретни резултати за вътрешната сигурност.

Цел 1: разбиване на международните престъпни мрежи

Резервационни данни на пътниците (PNR данни) в ЕС

През февруари 2011 г. Комисията предложи законодателство на ЕС относно събирането на резервационните данни на пътниците на полети, влизащи или напускащи територията на ЕС. Целта на предложението е да се даде възможност на компетентните органи в държавите-членки да анализират данните с цел предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм, и на тежки престъпления. Това предложение понастоящем се обсъжда в Европейския парламент и в Съвета. То е част от една по-широка политика за PNR данните, която предвижда и сключването на споразумения за PNR данни с трети държави. Такива споразумения позволяват на правоприлагащите органи на тези държави да използват PNR данни с произход от ЕС за същата цел. Действащите споразумения с Канада и САЩ в момента са в процес на предоговаряне, а през септември 2011 г. беше подписано ново споразумение с Австралия.

В годишната работна програма[13] на специалната програма „Предотвратяване и борба срещу престъпността (ISEC)“ за 2012 г. Комисията включи 25 млн. EUR за възможности за финансиране на създаването на звена за PNR данни в държавите-членки.

Съвместни екипи за разследване

С цел да подкрепи създаването на съвместни екипи за разследване — най-вече в кратък срок от време — и за да окаже положително практическо въздействие върху борбата с трансграничната престъпност, Комисията предостави повторно финансиране на стойност 2,1 млн. EUR за проекта на Евроюст за съвместни екипи за разследване под надслов „Подкрепа за по-голямо използване на съвместните екипи за разследване“. Проектът подкрепя създаването на нови съвместни екипи за разследване, както и вече съществуващите съвместни екипи за разследване, като подобрява достъпа им до финансова помощ през следващите години. През първата година чрез проекта на Евроюст бе оказана подкрепа на 33 съвместни екипа за разследване, които разследват престъпления като трафик на наркотици, трафик на хора, незаконна имиграция, престъпления, свързани с моторни превозни средства, престъпления в кибернетичното пространство и финансови престъпления. Европол допринесе също така за създаването и работата на съвместните екипи за разследване със своята бърза и сигурна система за съобщения и обмен на информация, логистична и следствена подкрепа и капацитет за анализ.

Пример 1: Сред екипите, подкрепени от Евроюст, е един успешен съвместен екип за разследване, създаден между Германия и Румъния, разследващ дейностите на организирана престъпна група, участваща в трафика на хора. В резултат на това разследване 50 извършители бяха обвинени в трафик на хора и свързани престъпления, бяха осъдени шестима нарушители, бяха разпитани 148 свидетели и бяха конфискувани 860 000 EUR (пари в брой и имущество). По проекта за финансиране на съвместните екипи за разследване Евроюст покри разходите за път и настаняване на членовете на този екип, което позволи установяването на пряк контакт и осъществяването на горепосочените съвместни следствени действия. Финансова подкрепа беше предоставена и за превода на следствени документи. Пример 2: Създаването на многостранен съвместен екип за разследване, координиран от Евроюст, беше от жизненоважно значение за успешното разследване и наказателно преследване на лицата, замесени в широкомащабен трафик на кокаин от Южна Америка към Европа. Споразумението за създаване на съвместен екип за разследване беше подписано за първоначален период от шест месеца, но беше подновявано на няколко пъти, за да се даде възможност за непрекъсната работа в продължение на повече от две години. Следствените и съдебните органи, участващи в съвместния екип за разследване, се срещаха редовно, за да вземат решения относно общите стратегии и за да обменят информация и доказателства без забавянето, свързано с традиционните искания за правна взаимопомощ. Прокурори и представители на правоприлагащите органи на държавата Х присъстваха по време на разпитите на заподозрените в държавата Y. Назначаването на ръководители на съвместния екип за разследване с правомощия да ръководят целия екип, когато той действа в собствените им държави, способства за бързото изпълнение на мерките за сътрудничество в областта на правоприлагането и съдебното сътрудничество в различни юрисдикции. Евроюст координира работата на съвместния екип за разследвания на заседанията в Хага с активното участие и аналитичния принос на Европол. Финансовите средства, предоставени от Евроюст за съвместния екип за разследване, бяха използвани за покриване на разходите за устен превод, писмен превод на документи, пътувания и настаняване. Евроюст също така предостави устройства, които позволяват защитена комуникация между членовете на съвместния екип за разследване. Съвместният екип за разследване допринесе за задържането на близо 30 главни заподозрени лица по света и за конфискуването на над 1000 kg кокаин и на имущество, чиято стойност се оценява на милиони евро. |

От февруари 2011 г. насам секретариатът на мрежата на съвместните екипи за разследване работи в рамките на Евроюст[14] с цел повишаване на осведомеността, решаване на проблемите и обмен на най-добрите практики сред практикуващите специалисти. Разпоредбите в измененото решение за Евроюст, с които финансирането на съвместните екипи за разследване от Общността се обвързва с покана към Евроюст за участие (член 9е) и с които се гарантира, че държавите-членки уведомяват Евроюст при създаването на съвместен екип за разследване (член 13, параграф 5), ще спомогнат за придобиването на по-точна представа за всички съществуващи съвместни екипи за разследване в ЕС.

Борба с корупцията

Дълго време корупцията се смяташе основно за национален проблем. С течение на времето обаче стана ясно, че последиците от корупцията имат и трансгранично измерение и че борбата с нея не може да се води успешно в изолация. Трансграничната организирана престъпност често прибягва до подкупи, за да улесни проникването си в правната система. Законите и институциите, необходими за справяне с корупцията, са до голяма степен налице, но прилагането на антикорупционните политики в ЕС продължава да бъде неравномерно. В Стокхолмската програма се отправя призив към Комисията да разработи показатели за измерване на усилията на държавите-членки за борба с корупцията.

През юни 2011 г. Комисията прие пакет от мерки за борба с корупцията, с който се създава механизъм на ЕС за докладване (наричан по долу „Доклад на ЕС за борбата с корупцията“) за периодичната оценка на усилията на държавите-членки за борба с корупцията. В Доклада на ЕС за борбата с корупцията ще се оценяват постиженията, неуспехите и слабите места на държавите-членки с оглед на създаването на по-голяма политическа воля за действителното прилагане на подходи на нулева толерантност към корупцията, насърчаване на обучението между партньори и улесняване на обмена на най-добри практики. Комисията ще публикува доклада на всеки две години, започвайки от 2013 г. Докладът ще бъде съсредоточен върху различни многостранни въпроси, ще идентифицира тенденциите в ЕС и ще предоставя специфични за всяка държава анализи и препоръки.

Като част от пакета от мерки за борба с корупцията в доклад на Комисията относно участието на Европейския съюз в Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа се анализират различни начини за засилване на сътрудничеството между ЕС и GRECO, като се заключава, че членството на ЕС в Групата е подходящият начин за постигане на напредък в изпълнението на целите от Стокхолмската програма. Въз основа на тези констатации Комисията ще поиска разрешение от Съвета да започне преговори за участие в GRECO. Това ще създаде полезни взаимодействия между системата на GRECO за оценка и Доклада на ЕС за борбата с корупцията и ще осигури съгласуван подход срещу корупцията на европейско равнище.

С финансовата подкрепа по програмата „Предотвратяване и борба с престъпността (ISEC)“ неправителствената организация Transparency International проведе сравнително изследване в целия Европейски съюз с цел да оцени значимостта на давностните срокове в борбата срещу корупцията (проектът приключи през март 2011 г.). За да се идентифицират едновременно слабостите и най-добрите практики по отношение на давностните срокове, в изследването се разглежда ситуацията в 27-те държави от ЕС (със задълбочени анализи за 11 държави-членки и общ преглед на положението в другите 16). Въз основа на резултатите от изследването Transparency International ще призове към приемането, където е необходимо, на установените най-добри практики[15]. |

Конфискация и събиране на имущество, придобито от престъпна дейност

С цел събиране на имущество, придобито от престъпна дейност, Комисията ще направи законодателно предложение[16] за подобряване на правната уредба[17] на ЕС относно конфискацията и събирането на имущество, придобито от престъпна дейност, в Европейския съюз и относно взаимното признаване на решения за замразяване и конфискация на имущество в областта на тежката престъпност.

С помощта на ISEC ЕС подпомага държавите-членки в създаването и укрепването на служби за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Така например през 2010 г. чрез проект по ISEC беше създадена унгарската служба за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и бяха разработени нови работни методи въз основа на най-добрите практики в други държави-членки[18]. Този и други текущи проекти, имащи за цел поощряването на обмена на най-добри практики между службите за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност (напр. CEART, FENIX), се представят редовно на професионалистите по време на срещите на платформата на службите за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, в ЕС. |

Доклад за напредъка — обобщителна таблица на всички цели и действия на СВС

[pic]

Цел 2: предотвратяване на тероризма и мерки срещу радикализацията и набирането на терористи

Европейска мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията

Комисията създаде Европейска мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията в партньорство с Комитета на регионите. Мрежата беше открита на 9 септември 2011 г. от комисар Сесилия Малмстрьом. Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията е широкообхватна мрежа в рамките на ЕС, съставена от професионалисти, ангажирани в борбата срещу екстремисткото насилие, и в нея участват създатели на политики, служители в областта на правоприлагането и сигурността, местни органи, учени, експерти и организации на гражданското общество, включително групи от жертви. Основните цели на мрежата са да обединява опит, знания и добри практики, и по-специално:

- да предоставя възможност за общуване и създаване на контакти между членовете на мрежата, за да се повиши осведомеността по въпросите на радикализацията и да се подобрят комуникационните техники за противопоставяне на терористичната пропаганда;

- да определя, изпробва, оценява и сравнява подходи за противодействие на екстремисткото насилие и поуките от тях; и

- да информира създателите на политики както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки, и да служи като канал за комуникация между Комисията и професионалистите, ангажирани с тази кауза по места;

Чрез ISEC Комисията подкрепи работата на публичните организации и организациите на гражданското общество, които разобличават, превеждат и се противопоставят на терористичната пропаганда, включително нейните прояви в интернет. С цел да се засили оперативното сътрудничество за противодействие на терористичните дейности в интернет Комисията финансира редица проекти, като ръководения от Германия многостранен проект, озаглавен „Проучване на ислямистката екстремистка уеб мрежа на Европа“, който е съсредоточен върху терористично съдържание, насочено към младите европейци. Освен това средствата по ISEC бяха използвани за финансиране на диалога между публичния и частния сектор за изготвяне на доброволен европейски етичен кодекс за добри практики за сътрудничество между правоприлагащите органи и частния сектор, включително доставчиците на интернет услуги, както и мрежовите оператори и горещите телефонни линии за подаване на оплаквания. Комисията използва средствата по ISEC също и за оказване на подкрепа на създателите на политики и за увеличаване на капацитета на правоприлагащите органи в ЕС чрез редица проучвания, включително едно проучване относно методологиите и технологичните инструменти за ефективно откриване на съдържание в интернет, съдържащо насилие, и за проследяване на неговите автори, което се очаква да бъде предадено до края на 2011 г. и да помогне при разследването и съдебното преследване на лицата, отговорни за незаконните материали. |

Извличане и анализ на данни за финансови съобщения (СПТФ на ЕС)

ЕС подписа споразумение със САЩ относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ на САЩ), което осигурява правната рамка за изпращането на европейски данни за финансови съобщения от ЕС до САЩ за целите на борбата с тероризма. Прегледът през март 2011 г. доказа ефективността на това споразумение в борбата срещу тероризма. През юли 2011 г. беше прието съобщение относно система на ЕС за проследяване на финансирането на тероризма (СПФТ), в което се очертават основните възможни варианти за създаването на такава система и се посочват основните проблеми, които все още трябва да бъдат разрешени, преди системата да може да бъде официално предложена. Целта на съобщението бе да стимулира дебатите с Европейския парламент и Съвета, като Комисията ще изчака резултата от тези дискусии, преди да представи законодателно предложение.

Сигурност на транспорта

Мореплавателният и въздухоплавателният сектор вече са доказали добавената стойност, която подходящите механизми за комуникация и сътрудничество, както и общите правила в областта на сигурността могат да донесат на равнище ЕС, като се има предвид трансграничният характер на транспортния сектор. Предстоящото съобщение на Комисията относно сигурността на транспорта ще бъде съсредоточено предимно върху изготвянето на равностоен подход на ЕС към сигурността на сухопътния транспорт. То ще бъде съсредоточено също така върху необходимостта транспортният сектор да разполага с подходящите системи за това — превантивни мерки, планове за действие при извънредни ситуации, свързани със сигурността, планове за възстановяване, обучение и т.н. Акцентът в него ще бъде поставен по-скоро върху определянето на желателни резултати в областта на сигурността, отколкото върху описателни изисквания за сигурност за транспорта.

За да се улесни изготвянето на политики в тази област, през 2012 г. ще бъде създадена консултативна група по сигурността на сухопътния транспорт. Сред приоритетните въпроси за обсъждане в групата ще бъде необходимостта от установяване на валидни за целия ЕС стандарти за сигурност за високоскоростната железопътна мрежа.

Доклад за напредъка — обобщителна таблица на всички цели и действия на СВС [pic]

Цел 3: повишаване на нивото на сигурност за гражданите и предприятията в кибернетичното пространство

Европейски център по киберпрестъпност

Комисията поръча проучване на осъществимостта за това къде и как да се създаде Европейски център по киберпрестъпност (ЕЦK), предназначен да бъде бъдещата централна точка в борбата срещу престъпността в кибернетичното пространство на европейско равнище. Проучването започна през май 2011 г., като първоначалните резултати от него се очакват до края на годината. Окончателните резултати с препоръки ще бъдат на разположение в началото на 2012 г. В очакване на препоръките, които ще последват проучването, през юни 2011 г. Европол реши да прегрупира своите експерти в областта на киберпрестъпността и преразпредели ресурсите си за справяне с това бързо разрастващо се престъпно явление.

Чрез ISEC се финансират различни проекти за обучение на правоприлагащите органи относно начините на разследване на престъпленията в кибернетичното пространство. Например с един проект по ISEC, който завърши в началото на 2011 г. , бяха разработени и проведени курсове за обучение, свързани с интернет и съдебните следствени действия. Обучението беше предназначено за служителите на различни правоприлагащи органи и на европейски и международни структури. Специален акцент бе поставен върху развитието на по-тясно сътрудничество с частния сектор. В проекта[19] взеха участие партньори от всички държави-членки на ЕС и Европол. На национално равнище Комисията подкрепи финансово изграждането на национален капацитет за повишаване на осведомеността и за обучения по въпросите на киберпрестъпността, включително центрове за върхови постижения. През 2011 г. бяха открити четири такива центъра: 2CENTRE (Франция и Ирландия), B-CCENTRE (Белгия) и 2CENTRE EST (Естония). |

Екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти (CERT)

През март 2011 г. Комисията прие съобщение относно защитата на критичната информационна инфраструктура[20], в което се прави обзор на изпълнението на плана за действие от 2009 г. за критичната информационна инфраструктура[21] и се описват следващите стъпки за действие както на европейско, така и на международно равнище. През май 2011 г. Съветът по телекомуникации прие свързани с това заключения. Бяха установени редица области, в които са необходими по-големи усилия, за да се укрепи националният капацитет за кибернетична сигурност, по-специално по отношение на: създаването на национални/правителствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти и създаването на добре функционираща мрежа на националните/правителствените екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти в Европа до 2012 г.; разработването на национални планове за действие при инциденти в кибернетичното пространство и на европейски план за действие при инциденти в кибернетичното пространство, както и организирането на редовни национални и общоевропейски учения за действие при инциденти в кибернетичното пространство. Институциите на ЕС постигнаха напредък в създаването на свои собствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти чрез създаването на 1 юни 2011 г. на експериментален екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти. Екипът ще бъде оценен в срок от 12 месеца, което ще доведе до решение относно условията за създаването на постоянен екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите на ЕС.

Работна група ЕС/САЩ по кибернетична сигурност и кибернетична престъпност

В допълнение към описаните по-горе конкретни мерки Комисията продължи своето тясно сътрудничество в рамките на стратегическото партньорство в работната група ЕС-САЩ по кибернетична сигурност и кибернетична престъпност, като работи по защитата от злоупотреби с интернет ресурси от решаващо значение и по предотвратяването и преследването на сексуалното насилие над деца онлайн.

Поведение в интернет

Заедно с Европейската служба за външна дейност Комисията работи върху изготвянето на европейска позиция във връзка с неотдавнашните инициативи за препоръчително поведение в интернет и върху подпомагането на трети държави при изготвянето на законодателство за престъпленията в кибернетичното пространство, при изграждането на капацитет за разследвания и при подобряването на устойчивостта на мрежите въз основа на разпоредбите на Конвенцията от Будапеща срещу престъпленията в кибернетичното пространство.

Доклад за напредъка — обобщителна таблица на всички цели и действия на СВС

[pic]

Цел 4: укрепване на сигурността чрез управление на границите

Създаване на EUROSUR

През 2011 г. беше постигнат значителен напредък в по-нататъшното разработване и внедряване на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR). През януари 2011 г. Комисията представи техническата и оперативната рамка за EUROSUR и определи действията, които трябва да бъдат предприети, за да може EUROSUR да заработи до 2013 г.[22] Съответно през 2011 г. 16 от 18-те държави-членки, разположени на южната морска и източната сухоземна граница на ЕС създадоха свои национални координационни центрове. Успоредно с това Frontex работи по изграждането на мрежата EUROSUR, която ще даде възможност на националните координационни центрове и Frontex да обменят информация помежду си по сигурен начин. След успешните изпитвания, проведени от Frontex и полския национален координационен център през лятото, се очаква до ноември 2011 г. Frontex да включи още пет държави-членки в мрежата EUROSUR. Понастоящем Комисията приключва своята работа по законодателното предложение за EUROSUR, което ще бъде представено на Съвета в средата на декември 2011 г.

В контекста на EUROSUR и в тясно сътрудничество с Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI) няколко от южните държави-членки започнаха да подготвят създаването на регионална мрежа, наречена „SEAHORSE Mediterraneo“, съвместно с избрани съседни африкански държави. Успоредно с това Frontex, Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) и Сателитният център на ЕС (EUSC) разработиха съвместно концепция за експлоатацията на общото приложение на спътници, системи за корабни съобщения и други средства за наблюдение. Избраните приложения на това планирано междуведомствено сътрудничество бяха изпробвани през 2011 г. от FRONTEX, EMSA, Европол и CeCLAD-M[23] в Западното Средиземноморие като част от съвместната операция на Frontex „Indalo“. Накрая, напредък бе постигнат и в по-нататъшното разработване на общата среда за обмен на информация (CISE) за морската област в ЕС. |

Създаване на визовата информационна система (ВИС)

През 2011 г. бе постигнат значителен напредък по завършването на разработването на ВИС. Последните две фази на изпитване на централната ВИС бяха проведени с участието на държавите-членки. Т.нар. изпитвания на оперативната система и изпитвания за временно приемане на системата бяха успешно приключени съответно през второто и третото тримесечие на 2011 г. След завършването на тези комплексни изпитвания и след получаването на уведомления за готовност от всички държави-членки, участващи във ВИС, на 11 октомври 2011 г. ВИС започна да действа в първия регион на въвеждане (Северна Африка). През следващите месеци и години ще бъдат включени още региони с цел постепенно разгръщане на системата. Оперативното управление на ВИС ще бъде поверено на Ц.ШИС — органът, който отговаря за оперативното управление на ШИС 1.

Общо управление на риска по отношение на движението на стоки през границите

Прилагането в целия ЕС на изменението във връзка със сигурността, направено в Митническия кодекс, и на общата митническа рамка за управление на риска (ОРУР) бе завършено на 1 януари 2011 г., като то включва систематичното подаване по електронен път на декларации от търговците преди пристигане и преди заминаване на стоките, електронен анализ на риска от страна на митническите власти на ЕС, обмен на съобщения чрез общата митническа система за управление на риска (CRMS) и Програмата за одобрени икономически оператори (ОИО). Това цялостно прилагане полага основата за инициативи за подобряване на капацитета за анализ на риска и целенасочени действия.

Доклад за напредъка — обобщителна таблица на всички цели и действия на СВС

[pic]

Цел 5: подобряване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия

Прилагане на клаузата за солидарност

Чрез прилагането на клаузата за солидарност ЕС се стреми да даде осезаем израз на принципа на солидарност, установен в Договора от Лисабон (член 222). Работата по клаузата за солидарност започна.

Насоки за оценка и картографиране на риска за целите на управлението на бедствия и национални подходи за управление на риска

С оглед на планираното създаване на съгласувана политика за управление на риска, която да обвърже оценките на заплахите и рисковете с вземането на решения, Комисията, заедно с държавите-членки, разработи насоки за оценка на риска и картографиране на риска за целите на управлението на бедствия[24] въз основа на подход, основан на множество опасности и рискове, който обхваща като цяло всички природни и причинени от човека бедствия, включително последствията от терористични актове. До края на 2011 г. държавите-членки следва да разработят национални подходи за управление на риска, включително анализи на рисковете.

Заплахи за здравето

Европейската комисия работи по инициатива относно здравната сигурност в Европейския съюз с цел да се подобри защитата на здравето на гражданите спрямо сериозните трансгранични заплахи. Предотвратяването и контролът на заплахите от заразни болести на равнище ЕС вече са уредени с приетото през 1998 г. законодателство, което предоставя основа за епидемиологично наблюдение и координация на реакциите. Вече над десет години тази система доказва своята ефикасност. Подобно законодателство обаче не съществува относно заплахите за здравето, произтичащи от химични вещества и биологични агенти, различни от заразните болести, или екологични инциденти. Ето защо тази инициатива има за цел да разгледа възможността и необходимостта да се гарантира, че всички видове заплахи за общественото здраве са уредени по начин, подобен на този за заразните болести. Като част от процеса за оценка на въздействието Комисията започна консултация със заинтересованите страни в сектора на общественото здраве в държавите-членки. Резултатите от консултацията ще подпомогнат изготвянето на законодателна инициатива, която да бъдат представена до края на 2011 г.[25]

Защита на класифицирана информация

ЕС следва да разработи интегриран подход въз основа на общи и споделени разбирания за кризисните ситуации. Някои от агенциите на ЕС са ключови участници в този процес, а възможността да се обменя класифицирана информация на подходящото равнище е предпоставка за по-добрия обмен на информация и, когато е необходимо, за подготовката на съвместни доклади на ЕС за оценка на заплахите и рисковете. За да бъде ефективно сътрудничеството между институциите, органите и агенциите на ЕС, е необходима съгласувана обща рамка за защита на класифицираната информация. Комисията работи по разработването на съгласувана обща рамка за обмен на класифицирана информация с агенциите на ЕС, за да се гарантира, че класифицираната информация е защитена по същия начин, както и в другите институции на ЕС и държавите-членки.

Европейски капацитет за спешно реагиране

Комисията представи предложение за създаването на Европейски капацитет за спешно реагиране[26] въз основа на предварително ангажирани ресурси на държавите-членки, които са на разположение при нужда за операции на ЕС, и на предварително одобрени планове за действие при извънредни ситуации. ЕС трябва да премине от подход за координация в зависимост от настъпилите събития към предварително планирана и съгласувана система, която е предвидима. По този начин реакцията на ЕС при бедствия ще стане по-ефективна, ефикасна, съгласувана и видима. Това ще бъде постигнато посредством редица действия, включително редовни оценки на риска, разработване на примерни сценарии, картографиране на имущество и планиране на действия при извънредни ситуации, създаване на Европейски капацитет за спешно реагиране под формата на доброволно обединяване на средства на участващите държави, поели ангажимент по отношение на операциите на ЕС, което ще допринесе още повече както за планирането, така и за наличието на средства за спешно реагиране на европейско равнище. Беше започната оценка на въздействието (включваща и консултации със заинтересованите страни) с цел да се подкрепи предложението на Комисията за подновяване на законодателството на ЕС относно гражданската защита до края на 2011 г.

Доклад за напредъка — обобщителна таблица на всички цели и действия на СВС

[pic]

Mногостранни въпроси

Съгласуваност между вътрешното и външното измерение на сигурността

Понастоящем се разработва серия от инициативи, целящи засилване на сътрудничеството между вътрешните и външните аспекти на сигурността. За да се гарантира по-тясно сътрудничество и координиране в областта на сигурността в ЕС, ще бъдат свиквани редовни междуинституционални информационни срещи за подобряване на планирането и потока на информация в областта на сигурността на ЕС. Първата такава среща между COSI и Комитета по политика и сигурност се състоя на 1 юни 2011 г., като целта беше да се обменят възгледи относно начините за подобряване на полезното взаимодействие между вътрешните и външните аспекти на сигурността на ЕС. В допълнение към това ЕСВД и Комисията изготвиха съвместен документ за подобряване на връзките между участниците в общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и в сферата на свободата, сигурността и правосъдието (ПВР), в който се подкрепя идеята, че по-тясното сътрудничество между гражданските мисии по линия на ОПСО и участниците в ПВР биха могли да доведат до осезаеми подобрения по отношение на европейската сигурност. В конкретните препоръки на съвместния документ се изтъква важността на обмена на информация и необходимостта от подобряването му, за да се намерят начини по-скоро за предвиждане на събитията, отколкото за реагиране на тях. Освен това трябва да се засили координацията при планирането на външните действия на ЕС, тъй като е от съществено значение да има сътрудничество нагоре по веригата при планирането на мисиите.

Друга област, в която могат да се постигнат осезаеми резултати, е сътрудничеството между полицейските мисии по линия на ОПСО и Европол. Съветът многократно е признавал, че ОПСО[27] и много от външните дейности по линия на ПВР имат общи или допълващи се цели. Освен това мисиите по линия на ОПСО значително допринасят за вътрешната сигурност на ЕС чрез усилията си за подпомагане на борбата с тежката транснационална престъпност в съответните държави домакини и за изграждане на респект към принципите на правовата държава. Европейският съвет насърчава по-активното сътрудничество между ПВР и ОПСО за доразвиването на тези общи цели. Също така в Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет, се посочва, че Европол следва да работи по-тясно с полицейските мисии по линия на ОПСО и да спомага за популяризирането на стандартите и добрите практики на европейското сътрудничество в областта на правоприлагането в държави, които не са членки на ЕС.

От особен интерес за областта на ПВР е тя да бъде тясно асоциирана с процеса още от самото му начало, особено при идентифицирането и оценката на необходимостта от действие на равнище ЕС в кризисна ситуация. Това ще позволи правилното и своевременно оценяване на необходимите експертни знания и умения, като се взема предвид ситуацията с организираната престъпност в съответната трета държава или регион. Това ще помогне също така да се подобрят политическите и оперативните решения и определянето на задачи, които ще бъдат изпълнени впоследствие от гражданска полицейска мисия. Аналитичният капацитет на Европол и неговото приложение за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA), което свързва всички правоприлагащи органи на 27-те държави-членки на ЕС, може да окаже подкрепа за мисиите по линия на ОПСО, така че да адаптират своите методи и да уточнят своите цели в контекста на общоевропейската картина на организираната престъпност, която Европол е изготвил чрез оценки и анализи на заплахите.

Друг фактор, който представлява важен аспект на взаимното сътрудничество, е обменът на информация между полицейските мисии по линия на ОПСО и Европол. Механизмът на сътрудничество, включващ обмен на нелични данни, е в голяма степен добре установен чрез административна договореност между Европол и Генералния секретариат на Съвета. Следователно основният въпрос, на който предстои да се намери решение, е как да се направи възможен прекият обмен с Европол на лични данни, събрани при полицейски мисии по линия на ОПСО или във връзка с тях. В случая на мисията EULEX KOSOVO[28], чийто мандат включва и изпълнителни функции, са въведени специфични разпоредби, за да се даде възможност за обмен на лични данни с Европол. Този механизъм може да послужи за пример за най-добри практики и да се приложи и при други мисии по линията на ОПСО в зависимост от конкретния случай. Трябва да бъде оценена също така необходимостта да се установи рамка за защита на данните и по отношение на ОПСО.

Политиката на ЕС за разширяване продължава да бъде един от основните елементи, допринасящи за вътрешната сигурност на ЕС. Процесът на разширяване предоставя важни стимули за съответните държави да провеждат реформи за повишаване на своя капацитет в сферата на правоприлагането и съдебната власт. Освен това диалогът за либерализиране на визовия режим и механизмите след либерализирането на този режим допринесоха съществено за изпълнението на реформите в страните от Западните Балкани.

ЕС се стреми също така да повиши способността на държавите партньори да играят своята роля в борбата с настоящите основни заплахи за сигурността, мира и стабилността в целия свят. За тази цел с дългосрочните приоритети, определени в Инструмента за стабилност (ИС), се предвижда новаторски подход при изграждането на капацитет, който съчетава финансовата и техническата помощ на национално, регионално и трансрегионално равнище. Приоритет 1 на този инструмент е свързан с подпомагането на международните усилия за смекчаване на рисковете от химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) заплахи. Мерките, финансирани чрез ИС, имат за цел ограничаването на рисковете от ХБРЯ заплахи, включително разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), по-специално чрез политики за ефективен контрол на ХБРЯ материали и вещества, мерки за контрол на износа на изделия с двойна употреба и пренасочване на учени, занимавали се с разработка на оръжие, към изследователски дейности за мирни цели. За тази цел са отделени 300 млн. EUR за периода 2007—2013 г. и беше започната инициатива, наречена Центрове за върхови постижения в областта на химичните, биологичните, радиологичните и ядрените материали, с бюджет от почти 100 млн. EUR. С тази инициатива се цели развитието на национално и регионално равнище на необходимия институционален капацитет за борба с рисковете от ХБРЯ заплахи, независимо от техния произход: престъпни (разпространение, кражба, саботаж и незаконен трафик), случайни (индустриални катастрофи, като Бопал или Фукушима, и в транспорта) или природни (главно пандемии).

По отношение на организираната престъпност, тероризма, незаконния трафик на наркотици, хора и оръжия и заплахите за критичната инфраструктура приоритет 2 на Инструмента за стабилност се съсредоточава върху изграждането на капацитет в тясно сътрудничество с държавите бенефициери. Обикновено капацитетът за сигурност се укрепва на национално, регионално и най-накрая и на трансрегионално равнище. За периода 2007—2013 г. за тези мерки са заделени 118 млн. EUR.

Финансова подкрепа

Комисията ще направи необходимото, така че свързаните със сигурността дейности, в това число изследванията в областта на сигурността, индустриалната политика и проектите по свързаните с вътрешната сигурност програми на ЕС за финансиране, да бъдат съгласувани със стратегическите цели на СВС. Финансовите средства от ЕС, които може да се окажат необходими за периода 2012—2013 г., ще бъдат предоставени в рамките на настоящите финансови програми („Предотвратяване и борба с престъпността (ISEC)“ и „Предотвратяване, готовност и управление на последиците от тероризъм и други рискове, свързани със сигурността (CIPS)“). В това отношение годишната работна програма на ISEC за 2011 г. отразява приоритетните области на СВС в действие. Освен това Комисията направи оценка[29] на получените резултати и на качествените и количествените аспекти на рамковата програма „Сигурност и гарантиране на свободите (2007—2013 г.)“, която се състои от двете програми ISEC и CIPS.

За периода след 2013 г. финансирането в областта на вътрешната сигурност ще бъде проучено в контекста на дебати в рамките на цялата Комисията относно всички предложения, които бъдат направени за този период. Като част от този дебат Комисията предложи в следващата многогодишна финансова рамка да се създаде фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), който да отразява стратегическите цели и приоритети на Стратегията за вътрешна сигурност, да способства за най-доброто възможно изпълнение на приоритетни действия от съответните национални органи и ведомства и да е достатъчно гъвкав, за да позволява да бъде адаптиран към новите заплахи и предизвикателства за сигурността. Комисията счита, че настоящите разминавания между финансирането за изследователска дейност и оперативното финансиране следва да бъдат преодолени, като се подпомагат специфични дейности за изпитване и валидиране (напр. прототипи на системи) по линия на предложения ФВС. Това ще даде възможност резултатите от висококачествени изследвания в областта на сигурността да намерят по-лесно широко приложение и да бъдат включени в оперативна употреба от правоприлагащите органи.

Изследвания в областта на сигурността и сътрудничество с частния сектор

Изследванията в областта на сигурността се финансират по конкретна тема в Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013г.). Комисията гарантира, че цялостното програмиране е тясно обвързано с политиките на ЕС в областта на сигурността, както показват и повечето от над 200-те изследователски проекта, финансирани до момента по тази програма. Стратегическите цели на СВС са добре отразени в работните програми за изследвания в областта на сигурността за периода 2011—2012 г. Що се отнася до работната програма за 2013 г., по която самостоятелно ще бъдат предоставени над 290 млн. EUR, понастоящем се прави анализ, който ще помогне да се установят най-важните пропуски и нужди в изследователската дейност, като се вземат предвид и приоритетите на СВС в действие.

След 2013 г. изследванията в областта на сигурността ще продължат да бъдат финансирани от бъдещата многогодишна програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“). С предложението на Комисията за общия бюджет за научни изследвания и иновации в следващата многогодишна финансова рамка средствата ще се увеличат с 46 % , което следва да бъде отразено в съответния дял за изследвания в областта на сигурността.

За да се осигури по-точно съответствие на свързаните със сигурността финансови средства с политиките, Комисията наблегна също така на диалога с частния сектор, и по-специално с промишлеността. За тази цел бе предложено да се създаде редовна (ежегодна) публично-частна кръгла маса на високо равнище, където институциите и органите на ЕС, държавите-членки и частният сектор да могат да обменят своите идеи за най-добрите начини за постигане на напредък в изпълнението на приоритетите на СВС. Първата публично-частна кръгла маса на високо равнище относно сигурността, в която участваха ЕС и представители на публичния сектор на държавите-членки и на частния сектор, се проведе през февруари 2011 г. Освен това понастоящем Комисията подготвя съобщение за политиката на ЕС за индустрията на сигурността с цел да се използва неоползотвореният потенциал на един напълно функциониращ пазар в сектора на сигурността.

[1] Съобщение на Комисията: Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа — COM (2010) 673/3, (наричана по-долу „СВС в действие“).

[2] Вж. Европол: Оценка на заплахата от организирана престъпност (ОЗОП) за 2011 г.

[3] Вж. Заключения на Съвета за определяне на приоритетите на ЕС в борбата срещу организираната престъпност за периода 2011—2013 г., документ № 11050/11, JAI 396 COSI 46 ENFOPOL 184 CRIMORG 81 ENFOCUSTOM 52 PESC 718 RELEX 603. Вж. също приложението.

[4] Този анализ е подготвен от Европол съвместно с Евроюст, Frontex, ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията въз основа на, наред с другото, следните стратегически документи — Оценка на заплахата от организирана престъпност (ОЗОП) на Европол за 2011 г., Доклад за ситуацията и тенденциите в развитието на тероризма в ЕС (TE-SAT) за 2011 г., Годишен анализ на риска (ГАР) на Frontex за 2011 г. и Годишен анализ на риска за Западните Балкани (ГАР за ЗБ) за 2011 г. — и на работата на Евроюст, отразена в неговия годишен доклад за 2010 г.

[5] Вж. Европол: Доклад за ситуацията и тенденциите в развитието на тероризма в ЕС (TE-SAT) за 2011 г.

[6] Рамково решение на Съвета 2006/960/ПВР от 18 декември 2006 г.

[7] Решения на Съвета 2008/615/ПВР и 2008/616/ПВР (решения от Прюм).

[8] Като Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела от 1972 г. и Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз от 2000 г.

[9] Вж. Европол: Оценка на заплахите от организираната престъпност, ползваща се от интернет (iOCTA) 2011 г.

[10] Австрия, Белгия, Чешката република, Гърция, Ирландия, Люксембург, Малта, Полша и Швеция все още не са ратифицирали конвенцията.

[11] http://ec.europa.eu/anti_fraud/documents/Working-paper.pdf

[12] Цикълът на политика на ЕС „Хармония“ обхваща следните осем приоритета:

1. да се отслаби капацитетът на организираните престъпни групи, действащи или базирани в Западна Африка, по отношение на трафика на кокаин и хероин към и в рамките на ЕС;

2. да се ограничи ролята на Западните Балкани, в качеството им на транзитна зона и складова база за незаконни стоки, предназначени за ЕС, както и на логистичен център за организираните престъпни групи, включително говорещите албански език;

3. да се отслаби капацитетът на организираните престъпни групи да способстват незаконната имиграция в ЕС, по-конкретно през Южна, Югоизточна и Източна Европа и най-вече по гръцко-турската граница и в критичните зони на Средиземноморието край Северна Африка;

4. да се намали производството и разпространението в ЕС на синтетични наркотици, в това число нови психоактивни вещества;

5. да се пресече трафикът към ЕС, особено с контейнери, на незаконни стоки, в това число кокаин, хероин, канабис, фалшифицирани стоки и цигари;

6. да се води борба с всички форми на трафика на хора и подпомагането на нелегалната имиграция, като се насочат усилията срещу организираните престъпни групи, извършващи тези противозаконни деяния, особено в южните, югозападните и югоизточните средища на престъпността в ЕС;

7. да се стесни като цяло капацитетът на мобилните (пътуващите) организирани престъпни групи за извършване на престъпна дейност;

8. да се засили борбата с киберпрестъпността и използването на интернет за престъпни цели от страна на организирани престъпни групи.

[13] C (2011) 6306 окончателен, приет на 19 септември 2011 г.

[14] Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност, последно изменено с Решение 2003/659/ПВР на Съвета и с Решение 2009/426/ПВР на Съвета от 16 декември 2008 г. за укрепване на Евроюст.

[15] „Броене до безнаказаност: Давностни срокове за корупционни нарушения в Европейския съюз (ЕС)“ — JLS/2008/ISEC/100.

[16] Предвижда се да бъде прието през 2012 г.

[17] Рамкови решения 2001/500/ПВР относно изпирането на пари и конфискацията, 2005/212/ПВР относно разширената конфискация, 2003/577/ПВР и 2006/783/ПВР съответно относно взаимното признаване на решения за замразяване и конфискация. .

[18] „Развитие на методите и техниките на разследване в областта на събирането на престъпно имущество“, JLS/2008/ISEC/FPA/C1/018.

[19] Заглавие и номер на документа: „Разследване на престъпленията в кибернетичното пространство — разработване и разпространение на акредитирана международна програма за обучение за бъдещето“, JLS/2008/ISEC/FP/C4-077.

[20] COM(2011) 163, Съобщение на Комисията относно защитата на критичната информационна инфраструктура — „Постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“.

[21] COM (2009) 149, Съобщение на Комисията относно защитата на критичната информационна инфраструктура — „Защита на Европа от широкомащабни кибернетични атаки и смущения: повишаване на готовността, сигурността и устойчивостта“.

[22] Работен документ на службите на Комисията за определяне на техническата и оперативната рамка за EUROSUR и действията, които трябва да бъдат предприети за нейното създаване, SEC (2011) 145 окончателен, 28.1.2011 г. Вж. също COM (2008) 68 окончателен от 13.2.2008 г. и SEC (2009) 1265 окончателен от 24.9.2009 г.

[23] Centre de Coordination pour la Lutte antidrogue en Méditerranée (Център за координация на борбата с наркотиците в Средиземноморието).

[24] Работен документ на службите на Комисията относно Насоки за оценка и картографиране на риска за целите на управлението на бедствия, SEC (2010) 1626 окончателен, 21.12.2010 г.

[25] Предвижда се да бъде приета на 7 декември 2011 г.

[26] Съобщение на Комисията, озаглавено „Към укрепване на реакцията на ЕС при бедствия: ролята на гражданската защита и на хуманитарната помощ“, COM(2010) 600 окончателен, 26.10.2010 г.

[27] След влизането в сила на Договора от Лисабон позоваването на „ЕПСО“ (европейска политика за сигурност и отбрана) следва да се чете „ОПСО“ (обща политика за сигурност и отбрана). .

[28] След приемането на 17 ноември 2008 г. на проекта за заключения на Съвета на Европейския съюз относно създаването на евентуални механизми за сътрудничество между гражданските мисии по линия на ЕПСО и Европол в областта на обмена на информация, започна обмен на лични данни между Европол и EULEX KOSOVO: личните данни се прехвърлят между EULEX от EUOCI (Служба на Европейския съюз за криминално разузнаване) и Европол чрез националните звена на Европол, разположени в три от столиците на държавите-членки (Обединеното кралство, Финландия, Швеция).

[29] Съобщение на Комисията относно средносрочната оценка на рамковата програма „Сигурност и гарантиране на свободите“ (2007—2013 г.), COM (2011) 318 окончателен.