ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно краткосрочната статистика в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета от 19 май 1998 г.

Въведение

Съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета относно краткосрочната статистика:

В срок до 11 август 2008 г. и след това на всеки три години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета отчет по статистиката, съставен в съответствие с настоящия регламент, който в частност се отнася до нейната приложимост и качество и преразглеждането на показателите. В отчета освен това се обръща по-специално внимание на стойността на статистическата система и тежестта за предприятията, произтичащи от настоящия регламент спрямо ползите от него. В него се отчита най-добрата практика за намаляване на тежестта за предприятията и се посочват пътища за намаляване на тежестта и разходите.

Настоящият доклад представлява продължение на доклада, който беше представен през юни 2008 г. в съответствие с горепосочения член.[1] Първият доклад относно качеството на краткосрочната статистика е публикуван още през януари 2003 г.[2]

Европейската краткосрочна статистика предоставя пълен набор от краткосрочни бизнес показатели за европейската икономика, обхващащи отраслите на промишлеността, строителството, търговията на дребно, ремонтните работи и определени услуги. Икономическото развитие на тези сектори е отразено от поредица от показатели за оборота, производството, броя на заетите лица и отработените часове, брутните надници и заплати. Освен това има показатели за производствените цени, новите поръчки и за строителните разходи. Европейската краткосрочна статистика беше въведена през 1998 г. Оттогава нейното качество (съгласуваност, съпоставимост, точност и актуалност) и обхват (показатели, държави, ниво на детайлност) са били подобрявани непрекъснато.

Във втория раздел на настоящия доклад са очертани видовете използване на краткосрочната статистика и нейното значение за основните европейски политики и за управлението на европейската парична политика. В него са посочени също така основните промени в краткосрочната статистика след последния доклад за качеството. В следващия раздел по-подробно са описани различните аспекти на качеството на краткосрочната статистика. Накрая са представени разходите и тежестта, свързани със събирането и обработката на данни за статистиката, заедно с няколко примера как тези разходи и тази тежест биха могли да бъдат намалени.

Първият проект на настоящия доклад беше представен на членовете на работата група по краткосрочна статистика през януари 2011 г. (писмена консултация).

Значение на краткосрочната статистика

Създаването на краткосрочна статистика е било предпоставка за създаване на еврозоната и за наблюдение на европейската парична политика.[3] Европейската централна банка и националните централни банки са сред най-важните ползватели на краткосрочната статистика. Други важни ползватели са самата Комисия, националните правителства, научноизследователски институти, предприятия и стопански организации. Информационните бюлетини за краткосрочната статистика обикновено получават широк отзвук в медиите. На последно място, но не и по важност, краткосрочната статистика предоставя също така важна информация за други статистически области, като националните сметки.

Краткосрочната статистика е сред най-важните елементи от работата на Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат). Краткосрочната статистика най-често се използва за анализ на икономическите тенденции, прогнозиране и моделиране. Наред с това данните са необходими също така за подготовка на решения за политиките, за научноизследователски цели, за проверка и удостоверяване на данни от други източници и за вземане на стопански решения (например при пазарни проучвания). В някои случаи резултатите от краткосрочната статистика се използват също така от предприятия по твърде специфични начини (например използването на ценовите показатели за индексиране на договори).

Девет от 22-та основни европейски икономически показателя (ОЕИП)[4], които са разработени за наблюдаване на икономическото развитие на Европейския съюз и неговите държави-членки и по-специално за управление на паричната политика в еврозоната, се осигуряват от краткосрочната статистика, а именно: индустриално производство, индустриални производствени цени на вътрешния пазар, индустриални нови поръчки, индустриални вносни цени, производство в строителството, оборот за търговията на дребно и ремонтните работи, оборот за „Други услуги“, производствени цени в услугите и разрешения за строителство.

В областта на краткосрочната статистика Евростат публикува 60 информационни бюлетина годишно, т.е. месечни бюлетини за пет основни показателя (индустриално производство, индустриални нови поръчки, индустриални производствени цени, производство в строителството и обем на търговията на дребно). Освен това всяка година се публикуват най-малко пет издания на „Статистиката на фокус“ ( Statistics in focus ), в които, освен че се предоставят количествени данни, се засягат избрани методически въпроси и се анализират текущите икономически тенденции. В допълнение към посоченото „Тримесечната панорама на европейската бизнес статистика“ ( Quarterly Panorama of European business statistics ) представя краткосрочните резултати с повече подробности.

През периода 2009—2010 г. краткосрочната статистика беше предмет на „периодичен преглед“. С оглед на откриването на начини да се направи събирането, обработката и разпространението на краткосрочната статистика по-ефективно и по-ефикасно, външни експерти анализираха рамката и процеса на съставяне на краткосрочната статистика от гледната точка на ползвателите, на Евростат и на свързаните партньори (национални статистически институти).

По-голямата част от ползвателите имат нужда от краткосрочната статистика често и редовно и те правят справки в публикациите (база данни, информационни бюлетини и т.н.) по няколко пъти месечно или най-малко веднъж месечно (например при публикуване на информационен бюлетин). Много ползватели считат точността за най-важният аспект на качеството на краткосрочната статистика. Въпреки това различията между отделните аспекти на качеството не са толкова значителни и в интерес на истината може да се каже, че актуалността, съпоставимостта, достъпността, яснотата, съгласуваността и изчерпателността се считат за почти толкова важни, колкото и точността. Това създава голяма трудност за статистиците, тъй като съществуват известни компромиси между различните аспекти на качеството, особено между точността и актуалността или съпоставимостта и изчерпателността.

В хода на прегледа ползвателите заявиха, че са удовлетворени от качеството на краткосрочната статистика и свързаните услуги. 95 % от потребителите, предоставили мнение за качеството, намират краткосрочната статистика за задоволителна, а 60 % я считат за добра или много добра.

През 2008 г. европейските икономики претърпяха най-големия спад на икономическата дейност от създаването на европейската краткосрочна статистика насам. Между април 2008 г., когато индустриалната продукция достигна своя връх, и април 2009 г., когато беше регистрирана най-ниската ѝ стойност, беше отчетено намаление с почти една пета. В строителния сектор спадът беше по-бавен, но също толкова голям: между януари — февруари 2008 г. (върхова стойност преди кризата) и февруари 2010 г. (най-ниска стойност) продукцията спадна с около една пета. Обемът на търговията на дребно също се понижи значително, макар и не толкова драматично, както производството. Тези промени подчертаха важността към съответния момент на надеждната и актуална краткосрочна статистика.

През 2009 г. бяха направени две важни методически промени. Първо, базата за определяне на краткосрочните показатели беше променена от 2000 г. на 2005 г. Това доведе до аритметична промяна на базовата година (средно 100 през 2005 г., вместо 2000 г.) и актуализация на тежестите, използвани при показателите за отразяване на икономическата структура от 2005 г. Второ и успоредно с променянето на базата, новата класификация на икономическите дейности в Европейския съюз — NACE Rev. 2 — замени по-стария вариант NACE Rev. 1.1. Класификацията беше осъвременена чрез въвеждането на нови данни, за да бъдат отразени различните форми на производство и новопоявяващи се отрасли. Нивото на детайлност на класификацията беше значително повишено по отношение на дейностите за производство на услуги. NACE Rev. 2 дава по-добра представа за цялостната икономика и улеснява международните съпоставки. Преходът към NACE Rev. 2 беше осъществен без съществено въздействия върху аспектите на качеството, като актуалност или стабилност на данните (вж. по-долу).

Обхват и качество на краткосрочните показатели

Обхват и съответствие с регламента относно краткосрочната статистика

През август 2009 г. изтекоха последните дерогации, освобождаващи държави-членки от предоставянето на данни по Регламент (ЕО) № 1165/98 на Евростат (по отношение на производствените цени на услугите).

Регламент (ЕО) № 329/2009 на Комисията измени и актуализира основния нормативен акт и въведе отработени часове и брутни надници и заплати като нови показатели за заетостта в търговията на дребно и ремонтните работи и за „Други услуги“. След това изменение информация за отработените часове и за брутните надници и заплати ще се събира за всички отрасли на икономиката, които са обхванати от краткосрочната статистика. Данните ще се изчисляват за тримесечни референтни периоди и ще са на разположение през 2013 г.

На всеки шест месеца Евростат осъществява наблюдение за постигнатото от държавите-членки съответствие с регламента относно краткосрочната статистика от гледна точка на надеждността, актуалността, съгласуваността и съпоставимостта, като резултатите показват високо равнище на съответствие и непрекъснато подобрение. Към 1 октомври 2010 г. средният резултат за ЕС-27 беше 8,9 (от 10) спрямо 8,5 за 1 април 2005 г. и 6,6 за 1 януари 2004 г. Повечето държави-членки вече са близо до постигането на пълно съответствие с регламента.

Точност, надеждност, съгласуваност и съпоставимост

Регламент (ЕО) № 1165/98 и свързаните актове са въвели набор от общи определения, които се прилагат от всички държави-членки. Евростат и националните статистически служби работят съвместно с цел да се гарантира голяма точност, надеждност и съгласуваност на краткосрочните показатели. Установената от регламента методическа рамка непрекъснато се подобрява чрез взаимни консултации и специални тематични експертни групи.

Следва да се отбележи, че не е необходимо методиките да бъдат едни и същи във всички държави-членки. В съответствие с регламента относно краткосрочната статистика и съгласно принципа на субсидиарност, държавите-членки могат да решават кои са най-ефективните и ефикасни начини за събиране и обработка на данни, за да бъдат отчетени националните различия, например големина, икономическа структура и наличие на административни данни.

Евростат си сътрудничи така също с други международни организации, особено ОИСР, с оглед увеличаване на съпоставимостта на данните и методите извън границите на Европейския съюз.

Актуалност и точност

Ранната наличност на данните е от първостепенно значение за краткосрочната статистика. Още през 1998 г. първият европейски регламент относно краткосрочната статистика включи крайни срокове за предоставянето на националните данни на Евростат (вж. таблица 1, трета колона). Регламентът за изменение от 2005 г.[5] значително скъси тези крайни срокове за повечето показатели. В таблицата са посочени също така текущите дати за предоставяне (например информационен бюлетин) в брой дни след края на референтния период.

По принцип актуалността на краткосрочната статистика може да се счита за много добра, а всички закъснения обикновено се дължат на това, че целевият ден за предоставяне се пада в почивен ден или на официален празник. Въпреки това издаването на европейските бюлетини с краткосрочни показатели все още отнема повече време, отколкото в Съединените щати или Япония.

Ползвателите са информирани достатъчно рано относно датите на публикуване на информационните бюлетини посредством календар за публикуването на уебсайта на Евростат.[6] През 2010 г. всички обявени в календара за публикуването дати бяха спазени.

Таблица 1 : Актуалност, измерена в дни между края на референтния период и крайния срок за предоставяне, целта на Икономическия и финансов комитет и разпространението

Показател | Периодичност | Крайни срокове съгласно регламента относно КС а) | Цели на ИФК за 2011 б) | Разпространение на общи данни за ЕС в) |

Индустриално производство | Месечно | 40 | 40 | 42 |

Индустриални производствени цени за вътрешния пазар | Месечно | 35 | 35 | 34 |

Индустриални нови поръчки | Месечно | 50 | 50 | 55 |

Индустриални вносни цени | Месечно | 45 | 45 | 34 |

Производство в строителството | Месечно | 45 | 45 | 49 |

Оборот за търговията на дребно и ремонтните работи | Месечно | 30 | 30 | 35 |

Оборот за други услуги | Тримесечно | 60 | 60 | 61 |

Производствени цени на услугите | Тримесечно | 90 | 60 | — |

Разрешения за строителство | Тримесечно | 90 | 90 | 90 |

а) Крайни срокове за предаване на данни на Евростат след края на референтния период в съответствие с регламента относно краткосрочната статистика. Следва да се отбележи, че за по-малките държави често се прилагат по-дълги крайни срокове.

б) Цели, определени в Доклада за състоянието по отношение на информационните изисквания в ИПС от 2010 г. на Икономическия и финансов комитет (ИФК).

в) Дни между края на референтния период и разпространението (например информационен бюлетин).

Преразглеждания на краткосрочните показатели

Първите резултати от краткосрочните показатели отчасти са базирани на предварителни, изчислени и непълни данни. Следователно може да се очаква изменение на резултатите между първата, втората и дори последващите публикации. След първото публикуване на данни резултатите от проучванията често стават по-изчерпателни, защото са добавени липсващи или закъснели респонденти. Сред другите причини за преразглеждането на данните са сезонните корекции, сравнителните анализи, новите и/или подобрени източници на данни и поправянето на грешки или методически промени. Въпреки това размерът на преразглежданията на краткосрочните показатели обикновено е твърде ограничен, особено на агрегирано равнище на ЕС и за еврозоната.

С цел да се оцени качеството на първите резултати от петте краткосрочни показателя, които се публикуват месечно в специалния информационен бюлетин, промените между първата и втората публикация на месечните темпове на растеж бяха анализирани за периода от юни 2007 г. до декември 2010 г.

Таблица 2 : Размер на преразглеждането за петте основни краткосрочни показателя а)

Показател | Средно абсолютно преразглеждане б) | Средно преразглеждане в) | Относително средно преразглеждане г) |

Индустриално производство | 0,3 | 0,1 | 0,30 |

Индустриални производствени цени на вътрешния пазар | 0,1 | 0,0 | 0,10 |

Индустриални нови поръчки | 0,5 | -0,1 | 0,22 |

Производство в строителството | 0,5 | 0,0 | 0,41 |

Обем на търговията на дребно | 0,3 | 0,1 | 0,74 |

а) Сезонно коригирани темпове на растеж на показателите за еврозоната.

б) Средна стойност на разликите в абсолютно изражение между темповете на растеж при втората и при първата публикация.

в) Средна стойност на разликите между темповете на растеж при втората и при първата публикация.

г) Средно съотношение между преразглеждането и темпа на растеж при втората публикация (и двете в абсолютно изражение).

По отношение на европейските агрегирани данни на петте показателя, които подлежат на публикуване в информационен бюлетин, Таблица 2 показва средния размер на преразглежданията на темповете на растеж между първата и втората публикация (един месец по-късно). В абсолютно изражение (втората колона) средните преразглеждания варират между 0,1 процентни пункта за индустриалните производствени цени и 0,5 пункта за индустриалните нови поръчки. Разликите между показателите се дължат главно на методически причини. Докато индустриалните производствени цени често изобщо не се преразглеждат, преразглеждания на показателя за индустриално производство би могло да бъдат направени дори няколко години след първото публикуване.

Средните преразглеждания (третата колона) са близки до нулата. Това означава, че за анализирания период няма системно надценяване или подценяване на темповете на растеж към момента на първата публикация.

Накрая, последната колона в таблица 2, като показва връзката между преразглеждането на темпа на растеж и самия темп на растеж към момента на втората публикация, показва мащаба на преразглежданията през анализирания период.

Достъпност, яснота и наличност на метаданни

Всички резултати от краткосрочната статистика са свободно достъпни и са на разположение на уебсайта на Евростат. Специалният раздел, посветен на краткосрочната статистика, може лесно да бъде намерен в тема „Индустрия, търговия и услуги“ ( Industry, trade and services ) или чрез функцията за търсене.[7]

Има на разположение също така всеобхватни, целенасочени и подробни обяснения на методически въпроси (метаданни), отчасти в горепосочените публикации („Статистиката на фокус“, „Тримесечната панорама на европейската бизнес статистика“) и на уебсайта на Евростат. Базата данни „Източници на КС“ ( STS sources ) съдържа подробни дискусии относно статистически процеси, правни въпроси, разпоредби за поверителност, качество на данните и описание на националните методи за събиране на данни.[8] По отношение на някои ключови показатели има на разположение допълнителни подробни методически обяснения — „ОЕИП на фокус“ ( PEEIs in focus ).[9] Кратки обяснения на статистически понятия са публикувани в нов онлайн речник в стила на Wikipedia и под формата на отговори в рубриката „Често задавани въпроси ( Frequently asked questions ).

Разходи за статистическата система и тежест за предприятията

През 2009 г. Евростат проведе общо начинание, като обхвана 24 основни нормативни акта на ЕС, в които се предвижда предприятията да вземат участие като респонденти или като основна част от респондентите, и събра данни за статистическата тежест за предприятията (данни за разходите на статистическите органи, свързани със съставянето, не бяха включени). По отношение на краткосрочната статистика достатъчно данни бяха предоставени за 2006 г., 2007 г. и 2008 г. от 21 държави, но начинанието не доведе до напълно съпоставими цифри поради методически проблеми. По тази причина беше възможно да се публикуват само тенденции. По отношение на краткосрочната бизнес статистика беше отбелязано относително устойчиво развитие за периода 2006—2007 г., последвано от леко намаление на тежестта за респондентите за периода 2007—2008 г.

Конкретните измервания на разходите и тежестта, свързани с краткосрочната статистика, започнаха с първия доклад за качеството, публикуван през 2003 г., който представи (за подбраните показатели) данни относно броя на предприятията, които са отговорили на въпросниците, както и изчисления за трудовите ресурси, които са необходими както на предприятията, така и на статистическите органи за съставянето на краткосрочната статистика. За изготвянето на втория доклад за качеството, публикуван през 2008 г., експертна група създаде методическа рамка за оценяване на разходите и тежестта, свързани с краткосрочната статистика като цяло и по отделни показатели. Инструментът за измерване съответстваше на модела на нетните разходи на ЕС за измерване на административната тежест. За настоящия доклад бяха събирани данни между септември и октомври 2010 г. за референтната 2009 година. Измерването беше базирано на методиката, разработена за предишното начинание, но беше коригирано с оглед на натрупания опит в миналото и съсредоточено, от една страна, върху времето, от което се нуждаят предприятията, за да съставят необходимите данни и да отговорят на исканията за статистически данни и, от друга страна, върху времето, от което се нуждаят статистическите органи, за да изпълнят изискванията на регламента относно краткосрочната статистика.

Създаването на надеждни и съпоставими количествени показатели за разходите (за да могат статистическите системи да събират, обработват и разпространяват данни) и за тежестта (за предприятията с оглед предоставянето на данни) поставя доста трудни практически и методически въпроси. Времето, от което се нуждае едно обикновено предприятие, за да попълни въпросник за проучване или да предостави информация по конкретен компонент, може да се укаже само в общи линии. Освен това е трудно да се определи броят на предприятията, които дават отговор на отделни статистически компоненти (например едно предприятие може да попадне в няколко извадки за различни компоненти, което може да доведе до дублиране на резултати). В съответствие с принципа на субсидиарност, извадките са организирани по различен начин в държавите-членки, което затруднява съпоставките. Накрая, краткосрочната статистика не може да бъде напълно отделена от други области на статистиката и често няма ясен метод за разпределяне на разходите и тежестта между различните области на статистиката. Повечето от събраните данни в рамките на проучване за краткосрочната статистика ще се използват също така и в други области на статистиката, особено за националните сметки. От друга страна събраните данни на формална отговорност на други статистически отдели могат също така да се използват за краткосрочната статистика.

Наличните данни за Европейския съюз като цяло указват намаление на разходите за съставяне с 6 % и намаление на тежестта за предприятията с 15 % (и двете измерени в часове годишно) за периода 2006—2009 г. Както е констатирано в последния доклад за качеството, разходите за статистическата система (например национални статистически служби) и тежестта за предприятията в общи линии са еднакви, въпреки лекото изместване на общите разходи и тежестта от предприятията към статистическите органи.

Примерно изчисление на тежестта (произтичаща главно от попълването на въпросниците за краткосрочната статистика) за едно обикновено предприятие е представено в таблица 3 за основните показатели. Следва да се отбележи, че с оглед улесняване на съпоставките, дори за тримесечните показатели тежестта е изчислена в минути на месец. Минималната тежест нула означава, че данните не се събират чрез въпросници за краткосрочната статистика, а се получават от административни източници. Все още има няколко случая, в които тежестта изглежда надценена.

Таблица 3: Непретеглените средни стойности по държави (ЕС-27), най-високи и най-ниски стойности на тежестта (минути на месец) върху предприятие, което отговаря на въпросник

Индустриално производство | Индустриални производствени цени | Индустриални нови поръчки | Производство в строителството | Оборот за търговията на дребно и ремонтните работи |

Средно | 20 | 17 | 6 | 22 | 11 |

Максимум | 73 | 70 | 19 | 87 | 22 |

Минимум | 0 | 3 | 0 | 1 | 0 |

Подобрения в събирането и обработката на краткосрочната статистика

Има група фактори, които обясняват защо намалението на разходите и приблизителните данни, които са на разположение, не позволяват количествено разграничаване на различните влияния върху общата цифра. В някои случаи големината на извадките за проучванията е била намалена или проучванията по пощата или по факса са били заменени с електронни и интернет проучвания. Това води до намаление на разходите за статистическите органи. Положителното въздействие за предприятията произтича от възможността да се включат проверки за правдоподобността в електронния въпросник, което води до по-малко грешки и по-малък брой запитвания по отношение на класификациите.

Основна причина за намаляване на тежестта за предприятията изглежда се дължи на факта, че статистическите служби в по-голяма степен разчитат на административни данни, особено за показателите за заетостта (отработени часове, заети лица, брутни надници и заплати). Такава информация обикновено вече е налична, например в данъчните служби, администрациите по труда, общественото социално осигуряване или строителните органи, и не е необходимо да се събира отново за статистически цели. Въпреки че използването на съществуващите административни източници за статистически цели намалява тежестта за предприятията, това може да доведе до по-високи разходи за статистическите служби, тъй като може да е необходимо някои данни да бъдат коригирани. Използването на административни данни изисква също така постоянно сътрудничество, особено когато държавите имат децентрализирани администрации.

Освен това използването на административни данни при съставянето на краткосрочната статистика е ограничено, особено за месечните показатели, при които изискванията за актуалност и кратки крайни срокове са много високи. Административните данни често се събират по-рядко, отколкото би било необходимо за краткосрочната статистика, и/или са на разположение твърде късно. Освен това са необходими корекции, когато административните данни не отговарят директно на изискванията по определение на краткосрочната статистика, и тези корекции могат да окажат въздействие също така върху качеството на данните.

Краткосрочната статистика непрекъснато се подобрява от статистическите служби на национално равнище и в сътрудничество между националните служби и Евростат в няколко експертни групи. Заедно с някои други области на статистиката краткосрочната статистика е обхваната от Програмата за модернизиране на европейската статистика относно предприятията и търговията (MEETS). В рамките на тази програма краткосрочната статистика е включена в няколко действия, касаещи допълнителното използване на административни данни, приспособяването към източници, които все още не могат да бъдат използвани, съчетаването на данни от различни източници, складиране на данни, изчисления на липсващи данни и хармонизиране на определенията. Тези процеси на определяне, развитие и споделяне на вече съществуващи добри практики следва да допринесат за повишаването на ефективността на събирането и обработката на данни.

Краткосрочната статистика вече използва различни инструменти за ограничаване на тежестта за предприятията. При някои показатели са въведени европейски схеми за подбор на извадките. Държавите, които участват в такива схеми, трябва да съставят данни само за онези отрасли или продукти, за които техният национален принос е от голямо значение за агрегираните данни на европейско равнище.

Друг важен инструмент за намаляване или дори избягване на тежестта за малките предприятия е да се прилагат прагове при събирането на данни. В случаи, когато малките предприятия не могат да бъдат напълно освободени от събирането на данни, се прилагат по-ниски проценти за определяне на извадките, т.е. едно малко предприятие има по-малка вероятност да бъде включено в извадка. Друга техника за определяне на извадките, която рутинно се прилага от много статистически служби, е ротацията на извадките по такъв начин, че определена част от предприятията да се заменя всяка година. Следва да се отбележи също така, че големината на извадките, която е необходима за европейската краткосрочна статистика, често е по-малка от големината на извадките, която се използва на практика, тъй като е възможно националните служби да трябва да възпроизведат показателите с регионална или местна разбивка.

Приложение: 43-те краткосрочни показателя (ОЕИП в получер шрифт), Т — тримесечен показател, М — месечен показател

Индустрия | Строителство | Търговия на дребно и ремонтни работи | Други услуги |

Производство | Индустриално производство (М) | Производство в строителството (М/Т) Сградостроене Гражданско строителство | - | - |

Оборот | Индустриален оборот (М) Вътрешен индустриален оборот Външен индустриален оборот (еврозоната и извън еврозоната) | - | Оборот в търговията на дребно и ремонтните работи (М) | Оборот в „Други услуги“ (Т) |

Разходи | - | Строителни разходи (Т) Разходи за материали Разходи за труд | - | - |

Нови поръчки / разрешения за строителство | Получени нови поръчки (М) Вътрешни нови поръчки Външни нови поръчки (еврозоната и извън еврозоната) | Разрешения за строителство (Т) брой жилища полезна площ в m2 | - | - |

Брой заети лица | Брой заети лица в индустрията (Т) | Брой заети лица в строителството (Т) | Брой заети лица в търговията на дребно и ремонтните работи (Т) (все още не е на разположение) | Брой заети лица в „Други услуги“ (Т) (все още не е на разположение) |

Отработени часове | Отработени часове в индустрията (Т) | Отработени часове в строителството (Т) | Отработени часове в търговията на дребно и ремонтните работи (Т) (все още не е на разположение) | Отработени часове в „Други услуги“ (Т) (все още не е на разположение) |

Брутни надници и заплати | Брутни надници и заплати в индустрията (Т) | Брутни надници и заплати в строителството (Т) | Брутни надници и заплати в търговията на дребно и ремонтните работи (Т) | Брутни надници и заплати в „Други услуги“ (Т) |

Производствени цени | Индустриални производствени цени (М) Вътрешни производствени цени Външни производствени цени (еврозоната и извън еврозоната) | Дефлатор на продажбите (М) | Производствени цени на „Други услуги“ (Т) |

Вносни цени | Индустриални вносни цени (М) (еврозоната и извън еврозоната) | - | - | - |

[1] COM(2008) 340 окончателен, 9.6.2008 г.

[2] COM (2003) 36 окончателен, 29.1.2003 г.

[3] Статистически изисквания на Европейската централна банка в областта на Общата икономическа статистика, Европейска централна банка, август 2000 г.

[4] Първоначалният списък с 19 ОЕИП беше съставен през 2002 г. (Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно статистиката в еврозоната, 27.11.2002 г., COM(2002) 661 окончателен). През 2008 г. бяха добавени три показателя за пазара на недвижими имоти, в това число разрешения за строителство (Икономически и финансов комитет, Доклад за състоянието по отношение на информационните изисквания в ИПС, Брюксел, 4 ноември 2008 г.).

[5] Регламент (ЕО) № 1158/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1165/98 на Съвета относно краткосрочната статистика (ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 1).

[6] http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/release_calendars/news_releases. Следва да се отбележи, че календарът обхваща голям брой основни европейски показатели, а не само в областта на краткосрочната статистика.

[7] http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/short_term_business_statistics/introduction.

[8] http://circa.europa.eu/Public/irc/dsis/ebt/library?l=/methodology/sts_sources&vm=detailed&sb=Title.

[9] http://circa.europa.eu/Public/irc/dsis/ebt/library?l=/methodology&vm=detailed&sb=Title.