[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 28.2.2011

COM(2011) 84 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за изпълнението и прилагането на някои разпоредби на Директива 2008/94/EО относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за изпълнението и прилагането на някои разпоредби на Директива 2008/94/EО относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател

Въведение

Директива 2008/94/EО[1] (наричана по-долу „директивата“) кодифицира Директива 80/987/EИО на Съвета[2], последно изменена с Директива 2002/74/EО[3].

Директивата има за цел да се осигури закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, по-специално с цел гарантиране изплащането на дължимите суми по техни вземания. За тази цел държавите-членки трябва да създадат орган, който да гарантира изплащането на тези суми.

Член 15 от директивата изисква Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за изпълнението и прилагането на членове 1—4, 9 и 10, член 11, втора алинея, член 12, буква в) и членове 13 и 14 в държавите-членки.

При подготовката на настоящия доклад Комисията възложи извършването на проучване от независими експерти, изпрати въпросник на държавите-членки и европейските социални партньори и ги покани да коментират резултатите от проучването.

Обхват и определения (членове 1, 2 и 13)

Работници и служители, обект на закрила

Освен изключенията, посочени по-долу, директивата се прилага за всички лица, считани за работници и служители съгласно националното законодателство. Комисията отбелязва, че в Чешката република работниците и служителите, които работят по договор за изпълнение на възложена работа, са изключени от обхвата на закрилата, предвидена в директивата. Комисията допълнително ще проучи въпроса дали тези лица не се считат за работници или служители съгласно чешкото трудово право, тъй като това изключване би могло да представлява нарушение на директивата.

В директивата изрично е предвидено задължение за държавите-членки да бъдат обхванати работниците на непълно работно време, работниците на срочен трудов договор и работниците с временно трудово правоотношение (член 2, параграф 2). Според информацията, с която разполага Комисията, всички държави-членки са се съобразили с това изискване.

Директивата забранява на държавите-членки да въвеждат условие за минимална продължителност на трудовото правоотношение като предпоставка за придобиване от работниците на право на предвидената в нея закрила (член 2, параграф 3). Комисията отбелязва, че в Кипър законодателството изисква работникът да е работил при същия работодател най-малко 26 седмици без прекъсване преди датата на неплатежоспособност на работодателя, за да има право на плащания. Това, по мнение на Комисията, би могло да съставлява нарушение на директивата.

По изключение, държавите-членки могат да изключат някои категории работници и служители:

а) при условие че други съществуващи форми на гаранция дават на засегнатите лица закрила, съответстваща на тази, която се осигурява от директивата (член 1, параграф 2). Три държави-членки са се възползвали от тази възможност. В Белгия работниците и чираците в предприятията, които са членове на няколко съвместни комитети или подкомитети, са изключени от закрилата, предоставяна от общия фонд за гарантиране, но се ползват от закрилата на отраслови фондове, създадени по силата на колективен трудов договор. В Кипър са изключени чуждестранните екипажи от търговската флота. В Обединеното кралство са изключени моряците от търговската флота, merchant seamen are excluded. Комисията счита, че „правото на задържане на морския товар“[4], което изглежда е основната защита на морските лица в тези две държави-членки в случай на неплатежоспособност на работодателя, не винаги може да предложи степен на защита, равностойна на тази на гарантиращата институция, тъй като стойността на кораба в някои случаи може да не покрие минималния размер на дължимите вземания, предвидени по силата на директивата.

б) домашните прислужници, наети от физическо лице и рибарите, наети по договор на кораб, чието заплащане изцяло или частично е функция от печалбата на кораба, при условие че такива изключения вече са съществували в националното законодателство към момента на влизане в сила на Директива 2002/74/ЕО във въпросната държава-членка (член 1, параграф 3). Комисията отбелязва, че посочената категория рибари са изключени в Гърция, Италия, Малта и Обединеното кралство; домашните помощници са изключени в Испания, Франция, Малта, Нидерландия и Полша.

Засегнати работодатели

Директивата се прилага за всички работодатели, според определението в националното законодателство, които са в състояние на неплатежоспособност. Директивата не предвижда възможност за изключване на която и да било категория работодатели.

Работодателят се счита в състояние на неплатежоспособност (чл. 2, параграф 1), ако:

- е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, както е предвидено в националното законодателство, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя и определяне на ликвидатор (или лице, изпълняващо подобна задача);

- компетентният орган е взел решение за откриване на производството (или е установил, че дейността на работодателя е окончателно прекратена и наличното му имущество е недостатъчно, за да се обоснове откриването на процедурата).

Комисията отбелязва, че Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета[5] се прилага за общите производства по несъстоятелност, които налагат частичното или пълното лишаване на длъжника от права, както и назначаването на ликвидатор (член 1, параграф 1), т.е. за същите производства по несъстоятелност, които са обхванати от директивата. При тези обстоятелства, с малки изключения, държавите-членки потвърдиха пред Комисията, че видовете национални процедури при неплатежоспособност, които попадат в обхвата на директивата, са изброените в приложение А към регламента. Изключение правят: Германия, където само Insolvenzverfahren поражда право на вземане, защитено с директивата; Гърция, която изключва случаите, когато а) дружеството се поставя под временно администриране (администриране и управление от страна на кредиторите) и б) дружеството се намира в ликвидация, така че да стане възможно постигането на компромисно решение с неговите кредитори; Ирландия, където се изключват процедурите по examinership и winding up of partnerships ; Унгария, където само производствата за ликвидация („ felszámolási eljárás “) са обхванати от националното законодателство по прилагането; Словения, където се изключват skrajšani stečajni postopek и prisilna poravnava срещу stečaju . Като се има предвид, че определенията за производствата по несъстоятелност, обхванати от двата инструмента, са същите, Комисията смята да задълбочи този преглед, за да се увери, че са обхванати всички съответни процедури по несъстоятелност.

От друга страна, белгийското законодателство използва понятието „закриване на предприятие“, вместо понятието несъстоятелност. Закриване на предприятие означава „окончателното прекратяване на основната дейност на предприятието, когато броят на работниците е намалял до по-малко от една четвърт от средния брой на заетите лица в предприятието през четирите тримесечия, предхождащи тримесечието, през което е настъпило окончателното прекратяване на основната дейност на предприятието“[6]. Възможно е отделни случаи на неплатежоспособност по смисъла на директивата да не са обхванати от белгийския гаранционен фонд.

Дания, която не е обвързана с регламента, информира Комисията, че следните случаи попадат в обхвата на националния гаранционен фонд: а) обявяване в несъстоятелност; б) в случай на прекратяване на търговската дейност на работодателя, когато се установи, че той е неплатежоспособен; в ) в случай на смърт на работодателя, ако имуществото му е поставено под управление поради неплатежоспособност или е в ликвидация без да бъде поставено под управление.

При всички обстоятелства директивата (член 2, параграф 4) позволява на държавите-членки да разширят обхвата на закрилата на работниците и служителите с включването и на други състояния на неплатежоспособност, които не отговарят на условията по член 2, параграф 1.

Директивата не прави никакво разграничение между търговци и нетърговци, големи или малки работодатели, и работодатели в дружества със стопанска и нестопанска цел, към което правило би трябвало да се придържат и гаранционните схеми в държавите-членки. Комисията отбелязва обаче, че само определени категории лица или субекти могат да бъдат обект на производство по несъстоятелност в Унгария. Аналогично в Люксембург производство по несъстоятелност може да бъде открито само срещу търговско дружество или физическо лице, което се счита за търговец. Това може да доведе до изключване от закрилата на директивата на работници, наети от определени юридически и физически лица.

В земания, покривани от гарантиращите институции (членове 3 и 4)

Вземанията, погасявани от гарантиращата институция, са вземания във връзка с дължими плащания по трудов договор, отнасящи се за период, предхождащ и/или следващ конкретна дата, определена от държавите-членки. България, Чешката република, Дания, Гърция, Малта, Португалия и Австрия са определили референтен период от шест месеца преди молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за който трябва да се отнасят вземанията; Полша е определила референтен период от девет месеца; Италия и Латвия — период от 12 месеца; Словакия, Ирландия и Литва — период от 18 месеца; Кипър — 78 седмици; Белгия използва период от 12 месеца преди прекратяването на дружеството до 13 месеца след това. Няколко държави-членки не са определили референтен период, а само дата, преди и/или след която трябва да се отнасят вземанията. Такъв е случаят с Естония, Франция, Германия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Румъния, Словения, Испания, Финландия, Швеция и Обединеното кралство.

Определението за понятието „плащания“ е в прерогативите на националното законодателство, което води до различия между държавите-членки по отношение на обхвата на гаранцията. Независимо от това, националното законодателство трябва да спазва общия принцип за равенство и за недопускане на дискриминация при определяне на обезщетенията, платими от гарантиращата институция[7].

Директивата (член 4, параграф 1) също така позволява на държавите-членки да ограничат отговорността на гарантиращия орган по два начина:

1. чрез определяне продължителността на периода, за който дължимите вземания да бъдат изплатени, при условие че този период покрива най-малко възнаграждението за последните три месеца на трудовото правоотношение или осем седмици, ако референтният период е не по-малък от 18 месеца (член 4, параграф 2). Белгия, Дания, Франция, Унгария, Австрия и Финландия не са използвали тази възможност. България, Чешката република, Германия, Естония, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия са възприели максимален период от три месеца; максималният период е осем седмици в Ирландия и Обединеното кралство, 13 седмици в Кипър и 19 седмици в Нидерландия; а в Испания той е 150 дни, докато в Люксембург и Португалия е шест месеца; в Швеция той е осем месеца.

2. чрез въвеждане на тавани за плащанията, извършвани от гарантиращия орган, при условие че тези тавани няма да паднат под нивото, което е социално съвместимо със социалната цел на директивата (член 4, параграф 3). Всички държави-членки, с изключение на Нидерландия, са определили такива тавани, но начинът на изчисляване на таваните варира значително. Директивата не съдържа никакви уточнения в това отношение. Въпреки това, както Комисията признава в своя доклад от 1995 г. относно транспонирането на директивата[8], се приема, че ако в крайна сметка гаранционните плащания бяха равностойни на социални плащания или на законоустановената минимална заплата, биха могли да възникнат проблеми във връзка със съвместимостта със социалната цел на директивата.

Транснационални случаи (членове 9 и 10)

Съгласно директивата, когато едно предприятие, което извършва дейност на територията на най-малко две държави-членки, е в състояние на неплатежоспособност, органът в държавата-членка, на чиято територия работят или обикновено полагат труд работниците и служителите, е отговорният орган за изплащане на дължимите вземания на работниците и служителите (член 9, параграф 1). В решението си по дело C-310/07[9] Съдът на Европейските общности постанови, че за да може да се счита, че предприятие, което е установено в една държава-членка, осъществява дейност на територията на друга държава-членка, това предприятие трябва да има в последната държава постоянно икономическо присъствие, характеризиращо се с наличие на човешки ресурс, който му дава възможност да осъществява дейност в нея, но не е необходимо същото да има клон или постоянно място на стопанска дейност в тази друга държава.

Комисията отбелязва (вж. таблица 4 от приложението), че в периода 2006—2008 г. е имало 239 случая на извършени плащания от гарантираща институция в една държава-членка на работници от предприятие в неплатежоспособност в друга държава-членка. Броят на засегнатите работници и служители е 1158, а изплатените суми възлизат на около 10,8 милиона евро.

Комисията оказва съдействие на държавите-членки при изготвянето на стандартен формуляр, който може да се използва за обмен на информация и в момента е в процес на финализиране, като по този начин ще се улесни прилагането на член 10, параграф 1 от директивата.

Освен това, в съответствие с член 10, параграф 2 от директивата Комисията публикува на интернет страницата си http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=706&langId=en&intPageId=198 координатите за връзка с компетентните административни органи и/или гарантиращи институции, които редовно се актуализират.

Клауза за запазване на равнището на защита (член 11, втора алинея)

Комисията не откри случаи, в които транспонирането на директивата да е довело до влошаване на съществуващото положение в държавите-членки към датата на влизане в сила на директивата или по отношение на общото ниво на защита на работниците и служителите в случаите на неплатежоспособност на работодателя. Напротив, с прилагането на директивата се засили защитата на работниците и служителите, тъй като тя доведе до създаването на гарантиращи институции в държавите-членки, в които такива не съществуваха.

Случаят с работник или служител-акционер (член 12, буква в))

Съгласно директивата държавите-членки могат да откажат да предоставят защита, или може да я намалят, в случай на работник или служител, който лично или заедно със свои близки роднини е бил собственик на съществена част от съответното предприятие и е имал значително влияние върху дейността му.

Няколко държави-членки са се възползвали от тази възможност (Чешката република, Дания, Германия, Гърция, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Австрия, Словения и Швеция). В други държави-членки (Испания, Ирландия, Финландия) на тези лица се отказва защита индиректно чрез определението за „работник или служител“, т.е. лицата, собственици на част от предприятието и имащи значително влияние върху дейността му, не се считат за „работници или служители“. В България е достатъчно работникът или служителят да е съдружник или член на управителния орган на дружеството, за да бъде изключен от закрилата. Тъй като няма изискване участието да е съществено и работниците или служителите да имат значително влияние върху дейността на предприятието, това не изглежда да е в съответствие с директивата. Останалите държави-членки (Белгия, Естония, Франция, Италия, Литва, Люксембург, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Обединеното кралство) не са се възползвали от тази възможност.

Преглед на случаите

В началото на 2010 г. Комисията изпрати на държавите-членки въпросник, за да събере данни за броя на случаите на несъстоятелност, по които са взели отношение националните гарантиращи институции, както и за броя на засегнатите работници и сумите, които са им били изплатени (вж. таблици 1, 2 и 3 от приложението)[10].

В периода 2006—2009 г., националните гарантиращи институции са встъпили в над 420 000 случая на неплатежоспособност (вж. таблица 1 от приложението). През същия период 3,4 милиона работници са се възползвали от плащания на гарантиращите институции поради неплатежоспособност на техните работодатели (вж. таблица 2 от приложението). Освен това, 17,7 милиарда евро са изплатени на тези работници от гарантиращите институции (вж. таблица 3 от приложението). Средният брой на работниците за всеки случай на неплатежоспособност в периода 2006—2009 г. е осем, докато средната сума, изплатена на всеки работник от националните гарантиращи институции, е 5187 евро.

Комисията отбелязва значително увеличение на броя на случаите между 2008 г. и 2009 г. (+ 19 %) и най-вече на броя на работниците (+ 61 %) и на изплатените суми (+ 72 %), което би могло да се отдаде на икономическата криза. Средната численост на дружествата, изпаднали в неплатежоспособност през 2009 г., също се е увеличила (от 7,4 работника на работодател през 2008 г. на 10,0 работника на работодател през 2009 г., т.е. увеличението е от 35 %), както и размерът на неплатените възнаграждения (от 5059 евро на работник през 2008 г. на 5409 евро на работник през 2009 г., т.е. увеличението е от 7 %).

Въпреки че Германия е държавата-членка с най-голям брой случаи (146 673 в периода 2006—2009 г.), най-голям е броят на засегнатите работници (953 887 в периода 2006—2009 г.) и размерът на изплатените суми (6.4 милиарда евро) във Франция.

Становище на европейските социални партньори

Седемте федерации, членуващи в BUSINESSEUROPE, представили своите писмени коментари, както и Европейската асоциация на занаятите, средния и малък бизнес (UEAPME), са на мнение, че директивата е постигнала целта си за осигуряване на минимално равнище на закрила на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател и че таваните, определени съгласно член 4, параграф 3, са социално съобразени със социалната цел на директивата.

Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) определя Директива 2008/94/ЕО като незаменим инструмент на правото на Съюза, осигуряващ нужната минимална закрила за работниците в цяла Европа. Същевременно тя изразява силната си загриженост във връзка с ниските тавани и твърде краткия период от време, определени от държавите-членки, възползвали се от възможността, предоставена по силата на разпоредбите на член 4, параграфи 2 и 3. Според ЕКП значителна част от националните членове са изразили сериозни опасения, че при голяма част от работниците неизплатените трудови възнаграждения надхвърлят границите, определени от националното законодателство. Освен това ЕКП изтъква, че редакцията на разпоредбите на член 4, параграфи 2 и 3 е твърде неясна и оставя значителна свобода на преценка на държавите-членки за значително смекчаване на задълженията им по директивата. В резултат на това ЕКП счита, че следва да се предвиди евентуално преразглеждане на тези разпоредби. Друга проблемна област по мнението на ЕКП е обхватът на приложение на директивата, по-специално разбирането за понятието „дължимо вземане“, тъй като определен брой държави-членки прилагат стеснено определение за възнаграждение (например: като изключват обезщетенията при уволнение, премиите, условията на реимбурсиране и т.н.). Това според ЕКП може да доведе до непогасяването на значителни суми по вземания.

Заключения

Повече от 30 години след приемането на първоначалната директива през 1980 г., Комисията счита, че тя продължава да играе ключова роля за осигуряване на нужното минимално ниво на защита на правата на работниците в условията на вътрешния пазар. Държавите-членки бяха задължени да създадат гарантиращи институции, които встъпват в ситуации на неплатежоспособност с цел покриване на дължимите вземания на работниците и служителите. 3,4-те милиона работници, които са се възползвали от системата за закрила, осигурена с участието на гарантиращите институции през последните четири години, най-вече по време на икономическата криза, са доказателство за ползата от нея. Благодарение на направените през 2002 г. промени в директивата бе внесена повече яснота по отношение на правните последици при транснационални случаи и бяха съответно адаптирани нейните разпоредби при отчитане на промените в законодателството относно неплатежоспособността в държавите-членки, с което се подобри правната сигурност.

Направеният по-горе анализ показва, че като цяло разпоредбите, предмет на задължението за докладване, са били правилно въведени и прилагани. Все още съществуват обаче някои проблемни моменти, с които Комисията възнамерява да се справи с подходящи средства, включително като задейства, когато е необходимо, процедури за нарушение.

Комисията ще продължи да следи за прилагането на директивата, като отчита по-нататъшното развитие в областта на трудовото право и законодателството в областта на неплатежоспособността, за да се увери, че нейната цел е постигната в достатъчна степен.

ТЕХНИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ

Таблица 1: Брой на случаите на поискана намеса на гарантираща институция

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | 2009 г. | Общо 2006—2009 г. |

Белгия | 4256 | 3744 | 3967 | 4174 | 16 141 |

България | 6 | 3 | 9 | 18 |

Чешка република | 449 | 382 | 386 | 750 | 1967 |

Дания | 1221 | 1091 | 1847 | 3167 | 7326 |

Германия | 38 133 | 38 711 | 35 447 | 34 382 | 146 673 |

Естония | 131 | 94 | 176 | 491 | 892 |

Ирландия | 167 | 194 | 287 | 671 | 1319 |

Гърция | - | - | - | - | - |

Испания | 12 431 | 12 654 | 13 229 | 16 466 | 54 780 |

Франция | 19 655 | 19 577 | 24 046 | 27 113 | 90 391 |

Италия |

Кипър | 7 | 5 | 1 | 2 | 15 |

Латвия | 95 | 60 | 84 | 138 | 377 |

Литва | 379 | 293 | 300 | 340 | 1312 |

Люксембург |

Унгария | 1273 | 1235 | 1419 | 2222 | 6149 |

Малта | 0 | 1 | 0 | 1 | 2 |

Нидерландия | 3796 | 2392 | 2580 | 4641 | 13 409 |

Австрия | 4036 | 3508 | 3563 | 4036 | 15 143 |

Полша | 635 | 631 | 338 | 401 | 2005 |

Португалия | 583 | 795 | 1216 | 2889 | 5483 |

Румъния | 4 | 22 | 47 | 73 |

Словения | 92 | 88 | 76 | 108 | 364 |

Словашка република | 80 | 58 | 62 | 174 | 374 |

Финландия | 2167 | 2098 | 2243 | 2965 | 9473 |

Швеция | 2200 | 1900 | 2400 | 3300 | 9800 |

Обединеното кралство | 9369 | 8036 | 7593 | 12 135 | 37 133 |

ЕС-27 | 101 155 | 97 557 | 101 285 | 120 622 | 420 619 |

Таблица 2: Брой работници и служители, чиито дължими вземания са били изцяло или частично изплатени от гарантиращата институция.

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | 2009 г. | Общо 2006—2009 г. |

Белгия | 19 104 | 16 628 | 17 414 | 18 922 | 72 068 |

България | 45 | 20 | 433 | 498 |

Чешка република | 7549 | 6888 | 5055 | 19 451 | 38 943 |

Дания | 9886 | 10 244 | 19 328 | 34 694 | 74 152 |

Германия | 189 695 | 167 593 | 173 004 | 304 719 | 835 011 |

Естония | 1256 | 1158 | 2292 | 6661 | 11 367 |

Ирландия | 4687 | 6609 | 9704 | 20 172 | 41 172 |

Гърция | 758 | 284 | 432 | 148 | 1622 |

Испания | 57 738 | 56 382 | 63 994 | 99 071 | 277 185 |

Франция | 220 812 | 208 233 | 235 062 | 289 780 | 953 887 |

Италия | 0 |

Кипър | 48 | 16 | 2 | 63 | 129 |

Латвия | 2598 | 928 | 1029 | 2015 | 6570 |

Литва | 11 140 | 5794 | 6894 | 8110 | 31 938 |

Люксембург | 0 |

Унгария | 21 319 | 15 888 | 12 665 | 28 664 | 78 536 |

Малта | 0 | 32 | 0 | 17 | 49 |

Нидерландия | 30 729 | 21 554 | 27 890 | 59 243 | 139 416 |

Австрия | 34 521 | 30 986 | 28 219 | 36 191 | 129 917 |

Полша | 20 321 | 17 151 | 20 319 | 35 674 | 93 465 |

Португалия | 9530 | 12 220 | 14 120 | 18 263 | 54 133 |

Румъния | 618 | 2578 | 2353 | 5549 |

Словения | 1276 | 430 | 448 | 6259 | 8413 |

Словашка република | 2604 | 2821 | 4308 | 8114 | 17 847 |

Финландия | 6022 | 5021 | 7714 | 9253 | 28 010 |

Швеция | 17 100 | 14 000 | 19 100 | 29 100 | 79 300 |

Обединеното кралство | 92 516 | 86 006 | 76 416 | 164 083 | 419 021 |

ЕС-27 | 761 209 | 687 529 | 748 007 | 1 201 453 | 3 398 198 |

Таблица 3: Изплатени от гарантиращата институция суми (в евро)

2006 г. | 2007 г. | 2008 г. | 2009 г. | Общо 2006—2009 г. |

Белгия | 132 410 251 | 110 682 560 | 122 806 878 | 151 927 588 | 517 827 277 |

България | - | 14 265 | 5115 | 232 022 | 251 402 |

Чешка република | 6 477 066 | 7 060 182 | 6 026 217 | 31 928 617 | 51 492 081 |

Дания | 28 287 595 | 36 372 910 | 89 592 275 | 157 395 719 | 311 648 498 |

Германия | 983 495 381 | 849 977 920 | 822 226 706 | 1 755 302 560 | 4 411 002 567 |

Естония | 954 629 | 1 476 662 | 4 329 696 | 13 492 496 | 20 253 484 |

Ирландия | 4 308 000 | 5 727 000 | 10 068 000 | 19 958 000 | 40 061 000 |

Гърция | 2 130 303 | 496 418 | 986 256 | 311 315 | 3 924 292 |

Испания | 269 549 468 | 327 130 512 | 359 752 446 | 643 538 235 | 1 599 970 661 |

Франция | 1 458 000 000 | 1 400 000 000 | 1 463 000 000 | 2 117 000 000 | 6 438 000 000 |

Италия |

Кипър | 96 147 | 7803 | 1910 | 14 554 | 120 414 |

Латвия | 1 937 982 | 821 591 | 1 850 184 | 2 724 831 | 7 334 587 |

Литва | 6 835 032 | 3 880 908 | 5 271 084 | 6 545 412 | 22 532 437 |

Люксембург |

Унгария | 21 360 781 | 16 841 854 | 18 043 815 | 32 734 634 | 88 981 085 |

Малта | 0 | 35 816 | 0 | 22 062 | 57 878 |

Нидерландия | 205 314 711 | 141 211 281 | 174 557 007 | 398 691 488 | 919 774 487 |

Австрия | 184 854 654 | 208 047 412 | 208 055 837 | 277 579 642 | 878 537 545 |

Полша | 18 203 753 | 21 036 816 | 27 170 354 | 43 977 262 | 110 388 185 |

Португалия | 40 198 540 | 52 988 075 | 70 475 958 | 80 900 936 | 244 563 509 |

Румъния | - | 431 282 | 1 067 814 | 1 168 956 | 2 668 052 |

Словения | 2 163 308 | 744 805 | 849 295 | 13 321 203 | 17 078 611 |

Словашка република | 2 570 000 | 2 304 056 | 5 111 233 | 9 872 000 | 19 857 289 |

Финландия | 18 930 558 | 16 447 990 | 24 135 752 | 35 396 292 | 94 910 592 |

Швеция | 101 854 253 | 90 453 076 | 101 734 753 | 224 435 216 | 518 477 298 |

ОбединеноТО кралство | 415 375 589 | 245 454 000 | 267 021 651 | 479 967 226 | 1 407 818 465 |

ЕС-27 | 3 905 308 001 | 3 539 645 194 | 3 784 140 235 | 6 498 438 266 | 17 727 531 696 |

Таблица 4: Намеса в периода 2006—2008 г. от страна на гарантиращата институция в полза на работници и служители, срещу чийто работодател е поискано откриване на производство по несъстоятелност в друга държава-членка

Брой на случаите на трансгранична неплатежоспособност по гарантираща институция | Брой засегнати работници и служители | Изплатени суми (в евро) |

Белгия | 48 | 156 | 2 093 600 |

България | 0 | 0 | 0 |

Чешка република |

Дания | 2 | 2 | 19 119 |

Германия | 26 | 188 | 400 850 |

Естония |

Ирландия | 22 | 43 | 139 949 |

Гърция | 0 | 0 | 0 |

Испания | 0 | 0 | 0 |

Франция | 39 | 163 | 2 513 154 |

Италия | 6 | 6 | 156 458 |

Кипър |

Латвия | 0 | 0 | 0 |

Литва | 0 | 0 | 0 |

Люксембург | 1 | 29 | 129 368 |

Унгария | 0 | 0 | 0 |

Малта | 0 | 0 | 0 |

Нидерландия | Не са подадени данни, тъй като холандската гарантираща институция не е регистрирала отделно транснационалните случаи |

Австрия | 59 | 214 | 1 346 751 |

Полша | 0 | 0 | 0 |

Португалия | 1 | 17 | 111 172 |

Румъния | 0 | 0 | 0 |

Словения | 1 | 3 | 3855 |

Словашка република | 0 | 0 | 0 |

Финландия | 15 | 69 | 434 253 |

Швеция | 13 | 259 | 3 415 180 |

Обединеното кралство | 6 | 9 | 65 214 |

ЕС-27 | 239 | 1158 | 10 828 924 |

[1] Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. ОВ L 283, 28.10.2008 г., стр. 36.

[2] Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател ОВ L 283, 28.10.1980 г., стр. 23.

[3] Директива 2002/74/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. за изменение на Директива 80/987/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател. ОВ L 270, 8.10.2002 г., стр. 10.

[4] Правото на задържане на морския товар на кораб отдава предимство на някои вземания (включително такива, свързани с неизплатени заплати) пред вписаните ипотеки и залози. (Международна конвенция за морските залози и ипотеки от 1993 г.).

[5] Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. относно производството по несъстоятелност. ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 1.

[6] Член 3, параграф 1, първа алинея на Закона от 26 юни 2002 г.

[7] Решение на Съда (първи състав) от 16 декември 2004 г. Дело C-520/03. José Vicente Olaso Valero срещу Fondo de Garantía Salarial (Fogasa). ECR 2004 стр. I-12065, точка 34.

[8] СОМ (95) 164 от 15 юни 1995 г.

[9] Решение на Съда от 16 октомври 2008 г. Svenska staten срещу Anders Holmqvist.

[10] Италия и Люксембург не отговориха на въпросника.