22.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/44

1.1

ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно предложението ѝ до Европейския парламент „Европа - водеща световна туристическа дестинация - нова политическа рамка за европейския туризъм“ и въпреки някои важни пропуски подчертава, че съобщението съдържа множество положителни моменти, които следва да се конкретизират, но при все това отправя изложените по-долу предложения, за да подсили и обогати тази инициатива.

1.2

Предвид разнообразните субекти (администрации, институции, предприятия, социални партньори), равнища (местно, регионално, национално и европейско) и области (транспорт, настаняване, допълнителни оферти и др.) в туристическия сектор в Европа, предвидените инициативи трябва да могат да разчитат на участието на всички действащи лица в сектора. Затова ЕИСК отново подчертава възможността за създаване на Европейска агенция по туризъм, която чрез ефективно проследяване на данните за подкрепа и насърчаване на изложените мерки ще обедини усилията за напредък, на практика, към европейска политика за световен туризъм, която ще отчита многообразието и многочислеността на европейската туристическа идентичност.

1.3

ЕИСК счита, че трябва да се подчертаят и да се приемат следните мерки, за да бъдат постигнати целите, посочени в съобщението, и предвидените в него конкретни мерки:

1.4

Въздействието на изменението на климата върху туризма трябва да бъде анализирано на равнище държави-членки и да бъдат приети подходящи мерки за адаптация в съответствие с последиците за конкурентоспособността от прогнозите за изменение на климата.

1.5

Необходимо е да се доразвият някои специфични видове туризъм като социалния, културния, гастрономическия, селския, спортния, здравния, туризма, достъпен за хората с увреждания, конгресния, религиозния и т.н. в рамките на европейска политика за разнообразяване на предлагането и отчитане на нововъзникващите пазари.

1.6

ЕИСК счита, че проекти с европейски мащаби като „Калипсо“, с положителни социални и икономически резултати, доказват ефективността на сътрудничеството между европейските институции от различни области, социалните партньори и предприятията от сектора. ЕИСК призовава Комисията и Европейския парламент да спазват ангажимента си, предимно бюджетен, към този вид инициативи.

1.7

При все че трябва да се отчита необходимостта от сигурност, визовият режим може да създаде реални проблеми за туризма, чийто източник са държавите извън Шенгенското пространство. Това в някои случаи е резултат от прекомерно бюрократичните процедури, които се прилагат от отделните държави-членки. ЕИСК призовава Комисията да вземе конкретни мерки за преодоляване на тези пречки.

1.8

ЕИСК призовава националните правителства да въведат европейско удостоверение за професионално обучение за туристическите професии, което да се признава във всички страни от ЕС. ЕИСК счита за необходимо образованието в туристическия сектор не само да се признава в целия ЕС, но и да бъде на високо равнище, за да подготвя истински професионалисти в сектора в съответствие с насоките на Европейската комисия и на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop), със специален акцент върху резултатите от обучението и тяхното удостоверяване, както и върху повишаването на качеството на образованието в областта на туризма на университетско равнище, когато това е постижимо. Туристическият сектор следва да се включи в стратегията „Европа 2020“, с конкретно упоменаване на новите умения за нови работни места и други планирани инициативи, като признаването на професионалния опит, на неформалното и неофициалното обучение, както и отражението, което следва да окаже върху туристическия сектор Комюникето от Брюж в подкрепа на професионалното обучение, прието от министрите на образованието на ЕС и социалните партньори.

1.9

ЕИСК подчертава, че няма универсална формула за туризма и признава, че различните дестинации имат различни нужди и привличат различни пазарни ниши. С оглед на това рамката на политиката в областта на туризма трябва да отчита различните нужди на периферните, континенталните, крайбрежните и селските райони, островите, обезлюдените райони и т.н.

1.10

Целта е да се разработи, реализира и приложи стратегически план за обща европейска политика за туризма на регионално равнище, имащ за цел да повиши устойчивата конкурентоспособност и качеството на сектора и да гарантира високо равнище на защита на потребителите, като в същото време допълва действията на държавите-членки. Въпреки това, поради многообразието на държавите-членки, ще трябва всяка от тях да бъде задължена да представи стратегически план за националната си политика в областта на туризма, който да предвижда предприемането на конкретни действия във всеки регион и да обхваща най-малко едно десетилетие.

1.11

ЕИСК призовава националните правителства да адаптират общинските данъци и да положат усилия за намаляване на ДДС върху туристическите продукти със социален характер, за да ги направят по-привлекателни, като по-висшата цел е да се развият туристическите услуги и да се подобри достъпът до тях. Следва да се осигури наличие на местна инфраструктура и услуги, за да се предоставя качествен туризъм, което ще се отрази както на подобряването на качеството на живот на местните жители, така и на условията за туристите.

1.12

ЕС се нуждае от комуникационна стратегия, която да способства за утвърждаване на положителен имидж на Европа и на туристическата индустрия, и да разреши въпроса с отрицателните публикации.

1.13

Необходимо е да се предприемат мерки за предотвратяване на структурната безработица в туристическите предприятия и за подобряване на качеството и стабилността на работните места, както и на рентабилността на предприятията.

1.14

Комисията следва да активизира полаганите понастоящем усилия за популяризиране на истинското значение на качествения туризъм във всичките му измерения, които обхващат както физическата отмора, така и духовното извисяване чрез докосване до образците на културата. Планът следва да бъде изготвен на регионално равнище, а инициативи за популяризиране и комуникация следва да се предприемат както на равнището на регионите и на държавите, така и на равнището на ЕС.

1.15

ЕИСК отбелязва липсата на ясно позоваване на правна рамка за правата на потребителите в сектора на туризма и отсъствието на каквато и да било обосновка на недопустимото забавяне на преразглеждането на Директива 90/314/ЕИО от 13 юни 1990 г., което първоначално беше обявено за края на 2010 г., след това в работната програма на Комисията беше предвидено за началото на 2011 г. и все още не е извършено.

1.16

ЕИСК оценява усилията на Комисията, Европейския парламент и европейските социални партньори за дефиниране на европейска политика за туризма. В тази връзка ЕИСК потвърждава ангажимента си да сътрудничи за постигане на целта и ценностите на един европейски модел на туризма, както е заявявал в становищата си.

2.1

В новата политика в областта на туризма се определят три основни цели, които са гръбнакът на новата рамка, а именно:

Ако на тези три стълба се окаже решителна подкрепа с подходящи структури и ресурси, това ще осигури стабилна основа за качествена и ползотворна политика в областта на туризма.

2.2

Комисията представя в общи линии редица предизвикателства, пред които е изправена европейската туристическа индустрия днес, и които се появиха или се засилиха през последните няколко години. Но основните предизвикателства, които неизменно присъстваха през годините, са характерната за туристическата индустрия сезонност, фактът, че от практическа гледна точка на туризма не се гледа като на важен развиващ се отрасъл, несигурните условия на труд на работещите в сектора, структурната безработица, липсата на достъп на МСП до подходящо финансиране, което би им позволило да се адаптират към постоянно променящата се и развиваща се туристическа индустрия, а също и иновациите в сектора. Наложително е Комисията да потърси отговор на тези предизвикателства. В редица свои становища ЕИСК подчертава колко е важно да се потърси отговор на тези предизвикателства и посочва какви мерки трябва да се предприемат (1).

2.3

Туризмът е дейност от първостепенно значение с особено положително въздействие върху икономическия растеж, устойчивото развитие и трудовата заетост в Европа. Той е важна част от живота на европейските граждани.

2.4

От 2008 г. насам търсенето на туристически услуги се повлия негативно. Ако иска да запази позицията си на водеща световна туристическа дестинация и да може да извлича полза от богатството и многообразието на своите региони, Европа трябва да изготви единна политика в областта на туризма.

2.5

Ако Европейската комисия иска да наложи нова рамка на дейността за повишаване на конкурентоспособността на европейския туризъм и способността му да се развива устойчиво, ЕИСК счита, че нейните предложения трябва да бъдат по-конкретни; в същото време той признава, че всяка страна има интерес да разработи свой собствен туристически модел и динамика. Предвид транснационалния характер на туристическата индустрия, е очевидна необходимостта от общоевропейска рамка на политиката в областта на туризма, която да предоставя на държавите-членки на ЕС пълната свобода да разработят свои собствени специфични национални политики. Трябва да се има предвид, че това, което се случва в някоя част на ЕС, може да има последици за туризма в друга страна от ЕС.

2.6

Така например страните от Южна Европа, макар и да не бяха засегнати от затварянето на европейското въздушно пространство през пролетта на 2010 г. заради облака от вулканична пепел, също отчетоха спад в туристическата дейност заради негативните публикации, които създадоха неблагоприятна среда за избора им като туристическа дестинация.

2.7

Освен това Комитетът счита, че една политическа рамка за европейския туризъм не може да не се основава на ясна правна рамка за правата и задълженията на различните заинтересовани страни. Такава рамка липсва в съобщението, а именно за нейното определяне е от особено значение да се преразгледа Директива 90/314/ЕИО от 13 юни 1990 г. Това първоначално беше обявено за края на 2010 г., впоследствие предвидено за началото на 2011 г. в работната програма на Комисията, но и до днес не е направено, въпреки че директивата се смята за напълно остаряла и това закъснение лишава потребителите от защита, подкопава тяхното доверие и пречи на развитието на туризма, тъй като едно такова преразглеждане представлява основен елемент от липсващата правна рамка, която трябва да даде възможност за осъществяване на новите правомощия на ЕС, получени по силата на Договора.

3.1

Европейският съюз трябва да даде своя принос и да насърчи изготвянето на активна политика за ускоряване на растежа и за създаване на условия за увеличаване на привлекателността на туризма. За изготвянето на общ план с конкретни действия вече трябва да отговаря не Комисията, а друг орган с ясна политика, в която обаче да не се предъвкват стари идеи; в него следва да участват и да членуват всички заинтересовани страни в сферата на туризма, като сдруженията на предприемачите и частните оператори, свързани с туристически професии, синдикалните сдружения на работещите в сектора, регионите и националните туристически организации. Европейската агенция за туризма би могла да оказва ценна подкрепа на европейските институции, както ЕИСК вече е предлагал в предходни становища.

3.2

От първостепенно значение е Комисията, както и останалите институции на ЕС, да прилагат принципа на интелигентно законодателство и всички законодателни предложения на ЕС да включват надлежна оценка на въздействието на предложените мерки, засягащи туристическата индустрия. В предложената рамка за действие в областта на туризма не се споменава необходимостта от извършване на надлежни оценки на въздействието, които да измерват потенциалното въздействие върху сектора на всяко новопостъпило законодателно предложение на ЕС. Това важи в голяма степен за определени случаи, като например предложеното законодателство относно етикетирането на храните, правата на пътниците и потребителите.

3.3

Туризмът не бива да се разглежда като независима политика, а по-скоро като хоризонтална тема, върху която оказват влияние различни други приемани в ЕС политики, и особено тези в областта на транспорта, образованието, заетостта, научните изследвания и иновациите, изменението на климата, единния пазар, безопасността, въпросите, свързани с потребителите и др. С оглед на това политиката в областта на туризма реално не е от компетентността единствено на ГД „Предприятия и промишленост“, а трябва да се разглежда в съчетание с другите политики на ЕС.

3.4

Полаганите в момента усилия за популяризиране и развитие на туристическите услуги в целия ЕС не са достатъчно добре координирани и организирани, което създава проблеми за гражданите, които искат да пътуват. Пътуването с обществен транспорт на територията на ЕС е сложна задача, която изисква координация между различните графици на влаковете, фериботите, автобусите и т.н., вследствие на което е трудно да се гарантира сигурен престой.

3.5

Туристическата индустрия е изправена пред нарастващата конкуренция на нововъзникващите пазари и развиващите се страни, които привличат все по-голям брой туристи. За да устои на тази конкуренция, Европа трябва да предложи устойчива политика и да изтъкне многобройните си предимства, като например сигурността по отношение на:

3.6

Често забравяме, че като туристи в ЕС се радваме на простички неща, като това да можем да пием вода навсякъде и да се храним, без да получим хранително натравяне, да се разхождаме по улиците и да пътуваме без придружители. Затова трябва да популяризираме тези прости предимства, които ЕС предлага на туристите. Следва да се постави специален акцент върху гореизброените предимства, тъй като те създават чувство за сигурност у туристите и не се предоставят от нито една от останалите водещи световни туристически дестинации; така те дават сравнително предимство на Европа при избора и популяризирането ѝ като туристическа дестинация.

3.7

Европа трябва да развие и да подобри имиджа си пред световните пазари и да активизира сътрудничеството си с Китай, Русия, Индия, Бразилия, Япония, САЩ, както и със страните от Средиземноморието. За тази цел обаче следва да се насърчи развитието на предприемачеството и иновациите, да се повиши качеството на предоставяните продукти, така че европейските услуги и съоръжения да не изостават от международните си конкуренти. Трябва да се ограничат сезонността и големите колебания в търсенето, като в същото време се подобри и разнообрази предлагането на туристически услуги. ЕС трябва да подобри и да укрепи професионалната подготовка в сектора чрез въвеждането на признати в целия ЕС удостоверения за професионално обучение за всички работещи в туристическата индустрия, със специален акцент върху резултатите от обучението и тяхното удостоверяване. Взаимното признаване на удостоверенията ще е от полза както за предприятията, така и за работещите в целия ЕС.

3.8

Прилаганите в момента методи за събиране и анализ на статистическите данни не са достатъчни. Тази недостатъчност на данните води до непълноценни или грешни решения при изготвяне на насоките. С оглед на това, в документа се подчертава колко е важно да се подобрят статистическите данни и анализи, отнасящи се до туризма. Комисията счита, че това е от първостепенно значение за осигуряване на по-добра база от социално-икономически знания за туризма на европейско равнище. Организираното събиране на статистически данни ще даде не само възможност за информиране и рационален избор, но и ще насърчи интердисциплинарното сътрудничество между изследователите и обмена на гледни точки и опит. Необходимо е да се подобрят статистическите методи и резултатите от тях, като в същото време се отчита фактът, че при събирането на данните предприятията не трябва да се натоварват с допълнителна административна тежест.

3.9

Повече от половината държави-членки на ЕС разполагат със сателитна сметка за туризма, която се е доказала като изключително ефективен инструмент. Комисията следва да намери начин да насърчи и помогне на останалите страни да възприемат този метод, който ще послужи и за извършване на подробна съпоставителна проверка на резултатите. Това е от ключово значение, предвид големите промени в тенденциите и поведенческите модели в туризма, които се наблюдават в Европа.

3.10

Разнообразието е ключът към успеха на европейския туризъм. Различното преживяване, което предлага всяка страна на туристите, допринася за привличането им в Европа като туристическа дестинация. Многообразието на културното наследство, природната среда, гастрономията, винопроизводството и историята предлага на посетителите на всяка отделна страна различно преживяване. Важно е да се запазят тези различия, които са значително маркетингово предимство, което спомага за популяризирането на Европа в останалата част на света.

3.11

Предвид факта, че голямото мнозинство от туристическите предприятия са малки и средни (МСП), тяхната динамика трябва да се използва и трябва да им се помогне финансово да развиват предприемаческата си дейност с оглед на приноса им за опазване на културното наследство и за развитие на местните общности. Именно МСП са тези, които поглъщат първичната безработица (икономическите имигранти, хората без образование), понижавайки я значително, като паралелно с това осигуряват заетост на преобладаващата част от работната сила и способстват за намаляване на социалното изключване. Частният сектор трябва да се ангажира с дейности като маркетинг на туризма и подкрепа на заетостта, и паралелно с това трябва да допринася за укрепване на изграждането на мрежи между туристическите предприятия.

3.12

Политиката в областта на туризма се отличава с междусекторния си характер. Тя оказва особено влияние върху политиката в областта на транспорта (права и безопасност на пътниците и качество на транспорта), държавните помощи, вътрешния пазар (свободно установяване и свободно предлагане на услуги, свързани с туризма, повишаване на качеството на услугите, развитие на електронната търговия), както и върху данъчното облагане, което нерядко оказва негативно въздействие (пречки от данъчно естество за доброто функциониране на вътрешния пазар, данъчен режим за МСП от туристическия сектор, данъчни облекчения). Следователно ще трябва да се окаже подкрепа на сектора с целенасочена икономическа политика, а от своя страна туристическите предприятия ще трябва да поемат ангажимента да правят инвестиции, както и да насърчават и увеличават заетостта.

3.13

ЕИСК счита, че трябва да се насърчи създаването на механизъм за подобряване и поощряване на туристическия обмен между държавите-членки, който ще даде възможност на определени групи от населението, като например младежите (при условие че паралелно се подобри и координацията на училищните ваканции), възрастните хора, лицата с ограничена подвижност и семействата с ниски доходи да пътуват предимно през слабия туристически сезон. Държавите-членки, чиято икономика не е ориентирана към туризма, следва да подкрепят държавите, чиято икономика има такава ориентация, като популяризират вътрешноевропейските дестинации сред гражданите си. Европейските авиокомпании трябва да разберат, че не подпомагат туризма и вътрешния пазар, когато билетите за дестинации в Азия, които те предлагат на гражданите от Северна Европа, често пъти са по-евтини от билетите за Югоизточна Европа.

3.14

ЕИСК счита, че трябва да се създаде специална новаторска обща политика и да се предлага туристически продукт, предназначен за възрастните хора и пенсионерите, които през 2020 г. се очаква да бъдат 20 % от населението, и за лицата с увреждания, специални нужди и намалена подвижност, които според неотдавнашните оценки възлизат на 127 милиона души, за да могат да се привлекат тези групи. Необходима е специализирана подготовка, за да бъдат удовлетворени потребностите на тези социални групи. Като се има предвид също така, че тази група от населението се състои от хора, които много често разполагат едновременно с покупателна способност, културни интереси и свободно време и представляват особено голям потенциал за пазара, е необходимо ЕС целенасочено да насърчава предназначената за тях обща политика, с цел да улесни тези хора да получат права в областта на туристическия сектор, така че да могат да се ползват от туристическите дейности без никаква форма на дискриминация. Тези усилия обаче трябва да бъдат съпътствани от усилия от страна на частния сектор да гарантира, че е налице необходимата инфраструктура за обслужване на този пазар.

3.15

ЕИСК счита, че е необходимо да се насърчи сътрудничеството на международно равнище и по-специално на пазарите, които са важни за ЕС. Трябва е да се създадат необходимите условия за опростяване на процедурите за издаване на обща европейска виза, с цел да се привлекат повече чуждестранни туристи от държави извън Шенгенското пространство. Туристите трябва да имат възможност да пътуват от една държава на ЕС до друга и съответните регламенти и директиви следва да бъдат опростени в тази посока.

3.16

Необходимо е туризмът да се популяризира по-ефективно на регионално равнище, като се насърчат и наложат като европейски туристически продукт културните маршрути, съвременното културно наследство, защитените природни зони и опазването и обновяването на традиционните сгради и занаяти, здравният, рекреационният, лечебният, образователният, еногастрономическият, историческият, религиозният, селският и морският туризъм, като се изтъкват и опазват културните традиции и гастрономията (традиционни ресторанти и занаяти, свързани пряко с историята на региона), както и подводното културно наследство. Невинаги са необходими повече хотелски легла, а повече инвестиции в подобряване на качеството на обслужването и на инфраструктурата, като същевременно се предлагат иновационни продукти, като лечебни, рекреационни и др. центрове. В предложението на Комисията никъде не се споменава начинът, по който биха могли да се реализират горепосочените действия, и по-специално приоритетите и планът за тяхното реализиране във всяка държава-членка, като се вземат предвид и регионите, така че да се формулира обща европейска политика за туризма. Не се предвижда, а би трябвало, обща стратегия за популяризиране чрез средствата на рекламата.

3.17

Комитетът е съгласен със създаването на „знак за европейско културно наследство“ и предлага да се въведе и „знак за европейско гастрономическо наследство“, като успоредно с това се предвиди оценяване, хармонизирано присъждане на звезди и сертифициране на заведенията за хранене, при подходящо използване на различните национални и европейски програми, наред с други дейности като Европейски дни на културното наследство и Награда на Европейския съюз за културното наследство. Освен това ЕИСК предлага да бъде хармонизирана системата за присъждане на звезди и сертифициране на хотелите в ЕС. ЕИСК призовава Комисията да продължи организирането на Европейския форум за туризма като място за срещи и анализи на всички оператори от този сектор, на отговорните национални органи, на местните и регионалните власти и на социалните партньори, с цел насърчаване на европейска туристическа идентичност, която отчита многообразието и многочислеността.

3.18

В рамката също така се предлага разработването на европейско обозначение за „качество на туризма“ и запазен знак за „качество на туризма“; тази стъпка налага повишаване на стандартите в цялата индустрия и следва да се подкрепи. Обозначението за качество обаче трябва да бъде подкрепено и с подходящи финансови механизми, за да могат туристическите оператори да подобрят продуктовата си гама и да инвестират в модернизиране на своите материални бази и повишаване на стандартите на обслужване, както и в обучение и преквалифициране на персонала.

3.19

Взаимовръзката между гастрономията, ресторантьорството и туризма предлага ясна алтернатива за качествен туризъм, при която туристите имат пряк достъп до гастрономическата култура на всяка държава-членка. Така те могат да направят разлика между предлаганите услуги. Все повече туристи пътуват в рамките на ЕС, водени от интерес към гастрономията. По този начин готварството става инструмент за популяризиране на европейските храни и на кулинарните удоволствия. Необходимо е да се популяризират храните и напитките, рецептите и „маршрутите на храните и виното“, като се активизира координираното сътрудничество, което предлага алтернативни форми на добавена стойност, с цел укрепване на връзката между храненето и туризма.

3.20

Обучението на работещите в туристическия сектор определено представлява важна инвестиция за европейския туризъм и особено за МСП. В резултат на въвеждането на нови технологии и нови работни практики нараства търсенето на квалифициран персонал. Важно е обхватът на програмите на ЕС за повишаване на квалификациите и обучение да бъде разширен с включването на работещите в туристическия сектор, както вече беше направено по отношение на други сектори, тъй като това ще улесни адаптирането към новите технологични реалности, които преобладават в сектора. Следва да се създаде общоевропейско удостоверение за професионално обучение, което да се основава на общи „задължения“ под формата на резултати от обучението; то ще се използва (със съответните процедури за удостоверяване на национално или местно равнище) като автономно и независимо удостоверение, съотносимо към съществуващите национални квалификационни рамки. Преминаването през професионално обучение, сертифицирано с такова удостоверение, трябва да е задължително за туристическия сектор. ЕИСК счита, че за обучението в туристическия сектор е важно да се отбележи значението на Комюникето от Брюж относно професионалното обучение в ЕС. Стабилните и висококачествени работни условия ще направят туристическия сектор особено привлекателен.

3.21

В рамките на образованието и развиването на поведенчески умения следва да е задължително изучаването на чужди езици от служителите, работещи в сферата на туризма, при съответното отчитане на културните специфики; паралелно с това следва да се издават удостоверения за професионално обучение в съответствие с насоките на Европейската комисия и Cedefop. Особено внимание следва да се обърне на туристическите професии, които имат пряка връзка с културното наследство, като например екскурзоводи, които трябва да имат диплома и нужните качества да демонстрират предимствата на културното наследство; за тази цел те ще получават от местните власти сертификати, удостоверяващи техните знания за паметниците в региона, в който предстои да работят (дори да става дума за временна заетост), и необходимото владеене на езика на региона, както и на родния език на туристите, на които ще бъдат екскурзоводи, съгласно разпоредбите на Европейския комитет по стандартизация, (CEN) (EN 13809 от 2003 г.) до 1975 г., както и на Директива 1975/368/ЕО и Директива 1992/51/ЕО. Аналогично удостоверение следва да бъде въведено за всички професии в туристическия сектор, които имат контакт с туристите, като сервитьори, готвачи, фитнес инструктори и т.н.

3.22

ЕИСК счита, че следва да се обърне сериозно внимание на факта, че политиката „all inclusive“, която се прилага от голям брой оператори в много държави-членки, в крайна сметка постига резултати, противоположни на очакваните. За съжаление очевидно е влошаването на проблемите, които възникват за МСП в районите, намиращи се в близост до клубове от типа „all inclusive“ и големи хотелски комплекси.

3.23

Условията на ожесточена конкуренция между големите чуждестранни туроператори, от една страна, и между хотелите, които се стремят да договарят туристически пакети, за да запълнят капацитета си, от друга, доведоха до влошаване на качеството на предоставяните услуги, което създаде негативен образ в чужбина на определени туристически региони. Вследствие на този натиск малките и средните предприятия се оказват принудени да работят на цени, които не покриват разходите им, стигайки до банкрут или до закриване.

3.24

Не трябва да стигаме до пълно отхвърляне на системата „all inclusive“, тъй като тя вероятно отговаря на нуждите на определен пазарен сегмент; тя, както и останалата част от туристическите продукти, обаче, следва да се прилага в съответствие с установените закони и с принципа за лоялна конкуренция спрямо другите продукти, контролирано и със собствени средства, без участието на държавни помощи. Приходите от туризма трябва да се разпределят възможно най-широко, за да се насърчава развитието и на „околностите“ на първокласните хотели. Посетителят трябва да има право на избор във връзка с бюджета, който ще похарчи във или извън този хотел. И все пак това е един от малкото пазарни сегменти, които отчетоха растеж въпреки спада в традиционната туроператорска дейност през последните години. Макар че никога не трябва да се прави компромис с качеството, е важно да се оцени фактът, че има цели курорти, които през последните години постигат успехи в разработването на този пазар. Необходимо е да се въведе ясно определение за „пазар на услуги all inclusive“, което да отразява един качествен продукт и да изключва по-нискокачествените продукти и услуги, продавани под прикритието на марката „all-inclusive“.

3.25

Сезонността на туризма, в съчетание със свръхинтензивното търсене през месеците юли и август, ограничава потенциала за развитие на сектора и не позволява неговите резултати да се разпределят в цялата икономика; това оказва влияние върху финансовите приходи и води до неоптимално използване на съществуващата инфраструктура и персонал. Действията, насочени към осигуряване на заетост за персонала и рентабилност на инфраструктурата, в ненатоварените периоди ще помогнат да се създаде потенциал от по-активни и по-продуктивни човешки ресурси, а координацията за използване на инфраструктурата дори през неактивния сезон от някои социални групи или от училища ще доведе до значително удължаване на туристическия сезон с всички произтичащи от това предимства. За намаляване на сезонния характер би спомогнало значително по-доброто разпределение на времето за отпуск на служителите с помощта на подходящи насърчителни мерки. По-доброто използване на съществуващата туристическа инфраструктура и персонала през слабия туристически сезон би позволило на операторите да се възползват в по-голяма степен от инфраструктурата и да подобрят производителността, разчитайки на постоянен и по-добре мотивиран персонал. ЕИСК приветства факта, че първа стъпка в тази посока беше направена посредством инициативата „Калипсо“ и приканва Комисията и Европейския парламент да насърчават, по-конкретно чрез бюджетни ангажименти, развитието на тази инициатива, заради социалното ѝ отражение и ползи в областта на европейския туризъм.

3.26

ЕИСК счита, че туризмът е важен за околната среда и има интерес да я опазва и да внася подобрения в нея. Туризмът не разрушава ландшафта и нито изчерпва ресурсите, нито променя природните процеси, но е необходимо да се осъществява правилно планиране и да се прилага подходяща политика в областта на туризма. Именно на туризма се дължи възстановяването и обновяването на цели райони, смятани за места, които трябва да се избягват, като квартала на бившите докове в Лондон (Docklands) или крайбрежието на Барселона в близост до пристанището и т.н.; наред с това той осигурява работа на милиони хора в Европейския съюз.

3.27

В по-дългосрочна перспектива предизвикателството, създадено от изменението на климата, уместно е признато от Комисията като стимул за мащабното преструктуриране на бизнес моделите в областта на пътуванията и настаняването. Операторите от сектора вече отчитат промяна в начина, по който туристическите продукти се разработват, пакетират и пускат на пазара, и преориентиране към по-екологосъобразни практики в индустрията. На равнище държави-членки е необходимо да бъде извършен анализ на въздействието на изменението на климата върху туризма и да се приемат подходящи мерки за адаптиране в съответствие с последиците от прогнозите за изменението на климата върху конкурентоспособността.

3.28

Предвидените от Комисията действия за диверсифициране на туристическия продукт отчитат динамиката, характерна за туристическата индустрия, която е пряко свързана с човека и неговите многообразни потребности. Подпомагането на алтернативните форми на туризъм чрез по-системно популяризиране ще доведе автоматично до по-добро оползотворяване на местните природни дадености и на сравнителните предимства на всеки регион.

3.29

ЕС трябва да обърне внимание и на проблематиката, свързана със социалната сфера, териториалното сближаване и неговата защита.

3.30

И накрая, действията за по-активно мобилизиране на финансовите ресурси на ЕС в полза на развитието на туризма ще освободят потенциала на сектора, давайки предимство на регионите, които са подложени на деиндустриализация и имат перспективи за развитие на туризма.

3.31

Морският и крайбрежният туризъм е от особена важност като катализатор на икономическото развитие. Следва да се предприемат действия за насърчаване на неговото развитие като част от интегрираната морска политика на ЕС. Икономическата диверсификация в посока на туризма е приоритет за много крайбрежни райони, където упадъкът на икономическите дейности, по-специално свързани с рибарството и корабостроенето, земеделието и рудодобива, е довел до намаляване на доходите и нарастване на безработицата. Туристическите, главно малки и микропредприятия, често развиват дейност в близост до крайбрежието или в подобни туристически райони, и представляват не само предприемаческата и социалната страна, но и дългогодишната историческа традиция - над петдесетгодишна в някои страни от ЕС - както и културното наследство на жителите на тези райони. По тази причина, спазвайки разпоредбите на ЕС и с оглед на опазването на културното наследство, качеството и историята на всеки регион, в който са създадени тези семейни предприятия, можем да предложим някои инициативи, целящи опазването им по местата, където те съществуват.

3.32

ЕС трябва да обърне внимание на някои публикации за държавите-членки, които създават у потенциалния турист извън ЕС негативна представа и несигурност, което има много негативни последици за популяризирането на туризма. Необходимо е ЕС да сформира специална група за комуникационно управление на кризи за европейския туризъм и да препоръча на държавите-членки да създадат и задействат аналогични групи.

3.33

Европейската политика и съответните национални политики в областта на туризма трябва да отчитат всички структурни промени, предприемайки мерки както за предотвратяване на структурната безработица, така и за гарантиране на ефективно разпределение на инвестициите, свързани с туризма.