[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ | Брюксел, 15.9.2010 COM(2010) 482 окончателен 2010/0251 (COD) Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение {SEC(2010) 1055}{SEC(2010) 1056} ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ 1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО Късите продажби на ценни книжа са практика, при която дадено физическо или юридическо лице продава ценна книга, която не притежава, с намерението по-късно да купи идентична ценна книга. Това е утвърдена, обичайна практика на повечето финансови пазари. Обикновено късите продажби са свързани с акции, но може да се извършват и по отношение на други видове финансови инструменти. Късите продажби може да бъдат категоризирани в две групи: покрити къси продажби, при които продавачът е взел назаем ценната книга или е сключил споразумение, за да осигури вземането ѝ назаем преди извършването на късата продажба; непокрити къси продажби, при които към момента на извършване на късата продажба продавачът не е взел назаем ценните книжа, нито е осигурил вземането им назаем. Къси продажби се извършват от редица участници на пазара и се използват за различни цели като хеджиране, спекулации, арбитраж и поддържане на пазара (market making). В разгара на финансовата криза през септември 2008 г. компетентните органи на редица държави-членки на ЕС и САЩ приеха спешни мерки за ограничаване или забрана на късите продажби на някои или всички ценни книжа. Те предприеха действия поради опасенията, че в условията на значителна финансова нестабилност късите продажби може да засилят тенденцията към спад на цените на акциите, особено във финансовите институции, и така да застрашат съществуването им и да създадат системни рискове. Приетите от държавите-членки мерки бяха различни, защото Европейският съюз няма специална законодателна уредба за късите продажби. По-рано тази година някои държави-членки изразиха безпокойство във връзка с възможната роля на сделките с дериватни инструменти, по-конкретно със суапи за кредитно неизпълнение, по отношение на цените на държавните облигации на Гърция. Някои държави-членки (по-конкретно Германия и Гърция) неотдавна приеха временни или постоянни ограничения на национално равнище, свързани с късите продажби на акции и/или суапи за кредитно неизпълнение. Европейският парламент също обсъжда въпросите, свързани с късите продажби, при разглеждането на предложението за директива за лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (включително хедж фондове). Сегашният разпокъсан подход към късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение ограничава ефективността на надзора и наложените мерки и води до регулаторен арбитраж. Той може да създаде и несигурност на пазарите и да доведе до разходи и затруднения за участниците на пазара. В повечето проучвания се прави изводът, че късите продажби допринасят за ефективността на пазарите. Те повишават ликвидността на пазара (тъй като при къса продажба продавачът продава ценни книжа, а по-късно купува идентични ценни книжа, за да покрие късата продажба). Освен това давайки на инвеститорите възможност да предприемат действия, когато смятат, че дадена ценна книга е надценена, късите продажби водят до по-ефективно ценообразуване при ценните книжа, спомагат за ограничаване на ценовите балони и могат да служат като ранен индикатор за проблемите, свързани с даден емитент. Те са и важно средство за хеджиране и други дейности по управление на риска и за поддържане на пазара. Но в някои случаи късите продажби могат да създадат редица рискове. Например при екстремни условия на пазара има риск късите продажби да доведат до прекомерен спад на цените и следователно до хаос на пазара и евентуално до системни рискове. Освен това ако прозрачността на късите позиции е недостатъчна, може да се стигне до невъзможност на регулаторните органи да наблюдават въздействието на тези позиции върху правилното функциониране на пазара или използването им с цел злоупотреба. Липсата на прозрачност може да доведе и до асиметрия на информацията, ако другите участници на пазара не са подходящо информирани по въпроса доколко късите продажби засягат цените. При непокритите къси продажби може да има и по-висок риск от неизпълнение на сетълмента и нестабилност. Късите продажби на финансови инструменти, извършвани с цел злоупотреба — например използването на къси продажби заедно с разпространяването на неверни слухове за предизвикване на спад в цената на дадена ценна книга — вече са забранени съгласно Директива 2003/6/ЕО за пазарните злоупотреби[1]. Все пак късите продажби не се извършват често с цел злоупотреба, а понастоящем няма европейски законодателен акт за регулиране на другите рискове, които могат да възникнат от късите продажби. Суап за кредитно неизпълнение е дериват, който осигурява определена форма на застраховка срещу риска от кредитно неизпълнение по корпоративна или държавна облигация. Срещу годишна премия купувачът на суап за кредитно неизпълнение получава от продавача защита срещу риска от неизпълнение на съответния субект (посочен в договора). Ако съответният субект не изпълни задължението си, продавачът на защитата компенсира купувача за разходите от неизпълнението. В Съобщението на Комисията от 2 юни 2010 г. „Регулиране на финансовите услуги за постигане на устойчиво развитие“ Комисията заяви, че ще предложи подходящи мерки за късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение[2]. Тези мерки биха се основавали на констатациите от провежданото понастоящем проучване на функционирането на финансовите пазари и особено на пазарите на държавни дългови инструменти. Редица юрисдикции (като САЩ) наскоро актуализираха разпоредбите си за късите продажби на акции, извършвани на местата за търговия. Комисията смята, че е желателно да има регламент, с който да се регулират рисковете, произтичащи от късите продажби. Намерението е да се уеднаквят изискванията за късите продажби в целия Европейски съюз и правомощията на регулаторните органи при извънредни случаи, в които има заплаха за финансовата стабилност и доверието на пазара, и да се осигури по-засилена координация и повече съгласуваност между държавите-членки в такива случаи. Регламентът следва да се прилага за всички физически или юридически лица, които извършват къси продажби, във всички пазарни сектори, независимо дали дейността на тези лица се регулира от други законодателни актове в областта на финансовите услуги (например банки, инвестиционни посредници, хедж фондове и т.н.) или не. Доколкото е възможно, изискванията следва да се прилагат за физическите или юридическите лица, които извършват къси продажби, а не за другите участници на пазара като посредниците, които изпълняват трансакции за клиенти. Целта на регламента е да се регулират установените рискове, без да се намаляват неоправдано ползите, които късите продажби осигуряват за качеството и ефективността на пазарите. 2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Инициативата е в резултат на задълбочен диалог и консултации с всички основни заинтересовани страни, в т.ч. с регулаторни органи за пазарите на ценни книжа и с участници на пазара. Комисията поиска от Европейската експертна група за пазарите на ценни книжа (ЕЕГПЦК) — независима консултантска група към Комисията, съставена от участници на пазарите, — да изготви доклад за късите продажби. Докладът, в който се съдържат редица препоръки, бе приет от ЕЕГПЦК на 19 март 2009 г.[3] През април 2009 г. Европейската комисия постави няколко общи въпроса за евентуалния регулаторен режим за късите продажби в рамките на допитване относно преразглеждането на Директивата за пазарните злоупотреби, започнато на 20 април 2009 г.[4] Имаше изразени становища и в подкрепа на такъв режим, но повечето участници в допитването заявиха, че Директивата за пазарните злоупотреби не е подходящият инструмент за регулиране на късите продажби, защото повечето къси продажби не съдържат елементи на пазарна злоупотреба[5]. През втората половина на 2009 г. Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа (ЕКРЦК) изрази становището си относно евентуалния паневропейски режим за отчитане и оповестяване на нетните къси позиции в акции, допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС. На 2 март 2010 г. ЕКРЦК публикува крайния си доклад, в който препоръчва модел за паневропейски режим за оповестяване на късите продажби на акции, допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС[6]. В доклада се препоръчва Комисията да въведе такъв режим възможно най-скоро. На 26 май 2010 г. ЕКРЦК публикува доклад за късите продажби, в който се излагат още технически подробности относно препоръчваното функциониране на режима[7]. Комисията организира редица обсъждания и консултации с различни заинтересовани лица, в т.ч. с регулаторните органи[8]. От 14 юни до 10 юли 2010 г. Комисията проведе обществено допитване по вариантите за евентуална законодателна инициатива за късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение. Комисията получи близо 120 становища, които бяха публикувани на интернет сайта ѝ[9]. В предложенията се вземат предвид работата на ЕЕГПЦК и ЕКРЦК и отговорите на въпросниците, изпратени на участниците на пазара и регулаторните органи, и становищата, изразени в рамките на съответните обществени допитвания. В съответствие с политиката си за „по-добро регулиране“ Комисията направи оценка на въздействието на алтернативните варианти за действие. Различните варианти се отнасяха до обхвата на предложенията, предложените режими за осигуряване на прозрачност, изискванията за непокритите къси продажби, изключенията и извънредните правомощия за ограничаване на късите продажби. Всеки вариант бе оценен по следните критерии: въздействие върху заинтересованите лица, ефективност и ефикасност. 3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО 3.1. Правно основание Предложението се основава на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). 3.2. Субсидиарност и пропорционалност Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки. Според принципа на субсидиарност (член 5, параграф 3 от ДФЕС) действие на равнището на ЕС следва да бъде предприемано само когато заложените цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре от ЕС поради мащаба или въздействието на предложеното действие. Извършеният анализ показа, че цялостното въздействие на описаните по-горе проблеми може да бъде усетено само в трансграничен контекст, макар те да се отразяват на всяка отделна държава-членка. Това се дължи на факта, че къса продажба на даден финансов инструмент може да се извърши на всеки пазар, на който този инструмент е допуснат за търговия, или на нерегулиран пазар, т.е. дори на пазари, различни от първичния пазар на съответния емитент. Освен това много пазари са трансгранични или международни по характер. Затова има истински риск при липсата на действие на равнището на ЕС националните мерки в областта на късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение да бъдат заобикаляни или неефективни. Несъгласуваните мерки на държавите-членки в областта на късите продажби създават риск от регулаторен арбитраж, тъй като инвеститорите биха могли да се опитват да заобикалят ограниченията в една юрисдикция, като извършват сделки в друга. Тази разпокъсаност на регулаторните мерки би могла да доведе и до по-високи разходи за спазване на изискванията за участниците на пазара, особено за онези от тях, които извършват сделки на няколко пазара, — на тях би им се наложило да създадат множество системи, за да спазват различните изисквания в различните държави-членки. Някои аспекти на този въпрос вече са отчасти обхванати от законодателството на Европейския съюз, а именно: Директива 2003/6/ЕО за пазарните злоупотреби, с която се забраняват късите продажби, използвани за манипулиране на пазара или свързани с вътрешна информация; Директива 2004/109/ЕО за прозрачността[10], с която се изисква оповестяване на значимите дълги позиции; Директива 2004/39/ЕО за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ)[11], с която се налагат високи изисквания за механизмите за сетълмент. Настоящото предложение за късите продажби и действащите правни инструменти следва да се допълват взаимно. Това може да бъде постигнато най-добре чрез общи разпоредби на равнището на ЕС. В този контекст действие на ЕС изглежда съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Смята се за целесъобразно и необходимо разпоредбите да бъдат под формата на регламент, защото с някои от тях пряко се налагат задължения за частни лица да уведомяват за и да оповестяват късите си позиции по отношение на някои инструменти. Регламент е необходим и за предоставянето на правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да координира мерките, вземани от компетентните органи, и сам да предприема действия при извънредни положения, когато има сериозна заплаха за правилното функциониране и почтеността на финансовите пазари или за стабилността на финансовата система. Освен това чрез използването на регламент ще се ограничи възможността компетентните органи да вземат несъгласувани мерки. 3.3. Подробно обяснение на предложението 3.3.1. Обхванати от предложението инструменти Предложението обхваща всички финансови инструменти и предвижда пропорционални мерки срещу рисковете, които може да произтичат от късите продажби на различни инструменти. Изисквания за прозрачност и изисквания във връзка с непокритите къси продажби ще се прилагат за инструментите като акции и свързани с акции деривати, държавни облигации и свързани с държавни облигации деривати, както и суапи за кредитно неизпълнение, свързани с държавни емитенти, при които инструменти заемането на къси позиции е по-обичайно и има ясно установими рискове или опасения. За извънредните случаи, когато има сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазара, в предложението се предвижда възможността да се налагат временни допълнителни мерки за прозрачност във връзка с други финансови инструменти. 3.3.2. Изисквания за прозрачност за късите позиции в някои инструменти — членове 5—11 Съгласно предложението изисквания за прозрачност ще се прилагат за физическите или юридическите лица със значителни нетни къси позиции, свързани с допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС акции и с държавни дългови инструменти на емитенти от ЕС, и за физическите или юридическите лица със значителни позиции в суапи за кредитно неизпълнение, свързани с емитенти на държавни дългови инструменти от ЕС. Предложението за прозрачността за акциите се основава на препоръчания от ЕКРЦК модел[12]. За дружествата, които имат акции, допуснати до търговия на място за търгуване в Съюза, се предвижда двустепенен модел за прозрачност на значителните нетни къси позиции в акции. При достигане на по-ниския праг трябва да се отправи непублично уведомление до регулаторния орган, а при достигане на по-високия праг позициите се оповестяват пред всички участници на пазара. Уведомленията до регулаторните органи би трябвало да им дадат възможност да наблюдават и при необходимост да разследват късите продажби, които биха могли да създадат системни рискове или да представляват злоупотреба. Чрез публикуването на информация за участниците на пазара би трябвало да им се осигурят полезни сведения за значителните индивидуални къси позиции. Що се отнася до значителните нетни къси позиции, свързани с емитенти на държавни дългови инструменти от ЕС, за тях се изисква непублично оповестяване пред регулаторните органи. С оповестяването на тези позиции пред регулаторните органи ще се осигури важна информация, с чиято помощ те ще следят дали тези позиции създават системни рискове или се използват за злоупотреби. Предвижда се и уведомяване за значителните позиции в суапи за кредитно неизпълнение, свързани с емитенти на държавни дългови инструменти от ЕС. За да се осигури възможност за постоянно следене на позициите, с разпоредбите за прозрачност се изисква и уведомяване и/или оповестяване в случаите, когато промяната в дадена нетна къса позиция води до нарастването или намалението на размера ѝ над или под определени прагове. Изискванията за прозрачност се прилагат не само за късите позиции, създадени чрез търгуване с акции или държавни дългови инструменти на места за търговия, но и за късите позиции, създадени чрез търгуване извън местата за търговия (т.нар. извънборсова търговия), и за икономическите нетни къси позиции, създадени чрез използването на деривати като опции, фючърси, договори за разлики и финансови залагания въз основа на спред (spread bets), свързани с акции или държавни дългови инструменти. Изискванията за прозрачност имат за цел на регулаторните органи и участниците на пазара да се осигурява пълна и точна информация. Например осигуряваната информация следва да отчита както късите, така и дългите позиции, за да се гарантират полезни данни за нетната позиция на съответното физическо или юридическо лице. Тъй като разпоредбите за прозрачността ще включват подробно техническо изчисляване на индивидуалните позиции, в предложението се предвижда допълнителните подробни технически норми да бъдат приети от Комисията в делегирани актове. Освен разпоредбите за прозрачността, свързани с уведомяването за и оповестяването на нетните къси позиции в акции, в предложението има и изискване за означаване на поръчките за къси продажби. Чрез изискването за означаване на поръчките за продажба, изпълнявани на местата за търговия, като поръчки за къси продажби, при които продавачът сключва сделка за къса продажба на акции на съответното място за търговия, ще се осигури още информация за обемите на късите продажби, извършвани на мястото за търговия. Всяко място за търговия ще трябва да публикува ежедневно информация за обемите на извършваните там къси продажби, която ще се получава чрез означаването на поръчките. 3.3.3. Непокрити къси продажби — членове 12 и 13 Смята се, че непокритите къси продажби („голи“ къси продажби) на акции и държавни дългови инструменти понякога водят до повишаване на риска от неизпълнение на сетълмента и нестабилност на пазара. Предложението съдържа подробни изисквания, предназначени за преодоляване на тези рискове. За тази цел физическите или юридическите лица, които извършват къси продажби на такива инструменти, трябва към момента на продажбата да са взели назаем инструментите, да са сключили договор за вземане на акциите назаем или да са сключили други споразумения за осигуряване на вземането на ценната книга назаем, така че сетълментът да може да бъде извършен в изисквания срок. С това изискване се разрешават законните споразумения, които сега се използват за извършване на къси продажби и които гарантират, че ценните книжа ще бъдат налични за извършаването на сетълмента. Например някои участници сключват споразумение с основен брокер, преди да извършат продажбата, за да гарантират наличността на ценните книжа за извършаването на сетълмент, а други имат действащи споразумения със системи за сетълмент на ценни книжа, които гарантират наличността на ценните книжа за извършаването на сетълмента. В този контекст на Комисията се дават правомощията да приема допълнителни стандарти за договорите за вземане назаем и за други споразумения в рамките на това изискване. Освен това местата за търговия трябва да осигурят подходящи механизми за изкупуването на акции или държавни дългови инструменти, когато не е извършен сетълмент на дадена сделка. При неизвършване на сетълмент трябва да се налагат глоби за всеки ден неизпълнение. Освен това местата за търговия ще имат правото да забраняват на физическите или юридическите лица, които не са изпълнили задълженията си за сетълмент, да извършват нови къси продажби. Въпреки това общият въпрос за уеднаквяването на сроковете и механизмите за сетълмент е отделен, по-обширен въпрос, който ще бъде разгледан по-пълно в контекста на други специални инициативи (като Директивата за правната сигурност на притежаването и сделките с ценни книжа, чието приемане предстои, както бе обявено в Съобщението на Комисията от 2 юни 2010 г.) 3.3.4. Изключения — членове 14 и 15 За да бъде отразен принципът за пропорционалност на мерките и да се регулират рисковете във връзка с късите продажби, без неумишлено да се навреди на законните дейности, които са полезни за ефективността и качеството на европейските пазари, в предложенията се предвиждат някои изключения. Изключение се предвижда за акциите на дружествата, когато основният пазар за тези акции е извън Европейския съюз. Това отразява факта, че акциите на дружествата все по-често се търгуват на редица различни места за търговия в различни части на света. Например редица големи чуждестранни дружества имат акции, които се търгуват не само на вътрешния им пазар, но и на място за търговия в Европейския съюз. Не е нито целесъобразно, нито пропорционално изискванията за късите продажби да се прилагат в случаите, когато по-голямата част от търговията с акциите се извършва извън Съюза. Това може да затрудни участниците на пазара и създава излишни усложнения, които може да откажат емитентите да предлагат акциите си на места за търговия в Европейския съюз. Изключение се предвижда и за дейностите по поддържане на пазара. Те играят ключова роля за осигуряване на ликвидност на европейските пазари, а маркет-мейкърите трябва да заемат къси позиции, за да я изпълняват. Налагането на изисквания за тези дейности би могло да наруши сериозно способността им за осигуряване на ликвидност и да окаже значително отрицателно влияние върху ефективността на европейските пазари. Освен това маркет-мейкърите по принцип не заемат значителни къси позиции освен за много кратки периоди. Това изключение ще обхване различните дейности по поддържане на пазара. За търговията с финансови инструменти за собствена сметка обаче няма изключение и следователно тя изцяло влиза в обхвата на предложението. Лицата, които искат да използват това изключение, трябва да уведомяват компетентните органи, а те от своя страна могат да забранят на дадено лице да използва изключението, ако това лице не изпълнява съответните критерии. Компетентните органи могат също така да искат допълнителна информация от дадено лице, което използва изключението. Изключение се предвижда и за операциите на първичния пазар, извършвани от дилъри с цел подпомагане на емитентите на държавни дългови инструменти или за целите на стабилизационни схеми съгласно Директивата за пазарните злоупотреби. Както и поддържането на пазара, това са законни дейности, които са важни за правилното функциониране на първичните пазари. 4.3.5. Правомощия за намеса — членове 16—25 В предложенията се признава, че в извънредни положения може да се наложи компетентните органи да забраняват или ограничават късите продажби, които иначе са законни или създават минимални рискове. В предложението се предвижда, че в случай на неблагоприятни тенденции, които представляват сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазарите в дадена държава-членка или в Европейския съюз, компетентните органи следва да имат временни правомощия да изискват по-висока прозрачност или да налагат ограничения върху късите продажби и сделките със суапи за кредитно неизпълнение, или да ограничават сключването на сделки с деривати от страна на физическите и юридическите лица. Тези правомощия се отнасят до широк спектър от инструменти. Целта на предложенията е максимално възможно уеднаквяване на тези правомощия и на условията и процедурите за използването им. Когато неблагоприятна тенденция или събитие създава опасност за финансовата стабилност или доверието на пазарите, която надхвърля границите на една държава-членка или има други трансгранични аспекти, от съществено значение е компетентните органи да се консултират взаимно и да си сътрудничат тясно. С предложението се въвеждат различни процедурни изисквания, чиято цел е да се гарантира, че другите компетентни органи биват уведомявани, ако даден компетентен орган възнамерява да въведе извънредни мерки във връзка с късите продажби. На Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) се възлага ключова координационна роля в такива положения, за да се постарае да осигури съгласуваност на действията на компетентните органи. Освен че ще координира мерките на компетентните органи, ЕОЦКП ще следи такива мерки да се вземат само когато са необходими и пропорционални. ЕОЦКП трябва да издава становище по всяка планирана мярка. Тези мерки би трябвало да дадат възможност националните регулаторни органи да реагират бързо при извънредни положения, осигурявайки едновременно с това съгласуваност. ЕОЦКП ще гарантира, че когато има положение с трансгранични ефекти, ще бъдат вземани еднакви мерки — доколкото е възможно, — като по този начин ще се намалява възможността за регулаторен арбитраж и нестабилност на пазарите. Правомощията на компетентните органи да ограничават късите продажби, суапите за кредитно неизпълнение и други сделки включват вземането на временни мерки (обикновено за срок до три месеца), доколкото са необходими за справяне с извънредното положение. Срокът на действие на такава мярка може да бъде удължаван с нови срокове от по три месеца, ако се спазват условията за упражняване на правомощията и процедурните изисквания. ЕОЦКП трябва да издаде становище и да гарантира, че всяко удължаване на срока може да бъде оправдано. За да се осигури съгласуван подход към упражняването на правомощията за намеса, на Комисията се предоставя правомощието чрез делегирани актове да определи допълнително критериите и факторите, които трябва да се отчитат от компетентните органи и ЕОЦКП, когато решават дали дадени неблагоприятни събития или тенденции създават сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазарите. Когато има значителен спад на цената на даден финансов инструмент, компетентните органи ще имат правото да налагат много кратка забрана върху късите продажби на този инструмент или по друг начин да ограничат сделките с него, за да предотвратят неконтролируемото намаление на цената. Това правомощие за „прекъсване на веригата“ би трябвало да даде възможност на компетентните органи да се намесват при необходимост за много кратко време, за да се гарантира, че късите продажби не допринасят за неконтролируемия спад на цената на съответния инструмент. Упражняването му ще зависи от обективни критерии и няма да изисква оценка дали има сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазарите. Накрая, макар съгласно предложението да се приема, че компетентните органи често ще имат най-добрата възможност да предприемат начални действия при извънредни положения, при които има заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазарите, и макар на ЕОЦКП да се предоставя важна координационна роля в такива случаи, на ЕОЦКП се възлагат и правомощия да взема временни мерки при такива положения. На ЕОЦКП се предоставя правомощието да взема мерки, когато положението има трансгранични аспекти, а компетентните органи не са реагирали подходящо за преодоляване на опасността. ЕОЦКП може да взема същите мерки, както компетентните органи. В такива случаи ЕОЦКП трябва да уведомява компетентните органи и участниците на пазара. Всяка мярка, приета от ЕОЦКП при такива положения, ще има върховенство над мерките на компетентните органи, ако има несъответствия. Предвидените правомощия уточняват правомощията на ЕОЦКП по отношение на късите продажби и не засягат общите правомощия на ЕОЦКП, изложени в Регламент [ЕОЦКП.../2010] 3.3.6. Правомощия и санкции — членове 26—35 С предложението на компетентните органи се предоставят всички правомощия, необходими за налагането на изпълнението на разпоредбите. Тези правомощия например включват достъп до документи, правото да се получава информация от физически или юридически лица и да се предприемат действия за налагане на мерки. На компетентните органи се предоставя правото в отделни случаи да изискват от физическите или юридическите лица още информация за целите, с които са извършили сделка със суап за кредитно неизпълнение, и да изискват информация за потвърждаване на съответната цел. На ЕОЦКП се предоставя и правомощието да извършва разследвания на конкретни случаи или практики, свързани с късите продажби, и да публикува доклад с констатациите си. Тъй като някои мерки може да включват наблюдение или налагане на мерки спрямо физически или юридически лица извън Съюза, регулаторните органи от ЕС следва да бъдат насърчавани да сключват споразумения за сътрудничество с регулаторните органи от трети държави, в които се търгуват акции или държавни облигации от ЕС и свързаните с тях деривати. Това би улеснило обмена на информация и налагането на мерки за изпълнение на задълженията, както и вземането на сходни мерки от регулаторните органи на трети държави при извънредни положения, когато има сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазара в Съюза. ЕОЦКП следва да играе определена роля при координирането на изготвянето на споразуменията за сътрудничество и обмена на информация, получена от регулаторните органи на трети държави. Съгласно предложението държавите-членки трябва да приемат разпоредби за административните мерки, санкциите и глобите, необходими за прилагането и изпълнението на настоящото предложение. 4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза. 2010/0251 (COD) Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение (Текст от значение за ЕИП) ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него, като взеха предвид предложението на Европейската комисия[13], след като представиха проекта на законодателния акт на националните парламенти, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[14], като взеха предвид становището на Европейската централна банка, в съответствие с обикновената законодателна процедура, като имат предвид, че: 1. В разгара на финансовата криза през септември 2008 г. компетентните органи на редица държави-членки на ЕС и Съединените американски щати приеха спешни мерки за ограничаване или забрана на късите продажби на някои или всички ценни книжа. Те предприеха действие поради опасенията, че в условията на значителна финансова нестабилност късите продажби биха могли да засилят тенденцията към спад на цените на акциите, особено във финансовите институции, и така да застрашат съществуването им и да създадат системни рискове. Приетите от държавите-членки мерки бяха различни, защото Съюзът няма специална законодателна уредба за късите продажби. 2. За да се гарантира функционирането на вътрешния пазар и да се подобрят условията за това функциониране, особено на финансовите пазари, както и за да се осигури високо равнище на защита на потребителите и инвеститорите, е целесъобразно да се създаде обща уредба за изискванията и правомощията по отношение на късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение и да се гарантира по-тясна координация и съгласуваност между държавите-членки, когато трябва да се вземат мерки при извънредни положения. Необходимо е да се уеднакви уредбата за късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение, за да се предотврати създаването на пречки пред вътрешния пазар, тъй като има вероятност държавите-членки да продължат да вземат различни мерки. 3. Целесъобразно и необходимо е разпоредбите да бъдат под формата на регламент, защото с някои от тях пряко се налагат задължения за частни лица да уведомяват за и да оповестяват късите си позиции по отношение на някои инструменти и във връзка с непокритите къси продажби. Регламент е необходим и за възлагането на правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № […/…] на Европейския парламент и на Съвета[15], който да координира вземаните от компетентните органи мерки или сам да взема мерки. 4. За да се прекрати сегашното положение на разпокъсаност, при което някои държави-членки са приели несъгласувани мерки, и да се ограничи възможността компетентните органи да вземат несъгласувани мерки, е важно потенциалните рискове, произтичащи от късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение, да се регулират по уеднаквен начин. С изискванията, които ще бъдат наложени, следва да се регулират установените рискове, без да се намаляват неоправдано ползите, които късите продажби осигуряват за качеството и ефективността на пазарите. 5. Обхватът на регламента следва да бъде колкото е възможно по-широк, за да се създаде уредба от превантивни норми, които да се използват при извънредни обстоятелства. Нормативната уредба следва да обхваща всички финансови инструменти, но да предвижда пропорционални мерки срещу рисковете, които може да произтичат от късите продажби на различни инструменти. Ето защо на компетентните органи и ЕОЦКП следва да се разреши само при извънредни положения да вземат мерки, засягащи всички видове финансови инструменти и надхвърлящи постоянните мерки, прилагани само спрямо определени видове инструменти, когато има ясно установени рискове, които трябва да бъдат преодолени с такива мерки. 6. По-високата прозрачност на значителните нетни къси позиции в определени финансови инструменти вероятно ще бъде от полза както за регулаторния орган, така и за участниците на пазара. За акциите, допуснати до търговия на място за търговия в Съюза, следва да се въведе двустепенен модел, който осигурява по-висока прозрачност на значителните нетни къси позиции в акции на определено равнище. При достигането на по-ниския праг за съответната позиция следва да се отправи непублично уведомление до заинтересованите регулаторни органи, за да могат те да наблюдават и при необходимост да разследват късите продажби, които могат да създадат системни рискове или да представляват злоупотреба; при достигането на по-високия праг позициите следва да бъдат публично оповестявани, за да се осигури на другите участници на пазара полезна информация за значителните индивидуални къси позиции в акции. 7. С оповестяването пред регулаторните органи на значителните нетни къси позиции, свързани с държавни дългови инструменти, ще се осигури важна информация, въз основа на която те ще следят дали тези позиции фактически създават системни рискове или се използват за злоупотреби. Затова следва да се предвиди уведомяване на регулаторните органи за значителните нетни къси позиции, свързани с държавни дългови инструменти на държавите-членки и Съюза. С това изискване следва да се предвижда само непублично оповестяване пред регулаторните органи, защото публикуването на пазара на информация за такива инструменти би могло да окаже отрицателно влияние на пазарите на държавни дългови инструменти, на които ликвидността вече е намаляла. С всяко такова изискване следва да се предвижда уведомяване за значителните експозиции към държавни емитенти, получени чрез използване на суапи за кредитно неизпълнение. 8. Изискванията за уведомяване във връзка с държавни дългови инструменти следва да се прилагат за дълговите инструменти, емитирани от Съюза и държавите-членки, включително от всяко министерство, департамент, централна банка, агенция или публична организация, която емитира дългови инструменти от името на държава-членка, но без регионалните органи или полупубличните организации, които емитират дългови инструменти. 9. За да се осигури пълнота и ефективност на изискването за прозрачност, е важно в обхвата му да се включат не само късите позиции, създадени чрез търговия с акции или държавни дългови инструменти на места за търговия, но и късите позиции, създадени чрез търговия извън местата за търговия, и икономическите нетни къси позиции, създадени чрез използване на деривати. 10. Всякакви разпоредби за прозрачността следва да предвиждат осигуряването на пълна и точна информация за позициите на физическите или юридическите лица, за да бъдат полезни за регулаторните органи. По-конкретно, в представяната на регулаторния орган или на пазара информация трябва да се отчитат както късите, така и дългите позиции, за да се осигурят ценни сведения за нетната къса позиция на съответното физическо или юридическо лице в акции, държавни дългови инструменти и суапи за кредитно неизпълнение. 11. При изчисляването на всяка къса или дълга позиция следва да се отчита всяка форма на икономически интерес, който дадено физическо или юридическо лице има във връзка с емитирания акционерен капитал на дружество или емитираните държавни дългови инструменти на държава-членка или Съюза. По-конкретно, следва да се отчитат интересите, придобити пряко или косвено чрез използване на деривати като опции, фючърси, договори за разлики и финансови залагания въз основа на спред (spread bets), свързани с акции или държавни дългови инструменти. При свързаните с държавни дългови инструменти позиции следва да се отчитат и суапите за кредитно неизпълнение, свързани с емитентите на държавни дългови инструменти. 12. Освен разпоредбите за прозрачност, предвиждащи оповестяване на нетните къси позиции в акции, следва да се въведе и изискване за означаване на поръчките за продажба, изпълнявани на местата за търговия като поръчки за къси продажби, с цел да се осигури повече информация за обема на късите продажби на акции, извършвани на местата за търговия. Информацията за поръчките за къси продажби следва да бъде сверявана от мястото за търговия и публикувана в обобщен вид най-малко веднъж дневно, за да бъдат улеснени компетентните органи и участниците на пазара при наблюдението на равнищата на късите продажби. 13. Когато дадено лице купува суапи за кредитно неизпълнение, без да има дълга позиция в базовите държавни дългови инструменти, това от икономическа гледна точка може да е равнозначно на поемането на къса позиция в базовия дългов инструмент. Затова при изчисляването на нетната къса позиция по отношение на държавни дългови инструменти следва да се отчитат и суапите за кредитно неизпълнение, свързани със задължение на емитент на държавни дългови инструменти. Позицията в суапи за кредитно неизпълнение следва да се отчита, за да се определи дали дадено физическо или юридическо лице има значителна нетна къса позиция в държавни дългови инструменти, за която трябва да бъде уведомен компетентният орган, или значителна непокрита позиция в суап за кредитно неизпълнение, свързан с емитент на държавни дългови инструменти, за която трябва да бъде уведомен компетентният орган. 14. За да се осигури възможност за постоянно наблюдение на позициите, с разпоредбите за прозрачност следва да се изисква и уведомяване или оповестяване в случаите, когато промяната в дадена нетна къса позиция води до нарастването или намалението на размера ѝ над или под определени прагове. 15. За да бъдат ефективни задълженията за прозрачност, е важно те да се прилагат, независимо къде се намира физическото или юридическото лице, в т.ч. когато това лице се намира извън Съюза, но има значителна нетна къса позиция в дружество, чиито акции са допуснати до търговия на място за търговия в Съюза, или нетна къса позиция в държавни дългови инструменти, издадени от държава-членка или Съюза. 16. Смята се, че понякога непокритите къси продажби на акции и държавни дългови инструменти водят до повишаване на риска от неизпълнение на сетълмента и нестабилност. За да се намалят тези рискове, е целесъобразно да се въведат пропорционални ограничения за непокритите къси продажби. В подробните разпоредби за ограниченията следва да се отчитат различните механизми, използвани понастоящем за извършване на покрити къси продажби. Целесъобразно е да се предвидят и изисквания за местата за търговия във връзка с процедурите за изкупуване и глобите за неизпълнение на сетълмента при сделки с тези инструменти. С процедурите за изкупуване и изискванията във връзка със забавата при сетълмент следва да се установят основни стандарти за дисциплината на сетълмента. 17. С мерките, отнасящи се до държавни дългови инструменти и свързани с тях суапи за кредитно неизпълнение и предвиждащи по-висока прозрачност и ограничения за непокритите къси продажби, следва да се наложат изисквания, които са пропорционални и същевременно избягват отрицателното въздействие върху ликвидността на пазарите на държавни облигации и пазарите за обратно изкупуване на държавни облигации. 18. Акциите все по-често се допускат до търговия на различни места за търговия в Съюза и извън него. Акции на редица големи дружества със седалище извън Съюза също са допуснати до търговия на места за търговия в рамките на Съюза. От гледна точка на ефикасността е целесъобразно ценните книжа да бъдат изключени от обхвата на някои изисквания за уведомяване и оповестяване в случаите, когато основното място за търговия на съответния инструмент е извън Съюза. 19. Дейностите по поддържане на пазара (market making) играят ключова роля за осигуряване на ликвидност на пазарите в Съюза, а маркет-мейкърите трябва да поемат къси позиции, за да я изпълняват. Налагането на изисквания за тези дейности би могло да наруши сериозно способността им за осигуряване на ликвидност и да окаже значително отрицателно влияние върху ефективността на пазарите на Съюза. Освен това маркет-мейкърите рядко поемат значителни къси позиции освен за много кратки периоди. Затова е целесъобразно извършващите такава дейност физически или юридически лица да бъдат изключени от обхвата на изискванията, които могат да навредят на способността им да изпълняват тази функция и по този начин могат да окажат неблагоприятно въздействие върху пазарите на Съюза. За да важи това изключение и за еквивалентните лица от трети държави, е необходима процедура за оценяване на еквивалентността на пазарите на третите държави. Изключението следва да се прилага за различните видове дейности по поддържане на пазара, но не и за търговията с финансови инструменти за собствена сметка. Целесъобразно е също така да се прилага изключение и за определени операции на първичния пазар, като операциите, свързани с държавни дългови инструменти и стабилизационни схеми, защото това са важни дейности, допринасящи за ефективното функциониране на пазарите. Компетентните органи следва да бъдат уведомявани за използването на изключението и да имат правомощието да забраняват на дадено физическо или юридическо лице да използва изключението, ако не изпълнява съответните критерии. Компетентните органи следва също така да могат да изискват информация от физическото или юридическото лице, за да наблюдават използването на изключението от това лице. 20. В случай на неблагоприятни тенденции, които представляват сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазарите в дадена държава-членка или в Съюза, компетентните органи следва да имат правомощия за намеса чрез изискване на по-висока прозрачност или налагане на временни ограничения върху късите продажби, сделките със суапи за кредитно неизпълнение или други сделки, за да предотвратяват неконтролируемия спад на цената на даден финансов инструмент. Такива мерки биха могли да бъдат необходими при различни неблагоприятни събития или тенденции, като тук се включват не само финансови или икономически събития, но например и природни бедствия или терористични актове. Освен това има случаи, в които неблагоприятни събития или тенденции се наблюдават само в една държава-членка и не оказват въздействие в трансграничен план. Тези правомощия трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да осигуряват възможност за реакция при редица различни извънредни положения. 21. Компетентните органи обикновено имат най-добрата възможност да наблюдават условията на пазара и да предприемат начални действия при неблагоприятни събития или тенденции, определяйки дали е възникнала сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазарите и дали трябва да се вземат мерки за преодоляване на това положение, но правомощията и условията и процедурите за използването им следва да бъде уеднаквено в най-високата възможна степен. 22. В случай на значителен спад на цената на даден финансов инструмент на дадено място за търговия компетентният орган следва да има и възможността временно да ограничи късите продажби на този финансов инструмент на това място за търговия, за да може при необходимост да се намеси бързо и за срок от 24 часа да предотврати неконтролируемия спад на цената му. 23. Когато дадено неблагоприятно събитие или тенденция засяга повече от една държава-членка или има други последствия в трансграничен план, от основно значение са тясното сътрудничество и консултации между компетентните органи. ЕОЦКП следва да играе ключова координационна роля в такива положения и да се стреми да осигурява съгласуваност между компетентните органи.Съставът на ЕОЦКП, в който влизат представители на компетентните органи, ще спомогне за изпълнението на тази роля. 24. Освен да координира мерките на компетентните органи, ЕОЦКП следва да гарантира, че компетентните органи вземат извънредни мерки само когато са необходими и пропорционални. ЕОЦКП следва да има правомощието да издава становища на вниманието на компетентните органи относно упражняването на правомощията им за намеса. 25. Макар че компетентните органи често имат най-добрата възможност да наблюдават и да реагират бързо при неблагоприятни събития или тенденции, ЕОЦКП също следва да има правомощието сам да взема мерки, когато късите продажби и други свързани с тях дейности създават заплаха за правилното функциониране и почтеността на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея и когато има въздействие в трансграничен план, а компетентните органи още не са приели подходящи мерки за преодоляване на заплахата. ЕОЦКП следва да се консултира при всяка възможност с Европейския комитет за системен риск и с други органи, когато дадена мярка би могла да окаже въздействие отвъд финансовите пазари, например при стоковите деривати, използвани за хеджиране на позиции в материални активи. (26) Правомощията на ЕОЦКП по настоящия регламент да ограничават при извънредни положения късите продажби и други свързани с тях дейности се планират в съответствие с правомощията по член 6а, параграф 5 от Регламент …/…. [Регламента за ЕОЦКП]. Правомощията, възложени на ЕОЦКП за извънредни положения, следва да не засягат правомощията му в извънредни ситуации съгласно член 10 от Регламент …/…. [Регламента за ЕОЦКП]. По-конкретно, ЕОЦКП следва да има право да взема индивидуални решения, с които да изисква от компетентните органи да вземат мерки или индивидуални решения, отнасящи се до участниците на финансовите пазари. 26. Правомощията за намеса на компетентните органи и ЕОЦКП чрез ограничаване на късите продажби, суапите за кредитно неизпълнение и други сделки следва да бъдат само временни по характер и да се упражняват само за такъв срок и доколкото е необходимо за преодоляването на конкретната заплаха. 27. Поради специфичните рискове, които могат да възникнат при използването на суапи за кредитно неизпълнение, тези сделки трябва да бъдат наблюдавани внимателно от компетентните органи. По-конкретно, компетентните органи следва да имат правомощието в извънредни случаи да изискват от извършващите такива сделки физически или юридически лица информация за целите, с които се сключват тези сделки. 28. На ЕОЦКП следва да бъде предоставено общо правомощие да разследва случаи или практики, свързани с къси продажби или използване на суапи за кредитно неизпълнение, за да определя дали съответният случай или практика създава заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазарите. ЕОЦКП следва да публикува доклад, в който да излага констатациите си от извършеното разследване. 29. Тъй като някои мерки може да се прилагат спрямо физически или юридически лица извън Съюза, в определени случаи е необходимо сътрудничество между компетентните органи и органите в трети държави. Затова компетентните органи следва да сключват споразумения с органите на трети държави. ЕОЦКП следва да координира изготвянето на тези споразумения за сътрудничество и обмена на информация, получена от трети държави, между компетентните органи. 30. Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Договора за функционирането на Европейския съюз и в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-конкретно правото на защита на личните данни съгласно член 16 от Договора и член 8 от Хартата. По-конкретно, прозрачността относно значителните нетни къси позиции, в т.ч. публичното оповестяване в предвидените в регламента случаи, е необходима за осигуряването на стабилност на финансовия пазар и защита на инвеститорите. Прозрачността може да спомогне и за избягването на асиметрията на информацията, гарантирайки, че всички участници на пазара са подходящо информирани по въпроса доколко късите продажби засягат цените. Всеки обмен или предаване на информация между компетентните органи следва да се извършва в съответствие с правилата относно предаването на лични данни по Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[16]. Всеки обмен или предаване на информация от страна на ЕОЦКП следва да се извършва в съответствие с правилата относно предаването на лични данни по Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни[17], който следва да важи изцяло за обработката на лични данни за целите на настоящия регламент. 31. Държавите-членки следва да определят правила за санкциите, които ще се прилагат при нарушаване на разпоредбите на настоящия регламент, и да осигурят тяхното прилагане. Санкциите следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. 32. Мерките, които са необходими за прилагането на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията[18]. 33. Комисията следва да бъде упълномощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора. По-конкретно, делегирани актове следва да бъдат приети във връзка с подробните разпоредби за изчисляването на късите позиции, когато дадено физическо или юридическо лице има непокрита позиция в суап за кредитно неизпълнение, във връзка с праговете, при достигането на които се изисква уведомяване или оповестяване, и във връзка с допълнителното уточняване на критериите и факторите, въз основа на които ще се определя дали дадено неблагоприятно събитие или тенденция създава сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазара в държава-членка или Съюза. 34. Комисията следва да представи на Европейския парламент и Съвета доклад, в който да се оценяват целесъобразността на предвидените прагове, при чието достигане се изисква уведомяване и публично оповестяване, действието на ограниченията и изискванията, свързани с прозрачността на нетните къси позиции, и въпросът дали са целесъобразни други ограничения или условия за късите продажби или суапите за кредитно неизпълнение. 35. Въпреки че националните компетентни органи имат по-добра възможност да наблюдават тенденциите на пазара и ги познават по-добре, цялостното въздействие на проблемите, свързани с късите продажби и суапите за кредитно неизпълнение, може да бъде напълно разбрано само в контекста на целия ЕС. Поради това целите на настоящия регламент могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза; Съюзът може да приема мерки съгласно принципа на субсидиарност по член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, предвиден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на целите. 36. Тъй като някои държави-членки вече са въвели ограничения върху късите продажби и понеже се предвиждат делегирани актове и задължителни технически стандарти, които следва да бъдат приети, за да може предвижданата нормативна уредба да се прилага ефективно, за целта трябва да се предвиди достатъчно дълъг срок. ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ: ГЛАВА I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Обхват Настоящият регламент се прилага за следните финансови инструменти: (1) финансовите инструменти, които са допуснати до търговия на място за търговия в Съюза, включително когато тези инструменти се търгуват извън място за търговия; (2) дериватите, които са посочени в раздел В, точки 4—10 от приложение І към Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и които са свързани с финансов инструмент по точка (1) или с емитент на финансов инструмент по точка (1), включително когато тези деривати се търгуват извън място за търговия; (3) дълговите инструменти, емитирани от държава-членка или Съюза, и посочените в раздел В, точки 4—10 от приложение І към Директива 2004/39/ЕО деривати, които са свързани с такива дългови инструменти, емитирани от държава-членка или Съюза, или със задължение на държава-членка или Съюза. Член 2 Определения 1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: а) „одобрен първичен дилър“ означава физическо или юридическо лице, подписало споразумение с емитент на държавни дългови инструменти, по силата на което това физическо или юридическо лице се задължава да извършва за своя сметка сделки на първичния и вторичния пазар, свързани с емитираните от емитента дългови инструменти; б) „централен контрагент“ означава лице, което законно посредничи между контрагентите по договори, търгувани на един или повече финансови пазари, като изпълнява функцията на купувач за всеки продавач и функцията на продавач за всеки купувач, и което отговаря за организирането на клирингова система; в) „суап за кредитно неизпълнение“ означава дериватен договор, при който едната страна плаща такса на другата страна в замяна на компенсация или плащане при неизпълнение от страна на определено трето лице или при кредитно събитие, свързано с третото лице, и всеки друг дериватен договор, който има сходен икономически ефект; г) „финансов инструмент“ означава всеки от инструментите, изброени в раздел В от приложение І към Директива 2004/39/ЕО; д) „държава-членка по произход“ на регулиран пазар, на инвестиционен посредник, организиращ многостранна търговска система, или на всеки друг инвестиционен посредник означава държавата-членка по произход на съответния регулиран пазар или инвестиционен посредник по смисъла на член 4, параграф 1, точка 20 от Директива 2004/39/ЕО; е) „инвестиционен посредник“ означава инвестиционен посредник по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39/ЕО; ж) „държавен дългов инструмент“ означава дългов инструмент, емитиран от Съюза или от държава-членка, в т.ч. от министерство, департамент, централна банка, агенция или публична организация на държавата-членка; з) „емитиран акционерен капитал“ на дадено дружество означава всички обикновени и привилегировани акции, емитирани от дружеството, без конвертируемите облигации; и) „емитирани държавни дългови инструменти“ означава: i) по отношение на държава-членка — общата стойност на държавните дългови инструменти, които са емитирани от държавата-членка или от министерство, департамент, централна банка, агенция или публична организация на държавата-членка и които не са обратно изкупени; ii) по отношение на Съюза — общата стойност на държавните дългови инструменти, които са емитирани от Съюза и които не са обратно изкупени; й) „местно дружество“ означава дружество по член 2, параграф 1, буква л) от Директива 2004/39/ЕО, което търгува за сметка на други участници на пазара или формира цени за тях; к) „дейност по поддържане на пазара“ означава дейността по член 15, параграф 1; л) „многостранна търговска система (МТС)“ означава многостранна система по смисъла на член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2004/39/ЕО; м) „основно място за търговия“ на дадена акция означава мястото за търговия с най-висок оборот за тази акция; н) „регулиран пазар“ във връзка с акция означава многостранна система по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО; о) „съответен компетентен орган“ означава: i) по отношение на държавните дългови инструменти на дадена държава-членка или по отношение на суап за кредитно неизпълнение, свързан със задължение на дадена държава-членка, — компетентния орган на тази държава-членка; ii) по отношение на държавните дългови инструменти на Съюза или по отношение на суап за кредитно неизпълнение, свързан със задължение на Съюза, — компетентния орган на юрисдикцията, в която е учреден Европейският инструмент за финансова стабилност; iii) по отношение на финансов инструмент, различен от инструментите по подточки i) и ii), — компетентния орган по отношение на този финансов инструмент съгласно член 2, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията, определен в съответствие с глава ІІІ от посочения регламент; iv) по отношение на финансов инструмент, който не влиза в обхвата на подточка i), ii) или iii), — компетентния орган на държавата-членка, в която финансовият инструмент е бил допуснат за първи път до търговия на място за търговия. п) „къса продажба“ на акция или дългов инструмент означава всяка продажба на акция или дългов инструмент, която/който продавачът не притежава към момента на сключването на договора за продажба, включително такава продажба, при която към момента на сключването на договора за продажба продавачът е взел назаем или се е споразумял да вземе назаем акцията или дълговия инструмент, за да я/го достави към момента на сетълмента; р) „ден за търговия“ означава ден за търговия по смисъла на член 4 от Регламент (ЕО) № 1287/2006; с) „място за търговия“ означава регулиран пазар или МТС в Съюза; т) „оборот“ по отношение на акция означава оборота по член 2, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1287/2006. 2. Комисията може да приема — чрез делегирани актове съгласно член 36 и при спазване на членове 37 и 38 — мерки с цел доуточняване на определенията по параграф 1, по-конкретно с цел да се уточни кога се смята, че едно физическо или юридическо лице притежава даден финансов инструмент по смисъла на определението за къса продажба по параграф 1, буква п). Член 3 Къси и дълги позиции 1. За целите на настоящия регламент за къса позиция, свързана с емитирания акционерен капитал на дадено дружество или с емитираните държавни дългови инструменти на дадена държава-членка или Съюза, се счита всяка позиция, произтичаща от: а) къса продажба на акция, емитирана от дружеството, или на дългов инструмент, емитиран от държавата-членка или Съюза; или б) сключването от страна на физическо или юридическо лице на сделка, с която се създава или която е свързана с финансов инструмент, различен от инструментите по буква а), като ефектът или един от ефектите на сделката е осигуряване на финансова полза за физическото или юридическото лице при спад на цената или стойността на акцията или дълговия инструмент. 2. За целите на настоящия регламент за дълга позиция, свързана с емитирания акционерен капитал на дадено дружество или с емитираните държавни дългови инструменти на дадена държава-членка или Съюза, се счита всяка позиция, произтичаща от: а) притежаването на акция, емитирана от дружеството, или на дългов инструмент, емитиран от държавата-членка или Съюза; или б) сключването от страна на физическо или юридическо лице на сделка, с която се създава или която е свързана с финансов инструмент, различен от инструментите по буква а), като ефектът или един от ефектите на сделката е осигуряване на финансова полза за физическото или юридическото лице при нарастване на цената или стойността на акцията или дълговия инструмент. 3. За целите на параграфи 1 и 2 при изчислението на късата и дългата позиция по отношение на държавни дългови инструменти се включва всеки суап за кредитно неизпълнение, свързан със задължение или кредитно събитие във връзка с държава-членка или Съюза. 4. За целите на настоящия регламент позицията, която остава, след като всички дълги позиции, държани от дадено физическо или юридическо лице по отношение на емитирания акционерен капитал на дружество, се приспаднат от всички къси позиции, държани от това физическо или юридическо лице по отношение на посочения капитал, е нетната къса позиция по отношение на емитирания акционерен капитал на същото дружество. 5. За целите на настоящия регламент позицията, която остава, след като всички дълги позиции, държани от дадено физическо или юридическо лице по отношение на емитираните държавни дългови инструменти на дадена държава-членка или на Съюза, се приспаднат от всички къси позиции, държани от това физическо или юридическо лице по отношение на посочените дългови инструменти, е нетната къса позиция по отношение на емитираните държавни дългови инструменти на дадена държава-членка или на Съюза. 6. Изчисленията за държавните дългови инструменти по параграфи 1—5 се извършват за всяка държава-членка или за Съюза, дори когато в рамките на държавата-членка или Съюза отделни субекти емитират държавни дългови инструменти от името на държавата-членка или Съюза. 7. Посредством делегирани актове в съответствие с член 36 и при спазване на условията по членове 37 и 38 Комисията приема мерки, с които определя: а) кога се смята, че дадено физическо или юридическо лице притежава акция или дългов инструмент за целите на параграф 2; б) случаите, в които дадено физическо или юридическо лице има нетна къса позиция, за целите на параграфи 4 и 5, както и метода за изчисляване на позицията; в) метода за изчисляване на позициите за целите на параграфи 3, 4 и 5 в случаите, когато различни лица в група имат дълги или къси позиции, или при дейности по управление на фондове по отношение на отделни фондове. Член 4 Непокрита позиция в суап за кредитно неизпълнение 1. За целите на настоящия регламент се смята, че дадено физическо или юридическо лице има непокрита позиция в суап за кредитно неизпълнение, свързан със задължение на държава-членка или Съюза, доколкото суапът за кредитно неизпълнение не служи за хеджиране на риска от неизпълнение на емитента, когато физическото или юридическото лице има дълга позиция в държавни дългови инструменти на същия емитент или дълга позиция в дългови инструменти на даден емитент с висока корелация спрямо цената на задължението на държава-членка или Съюза. За целите на настоящия параграф се смята, че страната по суап за кредитно неизпълнение, която е задължена да извърши плащането или да изплати компенсация при неизпълнение или кредитно събитие, свързано със съответното трето лице, няма непокрита позиция по силата на това задължение. 2. Посредством делегирани актове в съответствие с член 36 и при спазване на условията по членове 37 и 38 Комисията приема мерки, с които определя: а) случаите, в които за целите на параграф 1 се смята, че с дадена сделка със суап за кредитно неизпълнение се извършва хеджиране срещу риск от неизпълнение, и метода на изчисляване на непокритата позиция в суап за кредитно неизпълнение за целите на посочения параграф; б) метода за изчисляване на позициите за целите на параграф 1 в случаите, когато различни лица в група имат дълги или къси позиции, или при дейности по управление на фондове по отношение на отделни фондове. ГЛАВА IIПРОЗРАЧНОСТ НА НЕТНИТЕ КЪСИ ПОЗИЦИИ Член 5 Уведомяване на компетентните органи за значителните нетни къси позиции в акции 1. Всяко физическо или юридическо лице, което има нетна къса позиция по отношение на емитирания акционерен капитал на дружество, чиито акции са допуснати до търговия на място за търговия, уведомява съответния компетентен орган, когато позицията му надхвърли или спадне под съответния праг за уведомяване, посочен в параграф 2. 2. Съответният праг за уведомяване е 0,2 % от стойността на емитирания акционерен капитал на дружеството и всеки 0,1 % над този процент. 3. Посредством делегирани актове в съответствие с член 36 и при спазване на условията по членове 37 и 38 Комисията може да променя праговете по параграф 2, като отчита развитието на финансовите пазари. Член 6 Означаване на поръчките за къси продажби на местата за търговия Всяко място за търговия, което допуска до търговия акции, трябва да установи процедури, с които да гарантира, че физическите или юридическите лица, изпълняващи поръчки на това място за търговия, означават поръчките за продажба като поръчки за къса продажба, ако продавачът извършва къса продажба на акции. Мястото за търговия публикува най-малко веднъж дневно обобщена информация за обема на поръчките, означени като поръчки за къси продажби. Член 7 Публично оповестяване на значителните нетни къси позиции в акции 1. Всяко физическо или юридическо лице, което има нетна къса позиция по отношение на емитирания акционерен капитал на дружество, чиито акции са допуснати до търговия на място за търговия, оповестява публично подробна информация за позицията, когато позицията му надхвърли или спадне под съответния праг за оповестяване, посочен в параграф 2. 2. Съответният праг за уведомяване е 0,5 % от стойността на емитирания акционерен капитал на дружеството и всеки 0,1 % над този процент. 3. Посредством делегирани актове в съответствие с член 36 и при спазване на условията по членове 37 и 38 Комисията може да променя праговете по параграф 2, като отчита развитието на финансовите пазари. Член 8 Уведомяване на компетентните органи за значителните нетни къси позиции в държавни дългови инструменти и суапи за кредитно неизпълнение 1. Всяко физическо или юридическо лице, което има една от посочените по-долу позиции, уведомява съответния компетентен орган, когато някоя от тези позиции надхвърли или спадне под съответния праг за уведомяване по отношение на съответната държава-членка или Съюза: а) нетна къса позиция по отношение на емитираните държавни дългови инструменти на държава-членка или Съюза; б) непокрита позиция в суап за кредитно неизпълнение, свързан със задължение на държава-членка или Съюза. 2. Съответните прагове за уведомяване се състоят от първоначален размер и последователни нарастващи равнища за всяка държава-членка и за Съюза, определени в приетите от Комисията мерки съгласно параграф 3. 3. Посредством делегирани актове в съответствие с член 36 и при спазване на условията по членове 37 и 38 Комисията определя началните размери и последователните нарастващи равнища по параграф 2. Тя отчита всички следни условия: а) праговете трябва да бъдат определени на такова равнище, че да не се изисква уведомяване за позиции с минимални размери; б) общата стойност на емитираните и неизкупени обратно държавни дългови инструменти на всяка държава-членка и Съюза и средния размер на поетите от участниците на пазара позиции, свързани с държавните дългови инструменти на същата държава-членка или Съюза. Член 9 Метод за уведомяване и оповестяване 1. При всяко уведомяване или оповестяване по членове 5, 7 или 8 се посочват подробни данни за самоличността на физическото или юридическото лице, което има съответната позиция, размерът на съответната позиция, емитентът, по отношение на когото се държи съответната позиция, и датата, на която съответната позиция е открита, променена или закрита. 2. Нетната къса позиция се изчислява към 24,00 ч. в деня за търговия, в който физическото или юридическото лице притежава съответната позиция. Уведомяването или оповестяването се извършва до 15,30 ч. на следващия ден за търговия. 3. Уведомлението до съответния компетентен орган с изискваната информация се предава по системата, посочена в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1287/2006. 4. Публичното оповестяване на информация по член 7 се извършва по начин, осигуряващ бърз достъп до информацията на недискриминационен принцип. Информацията се предоставя на официално определения механизъм на държавата-членка по произход на емитента на акциите съгласно член 21, параграф 2 от Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[19]. 5. На Комисията се делегират правомощията да приема регулаторни технически стандарти, в които подробно да се определя каква информация трябва да бъде представяна за целите на параграф 1. Регулаторните стандарти, посочени в първата алинея, се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент (ЕС) № …/…. [Регламента за ЕОЦКП]. ЕОЦКП ще представи на Комисията проекти на посочените регулаторни технически стандарти до [31 декември 2011 г.] 6. За да се осигурят еднакви условия за прилагането на параграф 4, на Комисията се предоставят правомощията да приема технически стандарти за изпълнение, в които да се определят средствата за публично оповестяване на информация. Техническите стандарти за изпълнение, посочени в първата алинея, се приемат съгласно член [7д] от Регламент (ЕС) № …/…. [Регламента за ЕОЦКП]. ЕОЦКП ще представи на Комисията проекти на посочените технически стандарти за изпълнение до [31 декември 2011 г.] Член 10 Прилагане извън Съюза Изискванията за уведомяване и оповестяване по членове 5, 7 и 8 се прилагат за физическите или юридическите лица независимо дали пребивават или са установени в рамките на Съюза или извън него. Член 11 Информация, която се представя на ЕОЦКП 1. На всяко тримесечие компетентните органи представят на ЕОЦКП информация за нетните къси позиции, свързани с акции или държавни дългови инструменти, и за непокритите позиции, свързани със суапи за кредитно неизпълнение, за които те се явяват съответни компетентни органи и получават уведомления по членове 5—8. 2. За да може да изпълнява задълженията си по настоящия регламент, ЕОЦКП има право по всяко време да изисква от съответния компетентен орган на дадена държава-членка допълнителна информация за нетните къси позиции, свързани с акции или държавни дългови инструменти, или за непокритите позиции, свързани със суапи за кредитно неизпълнение. Компетентният орган представя на ЕОЦКП поисканата информация в срок от седем календарни дни. ГЛАВА IIIНЕПОКРИТИ КЪСИ ПРОДАЖБИ Член 12 Ограничения за непокритите къси продажби 1. Всяко физическо или юридическо лице може да извършва къса продажба на акция, допусната до търговия на място за търговия, или къса продажба на държавен дългов инструмент само ако е изпълнено едно от следните условия: а) физическото или юридическото лице е взело назаем акцията или държавния дългов инструмент; б) физическото или юридическото лице е сключило договор за вземане на акцията или държавния дългов инструмент назаем; в) физическото или юридическото лице има споразумение с трета страна, съгласно което третата страна е потвърдила, че акцията или държавният дългов инструмент e налице на съответното място и е запазен за отдаване назаем на съответното физическо или юридическо лице, така че сетълментът да може да се извърши в изисквания срок. 2. За да се осигурят еднакви условия за прилагането на параграф 1, на Комисията се предоставят правомощията да приема технически стандарти за изпълнение, с които да се определят видовете договори или споразумения, гарантиращи адекватно, че акцията или държавният дългов инструмент ще бъде наличен за сетълмента. Комисията трябва да вземе предвид по-специално необходимостта от запазване на ликвидността на пазарите, особено на пазара на държавни облигации и пазарите за обратно изкупуване на държавни облигации. Техническите стандарти за изпълнение, посочени в първата алинея, се приемат съгласно член [7д] от Регламент (ЕС) № …/…. [Регламентът за ЕОЦКП]. ЕОЦКП ще представи на Комисията проекти на посочените технически стандарти за изпълнение до [1 януари 2012 г.] Член 13 Процедури за изкупуване и глоби за забава на сетълмента 1. Всяко място за търговия, което допуска до търговия акции или държавни дългови инструменти, гарантира, че то или централният контрагент, осигуряващ услуги по клиринг за това място за търговия, има установени процедури, които отговарят на всички следни изисквания: а) когато дадено физическо или юридическо лице, което продава акции или държавни дългови инструменти на мястото за търговия, не може да достави акциите или държавните дългови инструменти за сетълмент в срок от четири дни за търговия след деня на сключване на сделката или в срок от шест дни за търговия след сключване на сделката при дейностите по поддържане на пазара, автоматично се задействат процедурите за изкупуване на акциите или държавните дългови инструменти от страна на мястото за търговия или централния контрагент, за да се осигури доставката им за сетълмент; б) когато мястото за търговия или централният контрагент не може да изкупи акциите или държавните дългови инструменти, за да осигури доставката им, мястото за търговия или централният контрагент изплаща на датата за доставка парична компенсация на купувача въз основа на стойността на акциите или дълговите инструменти, които трябва да бъдат доставени, плюс обезщетение за всички загуби, понесени от купувача; в) физическото или юридическото лице, което не изпълни задължението си за сетълмент, изплаща определена сума на мястото за търговия или централния контрагент, за да го обезщети за всички изплатени суми по букви а) и б). 2. Всяко място за търговия, което допуска акции или държавни дългови инструменти до търговия, гарантира, че има установени процедури или че системата за сетълмент, осигуряваща услуги по сетълмент за акциите или държавните дългови инструменти, има установени процедури, които гарантират, че когато дадено физическо или юридическо лице, което продава акции или държавни дългови инструменти на мястото за търговия, не достави акциите или държавните дългови инструменти за сетълмент до датата за извършване на сетълмент, това физическо или юридическо лице е длъжно да извършва ежедневни плащания в полза на мястото за търговия или системата за сетълмент за всеки ден неизпълнение. Ежедневните плащания трябва да бъдат достатъчно високи, за да не позволяват на продавача да спечели от неизвършването на сетълмента и да възпират физическите и юридическите лица от неизпълнението на задължението за сетълмент. 3. Всяко място за търговия, което допуска акции или държавни дългови инструменти до търговия, установява правила, които му дават възможност да забранява на дадено физическо или юридическо лице — член на мястото за търговия, да извършва още къси продажби на акции или държавни дългови инструменти на мястото за търговия, доколкото това лице не е извършило сетълмента на сделка, произтичаща от къса продажба на същото място за търговия. ГЛАВА IVИЗКЛЮЧЕНИЯ Член 14 Изключение в случаите, когато основното място за търговия е извън Съюза 1. Членове 5, 7, 12 и 13 не се прилагат за акциите на дадено дружество, допуснати до търговия на място за търговия в Съюза, когато основното място за търговия на тези акции се намира в държава извън Съюза. 2. Съответният компетентен орган по отношение на акциите на дадено дружество, търгувани на място за търговия в Съюза и на място за търговия извън Съюза, установява поне веднъж на всеки две години дали основното място за търговия на тези акции се намира извън Съюза. Съответният компетентен орган уведомява ЕОЦКП за всички акции, за които е установено, че основното място за търговия се намира извън Съюза. ЕОЦКП публикува веднъж на всеки две години списък на акциите, чието основно място за търговия е извън Съюза. Списъкът важи за срок от две години. 3. На Комисията се делегират правомощията да приема регулаторни технически стандарти, определящи метода за изчисляване на оборота, въз основа на който се установява основното място за търговия на дадена акция. Регулаторните стандарти, посочени в първата алинея, се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент (ЕС) № …/…. [Регламента за ЕОЦКП]. ЕОЦКП ще представи на Комисията проекти на посочените регулаторни технически стандарти до [31 декември 2011 г.] 4. За да се осигурят еднакви условия за прилагането на параграфи 1 и 2, на Комисията се предоставят правомощията да приема технически стандарти за изпълнение, с които ще се определя: а) датата, на която трябва да се извършват всички изчисления за установяване на основното място за търговия на дадена акция, и периодът, по отношение на който трябва да се извършват тези изчисления; б) датата, до която съответният компетентен орган трябва да уведомява ЕОЦКП за посочените акции, когато основното място за търговия е извън Съюза; в) датата, от която списъкът влиза в сила след публикуването му от ЕОЦКП. Техническите стандарти за изпълнение, посочени в първата алинея, се приемат съгласно член [7д] от Регламент (ЕС) № …/…. [Регламента за ЕОЦКП]. ЕОЦКП ще представи на Комисията проекти на посочените технически стандарти за изпълнение до [31 декември 2011 г.] Член 15 Изключения за дейностите по поддържане на пазара и операциите на първичния пазар 1. Членове 5, 6, 7, 8 и 12 не се прилагат за дейностите на инвестиционен посредник или лице от трета държава, или местно дружество, което е член на място за търговия или на пазар в трета държава, чиято законодателна и надзорна уредба е била обявена за еквивалентна съгласно параграф 2, когато той/то извършва сделки с даден финансов инструмент за своя сметка, независимо дали се търгува на място за търговия или извън него, по един от двата или по двата следни начина: а) като обявява едновременно твърда котировка „купува“ и твърда котировка „продава“ със сравним размер и конкурентни цени, осигурявайки по този начин ликвидност на пазара редовно и постоянно; б) като част от обичайната си дейност, изпълнявайки поръчки, инициирани от клиенти, или в отговор на искания от клиенти за покупка или продажба, и хеджирайки позициите, произтичащи от тези сделки. 2. Съгласно процедурата по член 39, параграф 2 Комисията може да приема решения, с които се определя дали законодателната и надзорна уредба на дадена трета държава гарантира, че всеки пазар, лицензиран в същата държава, изпълнява задължителните законови изисквания, които за целите на изключението по параграф 1 са еквивалентни на изискванията, произтичащи от дял ІІІ от Директива 2004/39/ЕО, от Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета[20] и от Директива 2004/109/ЕО, и които подлежат на ефективен надзор и контрол в същата трета държава. Законодателната и надзорна уредба на дадена трета държава може да се смята за еквивалентна, когато отговаря на всички следни условия: а) пазарите на третата държава подлежат на лицензиране и постоянен ефективен надзор и контрол; б) пазарите имат ясни и прозрачни правила за допускане на ценните книжа до търговия, така че тези ценни книжа могат да бъдат търгувани в условията на равнопоставеност, ред, ефективност и свобода на договарянето; в) емитентите на ценни книжа са задължени да спазват изисквания за периодично и текущо оповестяване на информация, с което се осигурява висока защита на инвеститорите; г) осигурява прозрачност и почтеност на пазара чрез предотвратяване на пазарните злоупотреби под формата на търговия с вътрешна информация и манипулиране на пазара. 3. Членове 8 и 12 не се прилагат за дейността на дадено физическо или юридическо лице, когато то, действайки като одобрен първичен дилър по споразумение с емитент на държавни дългови инструменти, извършва за своя сметка сделки с даден финансов инструмент на първичния или вторичния пазар, свързани с държавните дългови инструменти. 4. Членове 5, 6, 7 и 12 не се прилагат за дадено физическо или юридическо лице, когато то извършва къса продажба на ценна книга или има нетна къса позиция във връзка с извършването на стабилизация съгласно глава ІІІ от Регламент (ЕО) № 2273/2003 на Комисията[21]. 5. Изключенията по параграфи 1 и 3 се прилагат само когато съответното физическо или юридическо лице предварително е уведомило в писмен вид компетентния орган на държавата си по произход за намерението си да използва изключението. Уведомяването се извършва не по-малко от тридесет календарни дни преди датата, на която физическото или юридическото лице възнамерява да използва изключението. 6. Компетентният орган на държавата-членка по произход може да забрани използването на изключението, ако смята, че физическото или юридическото лице не отговаря на условията за използване на изключението. Всяка забрана се налага в срока от тридесет календарни дни, посочен в първата алинея, или след това, ако компетентният орган получи информация, че е имало промени в обстоятелствата, свързани със съответното лице, и то вече не отговаря на условията. 7. Всяко лице от трета държава, което не е лицензирано в Съюза, изпраща уведомлението по параграф 5 на компетентния орган на основното място за търговия в Съюза, на което то търгува. 8. Всяко физическо или юридическо лице, което е подало уведомление по параграф 5, уведомява възможно най-скоро компетентния орган на своята държава-членка по произход в писмен вид, ако има промени, които засягат правото му да използва изключението. 9. Компетентният орган на държавата-членка по произход може да отправи искане в писмен вид за информация от дадено физическо или юридическо лице, което извършва дейност, използвайки изключенията по параграф 1, 3 или 4, за държаните къси позиции или за дейностите, извършвани при използване на изключението. Посоченото физическо или юридическо лице представя информацията в срок от четири календарни дни след подаването на искането. 10. В срок от две седмици от получаването на уведомлението съгласно параграф 5 или 8 съответният компетентен орган уведомява ЕОЦКП за всички маркет-мейкъри или одобрени първични дилъри, които използват изключението, и за всички маркет-мейкъри или одобрени първични дилъри, които вече не използват изключението. 11. ЕОЦКП публикува на интернет сайта си списък на маркет-мейкърите и одобрените първични дилъри, използващи изключението, и го актуализира редовно. ГЛАВА VПРАВОМОЩИЯ ЗА НАМЕСА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ И ЕОЦКП Раздел 1 Правомощия на компетентните органи Член 16 Оповестяване при извънредни положения 1. Компетентният орган на дадена държава-членка може да изиска физическите или юридическите лица, които имат нетни къси позиции по отношение на определен финансов инструмент или клас финансови инструменти, да го уведомяват или да оповестяват публично подробни данни за позицията си, когато тя надхвърли или спадне под прага за уведомяване, определен от компетентния орган, когато всички следни условия са спазени: а) има неблагоприятни събития или тенденции, които представляват сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазара в държавата-членка или в една или повече други държави-членки; б) мярката е необходима за преодоляване на заплахата. 2. Параграф 1 не се прилага за финансовите инструменти, за които вече се изисква прозрачност по членове 5—8 от глава ІІ. Член 17 Ограничения за късите продажби и подобни сделки при извънредни положения 1. Компетентният орган на дадена държава-членка може да вземе мярката по параграф 2 или 3, когато всички следни условия са спазени: а) има неблагоприятни събития или тенденции, които представляват сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазара в държавата-членка или в една или повече други държави-членки; б) мярката е необходима за преодоляване на заплахата. 2. Компетентният орган на държавата-членка може да забрани или да наложи условия за сключването на следните сделки от физически или юридически лица: а) къса продажба; б) различна от къса продажба сделка, с която се създава или която е свързана с финансов инструмент, като ефектът или един от ефектите от сделката е осигуряване на финансова полза за физическото или юридическото лице при спад на цената или стойността на друг финансов инструмент. 3. Компетентният орган на държавата-членка може да възпира физически или юридически лица от сключване на сделки, свързани с финансови инструменти, или да ограничава стойността на сделките с финансови инструменти, които може да се сключват. 4. Дадена мярка по параграф 2 или 3 може да се прилага за сделки, свързани с всички финансови инструменти, с финансовите инструменти от определен клас или с определен финансов инструмент. Мярката може да се прилага при обстоятелства или да съдържа изключения, определени от съответния компетентен орган. По-специално, може да се определят изключения, които да важат за дейностите по поддържане на пазара и за операциите на първичния пазар. Член 18 Ограничения за сделките със суапи за кредитно неизпълнение при извънредни положения 1. Компетентният орган на дадена държава-членка може да наложи ограничения на физическите или юридическите лица да сключват сделки със суапи за кредитно неизпълнение, свързани със задължение на държава-членка или Съюза, или да ограничи стойността на непокритите позиции в суапи за кредитно неизпълнение, свързани със задължение на държава-членка или Съюза, които може да бъдат поемани от физическите или юридическите лица, когато двете следни условия са изпълнени: а) има неблагоприятни събития или тенденции, които представляват сериозна заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазара в държавата-членка или в една или повече други държави-членки; б) мярката е необходима за преодоляване на заплахата. 2. Дадена мярка по параграф 1 може да се отнася до сделки със суапи за кредитно неизпълнение от определен клас или за определени сделки със суапи за кредитно неизпълнение. Мярката може да се прилага при обстоятелства или да съдържа изключения, определени от компетентния орган. По-специално, може да се определят изключения, които да важат за дейностите по поддържане на пазара и за операциите на първичния пазар. Член 19 Правомощие за временно ограничаване на късите продажби на финансови инструменти при значителен спад на цената 1. Когато цената на един финансов инструмент на дадено място за търговия в рамките на един ден за търговия е намаляла с процента по параграф 4 в сравнение с цената на затваряне в предходния ден за търговия на същото място за търговия, компетентният орган на държавата-членка по произход на посоченото място за търговия решава дали е целесъобразно да забрани или да наложи ограничения на физическите или юридическите лица да извършват къси продажби на посочения финансов инструмент на посоченото място за търговия или по друг начин да ограничи сделките с посочения финансов инструмент на посоченото място за търговия, за да предотврати неконтролируемия спад на цената на финансовия инструмент. Когато съгласно първата алинея компетентният орган се е уверил, че е целесъобразно да предприеме такива действия, той забранява или налага ограничения на лицата да извършват къси продажби на мястото за търговия — когато става дума за акция или дългов инструмент, или ограничава сделките със съответния финансов инструмент на мястото за търговия — когато става дума за друг вид финансов инструмент. 2. Мярката се прилага за срок най-много до края на деня за търговия, следващ деня за търговия, в който се наблюдава спадът на цената. 3. Мярката се прилага при обстоятелства или съдържа изключения, определени от компетентния орган. По-специално, може да се определят изключения, които да важат за дейностите по поддържане на пазара и за операциите на първичния пазар. 4. Спадът на стойността се определя на 10 % или повече за акциите, а за другите класове финансови инструменти размерът ще бъде определен от Комисията. Посредством делегирани актове в съответствие с член 36 и при спазване на условията по членове 37 и 38 Комисията определя спада на стойността на финансовите инструменти, различни от акции, като отчита особеностите на всеки клас финансови инструменти. 5. На Комисията се делегират правомощията да приема регулаторни технически стандарти, с които се установява методът за изчисляване на спада от 10 % на стойността на акциите и спада на стойността, определян от Комисията съгласно параграф 4. Регулаторните стандарти, посочени в първата алинея, се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент (ЕС) № …/…. [Регламента за ЕОЦКП]. ЕОЦКП ще представи на Комисията проекти на посочените регулаторни технически стандарти до [31 декември 2011 г.] Член 20 Срок на ограниченията Всяка мярка, наложена по членове 16—18, първоначално действа за срок от най-много три месеца от датата на публикуване на обявлението по член 21. Срокът на действие на такава мярка може да бъде удължаван, като всеки следващ срок е не повече от три месеца. Член 21 Обявление за ограниченията 1. Всеки компетентен орган публикува на интернет сайта си обявление за всяко решение за въвеждане или удължаване на срока на мярка по членове 16—19. 2. Обявлението съдържа подробни сведения най-малко за: а) въведените мерки, включително за инструментите и класа на сделките, за които се прилагат тези мерки, и за срока им на действие; б) основанията на компетентния орган да смята, че е необходимо да въведе мерките, включително данните в подкрепа на тези основания. 3. Всяка мярка по членове 16—19 влиза в сила при публикуването на обявлението или от посочения в обявлението момент след публикуването и се прилага само за сделките, които се сключват след влизането на мярката в сила. Член 22 Уведомяване на ЕОЦКП и другите компетентни органи 1. Преди да въведе или да продължи срока на мярка по член 16, 17 или 18 и преди да наложи ограничение по член 19, компетентният орган уведомява ЕОЦКП и другите компетентни органи за мярката, която планира. 2. В уведомлението трябва да се съдържат подробни сведения за планираните мерки, както и да се посочва класът на финансовите инструменти и сделки, за които ще се прилагат мерките, данните, които дават основание за вземане на мерките, и моментът във времето, от който се планира мерките да влязат в сила. 3. Уведомяването за намерение за въвеждане или продължаване на срока на мярка по член 16, 17 или 18 се извършва най-малко 24 часа преди момента, от който се планира мярката да влезе в сила или срокът ѝ да бъде продължен. При извънредни обстоятелства компетентният орган може да извърши уведомяването по-малко от 24 часа преди момента, от който се планира мярката да влезе в сила, ако не може да даде предизвестие от 24 часа. Уведомяване по член 19 се извършва преди планираното влизане на мярката в сила. 4. Компетентният орган на държава-членка, който получи уведомление по настоящия член, може да вземе мерки по членове 16—19 в същата държава-членка, ако е уверен, че мярката е необходима, за да се подпомогне другият компетентен орган. Компетентният орган също дава предизвестие по параграфи 1—3, когато планира да вземе мерки. Раздел 2 Правомощия на ЕОЦКП Член 23 Координация от страна на ЕОЦКП 1. ЕОЦКП подпомага и координира действията на компетентните органи, когато те вземат мерки съгласно раздел 1. По-конкретно, ЕОЦКП гарантира, че компетентните органи следват съгласуван подход по отношение на мерките по раздел 1, особено по въпроса кога трябва да се използват правомощията за намеса по раздел 1, по въпроса за характера на въвежданите мерки и по въпроса за началото и срока на действие на мерките. 2. След като получи уведомление по член 22 за мярка, която ще бъде въведена или чийто срок на действие ще бъде продължен съгласно член 16, 17 или 18, в срок от 24 часа ЕОЦКП издава становище, в което заявява дали смята мярката или планираната мярка за необходима за преодоляването на извънредното положение. В становището се посочва дали ЕОЦКП смята, че има неблагоприятни събития или тенденции, които представляват сериозна заплаха за стабилността или доверието на пазара в една или повече държави-членки, дали мярката или планираната мярка е целесъобразна и пропорционална с оглед на преодоляването на заплахата и дали планираният срок на действие на мерките е оправдан. Ако ЕОЦКП смята, че други компетентни органи също трябва да вземат мерки за преодоляване на заплахата, той посочва и това в становището си. Становището се публикува на интернет сайта на ЕОЦКП. 3. Когато компетентен орган планира да вземе или взема мерки въпреки становището на ЕОЦКП по параграф 2 или отказва да вземе мерки въпреки становището на ЕОЦКП по посочения параграф, той веднага публикува на интернет сайта си обявление, в което подробно излага причините за това свое решение. Член 24 Правомощия на ЕОЦКП за намеса 1. В съответствие с член [6а, параграф 5] от Регламент (ЕС) № …/… [Регламента за ЕОЦКП] ЕОЦКП взема една или няколко от следните мерки, когато всички условия по параграф 2 са изпълнени: а) изисква физическите или юридическите лица, които имат нетни къси позиции по отношение на определен финансов инструмент или клас финансови инструменти, да уведомят даден компетентен орган или да оповестят публично подробни данни за всяка такава позиция; б) забранява на физическите или юридическите лица да извършват къса продажба или сделка или им налага условия за извършването на такава продажба или сделка, с която се създава или която е свързана с финансов инструмент, като ефектът или един от ефектите от сделката е осигуряване на финансова полза за физическото или юридическото лице при спад на цената или стойността на друг финансов инструмент; в) ограничава сключването от страна на физически или юридически лица на сделки със суапи за кредитно неизпълнение, свързани със задължение на държава-членка или Съюза, или ограничава стойността на непокритите позиции в суапи за кредитно неизпълнение, които дадено физическо или юридическо лице може да поема по отношение на задължение на държава-членка или Съюза; г) възпира физически или юридически лица от сключване на сделки, свързани с финансов инструмент, или ограничава стойността на сделките с финансовия инструмент, които може да се сключват. Дадена мярка може да се прилага при обстоятелства или да съдържа изключения, определени от съответния компетентен орган. По-специално, може да се определят изключения, които да важат за дейностите по поддържане на пазара и за операциите на първичния пазар. 2. ЕОЦКП взема решение по параграф 1 само ако са изпълнени всички следни условия: а) мерките по параграф 1, букви а)—г) са предназначени за преодоляване на заплаха за правилното функциониране и почтеността на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Съюза или част от нея, когато има последствия и в трансграничен план; б) даден компетентен орган или дадени компетентни органи не са приели мерки за преодоляване на заплахата или взетите мерки не са достатъчни за преодоляването ѝ. 3. Когато взема мерките по параграф 1, ЕОЦКП отчита следното: а) доколко мярката ще допринесе за преодоляването на заплахата за правилното функциониране и почтеността на финансовите пазари или за стабилността на цялата финансова система на Съюза или част от нея или доколко ще подобри способността на компетентните органи да следят заплахата; б) дали мярката няма да породи риск от регулаторен арбитраж; в) дали мярката няма да окаже отрицателно влияние върху ефективността на финансовите пазари — включително чрез намаляване на ликвидността на тези пазари или чрез създаване на несигурност за участниците на пазара, — което да е непропорционално високо спрямо ползите от въвеждането на мярката. Когато даден компетентен орган или дадени компетентни органи са взели мярка по член 16, 17 или 18, ЕОЦКП може да вземе всяка от мерките по параграф 1, без да издава становището по член 23. 4. Преди да реши да въведе или да продължи срока на мярка по параграф 1, ЕОЦКП се консултира при необходимост с Европейския комитет за системен риск и с други органи. 5. Преди да реши да въведе или да продължи срока на мярка по параграф 1, ЕОЦКП уведомява компетентните органи за мярката, която планира. В уведомлението трябва да се съдържат подробни сведения за планираните мерки, както и да се посочва класът на финансовите инструменти и сделки, за които ще се прилагат мерките, данните, които дават основание за приемане на мерките, и моментът във времето, от който се планира мерките да влязат в сила. 6. Уведомяването се извършва най-малко 24 часа преди момента, от който се планира мярката да влезе в сила или срокът ѝ да бъде продължен. При извънредни обстоятелства ЕОЦКП може да извърши уведомяването по-малко от 24 часа преди момента, от който се планира мярката да влезе в сила, ако не може да даде предизвестие от 24 часа. 7. ЕОЦКП публикува на интернет сайта си обявление за всяко решение за въвеждане или удължаване на срока на мярка по параграф 1. Обявлението съдържа подробни сведения най-малко за: а) въведените мерки, включително за инструментите и класа на сделките, за които се прилагат тези мерки, и за срока им на действие; б) основанията на ЕОЦКП да смята, че е необходимо да въведе мерките, подкрепени от съответните данни. 8. Всяка мярка влиза в сила при публикуването на обявлението или от посочения в обявлението момент след публикуването и се прилага само за сделките, които се сключват след влизането на мярката в сила. 9. ЕОЦКП преразглежда взетите мерки по параграф 1 през подходящи интервали от време, но най-малко веднъж на всеки три месеца. Ако срокът на дадена мярка не бъде продължен след изтичането на тримесечния срок, действието на мярката автоматично се прекратява. За продължаването на срока на мерките се прилагат параграфи 2—8. 10. Всяка мярка, приета от ЕОЦКП по настоящия член, има върховенство над всяка мярка, приета по-рано от компетентен орган съгласно раздел 1. Член 25 Допълнително определяне на понятията „неблагоприятни събития или тенденции“ Посредством делегирани актове по член 36 и при спазване на условията на членове 37 и 38 Комисията приема мерки за установяване на критериите и факторите, които компетентните органи и ЕОЦКП трябва да отчитат, когато определят дали са налице неблагоприятните събития или тенденции по членове 16, 17, 18 и 23 и заплахите по член 24, параграф 2, буква а). ГЛАВА VIРОЛЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ Член 26 Компетентни органи Всяка държава-членка определя компетентен орган за целите на настоящия регламент. Държавите-членки информират за това Комисията, ЕОЦКП и компетентните органи на другите държави-членки. Член 27 Правомощия на компетентните органи 1. На компетентните органи се предоставят всички правомощия за упражняване на надзор и извършване на разследвания, необходими за изпълнението на техните функции по настоящия регламент. Те упражняват правомощията си по един от следните начини: а) пряко; б) в сътрудничество с други органи; в) чрез сезиране на компетентните органи на съдебната власт. 2. За да изпълняват задълженията си, на компетентните органи на държавите-членки се предоставят следните правомощия съгласно националното им законодателство: а) да имат достъп до документи във всякаква форма и да получават или вземат копие от тях; б) да изискват информация от всяко физическо или юридическо лице, а ако е необходимо — да призовават и изслушват всяко физическо или юридическо лице с цел получаване на информация; в) да осъществяват проверки на място със или без предупреждение; г) да изискват съществуващата информация за телефонни разговори и обменяни данни; д) да изискват прекратяването на всяка практика, която противоречи на разпоредбите на настоящия регламент; е) да изискват запор и/или конфискуване на имущество. 3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2, буква а) и б), компетентните органи на държавите-членки имат право в отделни случаи да изискват от физическо или юридическо лице, което сключва сделка със суап за кредитно неизпълнение, да представи цялата следна информация: а) обяснение за целите на сделката — дали целта е хеджиране на риск или друга; б) данни, потвърждаващи съществуването на съответния риск, когато сделката се извършва с цел хеджиране. Член 28 Разследвания от страна на ЕОЦКП По искане на един или повече компетентни органи или по собствена инициатива ЕОЦКП може да извършва разследване на определен случай или практика, свързани с къси продажби или с използването на суапи за кредитно неизпълнение, за да прецени дали съответният случай или практика създава заплаха за финансовата стабилност или доверието на пазара в Съюза. ЕОЦКП публикува доклад, в който излага констатациите си и евентуални препоръки във връзка със съответния случай или практика. Член 29 Професионална тайна 1. Задължението за опазване на професионалната тайна се прилага по отношение на всички физически или юридически лица, които работят или са работили за компетентния орган или за който и да е орган или физическо или юридическо лице, на които компетентният орган е възлагал задачи, включително одитори и експерти, с които компетентният орган е имал договори. Информацията, представляваща професионална тайна, не може да бъде разкривана на никое друго физическо или юридическо лице или орган, освен когато това разкриване на информация е необходимо за съдебни производства. 2. Цялата информация, обменяна между компетентните органи по силата на настоящия регламент, се счита за поверителна, освен когато компетентният орган заяви в момента на предаването ѝ, че тази информация може да се разкрива, или когато това разкриване на информация е необходимо за съдебни производства. Член 30 Задължение за сътрудничество Компетентните органи на държавите-членки си сътрудничат, когато това е необходимо или подходящо за целите на настоящия регламент. По-конкретно, компетентните органи си предоставят своевременно информацията, необходима за изпълнението на задълженията им съгласно настоящия регламент. Член 31 Сътрудничество при искания за проверки на място или разследвания 1. Компетентният орган на дадена държава-членка може да поиска съдействие от компетентния орган на друга държава-членка във връзка с проверки на място или разследвания. Компетентният орган информира ЕОЦКП за всяко искане по първата алинея. При разследване или проверка с трансгранични аспекти ЕОЦКП поема координацията на разследването или проверката. 2. Когато даден компетентен орган получи искане от компетентен орган на друга държава-членка за извършване на проверка на място или разследване, той може да предприеме някое от следните действия: а) да извърши самостоятелно проверката на място или разследването; б) да позволи на компетентния орган, който е отправил искането, да участва в проверката на място или разследването; в) да позволи на компетентния орган, който е отправил искането, сам да извърши проверката на място или разследването; г) да назначи одитори или експерти, които да извършат проверката на място или разследването; д) да сподели изпълнението на определени задачи, свързани с надзорната дейност, с другите компетентни органи. Член 32 Сътрудничество с трети държави 1. Компетентните органи сключват споразумения за сътрудничество с компетентните органи на трети държави във връзка с обмена на информация с компетентните органи в трети държави, с контрола върху изпълнението на задълженията, произтичащи от настоящия регламент, в трети държави и с вземането на сходни мерки от компетентния орган с цел допълване на мерките, взети съгласно глава V. Всеки компетентен орган уведомява ЕОЦКП и другите компетентни органи, когато планира да сключи такова споразумение. 2. ЕОЦКП координира разработването на споразуменията за сътрудничество между компетентните органи на държавите-членки и съответните компетентни органи на трети държави. За тази цел ЕОЦКП изготвя примерно споразумение, което може да се използва от компетентните органи. ЕОЦКП координира и обмена между компетентните органи на информация, която е получена от компетентните органи на трети държави и която може да бъде от значение за вземането на мерки по глава V. 3. Компетентните органи сключват с компетентните органи на трети държави споразумения за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация, само ако по отношение на предоставяната информация съществуват гаранции за запазване на професионалната тайна, които са най-малко равностойни на предвидените в член 29. Такъв обмен на информация трябва да бъде предназначен за изпълнение на задачите на тези компетентни органи. Член 33 Предаване и съхранение на лични данни По отношение на предаването на лични данни между държавите-членки или между държавите-членки и трети държави държавите-членки прилагат Директива 95/46/ЕО. По отношение на предаването на лични данни от ЕОЦКП до държавите-членки или до трета държава ЕОЦКП спазва Регламент (ЕО) № 45/2001. Данните се съхраняват за срок от най-много 5 години. Член 34 Разкриване на информация пред трети държави Компетентният орган на дадена държава-членка може да предава на трета държава данни и анализи на данни, когато са спазени условията по член 25 или 26 от Директива 95/46/ЕО, вземайки решение за всеки отделен случай. Компетентният орган на държавата-членка трябва да бъде уверен, че предаването на данните е необходимо за целите на настоящия регламент. Третата държава не може да предава данните на друга трета държава без изричното писмено разрешение на компетентния орган на държавата-членка. Компетентният орган на дадена държава-членка може да разкрива информация, получена от компетентен орган на друга държава-членка, на компетентния орган на трета държава само ако компетентният орган на съответната държава-членка е получил изрично съгласие от компетентния орган, който е предал информацията, като в съответните случаи информацията се разкрива единствено за целите, за които този компетентен орган е дал съгласие. Член 35 Санкции Държавите-членки установяват разпоредби за административните мерки, санкциите и глобите, приложими при нарушения на разпоредбите на настоящия регламент, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на тяхното изпълнение. Предвидените мерки, санкции и глоби трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези разпоредби до [1 юли 2012 г.] и я уведомяват незабавно и за всяко последващо изменение, отнасящо се до тези разпоредби. ГЛАВА VIIДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ Член 36 Делегиране на правомощия 1. На Комисията се предоставят правомощията да приема делегираните актове по член 2, параграф 2, член 3, параграф 7, член 4, параграф 2, член 5, параграф 3, член 7, параграф 3, член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 14, параграф 3, член 19, параграф 5 и член 25 за неопределен срок. 2. След като приеме делегиран акт, Комисията незабавно уведомява едновременно Европейския парламент и Съвета. 3. Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията съгласно условията по членове 38 и 39. Член 37 Отмяна на делегираните правомощия 1. Делегираните правомощия по член 2, параграф 2, член 3, параграф 7, член 4, параграф 2, член 5, параграф 3, член 7, параграф 3, член 8, параграф 3, член 9, параграф 5, член 14, параграф 3, член 19, параграф 5 и член 25 може по всяко време да бъдат отменени от Европейския парламент или Съвета. 2. Институцията, започнала вътрешна процедура, за да вземе решение дали да оттегли делегираните правомощия, полага усилия да уведоми другата институция и Комисията в разумен срок, преди да вземе окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени, както и евентуалните причини за оттеглянето. 3. С решението за отмяна се прекратяват делегираните правомощия, посочени в него. Решението влиза в сила незабавно или на посочена в него по-късна дата. Решението не засяга валидността на делегираните актове, които вече са влезли в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. Член 38 Възражения срещу делегираните актове 1. В срок от два месеца от датата на уведомяването Европейският парламент и Съветът могат да възразят срещу делегиран акт. По инициатива на Европейския парламент или Съвета този срок се удължава с един месец. 2. Ако до изтичането на посочения срок нито Европейският парламент, нито Съветът е възразил срещу делегирания акт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на датата, посочена в него. Делегираният акт може да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на посочения срок, ако Европейският парламент и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не повдигат възражения. 3. Ако Европейският парламент или Съветът представят възражение срещу делегиран акт, той не влиза в сила. Институцията, която повдига възражение, посочва основанията за това възражение срещу делегирания акт. Член 39 Процедура на Комитета 1. Комисията се подпомага от Европейския комитет за ценни книжа, създаден с Решение 2001/528/ЕО на Комисията[22]. 2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО във връзка с разпоредбите на член 8 от него. 3. Срокът, установен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/EО, се определя на три месеца. ГЛАВА VІІІПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 40 Преглед и докладване До 30 юни 2014 г. въз основа на обсъжданията си с компетентните органи и ЕОЦКП Комисията представя на Съвета и Европейския парламент доклад относно: а) целесъобразността на праговете за уведомяване и публично оповестяване по членове 5, 7 и 8; б) действието на ограниченията и изискванията по глава ІІ; в) целесъобразността на евентуални други ограничения или условия за късите продажби или суапите за кредитно неизпълнение. Член 41 Преходна разпоредба Действащите мерки в обхвата на настоящия регламент, които са влезли в сила преди 15 септември 2010 г., могат да продължат да се прилагат до [1 юли 2013 г.], при условие че за тях бъде уведомена Комисията. Член 42 Влизане в сила Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз . Той се прилага от [1 юли 2012 г.]. Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки. Съставено в Брюксел, За Европейския парламент: За Съвета: Председател Председател [1] Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара, ОВ L 96, 12.4.2003 г., стр. 16. [2] Съобщение от 2 юни 2010 г. от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Европейската централна банка, COM (2010) 301 окончателен, стр. 7. [3] http://ec.europa.eu/internal_market/securities/docs/esme/report_20090319_en.pdf [4] Допитване във връзка с преразглеждането на Директива 2003/6/ЕО относно търговията с вътрешна информация и манипулирането на пазара (Директива за пазарните злоупотреби). За текста на допитването вж. http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/docs/2009/market_abuse/call_for_evidence.pdf [5] В член 1 от Директива 2003/6/ЕО има определения за (търгуване с) вътрешна информация и манипулиране на пазара, които заедно представляват пазарна злоупотреба. [6] CESR/10-088, Model for a Pan-European Short Selling Disclosure Regime („Модел за паневропейски режим за оповестяване на късите продажби“). [7] CESR/10-453, Technical details of the pan-European short selling disclosure regime ( „Подробни технически данни за паневропейския режим за оповестяване на късите продажби“). [8] Списък на официалните и неофициалните консултации има в оценката на въздействието, която е придружителен документ към настоящото предложение. [9] http://ec.europa.eu/internal_market/securities/short_selling_en.htm [10] Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО, ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр.38. [11] Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2001/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета, ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1. [12] CESR/10-088 и CESR/10-453. ЕКРЦК предвиждаше разпоредби само по отношение на акциите, докато предложението на Комисията обхваща всички видове финансови инструменти. [13] OВ C […], […], p. […]. [14] OВ C […], […], стр. […]. [15] OВ L […], […], стр. […]. [16] ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. [17] ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1. [18] OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. [19] ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38. [20] ОВ L 96, 12.4.2003 г., стр. 16. [21] ОВ L 336, 23.12.2003 г., стр. 33. [22] OВ L 191, 13.7.2001 г., стр. 45.