11.2.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/68


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Договорът от Лисабон и функционирането на единния пазар“ (становище по собствена инициатива)

2011/C 44/12

Докладчик: г-н Jorge PEGADO LIZ

На 18 февруари 2010 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Договорът от Лисабон и функционирането на единния пазар“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 юни 2010 г.

На 464-ата си пленарна сесия, проведена на 14 и 15 (заседание от 15 юли 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 129 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Влизането в сила на Договора от Лисабон първоначално беше определено за 1 януари 2009 г., но реално стана на 1 декември 2009 г., щом приключи процесът на ратифициране от 27-те държави-членки. Необходимо е да се отбележи, че договорът остава сложен и труден за разбиране.

1.2   Сравнителното изследване, което е част от Информационния доклад (CESE 241/2008), позволява да се достигне до заключението, че вътрешният пазар, макар и да не претърпява структурни промени с новия Договор от Лисабон, изглежда се определя по по-социален начин. Всъщност за разлика от Конституционния договор, който предизвикваше страх у някои с израза „вътрешен пазар, в който конкуренцията е свободна и ненарушена“, Договорът от Лисабон изглежда поставя пред вътрешния пазар по-социални цели, в стремежа си към „социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес“.

1.3   Известните към днешна дата документи за бъдещите политически насоки на Комисията относно Стратегия 2020, както и редица изявления на комисари и политически ръководители на национално равнище изглежда също са насочени към нарастващо по-ориентирано към гражданите измерение на единния пазар.

1.4   Това измерение беше подкрепено и с изричното позоваване на задължителната правна сила на Хартата за основните права, която „има същата юридическа сила като договорите“, въпреки някои ограничения за определени държави-членки.

1.5   От друга страна, законодателният процес, свързан с вътрешния пазар, ще бъде белязан от ролята на националните парламенти, които са призвани да следят за спазването на принципа на субсидиарност, който служи за регулиране на областите на споделена компетентност между ЕС и държавите-членки. По силата на два протокола, първият относно „Ролята на националните парламенти“, а другият относно „Прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност“, националните парламенти имат дори възможността да поискат преразглеждане на законодателното предложение на първо четене - възможност, която укрепва демократичното участие в законодателния процес на ЕС.

1.6   Ако превантивната интервенция на националните парламенти покаже добри резултати и ако осъществяваният контрол върху прилагането на принципа на субсидиарност се окаже ефективен и качествен, така че да се използва максимално системата за „ранно предупреждение“, която Лисабонският договор заимства от Конституцията, законодателството на ЕС по-рядко би било предмет на критики от страна на държавите-членки като засягащо националните правомощия и би се приемало в по-малка степен от европейския гражданин като израз на някакъв „брюкселски централизъм“. Но все пак за целта е необходимо националните парламенти да укрепят своята мрежа, тъй като обхватът и ефективността на „механизма за ранно предупреждение“, въпреки че е индивидуално право на всеки парламент, зависят от капацитета за колективна организация, който биха показали националните парламенти.

1.7   Договорът от Лисабон въвежда също така като общо правило „обикновената законодателна процедура“ (съвместно вземане на решение съгласно член 251 ДЕО) за вътрешния пазар, както е видно от член 48 ДФЕС относно мерките, нужни за свободното движение на работниците в областта на социалната сигурност.

1.8   Стремежът е с Договора от Лисабон да се улесни развитието на вътрешния пазар чрез по-широко прилагане на процедурата за съвместно вземане на решение, която Договорът преименува на „обикновена законодателна процедура“, но във вземането на решения към институциите на Съюза се добавя един нов партньор: националните парламенти, които отсега нататък ще трябва да се вземат предвид при приемането на всички законодателни мерки относно вътрешния пазар.

2.   Въведение

2.1   В информационния доклад относно въздействието на Договора от Лисабон върху функционирането на вътрешния пазар (1), приет от специализираната секция на 13 юни 2008 г., беше включено сравнително изследване под формата на таблица, в която са съпоставени разпоредбите относно вътрешния пазар, включени в Договора от Лисабон, действащия в онзи момент Договор за създаване на ЕО, Договора за създаване на Конституция за Европа („Конституцията“, която не беше ратифицирана), както и коментарите на Обсерваторията на единния пазар относно правните последици от разпоредбите на текста, приет в Лисабон на 13 декември 2007 г.

2.2   Датата на влизане в сила на Договора от Лисабон първоначално беше определена за 1 януари 2009 г., но графикът беше нарушен на 12 юни 2008 г., когато Ирландия с референдум отхвърли Договора от Лисабон.

2.3   По-късно, когато Ирландия получи гаранции за националния суверенитет и уверение, че всяка държава-членка на Европейския съюз ще има свой собствен комисар, Договорът беше приет с референдум на 3 октомври 2009 г.

2.4   Решението, постановено от чешкия Конституционен съд на 3 ноември 2009 г., потвърждаващо, че Договорът от Лисабон е в съответствие с чешката конституция, позволи да се сложи край на забавянето на ратификацията. С подписа на президента Вацлав Клаус приключи процесът на ратифициране и Договорът влезе най-накрая в сила на 1 декември 2009 г.

2.5   Времето, изтекло между приемането на Информационния му доклад и влизането в сила на Договора от Лисабон, но също и препоръката на Комисията от 26 юни 2009 г. относно „Мерки за подобряване функционирането на единния пазара“, както и съобщението на Комисията „ЕС 2020 — Европейска стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, приета на 3 март 2010 г., накараха Комитетът да приеме за целесъобразно преобразуването на информационния доклад в становище по собствени инициатива, за да може да го актуализира, но и за да направи публично мнението си по тази тема, като представи и разсъжденията си по някои нови въпроси, които не бяха разгледани в доклада, поради липса на достатъчно дистанцираност от текста на договора, който впрочем не беше много четивен и чийто последен консолидиран текст беше публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз на 30 март 2010 г (2).

3.   Общи бележки

3.1   Политическите събития, които белязаха живота на Договора от Лисабон от подписването му от 27-те държави-членки на 13 декември 2007 г. до влизането му в сила на 1 декември 2009 г., в основната част не променяха разпоредбите, свързани с вътрешния пазар, а имаха най-вече последствия на институционално равнище.

3.1.1   В действителност, като се запозна с опасенията на ирландския народ, изразени от министър-председателя, Европейският съвет на 11 и 12 декември 2008 г. прие, че при условие че Договорът от Лисабон влезе в сила, ще се приеме решение в съответствие с необходимите правни процедури, така че Комисията да продължи да включва по един представител на всяка държава-членка.

3.1.2   Европейският съвет на 18 и 19 юни 2009 г. даде на Ирландия правно обвързващи гаранции, но без въздействие върху отношенията между ЕС и другите държави-членки, нито върху съдържанието и прилагането на Договора от Лисабон, че някои въпроси (данъчното облагане, правото на живот, образованието и семейството, политиката на военен неутралитет) няма да бъдат засегнати от влизането в сила на Договора от Лисабон.

3.1.3   Освен това Европейският съвет прие официална декларация за значението на правата на работниците и на обществените услуги.

3.2   Закъснението на Чешката република при ратифицирането на договора нямаше непосредствено въздействие върху Договора от Лисабон. Както се договориха държавите-членки на Европейския съвет, проведен на 29 и 30 октомври 2009 г., протокол към следващия договор за присъединяване ще предостави на Чешката република дерогация относно прилагането на Хартата за основните права, също както на Обединеното кралство и Полша.

3.3   Информационният доклад относно „въздействието на Договора от Лисабон върху функционирането на вътрешния пазар“ и неговото приложение продължават да бъдат актуални и могат да послужат за основа на правния анализ в настоящото становище и в този смисъл следва да се приемат за неразделна част от настоящото становище.

3.4   Във връзка с това следва да припомним, че Договорът от Лисабон продължава да бъде сложен дори и в консолидирания си вариант. Четенето и разбирането му са трудни дори и за юристи специалисти, тъй като той е резултат от поредица изменения, направени в Договора на Европейския съюз (ДЕС), който представлява общата рамка на Европейския съюз и принципите, върху които се основава Съюзът, Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО), който стана Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и който предвижда реда и условията за прилагане на принципите, зададени с ДЕС.

3.5   Поради липса на официален консолидиран текст към момента на ратифицирането, държавите-членки ратифицираха не достатъчно ясен и четивен текст, в който по-голямата част от новите „механизми“ за вземане на решения не бяха достатъчно добре дефинирани, освен в протоколите, и тяхната приложимост все още не беше проверена.

3.6   Освен това за разлика от Конституционния договор, подписаният в Лисабон текст не беше изпратен за консултации нито на Европейския парламент, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, нито на националните или регионални парламенти или на представителните организации на гражданското общество, били те на общностно, национално или регионално равнище. Едва след ратифицирането на Договора Комисията и Съветът решиха да публикуват документи за разпространение и обяснение на съдържанието и предимствата на новия договор за разлика от това, което беше направено за „Конституцията“.

3.7   Договорът от Лисабон използва отново метода, чрез който съществуващите договори се изменят от Междуправителствена конференция (МПК), на която присъстват само представители на държавите-членки, докато изготвянето на „Конституцията“ беше извършено от Конвент, в който участваха голям брой национални депутати, включително от бъдещите държави-членки, които вече се присъединиха към Европейския съюз през 2004 г. и 2007 г., европейски депутати, представители на тогавашните петнайсет държави-членки и дванайсет страни кандидатки, както и на Турция, представители на Комисията, както и представители на гражданското общество в качеството на наблюдатели, между които и Европейският икономически и социален комитет.

3.8   Договорът от Лисабон ясно отбелязва нарастване на влиянието на държавите-членки в сравнение с по-федералния характер на Конституцията. Това нарастване на влиянието на държавите-членки е показателно например чрез заличаването на символите, въведени от Конституцията, и които навеждаха на мисълта за създаване на федерална държава (знаме, химн, валута, избиране на 9 май за ден на Европа).

3.9   Договорът от Лисабон пристъпва към сливане на трите стълба, като отрежда на ДЕС и на ДФЕС еднаква юридическа сила (3). Съюзът придобива също така юридическа правосубектност, заменяйки и ставайки правоприемник на Европейската общност, като до влизането в сила на Договора от Лисабон единствено Европейската общност имаше юридическа правосубектност.

3.10   Предимството на правото на Съюза над правото на държавите-членки е включено сред основните принципи на Съюза с член I-6 от Конституционния договор. За да се сложи край на полемиката, предизвикана от включването на принципа за предимството на правото на Съюза в Конституцията, който всъщност само отразяваше съществуващата установена съдебна практика на Съда, принципът сега е включен в Декларация № 17. Междуправителствената конференция реши да приложи към Договора от Лисабон становище на правната служба на Съвета относно предимството на правото, като припомня същността на принципа на предимството на правото и неговото значение като основен принцип.

3.11   Договорът от Лисабон променя правния статут на Хартата на основните права, прокламирана в Ница на 7 декември 2000 г. Всъщност, на срещата на върха в Ница не беше взето решение относно задължителната юридическа сила на Хартата, така че тя остана една принципна декларация без заявена юридическа сила.

3.11.1   За разлика от това, Хартата можеше да придобие задължителна юридическа сила с включването си в Конституцията. Поради липсата на ратификация на Конституцията, задължителната юридическа сила на Хартата остана почти без приложение (4). Договорът от Лисабон коригира тази ситуация, но без да отрази целия напредък, постигнат от Конституцията (5).

3.11.2   Всъщност член 6 от Договора за Европейския съюз, така както е изменен от Договора от Лисабон, постановява, че Хартата има „същата юридическа сила като Договорите“. Това означава, че институциите, органите и агенциите на Съюза са задължени да спазват правата, записани в Хартата. Същите задължения се налагат и на държавите-членки (правителства, администрации, съдилища) при прилагането на правото на Съюза.

3.11.3   Все пак в Протокола относно прилагането на Хартата в Обединеното кралство и Полша (№30) се уточнява, че Хартата не разширява възможността на Съда или на който и да е правораздавателен орган на Полша или Обединеното кралство да решава, че приложимото законодателство на Полша или на Обединеното кралство е несъвместимо с Хартата.

3.11.4   Този протокол уточнява също така, че дял IV на Хартата относно социалните права и солидарността не създава права, които са приложими към Полша или към Обединеното кралство, освен доколкото тези права са предвидени в националните им законодателства.

3.11.5   Накрая в протокола се посочва, че Хартата се прилага към Обединеното кралство и към Полша, само доколкото съдържащите се в нея права и принципи са признати в законодателството или практиките на държавите-членки.

3.11.6   На практика обхватът на тези протоколи ще бъде много ограничен: в съответствие с принципа на единното прилагане на правото на ЕС съдебната практика на Съда на Европейския съюз, като неразделна част от правния ред на ЕС, трябва да се зачита във всички държави-членки. Ето защо, ако в бъдеще решение на Съда цитира или тълкува дял IV от Хартата, съдилищата на Обединеното кралство и на Полша ще са длъжни да го спазват, независимо от това дали са участвали по делото.

3.12   Договорът заимства от „Конституцията“ възможността държава-членка да се оттегли доброволно от Съюза (член 50 от ДЕС). В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза.

3.13   Доброволното оттегляне не трябва да се смесва със суспендирането на права, произтичащи от членство в Съюза на една държава-членка заради сериозно и трайно нарушение на ценностите на Съюза, предвидено в член 7 на ДЕС (зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека и т. н.) (6).

4.   Специфични бележки

4.1   Заслужава да се обърне специално внимание на някои специфични аспекти от политически и икономически характер, възникнали междувременно в рамките на развитието на политиката за единния пазар под въздействието на новия договор, като новия състав на ЕП и на „Комисията Барозу II“.

4.2   Следва да се припомни, че след ноември 2007 г. Комисията публикува важно съобщение, озаглавено „Единен пазар за Европа през 21 век“, вследствие на резолюция на Европейския парламент от 4.9.2007 г., призоваваща за „преглед на единния пазар: преодоляване на бариерите и липсата на ефективност чрез по-добро изпълнение и прилагане“. В съобщението се представя „нова визия“ за единен пазар „за всички, по-активен при стимулиране на реакцията на Европа на глобализацията, създаване на растеж и работни места, гарантиране на справедливи цени и с принос за социалната защита и защита на околната среда“. В две становища (7) ЕИСК припомни своята позиция, съгласно която единният пазар винаги е бил инструмент в услуга на всички граждани, в т.ч. свободни професии, работници и потребители.

4.3   В Съобщение от 6.11.2008 г (8). Комисията посочва, че предимствата на единния пазар са свързани със засилване на административното сътрудничество. В своя доклад относно напредъка на информационната система за вътрешния пазар тя призовава властите на държавите-членки да си сътрудничат тясно и да изграждат взаимно доверие в своите системи (9).

4.4   В препоръката си от 29.6.2009 г. относно мерките за подобряване на функционирането на единния пазар (10) Комисията констатира известни слабости във функционирането на единния пазар, по-специално, че правилата не се прилагат коректно и липсва контрол върху спазването им. Също така Комисията предлага да се предприемат конкретни и допълнителни мерки към тези на държавите-членки в рамките на подход, основан на партньорството.

4.4.1   Сред препоръчаните мерки са засилване на контрола върху спазването на правилата, насърчаване на алтернативни начини за решаване на споровете, редовни оценки на националните законодателства и информиране на гражданите и предприятията относно техните права, произтичащи от единния пазар.

4.5   Финансовата криза бързо се разпространи, по-конкретно в Европа, като повлече след себе си неочаквани и непредвидими икономически и социални последствия, както Комитетът имаше възможността да посочи, и доведе до най-тежката рецесия от 30-те години насам с повече от 23 милиона безработни (11), т.е. равнище на безработицата, непознато от Втората световна война насам. В навечерието на обновяването на мандата си и след като възложи на групата de Larosière (12) задълбочено проучване на причините и необходимите мерки за справяне с кризата, Комисията почувства необходимостта от определяне на нови политически насоки за бъдещето в така създалата се нова икономическа, социална и финансова рамка.

4.6   Именно в тази връзка в своите „Политически насоки за следващата Комисия“ председателят Барозу определи насоките за „единен пазар, адаптиран към 21-ви век“, като осъди опитите за дестабилизиране на неговото развитие под претекста на кризата и препотвърди защитата му като „крайъгълен камък на договорите“ и „най-добър гарант за дългосрочен просперитет“, при условие че бъде адаптиран „към предизвикателствата на икономиката на утрешния ден“. Във връзка с това следва да се подчертае, че целта за „рединамизация на вътрешния пазар като основна движеща сила на европейската икономика“ ще се осъществи, само ако „активна политика за защита на потребителя“ успее да даде „на гражданите необходимото доверие, за да участват пълноценно в рамките на единния пазар“.

4.6.1   В същото време председателят на Комисията възложи на г-н Mario Monti, бивш член на Комисията, отговарящ за вътрешния пазар, да изготви доклад за възстановяването на единния пазар, който беше представен на Европейския парламент на 9 май, Денят на Европа. След описание на главните трудности пред единния пазар, в доклада се предлагат инициативи, насочени към укрепването му, при зачитане на съображенията от социален характер и опазване на околната среда. Друг един доклад, озаглавен „Проект Европа 2030 — предизвикателства и възможности“, на групата за размисъл относно бъдещето на Европа под председателството на бившия испански министър-председател Фелипе Гонзалес, беше представен същия ден на Европейския съвет. Този доклад е насочен преди всичко към перспективите пред средносрочното европейско икономическо управление, без да се забравя решаващата роля на укрепването и осъществяването на единния пазар за „създаване на печеливша за всички ситуация — ново решение за единния пазар“. Заключения на групата относно икономическото управление несъмнено ще имат решаващо въздействие върху бъдещето на единния пазар.

4.7   Именно с оглед на тези нови политически насоки следва да се тълкува стратегията, която замества Лисабонската стратегия, чието прилагане впрочем беше частичен провал. При все това в стратегията „Европа 2020“ не е отделено голямо място на единния пазар с изключение на няколкото реда в главата, посветена на „Липсващи връзки и проблеми“, която разкрива намаляващия ентусиазъм към единния пазар.

4.7.1   За да реши проблемите на единния пазар, Комисията обяви, че ще предложи законодателният процес да дава предимство на регламентите пред директивите, като законодателството се пригоди към цифровата ера и се върви в посока факултативно европейско договорно право, по-конкретно в областта на договорите, сключени с потребителите. По време на изслушването му пред Европейския парламент, но най-вече по време на неотдавнашните му изявления в Париж, комисарят Michel Barnier, отговарящ за единния пазар, настоя върху необходимостта от „помиряване на личността с големия пазар“, който „трябва да бъде в услуга на проекта за гражданско общество“. Както подчерта комисар Viviane Reding, единният пазар остава „скъпоценния камък в короната“ на Европейския съюз (13).

4.8   Успоредно с това гражданската инициатива, въведена с член 11, параграф 4 от ДЕС, и която беше предмет на задълбочен анализ от страна на Комитета (14), може да има важни последствия за бъдещото развитие на вътрешния пазар.

4.8.1   В действителност този инструмент за гражданско участие открива нови пътища за поставяне на ключови за гражданското общество теми, които до този момент не са могли да бъдат реализирани може би поради липса на интерес или на политическа воля от страна на европейските институции (статут на европейска фондация (15), колективни искове на европейско равнище (16), правото на европейска стачка и т.н.).

5.   Специфични бележки

5.1   Бележките, съдържащи се в информационния доклад, относно разпоредбите за вътрешния пазар в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) остават в сила (вж. например т. 6а).

5.2   Четири измежду тридесет и седемте протокола, приложени към Договора от Лисабон, ще имат в по-голяма или по-малка степен пряко въздействие върху вътрешния пазар.

Най-напред Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, тъй като тези два принципа се прилагат в случай на споделена компетентност между ЕС и държавите-членки, а вътрешният пазар е една от областите на споделена компетентност.

Протокол (№ 27) относно вътрешния пазар и конкуренцията също ще има въздействие върху вътрешния пазар. Той предвижда като цяло, че вътрешният пазар включва система, която гарантира, че няма нарушаване на конкуренцията.

Протокол (№ 25) относно упражняването на областите на споделена компетентност ще има въздействие върху вътрешния пазар по същите причини, които бяха посочени за Протокол (№ 2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес несъмнено също ще играе роля в рамките на вътрешния пазар. В него се уточнява, че тези услуги са част от споделените ценности на Съюза и се набляга върху основната роля и голямата дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи за предоставяне, възлагане и организиране на услугите от общ икономически интерес. Той също така обосновава разнообразието на услугите и евентуалните разлики в потребностите и предпочитанията на ползвателите, които могат да произтичат от различни географски, социални и културни условия. Накрая, в Протокола се подчертава необходимостта от насърчаване на универсалния достъп и високото ниво на качество, безопасност и достъпност, равно третиране, както и на правата на ползвателите. С член 2 на Протокол № 26 се прави нововъведение, като за първи път в документ на първичното право се говори за „нестопанските услуги от общ интерес“ и се гарантира компетентността на държавите-членки да предоставят, възлагат и организират тези услуги.

5.3   Две декларации е възможно да имат въздействие върху вътрешния пазар. Декларация №18 относно разграничаването на областите на компетентност, която припомня, че в системата на разпределение на областите на компетентност между Съюза и държавите-членки всяка компетентност, която не е предоставена на Съюза в Договорите, принадлежи на държавите-членки и че в рамките на споделената компетентност държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил или е решил да прекрати упражняването на своята компетентност.

5.3.1   Всъщност, предоставената компетентност на Общността много рано е асимилирана от Съда на прехвърляне на компетентност от страна на държавите-членки в полза на институциите на Общността, както е видно от решението по делото Costa/ENEL от 1964 г., което определя Европейската икономическа общност като „общност, създадена за неограничен период от време, която има собствени институции и по-специално реални правомощия, следствие на ограничаване на компетентност или на прехвърляне на правомощия от страна на държавите на Общността …“ (дело 6/64 Rec. 1141).

5.3.2   Накрая в Декларация № 42 се уточнява, че в съответствие с установената практика на Съда на Европейския съюз, принципът на предоставената компетентност не може да служи като основа за разширяване на обхвата на компетентност на Съюза извън общата рамка, установена от всички разпоредби на договорите.

6.   Основни последствия за политиката на „вътрешния пазар“

6.1   Що се отнася по-специално до промените, внесени в разпоредбите на договорите относно политиката на вътрешния пазар, би трябвало да се подчертаят следните промени:

а)

заменянето на думите „общ пазар“ с „вътрешен пазар“ показва качествената промяна от общ пазар към вътрешен пазар и позволява да се пояснят противоречивите понятия, използвани в доктрината и да се засили идеята, че ЕС не е само един свободен пазар в тесния икономически смисъл на зона за свободна търговия, но е най-вече вътрешен пазар за гражданите (член 26 от ДФЕС) (17);

б)

засилване и по-подробна дефиниция на принципа на субсидиарност, като се констатира, че предпочитането на директивите пред регламентите, което фигурира в протокол № 30 на ДЕО, е отменено от протокол № 2 от Договора от Лисабон;

в)

за да контролират спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност, националните парламенти получават почти право на „вето“, за което са нужни една трета от общия брой на дадените на националните парламенти гласове. Национален парламент може да се противопостави на законодателна инициатива в областта на семейното право (член 81 от ДФЕС);

г)

нови правомощия са предоставени на Европейския парламент чрез разширяването на процедурата за съвместно вземане на решения, преименувана на „обикновена законодателна процедура“. Той е поставен на равна основа със Съвета що се отнася до бюджетната процедура и ще избира председателя на Комисията. В Договора от Лисабон е посочено, че Европейският парламент се състои от представители на „гражданите на Съюза“, докато в Договора за ЕО се говори за „представители на народите на държавите“;

д)

процедура за съвместно вземане на решение (обикновена законодателна процедура) с нова система за квалифицираното мнозинство в Съвета (18) ще се прилага в редица нови области;

е)

държавите-членки заличиха от целите на Съюза позоваването на „вътрешен пазар, в който конкуренцията е свободна и ненарушена“. Политиката за конкуренцията е преформулирана като инструмент, „необходими за функциониране на вътрешния пазар“, доколкото споменаването между целите на Съюза в Конституционния договор на „вътрешен пазар, в който конкуренцията е свободна и ненарушена“ предизвикваше страх у някои;

ж)

ново виждане относно интересите на потребителите и МСП, чието последствие е „пакетът“ относно новата концепция и съобщението „Единен пазар за Европа през 21-ви век“ (19);

ж)

нова концепция относно услугите от общ интерес (член 14 от ДФЕС и Протокол № 26), която изяснява отговорностите на Съюза и голямата дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи, разгледани в съобщението „Услуги от общ интерес, включващи социални услуги от общ интерес: нов европейски ангажимент“ (20), в което се предлага да се консолидира приложимата рамка на Европейския съюз за УОИ.

и)

по-ясна загриженост относно включването на социалните аспекти на изграждането на вътрешния пазар (борба срещу изключването или дискриминацията, насърчаване на правосъдието и на социалната закрила, както и равенство между мъжете и жените, солидарността между поколенията, защита на правата на детето) във връзка със съобщението „Възможности, достъп и солидарност: към нова социална визия за Европа на XXI век“ (21);

к)

Договорът от Лисабон внася нововъведение чрез разширяване на приложното поле на възможностите за засилено сътрудничество до всички дейности на Съюза с изключение на областите на изключителна компетентност на Съюза (член 20 от ДФЕС), при условие че участват най-малко 9 държави-членки (какъвто и да е общият брой на държавите-членки на Съюза). Това произтича от решение на Съвета, който се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията и след одобрение на Европейския парламент (член 329, параграф 1 от ДФЕС) и следователно би могло да има въздействие върху вътрешния пазар, пазара на енергия, политиката в областта имиграцията и гражданската защита.

Брюксел, 14 юли 2010 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI


(1)  CESE 241/2008 - INT/393 (не е публикуван в ОВ).

(2)  ОВ C 83 от 30.3.2010 г. – всички позовавания на Договора от Лисабон в бъдеще ще се отнасят за този консолидиран текст.

(3)  Член 1, алинея 3 от ДЕС: ДЕС и ДФЕС са поставени на равна основа, докато съдебната практика на Съда беше установила с решение от 13 септември 2005 г. относно защитата на околната среда чрез наказателноправни мерки предимството на Договора за ЕО пред Договора за ЕС.

(4)  Въпреки че Хартата няма задължителна юридическа сила, Съдът на Европейските общности често се позовава на нея. Като скорошен пример може да бъде посочено решението на Съда от 14 февруари 2008 г., дело С 244/06 Dynamic Medien Vertriebs GmbH срещу Avides Media AG относно свободното движение на стоки. Съдът цитира член 24, параграф 1 от Хартата, който гласи, че децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие (параграф 41 от решението). Също така Решението на Съда от 14 февруари 2008 г., дело C 450/06, Varec SA срещу Белгийската държава относно правото на установяване. Съдът цитира член 7 от Хартата за основните права на Европейския съюз относно правото на зачитане на личния живот (параграф 48 на решението).

(5)  Проектът за Договора от Лисабон от 23 юли 2007 г. CIG 3/07 предвиждаше в Декларация № 11, че Хартата за основните права ще бъде официално провъзгласена от 3-те институции в деня на подписването на Договора от Лисабон, но не споменаваше нищо относно задължителната юридическа сила на Хартата.

Хартата на основните права на ЕС беше прокламирана за втори път на 12 декември 2007 г. (сряда) в Страсбург от трите институции на Европейския съюз. Това второ провъзгласяване беше нужно, тъй като след първото ѝ провъзгласяване през декември 2000 г. по време на срещата на върха в Ница в Хартата бяха добавени обяснения и бележки под линия.

(6)  Член 7 от ДЕС предвижда две различни процедури, които се прилагат при „явен риск от сериозно нарушение“ и „при съществуване на сериозно и трайно нарушение“.

(7)  ОВ С 77, 31.3.2009 г., стр. 15 и ОВ C 182 от 4.8.2009 г., стр. 1.

(8)  COM(2008) 703 окончателен.

(9)  Вж. становище на ЕИСК, ОВ С 128 от 18.5.2010 г., стр. 103.

(10)  Препоръка 2009/524/ЕО; срвн. важната резолюция на ЕП от 9.3.2010 г. (док. A7-0064/2009).

(11)  По последни данни на ЕВРОСТАТ.

(12)  ЕИСК се произнесе по доклада на групата de Larosière – ОВ С 318 от 23.12.2009 г., стр. 57.

(13)  Реч, произнесена в Деня на потребителя в Мадрид на 15.3.2010 г.„An ambitious Consumer Rights Directive: boosting consumers’ protection and helping businesses“ („Амбициозна директива за защита на потребителите: увеличаване на защитата на потребителите и подпомагането на бизнеса“).

(14)  Становище по собствена инициатива „Прилагането на Договора от Лисабон: демокрация на участието и инициативата на гражданите“ (CESE 465/2010, SC/032), в което беше анализирана и коментирана Зелената книга на Комисията (COM (2009) 622 окончателен от 11.11.2009 г.) и становище по собствена инициатива относно „Организациите на гражданското общество и председателствата на Съвета на ЕС“ (CESE 464/2010, SC/031); срвн. важната резолюция на ЕП от 7 май 2009 г. относно прилагането на гражданската инициатива (Doc A6-0043/2009).

(15)  Становище по собствена инициатива, CESE 634/2010, INT/498.

(16)  ОВ С 162 от 25.6.2008, стр. 1 и ОВ С 128 от 18.5.2010 г., стр. 97.

(17)  Съдът вече посочи на 5 май 1982 г. по дело 15/81 Schul, че общият пазар като зона за свободна търговия предшества вътрешния пазар. Вътрешният пазар препраща към по-голяма степен на икономическа интеграция.

(18)  Протокол (№ 36) относно преходните разпоредби.

(19)  COM(2007)724 окончателен; SEC(2007) 1517; 1518, 1519, 1520 и 1521.

(20)  COM(2007)725 окончателен; SEC(2007) 1514; 1515 и 1516.

(21)  COM(2007) 726 окончателен.