2.12.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 351/321


Сряда, 7 юли 2010 г.
Пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск ***I

P7_TA(2010)0271

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски комитет за системен риск (COM(2009)0499 – C7-0166/2009 – 2009/0140(COD))

2011/C 351 E/37

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Предложението беше изменено на 7 юли 2010 г., както следва (1):

ИЗМЕНЕНИЯ, ВНЕСЕНИ ОТ ПАРЛАМЕНТА (2)

към предложението на Комисията

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Съюза и за създаване на Европейски комитет за системен риск

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (3),

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (4),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (5),

като имат предвид, че:

(1)

Финансовата стабилност е предварително условие реалната икономика да осигурява работни места, кредитиране и растеж. Финансовата криза разкри основни недостатъци във финансовия надзор, който не съумя да предотврати натрупването на прекомерни рискове във финансовата система. Кризата има огромни по своя мащаб последици за данъкоплатците, за много граждани на Съюза, които в момента са безработни, и за голям брой малки и средни предприятия (МСП). Държавите-членки не могат да си позволят да гарантират ликвидността на финансови институции в случай на нова криза от същия мащаб, без да нарушат разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

(1а)

Много преди настъпването на финансовата криза, Парламентът редовно призоваваше за засилване на реалната равнопоставеност на всички участници на равнището на Съюза, като в същото време обръщаше внимание на значителни пропуски в осъществявания от Съюза надзор на все по-интегрираните финансови пазари (в своите резолюции от 13 април 2000 г. относно Съобщението на Комисията, озаглавено „Прилагане на рамката за финансовите пазари: план за действие“ (6), от 21 ноември 2002 г. относно правилата за осъществяване на пруденциален надзор в Европейския съюз (7), от 11 юли 2007 г. относно политиката в областта на финансовите услуги (2005-2010 г.) – Бяла книга (8), от 23 септември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно хедж фондовете и фондовете за частно участие (9), от 9 октомври 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно последващи мерки при процеса „Ламфалуси“: бъдеща структура на надзора (10), от 22 април 2009 г. относно измененото предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (11) и от 23 април 2009 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг (12)).

(2)

През ноември 2008 г. Комисията възложи на група на високо равнище, председателствана от г–н Жак дьо Ларозиер (групата „дьо Ларозиер“), да представи препоръки за подобряване на европейските разпоредби в областта на надзора с оглед на по-добрата защита на европейските граждани и възстановяването на доверието във финансовата система.

(3)

В представения на 25 февруари 2009 г. окончателен доклад (доклада „дьо Ларозиер“) групата „дьо Ларозиер“ препоръча, наред с другото, създаването на орган на равнището на Съюза , който да бъде натоварен със задачата да следи рисковете във финансовата система като цяло.

(4)

В своето съобщение „Движеща сила за възстановяването на Европа“ от 4 март 2009 г. Комисията приветства и демонстрира своята широка подкрепа за препоръките на групата „дьо Ларозиер“. На заседанието си от 19 и 20 март 2009 г. Европейският съвет постигна съгласие относно необходимостта от подобряване на регулирането и надзора върху финансовите институции в ЕС и използването на доклада на групата „дьо Ларозиер“ като основа за действие.

(5)

В Съобщението „Европейски финансов надзор“ от 27 май 2009 г. Комисията представи редица реформи на действащите разпоредби, целящи запазване на финансовата стабилност на равнището на Съюза , към които конкретно спада създаването на Европейски комитет за системен риск (ЕКСР), отговорен за извършването на пруденциален надзор на макроравнище. Съветът, на заседанието си от 9 юни 2009 г., както и Европейският съвет, на заседанието си от 18 и 19 юни, подкрепиха становището на Комисията и приветстваха намерението на Комисията да представи законодателни предложения, за да може до края на 2010 г. новата рамка да бъде въведена. В съответствие със становището на Комисията Съветът заключи inter alia, че „ЕЦБ следва да предоставя аналитична, статистическа, административна и логистична помощ на Европейския комитет за системен риск, като използва технически съвети от националните централни банки и надзорни органи“. Подкрепата, предоставяна от ЕЦБ на ЕКСР, както и задачите, възложени на ЕКСР, следва да не засягат принципа на независимост на ЕЦБ при изпълнение на нейните задачи, съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

(5а)

Предвид интеграцията на международните финансови пазари е необходимо Съюзът силно да се ангажира в световен мащаб. ЕКСР следва да почерпи експертен опит от научен комитет на високо равнище и да поеме всички необходими отговорности в световен мащаб, за да гарантира, че гласът на Съюза по въпроси на финансовата стабилност се чува, особено в тясно сътрудничество с Международния валутен фонд (МВФ), Съвета за финансови услуги (СФУ) и всички партньори от Групата на двадесетте (Г-20).

(5б)

ЕКСР следва, наред с другото, да допринесе за изпълнението на препоръките на МВФ, СФУ и Банката за международни разплащания (БМР) към Г-20 в началните съображения от доклада им „Насоки за оценка на системното значение на финансовите институции, пазари и инструменти“, публикуван през октомври 2009 г., в който се посочва, че системният риск трябва да е динамичен, за да се взема предвид развитието на финансовия сектор и на световната икономика. Системният риск може да бъде разглеждан като риск от разстройване на финансовите услуги, причинено от отслабване на финансовата система като цяло или на части от нея и може да има значителни отрицателни последици за реалната икономика.

(5в)

В доклада „Насоки за оценка на системното значение на финансовите институции, пазари и инструменти“ също така се заявява, че оценката на системния риск вероятно ще се променя в зависимост от икономическата среда. Също така тя ще бъде обусловена от финансовата инфраструктура и механизмите за управление на кризи и способността за справяне в случай на сривове. Институциите може да са системно важни за местните, националните и международните финансови системи и икономики. Ключови критерии за определяне на системната важност на пазарите и институциите са размерът (обемът на финансовите услуги, предоставяни от самостоятелен компонент на финансовата система), заменяемост (степента, до която други компоненти от системата могат да предоставят същите услуги в случай на срив) и взаимосвързаност (връзките с други компоненти на системата). Оценката, основана на тези три критерия, следва да бъде допълнена по отношение на финансовата уязвимост и способността на институционалната рамка да се справя с финансови сривове.

(5г)

Задачата на ЕКСР следва да бъде да наблюдава и оценява системния риск при нормални условия с цел намаляване на опасността за системата от срив на системни компоненти и увеличаване на устойчивостта на финансовата система на шокове. В тази връзка ЕКСР следва да гарантира финансова стабилност и да смекчава отрицателното въздействие върху вътрешния пазар и реалната икономика. За да изпълни целите си, ЕКСР следва да анализира цялата значима информация, по-специално съответното законодателство с възможно въздействие върху финансовата стабилност, като например разпоредби в областта на счетоводството, обявяването в несъстоятелност и гарантирането на ликвидност.

(6)

За доброто функциониране на световната финансова система и тази на ЕС и за смекчаването на заплахите за тях се изисква засилена съгласуваност между надзора на макро- и микроравнище. Както се казва в доклада „Търнър“ - „Регулаторен отговор на световната криза в банковия сектор“ от март 2009 г.: „За да бъде системата по-надеждна, се изискват или увеличени национални правомощия, което предполага по-малко отворен единен пазар, или по-висока степен на европейска интеграция“. Предвид ролята на една добре функционираща финансова система по отношение на нейния принос за конкурентоспособността и растежа в ЕС и въздействието й върху реалната икономика, институциите на Съюза, както се препоръчва в доклада „дьо Ларозиер“, избраха по-висока степен на европейска интеграция.

(6а)

Новоразработената система за надзор на макро равнище изисква надеждно и авторитетно ръководство. Следователно, предвид на ключовата му роля и надеждността му в международен и вътрешен план и в духа на доклада „дьо Ларозиер“, председателят на ЕЦБ следва да бъде председател на ЕКСР. Освен това изискванията за отчетност следва да бъдат повишени, както и да се увеличи съставът на органите на ЕКСР, за да се обхване широк спектър от опит, професионални кариери и становища.

(6б)

В доклада „дьо Ларозиер“ също така се заявява, че макропруденциалният надзор няма смисъл, освен ако по някакъв начин той може да въздейства върху надзора на микроравнище, докато микропруденциалният надзор не може ефективно да осигури финансова стабилност, без надлежно да взема предвид събитията на макроравнище.

(6в)

Следва да бъде създадена Европейска система за финансов надзор (ЕСФН), включваща участници от финансовия надзор както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, които да действат като мрежа. Съгласно принципа на лоялното сътрудничество в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, страните по ЕСФН следва да си съдействат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, особено за осигуряване на подходящ и надежден поток от информация помежду си. На равнището на Съюза мрежата следва да включва ЕКСР и три надзорни органа на микроравнище: Европейски надзорен орган (банкова дейност), създаден по силата на Регламент (ЕС) № …/2010, Европейски надзорен орган (ценни книжа и пазари), създаден по силата на Регламент (ЕС) № …/2010, и Европейски надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден по силата на Регламент (ЕС) № …/2010.

(7а)

ЕКСР следва да се състои от Генерален съвет, Управителен комитет, Секретариат и Консултативен научен комитет.

(8)

Когато е целесъобразно, ЕКСР следва да издава и прави публично достояние предупреждения и препоръки от общ характер, насочени към Съюза като цяло, към отделна държава-членка или към групи от държави-членки, като за предприемането на съответните политически действия ще бъде определен конкретен срок. Когато подобни предупреждения или препоръки са отправени към отделна държава-членка или към група от държави-членки, ЕКСР може да разполага с възможността да предлага подходящи подкрепящи мерки. Когато е необходимо, Комисията по собствена инициатива или по искане на ЕКСР, орган, Европейския парламент или Съвета може да приеме решение, насочено към даден орган, с което се определя наличието на извънредно положение.

(8а)

ЕКСР следва да реши дали препоръката ще има поверителен характер или ще получи публичност, като отчита, че при определени обстоятелства публичното оповестяване може да спомогне за подобряване на спазването на препоръките.

(8б)

ЕКСР следва да изработи цветен код, който да позволи на заинтересованите страни по-добре да оценяват същността на риска.

(9)

За да се увеличи тяхната тежест и легитимност, такива предупреждения и препоръки следва да бъдат предавани чрез Европейския парламент, Съвета , Комисията, адресатите и при целесъобразност чрез ЕНО .

(10)

Въз основа на представените от адресатите доклади ЕКСР следва да контролира спазването на отправените от него препоръки, за да осигури ефективното предприемане на действия вследствие на неговите предупреждения и препоръки. Адресатите на препоръките следва надлежно да обосноват всяко неспазване на препоръките на ЕКСР (механизъм „действие или обяснение“) , по-специално пред Европейския парламент . ЕКСР следва да може да се обърне за помощ към Европейския парламент и Съвета в случаите, когато не е задоволен от отговора на адресатите по отношение на препоръките.

(12)

ЕКСР следва да докладва пред Европейския парламент и пред Съвета най-малко веднъж годишно, както и по-често при мащабни финансови сътресения.

(13)

ЕЦБ и националните централни банки следва да играят водеща роля в пруденциалния надзор на макроравнище поради своя експертен опит и съществуващи задължения по отношение на финансовата стабилност. Участието на органите за пруденциален надзор на микроравнище в дейността на ЕКСР е от съществено значение, за да се гарантира, че оценката на пруденциалния риск на макроравнище е основана на пълна и точна информация относно развитието на финансовата система. Във връзка с това председателите на Европейските надзорни органи следва да бъдат членове, имащи право на глас. В дух на откритост шест независими лица, които следва да не са членове на ЕНО, избрани въз основа на общата им компетентност и ангажимент към ЕС и разнообразните им кариери в академичните среди или в частния сектор, по-специално в МСП, професионални съюзи или като доставчици или потребители на финансови услуги, и които представят всички гаранции за независимост и поверителност, следва да бъдат членове на Генералния съвет. Един представител на националните надзорни органи на всяка държава-членка следва да участва на заседанията на Генералния съвет без право на глас.

(14)

Участието на член на Комисията ще спомогне за обвързването с макроикономическия и финансов надзор на Съюза , докато присъствието на председателя на Икономическия и финансов комитет отразява ролята на финансовите министерства в запазването на финансовата стабилност.

(14a)

Тъй като банки и финансови институции от трети държави, които са членове на Европейското икономическо пространство или на Европейската асоциация за свободна търговия, могат да извършват дейност в рамките на Съюза, следва да е възможно по един представител на високо равнище от всяка от тези държави да бъде поканен да участва в заседанията на Генералния съвет, ако съответната държава по произход даде разрешение.

(15)

От съществено значение е членовете на ЕКСР да изпълняват задълженията си безпристрастно, като се ръководят единствено от финансовата стабилност на Европейския съюз като цяло. В случаите, когато не може да бъде постигнат консенсус, при гласуването на предупрежденията и препоръките в рамките на ЕКСР гласовете следва да бъдат с еднаква тежест и по правило решенията следва да се вземат с обикновено мнозинство.

(16)

Взаимосвързаността на финансовите институции и пазари предполага, че наблюдението и оценката на потенциалните системни рискове следва да се базират на широк спектър от релевантни макроикономически и микрофинансови данни и показатели. Тези системни рискове включват рискове от разстройване на финансовите услуги, причинено от значително накърняване на цялата финансова система на Съюза или части от нея, което е в състояние да предизвика сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика. Всеки вид финансова институция и посредник, пазар, инфраструктура и инструмент може да бъде от значение за системата. Поради това ЕКСР следва да има достъп до цялата информация, необходима за осъществяване на неговите задължения, като при нужда запазва нейния поверителен характер.

(17)

Участниците на пазара могат да дадат ценен принос за разбиране на промените, влияещи върху финансовата система. Ето защо при необходимост ЕКСР следва за тази цел да се допитва до заинтересованите страни от частния сектор (представители на финансовия сектор, асоциации на потребителите, създадени от Комисията или по силата на законодателството на Съюза потребителски групи в областта на финансовите услуги …), като им осигурява открита възможност да предоставят своите мнения. Освен това, предвид липсата на строго определение за системен риск и предвид на това, че оценката на системния риск се променя в зависимост от икономическата среда, ЕКСР следва да осигури широк спектър от опит и умения сред персонала и съветниците си.

(19)

Създаването на ЕКСР следва пряко да допринесе за постигане на целите на вътрешния пазар. Пруденциалният надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Съюза е неделима част от цялостните нови разпоредби в областта на надзора в Съюза , тъй като перспективата на пруденциалния надзор на макроравнище е тясно свързана с пруденциалните надзорни задачи на микроравнище, чието изпълнение е поверено на Европейските надзорни органи. Само при наличието на разпоредби, които надлежно вземат предвид взаимозависимостта между пруденциалните рискове на микро- и макроравнище, всички заинтересовани страни ще могат да имат достатъчно доверие, за да извършват трансгранични финансови дейности. ЕКСР следва да наблюдава и оценява рисковете за финансовата стабилност, произтичащи от промените, които въздействат на секторно равнище или на равнището на финансовата система като цяло. Като предприема действия по отношение на тези рискове ЕКСР ще допринесе пряко за интегрираната структура на надзора в Съюза , необходима за насърчаването на своевременни и последователни политически действия в държавите-членки, като по този начин се избягват различните подходи и се подобрява функционирането на вътрешния пазар.

(20)

Тъй като поради интеграцията на финансовите пазари в Европа пруденциалният надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Съюза не може да бъде постигнат в достатъчна степен от държавите-членки, Съюзът може да предприеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност по смисъла на член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е установен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

(20a)

Както се предлага в доклада „дьо Ларозиер“, необходим е поетапен подход и Европейският парламент и Съветът следва да извършат цялостен преглед на ЕСФН, ЕКСР и ЕНО до … (13).

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

1.    Създава се Европейски комитет за системен риск, наричан по-долу „ЕКСР“. Неговото седалище е във Франкфурт.

1а.     ЕКСР е част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН), чиято цел е да осигури надзора над финансовата система на Съюза.

1б.     ЕСФН се състои от:

а)

ЕКСР;

б)

Европейския надзорен орган (ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП];

в)

Европейския надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО];

г)

Европейски надзорен орган (банкова дейност), създаден по силата на Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО];

д)

Европейски надзорен орган (Съвместен комитет), предвиден в член 40 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО];

е)

органите на държавите-членки, както е посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) № …/…..2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …../…..2010 [ЕОЗППО];

ж)

Комисията, за целите на изпълнение на задачите, посочени в членове 7 и 9 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО];

ЕНО, посочени в букви б), в) и г), са със седалище във Франкфурт.

Те може да имат представителства в най-важните финансови центрове на Европейския съюз.

1в.     Съгласно принципа на лоялното сътрудничество в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз страните по ЕСФН си съдействат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, особено за осигуряване на подходящ и надежден поток от информация помежду си.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„финансова институция“ означава всяко предприятие , попадащо в обхвата на законодателството, посочено в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) …/2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО], както и всяко друго предприятие или образувание в Съюза, чиято финансова дейност може да представлява системен риск, дори и ако не е пряко свързано с широката общественост ;

б)

„финансова система“ означава всички институции, пазари , продукти и пазарни инфраструктури.

ба)

„системен риск“ означава риск от разстройване на финансовата система, което е в състояние да предизвика сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика. Всички видове финансови посредници, пазари и инфраструктури до известна степен могат да бъдат потенциално важни за системата.

Член 3

Мисия, цели и задачи

1.   ЕКСР е отговорен за извършването на пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система в рамките на Съюза , с оглед да допринесе за предотвратяване или смекчаване на системните рискове за финансовата стабилност в Съюза, произтичащи от промените в рамките на финансовата система , като се отчитат макроикономическите промени, с цел да се избегнат периоди на мащабни финансови сътресения и да се допринесе за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар и по този начин да се осигури устойчивият принос на финансовия сектор за икономическия растеж.

2.   За целите на параграф 1 ЕКСР изпълнява следните задачи:

а)

определя и/или при необходимост събира и анализира цялата съществена информация, включително законодателство с възможно въздействие върху финансовата стабилност, като правила в областта на счетоводството, реорганизацията и ликвидацията, за целите, описани в параграф 1;

б)

идентифицира и категоризира системни рискове;

в)

издава предупреждения, когато системни рискове от такъв характер се считат за значителни , и ги прави обществено достояние, когато това е целесъобразно ;

г)

издава препоръки за оздравителни мерки в отговор на открития риск и ги прави обществено достояние , когато това е целесъобразно

га)

издава поверително предупреждение, адресирано до Комисията, когато ЕКСР прецени, че може да възникне извънредно положение съгласно определението в член 10 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП], Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО]. ЕКСР предоставя оценка на положението, за да може Комисията да определи необходимостта от приемане на решение, адресирано до ЕНО, в което се посочва наличието на извънредно положение.

д)

следи за предприемането на последващи действия вследствие на предупрежденията и препоръките;

е)

осъществява тясно сътрудничество с всички други страни по ЕСФН и при необходимост предоставя на ЕНО нужната за осъществяването на техните задължения информация относно системните рискове; по-специално ЕКСР, в сътрудничество с ЕНО, разработва общ набор от количествени и качествени показатели („индикативна таблица на риска“), които ще послужат за основа при определяне на надзорния рейтинг на трансгранични институции, които могат да представляват системен риск.

Този рейтинг подлежи на редовно преразглеждане в светлината на значителни промени в рисковия профил на дадена институция. Надзорният рейтинг ще представлява решаващ фактор при вземане на решението за пряк надзор на дестабилизирана институция или за намеса по отношение на такава институция;

еа)

участва в Съвместния комитет, когато това е целесъобразно;

ж)

координира дейността си с международните институции, и по-специално с Международния валутен фонд и със Съвета за финансова стабилност, а също и със съответните органи от трети страни по въпроси, свързани с пруденциалния надзор на макроравнище;

з)

осъществява други подобни задачи, предвидени в законодателството на Съюза .

ГЛАВА II

ОРГАНИЗАЦИЯ

Член 4

Структура

1.   ЕКСР има Генерален съвет, Управителен комитет , Секретариат и Консултативен научен комитет .

2.   Генералният съвет взема решенията, необходими за изпълнение на поверените на ЕКСР задачи.

3.   Управителният комитет подпомага процеса на вземане на решения на ЕКСР, като подготвя заседанията на Генералния съвет, преглежда документацията, която ще бъде обсъждана, и следи напредъка в текущата дейност на ЕКСР.

4.   Секретариатът отговаря за всекидневната дейност на ЕКСР и за всички въпроси, свързани с персонала . Той предоставя висококачествена аналитична, статистическа, административна и логистична подкрепа на ЕКСР под ръководството на председателя на Генералния съвет в съответствие с Регламент (ЕС) № …/ 2010 на Съвета [ЕКСР] . Секретариатът също така използва технически съвети от ЕНО, националните централни банки и националните надзорни органи.

5.   ▐ Посоченият в член 12 Консултативен научен комитет ▐ предоставя съвети и помощ по въпроси, свързани с дейността на ЕКСР.

Член 5

Председателство

1.   Председател ▐ на ЕКСР е председателят на ЕЦБ .

1а.     Първият заместник-председател се избира от и измежду членовете на Генералния съвет на ЕЦБ с мандат от 5 години, като се отчита необходимостта от балансирано представителство на държавите-членки, както и на държавите, които са членове на еврозоната, и на тези, които не са. Той или тя може да бъде преизбиран/а веднъж.

1б.     Втори заместник-председател е председателят на Съвместния комитет, назначен съгласно член [ХХ] от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЗППО].

1в.     Председателят и заместник-председателите представят пред Европейския парламент по време на публично изслушване намеренията си относно начина, по който ще изпълняват задълженията си по силата на настоящия регламент.

2.   Председателят председателства заседанията на Генералния съвет и на Управителния комитет.

3.    Заместник-председателите по реда на тяхното старшинство председателстват заседанията на Генералния съвет и/или на Управителния комитет, когато председателят не може да участва в заседанията.

4.   Ако мандатът на членовете на Генералния съвет на ЕЦБ, избрани за пръв заместник-председател, приключи преди завършване на 5-годишния мандат или ако по каквато и да било друга причина първият заместник-председател не е в състояние да изпълнява служебните си задължения, се избира нов пръв заместник-председател в съответствие с параграф .

5.   Председателят представлява ЕКСР пред трети лица.

Член 6

Генерален съвет

1.   Членовете на Генералния съвет, имащи право на глас, са:

а)

председателят и заместник-председателят на ЕЦB;

б)

управителите на националните централни банки;

в)

един член на Европейската комисия;

г)

председателят на Европейския банков орган;

д)

председателят на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване;

е)

председателят на Европейския орган за ценни книжа и пазари;

еа)

шест независими лица, посочени от членовете на Генералния съвет с право на глас по предложение на Съвместния комитет; назначените лица не трябва да са членове на ЕНО и се избират въз основа на общата им компетентност и поради разнообразните им кариери в академичните среди или в други сектори, по-специално в малки и средни предприятия, профсъюзи или като доставчици или потребители на финансови услуги; при тяхното назначаване Съвместният комитет посочва кои от тях са определени да участват в Управителния комитет; при изпълнение на задачите си назначените лица не търсят и не приемат указания от което и да е правителство, институция, орган, служба, образувание или физическо лице; те се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с техните функции или с изпълнението на техните задачи.

2.   Членове на Генералния съвет без право на глас са:

а)

по един високопоставен представител на компетентните национални надзорни органи за всяка държава-членка , в съответствие с параграф 3 от настоящия член ;

б)

председателят на Икономическия и финансов комитет.

3.    Що се отнася до представителството на националните надзорни органи ▐, съответните представители на високо равнище се сменят на ротационен принцип в зависимост от характера на обсъжданите въпроси, освен ако националните надзорни органи не са се договорили за общ представител .

4.   Генералният съвет изготвя процедурния правилник на ЕКСР.

Член 7

Безпристрастност

1.   Когато участват в дейността на Генералния съвет или на Управителния комитет или при извършването на всякаква друга дейност, свързана с ЕКСР, членовете на ЕКСР изпълняват задълженията си безпристрастно и единствено в интерес на Европейския съюз като цяло . Те нито търсят, нито приемат инструкции от която и да е държава-членка , институция на Съюза или от който и да е друг публичен или частен орган .

1а.     Членовете на Генералния съвет, които са също така и членове на Генералния съвет на ЕЦБ, действат независимо при изпълнение на служебните си задължения.

2.    Нито държавите-членки , нито институциите на Европейския съюз, нито който и да е друг публичен или частен орган няма да оказват влияние върху членовете на ЕКСР при изпълнение на техните задачи, свързани с ЕКСР.

Член 8

Професионална тайна

1.   Членовете на Генералния съвет на ЕКСР и всички други лица, които работят или са работили за ЕКСР или чиято дейност е свързана или е била свързана с ЕКСР (в т.ч. съответният персонал на централните банки, Консултативния научен комитет, ЕНО и компетентните национални надзорни органи на държавите-членки), са длъжни дори и след преустановяване на задълженията си да не разкриват информация, която е предмет на професионална тайна.

2.   Получената от членовете на ЕКСР информация може да бъде използвана единствено при изпълнение на техните задължения и на задачите, посочени в член 3, параграф 2.

3.   Без да се засягат член 16 и прилагането на наказателното право, посочените в параграф 1 лица нямат право да разкриват никаква поверителна информация, получена при изпълнението на техните задължения, пред което и да е лице или орган, освен в резюмирана или обобщена форма, която да не позволява идентифицирането на отделните финансови институции.

4.   ЕКСР , заедно с Европейските надзорни органи , приемат и прилагат специфични процедури за поверителност с цел защита на информацията относно отделните финансови институции или на информацията, при която отделните финансови институции могат да бъдат идентифицирани.

Член 9

Заседания на Генералния съвет

1.   Редовните пленарни заседания на Генералния съвет се свикват от председателя на Генералния съвет и се провеждат не по-малко от четири пъти годишно. Извънредните заседания се свикват по инициатива на председателя на Генералния съвет или по молба на най-малко една трета от членовете, имащи право на глас.

2.   Всеки член участва лично в заседанията на Генералния съвет и не може да бъде представляван.

3.   Чрез дерогация от параграф 2, всеки член, който е възпрепятстван да присъства на заседание за продължителен период от време, може да посочи свой заместник. Членовете могат да бъдат заменени и от лица, които са официално определени съгласно действащите в съответната институция правила за временно заместване на представители.

3а.     Когато е уместно, представители на високо равнище от международни институции, изпълняващи други сходни дейности, може да бъдат поканени да присъстват на заседания на Генералния съвет.

3б.     При необходимост и в зависимост от всеки конкретен случай, един представител на високо равнище на трета държава, по-специално държава, която е член на Европейското икономическо пространство или на Европейската асоциация за свободна търговия, може бъде поканен да присъства на заседанията на Генералния съвет, в зависимост от обсъждания въпрос.

4.   Разискванията на заседанията са поверителни.

Член 10

Процедура на гласуване на Генералния съвет

1.   Всеки от членовете на Генералния съвет, имащи право на глас, има по един глас.

2.    Без да се засягат процедурите на гласуване, посочени в член 18, параграф 1, Генералният съвет взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове, имащи право на глас. При равенство на гласовете решаващ глас има председателят.

3.   За да бъде проведено гласуване в рамките на Генералния съвет, е необходим кворум от две трети от членовете, имащи право на глас. При липса на кворум председателят може да свика извънредно заседание, на което решенията могат да се вземат с кворум от една трета . Процедурният правилник съдържа съответната разпоредба, приложима за свикване на извънредно заседание .

3а.     Чрез дерогация от параграф 2, за да се направи публично дадено предупреждение или препоръка, се изисква мнозинство от две трети от гласовете.

Член 11

Управителен комитет

1.   В състава на Управителния комитет се включват:

а)

председателят на ЕКСР;

б)

първият заместник-председател на ЕКСР;

ба)

заместник-председателят на ЕЦБ;

в)

четири други членове на Генералния съвет, които са и членове на Генералния съвет на ЕЦБ , като се има предвид необходимостта да се осигури балансирано представителство на държавите-членки, както и на тези, които са във и извън еврозоната . Те се избират от и измежду членовете на Генералния съвет, които са и членове на Генералния съвет на ЕЦБ, за мандат от три години;

г)

един член на Европейската комисия;

д)

председателят на Европейския надзорен орган (банки) ;

е)

председателят на Европейския надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване) ;

ж)

председателят на Европейския надзорен орган (ценни книжа и пазари) ;

за)

три от шестте независими лица, посочени в член 6, параграф 1, буква еа).

Всяко освободено място на избран член на Управителния комитет се попълва чрез избор на нов член от Генералния съвет.

2.   Заседанията на Управителния комитет се свикват от председателя най-малко на всеки три месеца, преди всяко заседание на Генералния съвет. Председателят може също да свиква извънредни заседания.

Член 12

Консултативен научен комитет

1.   В състава на Консултативния научен комитет се включват:

а)

деветима експерти с призната компетентност и гарантирана независимост, предложени от Управителния комитет, които представляват широк спектър от опит и умения и са одобрени от Генералния съвет за мандат от 4 години с възможност за подновяване, при изпълнението на служебните си задължения назначените лица не търсят и не приемат указания от което и да е правителство, институция, орган, служба, юридическо или физическо лице. те се въздържат от всякакво действие, несъвместимо с техните функции или с изпълнението на техните задачи ;

в)

един представител на Европейския надзорен орган (банкова дейност) ;

г)

един представител на Европейския надзорен орган (застраховане и професионално пенсионно осигуряване) ;

д)

един представител на Европейския надзорен орган (ценни книжа и пазари) ;

е)

двама представители на Комисията;

ж)

един представител на Икономическия и финансов комитет;

2.   Председателят на Консултативния научен комитет се определя от Генералния съвет по предложение на председателя на Генералния съвет.

3.   Комитетът изпълнява задачите, посочени в член 4, параграф 5, по искане на председателя на Генералния съвет.

4.   Секретариатът на ЕКСР подпомага дейността на Консултативния научен комитет, а ръководителят на Секретариата участва в заседанията.

4а.     По целесъобразност Консултативният научен комитет организира консултации на ранен етап със заинтересовани страни като например участници на пазара, организации на потребителите и експерти от академичните среди в дух на откритост и прозрачност, без да се забравя изискването за поверителност.

4б.     Консултативният научен комитет разполага с всички необходими средства, за да изпълнява успешно задълженията си, по-специално с аналитични и ИКТ инструменти.

Член 13

Други източници за консултации

Докато изпълнява своите задачи, ЕКСР търси мнението при необходимост на заинтересовани страни от частния или обществения сектор , по-специално, но не единствено, членовете на ЕНО .

Член 14

Достъп до документи

1.   По отношение на документите, държани от ЕКСР, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (14).

2.   Генералният съвет приема практическите разпоредби за изпълнение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 в шестмесечен срок от влизането в сила на настоящия регламент.

3.   За решенията, които са взети от ЕКСР съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, може да се подават жалби до омбудсмана или искове пред Съда на Европейските общности при условията, установени съответно в членове 228 и 263 от ДФЕС .

ГЛАВА III

ЗАДАЧИ

Член 15

Събиране и обмен на информация

1.   ЕКСР предоставя на Европейските надзорни органи необходимата за осъществяването на техните задачи информация относно системните рискове.

2.   Европейските надзорни органи , Европейската система на централните банки, Комисията, националните надзорни органи и националните статистически органи осъществяват тясно сътрудничество с ЕКСР и му предоставят цялата информация, необходима за изпълнение на неговите задачи в съответствие със законодателството на Европейския съюз.

3.    При спазване на член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕБО], Регламент (ЕС) № …/2010 [ЕОЦКП] и Регламент (ЕС) …2010 [ЕОЗППО], ЕКСР може да изисква информация от Европейските надзорни органи , по принцип в резюмирана или обобщена форма, така че да не позволява идентифициране на отделните финансови институции. ▐

3а.     Преди да изиска данни в съответствие с настоящия член, ЕКСР първо взема предвид съществуващите статистически данни, изготвени, разпространени и обработени от Европейската статистическа система и от ЕСЦБ.

3б.     Ако тези органи не разполагат с исканите данни или не ги предоставят своевременно, ЕКСР може да поиска данните от ЕСЦБ, от националните надзорни органи или от националните статистически органи. Ако данните не са налични у посочените по-горе органи, ЕКСР може да изиска данните от въпросната държава-членка.

3в.     Когато ЕКСР изисква данни, които не са в резюмирана или обобщена форма, в обоснованото искане се обяснява защо данните относно съответната отделна финансова институция се считат за значими за системата и необходими, предвид преобладаващата пазарна ситуация.

5.   Преди всяко изискване на информация, която не е в резюмирана или обобщена форма, ЕКСР се консултира надлежно със съответния европейски надзорен орган, за да се гарантира, че искането е обосновано и целесъобразно. Ако съответният Европейски надзорен орган не счита, че искането е обосновано и пропорционално, той незабавно връща искането на ЕКСР и изисква допълнителна обосновка. След като ЕКСР предостави такава допълнителна обосновка на съответния Европейски надзорен орган, адресатът изпраща исканите данни на ЕКСР, при условие че адресатът има законно право на достъп до съответните данни.

Член 16

Предупреждения и препоръки

1.   Ако са идентифицирани значителни рискове за постигането на целта, посочена в член 3, параграф 1, ЕКСР отправя предупреждения и, когато е целесъобразно, издава препоръки за оздравителни мерки , включително за законодателни инициативи, когато е уместно .

2.   Предупрежденията и препоръките, издадени от ЕКСР в съответствие с член 3, параграф 2, букви в) и г), могат да бъдат от общ или специфичен характер и да бъдат отправени, по-специално, до Съюза като цяло или до една или повече държави-членки, или до един или повече Европейски надзорни органи, или до един или повече национални надзорни органи. Когато предупреждението или препоръката се отправя до един или повече надзорни органи, съответната държава-членка се информира за това. Препоръките съдържат конкретен срок за предприемането на действия. Препоръките във връзка със съответното законодателство на Съюза могат да бъдат отправени и до Комисията.

3.   Предупрежденията или препоръките се предават също на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на адресатите в съответствие с параграф 2, и, когато адресати са един или повече национални надзорни органи, на ЕНО .

4.    С оглед повишаване на осведомеността за рисковете в европейската икономика и за да се даде приоритет на тези рискове, ЕКСР в тясно сътрудничество с ЕСФН изготвя система с цветни кодове, отговарящи на ситуации с различни равнища на риска.

След като са изготвени критериите за такава класификация, предупрежденията и препоръките на ЕКСР ще посочват, за конкретните случаи и по целесъобразност, към коя категория се отнася рискът.

Член 16a

Действия при извънредно положение

В случай на неблагоприятни промени, които могат сериозно да застрашат доброто функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Европейския съюз или на част от нея, ЕКСР може да отправи предупреждения за извънредно положение.

Комисията по собствена инициатива или по искане на ЕКСР, орган, Европейския парламент или Съвета може да приеме решение, насочено към даден орган, с което се определя наличието на извънредно положение. Комисията преразглежда това решение на подходящи интервали, но най-малко веднъж месечно, като обявява прекратяването на извънредното положение веднага щом това стане уместно.

Ако Комисията определи наличието на извънредно положение, тя надлежно и незабавно информира Европейския парламент и Съвета.

Член 17

Последващи действия вследствие на препоръките на ЕКСР

1.   Когато препоръките, посочени в член 3, параграф 2, буква г), са отправени до една или повече държави-членки, или до един или повече Европейски надзорни органи, или до един или повече национални надзорни органи, адресатите съобщават на ЕКСР мерките, предприети в отговор на препоръките, или обясняват защо не са били предприети действия. Европейският парламент, Съветът и, при необходимост, Европейските надзорни органи биват информирани.

2.    Когато ЕКСР прецени, че даден адресат на една от неговите препоръки не е спазил или по неправилен начин е последвал тази препоръка и че адресатът не е обосновал неизпълнението , той информира Европейския парламент, Съвета, Комисията и при необходимост съответните Европейски надзорни органи.

2а.     Когато ЕКСР вземе решение съгласно параграф 2, Европейският парламент може по целесъобразност да покани адресатите за размяна на мнения с компетентната комисия на ЕП. Размяната на мнения, в присъствието на представители ЕКСР, е особено уместна, когато взети на национално равнище решения имат последствия за една или повече от останалите държави-членки (ефект на разпространението).

Член 18

Публични предупреждения и препоръки

1.   Генералният съвет на ЕКСР решава за всеки конкретен случай дали на препоръките следва да се даде публичност. Чрез дерогация от член 10, параграф 2, за да се даде публичност на предупреждение или препоръка, се изисква мнозинство от две трети от гласовете. Независимо от член 10, параграф 3, за решения, вземани в съответствие с настоящия параграф, винаги се прилага кворум от две трети.

2.   Когато Генералният съвет на ЕКСР вземе решение да даде публичност на предупреждение или на препоръка, той информира предварително адресата (адресатите).

2а.     Адресатите на предупреждения и препоръки, издадени от ЕКСР, следва да разполагат с правото публично да изложат своите становища и аргументи в отговор на предупреждения и препоръки, издадени от ЕКСР.

3.   Когато Генералният съвет на ЕКСР вземе решение да не дава публичност на предупреждение или на препоръка, адресатите и при необходимост Съветът и Европейските надзорни органи предприемат необходимите мерки за защитата на техния поверителен характер. ▐

3а.     Всички данни, въз основа на които Генералният съвет на ЕКСР извършва своя анализ преди да се издаде предупреждение или препоръка, се оповестяват публично в подходяща анонимна форма. В случай на поверителни предупреждения достъпът до информация се осигурява в подходящ срок, който трябва да бъде определен в правилника за дейността на ЕКСР.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19

Задължения за отчетност и докладване

1.   Най-малко веднъж годишно , но по-често при мащабни финансови сътресения, Европейският парламент кани председателя на ЕКСР на ежегодно изслушване, с което се отбелязва публикуването на годишния доклад на ЕКСР пред Европейския парламент и пред Съвета. Тези изслушвания се провеждат в контекст, различен от паричния диалог между Европейския парламент и председателя на ЕЦБ.

1а.     Докладите, посочени в настоящия член, съдържат данните, за които Генералният съвет на ЕКСР, съгласно член 18, решава, че следва да бъдат публикувани. Докладите се предоставят на разположение на обществеността.

2.   Също така ЕКСР проучва специфични въпроси по молба на Европейския парламент, на Съвета или на Комисията.

2а.     Европейският парламент може да поиска от председателя на ЕКСР и другите членове на Управителния комитет да бъдат изслушани от компетентните комисии на Европейския парламент.

Член 20

Клауза за преразглеждане

Въз основа на доклад на Комисията Европейският парламент и Съветът проучват настоящия регламент в срок до …  (15) и след получаване на становище от страна на ЕЦБ определят дали съществува необходимост от преразглеждане на целите и организацията на ЕКСР.

В доклада се дава оценка по-специално дали:

а)

е целесъобразно да се опрости и укрепи структурата на ЕКСР с цел увеличаване на съгласуваността между макро- и микроравнищата, както и между отделните ЕНО;

б)

е целесъобразно да се увеличат регулаторните правомощия на ЕНО;

в)

развитието на ЕСФН е в съответствие с развитието в тази област в световен мащаб;

г)

дали са налице достатъчно многообразие и високи постижения в рамките на ЕСФН;

д)

дали е налице достатъчна степен на отчетност и прозрачност във връзка с изискванията за публикуване.

Член 21

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в …,

За Европейския парламент

Председател

За Съвета

Председател


(1)  Въпросът след това бе върнат на компетентната комисия за доразглеждане съгласно член 57, параграф 2, втора алинея (A7-0168/2010).

(2)  Политически изменения: нов или изменен текст се обозначава с получер курсив ; заличаванията се посочват със символа ▐.

(3)  ОВ C 270, 11.11.2009 г., стр. 1.

(4)  Становище от 22 януари 2010 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(5)  Позиция на Европейския парламент от …

(6)   ОВ C 40, 07.02.2001 г., стр. 453.

(7)   ОВ C 25 Е, 29.01.2004 г., стp. 394.

(8)   ОВ С 175 E, 10.07.2008 г., стр. 392.

(9)   ОВ C 8 Е, 14.01.2010 г., стp. 26.

(10)   ОВ C 9 Е, 15.01.2010 г., стp. 48.

(11)   Приети текстове, P6_TA(2009)0251.

(12)   Приети текстове, P6_TA(2009)0279

(13)   Три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.

(14)  ОВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.

(15)   Три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.