5.8.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 212/32

A.

като има предвид, че зачитането на правата на човека по отношение на жените, овластяването на жените и тяхната активност са от значение не само за решаване на проблемите на неравенството между половете и за същностното включване на измерението на социалния пол в областта на външните отношения на ЕС, но са също така от съществено значение за успешното прилагане на външните политики на ЕС, включително в областта на подпомагането, развитието, разширяването, политиката на съседство, разрешаването на конфликти, сигурността и укрепването на мира, както и в областта на международната търговия;

Б.

като има предвид, че макар и държавите-членки да участват във всички по-важни международни рамки за равенство между половете и за правата на жените и при все че съществуват редица документи за политики на равнище ЕС, практическата ангажираност за задълбочаване на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете и овластяването на жените във външните политики е все още слаба, прилагането на съществуващите документи за политики е скромно, а бюджетните средства, определени специално за проблемите на социалния пол, са недостатъчни;

В.

като има предвид, че въпреки значителните постижения през последните години при насърчаването на равенството между жените и мъжете, основните институции на ЕС, т.е. Парламентът, Съветът и Комисията, не разполагат с достатъчно специално назначен персонал за прилагане на обявените цели по отношение на социалния пол в областта на външната политика и разширяването, а по-голямата част от съществуващия персонал, отговарящ по въпросите на социалния пол, трябва да съчетава тази дейност с поне една, а понякога и две, допълнителни серии от задължения;

Г.

като има предвид, че ЕС се нуждае от цялостен и последователен подход за равното третиране на мъжете и жените;

1.

Признава, че институциите на ЕС обръщат все по-голямо внимание на равното третиране на мъжете и жените и на овластяването на жените, но подчертава, че още много остава да бъде направено за прилагането на практика на политическите ангажименти, и изтъква значението на адекватни финансиране и персонал, отговарящ за изпълнението на целите по отношение на равенството между половете;

2.

Припомня, че равното третиране на мъжете и жените изисква не само политически декларации на високо равнище, но и политическа воля от страна на ръководителите на ЕС и държавите-членки, определяне на приоритетни цели и контрол на постигнатия напредък;

3.

Приветства приемането на горепосочения „Всестранен подход за прилагането от ЕС на резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1325(2000) и 1820(2008) относно жените, мира и сигурността“, както и приемането от Съвета по общи въпроси на 8 декември 2008 г. на насоките относно насилието срещу жени и момичета и борбата срещу всички форми на дискриминация срещу тях; призовава онези държави-членки, които още не са приели своите национални планове за действие относно резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, незабавно да се съобразят с това искане на Съвета за сигурност; приканва Комисията да предостави техническа помощ и подпомагане на трети страни, желаещи да разработят национални стратегии за прилагането на гореспоменатите резолюции на Съвета за сигурност на ООН;

4.

Изразява задоволство, че преразгледаният текст на европейската стратегия за сигурност включва позоваване на резолюции на Съвета за сигурност на ООН S/RES/1325 (2000), S/RES/1820 (2008), както и на Резолюция S/RES/1612(2005);

5.

Призовава Комисията да ускори работата си и да предложи до юли 2009 г., в тясно сътрудничество с държавите-членки и секретариата на Съвета, „План за действие на ЕС в областта на равенството между половете и овластяването на жените във външните действия на ЕС“, който да се прилага в 27-те държави-членки и при преговори с трети страни, заедно с набор от ефективни инструменти за наблюдение;

6.

Призовава Комисията и Съвета систематично да включват равенството между половете и овластяването на жените в политическия диалог и в дискусиите на политики между ЕС и държавите партньори;

7.

Моли делегациите на Парламента да обърнат внимание на въпросите, свързани с равенството между половете и овластяването на жените, при взаимоотношенията си с парламентите на трети държави; подчертава значението на това да бъдат оказани на подкрепа и помощ на националните парламенти на трети държави, с оглед засилването на техните възможности да включат измерението на социалния пол в законодателната си работа;

8.

Подчертава значението на организациите на гражданското общество за овластяването на жените; призовава Комисията да им осигури адекватна финансова подкрепа и да насърчава участието на женските неправителствени организации в процесите на политически диалог с държавите партньори, както и в мирните преговори из цял свят;

9.

Призовава Комисията и държавите-членки да насърчават последователността в подхода на техния политически подход свързан с равните възможности за жените и мъжете овластяването на жените; изисква съществуващите разнообразни рамки на политики в тази област да бъдат обхванати от един общ консенсус на ЕС по въпросите на социалния пол, покривайки както вътрешните, така и външните политики;

10.

Насърчава редовното провеждане на конференции, за да се разискват въпроси, свързани с равните възможности за жените и мъжете, с участието на делегации на националните парламенти, в чийто състав участват равен брой жени и мъже, както и установяването на общи стратегии за изпълнение на проекти, свързани с тези въпроси;

11.

Изисква от Комисията по-систематично и по-последователно да обръща внимание и да възприема за свой приоритет проблема с неравенствата между половете в програмирането и прилагането на инструментите за външно подпомагане, по-специално що се отнася до обезпечаването на подпомагането на реформата в сектора на сигурността; настоятелно призовава за включването на специфични цели, дейности и средства, свързани с въпросите на социалния пол, в стратегическите документи за отделните държави и за по-добър интегриран подход по отношение на въпросите на социалния пол в тях; подчертава необходимостта от цялостен подход при употребата на инструментите за външно подпомагане, включително на Инструмента за предприсъединителна помощ, Инструмента за европейска политика на добросъседство, Европейския инструмент за демокрация и права на човека, Инструмента за стабилност, както и тематични програми като'Инвестиране в хората, с оглед оптималното постигане на целите за равенство между половете и овластяване на жените;

12.

Счита, че ресурсите, предназначени за сектора на здравеопазването и, в тази връзка, за опазване на здравето на жените и момичетата, са недостатъчни, като се имат предвид ангажиментите на ЕС в областта на политиката за развитие; изтъква необходимостта от отделяне на допълнителни финансови средства в рамките на инструментите за външно подпомагане за програми в областта на здравето на жените; посочва, че според специалния доклад на Сметната палата относно помощта за развитие, предоставяна от ЕО за здравни услуги в африканските държави на юг от Сахара, публикуван през януари 2009 г., средствата, разпределени за сектора на здравеопазването в този регион, като процент от общата помощ на ЕО в сферата на здравеопазването, не са се увеличавали от 2000 г. насам, като в същото време диаграмата на напредъка за 2007 г. по отношение на Целите на хилядолетието за развитие все още показва много високи равнища на майчина смъртност там;

13.

Изтъква, че ефективният интегриран подход за равно третиране на мъжете и жените изисква по-добра координация между донори и участници, механизми за отчетност и по-голям собствен принос към процеса на развитие от страна на националните правителства; в това отношение подчертава добавената стойност на партньорството между ЕО и ООН за равенство между половете за развитие и мир, както и това на бюджетните инициативи, отчитащи свързаните със социалния пол проблеми; приветства създаването на оперативна група относно жените, мира и сигурността, както е предвидено в горепосочения всестранен подход за прилагането от ЕС на резолюции на Съвета за сигурност на ООН S/RES1325 (2000) и S/RES/1820 (2008);

14.

Отново изтъква необходимостта да се обърне внимание не само на въпросите свързани с жените, но и на онези социални взаимоотношения между мъжете и жените, които пораждат и увековечават неравенството между половете; счита, че като последствие от това проектите следва да вземат под внимание както жените, така и мъжете;

15.

Изтъква, че ЕС следва да обърне особено внимание на нуждите на най-уязвимите и социално изолирани жени, по-специално жените с увреждания, бежанките и жените от малцинствени групи;

16.

Призовава Комисията за по-нататъшното разработване на процедури, критерии и показатели, за да се гарантира, че тя изпълнява своите ангажименти по отношение на равенството между половете във външната си политика;

17.

Счита, че Европейския институт за равенство между половете, създаден през 2006 г. следва да започне работа колкото се може по-скоро, както и че неговият мандат следва да бъде разширен, така че да включва и външните политики;

18.

Призовава Комисията и държавите-членки да приложат „Призива за действие на Брюксел за борба срещу сексуалното насилие по време на конфликти и след тях“;

19.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат действия за предотвратяване и борба с трафика на хора;

20.

Подчертава, че изнасилването и сексуалното насилие се използват като оръжие по време на война; подчертава, че за тези деяния следва да се прилагат наказания като за военни престъпления и престъпления срещу човечеството; призовава за повече програми за оказване на подкрепа на жертвите на такива престъпления;

21.

Подчертава, че е необходимо ЕС да оползотвори партньорските си взаимоотношения с ООН, като почерпи опит от световните й експертни познания в областта на укрепването на равенството между половете и овластяването на жените, с оглед подобряване ефективността и въздействието на политиките и помощите на ЕС и гарантиране на външно подпомагане за държавите партньори при изпълнението на съответните им задължения;

22.

Счита, че броят на служителите в Комисията и Съвета, работещи понастоящем по въпросите на социалния пол, е неадекватен; призовава гореспоменатите институции да разпределят повече персонал за структурите, натоварени с външните дейности на ЕС, със специфични задължения в областта на равното третиране на жените и мъжете и овластяването на жените;

23.

Отбелязва трайната липса на присъствие на жени на високи постове в Комисията и Съвета и призовава по-специално за повече усилия за увеличаване броя на жените сред председателите на делегации на ЕС и специалните представители на ЕС; изтъква че бъдещата служба за външна дейност следва да има по-уравновесено съотношение между броя на мъжете и жените, особено що се отнася до високопоставените длъжности, както и че тя следва да включва повече персонал, който да отговаря по въпросите на социалния пол;

24.

Призовава държавите-членки да включват повече жени в мисиите и операциите на ЕПСО и изисква по-голямо участие на жените на всички равнища и фази на планирането и прилагането; подчертава необходимостта от включването на експертни познания по въпросите на социалния пол от самото начало на планирането на дадена мисия или операция, както и значението на систематичното и същностно обучение в областта на социалния пол преди разполагането на персонала при мисии и операции;

25.

Отбелязва, че понастоящем се полагат сериозни усилия за прилагането на интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в културата на ЕПСО, включително посредством разработването на количествено измерение на равното третиране на мъжете и жените в рамките на тази политика, (например посредством въпросници, разработване на контролни списъци, проследяване на броя на мъжете и жените в операции на ЕПСО, и др.); при все това подчертава необходимостта от разработването на концептуална рамка, необходима за разбирането на социално-икономическия контекст, в който се разгръщат мисиите на ЕПСО (например конфликтни райони), и на въпросите, свързани с равенството между половете при осъществяването на операции и програми;

26.

Приветства назначаването на съветник по въпросите на социалния пол при почти всички мисии на ЕПСО, в съответствие с гореспоменатите заключения на Съвета от ноември 2006; въпреки това подчертава, че работата на съветниците по въпросите на социалния пол може да бъде възпрепятствана от отсъствието на конкретна политика на ЕС в сферата на равното третиране на мъжете и жените – особено недостатъчната осведоменост по отношение на въпросите на социалния пол и/или нежеланието да се отчете тяхното значение - както и липсата на бюджетни редове за дейности в сферата на социалния пол при финансирането на мисиите на ЕПСО;

27.

Одобрява инициативите за предоставяне на обучение по въпросите на социалния пол на персонала, разпределен в мисиите на ЕПСО и в съответните оперативни центрове, както и значителните усилия, полагани от Комисията за обучение на персонала й, най-вече в рамките на делегациите; отново изтъква, че целият персонал, на всички равнища на планирането, програмирането и прилагането на външните политики на ЕС, следва да бъде адекватно обучен; изисква от Комисията и държавите-членки да гарантират, че задължителното обучение се предоставя на целия персонал на мисиите и делегациите, включително управителните кадри, както и че им се дават насоки по въпросите на социалния пол и овластяването на жените;

28.

Изразява своята убеденост, че планирането на мисиите на ЕПСО следва да взима под внимание включването на местните женски организации в мирния процес, за да се оползотвори специфичният принос, който те могат да дадат, и да се отчетат конкретните форми, под които жените биват засегнати от конфликтите;

29.

Подчертава, че понастоящем квотите представляват необходимо средство за гарантиране на равенството между мъжете и жените в мисии в сферата на мироопазването и сигурността и при вземането на решения в контекста на национални и международни процеси на възстановяване и за гарантиране на политическото присъствие на жените на масата за преговорите;

30.

Подчертава значението на това бюджетирането да бъде съобразено с проблемите на социалния пол; отбелязва, че социалния пол следва да се развие като тематичен въпрос в рамките на основните инструменти за външно подпомагане, че следва да се определят специални бюджетни кредити за въпросите, свързани с равенството между половете, както и че следва да бъдат определени показатели, според които да се оценява ефективността на използването на предоставените средства;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.