23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/35

1.1

Основните цели на Общата селскостопанска политика и особено сигурността на продоволствените доставки продължават да са актуални и днес, доколкото селскостопанските традиции се запазват в рамките на целия Европейски съюз, а също и в северните региони.

1.2

В центъра на настоящото становище са природните, климатичните и географските особености и проблеми на северните региони на ЕС, където земеделското производство е подложено на ограниченията в резултат на суровия климат. Възниква необходимост от допълнителни разходи, които не се налагат на земеделските производители в районите с благоприятни агроклиматични условия.

1.3

В северните региони земеделското производство изисква по-високи разходи, а производителността е доста по-ниска в сравнение с други по-благоприятно разположени производствени региони. Постоянно намаляващата рентабилност, която се отразява и на мотивацията на производителите, поставя под въпрос по-нататъшното ползване на земеделските площи в северните региони на Европа. Тази опасност може да бъде преодоляна чрез прилагането на подходящи инструменти на селскостопанската политика.

1.4

За да бъдат запазени традиционните форми на ландшафта и областите с висока природозащитна стойност в районите с неблагоприятни природни условия земеделските земи трябва да продължат да бъдат обработвани. Тази цел може да се постигне с помощта на компенсаторни плащания за необлагодетелствани райони, но само при условие че подпомагането е насочено в по-голяма степен, отколкото досега към регионите, където съществува най-голяма опасност за изоставяне на земеделската земя.

1.5

За да се постигне конкретно положително въздействие, освен дефинирането на нови критерии за определяне на районите с неблагоприятни природни условия, трябва също така да се проучат схемите за финансиране на тази инициатива. Следва да се разгледа възможността за включване на компенсаторните плащания за необлагодетелствани райони в плащанията по първи стълб. Валидната понастоящем система, при която размерът на директното подпомагане се основава на данните за досегашното производство, беше в полза на земеделските производители в по-благоприятно разположените райони. Компенсаторното плащане не е достатъчно обезщетение за неблагоприятните производствени условия в районите с неблагоприятни природни условия.

1.6

При изчисляване на средствата за подпомагане за необлагодетелстваните райони в бъдеще следва да се вземе предвид размерът на направените разходи за справяне с природно обусловените неблагоприятни условия за производство на отделните райони. Колкото по-лоши са природните условия, толкова по-висок следва да бъде размерът на плащанията. При все това следва да бъде определена горна и долна граница на подпомагането.

1.7

При определяне на неблагоприятните природни условия е необходимо да се вземе предвид не само общия брой на дните с положителни температури по време на вегетационния период, но и общият брой на дните с отрицателни температури в дадения регион през зимния период.

1.8

Северните региони са отдалечени от големите пазари на Европа, селските райони са изключително рядко населени, а обработваемите земи са разпокъсани, което води до повишаване на производствените разходи на земеделските стопанства. За да се предотврати обезлюдяването и да се запази земеделското производство, са необходими компенсаторни плащания от средствата, предвидени за необлагодетелстваните райони. По тази причина ЕИСК препоръчва при дефинирането на критериите за определяне на необлагодетелстваните райони да се вземе предвид и ниската гъстота на населението, а също така да се определят допълнителни критерии за подпомагане на земеделското производство в гористите райони.

1.9

ЕИСК препоръчва при изработването и дефинирането на критерии за определяне наново на необлагодетелстваните райони (райони с неблагоприятни природни условия) да се вземат предвид споменатите в това становище природни, климатични и социално-икономически особености на северните райони. Една такава възможност би била тези области да бъдат дефинирани като специални области по аналогия с планинските райони.

2.1

Европейският икономически и социален комитет вече е разглеждал въпроса за необлагодетелстваните райони в свои предходни становища по собствена инициатива (1).

2.2

В представеното на 21 април 2009 г. съобщение COM(2009) 161 окончателен Европейската комисия предлага да се променят принципите за определяне на необлагодетелстваните райони и да се дефинират нови критерии за тази цел. Комисията представя и препоръчва между другото ново название за необлагодетелстваните райони, а именно в бъдеще те да се наричат „райони с неблагоприятни природни условия“. ЕИСК приветства този нов подход.

2.3

Тъй като на вътрешния пазар на ЕС свободното движение на стоки и услуги е гарантирано, в северните региони на ЕС с техните високи разходи за единица продукция земеделското производство не може да бъде запазено в дългосрочен план без специално подпомагане. Това от своя страна оказва отрицателно въздействие върху социалната и екологичната устойчивост, както и върху биологичното разнообразие на тези райони.

2.4

Валидните в отделните държави-членки разпоредби за необлагодетелстваните райони и тяхното въздействие са несъпоставими. Тъй като се прилагат голям брой критерии, настоящите схеми за подпомагане на необлагодетелстваните райони не отчитат в достатъчна степен специфичните условия на производство, обусловени от природните и климатичните дадености, така че компенсациите се оказват недостатъчни и несъразмерни.

2.5

С оглед на дългосрочната сигурност на продоволствените доставки в Европа и в света, земеделската традиция трябва да се запази жива в северните региони на Европейския съюз, в които според прогнозите поради глобалното затопляне агроклиматът може да се подобри в следващите 50 до 100 години, а по същата причина южните региони са застрашени от засушаване, така че земеделското производство би могло да се премести на север.

3.1

Земеделското производство в северните региони на Европейския съюз се отличава от това в Централна и Южна Европа с по-кратък вегетационен период като цяло, значително по-малък общ брой на дните с ефективни температури, необходими за растежа, и прекомерна влажност през по-голямата част от годината. Валежите са неравномерно разпределени: през пролетта и лятото, когато растенията покълват, поникват и растат, количеството не е достатъчно, докато честите валежи през есента затрудняват навременното прибиране на реколтата и водят до влошаване на качеството.

3.2

Съществено въздействие върху земеделието в северните региони имат също дългите зими и свързаното с тях замръзване на почвата. Понякога температурите могат да паднат дори до -40 °C. Дълбочината на замръзване на почвата зависи както от общия брой на дните с отрицателни температури, така и от дебелината на снежната покривка, която в Латвия и Естония може да стигне до един метър, а в северните части на Финландия и Швеция - до два метра. Топенето на снеговете и размразяването на почвите са продължителни процеси, които забавят пролетната сеитба и началото на същинската вегетация. В зависимост от географската ширина и отдалечеността от морето пролетната сеитба в северните региони се извършва от края на април до средата на юни. По тази причина при изработването на критерии за определяне на необлагодетелстваните райони трябва да се вземе предвид общият брой на дните с отрицателни температури на съответните региони.

3.3

За строежа на сгради трябва да се предвиждат по-високи разходи, тъй като основите, водопроводите и канализацията им трябва да се полагат в земята под границата на замръзване, а външните стени на сградите трябва да бъдат изолирани. Значителни разходи са свързани с отоплението на сградите през зимата и с почистването на снега.

3.4

Вследствие на краткия, започнал след края на ледниковия период процес на образуване на почвата, в северните области тя е доста по-тънка и е с разнообразен състав и качество: почвите в северните региони са влажни, на места каменисти, прекалено глинести, песъчливи или торфени. За подобряване на качеството на почвите трябва да се инвестират големи суми, преди всичко за изграждането и поддържането на дренажни системи, но и за обработка на земеделската земя с вар.

3.5

Релефът на северните региони се характеризира с хълмисти и фрагментирани ледникови форми, където преобладават редки гори, мочурливи области и други природни области. Затова обработваемите земи са малки и разпръснати. Има области, където средната земеделска площ на стопанство е под 1 хектар, а самите земи са разпръснати в горите и отдалечени от дома на земеделския производител. Това затруднява използването на по-големи и ефективни машини и същевременно увеличава производствените и транспортните разходи на стопанствата. Неблагоприятни природни условия от този вид не биха могли да бъдат компенсирани чрез преминаване към алтернативни култури или друг вид рационализиране на земеделското производство. Поради това трябва да се прилагат допълнителни критерии, които вземат предвид неблагоприятните природни условия на гористите области. Такъв критерий би могъл да бъде делът на земеделска площ на хектар. Мерките в полза на необлагодетелстваните райони би следвало да включват компенсация за допълнителните транспортни разходи за стопанствата.

3.6

Селските райони в северните региони са много рядко населени. Извън големите градове гъстотата на населението е под десет души на квадратен километър, а в по-отдалечени места дори и под трима души, което води до високи транспортни разходи, както за земеделското производство, така и за осигуряването на достъп до обществени и частни институции. През 20-и век производителността на труда в северна Европа силно нарасна благодарение на механизацията, докато в селските райони работните места намаляха. Ето защо ниската гъстота на населението и оскъдните услуги се превърнаха от своя страна във фактор, който кара хората да напускат селските райони – много земеделски стопани се отказват от земеделието, тъй като по-младото поколение не иска да поеме стопанството. Земеделието заедно с горското стопанство и туризмът са икономическата основа на селския живот в северните региони. Селските общини са значително по-малки, затова и разходите на глава от населението за обществени услуги, например за училищно образование и неформално обучение, са значително по-високи. В рядко населените селски райони животът е по-скъп, тъй като малкото жители представляват ограничен пазар за стоки и услуги. Далечните области на северните региони са на твърде голямо разстояние от големите центрове, за да могат хората ежедневно да пътуват до там за работа или да ползват услуги. Мерките в полза на необлагодетелстваните райони би следвало да включват компенсация за допълнителните транспортни разходи от центровете (пазарите) до отдалечените земеделски стопанства.

3.7

Колкото по-малко хора живеят в селските райони в Северна Европа, толкова по-скъп става животът за тях, тъй като трябва да изминават дълги разстояния, за да получат достъп до стоки, услуги, здравеопазване, училищно образование и др. Затова в рядко населените области на Северна Европа запазването и създаването на работни места в селското стопанство и извън него е от особено значение. В тази насока следва да се работи, както в областта на Общата селскостопанска политика, така и на регионалната политика. От успешното прилагане на тези политики зависи дали ще може да се компенсира миграцията от селата към градовете, дали ще може да се спре масовото напускане на селските райони и икономическия и социален упадък на периферните райони. Ето защо е важно от гледна точка на политиката за сигурност за целия Европейски съюз да се предотврати обезлюдяването на тези гранични за ЕС области.

3.8

Гористите и мочурливите области на северните региони наред с екстензивното земеделие и полуестествените екосистеми са основата за естественото разнообразие и биологичното разнообразие. Северните региони са и част от размножителните райони за милиони прелетни птици, които търсят храна по полята и естествените ливади.

3.9

Поради неблагоприятните природни условия и транспортните разходи, които са резултат от разпокъсването на обработваемите земеделски площи и ниската гъстота на населението, рентабилността на земеделските стопанства в северните региони е по-ниска, както и получените приходи. Това от своя страна беше решаващо за досегашното недостатъчно директно подпомагане по първи стълб на ОСП. В северните региони с неблагоприятни природни условия обработването на земеделската земя, устойчивото производство на хранителни продукти и поддържането на ландшафта може да бъде осигурено, само ако на производителите на земеделски продукти се гарантира доход, сравним с този на земеделските стопани в райони с по-благоприятни условия. В противен случай хората ще напуснат селата, земята няма да бъде обработвана, обработваемите земи ще запустеят и ще загубят плодородието си. Като една възможност в този случай ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да проучи по-подробно особеностите на северните региони и евентуално да дефинира тези райони като специални области по аналогия с планинските райони.

3.10

Неблагоприятните природни условия могат да се различават значително по вид и мащаб според региона. При изчисляване на средствата за подпомагане за необлагодетелстваните райони в бъдеще за всеки отделен регион следва да се вземе предвид общият размер на направените разходи за справяне с природно обусловените неблагоприятни условия за производство. Колкото по-лоши са природните условия, толкова по-висок следва да бъде размерът на плащанията. При все това следва да бъде определена горна и долна граница на подпомагането.

4.1

В северните региони въздействие върху земеделието оказват студените зими, кратките вегетационни периоди, ниският общ брой на дните с температури, благоприятни за растежа на растенията и най-сетне влажността, която е причина за големи инвестиции в отводняващи системи. В зависимост от използваните материали дренажните системи имат годност между 30 и 50 години и след това трябва да бъдат подновявани. Освен това ежегодно възникват допълнителни разходи за поддръжка на отводнителните системи. Предпоставка за обработването на влажните почви е изграждането и поддържането на отводнителни системи.

4.2

Почвите в северните райони са в по-голямата си част кисели поради кристалните почвообразуващи скали или пясъчници. За да бъдат култивирани, земите трябва редовно на всеки шест-осем години да се обработват с вар, което причинява допълнителни разходи, каквито не се налагат в райони с почви с неутрална pH. Чрез обработването с вар не се повишава плодородието, но то е основна предпоставка за култивирането на кисели почви и за компенсиране на трайните неблагоприятни природни условия. Според ЕИСК при определяне на необлагодетелстваните райони и дефинирането на нови критерии на проблема с киселите почви следва да се обърне повече внимание, отколкото досега.

4.3

В северните региони цялата житна реколта трябва да бъде изсушавана в специални зърносушилни, тъй като съдържанието на влага по време на жътвата може да достига до 30 %. За да може да се съхранява реколтата, житото трябва да бъде изсушено до достигане на влажност 12-14 %. Изграждането на зърносушилни изисква големи инвестиции, а енергията, необходима за изсушаването, е свързана със значителни допълнителни разходи. Разходите за сушилни съоръжения могат да стигнат до 300 000 EUR, като срокът за експлоатацията им е между 10 и 15 години в зависимост от интензивността на използване. По данни от земеделските стопанства разходите за сушене на зърното достигат средно до 20-25 EUR на тон, въпреки че съдържанието на влага в зърното и енергията, необходима за сушене, варират от година на година. При среден добив от три-четири тона на хектар в северните региони производствените разходи се увеличават с 60 до 100 EUR на хектар.

4.4

Отглежданите растителни сортове трябва да са по-устойчиви на студ и да издържат на продължаващите често и до юни нощни застудявания. По тази причина и добивът е по-нисък. Поради краткия вегетационен период не могат да бъдат засаждани сортове, които, като например фуражната царевица, имат по-дълъг вегетационен период и предпочитат по-високи средни дневни и нощни температури и които биха допринесли за значителното намаляване на разходите за животновъдство. По тази причина на добитъка се дава основно тревен силаж, чиято единична цена е по-висока отколкото тази на фуражната царевица.

4.5

Нощните слани са опасни най-вече за плодните дръвчета, ягодоплодните култури и зеленчуците. Най-малко на всеки десет години по време на цъфтежа има толкова силни нощни слани, че цялата реколта бива унищожена. Разбира се, има различни възможности за предотвратяване на щетите от тях, например чрез пръскане срещу измръзване, димни завеси и покриване, но всички тези методи са свързани с допълнителни финансови разходи и работна сила.

4.6

Поради краткия вегетационен период полската работа трябва да приключи за кратко време. Предпоставка за това е поддържането на сравнително по-голям машинен парк, което води до увеличаване на средните инвестиции на хектар.

5.1

На север периодът на паша за добитъка е по-кратък (от средата на май до края на септември), поради това за зимата трябва да се складира повече фураж, което повишава производствените цени. Освен това за съхранение на зимния фураж трябва да бъдат изградени специални складове. Често поради метеорологичните условия прибирането на сеното не може да започне навреме, което се отразява отрицателно на хранителната му стойност. Честите валежи по време на прибирането на сеното и тревния силаж могат да доведат до влошаване на качеството на фуража.

5.2

Разходите за постройки и съоръжения за животновъдството са по-високи, отколкото в по-топлите райони, тъй като основите, водопроводите и канализацията се полагат в земята под границата на замръзване (в Естония напр. на дълбочина най-малко 1,2 м).

5.3

С допълнителни разходи е свързано и почистването на стопанските дворове и пътища от сняг и лед. Поради щетите от замръзване пътната настилка трябва да се подновява на всеки 5-10 години. В северните райони поради ниската гъстота на населението има много полски и чакълени пътища. За поддържането и подобряването им са необходими допълнителни финансови средства, преди всичко за отстраняване на щетите през пролетта и есента и за предпазване от натрупване на прах през лятото.

5.4

Разходите за килограм произведено мляко в рядко населените области са по-високи от тези в гъсто населените райони с интензивно земеделие, тъй като прибирането му е свързано с изминаването на дълги разстояния. На много вътрешни и морски острови например производството на мляко беше преустановено, тъй като се оказва нерентабилно поради транспортните разходи. По-скъпа е и доставката до земеделските стопанства на други материали, необходими за земеделската продукция.

—

гарантиране на снабдяването на населението на тези райони с местни хранителни продукти и на продоволствените доставки на ЕС в случай на глобално затопляне;

—

запазване на работни места и предотвратяване на обезлюдяването на селските райони;

—

запазване и дори в някои случаи увеличаване на биологичното разнообразие;

—

запазване достъпността на ландшафта и на привлекателността му за туризъм и отдих;

—

гарантиране на сигурността на граничните райони на ЕС.