(1)

Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно енергийните характеристики на сградите (4) е изменяна  (5). Тъй като се налагат съществени допълнителни изменения, посочената директива следва да бъде преработени с оглед постигане на яснота.

(2)

Природните ресурси, чиято разумна и рационална употреба се посочва в член 174 от Договора, включват петролни продукти, природен газ и твърди горива и представляват основни източници на енергия, но същевременно са и основните източници на емисии на въглероден диоксид.

(3)

Тъй като сградите съставляват 40 % от общото енергийно потребление в ЕС, намаляването на потреблението на енергия и използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор представляват важни мерки, необходими за намаляване на енергийната зависимост на ЕС и на емисиите на парникови газове. Заедно с повишено използване на възобновяеми енергийни източници, предприетите мерки за намаляване на енергийното потребление в ЕС би позволило на ЕС да изпълни задълженията по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и дългосрочния си ангажимент за запазване на повишаването на световната температура под 2 °C, както и на ангажимента си за намаляване до 2020 г. на общите емисии на парникови газове с най-малко 20 % под равнищата през 1990 г. и с 30 % в случай на международно споразумение . Намаленото потребление на енергия и повишеното използване на енергия от възобновяеми източници играят също важна роля за подобряване на сигурността на енергийните доставки, за насърчаване на техническото развитие, за създаване на възможности за работна заетост и за регионално развитие, особено в селските райони.

(4)

Управлението на потреблението на енергия е важен инструмент, чрез който Общността влияе на глобалния енергиен пазар, оттам на сигурността на енергийните доставки в средносрочен и дългосрочен план.

(5)

Европейският съвет от март 2007г. изтъкна необходимостта от увеличаване на енергийната ефективност в Общността, за да се постигне целта от намаляване с 20 % до 2020г. на потреблението на енергия в Общността и призова за цялостно и бързо прилагане на приоритетите, изложени в Съобщението на Комисията, озаглавено„План за действие за енергийна ефективност: осъществяване на потенциала“. Този план за действие очертава значителния потенциал за икономия на енергия в сградния сектор при минимални разходи. Европейският парламент, в своята резолюция от 31 януари 2008 г., призова за засилване на разпоредбите на Директива 2002/91/ЕО и по различно време е призовавал, за последен път в резолюцията си от 3 февруари 2009 г. относно Втория стратегически енергиен преглед  (6), за придаване на задължителен характер на 20 %-вата цел за енергийна ефективност до 2020 г. Освен това, в Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.  (7), се определят задължителни национални цели за намаляване на емисиите на CO2, за което енергийната ефективност в сградния сектор ще има решаващо значение, и в Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници  (8) , се призовава за насърчаване на енергийната ефективност в контекста на задължителната цел енергията от възобновяеми източници да възлиза на 20 % от общото енергийно потребление на ЕС до 2020 г.

(6)

Европейският съвет през март 2007 г. отново потвърди ангажимента на Общността за разработване в общностен мащаб на енергия от възобновяеми източници, чрез утвърждаване на задължителна цел за постигане на 20 %-ов дял на енергията от възобновяеми източници до 2020 г. С Директива 2009/28/ЕО се установява обща рамка за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници. В нея се подчертава необходимостта от включване на коефициент за енергия от възобновяеми източници, при изпълнение на минималните изисквания за енергийни характеристики съгласно Директива 2002/91/ЕО, за да се ускори установяването на минимални равнища на енергия от възобновяеми източници за употреба в сгради.

(7)

Секторът на жилищните и обществените сгради, в които сградният фонд има основна роля, представляват около 40 % от крайното енергийно потребление в Общността, като този процент нараства, тенденция, която ще доведе до увеличаване на енергийното потребление, а това от своя страна ще доведе до увеличение на емисиите на въглероден диоксид.

(8)

Необходимо е да се формулират по-конкретни действия с оглед постигане на огромния нереализиран потенциал за спестяване на енергия в сградите и намаляване на големите различия между резултатите на отделните държави-членки в този сектор.

(9)

Мерките, предприети за по-нататъшното подобряване на енергийната ефективност на сградите трябва да вземат предвид климатичните и местните условия, както и вътрешните температурни условия и съотношението разходи - ефективност. Тези мерки не трябва да противоречат на други изисквания по отношение на сградите като достъпност, безопасност и предназначение на сградата.

(10)

Енергийната ефективност на сградите следва да се изчисли въз основа на обща методика, която използва обективни променливи и отчита регионалните различия на климата и включва, освен топлинни характеристики и други фактори, които играят все по-важна роля, например инсталации за отопление , системи за охлаждане и вентилация, топлинно оползотворяване, зонов контрол, приложение на възобновяеми енергийни източници , пасивни отоплителни и охлаждащи елементи, засенчване, качество на вътрешния въздух, подходящи измервания на естествената светлина, системи за изолация и осветление, системи за наблюдение и контрол светлина и проектирането на сградата. Методиката за изчисляване на енергийните характеристики следва да се основава не само на отоплителния сезон, но следва да обхваща целогодишните енергийни характеристики на сградите. Методиката следва да отчита съществуващите европейски стандарти.

(11)

Държавите членки следва да определят минимални изкисвания за енергийни характеристики на сградите. Тези изисквания следва да бъдат определени с оглед на постигане на оптимален баланс между разходите за необходимите инвестиции и спестените енергийни разходи през жизнения цикъл на сградата. Необходимо е да се предвиди възможност държавите-членки редовно да преразглеждат своите минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите във връзка с постиженията на техническия прогрес.

(12)

Настоящата директива не засяга разпоредбите на членове 87 и 88 от Договора за ЕО. Следователно понятието „стимул“ в настоящата директива не следва да се тълкува като включващо държавна помощ.

(13)

Комисията следва да установи обща методика за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики. Тази методика следва да съответства на използваната методика в приложимото общностно законодателство относно изискванията за характеристики на продуктите, компонентите и техническите строителни системи, които включват сградата. Държавите-членки следва да използват тази обща методика, за да приемат минимални изисквания за енергийните характеристики. Резултатите от това изчисление , както и данните, посредством които са получени тези резултати, трябва да бъдат докладвани редовно на Комисията. Тези доклади следва да позволят на Комисията да оцени постигнатия от държавите-членки напредък за достигане на равнища на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики и да докладва за тях. Държавите-членки следва да прилагат тази ▐ методика при преглед и определяне на минималните изисквания за енергийни характеристики.

(14)

Сградният фонд оказва значително въздействие върху потреблението на енергия в дългосрочен план. Следователно, предвид дългия ремонтен цикъл на съществуващи сгради, новите и съществуващите сгради, които са обект на значителни ремонти, следва да отговарят на минимални изисквания за енергийните характеристики, съобразени с местния климат. Тъй като използването на алтернативни системи за доставка на енергия все още не е разработено до пълния му потенциал, следва да се разгледат алтернативни системи за доставка на енергия за нови и съществуващи сгради, независимо от техния размер, съобразно принципа, че на първо място се гарантира, че енергийните нужди за отопление и охлаждане са намалени до минималното оптимално равнище на разходите .

(15)

Извършването на основни ремонти на съществуващи сгради, независимо от техния размер, предоставя възможност за прилагане на ефективни от гледна точка на разходите мерки за подобряване на енергийните характеристики на цялата сграда. Определянето на изисквания за разходно-ефективни мерки ще гарантира, че не се създават пречки, които биха могли да обезсърчат предприемането на големи обновителни ремонти.

(16)

Проучванията показват, че в строителния сектор съществува неефикасност, която води до разходи за крайния ползвател, значително по-високи от оптималните. Според изчисленията разходите за строителство биха могли да се намалят с до 30-35 % чрез намаляване на разхищаването в повечето строителни процеси и за повечето продукти. Неефикасността в строителния сектор създава сериозна заплаха за целите на настоящата директива, тъй като неоправдано високите разходи за строителство и ремонти намаляват разходната ефективност, а по този начин и енергийната ефективност на сектора. За да гарантира правилното действие на настоящата директива, Комисията следва да оцени функционирането на строителния пазар и да докладва своите заключения и препоръки на Европейския парламент и на Съвета. Държавите-членки следва да се стремят да осигурят прозрачно ценообразуване в сферата на строителството и ремонтите и освен това да вземат подходящи мерки за премахване на бариерите пред навлизането на пазара и пред включването в съответните съоръжения и инфраструктура за нови пазарни участници, особено МСП.

(17)

За да се подобри енергийната ефективност на домакинските уреди и системите за отопление и охлаждане, следва да се разработи и въведе в експлоатация информационна технология, като целта е „интелигентни сгради“.

(18)

Необходими са мерки за увеличаване на броя на сградите, които не само покриват настоящите минимални изисквания за енергийните характеристики, но и осигуряват най-малкото едно разходно оптимално равнище на енергийните характеристики . За тази цел държавите-членки следва да изработят национални планове за увеличаване на броя на сградите с нулево нетно потребление на енергия и редовно да докладват пред Комисията за тях.

(19)

С цел да се ограничи тежестта върху държавите-членки, свързана с изготвянето на доклади, следва да е възможно изискваните от настоящата директива доклади да бъдат включени в плановете за действие в областта на енергийната ефективност, посочени в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги ║ (9). Публичният сектор във всяка държава-членка трябва да проправи пътя в областта на енергийните характеристики на сградите, поради което в националните планове трябва да бъдат заложени по-амбициозни цели за сградите, заети от публични органи.

(20)

Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да предприемат мерки в допълнение към мерките по настоящата директива за насърчаване на по-висока енергийна ефективност на сградите. Подобни мерки може да включват финансови и данъчни стимули за предприятията, собствениците на жилища и наемателите, включително намалена ставка на ДДС за ремонтни услуги.

(21)

Държавите-членки следва да избягват уредба, с която се регулират цените на енергията за потребители по начин, който води до тяхното деформиране и който не стимулира пестенето на енергия.

(22)

Чрез сертификата за енергийните характеристики на бъдещите купувачи и наематели на дадена сграда или части от нея следва да се предоставя правилна информация относно енергийните характеристики на сградата и практически съвети за тяхното подобряване. Собствениците и наемателите на търговски сгради следва също да бъдат задължени да обменят информация относно действителното потребление на енергия, за да се гарантира, че са налице всички данни за вземане на информирани решения относно необходимите подобрения. Сертификатът следва също да предоставя информация за действителното въздействие на отоплението и охлаждането върху енергийните нужди на сградата, за потреблението на първична енергия и за емисиите на въглероден двуокис. Собствениците на сгради следва да имат възможността да поискат сертифициране или издаване на актуализиран сертификат по всяко време, не само по времето, когато сградите се отдават под наем, продават или ремонтират основно.

(23)

Публичните органи следва да дават пример и да изпълняват препоръките, включени в сертификата за енергийните характеристики, в рамките на срока на валидност. Държавите-членки следва да включат в своите национални планове мерки за подпомагане на публичните органи да приемат отрано подобрения на енергийната ефективност и да изпълняват препоръките, включени в сертификата за енергийните характеристики, в рамките на срока на валидност. При съставянето на националните планове държавите-членки следва да се консултират с представители на местните и регионалните органи.

(24)

Съгласно изискванията за инсталиране на интелигентни измервателни уреди, установени от Директива 2006/32/ЕО, собствениците и наемателите следва да получават точна информация в реално време за потреблението на енергия в обитаваните от тях сгради.

(25)

Сгради, в които се помещават публични власти, и сгради, често посещавани от обществеността, следва да служат за пример,като чрез тях се показва, че съображенията за енергийните характеристики и опазването на околната среда се вземат предвид, и следователно тези сгради следва да подлежат на редовно сертифициране на енергийните характеристики. Разпространението на информация за енергийни характеристики сред обществеността следва да се оптимизира чрез поставяне на енергийните сертификати на видно място. Ако държавите-членки решат да включат употребата на енергия като част от изискванията за енергийно сертифициране, следва да се възприеме подход, основан на обхвата на даден комплекс, при който група сгради на едно място и използвани от една и съща организация ползват съвместно едни и същи енергоизмервателни уреди.

(26)

Гарантирането на взаимното признаване на сертификатите за енергийните характеристики, издадени от други държави-членки, вероятно ще бъде важно за развитието на трансграничния пазар за финансови и други услуги в подкрепа на енергийната ефективност. За улесняване на това Комисията следва да установи общи минимални стандарти за съдържанието и представянето на сертификатите, както и за акредитацията на експертите. Всеки един сертификат за енергийните характеристики следва да бъде достъпен както на езика на собственика, така и на езика на наемателя, за да може препоръките да бъдат лесни за разбиране.

(27)

В последните години е налице засилена употреба на климатични инсталации в европейските страни. Това създава значителни проблеми във върховите моменти на натоварване, с което се увеличава стойността на електрическата енергия и се нарушава енергийния баланс във всички държави-членки . Стратегиите, насочени към подобряване на температурните характеристики на сградите през летния период, следва да бъдат приоритетни. За тази цел, следва да се разработват техники за пасивно охлаждане, предимно такива, които подобряват климатичните условия в помещенията и микроклимата около сградите.

(28)

Редовното инспектиране на отоплителнитеи климатични инсталации от квалифициран персонал спомага за поддържане на правилната им настройка в съответствие с техническата им спецификация и по този начин обезпечава оптималната им ефективност от гледна точка на опазване на околната среда, сигурността и потреблението на енергия. Независима оценка на цялостната отоплителна и климатична инсталация следва да се извършва на редовни интервали от време през жизнения цикъл на инсталацията, особено преди нейната подмяна или модернизация. С цел свеждане до минимум на административните тежести за собствениците и наемателите, държавите-членки следва да гарантират, че всяко едно сертифициране на енергийните характеристики включва инспекция на отоплителните и климатичните системи и че в рамките на възможното едновременно с това се провеждат инспекции на отоплителните и климатичните инсталации.

(29)

Прилагането на общ подход към сертифицирането на енергийните характеристики на сгради и към проверките на отоплителните и климатичните инсталации, осъществявани от квалифицирани и акредитирани експерти, чиято независимост се гарантира въз основа на обективни критерии, ще допринесе за уеднаквяване на усилията на държавите-членки за спестяване на енергия в сградния сектор и ще внесе прозрачност за бъдещите собственици или потребители, що се отнася до енергийната ефективност на пазара на недвижими имоти в Общността. Във всяка държава-членка слеедва да бъде установен механизъм за независим контрол, с цел да се гарантира качеството на сертификатите за енергийни характеристики и на инспекциите на отоплителните и климатичните инсталациив цялата Общност.

(30)

Местните и регионалните органи са играят решаваща роля за успешното прилагане на настоящата директива. Следва да се провеждат консултации с техните представители за всеки един аспект на нейното прилагане на национално или регионално равнище. Местните инспектори по планиране и строителство следва да получат адекватни инструкции и средства за изпълнението на необходимите задачи.

(31)

Доколкото достъпът или практикуването на професията на монтажник е регулирана професия, предварителните условия за признаването на професионални квалификации са посочени в Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации (10). Следователно настоящата директива се прилага, без да се засяга Директива 2005/36/ЕО. Докато Директива 2005/36/ЕО установява изисквания за взаимно признаване на професионални квалификации, включително за архитекти, има допълнителна нужда да се гарантира, че архитектите и плановиците вземат предвид внимателно високоефективните технологии в своите планове и проекти. Следователно държавите-членки следва да дадат ясни насоки. Това следва да стане, без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО, и по-специално членове 46 и 49 от нея.

(32)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).

(33)

По-специално, на Комисията следва да се предоставят правомощия да приведе в съответствие с техническия прогрес някои части от общата рамка, установена в приложение I, да изготви обща методика за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики и да приеме определение за сгради с нулево нетно потребление на енергия, като се вземат предвид нормалните за региона атмосферни условия и прогнозираните промени на тези условия с течение на времето . Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, включително чрез допълването й с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(34)

Тъй като осветлението в момента консумира около 14 % от енергията, използвана в ЕС, а модерните, най-съвременни осветителни системи могат да спестят над 80 % от енергията, като поддържат осветеността в съответствие с европейските стандарт, (което е един недостатъчно използван вариант за принос към създаването на възможност Европейският съюз да постигне целите си за 2020 г.), Комисията следва да предприеме съответни стъпки за приемане на директива за проектирането на осветителни системи, за да допълни мерките и целите, заложени в настоящата директива. Увеличаването на енергийната ефективност чрез по-добро проектиране на осветителни системи и използване на енергийно ефективни източници на светлина в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/…ЕО на Европейския парламент и на Съвета от …[за установяване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (преработка)]  (12) се счита за значителен принос към подобряване на енергийните характеристики на сградите.

(35)

Тъй като целите за повишаване на енергийните характеристики на сградите не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, поради сложния характер на сградния сектор и поради невъзможността на националните пазари на жилища да отговорят по подходящ начин на предизвикателствата, свързани с енергийните характеристики , и тъй като те могат, поради мащаба и резултатите от действието, да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност формулиран в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не се разпростира отвъд необходимото за постигането на тези цели.

(36)

Задължението да се транспонира настоящата директива в националното законодателство следва да се ограничава само до онези разпоредби, които представляват значителна промяна в сравнение с предходната директива. Задължението да се транспонират разпоредбите, които остават непроменени, произтича от предходната директива.

(37)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право и за прилагане на директивата, посочени в приложение VI, част Б,

а)

▐ методика на изчисление на цялостните енергийни характеристики на сградите и на части от тях и на строителните компоненти и на техническите сградни инсталации ;

б)

прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови сгради и на части от тях;

в)

прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на съществуващи сгради ▐, които подлежат на основен ремонт и на строителните компоненти и на техническите сградни инсталации, когато се извършва подмяна или модернизация на същите ;

г)

националните планове и цели за увеличаване на броя на сградите с нулево нетно потребление на енергия ; ▐

д)

енергийното сертифициране на сградите и на части от тях;

е)

редовната инспекция на отоплителните и климатични инсталации в сгради;

ж)

системите за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите;

з)

изисквания за образование, обучение и взаимно признаване между държавите-членки за сертифициращи лица за енергийната ефективност на сградите и за инспектори на отоплителни и климатични системи;

и)

национални планове за премахване на пречките съгласно нормативната уредба за строителство, отдаването под наем и опазването на наследството и за създаването на финансови стимули.

(1)

„сграда“ означава конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на параметрите на вътрешния въздух;

(2)

„нова сграда“ означава сграда, за която е получено съответното разрешение за извършване на строителна дейност след влизането в сила на настоящата директива;

(3)

„части от сграда“ означава апартаменти или помещения, предназначени за отделно ползване в сградите;

(4)

„сграда с нулево нетно потребление на енергия“ означава сграда, в която благодарение на високото равнище на енергийна ефективност на сградата общото годишно потребление на първична енергия е равно на или по-малко от производството на енергия от възобновяеми енергийни източници на място;

(5)

„техническа сградна инсталация“ означава техническо оборудване за производство на отопление, охлаждане, вентилация, топла вода, осветление и електричество, за системи за измерване, наблюдение и контрол, или за комбинация от тях;

(6)

„енергийни характеристики на сграда“ означава изчисленото или измереното количество първична енергия , необходима за удовлетворяване на нуждите от енергия , свързани с обичайното използване на сградата, изразено в kWh/m2 на година, което включва, inter alia, енергия, използвана за отопление, топла вода, охлаждане, вентилация, вградено осветление, като се вземат предвид пасивната слънчева енергия, засенчването и естественото осветление;

(7)

„първична енергия“ означава ▐ енергия от възобновяеми или невъзобновяеми източници , която не е преминала през процес на преобразуване или трансформиране;

(8)

„енергия от възобновяеми източници“ означава енергия от възобновяеми неизкопаеми източници, а именно вятърна, слънчева, аеротермална, геотермална, хидротермална и океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, сметищен газ, газ от пречиствателни инсталации за отпадни води и биогазове;

(9)

„външни ограждащи елементи на сградата“ означава интегрираните елементи на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата; ▐

(10)

„сграден компонент“ означава самостоятелна част от сградата, която оказва въздействие върху енергийните характеристики на сградата и не се покрива от техническата сградна инсталация, включително прозорци, засенчване, външни врати, стени, основи, носеща плоча, таван, покрив и изолация;

(11)

„основен ремонт“ означава ремонт на сграда, при който

(12)

„европейски стандарт“ означава стандарт, възприет от Европейския комитет по стандартизация, Европейския комитет по електротехническа стандартизация или Европейския институт за далекосъобщителни стандарти, и предоставен за обществено ползване;

(13)

„сертификат за енергийните характеристики “ означава сертификат, признат от държавите-членки или от юридическо лице, определено от тях, който посочва енергийните характеристики на дадена сграда или части от нея , изчислени съобразно методика, приета в съответствие с член 3;

(14)

„комбинирано производство“ означава едновременно производство в рамките на един процес на топлинна енергия и електрическа и/или механична енергия;

(15)

„равнище на оптимални разходи“ означава равнището, при което анализът на разходите и ползите, изчислени за цялостния жизнен цикъл на дадена сграда, е положителен , като се отчитат най-малко актуалната нетна стойност на инвестиционните разходи, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи (включително разходите за енергия), приходите от произведена енергия, разходите за поддръжка и разходите за изваждане от употреба, където е приложимо;

(16)

„климатична инсталация“ означава комбинация от компонентите , необходими за осигуряване на начин на обработка на вътрешния въздух, включително и за вентилация;

(17)

„котел“ означава комбинация от котелен корпус и горелка, предназначен да подгрява течност чрез отделената при горенето топлина;

(18)

„полезна номинална мощност“ означава максималната топлиннамощност , изразена в kW , определена и гарантирана от производителя, която се постига при продължително действие при спазване на указанията за ефективна работа, посочени от производителя;

(19)

„термопомпа“ означава машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина с ниска температура от естествената обкръжаваща среда, като въздух, вода или почва, към сграда или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той да протича от по-ниска към по-висока температура. Количеството енергия от околната среда, уловено от термопомпите, което следва да се счита за възобновяема енергия по смисъла на настоящата директива, се установява съгласно Директива 2009/28/ЕО;

(20)

„енергийна бедност“ означава състоянието, при което дадено домакинство трябва да похарчи повече от 10 % от доходите си за сметки за енергия за отопление на своя дом до приемлив стандарт, въз основа на равнищата, препоръчани от Световната здравна организация;

(21)

„осветителна система“ означава комбинацията от компоненти, които се изискват за постигане на определено равнище на осветеност;

(22)

„централно отопление или охлаждане“ означава подаване на топлинна енергия под формата на пара, топла вода или охладена течност чрез мрежа от централен производствен източник към множество сгради за използване за загряване или охлаждане на помещения или процеси или за загряване на вода;

(23)

„проектиране на осветителни системи“ означава схема или чертеж, представящи детайлите на конфигурацията и оформлението на осветителните тела, включително свързаното с тях контролно оборудване.

а)

сгради , официално защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на конкретно минимално изискване за енергийни характеристики би довело до неприемлива промяна на тяхната същност или вид;

б)

сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности;

в)

временни постройки с планиран период на използване от по-малко от 18 месеца , промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско енергийно потребление, нежилищни селскостопански сгради, използвани в сектор, който е част от национално секторно споразумение по отношение на енергийната ефективност;

▐

г)

отделно-стоящи сгради с обща полезна етажна площ по-малко от 50 кв. м.

—

прави разграничение между нови и съществуващи сгради, както и между различните категории сгради,

—

отразява различните климатични условия в различните държави-членки и вероятната промяна на тези условия през жизнения цикъл на съответната сграда; и

—

определя общи предвиждания или методи за изчисление за разходите на енергията .

а)

децентрализирани системи за доставка на енергия от възобновяеми източници;

б)

комбинирано производство;

в)

централно или локално отопление или охлаждане, ▐ ако има такива, особено тези, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници ;

г)

термопомпи;

д)

ИКТ оборудване за осъществяване на наблюдение и контрол.

а)

децентрализирани системи за доставка на енергия от възобновяеми източници;

б)

комбинирано производство;

в)

централно или локално отопление или охлаждане, ако има такива, особено тези, които изцяло или частично използват енергия от възобновяеми източници;

г)

термопомпи;

д)

ИКТ оборудване за осъществяване на наблюдение и контрол.

а)

котли, други топлогенератори или топлообменници на отоплителни инсталации, включително централно или локално отопление и охлаждане ;

б)

водни нагреватели в инсталации за топла вода;

в)

централни климатични апарати или генератори на студ в климатични инсталации.

г)

монтирано осветление;

д)

сградни компоненти.

а)

нови и основно ремонтирани жилищни сгради;

б)

нови и основно ремонтирани нежилищни сгради;

в)

сгради, в които се помещават обществени органи.

а)

средносрочни цели, изразени като процент, който тези сгради трябва да представляват ║ като дял от общия сграден фонд и от общата полезна площ съответно през 2015 г. и през 2020 г. ;

б)

подробности за националните изисквания относно минималните равнища на енергия от възобновяеми източници в новите сгради и съществуващите сгради, по които се извършва основен ремонт, съгласно изискванията на Директива 2009/28/ЕО относно насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и членове 6 и 7 от настоящата директива;

в)

обобщение на всички политики и информация относно мерките, предприети за насърчаване на такива сгради.

г)

национални, регионални или местни програми за подпомагане на мерките за популяризиране на такива сгради, като данъчни стимули, финансови инструменти или намаляване на ДДС.

а)

в контекста на преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие  (14) за следващия период на програмиране, значително увеличаване на максималната сума, отпускана от Европейския фонд за регионално развитие, която може да бъде използвана за подпомагане на енергийната ефективност, включително централно отопление и охлаждане и инвестиции за енергия от възобновяеми източници за жилищни сгради, както и разширяване на критериите за допустимост на такива проекти;

б)

използване на други финансови средства на Общността за подпомагане изследователската и развойната дейност, информационните кампании и обученията, свързани с енергийната ефективност;

в)

създаване до 2020 г. на фонд за енергийна ефективност на основата на вноски от бюджета на Общността, Европейската инвестиционна банка и държавите-членки, който да действа като механизъм за увеличаване на частните и публичните инвестиции за проекти за увеличаване на енергийната ефективност на сградите, включително енергия от възобновяеми източници, за сгради или сградни компоненти до 2020 г.. Този фонд се интегрира в програмирането на другите видове структурно подпомагане от Общността. Критериите за отпускане на средства по него се определят в съответствие с Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд  (15) и то се изпълнява най-късно до 2014 г;

г)

намаляване на ДДС за услуги и продукти, включително енергия от възобновяеми източници за сгради или сградни компоненти, свързани с енергийната ефективност.

а)

мерки, извършени във връзка с основен ремонт на външните ограждащи елементи на сградата, включително нейните изолационни системи, или на техническата(ите) сградна(и) инсталация(и) както и

б)

мерки за отделни части или елементи на сградата, които не са обвързани с основен ремонт на ограждащите елементи на сградата, включително нейните изолационни системи, или на техническата(ите) сградна(и) инсталация(и).

а)

общ сертификат за цялата сграда при блокове с обща отоплителна инсталация, или

б)

оценка на енергийните характеристики на този апартамент или помещение .

а)

сравнение между енергийните характеристики на проверената инсталацията и:

б)

препоръки за рентабилно подобрение на енергийните характеристики на инсталацията на сградата или на части от нея.

а)

методики за оценяване на енергийните характеристики на сградите въз основа на използването на първична енергия и емисиите на въглероден двуокис;

б)

общи стимули за допълнителни мерки за енергийната ефективност на сградите.

в)

установяване на изискване в рамките на Общността съществуващите сгради да имат нулево нетно потребление на енергия.

а)

схеми за подпомагане на национално, регионално и местно равнище за насърчаване на енергийна ефективност и използване на енергия от възобновяеми източници в сгради;

б)

дела на енергията от възобновяеми източници, използвана в сградния сектор на национално и регионално равнище, включително специфична информация относно това, дали енергията от възобновяеми източници се получава от уреди на място в сградата, централно отопление и охлаждане или комбинирано производство;

а)

последната версия на всеки план за действие в областта на енергийната ефективност, посочен в член 14, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО;

б)

подробни данни за мерките, прилагани към момента на равнище Общност за подобряване на енергийните характеристики на сградите, включително всички приложими финансови/данъчни инструменти, подходящи начини за прилагане или данни за връзка;

в)

подробни данни за национални планове за действие или национални, регионални и местни мерки, прилагани към момента във всяка държава-членка за подобряване на енергийните характеристики на сградите, включително всички приложими финансови/данъчни инструменти, подходящи начини за прилагане или данни за връзка;

г)

примери за най-добри практики на национално, регионално и местно равнище за подобряване на енергийните характеристики на сградите.