23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/92

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства процеса, започнат от Комисията в нейната Зелена книга. Въпреки това, той изразява съжаление, че обсъждането се ограничава единствено до биоотпадъците и не обхваща всички биоразградими отпадъци.

1.2

При липсата на общо законодателство той препоръчва изготвянето на законодателство с хармонизирани принципи и технически методи.

1.3

ЕИСК подчертава необходимостта от спазване на йерархията на методите на управление на отпадъците и от стимулиране и улесняване на рециклирането, както и на оползотворяването и по-специално оползотворяването на енергията.

1.4

Той се обявява за това да бъде направено всичко възможно, за да се развие превенцията на генерирането на отпадъци от потребителите и индустриалните производители, като съзнава, че количествата, които могат да бъдат спестени, са незначителни. Тъй като местните условия могат да оказват голямо влияние върху управлението на биоотпадъците и възможностите за използване на произведения материал, Комитетът смята, че засега Европейският съюз следва да предпочете по-скоро ясни насоки и определяне на качествена цел, отколкото задължителни единни правила за начините на производство на компост. Поради това държавите-членки следва да запазят известна свобода на действие при осъществяването на европейските цели. Все пак би било полезно пет години след въвеждането на евентуални насоки да се направи равносметка на прилагането на политиката на Европейския съюз. Ако тази равносметка се окаже неудовлетворителна, ще трябва да се предвиди по-строго законодателство.

2.1

Биоотпадъците са биоразградими отпадъци от паркове и градини, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти (обекти за продажба на хранителни продукти), както и подобни отпадъци от хранително-преработвателните предприятия. В определението не се включват остатъци от горскостопанска или селскостопанска дейност, естествени торове, утайки от отпадъчни води или други биоразградими отпадъци като естествен текстил, хартия или обработена дървесина. Следователно основната тема на Зелената книга е посветена на биоотпадъците, а не на биоразградимите отпадъци – по-общо понятие, което включва биоотпадъците.

2.2

Общото количество на биоотпадъците, които се генерират годишно в ЕС, е между 76,5 и 102 млн. тона хранителни и градински отпадъци, включително смесени твърди комунално битови отпадъци, и до 37 млн. тона от хранително-вкусовата промишленост.

3.1

Трябва да се подчертае още от самото начало, че националните политики се различават съществено в отделните държави-членки. Следователно въпросът е да се установи дали националните действия са достатъчни или дали следва да се предпочете действие на Общността, което би било по-ефективно, като се има предвид, че специфичните местни условия, по-специално климатът, са от особено значение.

3.2

Рамковата директива за отпадъците изисква от Комисията да извърши оценка на управлението на биоотпадъците, за да предвиди, при необходимост, законодателно предложение или насоки.

3.3

През 1999 г. и 2001 г. бяха публикувани два работни документа, но оттогава ситуацията значително се промени главно поради присъединяването на 12 нови държави-членки.

3.4

Ето защо Зелената книга има за цел да проучи възможностите за подобряване управлението на биоотпадъците в Европейския съюз. Това предполага започването на дебат относно полезността от бъдещо действие на Общността, при който да се отчита йерархията на третирането на отпадъците и евентуалните икономически, социални и екологични ползи. Трудността на задачата произтича от факта, че съществуват редица неизяснени аспекти на този въпрос.

4.1

В държавите-членки се използват следните техники:

4.2

Всички тези техники се използват в държавите-членки, като преобладават три тенденции: изгаряне с цел да се избегне депонирането; висока степен на възстановяване на материали в държави-членки, но с доста ниска степен на изгаряне и депониране.

4.3

Съществуващите стандарти също се различават. Има стандарти за използването и качеството на компоста, но те са различни в отделните държави-членки. Има и такива, които се отнасят до оползотворяването на енергията. Те са изготвени на равнище на Общността.

4.4

Екологичните, както и икономическите последици са различни в зависимост от използваните техники. Депонирането се смята за най-евтиното решение, докато изгарянето изисква по-големи инвестиции. Що се отнася до биологичното третиране, използваните техники са толкова разнообразни, че е трудно да се установят конкретни разходи.

5.1.1

Обхватът на Зелената книга не включва всички биоразградими отпадъци. Този избор е ограничителен, тъй като биоразградимите отпадъци не се вземат под внимание в тяхната цялост. В известен смисъл така се създава нова категория биоразградими отпадъци, която включва само биоразградимите отпадъци от парковете и градините и домакинските хранителни отпадъци от заведения за хранене или от сектора на селскостопански хранителни продукти.

5.1.2

Схемите за събиране и средствата за третиране на биоотпадъците и на биоразградимите отпадъци, както понякога и процедурите за оползотворяване, са проектирани и се прилагат по общ начин. Поради това би било по-логично да се възприеме общ хармонизиран подход, основан на единно законодателство. Ако се окаже невъзможно установяването на единно законодателство, ще бъде необходимо най-малкото да се постигне такова с хармонизирани принципи и технически методи.

5.1.3

Методите на управление на биоотпадъците (и по-общо на биоразградимите отпадъци) трябва естествено да спазват йерархията на отпадъците: превенция, рециклиране (в случая повторното използване е безпредметно), друг вид оползотворяване, включително оползотворяването на енергия и накрая изхвърляне.

5.1.4

Превенцията е очевидно предпочитаният метод. На практика това означава ограничаване на дела на неконсумирана храна в отпадъците и ограничаване генерирането на отпадъци от градини и паркове посредством адаптирани методи на отглеждане на растенията. Въпреки това трябва да бъдем реалисти – генерирането на биоотпадъците е неизбежно.

5.1.5

За този вид отпадъци рециклирането следва да се разглежда като основният метод на управление на отпадъци. Това включва производството на органични подобрители чрез компостиране, а дори и на тор чрез метанизация. От особено значение е методът за събиране на отпадъците, предхождащ биологичното третиране. Може да се процедира чрез разделно събиране при източника или чрез смесено събиране, последвано от сортиране в инсталациите за преработка на отпадъците. Тук следва да се подчертае, че качеството на продуктите, влизащи в производството на компост, има силно въздействие върху качеството на крайния продукт. Важното е да се постигнат целите, свързани с рециклирането и качеството на крайния материал, независимо каква технология или какъв начин на организация са възприети.

5.1.6

За биоразградимите отпадъци ефективността на процеса на оползотворяване се оптимизира чрез метанизация. Оползотворяването на енергията от остатъчни отпадъци е необходимо допълнение към процедурите за рециклиране на биоразградими отпадъци, за да не се губи енергията, която съдържат.

5.2.1

Що се отнася до използването на компост, следва да се подчертае, че възможностите за пазарна реализация се различават значително в зависимост от специфичната ситуация в отделните държави-членки и че търговските отношения, свързани с вноса/износа на компост, са силно стеснени. Пазарът на компост се развива главно на местно равнище. В някои страни той се използва преди всичко за селскостопански цели, а в други употребата му е насочена предимно към възстановяване на растителното покритие или към производство на подобрители, предназначени за употреба от частни лица. Поради това изглежда логично законодателството да се изготвя в зависимост от употребата на крайния продукт. Може да се разграничат три основни вида употреба/продукти:

5.2.2

Във всички случаи, въз основа на научни проучвания на риска следва да се установят критериите за санитарно и екологично качество на крайните материали (компост или остатъци от процеса на биологично преработване). Окончателните критерии за качество на компоста и остатъците от процеса на биологично преработване трябва да бъдат определени в зависимост от планираните видове употреба и реални анализи на риска и въз основа на твърдо установени и изпитани методологии.

5.3.1

За да се развие третирането на биоотпадъците, което се извършва при различни условия в зависимост от географските особености, климата, пазарите за компост, за предпочитане е тази задача да бъде възложена на държавите-членки в рамките на ясни насоки, установени на европейско равнище, както и въз основа на научно установени критерии за качество.

5.3.2

Следователно политиката на ЕС трябва да почива върху определянето на стандарти за компоста, силна подкрепа за разделното събиране на отпадъци и рециклирането, определянето на стандарти в процеса на производство на компост и обмена на добри практики. Като цяло, политиката следва да запази известна гъвкавост и затова се отдава предпочитание по-скоро на ясни насоки, отколкото на твърде ограничителни и зле адаптирани към местните условия законодателни мерки. В действителност местните власти разполагат с цяла палитра от мерки, включително тарифната и данъчната политика. Така например във Франция фактът, че дадена община избира разделното събиране на отпадъци, довежда до намаляване на такса смет с пряка полза за данъкоплатците, което представлява силно стимулираща мярка за общинските власти. Истина е обаче, че разделното събиране се организира по-лесно в селските райони или крайградските райони, отколкото в централните части на градовете и особено на старите градове.

5.5.1

Следва да се отдава предимство на биологичното третиране пред други форми на третиране и по-конкретно на депонирането. Трябва да се отбележи, че в това отношение чрез икономически и финансови инструменти може да се стимулира намирането на други решения, различни от депонирането на отпадъци. Би могло например да се повишат или да се въведат такси за депонирането на отпадъци, като по този начин се финансира третирането на отпадъците с цел оползотворяването им. Необходимо е също така да бъдат предложени алтернативи, които да са достъпни от гледна точка на разходите.

5.5.2

Следва да се припомни йерархията на отпадъците и да се засилят мерките за превенция на генерирането на отпадъци.

6.2.1

Можем само да подкрепим общата цел за превенция на генерирането на отпадъци. Превенцията може да бъде количествена и/или качествена. В първия случай целта е да се намали количеството на отпадъците, които постъпват в схемите за колективно управление посредством компостиране в къщи или в квартала, но тези техники имат ограничено приложение по отношение на обема на отпадъците и тяхното въздействие е слабо в кратко- и средносрочен план. Във втория случай целта е да се избегне замърсяването на биоразградимите отпадъци.

6.2.2

И в двата случая е необходимо да се повиши осведомеността и да се образова населението, което играе основна роля не само в генерирането на отпадъци, но и в тяхното сортиране и събиране. По-специално процесът на повишаване на осведомеността следва да бъде насочен към най-големите производители на отпадъци.

6.2.3

Следните конкретни мерки биха могли да бъдат предложени:

6.3.1

Допълнителното ограничаване на депонирането на биоотпадъци има екологични предимства и дава възможност да се оползотворява енергията от биоотпадъците, да се рециклират материалите и да се произвежда още по-голямо количество компост, но изисква наличието на алтернативи, които са достъпни от гледна точка на разходите.

6.3.2

Следва да се стимулира биологичното третиране, например чрез финансови инструменти. Във Франция увеличаването на данъка за депониране се придружава от допълнително финансиране за биологично третиране. Следва също да се предвиди и определянето на процент на рециклиране на биоразградими отпадъци.

6.4.1

Анаеробното разлагане на отпадъците с оползотворяване на енергията от биогаза и използване на остатъците от процеса на биологично преработване за производството на компост изглежда особено препоръчително. Този метод е в съответствие с концепцията „жизнен цикъл“, тъй като позволява да се намалят емисиите на парникови газове, да се подобри качеството на почвите благодарение на компоста и да се оползотвори енергията на биогаза.

6.4.2

Във всички случаи независимо от използвания метод следва да се даде приоритет на рециклирането, заедно с производството на торове, които ще се върнат в почвата чрез биологичното третиране, което има общопризнато положително въздействие върху околната среда.

6.4.3

Концепцията за жизнен цикъл е интересна, но на използването ѝ на практика пречи обстоятелството, че наличните понастоящем инструменти за прилагане не позволяват тя да бъде осъществена. Методите за оценка и управление трябва да бъдат подобрени, така че да отчитат въздействието на изменението на климата и на въпроса за качеството на почвите.

6.4.4

Следва да се предвиди възможност за по-малко ограничителни разпоредби за изгарянето на хомогенни отпадъци предвид факта, че рисковете са по-малки при изгарянето.

6.5.1

Комуналните биоразградими отпадъци представляват 2,6 % от производството на възобновяема енергия. Това е резултат от понастоящем използваните методи на третиране: изгаряне, третиране на биогаз, получен от депа, биогаз, получен чрез метанизация.

6.5.2

Според Европейската агенция за околна среда енергийният потенциал на комуналните отпадъци е от порядъка на 20 млн. тона нефтен еквивалент, което представлява приблизително 7 % от общия потенциал на възобновяемите енергии, с които ще разполагаме през 2020 г. Поради това възможностите за осъществяване на напредък са големи. Ето защо не следва a priori да се разглежда отрицателно оползотворяването на енергията от биоотпадъците. Развитието на метанизацията на биоотпадъци следва да се разглежда като интересна възможност, която заслужава да бъде насърчавана.

6.5.3

Изключително важно е да се насърчи разработването на нова и по-ефективна технология, с цел да се засили третирането на отпадъците чрез съоръжения за производство на биогаз, както и други форми на използване на отпадъците при производство на биогорива.

6.6.1

Изключително важно е да се подкрепя засиленото използване на рециклирането и оползотворяването на биоотпадъците. Трябва не само да се информират и да се насърчават производителите (причинителите) на биоотпадъците, но и да се положат усилия да се окаже влияние върху администрациите, които отговарят за тези въпроси. Би могло да се предвиди да се поощри всяка държава-членка да определи цел за използване на торове от възобновяем източник.

6.6.2

Може да се предвидят следните мерки:

6.7.1

Предвид разнообразните употреби и многообразието на продуктите следва да се определят правила както за компоста, така и за неговото използване.

6.7.2

По отношение на компоста е необходимо да се определят гранични стойности за замърсителите и патогенните елементи.

6.7.3

Във връзка с използването на компоста би било полезно да се определят:

6.7.4

Всяка цел би съответствала на характеристиките и качествата на съответния компост. Във всеки един от тези случаи следва да се определят санитарни и екологични качествени критерии на крайните материали въз основа на научни проучвания на риска. Тези критерии могат да се отнасят за замърсителите, патогените и примесите.

6.7.5

Въпросът за използването на компост, произведен от смесени отпадъци, поставя въпроса за метода на третиране. Разделното събиране при източника е най-сигурното, но организирането му не винаги е лесно. Другото решение се състои в смесеното събиране, последвано от сортиране в инсталация или в център за сортиране. Поради това в случаите, когато са налице няколко технологии, е необходимо да се установи със сигурност, че целите за рециклиране и качество на крайния материал са постигнати, независимо от избрания метод.

6.8.1

Всички инсталации за обработка на отпадъци трябва да подлежат на строго наблюдение и регулаторна рамка. Един конкретен текст за управлението на биоразградимите отпадъци, чрез който се определят минимални европейски стандарти, би позволил, без да се променя прагът на директивата за КПКЗ, да се гарантира по-добро наблюдение на инсталации за компостиране, чиито праг често е по-нисък от посочения.

6.9.1

В Зелената книга се посочва йерархията на отпадъците. Ето защо съвсем основателно се препоръчва да се ограничи депонирането на отпадъци. Изгарянето може да представлява добър метод за оползотворяване на биоотпадъците, но въпреки това, в този случай, съдържащите се в биоотпадъците хранителни съставки не се използват за повишаване качеството на почвите. Компостирането има предимството да произвежда материал, който действа като висококачествена тор и притежава свойства, които спомагат за подхранване на почвата. Недостатъкът му е, че при производството на компоста се отделят парникови газове. Анаеробното разлагане на отпадъците с производство и оползотворяване на енергията от биогаза и използване на остатъци от процеса на биологично третиране за производството на компост е по-сложно и изисква по-големи инвестиции, отколкото компостирането. Въпреки това то позволява да се получи по-чист източник на възобновяема енергия.

6.9.2

Във всички случаи следва да се запази капацитетът за технологични иновации на операторите, за да могат да развият процедурите и да ги оптимизират както в икономическо, така и в количествено и качествено отношение. Главното е да се осигури възможно най-добро качество на произведения компост и да се съсредоточат усилията върху постигането на резултати с помощта на научно установени прагове, а не чрез установяването на предварително определени технически методи.