Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на леките автомобили на бензиностанциите“

На 20 януари 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 175 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно етап II на улавянето на бензиновите пари при зареждането на леките автомобили на бензиностанциите“

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 април 2009 г. (докладчик: Francis Davoust).

На 453-ата си пленарна сесия, проведена на 13 и 14 май 2009 г. (заседание от 13 май), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 194 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.1. ЕИСК приветства изготвянето на предложение за директива след ангажиментите, поети във връзка с:

1.2. ЕИСК отбелязва, че Директива 94/63/ЕО цели улавянето на бензиновите пари, които се отделят в атмосферата по други начини вследствие складирането и разпространяването на бензина между терминалите и бензиностанциите (т.нар. „Етап I на УБП“). Бензиновите пари, отделени когато бензиностанция получава нова доставка на бензин, се връщат в автоцистерната или мобилния подвижен резервоар и се връщат в терминала, където могат да бъдат преразпределени.

1.3. ЕИСК приветства избора на Комисията за инсталиране на оборудване на Етап II на УБП:

1.4. Подробната оценка на вариантите е включена в оценката на въздействието, която придружава настоящото предложение. Тя ще бъде на разположение на следния уебсайт (1).

1.5. Ето защо ЕИСК препоръчва приемането на тази директива заедно с предложените изменения на член 3, член 4 и член 5.

2.1. Предмет на настоящото законодателно предложение е улавянето на бензиновите пари, които се отделят в атмосферата при зареждане на леките автомобили на бензиностанциите (т.нар. „Етап II на улавянето на бензиновите пари или УБП“).

2.2. Комитетът е наясно, че емисиите на летливи органични съединения, съдържащи се в бензина, вредят на качеството на въздуха на местно и регионално равнище (бензол и озон), за което съществуват общностни стандарти и цели за качеството на въздуха. Озонът в близост до земната повърхност е замърсител, който преминава през националните граници и представлява третият по значимост парников газ. Бензолът, както е известно, е канцерогенен за човека. Въглеводородите са класифицирани в няколко групи, които се различават в зависимост от молекулярната си структура: линейна или циклична. Ароматните въглеводороди имат ненаситена циклична структура, чийто основен елемент е съставен от шест въглеродни атома. Бензолът с формула C6 H6 е първият от тях. За опазване на здравето на човека, граничната стойност за бензола в Европа, определена от Европейския парламент и Комисията е 9 µg/m3, като това представлява средната годишна стойност за 2006 г., като поставената цел за 2010 г. е 5 µg/m3. ЕИСК обръща особено внимание на защитата на потребителите, които зареждат редовно превозните си средства на бензиностанциите, но също така на работниците, които работят постоянно там.

2.3. Загубата на бензинови пари от резервоарите на превозните средства или по време на зареждане е основен източник на тези емисии. Направените неотдавна промени в Директивата, регулираща качеството на бензина и дизеловото гориво, които дават възможност за добавяне на етанол в по-голямо съотношение към бензина, подчертават проблема с тези емисии, като се има предвид, че това води до повишаване на налягането на парите в резервоарите за съхранение. Ето защо е време да се потърсят нови пътища за намаляване на емисиите.

2.4. ЕИСК препоръчва настоятелно на Комисията да отдели без отлагане внимание на възможността за промяна на превозните средства, така че да се задържат и улавят бензиновите пари в самите резервоари на превозните средства, както това вече се изисква в САЩ, и да изготви незабавно предложения по този въпрос.

2.5. Междувременно ЕИСК поддържа настоящите предложения на Комисията, насочени към намаляване на емисиите на бензинови пари по време на зареждане на превозните средства.

2.6. ЕИСК подчертава, че сегашната практика в областта на улавянето на бензинови пари по време на зареждане се различава значително в отделните държави-членки. Ето защо той подкрепя предложението на Комисията да използва член 175 за осигуряване на минимални стандарти на европейско равнище за улавяне на бензинови пари по време на зареждане, като остави свобода на държавите-членки да определят по-строги стандарти, ако желаят това.

2.7. Директива 94/63/ЕО вече осигурява улавянето на бензиновите пари, които се отделят при складирането и разпространяването на бензин между терминалите и бензиностанциите (т.нар. „Етап I на улавянето на бензиновите пари“).

2.8. Според ЕИСК улавянето на парите на етап II е логична стъпка от гледна точка на подобряването на качеството на въздуха.

2.9. Освен това ЕИСК счита, че настоящото предложение е в съответствие с Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда, като същевременно е съвместимо с трите стълба на Лисабонската стратегия. То насърчава търсенето и разработването на технологии, необходими за осъществяване на улавянето на етап II.

3.1.1. В първото изречение следва да се изясни думата „планирана“. ЕИСК счита, че е изключително трудно да се твърди със сигурност, че при откриването на дадена бензиностанция производителността ще бъде идентична с планираната в проекта.

3.1.2. ЕИСК настоява да бъде допълнен текстът след „500 m3 годишно“ със следното изречение: „Бензиностанциите са длъжни да декларират тази производителност в рамките на три месеца след откриването си.“.

3.1.3. ЕИСК смята, че е необходимо всяка новопостроена бензиностанция, чиято производителност е под 500 m3, да е задължена да обяви увеличаването на производителността, ако тя надвиши „500 m3 годишно“. Декларацията трябва да бъде подадена в рамките на три месеца след началото на годината, следваща годината, през която се е осъществило това превишаване. В този случай бензиностанцията следва да се оборудва в рамките на шест месеца от същата година.

3.1.4. Във второто изречение да се добави „извън помещенията на предприятието“ след „под помещения, в които се работи“, тъй като могат да съществуват офиси, необходими за работата на бензиностанцията, които да са част от сградата.

3.1.5. Текстът на параграф 1 става, както следва:

Държавите-членки гарантират, че всяка нова бензиностанция се оборудва със система, съответстваща на Етап II на улавянето на бензиновите пари, ако нейната действителна или планирана производителност е по-голяма от 500 m3 годишно. Бензиностанциите са длъжни да декларират тази производителност в рамките на три месеца след откриването си. Всяка новопостроена бензиностанция, чиято производителност е по-малка от 500 m3 , e задължена да декларира нейното увеличение, ако превиши 500 m3 годишно. Тази стъпка трябва да бъде предприета най-много три месеца след началото на годината, следваща годината, в която се е осъществило това превишаване. В този случай, бензиностанцията следва да се оборудва в рамките на шест месеца от същата година . Всички нови бензиностанции, намиращи се под постоянно обитавани жилища или под помещения, в които се работи извън помещенията на предприятието , се оборудват със система, съответстваща на Етап II на улавянето на бензиновите пари, независимо от тяхната действителна или планирана производителност.

3.2.1. ЕИСК смята, че следва да се изясни понятието „основен ремонт“. Той смята, че то трябва да се отнася за значителна промяна, като например увеличаване на производителността на оборудването за подаване и зареждане с гориво с над 20 % в сравнение с първоначалната производителност или преминаването от оборудване на самообслужване със следене към оборудване на самообслужване без следене.

3.2.2. ЕИСК поставя искането да не се разглеждат като основен ремонт, т.е. като значителна промяна, изменението на търговската марка на бензиностанция, преминаването от традиционно оборудване с пълно обслужване към оборудване на самообслужване със следене, привеждането на оборудването в съответствие със съществуващата нормативна уредба.

3.2.3. Текстът на параграф 2 става, както следва:

Държавите-членки гарантират, че всяка съществуваща бензиностанция с производителност по-голяма от 500 m3 годишно, която претърпява основен ремонт, се оборудва със система, съответстваща на Етап II на улавянето на бензиновите пари. Под основен ремонт се разбира значителна промяна, като например увеличаване на производителността на оборудването за подаване и зареждане с гориво с над 20 % в сравнение с първоначалната производителност или преминаването от оборудване на самообслужване със следене към оборудване на самообслужване без следене. Не може да се разглежда като основен ремонт, т.е. като значителна промяна, изменението на търговската марка на бензиностанция, преминаването от традиционно оборудване с пълно обслужване към оборудване на самообслужване със следене, привеждането на оборудването в съответствие със съществуващата нормативна уредба.

3.3.1. ЕИСК препоръчва да се добави следното изречение: „Всяка бензиностанция с производителност под 3 000 m3 годишно е длъжна да декларира увеличаването на производителността, ако тя надвиши 3 000 m3 през календарната година“. В този случай бензиностанцията следва да се оборудва до шест месеца на същата година.

3.3.2. Текстът на параграф 3 става, както следва:

Държавите-членки гарантират, че всяка съществуваща бензиностанция с производителност по-голяма от 3 000 m3 годишно се оборудва със система, съответстваща на Етап II на улавянето на бензиновите пари най-късно до 31 декември 2020 г. Всяка бензиностанция с производителност под 3 000 m3 годишно е длъжна да декларира увеличаването на производителността, ако тя надвиши 3 000 m3 през календарната година. В този случай бензиностанцията следва да се оборудва до шест месеца на същата година .

Минимално допустима степен на улавяне на бензиновите пари

3.4.1. ЕИСК предлага да се заменят процентите от 85 % на 90 %, тъй като редица държави вече са определили минималното ниво на този процент.

3.4.2. Текстът на параграф 1 става, както следва:

Държавите-членки гарантират, че ефективността на улавяне на въглеводородите на система, съответстваща на Етап II на улавянето на бензиновите пари, е по-голяма или равна на 85 90 %.

3.5.1. ЕИСК препоръчва да се изясни определението за оборудване за улавяне на пари на Етап II.

3.6.1. ЕИСК счита, че годишното изпитване на бензиностанциите, снабдени със система за автоматично следене, е още по-необходимо, тъй като няма оператор, който да следи за възникването на неизправности.

3.6.2. Текстът на параграф 1 става, както следва:

Държавите-членки гарантират, че ефективността на улавяне на въглеводородите се изпитва поне веднъж годишно, когато има оборудване за автоматично следене.

3.7.1. ЕИСК предлага първото изречение да отпадне.

3.7.2. Във второто изречение Комитетът предлага да се заменят думите „и автоматично да прекратява подаването на бензин от неизправната бензиноколонка, ако неизправността не бъде отстранена в рамките на 7 дни“ със следния текст: „Сигналът за неизправност на системата за улавяне на етап II води до преустановяване на подаването на гориво, ако ремонтът не бъде осъществен в срок от 72 часа“.

3.7.3. Предвиденият седемдневен срок е прекалено дълъг. Тази разпоредба е валидна и за бензиностанциите със следене.

3.7.4. Текстът на параграф 2 става, както следва:

Където е инсталирана система за автоматично следене, държавите-членки гарантират, че ефективността на улавяне на въглеводородите се изпитва поне веднъж на три години . Системата за автоматично следене трябва да открива автоматично неизправности при функционирането на системата, съответстваща на Етап II на улавянето на бензиновите пари, и на самата система за автоматично следене, и да показва неизправностите на оператора на бензиностанцията и автоматично да прекратява подаването на бензин от неизправната бензиноколонка, ако неизправността не бъде отстранена в рамките на 7 дни. Сигналът за неизправност на системата за улавяне на Етап II води до преустановяване на подаването на гориво, ако ремонтът не бъде осъществен в срок от 72 часа .

Брюксел, 13 май 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI