22.9.2009

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/9

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Партньорство между образователните институции и работодателите“ (проучвателно становище)

2009/C 228/02

В писмо от 27 юни 2008 г. чешкото Министерство на външните работи и европейските въпроси поиска от Европейския икономически и социален комитет, във връзка с предстоящото чешко председателство на Европейския съюз, да изготви проучвателно становище относно:

„Партньорство между образователните институции и работодателите“ (проучвателно становище).

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 март 2009 г. (докладчик: г-н MALOSSE, съдокладчик г-н PIRVULESCU).

На 452-ата си пленарна сесия, проведена на 24 и 25 март 2009 г. (заседание от 24 март 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 160 гласа „за“, 1 глас „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1. Обобщение и препоръки

1.1

В отговор на отправеното към ЕИСК искане на чешкото председателство, съдържанието на настоящото проучвателно становище е съсредоточено върху отношенията между работодателите и образователните институции, включва препоръки както за предприятията, сдруженията на предприятия, образователните институции с цялото им многообразие, така и за ЕС, и предвижда насоки за започване на социален диалог и на граждански диалог с всички заинтересовани институции и страни.

1.2

Становището взема предвид следните аспекти:

—	контекста на кризата, която излага Европа на нови външни и вътрешни предизвикателства и се изразява в реалната икономика със закриването и преструктурирането на предприятия и със значително нарастване на безработицата;

—

съществуването на структурни тенденции със силно социално и икономическо въздействие, сред които са застаряването на населението, навлизането на нововъзникващите икономики в глобалната конкуренция и развитието на нови технологии, които изискват постоянно адаптиране и предвиждане на потребностите от нови умения;

—

нуждите на лицата и групите, изложени на риск от изключване. Уязвимите групи от населението са най-изложени на риск по време на криза. Партньорите трябва да съдействат за равнопоставеността, като разработват проекти, които насърчават включването на жените, младите хора, малцинствата, хората с увреждания и възрастните работници в пазара на труда.

1.3

Становището подчертава редица основни приоритети:

—	култура на партньорство със зачитане на принципно различните задачи на предприятията и образователните институции;

—	общ преглед на отношенията и на партньорствата между образователните институции и предприятията, които – извън техническото и професионалното обучение – все още са недостатъчно застъпени и на които липсват най-вече необходимите средства и стратегическа визия;

—	необходимостта да се намери правилното равновесие между низходящия и възходящия подход за всички инициативи, които трябва да се провеждат;

—	значението на личните отношения за ефективното функциониране на партньорствата;

—

необходимостта цялостната тематика на партньорството в широк смисъл между образователните институции (университети, професионално обучение, училища и др.) и работодателите (частен сектор, публичен сектор, НПО и др.) да се разглежда на следните три равнища:

—	начално, средно и висше образование;

—	първоначално и продължаващо професионално обучение;

—	инженерно и техническо образование, иновации и научни изследвания;

—	специални усилия в подкрепа на професионалните сектори и МСП. Благодарение на възможностите си за гъвкавост, тази категория предприятия представлява всъщност основният ресурс за създаването на заетост по време на криза с особена роля за развиването на предприемачески дух и творчество;

—	ролята на организациите на работодателите и на синдикалните организации, както и на организациите на гражданското общество като катализатори на проекти и синергии за поддържане на инициативите и на устойчивите и динамични структури.

Цялостна ориентация в полза на модел на сътрудничество между всички заинтересовани участници в контекста на конкуренцията

1.4

ЕИСК предлага в европейски мащаб да се изгради нова рамка за партньорство между образователните институции и предприятията с оглед да се използват предимствата на европейското измерение, но също и за напредък в интерес на обществото. ЕИСК препоръчва започването на европейски процес, който може да бъде наречен „Пражки процес“ по аналогия с конференцията „Партньорство между образователните институции и работодателите“, която ще се проведе на 6 и 7 април в Прага по инициатива на чешкото председателство. Той може да се осъществи под формата на достатъчно широка европейска референтна рамка, която да позволи на операторите по места да предприемат иновационни действия на местно и регионално равнище:

—	приканване на държавите-членки и на другите публични власти да инвестират повече в образованието като цяло и по-специално в партньорствата като подходящ отговор на икономическата криза и на трудностите, които все още съществуват на пазара на труда;

—	насърчаване на предприятията и на образователните институции да се ангажират в партньорства, като осъществяват иновации по отношение на формата и на съдържанието;

—	организиране на обмен на добри практики и структуриране на техническите и финансовите насоки, които дават възможност инициативите да се изпитват, оценяват и разпространяват в европейски план;

—	разработване на съвместни проекти (общи референтни системи на дипломи, мрежи от училища и инициативи, обучение на преподаватели, мрежа от медиатори);

—	насърчаване на програми за кръстосана мобилност между преподаватели, ученици, училища и организации на работодатели.

1.5

ЕИСК предлага този процес да бъде финансиран от 2013 г. от европейските структурни фондове и съществуващите програми (Леонардо, Грундвиг, Еразъм за студенти, Еразъм за стажанти и чираци, Еразъм за млади предприемачи и др.), като при необходимост те да се адаптират. Така например ЕСФ би трябвало да може да се използва в подкрепа на първоначалното обучение. Може да бъде предложена допълнителна специална програма за периода след 2013 г.

2. Необходимостта от партньорства между сферата на предприятията и на образованието и техният потенциал

2.1

На цялата територия на Европа развитието и качеството на живот са до голяма степен обусловени от равнищата на културата и науката, които от своя страна зависят от качеството на образователните механизми. Трябва да се подчертае, че в Европа партньорството между предприятията и образователните институции се сблъсква с редица сериозни препятствия, свързани:

—	в социален план – със силно нарастване на търсенето на знания;

—	в икономически план – с експоненциалното развитие на дисциплини, които трябва да бъдат преподавани, за да се отговори на потребностите на икономиката;

—	в културен план – с все по-комплексните потребности във връзка с насърчаване на ценностите на културното многообразие.

Партньорството трябва също така да включва:

—	правото на образование за всички, и то на най-високото възможно ниво на обща култура, включително изучаването на езици и на съвременни техники на комуникация;

—	борбата срещу всички форми на изключване и дискриминация, както и зачитане на многообразието във всичките му разновидности;

—	инициативността и творчеството и всички положителни ценности, свързани с концепцията за създаване на богатство и за предприемачески дух;

—	особено внимание към индивидуалните случаи, по-специално по отношение на специфичните групи от хора.

2.2

Традиционно Европа разчита на дългосрочното предвиждане на потребностите от умения. Независимо от това, в условията на бързоизменяща се глобална икономика се изисква по-тясно сътрудничество между сферите на образованието и предприятията, за да се отговори на непосредствените и бъдещите нужди на промишлеността и по-специално на МСП.

2.3

От дълго време има натрупан положителен опит, който се вписва в задачите на техническото, средното и висшето образование в рамките на партньорства, които му дават възможност да бъде в симбиоза с икономическата среда чрез многобройни – формални или неформални – споразумения, свързващи образователните институции с предприятията и обратно. Освен наблюдаваните почти навсякъде добри практики е налице голямата амбиция – като се зачитат отговорностите на всички и по-специално на образователните институции да издават дипломи по напълно автономен начин, да се създават устойчиви партньорства за постигането на синергия, да се обединяват силите и талантите с цел съвместно да се намерят отговори на икономическите и социалните нужди.

Бизнесът и образователните институции преследват, разбира се, различни цели, но извършвайки обмен на информация и развивайки партньорства и съвместни проекти, те могат да извлекат полза за по-доброто гарантиране на успеха на мисията им. От години, дори векове, в много държави-членки съществуват примери за системи за съвместяване на образование и професионално обучение, при които обучението се осъществява в училище и в предприятието (двойна система в Германия, професионално обучение (apprentissage) във Франция, професионално обучение (apprenticeships) в Обединеното кралство и др.). Съвместяването на образованието с професионално обучение доказа високата добавена стойност на постоянните, структурирани и интегрирани партньорства.

2.4

В идеалния случай бизнесът дава своя принос чрез познаването на потребностите на пазара, както в непосредствен план, така и като прогноза, с което дава възможност за по-добро ориентиране на предлагането в областта на образованието и обучението. Предприятията са хранилища на ноу-хау, професионални умения и технически средства.

2.5	По същия начин сферата на образованието предлага капитализация на технически и научни знания, които биха могли да бъдат оползотворени в практиката: подготовка за работната среда, разработване на нови предложения и пътища за професионална квалификация.

3. Предизвикателства за предприятията и за образователните институции

3.1

Независимо от богатия положителен опит, инициативите за партньорство между образователните институции и работодателите често остават ограничени в рамките на техническото и професионалното образование. Предвид икономическата криза е жизнено необходимо „да се събуди отново“ потенциалът на тези партньорства, тъй като по-доброто приспособяване на обучението към нуждите на пазара на труда и по-доброто използване на компетенциите и човешките ресурси в предприятията са ключови условия за успеха на икономическото възстановяване.

3.2

Без съмнение, рамките, в които се осъществяват тези нови европейски партньорства, трябва да обхмащат множество аспекти. Те следва диференцирано да включват различните заинтересовани страни:

—	в местен план – предприятията, образователните институции и местните власти;

—	сдруженията на предприемачите, социалните партньори, образователните структури и другите участници от гражданското общество, които следва да могат да дадат импулс и структурирана рамка на тези местни партньорства;

—	на европейско равнище - Европейската комисия, големите европейски организации на предприемачите, работниците и другите участници от гражданското общество, както, разбира се, и европейските правителства, които да му придадат измерение, съответстващо на мащаба на Европа на 27-те.

3.3	Образователните институции и предприятията имат една обща отговорност – да предлагат съвместно, включително и чрез своите представителни организации, начини и възможности за обучение.

3.4

Предприятията са изправени пред необходимостта да се обезпечат с изключително разнообразни умения с различни измерения, които определят или влияят върху организацията, функционирането и икономическата им дейност: технологично развитие, интернационализация, нови технологии. Най-важното за дадено предприятие е, от една страна, да намери на пазара на труда съответните умения, и, от друга страна, да обучи своите служители, ръководни кадри и бъдещи ръководни кадри в съответствие с изискванията на техните професии. Служителите от своя страна са изправени пред аналогичната необходимост да развиват своята пригодност за заетост в съответните професии, да получат валидиране на придобитата квалификация чрез дипломи, признавани както вътре в самото предприятие, така и навън – на пазара на труда.

3.5

Динамиката на развитието на образованието в Европа е силно доминирана от две явления: масовизирането и диверсификацията на обучението. Бързото нарастване на броя на учениците и студентите през последните десетилетия доведе същевременно до силна диверсификация на населението по отношение на възрастова структура, предходно образование, социален произход и т.н., която от своя страна породи необходимостта от адаптирани методи на работа и поемане на специфични ангажименти.

3.6

По отношение на настоящите трудности съществува огромен потенциал за сътрудничество в тази насока и при този подход към проблематиката следва да се обърне особено внимание на три аспекта:

3.6.1

Днес е налице остра липса на квалифициран персонал в сектори като услугите за населението, строителството, ресторантьорството и хотелиерството и др. Техническото и професионалното образование често са служили като еталон за сътрудничество между предприятията и образователните институции на местно равнище. В много страни обаче то е преустановено и някои смятат, че нарастването на несигурността и изключването в нашите общества са непосредствено свързани с това явление. Общата отговорност на предприятията и на образователните институции е да подобрят перспективите за професионално развитие (заплати, повишения и т.н.), да повишават стойността на професиите и на занаятите, като същевременно осигуряват качествено образование, включващо значителен дял „обща култура“.

3.6.2

Непрекъснатите промени и бързият им ритъм изискват постоянна актуализация на резултатите, продължаващо обучение, опресняване на знанията и поддържане на равнището на професионалните умения и квалификация. „Ученето през целия живот“ днес е наложително за всички и следователно представлява чудесна възможност за партньорство между работодателите и образователните институции.

3.6.3

С някои изключения, повечето предприятия, и най-вече МСП, са слабо запознати с образователните институции. Но именно тези предприятия може да се нуждаят от поливалентни обучения. Един много полезен подход би било по-активното включване на работодателите в обучението на преподавателите, ангажирани в процеса на развиване на професионалните умения. Освен това би било целесъобразно да се обучат медиатори за насърчаване и за добро функциониране на партньорствата.

4. 4. Към европейска рамка за връзките между сферата на образованието и на предприятията

През периодите на много нови предизвикателства, криза и значително нарастване на безработицата е особено необходимо да се инвестира в образованието, но също така и бързо да се предвиждат, оценяват и управляват бъдещите потребности от умения, както се посочва в съобщението на Европейската комисия „Нови умения за нови работни места“ (1). От първостепенно значение е през този период в тазо област да се мобилизират наличните средства, по-специално структурните фондове, и да се разработят нови форми на действие за периода 2014-2020 г.

4.1 През 80-те години на 20-ти век беше създадена уникална европейска мрежа (програмата „Комет“), в рамките на която всяка година успешно се организира обмен по хиляди транснационални партньорства между индустрията и висшето образование, включително интензивни курсове за обучение за напреднали. Предлагането на обучение за напреднали се подобри както количествено, така и качествено на цялата територия на ЕС, допринасяйки по този начин за повишаване на европейската конкурентоспособност, за осъзнаване и разбиране на предимствата на сътрудничеството между университетите и предприятията.

Някои елементи на „Комет“ бяха включени в програмата „Леонардо да Винчи“, но спецификата и потенциалът на изградените от „Комет“ мрежи се изгубиха (2).

4.2 Болонският процес

4.2.1

Създаването на Европейско пространство за висше образование, инициирано през 1999 г. от министрите на образованието и университетските ръководители на 29 страни под названието „Болонски процес“, доведе до важни реформи, обединявайки официално 46 държави-членки на Съвета на Европа.

4.2.2

Този процес има за цел създаването на Европейско пространство за образование, главно чрез хармонизиране на университетските цикли в Европа (бакалавър, магистър, доктор), като това хармонизиране позволява преди всичко сравнимост на образователните степени и, следователно, свободното движение на студентите, и насърчава мобилността. Всички тези действия трябва да благоприятстват разбираемостта, да премахнат препятствията и да подобрят сътрудничеството между университетите и предприятията.

4.2.3

Налага се обаче констатацията, че:

—	никъде не се посочва като приоритет засилването на връзките между предприятията и сферата на образованието;

—	университетите, чиято приоритетна задача, разбира се, не са връзките с работодателите, обикновено не разполагат нито със средства, нито с възможности да се впишат в структурирани отношения с предприятията в държавите-членки на ЕС;

—	работодателите очакват сътрудничество, но твърде често те не предоставят очакваната техническа и финансова помощ.

4.3 Копенхагенският процес

4.3.1

Започнал през 2002 г., този процес на Европейския съюз има за цел системите за професионално образование и обучение (ПОО) да се превърнат в еталон за качество, като силно насърчение получиха действия, подобни на Болонския процес, но адаптирани към сферата на професионалното образованието и обучение.

4.3.2

Програмите „Леонардо“ и „Грундвиг“, първата от които дава възможност за мобилност на лицата, желаещи да придобият професионален опит в Европа и улеснява обмена на добри практики между отговарящите за обучението, а втората е насочена към повишаване на качеството и укрепване на европейското измерение на обучението за възрастни и предлага на европейските граждани повече възможности за по-добро обучение през целия живот, си останаха достъпни само за ограничен кръг и не постигнаха критичната маса, която би дала възможност да се разработят цели. Без да се оспорват редът и условията за прилагане на тези програми, би било уместно в бъдеще да се засилят начините на тяхното действие.

4.3.3

Декларацията на Съвета от Бордо (26 ноември 2008 г.) се вписва в насоките на Копенхагенския процес относно засиленото европейско сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение. Тя потвърждава и необходимостта от привличане на подходящо публично и частно финансиране, например с помощта на инструменти като ЕСФ, ЕФРР и заеми от ЕИБ.

Като констатира несъответствията в областта на уменията и необходимостта от развитие на дейностите, свързани с очакваните потребности, Комюникето от Бордо предлага компонентата, свързана с професионалното обучение, да бъде развита възможно най-широко, като се включат държавите-членки, Комисията и социалните партньори.

5. Нов европейски процес в полза на партньорствата между работодателите и образователните институции

5.1

Съгласно последния доклад относно напредъка на програмата „Образование и обучение 2010 г.“ (3), Европейският съюз не може да пренебрегва своето изоставане в областта на образованието, нито пък затрудненията при предлагането на предприятията на работници, които да притежават основната квалификация и достатъчни специализирани умения, за да могат тези предприятия да посрещнат технологичните предизвикателства и да се справят в условията на днешната глобализация. За тази цел вътрешноевропейската мобилност представлява също такава необходимост, както и изучаването на чужди езици в рамките на европейската стратегия за многоезичието. Следователно, ползата от комбиниран подход към темата за връзките между предприятия и образователни институции следва да се разбира едновременно като необходимост, за да се отговори на проблемите, но също така, и преди всичко, като средство за отваряне на националните образователни политики и за освобождаване най-сетне на потенциала, който европейската интеграция притежава по отношение на човешкия потенциал.

5.2

Училищата и университетите трябва да получават повече подкрепа в своите усилия да не ограничават предлагания от тях избор само до основните образователни степени, а да предоставят и продължаващо обучение. Така например, с изключение само на няколко държави-членки, образователните институции не могат да кандидатстват за получаване на финансова помощ в рамките на структурните програми за развитие на човешките ресурси. При това опитът в страните, където такъв достъп е възможен, показва, че тази инициатива може да даде значителен положителен принос за развитието на по-силни връзки с предприятията, както и същевременно за развитието на общото качество на предлагането на възможности за образование и обучение.

5.3

Основният признат недостатък на европейските програми е тяхната недостатъчна амбициозност поради ограничения им бюджет. Затова, вместо да се препоръчва поредна европейска програма, която е ограничена върху малка целева група и ще засегне само един съвсем тесен и елитарен сегмент от обществото, не би ли било по-полезно да се възприеме системен подход, основаващ се върху по-прости (не бюрократични, какъвто твърде често е случаят при европейските програми) и същевременно по-амбициозни механизми с:

—	обща политическа рамка, подлежаща на одобрение, оценка и наблюдение от социалните партньори, ЕП, Европейския съвет и ЕИСК;

—	европейски инструменти за познаване на пазарите и на секторите със силно търсене на квалифицирани лица;

—	обмен на добри практики, включващи едновременно техническото образование, ученето през целия живот и научните изследвания;

—

възможности за „европейски стипендии“, финансирани както от ЕС и държавите-членки, така и от частния и неправителствения сектор и отнасящи се за всички групи от обществото, особено за малцинствата и за младите хора в затруднено положение: практически стажове, проекти за професионална интеграция, проекти за иновации;

—	изготвяне на общи референции относно професионални дипломи или професионални звания, както и изграждане на мрежи от местни трансгранични инициативи;

—	създаване на европейски мрежи от медиатори за улесняване на партньорствата;

—	адаптиране на съществуващите европейски фондове и програми към тази цел.

5.4

Европейската интеграция предлага огромно предимство за съчетаване на опита и увеличаване на потенциала, за придаване на по-широка и богата рамка на образователните институции и за осигуряване на предприятията на вътрешен пазар, който им дава възможности за развитие. Пражкият процес, базиран върху конференцията „Партньорство между образователните институции и работодателите“, която ще се проведе на 6 и 7 април в Прага по инициатива на чешкото председателство, би могъл да внесе политическа динамика и да предложи оперативна пътна карта.

Брюксел, 24 март 2009 година.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Нови умения за нови работни места – Изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“ COM(2008) 868/3.

(2) Проучвателно становище на ЕИСК относно „Насърчаване на мобилността на младите хора в Европа“, докладчик: г-н Rodriguez Garcia-Caro (ОВ C 224 от 30 август 2008 г.).

(3) http://ec.europa.eu/education/policies/2010/natreport08/council_fr.pdf - Доклад на КОРЕПЕР до Съвета от 31.1.2008 г., Проект за съвместен доклад на Съвета и Комисията за 2008 г. относно напредъка в прилагането на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ док. 5723/08.