1.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 82/1

1.

1.1.

1.2.

1.3.

1.3.1.

1.3.2.

1.3.3.

1.3.4.

1.3.5.

1.3.6.

1.4.

1.5.

1.5.1.

1.5.2.

1.5.3.

1.5.4.

1.5.5.

1.5.6.

1.5.7.

1.5.8.

1.5.9.

1.5.10.

1.5.11.

1.5.12.

2.

2.1.

2.2.

3.

3.1.

3.1.1.

3.1.2.

3.1.3.

3.1.4.

3.1.5.

3.1.5.1.

3.1.5.2.

3.1.6.

3.1.6.1.

3.1.6.2.

3.1.7.

3.1.7.1.

3.1.7.2.

3.1.8.

3.1.9.

3.1.10.

3.1.11.

3.1.12.

3.2.

3.3.

4.

5.

5.1.

5.2.

5.2.1.

5.2.1.1.

5.2.1.2.

5.2.1.3.

5.2.1.4.

5.2.2.

5.2.2.1.

5.2.2.2.

5.2.2.3.

5.2.2.4.

5.2.3.

6.

7.

7.1.

7.2.

7.3.

7.4.

7.5.

(1)

Европейският съвет през пролетта на 2007 г. призова държавите-членки и институциите на ЕС да предприемат действия за разработване на устойчива интегрирана европейска политика за климата и енергията Съветът заяви между другото, че: „Предвид това, че производството и използването на енергията са основните източници на емисии на парникови газове е необходим интегриран подход към политиката за климата и енергията за осъществяването на тази цел. Интеграцията трябва да бъде постигната чрез взаимна подкрепа. Предвид всичко това, Енергийната политика за Европа (ЕПЕ) ще преследва следните три цели, като изцяло уважава избора на държавите-членки по отношение на енергийния микс и суверенитета им спрямо основните енергийни източници, в дух на солидарност между държавите-членки:

(2)

Важен момент в разработването на Енергийната политика за Европа бе подкрепата от Европейския съвет за изчерпателен План за енергийно действие през периода 2007—2009 г., и специалната покана към Комисията да представи изискваните предложения в Плана за действие възможно най-бързо. Едно от тези предложения се отнася до преразглеждането на Насоките на Общността за държавните помощи за опазване на околната среда.

(3)

Европейският съвет пое твърд самостоятелен ангажимент ЕС да постигне най-малко 20 % намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. спрямо 1990 г. Той също така подчерта нуждата от повишаване на енергийната ефективност в ЕС, за да се постигне спестяване на 20 % от консумацията на енергия в Европейския съюз спрямо прогнозните разчети за 2020 г. и постави като задължителна цел постигане на 20 % дял на възобновяемите енергийни източници в общата енергийна консумация на Европейския съюз до 2020 г., както и на минимум 10 % като задължителна цел за всички държави-членки по отношение на дела на биогоривата в общата консумация на бензин и дизел в транспорта на Европейския съюз до 2020 г.

(4)

Настоящите нови Насоки представляват един от инструментите за осъществяването на Плана за действие и свързаните с околната среда аспекти на целите, поставени от Европейския съвет, в областта на енергетиката и промяната на климата.

(5)

В „Плана за действие за държавните помощи — по-малко и по-добре насочени държавни помощи: Пътна карта за реформиране на държавните помощи 2005—2009 г“ (1)., (наричана оттук нататък „План за действие за държавните помощи“), Комисията отбеляза, че мерките за държавни помощи понякога могат да бъдат ефикасни средства за постигане на цели от общ интерес. При дадени условия държавните помощи могат да коригират пазарни дефекти и оттам да подобрят функционирането на пазарите и да повишат конкурентоспособността. Те могат също така да спомогнат например за засилване на устойчивото развитие, независимо от корекцията на пазарните дефекти (2). Планът за действие за държавните помощи също така подчерта, че защитата на околната среда може да предостави възможности за нововъведения, да създаде нови пазари и да увеличи конкурентоспособността чрез ефективност на ресурсите и нови инвестиционни възможности. При определени условия, държавните помощи могат да спомогнат за тези цели, допринасяйки по този начин за постигане на същинските цели на Лисабонската стратегия за повече устойчив растеж и работна заетост. Решение № 1600/2002/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шеста програма за действие на Общността за околната среда (3) (наричана по-долу Шеста програма за действие за околната среда) идентифицира приоритетните области за действия в защита на околната среда (4).

(6)

Основната цел на контрола при държавните помощи в сферата на опазване на околната среда е да се гарантира, че мерките за държавни помощи ще доведат до по-високо ниво на опазване на околната среда, и това не би било постигнато без помощта, както и да се гарантира, че положителните резултати от съответната помощ надвишават нейното отрицателно въздействие като нарушаване на конкуренцията, с отчитане на принципа „замърсителят плаща“ (наричан оттук нататък „ПЗП“), установен с член 174 от Договора за ЕО.

(7)

Освен замърсяване, стопанската дейност причинява и други вреди на околната среда. В някои случаи, при липса на правителствена намеса, предприятията могат да избягват понасянето на пълната стойност на вредата върху околната среда от тяхната дейност. В резултат пазарът не успява да разпредели ефективно средствата, след като (отрицателните) външни последици от производството не са взети предвид от производителя, а са понесени от обществото като цяло.

(8)

Съгласно ПЗП, въпросните отрицателни външни последици могат да бъдат преодолени чрез осигуряването на плащане за замърсяването от замърсителя, което включва пълно вътрешно поемане на разходите по околната среда от замърсителя. Целта е да се подсигури частните разходи (поети от предприятието) да отразяват истинските социални разходи за икономическата дейност. Така пълното прилагане на ПЗП ще доведе до коригиране на пазарния дефект. ПЗП може да бъде прилаган чрез установяване на задължителни стандарти по околната среда или чрез пазарни механизми (5). Някои от пазарните механизми могат да включват отпускане на държавни помощи на всички или някои от предприятията, които отговарят на условията за това.

(9)

Въпреки че понастоящем съществуват ограничения за прилагането на ПЗП, този неуспех в регулирането не трябва да попречи на държавите-членки да налагат изисквания за опазване на околната среда, които надхвърлят изискванията на Общността и да сведат до възможния минимум отрицателните външни последици.

(10)

За да повишат нивото на опазване на околната среда, държавите-членки могат да поискат да използват държавни помощи за създаване на стимули на индивидуално равнище (на равнище предприятие) с цел достигане по-висока степен на защита на околната среда от изискванията на стандартите на Общността или за засилване опазването на околната среда при липсващи стандарти на Общността. Те също могат да установят национални стандарти или данъчно облагане по отношение на околната среда, които да надвишават изискванията на общностното законодателство, или когато липсва общностно законодателство, могат да използват данъчно облагане за околната среда за едностранно прилагане на ПЗП.

(11)

Комисията смята, че е необходимо да бъдат ревизирани Насоките за държавни помощи за опазване на околната среда, за да се постигнат целите, поставени в Плана за действие за държавните помощи, и по-конкретно да се осигурят по-добре насочени помощи, подобрен икономически анализ и по-ефективни процедури. Нещо повече, Комисията счита за необходимо да вземе предвид развитието на политиката за опазване на околната среда и технологиите, свързани с опазване на околната среда и да приспособи правилата според придобития опит.

(12)

Комисията ще прилага настоящите Насоки при оценката на помощите за опазване на околната среда, съответно повишавайки правната сигурност и прозрачността на процеса на взимане на нейните решения. Помощи за опазване на околната среда ще бъдат утвърждавани главно въз основа на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО. Настоящите Насоки заместват Насоките на Общността за държавните помощи за защита на околната среда (6), влезли в сила през 2001 г.

(13)

Насоките се дават за два типа оценки: стандартна оценка за мерките, включващи помощ под определен праг или помощ, предоставена на инсталации с производствен капацитет под определен праг (глава 3) и подробна оценка за мерките, включващи помощ при надвишаване на прага или помощ, предоставена на инсталации с производствен капацитет над този праг, както и за помощ, отпускана на нови заводи с производство на възобновяема енергия, където размерът на помощта е основан на изчисление на избегнатите външни разходи (глава 5).

(14)

Настоящите Насоки ще се прилагат към всички мерки, за които Комисията е уведомена, (когато мярката не е обхваната от регламент за групово освобождаване (наричан по-нататък „РГО“) или РГО налага задължение за индивидуално уведомяване за помощите, или защото засегнатата държава-членка решава да уведоми за мярка, която може по принцип да подлежи на групово освобождаване по РГО), а също така за оценка на всички помощи, за които липсва уведомление след публикуването на настоящите Насоки.

(15)

В Плана за действие за държавните помощи Комисията обяви, че: „За по-добър принос към възобновената Лисабонска стратегия за растеж и трудова заетост, Комисията, когато това е уместно, ще засили своя икономически подход при анализа на държавните помощи. Икономическият подход е инструмент, който по-добро съсредоточава и насочва някои държавни помощи спрямо целите на възобновената Лисабонска стратегия.“

(16)

За да оцени дали дадена мярка за подпомагане може да се счита за съвместима с общия пазар, Комисията измерва баланса между положителното въздействие на мярката за постигане на цел от общ интерес и нейните потенциални негативни странични ефекти, като нарушаване на търговията и конкуренцията. Планът за действие за държавните помощи, който се гради върху съществуващата практика, осъществява тази оценка под формата на т.н. „балансиращ тест“ (7). Прилагането съдържа три фази; първите две фази се отнасят до положителните резултати от държавните помощи, а третата — до отрицателните въздействия и до производния баланс на положителните и отрицателните въздействия. Оценката е структурирана както следва:

(17)

Балансиращият тест е приложим към замисъла на Правилата за държавни помощи, а също така и при оценката на делата.

(18)

Първото тире от член 2 от Договора за Европейския съюз определя устойчивото развитие като една от целите на Европейския съюз. Това развитие трябва да се основава на икономически просперитет, социално сближаване и високо равнище на защита на околната среда. Засилването на защитата на околната среда следователно е важна цел от общ интерес. В допълнение, член 6 от Договора за ЕО споменава нуждата от включване на опазването на околната среда във всички политики на Общността, а член 174, параграф 2 от Договора за ЕО постановява, че политиката за опазване на околната среда следва да бъде основана на принципа на предпазните мерки, на превантивните действия, на отстраняване на замърсяването (8) още при източника и на принципа „замърсителят плаща“.

(19)

Настоящите Насоки излагат условията за разрешаване за отпускане на държавни помощи, насочени към справяне с пазарна неефективност, която води до недостатъчно добро равнище на защита на околната среда.

(20)

Най-широко разпространената пазарна неефективност в областта на опазване на околната среда е свързана с отрицателните външни последици. Водени от собствените си интереси, предприятията не поемат инициатива да отчитат отрицателните външни последици, предизвикани от производството, при избора им на отделна производствена технология или производствените решения. С други думи производствените разходи, поети от предприятието, са по-ниски от поетите от обществото разходи. Следователно в предприятията няма инициатива за намаляване на тяхното равнище на замърсяване или за предприемане на индивидуални мерки за защита на околната среда.

(21)

Правителствата, които се сблъскват с тези пазарни дефекти, обикновено прибягват до регулиране с цел надеждно отчитане на отрицателните външни последици, предизвикани от производството. Чрез въвеждане на стандарти, данъчно облагане, икономически механизми и други видове регулиране, предприятията, предизвикващи замърсяване, трябва да плащат разходите на обществото позамърсяването съгласно принципа „замърсителят плаща“ (ПЗП). Поради това вътрешното поемане на тези отрицателни външни последици ще увеличи индивидуалните разходи, поети от предприятието, като това води до отрицателно въздействие върху печалбата. При това, тъй като създаването на замърсяване е неравномерно разпределено сред промишлените отрасли и предприятията, разходите за регулиране в полза на околната среда се различават не само между отделните предприятия, но също така и между държавите-членки. Държавите-членки освен това може по различен начин да оценяват нуждата от въвеждане на високи цели при опазването на околната среда.

(22)

При липсата на стандарти на Общността и на пазарно-обусловени механизми, които отразяват изцяло нивото на ПЗП (пропуск на регулирането), държавите-членки могат да решат едностранно да се стремят към по-високо ниво на опазване на околната среда. Това на свой ред може да създаде допълнителни разходи за действащите на тяхната територия предприятия. По тази причина, в допълнение към регулирането, държавите-членки могат да използват държавни помощи като положителен стимул за постигане на по-високо равнище на опазване на околната среда. Те могат да направят това по два начина:

(23)

Ролята на правителствената намеса е да осигури по-адекватно опазване на околната среда. Регулаторните мерки и пазарните механизми са най-важните средства за постигане на целите за опазване на околната среда. Нерегулативните средства, като например нарочните екологични етикети и разпространението на технологии, щадящи околната среда, също могат да играят важна роля. Въпреки това, дори когато намирането на оптималната комбинация от политически механизми се оказва сложно, съществуването на пазарен дефект или политическа цел не оправдава автоматично прибягването до държавна помощ.

(24)

Според ПЗП обаче, замърсителят трябва да заплати всички разходи за предизвиканото от него замърсяване, включително непреките разходи, които заплаща обществото. За тази цел регулаторните мерки за околната среда могат да бъдат полезно средство за увеличаване на тежестта за замърсителя. Съблюдаването на ПЗП теоретично гарантира коригиране на пазарния дефект, свързан с отрицателни външни последици. Следователно, ако ПЗП бъде изцяло приложен, не е необходима допълнителна правителствена намеса, която да осигури пазарно-ефективен резултат. ПЗП остава основното правило и всъщност държавните помощи се нареждат на второ място като възможност. Ползването на държавни помощи в контекста на ПЗП фактически би освободило замърсителя от плащане на разходите за замърсяването, което предизвиква. Ето защо държавните помощи може да не са подходящ инструмент при подобни случаи.

(25)

Въпреки това, най-вече поради недостатъчното прилагане на ПЗП, съществуващото равнище на опазване на околната среда често се счита за незадоволително поради следните причини:

(26)

В контекста на неудовлетворителното равнище на защита на околната среда, държавните помощи, без да решават всички гореспоменати проблеми, могат да осигурят положителни стимули за предприятията да осъществяват дейности или инвестиции, които не са задължителни и иначе не биха били предприети от стремящите се към печалба дружества. Освен това държавната помощ може да бъде подходящ инструмент, позволяващ на държавите-членки да приемат национално регулиране за опазване на околната среда, надвишаващо стандартите на Общността, чрез намаляване на тежестта върху най-засегнатите от въпросното регулиране предприятия и по този начин дават възможност за осъществяване на регулаторни мерки.

(27)

Държавните помощи за опазване на околната среда трябва да водят до промяна в поведението на техния получател, така че нивото на опазване на околната среда да бъде по-високо, отколкото ако не са били предоставени помощи. При все това инвестициите, повишаващи равнището на защита на околната среда, могат в същото време да увеличават доходите (9) и/или да намаляват разходите (10) и следователно да са икономически привлекателни сами по себе си. Следователно трябва да се провери дали въпросната инвестиция не би била предприета без държавна помощ.

(28)

Целта е да бъде осигурено, че без помощта, предприятията не биха се занимавали със същата дейност заради съдържащите се в нея печалби. Стимулиращият ефект се определя чрез съпоставителен анализ, който сравнява показателите на планираната дейност при използването на помощ и съответно без помощта. Правилното установяване на съпоставителния сценарий е от ключово значение, за да се определи дали дадена държавна помощ има стимулиращ ефект или не. Това е от съществена важност при изчисляване на произтичащите от достигането на по-висока степен на опазване на околната среда допълнителни инвестиции или производствени разходи.

(29)

Може да има нужда от инвестиции, за да се отговори на задължителни стандарти на Общността. След като фирмата при всички случаи трябва да изпълни тези стандарти, не може да има основание за държавна помощ с цел покриване на задължителни стандарти на Общността.

(30)

Помощта се счита за пропорционална единствено, когато същият резултат не може да бъде постигнат с по-малка помощ. Освен това, пропорционалността може зависи от степента на селективност на дадена мярка.

(31)

По-специално, размерът на помощта трябва да бъде ограничен до необходимия минимум за достигане на търсеното опазване на околната среда. Ето защо, приемливите разходи за инвестиционно подпомагане се основават на понятието за допълнителния (нетен) разход, необходим при осъществяване на целите за опазване на околната среда. Това схващане предполага, че, с цел установяване на размера на помощта, която може да бъде отпусната, всички икономически ползи за предприятието, произтичащи от инвестицията, по принцип трябва да бъдат приспаднати от допълнителните инвестиционни разходи.

(32)

Въпреки това е трудно напълно да се предвидят всички икономически ползи за дадена фирма, произтичащи от допълнително инвестиране. Например, съгласно методологията за изчисляване на допустимите разходи, посочена в точки 80 до 84, оперативните ползи се отчитат само за известен начален период след инвестицията. По подобен начин, някои видове ползи, които не винаги са лесно измерими — от рода на „екологичен имидж“, засилен чрез инвестиция, засягаща околната среда — също не се отчитат в този контекст. В резултат, за да бъде помощта пропорционална, Комисията счита, че размерът на помощта нормално трябва да бъде под допустимите инвестиционни разходи. Единствено в случаи, когато инвестиционната помощ се отпуска в резултат от наистина конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии — ефективно осигуряващи, че помощта е ограничена до необходимия минимум за постигане на полза за околната среда — количеството на помощта може да достигне 100 % от допустимите инвестиционни разходи, вж приложението. Това е така, защото при такива обстоятелства може да се приеме, че съответните оферти отразяват всички възможни печалби, които биха произтекли от допълнителната инвестиция.

(33)

Още повече, при някои мерки не е възможно да се изчисли размерът на помощта въз основа на допълнителните разходи; такъв е случаят с помощта под формата на освобождавания от данъци или на данъчни облекчения във връзка с околната среда и помощта под формата на схеми за търгуеми разрешения. В тези случаи пропорционалността трябва да бъде осигурена чрез условия и критерии за отпускане на изключения и намаления, които гарантират, че бенефициерът не получава прекомерни преимущества, и че мярката е строго избирателна.

(34)

Често разходите за постигане на опазването на околната среда са по-високи за малките и средните предприятия, като относителна стойност спрямо мащаба на дейността им. Допълнително способността на малките и средните предприятия да поемат такива разходи често е ограничена от несъвършенства на капиталовия пазар. Ето защо, както и с оглед намаляване на риска от сериозни нарушения на конкуренцията, когато бенефициерът е малко и средно предприятие, може да бъде оправдана допълнителна сума за тези предприятия при определени типове помощ.

(35)

В допълнение, държавите-членки се насърчават да осигуряват ценова ефективност при постигането на ползи за околната среда, например при избор на мерки, при които избегнатите външни разходи значително надвишават сумата на помощта. Но тъй като няма пряка връзка между избегнатите външни разходи и наложителните разходи за предприятието, избегнатите външни разходи могат да бъдат използвани като основа за определяне на сумата за държавна помощ само в изключителни случаи. Обикновено за да се осигури адекватен стимул предприятието да промени своето поведение, размерът на сумата на помощта трябва да бъде пряко свързан с разходите, поети от предприятието.

(36)

Ако мерките за държавни помощи за опазване на околната среда са правилно насочени да уравновесят единствено действителните допълнителни разходи, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда, рискът помощите прекомерно да нарушат конкуренцията обикновено е доста ограничен. Следователно е от съществено значение мерките за държавни помощи за околната среда да бъдат правилно насочени. В случаите, когато помощта не е необходима или пропорционална за постигане на поставената цел, конкуренцията ще бъде нарушена. Това може да бъде по-специално случай, при който помощта води до:

(37)

В някои случаи целта на мярката е намеса в действието на пазара с оглед на фаворизиране, в полза на околната среда като цяло, на някои благоприятни за околната среда производства за сметка на други, които са по-замърсяващи. В резултат от такива мерки засегнатите производители на благоприятни за околната среда продукти ще могат да подобрят положението си на пазара спрямо конкуренти, предлагащи не толкова благоприятни изделия. В такива случаи Комисията отчита цялостното въздействие на мярката върху околната среда, тогава когато разглежда отрицателния ефект върху пазарното положение, а оттам и върху печалбите на неподпомаганите предприятия. Колкото по-нисък е очакваният ефект върху околната среда на въпросната мярка, толкова по-важна е проверката на нейния ефект върху пазарните дялове и печалби на конкуриращи се изделия.

(38)

Без да засягат разпоредбите на член 4 до член 7 на Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (11), правните презумпции, прилагани от Комисията, се различават в зависимост от типа на уведомената мярка за държавни помощи.

(39)

В глава 3 от настоящите Насоки Комисията установява поредица от мерки, във връзка с които тя предварително приема, че държавната помощ ще бъде насочена към пазарен дефект, затрудняващ опазването на околната среда или за подобряване степента на опазване на околната среда. Комисията определя и редица условия и параметри, чиито замисъл е да гарантират, че държавната помощ действително притежава стимулиращ ефект, пропорционална е и има ограничено отрицателно въздействие върху конкуренцията и търговията. Раздел 3 съдържа параметри по отношение на подпомаганата дейност, интензитета на помощта и условията, отнасящи се до съвместимостта.

(40)

За размера на помощите над определени прагове обаче, а също така при определени конкретни случаи, е необходимо допълнително изследване поради по-високи рискове от нарушаване на конкуренцията и на търговията. Допълнителното изследване общо се изразява в по-подробен фактически анализ на мярката съобразно Глава 5. Тези мерки ще бъдат обявени за съвместими, ако балансиращият тест съгласно Глава 5 даде накрая обща положителна оценка. В контекста на този анализ никакви критерии за съвместимост няма да бъдат приети за изпълнени по презумпция от самото начало. Данъчното освобождаване и намаление на таксите за околната среда се оценяват единствено по начина, описан в Глава 4 (12).

(41)

В резултат от тази подробна оценка, Комисията може да одобри помощта, да я обяви за несъвместима с общия пазар или да приеме решение, че е съвместима, при изпълнение на определени условия.

(42)

Комисията установи редица мерки, при които държавните помощи могат при определени условия да бъдат съвместими с член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

(43)

Този тип помощ предоставя индивидуални стимули за предприятията за постигане на по-висока защита на околната среда. Обикновено, едно предприятие няма стимул да надвишава задължителните стандарти, ако разходите за това превишават печалбата на предприятието. В такива случаи може да бъде предоставена държавна помощ за стимулиране на предприятията да подобрят опазването на околната среда. В съгласие с целта на Общността за подкрепа на екологичните нововъведения, може да бъде възприето по-благосклонно отношение към проекти за екологични нововъведения, които са насочени към двоен пазарен дефект, свързан с по-високите рискове при нововъведенията, съчетано с аспекта на опазване на околната среда на проекта. Помощите за екологични нововъведения по този начин целят да ускорят пазарното разпространение на екологичните нововъведения.

(44)

Транспортът е отговорен за значителен дял от общите емисии на парникови газове (около 30 %), както и за локално замърсяване с прах, вредни частици, азотни и серни окиси. Следователно е важно да се насърчават незамърсяващи околната среда начини за придвижване, едновременно с цел борба с глобалното изменение на климата и за намаляване на локалното замърсяване, особено в милионните градове. В този контекст е особено важно да се насърчава закупуване на незамърсяващи околната среда транспортни средства (включително незамърсяващи кораби).

(45)

Настоящите Насоки не разрешават помощи за предприятия за подпомагане на привеждането им в съответствие с вече действащи стандарти на Общността, тъй като такива помощи не биха довели до по-висока степен на опазване на околната среда. При все това държавната помощ може да гарантира значително по-бързо прилагане на новоприети стандарти на Общността, които все още не са влезли в сила и следователно да допринесе за по-бързо намаляване на замърсяването, отколкото при липса на такава помощ. В такива ситуации държавната помощ може да създаде индивидуални стимули за предприятията за превъзмогване на резултатите от отрицателните външни последици, свързани със замърсяването.

(46)

Помощта за предприятия за проучвания във връзка с инвестициите, целящи постигането на ниво на защита на околната среда, надвишаващо стандартите на Общността или повишаващи равнището на защита на околната среда при отсъствие на стандарти на Общността, както и проучвания в областта на енергоспестяването и производството на възобновяема енергия, е насочена към пазарни дефекти, свързани с несиметрична информация. Често предприятията подценяват възможностите и печалбите, свързани с енергоспестяването и възобновяемата енергия, което води до недостатъчно инвестиране.

(47)

Този тип подпомагане е насочено към пазарен дефект, свързан с отрицателните външни последици, като се създават индивидуални стимули за постигане на екологични цели при пестенето на енергия и за намаляване на емисиите на парникови газове. На равнището на Общността, в Съобщение на Комисията до Европейския съвет и Европейския парламент „Енергийна политика за Европа“ (13), бе поставена целта до 2020 г. да се постигне поне 20 % намаление на емисиите на парникови газове спрямо 1990 г., съгласно поетия ангажимент от Европейския съюз на 8 и 9 март 2007 г. Допълнително държавите-членки са задължени да приемат и да се стремят да постигнат общо национално индикативно ниво на енергийни спестявания 9 % за девет години съгласно Директива 2006/32/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета (14). Държавните помощи може да бъдат подходящи, когато инвестициите, които водят до енергоспестяване, не са задължителни съгласно действащите стандарти на Общността, и там, където те не носят печалба, т.е., където разходите за енергоспестяване са по-високи от свързаната с това частна икономическа изгода. В случая с малките и средни предприятия, може да има по-голяма нужда от благоприятстваща подкрепа, като се отчете фактът, че често тези предприятия подценяват ползите от дългосрочното енергоспестяване, което води до тяхното недостатъчно инвестиране в енергоспестяващи мерки.

(48)

Този тип помощ се отнася до пазарен дефект, свързан с отрицателните външни последици чрез създаване на индивидуални стимули за повишаване на дела на възобновяемите енергийни източници в общото производство на енергия. Увеличената употреба на възобновяеми енергийни източници е сред приоритетите на Общността за околната среда в качеството на свързан с икономиката и енергетиката приоритет. Очаква се той да играе важна роля в достигане на целите за намаляване на емисиите на парникови газове. На общностно равнище, в Съобщението на Комисията до Европейския съвет и до Европейския парламент за енергийна политика за Европа, е определена цел до 2020 г. възобновяемата енергия да достигне 20 % от общото енергийно потребление на ЕС. Държавните помощи могат да се оправдаят, ако разходите за производство на възобновяема енергия са по-високи от разходите за производство, основано на по-малко благоприятни за околната среда източници, и когато няма задължителен стандарт на Общността, отнасящ се до дела на енергията от възобновяеми източници, за индивидуалните предприятия. Високите разходи за производство на някои типове възобновяема енергия не позволяват на предприятията да определят конкурентни цени на пазара и по този начин издигат бариера за достъп до пазара за възобновяемата енергия. Но поради технологичните подобрения в сферата на възобновяемата енергия и постепенно нарастващото вътрешно поемане на външните последици за околната среда (което произтича например отДиректива 2008/1/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (15), законодателството за качеството на въздуха и схемата за търговия с емисии), разликата в разходите сочи тенденция към спад през последните години и по този начин нуждата от помощи намалява.

(49)

В допълнение, както бе подчертано в Доклада за напредъка при биогоривата (16), разпространението на биогоривата трябва да благоприятства по устойчив начин сигурността при доставките и подхода към климатичните промени. Следователно, държавните помощи могат да бъдат подходящ инструмент само при такава употреба на възобновяемите енергийни източници, при която ползата за околната среда и устойчивото развитие е очевидна. По-специално, биогоривата, които не изпълняват критериите за устойчивост, посочени в член 15 от предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за засилване на използването на енергия от възобновяеми източници (17), няма да бъдат считани, че отговарят на условията за държавна помощ. При проектирането на поддържащите си системи държавите-членки могат да насърчат използването на биогорива, които дават допълнителни ползи — включително ползите от разнообразяването, предоставено чрез биогоривата, получени от отпадъци, остатъци, целулозен и лигноцелулозен материал — като се вземат предвид различните разходи за произвеждане на енергия от традиционни биогорива от една страна и от друга, биогорива, които дават допълнителни ползи.

(50)

С оглед на водноелектрическите инсталации трябва да се отбележи, че въздействието им върху околната среда може да бъде в два аспекта. По отношение на ниските емисии на парникови газове те са доказали потенциал със сигурност. Следователно те могат да играят важна роля в общия енергиен микс. От друга страна подобни съоръжения могат да имат и отрицателно въздействие, например върху водните системи и биоразнообразието (18).

(51)

Тези типове помощ са насочени към пазарен дефект, свързан с отрицателните външни последици, чрез създаване на индивидуални стимули за постигане на целите за опазване на околната среда в сферата на енергоспестяването. Комбинираното производство на отопление и електроенергия (наричано по-нататък „КПОЕ“) е най-ефективният начин за едновременно произвеждане на електричество и топлина. При едновременното произвеждане на електричество и топлина се губи по-малко енергия в производствения процес. Стратегията на Общността, очертана в Стратегията на Комисията за комбинирано производство на енергия от 1997 г., определя обща цел за удвояване на дела на производството на електроенергия от комбинирано производство на енергия до 18 % до 2010 г. Впоследствие значението на КПОЕ за енергийната стратегия на ЕС бе подчертано с приемането на Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар и за изменение на Директива 92/42/ЕИО (19) и с раздел за комбинираното производство на енергия в Плана за действие на Комисията за енергийна ефективност. Осъществяване на потенциала (20). Последният документ посочва и потенциала на топлоенергията от отпадъци, например от промишлеността или услугите, за полезна употреба — например в централното отопление (наричано по-нататък „ЦО“). Също така, ЦО може да има по-висока енергийна ефективност от индивидуалното отопление и може да допринесе съществено за качеството на градския въздух. Ето защо, при условие, че ЦО е доказано по-незамърсяващо и по-енергийно ефективно като процес на производство и разпределение на топлината, но и по-скъпо от индивидуалното отопление, държавна помощ може да бъде отпусната с оглед стимулиране, за да се постигнат целите за опазване на околната среда. Все пак при случая с възобновяемата енергия, постепенното вътрешно поемане на външните последици за околната среда в цените на други технологии може да се очаква да намали нуждата от помощи чрез достигане на постепенно уеднаквяване на тези разходи с тези за КПЕ и ЦО.

(52)

Този тип помощи имат за цел да предоставят индивидуални стимули за постигане на целите за опазване на околната среда, свързани с управлението на отпадъците (21). Шестият План за действие за опазване на околната среда определя превенцията на отпадъци и тяхното управление като един от четирите най-важни приоритети. Неговата основна цел е да се раздели отделянето на отпадъци от икономическата дейност, така че растежът в Европейския съюз да не доведе до все повече отпадъци. В този смисъл, държавна помощ може да бъде предоставена на производителя на отпадъци (според раздел 3.1.1.), както и на предприятия, които управляват или преработват отпадъци, получени от други предприятия (според раздел 3.1.9.). При все това, положителните въздействия върху околната среда трябва да са гарантирани, не трябва да се заобикаля ПЗП и не трябва да бъде нарушено нормалното функциониране на пазарите за вторични суровини.

(53)

Този тип помощи целят създаване на индивидуални стимули за компенсиране на ефектите от отрицателните външни последици, когато не е възможно да се идентифицира замърсителят и той да бъде задължен да плати за възстановяване на вредата върху околната среда, която е причинил. В такива случаи, държавната помощ може да бъде оправдана, ако разходите за възстановяване са по-високи от произтичащото повишение на цената на обекта.

(54)

Този тип инвестиционни помощи имат за цел да създадат индивидуални стимули за намаляване на отрицателните външни последици чрез преместване на предприятия, които причиняват значително замърсяване в райони, където същото замърсяване ще има по-малко вреден ефект, които ще намалят външните разходи. В съгласие с принципа на предпазните мерки, настоящите Насоки въвеждат възможността за предоставяне на помощ за преместване на високорискови предприятия съгласно Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 г. относно контрол на големи аварии, които включват опасни вещества (22) (наричана по-нататък „Директива Севесо II“). Предишни злополуки показват, че местоположението на предприятие, попадащо в обсега на Директивата Севесо II, е от решаващо значение и по отношение на превенцията, и по отношение на последствията при злополуки за хората и за околната среда. Следователно, ако преместването е извършено заради опазването на околната среда, държавната помощ може да бъде оправдана. За да се осигури, че помощ не се отпуска за преместване поради други причини, се изисква административно или съдебно решение от компетентен публичноправен орган или споразумение между компетентния публичноправен орган и предприятието за преместване на фирмата. Допустимите разходи трябва да отразят всички преимущества, които фирмата може да получи поради преместването.

(55)

Схемите за търгуемо разрешение могат да включват държавна помощ под различни форми, например когато държави-членки отпускат разрешения или отстъпки под тяхната пазарна цена и отговорността за това се търси от държавите-членки. Този тип помощ може да бъде използван за справяне с отрицателните външни последици чрез позволяване на пазарно-основани механизми във връзка целите за опазване на околната среда, които следва да бъдат въведени. Ако общият размер разрешителни, отпуснати от държавите-членки, е по-нисък от общите очаквани нужди на предприятията, цялостният ефект върху равнището на опазване на околната среда ще бъде положителен. На индивидуалното ниво на всяко предприятие, ако предоставените отстъпки не покриват всички очаквани нужди на предприятието, то трябва или да намали замърсяването, което причинява, като по този начин да допринесе за подобряване на равнището на опазване на околната среда, или да закупи допълнителни отстъпки на пазара, като по този начин плати обезщетение в съответствие със замърсяването. За да се ограничи нарушаването на конкуренцията, не могат да бъдат оправдани повече от разпределените отстъпки и трябва да бъде създадена разпоредба, за да се избегнат неоправдани бариери за включване.

(56)

Посочените критерии в точка 55 формират основата за оценка от Комисията на ситуации, възникващи по време на търговския период до 31 декември 2012 г. С оглед на ситуациите, възникващи през търговския период след тази дата, Комисията ще оценява мерките съгласно това, дали са едновременно необходими и пропорционални. Накрая, това ще помогне за преразглеждането на настоящите Насоки, отчитайки по-специално новата директива за системата на ЕС за търговия с емисии на въглероден двуокис за търговския период след 31 декември 2012 г.

(57)

С намаленията и освобождаването от такси за околната среда във връзка с някои сектори или категории предприятия може да се постигне приемане на по-високи такси за други предприятия, като от това произтича общо подобряване на вътрешното поемане на цените и се създават по-нататъшни стимули за подобряване на защитата на околната среда. Съответно, този тип помощ може да бъде необходим за справяне с отрицателните външни последици чрез улеснено въвеждане или поддържане на сравнително високо национално данъчно облагане за околната среда. За да бъде съвместима помощта, трябва да бъде показано, че изключенията или облекченията са необходими за всички предложени категории бенефициери и че са пропорционални по размер. Приема се, че е така, когато бенефициерът заплаща поне минималния данъчен размер за Общността, определен от прилаганата директива, при условие че съществува. В противен случай необходимостта ще зависи от степента, в която националният данък се отразява на производствените разходи, както и на възможността да се включи в данъка за потребители и да намали границите на печалбата. Пропорционалността ще зависи от степента, в която бенефициерите ще могат допълнително да намалят тяхната консумация или емисия, да заплатят част от националния данък или да се включат в споразумения по околната среда за намаляване на замърсяването (23).

(58)

Настоящите Насоки се отнасят за държавните помощи за опазване на околната среда. Те ще бъдат приложени в съответствие с другите политики на Общността за държавните помощи, съответните клаузи на Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз и законодателството, прието съгласно тези договори.

(59)

Настоящите Насоки се отнасят до помощта (24) за подпомагане на опазването на околната среда във всички сектори, определени от Договора за ЕО. Те се прилагат и към онези сектори, които се подчиняват на специфични правила на Общността за държавните помощи (металообработване, корабостроене, производство на моторни превозни средства, синтетични влакна, транспорт, селско стопанство и риболов), освен ако не е предвидено друго в конкретни правила.

(60)

Проектирането и производството на благоприятни за околната среда изделия, машини или транспортни средства, с оглед използване на по-малко природни ресурси, и предприемането на действия в заводи или други производствени единици за подобряване на безопасността или хигиената, не са обхванати от настоящите Насоки.

(61)

Що се отнася до селското стопанство и риболова, настоящите Насоки се прилагат за помощите за опазване на околната среда в интерес на предприятия, които обработват и продават съответната продукция. Що се отнася до предприятия, занимаващи се с преработка и продажба на рибни продукти, ако помощта засяга разходи по силата на Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 г. относно Европейския риболовен фонд (25), максималният размер на отпуснатата помощ е по-високият размер от този на помощта, предоставяна съгласно настоящите Насоки, и от размера на помощта, предвиден в посочения регламент. В областта на първичното селскостопанско производство, настоящите Насоки се отнасят само до мерките, които не попадат в Насоките на Общността за държавни помощи в селското стопанство и горския сектор от 2007 г. до 2013 г (26)., а в областта на риболова и първичното производство на аквакултури, те се прилагат само при отсъствие на конкретни разпоредби относно помощите във връзка с околната среда.

(62)

Финансирането на мерки за защита на околната среда, свързани с въздушната, пътна, железопътна, вътрешно-водна и морска транспортна инфраструктура, включително всеки проект от общ интерес, определен в Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. относно насоките на Общността за развитието на транс-европейска транспортна мрежа (27), не попада в обхвата на настоящите Насоки.

(63)

Държавните помощи за изследвания, развитие и нововъведения в сферата на опазването на околната среда са подчинени на правилата, определени в Рамковата схема на Общността за държавни помощи за изследвания, развитие и нововъведения (28). Въпреки това, етапът на пазарно разпространение на екологичните нововъведения (придобиване на активи от екологично нововъведение) попада в обхвата на настоящите Насоки.

(64)

Характеристиките на помощта за обучение по опазване на околната среда не оправдават наличие на отделни правила от правилата за обучение като цяло и следователно Комисията ще разглежда такива помощи в съответствие с Регламент (ЕО) № 68/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за прилагането на членове 87 и 88 на Договора за ЕО по отношение на помощта за обучение (29).

(65)

Консултантските услуги играят важна роля за подпомагане на малките и средни предприятия при напредъка в опазване на околната среда. По-специално, те могат да бъдат използвани за ръководство при одит във връзка с околната среда или за оценка на икономическите ползи за предприятията от благоприятна за околната среда инвестиция, като по този начин стимулират тези предприятия да предприемат инвестиции в полза на защитата на околната среда. Помощи за малки и средни предприятия за съвети и консултантски услуги в областта на околната среда могат да се предоставят съгласно Регламент (EО) № 70/2001 на Комисията от 12 януари 2001 г. за приложение на членове 87 и 88 от Договора за ЕО за отпускане на държавна помощ за малки и средни предприятия (30).

(66)

Настоящите Насоки не се прилагат към трудно възстановимите разходи, съгласно определението в Съобщението на Комисията за методологията за анализиране на държавните помощи, свързани с трудно възстановимите разходи (31).

(67)

В допълнение, доколкото разпоредбите, свързани с енергоспестяването и изложени в раздел 0 не са приложими, настоящите Насоки не се прилагат за държавна помощ за инвестиции в инфраструктура, свързана с централно отопление, които се оценяват съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

(68)

Фирмите в някои държави-членки могат да подлежат на данъци за околната среда и в същото време да участват в схемите за търговия с разрешителни. Комисията не е натрупала достатъчно опит за оценка на съвместимостта на намаляването на данъците за околната среда в такива ситуации. Поради това е твърде рано Комисията да предостави общи насоки в тази област. Вместо това оценката на подобни случаи, доколкото те представляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО, ще се направи въз основа на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

(69)

Накрая, някои от средствата за подкрепа на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива или други промишлени инсталации, снабдени със съоръжения за улавяне, транспортиране и складиране на въглероден двуокис, или с отделни елементи от тази верига за улавяне и складиране на въглерод, предвидени от държавите-членки, могат да представляват държавна помощ, но поради липсата на опит е твърде рано да се съставят насоки за отпускане на такава помощ. Предвид стратегическата важност на тази технология за Общността от гледна точка на енергийната сигурност, намаляването на емисиите на парникови газове и постигането на договорената дългосрочна цел за ограничаване на климатичното изменение до 2 °C над пред-индустриалните равнища и като се има предвид заявената от Комисията подкрепа за построяване на демонстрационни заводи в промишлен мащаб до 2015 г., при условие, че са екологично безопасни и помагат за защита на околната среда, Комисията по принцип ще се отнася положително към държавна помощ за такива проекти (32). Проектите могат да бъдат оценявани съгласно член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, или да бъдат избираеми като важни проекти от общ европейски интерес съгласно условията, посочени в член 87, параграф 3, буква б) от Договора и точка 147 от настоящите Насоки.

(70)

За целите на настоящите Насоки се прилагат следните дефиниции:

(71)

Държавната помощ за опазване на околната среда е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако, въз основа на прилагането на балансиращия тест, води до увеличаване на дейностите по опазване на околната среда, без това да навреди на търговските условия до степен, противоречаща на общия интерес. В този контекст продължителността на схемите за помощта подлежи на определянето на разумни срокове, без да се засяга възможността държава-членка да нотифицира отново дадена мярка, след като изтече срокът, посочен в решението на Комисията. Държавите-членки могат да подкрепят уведомленията за мерки за помощ посредством точни оценки на подобни предишни мерки за помощ, демонстриращи стимулиращия ефект на помощта.

(72)

Мерките, посочени в точките от 73 до 146, могат да бъдат счетени за съвместими по член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО.

(73)

Инвестиционни помощи, които дават възможност на предприятията да надвишат стандартите на Общността за опазване на околната среда или да увеличат равнището на защита на околната среда при отсъствие на стандарти на Общността, ще бъдат считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО при условие че изискванията, изложени в точките от 74 до 84 и раздел 3.2, са изпълнени.

(74)

Подпомаганата инвестиция трябва да изпълнява едно от следните две условия:

(75)

Помощ може да не бъде предоставена в случаите, в които подобренията изравняват предприятията със стандартите на Общността, които вече са приети, но все още не са влезли в сила (40).

(76)

Интензитетът на помощта не бива да надвишава 50 % от допустимите инвестиционни разходи според определението в точките от 80 до 84.

(77)

Когато инвестиционната помощ се отпуска в резултат от наистина конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии — ефективно осигуряващи, че помощта е ограничена до необходимия минимум за постигане на полза за околната среда — количеството на помощта може да достигне до 100 % от допустимите инвестиционни разходи според определението в точките от 80 до 84. Тръжната процедура не трябва да бъде дискриминационна и трябва да допуска до участие достатъчен брой предприятия. Допълнително бюджетът, свързан с тръжната процедура трябва да бъде обвързващо задължение в смисъл, че не всички участници могат да получат помощ. Накрая, помощта трябва да бъде отпусната въз основа на първоначалната оферта, представена от участника в търга, като по този начин се изключват последващи договорки.

(78)

Когато инвестицията засяга придобиване на активи с характер на екологични нововъведения или предприемане на проект за екологични нововъведения, интензитетът на помощта може да бъде увеличен с 10 процентни точки, при изпълнение на следните условия:

(79)

Когато инвестиционните помощи за предприятията, които надвишават стандартите на Общността, или подобряват равнището на защита на околната среда при отсъствие на такива стандарти на Общността, са предназначени за МСП, интензитетът на помощта може да бъде увеличен с 10 процентни точки за средните предприятия и с 20 процентни точки за малките предприятия, според таблицата.

(80)

Допустимите разходи трябва да бъдат ограничени до допълнителните инвестиционни разходи, необходими да се постигне по-високо равнище на защита на околната среда от изискванията на стандартите на Общността, и се изчисляват в две стъпки. Първо, разходът за инвестиция, свързана пряко със защитата на околната среда, се установява, когато това е уместно, чрез съпоставяне с обратната на съществуващата ситуация. Второ, изваждат се оперативните ползи и се прибавят оперативните разходи.

(81)

Определяне на пряко свързаната с опазването на околната среда част от инвестицията:

(82)

Определяне на оперативните ползи/разходи: допустимите разходи трябва, освен ако е посочено друго в настоящия раздел, да се изчисляват нетно от всички оперативни ползи и оперативни разходи, свързани с допълнителната инвестиция за опазване на околната среда и понесени през първите пет години от дълготрайността на съответната инвестиция. Това означава, че такива оперативни ползи трябва да бъдат приспаднати и такива оперативни разходи трябва да бъдат прибавени към разходите за допълнителната инвестиция.

(83)

Допустимите инвестиции могат да бъдат под формата на инвестиция в материални активи и/или в нематериални активи.

(84)

В случай на инвестиции, целящи постигане на по-високо от стандартите на Общността равнище на защита на околната среда, ситуацията за съпоставяне се подбира както следва:

(85)

Общите правила, изложени в точките от 73 до 84 се прилагат при помощ за предприятия, които се усъвършенстват според стандартите на Общността или за повишаване равнището на опазване на околната среда при отсъствие на стандарти на Общността в транспортния сектор. Чрез дерогация от точка 75, помощта за придобиване на нови транспортни средства за шосеен, железопътен, вътрешно-воден и морски транспорт, съответстващи на приетите от Общността стандарти, е приемлива, когато придобивка от този вид се осъществява преди влизането в сила на новите стандарти на Общността и в случаите, когато, след като стандартите са станали задължителни, те не се прилагат със задна дата към вече закупени транспортни средства.

(86)

За операции на прилагане със задна дата с цел защита на околната среда в транспортния сектор, допустими разходи са общо сумата на включените нетни разходи съгласно методологията за изчисляване на допустими разходи, посочена в точките от 80 до 84, ако съществуващите транспортни средства са усъвършенствани спрямо екологичните стандарти, които все още не са влезли в сила на датата на пускане в действие на тези транспортни средства, или ако транспортните средства не подлежат на някакви екологични стандарти.

(87)

Помощи за съобразяване с нови стандарти на Общността, които повишават нивото на опазване на околната среда, които още не са влезли в сила, ще бъдат считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) на Договора за ЕО, ако стандартите на Общността са били приети, като инвестицията е осъществена и завършена най-малко една година преди влизане в сила на стандарта.

(88)

Максималният интензитет на помощта е 25 % за малки предприятия, 20 % за средни предприятия и 15 % за големи предприятия, ако прилагането и приключването са осъществени най-малко три години преди задължителната дата за транспониране или датата на влизане в сила. Интензитетът на помощта е 20 % за малки предприятия, 15 % за средни предприятия и 10 % за големи предприятия, ако прилагането и приключването са осъществени между една и три години преди задължителната дата за транспониране или датата на влизане в сила.

(89)

Допустимите разходи трябва да бъдат ограничени до допълнителните инвестиционни разходи, необходими да се достигне равнището на защита на околната среда, изисквано от стандартите на Общността, в сравнение със съществуващото равнище на екологична защита, изисквано преди влизане в сила на съответния стандарт.

(90)

Допустимите разходи трябва да се изчисляват нетно от всички оперативни ползи и оперативни разходи, свързани с допълнителната инвестиция и възникнали през първите пет години от дълготрайността на тази инвестиция, според посоченото в точки 81, 82 и 83.

(91)

Помощта за дружества за проучвания, пряко свързани с инвестициите за целите на постигане на стандартите при условията, посочени в раздел 3.1.1, за постигане на енергоспестяване при условията, посочени в раздел 0, за производство на възобновяема енергия при условията, посочени в раздел 0, ще бъдет считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако отговарят на условията, посочени в този раздел. Това ще се прилага и в случаите, когато в резултат от данните на предварително проучване, разглежданата инвестиция в крайна сметка не е предприета.

(92)

Интензитетът на помощта не трябва да надвишава 50 % от разходите за проучването.

(93)

Когато проучването е предприето от името на МСП, интензитетът на помощта може да бъде повишен с 10 процентни точки за средните предприятия и с 20 процентни точки за малките предприятия, според таблицата по-долу.

(94)

Инвестиции и/или оперативни помощи, които позволяват на предприятията да постигнат енергоспестяване, ще бъдат считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако са изпълнени следните условия:

(95)

Интензитетът на помощта не трябва да надвишава 60 % от допустимите инвестиционни разходи.

(96)

Когато инвестиционните помощи за енергоспестяване се предоставят на МСП, интензитетът на помощта може да бъде повишен с 10 процентни точки за средни предприятия и с 20 процентни точки за малки предприятия, според таблицата.

(97)

Когато инвестиционната помощ се отпуска в резултат от наистина конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии — ефективно осигуряващи, че помощта е ограничена до необходимия минимум за постигане на максимално енергоспестяване — количеството на помощта може да достигне до 100 % от допустимите инвестиционни разходи според определението в точка 98. Тръжната процедура не трябва да бъде дискриминационна и трябва да допуска до участие достатъчен брой предприятия. Допълнително бюджетът, свързан с тръжната процедура трябва да бъде обвързващо задължение в смисъл, че не всички участници могат да получат помощ. Накрая, помощта трябва да бъде отпусната въз основа на първоначалната оферта, представена от участника в търга, като по този начин се изключват последващи договорки.

(98)

Допустимите разходи трябва да бъдат ограничени до допълнителните инвестиционни разходи, необходими за постигане на енергоспестяване над степента, изисквана от стандартите на Общността.

Изчисляването на допълнителните разходи трябва да отговаря на следните правила:

(99)

Оперативната помощ за енергоспестяване се отпуска само при изпълнение на следните условия:

(100)

В случая на прогресивно намаляващи помощи, интензитетът не трябва да надвишава 100 % от допълнителните разходи през първата година и линейно да достигне до нула в края на петата година. В случай, че помощта не намалява постепенно, интензитетът на помощта не трябва да надвишава 50 % от допълнителните разходи.

(101)

Инвестиции за опазване на околната среда и/или оперативни помощи за подкрепа на енергията от възобновяеми източници ще бъдат считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако са изпълнени условията в точките от 102 до 111: Държавната помощ може да бъде оправдана, ако отсъства задължителен стандарт на Общността относно дела на отделните предприятия за енергия от възобновяеми източници. Помощта за инвестиране и/или оперативна помощ за производство на биогорива следва да се отпуска единствено във връзка с устойчиви биогорива.

(102)

Интензитетът на помощта не трябва да надвишава 60 % от допустимите инвестиционни разходи.

(103)

Когато инвестиционните помощи за възобновяеми енергийни източници се предоставят на МСП, интензитетът на помощта може да бъде повишен с 10 процентни точки за средни предприятия и с 20 процентни точки за малки предприятия, според таблицата.

(104)

Когато инвестиционната помощ се отпуска в резултат от наистина конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии — ефективно осигуряващи, че помощта е ограничена до необходимия минимум за постигане на максимум възобновяема енергия — интензитетът на помощта може да достигне до 100 % от допустимите инвестиционни разходи според определението в точка 105 и точка 106. Тръжната процедура не трябва да бъде дискриминационна и трябва да допуска до участие достатъчен брой предприятия. Допълнително бюджетът, свързан с тръжната процедура трябва да бъде обвързващо задължение в смисъл, че не всички участници могат да получат помощ. Накрая, помощта трябва да бъде отпусната въз основа на първоначалната оферта, представена от участника в търга, като по този начин се изключват последващи договорки.

(105)

За възобновяемата енергия допустимите инвестиционни разходи трябва да бъдат ограничени до допълнителните инвестиционни разходи, поети от бенефициера, сравнени с традиционна електроцентрала или с традиционна отоплителна система със същия капацитет от гледна точка на ефективното производство на енергия.

(106)

Допустимите разходи трябва да се изчисляват нетно от всички оперативни ползи и оперативни разходи, свързани с допълнителната инвестиция за възобновяеми енергийни източници и възникнали през първите пет години от дълготрайността на тази инвестиция, според посоченото в точки 81, 82 и 83.

(107)

Оперативната помощ за производство на възобновяема енергия може да бъде оправдана, за да се покрие разликата между разходите за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници и пазарната цена на въпросния вид енергия. Това се отнася до производството на енергия от възобновяеми източници за целите на последваща пазарна продажба, както и за собствена употреба на предприятието.

(108)

Държавите-членки могат да отпускат помощ за възобновяеми енергийни източници, както следва:

(109)

Опция 1

(110)

Опция 2

(111)

Опция 3

Допълнително държавите-членки могат да отпуснат оперативна помощ съгласно разпоредбите, посочени в точка 100.

(112)

Инвестициите за опазване на околната среда и оперативната помощ за комбинирано производство на енергия ще бъдат считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) на Договора за ЕО, при условие, че инсталацията за комбинирано производство на енергия отговаря на определението за високоефективно комбинирано производство, съгласно точка 70(11), и при условие за инвестиционна помощ:

(113)

За оперативна помощ дадено съществуващо комбинирано производство трябва да отговаря едновременно на определението за високоефективно комбинирано производство, посочено в точка 70(11) и на изискването за общо първично енергоспестяване, сравнимо с отделно производство съгласно Директива 2004/8/EО и Решение 2007/7/74.

(114)

Интензитетът на помощта не трябва да надвишава 60 % от допустимите инвестиционни разходи.

(115)

Когато инвестиционните помощи за комбинирано производство на енергия се предоставят на МСП, интензитетът на помощта може да бъде повишен с 10 процентни точки за средните предприятия и с 20 процентни точки за малките предприятия, според таблицата.

(116)

Когато инвестиционната помощ се отпуска в резултат от наистина конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии — ефективно осигуряващи, че помощта е ограничена до необходимия минимум за постигане на максимално енергоспестяване — количеството на помощта може да достигне до 100 % от допустимите инвестиционни разходи според определението в точка 117 и точка 118. Тръжната процедура не трябва да бъде дискриминационна и трябва да допуска до участие достатъчен брой дружества. Допълнително бюджетът, свързан с тръжната процедура трябва да бъде обвързващо задължение в смисъл, че не всички участници могат да получат помощ. Накрая, помощта трябва да бъде отпусната въз основа на първоначалната оферта, представена от участника в търга, като по този начин се изключват последващи договорки.

(117)

Допустимите разходи трябва да се ограничат до допълнителните инвестиционни разходи, необходими да се построи високоефективна инсталация за комбинирано производство спрямо инвестицията за сравнение.

(118)

Допустимите разходи трябва да се изчисляват нетно от всички оперативни ползи и оперативни разходи, свързани с допълнителната инвестиция и възникнали през първите пет години от дълготрайността на тази инвестиция, според посоченото в точки 81 до 83.

(119)

Оперативната помощ за високоефективно комбинирано производство може да бъдат предоставени съгласно правилата за оперативни помощи за възобновяема енергия, изложени в раздел 3.1.6.2.

(120)

Инвестиционните помощи за опазване на околната среда в енергийно-ефективни инсталации за централно отопление (44) ще бъдат считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) на Договора за ЕО при условие, че водят до първично енергоспестяване и че инсталацията за централно отопление на бенефициера отговаря на определението за високоефективно централно отопление, съгласно точка 70(13) и когато:

(121)

Интензитетът на помощта за инсталации за централно отопление не трябва да надвишава 50 % от допустимите инвестиционни разходи. Ако помощта е предназначена само за производствената част на инсталация за централно отопление, високоефективните инсталации за централно отопление, използващи възобновяеми енергийни източници или комбинирано производство ще бъдат обхванати от правилата, изложени съответно в раздели 3.1.6. и 3.1.7.

(122)

Когато инвестиционните помощи за високоефективно централно отопление се предоставят на МСП, интензитетът на помощта може да бъде повишен с 10 процентни точки за средни предприятия и с 20 процентни точки за малки предприятия, според таблицата.

(123)

Когато инвестиционната помощ се отпуска в резултат от наистина конкурентна тръжна процедура въз основа на ясни, прозрачни и недискриминационни критерии — ефективно осигуряващи, че помощта е ограничена до необходимия минимум за постигане на максимално енергоспестяване — количеството на помощта може да достигне до 100 % от допустимите инвестиционни разходи според определението в точка 124 и точка 125. Тръжната процедура не трябва да бъде дискриминационна и трябва да допуска до участие достатъчен брой предприятия. Допълнително бюджетът, свързан с тръжната процедура трябва да бъде обвързващо задължение в смисъл, че не всички участници могат да получат помощ. Накрая, помощта трябва да бъде отпусната въз основа на първоначалната оферта, представена от участника в търга, като по този начин се изключват последващи договорки.

(124)

Допустимите разходи трябва да се ограничат до допълнителните инвестиционни разходи, необходими да се реализира инвестиция, водеща до високоефективно централно отопление спрямо инвестицията за сравнение.

(125)

Допустимите разходи трябва да се изчисляват нетно от всички оперативни ползи и оперативни разходи, свързани с допълнителната инвестиция и възникнали през първите пет години от дълготрайността на тази инвестиция, според посоченото в точките от 81 до 83.

(126)

Инвестиционните помощи за опазване на околната среда за управлението на отпадъците на други предприятия, включително дейности по повторно използване, преработка и възстановяване, ще бъдат считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО при условие, че такова управление е в съгласие с йерархическата класификация на принципите за управление на отпадъците (45) и е в съгласие с условията, изложени в точка 127.

(127)

Инвестиционната помощ за управляване на отпадъците се отпуска само при изпълнение на следните условия:

(128)

Интензитетът на помощта не трябва да надвишава 50 % от допустимите инвестиционни разходи.

(129)

Когато инвестиционните помощи за управление на отпадъците се предоставят на МСП, интензитетът на помощта може да бъде повишен с 10 процентни точки за средни предприятия и с 20 процентни точки за малки предприятия, според таблицата.

(130)

Допустимите разходи трябва да бъдат ограничени до извънредните инвестиционни разходи, необходими да се реализира инвестиция, водеща до управление на отпадъците и поета от бенефициера, спрямо инвестицията за сравнение, тоест традиционно производство, което не включва управление на отпадъците със същия капацитет. Разходът за такава инвестиция за сравнение трябва да бъде приспаднат от допустимите разходи.

(131)

Допустимите разходи трябва да се изчисляват нетно от всички оперативни ползи и оперативните разходи, свързани с допълнителната инвестиция за управление на отпадъци и възникнали през първите пет години от дълготрайността на тази инвестиция (47), според посоченото в точки от 81 до 83.

(132)

Инвестиционни помощи за предприятия, поправящи щети, нанесени върху околната среда чрез възстановяване на замърсени промишлени обекти, ще бъдат считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО (48) при условие, че водят до подобряване на опазването на околната среда. Въпросните екологични щети включват вреда за качеството на почвата или на повърхностните или подпочвени води.

Там, където лицето, виновно за замърсяването, е напълно идентифицирано, то трябва да финансира рехабилитацията, в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и държавна помощ не се отпуска. Под „лице, виновно за замърсяването“ се разбира лице, отговорно по законите, приложими във всяка държава-членка, без да се накърнява приемането на правила на Общността в материята.

Там, където замърсителят не е разпознат или не може да бъде заставен да поеме щетите, отговорното за работите лице може да получи помощ.

(133)

Помощта за възстановяване на замърсени зони може да достигне до 100 % от допустимите разходи.

Общата сума на помощта при никакви обстоятелства не трябва да надвишава действителните разходи на предприятието.

(134)

Допустимите разходи са равни на разходите по възстановяването минус увеличението на цената на земята. Всички разходи, понесени от едно предприятие за възстановяване на неговия обект, без значение дали този разход може да се покаже като фиксиран актив в балансовия отчет, се класират като допустима инвестиция в случай, че замърсените обекти са възстановени

(135)

Инвестиционна помощ за преместване на предприятия поради съображения за опазване на околната среда, ще бъдат считани за съвместими с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако са изпълнени следните условия:

(136)

Бенефициер може да бъде:

(137)

Интензитетът на помощта не трябва да надвишава 50 % от допустимите инвестиционни разходи. Интензитетът на помощта може да се увеличи с 10 процентни точки за средни предприятия и с 20 процентни точки за малки предприятия.

(138)

При определяне сумата на допустимите разходи в случай на помощи за преместване, Комисията ще взима предвид:

(139)

Схемите за търгуемо разрешение могат да включват държавни помощи под различна форма, например, когато се отпускат разрешения и отстъпки под пазарната им цена и това отпускане се вменява на държавите-членки.

(140)

Държавната помощ, включена в схемите за търгуемо разрашение, може да бъде обявена за съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, ако са изпълнени условията в букви а) до г) от настоящата точка и точка 141. Чрез дерогация, точка 141 не се прилага за търговския период, приключващ на 31 декември 2012 г. за схеми за търгуеми разрешения съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 2003 г. относно определянето на схема за търгуване с отпуснати суми за емисия на парникови газове в рамките на Общността, и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (50), (наричана по-долу EU ETS) (51):

(141)

Комисията ще преценява необходимостта и пропорционалността на държавната помощ, включена в дадена схема за търгуеми разрешения съгласно следните критерии:

(142)

Държавната помощ трябва да има стимулиращ ефект. Държавната помощ за защита на околната среда трябва да предизвиква промяна в поведението на получателя на помощта в посока засилена степен на защита на околната среда.

(143)

Комисията счита, че помощите не представляват стимулиращ ефект за бенефициера във всички случаи, когато проектът вече е бил започнат, преди бенефициерът да кандидатства за помощ пред държавните власти.

(144)

Ако подпомаганият проект не е започнал преди кандидатстването за помощ, се приема, че изискването за стимулиращ ефект важи автоматично за всички категории помощ, отпусната за МСП, с изключение на случаите, когато помощта трябва да бъде оценена съгласно подробната оценка в раздел 5.

(145)

За всички други подпомагани проекти, Комисията ще изисква демонстриране на стимулиращия ефект от уведомяващата държава-членка.

(146)

За да демонстрира стимулиращия ефект въпросната държава-членка трябва да докаже, че без помощта, тоест при положението, служещо за сравняване, по-благоприятната за околната среда алтернатива не би била избрана. За тази цел въпросната държава-членка трябва да предостави информация в подкрепа на следното:

(147)

Помощта за подпомагане на изпълнението на значими проекти от общ европейски интерес, които представляват приоритет за околната среда, може да се счита за съвместима с общия пазар според член 87, параграф 3, буква б) от Договора за ЕО, ако са изпълнени следните условия:

(148)

За да може Комисията да оцени адекватно такива проекти, постигнатият общ европейски интерес трябва да бъде демонстриран в практическо измерение: например трябва да се покаже, че проектът позволява постигане на значителен напредък за постигане на специфични цели на Общността при околната среда.

(149)

Комисията ще разглежда по-благосклонно нотифицирани проекти, които включват значителен собствен принос от бенефициера на проекта. Тя също така ще разглежда по-благосклонно нотифицирани проекти, включващи предприятия от значителен брой държави-членки.

(150)

Когато помощта е определена за съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква б) на Договора за ЕО, Комисията може да даде съгласие за помощ в по-големи размери от указаните прагове в настоящите Насоки.

(151)

Помощта под формата на облекчения или на освобождаване от данъци във връзка с околната среда ще се счита за съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО, при условие, че най-малкото косвено подобрява равнището на опазване на околната среда, и че данъчните облекчения или освобождаването от данъци не подкопават преследваната обща цел.

(152)

За да бъдат одобрени по член 87 от Договора за ЕО, облекченията или освобождаването от хармонизирани данъци, по-специално хармонизираните с Директива 2003/96/EО, трябва да бъдат съвместими със съответното прилагано законодателство на Общността и да съответстват на установените граници и условия в него.

(153)

Помощта под формата на данъчни облекчения и освобождаване от хармонизираните данъци за околната среда се счита за съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО за период от 10 години, при условие, че бенефициерите заплащат поне минималното данъчно ниво на Общността, определено от съответната приложима директива (52).

(154)

Помощта под формата на облекчения или на освобождавания от данъци за околната среда освен посочените в точка 153 (53), се счита за съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора за ЕО за период от 10 години, ако са изпълнени условията, посочени в точките от 155 до 159.

(155)

При анализа на данъчните схеми, които включват елементи на държавна помощ под формата на облекчения или на освобождаване от такъв данък, Комисията ще анализира по-специално необходимостта и пропорционалността на помощта и нейното въздействие на равнището на засегнатите отрасли.

(156)

За тази цел Комисията ще разчита на информацията, предоставена от държавите-членки. Информацията следва да включва, от една страна, съответния отрасъл/ли или категории бенефициери, включени в облекченията/освобождаването, и от друга страна, положението на основните бенефициери във всеки засегнат отрасъл и как облагането с данъци може да спомогне за защита на околната среда. Освободените отрасли следва да бъдат надлежно описани и да бъде представен списък на най-големите бенефициери за всеки отрасъл (конкретно по отношение на оборот, пазарни дялове и размер на данъчната основа). За всеки отрасъл следва да бъде представена информация за най-добрите техники на производство в ЕИП по отношение на намаляването на вредата за околната среда, за което е предназначен данъкът.

(157)

Допълнително помощта под формата на облекчения или на освобождаване от данъци за околната среда трябва да бъде необходима и пропорционална.

(158)

Комисията ще счита помощта за необходима, ако тя отговаря на следните кумулативни условия:

(159)

Комисията ще счита помощта за пропорционална, ако тя отговаря на едно от следните условия:

(160)

За да може Комисията да направи подробна преценка на предоставените по одобрени схеми помощи, възлизащи на значителни суми, и за да вземе решение дали тези помощи са съвместими с общия пазар, държавите-членки трябва да я уведомяват предварително за всеки отделен случай на инвестиране или на оперативна помощ, предоставени по одобрена схема или индивидуално, когато помощта отговаря на следните условия (58):

(161)

Държавите-членки могат да отпуснат оперативна помощ за нови съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници въз основа на изчисляване на избегнатите външни разходи. Когато този метод се използва за определяне на размера на помощта, за мярката трябва да бъде уведомено и тя да бъде подложена на детайлна оценка, независимо от прага в точка 160, буква б), подточка iii). Спестените външни разходи представляват парично количествено изражение на допълнителни социо-екологични вреди, които обществото би понесло, ако същото количество енергия се произведе с производствено съоръжение, работещо с конвенционални форми на енергия. Те ще бъдат изчислявани въз основа на разликата между, от една страна, външните разходи, направени и незаплатени от производителите на енергия от възобновяеми източници, и, от друга страна, външните разходи, направени и незаплатени от производители на енергия от невъзобновяеми енергийни източници. За тези изчисления държавата-членка трябва да ползва международно признат изчислителен метод, който е одобрен от Комисията. Методът трябва да предостави, между другото, обоснован и количествено измерим сравнителен анализ на разходите, придружен от оценка на външните разходи на конкурентните енергийни производители, с цел да се покаже, че помощта действително компенсира спестени външни разходи.

(162)

При всички случаи, размерът на отпуснатата помощ на производители, който надвишава размера, произтичащ от опция 1, посочена в точка 109 за оперативна помощ за възобновяеми енергийни източници, трябва да бъде реинвестиран от предприятията във възобновяеми източници на енергия съгласно раздел 3.1.6.1.

(163)

При условие, че държавите-членки осигуряват пълно съдействие и предоставят навреме адекватна информация, Комисията ще положи всички усилия да проведе разследването своевременно. Държавите-членки са приканени да представят всички елементи, които считат за полезни за оценяване на случая. Държавите-членки могат да се позовават на оценки на схеми или на мерки за предишни държавни помощи, оценки на въздействията, направени от отпускащите помощи органи, както и други проучвания, свързани с опазване на околната среда.

(164)

Детайлното оценяване е пропорционално оценяване, в зависимост от потенциала за нарушаване при дадения случая. Съответно, фактът, че е направено детайлно оценяване, не предполага непременно необходимост да се започва официална процедура на разследване, въпреки че за определени мерки случаят може да бъде такъв.

(165)

Детайлното оценяване ще бъде извършено въз основа на следните положителни и отрицателни елементи, уточнени в раздели 5.2.1 и 5.2.2, които ще бъдат използвани в допълнение към критериите, посочени в Глава 3. Интензитетът на помощта, посочен там, при всички случаи не може да бъде превишаван. Допълнително, детайлната оценка ще се осъществи въз основа на конкретни положителни и отрицателни елементи, когато те са съотносими за типа или формата на помощта.

(166)

Фактът, че помощите стимулират предприятията да преследват цели за опазване на околната среда, към които те иначе не биха се стремили, представлява основният положителен елемент, който трябва да се има предвид, когато се оценява съвместимостта на помощта.

(167)

Като цяло Комисията няма да поставя под съмнение дали има отрицателни външни последици, свързани с определени типове поведение или използването на някои стоки, които имат вредно влияние върху околната среда. При все това Комисията ще проверява дали държавната помощ е насочена към такъв пазарен дефект, като оказва съществено влияние върху защитата на околната среда. В този смисъл, Комисията ще обръща внимание по-специално на очаквания принос на мярката към опазването на околната среда (в количествени измерения) и предвижданото ниво на опазване на околната среда, в сравнение със съществуващите стандарти на Общността и/или стандарти в други държави членки.

(168)

Комисията ще разгледа и съображения, които могат да оправдаят помощ за адаптиране към национални стандарти, които надминават стандартите на Общността. Комисията ще взима под внимание по-специално естеството, вида и местоположението на основните конкуренти на бенефициера на помощта, разхода за постигане на националните стандарти (или схемите за търгуемо разрешение) за бенефициера на помощта, когато не е предоставяна помощ, и сравнителните разходи за прилагането на тези стандарти на основните конкуренти на бенефициера на помощта.

(169)

Ще се отчита дали държавната помощ е подходящ инструмент за постигане на целите за опазване на околната среда, предвид че други, по-малко изкривяващи механизми, могат да постигнат същите резултати, и след като държавните помощи могат да нарушат ПЗП.

(170)

В своя анализ за съответствието Комисията ще вземе под специално внимание всяка оценка на въздействието на предложената мярка, която държавата-членка може да е изготвила, включително съображения за използването на други възможни подходи, освен държавните помощи, и ще отчете посочени факти, гарантиращи спазването на ПЗП.

(171)

Държавната помощ трябва винаги да има стимулиращ ефект, когато се отпуска за целите на околната среда, т.е. трябва да води до промяна в поведението на получателя, който да повиши равнището на опазване на околната среда. Помощта не може да се счете за необходима, само защото равнището на опазване на околната среда се увеличава. Преимуществата на новите инвестиции или производствени методи обикновено не се ограничават до въздействието им върху околната среда.

(172)

В допълнение към изчисляването на извънредните разходи, посочено в Глава 0, Комисията ще вземе предвид следните елементи в своя анализ:

(173)

Когато предприятието се адаптира към национален стандарт над стандартите на Общността или приета при отсъствие на стандарти на Общността, Комисията ще проверява дали бенефициерът на помощта би бил съществено повлиян във връзка с повишените разходи и не би могъл да понесе разходите, свързани с незабавното въвеждане на национални стандарти.

(174)

Държавата-членка трябва да представи доказателство, че помощта е необходима, сумата е сведена до минимум и процесът на подбор е пропорционален. В своя анализ Комисията ще отчете следните елементи:

(175)

При оценяване на отрицателните ефекти на мярката за помощ, Комисията ще съсредоточи своя анализ за нарушаване на конкуренцията върху обозримото въздействие на помощта за опазване на околната среда върху конкуренцията между предприятията в засегнатите продуктови пазари (60).

(176)

Ако помощта е пропорционална, а именно, ако при изчисляването на допълнителната инвестиция или работните разходи са отчетени всички предимства за предприятието, отрицателното въздействие на помощта вероятно ще бъде ограничено. При все това, както бе споменато в раздел 35, дори когато помощта е необходима и пропорционална за конкретното предприятие, помощта може да предизвика промяна в поведението на бенефициера, която да наруши конкуренцията. Търсещото печалба предприятие обикновено ще повиши нивото на опазване на околната среда над задължителните изисквания единствено ако реши, че това ще доведе, най-малкото маргинално, до някакъв вид предимство за него.

(177)

Като отправна точка Комисията ще оцени вероятността бенефициерът да успее да увеличи или задържи продажбите в резултат от помощта. Комисията по-конкретно ще разгледа следните елементи:

(178)

Държавната помощ за защита на околната среда може да се използва стратегически за засилване на иновативните технологии, благоприятни за околната среда, с цел даване на стартово предимство на местните производители. В резултат помощта може да наруши динамичните стимули и да изтласка инвестициите в отделни технологии в други държави-членки и да доведе до концентрация на въпросната технология в една държава-членка. Този ефект и толкова по-висок, колкото повече конкурентите намаляват усилието си за иновации спрямо положението за сравнение без помощта.

(179)

В своя анализ Комисията ще оцени следните елементи:

(180)

Държавната помощ за опазване на околната среда може да бъде оправдана като временен механизъм за придвижване към пълно разпределение на отрицателните външни последици, свързани с околната среда. Тя не трябва да се използва за предоставяне на ненужна подкрепа на предприятия, които не могат да се адаптират към по-благоприятни за околната среда стандарти и технологии заради ниските си нива на производителност. В своя анализ Комисията ще оцени следните елементи:

(181)

Помощта за защита на околната среда, отпусната на даден бенефициер, може да се използва за засилване или поддържане на неговата пазарна сила на даден продуктов пазар. Комисията ще оцени пазарната сила на засегнатия бенефициер преди да бъде предоставена помощта, както и промяната в пазарната сила, очаквана като резултат от помощта. Помощта за опазване на околната среда, предоставена на бенефициер със значителна пазарна мощ, може да се използва от този бенефициер за засилване или поддържане на неговата пазарна мощ чрез допълнително диференциране на продуктите му или изключване на конкуренти. Комисията вероятно няма да определя зони на загриженост по отношение на конкуренцията, свързани с пазарната мощ, на пазари, където всеки от получателите на помощ има пазарен дял под 25 %, и на пазари, чийто индекс на пазарна концентрация по Херфиндал-Хиршман е под 2 000.

(182)

В своя анализ Комисията ще оцени следните елементи:

(183)

Държавната помощ за опазване на околната среда може да доведе до облагодетелстване на някои територии, ползващи по-благоприятни производствени условия, именно поради сравнително по-ниските производствени разходи произтичащи от помощта или поради по-високите производствени стандарти, постигнати чрез помощта. Това може да доведе до преместване на фирми към подпомаганите територии, или до изместване на търговски потоци към подпомаганата зона.

(184)

В резултат помощта ще измести печалбите към държавата-членка в продуктовия пазар, засегнат от помощта, както и във включените пазари.

(185)

В своя анализ Комисията ще прецени дали има доказателство, че бенефициерът е разгледал други местоположения за своята инвестиция, в който случай е по-вероятно помощта значително да наруши конкуренцията.

(186)

В светлината на тези положителни и отрицателни елементи, Комисията балансира ефектите от мярката и определя дали произтичащите нарушения засягат неблагоприятно търговските условия до степен, противоречаща на общия интерес. В идеалния случай, положителните ефекти и отрицателните ефекти следва да бъдат изразени чрез използване на едни и същи референции (например избегнати външни разходи, сравнени със загубата на конкурентна печалби в парично изражение).

(187)

Като цяло, колкото по-висока е ползата за околната среда и колкото по-ясно е заложено, че размерът на помощта е ограничен до необходимия минимум, толкова по-вероятна е положителната преценка. От друга страна, колкото по-големи са индикациите, че помощта значително ще наруши конкуренцията, толкова по-малко вероятно е да има положителна преценка. Ако очакваните положителни ефекти са големи и има вероятност нарушенията да бъдат значителни, преценката ще зависи от степента, в която се предвижда положителните ефекти да надминат отрицателните ефекти.

(188)

Комисията може да не възрази относно нотифицираната мярка за помощ, без да предприема официална процедура за разследване, или в резултат от официалната процедура за разследване, изложена в член 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999, може да реши да закрие процедурата с решение съгласно член 7 на въпросния регламент. В случай, че тя вземе условно решение по смисъла на член 7, параграф 4 от този регламент, може например да реши да приложи следните условия, които трябва да намалят произтичащите нарушения или въздействия върху търговията и да бъде спазена пропорционалността:

(189)

Таваните на помощта, фиксирани според настоящите Насоки трябва да се прилагат без значение дали подкрепяният проект е финансиран изцяло с държавни средства или е частично финансиран от Общността.

(190)

Помощта, разрешена съгласно настоящите Насоки, не може да бъде съчетана с други форми на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора, или с други форми на финансиране от Общността, ако такова припокриване води до по-висок интензитет на помощта от определения в настоящите Насоки. Въпреки това, когато допустимите разходи за помощ за опазване на околната среда са допустими като цяло или отчасти като помощ за други цели, общият дял ще се определи спрямо най-благоприятния таван по прилаганите правила.

(191)

Помощ за опазване на околната среда не трябва да се натрупва към помощ de minimis по отношение на същите допустими разходи, ако това натрупване би довело до интензитет на помощта, надвишаващ определения в настоящите Насоки.

(192)

Съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 659/1999 и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (63), държавите-членки трябва да представят годишни доклади на Комисията.

(193)

Освен че трябва да бъдат според изискванията, посочени в тези разпоредби, годишните доклади за мерките за помощ с цел опазване на околната среда трябва да съдържат, за всяка одобрена схема, следната информация относно големите предприятия:

(194)

В случай на данъчно освобождаване или на данъчни облекчения, държавата-членка трябва единствено да предостави законовите или нормативни текстове, които дават основание за помощта, да уточни категорията на предприятията, облагодетелствани с данъчни облекчения/данъчно освобождаване.

(195)

Годишните доклади ще бъдат публикувани в интернет сайта на Комисията.

(196)

Комисията счита, че са необходими допълнителни мерки, за да се подобри прозрачността на държавните помощи в Общността. По-специално, необходимо е да се гарантира безпрепятствен достъп на държавите-членки, икономическите оператори, заинтересованите страни и на самата Комисия до пълния текст на всички прилагани схеми за помощ за опазване на околната среда.

(197)

Това може лесно да се постигне посредством изграждането на свързани интернет сайтове. Поради тази причина, когато разглежда схемите за помощи за опазване на околната среда, Комисията систематично ще изисква от засегнатите държави-членки да публикуват пълния текст на всички окончателни схеми за помощ в интернет и да съобщят интернет адреса на публикацията на Комисията. Схемата не трябва да се прилага, преди информацията да бъде публикувана в интернет.

(198)

Държавите-членки трябва да гарантират водене на подробни протоколи за предоставената помощ по всички мерки за опазване на околната среда. Тези протоколи, които трябва да съдържат цялата информация, необходима за установяване на спазването на допустимите разходи и на максимума на позволения интензитет на помощта, трябва да се водят 10 години от датата, на която е отпусната помощта и да се представят на Комисията при искане от нейна страна.

(199)

Комисията ще се обърне към държавите-членки да представят тази информация, за да направи оценка на настоящите Насоки четири години след тяхното публикуване (64).

(200)

Комисията с настоящето предлага на държавите-членки, въз основа на член 88, параграф 1 от Договора за ЕО, следните подходящи мерки по отношение на техните съответни съществуващи схеми за помощ за опазване на околната среда:

За да спазват клаузите на настоящите Насоки, държавите-членки трябва да коригират, където е необходимо, такива схеми, за да съответстват на настоящите Насоки в рамките на осемнадесет месеца след публикуването им, със следните изключения:

(201)

Държавите-членки са приканени да дадат своето ясно формулирано безусловно съгласие за тези предложени подходящи мерки в рамките на два месеца от датата на публикуването на настоящите Насоки в Официален вестник на Европейския съюз. При отсъствие на отговор, Комисията ще приеме, че въпросната държава-членка не е съгласна с предложените мерки.

(202)

Настоящите Насоки ще се прилагат от първия ден след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз и ще заместят Насоките на Общността за държавна помощ за защита на околната среда от 3 февруари 2001 г. (65)

(203)

Настоящите Насоки ще се прилагат до 31 декември 2014 г. След консултация с държавите-членки, Комисията може да ги измени преди тази дата, водена от важни съображения, свързани с политиката на конкуренция или политиката по опазване на околната среда или с цел да бъдат взети предвид други политики на Общността или международни задължения. Тези изменения могат да бъдат особено необходими в светлината на бъдещи международни споразумения в областта на промяната в климата и бъдещето на европейското законодателство във връзка с климатичната промяна. Четири години след датата на публикуването им, Комисията ще предприеме оценка на настоящите Насоки, въз основа на фактическа информация и на резултатите от пространни консултации, водени от Комисията именно на базата на данните, предоставени от държавите-членки. Резултатите от оценката ще бъдат предоставени на Европейския парламент, на Комитета на регионите и на Икономическия и социален комитет и на държавите-членки.

(204)

Комисията ще прилага настоящите Насоки към всички нотифицирани мерки за помощ, по отношение на които тя трябва да вземе решение след публикуването на Насоките в Официален вестник, дори ако проектите вече са били оповестени преди публикуването им. Това включва индивидуалната помощ, предоставена по одобрени схеми за помощ, за които Комисията е уведомена съгласно задължението да се прави отделно уведомление за такава помощи.

(205)

Съгласно съобщението на Комисията за установяване на приложимите правила за оценка на незаконна държавна помощ (66), Комисията ще приложи в случай на необявена помощ: