[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ | Брюксел, 3.12.2008 COM(2008) 815 окончателен 2008/0244 (COD) Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (преработена версия) {SEC(2008) 2944}{SEC(2008) 2945} ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ Контекст на предложението - Основания и цели на предложението Настоящото предложение е преработка на Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище[1] (наричана по-нататък „Директива за условията на приемане“) Докладът за оценката на Комисията относно прилагането на Директивата за условията на приемане в държавите-членки, огласен на 26 ноември 2007 г.[2], както и приносът на различните заинтересовани страни в отговор на процеса на допитване по зелената книга[3] посочиха редица недостатъци по отношение на нивото на условията на приемане за лицата, търсещи убежище, което произтича главно от факта, че понастоящем директивата позволява в немалка степен на държавите-членки да действат по собствено усмотрение при установяването на условия на приемане на национално равнище. Както е заложено в Плана за политика в областта на убежището[4], настоящото предложение е част от първия пакет предложения, които целят да осигурят по-висока степен на хармонизация и по-високи стандарти на закрила за общата европейска система за убежище (ОЕСУ). То се приема по същото време като преработените регламент от Дъблин[5] и регламент за Евродак[6]. През 2009 г. Комисията ще предложи да се измени Директивата относно признаването[7] и Директивата за процедурите за убежище[8]. Освен това, през първото тримесечие на 2009 г. Комисията ще предложи създаването на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище, чиято цел ще бъде предоставянето на практическа подкрепа за държавите-членки при вземането на решения по искания за убежище. Службата за подпомагане също така ще помага на държави-членки, чиито системи за предоставяне на убежище са под особен натиск, по-конкретно поради тяхното географско положение, да спазват изискванията на законодателството на Общността, като предоставя конкретен експертен опит и практическа подкрепа. - Общ контекст Работата по създаването на ОЕСУ започна веднага след влизането в сила на Договора от Амстердам през месец май 1999 г. въз основа на насоките, дадени на срещата на Европейския съвет в Тампере. През първата фаза на ОЕСУ (1999—2005 г.) целта бе да се хармонизират правните рамки на държавите-членки въз основа на общи минимални стандарти. Директивата за условията на приемане бе първият от петте законодателни акта на ЕС в областта на убежището вследствие на заключенията от Тампере. Целта ѝ е установяването на условия на приемане, които по принцип са достатъчни, за да се гарантират на лицата, търсещи убежище, „достойно жизнено равнище и условия на живот, които са сравними с тези във всички държави-членки“. Програмата от Хага прикани Комисията да приключи оценяването на правните инструменти от първата фаза и да предостави на Съвета и Европейския парламент предложения за инструментите и мерките от втората фаза с оглед на тяхното приемане преди края на 2010 г. Настоящото предложение е в отговор на тази покана; целта му е да разгледа подобаващо недостатъците, установени през първата фаза на законодателството в областта на убежището. В приложената към настоящото предложение оценка на въздействието е включен подробен анализ на проблемите, установени във връзка с тази директива и отнасящи се до подготовката, извършена за нейното приемане, посочени са и са оценени варианти на политика и е посочен и оценен предпочитаният вариант на политика. - Съгласуваност с други политики и цели на Съюза Настоящото предложение е изцяло в съответствие със заключенията на Европейския съвет от Тампере от 1999 г. и с Програмата от Хага от 2004 г. във връзка със създаването на ОЕСУ. Допитване до заинтересованите страни. Комисията прецени, че преди да предложи нова инициатива, са необходими задълбочен размисъл и дебати с всички съответни заинтересовани страни относно бъдещата архитектура на ОЕСУ. Ето защо през месец юни 2007 г. тя представи зелена книга, имаща за цел установяването на възможни варианти за формулиране на втората фаза на ОЕСУ. В рамките на общественото допитване бяха получени 89 отговора от широк кръг заинтересовани страни[9]. Повдигнатите въпроси и направените предложения по време на допитването осигуриха базата за плана за политика, който определя пътна карта за следващите години и изброява мерките, които Комисията възнамерява да предложи, за да приключи втората фаза на ОЕСУ, включително предложението за изменение на Директивата за условията на приемане. Планът за политика посочва също редица цели, които трябва да бъдат изпълнени през втората фаза на законодателството в областта на убежището, във връзка с приемането на лица, търсещи убежище. Докладът за оценката на Комисията бе изготвен въз основа на две проучвания на прилагането на директивата[10]. Тези проучвания предоставиха на Комисията ценна информация за областите, които ще бъдат разгледани в настоящото предложение за изменение. На 5 март 2008 г. Комисията обсъди неофициално основните елементи на настоящото предложение с държавите-членки в Комитета по имиграция и убежище. Между декември 2007 г. и март 2008 г. бяха организирани и срещи с експерти от академичните среди, държавите-членки, НПО, ВКБООН и членове на Европейския парламент, за да се поиска тяхното становище относно по-нататъшното подобрение на стандартите за условията на приемане. На последно място, на 29 април 2008 г. бе проведена среща с ВКБООН и НПО с цел разглеждане на конкретни въпроси във връзка с отношението към лицата със специфични нужди. Страните, участвали в допитването, изразиха общо съгласие за постигане на допълнителна хармонизация на условията на приемане през втората фаза на законодателството в областта на убежището. Някои държави-членки обаче подчертаха необходимостта от запазване на известна гъвкавост по отношение на достъпа до пазара на труда и материалните условия на приемане, докато други изразиха предпочитание към преодоляване на недостатъците във връзка с отношението към уязвимите лица, търсещи убежище, по-скоро чрез мерки за практическо сътрудничество, а не чрез законодателна намеса. Предложението на Комисията отчита до известна степен тези опасения, особено във връзка с достъпа до пазара на труда и условията, установени на национално равнище, за гарантиране на подходящи материални условия на приемане за лицата, търсещи убежище. При все това, вземайки предвид сериозните несъответствия, открити във връзка с установяването на специфичните нужди и достъпа до лечение, Комисията реши да разгледа и този въпрос в рамките на настоящото предложение. Правни елементи на предложението - Обобщение на предложеното действие Основната цел на настоящото предложение е, като част от втората фаза на законодателството в областта на убежището, да гарантира по-високи стандарти на отношение към лицата, търсещи убежище, във връзка с условията на приемане, които да гарантират достойно жизнено равнище, в съответствие с международното право. Допълнителна хармонизация на националните правила за условията на приемане също е необходима, за да се ограничи явлението вторични движения на лицата, търсещи убежище, между държавите-членки до степента, в която тези движения се генерират от разминаващите се национални политики във връзка с приемането. В това отношение предложението разглежда следните въпроси: 1. приложно поле на директивата: Предложението разширява приложното поле на директивата, за да включи в него лицата, търсещи субсидиарна закрила. Това изменение се счита за необходимо, за да се гарантира съгласуваност с настоящите достижения на правото на ЕС, а именно с Директивата за признаването, която въвежда правното понятие „субсидиарна закрила“. Освен това с оглед на подобаващото разясняване на rationae materiae на директивата предложението постановява, че тя е приложима по отношение на всички видове процедури за убежище и всички географски области и помещения, в които са настанени лица, търсещи убежище. 2. достъп до пазара на труда: Достъпът до заетост е от полза както за лицето, търсещо убежище, така и за държавата-членка по приемането. Улесненият достъп до заетост за лицата, търсещи убежище, би могъл да предотврати изолирането от приемащото общество и следователно да улесни интегрирането. Той ще насърчи и самостоятелността на лицата, търсещи убежище. Задължителната незаетост, от друга страна, налага разходи на държавата чрез плащането на допълнителни средства под формата на социални помощи. Трябва да се отбележи в това отношение, че ограниченията, свързани с пазара на труда, биха могли да насърчат незаконния труд[11]. Това важи особено за онези държави-членки, които създават препятствия пред достъпа до пазара на труда и които същевременно отпускат много малки социални помощи на лицата, търсещи убежище. Следователно предложението има за цел да улесни достъпа до пазара на труда. По-конкретно предвиждат се две мерки. На първо място, предложението предвижда лицата, търсещи убежище, да имат достъп до заетост след срок от максимум 6 месеца след подаване на молба за международна закрила; Комисията счита, че въз основа на текущите практики[12] на държавите-членки и като се вземат предвид отговорите на заинтересованите страни по зелената книга, този срок е подходящ. Второ, предложението постановява, че налагането на условия по отношение на националния пазар на труда не може да ограничава неоснователно достъпа до заетост на лицата, търсещи убежище. Основанието за това изменение е да се подчертае по-добре целта на настоящия член, а именно да се гарантира, че на лицата, търсещи убежище, се осигуряват справедливи възможности за достъп до заетост в държавите-членки. 3. достъп до материалните условия на приемане: За да се гарантира, че достъпът до материалните условия на приемане осигурява „жизнено равнище, подходящо за здравето на лицето, търсещо убежище, и в състояние да осигурява неговата прехрана“, предложението задължава държавите-членки, когато отпускат финансова помощ на лицата, търсещи убежище, да взимат под внимание размера на социалната помощ, която се отпуска на гражданите на съответната държава. Освен това, за да се гарантират подходящи помещения за настаняване на специалните категории лица, търсещи убежище, директивата въвежда задължение за държавите-членки, когато разпределят помещенията за настаняване, да вземат под внимание пола, възрастта и положението на лицата със специфични нужди. Разпоредбите за намаляване или отнемане на достъпа до условията на приемане, които вече са предвидени по силата на настоящата директива, имат за цел да гарантират, че със системата за приемане не се злоупотребява. При все това, тъй като ограничаването или отнемането на възможността за ползване на условията на приемане могат да засегнат в голяма степен жизненото равнище на лицата, търсещи убежище, Комисията счита за важно да гарантира, че лицата, търсещи убежище, никога не биват оставяни да мизерстват при подобни обстоятелства и че основните права се зачитат. В това отношение, а също вземайки предвид настоящата съдебна практика, предложението ограничава обстоятелствата, при които възможността за ползване на условията на приемане може да бъде отнета изцяло, и гарантира, че лицата, търсещи убежище, ще продължат да се ползват от достъп до необходимото лечение на заболявания или психични разстройства в съответните случаи. Комисията в същата степен счита, че е от първостепенно значение решенията по тези въпроси да се разглеждат пред национален съд. На последно място, предложението ограничава обстоятелствата, понастоящем предписани от директивата, при които държавите-членки могат по изключение да въведат условия за материалните условия на приемане, различни от предвидените по силата на директивата. 4. задържане: Като се вземе предвид широката употреба на задържането в областта на убежището от държавите-членки и развиващата се съдебна практика на Европейския съд за правата на човека, Комисията счита за необходимо да разгледа този въпрос цялостно в тази директива, за да гарантира, че задържането не се прилага на произволен принцип и че основните права се зачитат във всички случаи. Предложението взима за свой основополагащ принцип този, че едно лице не следва да бъде задържано единствено поради това че търси международна закрила. Този принцип затвърждава достиженията на правото на ЕС в областта на убежището, по-конкретно с Директивата за процедурите за убежище, и е в съответствие с Хартата за основните права и с международните инструменти за правата на човека като Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Конвенцията на ООН срещу изтезания и друг вид жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Предложението гарантира, че задържането може да се допуска само при изключителни основания, предписани съгласно директивата, въз основа на препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа за „мерките за задържането на лица, търсещи убежище“ и насоките на ВКБООН за приложимите критерии и стандарти във връзка със задържането на лица, търсещи убежище, от месец февруари 1999 г. Освен това се предвижда задържането да бъде в съответствие с принципа на необходимост и пропорционалност. Предвижда се още задържането да подлежи на индивидуална преценка на всеки случай. Предложението гарантира също, че задържаните лица, търсещи убежище, се третират по човешки и достоен начин при зачитане на основните им права и при спазване на международното и националното право. В това отношение особено внимание е отделено на случаите, при които са задържани уязвими лица, търсещи убежище; по отношение на децата предложението е в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. Що се отнася до непридружените малолетни постановява се, че те никога не могат да бъдат задържани. Освен това осигурени са редица правни и процедурни предпазни мерки с цел гарантиране на това, че задържането е законно. 5. лица със специфични нужди: Комисията сочи недостатъците при предприемането на мерки за специфичните нужди като най-сериозния повод за притеснение в областта на приемането на лица, търсещи убежище. Установяването на специфичните нужди има връзка не само с достъпа до подходящо отношение, но може да повлияе и на качеството на процеса на вземане на решения във връзка с молбата за убежище, особено що се отнася до травматизираните лица. В това отношение предложението гарантира въвеждането на национални мерки с цел незабавно установяване на тези нужди. Освен това предложението включва многобройни предпазни мерки, за да се гарантира, че условията на приемане са предназначени конкретно за посрещане на специфичните нужди на лицата, търсещи убежище. Тези изменения отразяват няколко аспекта на условията на приемане като достъпа до медицински грижи, помещенията за настаняване и образованието за малолетни. 6. прилагане и подобряване на националните системи: Настоящият текст на Директивата за условията на приемане съдържа няколко правила, за да се гарантира пълното прилагане, както и подобряването на националните системи. С цел постигане на крайните цели на новата директива, е важно да се гарантира непрекъснато наблюдение и да се засили ролята на Комисията на пазител на законодателството на ЕС. В това отношение на общностно равнище вече предвидената в директивата система за докладване следва да се запази. На национално равнище е важно да се гарантира, че са създадени национални механизми, за да се осигури подходящо наблюдение и контрол на националната система за приемане. Освен това предложението разширява настоящото изискване за докладване, наложено на държавите-членки, за да включи разпоредбите, във връзка с които докладът за оценката на Комисията подчерта редица недостатъци по отношение на тяхното прилагане. - Правно основание Настоящото предложение изменя Директива 2003/9/ЕО и използва същото правно основание като този акт, а именно член 63, първа алинея, точка 1, буква б) от Договора за ЕО. Член 1 от протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, постановява, че Ирландия и Обединеното кралство могат да решат да участват в приемането на мерки за създаване на обща европейска система за убежище. В съответствие с член 3 от протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство е съобщило с писмо от 18 август 2001 г. желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящата директива. В съответствие с член 1 от посочения протокол Ирландия реши да не участва в приемането на настоящата директива. Следователно и без да се засягат разпоредбите на член 4 от горепосочения протокол, разпоредбите на настоящата директива не се прилагат по отношение на Ирландия. Позицията на горепосочените държави-членки по отношение на настоящата директива не засяга тяхното евентуално участие по отношение на новата директива, когато тя влезе в сила. В съответствие с членове 1 и 2 от протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, директивата не е обвързваща, нито е приложима за Дания. - Принцип на субсидиарност Дял IV от Договора за ЕО (ДЕО) за визите, убежището, имиграцията и други политики, свързани със свободното движение на лицата, предоставя определени правомощия по тези въпроси на Европейската общност. Тези правомощия трябва да се упражняват в съответствие с член 5 от ДЕО, т.е. ако и доколкото целите на предложеното действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради това, предвид мащаба или ефектите от предложеното действие, могат да бъдат постигнати по-добре от Общността. Настоящото правно основание за действие на Общността в областта на приемането на лица, търсещи убежище, е установено в член 63, параграф 1 от ДЕО. Тази разпоредба постановява, че Съветът трябва да приеме „мерки за убежището в съответствие с Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и други уместни договори“ в области като минималните стандарти за приемането на лица, търсещи убежище, в държавите-членки. Поради транснационалното естество на проблемите, свързани с убежището и закрилата на бежанците, ЕС е в добра позиция да предложи решения в рамките на общата европейска система за убежище (ОЕСУ), по-специално във връзка с въпросите за приемането на лицата, търсещи убежище. Въпреки че с приемането на директивата през 2003 г. бе постигната важна степен на хармонизация, все още има възможност за предприемане на действия от страна на ЕС с цел гарантиране на по-високи и по-хармонизирани стандарти на отношение във връзка с приемането на лицата, търсещи убежище. - Принцип на пропорционалност Оценката на въздействието във връзка с изменението на Директивата за условията на приемане прецени всеки вариант спрямо установените проблеми, за да представлява идеално съотношение между практическа стойност и необходими усилия, и заключи, че избирането на действие на ЕС не надвишава необходимото за постигане на целта, а именно разрешаване на тези проблеми. - Въздействие върху основните права Настоящото предложение бе подложено на задълбочено разглеждане, за да се гарантира, че разпоредбите му са напълно съвместими с основните права като основни принципи на общностното право, съгласно предвиденото в Хартата за основните права на ЕС, както и със задълженията, произтичащи от международното право. В резултат на това особено бе наблегнато на разпоредбите, разглеждащи задържането и процедурните предпазни мерки, отношението към лицата със специфични нужди, а именно малолетните, непридружените малолетни и жертвите на мъчения, и достъпа до материалните условия на приемане. Гарантирането на по-високи и по-равни стандарти на приемане ще има като цяло силно положително въздействие за лицата, търсещи убежище, от гледна точка на основните права. По-конкретно правото на свобода и свобода на движение ще бъде подсилено, като се подчертае, че едно лице не може да бъде задържано единствено поради това че е регистрирало молба за международна закрила; аналогично предложението предвижда също задържането да се допуска само в изключителни случаи, предписани от директивата, и само ако е в съответствие с принципа на необходимост и на пропорционалност. Правата на малолетните ще бъдат по-добре отразени в текста, като се гарантира, че те не могат да бъдат задържани, освен ако това не е в техен висш интерес, докато задържането на непридружени малолетни се забранява във всички случаи. Освен това специфичното положение на уязвимите групи ще бъде разгледано по-добре, като се гарантира, че техните нужди се установяват навреме и че е наличен достъп до подходящо отношение. Улесняването на достъпа до пазара на труда ще помогне на лицата, търсещи убежище, да станат по-самостоятелни и ще улесни тяхното интегриране в държавата-членка по приемането. Освен това принципът на недискриминация ще бъде подсилен чрез налагане на задължението на държавите-членки да гарантират, че към лицата, търсещи убежище, не се проявява неоснователно отношение в сравнение с гражданите на съответната държава по отношение на нивото на материалните условия на приемане, които трябва да се осигурят съгласно директивата. На последно място, налагането на изискване за докладване за основните разпоредби на директивата, свързани с принципите за основните права, ще гарантира по-добро наблюдение на прилагането им на общностно равнище. В това отношение следва да се подчертае, че държавите-членки са задължени да въведат и прилагат разпоредбите на тази директива в съответствие с основните права. ê 2003/9/EО 2008/0244 (COD) Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, първа алинея, точка 1, буква б) от него, като взеха предвид предложението на Комисията, като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[13], като взеха предвид становището на Комитета на регионите[14], в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора[15], като имат предвид, че: ò нов 1. Трябва да се внесат редица съществени промени в Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище[16]. С оглед на постигане на яснота тази директива следва да бъде преработена. ê 2003/9/EО съображение 1 2. Една обща политика в областта на убежището, която включва обща европейска система за убежище, е основен елемент на целта на Европейския съюз, насочена към постепенното създаване на едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което е отворено за тези, които подтикнати от условията, законно търсят закрила в Общността. ê 2003/9/EО съображение 2 3. Европейският съвет, по време на специалната си среща в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., постигна съгласие да работи за създаването на обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., т.е. да поддържа принципа за забрана на връщането (non-refoulement). ê 2003/9/EО съображение 3 4. Заключенията от Тампере предвиждат тази обща европейска система за убежище да включва в краткосрочен план минимум общи условия за приемане на лицата, търсещи убежище. ê 2003/9/EО съображение 4 5. Определянето на минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, представлява една стъпка, която заслужава да бъде оценена, по посока на европейската политика за убежището. ò нов 6. Вече е изпълнена първата фаза от създаването на обща европейска система за убежище, която в по-дългосрочен план трябва да доведе до обща процедура и еднакъв статут, валиден в целия ЕС, за лицата, получили убежище. На срещата си на 4 ноември 2004 г. Европейският съвет прие Програмата от Хага, която определя целите, които трябва да се изпълнят, в областта на свободата, сигурността и правосъдието през периода 2005—2010 г. Във връзка с това Програмата от Хага прикани Европейската комисия да приключи оценяването на правните инструменти от първата фаза и да представи на Съвета и Европейския парламент инструментите и мерките от втората фаза с оглед на тяхното приемане преди 2010 г. 7. Предвид резултатите от извършените оценки, на този етап е уместно да се потвърдят принципите, на които се основава Директива 2003/9/ЕО, за да се гарантират по-добри условия на приемане за лицата, търсещи убежище. 8. За да се гарантира еднакво отношение към лицата, търсещи убежище, в целия Съюз, настоящата директива следва да се прилага през всички етапи и видове процедури, свързани с молбите за международна закрила, и във всички места и помещения, в които са настанени лица, търсещи убежище. 9. При прилагането на настоящата директива държавите-членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на значението на единството на семейството съгласно съответно Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. ê 2003/9/EО съображение 6 10. По отношение на отношението към лицата, за които се отнася настоящата директива, държавите-членки имат задължения по актовете на международното право, по които те са странаи и които забраняват дискриминацията. ê 2003/9/EО съображение 7 ð нов 11. Трябва да се приемат минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, които би трябвало, по принцип, да бъдат достатъчни, за да гарантират едно достойно жизнено равнище и условия на живот, които са сравними с тези във всички държави-членки, ð като се вземе предвид размерът на социалната помощ, която се предоставя на гражданите на държавата-членка по приемането. ï ê 2003/9/EО съображение 8 12. Хармонизирането на условията на приемане на лицата, търсещи убежище, би трябвало да допринесе за ограничаването на вторичните движения на лицата, търсещи убежище, мотивиранио от различията в условията на приемането. ò нов 13. За да се гарантира еднакво отношение към всички търсещи международна закрила, както и съгласуваност с настоящите достижения на правото на ЕС в областта на убежището, а именно с Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила[17], е целесъобразно обхватът на тази директива да се разшири и да обхване кандидати за субсидиарна закрила. ò нов 14. За да се насърчава самостоятелността на лицата, търсещи убежище и за да се ограничат значителните несъответствия между държавите-членки, от основно значение е да се посочат ясни правила относно достъпа на лицата, търсещи убежище, до пазара на труда. ê 2003/9/EО съображение 9 (адаптиран) ð нов 15. ð Незабавното откриване и наблюдение на лицата ï Приемането на групите, които имат специални специфични потребности, би трябвало ð следва да бъде основна грижа на националните органи, за да се гарантира, че приемането им е ï организирано по специален начин, за да отговори на тези Ö техните специфични Õ потребности. ò нов 16. Задържането на лица, търсещи убежище, следва да се прилага в съответствие с основополагащия принцип, че едно лице не следва да се задържа единствено поради това, че търси международна закрила, по-конкретно в съответствие с член 31 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. По-конкретно държавите-членки следва да не санкционират лицата, търсещи убежище, на основание незаконно влизане или присъствие и всякакви ограничения на движението следва да са необходими. В това отношение задържането на лица, търсещи убежище, следва да е възможно само при съвсем ясно дефинирани изключителни обстоятелства, посочени в настоящата директива, и при спазване на принципа на необходимост и пропорционалност по отношение както на начина, така и на целта на такова задържане. Когато лице, търсещо убежище, е задържано, то следва да има право на съдебна защита пред национален съд. ê 2003/9/EО съображение 10 (адаптиран) ð нов 17. Приемането на лицата, търсещи убежище, ð Отношението ï Ö към лицата, търсещи убежище, Õ които са задържани, би трябвало ð следва да бъде при пълно зачитане на човешкото достойнство и тяхното приемане ï следва да бъде специално организирано, за да отговори на техните нужди в това положение. ð По-специално държавите-членки следва да гарантират, че се прилага член 37 от Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г. ï ê 2003/9/EО съображение 11 18. С оглед спазването на минималните процесуални гаранции, които се състоят във възможността да се осъществява контакт с организации или с групи лица, които оказват правна помощ, е добре да бъдат предоставяни сведения за тези организации и за тези групи лица. ê 2003/9/EО съображение 12 (адаптиран) ð нов 19. Добре е Следва да се ограничат възможностите за злоупотреба със системата, като се предвидят случаи Ö като се посочат обстоятелствата, при които Õ на ограничаване или на отнемане на възможността да се ползват условията за приемане на лицата, търсещи убежище, Ö може да бъде ограничена или възможността за такова приемане може да бъде отнета Õ, ð като същевременно се гарантира достойно жизнено равнище за всички лица, търсещи убежище ï. ê 2003/9/EО съображение 13 20. Ефективността на националните системи за приемане и сътрудничеството между държавите-членки по въпросите на приемането на лицата, търсещи убежище, би трябвало следва да бъдат гарантирани. ê 2003/9/EО съображение 14 (адаптиран) 21. Добре е за Следва да се насърчава една политика на подходящо съгласуване между компетентните органи по отношение на приемането на лицата, търсещи убежище, и следователно да се привилегироват хармоничните отношения между местните общности и центровете за настаняване. ê 2003/9/EО съображение 15 22. От самото естество на минималните норми следва, че държавите-членки следва да могат да предвиждат или да запазят по-благоприятни условия за гражданите на трети страни и лицата без гражданство, които искат международна защита от една държава-членка. ê 2003/9/EО съображение 16 ð нов 23. В същия дух, държавите-членки се приканват също да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на процедурите за разглеждане на молбите за форми на защита, различни от тази, която произтича от Женевската конвенция за гражданите на трети страни и за лицата без гражданство ð Директива 2004/83/ЕОï. ê 2003/9/EО съображение 17 24. Следва да се оценява редовно прилагането на настоящата директива. ê 2003/9/EО съображение 18 25. Като се има предвид, че целта на предвижданата инициатива, а именно създаването на минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, в държавите-членки, не може да бъде осъществена по задоволителен начин от държавите-членки, а може следователно, поради измеренията и въздействията на предвижданата акция, да бъде по-добре осъществена на ниво на Общността, Общността може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е уреден в този член, настоящата директива не надхвърля това, което е необходимо за дпостигането на тези цели. ê 2003/9/EО съображение 19 (адаптиран) В съответствие с член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство е съобщило с писмо от 18 август 2001 г., желанието си да участва в приемането и в прилагането на настоящата директива. ê 2003/9/EО съображение 20 (адаптиран) На основание член 1 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящата директива. Следователно, и без да се изключва приложението на член 4 от този протокол, разпоредбите на настоящата директива не се прилагат по отношение на Ирландия. ê 2003/9/EО съображение 21 (адаптиран) В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящата директива и следователно не е обвързана от нея, както и не е задължена да го прилага. ê 2003/9/EО съображение 5 ð нов 26. Настоящата директива спазва основните права и се съобразява с признатите принципи, а именно с Хартата за основните права на Европейския съюз. По-специално Ннастоящата директива цели, по-специално да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и да улесни прилагането на членове 1 ð , 6, 7, ï и 18 ð , 24 и 47 ï от хартата ð и трябва да бъде прилагана в съответствие с това ï. ò нов 27. Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право следва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива. 28. Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на срокa за транспониране в националното право на директивaтa, посочен в приложение II, част Б. ê 2003/9/EО ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА: ГЛАВА I ЦЕЛ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ Член 1 Цел Настоящата директива има за цел да създаде минимални норми за приемането на лицата, търсещи убежище, в държавите-членки. Член 2 Определения За нуждите целите на настоящата директива: а) „Женевска конвенция“ означава: Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.; б) „молба за убежище“ означава: молба, която е подадена от гражданин на трета страна или лице без гражданство, която може да се разглежда като молба за международна закрила от държава-членка по смисъла на Женевската конвенция. Предполага се, че всяка молба за международна закрила е молба за убежище, освен ако гражданинът на трета страна или лице без гражданство не поиска изрично друга форма на закрила, която може да бъде предмет на отделно молба; ò нов а) „молба за международна закрила“ означава молба за международна закрила съгласно определението в Директива 2004/83/ЕО; ê 2003/9/EО ð нов б) в) „лице, търсещо убежище“ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство, което е подало молба за убежище ð международна закрила ï, по която още не е взето окончателно решение в) г) „членове на семейство“ означава, доколкото семейството вече е било създадено в страната на произход, членовете, посочени по-долу, на семейството на заявителя лицето, търсещо убежище, които се намират в същата държава-членка по отношение на молбаитае за убежище ð международна закрила ï: i) съпругът(ата) на лицето, търсещо убежище, или неговия партньор или неговата партньорка, с когото (която) не е в брак, а е свързан(а) в трайна връзка, когато законодателството или практиката на съответната държава-членка има към двойките, които не са в брак, отношение, сравнимо с това, което има към брачните двойки, по силата на законодателството си за чужденците; ii) малолетните деца на двойкиатеа, посочениа в i), или на лицето, търсещо убежище, при условие че не са в брак и той ги издържа, без дискриминация в зависимост от това дали са родени от брак, без брак или са били осиновени, в съответствие с националното право; ò нов iii) сключилите брак малолетни деца на двойките, посочени в i), или на лицето, търсещо убежище, независимо от това дали са родени от брак, без брак или са осиновени, съгласно определението в националното право, когато е в техен висш интерес да живеят с лицето, търсещо убежище; iv) бащата, майката или настойникът на лицето, търсещо убежище, когато последното е малолетен и не е сключило брак или когато е малолетен и е сключило брак, но е в негов висш интерес да живее с баща си, майка си или настойника си; v) малолетните несключили брак братя и сестри на лицето, търсещо убежище, когато последното е малолетен и не е сключило брак или когато лицето, търсещо убежище, или неговите братя и сестри са малолетни и са сключили брак, но е във висш интерес на един или на повече от един от тях да живеят заедно; ê 2003/9/EО д) „бежанец“ означава: всяко лице отговаря на условията на член 1, буква А от Женевската конвенция; е) „статут на бежанец“ означава правното положение, което държавата-членка е предоставила на лице, което е прието като бежанец на територията на тази държава-членка; г) ж) „процедура“ и „процедура по обжалване“ означават процедурите и процедурите по обжалване, предвидени от държавите-членки в тяхното национално право; ò нов д) „малолетен“ означава гражданин на трета страна или лице без гражданство на възраст под 18 години; ê 2003/9/EО (адаптиран) ð нов е) з) „непридружени малолетени“ означава лица на възраст под осемнадесет години ð малолетен ï, койито влизат на територията на държавите-членки, без да еса придружавани от възрастно лице, което въз основа на закона или на обичая, носи отговорност за неготях, и докато такова лице не поеме реално отговорност за неготях; това определение обхваща също малолетнияте, койито престават да бъдеат придружавани след своетотяхното влизане на територията на държавите-членки; ж)и) „условия на приемане“ означава съвкупността от мерките, взети от държавите-членки в полза на лицето, търсещо убежище, в съответствие с настоящата директива; з)й) „материални условия на приемане“ означава условията на приемане, които включват жилището, храната и облеклото, предоставено в натура или под формата на финансова помощ или на бонове ð или като комбинация от трите ï, както и помощ за дневни разходи; и)к) „задържане“ означава всяка мярка на изолиране на лицето, търсещо убежище, от държавата-членка в определено място, където лицето, търсещо убежище, е лишено от свободата си на придвижване движение; й)л) „център за настаняване“ означава всяко място, което служи за колективно жилище на лицата, търсещи убежище. Член 3 Приложно поле 29. Настоящата директива се прилага по отношение на всички граждани на трети страни и лица без гражданство, които подават молба за убежище ð международна закрила ï на границата или на територията, Ö включително на границата Õ ð или в транзитните зони, ï на една държава-членка, докато имат разрешение да пребивават на територията в качеството на лица, които търсят убежище, както и по отношение на членовете на техните семейства, ако това търсене на тази молба за убежище ð международна закрила ï се отнася и до тях според националното право. 30. Настоящата директива не се прилага по отношение на молбите за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени до представителствата на държавите-членки. 31. Настоящата директива не се прилага, когато се прилага Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием[18]. ê 2003/9/EО ð нов 32. Държавите-членки могат да решат да прилагат настоящата директива по отношение на процедурите за обработване на молбите за форми на закрила, различни от тази, която произтича от Женевската конвенция, по отношение на гражданите на трети страни или лица без гражданство, за които е установено, че не са бежанци ð Директива 2004/83/ЕО. ï ê 2003/9/EО ð нов Член 4 По-благоприятни разпоредби Държавите-членки могат да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби в областта на условията за приемане на лицата, търсещи убежище, и на близките роднини на лицето, търсещо убежище, които се намират в същата държава-членка, когато те са зависими от него, или по хуманитарни причини, доколкото тези разпоредби са съвместими с тези на настоящата директива. ГЛАВА II ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА УСЛОВИЯТА НА ПРИЕМАНЕ Член 5 Информация 1. Държавите-членки уведомяват лицата, търсещи убежище, в един разумен срок, който не надхвърля петнадесет дни след подаването на молбата за убежище ð международна закрила ï пред компетентния орган, поне за предимствата, от които те могат да се ползват, и за задълженията, които трябва да спазват по отношение на условията за приемане. Държавите-членки гарантират, че на лицата, търсещи убежище, са предоставени сведения за организациите или групите лица, които осигуряват специфична правна помощ, и за организациите, за които се предполага, че биха могли да им помогнат или да ги информират по отношение условията на приемане, от които те могат да се ползват, включително медицинските грижи. ê 2003/9/EО ðнов 2. Държавите-членки гарантират, че сведенията по параграф 1 са предоставени писмено и, доколкото това е възможно, на език който лицата, търсещи убежище, се предполага че познават достатъчно. Когато са налице условията за това, тези сведения могат също така да бъдат дадени устно. ê 2003/9/EО Член 6 Документи 1. Държавите-членки гарантират, че в срок от три дни след подаването на молба пред компетентния орган, лицето, търсещо убежище, получава удостоверение, издадено на негово име, което удостоверява неговия статут на лице, търсещо убежище, или че му е разрешено да пребивава на територията на държавата-членка, докато молбата му е висяща или е в процес на разглеждане. ò нов На титуляря на документа се дава достъп до правата и ползите, които се предоставят на лицата, търсещи убежище, по силата на настоящата директива. ê 2003/9/EО ð нов Ако титулярът не е свободен да се придвижва движи на цялата или на част от територията на държаватаите-членкаи, удостоверението свидетелства също и за този факт. 2. Държавите-членки могат да изключат прилагането на настоящия член, когато лицето, търсещо убежище, е задържано и през време на разглеждане на молбаите за убежище ð международна закрила ï , кояето е подаденао на границата, или в рамките на процедура за предоставяне на право на лицето, търсещо убежище, да влезе на законно основание на територията на държава-членка. В тези специфични случаи, докато трае разглеждането на молбата за убежище ð международна закрила ï, държавите-членки могат да предоставят на лицаетао, търсещио убежище, други удостоверения, които са равностойни на документа по параграф 1. 3. Документът по параграф 1 не удостоверява задължително самоличността на лицето, търсещо убежище. 4. Държавите-членки приемат необходимите мерките необходими, за да предоставят на лицата, търсещи убежище, документа по параграф 1, който трябва да бъде валиден толкова дълго, колкото на тях им е разрешено да пребивават на територията или на границата на съответната държава-членка. 33. Държавите-членки могат да предоставят на лицата, търсещи убежище, пътен документ, когато сериозни хуманитарни причини правят необходимо тяхното присъствие в друга държава. Член 7 Пребиваване и свобода на движение 1. Лицата, търсещи убежище, могат да се движат свободно на територията на държавата-членка, където са приети, или в рамките на зоната, която им е определена от тази държава-членка. Определената зона не засяга неотчуждаемата сфера на личния живот и дава достатъчно възможност за движение, за да гарантира достъпа до всички преимущества, предвидени от настоящата директива. 2. Държавите-членки могат да определят мястото на пребиваване на лицето, търсещо убежище, по съображения за обществен интерес или обществен ред, или, когато са налице условията за това, за нуждите на бързото обработване и ефикасно проследяване на техните молби. 3. Когато това се окаже необходимо, държавите-членки могат да задължат лицето, търсещо убежище да остане в определено място в съответствие с тяхното национално право, например поради правни причини или по съображения за обществен ред. 43. Държавите-членки могат да предвидят, че за да се ползват от материалните условия на приемане, лицата, търсещи убежище, трябва да реално да пребивават в определено място, което е посочено от държавите-членки. Тези решения, които могат да имат общ характер, се взимат за всеки случай по опоотделно и въз основа начрез националното законодателство. 54. Държавите-членки предвиждат възможността да предоставят на лицата, търсещи убежище, временно разрешение да напускат мястото на пребиваване по параграфи 2 и 43, и/или зоната, която им е била определена, по параграф 1. Решенията се взимат за всеки случай поотделно, обективно и безпристрастно и те сеа мотивиратни, когато са отрицателни. Лицето, търсещо убежище, не трябва да иска разрешение, за да се яви пред органите и съдилищата, ако неговото присъствие там е необходимо. 65. Държавите-членки задължават лицето, търсещо убежище, да съобщава своя адрес на компетентните органи и да им съобщава всяка промяна на адреса в най-кратък срок. ò нов Член 8 Задържане 1. Държавите-членки не могат да задържат лице единствено поради това че то е лице, търсещо международна закрила, в съответствие с Директива 2005/85/ЕО на Съвета[19]. 2. Когато се окаже необходимо и въз основа на индивидуална преценка на всеки случай, държавите-членки могат в съответствие с националното законодателство да задържат лице, търсещо убежище, в определено място, ако не могат да бъдат приложени ефективно други по-слабо принудителни мерки. Лице, търсещо убежище, може да бъде задържано в определено място: а) с цел определяне, потвърждаване или проверка на неговата самоличност или националност; б) с цел определяне на елементите, на които се основава молбата му за убежище, които при други обстоятелства биха могли да се загубят; в) в контекста на процедура, за да се вземе решение относно правото му да влезе на територията; г) когато това се налага от защитата на националната сигурност и на обществения ред. Настоящият параграф не засяга разпоредбите на член 11. 3. Държавите-членки гарантират, че в националното законодателство са посочени правила във връзка с алтернативи на задържането, като редовното докладване на органите, внасянето на финансова гаранция или задължение на лицето да остане в точно определено място. Член 9 Гаранции за задържаните лица, търсещи убежище 1. Задържането се разпорежда за възможно най-краткия срок. По-специално задържането, което се прилага по силата на член 8, параграф 2, букви а), б) и в), не може да надвишава времето, разумно необходимо за изпълняване на административните процедури, необходими с цел получаване на информация за националността на лицето, търсещо убежище, или за елементите, на които се основава молбата му, или за изпълняване на съответната процедура с цел вземане на решение относно правото му да влезе на територията. Забавянията в административната процедура, които не могат да се посочат като дължащи се на лицето, търсещо убежище, не оправдават продължаване на задържането. 2. Задържането се разпорежда от съдебните органи. При спешните случаи то може да се разпореди от административните органи, в който случай задържането се потвърждава от съдебните органи в срок от 72 часа от началото на задържането. Когато съдебният орган прецени, че задържането е неправомерно, или ако не бъде взето решение в срок от 72 часа, съответното лице, търсещо убежище, се освобождава незабавно. 3. Задържането се разпорежда писмено. Нареждането за задържане посочва основанията от фактическа и от правна гледна точка, на които то се базира, и посочва максималния срок на задържане. 4. Задържаните лица, търсещи убежище, незабавно се информират за основанията за задържането, максималната продължителност на задържането и процедурите, посочени в националното право, за оспорване на нареждането за задържане на език, за който има достатъчно основания да се предполага, че те разбират. 5. Продължителното задържане се разглежда от съдебен орган през разумни интервали от време, или по искане на самото лице, търсещо убежище, или служебно. Задържането никога не може да се удължава без основание. 34. В случаите на задържане държавите-членки осигуряват достъп до правна помощ и/или представителство, които са безплатни, когато лицето, търсещо убежище, не е в състояние да поеме съответните разходи. Процедурите за достъп до правна помощ и/или представителство в тези случаи се определят от националното право. Член 10 Условия на задържане 1. Държавите-членки не могат да задържат лица, търсещи убежище, в затвор. Задържането се извършва само в специализирани помещения за задържане. Задържаните лица, търсещи убежище, се държат отделно от други граждани на трети страни, които не са подали молба за международна закрила, освен ако не е необходимо да се гарантира единството на семейството и лицето, търсещо убежище, не е дало съгласието си за това. 2. Държавите-членки гарантират, че задържаните лица, търсещи убежище, имат възможност да установят контакт, включително имат право на посещение, със законни представители и членове на семейството. ВКБООН и другите съответни компетентни национални, международни и неправителствени организации и органи също имат възможността да общуват и да посещават лицата, търсещи убежище, в зоните на задържане. 3. Държавите-членки гарантират, че на задържаните лица, търсещи убежище, незабавно се предоставя актуализирана информация за правилата, които се прилагат в помещението, и се посочват техните права и задължения на език, за който има достатъчно основания да се предполага, че те разбират. Член 11 Задържане на уязвими групи и на лица със специфични нужди 1. Малолетните не могат да бъдат задържани, освен ако това не е в техен висш интерес, съгласно предписаното в член 22, параграф 2 и само след вземане под внимание на фактите, установени при самостоятелното разглеждане на тяхното положение в съответствие с член 11, параграф 5. Непридружените малолетни никога не могат да бъдат задържани. 2. Когато малолетни бъдат задържани, те имат възможността да се занимават с дейности за свободното време, включително с игри и с развлекателни дейности, подходящи за възрастта им. 3. Задържаните семейства се настаняват в самостоятелно помещение, гарантиращо достатъчно уединение. 4. Когато бъдат задържани лица от женски пол, търсещи убежище, държавите-членки гарантират, че те се настаняват отделно от лицата от мъжки пол, търсещи убежище, освен ако не са членове на едно семейство и всички съответни лица не са дали съгласието си за това. 5. Лицата със специфични нужди не могат да бъдат задържани, освен ако самостоятелно разглеждане на тяхното положение от квалифициран професионалист не удостовери, че тяхното здравословно състояние, включително психичното им здраве, и доброто им физическо състояние няма да се влошат значително в резултат на задържането. Когато бъдат задържани лица със специфични нужди, държавите-членки гарантират редовно наблюдение и подходяща подкрепа. ê 2003/9/EО ð нов Член 812 Семейства Когато предоставят жилище на лицето, търсещо убежище, държавите-членки взимат подходящи мерки за да запазят, в рамките на възможното, единството на семейството, което се намира на тяхната територия. Тези мерки се прилагат със съгласието на лицето, търсещо убежище. Член 913 Медицински прегледи Държавите-членки могат да предвидят лицето, търсещо убежище, да бъде подложено на медицински преглед по съображения, свързани с общественото здраве. Член 1014 Записване в училище и обучение на малолетните 1. Държавите-членки предоставят на малолетните деца на лицата, търсещи убежище, и на малолетните лица, търсещи убежище, достъп до образователната система, при условия, аналогични нас тези, които са предвидени за гражданите на държавата-членка по приемането, докато не бъде изпълнена една мярка за експулсиране от територията срещу тях или срещу техните родители. Обучението може да бъде предоставено в центровете за настаняване. Държавите-членки могат да предвидят този достъп да бъде ограничен до обществената образователна система. Малолетните са на възраст по-ниска от възрастта на законното пълнолетие в държавата-членка, в която е била подадена или разгледана молбата за убежище. Държавите-членки не могат да премахнат достъпа до средно образование с единствен мотив, че непълнолетният е достигнал възрастта на пълнолетието. 2. Достъпът до образователната система не може да бъде отложен с повече от три месеца, считано от датата на подаване на молбата за убежище ð международна закрила ï на от малолетния или на от неговите родители. Този срок може да бъде продължен до една година когато се предоставя едно специфично образование с оглед улесняването на достъпа до образователната система. ò нов При необходимост се осигуряват подготвителни учебни часове, включително учебни часове за езиково обучение, насочени към улесняване на достъпа на малолетните до националната образователна система, и/или специфично образование, имащо за цел да се подпомогне интегрирането им в тази система. ê 2003/9/EО ð нов 3. Когато достъпът до образователната система, посочен в параграф 1, не е възможен поради особеното положение на малолетния, държавата-членка може да предложи ð предлага ï други условия на обучение ð в съответствие с националното право и практики ï. Член 1115 Заетост 1.Държавите-членки определят срок, който започва от датата на подаване на молбата за убежище, през който лицето, търсещо убежище няма достъп до пазара на труда. ò нов 1. Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, имат достъп до пазара на труда не по-късно от 6 месеца след датата, на която е подадена молбата за международна закрила. ê 2003/9/EО ð нов 35. Ако решението на първа инстанция не е било взето една година след подаването на молбите за убежище, и ако това закъснение не може да бъде вменено във вина на лицето, търсещо убежище, дДържавите-членки решават при какви условия да бъде предоставен се предоставя достъп до пазара на труда на лицето, търсещо убежище, ð в съответствие с националното им законодателство, без да ограничават неоснователно достъпа на лицата, търсещи убежище, до пазара на труда. ï 36. Достъпът до пазара на труда не се отказва, докато продължават процедурите по обжалването, когато жалбата срещу отрицателно решение, взето в рамките на редовна процедура, има суспендиращо действие, до момента на съобщаването на едно отрицателно решение по жалбата. 4. По съображения свързани с тяхната политика на пазара на труда, дДържавите-членки могат да предоставят предимство на гражданите на Съюза и на тези от държавите страни по сСпоразумението за Европейското икономическо пространство, както и на гражданите на трети държави, пребиваващи редовно законно. Член 1216 Професионално обучение Държавите-членки могат да разрешат достъпа на лицата, търсещи убежище, до професионалното обучение, независимо дали те имат достъп до пазара на труда. Достъпът до професионално обучение, свързан с договор за наемане на работа, се подчинява на възможността, за лицето, търсещо убежище, да има достъп до пазара на труда, в съответствие с член 1115. Член 1317 Общи правила относно материалните условия на приемане и медицинските грижи 1. Държавите- членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, да имат достъп до материалните условия на приемане, когато те подават молбата си за убежище ð международна закрила ï ê 2003/9/EО (адаптиран) 37. Държавите-членки взимат мерките свързани с Ö гарантират, че Õ материалните условия на приемане, които дават възможност да се гарантира Ö осигуряват подходящо Õ жизнено равнище подходящо Ö за лицата, търсещи международна закрила, което гарантира тяхната прехрана, а също и физическото и психичното им здраве Õ здравето и да осигурят прехраната на лицето, търсещо убежище. ê 2003/9/EО Държавите-членки гарантират, че жизненото равнище е гарантирано в случай на лица, които имат особени потребности, в съответствие с член 1721, както и в случай на задържани лица. 38. Държавите-членки могат да подчинят предоставянето на всички или на част от материалните условия на приемане и на медицинските грижи на условието лицата, търсещи убежище, да не разполагат с достатъчно средства, за да имат едно жизнено равнище, отговарящо на тяхното здравословно състояние, и за осигуряване на прехраната им. 39. Държавите-членки могат да изискват от лицето, търсещо убежище, да поеме стойността на материалните условия на приемане и на медицинските грижи, предвидени в настоящата директива, или да участват в разходите за тях, в съответствие с параграф 3, ако те имат достатъчно средства, например ако са работили достатъчен срокпериод от време. Ако се окаже, че лицето, търсещо убежище, е разполагало с достатъчно средства, за да покрие материалните условия на приемане и грижите за здравето в момента, в който тези основни нужди са били задоволени, държавите-членки могат да му поискат заплащането им. 5. Материалните условия за приемане могат да бъдат предоставени в натура или под формата на финансови помощи или на бонове, или като се комбинират тези форми Когато държавите-членки изпълняват материалните условия на приемане под форма на финансови помощи или на бонове, размерът на последните се определя съобразно с принципите определени в този член. ò нов 40. При изчисляване на размера на помощта, която да бъде отпусната на лицата, търсещи убежище, държавите-членки гарантират, че общата стойност на материалните условия на приемане, които ще бъдат предоставени на лицата, търсещи убежище, е равностойна по размер на социалната помощ, отпускана на гражданите, които се нуждаят от такава помощ. Всякакви разлики в това отношение надлежно се обосновават. ê2003/9/EО ð нов Член 1418 Разновидности на материалните условия на приемане 1. Когато жилището е предоставено в натура, то трябва да бъде под следните форми, или да ги съчетава: а) помещения за настаняване на лицаетао, търсещио убежище, докато трае разглеждането на молбата за убежище ð международна закрила, ï подадена на границата; б) центрове за настаняване, които предлагат достатъчно добро жизнено ниво; в) къщи, апартаменти, частни хотели или други помещения, приспособени за настаняване на лицата, търсещи убежище. 41. Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, които се ползват от жилищата, предвидени в параграф 1, букви а), б) и в): а) да се ползват от закрила на техния семеен живот; б) имат възможност да общуват ссъс семейството си, с техните със своите юридически съветници, представителите на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) и неправителствените организации (НПО), които са признати от държавите-членки. ò нов Държавите-членки взимат под внимание въпросите, свързани с пола и възрастта, и положението на лицата със специфични нужди по отношение на лицата, търсещи убежище, в помещенията и центровете за настаняване, посочени в параграф 1, букви а) и б). ê 2003/9/EО (адаптиран) ð нов Държавите-членки Ö предприемат подходящи мерки за предотвратяване Õ обръщат особено внимание на предотвратяването на насилието ð и агресията, основана на пола, включително сексуалното насилие ï, вътре в помещенията и в центровете за настаняване по параграф 1, букви а) и б). ê 2003/9/EО ð нов 42. Държавите-членки гарантират, че когато са налице условията за това, малолетните деца на лицата, търсещи убежище, или малолетните, търсещи убежище, са настанени с техните родители или с възрастния член на тяхното семейство, който отговаря за тях, по силата на закона или на обичая ð , при условие че това е във висш интерес на съответните малолетни ï. 43. Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, се преместват от едно жилище в друго само когато това е необходимо. Държавите-членки дават на лицата, търсещи убежище, възможност да уведомят техните юридически съветници за тяхното преместване и за техния нов адрес. 44. Лицата, които работят в центровете за настаняване, трябва да са съответно обучени и са задължени да спазват поверителност, така както е предвидено според националното право, по отношение на всяка информация, която те са узнали в резултат на работата си. 45. Държавите-членки могат да включат лицата, търсещи убежище, в управлението на материалните ресурси и на нематериалните аспекти на живота в един център чрез консултативен съвет, който представлява лицата, които са настанени там. 46. Юридическите съветници на лицата, търсещи убежище, и представителите на ВКБООН или на неправителствените организации, които действат от негово име и са признати от съответната държава-членка, имат достъп до центровете за настаняване и другите помещения, в които лицата, търсещи убежище, са настанени, за да им помогнат. Ограничения на този достъп могат да бъдат наложени само за нуждите на сигурността на центровете и на помещенията, както и на лицата, търсещи убежище. 47. ð В надлежно обоснованите случаи ï Зза материалните условия на приемане, държавите-членки могат по изключение да определят различни условия от тези, които са предвидени в настоящия член, през за един разумен период, колкото е възможно по-къс, когато: а) -се изисква едно първоначално оценяване на специфичните нужди на лицето, търсещо убежище, -материалните условия за приемане предвидени в настоящия член не съществуват в една определена географска зона, б) -възможностите за настаняване, които нормално съществуват, временно са изчерпани, в) -лицето, търсещо убежище, е задържано или е на граничен пункт, в помещение, което той не може да напусне. Тези различни условия трябва да отговарят при всички положения на основните нужди. Член 1519 Грижи за здравето 1. Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, получават необходимите медицински грижи, които включват, най-малко спешни грижи и основно лечение на болестите или ð психичните разстройства ï. 48. Държавите-членки осигуряват медицинска или друга необходима помощ на лицата, търсещи убежище, със специфични нужди, ð включително подходящи грижи за психичното здраве, когато това е необходимо, при същите условия като тези за гражданите ï. ê 2003/9/EО (адаптиран) ГЛАВА III ОГРАНИЧАВАНЕ ИЛИ ОТНЕМАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА Ö МАТЕРИАЛНИТЕ Õ УСЛОВИЯТА ЗА ПРИЕМАНЕ Член 16 20 Ограничаване или отнемане на възможността за ползване на Ö материалните Õ условията за приемане 1. Държавите-членки могат да ограничават или да отнемат възможността да се ползват Ö материалните Õ условията за приемане в следните случаи: а) когато лице, търсещо убежище: ê 2003/9/EО а) -напусне мястото на пребиваване, определено от компетентния орган, без да го е уведомило за това, или ако е необходимо разрешение за тази цел, без да го е получило, или б) -не спазва задължението да се явява пред властите, не отговаря на исканията за предоставяне на информация или не се явява на личните интервюта относно процедурата за убежище в един разумен срок, определен от националното право, или в) -вече е подало молба в същата държава-членка. ê 2003/9/EО (адаптиран) ð нов Когато лицето, търсещо убежище, бъде намерено или се яви доброволно пред компетентните органи, едно мотивирано по съответния начин решение, основано на причините за неговото изчезване, се взима по отношение на възстановяването на правото да ползва някои или всички Ö ограничени Õ Ö материални Õ условия на приемане; б) когато лице, търсещо убежище е укрило финансови средства и следователно без да има право се е ползвало от материалните условия на приемане. ò нов 49. Държавите-членки могат да ограничат или отнемат възможността за ползване на материалните условия на приемане, когато лице, търсещо убежище, е укрило финансови средства и следователно неоснователно се е ползвало от материалните условия на приемане. ê 2003/9/EО Ако се окаже, че лицето, търсещо убежище, е разполагало с достатъчно средства, за да покрие материалните условия на приемане и грижите за здравето в момента, в който тези основни нужди са били задоволени, държавите-членки могат да му поискат заплащането им. 2. Държавите-членки могат да откажат условията на приемане в случаите, когато лице, търсещо убежище не е било в състояние да докаже, че молбата за убежище е била подадена в най-краткия разумен срок след неговото пристигане в съответната държава-членка. ê 2003/9/EО 50. Държавите-членки могат да определят приложимите санкции в случай на сериозно нарушение на правилника на центровете за настаняване или на особено необуздано поведение. ê 2003/9/EО (адаптиран) ð нов 51. Решенията, налагащи ограничаване, Ö или Õ оттегляне или отказ от на възможността за ползване на Ö материалните Õ условията на приемане или санкциите по параграфи 1, 2 и 3, се налагат взимат за всеки конкретен случай по поотделно, обективно и безпристрастно и са мотивирани. Те се основават на особеното положение на заинтересуваното лице, по-специално в случая на лицата, посочени вобхванати от член 1721, като се държи сметка за отчита принципъта на пропорционалността. Държавите-членки осигуряват при всякакви обстоятелства ð прехраната, ï достъпа до спешни медицински грижи ð и основното лечение на болести или психични разстройства ï. ê 2003/9/EО 52. Държавите-членки следят материалните условия на приемане да не бъдат отнемани или ограничавани, преди да бъде взето отрицателно решение. ГЛАВА IV РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЛИЦАТА СЪС СПЕЦИФИЧНИ НУЖДИ ê 2003/9/EО (адаптиран) ð нов Член 1721 Общ принцип 1. Държавите-членки отчитат специфичното положение ð на лицата със специфични нужди в националното законодателство за прилагане на настоящата директива. ï Ууязвимите лица, като малолетните, непридружените малолетни, инвалидите, възрастните хора, бременните жени, самотните родители, придружени от малолетни, ð жертвите на трафик, лицата с психични здравословни проблеми ï и лицата, които са понесли мъчения, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, ð винаги се считат за лица със специфични нужди ï. в националното законодателство за прилагане на разпоредбите на глава II относно материалните условия на приемане и грижите за здравето ò нов 53. Държавите-членки въвеждат в националното законодателство процедури с цел установяване, още при подаването на молба за международна закрила, на това дали лицето, търсещо убежище, има специфични нужди и посочване на естеството на тези нужди. Държавите-членки гарантират подкрепа за лицата със специфични нужди през цялата процедура за убежище и предвиждат подходящо наблюдение на положението им. ê 2003/9/EО ð нов 2.Параграф 1 се прилага само по отношение на лицата, чиито специфични нужди са били констатирани след индивидуално оценяване на тяхното положение. Член 1822 Малолетни 1. Благополучието Висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите-членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до малолетни. ð Държавите-членки гарантират жизнено равнище, което е подходящо за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на детето. ï ò нов 54. При преценяването на висшия интерес на детето държавите-членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) доброто физическо състояние и социалното развитие на малолетния, като се обърне особено внимание на неговото етническо, религиозно, културно и езиково минало; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск детето да е жертва на трафик; г) мнението на малолетния в съответствие с неговата възраст и зрялост. 55. Държавите-членки гарантират, че малолетните имат достъп до дейности за свободното време, включително до игри и развлекателни дейности, подходящи за възрастта им, в помещенията и центровете за настаняване, посочени в член 18, параграф 1, букви а) и б). ê 2003/9/EО ð нов 42 Държавите-членки гарантират, че малолетните, които са били жертви на всякакви форми на злоупотреба, на небрежност, на експлоатация, на мъчение, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, или на въоръжение конфликти, имат достъп до услуги за реадаптация възстановяване, и гарантират, че са предоставени подходящи грижи за душевното здраве, както и достъп до квалифицирана помощ, когато това е необходимо,. Член 1923 Непридружени малолетни 1. Държавите-членки взимат веднага щом е възможно необходимите мерки, за да гарантират необходимото представителство на непридружените малолетни от законен представител, или, ако е необходимо, от организация, натоварена да се грижи за малолетните или да гарантира тяхното благополучие, или всяка друга подходяща форма на представителство. Компетентните органи пристъпват редовно към оценяване на положението на тези малолетни. 56. Непридружените малолетни, които подадат молба за убежище ð международна закрила ï, се настаняват, считано от датата, на която са приети на територията, до тази, на която трябва да напуснат държавата-членкаи, в която молбата за убежище ð международна закрила ï е била подадена или се разглеждана: а) при възрастен член на тяхното семейство; б) в приемно семейство; в) в центрове за настаняване, специализирани в приемането на малолетни; г) в други места за настаняване, подходящи за малолетни. Държавите-членки могат да настанят непридружените малолетни, навършили 16 години или повече, в центрове за настаняване за възрастни лица, търсещи убежище. Доколкото това е възможно, децата от едно семейство не се разделят, с оглед на вземайки предвид висшия интерес на съответния малолетен, и по-специално на неговата възраст и на неговата зрялост. В случай на непридружени малолетни, пПромените в мястото на пребиваване на непридружените малолетни се свеждат до минимум. ê 2003/9/EО (адаптиран) ð нов 57. ð Държавите-членки установяват в националното законодателство процедури за издирване на членовете на семейството на непридружен малолетен. ï С оглед на благополучието на непридружения малолетен, държавите-членки Те ð започват да ï издирват, веднага щом това е възможно членовете на семейството Ö на непридружения малолетен Õ ð след подаване на молба за международна закрила, като същевременно се защитава неговият висш интерес ï. В случай че животът или физическата цялост на малолетен или на неговите близки биха могли да бъдат застрашени, по-специално особено ако те са останали в страната по произход, добре е трябва да се направи така, че събирането, обработването и разпространението на сведения относно тези лица да се осъществяват при условията на поверителност, за да се избегне застрашаването на тяхната сигурност. ê 2003/9/EО ð нов 58. Персоналът, който работи с непридружените малолетни, има е следвал ð и продължава да ï или следва подходящо обучение относно техните нужди и е задължен да спазва поверителността, предвидена по националното право, когато става въпрос за сведенията, които той е узнал по повод в хода на своята работа. Член 2024 Жертви на мъчения и на насилие 1. Държавите-членки гарантират, че ако е необходимо, лицата, които са претърпели мъчения, изнасилвания или други тежки насилия, получават лечението, което е необходимо за причинените от тези действия вреди, ð по-специално достъп до услуги за възстановяване, който следва да позволява медицинско и психологично лечение ï. ò нов 59. Персоналът, който работи с жертви на мъчения, е следвал и продължава да следва подходящо обучение относно техните нужди и е задължен да спазва правилата за поверителност, предвидени в съответния национален закон, във връзка с всички сведения, които е узнал в хода на своята работа. ê 2003/9/EО (адаптиран) ð нов ГЛАВА V ОБЖАЛВАНИЯ Член 2125 Обжалвания 1. Държавите-членки гарантират, че отрицателните решенията за предоставяне, ð отнемане или ограничаване ï на преимуществата, предвидени от настоящата директива, или решенията, взети по силата на член 7, които засягат индивидуално лицата, търсещи убежище, могат да бъдат обжалвани по процедурите по националното право. Предвижда се, поне като последна инстанция, възможност за обжалване или преглед, ð фактически и юридически ï, пред съдебен орган. ò нов 60. Държавите-членки гарантират достъп до правна помощ и/или представителство в случаите по параграф 1. Тази правна помощ и/или представителство са безплатни, когато лицето, търсещо убежище, не e в състояние да поеме съответните разходи. ê 2003/9/EО ð нов 2.Процедурите за достъп до правна помощ ð и/или представителство ï в тези случаи се определят от националното право. ГЛАВА VI МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ПРИЕМАНЕ Член 22 Сътрудничество Държавите-членки редовно предават на Комисията данните за броя на лицата, разпределени по възраст и по пол, които се ползват от условията на приемане, както и пълна информация за вида, името и представянето на документите по член 6. ò нов Член 26 Компетентни органи Всяка държава-членка уведомява Комисията за наименованието на органите, които отговарят за изпълнението на задълженията, възникващи по силата на настоящата директива. Държавите-членки информират Комисията за всички промени в наименованието на тези органи. ê 2003/9/EО ð нов Член 2327 Система за насочване, наблюдение и контрол 1. При спазване на тяхната своята конституционна структура, държавите-членки ð въвеждат съответните механизми, за да ï гарантират създаването на условията за подходящо насочване, наблюдение и контрол на нивото на условията на приемане. ò нов 61. Държавите-членки предоставят на Комисията съответната информация във формуляра, посочен в приложение I, ежегодно, считано от […] г.: ê 2003/9/EО ð нов Член 2428 Персонал и средства 1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че органите и другите организации, които прилагат настоящата директива, са получили необходимото основно обучение по отношение на нуждите на лицата, търсещи убежище, от двата пола. 62. Държавите-членки отпускат необходимите средства за прилагане на националните разпоредби, които са приети за въвеждане на настоящата директива. ГЛАВА VII ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Член 2529 Доклади ð Най-късно до […] г. ï 6 август 2006 г., Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива и ако има основания за това, предлага необходимите изменения. Държавите-членки предават на Комисията всички необходими сведения за изготвянето на доклада, включително статистическите данни по член 27, параграф 2 22, най-късно до 6 февруари 2006 г. ð […] г. ï. След като представи доклада, Комисията предава доклад докладва поне на всеки пет години на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива. Член 26 30 Транспониране ê 2003/9/EO (адаптиран) 1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпореди, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 6 февруари 2005 г Ö членове […] [членовете, които са променени по същество, в сравнение с предишната директива] и приложение I най-късно до […] г. Õ. Те информират Ö изпращат Õ незабавно на Комисията за това Ö текста на тези разпоредби и таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива Õ. Когато държавите-членки приемат тези мерки Ö тези разпоредби Õ, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки. Ö Те включват също така уточнение, че позоваванията в съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби на директивата, отменена с настоящата директива, се считат за позовавания на настоящата директива. Условията и редът на позоваване, както и формулирането на това уточнение се определят от държавите-членки. Õ 63. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на Ö основните Õ националните разпоредби, които те приемат в областта, уредена с Ö обхваната от Õ настоящата директива. ⎢ Член 31 Отмяна Директива 2003/9/ЕО се отменя, считано от [деня след датата, посочена в член 30, параграф 1, първа алинея от настоящата директива], без да се засягат задълженията на държавите-членки относно срока за транспониране в националното право на директивата, посочени в приложение II, част Б. Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение III. ê 2003/9/EО (адаптиран) Член 2732 Влизане в сила Настоящата директива влиза в сила в на Ö двадесетия Õ деня на Ö след Õ публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз. Ö Членове […] [ Ччленовете, които остават не променени спрямо предишната директива ] и приложение І [Членовете, които остават непроменени спрямо предишната директива] се прилагат, считано от [деня след датата, посочена в член 30, параграф 1, първа алинея]. Õ Член 2833 Адресати Адресати на настоящата директива са държавите-членки, в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност. Съставено в […] на […] година. За Европейския парламент Председател […] За Съвета Председател […] ò нов ПРИЛОЖЕНИЕ I Формуляр за докладване за информацията, която трябва да се предоставя от държавите-членки всяка година съгласно член 27, параграф 2 от Директива […/…/ЕО] 1. Посочете общия брой на лицата във Вашата държава-членка, които понастоящем са обхванати от условията на приемане съгласно член 3, параграф 1 от Директива […/…/ЕО], разпределени по пол и възраст. За всяко такова лице посочете дали то е лице, търсещо убежище, или член на семейството съгласно определеното в член 2, буква в) от Директива […/.../ЕО]. 2. Въз основа на член 21 от Директива […/…/ЕО] моля посочете статистическите данни за броя на лицата, търсещи убежище, с установени специфични нужди, разпределени в следните групи лица със специфични нужди: - непридружени непълнолетни - лица с увреждания - възрастни хора - бременни жени - самотни родители с малолетни деца - лица, които са понесли мъчения, изнасилване или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие - жертви на трафик - лица с психични здравословни проблеми - други (моля, уточнете) 3. Дайте подробна информация за документите, предвидени в член 6 от Директива […/…/ЕО], включително по-специално за вида, името и формата на тези документи. 4. Във връзка с член 15 от Директива […/…/ЕО] посочете общия брой на лицата, търсещи убежище, във Вашата държава-членка, които имат достъп до пазара на труда, както и общия брой на лицата, търсещи убежище, които понастоящем за заети, разпределени по икономически сектори. Доколкото за достъпа до пазара на труда на лицата, търсещи убежище, се прилагат някакви особени условия, опишете подробно тези ограничения. 5. Във връзка с член 17, параграф 5 от Директива […/.../ЕО] опишете подробно естеството на материалните условия на приемане, включително паричната им стойност, и начина, по който се осигуряват (т.е. кои материални условия на приемане се предоставят в натура, под формата на пари, на ваучери или като комбинация от тези елементи), и посочете размера на помощта за дневни разходи, която се отпуска на лицата, търсещи убежище. 6. Във връзка с член 17, параграф 5 от Директива […/…/ЕО] посочете видовете и размерите на социалната помощ, която се отпуска на лицата, търсещи убежище; включете във Вашия отговор справки с минималния размер на социалната помощ, която се отпуска от държавите-членки на гражданите, които се нуждаят от такава помощ. Доколкото социалната помощ, която се отпуска на лицата, търсещи убежище, се различава от помощта, която се отпуска на гражданите на съответната държава, обяснете причините за тези разлики. ⎢ ПРИЛОЖЕНИЕ II Част A Отменена директива(посочена в член 31) Директива 2003/9/ЕО на Съвета | (OВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18) | Част Б Срок за транспониране в националното законодателство(посочен в член 30) Директива | Срок за транспониране | 2003/9/ЕО | 6 февруари 2005 г. | _____________ ПРИЛОЖЕНИЕ III Таблица на съответствието Директива 2003/9/ЕО | Настоящата директива | Член 1 | Член 1 | Член 2, уводни думи | Член 2, уводни думи | Член 2, букви a)—в) | Член 2, букви a)—в) | Член 2, буква г), уводни думи и точки i) и ii) | Член 2, буква г), уводни думи и точки i) и ii) | - | Член 2, буква в), точки iii), iv) и (v) | Член 2, букви д) и е) | - | Член 2, буква ж) | Член 2, буква ж) | - | Член 2, буква з) | Член 2, буква з) | Член 2, и) | Член 2, и) | Член 2, й) | Член 2, й) | Член 2, буква к) | Член 2, буква к) | Член 2, буква л) | Член 2, буква л) | Член 2, буква м) | Член 3 | Член 3 | Член 4 | Член 4 | Член 5 | Член 5 | Член 6, параграф 1, първа алинея | Член 6, параграф 1, първа алинея | Член 6, параграф 1, втора алинея | Член 6, параграф 1, трета алинея | Член 6, параграфи 2—5 | Член 6, параграфи 2—5 | Член 7, параграфи 1 и 2 | Член 7, параграфи 1 и 2 | Член 7, параграф 3 | - | Член 7, параграфи 4—6 | Член 7, параграфи 3—5 | - | Член 8 | - | Член 9 | - | Член 10 | - | Член 11 | Член 8 | Член 12 | Член 9 | Член 13 | Член 10, параграф 1 | Член 14, параграф 1 | Член 10, параграф 2 | Член 14, параграф 2, първа алинея | - | Член 14, параграф 2, втора алинея | Член 10, параграф 3 | Член 14, параграф 3 | Член 11, параграф 1 | - | - | Член 15, параграф 1 | Член 11, параграф 2 | Член 15, параграф 2 | Член 11, параграф 3 | Член 15, параграф 3 | Член 11, параграф 4 | - | Член 12 | Член 16 | Член 13, параграфи 1—4 | Член 17, параграфи 1—4 | Член 13, параграф 5 | - | - | Член 17, параграф 5 | Член 14, параграф 1 | Член 18, параграф 1 | Член 14, параграф 2, уводни думи и първа алинея | Член 18, параграф 2, уводни думи и първа алинея | - | Член 18, параграф 2, втора алинея | Член 14, параграф 2, втора алинея | Член 18, параграф 2, трета алинея | Член 14, параграфи 3—7 | Член 18, параграфи 3—7 | Член 14, параграф 8, уводни думи | Член 18, параграф 8, уводни думи | Член 14, параграф 8, първа алинея, първо тире | Член 18, параграф 8, първа алинея, буква a) | Член 14, параграф 8, първа алинея, второ тире | - | Член 14, параграф 8, първа алинея, трето и четвърто тире | Член 18, параграф 8, първа алинея, букви б) и в) | Член 14, параграф 8, втора алинея | Член 18, параграф 8, втора алинея | Член 15 | Член 19 | Член 16, параграф 1, уводни думи | Член 20, параграф 1, уводни думи | Член 16, параграф 1, буква а) | - | Член 16, параграф 1, буква a), първо, второ и трето тире | Член 20, параграф 1, букви а), б) и в) | Член 16, параграф 1, буква б), първа алинея | - | - | Член 20, параграф 2, първа алинея | Член 16, параграф 1, буква б), втора алинея | Член 20, параграф 2, втора алинея | Член 16, параграф 2 | - | Член 16, параграфи 3—5 | Член 20, параграфи 3—5 | Член 17, параграф 1 | Член 21, параграф 1, първа алинея | Член 21, параграф 1, втора алинея | Член 17, параграф 2 | - | - | Член 21, параграф 2 | Член 18, параграф 1 | Член 22, параграф 1 | - | Член 22, параграфи 2 и 3 | Член 18, параграф 2 | Член 22, параграф 4 | Член 19 | Член 23 | Член 20 | Член 24, параграф 1 | - | Член 24, параграф 2 | Член 21, параграф 1 | Член 25, параграф 1 | - | Член 25, параграф 2, първа алинея | Член 21, параграф 2 | Член 25, параграф 2, втора алинея | Член 22 | - | - | Член 26 | Член 23 | Член 27, параграф 1 | - | Член 27, параграф 2 | Член 24 | Член 28 | Член 25 | Член 29 | Член 26 | Член 30 | - | Член 31 | Член 27 | Член 32, първа алинея | - | Член 32, втора алинея | Член 28 | Член 33 | – | Приложение I | – | Приложение II | - | Приложение III | [1] ОВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18. [2] Доклад на Комисията до Съвета и до Европейския парламент за прилагането на Директива 2003/9/ЕО от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище, COM (2007) 745. [3] COM (2007) 301. [4] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Плана за политика в областта на убежището: интегриран подход към закрилата в целия ЕС“ от 17 юни 2008 г., COM(2008) 360. [5] Предложение за Регламент на Европейския парламент и Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство COM (2008) 820. [6] Предложение за Регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на система „ЕВРОДАК“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Регламент (ЕО) № […/…] [за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или лице без гражданство], COM (2008) 825. [7] Директива 2004/83/ЕО на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, OВ L 304, 30.9.2004 г., стр.12 [8] Директива 2005/85/ЕО на Съвета относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, OВ L 326, 13.12.2005 г., стр.13 [9] На адрес: http://ec.europa.eu/justice_home/news/consulting_public/gp_asylum_system/news_contributions_asylum_systm_en.htm [10] ЕММ „Системи за приемане, техните възможности и социалното положение на лицата, търсещи убежище, в рамките на системата за приемане в държавите — членки на ЕС“, май 2006 г. — проучване, възложено на академичната мрежа за правни проучвания относно имиграцията и убежището в Европа „Одисей“. [11] Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Проучване на връзките между легалната и нелегалната миграция“, COM (2004) 412. [12] Незабавен достъп до заетост е позволен в Гърция, докато в Португалия ограничителният срок е 20 дни, в Австрия и Финландия — 3 месеца, в Швеция — 4 месеца, в Италия, Испания, Нидерландия и Кипър — 6 месеца, а в Люксембург — 9 месеца. [13] ОВ C […], […] г., стр. […]. [14] ОВ C […], […] г., стр. […]. [15] ОВ C […], […] г., стр. […]. [16] ОВ L 31, 6.2.2003 г., стр. 18. [17] OВ L 304, 30.9.2004 г., стр. 12. [18] ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12. [19] ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.