19.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 211/82

1.1

Комитетът приветства факта, че Комисията потвърждава отново цялостния си ангажимент за либерализирането на многостранните търговски отношения. Той признава, че преориентирането от страна на ЕС към двустранна програма се обуславя от липсата на напредък в многостранните преговори.

1.2

Комитетът смята, че двустранните споразумения трябва да се разглеждат като съвместими със и евентуално като дори подсилващи мултилатерализма. Постигнатите на двустранно равнище евентуални ползи могат да стимулират многостранния процес. Както заявява ЕК, нашият просперитет зависи от търговията.

1.3

Обаче Комитетът подчертава, че трябва да настъпи качествена промяна в подхода към тази нова поредица преговори: не е достатъчно да се опитваме просто да провеждаме повторно на двустранно равнище политиките, които не са успели на многостранно ниво.

1.4

Двустранният подход би позволил по-голямо зачитане на регионалните и националните различия в сравнение с многостранните споразумения, които задължително следват по-широк подход.

1.5

Ето защо Комитетът горещо приветства подхода на ГД „Търговия“, която търси съдействието на Комитета в подкрепа на преговорите за сключване на нови търговски споразумения на ЕС, както се предвижда в съобщението на Комисията относно „Глобална Европа“ от м. октомври 2006 г.

1.6

Комитетът потвърждава отново основната си цел — да поддържа и развива, в качеството си на равноправен партньор на Европейската комисия, значително ниво на сътрудничество и отзивчивост към европейското гражданско общество в бъдещата си работа с Комисията и другите основни институции на ЕС.

1.7

Комитетът приветства тази възможност да подкрепи Комисията в нейната цел да осигури по-високо ниво на мониторинг и прозрачност на преговорите и да разширява и развива връзките си с гражданското общество в страните и регионите по света, участващи в преговорите.

1.8

Комитетът смята, че благодарение на структурата си притежава потенциал да изпълнява активна роля в областта на мониторинга. По-специално опитът на Комитета му позволява да намира полезни потенциални партньори в други страни.

1.9

Отбелязвайки, че в този случай Комисията търси коментар и сътрудничество относно предложените преговори като цяло, Комитетът същевременно посочва много широкия кръг от въпроси и будещи безпокойство проблеми, които ще бъдат обхванати от тези преговори, голяма част от които са засегнати в основната част на настоящото становище. Ето защо Комитетът настойчиво препоръчва по-нататъшното и по-задълбочено разглеждане в близко бъдеще на редица от тези специфични теми в отделни становища, например относно достойния труд и достъпа до пазара.

1.10

Комитетът приветства по-специално факта, че социалните и екологични съображения отново играят роля в мандата на Комисията за преговорите, като в тази връзка отбелязва, че устойчивото развитие включва икономически, социални и екологични съображения. Но Комитетът отбелязва също, че много от повдигнатите проблеми, свързани предимно с икономиката, включват съображения, отнасящи се до гражданското общество, не на последно място такива, касаещи свободното движение на хора.

1.11

Комитетът смята, че е от първостепенно значение двустранният подход да се основава на универсалните основни права, залегнали в стандартите на МОТ. Комитетът смята също, че подобни стандарти трябва да се използват за подсилването на взаимно приемливи и приложими определения на достойния труд.

2.1

Търговията е в основата на международните отношения. Взаимодействията между страните се осъществяват на различни нива, в частност чрез:

Сред тези форми на взаимодействие търговията представлява най-ефективното, най-задълбоченото и най-трайното средство за изграждане на контакти между различните страни и световни региони, от което най-лесно се зараждат други контакти и връзки.

2.2

Международната търговия и инвестициите наистина са ключови двигатели на европейския икономически растеж и на външното измерение на конкурентоспособността на ЕС. Както се посочва в съобщението на Комисията относно „Глобална Европа“, нашият просперитет зависи от търговията. От значение е и фактът, че Комисията има пълни компетенции по въпросите, свързани с търговията, докато в много други области на международните отношения тя може само да заявява политически стремежи. Задължението на Комисията да се отчита по този въпрос обаче си остава предмет на загриженост и ще трябва да продължи да бъде проследявано в хода на преговорите.

2.3

Мнозина разглеждат насърчаването на търговията, по-ниските тарифи и премахването на други търговски бариери и пречки пред инвестициите като изключително важни елементи за постигането на широка положителна нагласа спрямо по-позитивните и ползотворни аспекти на глобализацията. Големите възникващи икономически сили като Китай, Бразилия и Индия, които всички са включени в новата стратегия на Комисията, възприемат по-малко рестриктивни търговски практики — ясен знак за това, че темпото на глобализацията нараства експоненциално. Разширяването на икономическите връзки посредством разширения търговски обмен позволява да се засилят в значителна степен културните контакти, и — което е най-важно за ЕИСК — контактите на равнище гражданско общество. Широко разпространено е схващането, че подобни връзки ще насърчат и стимулират също така и възприемането и развиването на добри практики за постигане на по-добри резултати в областта на опазването на околната среда и насърчаването на устойчивото развитие, както и разработването на по-високи социални стандарти и стандарти по отношение на заетостта. Тези резултати все още не са гарантирани — Комитетът смята, че ще е необходимо внимателно наблюдение посредством пряко участие на гражданското общество.

2.4

Комитетът придава ключово значение на ролята на гражданското общество в механизмите за прилагане и проследяване на аспектите на споразуменията, които се отнасят до устойчивото развитие. Признаваме ползата, която може да се постигне чрез диалог, основаващ се на сътрудничество, като се насърчава атмосфера на доверие между партньорите, тъй като това е единственият начин да се подходи към тези чувствителни въпроси.

2.5

Приветстваме включването в мандата за преговори по новите споразумения на важната насока, която уточнява, че те трябва да се стремят да насърчават зачитането на устойчивото развитие (по-специално социалните и екологичните стандарти). Мандатът следва да се разглежда в контекста на някои важни глобални въпроси: изменението на климата, целите на хилядолетието, намаляването на бедността, стандартите за достоен труд и санитарните стандарти (в частност за храните).

2.6

Комитетът би препоръчал възобновяване на дебата в гражданското общество относно колективните предпочитания, които са в основата на европейския модел на социалната пазарна икономика. В двустранните преговори Европа трябва ясно да заяви, че отстоява своите колективни предпочитания относно социалните въпроси и в областта на безопасността на храните и околната среда. Тази позиция намира потвърждение в съобщението на Комисията от м. октомври 2007 г.: „ЕС трябва да гарантира трети страни да предоставят пропорционални равнища на отвореност към износителите и инвеститорите от ЕС и да са налице основни правила, които да не ограничават възможностите ни за защита на интересите ни и за запазване на нашите високи продуктови стандарти в здравеопазването, безопасността, околната среда и защитата на потребителите“.

2.7

Комисията заяви, че през следващите месеци ще предложи нови идеи за посрещането на тези изключително важни предизвикателства — идеи, основаващи се на ангажимента на ЕС за отваряне на пазарите и за осигуряване на лоялна конкуренция. Ето защо ЕИСК смята, че е належащо към двустранните споразумения да се подходи с настойчивост за постигане на тройна политическа цел: защита, справедливост и реципрочност, така че да бъдат сключени споразумения от ново поколение.

3.1

Одобряването на съобщението на Комисията относно „Глобална Европа конкурентоспособна в световен план“ от Съвета на министрите през м. април 2007 г. е събитие от изключително голямо световно значение. ЕС е сред най-големите търговски партньори в света, с дял от 26 % в световната търговия с услуги и 17,5 % в търговския обмен на стоки (ЕС-25 — данни от 2005 г.). Като заявява отново ангажимента на ЕС в подкрепа на мултилатерализма, стратегията на Комисията насърчава ново поколение двустранни и регионални търговски споразумения и е насочена към премахването на нетарифните и регулаторните бариери.

3.2

Новата рамка очевидно се появява в резултат на липсата на осезаем напредък в Кръга преговори от Доха („Кръг за развитие“). В тази връзка тя следва да бъде приветствана като декларация за намерението да бъде продължена програмата за либерализиране. Комисията основателно подчертава, че стратегията не заменя мултилатерализма, а представлява ангажимент за запазване на импулса за либерализация. Комитетът приветства тази позиция. Приключването на Кръга преговори от Доха остава стратегическа политическа необходимост.

3.3

Независимо от това Съобщението представлява важна промяна в ориентацията на търговската политика на ЕС — първата подобна от 1999 г. насам. Комитетът вече приветства (1) Съобщението, не на последно място поради потвърдения ангажимент на Комисията за развитието на търговията и ориентацията на ЕС в подкрепа на мултилатерализма.

3.4

Важно е двустранните преговори да не попречат на многостранния подход. Ето защо те трябва да се ограничат до оказване на съдействие за многостранния подход и да се разглеждат като съвместими с него и в крайна сметка укрепващи мултилатерализма. Комитетът смята, че постигнатите евентуални двустранни ползи могат да стимулират многостранния процес благодарение на задълбочаването на разискванията и сближаването на позициите в резултат на двустранните подходи.

3.5

Обръщаме внимание на факта, че сложността на ситуацията беше много ясно изложена от проф. Patrick Messerlin (2). Някои малки държави и регионални организации разполагат с толкова малко човешки ресурси, че изборът между двустранен и многостранен подход е извънредно труден и критичен.

3.6

Ето защо е от първостепенно значение Комисията да договори споразумения за свободна търговия, които да донесат истинска добавена стойност. Двустранният подход може да позволи по-голямо зачитане на регионалните и националните различия, отколкото многостранните споразумения, които задължително следват по-широк подход. В това отношение Комитетът отбелязва също така и ясно поставеното ударение върху трите изключително важни „сингапурски въпроса“, а именно конкуренция, инвестиции и обществени поръчки, които Комисията понастоящем възнамерява да прокара посредством предложените преговори за сключване на ССТ, независимо от факта, че ЕС реши тези въпроси да отпаднат от преговорите по Програмата за развитие от Доха.

3.7

Обаче Комитетът подчертава, че трябва да настъпи качествена промяна в подхода към тази нова поредица преговори: не е достатъчно да се опитваме просто да повторим на двустранно равнище политиките, които не са се оказали успешни на многостранно ниво.

3.8

Въпреки това е от първостепенно значение ЕС да вземе под внимание факта, че във всеки отделен случай партньорът в преговорите ще иска да преговаря с темпо и по начин, съответстващи на неговите традиции. Между Европа и Азия съществуват значителни културни различия в редица области, които трябва да бъдат зачитани. Съществуват и други значителни различия между самите членки на АСЕАН, по-специално в равнището на развитие. ЕС не може да разширява стандартите си без преговори.

4.1

Комисията определи редица ключови ССТ и други търговски преговори, които иска да насърчи, наред с поредица преговорни области от ключово значение, включително техническите и нетарифните бариери и „сингапурските въпроси“, с които тя цели да развие и засили своята „програма за конкурентоспособност“ в търговската политика. Преговорите следва да бъдат колкото е възможно по-широки, но на всяка цена трябва да се избягват явни противоречия и несъвместими стандарти между отделните споразумения. Комитетът ще очаква ясни насоки, които да бъдат следвани както предвидените ССТ, така и при други преговори, които вероятно ще последват в следните области:

4.2

Технически бариери пред търговията: в много страни те представляват голяма пречка за установяването на търговски обмен и за икономическия растеж и затрудняват достъпа до пазара в по-голяма степен отколкото тарифните бариери (не на последно място поради факта, че голям брой развиващи се страни намалиха едностранно тарифите си, за да развиват търговията и инвестициите). В тази връзка стандартите, по-специално по отношение на здравето на хората, на животинските и растителните видове, редовно се превръщат в твърде спорен въпрос, най-вече поради факта, че ЕС поддържа едни от най-високите стандарти в света, които често се възприемат от други като прикрит протекционизъм. ЕС трябва да се подготви за засилване на вече съществуващите обучителни мерки и за разширяване на изграждането на капацитет и да надгражда върху успеха на действащите програми за техническа помощ, свързана с търговията.

4.3

Тарифните бариери ще бъдат въпрос от ключово значение и в трите основни преговори с Корея, Индия и АСЕАН. Особено Индия поддържа някои много високи мита, към които се добавят и други, като „допълнително мито“ и „специално допълнително мито“, така че общото обмитяване за някои продукти може да достигне до 550 %. Липсата на хармонизация е проблем за страните от АСЕАН, в които се прилагат много различни нива на тарифите, както и дискриминационни схеми за акцизи (3).

4.4

Преговорите за премахване на колкото е възможно по-голям брой нетарифни бариери ще представляват приоритет, въпреки че вследствие на разрасналата се бюрокрация тук могат да се предвидят проблеми, като например задушаващи нива на регулиране на местно ниво, липса на алтернативна заетост за твърде големия брой държавни служители и дори евентуално корупция. Според данни на СТО в Индия например се прилагат нетарифни ограничения за 93 % от вноса спрямо едва 22 % в Бразилия (4). Нетарифните бариери са високи и в страните от АСЕАН, но също се различават значително (например те засягат 31 % от вноса в Индонезия спрямо едва 2 % в Сингапур). За Корея процентът е 25.

4.5

Определящи трябва да бъдат икономическите критерии — сегашните и бъдещите пазари трябва да бъдат основният двигател при изготвянето на бъдещите ССТ.

4.6

По същество трябва да бъдат включени всички стоки и услуги, т.е. най-малко 90 % от търговския обмен: съгласно член XXIV от ГАТТ „се премахват ограниченията“ между страните по ССТ. Ще трябва да се правят изключения, особено в случаите, когато става въпрос за оцеляване на дребните земеделски стопанства. Това ограничение обаче не може да се прилага в сектора на услугите, където от решаващо значение ще бъде оптималното включване. Тук става въпрос за огромни потенциални ползи за всяка от преговарящите страни, може би най-големите в търговията, които се поддават на количествена оценка. В тази връзка свободното движение на капитали и на финанси ще бъде, разбира се, от първостепенно значение, ако всички страни искат да извлекат максимална полза. Възникват обаче значителни проблеми особено във връзка с движението на хора, по-специално за начините на предоставяне 3 и 4. Решаването на тези проблеми представлява особено предизвикателство, по-специално разрешаването на по-отворен достъп до отделните държави-членки за квалифицирани професионалисти от всяка една страна търговски партньор. Гражданското общество ще трябва да наблюдава много внимателно процесите и прилагането в тази област. Смята се, че за всички страни някои сектори са по-чувствителни отколкото други, но на всяка цена трябва да се избягват споразумения, които противоречат или са несъвместими с които и да е от сключените досега. Въпреки това Комитетът одобрява намерението на Комисията да работи въз основа на позитивен списък, както и при преговорите за Програмата за развитие от Доха, в противовес на възприетия от Съединените щати подход, основаващ се на негативен списък.

4.7

ЕС би следвало да насърчава международното измерение на вътрешния пазар, не на последно място за да стимулира засилена икономическа интеграция, когато това е от полза, като например при счетоводните стандарти, не на последно място за да се гарантират еднакви правила за всички участници.

4.8

Всички ССТ следва да включват едновременно предпазни клаузи и механизъм за уреждане на спорове, както и процес за мониторинг на социалната програма. Комитетът препоръчва създаването на механизъм за бързо разрешаване на нетарифните спорове. Това би бил двустранен инструмент за уреждане на спорове с гъвкав механизъм, подобен на механизма Solvit на вътрешноевропейско ниво. ЕИСК вече разгледа въпроса за мониторинга на социалната програма в контекста на двустранните споразумения и предложи създаването на „съвместни двустранни обсерватории“ (5).

5.1

Комитетът изразява особено задоволство от факта, че Съобщението подчертава значението на социалната справедливост, като посочва, че трябва да се признаят и потенциалните разрушителни последици от отварянето на пазара за някои региони и работници, особено за нискоквалифицираните. То набляга също така и на така произтичащата заплаха от изменение на климата и в тази връзка откроява енергетиката и биоразнообразието.

5.2

По време на Уругвайския кръг преговори, който доведе до създаването на СТО, Европейската комисия подкрепи социална клауза за световната търговия, но тази мярка беше изоставена, не на последно място поради съпротивата на развиващите се страни, които съзряха в нея възможности за прикрит протекционизъм.

5.3

В ЕС обаче останаха опасения от „социален дъмпинг“ — използване на изкуствено ниски заплати и свързани с тях социални разходи с цел „нелоялна конкуренция“. ЕИСК смята по-специално (7), че свободните експортни зони, съществуващи в страните, с които понастоящем се водят двустранни преговори, в никакъв случай не би трябвало да функционират извън определените от националното законодателство граници (относно социални и екологичните норми). Става въпрос за случаи на действителен социален и екологичен дъмпинг. Договорените споразумения трябва да гарантират, че никое предприятие няма да може чрез възлагане на подизпълнители да се стреми към цели, които не отговарят на националното законодателство или на основните конвенции на МОТ.

5.4

Всички двустранни преговори трябва да се основават на рамката, определяна от основните международни ангажименти: Декларацията на МОТ от 1998 г., Срещата на върха за устойчивото развитие от 2005 г., както и ангажиментите, поети в рамките на Целите на хилядолетието за намаляване на бедността и декларацията за достойния труд от срещата на министрите през 2006 г.

5.5

Въпреки чувствителните въпроси и липсата на напредък при осъществяването на тази социална програма посредством многостранния подход в рамките на СТО, Комитетът отправя настоятелно искане към Комисията да обмисли начините, по които този въпрос може да бъде разгледан двустранно. И наистина, както вече беше заявено, двустранният подход може да се окаже по-резултатен за постигане на целта на Комисията, тъй като той гарантира по-пълноценен и по-пряк диалог, с отчитане на разликите в степента на развитие.

5.6

Все повече и повече европейски граждани задават въпроси във връзка с глобализираното бъдеще на Европа. От своя страна Комисията се опитва да определи „европейския интерес“, както показва обобщаващият доклад за Лисабонската стратегия от декември 2007 г. Комисията набляга на външното измерение (8): тя отбелязва, че става все по-належащо да се гарантират равни условия в международен план.

С оглед укрепване на външното измерение на Лисабонската стратегия при съчетаване на защитата и законното разширяване на европейския интерес, Комисията се съгласи диалогът с трети страни да бъде задълбочeн и рационализиран, като ударението се постави по-ясно върху въпроси от взаимен интерес, каквито са достъпът до пазара, сближаването на регулаторните уредби, миграцията и изменението на климата. Всяка година тя ще приема един общ доклад за достъпа до пазара, в който ще се разглеждат страните и секторите, където все още съществуват значителни пречки. Комитетът би желал гражданското общество в Европа и нашите партньори от преговорите да участват в този процес. Комитетът е на мнение, че това би възвърнало популярността и съгласуваността на политиките на Европейския съюз в областта на търговията, външните отношения и помощта за развитието.

5.7

В непосредствено бъдеще и що се отнася до текущите търговски преговори, Комитетът смята, че 27-те конвенции (9), вече определени от действащата Система за общи преференции SPG Plus, предлагат основа за главата за устойчивото развитие (социални и екологични аспекти, права на човека и добро управление). Това следва да се превърне в обща отправна точка. Ратифицирането, прилагането и наблюдението на тези 27 международни конвенции би следвало да представлява минималното условие за разисквания по главата за устойчивото развитие в започналите с азиатските страни преговори (10).

5.8

Като взима предвид различната степен на развитие в азиатските страни и техния институционален капацитет за ефективно изпълнение, Комитетът препоръчва диференцирана оценка на тази предпоставка за всеки конкретен случай, както и финансова помощ, която да отговаря на техните нужди за наваксване на изоставането. Същевременно тази основа представлява само начална точка, която може да бъде допълнена с по-сериозни ангажименти от страна на по-развитите страни, като например Южна Корея.

5.9

За тази цел споразуменията за свободна търговия трябва да бъдат подкрепени със споразумения за сътрудничество, които да предлагат съществена финансова помощ за привеждане в съответствие с международните стандарти. Степента на финансова ангажираност ще влияе силно върху строгостта на изискванията, по-специално в областта на околната среда. Техническата помощ ще бъде още по-ефикасна, тъй като ще бъде обвързана с резултатите от прилагането на някои конвенции. Контролът върху поетите ангажименти посредством отпускане на финансови средства се превръща в помощ, стимулираща социалния прогрес.

5.10

Техническата помощ ще допринася също и за създаването или укрепването на местните и регионалните институции, отговарящи за контрола върху изпълнението (например инспекция по труда, агенция за използването на пестициди и др.). Комитетът настоява по-специално върху необходимостта двустранните механизми за наблюдение да се опират на местни и регионални институции, които са в състояние да осъществяват ефикасен контрол на производителите по цялата територия и да прилагат санкции в случай на нарушения. Истинският достъп до обществените поръчки предполага също и по-голямо включване на местните и регионалните власти в процесите на наблюдение и прилагане.

5.11

Комитетът призовава за всяка отделна страна да бъдат изготвени оценки на въздействието в социалната област и върху околната среда още в началните фази на преговорите, което да осигури на преговарящите обективен общ поглед върху възможностите и трудностите за постигането на реалистичен компромис с отделните страни. По-добре е процесът на преговори да протича по-бавно, за да се гарантира качествен резултат, като се отчитат тези текущи оценки на въздействието, които ще позволят на гражданското общество да направи напълно прозрачна оценка на процеса и да прецени нуждата от финансова помощ за постигането на по-високи социални или екологични цели.

5.12

За много страни намаляването на митническите тарифи означава загуба на приходи, които се използват за финансиране на публични услуги. Този сложен въпрос заслужава допълнително проучване. Ето защо споразуменията за свободна търговия не би трябвало да включват предложения или мерки, които пряко или непряко да възпрепятстват извършването на публични услуги.

6.1

Комитетът смята, че достойният труд, по смисъла на МОТ, следва да се превърне в приоритетен референтен показател за търговския обмен на европейско и световно ниво. Става въпрос за понятие, което е международно признато от работодателите, държавите и работниците. Гаранцията за достоен труд — включително заетостта, зачитането на трудовите права, социалният диалог, социалната закрила — е необходима за намаляването на бедността и постигането на напредък в световен план (11).

6.2

Комитетите за наблюдение на споразуменията за свободна търговия трябва да укрепят съществуващите процедури за диалог, особено когато споразумение за партньорство или за асоцииране създава структура за диалог относно „Заетост и социални въпроси“.

6.3

Комитетът смята, че напредъкът по отношение на социалните стандарти трябва да се впише в перспективата за устойчиво развитие, залегнала в мандата за преговори. През 1996 г. беше постигнато съгласие относно необходимостта от засилване на съвместната работа на МОТ и СТО. През 2007 г. тази воля за сближаване намери конкретен израз в съвместното проучване „Заетост и търговия“ и би трябвало да продължи под формата на проучване относно неформалния сектор. Комитетът препоръчва на ЕС, при оценката на въздействието от интегрирането на търговията върху условията на достоен труд и изготвянето на политиките за заетост, социална закрила и трудови стандарти да вземе предвид дейностите на МОТ на регионално ниво. Той привлича вниманието на преговарящите върху важността на определянето на показатели, съвместими с програмата за условия за достоен труд.

6.4

В настоящия етап от преговорите Комитетът смята за изключително важно да бъдат ратифицирани (12) и ефективно приложени осемте основни конвенции (при условие, че бъде извършена проверка от съвместна работна група СТО-МОТ), призовава да бъдат взети под внимание останалите четири приоритетни конвенции относно здравословните и безопасни условия на труд и инспекциите по труда и насърчава ратифицирането на възможно най-голям брой конвенции, свързани с тези въпроси и важни за заинтересованите страни, като се прилага диференциран подход.

6.5

Комитетът препоръчва преговорите за новите търговски споразумения да се съчетаят с въвеждането на национални програми за достоен труд. Той насърчава съответните азиатски страни да поискат съдействие от МОТ за определянето на тристранна диагноза и да улеснят признаването на този план от всички международни институции. Комитетът би искал темата за двустранните преговори да бъде включена в последващото съобщение относно достойните условия на труд, предвидено за 2008 г.

6.6

При проследяването на споразуменията Комитетът отправя искане, ЕС и държавите-членки, в качеството си на донори, да окажат финансова подкрепа за изпълнението на националните планове за осигуряването на условия за достоен труд. В годишните си доклади по страни ЕС следва да отдели специално внимание на упражняването на профсъюзните права и на препоръките на Комисията на МОТ относно трудовите стандарти.

6.7

Комитетът смята, че социалните партньори на местно и регионално равнище трябва да бъдат поканени да дадат своя принос за оценките на въздействието в рамките на механизма за наблюдение. Той препоръчва създаването на отраслови структури за изготвянето на подходящи анализи на конкретните трудности, пред които са изправени отделните отрасли.

7.1

Комитетът приветства значението, което се придава в Съобщението на засилването на разпоредбите във връзка с правата на интелектуална собственост по начина, по който са представени, по-специално по отношение на подкрепата за МСП и други търговски субекти, които търгуват с възникващите икономики. Разработването на стратегия на ЕС за защита на правата върху интелектуалната собственост и засилване на дейностите по прилагането ѝ е от първостепенно значение, ако ЕС иска да постигне целта си за намаляване на нарушенията на ПИС и производството и износа на фалшифицирани стоки. В тази връзка прилагането на ПИС е от първостепенно значение. Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) трябва да бъде изцяло прилагано от партньорите по ССТ, като основна цел за ЕС при сключването на ССТ би трябвало да бъде договарянето на твърди ангажименти за конкретно прилагане на съществуващото законодателство в областта на ПИС и достатъчен контрол и измерване на постигнатите резултати вместо стремежа към изцяло нови споразумения. Капацитетът и способностите на Европа за изследователска и развойна дейност, които така основателно се изтъкват в Лисабонската стратегия, ще бъдат значителен фактор за запазване на конкурентоспособността на ЕС в един свят, в който големите икономически предизвикателства във все по-голяма степен ще идват от трети страни.

7.2

Що се отнася до борбата срещу фалшифицираните строки, Комитетът приканва преговарящите, по-специално в случая с Индия, да обсъдят мерки за защита на потребителите от рисковете, свързани с фалшифицираните стоки. Наблюдението на споразумението трябва да включва съвместен комитет ЕС-Индия по въпросите на фалшифицираните стоки (подобно на този за Китай) (13).

7.3

Като се има предвид, че Индия участва в процеса от Хайлигендам (започнал през м. юни 2007 г.) между страните от Г-8 и пет възникващи икономики за структуриран диалог с цел насърчаване на иновациите и защита на правата върху интелектуалната собственост, за гражданското общество ще е от полза проследяването на този процес да се вземе предвид при двустранните преговори.

8.1

Следва да се разреши кумулация на произхода между партньорите на ЕС от ССТ, а правилата за произход би трябвало да се хармонизират с оглед на улесняване на търговията с нашите партньори от ССТ. Отсъствието на кумулация и различията в правилата за произход при многостранната търговия („непреференциални правила за произход“) и тези в зоните за свободна търговия („преференциални правила“) затрудняват икономическите оператори да се възползват напълно от по-ниските тарифи на ССТ. Много европейски вносители понастоящем плащат пълното непреференциално мито, а не по-ниското мито съгласно ССТ, за да избегнат евентуални санкции поради това, че са приели сертификати за произход със съмнителна достоверност. В такива случаи ССТ няма да изпълнят задачата си за разширяване на търговския обмен.

9.1

Независимо от изразените по-горе съмнения относно Програмата за развитие от Доха и навременността на повторното включване на „сингапурските въпроси“, Комитетът приветства подробните предложения на Комисията с оглед отваряне на пазарите за обществените поръчки — все по-често наричани „държавни“ — в трети страни, както и правилата за инвестициите, конкуренцията и държавните помощи, предвид рестриктивните практики, до които прибягват много от водещите търговски партньори на ЕС в тези области. Както вече беше заявено, за да има полза от сключването на ССТ, те трябва да докажат, че носят истинска добавена стойност.

9.2

Комитетът взима под внимание съществуването на работната група на СТО за държавните поръчки, която позволява на страни със сходни позиции, да постигнат под егидата на СТО напредък в областта на обществените поръчки въз основа на консенсус, като по този начин се открие възможност за динамизиране на процеса, без да се оказва натиск върху други страни и те да бъдат принуждавани да отидат по-далеч от това, с което смятат че могат да се справят или да постигнат. Това би могло да послужи като модел за подхода при двустранните преговори.

9.3

Както се заявява в Съобщението, държавните поръчки са област „със значителен неоползотворен потенциал за износителите от ЕС“. Държавните поръчки са особено важни за износителите от ЕС в редица сектори във възникващите пазари. Като има предвид примера на действащото ССТ между ЕС и Чили, Комитетът смята, че договорените в Споразумението за държавните поръчки от 1994 г. стандарти представляват минимумът, който трябва да се цели, като при необходимост ЕС следва да предлага на други страни техническа помощ и подкрепящи мерки за „изграждане на капацитет“, които да им помогнат да отговорят на изискванията на споразумението. Комитетът отбелязва, че това е целта, към която се стремят САЩ в преговорите, и приветства уверението на Комисията, че такава е и целта на ЕС. Не се заблуждаваме, че това ще бъде постигнато лесно, най-вече с Индия, където правомощията в тази област са на ниво на отделните щати, а не на федерално ниво.

9.4

Освен това подобряването на условията за инвестиции в трети страни ще бъде от значение за гарантирането на растежа както в ЕС, така и в „страните бенефициери“. Много, ако не и повечето от ключовите търговски партньори на ЕС поддържат високи нива на защита срещу преките чужди инвестиции чрез дискриминиращи режими, правила за получаване на разрешително, изискващи значителни административни и/или бюрократични разходи, а освен това съществуват твърде много сектори, които са напълно или частично недостъпни за европейските инвестиции, по-специално в областта на услугите (банкови, финансови, застрахователни, правни и телекомуникационни услуги, търговия на дребно и транспортни услуги). От ключово значение при преговорите ще бъде да се премахнат ненужните ограничения и да се гарантира, че преговорите и започналият впоследствие процес са напълно прозрачни и че определената процедура за получаване на разрешително в страната-партньор от ССТ е справедлива, бърза и ефикасна. Следва да се отбележи, че моделът на ССТ, използвани от САЩ в техните преговори, се отличава с глобален подход, който включва защита на инвеститорите.

9.5

Приветстваме желанието на ЕС да включи някои разпоредби относно конкуренцията в преговорите за сключване на ССТ. Много от проблемите, касаещи инвестициите и улесняването на търговията, произтичат от липсата на адекватни режими на конкуренция в тези страни, което затруднява и води до нарушения на глобалната търговия, а инвестиционните потоци често са възпрепятствани от изкривявания на пазара вследствие на пълната (или значителна) липса на конкуренция. Всички тези въпроси остават от основно значение за глобалното управление. И в двете споразумения — с Чили и с Южна Африка, се предвижда сътрудничество между Комисията и съответните местни органи за защита на конкуренцията. Комисията трябва да се стреми да включи подобни разпоредби в ССТ, въпреки че това няма да бъде постигнато лесно (евентуално с изключение на Южна Корея).

9.6

Комитетът приветства също и факта, че Комисията отново поставя ударението върху стратегията за достъп до пазара наред с ангажимента за концентриране на ресурси в страни от ключово значение и за определяне на ясни приоритети с оглед на премахването на нетарифните и други търговски бариери в приоритетните страни.

9.7

Комитетът отбелязва, че понастоящем тече активен преглед на инструментите за търговска защита на ЕС. Комитетът смята, че инструментите за търговска защита трябва да продължат да играят защитна роля, включително и в двустранните споразумения (анти-дъмпингови, антисубсидийни и предпазни мерки).

10.1

Четвъртият „сингапурски въпрос“ все още представлява част от Програмата за развитие от Доха. Смята се, че скоро ще бъде постигнато съгласие по проекта на споразумението на СТО за улесняване на търговията. Това би бил голям напредък в установяването на основни стандарти относно управлението на граничния/митническия контрол върху търговията по света и би довело до намаляване на риска от непредвидима намеса от страна на правителствата. Подобно споразумение следва да включва ускорена и опростена процедура за митническо освобождаване на стоки, процедури за подаване на иск и обжалване по съдебен ред, публикуване на търговските разпоредби, свеждане до минимум на налозите и таксите и най-вече въвеждане на обслужването на „едно гише“, с други думи засилено използване на ИТ при митническите процедури. Дори и само този аспект би трябвало значително да намали дублирането на дейностите, да спести разходи и време, особено в случаите, когато няколко различни държавни служби изискват на практика една и съща информация. Това ще бъде от особено значение при преговорите с Индия. Според Световната банка (14) са необходими средно десет дни за износа на стоки от Индия (7 за Бразилия) и средно 41 дни за внос на стоки в Индия (спрямо 24 за Бразилия). Комитетът отбелязва също така и значителните различия между членките на АСЕАН, по-специално между Сингапур и Тайланд. Той отправя настоятелно искане към Комисията да положи всички усилия за постигането на подобно споразумение, дори и ако по-широките преговори по Програмата за развитие от Доха се окажат в пълна безизходица. Това на свой ред би довело до по-високи стандарти в рамките на по-прости, по-ефективни и по-евтини гранични и митнически процедури.

10.2

Подобно споразумение би било от голяма полза за страните без излаз на море; прозрачни, основаващи се на ИТ процедури биха спомогнали за премахването на загубите и забавянето при стоките, които преминават през територията на трета страна по пътя към или от пристанище.

10.3

Малките предприятия са най-уязвими по отношение на митнически разходи, свързани с търговията и често не разполагат с достатъчно критична маса (по отношение на икономиите от мащаба, обема на продажбите, дистрибуторските мрежи, транспортните съоръжения и др.), за да се справят с високите митнически разходи в резултат на административно забавяне, корупция и други фактори, вследствие на което се губят потенциални пазари. Споразумение за улесняване на търговията би било от особена полза за МСП в ЕС. В краткосрочен план МСП биха спечелили повече от едно амбициозно споразумение за улесняване на търговията, отколкото от намаление на тарифите.

10.4

Независимо от постигнатия в преговорите по Програмата за развитие от Доха напредък, Комитетът смята, че е целесъобразно в рамките на сегашните преговори за сключване на ССТ на улесняването на търговията да се отдаде същото внимание, както и на останалите три „сингапурски въпроса“.

10.5

Комитетът отбелязва успеха на програмите на Комисията за оказване на техническа помощ, свързана с търговията, които допринесоха реално за способността на развиващите се страни да изпълнят условията за членство в СТО, както и за увеличаването на техните възможности да отговорят на изискванията, поставяни пред тях и като износители на стоки и услуги за ЕС, и като бенефициери на инвестиции от ЕС. В подобни програми може да бъде използван техническият опит на други международни организации под егидата на ООН (например ЮНИДО, СОИС, Международният търговски център), което може допълнително да допринесе за издигането на имиджа на ЕС и за зараждане на сътрудничество между международни организации. Това ще бъде особено важно, ако най-слабо развитите членки на АСЕАН бъдат привлечени в по-голяма степен, и може да се окаже от значение за напредъка в Латинска Америка.

11.1

Комитетът приветства целта на Комисията да осигури по-високо ниво на мониторинг и прозрачност на преговорите и да разширява и развива връзките си с гражданското общество в страните и регионите по света, участващи в преговорите. Благодарение на структурата си Комитетът може да изпълнява активна роля в областта на мониторинга. Неговият опит му позволява да намира полезни потенциални партньори в трети страни. Тяхното участие на свой ред ще спомогне за укрепването на ролята на тези партньори на местно равнище.

11.2

За преговорите по СИП Комитетът получи, по силата на Споразумението от Котону мандат, да организира консултации и срещи с групите, представляващи икономическите и социалнитe интереси в страните от АКТБ, разширен през 2003 г. до мониторинг на преговорите по искане на тогавашния комисар по търговията (г-н Lamy). В тази връзка с активното участие на преговарящите от ЕК бяха провеждани по две срещи годишно на Комитета за мониторинг ЕС-АКТБ, регионални семинари — един или два пъти годишно — и общи конференции в Брюксел с участието на делегати от всички страни от АКТБ. В резултат на консултациите СИП за Карибския басейн включва глави по социалните въпроси и околната среда и създаването на Консултативен комитет на гражданското общество за мониторинг на изпълнението на СИП и преглед на всичките му икономически, социални и екологични аспекти.

11.3

Във връзка с предложените споразумения за асоцииране през 1999 г. беше установен редовен диалог с Централноамериканския и с Андския регион с представители на организираното гражданско общество от Латинска Америка и Карибския басейн, като петата среща е насрочена за м. април 2008 г. Целта беше да се осигури приносът на гражданското общество за двугодишните срещи на върха ЕС-Латинска Америка. Комитетът поддържа също и широки контакти с Икономическия и социален форум на Меркосур, с Консултативния съвет по труда на Андската общност, Консултативния съвет по бизнес въпроси на Андската общност и Консултативния съвет на гражданското общество на Системата за интеграция на Централна Америка.

11.4

Комитетът участва също в кръглите маси ЕС-Индия и ЕС-Китай, като и на двете влиза в състава на делегацията на ЕС. Първата беше създадена през 2001 г., а втората през м. юни 2007 г. И двете провеждат редовни срещи и тяхната работа вече получи признание на годишните срещи на върха. Освен това Комитетът поддържа контакти на ниво гражданско общество с националните ИСС на Южна Корея и Тайланд посредством „Международната асоциация на икономическите и социални съвети и сродни институции“ (IAESCSI).

11.5

Комитетът се надява да сътрудничи за организирането на редовни консултативни срещи с гражданското общество на регионално ниво за обсъждане на търговските преговори, използвайки широките си регионални контакти и натрупания опит в мониторинга на преговорите по СИП. Той предлага да организира семинари или други редовни срещи за консултация с групите, представляващи икономическите и социалните интереси в съответните страни и региони, посредством създадените кръгли маси в случаите, когато това е целесъобразно. Преговарящите от ЕС (и техните партньори) ще бъдат канени, за да предоставят информация за състоянието на преговорите и да получат обратна информация от представителите на гражданското общество в Европа и в трети страни. Освен това Комитетът би могъл да допълни дейностите на ЕК, като улесни участието на представителите на държавите-членки на ЕС и на трети страни във връзка с текущата оценка на въздействието по отношение на устойчивостта и като осигури пряк електронен достъп до всички свои контакти с гражданското общество в съответните страни и региони.

11.6

Комитетът следва да насочи вниманието си към органите и процедурите за мониторинг на чувствителните въпроси, касаещи устойчивото развитие. Той се застъпва за това редовният двустранен диалог да се опира на препоръките, произхождащи от различните механизми на посочените в параграф 5.8 двадесет и седем международни конвенции, като не на последно място бъдат включени бележките на гражданското общество или като се анализират резултатите от нефинансовите оценки по страни, изготвяни от Световната банка или рейтинговите агенции. Гражданското общество също следва да направи предварителна оценка на различните механизми за проследяване.

11.7

Комитетът препоръчва в случая с Корея да бъдат използвани редовните мониторингови доклади на ОИСР, по-специално във връзка с мораториума до 2010 г., подписан със социалните партньори.

11.8

Определена като израз на устойчивото развитие на ниво предприятие, корпоративната социална отговорност на доброволна основа може да допринесе за изпълнението на социалните и екологичните ангажименти, съдържащи се в новите търговски споразумения. Този подход ще се опира в частност на около петдесет международни рамкови споразумения, които вече са договорени в големи предприятия, често с европейски произход. Те представляват принос към достойния труд, тъй като дават пример за устойчив социален диалог в дъщерните предприятия в страните-партньори и се ползват от предимството да привличат квалифицирана местна работна ръка. Освен това поемането на ангажименти, свързани с корпоративната социална отговорност от страна на големи мултинационални дружества и дъщерните им предприятия дава импулс на цялата верига за създаване на стойност (доставчици, подизпълнители) по-специално във възникващите икономики като например Китай. Комитетът препоръчва в програмата на Комитетите за мониторинг на споразуменията да бъде включен въпросът за социалната и екологична маркировка, за да се предостави качествена информация на потребителите и да се отговори на необходимостта от проследяемост.