[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 22.12.2008

COM(2008) 884 окончателен

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

за прилагането на Пощенската директива (Директива 97/67/ЕО, изменена с Директива 2002/39/ЕО) {SEC(2008) 3076}

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

за прилагането на Пощенската директива(Директива 97/67/ЕО, и зменена с Директива 2002/39/ЕО)

1. Обща информация и цел на настоящия доклад

Общностната рамка в областта на пощенските услуги в ЕС е изложена в Директива 97/67/EО, изменена с Директива 2002/39/ЕО (наричана оттук нататък „Пощенската директива”)[1]. В член 23 от Пощенската директива се изисква „на всеки две години” Комисията да представя доклад за прилагането ѝ на Европейския парламент и на Съвета. В него също така се посочва необходимостта докладът да съдържа „съответна информация” за развитието на пазара, включително по отношение на социалните и технологичните аспекти и аспектите във връзка с трудовата заетост и качеството на услугата.

Редовното наблюдение на пазара и докладване за пазарните процеси е съществен елемент за постигането на вътрешен пазар на пощенските услуги, като той спомага за своевременното установяване, а при необходимост – за предприемането на подходящи (законодателни) действия и прилагането на корективни мерки, – на евентуалните недостатъци и проблеми. Наблюдението на пазара беше ключово и за възможността пощенската реформа на ЕС да се започне по прозрачен начин, както и да се установи дали тя е довела до желаните резултати и ползи. Необходимо е да се припомни, че предишните доклади за прилагането изиграха значителна роля в законотворческия процес, свързан с Директива 2008/6/EО.

Първият си доклад за прилагането Комисията предостави през ноември 2002 г.[2], втория – през март 2005 г.[3], а третия – през октомври 2006 г.[4] Както и при предишните доклади за прилагането, в настоящия доклад се предоставя подробна оценка на цялостното транспониране на Пощенската директива в държавите-членки, включително прилагането на ключови елементи от Пощенската директива и промените в нормативната уредба, както и подробно описание на развитието на пазара (включително социалните и технологичните аспекти и аспектите във връзка с трудовата заетост и качеството на услугата.). В доклада се описват основните развития от приемането през октомври 2006 г. на последния доклад за прилагането, като се обхваща периодът 2006 – 2008 г.

Докладът се придружава от работен документ на службите на Комисията, в който се съдържа по-подробна информация за промените в нормативната уредба и пазарната конюнктура. В доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета за прилагането на Пощенската директива са представени в обобщен вид заключенията от работния документ на службите на Комисията. Както в доклада, така и в съдържащия се в посочения работен документ на службите на Комисията подробен анализ, черпят информация от неотдавна проведеното проучване „ECORYS” на основните развития в пощенския сектор за периода 2006-2008 г.[5]

Отчетният период е от особено значение за пощенския сектор в ЕС, тъй като в рамките на кратките му времеви граници се случиха решаващи събития. На първо място Германия – най-основният, при това с голяма преднина, единен (национален) пощенски пазар в ЕС – напълно либерализира пощенския си пазар на 1 януари 2008 г. На второ място, понастоящем изглежда възможно да се оцени пълното отваряне на пазара на Обединеното кралство, осъществено на 1 януари 2006 г., като такава оценка вече е предприета от независими британски експерти. На трето място, вече е възможно да бъде оценен и ефектът от въведеното от 1 януари 2006 г. на равнище ЕС намаляване на максималния грамаж за резервирания сектор на 50 грама, което е последната стъпка преди пълното либерализиране на пазара.

Не на последно място би следвало да се напомни, че през февруари 2008 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2008/6/EО (наричана оттук нататък „Третата пощенска директива), с която Пощенската директива беше допълнително изменена[6]. В Третата пощенска директива крайният срок за пълното либерализиране на пазара е определен на 31 декември 2010 г. за повечето държави-членки (фактически за 95% от пощенските пазари в количествено изражение) и на 31 декември 2012 г. за останалите държави-членки. По такъв начин Третата пощенска директива предоставя правната основа за окончателното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги. С това важно решение, взето при широко съгласие от страна на Европейския парламент и на Съвета, не само се приключва референтния период на настоящия доклад, а и към него се добавя значителна перспектива. В по-стеснени граници целта и обхватът на настоящия доклад са не да бъде представен преглед на прилагането на Третата пощенска директива – успешното провеждане на такова начинание би изисквало значителни усилия от всички заинтересовани страни, – а да се докладва за прилагането на Пощенската директива в рамките на отчетния период. Все пак там, където е необходимо, обстановката и тенденциите ще бъдат анализирани.

2. Значението на пощенските услуги и тяхната изменяща се роля

Пощенските услуги са важен сектор в икономиката на ЕС. През 2004 г. те са реализирали приходи в размер на 90 млн. EUR, което представлява приблизително 1% от БВП на ЕС[7]. Секторът на пощенски услуги е и значим работодател: през 2006 г. в сектора пряко наети от операторите са работили около 1,6 млн. души[8].

На пресечната точка между комуникациите, рекламата и транспорта, пощенските услуги са, съвместно с останалите транспортни, логистични и комуникационни услуги, ключов сектор за икономиката на ЕС. Освен това, те са източник на обществени ползи, които не могат да бъдат измерени с икономически способи. Те са важно средство, с което всеки може да комуникира с другия, както и да получава информация. Пощенските услуги се считат за услуга от общоикономически интерес.

Пощенският сектор се развива динамично. В края на първото десетилетие на новото хилядолетие пощенските оператори са изправени пред ожесточената конкуренция от страна на електронните съобщителни средства. Това ги принуждава да приспособят дейността си, за да отговорят по-добре на нуждите на потребителите и да увеличат ефективността си. Освен това, с продължаващото либерализиране на пазара на пощенски услуги, традиционните пощенски оператори също се сблъскват с нарастваща конкуренция от страна на новонавлизащите на пазара. В отговор на тези развития, пощенските оператори значително подобриха ефективността си, постигайки чрез преструктуриране на операциите си контрол върху разходите и по-качествено обслужване. От своя страна, преструктурирането на процесите на обработка на пощата породи или беше породено от разработването на нови продукти и идеи.

Физическата поща все повече се заменя с разпространение чрез множество канали и приспособени към конкретните нужди на клиентите решения. Пример за това е развитието на хибридни пощенски услуги, които понастоящем се предлагат от повечето пощенски оператори. Някои пощенски оператори правят дори още една стъпка в тази посока, навлизайки на близки пазари чрез разработването на информационно-технологични услуги за своите клиенти. Развитието на нови и с добавена стойност услуги е отговор на заплахата от замяна на традиционната поща с такава по електронен път и породените от технологичното развитие възможности.

Пощенските услуги са ключов елемент от политиката на ЕС в областта на единния пазар и бяха включени в основно преразгледаната през 2005 г.[9] Лисабонска стратегия за растеж и заетост. В съобщението на Комисията относно единен пазар за Европа през 21 век[10] се набляга на факта, че инициативите в областта на мрежовите сектори като пощенските услуги показват реални резултати при пълното им прилагане. Все още може много да бъде направено. Съществува широко съгласие, че най-добрият начин за осигуряване на устойчивото предоставяне на услуги от общ икономически интерес, особено във връзка с пощенския сектор и останалите либерализирани мрежови сектори, е в условията на конкурентен пазар и развитието на европейския единен пазар.

3. Прилагане на Пощенската директива и нормативна уредба

Всички държави-членки транспонираха Директива 97/67/ЕО, изменена с Директива 2002/39/ЕО чрез първично и вторично пощенско законодателство. В сравнение с описаната в доклада за прилагане от 2006 г. ситуация, при която транспонирането беше все още в ход, Естония понастоящем е транспонирала и двете директиви.

Въпреки това, официалното транспониране е едва първата стъпка към пълното прилагане на общностната рамка. Практическото прилагане на разпоредбите на Пощенската директива и въздействието ѝ върху операторите на пощенски услуги и сектора са от същото значение.

През отчетния период могат да бъдат отбелязани следните основни изменения на нормативната уредба

- Германия напълно либерализира пазара си от 1 януари 2008 г. До този момент четири държави-членки (Германия, Финландия, Швеция и Великобритания) премахнаха резервирания сектор преди предвидената в Пощенската директива дата. Либерализирането на пазара на пощенски услуги в Германия съвпадна с въвеждането на минимално законово възнаграждение в пощенския сектор в страната. Според ECORYS, минималното възнаграждение е значително по-високо от понастоящем заплащаното от конкурентните пощенски оператори и въвеждането му би могло да има неблагоприятен ефект върху развитието на конкуренцията.

- Въпреки това изглежда, че темпото на либерализиране на нови пазари се забавя. Нидерландия, която планираше напълно да либерализира пазара си, отложи тази стъпка, без да посочи конкретна дата за нея. Нидерландското правителство изтъкна редица аргументи за това неопределено отлагане. Към тях се числят работните условия при основните конкуренти на традиционния нидерландски пощенски оператор, липсата на хармонизирани конкурентни условия за пощенски оператори поради факта, че пощенските оператори в Германия и Обединеното кралство са освободени от ДДС[11], както и въвеждането на минимално законово възнаграждение в пощенския сектор в Германия, което увеличава разходите за новонавлизащите на пазара на пощенски услуги. Докато тези аргументи могат да бъдат убедителни от политическа гледна точка, всяка законодателна оценка трябва да отчита съвместимостта им с действащото acquis и в частност – с член 7 от Пощенската директива. В посочения член се постановява, че държавите-членки могат да продължат да запазват услуги за доставчиците на универсални услуги само до необходимата за поддържането на универсалната услуга степен. Тази разпоредба, следователно, не се позовава на реципрочност или други елементи от националния правен или фактически контекст.

- По отношение на развитието на конкуренцията в пощенския сектор, съществуващата тенденция е към (задължителен или договорен) достъп от страна на конкурентите до разпространителската мрежа. В повечето държави-членки традиционните пощенски оператори са задължени да предоставят достъп при определени ред и условия, като последните се определят на първо място чрез договаряне, а ако то не доведе до резултат – те могат (или трябва) да бъдат определени от национален регулаторен орган.

- Редуцирането на законовите пречки през навлизането на нови участници на пазара и постигането на хармонизирани условия на конкуренция напредва с променлив успех. Изкривяващият конкуренцията ефект на освобождаванията на някои пощенски оператори от ДДС в значителна степен се задържа, въпреки че през 2003 г. Комисията предложи необходимо изменение на Шестата директива относно ДДС[12]. [13] Все още ключов проблем за конкурентните пощенски оператори е невъзможността за достъп до пощенските кутии. Определението на задължението за универсална услуга и бъдещото му финансиране би могло също да доведе до несигурност за пощенските оператори, особено ако прилагането на националното законодателство не предоставя ясно правно основание (например във връзка с обхвата на задължението за универсална услуга). Процедурите по издаване на разрешителни и лицензи, както и свързаните с тях условия, не винаги благоприятстват развитието на конкуренцията. В някои случаи свързаните с издаването на разрешително или лиценз условия могат даже да бъдат счетени за възпиращи, като например във Финландия, където желаещите да получат лиценз пощенски оператори са задължени или да предоставят пълна универсална услуга, или да заплатят специална „такса“, която може да бъде в размер от 5 до 20% от годишния им оборот. За отбелязване е фактът, че лицензионният режим във Финландия действително блокира конкуренцията при доставката на адресирана поща.

Останалите наблюдения и заключения от Доклада за прилагане от 2006 г. остават валидни.

Степента на прозрачност на данните за разходите и счетоводството на доставчиците на универсална услуга все още се колебае в твърде широки граници при отделните държави-членки. Изглежда, че основните изисквания на член 14 от Пощенската директива са удовлетворени (отделни сметки за всяка услуга в рамките на резервирания сектор, както и за нерезервираните услуги). Въпреки това е не така сигурно, че са удовлетворени изискванията на член 12, особено по отношение на задължението тарифите за всички услуги в рамките на задължението за универсална услуга да бъдат нагодени към разходите.

Законодателят на Общността потвърди, че едни добре функциониращи национални регулаторни органи (НРО) са ключов елемент за постигането на вътрешен пазар на пощенските услуги. Докато всички държави-членки са създали официално независими НРО, може да се отбележи, че мандатът, ресурсите или правомощията на НРО варират значително сред държавите-членки, както и че съществуват обосновани съмнения дали всички НРО разполагат със съответстващите за (ефективно) изпълнение на задачата си ресурси.

4. Пазарни тенденции

Количеството адресирана поща от 2004 до 2006 г. продължава да нараства[14]. Увеличаването на количествата беше по-значително в новите държави-членки, присъединили се към ЕС през 2004 и 2007 г., отколкото в останалите държави-членки. В периода 2004—2006 г. количеството поща нарасна средно с 6,5% в новите държави-членки, в сравнение с 1,5% в останалите петнадесет държави-членки. Пазарът на пощенски услуги продължава да се развива към еднопосочно разпространение, като отправяната от предприятията поща е в размер на средно 85% от общото количество поща.

Очаква се при държавите-членки с по-малко развит пазар той да продължат да се развива значително, като потенциалът за развитие, поради повишаване на качеството на услугите, е свързан предимно с пряката поща. В държавите-членки със зрял пазар на пощенски услуги ситуацията е различна. При някои от тях все още може да бъде достигнат умерен ръст, докато при други (Обединеното кралство, Нидерландия) през последните години вече се наблюдава намаляване на количеството адресирана поща.

Конкуренцията на пазара на писмовни пощенски услуги се развива, но все още бавно, като все още не е значима. Пазарният дял на конкурентите, въпреки че се увеличава, остава малък дори в държавите-членки, където пазарът на пощенски услуги е напълно либерализиран. Конкуренцията по цялата верига („End-to-end competition“) е по-развита от средното равнище в Испания, Швеция, Германия и Нидерландия. Оценката на пазарния дял на конкурентите в тези държави-членки през 2007 г. се простира от около 8% в Испания до 9% в Швеция, 10% в Германия и 14% в Нидерландия. В новите държави-членки, развитие на конкуренцията по цялата верига се наблюдава в България, Чешката република, Естония и Румъния. При повечето от останалите държави-членки пазарните дялове на конкурентите не надвишават, с някои изключения, 2%.

В Обединеното кралство, където пазарът на пощенски услуги беше напълно либерализиран през 2006 г., конкуренцията по цялата верига остава незначителна, но се разви конкуренцията нагоре по веригата, като пазарният дял на конкурентите е около 20% от общото количество адресирана поща. Британският НРО „Postcomm“ е особено активен в договарянето на достъп и развиването на лицензионен режими за новонавлизащи на пазара. Редица аспекти на режима и нормативната уредба за достъп благоприятстваха развитието във Великобритания по-скоро на конкуренция при достъпа, отколкото на такава по цялата верига.

Въздействието върху развитието на конкуренцията на редуцирането на резервирания сектор от 100 на 50 гр. от 1 януари 2006 г., представляващо либерализиране на допълнителни 7% от пазара на адресирана поща, изглежда ограничено, тъй като в количествено изражение този дял от пазара на пощенски услуги е малък. Либерализирането на отделни сегменти от пазара на адресирана поща в някои държави-членки изглежда от по-голямо значение за развитието на конкуренцията, тъй като отваря за конкурентите по-големи дялове от пазара на пощенски услуги: примери за това са либерализирането на пряката поща в Нидерландия, т.нар. „лиценз D“ в Германия (с който, докато пазарът се либерализира напълно, се позволява на конкурентите да предоставят услуги с добавена стойност за доставка на следващия ден ) и либерализирането на хибридните пощенски услуги в България.

В общи линии бавното развитие на конкуренцията може да бъде отнесено към наличието на законови пречки, т.е. към факта, че в повечето държави-членки резервираният сектор все още представлява най-значителният пощенски дял в количествено изражение. Поради това, че икономията от мащаба има съществено значение за пощенската дейност, запазването на услуги за традиционните пощенски оператори затруднява новонавлизащите на пазара да достигнат достатъчен обем, за да могат също да се възползват от икономията от мащаба и да бъдат ефективно конкурентоспособни на пазара на пощенски услуги.

Освен резервирания сектор и допълнителните гореспоменати законови пречки като освобождаването на сектора от ДДС, достъпа до пощенските кутии или други инфраструктурни елементи в някои държави-членки, както и процедурите по издаване на разрешителни и лицензи, възможни са и стратегически бариери, възпиращи развитието на конкуренцията. Стратегическите бариери биха могли да възникнат по-специално от (предполагаеми) злоумишлени действия от страна на водещия на пазара доставчик на пощенски услуги като изключителни договори, ценова дискриминация, бонуси за лоялност и „поставяне на колене“.

5. Пазарното въздействие на Пощенската директива

Пощенската реформа в ЕС, започната през 1992 г. с публикуването на Зелена книга за развитието на единния пазар на пощенски услуги, имаше огромно въздействие върху пощенските услуги и сектор. Пощенската директива и прилагането ѝ от страна на държавите-членки подобри качеството на услугите и гарантира предоставянето на всички клиенти на универсална услуга. Предоставянето на достъпна и висококачествена универсална пощенска услуга е факт в ЕС поне пет дни в седмицата с незначителни, дължащи се на географски условия, изключения.

Поради регулаторното и пазарното въздействие на разпоредбите на Пощенската директива и постепенното либерализиране на пазара, конкуренцията на пазара на писмовни пратки се засилва. Между 2004 и 2007 г. в няколко държави-членки пазарните дялове на конкурентите в сегмента на адресираната поща се увеличиха значително. Либерализирането на пазара и въвеждането на конкуренция са ключови инструменти за създаването на работни места и постигането на по-добро обслужване на клиентите. Въпреки това, възникването на значима конкуренция все още предстои, като на установените (или появяващи се) бариери пред навлизането на пазара от страна на нови участници трябва ефективно да се противостои.

Поставени пред постепенното либерализиране на пазара, предвидено от Пощенската директива, и предизвикателството от страна на конкуренцията, традиционните пощенски оператори продължиха през отчетния период да модернизират операциите си и да предприемат значително преструктуриране за увеличаване на ефективността. Пощенските оператори все повече се насочват към пазарно-ориентирано и с внимание към потребителя предоставяне на пощенски услуги.

Като усреднена стойност, през отчетния период качеството на обслужването – измерено във време за доставка – се задържа високо и значително надхвърля заложените в Пощенската директива цели за ефективност: доставка в чужбина в границите на ЕС в рамките на три дни на 85% от пощата и на 97% – в рамките на пет дни. През 2007 г. 97% от пощата е била доставена в чужбина в границите на ЕС в рамките на три дни, като данните са практически същите за 2006 г.

6. Заключение

През отчетния период продължи постепенното либерализиране на пазара на пощенски услуги, като в Германия той се либерализира напълно. Конкуренцията продължи да се засилва. Все пак засилването на конкуренцията със съответните ползи за деловия сектор и частните потребители, въпреки че се появява, възниква по-бавно от очакваното. Това, от една страна, се дължи на факта, че голяма част от пазара на пощенски услуги е все още запазен за традиционните пощенски оператори. Приемането на Третата пощенска директива трябва да бъде считано за решителна стъпка в тази насока, тъй като в нея се предвижда премахването на законовите монополи, а и тя представлява уникална възможност за пощенския сектор и цялата икономика. Възникващата конкуренция, както беше вече установено при държавите-членки, които напълно либерализираха пазара си, води до по-високо качество и ориентирано към потребностите на клиента пощенско обслужване.

Освен обаче резервирания сектор са все още налице други (законови и стратегически) пречки за навлизането на нови участници на пазара. За да се превърне в реалност идеята за вътрешен пазар с устойчиви и ефикасни пощенски услуги, тези пречки трябва ефективно да бъдат премахнати. Това е съвместна отговорност на Комисията и държавите-членки, както и на заинтересованите страни. От съществено значение е във всички държави-членки да бъде изградена ефективна нормативна уредба, като националното пощенско законодателство не затруднява развитието на конкуренцията и положителното въздействие на този процес върху потребителските нужди.

В тази връзка е необходимо да се напомни, че през 2003 г. Комисията представи на Съвета предложение за премахване на освобождаването на пощенския сектор от ДДС и таксуване на всички доставчици на пощенски услуги. Съветът обаче все още не е постигнал съгласие по този въпрос и не го е обсъждал от 2004 г. насам. Приемането на настоящото предложение сега е толкова по-наложително поради факта, че в Третата пощенска директива е определен краен срок за пълното либерализиране на националните пазари на пощенски услуги. Уместно е да се отбележи, че Европейският съд понастоящем е сезиран за преюдициално заключение относно обхвата на освобождаването на пощенския сектор от ДДС (дело C-357/07).

Беше установена ключовата роля на НРО за постигането на целта от окончателно изграждане на вътрешния пазар в среда на множество оператори. Основните предстоящи предизвикателства пред НРО ще включват постигането на оперативна съвместимост в пазарна среда на множество оператори, противодействието на стратегическите пречки за навлизането на нови участници на пазара и гарантирането на по-тясно съобразени с разходите тарифи. За да могат НРО успешно да изпълнят задачата си е необходимо експертизата и персонала на НРО в повечето държави-членки да бъдат засилени. Този елемент беше подчертан и в Директива 2008/6/EО.

Фокусът на вниманието на пощенския сектор през идните години е ясен. То не може да се състои изключително в транспонирането на Третата пощенска директива. От ключово значение са пазарния мониторинг и критическата оценка на прилагането на настоящата пощенска директива. Държавите-членки, особено техните НРО, трябва да отделят неотклонно внимание на ефективното транспониране на Третата пощенска директива, като в същото време осигурят ефективна нормативна уредба по силата на понастоящем приложимата Пощенска директива. Този предстоящ етап, поради факта че касае прехода от няколко правни режима към един-единствен, е от ключово значение.

Въз основа на поетите от законодателя на Общността задължения, Комисията активно ще участва в тези процеси, като предостави на държавите-членки възможността да въведат най-добрите регулаторни практики и същевременно продължи да провежда активен и прозрачен мониторинг на пазара с оглед гарантирането на постигането на заложените от пощенската реформа на ЕС цели.

[1] Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, 21.01.1998 г., стр. 14); Директива 2002/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за изменение на Директива 97/67/ЕО относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в Общността за конкуренция (ОВ L 176, 5.7.2002 г., стр. 21).

[2] Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета за прилагането на пощенската директива – (97/67/EО), COM (2002) 632 окончателен.

[3] Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета за прилагането на Пощенската директива – (97/67/EО, изменена с Директива 2002/39/EО), COM (2005) 102 окончателен и SEC (2005) 388.

[4] Доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета за прилагането на Пощенската директива – (97/67/EО, изменена с Директива 2002/39/EО), COM (2006) 595 окончателен и SEC (2006) 1293.

[5] Проучването ще бъде достъпно на следния електронен адрес:http://ec.europa.eu/internal_market/post/studies_en.htm.

[6] Директива 2008/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността (ОВ L 52, 27.2.2008 г., стр. 3).

[7] „Основни развития в пощенския сектор на ЕС (2004-2006)”, WIK-Consult, май 2006 г.

[8] „Основни развития в пощенския сектор на ЕС (2006-2008)”, ECORYS, 2008 г.

[9] Европейски съвет в Брюксел , 22-23 март 2005 г., заключения на председателството.

[10] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Единен пазар за Европе през 21 век“ – COM (2007) 724, окончателен.http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/site/en/com/2007/com2007_0724en01.pdf

[11] Повече подробности по въпроса за освобождаване от ДДС са изложени по-долу, както и в т. 3.5.3. от работния документ на службите на Комисията.

[12] Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, OВ 1977 L 145, стр. 1, заменена считано от 1 януари 2007 г. Директива 2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно обща система за данъка върху добавената стойност, OВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1. Последната директива е всъщност преработен вариант на изменяната през годините Шеста директива на Съвета от 1977 г.

[13] Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 77/388/EИО по отношение на ДДС върху пощенските услуги, COM(2003) 234 окончателен, изменен с COM (2004) 468 окончателен.

[14] Последни данни: ECORYS, 2008.