[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 12.11.2008

COM(2008) 748 окончателен

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС):за повече сигурност на планетата

{SEC(2008) 2808}{SEC(2008) 2809}

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС):за повече сигурност на планетата

1. Въведение

В средата на 20-ти век за първи път видяхме нашата планета от космоса. Видяна от космоса, планетата Земя представлява малко и крехко кълбо, на което се виждат не резултатите от човешките дейности и творения, а плетеница от облаци, океани, зеленина и земя[1].

Космическите системи ни помагат да осъзнаем уязвимостта на нашата планета. Те предоставят средства за посрещане на предизвикателствата, пред които човечеството е изправено през 21-ви век, като например заплахите за сигурността, влошаването на околната среда и изменението на климата. Наблюдението на земята представлява мощна усъвършенствана технология, която посредством космически и наземни съоръжения предоставя големи възможности за мониторинг на заплахите за околната среда и сигурността на земята, както и за получаване на навременна и надеждна информация. Ето защо Европа реши да създаде свой собствен независим оперативен капацитет посредством инициативата Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС). Това решение отразява нарастващата ангажираност на ЕС в европейските и световни дела. Изграждането на такава система бележи стратегически избор за ЕС, с трайно въздействие върху неговото по-нататъшното политическо, икономическо, социално и научно развитие.

Вече бяха предприети съществени действия за превръщането на ГМОСС от концепция в реалност. Като призна значението на наблюдението на Земята, Съветът одобри подхода[2] и приветства инициативите на австрийското и германското председателство на ЕС[3] във връзка с бъдещата структура и управление на ГМОСС въз основа на обединените усилия на Европейската космическа агенция (ЕКА) и Европейския съюз (ЕС).

Понастоящем ГМОСС се намира в своята предоперативна фаза. Преминаването към оперативната фаза ще бъде технически възможно през 2011 г.

Наскоро Съветът отново потвърди[4] необходимостта от скорошно реализиране на ГМОСС. Той поиска Комисията да разработи план за действие, насочен към създаване на програма на ЕС, целяща да се гарантира достъпът до услуги по ГМОСС и данни от наблюдение, които са от ключово значение. В този контекст той прикани[5] Комисията да предложи до 2008 г. разпоредби относно финансирането, оперативната инфраструктура и ефективното управление на ГМОСС.

Настоящото съобщение, изготвено след интензивен процес на консултации с главните заинтересовани страни, е в отговор на тази покана. Неговата главна цел е да установи основа за по-нататъшно обсъждане и консолидация на политическия консенсус между различните участващи партньори, с цел на по-късен етап да се пристъпи към действия по осъществяване.

2. Програма за наблюдение на земята, ориентирана към потребителите: състояние на нещата и планове за бъдещо развитие

ГМОСС ще предоставя услуги от обществен интерес. Примерите включват изготвяне на географски карти за действия при извънредни ситуации, мониторинг на параметрите за отчитане на изменението на климата или на химическия състав на атмосферата. ЕС, ЕКА и техните съответни държави-членки вече положиха значителни усилия за научноизследователска и развойна дейност за наблюдение на земята, с оглед развитието на инфраструктурата за ГМОСС и предоперативните услуги. Необходимо е да се гарантира осъществяването на оперативната фаза.

ГМОСС е съставен от следните три компонента:

Космическо пространство

Компонентът „Космическо пространство“ на ГМОСС се състои от инфраструктурата за наблюдение от космическото пространство, която да обслужва нуждите от оперативни данни посредством осъществяване на мисии за наблюдение на параметрите на земната повърхност, атмосферата и океаните. На практика изграждането на този компонент се базира на:

- съществуваща или планирана европейска космическа инфраструктура, и най-вече спътници на ЕКА, EUMETSAT и държавите-членки[6]; както и

- космическа инфраструктура, финансирана съвместно от ЕС и ЕКА.

Необходимо е компонентът „Космическо пространство“ да обхваща различни функции, свързани със всички типове космическа инфраструктура (демонстрационни мисии, начални и периодични компоненти на оперативни мисии). Понастоящем, вследствие анализа на пропуските, извършен от ЕКА, агенцията и ЕС разработват съвместно инфраструктура за космическо наблюдение в рамките на космическия компонент на програма ГМОСС на ЕКА. Тази програма цели разработване и осъществяване на редица мисии на спътници, известни под общото название „Часовоите“.

„In situ“ компонент

„ In situ “ компонентът на ГМОСС ще разчита на редица съоръжения, инструменти и услуги, притежавани и експлоатирани на национално, регионално и междуправителствено ниво, на територията на ЕС, както и извън нея. In situ инфраструктурата предоставя данни от наблюдение на океаните, континенталната повърхност и атмосферата на планетата Земя. Сред примерите за такива данни са данните за химическия състав на атмосферата, за качеството на въздуха, за ледената обвивка, за почвите и геофизичните данни.

Услуги

Услугите на ГМОСС са в основата на автономията на Европа по отношение на предоставянето на информация в световен мащаб. Обхватът и методите за предоставяне на услугите на ГМОСС следва да бъдат планирани така, че да се осигури оперативното им изпълнение въз основа на потребителските изисквания и приложимото законодателство, като може да се наложи и приоритизиране в зависимост от институционалните и политически нужди. Навременното и икономически ефективно предоставяне на информация зависи до голяма степен от успешното прилагане на Директивата за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE)[7], която предвижда създаване и обмен на данни относно прилагането на политиките на ЕС, по-специално в сферата на опазване на околната среда. Услугите на ГМОСС ще направят достъпни различни продукти на европейско и глобално равнище.

През 2008 г. беше дадено начало на осъществяването на предоперативните услуги, които откриват пътя за бъдещото функциониране на ГМОСС. На този етап видовете услуги на ГМОСС са:

- Услуги за наблюдение на моретата и атмосферата

Тази група включва услуги по систематичен мониторинг и прогнози относно състоянието на земните подсистеми на регионално и глобално равнище, при използване на модели и методологии, които изискват значителен капацитет за извършване на изчисления и обработка на данни. Тези услуги произвеждат данни за мониторинга и разбирането на изменението на климата и могат да допринесат за подобрения в транспортния сектор и задълбочаване на познанията за моретата, необходими за провеждането на новата Интегрирана морска политика на ЕС[8].

- Услуги за наблюдение на земната повърхност, при извънредни ситуации и свързани със сигурността

Тази група включва геоинформационни услуги за мониторинг на земната повърхност, ответни действия при извънредни ситуации и приложения за сигурност на национално, регионално, европейско и глобално равнище.

В началната фаза на развитие на ГМОСС беше даден приоритет на разработването на услуги за наблюдение на Земята за целите на околната среда и при извънредни ситуации. Сега е необходимо да се ускори разработването на услуги за гарантиране на сигурността. Налице е възможност да придадем добавена стойност на зараждащата се Европейска мрежа за наблюдение на моретата като част от интегрираната морска политика на ЕС. Това ще изисква тясно сътрудничество със и между държавите-членки и Европейската агенция по отбрана.

Също така Комисията ще предложи подход за приноса на ГМОСС към мониторинга на изменението на климата, при използване на елементи от услугите за наблюдение на атмосферата, земната повърхност и моретата.

Освен това ГМОСС има потенциала да допринесе за целите на предложената Обща информационна система за околната среда (SEIS)[9] за модернизация и опростяване на събирането, обмена и ползването на данните и информацията, необходими за осъществяването на политиката за защита на околната среда. В този контекст ГМОСС разполага с потенциала за подобряване предоставянето на услуги както за създателите на политиките, така и за гражданите.

Към настоящия момент услугите по ГМОСС са непълни. Те все още не са напълно и постоянно достъпни на глобално равнище. Тяхната устойчивост все още не е напълно гарантирана. Следователно са необходими по-нататъшни инвестиции, включително и в космическа инфраструктура, за да бъдат преодолени пропуските в услугите по ГМОСС и да се гарантира тяхната дългосрочна устойчивост и надеждност. В допълнение ще са необходими постоянните обединени усилия на много на брой и разнообразни участници от различно институционално естество, за да се гарантира и съответното представителство на държавите-членки на ЕС и ЕКА, както и на трети страни, ангажирани най-вече посредством тяхното участие в международни организации. За икономически ефективното развитие на ГМОСС е от основно значение системата да бъде изградена при прилагане на модуларен и поетапен подход, основан на наличните космически и наземни ресурси.

3. ГМОСС: Публична инвестиция за растеж

При все че ГМОСС ще обслужва предимно публичните органи, тя ще създаде възможности и за увеличено използване на информационни източници от страна на частния сектор, както и ще насърчи партньорството между изследователската общност и бизнеса. Публичните инвестиции ще стимулират промишлеността да изследва иновативни начини за интегриране на технологиите за наблюдение, комуникационните и информационните технологии и следва да улесни навлизането им на пазара посредством доставчиците на услуги с добавена стойност, много от които са малки и средни предприятия (МСП). Така с постепенното усъвършенстване на дейностите и нарастващото им финансиране от частния сектор, ще се стигне до постепенно намаляване на публичните инвестиции или пренасочването им към по-неразвити сектори, в зависимост от приоритетите на политиките. По този начин развитието на възможностите на пазара би могло в крайна сметка да повлияе на дела на публичните инвестиции, въпреки че това едва ли ще се случи в краткосрочен и средносрочен план. При всяко положение се очаква ГМОСС да остане преимуществено ориентирана към обществото програма.

За да бъде постигнато това, услугите по ГМОСС следва да бъдат напълно и лесно достъпни, доколкото това не противоречи на интересите на ЕС и държавите-членки в сферата на сигурността. Това ще спомогне за възможно най-широко потребление и съвместно ползване на данни и информация от наблюдение на Земята в съответствие с предложената SEIS и съществуващото законодателство, като например директивата INSPIRE, при зачитане на принципите на Глобалната система за наблюдение на Земята (GEOSS). На последно място, ГМОСС ще позволи да се проучат възможностите за синергия със системите за спътникова навигация, по-специално GALILEO и EGNOS, както и с комуникационните системи, за да се гарантира подаването на интегрирана информация към потребителите.

4. Международно сътрудничество

Въпреки че автономията на Европа в предоставянето на услугите на ГМОСС е от основно значение, за да се отговори на европейските нужди от информация в световен мащаб и за да се разработи икономически ефективна система, остава наложително международното сътрудничество в областта на наблюдението на Земята. ГМОСС не може да бъде осъществяван ефективно без обмен на равностойни данни от наблюдение посредством схемите за сътрудничество, като по този начин се поделят разходите за инфраструктура за наблюдение с партньорите извън ЕС. Освен това само координиран подход, обединяващ главните действащи лица на световно равнище, би довел до ефикасно действие, за посрещане на глобалните заплахи за околната среда. По-специално разработването на съвместно използвани инструменти за наблюдение на Земята принуди главните действащи лица на световно равнище да признаят важността и влиянието на продължаващия процес на изменение на климата. Ето защо Комисията предлага да бъде разработена стратегия за международно сътрудничество за ГМОСС. В съответствие с лисабонския процес за ГМОСС, в случая с Африка тази стратегия ще бъде съставена в партньорство с Комисията на Африканския съюз като част от съвместна стратегия на ЕС и Африка.

Международното сътрудничество следва да разработи допълнително съществуващите механизми за сътрудничество, развити от европейските национални и междуправителствени участници съвместно с международни партньори, като например Световната организация по метеорология, и да се развие в нови области посредством Групата за наблюдение на Земята, координираща усилията за изграждане на Глобална система за наблюдение на Земята (GEOSS). По отношение на последното е важно да се осигури достъп до данни от наблюдение, които не са контролират от Европа, и да се определи европейският принос в това международно начинание. Очаква се и ГМОСС да бъде основният европейски принос към глобалния 10-годишен план за изпълнение на GEOSS.

5. Финансиране на ГМОСС

ГМОСС е замислена като система от системи, предоставяща услуги от обществен интерес и се очаква финансирането ѝ да бъде предимно публично. Общоевропейският интерес от подобен проект е явен, но настоящият бюджет на ЕС не разполага с капацитета да го развие до желания потенциал. Предвид ограничените финансови и човешки ресурси на Комисията и принципа за икономическа ефективност, на този етап от развитието му единственият възможен подход при финансирането е модулното развитие на ГМОСС. Това означава, че всяко разширяване на обхвата на услугите по ГМОСС ще бъде разглеждано и всяко ново развитие в ГМОСС ще бъде оценявано по прозрачен начин в съответствие с принципите за икономическа ефективност и потребителски нужди, интересите на ЕС в областите на различните политики и възможността за осигуряване на съответното финансиране и организационни структури.

Необходимо е да се осигури е плавен преход между трите етапа, между които съществува и обратна връзка: демонстрационен етап с финансиране за изследователски и развойни дейности; предоперативен етап със смесено финансиране – както за изследователски и развойни дейности, така и за оперативни дейности; оперативен етап с финансиране за оперативни дейности от ЕС, междуправителствените и националните оперативни бюджети, като се има предвид, че през оперативната фаза ще остане необходимостта от финансиране за изследователски и развойни дейности, с цел да се осигури развитието на ГМОСС.

ГМОСС ще бъде съвместно финансирано на европейско, междуправителствено и национално равнище. Следователно, едновременно с оценката на разходите въз основа на обхвата на услугите следва да бъдат определени и принципи за поделянето на разходите. Цялостните нужди от финансиране на ГМОСС ще бъдат обект на подробен финансов и бюджетен анализ, под ръководството на ЕС.

Космическо пространство

Общностната програма следва да допринася за устойчивостта на космическата инфраструктура, по-специално за наличността, функционирането и доизграждането на орбитална космическа инфраструктура, понастоящем финансирана от ЕКА и ЕО, с цел попълване на пропуските в нея. Програмата следва също да осигурява схема за финансиране за достъп до данни, получени посредством инфраструктура, която не е разработена от ЕКА.

Комисията ще извърши оценка на разходите за компонента Космическо пространство въз основа на Дългосрочния план за изпълнението му, координиран от ЕКА, изхождайки от съществуващите изисквания към услугите.

„In situ“ компонент

Инфраструктурата, разположена на място, се разработва и поддържа от държавите-членки и следва да остане тяхна отговорност. Въпреки това, следвайки подхода, възприет по отношение на космическата инфраструктура, и в зависимост от решенията за размера и обхвата на бъдещите бюджети на ЕС, програмата на Общността следва да допринася, по целесъобразност, за подпомагане разработването на разположена на място инфраструктура, по-специално като насърчава събирането и обмена на данни на паневропейско и глобално равнище. Програмата следва също да допринася за координационните дейности, необходими за осигуряване наличността на местни данни за услугите на ГМОСС. Когато е уместно, тя следва също да въвежда придружителни мерки, свързани например с подкрепа за трансгранични дейности и глобални мрежи.

Услуги

Предвижда се, че съвместното финансиране на оперативните услуги следва да бъде осигурявано от програма ГМОСС. Предизвикателството е да бъдат консолидирани резултатите от направените вече внушителни инвестиции както посредством рамковата програма на ЕС за изследователски дейности, така и на национално и междуправителствено, равнище. Различните общности на ползвателите на информация очакват от ЕС да гарантира устойчивостта на услугите по ГМОСС и да приложи съпътстващи мерки в подкрепа на иновациите и навлизането им на пазара посредством предприятия от края на производствената верига.

Разходите за компонента на услугите ще бъдат оценявани въз основа на обхвата, определен от експертните групи на общности на ползвателите на информация, на предходни проучвания и въз основа на вече наличните предоперативни услуги[10].

Въз основа на точни изчисления за разходите Комисията ще изготви законодателно предложение за определяне на участието на ЕС в оперативната фаза на ГМОСС за 2011−2013 г. В зависимост от бюджетната и финансова оценка и наличността на необходимите средства и организационни структури участието на ЕС след 2014 г. следва да бъде в подкрепа на функционирането на ГМОСС.

6. Подкрепа за капацитета за наблюдение на Земята: Управление

За осъществяването на ГМОСС ще допринесат голям брой действащи лица, сред които междуправителствени агенции като ЕКА, национални и регионални[11] организации, агенции по околната среда, служби за гражданска защита, космически агенции, представители на промишлеността и общности на ползвателите на информация.

Успехът на ГМОСС изисква установяването на партньорства между различните участници под ръководството на ЕС. Тези партньорства следва да гарантират интеграцията на съществуващи и нови компоненти, като по този начин се гарантира, че вземането на решения се основава на ясно разпределение на ролите и отговорностите, както и на отчетност на публичните разходи, при пълно зачитане на субсидиарността и осигуряване на прозрачност. Програмата следва също да предостави рамка, която да гарантира на държавите-членки, влизащи в партньорство с Общността, дългосрочен достъп до техните активи.

В тези партньорства Европейската комисия следва да отговаря за цялостната политическа координация на програмата ГМОСС, включително институционална, за бюджета на ЕС, управлението и изпълнението на програмата, приноса за развитието на пазара и дейностите по международно сътрудничество. Въз основа на опита по осъществяване на ГМОСС ще бъдат разгледани алтернативни схеми за организация.

6.1. Техническо изпълнение

Техническото изпълнение на програмата следва да бъде поверено предимно на европейски организации, които с в контакт с публичните и частни участници.

Космическо пространство

Европейската космическа агенция следва да бъде натоварена с координацията на космическия компонент.

Изхождайки от анализа на нуждите за наблюдение от космоса в съответствие с изискванията към услугите, ЕКА следва да гарантира, за и от името на ЕО, дългосрочната наличност на космическия компонент на ГМОСС. За всички типове космическа инфраструктура това ще се състои предимно в подготовка и консолидация на процеса на вземане на решения по космическия компонент, включително:

- съставяне на план за изпълнение на космическия компонент,

- надзор и мониторинг на изпълнението на плана,

- координация на изследователските и развойни дейности с оглед модернизацията на инфраструктурата за наблюдение, в подкрепа на развитието на изискванията към услугите, одобрени от органите, натоварени с управлението на ГМОСС.

За провеждането на рутинното глобално наблюдение на атмосферата и океаните ЕКА следва да осигурява координацията с Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), която осъществява връзката с доставчиците на метеорологични услуги и обобщава техните нужди за наблюдение от космоса.

Отговорността за доставянето и, при необходимост, разработването, за и от името на ЕС, на нова инфраструктура по космическия компонент, която може да се окаже необходима за попълване на празнини в предоставянето на услуги по ГМОСС, отново се пада на ЕКА. Въз основа на изискванията към услугите ЕКА следва да изготви спецификации за мисиите и да оцени до каква степен последните са спазени.

В краткосрочен план за функционирането на мисиите на „Часовоите“, финансирани съвместно от ЕКА и ЕС, следва да бъдат предвидени следните правила[12]:

- До избора на оператор ЕКА ще експлоатира космическата инфраструктура, работеща в подкрепа на услугите за наблюдение на земната повърхност и при извънредни ситуации[13];

- EUMETSAT ще експлоатира космическата инфраструктура, работеща в подкрепа на услугите по наблюдение на моретата и атмосферата[14]. Опирайки се на успешния модел на сътрудничество между двете организации в помощ на метеорологията, ЕКА ще се координира с EUMETSAT за разработването на наземния сегмент.

„In situ“ компонент

Подобно на космическия компонент, основният фокус на осъществяване на местния компонент е да се гарантира дългосрочният улеснен достъп до данни, необходими за предоставянето на услуги по ГМОСС, както и устойчивостта на мрежите за наблюдение на място. Тези местни данни и мрежи за наблюдение на място понастоящем са главно под контрола на национални, регионални и местни органи и на различни европейски мрежи.

Очаква се Европейската агенция за околната среда (ЕЕА), в координация с Комисията, да изиграе важна роля във връзка с надзора на някои услуги и координацията с общностите на ползвателите на информация в рамките на системата SEIS. Някои специфични координационни дейности биха могли да бъдат делегирани на други съществуващи подходящи органи за координация[15].

Услуги

С оглед осигуряване предоставянето на оперативни услуги за моретата и атмосферата Комисията предлага създаването на мрежа от технически центрове на равнище ЕС. В този контекст координацията на мрежата за наблюдение на атмосферата може да бъде възложена на Европейския център за средносрочно прогнозиране на времето (ECMWF). За услугите по наблюдение на моретата Комисията първо ще публикува покана за представяне на предложения с цел консолидиране на мрежата и нейната координация докато стане възможно определянето на механизъм в дългосрочен план.

Услугите по наблюдение на земната повърхност, услугите при извънредни ситуации и във връзка със сигурността следва да бъдат предоставяни под контрола на националните и регионални власти. Следователно ще е необходима обща методология с оглед интегрирането и обединяването на услугите на европейско равнище при следване на успешния модел, приложен за селското стопанство. Комисията е готова да даде своя принос за разработването на обща методология за предоставянето на услуги и обединяването на геоинформационните продукти. В контекста на консолидацията на дейностите по управление на кризи, услугите при извънредни ситуации ще бъдат достъпни за различни действащи лица на равнище ЕС и в държавите-членки, натоварени с функции по спешно реагиране, включително посредством инструмента за реагиране за целите на гражданската защита, акциите за хуманитарна помощ и операциите по управление на кризи.

Освен това Комисията ще предостави техническа помощ за проектирането и изпълнението на услуги на равнище ЕС и на национално равнище посредством услуги на Съвместния изследователски център (JRC) и на Евростат.

С цел да се запази ориентираността на ГМОСС към ползвателите е необходимо да се създаде силна връзка с потребителите посредством структури, близки до потребителските среди. Няколко от създадените от ЕС агенции ще бъдат не само бъдещи потребители на услугите по ГМОСС, а могат също и да допринесат за обединяването на изискванията към услугите и на предоставянето на услуги. Това са например Европейската агенция за околната среда (EEA), Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), Сателитният център на Европейския съюз (EUSC), Европейската агенция по отбрана (EDA) и Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX). Други агенции също биха могли да участват в зависимост от нуждите и развитието на услугите по ГМОСС.

В някои случаи може да се наложи преразглеждане на мандата и ресурсите на специализираните агенции, за да се направи възможен приносът им за услугите по ГМОСС предвид актуалната дискусия относно бъдещото развитие на агенциите на ЕС[16].

6.2 Координация на партньорството

Комисията ще отговаря за цялостната координация на ГМОСС, с подкрепата на Съвета на партньорите и Програмния комитет при изпълнението на програмата на ЕС. В допълнение се предлага да се предвиди създаването на Съвет по сигурността и Потребителски форум, които също следва да съветват Комисията.

С оглед извършването на подбор на спешни и пилотни услуги и разработването на инфраструктура за наблюдение от космоса ЕКА използва процес за идентифициране на потребителските нужди. Сега този процес следва да бъде формализиран със създаването на програма ГМОСС. Процесът ще включва:

- определяне на потребителските нужди,

- консолидация на обхвата и съдържанието на услугите и свързаните изисквания за наблюдение, както и

- определяне на конструкцията на свързаната инфраструктура за наблюдение в зависимост от наличните средства.

Всички партньори следва да участват по структуриран начин в този процес на вземане на решения.

Управление на партньорството

Съветът на партньорите, упоменат по-горе, ще бъде съставен от представители на държавите-членки, които допринасят за ГМОСС с инфраструктура. Други имащи отношение организации също ще бъдат поканени като наблюдатели. Съветът на партньорите на ГМОСС ще бъде от основно значение за изпълнението и бъдещото развитие на програмата. Ще бъдат подготвени дискусии по компоненти (услуги, In situ и космически компонент) и ще бъде организирано съответно представителство в съвета.

Изпълнение на Програмата на ЕС

Общностната програма ще бъде в основата на приноса на Общността в партньорството за ГМОСС и ще допълва действията на други партньори. Тя следва да бъде отворена за международни споразумения с държави, които не са членки на ЕС[17], с предвидена възможност за финансово участие.

Комисията, с подкрепата на Програмен комитет, ще управлява изпълнението на програма ГМОСС. Ще бъдат подготвени дискусии по компоненти (услуги, In situ и космически компонент) и ще бъде организирано съответно представителство в комитета. Техническото изпълнение ще бъде осъществено в съответствие с предвиденото в раздел 6.1.

Сигурност на данните

С оглед ефективното гарантиране на сигурността на данните в рамките на ГМОСС трябва да бъдат взети предвид изискванията на държавите-членки по отношение на сигурността на данните. Този подход би спомогнал за спазването по отношение на оперативните услуги на основните критерии за сигурност на данните, особено за потребителите на сигурността, посредством идентифициране и смекчаване на рисковете от разпространяване на данни, разкриване на интерес или съмнения относно надеждността на услугите на ГМОСС.

Съответната работа по предоставяне на насоки и принос в интерес на съответстваща на изискванията на държавите-членки сигурност на данните следва да бъде извършвана посредством Съвета по сигурност, който да се основава на съответната експертиза.

Удовлетворяване на потребителските изисквания

В допълнение към компонентите, уточнени в настоящото съобщение, следва да се създаде Потребителски форум, с оглед съхраняване на насочеността на ГМОСС към потребителите. Форумът ще има различни конфигурации в зависимост от услугите и при необходимост ще се занимава с технически и научни въпроси. Представителите на потребителите ще бъдат избрани по прозрачен, обективен и недискриминационен начин, като се взема предвид необходимостта от недопускане на конфликт на интереси. При управлението на ГМОСС ще се търси и синергия с GALILEO, що се отнася до подкрепата на потребителите.

7. Заключение

През 2009 г. Комисията ще изготви законодателно предложение за програма на ЕС за наблюдение на Земята, озаглавена ГМОСС. Заедно с това Комисията ще проучи необходимото оперативно финансиране за ГМОСС за период 2011−2013 г., като се съобрази с ограниченията на настоящия бюджет на ЕС. Решенията за финансиране и организационната структура за периода след 2013 г. ще трябва да бъдат определени в рамките на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС.

Въз основа на определените принципи за поделяне на разходите и за оценка на разходите въз основа на обхвата, цялостните нужди от финансиране на ГМОСС ще бъдат подложени на по-нататъшен анализ, под ръководството на от ЕС.

Комисията ще координира управлението и изпълнението на програмата ГМОСС с подкрепата на Програмен комитет, Съвет на партньорите, Съвет по сигурността и Потребителски форум. За периода на създаване на тази структура ще бъде предложено временно управление.

Комисията ще предложи за ГМОСС пълна и отворена политика за предоставяне на данни и информация.

Инструментите на ЕС в подкрепа на конкурентоспособността и иновациите следва да бъдат приложени с цел насърчаване на растежа на отраслите, свързани с ГМОСС, от края на производствената верига. По-специално, поради тяхната важност за създаването на растеж и заетост, услугите по ГМОСС следва да бъдат разгледани в рамките на инициативата за водещи пазари в Европа.

Комисията ще предложи за ГМОСС стратегия за международно сътрудничество. В този контекст тя ще си сътрудничи с партньорите в инициативата Глобално наблюдение на Земята (GEO) в съответствие с договорените условия за GEOSS[18] относно начините за осигуряване или запазване на достъпа до данни от наблюдение и за определяне на приноса на Европа в това международно начинание.

[1] Доклад на Световната комисия за околната среда и развитието: Нашето общо бъдеще (A/42/427).

[2] Насоки на третия Съвет по въпросите на космическото пространство.

[3] Диалогът от Грац и Пътната карта от Мюнхен.

[4] Резолюция на Съвета „Развиване на Европейската политика за космическото пространство“ от 26.9.2008 г.

[5] OВ C 136, 20.6.2007 г., стр. 1.

[6] Включително метеорологични и национални мисии за многоспектрално и радарно формиране на изображения с висока и много висока резолюция.

[7] Директива 2007/2/ЕО.

[8] Интегрирана морска политика за Европейския съюз („Синята книга“), Брюксел, 10.10.2007 г., COM(2007) 575 окончателен.

[9] COM(2008) 46 окончателен, 1.2.2008 г.

[10] Представен на форума за ГМОСС за 2008 г., организиран от френското председателство на 16−17.10.2008 г. в Лил.

[11] В рамките на политиката за сближаване за периода 2007−2013 г. Комисията откри пред държавите-членки и регионите възможности за оказване на подкрепа за прилагането на ГМОСС.

[12] В съответствие с проведените между ЕКА и EUMETSAT обсъждания по техническите въпроси.

[13] Това включва Часовои 1 и 2, екипирани с радарни и многоспектрални сензори, както и наземната част от Часовой 3.

[14] Тя включва апаратурата на Часовои 4 и 5, намираща се на борда на мисии на EUMETSAT, и морската част от Часовой 3.

[15] Например EUMETNET (Европейска мрежа за метеорологични услуги) за системите и услугите за наблюдение на място, EUROGOOS (Европейска асоциация за система за глобално наблюдение), EUROGEOGRAPHICS (Европейска асоциация на националните агенции по картография и кадастър) и Eurogeosurveys (Европейска асоциация за геоложки проучвания) за картографските, геоложки и справочни данни и EMODNET (Европейска мрежа за наблюдение и данни за моретата) за данните за моретата или други организации в рамките на интегрираната морска политика на ЕС.

[16] СOM(2008) 135 окончателен от 11.3.2008 г.

[17] Например държави членки на ЕКА или на EUMETSAT, които не членуват в ЕС.

[18] Включително 10-годишният план за изпълнение на GEOSS и декларацията от Кейптаун.