[pic] | КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ |

Брюксел, 24.4.2008 г.

COM (2008) 215 окончателен

ДОКЛАД ОТ КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

за действието на Регламент (ЕО) № 1606/2002 от 19 юли 2002 година за прилагането на международните счетоводни стандарти

(текст от значение за ЕИП)

1. Законова база

Съгласно член 10 от Регламент (ЕО) № 1606/2002 от 19 юли 2002 г. (наричан „Регламент за МСС“)[1] Комисията прави преглед на действието на посочения регламент и представя доклад до Европейския парламент и до Съвета най-късно до 1 юли 2007 г.

2. Действие на Регламента за МСС

2.1. Основни разпоредби на Регламента за МСС

По силата на Регламента за МСС, европейските дружества, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС, се задължават да изготвят своите консолидирани счетоводни отчети, считано от 1 януари 2005 г. в съответствие с Международните счетоводни стандарти (IAS) и Международните стандарти за финансова отчетност (IFRS)[2], и свързаните с тях разяснения SIC-IFRIC[3], издадени от Съвета по международните счетоводни стандарти (IASB) и одобрени от ЕС.

Държавите-членки могат да разрешат или да изискат тази счетоводна рамка да се прилага за консолидираните счетоводни отчети на дружествата, чиито ценни книжа не са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС, и/или за годишните (индивидуални) счетоводни отчети, независимо от това дали дружеството е допуснато да търгува на регулиран пазар в ЕС. Използването от държавите-членки на възможностите, предоставени от Регламента за МСС, член 5, е представено в таблицата по-долу[4].

Използване от държавите-членки на възможностите, предоставени от Регламента за МСС

Дружества | Публично търгувани дружества | Не публично търгувани дружества |

На държавите-членки бе разрешено също така да отложат прилагането на тази рамка до 1 януари 2007 г. за дружества, които са издали само дългови ценни книжа, допускани за търгуване на регулиран пазар в ЕС, и за дружества, чиито ценни книжа са допускани за търгуване извън ЕС и които, за тази цел, са използвали международно приетите стандарти преди публикуването на Регламента за МСС.

За целите на Регламента за МСС се одобряват само Международните счетоводни стандарти и разясненията, приети и издадени от IASB и неговия предшественик — Комисията за международни счетоводни стандарти (IASC). Те се одобряват от Комисията в съответствие с процедурата на комитета. На първо място Комисията получава техническа консултация по въпроса за одобрението от страна на Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG)[5], след това — мнение относно обективността и добрата балансираност на техническата консултация на EFRAG от Консултативната група за преглед на стандартите (SARG)[6]. Въз основа на това мнение Комисията решава дали да предложи стандарта/разяснението за одобрение. Гласуването на одобрението от Регулаторния комитет по счетоводство (ARC)[7] е последвано от потвърждение от страна на Европейския парламент. Ако всички тези етапи преминат безпроблемно, Комисията решава дали да одобри стандарта/разяснението и да го публикува в Официален вестник.

2.2. Основни източници на информация за доклада

За доклада си Комисията е ползвала различни източници на информация. В рамките на Регулаторния комитет по счетоводство са проведени консултации с държавите-членки по основните засегнати въпроси. Друг ценен източник на информация е кръглата маса[8] за последователното прилагане на IFRS в ЕС. Службите на Комисията също осъществяваха редовен контакт със заинтересованите страни по време на въвеждането на IFRS в ЕС.

С цел да получат пълен технически анализ на прилагането на IFRS, службите на Комисията разгледаха също така редица доклади за прилагането на IFRS за 2005 г., изготвени от различни организации и дружества[9].

Докладът на Комисията взема предвид и доклада на Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа (CESR), озаглавен „Преглед на CESR на въвеждането и прилагането на IFRS в ЕС“[10], както и резултатите от други проучвания и наличната литература за първоначалното прилагане на IFRS в ЕС.

2.3. Ефективно използване на IFRS в ЕС

През 2005 г. броят на приелите IFRS дружества, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС, е бил 7 365, от които 5 534 — емитенти на акции.

Извадка от доклада на CESR, допълнение 1: Брой на приелите IFRS дружества, регистрирани на регулиран пазар в ЕС по държави (емитенти на акции и емитенти на облигации)

Членки на CESR | Емитенти на акции | Емитенти на облигации[11] | Общо |

Австрия | 72 | 11 | 83 |

Белгия | 144 | 2 | 146 |

България | 369 | 60 | 429 |

Кипър | 141 | 0 | 141 |

Чешка Република | 66 | 24 | 90 |

Дания | 140 | 8 | 148 |

Естония | 16 | 6 | 22 |

Финландия | 135 | 15 | 150 |

Франция | 680 | 200 | 880 |

Германия | 768 | 172 | 940 |

Гърция | 356 | 0 | 356 |

Унгария | 34 | 1 | 35 |

Исландия | 23 | 8 | 31 |

Ирландия | 43 | 40 | 83 |

Италия | 288 | 65 | 353 |

Латвия | 13 | 4 | 17 |

Литва | 43 | 4 | 47 |

Люксембург | 35 | 200 | 235 |

Малта | 15 | 19 | 34 |

Норвегия | 188 | 0 | 188 |

Полша | 197 | 0 | 197 |

Португалия | 50 | 28 | 78 |

Румъния | Н | Н | Н |

Словакия | Н | Н | Н |

Словения | 60 | 6 | 66 |

Испания | 190 | 120 | 310 |

Швеция | 350 | 35 | 385 |

Нидерландия | 165 | 25 | 190 |

Обединеното кралство | 953 | 778 | 1 731 |

ОБЩО | 5 534 | 1 831 | 7 365 |

Н: неотговорили |

До 31 декември 2005 г. бяха одобрени следните стандарти и разяснения: IAS от 1 до 41, IFRS от 1 до 6, SIC от 7 до 32 и IFRIC от 1 до 5, с изключение на заменените или отменени преди или след тази дата[12]. Някои други стандарти и разяснения бяха одобрени през 2006 г. (IFRS 7 и IFRIC от 6 до 9) и през 2007 г. (IFRS 8 и IFRIC 10 и 11) заедно с измененията на одобрените преди това стандарти. Някои стандарти (IFRS 6), изменения на стандарти ( по IAS 39) и разяснения (IFRIC 4 и 5), одобрени през 2005 г., можеха да се прилагат от 1 януари 2006 г. Беше възможно също така да се прилагат IFRS 7, IFRIC 6 и измененията на някои стандарти, одобрени на 11 януари 2006 г., във финансовите отчети за 2005 г.

Членките на CESR направиха пълен преглед на финансовите отчети IFRS за 2005 г. на 1 410 дружества и тематичен преглед на финансовите отчети IFRS за 2005 г. на още 920 дружества. Те изготвиха база данни, в която до края на август 2007 г. бяха въведени 85 решения за одобрение на стандарти.

2.4. Последователно прилагане на IFRS в ЕС

Основавайки се на информацията, събрана от посочените в раздел 2.2 източници, Комисията анализира последователността на прилагането в ЕС на одобрените стандарти/разяснения за финансовата 2005 г. Комисията стигна до следните заключения:

- Най-общо прилагането на IFRS беше предизвикателство за всички заинтересовани страни, но то бе осъществено без сътресения на пазарите или на цикъла на финансова отчетност. Това е голямо постижение, като се има предвид че въвеждането на IFRS означаваше пълно преразглеждане на общата рамка на счетоводната отчетност в ЕС за дружествата, попадащи в обхвата на Регламента за МСС. Преминаването към IFRS изискваше сериозно усилие и значителни средства от страна на засегнатите дружества, особено — на по-малките регистрирани на регулирания пазар дружества[13].

- Общото впечатление на лицата, които изготвят отчетите, одиторите, инвеститорите и правоприлагащите органи е, че прилагането на IFRS е подобрило съпоставимостта и качеството на финансовата отчетност и е довело до по-голяма прозрачност.

- Възможността от разширяване на обхвата на Регламента за МСС е транспонирана по различен начин в различните държави-членки (вж. 2.1 по-горе), в зависимост от икономическата и правната среда във всяка една от тях. Този гъвкав подход позволи въвеждане, приспособено към характеристиките и особеностите на счетоводната среда във всяка държава-членка, по-специално към данъчните разпоредби и дружественото право. Задължителното използване на IFRS изглежда не е широко разпространено сред нерегистрираните дружества и/или при изготвяне на индивидуални отчети.

- Повечето от заинтересованите страни смятат, че в общи линии финансовите отчети са станали по-разбираеми, с изключение на някои области, в които, както изглежда, могат да бъдат внесени известни подобрения, а именно по отношение на финансовите инструменти, бизнес комбинациите и плащания на базата на акции.

- Отчетите IFRS са все още под влияние на националните традиции в счетоводството. Една от причините за това е липсата на опит и на счетоводна доктрина. На практика, въвеждането на принципен счетоводен подход, изискващ високо професионална преценка, се оказа предизвикателство в някои държави-членки. Все пак, с по-доброто разбиране на IFRS от лицата, които изготвят отчетите, и от одиторите се очаква първоначалните проблеми, свързани с прилагането, да бъдат разрешени.

- Разпоредбите на IFRS за признаване и оценяване изглежда се прилагат по-последователно и ясно отколкото някои изисквания по отношение на оповестяването на информация. По-специално, възможно е да се внесат допълнителни подобрения при оповестяването на информация относно общите счетоводни политики. Регулаторите на пазара за ценни книжа отбелязаха тези проблеми, но стигнаха до заключението, че те не са повлияли отрицателно на общото равнище на съответствие с IFRS.

- Възможностите, предоставени от IFRS, в това число тези, свързани с доходите на заетите лица, разходите по заеми и съвместните предприятия, са използвани по различен начин от дружествата. Възможностите за по-ранно прилагане на IFRS също са използвани широко. Възможностите за оценяване по справедлива стойност обаче не са широко използвани, а възможностите за използването на разпоредбите на IAS 39 за изключване се използват от ограничен брой банки. Правоприлагащите органи изразиха загриженост и желание броят на предлаганите в IFRS възможности да бъде намален в бъдеще.

- Някои специфични проблеми бяха забелязани от CESR в някои области, като бизнес комбинации (положителна репутация, контрол de facto и общ контрол), финансови инструменти (обезценка), нетекущи активи, оповестяване на счетоводните политики, оценки и предположения. Правоприлагащите органи препоръчват също така подобряване на оповестяването на информация във връзка с пенсионни схеми и плащания на базата на акции, както и по-нататъшно рационализиране на счетоводния баланс и на отчета за приходите.

- Малко са техническите въпроси, свързани със счетоводната отчетност, повдигнати на кръглата маса за последователното прилагане на IFRS в ЕС. Намалял е и броят на въпросите, изпратени за разяснения в IFRIC. Изглежда че в общи линии принципният подход функционира добре.

- В академичните среди започна анализ на въздействието от въвеждането на IFRS на пазарите на ценни книжа, но е все още много рано, за да се правят заключения. Все пак, предварителните проучвания показват общ спад на цената на капитала на дружества, предоставящи отчети по IFRS.

2.5. Функциониране на процеса на одобряване и свързани с него административни изисквания

Тази част от доклада се отнася до функционирането на процеса на одобряване и включва технически анализ, подготовка на политически решения и свързаните с тях административни и практически дейности. Докладът се отнася предимно за периода до 1 юли 2007 г., но за пълнота бяха добавени и други последващи елементи.

Комисията смята за необходимо да направи следните коментари по различни аспекти на процеса на одобряване:

- Технически анализ и консултация относно одобрението: Европейската консултативна група за финансова отчетност (EFRAG) предостави на Комисията навременен висококачествен анализ и консултация относно одобрението. Консултациите относно одобрението предоставиха на Регулаторния комитет по счетоводство и на Европейския парламент техническата информация, необходима им за вземане на решения. Всички консултации относно одобрението, с изключение на тази, отнасяща се до IAS 39 изразяваха ясно становище по въпроса дали съответният стандарт следва да бъде одобрен. С времето EFRAG подобри структурата на своите консултативни мнения, които понастоящем системно се използват като основа за вземане на решения. Техническата експертна група на EFRAG (TEG) провежда ежемесечни тридневни срещи.

- Преглед на Консултативната група за преглед на стандартите (SARG): SARG бе създадена с цел да се гарантира добрата балансираност и неутралност на консултациите, получени от EFRAG. SARG въведе добре функциониращи процедури и предостави навременни оценки. През 2007 г. групата проведе 3 срещи.

- Процедури на одобрение и процедури на комитета: Процедурата на одобрение функционира добре, и по-голямата част от стандартите и разясненията бяха одобрени навреме. Одобрението на стандарти/разяснения в съответствие с Регламента за МСС следваше действащите процедури на комитета[14]. Въпросните процедури ще бъдат изменени[15], за да се увеличи значението на контрола от страна на Парламента и Съвета. Парламентът внимателно следи развитието в областта на счетоводната отчетност и активно участва в процеса на одобрение. Парламентът изиска също така включването на анализ на ефектите в процеса на одобрение.

- Необходимост от анализ на ефекта от въвеждането на нови стандарти и разяснения: Оценката на въздействието е съставна част от общия законодателен процес на равнище на Общността и в държавите-членки от години. Комисията добавя такива оценки към всички свои нови законодателни предложения. Необходимостта от анализ на ефекта от счетоводните стандарти става очевидна. Оценките на въздействието или анализи на ефекта следва да се правят на ранен етап от процедурата за изготвяне на стандартите. В съответствие с това Комисията възложи на IASB изготвянето на такива анализи в рамките на процеса по изготвяне на нови стандарти. Фондацията на Комитета по международни счетоводни стандарти (IASCF)[16] се ангажира да изготви такива анализи за бъдещите стандарти. Комисията, след обсъждане с Европейския парламент, се съгласи дотогава анализите на ефекта за основните стандарти и разяснения, които предстои да бъдат въведени, да се правят на равнище на Общността. Службите на Комисията приключиха проучване на ефектите за IFRS 8 („Оперативни сегменти“) и ще подготвят подобни анализи за IFRIC 12 („Споразумения за концесионна услуга“), както и за IAS 23 („Разходи по заеми“). За следващите стандарти, които предстои да бъдат въведени, EFRAG, в близко сътрудничество със службите на Комисията, ще способства за извършването на такива анализи в рамките на изготвянето на становище във връзка с одобрението.

- Одобрение и изключване: Основната идея на Регламента за МСС е, че IFRS и IFRIC трябва да са с високо качество и да получат такава обща подкрепа, че да бъдат одобрени в рамките на ЕС. Всички стандарти и разяснения, с изключение на някои части от IAS 39, бяха одобрени. При приемането на IAS 39 бе изрично обявено, че изключенията от IAS 39 са ограничени във времето; те са ограничени и по обхват. По отношение на първото изключване, свързано с възможността за оценяване по справедлива стойност, след контакти с банковите надзорни органи и централните банки, IASB бързо представи ново решение, което впоследствие бе одобрено в ЕС. Второто изключване, отнасящо се до някои правила за хеджиране, създаде повече трудности. Въпреки упоритата работа в рамките на IASB и на банковия сектор, все още не е намерено решение. Комисията настойчиво поиска от двете страни да предложат нови решения на проблема.

- Консолидиране и превод на IFRS: Всеки отделен IFRS се одобрява в ЕС с регламент. Това означава, че не съществува пълна консолидирана версия на одобрените IFRS. Нещо повече, качеството на някои от езиковите версии на одобрените IFRS бе поставено под въпрос от държавите-членки и заинтересованите страни. За решаване на тези въпроси съответните служби на Комисията започнаха работа по значителен проект за консолидиране, съвместно с подробен преглед на всички одобрени стандарти и разяснения.

- Обща продължителност на процедурата за одобрение: Средната продължителност на процеса от публикуването от страна на IASB до приемането на одобрен стандарт от ЕС е около осем до десет месеца. Очаква се решението за изготвяне на анализи на ефекта на равнище на ЕС да удължи процеса с още шест месеца. Все пак, в бъдеще тези анализи ще станат част от процедурата на IASB по изготвяне на стандарти, така че продължителността на процеса по одобрение в ЕС ще остане в рамките на осем до десет месеца. При спешни случаи държавите-членки и Парламентът са показвали гъвкавост, за да позволят бързото одобрение на решенията (такъв беше случаят, например, с IFRS 7 — „Финансови инструменти: оповестяване“). Налице е общ интерес процедурата за одобрение да протича възможно най-бързо. По отношение на IFRS 7 и IFRS 8, някои регистрирани дружества се обърнаха към Комисията с молба за бързо одобрение, което в кратък срок ще позволи прилагане на въпросните стандарти.

3. Заключения

Първата година от задължителното прилагане на IFRS в ЕС е като цяло положителна, независимо от факта, че нормативните промени и липсата на опит представляваха предизвикателства за предприятията, които ги прилагаха за първи път. Нарасна ползата от предоставяната счетоводна информация и в общи линии IFRS се прилагаха последователно в ЕС. Степента на съгласуваност между отчетите по IFRS се очаква да нараства с времето, доколкото подготвящите отчетите лица и одиторите събират опит, прилагайки новата счетоводна рамка.

Процесът на одобрение в ЕС per se осигурява техническо качество, политическа легитимност и подходящи за бизнеса стандарти. Системата действа добре и стандартите се одобряваха навреме. Системата на одобрение е гъвкава, била е вече изменяна, а именно чрез включване на SARG, на нови работни методи в EFRAG, на нови правила във връзка с процедурата на комитета, проучвания на ефекта и т.н. В резултат на това се получава ефикасна структура с неоспорима легитимност.

С цел да се поддържа високото ниво на приемане на IFRS в ЕС, от значение е заинтересованите лица да чувстват, че работната програма на IASB обхваща необходимите въпроси и че бъдещите стандарти/разяснения ще предоставят подходящи счетоводни решения. Някои заинтересовани страни изразиха съмнения относно някои от счетоводните проекти, които се подготвят понастоящем от IASB. Затова е особено важно институциите на ЕС, държавите-членки и заинтересованите страни да вземат участие в процеса на изготвяне на стандартите на възможно най-ранен етап, с цел да се подобри качеството на работата, легитимността и приемливостта на бъдещите стандарти/разяснения. Освен това начинът, по който IASB осъществява своите оценки на въздействието, също така ще бъде наблюдаван в бъдеще.

С цел да се гарантира общото качество на бъдещите IFRS и IFRIC, е важно също така IASB/IASCF да има подходяща управленска структура и гарантирано финансиране. Службите на Комисията оценяват редовно управлението и финансирането на IASB/IASCF и публикуват доклади, които могат да бъдат изтеглени от интернет страницата на Комисията.[17]

[1] Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1)

[2] Международните счетоводни стандарти (IAS) бяха издадени за първи път от Комисията по международни счетоводни стандарти (IASC), предшественик на Съвета по международните счетоводни стандарти (IASB). IASB издава Международните стандарти за финансова отчетност (IFRS).

[3] Комитетът по разяснения на стандартите(SIC) е предшественик на Международния комитет по разясненията на финансовите отчети (IFRIC).

[4] Данните са взети от направеното по поръчка на Комисията проучване на Института на експерт-счетоводителите на Англия и Уелс „Въвеждането на IFRS в ЕС и директивата за справедливата стойност“, 2007 г., стр. 24.

[5] За по-подробна информация вж.: efrag.org

[6] За повече информация вж.: http://ec.europa.eu/internal_market/accounting/ias_en.htm#standards

[7] За по-подробна информация вж.: http://ec.europa.eu/internal_market/accounting/committees_en.htm#arc

[8] За по-подробна информация вж.: http://ec.europa.eu/internal_market/accounting/ias_en.htm#060609

[9] По-специално докладът, посочен в бележка под линия 4. Той съдържа изчерпателен списък на другите проучвания.

[10] Този преглед беше публикуван като документ CESR/07-352 на 7 ноември 2007 г. и е на разположение на интернет страницата на CESR:

http://www.cesr-eu.org/index.php?page=contenu_search_res&doconly=all&searchdatefromday=1&searchdatefrommonth=1&searchdatefromyear=1970&searchdatetoday=29&searchdatetomonth=2&searchdatetoyear=2008&searchkeyword=07-352

[11] Някои емитенти на облигации може да са решили да отложат прилагането на IFRS до 2007 г. в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета.

[12] IAS от 3 до 6, IAS 9, IAS от 13 до 15, IAS 22, IAS 25, IAS 30, IAS 35, IFRIC 3, SIC от 1 до 6, SIC 8 и 9, SIC 11, SIC 14, SIC от 16 до 20, SIC от 22 до 24, SIC 26, SIC 28, SIC 30 и SIC 33.

[13] Направеният в проучването на ICAEW (вж. бележка под линия 4) анализ на разходите за въвеждането и последващите периодични разходи във връзка с прилагането показа, че те са по-високи за по-малките дружества (оборот под 500 мил. EUR), като представляват съответно 0,31 % и 0,06 % от оборота им, което е едно приемливо равнище. По-малките котирани на борсата дружества срещат също така повече трудности при прилагането на IFRS, защото разполагат с ограничени ресурси и нямат опит по прилагане на IFRS.

[14] Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (OВ L 184, 17 юли 1999 г., стр. 23).

[15] Решение 2006/512/EО на Съвета от 17 юли 2006 г. за изменение на Решение 1999/468/EО за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, OВ L 200, 22 юли 2006 г., стр. 11.

Последен етап: „Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1606/2002 относно прилагането на международните счетоводни стандарти във връзка с изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията“ бе приет и публикуван в ОВ на 9 април 2008 г.

[16] IASCF е фондацията, която финансира IASB.

[17] За повече информация вж.: http://ec.europa.eu/internal_market/accounting/ias_en.htm#070112