18.3.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 71/1

(1)

Химическото замърсяване на повърхностните води представлява заплаха за водната среда с такива последици, като остра и хронична токсичност за водните организми, натрупвания в екосистемата, загуба на естествени местообитания и на биологично разнообразие, а cъщо така и опасност за човешкото здраве. Приоритетно следва да се определят причините за замърсяването и да се вземат мерки срещу емисиите при източника им по най-ефективния от икономическа и екологична гледна точка начин.

(2)

В Решение № 1600/2002/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2002 г. за установяване на Шестата програма за действие на Общността за околната среда (3) се посочва, че околната среда, здравето и качеството на живот са ключови екологични приоритети на тази програма, като се подчертава по-специално необходимостта от установяване на по-конкретно законодателство в областта на политиката за водите.

(3)

Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действия на Общността в областта на политиката за водите (4) определя стратегия за борба със замърсяването на водите, като изисква понататъшни конкретни мерки за контрол върху замърсяването и стандарти за качество на околната среда (СКОС). Настоящата директива определя СКОС в съответствие с разпоредбите и целите на Директива 2000/60/ЕО.

(4)

В съответствие с член 4 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално параграф 1, буква а), държавите-членки следва да прилагат необходимите мерки в съответствие с член 16, параграфи 1 и 8 от същата директива с цел прогресивно намаляване на замърсяването с приоритетни вещества и пълното или поетапното прекратяване на емисии, зауствания и загуби на приоритетни опасни вещества.

(5)

От 2000 г. досега са приети многобройни актове на Общността, които съставляват мерки за контрол на емисиите на отделни приоритетни вещества в съответствие с член 16 от Директива 2000/60/ЕО. Освен това много от мерките за опазване на околната среда попадат в обхвата на друго действащо законодателство на Общността. Ето защо приоритетно внимание следва да се отдели по-скоро на изпълнението и преразглеждането на съществуващите инструменти, отколкото въвеждането на нови мерки за контрол.

(6)

По отношение на мерките за контрол върху емисиите на приоритетни вещества от точкови и дифузни източници, посочени в член 16 от Директива 2000/60/ЕО, изглежда икономически по-ефективно и пропорционално, в допълнение към мерките за прилагане на други действащи законодателни актове на Общността, държавите-членки да включат, когато е необходимо, подходящи мерки за контрол съгласно член 10 от Директива 2000/60/ЕО в програмата от мерки, която следва да се разработи за всеки район на речен басейн в съответствие с член 11 от Директива 2000/60/ЕО.

(7)

В Решение № 2455/2001/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2001 г. за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и относно изменение на Директива 2000/60/ЕО (5) е посочен първият списък от 33 вещества или групи вещества, които са с приоритетно значение за действия на общностно равнище. Сред тези приоритетни вещества някои са определени като приоритетни опасни вещества, по отношение на които държавите-членки следва да прилагат необходимите мерки с цел пълно или поетапно прекратяване на емисиите, заустванията и загубите. Някои вещества бяха подложени на преглед и следва да бъдат класифицирани. Комисията следва да продължи прегледа на списъка с приоритетни вещества, като подрежда веществата според приоритетната нужда от действия спрямо тях, въз основа на съгласувани критерии, които посочват опасността за или посредством водната среда, в съответствие с графика, предвиден в член 16 от Директива 2000/60/ЕО, и да представи подходящите предложения.

(8)

От гледна точка на интереса на Общността и с цел да се регулира по-ефективно защитата на повърхностните води, е уместно да се определят СКОС за замърсителите, класифицирани като приоритетни вещества на общностно равнище, и да се остави на държавите-членки възможността да определят, когато е необходимо, правила на национално равнище за останалите замърсители, подчинени на прилагането съответните общностни правила. Въпреки това осем замърсители, които попадат в обхвата на Директива 86/280/EИО на Съвета от 12 юни 1986 г. относно граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на някои опасни вещества от списък I на приложението към Директива 76/464/EИО (6), и които съставляват част от групата вещества, за които държавите-членки следва да прилагат мерки с цел постигане на добро химическо състояние до 2015 г. съгласно членове 2 и 4 от Директива 2000/60/ЕО, не бяха включени в списъка на приоритетните вещества. Общите стандарти, определени за тези замърсители, обаче, се оказаха полезни, така че е уместно се запази тяхното регламентиране на общностно равнище.

(9)

Следователно разпоредбите относно настоящите целeви показатели за качество на околната среда, установени в Директива 82/176/ЕИО на Съвета от 22 март 1982 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на живак от отрасъла на хлор-алкална електролиза (7), Директива 83/513/ЕИО на Съвета от 26 септември 1983 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на кадмий (8), Директива 84/156/ЕИО на Съвета от 8 март 1984 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за изхвърлянията на живак от други отрасли, освен този на хлор-алкалната електролиза (9), Директива 84/491/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1984 г. за граничните стойности и целевите показатели за качество за заустванията на хексахлорциклохексан (10) и Директива 86/280/ЕИО, стават излишни и следва да бъдат отменени.

(10)

Водната среда може да бъде засегната от химическо замърсяване както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, и затова като база за определяне на стандартите за качество на околната среда следва да се използват данните както за острите, така и за хроничните последици от замърсяването. За да се гарантира необходимата степен на защита на водната среда и здравето на човека, следва да се определят СКОС изразени в годишни средни стойности, осигуряващи защита срещу дългосрочно излагане на въздействието на замърсяването, и максимално допустими концентрации за защита срещу краткосрочно излагане на такова въздействие.

(11)

В съответствие с правилата установени в Раздел 1.3.4 от приложение V към Директива 2000/60/ЕО, когато се извършва мониторинг на съответствието със стандартите за качество на околната среда, включително тези, изразени като максимално допустими концентрации, държавите-членки могат да въвеждат статистически методи, като например изчисляване на процентна стойност, за определяне на отклоненията (крайни отклонения от средната стойност) и на неверните показания, с цел да осигурят приемлива степен на надеждност и точност. За да се гарантира сравнимост на извършвания от държавите-членки мониторинг, е уместно посредством процедурата по комитология да се предостави възможност за установяване на подробни правила за използване на подобни статистически методи.

(12)

Установяването на общностно ниво на стойности на СКОС следва, по отношение на по-голямата част от веществата, на този етап да се ограничи само до повърхностните води. Въпреки това по отношение на хексахлорбензена, хексахлорбутадиена и живака не е възможно да се осигури защита срещу косвени въздействия и вторично отравяне посредством СКОС на общностно ниво единствено за повърхностните води. Ето защо по отношение на тези три вещества е уместно на общностно равнище да се установят СКОС за флората и фауната. За да се даде възможност на държавите-членки да бъдат гъвкави в стратегията си за мониторинг, те следва да могат да извършват мониторинг и да прилагат тези СКОС спрямо флората и фауната, или да установят по-строги СКОС по отношение повърхностните води, осигуряващи същата степен на защита.

(13)

Освен това държавите-членки следва да могат да въвеждат СКОС за седименти и/или флора и фауна на национално равнище и да прилагат тези СКОС вместо СКОС за водите, установени в настоящата Директива. Такива СКОС следва да се установяват посредством прозрачна процедура, включваща нотифициране на Комисията и другите държави-членки с цел да се гарантира степен на защита, еквивалентна на установените на общностно равнище СКОС за водите. Комисията следва да обобщи тези нотификации в докладите си относно изпълнението на Директива 2000/60/ЕО. Наред с това, тъй като седиментите, флората и фауната остават важна матрица за мониторинг на определени вещества от държавите-членки, за да се оцени дългосрочното въздействие на антропогенната дейност и тенденциите в тази област, държавите-членки следва да предприемат мерки, при условията на член 4 от Директива 2000/60/ЕО, с цел гарантиране, че съществуващите нива на замърсяване на флората и фауната, и седиментите няма да се увеличат значително.

(14)

Държавите-членки следва да спазват Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. за качеството на водите, предназначени за консумация от човека (11), и да управляват повърхностните водни тела, използвани за черпене на питейна вода, в съответствие с член 7 от Директива 2000/60/ЕО. Затова настоящата директива следва да се изпълнява, без да се засягат онези изисквания, които може да изискват по-строги стандарти.

(15)

В близост до мястото на заустване от точкови източници концентрациите от замърсители са обикновено по-високи в сравнение с концентрации в заобикалящите води. Затова държавите-членки следва да могат да използват зони на смесване, доколкото това не засяга спазването на съответните СКОС в останалата част от повърхностното водно тяло. Зоните на смесване следва да бъдат ограничени в близост до точката на заустване и да бъдат пропорционални.

(16)

Необходимо е да се проверява съобразяването с целите за пълно или поетапно прекратяване и за намаляване на замърсяването, както е посочено в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2000/60/ЕО, и да се осигури прозрачност на оценката за изпълнение на тези задължения, по-специално по отношение на отчитането на произтичащи от дейността на човека значителни и незначителни емисии, зауствания и загуби. Освен това графикът за пълно или поетапно прекратяване и за намаляване на замърсяването може само да се свързва с инвентаризация. Следва да съществува и възможност за оценка на прилагането на член 4, параграфи 4-7 от Директива 2000/60/ЕО. Необходим е и подходящ инструмент за измерване на загубите от вещества, които настъпват по естествен път или са резултат на природни процеси, като в този случай пълното или поетапно прекратяване на замърсяването от всички потенциални източници е невъзможно. За да отговори на тези потребности, всяка държава-членка следва да изготви инвентаризация на емисиите, заустванията и загубите за всеки район на речен басейн или част от район на речен басейн, който се намира на нейна територия.

(17)

За да се избегне дублиране на усилията при изготвянето на тези инвентаризации и да се осигури съгласуваност на инвентаризациите с други съществуващи инструменти в областта на защитата на повърхностните води, държавите-членки следва да използват информацията, събрана съгласно Директива 2000/60/ЕО и Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители (12).

(18)

С оглед по-добро отчитане на техните потребности, държавите-членки следва да имат възможността да изберат подходящ едногодишен референтен период за измерване на основните елементи, които фигурират в инвентаризацията. При все това следва да се отчита фактът, че загубите вследствие употребата на пестициди може да варират значително от година на година поради различните дози на приложение, дължащи се например на разлика в климатичните условия. Следователно по отношение на някои вещества, за които се прилагат разпоредбите на Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (13), държавите членки следва да могат да изберат 3-годишен референтен период за тези вещества.

(19)

За да се оптимизира използването на инвентаризациите, е уместно да се определи краен срок за проверка от страна на Комисията на осъществения напредък по отношение на емисиите, заустванията и загубите за изпълнение на целите, установени в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2000/60/ЕО, при условията на член 4, параграф 4 и параграф 5 от същата директива.

(20)

Няколко държави-членки са засегнати от замърсяване, чийто източник се намира извън пределите на националната им юрисдикция. Затова е уместно да се поясни, че дадена държава-членка няма да е в нарушение на своите задължения по настоящата Директива, ако в резултат на трансгранично замърсяване е надхвърлена стойността на даден СКОС, при условие, че са спазени определени условия, и че са приложени, ако е уместно, съответните разпоредби на Директива 2000/60/ЕО.

(21)

На основата на доклади от държавите-членки Комисията следва да разгледа нуждата от допълнителни конкретни общностни мерки, и ако е уместно, да внесе съответните предложения.

(22)

Критериите за установяване на веществата, които са устойчиви, биоакумулативни и токсични, както и вещества с друго подобно въздействие, и по-специално на изключително устойчивите и изключително биоакумулативни вещества, посочени в Директива 2000/60/ЕО, са установени в Документа за техническо ръководство за оценка на риска в подкрепа на Директива 93/67/ЕИО на Комисията от 20 юли 1993 г. относно принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от вещества, нотифицирани в съответствие с Директива 67/548/ЕИО на Съвета (14), Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията от 28 юни 1994 г. за установяване на принципите за оценка на рисковете за хората и околната среда от съществуващи вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета (15) и Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно пускането на пазара на биоциди (16). За да се осигури съгласуваност на законодателството на Общността, към подлежащите на преглед съгласно Решение № 2455/2001/ЕО вещества следва да се прилагат само тези критерии, а приложение Х към Директива 2000/60/ЕО следва да бъде съответно заменено.

(23)

Задълженията, установени с директивите, изброени в приложение IX към Директива 2000/60/ЕО, вече са включени в Директива 96/61/EО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (17) и в Директива 2000/60/EО, като се гарантира поне равностойна степен на защита ако СКОС са запазени или са ревизизрани. За да се гарантира последователност на подхода към химическото замърсяване на повърхностните води, както и за да се внесе яснота и да се опрости съществуващото в тази област законодателство на Общността, е уместно да се отменят съгласно Директива 2000/60/ЕО считано от 22 декември 2012 г., Директиви 82/176/EИО, 83/513/ЕИО, 84/156/EИО, 84/491/EИО и 86/280/EИО.

(24)

Бяха взети под внимание посочените в Директива 2000/60/EО препоръки и по-специално препоръките на Научния комитет по токсичност, екотоксичност и околна среда.

(25)

В съответствие с параграф 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (18), държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, илюстриращи, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние.

(26)

Тъй като целта на настоящата директива, а именно постигането на добро химическо състояние на повърхностните води чрез установяване на СКОС за приоритетни вещества и някои други замърсители не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и, предвид необходимостта от поддържане на еднаква степен на защита на повърхностните води в цялата Общност, следователно може да бъде осъществена по-успешно на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(27)

Необходимите за изпълнение на настоящата директива мерки следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (19).

(28)

По-специално, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да измени точка 3 от част Б на приложение I. Тъй като тази мярка е от общ характер и е предназначена да измени несъществени елементи от тази директива или да я допълни чрез добавяне на нови несъществени елементи, то тя трябва да бъде приета в съответствие с процедурата на регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО,

а)

прилагат, за живака и неговите съединения, СКОС от 20 μg/kg, и/или за хексахлорбензена, СКОС от 10 μg/kg и/или за хексахлорбутадиен СКОС от 55 μg/kg, като тези СКОС са за тъканите (мокро тегло) и се подбира най-подходящия индикатор сред рибите, мекотелите, ракообразните и друга флора и фауна;

б)

установяват и прилагат СКОС различни от споменатите в буква а) за седименти и/или флората и фауната по отношение на определени вещества. Тези СКОС осигуряват най-малко същото ниво на защита като СКОС за водите, посочени в приложение I, част А;

в)

определят, за веществата, посочени в букви а) и б), честотата на мониторинга на флората и фауната и/или седиментите. При все това, мониторинга се осъществява най-малко веднъж годишно, освен ако техническите знания и експертната преценка не оправдават друг интервал; както и

г)

чрез Комитета, посочен в член 21 от Директива 2000/60/ЕО, нотифицират Комисията и другите държави-членки относно веществата, за които са установени СКОС в съответствие с буква б), причините и основанията за използването на този подход, установените алтернативни СКОС, включително данните и методологията, посредством която са получени, категориите повърхностни води, към които ще се прилагат и честотата на планирания мониторинг, наред с обосновка за тази честота.

а)

ограничен в непосредствена близост до точката на заустване;

б)

пропорционален, като се имат предвид концентрациите на замърсители в точката на заустване и условията за изхвърляне на замърсители, съдържащи се в предишни регламенти, като например разрешителни и/или позволителни, посочени в член 11, алинея 3, буква ж) от Директива 2000/60/ЕО, както и всяко друго приложимо общностно законодателство, в съответствие с прилагането на най-добрите налични техники, и на член 10 от Директива 2000/60/ЕО, и по-специално след преразглеждане на тези предишни регламенти.

а)

превишаването се дължи на източник на замърсяване, намиращ се извън нейната национална юрисдикция;

б)

в резултат на това трансгранично замърсяване тя не е могла да предприеме ефективни мерки за придържане към съответния СКОС; както и

в)

тя е приложила механизмите за координация, предвидени в член 3 от Директива 2000/60/ЕО, и ако е уместно се е възползвала от разпоредбата на член 4, параграфи 4, 5 и 6 от тази Директива за тези водни тела, засегнати от трансгранично замърсяване.