3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/71

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства инициативата на Европейската комисия, в рамките на която за целите на борбата срещу изменението на климата, държавите-членки се приканват да споделят усилията, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване от 2013 г. до 2020 г. на емисиите на парникови газове от източници, непопадащи в обхвата на Директива 2003/87/EО (източници извън схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС)).

1.2

Комитетът признава и подкрепя водещата роля на ЕС в международните преговори относно ангажиментите за опазване на околната среда и на климата. Чрез своите ангажименти и със своя пример, ЕС прави опит да подтикне други страни да предприемат подобни мерки.

1.3

Комитетът счита, че гражданското общество има ключова роля при прилагането на решението и изпълнение на ангажиментите, поети от съответните страни. Държавите-членки следва да направят повече за насърчаване на инициативите на Общността, чиято цел е да се допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове и да разработят начини за подкрепа на подобни инициативи.

1.4

Комитетът счита, че мерките за намаляване на емисиите на парникови газове трябва да се изпълняват по такъв начин, че да се запази и дори да се засили икономическата конкурентоспособност на Европа в дългосрочен план. Разработването на възобновяемата енергия, както и енергийно ефективните продукти и производствени методи ще бъдат все по-търсени в световен план и Европа е в добра позиция да спечели конкурентно предимство, като стане водеща в света в много от тези области. ЕС и държавите-членки трябва да подкрепят тази научноизследователска и развойна дейност.

1.5

Съгласно член 3, параграф 3 от предложението за решение, държава-членка може да прехвърли от следващата година количество емисии, равно на 2 % от максималната стойност за емисии на парникови газове на тази държава-членка, или, ако емисиите са под праговата стойност, посочена в параграф 2, да пренесе наднормените си намаления на емисиите в следващата година. Тази разпоредба е твърде строга, тъй като при едногодишния срок липсва гъвкавостта, изисквана за реализиране на мащабни проекти и за постигане на добри резултати. Това е особено важно за малките държави-членки, които реализират мащабни проекти за смекчаване на въздействието на емисиите на парникови газове.

Комисията предлага всяка държава-членка да изготви план за изпълнение на националните си цели. Средните годишни емисии на парникови газове през периода 2013-2020 г., обаче, не следва да надвишават средното количество годишни емисии от 2005 г. до 2020 г. По мнение на Комитета, ще бъде важно прилагането на тези планове да бъде наблюдавано редовно на национално и европейско равнище, за да могат да бъдат бързо идентифицирани всякакви отклонения и да се предприемат коригиращи действия.

1.6

За да се засили икономическа ефективност на общия ангажимент на Общността и с оглед на намерението общите цели да бъдат постигнати с най-малко разходи, Комитетът е на мнение, че в решението следва да се предвиди, всяка държава-членка да може да прехвърля част от разрешените й права за емисии на парникови газове на друга държава-членка въз основа на двустранни междудържавни споразумения.

1.7

Комитетът счита, че чрез използване на гъвкави инструменти в проекти, насочени към съвместното прилагане на механизма за чисто развитие, трябва да се установи подходящ баланс между действията, предприемани в рамките на ЕС за намаляване на емисии на парникови газове, от една страна, и чувството за солидарност в контекста на въвеждането на мерки за намаляване на емисиите в развиващите се страни, от друга. Въпреки това, използването на гъвкави инструменти следва да е подходящо само в случаите, когато те действително намаляват световните емисии на парникови газове. Те не следва да стимулират прехвърлянето на емисиите на парникови газове от ЕС към трети страни.

1.8

Комитетът приема поетите ангажименти и одобрява разпределението на усилията между държавите-членки. Комитетът смята, че обществеността трябва да бъде по-добре информирана за принципите, върху които се основава разпределението на усилията. В рамките на механизмите за разпределението на усилията трябва да се направи оценка на конкретните условия във всяка отделна страна, на разходите, свързани с намаляването на емисиите и въздействието върху нейната конкурентоспособност и развитие. Решението за разпределението на усилията следва да доведе до еднакви относителни разходи за смекчаване на въздействието на емисиите на парникови газове по отношение на БВП на всяка страна.

1.9

Комитетът призовава Комисията да въведе система за контрол върху спазването, в рамките на която да се предвидят глоби за държавите-членки при надхвърляне на разрешените количества емисии.

2.1

На 23 януари 2008 г. Европейската комисия представи пакет от предложения за борба срещу изменението на климата и за насърчаване на възобновяемата енергия.

2.2

Целта на предложението на Комисията е да бъде приложено споразумението, постигнато на заседанието на Европейския съвет на 8 и 9 март 2007 г., съгласно което Европейският съюз се ангажира да намали с 20 % емисиите на парникови газове до 2020 г., в сравнение с 1990 г. и също така до 2020 г., с постигането на целта за 20 % възобновяема енергия при потреблението си на енергия.

2.3

Общите усилия за намаляване на емисиите на парникови газове се поделят между секторите, свързани със СТЕ на ЕС и несвързаните с нея сектори. Комисията предлага следния подход: намаляване с 21 % до 2020 г. за секторите, свързани със СТЕ на ЕС, в сравнение с 2005 г.; намаляване с около 10 %, в сравнение с 2005 г. за секторите извън СТЕ. Взети заедно, тези намаления ще доведат до общо намаление с -14 %, в сравнение с 1990 г., равняващо се на намаление с -20 %, в сравнение с 1990 г.

2.4

Съветът обяви още по амбициозни цели, при условие че бъде подписано цялостно и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г., и че другите развити държави се ангажират с подобни намаления на емисиите, а икономически по-напредналите развиващи се страни с това да допринесат в достатъчна степен, съобразно техните отговорности и съответни възможности. В рамките на тези параметри, Общността би трябвало да се стреми към намаляване на емисиите на парникови газове с 30 % до 2020 г.

2.5

В настоящото предложение за решение се определя приносът на държавите-членки в изпълнението на ангажиментите на Общността за намаляване от 2013 г. до 2020 г. на емисиите на парникови газове от източници, непопадащи в обхвата на Директива 2003/87/EО (източници извън СТЕ на ЕС).

2.6

В предложеното решение се установяват правила за определянето на приноса на държавите-членки за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване от 2013 г. до 2020 г. на емисиите на парникови газове.

2.7

Комисията също така е на мнение, че усилията за намаляване на емисиите на парникови газове следва да бъдат разпределяни между държавите-членки, като се отчитат икономическите различия и БВП на глава от населението на всяка държава. Поради това на държави-членки, които имат относително нисък БВП на глава от населението и очаквания за висок растеж на БВП в бъдеще, следва да разреши да генерират по-големи емисии на парникови газове през 2020 г. в сравнение с 2005 г.

2.8

В светлината на предложената диференциация Комисията препоръчва да се установят определени прагове за отделните държави, въпреки че от никоя държава-членка не трябва да се изисква да намали своите емисии на парникови газове до 2020 г. с повече от 20 % под нивото от 2005 г., и на никоя държава-членка не трябва да се позволи да увеличи своите емисии на парникови газове до 2020 г. с повече от 20 % над нивото от 2005 г.

2.9

Комисията предвижда, че всяка държава-членка трябва до 2020 г. да намали своите емисии на парникови газове от източници, непопадащи в обхвата на Директива 2003/87/EО в сравнение с емисиите си за 2005 г. с процент определен за тази държава-членка в приложението към решението.

2.10

Комисията е на мнение, че намаляването на емисиите на парникови газове трябва да се извършва ежегодно в периода между 2013 г. и 2020 г. Съществува обаче известна степен на гъвкавост, в смисъл че на всяка държава-членка се разрешава да прехвърли от следващата година количество емисии, равно на 2 % от праговата й стойност за емисии на парникови газове. На всяка държава-членка, чиито емисии са под праговата стойност, се разрешава също така да пренесе наднормените си намаления на емисиите в следващата година.

2.11

Всяка държава-членка трябва всяка година да намалява линейно своите емисии на парникови газове, за да гарантира, че емисиите й не надхвърлят максималното ниво, определено за нея за 2020 г., както се уточнява в приложението към решението.

2.12

За да се осигури допълнителна гъвкавост за държавите-членки при изпълнението на техните ангажименти, да се насърчи устойчивото развитие в трети страни, по-специално в развиващите се страни, и за да се осигури сигурност за инвеститорите, Комисията предлага държавите-членки да продължат да имат възможност да използват кредити по механизма за чисто развитие (МЧР), за да спомогнат да се гарантира съществуването на пазар за тези кредити дори и след 2012 г.

2.13

За да се гарантира подобен пазар, както и да се осигурят по-нататъшни намаления на емисиите на парникови газове в рамките на ЕС и по този начин да се засили прилагането на целите на Общността, свързани с възобновяемата енергия, сигурността на енергийните доставки, иновациите и конкурентоспособността се предлага, до постигането на бъдещо международно споразумение относно изменението на климата, да се разреши използването всяка година от държавите-членки на кредити от проекти за намаляването на емисиите на парникови газове в трети страни, в размер представляващ 3 % от емисиите на всяка държава-членка от източници извън СТЕ на ЕС за 2005 г. Това максимално количество се равнява на около една трета от усилията на която и да е държава-членка за намаляване на емисиите до 2020 г. На държавите-членки следва да се разреши да прехвърлят неизползваната част от това количество на други държави-членки.

2.14

Комисията счита, че щом бъде постигнато бъдещо международно споразумение относно изменението на климата, държавите-членки следва да приемат само кредити от страни, които са ратифицирали това споразумение и се спазва общ подход.

2.15

Комисията също така е на мнение, че след сключването от страна на Общността на бъдещо международно споразумение относно изменението на климата, максималните стойности за емисиите на парникови газове на държавите-членки следва да бъдат адаптирани на базата на новия ангажимент на Общността за намаление на емисиите на парникови газове, както е определено в това споразумение.

2.16

Държавите-членки трябва да докладват за своите годишни емисии, произтичащи от прилагането на член 3 и използването на кредитите в съответствие с член 4 в своите годишни доклади, представени в съответствие с член 3 на Решение 280/2004/EC. Държавите-членки също трябва да представят актуализирана информация за вероятния си напредък преди 1 юли 2016 г.

3.1

Инициативата на Европейската комисия, в рамките на която за целта на борбата срещу изменението на климата, държавите-членки се приканват да споделят усилията, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване от 2013 г. до 2020 г. на емисиите на парникови газове от източници, непопадащи в обхвата на Директива 2003/87/EО (източници извън СТЕ на ЕС), е важен елемент от поредицата решения относно борбата срещу изменението на климата.

3.2

Комитетът е убеден, че това решение ще помогне на Общността да изпълни своите задачи по отношение на опазването на околната среда и изменението на климата. Политиката на Общността в тази област трябва да осигури значително намаляване на емисиите на парникови газове чрез налагането на задължителни изисквания на държавите-членки, заедно със стриктни проверки за съответствие.

3.3

Същевременно Комитетът би желал да обърне внимание на факта, че ефективността на Решението на Парламента и Съвета относно разпределяне на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове зависи основно от другите два компонента на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата: директивата относно възобновяемите енергийни източници и директивата относно СТЕ на ЕС. Това означава, че те трябва да функционират в пряко взаимодействие; всяко изменение на едната директива ще се отрази върху другите.

3.4

Ангажиментите на Общността трябва да бъдат адаптирани, в случай че бъде постигнато международно споразумение. Съществуват големи надежди за преговорите, започнати в Бали, Индонезия през декември 2007 г., които потенциално биха могли да бъдат от основно значение за действията в световен план до 2020 г. Би било извънредно полезно тези преговори да бъдат приключени и на конференцията по изменение на климата в Копенхаген през 2009 г. да се постигне споразумение за опазване на климата. Очаква се също така да бъде постигнат допълнителен напредък в тази област на още една среща на върха по въпросите на климата, която ще се състои преди това в Познан, Полша.

3.5

Добре е, че ЕС играе водеща роля в тези преговори. Чрез своите ангажименти и своя пример ЕС може да подтикне други страни да предприемат подобни мерки. Въпреки, че възникващите икономики като Китай, Индия и Бразилия по разбираеми причини не се стремят да намалят емисиите, те са в състояние да ограничат увеличението им, свързано с икономическия растеж. ЕИСК насърчава Комисията да положи всички усилия, за да постигне международно споразумение (за периода след Киото), с което развитите страни да се ангажират да намалят емисиите на парникови газове с 30 % до 2020 г., в сравнение с равнището от 1990 г. Това би съответствало на прогнозите на четвъртия доклад относно предотвратяване и контрол върху замърсяването (IPCC), в който се прави оценка, че е необходимо намаление с 25 % до 40 % до 2020 г. до нивата на 1990 г., за да се ограничи глобалното затопляне до не повече от 2° C в сравнение с равнищата от прединдустриалната епоха. Ако се постигне това международно споразумение, разбира се ще бъде необходимо да бъдат преработени настоящото и другите предложения в пакета от мерки на Комисията по енергетиката и изменение на климата, с оглед на постигане на по-амбициозната цел. Ето защо, всички заинтересовани страни следва за в бъдеще, да изхождат от обстоятелството, че предлаганите понастоящем цели за 2010 г. са само първата стъпка и че с времето, а евентуално още през 2020 г., и със сигурност в годините след нея, ще бъдат необходими по-обвързващи цели.

3.6

Комитетът счита, че всякакви мерки за намаляване на емисиите на парникови газове трябва да се приложат по такъв начин, че да бъде защитена и дори насърчена икономическата конкурентоспособност на Европа в дългосрочен план. Разработването на възобновяемата енергия, както и на енергийно ефективни продукти и производствени методи ще бъдат все по-търсени в световен план и Европа е в добра позиция даспечели конкурентно предимство чрез водещата си позиция в света в много от тези области. Тези развития трябва да получат подкрепа за научноизследователска и развойна дейност от ЕС и държавите-членки. От основно значение е и да бъдат обучени експерти и да се засили общата информираност сред обществото в областта на спестяването на енергия, опазването на околната среда и изменението на климата.

3.7

Гражданското общество играе ключова роля при прилагането на решението и изпълнението на ангажиментите, поети от съответните страни. Държавите-членки следва да направят повече за насърчаване на инициативите на Общността, чиято цел е да се допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове и да разработят начини за подкрепа на подобни инициативи.

4.1

Комитетът счита, че чрез използване на гъвкави инструменти в проекти, чиято цел е да се гарантира съвместното прилагане на механизма за чисто развитие, трябва да се установи подходящ баланс между действията, предприемани в рамките на ЕС за намаляване на емисии на парникови газове, от една страна, и чувството за солидарност в контекста на въвеждането на мерки за намаляване на емисиите в развиващите се страни, от друга. Въпреки това, използването на гъвкави инструменти е подходящо само в случаите, когато те действително намаляват световните емисии на парникови газове. Те не следва да не стимулират изместване на емисиите на парникови газове от ЕС към трети страни.

4.2

Комисията предлага държавите-членки да продължат да имат възможност за използване на кредити по МЧР, за да спомогнат да се гарантира съществуването на пазар за тези кредити дори и след 2012 г. Комитетът изразява загриженост относно качеството на сертифицираните намаления на емисии (СER), получавани по МЧР и предлага, ако държавите инвеститори желаят да се възползват от СER и за в бъдеще (за проекти, започнати преди 2013 г.), изготвените проучвания на конкретни случаи да бъдат преразгледани и проверени, за да се определи дали става дума за допълнителен проект. В случай на нови проекти по МЧР, които са планирани като принос на държавите-членки към разпределението на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове, следва да се вземат предвид само проекти, при които за основен критерий се използват най-добрите налични техники.

4.3

Комисията посочва единствено общия принцип, според който страните с висок БВП на глава от населението трябва да поемат по-строг ангажимент за намаляване на емисиите, а за страните с по-нисък БВП на глава от населението този ангажимент да бъде по-малко строг. Въпреки това, твърде е възможно различните страни да трябва да положат различни усилия за постигане на същите резултати за намаляване на емисиите, дори ако техният БВП на глава от населението е относително еднакъв. В рамките на механизмите за разпределението на усилията трябва да се направи оценка на конкретните условия във всяка отделна страна, на разходите, свързани с намаляването на емисиите и въздействието върху нейната конкурентоспособност и развитие. Решението за разпределението на усилията следва да доведе до еднакви относителни разходи за смекчаване на въздействието на емисиите на парникови газове по отношение на БВП на всяка страна.

4.4

Комитетът също обръща внимание върху явната непоследователност в текста на решението. Комисията предлага 2005 г. за отправна година за оценка на усилията на държавите-членки за намаляване на техните емисии на парникови газове и 2020 г. за край на този период. Съгласно в член 3, параграф 2, алинея 2 всяка държава-членка трябва всяка година да намалява линейно съответните си емисии на парникови газове. Едновременно с това, съгласно първата алинея на същия член, всяка държава-членка следва да гарантира, че през 2013 г. общите й емисии на парникови газове от източници, непопадащи в обхвата на Директива 2003/87/EО не надхвърлят средните й годишни емисии на парникови газове от тези източници за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., декларирани и проверени в съответствие с Директива 2003/87/EО и Решение 280/2004/EО. Това означава, че 2008 г., 2009 г. и 2010 г. служат за отправна година за оценка на ситуацията през 2013 г.

4.5

Съгласно член 3, параграф 3 на предложението за решение, държава-членка може да прехвърли от следващата година количество емисии, равно на 2 % от максималната стойност за емисии на парникови газове на тази държава-членка, или, ако емисиите са под максималната стойност, посочена в параграф 2, да пренесе наднормените си намаления на емисиите в следващата година. Тази разпоредба е твърде строга, тъй като при едногодишния срок липсва гъвкавостта, изисквана за реализиране на мащабни проекти и за постигане на добри резултати. Това е особено важно за малките държави-членки, които реализират мащабни проекти за смекчаване на въздействието на емисиите на парникови газове.

Комисията предлага всяка държава-членка да изготви план за изпълнение на националните си цели. Средните годишни емисии на парникови газове през периода 2013-2020 г., обаче, не следва да надвишават средното количество годишни емисии от 2005 г. до 2020 г. По мнение на Комитета, ще бъде важно прилагането на тези планове да бъде наблюдавано редовно на национално и европейско ниво, за да може всякакви отклонения да бъдат бързо идентифицирани и да се предприемат корективни действия.

4.6

За да се засили икономическата ефективност на общия ангажимент на Общността и с оглед на намерението общите цели да бъдат постигнати с най-малко разходи, Комитетът е на мнение, че в решението следва да се предвиди, всяка държава-членка да може да прехвърля част от разрешените й права за емисии на парникови газове на друга държава-членка въз основа на двустранни междудържавни споразумения.

4.7

Комитетът призовава Комисията да въведе система за контрол върху спазването, в рамките на която да се предвидят глоби за държавите-членки при надхвърляне на определените количества емисии.

4.8

Освен това, що се отнася до справедливото географско разпределение на проектите, разпоредбите на член 4, параграф 1, буква в) не са достатъчно конкретни по въпроса за прилагането на мерките за придобиване на кредити.

4.9

За прилагането на това решение Комисията следва да предостави на държавите-членки насоки за действие, инструменти и други средства. Добра първа стъпка би била издаването на наръчник, съдържащ примери за вече постигнати успехи в ЕС.

4.10

За да бъдат постигнати целите на настоящото решение, Комитетът препоръчва държавите-членки да използват структурните и кохезионите фондове за проекти, които не генерират емисии, или дори намаляват емисиите на парникови газове.

4.11

Тъй като през следващият период на разпределение от 2013 до 2020 г. за инсталации в рамките на СТЕ на ЕС се предвижда търг за сертификати за търговия с емисии, по този начин се получават средства, необходими за намаляване на емисиите на парникови газове в сектори извън СТЕ на ЕС. Част от средствата, получени по този начин следва да бъдат насочени пряко към икономическите сектори, които полагат усилия за намаляването на емисиите на парникови газове. Другата част следва да бъде насочена към фонд за солидарност за развиващите се страни и да бъде отделена за проекти за адаптиране към изменението на климата в тези страни.