3.2.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 27/59


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Връзка между изменението на климата и селското стопанство в Европа“

(2009/C 27/14)

В писмо от 25 октомври 2007 г. френското председателство на Съвета поиска от Европейския икономически и социален комитет, съгласно член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да изготви проучвателно становище относно:

„Връзка между изменението на климата и селското стопанство в Европа“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 юни 2008 г. (докладчик: г-н Ribbe, съдокладчик: г-н Wilms).

На 446-та си пленарна сесия, проведена на 9 и 10 юли 2008 г. (заседание от 9 юли) Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 94 гласа „за“, 30 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“.

1.   Обобщение на заключенията и препоръките на ЕИСК

1.1

В писмо от 25 октомври 2007 г. френското председателство се обърна към ЕИСК с молба да изготви проучвателно становище относно „Връзката между изменението на климата и селското стопанство в Европа“. При това Комитетът бе изрично помолен да се спре и на проблематиката, свързана с биогоривата.

1.2

ЕИСК изразява крайното си безпокойство от отрицателните въздействия, които изменението на климата ще има върху селското стопанство, а оттам и върху икономическата мощ на редица селски райони. При това се очаква най-силните въздействия да се проявят в Южна Европа, най-вече вследствие на очакваните продължителни засушавания, стигащи до недостиг на вода. Възможно е те да доведат до пълно прекратяване на земеделските дейности. Но също и в други региони на Европа земеделските стопани ще трябва да се борят със сериозни проблеми, причинени от изменението на климата, например силно изместени по време валежи. Към това се прибавят евентуално проблеми с нови или зачестяващи болести по растенията или нашествия от вредители.

1.3

Затова политиците трябва да действат бързо и да интегрират политиката за опазване на климата в останалите политики.

1.4

Селското стопанство е не само жертва на изменението на климата, а и самото то допринася за емисиите на парникови газове; при това се касае не за емисии на CO2, а за метан и райски газ, предизвикани от промени в земеползването и от самото селскостопанско производство. ЕИСК приканва Комисията да анализира по-прецизно как отделните форми на селскостопанско земеползване се различават помежду си по отношение на своето въздействие върху климата, за да могат въз основа на това да се разработят политически опции за действие, например в рамките на политиката на подпомагане на земеделските производители. Във връзка с това приветства заявеното от Комисията намерение в бъдеще по-силно да интегрира опазването на климата в общата селскостопанска политика.

1.5

Селското стопанство може да даде важен принос за опазването на климата, например като не само осигурява запазването на все още съществуващите запаси от въглерод в почвите, но дори ги и повишава чрез целенасочено увеличаване на хумуса, като намалява своето енергийно потребление и като произвежда биомаса за енергийни нужди посредством природосъобразни и екологични методи.

1.6

ЕИСК е на мнение, че очертаващата се понастоящем бъдеща стратегия на ЕС за биогоривата, която по данни на Комисията включва в голяма степен и вноса на селскостопански суровини, не изглежда подходяща за едновременното постигане на целите за опазване на климата по икономически рентабилен начин и за създаване на нови работни места в селското стопанство, както и за генериране на допълнителни доходи. Вместо тази стратегия за биогоривата, по-скоро би трябвало да бъде начертана една добре обмислена нова стратегия за биомасата, която не залага на внос, а се опитва по-интензивно, отколкото досега, да преобразува страничните продукти/отпадъците от селското стопанство в използваема енергия и предоставя на земеделските стопани активна роля в нови реорганизирани децентрализирани енергийни цикли.

2.   Основни елементи и контекст на становището

2.1

Селското стопанство е онзи икономически сектор, който очевидно в най-голяма степен зависи от природните дадености (а следователно и от климатичните условия), който в най-голяма степен ги използва, променя и влияе върху тях.

2.2

Неговият принцип се състои в систематичното използване на слънчевата енергия чрез фотосинтетичния механизъм на растенията, за да се добива по този начин енергия под формата на храни или фуражи, която може да бъде използвана от човека. Образуваната чрез фотосинтеза енергия също открай време се използва като източник на топлина (например биомаса под форма на дърво).

2.3

Климатичните дадености, които в Европа досега бяха предимно благоприятни за земеделието, са решаващ фактор за силно различаващите се структури и за голямото многообразие в селското стопанство. Това означава също, че всяко изменение на условията ще се отрази върху селското стопанство и свързаните с него екологични, икономически и социални регионални структури.

3.   Общи забележки

Селското стопанство като жертва на изменението на климата

3.1

Изменението на климата, преди всичко очакваното покачване на температурите и още повече промените в количествата валежи, ще има опустошителен ефект върху земеделието в определени региони на Европа. По-специално в Южна Европа продължителни периоди без валежи, стигащи до засушавания и евентуалното предизвикано от тях опустиняване биха могли да направят земеделското производство невъзможно. Освен това е вероятно обхващащите големи площи пожари значително да застрашат селскостопанските земи (1). Икономиката в тези райони е застрашена от сериозни сътресения. Според всички научни изследвания изменението на климата ще предизвика разпространение на вредители и болести, което значително ще намали добивите от най-важните за прехраната култури. Промяната в жизнения цикъл на патогените ще доведе до:

промени в географското разпределение на патогените,

промени в периодичността и сериозността на болестите,

изменение на стратегията за контрол на болестите.

3.2

В този контекст ЕИСК припомня различните публикации и инициативи на Комисията по тази тема, сред които съобщението относно „Посрещане на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз“ (2) и очертаните в него концепции и планове, „Зелената книга за адаптирането към изменението на климата“, но също и факта, че Комисията е подчертавала необходимостта от разработване на адекватни стратегии за земеползване. Освен това, в много страни продължават да се извършват редица дейности в тази област.

3.3

Вероятно повечето европейски граждани, както и ръководните фактори в политиката не могат да си представят какво би означавало, ако например в Южна Европа, поради настъпил недостиг на вода и екстремни периоди на засушаване, се наложи върху големи площи да бъде преустановено селскостопанското земеползване. Това ще има отрицателни последици и за заетостта в засегнатите региони поради промени в използването на земята.

3.4

В този смисъл ЕИСК апелира към всички инстанции, взимащи решения, да предприемат всичко, за да ограничат до възможния минимум отрицателните въздействия върху селското стопанство посредством цялостна и задълбочена програма за опазване на климата. Освен това е наложително да се предприемат действия, насочени към приспособяване на селското стопанство към изменението на климата. Селскостопанският сектор ще трябва да се приспособи бързо и ефективно към промените и изменението на климата, тъй като развитието на селското стопанство pависи от успеха на тези действия.

3.4.1

Според последните доклади на ОИСР и ФАО изследователската дейност и иновациите трябва да бъдат ключови фактори в борбата с изменението на климата. Сред действията за приспособяване към изменението на климата следва да се обмисли създаването на нови, по-адаптивни към изменението на климата растителни видове и сортове. Особено важен при това е напредъкът в подобряването на генетичния растителен и животински материал.

Делът на селското стопанство в изменението на климата

3.5

ЕИСК смята за наложително не само да се обсъждат отрицателните въздействия от изменението на климата върху селското стопанство, но и да се държи сметка за това, че самото селско стопанство също допринася за изменението на климата и да се предприемат стъпки за намаляване на вредните за климата въздействия от селското стопанство. Важно е също така да се държи сметка за различните начини, по които селското стопанство може да допринесе в борбата с изменението на климата.

3.6

Комитетът приветства поради това факта, че в своето съобщение относно „Подготовка за „здравна картина“ на реформата на ОСП“ (3) Комисията посочва политиката в областта на климата като едно от четирите нови „предизвикателства за ОСП“.

3.7

Съгласно даденото от МЕГИК определение, емисиите, произхождащи пряко от селското стопанство, са около 10-12 %. Смята се, че общият дял на селското стопанство в глобалния обем на емисиите на парникови газове е между 8,5 и 16,5 милиарда тона CO2e (4), което съответства на 17-32 % (5) от общия обем на тези емисии.

3.8

Според оценките в Европа делът на селското стопанство в емисиите на парникови газове е значително по-малък от глобалния. Опирайки се върху използвания от МЕГИК метод за изчисление, Комисията посочва дял от 9 %. От 1990 г. насам селското стопанство в ЕС-27 успя да намали емисиите с 20 %, а в ЕС-15 — с 11 % (6). Методът за изчисление на МЕГИК обаче не обхваща нито емисиите вследствие на промени в земеползването, нито енергийното потребление при производството на торове и пестициди или горивото, необходимо за тракторите. Затова се получава така, че Комисията, например, изчислява дела на селското стопанство в емисиите в Германия на 6 %, докато германското федерално правителство посочва стойности от 11 до 15 %, тъй като включва в оценката си всички причинявани от селското стопанство емисии.

Различното значение на парниковите газове в селското стопанство

3.9

Селското стопанство има само малък дял в нетното количество емисии на CO2. Това се дължи главно на обстоятелството, че растенията първо поглъщат CO2, а след това го преработват в органична материя. След използването на биомасата първоначално погълнатият въглерод се отделя отново в атмосферата като CO2. Съществува, следователно, в голяма степен затворен кръговрат на въглерода.

3.10

Според Четвъртия доклад за оценката на МЕГИК (7) като фактор за въздействието на селското стопанство върху климата следва да се разглеждат преди всичко емисиите на метан и райски газ. В Европа селското стопанство произвежда 40 % от общия обем емисии на CH4 и N2O, а тези газове имат особено силно въздействие върху климата: потенциалът на райския газ и на метана за създаване на парников ефект е съответно 296 и 23 пъти по-голям от този на CO2.

3.11

Четири аспекта на селското стопанство са от особено голямо значение за изменението на климата:

а)

превръщането на гори, торфени блата, влажни зони или пасища в обработваеми земи;

б)

парниковите газове, отделяни от земите, ползвани за селскостопанска дейност и от селскостопанските животни; както и

в)

енергията, потребявана в земеделието и в селскостопанските предприятия, както и в останалите сектори нагоре и надолу по веригата, например под формата на горива, минерални торове и пестициди или друго енергийно потребление, необходимо за процесите (8); и

г)

производството на биомаса за енергийни цели.

3.12

Глобално погледнато, превръщането на площи, които до момента не са били използвани за селскостопански цели, в обработваеми земи е от изключително значение. То причинява отделяне на далеч повече парникови газове, отколкото самото селскостопанско производство и енергийното потребление в селското стопанство. Всяко превръщане на площи в обработваеми земи води до отделянето на парникови газове, тъй като — с изключение на пустините и полупустините, както и на застроените площи — обработваемите земи задържат средно най-малко въглерод в почвите си (9).

3.13

Затова дебатът за изсичането на дъждовните гори в басейна на Амазонка и в Индонезия е от фундаментално значение. ЕИСК обръща внимание, че извършваното там мащабно обезлесяване има в твърде висока степен връзка с Европа и с европейското селско стопанство (10).

Промяна в земеползването/въглеродни резервоари

3.14

Сериозен проблем е, че в Европа всеки ден продължават да се запечатват големи площи, с което те престават да бъдат въглеродни резервоари. ЕИСК изразява съжалението си, че заплануваната директива за опазване на почвите, която би могла да даде важен принос в това отношение, още не е приета.

3.15

Съществуват шест основни въглеродни резервоара, които следва да се разглеждат в контекста на политиката в областта на климата (11). Сред тях най-съществени за селското стопанство са надземната биомаса и почвите. Тъй като земеделието почива на принципа на ежегодно събиране на произведената биомаса, селското стопанство не създава значителни нови въглеродни резервоари на повърхността под формата на биомаса.

3.16

Превръщането на гори, торфени блата и пасища в обработваеми земи води до отделяне на задържания в почвите въглероден двуокис. Затова за селското стопанство в Европа е важно да бъдат запазени площите, в които все още са съхранявани големи количества въглерод. За тази цел е необходимо чрез подходящи инструменти за финансиране да се създадат стимули за прилагането на съответни методи на стопанисване.

3.17

Въз основа на актуалното равнище на знания, дори само по съображения, свързани с изменението на климата, е необходимо незабавно да бъде наложена забрана за превръщането на торфените блата и горите в обработваеми земи.

3.18

В Европа през последните десетилетия се извърши масирано превръщане на пасища в обработваеми земи, което въпреки наложените различни ограничения (12) не е спряно, а в някои региони дори отново набира сила на фона на растящото използване на енергия в земеделието.

3.19

Причината за засиленото превръщане на пасища в обработваеми площи е във факта, че от обработваемите площи земеделските стопани получават значително по-високи брутни печалби. Използването на площите като пасища изисква повече труд, а пригодените за висока продуктивност животни не успяват да постигнат „желаните“ резултати, ако се хранят с обикновена трева. Те се нуждаят от „фураж за високи постижения“, който обаче може да бъде произвеждан само чрез влагане на значително по-големи количества енергия.

3.20

ЕИСК внимателно ще наблюдава как политиката по околната среда и селскостопанската политика ще третират този проблем, например в рамките за законодателните предложения за изготвяне на „здравната картина“ на селскостопанската политика. Комитетът призовава за провеждането на интензивен дебат върху това как формите на земеползване, които са съвместими с опазването на околната среда и щадят климата могат отново да станат привлекателни за земеделските стопани.

Парникови газове от селскостопанското производство

3.20.1

Използването на азотни торове, както от синтетичен, така и от органичен произход, е основният източник на райски газ. Винаги, когато е налице използване на азотни торове в особено големи количества съществува опасност те да не бъдат погълнати достатъчно бързо или напълно от растенията и в околната среда да се отдели райски газ. Досега вниманието на политиката по околната среда се съсредоточаваше предимно върху замърсяването на повърхностните и подпочвените води, но с изменението на климата сега в дискусията се внася още един аргумент за критично разглеждане на азотния цикъл.

3.20.2

Изследователят на климата проф. Crutzen е проучил емисиите на райски газ по цялата производствена верига от рапица до биодизел (13) и е стигнал до резултата, че при определени условия въздействието на рапичните метилови естери върху климата може да бъде по-вредно от това на дизела, получаван от суров нефт, именно поради високото ниво на емисии на райски газ в резултат на използването на минерални торове.

3.20.3

Друг, по-незначителен в количествено отношение източник на емисии на райски газ, е разграждането на органична маса в почвите, особено при обработваемите земи.

3.20.4

Отделяният в селското стопанство метан в Европа произхожда главно от преживните животни, по-специално от говедата. ЕИСК съзнава, че метановите емисии от преживни животни добиват все по-голямо значение в глобален план (14) и че този проблем ще се засилва с нарастването на броя на селскостопанските животни. Наистина, през последните години в Европа наличността на едър рогат добитък е намаляла (15), но пък в това отношение Европа е нетен вносител.

3.21

Консумацията на месо като цяло има отражение върху климата. За производството на една калория от животински произход са необходими около 10 калории от растителни източници. Нарастването на консумацията на месо изисква отглеждане на повече фуражни култури, което от своя страна изисква използването на енергия и засилва натиска за по-високи добиви от земеделските земи. Европа, в която консумацията на месо е относително висока, внася голяма част от необходимите й фуражи, чието отглеждане често предизвиква изключително сериозни проблеми (напр. производството на соя в басейна на Амазонка). Поради това ЕИСК подкрепя изработването и прилагането на европейска стратегия за белтъчините.

3.22

Не само произведеното количество месо е от значение, но също и начинът на животновъдство. Месо и мляко могат да се произвеждат например чрез енергийноекстензивно стопанисване на пасищните площи, като кравите използват през вегетационния период пасищата, чието значение за опазването на климата досега бе подценявано. Месото и млякото могат, обаче, да идват и от стопанства, които работят с висок разход на енергия, не използват пасищата и хранят животните си предимно с царевичен силаж или други високоенергийни фуражни култури, добивани върху обработваеми земи.

Използване на енергия в селското стопанство

3.23

Предимството на селското стопанство, че превръща слънчевата енергия директно в полезна енергия от растителен произход, намалява толкова повече, колкото повече енергия от изкопаеми горива се използва в производствения процес или в колкото по-малка степен растителните продукти се използват непосредствено, а вместо това чрез „преработка“ се превръщат в животински продукти.

3.24

Докато например стопанствата, прилагащи екологични практики, не използват индустриално произведени водоразтворими минерални торове и пестициди, то в конвенционалното земеделие тяхното използване влошава показателите за енергийно потребление и въздействие върху климата.

3.24.1

Няколко сравнителни проучвания на суровинния и енергиен баланс в селското стопанство, но също така и на съхраняването на въглерод, показват, че екологичното земеделие се нуждае от по-малко енергия и азот, отколкото конвенционалното. Дори и ако се отчете, че конвенционалното земеделие постига средно по-високи добиви, екологичното земеделие все пак има по-нисък потенциал за отделяне на парникови газове (16). Затова например германското федерално правителство вижда в подпомагането на екологичното земеделие принос към опазването на климата (17).

3.24.2

Други проучвания достигат до отчасти различни резултати.

3.25

Затова ЕИСК приканва Комисията да анализира прецизно, включително и предвид все още отчасти оскъдните и противоречиви данни, как отделните форми на земеползване за земеделски и неземеделски цели се различават по своето въздействие върху климата, за да могат въз основа на това да се разработят политически опции за действие, например в рамките на политиката на подпомагане.

Приносът на селското стопанство за решаване на проблемите, свързани с изменението на климата

3.26

Следователно селското стопанство може да даде по-голям и по-разнообразен принос за намаляване на парниковите газове, отколкото в момента. Тук спадат например превръщането на гори, торфени блата, влажни зони или пасища в обработваеми земи, както и ограничаването на емисиите на райски газ и метан чрез щадяща почвообработка и възможно най-трайна почвена покривка (например засяване на междинни култури), многоетапно редуване на културите (например с цел намаляване до минимум на проблемите с вредителите по растенията), съобразено използване на торове и др.

3.27

Използваното количество енергия дълго време не се смяташе за проблем, още повече, че на разположение имаше много евтина енергия. ЕИСК смята, че е наложително необходимо да се обърне повече внимание на енергийноефективните форми на производство и те да бъдат по-силно насърчавани. При това екологичното земеделие и т. нар. „нискоресурсни“ производства (например екстензивното стопанисване на пасища) могат да имат малък принос.

3.28

Многообещаващи резултати дадоха опитите с т. нар. отглеждане на смесени култури. При него на една и съща обработваема площ се отглеждат и добиват например зърнени сортове заедно със зеленчукови растения и маслодайни култури, което води до съществено намаляване на количеството използвани торове и пестициди, а същевременно увеличава биоразнообразието и засилва образуването на хумус.

3.29

Решаващо значение за опазването на климата има използването на хумуса. Особено при обработваемите площи в бъдеще трябва да се обръща повече внимание на постигането на възможно най-стабилно и високо хумусно съдържание, което често изисква промяна в редуването на културите. ЕИСК призовава Комисията, съвместно с научноизследователските институти на държавите-членки, да извърши оценка на наличните проучвания и евентуално да възложи нови, за да се потърсят и насърчат най-добрите практики в тази област.

3.30

При това би трябвало да се разгледа и въпросът какво значение следва да се отрежда на традиционното използване на твърд тор. Трябва освен това да се изясни дали т. нар. оползотворяване на цялото растение, така, както се планира за второто поколение биогорива, няма евентуално да се отрази неблагоприятно върху целите за образуване на хумус.

4.   Биоенергия/Биогорива от селското стопанство

4.1

Френското председателство помоли ЕИСК в рамките на настоящото становище да се спре и на темата „Биогорива“. Комитетът, естествено, с удоволствие се отзовава на тази молба, но припомня и своите становища по тази тема (18), в които той обстойно обосновава критичното си отношение към стратегията за биогоривата, такава, каквато тя изглежда понастоящем.

4.2

Поради значителните емисии на CO2 от въглищата, нефта и природния газ, днес вече с основание се мисли за насърчаване на прякото използване на енергия от растителни източници. ЕИСК многократно се е изказвал положително за използването на биоенергия, би желал обаче отново да посочи основни принципи, които той смята за задължителни.

4.2.1

ЕИСК подчертава, че правото на подходяща храна е изрично признато за важен аспект от правата на човека. Производството на основни храни трябва да има предимство пред производството на енергия.

4.2.2

Важно е освен това за отглеждането на енергийни култури да не се използват площи, които понастоящем или представляват големи въглеродни резервоари, или са от съществено значение за биологичното разнообразие. ЕИСК приветства факта, че Комисията признава необходимостта отглеждането на енергийни култури да бъде подчинено на критерии за устойчивост. Колкото до въпроса дали критериите за устойчивост, съдържащи се в предложението за директива за енергията от възобновяеми източници, са достатъчни или следва да бъдат оценени като незадоволителни, то Комитетът ще се спре по-подробно в своето становище относно предложението за директива. ЕИСК застъпва позицията, че като цяло за всички горива, независимо от произхода им, но също така и за фуражите би следвало да важат съответни критерии за устойчивост.

4.2.3

Дори във вторичната преработка на отпадни продукти в селското стопанство и например на биомаса от дейностите за съхраняване на ландшафта в Европа вече се съдържа голям енергиен потенциал, който засега се използва само частично, тъй като отглеждането (с високо енергийно потребление) на специфични енергийни култури е икономически по-рентабилно. В това отношение политиката за подпомагане изпрати погрешни сигнали.

4.2.4

При използването на биоенергия следва да се държи на високата енергийна ефективност. Няма смисъл например да се добива биогаз от царевица, отглеждана при високо потребление на енергия, ако отделяната при производството на ток топлина не намери своето приложение,защото по този начин 2/3 от действително произведената енергия отново се изгубва.

4.2.5

Днес енергийните култури често се произвеждат първо с голям разход на енергия, а добитите след това растителни суровини или масла се подлагат на по-нататъшна обработка чрез енергийноинтензивен индустриален процес. При много биогорива това води до лош и дори отрицателен нетен баланс по отношение на енергията и на въздействието върху климата.

4.2.6

Затова Съвместният изследователски център (JRC) на ЕК в проучването си „Биогоривата в европейски контекст“ изразява съмнение, че целта на Комисията за ограничаване на емисиите на парникови газове чрез включване на 10 % биогорива в енергийния микс въобще ще бъде постигната. Други проучвания (19) стигат до подобни резултати.

4.2.7

Проучването на JRC поставя едно важно съображение, което според ЕИСК следва да бъде издигнато в политически принцип: произведената биомаса би следвало да се използва там, където ще донесе най-голяма полза. Ключовата дума е ефективност (20). Защо молекулярните структури на растенията да трябва с голям разход на енергия да бъдат подлагани на по-нататъшна индустриална обработка, щом като те са годни и за пряко използване като източник на енергия? JRC посочва, че в стационарните топло- или електроцентрали в ЕС се изразходва приблизително същото количество петрол, колкото и от дизеловите автомобили. Ако там бъдат използвани енергийни култури, с 1 MJ биомаса биха могли да бъдат заменени 0,95 MJ енергия от изкопаеми горива (нефт); ако обаче бъде използвана в транспортния сектор, 1 MJ биомаса замества само около 0,35 до 0,45 MJ суров нефт.

4.2.8

Емисиите на парникови газове от транспортния сектор могат междувременно да бъдат намалени чрез използването на превозни средства с електромотор, задвижвани от електричество, генерирано от изгарянето на биомаса.

4.3

В своето становище относно „Енергийният микс в транспорта (21) ЕИСК посочва, че двигателите с вътрешно горене в транспорта ще бъдат заменени от електродвигатели. Не е разумно с енергията от растителни източници да се борави така неефективно, както това се очертава в областта на биогоривата.

4.4

В едно сравнително проучване на Еmpa (22) е направено следното изчисление: за да може един автомобил VW-Golf да измине 10 000 km, за биодизел е необходима засята с рапица площ от 2 062 m. За разлика от това обаче соларни клетки върху площ от 37 m, около една шейсета от площта на рапичното насаждение, биха произвели енергията, необходима за същите 10 000 km пробег.

4.5

Необходимо е също да се зададе въпросът доколко е смислено растителните масла да се подлагат на индустриална обработка за целите на използването им в двигатели с вътрешно горене. Защо двигателите не бъдат приспособени към растителните молекулярни структури? Междувременно са разработени двигатели — например за трактори и камиони, които се задвижват с чисто растително масло и изпълняват всички определени и предвидени от ЕС изисквания за гранични стойности на отработените газове. Подобни иновации би трябвало да бъдат подпомагани по-активно.

4.6

Необходимите за такива двигатели масла могат да бъдат добивани от смесени култури, преработвани в регионални рамки и използвани децентрализирано. Това означава, че селските стопани биха могли чрез екологични и щадящи климата „нискоресурсни методи“ не само да произвеждат необходимата за своите двигатели енергия, но също и да задействат нови регионални енергийни цикли. Енергоемките индустриални процеси за допълнителна обработка стават излишни!

4.7

Поради това ЕИСК е на мнение, че Европа се нуждае не от чиста стратегия за биогоривата, а от по-добре обмислена европейска стратегия за биомасата, която може да бъде далеч по-благоприятна за опазването на климата и да създава повече работни места, отколкото очертаващата се понастоящем стратегия за биогоривата, която би се основавала във висока степен на вноса на енергийни култури.

5.   Създаване на работни места чрез опазване на климата в селското стопанство и чрез селскостопанска политика

5.1

Изменението на климата, от една страна, наистина застрашава селското стопанство в някои части на Европа, от друга страна, обаче, то може да означава шанс за селското стопанство и за европейските работници, ако селското стопанство възприеме сериозно ролята си в преориентирането на политиката по климата и я засили.

5.2

Селското стопанство продължава да бъде един от най-важните сектори на заетост в ЕС. В едно свое съобщение (23) Комисията подробно разгледа развитието на заетостта в селските райони. В него тя посочва, че въпреки по-скоро скромния дял на селскостопанските дейности в общата производствена активност като цяло, този сектор е от голямо значение в селските райони. ЕК очаква до 2014 г. намаляване на заетостта (преизчислена в еквивалент на пълен работен ден) с 4-6 милиона заети лица от сегашните 10 милиона.

5.3

Междувременно, обаче, за много европейски страни се прогнозира недостиг на квалифицирана работна сила, особено на такава, която може да заема ръководни функции в предприятията или да обслужва сложна техника в стопанствата. Недостатъчната привлекателност на наличните работни места допълнително увеличава недостига на специалисти. Комитетът вече изрично обърна внимание върху това развитие и подчерта, че е необходимо да се проведе дебат за качеството на заетостта (24).

Потенциалът на биоенергията за създаване на работни места

5.4

Европейската агенция по околната среда направи през 2006 г. проучване относно потенциала на енергийната биомаса, която може да бъде произведена в Европа по екологични начини. Като се прибави биомасата от отпадъци (например битови отпадъци) и от горското и лесовъдното стопанство, през 2030 г. по този начин биха могли да се произведат 15-16 % от прогнозираните нужди от първична енергия на ЕС-25. Така в селските райони биха могли да бъдат запазени или дори създадени 500 000 до 600 000 работни места.

5.5

Дали и колко нови работни места ще се създадат чрез производството на биоенергия, зависи в решаваща степен от избора на стратегия. Консултативният научен съвет към Федералното министерство на селското стопанство в Германия очаква най-голям ефект по отношение на заетостта и опазването на климата, ако усилията се съсредоточат върху „добиването на биоенергия в термични инсталации за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или в отоплителни инсталации на база дървесни парчета или на база биогаз от течен оборски тор и отпадъци“. Ако обаче насърчаването на биоенергията води до изместване на животновъдството или ако — както се забелязва — при биогоривата се залага на вноса, равносметката на заетостта в селските райони ще бъде отрицателна.

5.6

Че производството на определени форми биоенергия може да бъде икономически, екологично и социално изгодно също за селското стопанство и за регионалния пазар на труда, се вижда от примерите за успешно преминаване към затворен биоенергиен цикъл (например общините Mureck и Güssing в Австрия или Jühnde в Германия, със степен на задоволяване на потребностите с енергия от възобновяеми източници до 170 %). Към тази впечатляваща екологична равносметка се прибавя и положителният ефект за местния пазар на труда (занаяти), дори без да се смятат работните места на земеделските стопани, които доставят суровините (25).

5.7

Тъй като може да се очаква, че разликите в доходите и благосъстоянието между градските центрове и селските райони ще продължат да се увеличават, политиката по заетостта следва да обърне особено внимание на селските райони. Устойчивото производство на енергийни култури и тяхното превръщане в енергия може да осигури и създаде работни места в селските райони, ако създаденият продукт остане в съответния регион.

Гарантиране на качеството на заетостта в селското стопанство

5.8

Целта за опазване на климата може да бъде постигната само с помощта на квалифицирана работна сила. За тази цел предприятията следва да предоставят на работниците съответни условия за повишаване на квалификацията.

Определяне и осигуряване на социални стандарти

5.9

По общо мнение търсенето на биомаса, внасяна от развиващи се и новоиндустриализиращи се страни, ще продължи да нараства по обем. При това евентуалните ценови предимства не бива да бъдат заплащани с унищожаването на природните и социалните условия на живот в страните-производителки. Затова при производството на биоенергия следва да бъдат спазвани основните стандарти на труд и на безопасност на труда на МОТ (26).

Участие на работниците и на професионалните съюзи

5.10

Структурните промени в селското стопанство ще имат решаващо влияние върху качеството на работните места и доходите. Затова заетите лица и професионалните съюзи трябва да бъдат включени в тези процеси на промени. Тъй като в Европа има големи различия между моделите на участие, съществуващите европейски и национални структури следва в по-голяма степен да обръщат внимание на желанието за участие на заетите в селското стопанство. Такова развитие е необходимо особено с оглед на това, че чрез тези форми на комуникация и обмяна на идеи могат да бъдат осигурени и запазени работни места.

5.11

Съществуващият от 1999 г. насам Комитет за европейски социален диалог в селското стопанство като представителен орган за социално партньорство е подходящ експертен и консултативен форум по въпроси на заетостта и на бъдещото развитие на новите задачи в селското стопанство. ЕИСК препоръчва на Комисията да засили неговата функция също и по отношение на политиката в областта на климата. На национално равнище би трябвало да се засили ролята на социалните партньори в комитетите за мониторинг на развитието на селските райони в качеството им на експерти по въпроси в областта на селското стопанство, които имат отношение към климата.

Брюксел, 9 юли 2008 г.

Председател на

Европейския икономически и социален комитет

Dimitris DIMITRIADIS


(1)  Пожарите в Гърция през 2007 г. например унищожиха маслинени плантации.

(2)  COM(2007) 722 окончателен от 18 юли 2007 г., становище одобрено на 29 май 2008 г., ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 67.

(3)  COM(2007) 722 окончателен.

(4)  CO2e = CO2-еквивалент.

(5)  „Cool farming: Climate impacts of agriculture and mitigation potential“, проучване на Грийнпийс, декември 2007 г.

(6)  Източник: Европейска агенция по околната среда, EEA Report 5/2007.

(7)  МЕГИК, Работна група III, Глава 8 (2007), Селско стопанство.

(8)  Включително до фуражната проблематика.

(9)  Почвите са втори по значение след моретата като въглеродни резервоари. Няколко количествени примера (макар че ЕИСК си дава сметка за отчасти значителните разминавания в данните от различните източници): обработваемите земи съдържат около 60 т въглерод на хектар, пасищата или горските почви — двойно повече (при горите следва допълнително да се вземе предвид съхраняваното в дърветата количество въглерод), в един хектар торфени блата се съхраняват около 1600 т въглерод.

(10)  Например производството на соя като фураж за нуждите на европейски животновъди, производството на палмово масло и масло от ятрофа за енергийни цели („био“-горива).

(11)  Запасите от нефт, въглища и газ, надземната биомаса, съхраняваният в почвата въглерод и океаните.

(12)  Вж. напр. критериите за кръстосано спазване.

(13)  N2O release from agro-biofuel production negates global warming reduction by replacing fossil fuels („Емисиите на N2O при производството на агробиодизел унищожават положителния за климата ефект от заменянето на изкопаемите горива“) в: Atmospheric Chemestry and Physics Discussion, 7, 11191-11205, 2007 г.

(14)  Около 3,3 милиарда т CO2e годишно.

(15)  Количество едър рогат добитък общо в света: 1 297 милиона животни (през 1990 г.), 1 339 милиона животни (през 2004 г.); ЕС (25): 111,2 милиона животни (през 1990 г.), 86,4 милиона животни (през 2004 г.); Китай: 79,5 милиона животни (през 1990 г.), 106,5 милиона животни (през 2004 г.).

(16)  Вж. напр. специалния тематичен брой „Klimaschutz und Öko-Landbau“ (Опазване на климата и еко-земеделие) в: Ökologie & Landbau, брой 1/2008 г.

(17)  Отговор на федералното правителство на парламентарно запитване на тема „Селско стопанство и опазване на климата“, отправено от фракцията на Съюз 90/Зелени в Бундестага, документ 16/5346, параграф 13.

(18)  ОВ C 44 от 16.2.2008 г., стр. 34, както и становище TEN 338 относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници“, (COM(2008) 019), което е в процес на изготвяне.

(19)  Напр. Консултативният научен съвет към Федералното министерство на селското стопанство в Германия.

(20)  ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 72.

(21)  ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 52.

(22)  Empa е швейцарски научен институт по материалознание и технологии. Той влиза в структурата на Конфедералното висше техническо училище — Цюрих (ETH).

(23)  СOM(2006) 857 окончателен, „Заетостта в селските райони: да попълним дефицита на работни места“.

(24)  ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 25.

(25)  Повече информация на www.seeg.at

(26)  http://www.ilo.org/global/What_we_do/InternationalLabourStandards/lang--en/index.htm