9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/85

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета, с което се установява програма за действие с цел повишаване на качеството на висшето образование и насърчаване на междукултурното разбирателство чрез сътрудничеството с трети страни (програма „Еразмус Мундус“ 2009-2013). Тази програма разширява и подобрява настоящата програма за действие „Еразмус Мундус“, за която Комитетът вече е изразил одобрението си.

1.2

Комитетът счита, че целта, която визира превръщането на европейските университети в привлекателно място за студентите от целия свят, е от изключителна важност и трябва да допринесе за популяризиране на отличното качество на висшето образование и научноизследователската дейност в ЕС. При все това Комитетът смята, че програмата не трябва да спомага за „изтичането на мозъци“ от трети страни. В тази връзка приканва Комисията, в сътрудничество с властите и университетите от трети страни, да разгледа стратегии, които да поощряват студентите и преподавателите, които се ползват от условията, предлагани от програмата „Еразмус Мундус“, да се завръщат в страните си, за да дадат своя принос за устойчивото им развитие. Комитетът подчертава, че за да бъде постигната тази цел, е необходимо да се поставят в тясна връзка политиките на сътрудничество за развитие на ЕС и програми като „Еразмус Мундус“.

1.3

Комитетът отбелязва усилието, което се полага в тази нова програма за действие за увеличаване на мобилността на преподавателите, за които са отделени 40 % от общия размер на предвидените стипендии спрямо 16,6 % в действащата програма. Този обмен трябва да се разглежда като източник на обогатяване не само в научен, а и в културен и образователен план. В тази връзка Комитетът подчертава, че преподавателската и студентската мобилност трябва да престане да бъде, какъвто е често случаят днес, индивидуална отговорност, а да прераства все повече в институционална отговорност.

1.4

Комитетът настоява държавите-членки и Комисията да отстранят възможно най-бързо и ефикасно пречките, съдържащи се в националните законодателства, пред мобилността на преподавателите и студентите, както що се отнася до достъпа до различните държави-членки на Съюза, така и по отношение на признаването и легализирането на придобитите компетенции, така че да не се спира, нито затруднява движението на тези, които желаят да участват в дейностите по програмата.

1.5

Комитетът счита, че процедурите за подбор трябва да предвиждат механизъм за разбирателство на европейско равнище, с цел да се избегне евентуален сериозен дисбаланс между учебните области и районите, откъдето идват студентите и преподавателите и държавите-членки, които ги приемат. Ето защо той, от своя страна, приема изцяло текста на Приложението към Решение № 2317/2003, с което се създава програмата „Еразмус Мундус“, и препоръчва на Европейския парламент и на Съвета да го включат също в разглежданото предложение.

2.1

Основната цел на предложението е подобряване на качеството на европейското висше образование и насърчаване на диалога и разбирателството между народите и културите посредством сътрудничеството с трети страни, като същевременно се поощряват целите на външната политика на ЕС и устойчивото развитие на трети страни в областта на висшето образование. Програмата обхваща петгодишния период от 2009 г. до 2013 г.

2.2

Предложението визира следните специфични цели:

2.3

Действия за осъществяване на инициативата:

2.4

Тази програма има за цел да продължи дейностите, започнати през първата фаза на програмата „Еразмус Мундус“ (2004-2008) и тъй като в нея е застъпено по-пряко международното сътрудничество, си поставя по-амбициозната задача да разшири полето си на действие до всички нива на висшето образование, като подобри възможностите за финансиране за европейските студенти и увеличи възможностите за сътрудничество с висшите учебни заведения от трети страни.

3.1

Както за програмата „Erasmus World“ (2004-2008) (1) Комитетът приема предложението за решение на Парламента и Съвета и приветства приетите или предстоящи инициативи с цел да се допринесе за качествено образование в Европейския съюз и да се насърчи сътрудничеството с трети страни в съответствие с член 149 от Договора за ЕО.

3.2

В становището си относно горецитираната програма Комитетът приветства „осъществяването на инициативи за повишаване на качеството на висшето образование посредством сътрудничеството с трети страни и най-вече чрез сътрудничеството с най-добрите висши учебни заведения и чрез привличането на изявени университетски преподаватели и най-добрите студенти от трети страни. Тази синергия, която ще бъде полезна и за двете страни, ще позволи установяването на връзки и подобряването в бъдеще на взаимното разбиране и сътрудничество между Европейския съюз и трети страни“ (2).

3.3

Предвид това, че се касае за същия вид програма с малки, но съществени изменения, ЕИСК се връща към направените тогава коментари, към които добавя следните бележки:

3.3.1

Програмата „Еразмус Мундус“ съвпада във времето с главната цел на Болонския процес, изразяваща се в създаването на европейско пространство за качествено висше образование и научноизследователска дейност до 2010 г. посредством прилагането на реформи за сближаване на националните системи за висше образование.

3.3.2

Но тази програма съвпада и с една друга външна цел: да се представи Европа пред лицето на света като пространство на качествено висше образование и научноизследователска дейност. Ето защо, успехът на Болонския процес ще бъде от основно значение за превръщането на всички европейски университети, а не само на някои от тях, в привлекателно място за младите студенти от трети страни.

3.3.3

Комисията взе под внимание този факт и прие Болонският процес да бъде неразделна част от нейната политика за образование и професионално обучение, като му предостави същия статут като на научноизследователската програма на Европейския съюз.

3.3.4

Целта за създаване на европейско пространство за висше образование включва друга цел, а именно привличането на студенти и преподаватели от трети страни. Тъй като това е важна, дори съществена за утвърждаването на Европа в световен план цел, ЕИСК обръща внимание, както вече го е правил многократно, върху необходимостта от предотвратяване на изтичането на мозъци от развиващите се страни (3).

3.3.5

В тази връзка действие № 2, наречено „Партньорства „Еразмус Мундус““ може да бъде добър пример, защото освен че отчита специфичните нужди в областта на развитието на трета(и) страна(и), планира също така ограничени и краткосрочни престои. Според ЕИСК, всички предлагани действия трябва да позволяват както на преподавателите, така и на студентите от трети страни да осъществят ползотворен престой в европейските университети, но завръщането им по родните места трябва силно да се насърчава, за да може по този начин да допринесат за устойчивото им развитие и социално сближаване и едновременно с това популяризират нашите университети в чужбина.

3.3.6

Рискът от увеличаване на изтичането на мозъци от страни, които най-много се нуждаят от тях, по-специално защото пазарът не предлага възможности или просто условия, за да могат те да продължат научната си работа, може също така да бъде минимизиран посредством създаването на магистърски и докторски програми в трети страни, които да включват курсове или стажове в европейските страни с продължителност, която да не позволява дълго отсъствие от родната страна.

3.3.7

Този риск може също така да бъде намален чрез мерки с участието на самите университети, които да включват в подписаните протоколи стратегии за връщане, към които евентуално да бъдат добавени компенсации.

3.3.8

Освен това, в рамките на програмата „Еразмус Мундус“, която се вписва в глобална перспектива на политиките на Европейския съюз и която се изпълнява в рамките на Лисабонската стратегия, която си поставя за цел да превърне Европа в най-динамичната и най-конкурентоспособната икономика на света, като икономика, основана на знанието, следва да се разгледа въпросът за изтичането на мозъци като сериозен проблем за балансираното развитие на страните, с които Съюзът си сътрудничи (4), независимо дали се отнася до сътрудничество със страни, с които вече са били подписани споразумения или в по-широка перспектива на стратегическо сътрудничество с трети страни.

3.3.9

От друга страна е важно да се подчертае, че тази програма преследва друга цел, а именно насърчаване на културния обмен в рамките на едно по-качествено образование и с по-голяма научна прецизност (5). Ето защо е важно тази програма да не послужи за претекст за въвеждане на меркантилен облик на висшето образование, а по-скоро да насърчава качеството на образованието, независимите проучвания, зачитането на академичната свобода и както е казано в предложението, да засили борбата срещу всички форми на социално изключване.

3.4

И накрая, подобно на случващото се с Болонския процес, е необходимо вътрешната и външна система за оценка на университетите да се основава на критерии, които отразяват реалността на академичния свят и да действа като стимулатор, за да може университетите да постигнат отлични нива, което е условие „sine qua non“ за превръщането им в привлекателно място за студентите и преподавателите от трети страни, като същевременно съхранят собствената си идентичност.

4.1

Един от основните аспекти на програмата „Еразмус Мундус“ е мобилността на студентите и преподавателите. Опитът от Болоня показва, че на мобилността на студентите се отделя по-голямо внимание отколкото на тази на преподавателите, въпреки че в декларациите се подчертава важността на мобилността на последните за успеха на Болонската стратегия. Впрочем Европейският съвет от 2006 г. потвърди, че тя е непълна и непоследователна.

4.1.1

Важно е, имайки предвид констатираното, програмата „Еразмус Мундус“ да насърчава мобилността на преподавателите и както е предвидено в една от шестте основни цели на Болонския процес относно преподавателите и изследователите, да допринася също така за отстраняване на пречките пред ефективната мобилност, като отделя особено внимание на признаването и легализирането на придобитите компетенции по време на изследователската работа и упражняването на преподавателска дейност, както и в рамките на полученото образование през периодите на отсъствие от обичайната месторабота.

4.1.2

От съществено значение е да бъдат взети предвид различни фактори, които не трябва да бъдат пренебрегвани, а именно:

4.1.3.

Конкретно в тази връзка трябва да се следи обменът на преподаватели да бъде от полза както за страните, които ги приемат, така и за тези, които ги изпращат, за студените, но и за самите университети. Осигуряването на възможност за гражданите на трети страни да придобият квалификация и знания чрез обучение в Европа може да бъде начин за насърчаване на движението на мозъци, което да бъде от полза както за страните на произход, така и за приемащите страни. Сред различните форми на обмен най-известни са краткосрочните посещения или стажове, творческите отпуски, програмите за специални научни изследвания, но те не изчерпват всички възможности на това ниво.

4.2

В съобщението се споменават някои аспекти, които ЕИСК поддържа изцяло и които, заради важността си, заслужават да бъдат подчертани:

4.2.1

Предизвикателството, свързано с езиковото разнообразие на Европа, което тази тема поставя и което трябва да се разглежда като допълнителна възможност за този, който избере Европа като дестинация. Признанието, че даден език е на път да се превърне в „работен език в научните среди“, не означава да се пренебрегне стойността, която има за образованието и научните изследвания в една глобализираща се среда изучаването на други езици, гарант за по-голямо езиково богатство и повече възможности за всички, включително за гражданите и пребиваващите в Европейския съюз, които говорят само родния си език.

4.2.2

Сложните и постоянно променящи се (все по-строги) правни норми за имиграцията са друг проблем, който трябва да се вземе под внимание, когато се касае за преподаватели и студенти от трети страни. Това не бива в никакъв случай да представлява мотив за ограничаване на мобилността на преподавателите, изследователите и студентите. В частност, трябва да се изпълни резолюцията на Европейския съвет що се отнася до издаването на визи на студентите и преподавателите, участващи в този вид програми.

4.2.3

Програмата „Еразмус Мундус“ трябва също така да покрие напълно една от възложените й цели: да бъде инструмент за борба срещу всякакви форми на изключване, включително расизъм и ксенофобия и да допринася за премахване на неравенството между мъжете и жените.

4.3

Резултатите от проучване, направено между 2004 г. и 2005 г. от Academic Cooperation Association по поръчка на Комисията, показват необходимостта от дефиниране на европейска стратегия за утвърждаване на европейското пространство на висше образование, за да се обори схващането, че в Европа съществуват качествени университети само в най-развитите страни или с най-богати традиции в университетското образование.

4.3.1.

Тази стратегия почива на едно изискване (което вече беше изпълнено в действащата програма „Еразмус Мундус“), а именно: задължително условие при представяне на кандидатурата е да бъде установено партньорство между поне три университета от поне три страни. В програмата за периода 2009-2013 г. това изискване е останало — факт, който се подкрепя напълно от Комитета (6).

4.3.2.

При все това други елементи са съществени за увеличаване на привлекателността на европейските университети, по-специално международният авторитет, качеството на преподавателите, разходите, свързани с учението, размерът на отпусканите стипендии, престижът на дипломите, възможностите за интегриране на пазара на труда, информацията в трети страни за различните университети в държавите-членки на ЕС, но също така и издръжката на живота, както и лесният или трудният начин за получаване на входни визи. Вземането под внимание на всички тези фактори, в частност нивото на живот и размера на таксите за записване, трябва да бъде определящо за отпускането на стипендиите.

4.3.3.

Тази нова фаза на програмата „Еразмус Мундус“ трябва следователно да стане повод за обсъждане с представителите на университетите, на преподавателите и на студентите на средства, които да подпомогнат за подобряване на имиджа на други университети от други държави-членки от Европейския съюз, за да се разшири търсенето сред студентите и преподавателите от трети страни.

4.3.4.

Като вземем за пример на добра практика Болонския процес, единият от начините за постигане на тази цел е да се засили присъствието на европейското университетско пространство в съществуващите източници на информация, които се ползват от тези, които желаят да учат извън родната си страна (интернет, уебсайтове, представителства на ЕС).

4.3.5.

Например би било възможно в рамките на тясно институционално сътрудничество между държавите-членки, Комисията и университетските власти да се създаде добре разработен университетски портал, който да се актуализира постоянно, да е лесно достъпен и с привлекателно съдържание, което да се радва на широка реклама. Този портал би трябвало да осигурява достъп до порталите на различните европейски университети. В представителствата на ЕС би трябвало също така да се създадат специални служби за разпространение на информация относно европейското университетско пространство.

4.4.

Особено важно за увеличаване на привлекателността на европейското университетско пространство е наличието на висококвалифицирани, добре платени и признати в професионалните среди преподаватели.

4.5.

ЕИСК поддържа убеждението си, че програмата „Еразмус Мундус“ е отлична възможност за откриване сред младите студенти, преподаватели и изследователи от трети страни на най-обещаващите, тези, които несъмнено ще бъдат много полезни за развитието на европейското пространство. При все това не може да се премълчи фактът, че много млади дипломирани европейци срещат затруднения при намирането на прилична и подходяща работа в собствената им страна. Тази бележка не трябва да се възприема като резерви към програмата „Еразмус Мундус“, а трябва да послужи за откриване на дебат по този въпрос.

4.6.

Важно е да се подчертае, че в много развиващи се страни единствено държавният университет може да спомогне за демократизиране на висшето образование, като бъде елиминиран дискриминационният подход и неравенството (една от прокламираните в програмата „Еразмус Мундус“ цели). В този смисъл и независимо от факта, че програмата не трябва да прави разграничение между публичен и частен сектор, тя би трябвало в тези случаи да допринесе за консолидиране и засилване на държавните университети от трети страни, като им помогне да постигнат целите за качество на образованието и изследователската работа в духа на академична свобода.

4.7.

В член 5, алинея е) от текста на предложението следва да се споменат социалните партньори (представители на работниците и работодателите), които са наясно с реалността на място и с необходимостта от квалифицирана работна ръка, която реално изпитва пазарът на труда. При изготвянето на съдържанието на магистърските и докторските програми трябва също така да се вземат предвид нуждите на третите страни в областта на икономическото и социалното развитие.

4.8.

Приложението към Решение № 2317/2003 (ОВ L 345 от 31.12.2003 г., стр. 1), с което се установява действащата в момента програма „Еразмус Мундус“, съдържа част, посветена на процедурата за подбор, в чиято алинея б) се казва: „Процедурите за подбор предвиждат механизъм за разбирателство на европейско ниво, с цел да се избегне значителен дисбаланс между учебните области и регионите, от които произхождат студентите и университетските учени и държавите-членки, които ги приемат“. В приложението към предложението за новата програма „Еразмус Мундус“ тази препратка е отпаднала. Ако един от приоритетите на програмата е да популяризира европейските университети и да привлече към участие в същите тези програми университетите от държавите-членки, прилагането на този принцип при подбора на участниците е от особено значение, за да не се ползват само едни и същи държави-членки и университети от подкрепата, оказвана в рамките на програмата.