27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/17

1.

2.

3.

4,

5.

6.

7.

1.1

В рамките на темата „Обновената Лисабонска стратегия за растеж и заетост“ Европейският съвет, в заключенията на Председателството от 23-24 март 2006 г. (точка 12), приветства инициативата на Европейския икономически и социален комитет, чрез която трябва да се подсили на ниво Общност ангажираността с Лисабонската стратегия. Той насърчи Европейския икономически и социален комитет да продължи работата си и изиска от него да изготви до началото на 2008 г. обобщаващ доклад в подкрепа на партньорството за растеж и заетост.

1.2

Комитетът междувременно вече прие на 15 февруари 2007 г. Резолюция за прилагане на обновената Лисабонска стратегия, която да бъде представена на пролетната среща на върха на ЕС 2007 г.

1.3

В хода на изготвянето на изискания от Европейския съвет обобщаващ доклад ще бъдат изготвени четири информационни доклада на следните теми:

Тези информационни доклади ще бъдат основните точки на обобщаващия доклад.

1.4

Последващият текст, който бе съставен съвместно с представители на икономическите и социални съвети на някои държави-членки, обхваща най-вече темата „Инвестиции в знания и иновации“.

2.1

Силата на Европа е в способностите на нейните граждани.

2.2

Свободното взаимодействие на занаятчийския изобретателски дух и предприемаческата инициатива с научните методи и системи, както и развитите от тях технологии и индустриални процеси, бе европейската рецепта за напредъка, довел до днешния жизнен стандарт, придружени от историческото обществено-политическо развитие към модерна държава с разделение на властите, демокрация и основни права на човека.

2.3

Разработването и интензивното използване на енергоемки промишлени процеси, на машини и транспортни средства допринесе значително за това — енергията освободи човека от бремето на тежкия физически труд, увеличи многократно неговата производителност, даде топлина и светлина и направи възможни немислимите преди мобилност и комуникации. Енергията се превърна в „храна“ и „гориво“ за съвременните икономики.

2.3.1

С оглед на изчерпаемите ресурси на фосилни горива, бързо нарастващото енергийно търсене, както и на очаквания ефект на потреблението на енергия върху промяната на климата, осигуряването на устойчиво и съобразено с климата енергийно снабдяване заема приоритетно място в политическия дневен ред. Важна предпоставка за решението на тази много трудна задача е една добре развита, широкообхватна и ефективна програма за научноизследователска и развойна дейност в областта на енергетиката.

2.4

Заедно с това обаче все още съществуват и много други проблеми и задачи, които могат да бъдат разрешени само чрез научноизследователска и развойна дейност и иновации. Те са свързани с борбата с физически и психически заболявания, улесняване на живота и възможност за участие в обществото на хора с увреждания, въздействието на демографската промяна, включително и геронтологията, опазване на околната среда и като цяло с гарантиране и по-нататъшно развитие на нашия начин на живот и на европейските ни ценности и социален модел. В крайна сметка научноизследователската и развойна дейност служи обаче на основната цел за създаване на повече и нови знания. Повече знания помагат не само за разрешаване на проблемите, а и разширяват нашия светоглед, обективират конфликтни ситуации и обогатяват нашата култура.

2.5

Освен това Европейската общност е изправена пред предизвикателството на едно засилващо се глобално съревнование за запазване на европейските работни места, равнище на доходите, както и на социалните стандарти и стандартите, свързани с околната среда. Това е валидно не само на фона на икономическата мощ на САЩ и Япония, но най-вече на все по-силните индустриални и изследователски постижения на държави като Китай, Индия и Бразилия и на значително по-ниските там заплати, както и на по-ниските социални и екологични стандарти.

2.6

Отговор на това може да се даде само с продължаваща и в бъдеще преднина в областта на изследванията, развитието на технологиите и непрекъснати нововъведения, поставени в обществена и културна среда на демокрация, върховенството на закона, политическа стабилност, свободна предприемаческа дейност, сигурност на планирането, воля за успех, признание на постиженията и социална сигурност.

2.7

Върховите научни и технически постижения и тяхното превръщане в интерес на предприемчивостта в конкурентоспособна икономическа сила са решаващи предпоставки, за да си осигурим бъдещето — особено що се отнася до енергийния проблем и проблема с климата, да запазим и подобрим сегашната си позиция в глобалната среда и да можем да изградим европейския социален модел, а не да му навредим.

2.8

Основната предпоставка за това е отворен към напредъка и иновациите обществен климат, в който това разбиране е напълно прието, за да може на всички нива на политиката да се създадат необходимите рамкови условия и да се вземат съответните насочващи решения, така че от страна на икономиката да бъде изградено достатъчно доверие и оптимизъм за необходимите в Европа инвестиции и да се създадат нови работни места. Това включва също така и изграждането на още по-ясно съзнание за основното значение на фундаменталните изследвания, тъй като те създават необходимата база за бъдещи иновации. Особено необходими са открит към нововъведения и поемане на рискове предприемачески дух, както и политическо лидерство, надеждност и чувство за реалност.

2.9

Особено сериозно трябва да бъде приемана от всички заинтересовани участници формулираната за осъществяване на Лисабонската стратегия цел от Барселона, за да не се допусне по-нататъшното отпадане на Европа от глобалната надпревара на инвестициите за научноизследователска и развойна дейност. Тази цел гласи, че общите разходи за научноизследователска и развойна дейност в Съюза трябва да бъдат повишени, така че през 2010 г. да достигнат почти 3 % от БВП. Две трети от необходимите за това инвестиции трябва да бъдат финансирани от частния сектор.

2.10

През декември 2006 г. Съветът прие 7-та рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (RP7) за периода 2007-2013 г., с бюджет от 50 милиарда EUR, значително увеличен спрямо предшестващата я програма. Това е още един забележителен успех на европейската политика, който бе подкрепен в значителна степен от Комитета. Въпреки това Общността все още осигурява само около 2 % (с други думи 1/50!) от всички инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, предвидени в целта от Барселона. Както бе многократно подчертано от Комитета, това не е достатъчно, за да се задейства напълно предвиденият мултиплициращ ефект и интеграционната сила, която финансирането от страна на Общността упражнява върху политиката на подпомагане на държавите-членки в областта на научноизследователската дейност и върху готовността за инвестиране от индустрията.

2.11

Затова Комитетът подкрепя по-раншната си препоръка, при предстоящото през 2008 г. преразглеждане на бюджета на ЕС като първа стъпка да се увеличи с една втора делът на финансиране от страна на Общността, т.е. на около 3 % от планираните в целта от Барселона цялостни инвестиции. Това се отнася особено и до бъдещия Европейски технологичен институт (ЕТИ) и спешната нужда от по-широка научноизследователска и развойна дейност за осигуряване на едно съобразено с климата снабдяване с енергия.

2.12

Едновременно с това обаче е необходимо да се поощрява готовността за инвестиране на индустрията в научноизследователска и развойна дейност, особено тази на малките и средни предприятия, чрез подходящи правни (а също и свързани с отговорността), административни, данъчни и финансови рамкови условия, както и те да се направят по-атрактивни и по-изгодни. Важна роля в това отношение играе също и законодателството на ЕС в областта на държавните помощи. То трябва да позволи на държавите-членки да поощряват по-ефективно и по-небюрократично от досега проектите за научноизследователска и развойна дейност на университетите, научноизследователските организации и на индустрията, както и да им помогне да създадат необходимите мрежи. По тази причина трябва внимателно да се наблюдава дали Рамката на Общността за държавна помощ за научноизследователска и развойна дейност и иновации действително подкрепя поставените цели.

2.13

Знанието се основава на два еднакво важни и зависими един от друг стълба: образование и научноизследователска дейност. Нови познания се придобиват чрез научноизследователска и развойна дейност. Съществуващите познания са основата. Те трябва да се утвърдят и предадат чрез образование, обучение и повишаване на квалификацията. Затова трябва да се провери дали методите и съдържанието служат на упоменатите цели. Освен това и двата стълба имат нужда от значително увеличени финансови инвестиции и подходящи рамкови условия.

2.14

Силата на Европа е в способностите на нейните граждани. Затова е приоритетно да се насърчават и да се развиват в по-голяма степен именно тези способности. В съответствие с това Комитетът призовава държавите-членки да засилят и подобрят своите образователни институции, както и да предоставят необходимите за това значителни инвестиции. Едно солидно образование сред широките слоеве от населението е също толкова важно, колкото и обучението на научния елит. В този смисъл е необходимо широко и достатъчно предлагане на солидни и подходящи образователни институции — от основни училища до университети. Само така ще се изгради поощряващо образованието и науката европейско общество.

2.15

Заедно с това Комитетът потвърждава своята препоръка да се развие, чрез едно по-интензивно транснационално сътрудничество в областта на знанието, иновациите и изследователската дейност, едно европейско пространство на знанието, което ще допълни Европейското изследователско пространство. Тук важна роля играят всички стимули и мерки за учене през целия живот — ученето през целия живот е ключът към обществото на знанието. Пречките пред единния пазар, които затрудняват прехода към европейско общество на знанието, трябва да бъдат премахнати, колкото се може по-бързо.

2.16

Това включва и едно още по-интензивно насърчаване на личната мобилност от страна на държавите-членки, както и засилване на съответните ефективни програми на ЕС (Erasmus, Marie Curie). Мобилността подпомага придобиването и трансфера на умения. Свободното движение на работници, изследователи и студенти в Европа трябва да се гарантира и да се възнагради чрез стимули; то трябва да върви заедно с приемливи доходи, условия на работа и подпомагане на семействата. За тази цел трябва да се подобри и достъпът до информация чрез обществените институции в цяла Европа.

2.17

Що се отнася до значението и поощряването на иновациите, Комитетът препраща не само към изложените по-долу изчерпателни препоръки, но най-вече към отличния доклад на Aho, който подкрепя. Това засяга особено правните и обществени рамкови условия за едно отворено към иновациите предприемачество и добре настроен към иновациите пазар. Освен това Комитетът препраща към своето по-подробно становище „Да отключим потенциала на Европа за изследвания, развитие и иновации“.

2.18

Напредъкът и иновациите се основават на прилагането на нови познания в нови, по-добри процеси и продукти (включително и за постоянното подобряване на съществуващи иновации), на фирмени модели от нов тип и на подходящи методи на управление; тук следователно става дума за иновативен предприемачески дух и предприемачески инициативи. Напредъкът и иновациите обаче се основават и на нов тип услуги, на по-нататъшното развитие на здравните услуги и като цяло на по-добри решения на социалните въпроси в рамките на съществуващите икономически ограничения.

2.19

Иновациите означават създаване и реализиране на нови техники, методи, начини на организация, фирмени модели, модели на образование и др., на които преди не е било обръщано или не е било възможно да се обърне внимание. Поради тази причина е важно съответната нормативна уредба да предлага достатъчно свобода на действие и свобода за изява, за да се даде шанс за реализирането и на нови, необсъдени преди това идеи и да не се допуска предрешеното им пропадане поради това, че не попадат в рамките на една твърде подробна нормативна уредба. Прекалено многото ограничаващи разпоредби са спирачка за иновациите. По тази причина Комитетът подкрепя всички усилия за опростяване на нормативната уредба и нейната проверка, за да се установи дали тя съдържа излишни, твърде подробни и/или поставящи излишни ограничения разпоредби.

2.20

Иновация означава също да се приеме възможността за съществуване на известен риск от неуспех и риск от понасяне на щети; най-често ефективността, но и недостатъците или страничните ефекти на една нова идея или концепция стават видни едва при утвърждаването й в практиката и в съревнованието с конкурентни методи. Неуспехът е също натрупване на познания. Възможностите и рискът са двете страни на един и същ медал. По принцип очакваната полза от иновациите следва да доминира над възможните, свързани с тях рискове. Някои рискове за обществото се нуждаят от специална оценка. Във всеки случай би могло да се обмисли дали поне за малките и средни предприятия не трябва да се създаде рисков фонд — например към ЕИБ, който да покрива щети или загуби.

2.21

Комитетът вече многократно обърна внимание на това, че човешките способности („човешкият капитал“) са най-чувствителният и най-ценен ресурс за знания и иновации. Поради това достатъчният брой, оборудването и качеството на необходимите за това образователни институции са решаващи предпоставки, за да може да бъде задоволена нуждата от добри научни работници, инженери и преподаватели.

2.22

С осъществените от страна на обществото и едновременно с това от всеки отделен научен работник и инженер инвестиции за получаване на широки и трудно достъпни основни и специализирани познания, обществото — представлявано от политиците — поема отговорността за възможно най-доброто използване на тези инвестиции. Тази отговорност трябва да се изразява в грижата за осигуряване на подходящи професионални възможности и възможности за развитие на квалифицираните научни работници и инженери, на възможността за създаване на семейство, както и на съответна кариера с възможности за разклоняване на дейността в други области, без риска от професионален застой или попадане в професионална задънена улица! Безработицата, ниското заплащане или несъобразената с квалификацията работа (също и поради пренатоварване с административна работа и работа в научни комисии) на квалифицирани учени и инженери е прахосване на икономически инвестиции и е препятствие пред следващото поколение учени, в резултат на което те решават да изберат кариера далече от науката и технологиите или да напуснат Европа!

2.23

Това не противоречи на искането опитни експерти и изявени научни и технически работници да бъдат включени в значително по-голяма степен от сега в процеса на вземане на политически решения в областта на научните изследвания, предприемачеството и иновациите, както и в административна кореспонденция. Създаването на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ) е една много насърчаваща първа стъпка в тази посока. За финансирането на научноизследователската дейност и иновациите от страна на Общността (включително и на Комисията!) и на държавите-членки обаче също трябва да се привлече и задържи достатъчен експертен опит. Администрирането само по себе си не е достатъчно.

2.24

Особен проблем представлява прилагането на научните изследвания и иновациите в индустриални продукти и процеси. Не напразно в целите от Лисабон се изисква 2/3 от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност да бъдат предоставени от индустрията. В особена степен обаче става дума и за това, да се издигне и затвърди в обществото професионалният имидж на предприемача с оглед на решаващото му значение за иновациите, икономическия напредък и общото благосъстояние. Поради това Комитетът, като мост към организираното гражданско общество, постави предприемачеството с човешко лице в центъра на своята бъдеща работна програма. Целите от Лисабон могат да се реализират само чрез едно свободно развиващо се отговорно, енергично и творческо предприемачество.

2.25

Много от по-нататъшните съображения и подробности са разгледани в следните по-подробни бележки, както и в становищата на Комитета относно „По пътя към европейско общество на знанието — приносът на организираното гражданско общество към Лисабонската стратегия  (1)“, както и в „Да отключим потенциала на Европа за изследвания, развитие и иновации  (2)“.

3.1

Развитие на науката и техниката. Европа е люлката на една непрекъснато развиваща се съвременна наука и изследователска дейност. Като се вземе предвид гръко-египетския културен кръг и взаимодействието му от време на време с индийско-арабския културен кръг, това се отнася за люлката на науката въобще (3). Науката и научните изследвания, въпреки временни колебания и прекъсвания поради войни, са били свързани в цяла Европа, независимо от националните граници. Тяхната методика и начин на мислене са били решаващи за създаването на нашето днешно европейско общество, на неговите ценности, начин на живот и жизнен стандарт; те са били отличителен белег на културното пространство в Европа (4). Рецептата за успех на произлезлите от това постижения бе свободното взаимодействие на занаятчийското и предприемаческо инициативно мислене с научните методи и системи, както и развитите от тях технологии и индустриални процеси.

3.2

Развитие на обществото. Решаващите обществено-политически развития в посока на модерната държава с разделение на властите, демокрация, основни човешки права и социални закони протекоха почти едновременно с научно-техническия прогрес.

3.3

Развитие на условията за живот. Като резултат от този общ процес, условията за живот на хората в участващите в това държави и региони, се промени и се подобри в степен непозната досега в историята на човечеството. През последните 135 години средната продължителност на живота на населението (5) се увеличи повече от два пъти (6). През последните 50 години селскостопанският добив, отнесен към площта, се увеличи почти трикратно. В успешните индустриални страни се говори повече за наднормено тегло, а не за недохранване, за заливане с информация, а не за липса на информация, за застаряване на населението, а не за детска смъртност. Способностите и постиженията на модерното мобилно индустриално общество, постигнати чрез научноизследователска дейност, развитие и иновации, обхващат всички области на човешкото развитие и качество на живот.

3.4

Използване на енергията. Съществен фактор за постигнатия напредък бе разработването и интензивното използване на енергоемки промишлени процеси, на машини и транспортни средства — енергията освободи човека от бремето на тежкия физически труд, увеличи многократно неговата производителност, даде топлина и светлина и направи възможни немислимите преди мобилност, комуникации и културно развитие; енергията се превърна в „храна“ и „гориво“ за съвременните икономики.

3.5

Проблеми, свързани с климата и снабдяване с енергия. Това забележително развитие обаче води до нови проблеми и предизвикателства. Глобалното затопляне, неговите възможни последици, както и стратегията за неговото ограничаване, са предмет на политически решения с дългосрочен ефект (7) и на многобройни изследвания (8), някои от които представят спорни заключения. В публикувания в края на октомври 2006 г. доклад Stern (9)„The Economics of Climate Change“, бе установено, че само за ограничаване на повлияното от емисии на газове затопляне са необходими средства от порядъка на около 1 % от БВП, които обхващат и други, необходими за това мерки за научноизследователска и развойна дейност. Но дори и ако се изключи проблемът с промяната на климата, въпросът за едно устойчиво снабдяване на Европа (а и на света!) с енергия, е едно от основните политически предизвикателства, за чието посрещане играят решаваща роля научноизследователската и развойна дейност (10).

3.6

По-нататъшни проблеми и предизвикателства  (11). Промяната на климата и снабдяването с енергия обаче не са единственият кръг проблеми. Борбата с физически и психически заболявания, улесняването на живота на хора с увреждания или хора, неравнопоставени по друг начин, с цел да се подобри тяхното професионално развитие и участие в обществото на знанието, въздействието на демографската промяна, включително и геронтологията, по-доброто разбиране на сложни икономически, социални и културни взаимодействия и механизми, опазване на околната среда и като цяло гарантирането и по-нататъшното развитие на нашия начин на живот и на европейските ни ценности и социален модел, са също примери за научноизследователски теми, по които Комитетът даде подробни препоръки в предходни становища като това относно 7-мата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (12) и нейните „специфични програми“ (13).

3.7

Глобална конкуренция. Освен това Европейската общност е изправена пред предизвикателството на едно засилващо се глобално съревнование за запазване на европейските работни места, равнище на доходите, както и на социалните стандарти и стандартите, свързани с околната среда. Това е валидно не само на фона на икономическата мощ на САЩ и Япония, но най-вече на значителните и все по-силни индустриални и изследователски постижения на държави като Китай (до 2050 г. Китай ще е изместил САЩ като водещата световна сила в областта на технологиите! (14)), Индия и Бразилия и на значително по-ниските там заплати, както и на по-ниските социални и екологични стандарти. Точно на този фон на глобална конкуренция, както и на свързаната с това глобална надпревара на растящи инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност, включително на глобална борба за най-добрите учени и инженери, Европейският съюз трябва да оптимизира своята политика. При това става дума основно за глобалната конкуренция, а не за вътрешно европейската!

3.8

Преднина в научните изследвания, развитието и иновациите. Конкурентоспособната позиция на Европа може да бъде запазена само чрез съществуваща и за в бъдеще преднина в научните изследвания, развитието на технологиите и непрекъснати иновации, поставени в обществена и културна среда на демокрация, върховенството на закона, политическа стабилност и надеждност, свободна предприемаческа дейност, сигурност на планирането, воля за успех и признание на постиженията. Европейското изследователско пространство трябва да бъде засилено и разширено. Това разбиране междувременно е всеобщо признато в политически изявления относно целите, но при фактическите действия и определянето на реални приоритети (напр. бюджет за изследователска дейност) и в съответната регулаторна рамка (колективни трудови договори (15), данъчно законодателство (16)) съществуват все още значителни и неприятни празноти, както на ниво Общност, така и на ниво държави-членки. Този драматичен факт не трябва да се подценява, дори ако за щастие в някои държави-членки се наблюдава тенденция към подобрение (17).

3.9

Върхови научни и технически постижения. Върховите научни и технически постижения и тяхното превръщане в интерес на предприемчивостта в конкурентоспособна икономическа сила, са решаващи предпоставки за да си осигурим бъдещето — особено що се отнася до енергийния проблем и проблема с климата, да запазим и подобрим сегашната си позиция в глобалната среда и да можем да изградим Европейския социален модел, а не да му навредим. В крайна сметка научноизследователската и развойна дейност служи обаче на основната цел за създаване на повече и нови знания. Повече знания помагат не само за разрешаване на проблемите, а и разширяват нашия светоглед, обективират конфликтни ситуации и обогатяват нашата култура.

3.10

Съживяване на традицията. Европа сега трябва да осъзнае традициите си като водещо изследователско пространство и пространство на иновации и да ги съживи. Силата на Европа е в способностите на нейните граждани. Затова е приоритетно да се насърчават и да се развият в още по-голяма степен отпреди именно тези способности. Поради това е необходимо и да се инвестира значително повече в научноизследователска и развойна дейност, да се увеличи нейната ефикасност, да се засили готовността и способността за иновации на индустрията, търговията и администрацията, както и да се отстранят пречките.

3.11

Увеличаване на инвестициите. Това означава още повече инвестиции от страна на Съюза и държавите-членки в научноизследователска и развойна дейност, в съответното образование на гражданите, както и в обучението на необходимите учени и инженери (и от двата пола!). Едновременно с това обаче е необходимо да се поощрява готовността за инвестиране на индустрията в научноизследователска и развойна дейност, особено тази на малките и средни предприятия, чрез подходящи правни (а също и свързани с отговорността), административни, данъчни (18) и финансови рамкови условия, както и те да се направят по-атрактивни и по-изгодни.

3.12

Положително настроен към напредъка обществен климат. Най-важната предпоставка за това е отвореният към напредъка, иновациите и предприемачеството обществен климат, в който това виждане е напълно осъзнато от обществото, в който това разбиране е напълно прието, за да може на всички нива на политиката да се създадат необходимите рамкови условия и да се вземат съответните насочващи решения, а и по този начин да се създадат работни места и от страна на икономиката да бъде изградено достатъчно доверие и оптимизъм за необходимите инвестиции. Това включва и създаването на по-голямо доверие у гражданите към постиженията и значението на науката и техниката и към първите новаторски начинания на предприемачите. Това включва също така и изграждането на още по-ясно съзнание за основното значение на фундаменталните изследвания (19), тъй като те създават необходимата база за бъдещи знания и иновации.

3.13

Признаване на постиженията. Решаващата роля на тези постижения за сегашния ни начин на живот, предпоставките за възникването им, както и свързаните с тях научно-технически и културни постижения, трябва да бъде осъзната от обществото, да бъде преподавана в училищата и да бъде оценена по своето жизнено значение.

3.14

По-нататъшни предпоставки. Във всеки случай напредъкът и непрекъснатите иновации се основават не само на науката и техниката, но и на мотивацията, уменията и готовността за участие на всички заинтересовани страни, както и на икономическите модели от нов тип, на правилните методи на управление и на благоприятните за това правни рамки.

3.15

Приемане възможността за риск. За да се разработят нови подходи към научните изследвания, иновационни технологии, производствени процеси или фирмени модели, е необходимо да се приеме възможността за съществуване на известен риск от неуспех или дори риск от понасяне на щети. Най-често ефективността, но и недостатъците или страничните ефекти на един нов подход стават видни едва при утвърждаването му в практиката и в съревнованието с конкурентни методи. Неуспехът е също натрупване на познания. Възможностите и рискът са двете страни на медала. По принцип очакваната полза от иновациите следва да доминира над възможните, свързани с тях рискове. Някои рискове за обществото се нуждаят от специална оценка. Заедно с това би могло да се обмисли дали поне за малките и средни предприятия да не се създаде рисков фонд, например към ЕИБ, които да улесни предприятията да покрият щети или загуби.

4.1

База на познанията. Знанието се основава на два еднакво важни и зависими един от друг стълба: образование и научноизследователска дейност. Нови познания се придобиват чрез научноизследователска и развойна дейност. За тази цел съществуващите знания са нужни като основа — те трябва да се утвърдят и предадат чрез образование, обучение и повишаване на квалификацията. Тук са важни следните цели:

4.1.1

Основни познания. От една страна е необходимо солидните познания за науката, техниката и икономиката, тяхното функциониране и съществени основни принципи, да бъдат заложени в образователната програма на всички граждани. Само по този начин например те ще могат да направят преценка на често сложните взаимовръзки, чието познаване е също нужно, за да си съставят компетентно политическо мнение. В съответствие с това учебният план и броят на учебните часове във всички нива на училищното образование трябва да бъдат насочени към това, децата и младежите да бъдат постепенно въведени чрез нагледни примери и ясни и стимулиращи обяснения и учебни материали в научния, технически и икономически начин на мислене, както и в съвкупността от съществуващи знания (20) и у тях да се развие съзнание за решаващото значение на научната работа, на развитието на технологиите, с оглед на иновативни начини на икономическо и социално поведение, както и като цяло за значението на обществото на знанието за тяхното бъдеще и шансове в живота. Затова на тази част от учебните планове трябва да се отдели значително по-голямо място. Комитетът приветства и подкрепя препоръките на посветения на този въпрос доклад на Rocard (21).

4.1.2

Стимули за избор на професия. От друга страна децата с такива дарби трябва да бъдат вдъхновени за съответстващия избор на професия и за едно известно с трудността си следване във висше учебно заведение и да бъдат подготвени за него със солидни фундаментални знания. Учебните планове на училищата, и особено на гимназиите, трябва и в тази област да съдържат достатъчно и особено пълноценни възможности за обучение.

4.1.3

Нужда от наваксване във всички посоки. Съществува ясно изразена нужда от наваксване в учебната програма в областта на естествените науки и технологиите, без естествено да се изключва нуждата от насърчаване на всички таланти, т.е. също и тези в областта на социалните науки, икономиката, хуманитарните науки и изкуствата. Едно задълбочено образование на широките слоеве от населението, за което са нужни и ангажираност, и дисциплина от страна на учениците, е също от значение, както и образованието на академичния елит. Качествените образователни институции — от основни училища до университети — са основна предпоставка за възникването на едно положително настроено като цяло, към образованието и науката общество.

4.1.4

Европейско пространство на знанието. Заедно с това Комитетът потвърждава своята препоръка да се развие, чрез едно по-интензивно транснационално сътрудничество в областта на знанието, иновациите и изследователската дейност, едно европейско пространство на знанието, което ще допълни Европейското изследователско пространство. Пречките пред единния пазар, които затрудняват прехода към европейско общество на знанието, трябва да бъдат премахнати колкото може по-бързо. Комитетът препраща също така и към своето становище „По пътя към европейско общество на знанието — приносът на организираното гражданско общество към Лисабонската стратегия“ (22).

4.1.5

Учене през целия живот и мобилност. Тук важна роля играят всички стимули и мерки за учене през целия живот — ученето през целия живот е ключът към обществото на знанието. Това включва и едно още по-интензивно насърчаване на личната мобилност от страна на държавите-членки, както и засилване на съответните ефективни програми на ЕС (Erasmus, Marie Curie). Мобилността свързва Европа и служи за придобиването и трансфера на умения. Свободното движение на работници, изследователи и студенти трябва да се гарантира и да върви заедно с приемливи доходи, условия на работа и подпомагане на семействата. За тази цел трябва да се подобри и достъпът до информация чрез обществените институции във всички държави-членки.

4.2

Стандарти на специализираното образование. Това включва също така и да се гарантира в университетите и висшите технически институти специализирано образование, отговарящо най-малко на най-добрите международни стандарти — най-важният капитал за научните изследвания и иновациите са висококвалифицирани и мотивирани учени и инженери от двата пола, които придобиват и изграждат техните професионални умения чрез учене през целия живот по време на цялата си професионална кариера и между които съществува достатъчен брой хора със способности да играят водеща роля и да бъдат пионери в най-трудните области.

4.3

Възможности за всички. Напредъкът и успехът в бъдеще ще бъдат повече от всякога резултат от структурирана работа в екип, при която е необходимо да се дадат възможно най-добрите шансове за развитие и собствена инициатива на всички участници съобразно техния талант, способности и творчески възможности. Също толкова важни са и висококачествените образователни институции за целия спектър от експерти и специалисти, който днес и за в бъдеще е необходим за обширната гама от задачи в областта на технологиите, науката и икономиката.

4.4

Изграждане на мрежи. Едно още по-силно свързване на стълбовете на образованието, научните изследвания и прилагане в индустрията, е необходимо особено в областта на обучението и повишаването на квалификацията, като съществува ясна връзка с темата за ученето през целия живот и мобилността (вж. т. 4.1.5). Нужно е също така и по-силно трансгранично свързване между университетите и висшите технически институти. С оглед на това Комитетът приветства плановете за създаване на Европейския технологичен институт (23) (ЕТИ), който трябва да допринесе за по-нататъшното развитие на капацитета за иновации на Съюза и на държавите-членки, като свърже на най-високо ниво дейностите по образование, научни изследвания и иновации. Това се отнася обаче и до надхвърлящата образованието и обучението обща „предконкурентна“ научноизследователска и развойна дейност (24) на индустриалните предприятия, като например съвместното разработване на подобрени технологии за производство на двигатели в автомобилната индустрия.

5.1

Инвестирането е задача на всички заинтересовани страни. Европейският съюз, държавите-членки и частният сектор трябва да положат възможно най-големи усилия, т.е. значително повече отколкото досега, за да осигурят необходимите за образование, научноизследователска и развойна дейност инвестиции.

5.2

Целта от Барселона. Формулираната за осъществяване на Лисабонската стратегия цел от Барселона трябва да бъде приемана много сериозно и да се преследва с всички сили от всички заинтересовани участници, за да не изостане Европа на последно място в глобалната надпревара на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност. Тази цел гласи, че общите разходи за научноизследователска и развойна дейност в Съюза трябва да бъдат повишени, така че през 2010 г. да достигнат почти 3 % от БВП. Две трети от необходимите за това инвестиции трябва да бъдат финансирани от частния сектор.

5.3

Мултипликационен ефект на 7-ата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. През декември 2006 г. Съветът прие 7-ата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (RP7) за периода 2007-2013 г., с бюджет от 50 милиарда EUR, значително увеличен спрямо предшестващата я програма. Това е още един забележителен успех на европейската политика, който бе подкрепен в значителна степен от Комитета. Въпреки това Общността все още осигурява само около 2 % (с други думи 1/50!) от всички инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, предвидени в целта от Барселона. Както много пъти е подчертавано от Комитета, това не е достатъчно, за да се задейства напълно предвиденият мултиплициращ ефект и интеграционната сила, която финансирането от страна на Общността упражнява върху политиката на подпомагане на държавите-членки в областта на научноизследователската дейност и върху готовността за инвестиране от индустрията и да се насърчи значителното увеличаване на инвестициите, необходимо за постигането на целта от Барселона.

5.4

Повторна препоръка. По тази причина Комитетът потвърждава, особено с оглед на планираното създаване на Европейския технологичен институт (ЕТИ), както и на спешната необходимост от повече работа в областта на научноизследователската и развойна дейност относно съобразено с климата устойчиво снабдяване с енергия, своята препоръка (25) да се увеличи като първа стъпка с една втора делът на финансирането от страна на Съюза при предстоящото преразглеждане на бюджета на ЕС през 2008 г., т.е. на около 3 % от всички инвестиции, предвидени в целта от Барселона. От страна на ЕС това би било особено ефективна мярка, за да се постигнат по-бързо, отколкото се очаква понастоящем, все по-важните цели от Лисабон и Барселона, както и да бъдат решени по-ефективно и по-бързо горепосочените проблеми.

5.4.1

Надпревара с Китай. Усилията на Китай в областта на научните изследвания се увеличават бързо и Европа трябва да положи всички усилия, за да не отстъпи мястото си на пазара за важни в световен мащаб и необходими технологии на международната конкуренция. В политически план обаче не е приемливо да бъдат привлечени нужните за това инвестиции от частния сектор, ако Европейският съюз и държавите-членки все още не са дори предоставили собствения си дял от финансирането на целта от Барселона, която сами са формулирали.

5.4.2

Първоначално финансиране от страните членки. Държавите-членки следва да се погрижат техните университети и научноизследователски институции да разполагат поне с достатъчно първоначално финансиране, за да могат да се възползват от възможността да получат съфинансиране в очаквания размер чрез 7-ата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности.

5.5

Рамки на ЕС в областта на държавните помощи. Трябва да се създаде такава рамка на законодателството на ЕС в областта на държавните помощи, която да насърчи държавите-членки и да им предостави необходимото свободно поле за действие да поощряват в по-голяма степен по-ефективно и по-небюрократично от досега проектите за научноизследователска и развойна дейност на университетите, научноизследователските организации и на индустрията, както и да им помогне да създадат необходимите мрежи. По тази причина трябва внимателно да се наблюдава дали Рамката на Общността за държавни помощи за научноизследователска и развойна дейност (26) и иновации действително подкрепя поставените цели.

5.6

Бюджетни правила на държавите-членки. Бюджетните правила на отделните държави-членки следва при финансиране на мерките за научноизследователска и развойна дейност да позволяват по-гъвкаво и адаптирано към съответния проект привличане на средства, например чрез възможност за прехвърляне на отпуснати средства за следващата календарна или бюджетна година.

5.7

Изграждане на научна инфраструктура. Освен това Комитетът многократно (27) препоръча, значително по-голяма част от средствата на структурните фондове на Съюза да бъдат използвани за изграждането на научна инфраструктура. Тук от голяма полза би могло да бъде и финансирането от страна на Европейската инвестиционна банка.

5.8

Потенциал на малките и средни предприятия. Тук е важно още повече да се подсили потенциалът на малките и средни предприятия и особено на стартиращите предприятия за иновации, както и като цяло да се създадат по-големи стимули за повече инвестиции от страна на индустрията в тази област. Комитетът препраща към своите препоръки (28) относно многогодишната програмата на EС за предприятия и предприемаческа инициатива, особено за малките и средни предприятия и към особено важното в тази връзка подпомагане в областта на основаваната на знания икономика. От факта, че в ЕС 98 % от всички фирми са малки и средни предприятия, става особено ясно какво е значението на засилването на способността за иновации на тази категория предприятия (поради това Комитетът приветства заделянето в FP7 на 1.3 милиарда EUR за научноизследователска и развойна дейност от и за малките и средни предприятия). Разпоредбите, които понастоящем затрудняват МСП, следва да бъдат преразгледани и доколкото е възможно да се намали бюрокрацията. Заедно с това администрацията би могла чрез „бизнес ангели“ да оказва помощ при достъпа до възможности за финансиране. В тази област Европа може да се вдъхнови също и от политиката на финансиране на други страни.

6.1

Препратка към други и предходни доклади. За тази цел Комитетът препраща първо към двете неотдавна публикувани Съобщения (29) на Комисията на тема иновации, както и към отличния доклад на Aho (30). Освен това препраща към своето становище (31)„Да отключим потенциала на Европа за изследвания, развитие и иновации“, което в своите формулировки показва многобройни съвпадения с настоящия текст, но едновременно с това е много по-изчерпателно по някои от разгледаните тук въпроси.

6.2

Иновациите са нещо повече. Като потвърждава и допълва горепосочените доклади, Комитетът повтаря, че напредъкът и иновациите се основават не само на науката и техниката, но и на прилагането на тези знания в нови, по-добри процеси и продукти, на фирмени модели от нов тип и на подходящи методи на управление, т.е. тук става дума за иновативен предприемачески дух и предприемачески инициативи. Напредъкът и иновациите се основават също на услуги от нов тип, на по-нататъшното развитие на здравеопазването и въобще на по-доброто разрешаване на социални въпроси — пример за това е разгледаната от Комитета концепция за гъвкавост и сигурност („Flexicurity“) (32).

6.3

Иновациите — стъпка в неизвестността. Иновациите означават създаване и реализиране на нови техники, методи, начини на организация, фирмени модели, модели на образование и др., на които преди не е било обръщано внимание. По тази причина тяхната ефективност обикновено може да се докаже едва по-късно чрез успеха им в реална конкуренция.

6.4

Гъвкави регулаторни рамки. От друга страна нормативната уредба се изготвя на базата на съществуващото ниво на знания. Поради тази причина е важно нормативната уредба да предлага достатъчно свобода на действие и свобода за изява, т.е. достатъчно плурализъм и разнообразие, за да се даде шанс за реализирането и на нови, необсъдени преди това идеи и да не се допуска предрешеното им пропадане или бавен провал поради това, че не попадат в рамките на съществуващата нормативна уредба. Във всяка нормативната уредба трябва да се внимава всички основни въпроси да бъдат обхванати и разгледани, но да се избягва всяка твърде подробна разпоредба. Всяко свръхрегулиране, прекалено многото ограничаващи разпоредби, дори и да са издадени с най-добри намерения, са спирачка и пречка за иновациите. По тази причина Комитетът подкрепя всички усилия за опростяване на нормативната уредба и нейната проверка, за да се установи дали тя съдържа излишни, твърде подробни и/или поставящи излишни ограничения разпоредби. Това служи също така и за освобождаване (вж. по-долу) на експертите от ненужна бюрокрация. Също така грешките на отделни хора не трябва да водят до свръхрегулиране за всички.

6.5

Свобода на научноизследователската дейност. За иновациите е необходима достатъчна предприемаческа свобода на действие. Свободата на научноизследователската дейност — дори свободата от несъответстващи, ограничаващи (33) или дори идеологически изисквания — е основна предпоставка за творческа наука и нови открития, въпреки границите, поставени от законовите разпоредби, отнасящи се до етични проблеми и подходящото използване на отпуснатите средства.

6.6

Потвърждаване на документ CESE 1566/2006. Относно други важни съображения се прави препратка към упоменатото в точка 5.1 становище (34) и се изразява настойчива подкрепа за формулировките в него. В точки 4.7 до 4.11 се дават препоръки за следните теми, свързани със становището: „От познания за природата към иновативен продукт, иновативни процеси и иновативни услуги. Мобилност между академичните среди и индустрията. Обществено достъпни информационни системи. „Клъстери“. „Новосъздадени предприятия за иновации“. Фундаментални изследвания. Иновативният продукт. Обществени поръчки. Интелектуалната собственост и необходимия патент на ЕС. Предварителен срок за публикуване. Езиковият проблем. Особена ситуация на новите държави-членки.“

6.6.1

Защита на интелектуалната собственост: Тук се подчертава още веднъж особеното значение на достатъчната защита на интелектуалната собственост (35): инвестициите на предприятията в научни изследвания, развитие и иновации трябва да бъдат рентабилни и финансовите, както и правните/административни разходи за придобиване и запазване на правата върху интелектуалната собственост, в сравнение с международната конкуренция, не трябва да представляват бреме за икономическата сила на Европа. Това показва също и спешната необходимост от патент на ЕС (с включен гратисен период).

7.1

Най-ценният ресурс. Най-напред Комитетът препраща към своето посветено специално на тези теми становище (36), чиито формулировки още веднъж потвърждава и подчертава. Както бе вече посочено в него от Комитета, човешкият капитал е най-чувствителният и най-ценен ресурс за знания и иновации. Следователно най-важната задача е да бъдат мотивирани талантливи млади хора да поемат пътя на научното или техническо образование и да им се предложи най-доброто образование в тази област.

7.2

Качество на образователните институции (вж. глава 4). Оттам броят, оборудването и качеството на необходимите за това образователни институции са решаващи предпоставки, за да може да бъде задоволена нуждата от добри научни работници, инженери и предприемачи. Необходимо е да се създадат и съответно запазят достатъчен брой университети, и то най-вече технически университети, които са добре оборудвани, привлекателни и качествени и разполагат с отлични преподаватели, в тясна връзка между научноизследователската и преподавателската дейност (37). Те трябва да могат да издържат на конкуренцията с най-добрите университети в САЩ или други държави извън Европа, а и да са достатъчно привлекателни за най-добрите студенти извън Европа.

7.3

Отговорност на обществото. С осъществените от страна на обществото и едновременно с това, от всеки отделен научен работник, инвестиции за получаване на широки и трудно достъпни основни и специализирани познания, обществото — представлявано от политиците — поема отговорността за възможно най-доброто използване на тези инвестиции. Тази отговорност трябва да се изразява в грижата за осигуряване на подходящи професионални възможности и възможности за развитие, както и за кариера на квалифицираните научни работници с атрактивни възможности за разклоняване на дейността в други области, без риска от професионален застой или попадане в професионална задънена улица! Безработицата, ниското заплащане или несъобразената с квалификацията работа на квалифицирани учени и инженери е прахосване на икономически инвестиции е препятствие пред следващото поколение учени, в резултат на което те решават да изберат кариера далече от науката и технологиите или да напуснат Европа! Прекалената бюрокрация (вж. т. 7.7.) също представлява несъобразена с квалификацията работа.

7.4

Разгръщане на талантите. На човека — т.е. и на всички работници във фирми, университети и научноизследователски институти — трябва да се дадат най-добрите възможности за разгръщане на неговия талант и собствена инициатива, съобразно неговия талант, способности и творчески възможности, както и да се осигури социална среда, която да му позволява да създаде семейство, както и да служи на неговите творчески сили и да ги стимулира. Това означава обаче и младите хора, които се възползват от това обучение и подпомагане, да положат от своя страна всички усилия, за да приложат със съзнание за дълг и ангажираност колкото може по-добре своя талант и придобити способности. Това са много важни въпроси на социалната политика, семейната политика, на стопанското управление и като цяло на културата на управление. Междувременно бе установено и значението на целесъобразния баланс между работата и личния живот за творческата нагласа и производителността (38).

7.5

Идентифициране и оценка на учените, постигнали върхови постижения  (39) Изключителните способности и постижения не могат да бъдат обхванати от формални схеми за оценка, при които съществува и възможността за злоупотреба. Проблем представлява поведението на някои научни автори, които предпочитат да се цитират взаимно, като образуват по този начин „картел на цитата“ и си осигуряват преимущества при оценка, основана на количествени показатели. Нито броят публикации, нито този на цитатите и патентите или други подобни цифри, са достатъчен критерий; по-важни са качеството, стойността на резултатите и значението. Освен това понякога именно особено съществените научни открития или изобретения са станали известни, признати и са били използвани или цитирани едва с известно забавяне във времето. По тази причина за оценка на личността и постиженията с всичките им аспекти е необходим опитът и личната преценка (без да се пренебрегва рискът от грешна преценка) на представителите на съответната научна област, в която са били или се очаква да бъдат постигнати постиженията.

7.6

Участие в процеси на вземане на решения. Заедно с това е важно опитни експерти и изявени научни и технически работници да бъдат включвани в значително по-голяма степен от сега в процеса на вземане на политически решения в областта на научните изследвания, предприемачеството и иновациите, както и в административна кореспонденция. Създаването на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ) е една много насърчаваща първа стъпка, която бе категорично подкрепена от Комитета (40). За финансирането на научноизследователската дейност и иновациите от страна на Общността (включително и на Комисията!) и на държавите-членки обаче също трябва да се привлече и задържи достатъчен експертен опит. При това трябва да бъдат включени особено и успешни млади инженери и научни работници. Насърчаването на научноизследователската дейност и иновациите трябва да надхвърля административната дейност.

7.7

Разтоварване от прекалено много външни задачи. Научните изследвания, разработки и изобретения, но и обработката и трансферът на знания са задачи, изискващи много време за мислене и работа в лаборатория, която изисква и фази на ненарушавана концентрация. От 2000 г. насам Комитетът няколко пъти посочи (41), че увеличаващото се участие в научни комитети, в дейности по подаване на молби за проекти и извършване на оценка, писане на доклади, т.е. като цяло бюрокрация, междувременно заема по-голямата част от времето на много експерти, откъсва ги от работата им и по този начин вреди именно на иновациите и постиженията и на най-изтъкнатите специалисти. Това погрешно развитие междувременно все повече се критикува и в медиите (42). Комитетът приветства обявеното намерение на Комисията да се занимае с тази тема и заедно с държавите-членки да търси възможности за разтоварване от други задачи. При това искането за участие на експертите в политически решения в областта на научните изследвания не противоречи на необходимото разтоварване от административни задачи. То може дори да е полезно за тази цел. Следва да бъде конкретна цел обединяването на многобройните процедури за подаване на молби, изготвяне на доклади и мониторинг за различните финансиращи организации, партниращи институции, мрежи, както и контролни органи и експертни съвети. Освен това по този начин значително се засилва прозрачността.

7.8

„Изтичане на мозъци“ и мобилност. Професията на инженера и учения изисква по много причини (вж. също 4.1.5) мобилност и гъвкавост. Те обаче не бива да бъдат за сметка на личния и семейния живот или социалната сигурност (43). Освен това, тя не трябва да води до емиграцията на най-добрите кадри от Европа. Следователно условията за работа в Европа трябва да бъдат особено привлекателни, за да се попречи на това и като цяло да водят най-малко до цялостен баланс на глобалната мобилност на висококвалифицираните учени. От страна на държавите-членки обаче съществува загрижеността, че в рамките на ЕС би могло да възникне едностранно „изтичане на мозъци“. Както многократно препоръча Комитетът (вж. също и т. 5.7.), по тази причина една значително по-голяма част от средствата на структуралните фондове на ЕС трябва да се използва за изграждане на научна инфраструктура, за да се създадат във всички държави-членки привлекателни центрове за научни изследвания, които да привлекат учени, които желаят да се върнат в своите страни и едновременно с това да бъдат партньори в рамките на мрежи.

7.9

Професионален имидж на предприемача. Особен проблем представлява прилагането на научните изследвания и иновациите в индустриални продукти и процеси. Не напразно в целите от Лисабон се изисква 2/3 от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност да бъдат предоставени от индустрията. В особена степен обаче става дума и за това да се издигне и затвърди в обществото професионалният имидж на предприемача с оглед на решаващото му значение за иновациите, икономическия напредък и общото благосъстояние. Поради това Комитетът като мост към организираното гражданско общество постави предприемачеството с човешко лице в центъра на своята бъдеща работна програма. Целите от Лисабон могат да се реализират само чрез едно отговорно и енергично предприемачество.

Напр.