13.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 161/28

1.1

Високите постижения в научната и техническата област и прилагането им в конкурентоспособна икономика са решаващи предпоставки за гарантиране на нашето бъдеще, например що се отнася до нанотехнологиите, информационното общество, въпроси, свързани с енергетиката и климата, запазването и подобряването на настоящата ни позиция на международната сцена и развиването, а не застрашаването на европейския социален модел.

1.2

Комитетът винаги е оценявал положително всяка инициатива, която има за цел:

1.3

ЕИСК подкрепя твърдо и решително идеята за създаване на инструмент като Европейския технологичен институт (ЕТИ), с цел да допринесе за развитието на качествени образование, иновация и изследвания, като се насърчат сътрудничеството и интеграцията между Европейските центрове за високи постижения в областта на индустрията, университетите и науката.

1.4

Комитетът подчертава, че е важно да се разработи предложение за ЕТИ, което да съответства на неговата правна основа, създадена с цел „да ускори приспособяването на индустрията към структурните промени, да насърчи създаването на благоприятна среда за инициативността и развитието на предприятията в цялата Общност и особено на малките и средни предприятия, да насърчи създаването на благоприятна среда за сътрудничество между предприятията и накрая, да подпомогне по-доброто използване на индустриалния потенциал на политиките на иновации, изследвания и технологично развитие (2)“.

1.5

Според Комитета обаче, за да има успех този нов интегриран инструмент на знанието, изследванията и иновациите, той трябва да успее да придобие собствен облик и да се разграничи от другите вече съществуващи интегрирани инструменти на Общността, като например Европейските технологически платформи, общите европейски инициативи, европейските мрежи за високи постижения, интегрираните проекти или европейските схеми за магистърски програми за напреднали (3).

1.6

Комитетът съзнава факта, че би било неправилно да се правят eлементарни сравнения между бъдещия ЕТИ и Масачусетския технологичен институт (MIT) в Съединените щати, тъй като последният никога не е бил водещ федерален проект, а водещ университет, който се характеризира с наличието на „университетски съвет MIT“, подпомаган от „Дружество за управление на инвестициите“ (Investment management company). Все пак успехът на институции като MIT показва, че високите постижения са резултат от процес на постепенно развитие, основан на правилните принципи и на достатъчна подкрепа.

1.7

Комитетът счита обаче, че ако бъдещият ЕТИ иска да стане „актьор“ и„играч от световна класа“, тоест модел за сравнение и символ на високите европейски постижения, той трябва да надхвърли ролята си на обикновен обединител на ресурси.

1.8

За тази цел, не само неговата концепция, неговата структура и начин на изграждане трябва да отговарят изцяло и да съответстват на целите, предписани от договора, които представляват същността на правното му основание, но също така следва да бъде развита култура на компетентност и високи постижения, насочена към науката и технологиите, която да привлича най-добрите студенти и да оформя най-добрите учени и инженери. Това е предпоставка за създаването на нови знания и непрекъсната иновация.

1.9

Според Комитета важно е също така да не се спира до идеята за „център на знанието с международен престиж“ (4), а е нужно постоянството на всички заинтересовани участници да доведе до развиването на знак за изключителни резултати, характеризиращ отделните общности на знанието и иновациите (ОЗИ), за постигане на конкретни резултати, които да могат да влияят на пазара:

1.10

Структурите и начинът на изграждане на Института трябва да бъдат замислени и осъществени така, че:

1.10.1

Формулата на съвместното предприятие би могла да бъде взета под внимание по подходящ начин.

1.11

Доколкото поне началният успех на Европейския технологически институт ще зависи в значителна степен от достатъчното финансиране от страна на Общността и държавите-членки, то обаче не трябва да бъде пренасочвано от други приети програми за изследвания и иновации.

1.11.1

Комитетът счита, че в бъдещия ЕТИ ще придобиват все по-голяма важност, от една страна механизмите за насърчаване на патентоването и режимите за защита на интелектуалната собственост, и от друга — способността да се намират частни фондове за финансиране, като последните трябва широко да преобладават в сравнение с фондовете на Общността, за да не се лишават от ресурси другите програми, по-специално онези, които са предназначени за изследвания и иновации.

1.11.2

Що се отнася до финансовите ресурси, Комитетът счита, че би било необходимо да се предвиди първоначална дотация от ресурсите на Общността, които биха могли да се намерят в допълнителните ресурси в рамките на средносрочния преглед на Седма рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, като съществена част от ресурсите би трябвало да бъдат предоставени на пропорционален принцип от държавите-членки. Не бива да се пренебрегва и възможността да се поиска съдействие от ЕИБ за иновационните мрежи и за университетските изследвания.

1.12

Според Комитета също толкова важни са ресурсите, които Институтът ще развие на пазара на знанието, иновациите и изследванията, за да се гарантира все по-нарастващо взаимодействие между самия Институт и неговите клонове, т.е Общностите на знанието и иновациите (ОЗИ).

1.12.1

Този процес може да се осъществи и чрез големи публични прояви, организирани от системата на ЕТИ, за да се придаде по-висока стойност на единен знак за високи постижения, организиран като мрежова, децентрализирана по отношение на привличането и разпространяването на ресурсите на знанието и иновациите структура.

1.12.2

Иновацията и успехът са резултат от деликатен баланс между насочени към определена цел процедури и индивидуална свобода за развиване на нови идеи и концепции, които трябва да бъдат проверени в условията на конкуренцията. Способността да се отговори на критерии за гарантиране на качеството, стандартизирани на европейско ниво, трябва да бъде в основата на дейностите, свързани с изследванията, знанието и иновациите на цялата мрежова структура на ЕТИ. Без задвижвано от пазара взаимодействие между изследванията, иновациите и индустрията, публично финансираните научни изследвания ще имат само ограничено влияние върху икономиката.

1.13

Според Комитета системата за подбор на мрежите от предприятия, изследователски центрове, лаборатории и университети, кандидатстващи за статут на ОЗИ, следва да се ръководи от принципа „отдолу нагоре“ и да почива на ясни и прозрачни критерии, между които най-вече високите постижения и професионални успехи, способностите и опитът в процесите на трансфер на технологии, особено към МСП.

1.13.1

Във всеки случай новият статут на ОЗИ не би трябвало да се присъжда завинаги, а да бъде обект на периодични оценки по отношение на качеството и постигнатите конкретни резултати, въпреки нуждата от съответния подготвителен период.

1.14

Комитетът счита също така, че „системата“ EТИ би трябвало, при необходимост, да се стреми да включи няколко избрани центръра за високи постижения, които вече съществуват в ЕС, но да се избегне превръщането й в бюрократична свръхструктура за подпомагане на тези центрове; поради същата причина тя би трябвало да се стреми да заложи повече на индустриалния компонент и на интердисциплинарните изследвания, както по отношение на ръководните си органи, така и на органите, които отговарят за подбора.

1.14.1

В тази връзка би било уместно да се създаде „дружество за управление на инвестициите на ЕТИ“, което да даде възможност за новаторски подход по отношение на традиционните недостатъци, които често затрудняват взаимоотношенията между индустрията, академичната общност и изследванията.

1.15

Накрая, Комитетът счита, че е необходима по-голяма прозрачност, що се отнася до определянето и издаването на дипломи „ЕТИ“ от мрежите на ОЗИ, както и от самия ЕТИ. Поне за достатъчно дълъг начален период, присъждането на научни степени следва да остане прерогатив, но и отговорност на онези университети и/или технически университети (технологични институти) на държавите-членки, които са подбрани за партньори в рамките на отделните ОЗИ; при условие, че са изпълнени минималните условия, към присъдените степени може да се добави марка „ЕТИ“.

1.16

Според Комитета присъждането на марка ЕТИ на дипломите на мрежите на ОЗИ би трябвало да става при условие, че обучението и извършените изследвания са били проведени в най-малко три различни института на три държави-членки, за да се гарантира европейско интердисциплинарно измерение на самата диплома, както и че тези изследвания са показали достатъчен потенциал за значими иновации; и накрая, че са подкрепени от централния ЕТИ.

1.17

Що се отнася до статута на ЕТИ, Комитетът счита, че е полезно към Управителния съвет/Управителния комитет (5), предвиден в предложението на Комисията относно неговия статут, да се добавят Надзорен комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представител на Комисията, Изпълнителен комитет, съставен от двама представители на предприятията, от една страна, и от двама представители на изследователските центрове и на университетите от друга, и ръководен от председателя на Управителния съвет, административен директор и ректор.

2.1

Средносрочният доклад, представен по време на пролетния Европейски съвет през 2005 г. „Да работим заедно за растеж и заетост: нов тласък за изпълнение на Лисабонската стратегия“ (6) беше определил някои основни принципи за нов подем, като целенасочения характер на инициативите, които трябва да се предприемат, широко участие, ангажираност по отношение на целите от Лисабон от страна на заинтересованите участници и накрая, ясно определяне на предвидените нивата на отговорност.

2.2

Сред елементите на Лисабонската стратегия беше и разпространението на знание чрез висококачествени образователни системи. По-специално, Европейският съюз трябва да положи всички усилия, за да могат европейските университети да съперничат на най-добрите университети в света. За да се осъществи обаче тази цел, трябва да се създаде Европейско пространство за висше образование, благодарение на което по-лесно да се създава и разпространява знанието на цялата територия на ЕС.

2.3

За да допринесе за осъществяването на тази цел, Комисията бе заявила своето намерение да предложи създаването на Европейски технологичен институт, както и своето желание да се ангажира, за да могат европейските университети да станат конкурентоспособни в международен план, тъй като „съществуващите подходи за управление на финансирането и на качеството се оказват неподходящи пред предизвикателството на вече съществуващия глобален пазар за преподаватели, студенти и за самото знание“.

2.4

Комитетът имаше възможност няколко пъти да даде своето мнение по тази проблематика (7), като между другото в своето проучвателно становище „За европейско общество на знанието, принос на организираното гражданско общество към Лисабонската стратегия“ (8), поддържа необходимостта от създаването на Единно европейско пространство на знанието, основано на сътрудничеството в областта на политиките на обучението, иновациите и изследванията. В това становище ЕИСК приканваше също така предприятията, финансовите институции и частните фондации да поемат своите отговорности и да инвестират повече в икономиката на знанието, като подкрепят, между другото, споразуменията за партньорство между публичния и частния сектор на европейско ниво.

2.5

В Съединените щати Масачусетският технологичен институт (MIT), създаден в Бостън през 1861 г., днес наброява близо 10 000 студенти и преподавателско тяло от около 10 000 души, ангажирани в мултидисциплинарна система с високо качество, която се простира от икономика до право, от архитектура до инженерни специалности, от управленски техники до математика, физика и биология. МIТ струва годишно над 1 милиард долара, но заема пето място в „Шанхайския списък“, в които са включени най-добрите университети в света (9).

2.6

Що се отнася до Европа, до 2010 г. би трябвало да бъдат постигнати определените от „Болонския процес“ цели, т.е. инициативата, подета от Европейския съюз през 1999 г. за хармонизиране на различните европейски системи за висше образование с цел създаването на „Европейско пространство за висшето образование“ и популяризирането в световен мащаб европейската система за висше образование. Бяха набелязани следните цели:

2.7

На 26 септември 2006 г. Европейският парламент прие резолюция за създаването на Европейска квалификационна рамка (11), която взема под внимание Болонския процес и процеса от Копенхаген от 2002 г. и се основава на развиването на по-широко европейско сътрудничество в областта на образованието и професионалното обучение, като цели постигането на поредица от конкретни резултати (12).

2.8

През 2005 г. Комисията публикува втория си доклад за напредъка по отношение на постигането на целите от Лисабон в образованието и професионалното обучение (13): в този документ се набляга, между другото, на трудността да се увеличи броят на дипломираните лица в Европа, на необходимостта от актуализиране и допълване на знанията, уменията и квалификациите през целия активен живот чрез усъвършенствани системи за непрекъснато обучение и накрая, изискването да се увеличат публичните инвестиции във висшето образование и професионално обучение, като се допълват с частни инвестиции, както и необходимостта от обучение на достатъчен брой преподаватели и обучители с високо качество и компетентност, за да се гарантира смяната на поколенията (около един милион души за периода 2005-2015 г.)

2.9

През 2006 г. в рамките на дейността на ОИСР бе завършено проучване от гледна точка на търсенето, (14) озаглавено „Международна програма за оценка на придобитите от учениците знания и умения (PISA)“ (15), което дава обща рамка на характеристиките, уменията и способностите на учащите да използват придобитите знания.

2.10

Слабостите на европейската университетска образователна система изглежда произтичат главно от четири причини (16):

2.11

Основните проблеми от общ характер, чието разрешаване се цели чрез създаването на Европейски технологичен институт (ЕТИ), са следните:

2.12

Докато резолюцията на Европейския парламент относно годишния бюджет за 2007 г. от една страна приветства принципа за развиване на потенциала на триъгълника на знанието (образование-изследвания-иновации) и за засилване на връзките между страните му, от друга, изразява неговия скептицизъм относно създаването на нов Европейски технологичен институт, който, по негово мнение, „би могъл да засегне съществуващите структури или да се дублира с тях и следователно не е най-ефикасният начин за използване на ресурсите“ (18).

2.13

От своя страна Европейският съвет от 15 и 16 юни 2006 г. напротив, потвърди, че „създаването на Европейски технологичен институт (ЕТИ), който ще си сътрудничи със съществуващите национални институции, ще представлява важна мярка за премахване на несъответствието между висшето образование, изследванията и иновациите, успоредно с други мерки, които благоприятстват мрежите и синергията между центровете за високи постижения по отношение на иновациите и изследванията в Европа“, и прикани Комисията да представи „официално предложение за неговото създаване“. В отговор на тази покана, през ноември 2006 г., след двете си предходни съобщения (19) по този въпрос, Комисията представи своето предложение, което е предмет на настоящото становище (20).

2.13.1

Впоследствие Европейският съвет от декември 2006 г. потвърди своята положителна позиция, спомената по-горе.

3.1

Идеята, която стои в основата на предложението на Комисията за регламент за създаване на ЕТИ, е, че той може да допринесе за конкурентоспособността на промишлеността, като засили иновационния капацитет на държавите-членки и на Общността. Целите на предложението са следните:

3.2

Комисията предлага ЕТИ да има интегрирана двустепенна структура, която да комбинира подхода „отгоре надолу“ с подхода „отдолу нагоре“, според следната схема:

3.3

Според предварителната оценка общият бюджет на ЕТИ за периода 2007-2013 г. се оценява на 2 367,1 милиарда еуро, идващи от:

4.1

Комитетът винаги е оценявал положително всяка инициатива, насочена към засилване на иновационния капацитет на Общността и на държавите-членки, подкрепяйки интегрирани подходи към триъгълника на знанието, по-специално между академичния свят и предприятията. Той препоръчва изрично да се осигури по-добра координация на усилията в областта на изследванията, да се засилят иновациите и образованието в ЕС, да се осъществи по-ефективно партньорство между публичния и частния сектор в областта на изследователската и развойната дейност, да се гарантира по-добър достъп на малките и средни предприятия до новите знания (21).

4.2

Комитетът обаче не може да се отдалечава от трите ключови принципи, които са в основата на обновената Лисабонска стратегия, а именно:

4.3

Комитетът е на мнение, че следователно би било уместно да се прецени внимателно по какъв начин тази инициатива се вписва в множеството други текущи инициативи, основаващи се на различни други политики, като например в областта на изследванията, предприятията, регионалното развитие, информационното общество, образованието и културата.

4.3.1

По мнение на Комитета, за да стане водещ пример и символ на високи европейски постижения бъдещият Институт не трябва да се ограничава до ролята на обединител на ресурси, а неговата концепция, структура и начин на изграждане да бъдат организирани за постигането на целите, предписани от Договора, който представлява правното му основание.

4.3.2

Комитетът подчертава, че един от основните фактори за успеха на бъдещия ЕТИ ще бъде неговата способност да насърчава комерсиализацията на единен знак за високи постижения, посредством децентрализирана мрежова структура, която позволява привличането и разпространението на ресурсите на знанието и на иновациите.

4.4

Комитетът изразява своето съгласие относно необходимостта ЕТИ да има възможно най-лека, гъвкава и динамична структура, която да му даде възможност да посреща и задоволява новите търсения и счита, че би било подходящо да се проучи възможността за създаване на съвместно предприятие (22), но все пак подчертава, че тази структура трябва да бъде насочена към предприятията и трудовата заетост и заявява отново необходимостта ЕТИ да съсредоточи вниманието си върху главната заявена цел, а именно да превърне резултатите от изследователската и развойната дейност в пазарни възможности.

4.4.1

Поради тази причина критериите за подбор на ръководните органи не трябва да са свързани единствено и най-вече с високите научни постижения, а по-скоро със способността да се привлича иновационен капитал, да се създават нови предприятия, да се генерират патенти и да се извлича полза от тях и да се привличат инвестиции от публичния и частния сектор, без да се пренебрегват МСП.

4.5

Комитетът счита, че е необходимо тази ориентация да намери отражение в критериите за подбор на ОЗИ, чиито консорциуми, в рамките на приоритетите на многогодишното планиране на Общността в областта на изследванията и иновациите, трябва да останат отворени, така че да благоприятстват участието на по-малки предприятия и на структури, като гарантират максимална гъвкавост и минимални административни разходи.

4.5.1

Критериите за квалификация на ОЗИ би трябвало да бъдат по-добре дефинирани:

4.6

Ако в рамките на Лисабонската стратегия се цели насърчаване на създаването на Европейско пространство на знанието, ще бъде необходимо да се създадат стимули за насърчаване на мобилността между различните интелектуални професии и между публичния и частния сектор, за да се улесни трансфера между различните административни професии и между ръководители, изследователи и инженери, и накрая, за да се улесни преходът между институционалния и частния сектор и обратно (23): мобилността в европейски план трябва да бъде ключов елемент при подбора на програмите за обучение, изследвания и технологични приложения.

4.7

Що се отнася до финансовите средства, предназначени за подкрепа на дейностите на ЕТИ, ЕИСК отбелязва, че първоначално предлаганата бюджетна дотация изглежда много ограничена, докато в перспектива източниците за финансиране като че ли са насочени към традиционните програми (24) и като че ли черпят от вече ограничените ресурси на бюджет 2007-2013 г. в областта на изследванията, иновациите и образованието и следователно ЕТН ще се конкурира с други инструменти с интегриран подход и с изпитана ефективност, като например интегрирани проекти (ИП), мрежите за високи постижения (МВП) и други, създадени по-неотдавна, като общите технологични инициативи или европейските технологични платформи (ЕТП).

4.7.1

Бюджетната дотация, предвидена за Седма рамкова програма за технологично развитие и демонстрационни дейности за периода 2007-2013 г., която съответства на 5,8 % от общия бюджет на Общността, вече се оказва недостатъчна за подкрепяне на политиката за подпомагане на изследванията и следователно не може да й се отнемат ресурси, освен чрез обичайните механизми за участие в представяне на оферти, в които ЕТИ и ОЗИ биха могли да участват наравно с другите конкуренти.

4.7.2

Поне началният успех на ЕТИ ще зависи в голяма степен от достатъчно финансиране от страна на Общността, което обаче не трябва да бъде отклонявано от други приети програми за изследвания и иновации; в действителност, предварителната оценка на Комисията за периода 2007 — 2013 г. за цялата система на ЕТИ изглежда твърде ниска, а общностните фондове от бюджетния излишък са крайно ограничени. Комитетът счита, че би могло да се проучи възможността да се прибегне до формулата на съвместно предприятие, по смисъла на член 171 от Договора, предвиждащ пряко участие на заинтересованите държави-членки (виж например формулата, използвана за съвместното предприятие „Галилео“) (25)

4.7.3

Според Комитета необходимата първоначална дотация с финансови средства би могла да бъде предвидена от допълнителните ресурси, в съответствие със средносрочния преглед на Седма рамкова програма на Общността за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, като тези ресурси биха могли да се прибавят към преките вноски на държавите-членки, изчислени на пропорционален принцип.

4.7.4

Друг източник за финансиране би могъл да бъде определен в рамките на дейностите на ЕИБ в областта на инициативата „Иновации 2010“ (i2i) и акцията на ЕИБ за университетските изследвания (26) и университетските мрежи.

4.8

От друга страна общностната политика за изследователска и развойна дейност изисква по-системен контрол на всички аспекти, които ограничават мобилността на изследователите, мобилност, която понастоящем се възпрепятства от разнообразието на разпоредбите относно признаването на университетските квалификации, както и данъчните разпоредби и уредбите относно застраховането и социалното осигуряване (27).

4.9

Комитетът счита, че ако Европейският технологически институт (ЕТИ) желае да стане водещ участник на световно ниво, в състояние да насърчава другите участници и другите европейски мрежи от триъгълника на знанието да подобряват своите резултати, той ще трябва да бъде в състояние да привлича значителен обем от частни фондове, които постепенно ще трябва да се превърнат в основният му източник за финансиране.

4.10

Важен фактор в това отношение би могло да представлява решаването на проблемите, свързани със защитата на интелектуалната собственост, които може би заслужават да бъдат изяснени допълнително в предложението, както и намирането на решение на въпросите по отношение на определянето на дипломите на ЕТИ и на тяхното издаване.

4.11

Според Комитета е необходимо по-добре да се уточнят определянето и условията за издаване на дипломи „ЕТИ“ от мрежите на ОЗИ и от самия ЕТИ.

4.11.1

За достатъчно дълъг първоначален период издаването на дипломи би трябвало да остане прерогатив и отговорност на университетите и/или на политехническите институти на държавите-членки, които са били избрани да участват във всяка ОЗИ. Въпреки това, дори и през този първоначален период, присъждането на степени би трябвало да отговаря на точно определени минимални условия.

4.11.2

Тези условия биха могли да включват следните елементи:

4.12

Що се отнася до статута на ЕТИ, Комитетът счита, че към Управителния съвет, чиито състав би бил същия като на Управителния комитет, както е предвидено в предложението на Комисията за статут, включващ петима представители на предприятията, петима от публичните и частните изследователски центрове и други петима представители на публичните и частните университети, към които ще се присъединят четирима други членове, представляващи персонала и студентите на ЕТИ и ОЗИ (28) и под председателството на представител на Комисията, е необходимо да се добави:

4.12.1

Ако формулата за съвместно предприятие ЕТИ се приеме, членовете на административния и научния персонал на съвместното предприятие би трябвало да могат да сключват срочни договори при същите условия както и останалите служители на Европейските общности (29).

—

единна рамка за прозрачността на компетенциите и квалификациите (eвропейско CV, удостоверения, дипломи, знакът „Европас“-обучение, и т.н.)

—

система за трансфер на кредити за професионалното образование и обучение, подобна на европейската система за висше образование,

—

общи принципи за качеството в областта на професионалното образование и обучение, организирани около ядро от общи критерии за гарантиране на качеството, което може да послужи за основа на инициативи от европейски мащаб като основни насоки и контролен списък за образованието и обучението,

—

общи принципи относно признаване на формалното и неформалното образование, по-специално, за да се гарантира по-голяма съвместимост между подходите в различните държави и на различни нива,

—

европейско измерение на услугите за даване на информация, насоки и съвети, за да се даде възможност на гражданите да имат по-голям достъп до образование и обучение през целия живот.

1)

оценка на учебния процес във времето и сравняване на напредъка в различните държави,

2)

съотношението, което съществува между някои аспекти на образованието и придобитите знания и умения,

3)

оценка на уменията в областта на информационните и комуникационните технологии, както и използването на технологията като средство, позволяващо да се обхване по-голям периметър от задачи за оценяване.

—

Административен съвет, съставен от членовете учредители решенията се вземат с обикновено мнозинство, с изключение на някои решения от решаващо значение, за които е предвидено мнозинство от 75 %. Съветът взема всички стратегически решения по отношение на програмите, финансите и бюджета Освен това, той назначава директор на съвместното предприятие;

—

Изпълнителен комитет, който подпомага Административния съвет и директора;

—

Директор, който е главен изпълнител, той ръководи персонала, актуализира плана за развитие на програмата, изготвя и представя на Административния съвет годишния отчет и баланс, изготвя и представя годишния доклад за напредъка на програмата и нейното финансово състояние.