30.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 146/34

Становище на Комитета на регионите „Тематична стратегия за опазване на почвите“

(2007/C 146/05)

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ

—

смята, че от гледна точка на околната среда, съществуват причини за изграждане на политика за почвите на европейско ниво. Например, съществува връзка между замърсяването на почвите и здравето на човека и животните, и в това отношение политиката, свързана с почвите, играе определена роля. Освен това е необходимо на климатичните изменения, трансграничното въздействие на деградация на почвите, натоварването от други компоненти на околната среда и споразуменията от Киото да се отдели внимание на европейско равнище.

—

е убеден, че една директива, чиято цел е да се изготви опис и да се създадат условия за предприемането на действия от страна на държавите-членки, както предлага Комисията, може да допринесе за постигането на устойчиво управление на почвите в ЕС. Това предполага характерът на директивата да бъде по-гъвкав.

—

изразява притеснение относно административното отежняване, което могат да представляват за местните и регионални органи описването на рисковите зони, преразглеждането на списъка на рисковите зони на всеки десет години (член 6) и преразглеждането на описа на заразените области (членове 10 и 11).

—

не желае на съответните органи да се налагат преки задължения по самото почистване и управление на замърсените зони (член 13).

—

смята, че е необходимо Европейската комисия да изготви поредица от насоки, включващи икономически рентабилни мерки, от които държавите-членки да черпят, с цел изграждане на свои пакети от мерки по своя оценка.

КОМИТЕТЪТ НА РЕГИОНИТЕ,

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД съобщението на Комисията, адресирано до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Тематична стратегия за опазване на почвите“ (COM(2006)231 final) и предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета, определящо рамка за опазване на почвите и изменящо директива 2004/35/ЕО (COM(2006)232 final — 2006/0086 (COD));

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД решението на Европейската комисия от 22 септември 2006 г., да се консултира с него по този въпрос, в съответствие с член 175 и член 265, първи параграф от Договора за създаване на Европейската общност;

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД решението на Бюрото от 25 април 2006 г., да възложи на Комисия „Устойчиво развитие“ изработването на становище по тази тема;

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД своето становище от 12 февруари 2003 г. относно съобщението на Комисията „Към тематична стратегия за опазване на почвите“ — CdR 190/2002 final; (1)

КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД своето проектостановище (CdR 321/2006 rev. 1), прието от Комисия „Устойчиво развитие“ на 27 ноември 2006 г. (Докладчик: г-н Cor LAMERS (кмет на Houten (NL/ЕНП);

прие на своята 68-а пленарна сесия, проведена на 13 и 14 февруари 2007 г. (заседание от 13 февруари), следното становище:

1.   Позиция на Комитета на регионите

Общи наблюдения

1.1

Почвите имат основно значение за нашето съществуване. Те са необходими като източник на хранителни елементи и вода, цикличен регулатор, среда на живот за многобройни организми и основа на живота на земята. Жизнено важно е за човека, както и за природата, почвите да продължат да изпълняват своите функции по оптимален и траен начин.

1.2

Всички държави-членки на ЕС са изправени пред проблема с почвите по един или друг начин. Ясно е, че в някои части на Европа, са се случили и ще продължават да се случват значителни и обезпокояващи процеси на деградация на почвите.

1.3

Почвите са неподвижни, но деградацията на почвите в една държава-членка все пак може да има трансгранични ефекти; затова Комитетът смята, че предложението отговаря на принципа за субсидиарност. Освен това, Комитетът констатира, че само девет държави-членки са развили политика за опазване на почвите и че тази политика обикновено се ограничава до определени аспекти на замърсяването на почвата. Освен това, Комитетът смята, че от гледна точка на околната среда, съществуват редица причини за изграждане на политика за почвите на европейско ниво. Например, съществува връзка между замърсяването на почвите и здравето на човека и животните, и в това отношение политиката, свързана с почвите, играе определена роля. Освен това е необходимо на климатичните изменения, трансграничното въздействие на деградация на почвите, натоварването от други компоненти на околната среда и споразуменията от Киото да се отдели внимание на европейско равнище.

1.4

Политиката за опазване на почвите е много сложен въпрос. В Европа съществуват повече от 320 различни видове почви, използвани за различни цели. Почвите могат да имат икономическа, социална, културна или екологична функция и могат да бъдат използвани във връзка със земеделието, природата, строителството и построяването на пътища и диги. По тази причина, за почвите в държавите-членки съществуват най-разнообразни рискове. Това води до значителни различия между отделните държави-членки и дори между различните региони на една държава-членка, както и между мерките, предприети от държавите-членки. Към тези географски различия се прибавят и различията в климата в различните региони в Европа. Тези различия са аналогични на отговорностите, поети в тази област от местните и регионални органи.

1.5

Предвид това голямо разнообразие и трудността да се изработят общи норми, Комитетът смята, че засега е невъзможно да се приемат единни общи за ЕС количествени норми. Все пак смята, че представената от Комисията стратегия е първата стъпка към постигане на съгласие по общи норми в близко бъдеще. За да се осигури ефикасно опазване на почвите е необходимо да се вземат целеви мерки. Политиката за опазване на почвите е сфера, която трябва да се конкретизира преди всичко от местната и регионална власт.

1.6

В по-голямата част от държавите-членки, местните и регионални органи отговарят за политиката за опазване на почвите. Ето защо те следва да играят основна роля в изработването на нови методи и мерки в областта на опазването на почвите.

1.7

В тази сфера ролята на Европейският съюз е да поддържа и да стимулира. Идеята за европейско законодателство в тази област може да бъде приета единствено, ако то бъде гъвкаво и предостави достатъчно поле за действие на държавите-членки.

Цели на стратегията

1.8

Комитетът се ангажира с целите на стратегията и смята, че те представляват основен принос към гъвкавата обща европейска политическа рамка за устойчивото управление на почвите.

1.9

От описанието на целите Комитетът заключава, че акцентът е поставен върху развитието на настоящите познания за процесите в почвите и върху задължението за държавите-членки да предприемат действия в тази област. Те, от своя страна, са поощрени да предприемат действия срещу деградацията на почвите, но идентифицирането на рисковите зони, определянето на целите по отношение на намаляването на деградацията на почвите и предприемането на мерки за реализирането на тези цели е поверено на самите държави-членки. Комитетът поддържа този подход, тъй като той разглежда проблематиката на опазването на почвите като глобален и добре структуриран процес, който позволява да се подчертае местният и регионален характер.

Въвеждане на опазването на почвите в националното и европейско законодателство

1.10

За изпълнение на стратегията, всички общностни политики и цялото законодателство на ЕС относно почвите следва да се оценяват систематично, за да се определи до каква степен могат да допринесат за насърчаване на устойчивостта на почвите в ЕС. Ако този принос е недостатъчен, законодателството и политиката следва да бъдат адаптирани. Във връзка с това се налага незабавното изработването на план за действие от Комисията.

1.11

Ето защо Комитетът смята, че стратегията следва още повече да изясни връзката с другите стратегии, развити в рамките на шестата европейска програма за действие относно околната среда, и в частност със стратегии, отнасящи се до пестицидите, отпадъците и тяхната обработка, както почвените и подпочвените води.

„По-добрите практики“ и познаване на процесите, свързани с почвите

1.12

Комитетът смята, че комуникацията и информацията са важни, ако искаме да осигурим устойчиво управление на почвите. В това отношение трябва да се обхванат два аспекта: заплахите за почвите и как почвите могат да насърчат устойчивото общество.

1.13

Мерките, предприети от държавите-членки са много разнообразни. (виж точка 1.4). Комитетът смята, че качеството на европейските почви може да бъде ефикасно подобрено в практически план, ако държавите-членки, чрез една изградена политика за почвите, споделят своите знания с другите държави-членки. Комитетът окуражава държавите-членки, които вече са изработили политика за почвите, да споделят своя опит с държавите-членки, които не разполагат с обща нормативна рамка в тази област.

1.14

Комитетът отдава голяма важност и на създаването на отворена комуникационна платформа, която да позволи обмена на информация за „добрите практики“, с оглед на адекватно опазване на почвите. Предвид разнообразието от почви в ЕС, се изисква цялостна картина на мерките, които могат да се ползват, както и мерките, доказали своята ефективност на практика.

Новата рамкова директива за опазване на почвите

1.15

Тази директива визира изготвянето на опис на деградацията на почвите в ЕС. Предоставя критерии, позволяващи описът да се изработи по прозрачен и единен начин. Държавите-членки сами определят, дали даден регион е обявен за рисков, евентуалните подходящи мерки, както и тяхното планиране във времето.

1.16

Комитетът е убеден, че една такава директива, която цели да се изготви опис и да се създадат условия за предприемането на действия от страна на държавите-членки, както предлага Комисията, може да допринесе за постигането на устойчиво управление на почвите в Общността. Тя не следва нито да усложнява, нито да препятства ефективните политики на опазване на почвите, които вече съществуват в държавите-членки. С други думи, настоящата директивата следва да бъде гъвкава по своята структура и не трябва да определя каквито и да е качествени и количествени стандарти. Прилагането на мерките би следвало да бъде на доброволна основа и да се опира на принципа на стимулиране и препоръки. Освен това е уместно да няма увеличаване на изискванията, свързани с документация с цел избягване на ненужната бюрокрация. В същото време не следва да гледа на предложенията на Комисията като подтикване към голяма намеса на ЕС в тази област.

1.17

Комитетът смята националната отговорност от основно значение за постигане на стандартите за околната среда и то при спазване на принципа, според който се търси отговорност от тези, които представляват заплаха за почвите и от собствениците. С други думи би следвало да се уточни, че дори на принципа, че замърсителят плаща, може да се търси отговорност не само от прекия отговорен, но също и от други лица, свързани със случай на замърсяване. Комитетът би желал да подчертае, че следва да се определи на национално равнище кои лица, в крайна сметка, са отговорни лица.

1.18

Комитетът изразява загриженост от факта, че определянето на конкретните изисквания, които ще бъдат заложени в директивата на ЕС, особено що се отнася до определяне на критериите за оценка на рисковете в случай на замърсяване на почвите, по силата на Решение 1999/468/ЕО (Решението за комитологията) ще бъде поверено в ръцете на комитет. По този въпрос е необходимо да се избере такава процедура, която да взема предвид интересите на всички засегнати страни и да гарантира участието им по подходящ начин.

Административно отежняване

1.19

Член 16 от директивата определя голям брой задължения за докладване на информация за местните и регионалните органи. Комитетът смята, че това не би следвало да води до диспропорционално административно отежняване за общините и регионите. Поради това е редно да отбележим, че вниманието, засегнатите служители и финансови средства не могат да бъдат използвани за борбата срещу деградацията на почвите, която би следвало да бъде приоритетна.

1.20

Комитетът съзнава важността на интеграцията на политиката за опазване на почвите към секторната политика и нормативната уредба на всички нива (член 3). Що се отнася до изпълнението на секторната политика, се наблюдава задържане на въвеждането на задължителен контрол върху почвите на основата на съществуващи бази данни (почвени проби). Контрол на почва е важно да се извърши само в случай на риск за почвата. Тъй като политиката определя стриктна рамка, тези проби са, в повечето случаи, излишни по време на прилагането им. Всъщност, в сложни и широко обхватни ситуации се изисква доклад за въздействието върху околната среда.

1.21

Комитетът изразява притеснение относно административното отежняване, което могат да представляват за местните и регионални органи описването на рисковите зони, преразглеждането на списъка на рисковите зони на всеки десет години (член 6) и преразглеждането на описа на заразените области (членове 10 и 11).

1.22

Комитетът изразява наблюдението, че предложението за директива предвижда серии от задължения за констатиране и докладване и включва препоръки относно изготвянето на планове и програми, които по всяка вероятност ще бъдат подчинени на „стратегическа оценка за въздействието върху околната среда (SEA)“, което от своя страна ще доведе до значително увеличаване на административното отежняване. Нормативната уредба на Общността следва с всички възможни средства да избягва налагането на изработване на доклади и на изготвянето на проекти и програми, които следва да се подлагат на оценка на въздействието върху околната среда.

1.23

Комитетът смята, че общественото участие би следвало да се ограничи до случаите, предвидени в директивата относно информация, свързана с околната среда.

Програми за мерки за борба с деградационните процеси в почвите

1.24

Комитетът не желае на съответните органи да се налагат преки задължения по самото почистване и управление на замърсените зони (член 13). Властите контролират извършването на почистване. Всички тези аспекти следва да бъдат разглеждани в контекста на закона и нормативната уредба на държавата-членка и специфичното състояние на почвите. Ясно е, че съответните власти носят отговорност за обработването на замърсените зони.

1.25

Комитетът е удовлетворен от предложението за саниране на почвите, концентрирано върху функционалността (членове 1.1 и 13.2). Мерките са определени в зависимост от начина на използване (понастоящем) на почвите.

1.26

Оценката на въздействието показва, че мерките, целящи намаляване на деградацията на почвите имат добра социална възвращаемост. Комитетът се присъединява към тази гледна точка, но държи да посочи, че за постигане на такава възвращаемост е необходимо да се инвестира в опазването на почвите. Опитът показва, че прилагането на програми за оздравяване на почвите, специално в общините и регионите, често е спъвано от липсата на финансови средства.

1.27

Комитетът смята, че въвеждането на доклад за състоянието на почвите (член 12) представлява подкрепа от страна на ЕС към изготвянето на опис на замърсените зони; всъщност, този доклад допринася, от една страна, за актуализирането на описа на замърсените зони, и от друга, информира по прозрачен начин жителите на другите държави-членки, заинтересувани от закупуване на терени, като спомага да се избегнат икономически загуби. С този доклад се конкретизира на практика принципът „замърсителят плаща“ (член 4).

1.28

Комитетът смята, че когато се определят мерките за запазване на функциите на почвата, е необходимо да се обърне внимание не само на социалните и икономически аспекти, но и на въпросите за безопасността и евентуалното наличие на археологично, геоложко и морфологично наследство (член 8).

1.29

Комитетът е на мнение, че желанието на Комисията за създаване на модели на финансиране на национално ниво за възстановяване на замърсените земи (член 13) не държи достатъчно сметка за специфичните (финансови) механизми, действащи понастоящем на регионално равнище. Налагането на норми от Общността в тази област по-скоро е риск от създаване на пречки.

Добри практики

1.30

В изграждането на форум за обмен на информация Комитетът вижда един от основните елементи на предложението на Комисията (член 17). Местните и регионални органи следва да присъстват активно в този форум, предвид техните практически познания и натрупан опит.

2.   Препоръки на Комитета на регионите

2.1

Комитетът смята, че е необходимо Европейската комисия да изготви поредица от насоки, включващи икономически рентабилни мерки, от които държавите-членки да черпят, с цел изграждане на свои пакети от мерки по своя оценка. Държавите-членки, които още не са изработили политика за почвите и които са в процес на нейното изработване, могат да работят ефикасно, само ако разполагат с достатъчно информация.

2.2

Комитетът предлага да не се налага общо европейско задължение за докладване на данни, а по-скоро да се позволи на държавите-членки да използват тяхната собствена информационна система за данни и да осигурят на Европейската комисия достъп до тази информация (член 16).

2.3

Административното отежняване, свързано с определянето на рисковите зони, може да бъде ограничено, като предварително се направи бърз преглед на рисковете за почвите (или определени части на почвите) в засегнатата държава-членка (член 6). Що се отнася до преразглеждането на рисковите зони и описа на замърсените зони, пълен преглед е излишен. Контролна актуализация на базата данни е достатъчна.

2.4

Комитетът предлага да се конкретизира дневният ред за научноизследователските дейности на Европейската комисия, както бе посочено в тематичната стратегия, като се определят приоритети и крайни дати. Абсолютният приоритет следва да бъде разглеждането на последствията от атмосферните изменения върху почвите. Потенциално/реално последствие от атмосферното изменение е ускореното разграждане на органичните материи. Предвид кардиналната роля на органичните материи във функционирането на почвите, атмосферното изменение може да има основни последствия върху едно устойчиво управление на почвите.

Предложение 1

Член 1

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

1.

Настоящата директива определя рамка за опазване на почвите и запазване на техния капацитет да изпълняват всяка от своите екологични, икономически, социални и културни функции, а именно:

a)

производство на биомаса, в частност на земеделието и лесовъдството;

б)

складиране, филтриране и обработване на хранителни елементи, вещества и вода;

в)

място за биологично разнообразие, местообитания, видове и гени;

г)

физическа и културна среда на човека и човешката дейност;

д)

източник на суровини;

е)

източник на въглища;

ж)

опазване на геоложкото и археологическо наследство.

Във връзка с това, директивата предвижда да се предприемат мерки, предотвратяващи процесите на деградацията на почвите, както естествени, така и тези, които са провокирани от човешката дейност, нарушаваща капацитета на почвите да изпълняват своите функции. Тези мерки предвиждат намаляване на ефектите от тези процеси, както и саниране на деградиралите почви по начин, който да възвърне функционалното им ниво, съвместимо поне с тяхното текущо използване и бъдещото им оторизираното използване.

1.

Настоящата директива определя рамка за опазване на почвите и опазване на техния капацитет да изпълняват всяка от своите екологични, икономически, социални и културни функции, когато това е необходимо:

a)

производство на биомаса, в частност на земеделието и лесовъдството;

б)

складиране, филтриране и обработване на хранителни елементи, вещества и вода;

в)

място за биологично разнообразие, местообитания, видове и гени;

г)

физическа и културна среда на човека и човешката дейност;

д)

източник на суровини;

е)

източник на въглища;

ж)

опазване на геоложкото, геоморфологично и археологическо наследство.

Във връзка с това, директивата предвижда да се предприемат мерки, предотвратяващи процесите на деградацията на почвите, както естествени, така и тези, които са провокирани от човешката дейност, нарушаваща капацитета на почвите да изпълняват своите функции. Тези мерки предвиждат намаляване на ефектите от тези процеси, както и саниране на деградиралите почви по начин, който да възвърне функционалното им ниво, съвместимо поне с тяхното текущо използване и бъдещото им оторизираното използване.

Изложение на мотивите

Този член дава ясно да се разбере, че предвидените мерки се вписват в един функционален подход. Или, използваната формула — „да използват всяка една от своите функции“ — предполага мултифункционалност и подсказва, че почвите следва да бъдат способни да изпълняват едновременно всички изброени функции.

Ако почвите са свидетели на геоложкото и археологическо наследство, те носят и геоморфологичното наследство. Под геоморфология се разбира формата на почвите в пейзажа. Там, където тази форма има особена стойност, то тя следва да бъде запазена.

Предложение 2

Член 3

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

По време на изработване на секторните политики, които биха могли да утежнят или намалят деградационните процеси на почвите, страните определят, описват и оценяват последствията от тези политики върху процесите, и в частност в областта на градското и териториално устройство, транспорта, енергетиката, земеделието, развитието на селското стопанство, лесовъдството, извличане на суровини, търговия и промишленост, стокова политика, туризъм, изменения на климата, на околната среда, защита на природата и пейзажите.

Държавите-членки обнародват тази информация.

По време на изработване на секторните политики, за които се предполага, че ще утежнят или намалят деградационните процеси на почвите, страните определят, и описват и оценяват последствията от тези политики върху процесите, и в частност в областта на градското и териториално устройство, транспорта, енергетиката, земеделието, развитието на селското стопанство, лесовъдството, извличане на суровини, търговия и промишленост, стокова политика, туризъм, изменения на климата, на околната среда, защита на природата и пейзажите.

Държавите-членки обнародват тази информация. По време на изготвянето на политиките и общоевропейската уредба, Комисията разширява външната интеграция до темата за почвите.

Изложение на мотивите

Комитетът е доволен от външната интеграция, както е описана в член 3. КР е убеден, че това не следва да е задължение единствено на държавите-членки, а и на ЕС като цяло.

Предложение 3

Член 6

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

1.   В срок от пет години, считано от [дата на транспонирането], държавите-членки изготвят на съответното ниво, и за съответната територия, опис на зоните, в които е явно или силно вероятно наличието или появата на един или повече деградационни процеси, наричани по-долу „рискови зони“:

a)

ерозия от вода или вятър;

б)

намаляване на съдържанието на органична материя, вследствие на постоянното намаляване на органичната част на почвите, с изключение на неразградени растителни и животински отпадъци, продуктите от тяхното частично разграждане, и биомасата в почвите;

в)

слягане на почвата чрез увеличаване видимата гъстота и намаляване шупливостта на почвите;

д)

засоляване на почвите чрез наслагване на разтворими соли в почвите;

е)

свлачища, причинени от умерено бързи до бързи низходящи движения на почвени маси и на скален материал.

С цел изготвянето на това описание, държавите-членки използват, за всеки един от деградационните процеси, най-малко елементите, изброени в приложение I, и взимат предвид усложняването от отделянето на газове от парниковия ефект и опустиняването, причинено от процеса.

2.   Списъкът на описаните рискови зони в параграф 1 се публикува и преразглежда поне на всеки десет години.

1.   В срок от пет години, считано от [дата на транспонирането], държавите-членки изготвят, на такова административно ниво и в такъв географския мащаб, каквито смятат за подходящи и за съответната им територия, опис на зоните в които е явно или силно вероятно наличието или появата на един или повече деградационни процеси, наричани по-долу „рискови зони“:

a)

ерозия от вода или вятър;

б)

намаляване на съдържанието на органична материя, вследствие на постоянното намаляване на органичната част на почвите, с изключение на неразградени растителни и животински отпадъци, продуктите от тяхното частично разграждане, и биомасата в почвите;

в)

слягане на почвата чрез увеличаване видимата гъстота и намаляване шупливостта на почвите;

д)

засоляване на почвите чрез наслагване на разтворими соли в почвите;

е)

свлачища, причинени от умерено бързи до бързи низходящи движения на почвени маси и на скален материал.

С цел изготвянето на това описание, държавите-членки пристъпват, за всеки един от деградационните процеси, към бързо разглеждане с цел да се определи кои процеси не са съществени за почвите — или част от почвите — на засегнатите държави-членки. За останалите деградационни процеси, е изготвен списък на потенциалните рискови зони. Окончателният списък на рисковите зони ще бъде изготвен, като първият списък бъде предложен за задълбочено разглеждане, в рамките на който от една страна са включени най-малко изброените в Приложение I елементи и, от друга страна, е взето предвид усложняването от отделянето на газове от парниковия ефект и опустиняването, причинено от този процес.

2.   Списъкът на описаните рискови зони в параграф 1 се публикува и преразглежда актуализира поне на всеки десет години.

Изложение на мотивите

Член 6, параграф 1: държавите-членки сами определят на какво административно ниво и при какъв географски мащаб да се идентифицират рисковите зони. Изборът за вземане или не на мерки в рисковите зони и характерът на тези мерки е политическо решение на съответната държава-членка. Преди идентифицирането на рисковите зони, е необходимо да се извърши бърз преглед, който ще позволи да се изключат някои случаи. Последващата работа по оценката следва да бъде оправдана. На базата на тази първоначална селекция, може да се пристъпи към по-точна идентификация на рисковите зони с помощта на елементите, изброени в приложение I. Например, може да се цитира частта относно съдържанието на органични вещества. В земеделските области съдържанието на органични вещества в различните парцели е различно (хетерогенни области). Това съдържание се възстановява бавно, като процесът протича на нивото на отделния парцел. Към него трябва да се пристъпва главно посредством кръстосано спазване и добра земеделска практика.

Член 6, параграф 2: терминът „преразглеждане“, използван от Комисията, води до мисълта, че е необходимо да се извършва пълен преглед на всеки десет години. Въпреки това е важно държавите-членки да поддържат една добра система за проследяване, която да позволява актуализирането на списъка на рисковите зони на всеки десет години.

Предложение 4

Член 8

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

1.   С цел опазване на функциите на почвите, посочени в член 1, параграф 1, държавите-членки изграждат, за рисковите зони, описани в член 6, програма за мерки, които съдържат най-малко цели за намаляване на рисковете, мерки за постигане на тези цели, календар за прилагането на тези мерки и оценка на публичните или частни фондове, необходими за тяхното финансиране.

2.   Когато изработват и ревизират програмите за мерки, съгласно с параграф 1, държавите-членки вземат предвид надлежно социалния и икономически отзвук за предвижданите мерки.

Държавите-членки следят за ефикасността на мерките по отношение на тяхната цена и техническа реализуемост, и пристъпват към оценка на последиците, а именно анализи на разходи и ползи, преди изграждането на програмите за мерки.

Държавите-членки отбелязват в своите програми за мерки начините за прилагане на мерките, и начина, по който те ще допринесат за реализацията на определените цели на околната среда.

3.   Когато една зона е изложена на риск от деградация на почвата от няколко едновременно протичащи процеси, държавите-членки могат да приемат единна програма, в която да определят точните цели за намаляване на всички рискове, както и мерките за достигане на поставените цели.

4.   Тази програма за мерки се изработва в срок от седем години, считано от [дата на транспониране] и е приложима в продължение на осем години след тази дата.

Програмата за мерки се обнародва и се преразглежда минимум на всеки пет години.

1.   С цел опазване на функциите на почвите, посочени в член 1, параграф 1, държавите-членки изграждат, на административно ниво и в географски мащаб, които смятат за подходящи, за рисковите зони, описани в член 6, програма за мерки, които съдържат най-малко цели за намаляване на рисковете, мерки за постигане на тези цели, календар за прилагането на тези мерки и оценка на публичните или частни фондове, необходими за тяхното финансиране.

2.   Когато изработват и ревизират програмите за мерки, съгласно с параграф 1, държавите-членки вземат предвид надлежно социалния и икономически отзвук за предвижданите мерки, както и последствията за безопасността на археологическото, геоморфологично и геоложко наследство.

Държавите-членки следят за ефикасността на мерките по отношение на тяхната цена и техническа реализуемост, и пристъпват към оценка на последиците, а именно анализи на разходи и ползи, преди изграждането на програмите за мерки.

Държавите-членки отбелязват в своите програми за мерки начините за прилагане на мерките, и начина, по който те ще допринесат за реализацията на определените цели на околната среда.

3.   Когато една зона е изложена на риск от деградация на почвата от няколко едновременно протичащи процеси, държавите-членки могат да приемат единна програма, в която да определят точните цели за намаляване на всички рискове, както и мерките за достигане на поставените цели.

4.   Тази програма се изработва в срок от седем пет години, считано от [дата на транспониране] обнародването от Европейската комисия на поредицата насоки, предвидени в чл. 17, параграф 2, и е приложима в продължение на максимум осем четири години след тази дата.

Програмата за мерки се обнародва и се преразглежда минимум на всеки пет години.

Изложение на мотивите

Член 8, параграф 2: Комитетът смята, че е недостатъчно да се взимат предвид единствено социалният и икономически отзвук. Всъщност безопасността, геоморфологичните, геоложките и археологическите последици също са изключително важни.

Мерките се финансират от самите държави-членки и не е необходимо създаване на европейска директива, която да изисква от тях вземането на ефикасни мерси по отношение на цената.

Член 8, параграф 4: текстът на Комисията взема за отправна точка момента на влизане в сила на директивата. Въпреки това, преди да могат да се определят и предприемат тези мерки, националните, регионалните и местните власти следва добре да познават възможностите, предлагани в тази сфера. За тази цел е необходимо публикуването на сборник с ефективни от гледна точка на разходите мерки, върху които тези власти да могат да се базират по време на изграждането на тяхната политика (виж също препоръки 9 и 10). Европейската комисия може да внесе тук ценен принос. Европейската комисия смята, че датата на публикуване на сборника е добра отправна точка.

Предложение 5

Член 10

Текст, предложен от Комисията

Предложение за изменение на КР

1.   Съгласно с процедурата, описана в член 11, държавите-членки описват, в съответната територия, зоните, върху които е било потвърдено наличието на опасни вещества, произтичащи от човешка дейност, в концентрации, които държавите-членки смятат, че водят до сериозен риск за човешкото здраве или за околната среда, наречени по-долу „замърсени зони“.

Този риск се оценява предвид ефективното използване на почвите и тяхното бъдещо оторизирано ползване.

2.   Държавите-членки изработват национален опис на замърсените зони, наричан по-долу „опис“. Описът се публикува и се преразглежда минимум на всеки пет години.

1.   Съгласно с процедурата, описана в член 11, държавите-членки описват, в съответната територия, зоните, върху които е било потвърдено наличието на опасни вещества, произтичащи от човешка дейност, в концентрации, които държавите-членки смятат, че водят до сериозен риск за човешкото здраве или за околната среда, наречени по-долу „замърсени зони“.

Този риск се оценява предвид ефективното използване на почвите и тяхното бъдещо оторизирано ползване.

2.   Държавите-членки изработват национален опис на замърсените зони, наричан по-долу „опис“. Описът се публикува и, ако е нужно, актуализира на всеки пет години се преразглежда минимум на всеки пет години.

Изложение на мотивите

Терминът „преразглеждане“, използван от Комисията, води до мисълта, че е необходимо да се извършва пълен преглед на всеки пет години. Въпреки това е важно държавите-членки да поддържат една добра система за проследяване, която да позволява актуализирането на списъка на рисковите зони на всеки пет години.

Предложение 6

Член 11

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

1.   Всяка държава-членка определя компетентен орган, натоварен с описа на замърсените зони.

2.   В срок от пет години, считано от [дата на транспониране], компетентните органи локализират най-малко зоните, в които протичат или са протичали дейности, които биха могли да замърсят почвите, описани в приложение II.

Във връзка с това, дейностите, посочени в точка 2 на приложение II са взети предвид независимо от праговете, специфицирани в приложение I на директива 96/61/ЕО на Съвета, с изключение на дейностите на микропредприятията, описани в параграф 3 на член 2 на приложението на Препоръката на Комисията 2003/61/ЕО, и тези, които засягат интензивното животновъдство.

Списъкът на тези зони се преразглежда редовно.

3.   Съгласно с посочения по-долу график компетентните власти измерват концентрацията на опасни вещества в зоните от описа, изготвен съгласно с параграф 2 и, когато резултатът от тези измервания дава основателни поводи да се мисли, че съществува риск за човешкото здраве или околната среда, който не може да бъде пренебрегнат, се пристъпва към оценяване на рисковете на място за всяка една от засегнатите зони:

a)

в срок от пет години, считано от [дата на транспониране] за най-малко 10 % от зоните;

б)

в срок от 15 години, считано от [дата на транспониране] за най-малко 60 % от зоните;

в)

в срок от 25 години считано от [дата на транспониране] за останалите зони.

1.   Всяка държава-членка определя компетентен орган, натоварен с описа на замърсените зони.

2.   В срок от пет години, считано от [дата на транспониране], компетентните органи локализират най-малко зоните, в които протичат или са протичали дейности, които биха могли да замърсят почвите, описани в приложение II.

Във връзка с това, дейностите, посочени в точка 2 на приложение II са взети предвид независимо от праговете, специфицирани в приложение I на директива 96/61/ЕО на Съвета, с изключение на дейностите на микропредприятията, описани в параграф 3 на член 2 на приложението на Препоръката на Комисията 2003/61/ЕО, и тези, които засягат интензивното животновъдство.

Списъкът на тези зони се преразглежда актуализира редовно.

3.   Съгласно с посочения по-долу график компетентните власти измерват концентрацията на опасни вещества в зоните от описа, изготвен съгласно с параграф 2 гарантират, че се създава ясна картина на случаите на замърсяване върху зоните, идентифицирани по метода, описан в член 11, параграф 2, и, когато нивото на замърсяване дава основателни поводи да се мисли, че съществува риск за човешкото здраве или околната среда, да осигурят, извършването на оценка на риска на място във всяка една засегната зона:

a)

в срок от пет години, считано от [дата на транспониране] за най-малко 10 % от зоните;

б)

в срок от 15 години, считано от [дата на транспониране] за най-малко 60 % от зоните;

в)

в срок от 25 години считано от [дата на транспониране] за останалите зони.

Изложение на мотивите

Компетентните органи са отговорни за изработването на таблица на замърсените зони. Освен това, те ще бъдат отговорни за евентуалните рискове за човешкото здраве и околната среда. Това обаче не означава, че те следва сами да извършат анализа на място. В най-общ смисъл анализът на замърсяването се очаква да бъде извършен, на първо място, от замърсителя, от собственика или ползвателя на зоната. При липса на лица, които да поемат тази отговорност, компетентните органи могат да вземат решение сами да пристъпят към анализа.

Предложение 7

Член 12

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

2.   Докладът относно състоянието на почвите е изработен от одобрен орган или оторизирано лице, назначено от държавата-членка. Той съдържа най-малко следните елементи:

a)

историческо проследяване на зоната, такава, каквато е удостоверена в официалните документи;

б)

резултатите от един химичен анализ, показващ концентрацията на опасните вещества в почвите, единствено за веществата, свързани потенциално със замърсяваща дейност, извършвана в зоната;

в)

концентрациите, които пораждат страх, че съответните опасни вещества представляват значителен риск за човешкото здраве и околната среда.

2.   Докладът относно състоянието на почвите е изработен от одобрен орган или оторизирано лице, назначено от държавата-членка. Той съдържа най-малко следните елементи:

a)

историческо проследяване на зоната, такава, каквато е удостоверена в официалните документи;

б)

резултатите от един химичен анализ, показващ концентрацията на опасните вещества в почвите, единствено за веществата, свързани потенциално със замърсяваща дейност, извършвана в зоната;

в)

концентрациите, които пораждат страх, че съответните опасни вещества представляват значителен риск за човешкото здраве и околната среда. В тази връзка се взима предвид (а) политиката за рисковете и санирането на почвите, подета от засегнатата държава-членка, за разрешаване на рисковете и (б) местните особености на състоянието на почвите.

Изложение на мотивите

От текста на член 12, параграф 2, точка в) може да се заключи, че съществува един списък на нивата на концентрация свързани с рискове. Комитетът е на мнение, че евентуалните рискове за човешкото здраве и за околната среда зависят от използването на замърсената зона. След продажбата на зоната, нейното използване може да бъде променено.

Ако се иска да изкажем мнение относно потенциалните рискове в зоната в съответния доклад, следва да бъде направена оценка на рисковете, в рамките на която да се взимат предвид актуалното използване на зоната, както и бъдещото оторизирано използване.

Моделът на доклад за състоянието на почвите следва да предвижда възможност за тълкуване на данните и да вземе предвид политиката за рискове и саниране на почвите, водена в засегнатата страна.

Предложение 8

Член 13

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

Член 13

Саниране

1.   Държавите-членки следят за санирането на зоните, изброени в техните описи.

2.   Санирането се състои в интервенция в почвата с цел елиминирането, овладяването, ограничаването или намаляването на замърсителите в почвата, така че замърсената зона, като се взима предвид нейното текущо използване и бъдещото й оторизирано използване, да не представлява сериозен риск за човешкото здраве или за околната среда.

3.   Държавите-членки създават подходящи механизми за финансиране на санирането на замърсените зони, за които по принципа „замърсителят плаща“ не може да бъде установено лицето, отговорно за замърсяването или същото не може да бъде считано за отговорно според националното законодателство или законодателството на Общността, или не може да бъде задължено да поеме разходите по санирането.

Член 13

Саниране

1.   Държавите-членки следят за санирането на зоните, изброени в техните описи.

2.   Санирането се състои в интервенция в почвата с цел елиминирането, овладяването, ограничаването или намаляването на замърсителите в почвата, така че замърсената зона, като се взима предвид нейното текущо използване и бъдещото й оторизирано използване, да не представлява сериозен риск за човешкото здраве или за околната среда.

3   Преди започване на самото саниране могат да бъдат взети временни мерки, при условие че изключват възможността от досег със заразните вещества, че са надлежно обосновани и че не продължават прекалено дълго във времето.

4.   Държавите-членки създават подходящи механизми за финансиране на санирането на замърсените зони, за които по принципа „замърсителят плаща“ не може да бъде установено лицето, отговорно за замърсяването или същото не може да бъде считано за отговорно според националното законодателство или законодателството на Общността, или не може да бъде задължено да поеме разходите по санирането. За финансиране на санирането могат да се използват налични средства на ЕС.

Изложение на мотивите

Ако това отговаря на една екологична рационалност, конкретните мерки за саниране могат да бъдат отсрочени, ако тяхното прилагане ще бъде икономически по-ефективно, ако те бъдат комбинирани с други дейности, а именно в областта на териториалното развитие, като например строителните проекти. В този случай е необходимо да се вземат временни мерки за безопасност.

Предложение 9

Член 16

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

1.   Държавите-членки, в срок от осем години, считано от [дата на транспониране], а след това и на всеки пет години, предават на Комисията следната информация:

а)

резюме на инициативите, приети съгласно с член 5;

б)

рисковите зони, определени в приложение на член 6 параграф 1;

в)

използваният метод за отбелязване на рисковете по член 7;

г)

програмите за мерки, приети съгласно с член 8, както и оценка на ефикасността на мерките за намаляване на риска и на деградационните процеси на почвите;

д)

резултатите от описването по член 11, параграфи 2 и 3 и описа на замърсените зони, изготвен съгласно с член 10, параграф 2;

е)

националната стратегия за саниране, приета съгласно с член 14;

ж)

резюме на инициативите, приети съгласно с член 15 за проучване на общественото мнение.

1.   Държавите-членки, в срок от осем години, считано от [дата на транспониране], а след това и на всеки пет години, предават дават на Комисията следната информация достъп до данните, които позволяват извличане на следната информация:

a)

резюме на инициативите, приети съгласно с член 5;

а б)

рисковите зони, определени в приложение на член 6 параграф 1;

бв)

използваният метод за отбелязване на рисковете по член 7;

г)

програмите за мерки, приети съгласно с член 8, както и оценка на ефикасността на мерките за намаляване на риска и на деградационните процеси на почвите;

в д )

резултатите от описването по член 11, параграфи 2 и 3 и описа на замърсените зони, изготвен съгласно с член 10, параграф 2;

е)

националната стратегия за саниране, приета съгласно с член 14;

ж)

резюме на инициативите, приети съгласно с член 15 за проучване на общественото мнение.

2.   Държавите-членки осигуряват на Комисията, в срок от пет години, считано от съставянето на сборника по член 17, параграф 2, и след това на всеки пет години, достъп до данните, с цел предаване на следната информация:

a)

резюме на инициативите, приети съгласно с член 5;

б)

програмите за мерки, приети съгласно с член 8, както и оценка на ефикасността на мерките за намаляване на риска и на деградационните процеси на почвите;

в)

националната стратегия за саниране, приета съгласно с член 14;

г)

резюме на инициативите, приети съгласно с член 15 за проучване на общественото мнение.

3.   За предоставяне на данните, описани в параграфи 1 и 2, държавите-членки могат да използват тяхната собствена система.

Изложение на мотивите

Настоящият член определя голям брой изисквания по отношение на доклада, към които да се придържат регионалните и местни власти. Комитетът смята, че те представляват диспропорционално административно отежняване за общините и регионите. По тази причина, той предлага на държавите-членки да използват тяхната собствена система за докладване и Европейската комисия да има достъп до тази информация. Текстът на Европейската комисия предвижда предаването на информацията по точки a, б, в, г, д, е и ж по идентичен начин: в срок от осем години, считано от влизането в сила на директивата. Комитетът би желал да различи видовете информация и за тази цел предлага следния график:

1.

държавите-членки идентифицират рисковите зони и изготвят опис (виж точки б, в и д от текста на Комисията);

2.

Европейската комисия изготвя наръчник с насоки за мерки, предвидени в член 17 (виж Предложение 10);

3.

държавите-членки изготвят пакети от мерките (виж точки a, г, е и ж от текста на Комисията).

Държавите-членки могат да определят действието на мерките и ги прилагат само ако разполагат с достатъчно знания в областта на опазването на почвите. Тези знания представляват задължително предварително изискване за изпълнение на задълженията, описани в точки a, г, е и ж от текста на Комисията. Натрупаният опит с Рамковата директива за водите и общностното законодателство в областта на качеството на въздуха показа колко важно е Европейската комисия да бъде задължена да публикува наръчник с насоки за мерки, които отразяват познанията, възможните решения и най-добрите практики, преди държавите-членки да определят своите мерки. Това се отнася най-вече за точка а) от параграф 1 на текста на Комисията, която говори за водонепропускливост. Съществува голямо объркване по отношение на мерките, които биха могли да предотвратят или да намалят водонепропускливостта. Решенията могат да бъдат намерени в областите на устройство на територията, строителните технологии и финансовите рамки.

Предложение 10

Член 17

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

В срок от една година, считано от [дата на влизане в сила], Комисията предоставя трибуна за обмен на информация между държавите-членки и засегнатите страни по отношение на описването на рисковите зони, съгласно с член 6, както и на използваните методи за оценяване на рисковете, влезли в употреба или чието използване предстои в замърсените зони.

1.   В срок от една година, считано от [дата на влизане в сила], Комисията предоставя трибуна за обмен на информация между държавите-членки и засегнатите страни по отношение на описването на рисковите зони, съгласно с член 6, както и на използваните методи за оценяване на рисковете, влезли в употреба или чието използване предстои в замърсените зони.

2.   В срок от пет години, считано от влизане в сила на Директивата, Европейската комисия предприема различни дейности, обявени в тематичната стратегия за опазване на почвите, които се отнасят до стратегията за прилагане на директивата. Тези действия целят:

a.

изработване на наръчник, включващ всички икономически ефективни мерки, които държавите-членки ще могат свободно да прилагат;

б.

изработване на наръчник с най-добрите практики, които ще намалят отрицателните последствия от водоустойчивостта на почвите.

3.   Ако на базата на обмена на информация, посочен в параграф 1 на настоящия член, се окаже необходимо хармонизирането на методите за оценка на рисковете за замърсяване на почвите, Европейската комисия предлага общи критерии за тази оценка, съгласно с член 251 от Договора за създаване на Европейската общност.

Изложение на мотивите

Параграф 2: В рамките на тематичната стратегия за опазване на почвите, Европейската комисия предлага да се предприемат действия, визиращи опознаването на по-добрите практики. Комисията отбеляза, че 9 от 25 държави-членки са развили политика за почвите. Адаптирането на мерките от страна на националните, регионалните и местните органи е важно за успеха на европейската стратегия за опазване на почвите. За това е изключително важно да има наръчник с насоки за икономически ефективни мерки, измежду които органите да могат да подберат своята политика (виж също Предложение 9).

Параграф 3: В предложението на Комисията, тази разпоредба фигурира в член 18, параграф 2. Но, предвид процедурата по комитология (виж Предложение 11) и важността на тази разпоредба за изграждане на по-добрите практики, тя е преместена в член 17.

Предложение 11

Член 18

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

2.   Ако, на базата на обмена на информация, посочен в член 17, е необходимо да се хармонизират методите за оценка на рисковете от замърсяване на почвите, Комисията приема общи критерии за тази оценка съгласно с нормативната уредба за контрол, посочена в член 19, параграф 3.

2.   Ако, на базата на обмена на информация, посочен в член 17, е необходимо да се хармонизират методите за оценка на рисковете от замърсяване на почвите, Комисията приема общи критерии за тази оценка съгласно с нормативната уредба за контрол, посочена в член 19 , параграф 3 .

Изложение на мотивите

Комитетът е на мнение, че може да се окаже важно да се приемат общи техники за оценка на рисковете, в случай на замърсяване на почвите, за да се гарантира единно ниво на защита на хората, животните и растенията в Общността. Европейската комисията предлага да се прибегне до процедурата на комитология за вземане на тези решения. Комитетът смята, че това решение съдържа важни последици за обхвата на европейското законодателство по отношение на почвите. От това следва регионалните и местни органи да бъдат присъединени в процеса на вземане на решения. Ето защо е направено предложение въпросното решение да бъде взето на форум, както е посочено в член 17, и Европейският парламент и Съветът на министрите да приемат в последствие по-подробно решение.

Предложение 12

Член 21

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

Комисията преразглежда настоящата директива най-късно [15 години след датата на нейното влизане в сила] и предлага изменения, ако това е необходимо.

Комисията преразглежда настоящата директива най-късно 15 години след публикуването на наръчника с насоки за мерки, предвиден в член 17, параграф 2, и предлага изменения, ако това е необходимо.

Изложение на мотивите

Текстът на Комисията приема за отправна точка датата на влизане в сила на директивата. Но приемането на мерките от страна на националните, регионалните и местните органи е важно за успеха на европейската стратегия за опазване на почвите. Регионалните и местните органи могат да изработят политики, само след като им бъде предоставен сборник с рентабилни и ефикасни мерки (виж също препоръки 9 и 10). Комитетът смята, по тази причина, че датата на публикуване на сборниците, т. е. моментът, в който държавите-членки разполагат с достатъчно знания за приемане на мерките, се явява по-добра отправна точка.

Предложение 13

Приложение II

Предложение на Комисията

Предложение за изменение на КР

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на дейностите, потенциално замърсяващи почвите

1.

Места, в които са или са били налични опасни вещества в количества, равни или по-високи от тези, предвидени в приложение I, части 1 и 2, колона 2, от директивата 96/82/ЕС на Съвета (Seveso).

2.

Дейностите, изброени в приложение I на директивата 96/61/ЕО на Съвета.

3.

Летища

4.

Пристанища

5.

Бивши военни зони

6.

Бензиностанции

7.

Химическо чистене

8.

Минни зони извън обсега на директива 96/82/ЕО на Съвета, включително зоните за управление на промишлени отпадъци, както са определени в директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

9.

Сметища, определени в директива 1999/31/ЕО на Съвета.

10.

Пречиствателни станции

11.

Тръбопроводи на опасни вещества.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Списък на дейностите, потенциално замърсяващи почвите

1.

Места, в които са или са били налични опасни вещества в количества, равни или по-високи от тези, предвидени в приложение I, части 1 и 2, колона 2, от директивата 96/82/ЕС на Съвета (Seveso).

2.

Дейностите, изброени в приложение I на директивата 96/61/ЕО на Съвета.

3.

Летища

4.

Пристанища

5.

Бивши военни зони

6.

Бензиностанции

7.

Химическо чистене

8.

Минни зони извън обсега на директива 96/82/ЕО на Съвета, включително зоните за управление на промишлени отпадъци, както са определени в директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

9.

Сметища, определени в директива 1999/31/ЕО на Съвета.

10.

Пречиствателни станции

11.

Тръбопроводи на опасни вещества, ако не изпълняват никаква стратегическа или военна функция.

Изложение на мотивите

Една такава формулировка може да визира големите тръбопроводи за пренос на газ или петрол, необходими за енергийните доставки или за военни цели. Комитетът смята, че предвид необходимостта от непрекъснатост на енергийните доставки и предвид военните аспекти, местонахождението на тези тръбопроводи не може да бъде оповестено публично. Всъщност, ако този факт стане публично достояние, той може да улесни терористични действия.

Брюксел, 13 февруари 2007 г.

Председател на

Комитета на регионите

Michel DELEBARRE

(1)  ОВ C 128, 29.5.2003 г., стр. 43.